Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
64
резултата от
18
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Горене
'.
1.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За Парацелзий разтварянето в една течност и
горене
то са двата химически процеса, които той употребява.
През различните времена различни неща са назовавани със същите имена. Това, което древните наричаха четири елемента: земя, вода, въздух и огън, съществува и в наше време. Ние не наричаме вече тези четири "елемента" елементи, а агрегатни състояния и имаме за тях наименованията: Твърдо, течно, газообразно, етернообразно. Например за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото" състояние. Ние познаваме също трите основни вещества на Парацелзий със съвременни понятия, но не ги назоваваме със същите имена.
За Парацелзий разтварянето в една течност и горенето са двата химически процеса, които той употребява.
Когато едно тяло е разтворено или изгорено, то се разлага на своите части. Нещо остава като остатък: Нещо се разтваря или изгаря. За не го остатъкът е сол, разтворимото /течното/ е живак; това, което изгаря, то се нарича сяра. Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването.
към текста >>
2.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ние знаем, че процесите на природното
горене
са нещо съвсем различно.
Тя е нещо, от което човек постоянно извежда своята собствена стойност, стига да е придобил точен и безпристрастен поглед върху самия себе си. Обаче в рамките на сетивния свят никому не би хрумнало да разглежда природните закони наравно с моралните. След като човек навлезе в свръхсетивния свят положението се променя. Колкото по-духовни са свръхсетивните области, толкова повече моралните закони съвпадат с това, което там може да се нарече природни закони. Когато в сетивния свят казваме, че едно злодеяние просто изгаря душата, ние се изразяваме в преносен смисъл.
Ние знаем, че процесите на природното горене са нещо съвсем различно.
За свръхсетивните светове подобна разлика не съществува. Там омраза и завист са същевременно и сили, които се проявяват по такъв начин, че можем да определим техните действия като съответствуващи на тези светове природни процеси. Там омразата и завистта действуват обратно върху тези, които ги пораждат в себе си по един страшен и разрушаващ начин. Възникват разрушителни процеси, които са пагубни за духовните Същества. В духовните светове любовта се проявява така, сякаш излъчва една стимулираща, съзидателна топлина.
към текста >>
3.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като
горене
.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците. Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
към текста >>
4.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при
горене
то произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя.
Следователно с антимона ние внасяме в организма нещо, което идва на половина път срещу действието на етерното тяло. Също и това, което става с антимона в процеса кристализирането, показва родство на това вещество с етера. Чрез този процес той става фино влакнест. Но процесът на кристализирането (зайгеруването) е такъв, който започва така да се каже долу физически и горе преминава в етерното. Антимонът се включва в това преминаване.
По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя.
По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството. Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм. В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва.
към текста >>
5.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на
горене
и се равива неговия бял дим.
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането. Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден.
И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим.
Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта.
към текста >>
6.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В белите дробове се извършва процес на
горене
.
След това той постепенно намалява. Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в началото е равна 1:18, в последствие става 1:36. Частта на черния дроб се намалява наполовина, така че по пътя на чисто естественото развитие, човекът преодолява вече тези сили, които се коренят в черния дроб. Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят.
В белите дробове се извършва процес на горене.
Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб. От действието на тези сили, приковаващи човека към Земята, ще го освободят тези сили, които той, като огън от въздуха, възприема в себе си.
към текста >>
7.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше
горене
то – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци.
Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци.
И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
към текста >>
И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това
горене
.
Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност. Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци.
И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене.
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове.
към текста >>
В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на
горене
то или процес на сярата.
И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност. Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur.
В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
към текста >>
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на
горене
в пламенното отдаване на Бога.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на
горене
– казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове.
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете. Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете.
към текста >>
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на
горене
, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове.
И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове.
Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете. Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли.
към текста >>
Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на
горене
в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове.
Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете. Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов.
към текста >>
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на
горене
то, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса.
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса.
Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов. В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света. Ето какво изживяваше експериментиращият.
към текста >>
В процеса на
горене
той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете. Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов.
В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
Ето какво изживяваше експериментиращият. И ако някой е присъствувал като ясновидец на един такъв експеримент, той би видял промяна в аурата на човека, който провежда опита.Аурата, която преди експеримента е била много смесена, изпълнена може би с горещи желания, с инстинкти, на които се беше отдал съответният човек, след експеримента ставаше едноцветна. Първо, при експеримента на образуването на солта тя добиваше цвета на медта – чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят – божествена Любов – и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато
към текста >>
– божествена Любов – и най-после, при експеримента на
горене
то добиваше цвета на блестящото злато
В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света. Ето какво изживяваше експериментиращият. И ако някой е присъствувал като ясновидец на един такъв експеримент, той би видял промяна в аурата на човека, който провежда опита.Аурата, която преди експеримента е била много смесена, изпълнена може би с горещи желания, с инстинкти, на които се беше отдал съответният човек, след експеримента ставаше едноцветна. Първо, при експеримента на образуването на солта тя добиваше цвета на медта – чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят
– божествена Любов – и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато
– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете. И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако се употреби думата „
горене
“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла.
към текста >>
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво
горене
като естественото
горене
на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на
горене
то.
н.. Там е арената на тяхното действие на Земята. Там са опорните точки на тяхната дейност. В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност. А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето.
Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо горене. Онова, което е навън, също е и в нас. Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето.
към текста >>
Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо
горене
.
Там са опорните точки на тяхната дейност. В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност. А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли. В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето.
Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо горене.
Онова, което е навън, също е и в нас. Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето. Чрез онова, което ни прониква духовно, ние сме свързани с първата йерархия, със Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
10.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко изглежда като един процес на
горене
; впрочем естествената наука твърди същото.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода.
Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото.
Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове.
към текста >>
В действителност тук нямаме един истински процес на
горене
; тук сме изправени пред такъв процес на
горене
забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят.
При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно.
В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят.
Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове. Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло. И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни.
към текста >>
За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на
горене
то; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове.
Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес.
За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове.
Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло. И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни. Да, от всички процеси на горене, човешкият организъм може да понася само техните средни части. Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край.
към текста >>
Човекът не може да понесе началните степени на
горене
то; това би го разболяло.
Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове.
Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло.
И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни. Да, от всички процеси на горене, човешкият организъм може да понася само техните средни части. Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край. А сега идваме до един още по-забележителен факт.
към текста >>
Да, от всички процеси на
горене
, човешкият организъм може да понася само техните средни части.
Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове. Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло. И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни.
Да, от всички процеси на горене, човешкият организъм може да понася само техните средни части.
Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край. А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят.
към текста >>
Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на
горене
то, каквото го наблюдаваме във външния свят.
Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край. А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят.
Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят.
Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси.
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Работата е там, че с малки дози фосфор или сяра изобщо с нещо което има отношение към
горене
то ние можем да лекуваме рахита, както и изобщо такива възпалителни състояния, които идват от една, бих казал, еманципирана от Аза активност на кръвта.
А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е. отново да се вгради в сферата на нормалното. Аз трябваше да Ви запозная с това твърде сложно обсъждане на човешкото същество, за да разберете какво всъщност лежи в основата на спора между т.н. алопати и хомеопати. В определени случаи постиженията на хомеопатията могат да са блестящи.
Работата е там, че с малки дози фосфор или сяра изобщо с нещо което има отношение към горенето ние можем да лекуваме рахита, както и изобщо такива възпалителни състояния, които идват от една, бих казал, еманципирана от Аза активност на кръвта.
Вие виждате, че щом погледнем на човека според принципите на Антропософията, тогава изведнъж се проясняват както и в този случай най-дълбоките връзки и зависимости между човека и външната неорганична природа. Разбира се, тези съобщения могат да се разширяват и върху други неорганични вещества. Само че постоянно трябва да проникваме навътре в детайлите. А самото сливане, самото обединяване на патологията, физиологията и терапията, изисква от нас пълно и всеотдайно проучване на вътрешно човешкия и извън човешкия природен свят. Ние можем да наречем фосфора и сярата "изгарящи" вещества.
към текста >>
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в растението което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в растението възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на
горене
то, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност.
И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло. Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в растението което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в растението възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на горенето, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност.
Аз и преди съм обръщал вниманието Ви върху веществата, които могат да горят. И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от растението, те са летливи и могат да горят. Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия организъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик. И ако ние дадем на човека по един правилен начин това, което се намира навън в света като нещо обратно на човека, тогава ще сме в състояние да се противопоставим на захарната болест. И в този случай ние трябва да препоръчаме бани с етерични масла или с определени растения, които сами създават етерични масла.
към текста >>
12.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Навън
горене
то бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за
горене
, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Скъпи мои приятели! Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека.
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения.
към текста >>
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на
горене
, така той се отнася спрямо външното
горене
.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене.
Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето.
към текста >>
Външното
горене
е неорганично, външното
горене
е безжизнено.
Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене.
Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено.
Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
Във вътрешността имаме работа с едно живо
горене
, с едно, превърнало се в живо,
горене
.
В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено.
Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене.
Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм. Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене.
към текста >>
Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното
горене
е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения.
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука.
Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения.
Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм. Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни.
към текста >>
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице
горене
.
Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене.
Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно. На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
към текста >>
13.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да предположим, че употребяваме дърва за
горене
от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята.
Това няма ни даде такава здравословна топлина, каквато ще дадат дървата от дърветата, които са посадени с разбиране. Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено. Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви.
към текста >>
14.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Горене
то е процес в минералната нежива природа.
И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче! Говори се за горивни процеси в организма. Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с кислорода в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес.
Горенето е процес в минералната нежива природа.
Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо живо, даже нещо от рода на усещанията. Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди. Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди. Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории. Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди.
към текста >>
Този, който само неправилно говори за
горене
в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди.
Говори се за горивни процеси в организма. Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с кислорода в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес. Горенето е процес в минералната нежива природа. Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо живо, даже нещо от рода на усещанията. Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди.
Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди.
Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории. Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди. Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и животните. Характерно явление за днешното вре ме е да не се прави това, което е в съгласие с природата. Ето защо става необходимо да хвърлим поглед върху разисквания въпрос в тази област.
към текста >>
И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на
горене
то вън.
В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано. При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение. При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях.
И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце. Тогава заложеният в него процес се насочва в посока на плодообразуването. В основата на това явление наистина лежи един чудесен инстинкт. Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос.
към текста >>
А именно процесите на
горене
, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо.
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими. Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
към текста >>
15.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от
горене
то той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано.
- И какво направил този човек? Той предприел следното. Той изгорил (свещта) изцяло, но я изгорил така, че уловил, събрал всички продукти от изгарянето. Той я изгорил в затворено пространство и всичко, което се образувало при това, му се удало да улови, а след това претеглил. Открил, че всичко като цяло не станало по-леко.
И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от горенето той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано.
Следователно - казал той - ако нещо гори, продуктите от изгарянето не стават по-леки, а стават по-тежки. Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си.
към текста >>
От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху
горене
то)?
Той я изгорил в затворено пространство и всичко, което се образувало при това, му се удало да улови, а след това претеглил. Открил, че всичко като цяло не станало по-леко. И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от горенето той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано. Следователно - казал той - ако нещо гори, продуктите от изгарянето не стават по-леки, а стават по-тежки. Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3].
От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)?
Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород.
към текста >>
При това той казал: ако (продуктите на
горене
то) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си.
И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от горенето той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано. Следователно - казал той - ако нещо гори, продуктите от изгарянето не стават по-леки, а стават по-тежки. Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил.
При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си.
Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли.
към текста >>
Почнали да смятат, че
горене
то е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород.
От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород.
Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород.
Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли. Виждате ли, господа, в дадения случай, както се казва, можете с «ръка да пипнете» това, което е станало. В края на XVIII столетие престанали да вярват в съществуването на това, което не може да се претегли. Разбира се, флогистонът е невъзможно да се претегли.
към текста >>
16.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на
горене
то, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят.
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша. Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло. Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива.
Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят.
Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил. Но външният свят не прави това за мен.
към текста >>
И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си
горене
то.
И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло. Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен.
И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил. Но външният свят не прави това за мен. Външният свят не възстановява в мен това, което съм изгорил. Достатъчно е само да погледнете какво става с трупа на човека.
към текста >>
Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова
горене
(окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил. Но външният свят не прави това за мен. Външният свят не възстановява в мен това, което съм изгорил. Достатъчно е само да погледнете какво става с трупа на човека. Той е напълно предоставен в разпореждане на външния свят.
към текста >>
Това винаги е нормално
горене
, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба.
Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват. Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне. Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо. Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно.
Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба.
Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим.
към текста >>
Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на
горене
обратим.
Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно. Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба. Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото.
Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим.
Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло.
към текста >>
Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на
горене
обратим.
Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба. Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим.
Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим.
Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло.
към текста >>
Ние успяваме по обичайния начин да направим
горене
то обратимо. Защо?
Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим.
Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
към текста >>
Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това
горене
.
Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения. И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло.
към текста >>
Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на
горене
, съпровождащ нашите движения.
Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло.
Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло. Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на горене. От това следва, че в съня ние също имаме това етерно тяло. И така, в леглото лежат физическото и етерното тяло на човека. С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло?
към текста >>
Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на
горене
.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения. И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло.
Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на горене.
От това следва, че в съня ние също имаме това етерно тяло. И така, в леглото лежат физическото и етерното тяло на човека. С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло? Можете да почувствате това: когато сме предоставени на външния свят, процесът на нашето изгаряне обуславя тежестта. Но етерното тяло не е подложено на тежестта.
към текста >>
При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че
горене
то, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре.
Тази работа е вътрешна; но и тя също изгаря нашето физическо тяло. Ако етерното тяло макар и за миг би прекратило своята дейност, това би бил краят на човека. Тогава неговият собствен процес на изгаряне би убил него самия. Всичко, което човек прави в земния свят, е съпроводено с умиране. С говора работата не стои така.
При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре.
В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади. Пък и на самия себе си той нищо добро не носи. В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност.
към текста >>
Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на
горене
.
В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност. Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен живот до самия му край. Има голяма разлика между това, което вътрешно извършва човек, когато говори, и в случая, когато просто живее.
Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене.
Поддържането на речта се осъществява по желание. Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота.
към текста >>
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира
горене
то, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли. Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо.
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
към текста >>
Ако би почнал да съзерцава как се компенсира
горене
то, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира
горене
то, той би започнал да възприема етерното тяло.
Виждате ли, това твърди човек, който е антропософ; той не изсмуква от пръстите си тези сведения, така че какво прави? Допълнително към това, което се учи обикновено, той се учи на още нещо. Да допуснем, че в ежедневния живот човек върви. Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря. Но той никога не вижда как се компенсира това изгаряне.
Ако би почнал да съзерцава как се компенсира горенето, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира горенето, той би започнал да възприема етерното тяло.
В настоящо време човек е забравил за него. Той не гледа към своето етерно тяло. В това и се състои антропософското учение: да се научим да гледаме към своето етерно тяло. Да се научим да виждаме как в човека протича непрекъснат процес, насочен срещу смъртта. Човек може да прави експерименти, както ги правят във физичната или химическа лаборатория.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това е
горене
, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха.
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха.
Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха.
И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв!
към текста >>
Самото
горене
е живо в човека.
Ако запалите свещ, имате мъртво изгаряне. Изгарянето, ставащо вътре в човека - това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица!
Самото горене е живо в човека.
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб!
към текста >>
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото
горене
, и живото, ставащо вътре в човека.
Изгарянето, ставащо вътре в човека - това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека.
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
към текста >>
Но те разглеждат
горене
то съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина.
Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека. Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина.
Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н.
към текста >>
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за
горене
то и т. н.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н.
Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица. Тази събота, ако съм тук, ще изнеса лекция; ако не - в понеделник.
към текста >>
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става
горене
, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица. Тази събота, ако съм тук, ще изнеса лекция; ако не - в понеделник.
към текста >>
18.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Доколкото
горене
то затопля въздуха, той става по-лек и се разширява.
В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо?
Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява.
Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>
НАГОРЕ