Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
96
резултата от
55
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Градина
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август
градина
.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения.
към текста >>
Приемането на тази
градина
от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази
градина
, която стана едно от неговите любими занимания.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
В Ботаническата
градина
в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте.
В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”.
към текста >>
2.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата
градина
, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
3.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава каза на
градина
ря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери.
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
Изкорени я. Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл.
към текста >>
4.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
"когато розата краси себе си, тя украсява и цялата
градина
".
Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенствуване. Друг начин да служиш на Космоса, не съществува. Само усъвършенствуването няма нищо общо с егоизма. Защото несъвършеният човек служи по несъвършен начин на човечеството и Космоса. Колкото по-напреднал си, толкова по-добре служиш на другите.
"когато розата краси себе си, тя украсява и цялата градина".
към текста >>
5.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ние получаваме само един бегъл образ за това, когато казваме: В първите времена на Атлантида – около средата на третата подраса едно селище приличаше на
градина
, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които се увиват по изкуствен начин едни в други.
Едно атлантско селище – това се вижда вече от всичко описано досега имаше характер, който с нищо не приличаше на един модерен град. В такова селище всичко беше още свързано с природата.
Ние получаваме само един бегъл образ за това, когато казваме: В първите времена на Атлантида – около средата на третата подраса едно селище приличаше на градина, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които се увиват по изкуствен начин едни в други.
към текста >>
6.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната
градина
?
„Чудесно! ", възкликнаха Блуждаещите Светлини. Ще ни кажеш ли тогава къде живее Красивата Лилия?
Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната градина?
Ние изгаряме от нетърпение да се хвърлим в нозете и."
към текста >>
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята
градина
, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката.
Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката.
Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към
градина
та и после се отправи да търси своята благодетелка.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас!
към текста >>
Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята
градина
."
Погледни само в нозете ми лежи мъртво моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели. Но тъкмо в този момент над главата ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот. Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание!
Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина."
към текста >>
Всички растения в моята толкова голяма
градина
не раждат нито цветове, нито дават плодове.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно.
Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове.
Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>
7.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тя се чувствува далеч от плодотворните сили на живота; нейната
градина
е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават плод; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Старицата и поднася подаръка. Момъкът е дошъл, за да утоли копнежа, който изпитва към Красивата Лилия; обаче ние виждаме, че Красивата Лилия също е измъчвана от своите копнежи.
Тя се чувствува далеч от плодотворните сили на живота; нейната градина е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават плод; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Тогава Старицата изрича една многозначителна фраза. Тя повтаря думите, които прозвучаха от устата на нейния съпруг в под земния храм и сега те дават нови надежди на Лилия. И това беше последният миг, в който тя можеше да се улови за някаква надежда; защото последното живо същество, което я свързваше с живия свят, току що и беше отнето. Тя имаше едно канарче и много се боеше да не го докосне, понеже знаеше, че това веднага би го умъртвило. Но ето че отнякъде беше долетял един ястреб и канарчето, опитвайки се да се спаси от него, хвръкна към Лилия и докосвайки се до нея, мигом намери смъртта си.
към текста >>
8.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
На родителите ми бяха дали неголяма
градина
с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа.
На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
Бране на череши, работа в
градина
та, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа. На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз.
Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
9.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в
градина
та и го посади в Земята.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
А когато се върна в
градина
та да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
"Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
10.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Като в сън вижда в
градина
та подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли.
В музиката на сферите брат Марко предчувства тризвучието на по-висшата природа и когато става едно с музиката на сферите, усеща първото предчувствие за подмладяването на човека, който влиза във връзка с духовните светове.
Като в сън вижда в градината подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли.
Това е моментът, когато душата на Марко се е събудила от мрака, а където мракът е все още там, светлината още не е проникнала. В това време обаче душата може да погледне в духовния свят. Тя може да погледне в духовните светове, както може да погледне, когато средата на лятото е изминала, когато Слънцето все повече отслабва, зимата настъпва и в среднощието на Свещената нощ Христовият принцип прозира през Земята.
към текста >>
11.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват
градина
та, довежда до определено решение.
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже. Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема.
Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение.
към текста >>
12.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Вие сте работили над тях, както днес се трудят, създавайки не голяма
градина
.
За това и вашите собствени тела са били на Слънцето в растително състояние. Те изглеждали не така, както растенията в нашия смисъл, понеже тези последните, са се образували едва на Земята. Това, което вие носите в себе си днес,жлезите, органите, които се наричат органи на растежа и размножаването,това е било на самото Слънце, подобно горите и скалите на нашата Земя.
Вие сте работили над тях, както днес се трудят, създавайки не голяма градина.
Слънцето отразявало съставящото мировото пространство. То сияело във великолепни цветове. От него излизали прекрасни звуци, от него се разнасяли чудесни аромати. Старото Слънце е било в това пространство удивително същество. Хората на Слънцето работили тогава над своите тела, като някои същества, например коралите, работят отвън над своите постройки.
към текста >>
13.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Дали един лъв ще се намира в зоологическа
градина
, а друг в Африка, това е безразлично.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека. При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма. Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план. Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз. Пространствената разделеност тук на земята не е от значение.
Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично.
Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния. Както десетте ви пръста са част от завършената ви личност, така и всички лъвове са част от груповия Аз на лъвовете. А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните животни.
към текста >>
14.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А тя мислеше, че е
градина
рят...“ (20, 14-15)
Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?
А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15)
към текста >>
15.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Като мислеше, че това е
градина
рят, тя каза: Господине, ако ти си го взел, кажи ми къде си го сложил и аз ще го донеса.
"Исус и каза: жено, защо плачеш? Кого търсиш?
Като мислеше, че това е градинарят, тя каза: Господине, ако ти си го взел, кажи ми къде си го сложил и аз ще го донеса.
към текста >>
Нима ще го сметнете за
градина
ря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият?
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате, мислите ли, че бихте го познали?
Нима ще го сметнете за градинаря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият?
А това би трябвало да помислим за Мария /или за онази която беше наричана "Мария"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт. Но четете Евангелието по дух!
към текста >>
16.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като
градина
р или фермер.
Какво работи във всичко онова, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в неговата еволюция, но в цялостното съществуване на животинския свят? Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че силите, преобладаващи над голяма част от животинския свят идват от мъртвите. Човекът е призован да бъде съуправител на импулсите в космоса. В минералното царство той има влияние само с това, че конструира машини и др.п. чрез своята технология в унисон със законите на минералната област.
В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като градинар или фермер.
В тези две области той най-много може да играе второстепенна роля през своя живот между раждане и смърт. В областта, която се отразява тук на земята в животинското съществуване обаче човекът е включен, що се отнася, че след смъртта някои сили непосредствено се събуждат у него, че той непосредствено навлиза и работи в една област на сили, които управляват тази животинска област. Тя в известен смисъл е основата за неговата дейност там, точно така, както тук минералният свят е нашата основа; тя е самата почва, нещото, върху което той стои.
към текста >>
17.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма
градина
с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът.
Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч. Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена.
Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът.
Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията.
към текста >>
18.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „
градина
ря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18).
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18).
Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна. И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>
19.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек,
градина
р на неговия господар в миналата инкарнация.
Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация.
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа. Това ни се предава в този мит.
към текста >>
20.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И този кръст от камък те в
градина
та полагат Древност достолепна, със загадки пълна Увиват се по него цветя и рози най-различни, Все нагоре те катерят се от вси страни.
И този кръст от камък те в градината полагат Древност достолепна, със загадки пълна Увиват се по него цветя и рози най-различни, Все нагоре те катерят се от вси страни.
към текста >>
Дървото мое плодно в земната
градина
,
Дървото мое плодно в земната градина,
към текста >>
Отдавна цялата Земя е слънчева
градина
,
Отдавна цялата Земя е слънчева градина,
към текста >>
И този кръст от камък те в
градина
та полагат
И този кръст от камък те в градината полагат
към текста >>
21.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската
градина
, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот!
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент.
Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот!
В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина. И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>
22.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А тя, мислейки, че той е пазачът на
градина
та, Му рече: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми, къде си го сложил, за да отида и да Го прибера.
Те й казаха: Жено, защо плачеш? А тя им рече: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го занесли. Като рече това, тя се обърна и видя Исус да стои пред нея, но не Го позна. Исус и рече: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
А тя, мислейки, че той е пазачът на градината, Му рече: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми, къде си го сложил, за да отида и да Го прибера.
И Исус й казва: Мария! И тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! , което означава: Учителю! А Исус и казва: Не ме докосвай, понеже още не съм се възнесъл при Отца! “*42
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една
градина
на определено място.
От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място.
Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място.
И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре.
към текста >>
Това е точно така, както когато розата в
градина
та на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка.
И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре.
Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка.
Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
към текста >>
24.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна
градина
.
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи.
И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина.
Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад.
към текста >>
25.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската
градина
, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота.
Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет.
Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота.
След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили?
към текста >>
26.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Антиките стояха още в павильона на
градина
та; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се намират в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се намира още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило.
По повод на едно тайно посещение в Дрезден Гьоте само споменава: „Малкото дни на моето пребиваване в Дрезден бяха посветени изцяло на картинната галерия.
Антиките стояха още в павильона на градината; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се намират в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се намира още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило.
към текста >>
27.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на
градина
та му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло. Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане. И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това.
В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
към текста >>
Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл
градина
на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане. Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло. Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло. Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено.
Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>
28.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато например в моята
градина
се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба.
Сега на преден план изпъкна не само не разбирането на Христовото Същество, но и неразбиране на целия божествено-духовен свят. Много неща говорят в полза на твърдението, че хората стигнаха до неразбиране както на Христовия Импулс, така и на самия божествено-духовен принцип. През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога. Но какво всъщност се доказва по такъв начин? Дали това, което се знае, или това, което не се знае?
Когато например в моята градина се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба.
Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява.
към текста >>
29.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Имате ли нужда да доказвате, че крадецът съществува, ако сте го хванали във Вашата
градина
?
На тях също им беше казано: Този, когото търсите, не е вече тук! защото Той се насочи към Европа. Докато поклонниците бяха тласкани от своите сърца в посока към Азия, настъпи интелектуалното пробуждане на Европа, но така или иначе разбирането за Христос изчезна. Едва през 12 век хората поискаха да имат доказателство за Бога. И какво се крие в този факт?
Имате ли нужда да доказвате, че крадецът съществува, ако сте го хванали във Вашата градина?
Хората започнаха да търсят доказателства за Бога едва тогава, когато напълно изгубиха разбирането за него; защото това, което знаем, не се нуждае от доказване.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И сега застъпникът на номинализма казва: - В Берлинската зоологическа
градина
има един лъв, в Хановерската зоологическа
градина
също има един лъв, в Мюнхенската зоологическата
градина
също има един лъв.
Естествено, нещата могат да продължат и понататък. Да предположим, че някой изговаря думата „лъв”.
И сега застъпникът на номинализма казва: - В Берлинската зоологическа градина има един лъв, в Хановерската зоологическа градина също има един лъв, в Мюнхенската зоологическата градина също има един лъв.
Съществуват отделните лъвове; обаче един абстрактен, общовалиден лъв, който има нещо общо с берлинския, хановерския и мюнхенския лъв, такъв лъв не съществува. Това е само една дума, която включва в себе си отделните лъвове. Съществуват само отделните неща, и извън отделните неща, така твърди номиналистът, няма нищо друго, освен думи, които обхващат отделните неща.
към текста >>
31.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има
градина
с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
към текста >>
32.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата
градина
на империята"!
Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои.
Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
33.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Или в
градина
та да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Това дълбоко ще въведе детето в живота на природата.
към текста >>
34.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В минералното царство той има да върши само това, което създава чрез своята техника като машини и др., съгласно законите на минералното царство, а в растителното царство е деен като земеделец, като
градина
р.
Но когато попитаме: Какво всъщност действа в развитието на животинската същност, когато тази животинска същност се развива от несъвършена към съвършена, какво изобщо действа във всичко, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в развитието, но изобщо в съществуването на животинския свят? Колкото и невероятно да звучи на днешния човек, когато с ясновиждащо съзнание действително се пристъпи в царството, обитавано от мъртвите, това, което господства и прониква в по-голямата част от животинския свят, са силите, произхождащи от умрелите. Човекът е призван да бъде съпричастен с импулсите на космоса.
В минералното царство той има да върши само това, което създава чрез своята техника като машини и др., съгласно законите на минералното царство, а в растителното царство е деен като земеделец, като градинар.
През времето, което прекарва между раждането и смъртта, той има работа с тези царства най-много на втори план. С това царство обаче, което се проявява в животинското съществуване, той има да върши нещо непосредствено, когато след смъртта си веднага пристъпи в област от сили, владеещи това животинско царство. Той започва да работи там. В известна степен това е основа за него, базата на неговите действия, какъвто е минералният свят за нас тук, на Земята. Това е основата и почвата, върху която се стъпва там.
към текста >>
35.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
„...всичко е чувство“: „Фауст“ I,
Градина
та на Марта, стих 3456-3457.
„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.
към текста >>
36.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата
градина
в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този живот от непространственото. Нашите праобрази се намират в непространственото. Всички са различни.
Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг. Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия. Ние сме подобни един на друг, доколкото има духовни същества, които образуват пространственото от пространственото, образуват го по образец на пространственото. Ние сме подобни един на друг, доколкото нас ни пронизват ариманическите сили. Това трябва да признае човек, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
към текста >>
37.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи
градина
р, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят.
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят.
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава
градина
рят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят.
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
към текста >>
38.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Той е първообразът на
градина
ря, земеделеца и т.н.
На земеделието съответствува Водолеят. При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата. Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява.
Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.
към текста >>
39.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато като
градина
р някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат.
Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>
40.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но ние водим децата в детска
градина
.
Можем да кажем:«До смяната на зъбите най-близката естествена среда на детето е родителската, семейната среда.
Но ние водим децата в детска градина.
Правилно ще постъпим с игрите, с детските занимания, ако знаем как това навлиза в детето, във физическия му организъм. Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява. Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това въздейства на детето! Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му.
към текста >>
Това е възможно, ако ние се почувстваме като
градина
ря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
41.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един
градина
р като
градина
р и т.
Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития. Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност. Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот.
Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т.
н.. Но това не е така. Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
към текста >>
42.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Представете си, че отивате в зоологическа
градина
и виждате там един лъв.
В обикновения живот мисленето изразява себе си чрез говора. Ако разгледате строежа на членоразделната реч, Вие ще установите: Говорейки, Вие непрекъснато правите умозаключения. Човекът не би могъл да се изрази с помощта на езика, ако не правеше непрекъснато умозаключения, нито би могъл да разбира езика на другите, без да приема техните умозаключения. Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет.
Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв.
Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва. Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни". Вие внасяте в зоологическата градина нещо, което вече знаете. Вие поглеждате лъва и установявате, че той прави това, което е присъщо на животните.
към текста >>
Преди да сте влезли в зоологическата
градина
, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва.
Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
Вие внасяте в зоологическата градина нещо, което вече знаете. Вие поглеждате лъва и установявате, че той прави това, което е присъщо на животните. Сега Вие стигате до съждението: „Лъвът е едно животно".
към текста >>
Вие внасяте в зоологическата
градина
нещо, което вече знаете.
Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва. Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
Вие внасяте в зоологическата градина нещо, което вече знаете.
Вие поглеждате лъва и установявате, че той прави това, което е присъщо на животните. Сега Вие стигате до съждението: „Лъвът е едно животно".
към текста >>
Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата
градина
е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот.
Първото, което извършвате, е умозаключението; после идва съждението; и чак накрая стигате до понятието. Естествено Вие не подозирате, че сте непрекъснато отдадени на този вид дейност; но ако не я осъществявате, няма да разполагате и с никакъв съзнателен живот, в чиито рамки но не и без помощта на говора Вие разбирате другите човешки същества. Обикновено се приема, че най-напред човек тръгва от понятието. Това не е вярно. Първото нещо в съзнателния живот са умозаключенията.
Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот.
А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата градина и насочваме погледа си към лъва. Тези фрагменти се наслагват към нашия до сегашен опит.
към текста >>
А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата
градина
и насочваме погледа си към лъва.
Естествено Вие не подозирате, че сте непрекъснато отдадени на този вид дейност; но ако не я осъществявате, няма да разполагате и с никакъв съзнателен живот, в чиито рамки но не и без помощта на говора Вие разбирате другите човешки същества. Обикновено се приема, че най-напред човек тръгва от понятието. Това не е вярно. Първото нещо в съзнателния живот са умозаключенията. Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот.
А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата градина и насочваме погледа си към лъва.
Тези фрагменти се наслагват към нашия до сегашен опит.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както
градина
рят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Градина
рят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението.
Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
44.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната
градина
около дома си.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло.
Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си.
Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това. И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
45.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и
градина
ри разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер.
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и градинари разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер.
Както при всяко антропософско познание, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят. Но преди всичко, ние трябва да ги опознаем. „Не да вярваш това, което ти казвам, а да го мислиш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“. Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
към текста >>
46.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може на полето или в
градина
та да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване.
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
47.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма
градина
.
Д-р Щайнер: По този въпрос ще бъдат казани някои неща. Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи.
В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма градина.
При това взехме един рог за половин кофа. Тогава още веднъж поставихме в една пълна кофа два рога. След това трябваше да наторим още една площ,която беше много по-голяма и употребихме седем рога за седем пълни кофи.
към текста >>
Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова
градина
.
Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина.
За по-големи площи е нужно даже много по-малко. Това е оптималното.
към текста >>
48.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За целия този имот е достатъчен само белият равнец в
градина
та на този дом.
Когато се употребява дивият бял равнец става дума за това особено хомеопатизиране за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец.
За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.
към текста >>
49.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и
градина
рството, прилагани по традиция.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция.
Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-
градина
рските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия.
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>
Присъстващите в Кобервитц земеделци и
градина
ри задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и
градина
ри бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука.
За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“.
Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и
градина
рството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности.
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
Нарастващото число земеделци и
градина
ри се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества.
Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“.
към текста >>
В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-
градина
рски работни общества.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия.
В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества.
На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>
В Холандия се основа училище по
градина
рство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности.
В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс.
От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>
От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и
градина
ри, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс.
От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>
В овощарството към това са нужни още косачки и копачки, при
градина
рството машина за посажда не и някои други.
В овощарството към това са нужни още косачки и копачки, при градинарството машина за посажда не и някои други.
При променените стопански отношения само такава целесъобразна употреба на машини даваше възможност да се извършват в пълен обем и в подходящото време мероприятията за разгръщане живота на почвата.
към текста >>
Този метод често осигурява на земеделеца и
градина
ря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури. Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
50.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и
градина
ри д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар.
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар.
Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав). При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота. Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе. Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
към текста >>
51.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Много земеделци,
градина
ри и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение.
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж. Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие.
Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение.
Това важи не само за практикуващите. Други групи земеделци и градинари, работещи екологично, направо се отказват от това.
към текста >>
Други групи земеделци и
градина
ри, работещи екологично, направо се отказват от това.
Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие. Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение. Това важи не само за практикуващите.
Други групи земеделци и градинари, работещи екологично, направо се отказват от това.
към текста >>
52.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската
градина
, където е била гробницата.
Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението?
Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата.
Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина. Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него».
към текста >>
Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската
градина
.
Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението? Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата.
Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина.
Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него».
към текста >>
53.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини
градина
р, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед.
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това.
към текста >>
А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният
градина
р свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо
градина
рят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща.
А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.
към текста >>
54.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
После закопало рака в
градина
та.
Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал.
После закопало рака в градината.
И така, ракът се оказал закопан в градината. С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика. Докато копаел в нея, той обърнал внимание на едно място. При комични обстоятелства там намерил две малки нещица.
към текста >>
И така, ракът се оказал закопан в
градина
та.
Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината.
И така, ракът се оказал закопан в градината.
С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика. Докато копаел в нея, той обърнал внимание на едно място. При комични обстоятелства там намерил две малки нещица. Те изглеждали като малки варовикови черупчици.
към текста >>
По-късно
градина
та сменила собственика.
Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината. И така, ракът се оказал закопан в градината. С времето всичко било забравено.
По-късно градината сменила собственика.
Докато копаел в нея, той обърнал внимание на едно място. При комични обстоятелства там намерил две малки нещица. Те изглеждали като малки варовикови черупчици. Знаете, че има така наречените рачи очички, които всъщност не са очички, а представляват малки варовикови черупчици, намиращи се в тялото на рака. Това е била единствената следа, която той е оставил.
към текста >>
55.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в
градина
.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина.
Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали.
към текста >>
Посадете я в
градина
, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо. Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода.
Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила.
Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това. Затова и тя става особено голяма.
към текста >>
Затова тя, бидейки култивирана в
градина
, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо. Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила.
Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни.
Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това. Затова и тя става особено голяма.
към текста >>
Ягодата, култивирана в
градина
та, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно.
Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>
А розата, култивирана в
градина
, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>
НАГОРЕ