Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
141
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Горд
'.
На страница
1
:
180
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ето защо
горд
ите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа.
Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант. Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят. Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител. Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание.
Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа.
Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото. Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък. Тези изследвания искат да изобразят но това, което познавателната способност не може, както стори това Кант.
към текста >>
2.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Такива чувства са например чувството за срам,
горд
остта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало. Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия.
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
- Б. а./ Третата степен на живота вече е мисленето и представянето. Чрез чисто размишление една представа или едно понятие може да стане мотив за действие. Представи стават мотиви поради това, че в живота си ние постоянно свързваме някои цели на волята с възприятия, които непрестанно се повтарят в повече или по-малко модифицирана форма. Ето защо в съзнанието на хора, на които не липсва известен опит, при определени възприятия винаги изникват и представите за действия, които те са извършвали или са виждали да бъдат извършвани в аналогичен случай.
към текста >>
3.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Инстинктът му е толкова
горд
, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа.
Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло. Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“. Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител.
Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа.
Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог! Следователно няма богове! “12 Нищо отвътре не го подтиква да определи нещо като „грешно“. Той не се нуждае от теория за „свободна“ или „несвободна“ воля, за да смята нещо за „грешно“. Също и патриотичните чувства на сънародниците му са чужди на природата на Ницше.
към текста >>
И както знае онзи, че нещо не спи, нещо отброява часовете и ще го събуди, така знаем и ние, че решителният миг ще ни открие будни, че тогава нещо ще изскочи и ще завари духа в действие, в слабост или връщане, или в преданост, или във втвърдяване, или в смрачаване, във всички болестни състояния, които в дни на здраве се възправят
горд
о срещу духа... Човек се учи чрез такова себепитане, себетърсене да се вглежда с по-фино око във всичко, за което изобщо досега се е философствало..“22
Всички, които имат причина да отричат реалния живот, казват да на нещо измислено. Ницше иска да бъде противоположност на човек, казващ да по отношение на действителността. Той иска да изследва този свят от всички страни, да се потопи в дълбините на битието, за някакъв друг живот не иска нищо да знае. Страданието не може да го накара да каже не на живота, защото за него то също представлява средство за познание. „Нищо повече от това, което прави един пътешественик, който си налага в определен час да се пробуди, а после спокойно да се отпусне в сън: така ние, философите, приемаме временно болестта, като че ли затваряме очи.
И както знае онзи, че нещо не спи, нещо отброява часовете и ще го събуди, така знаем и ние, че решителният миг ще ни открие будни, че тогава нещо ще изскочи и ще завари духа в действие, в слабост или връщане, или в преданост, или във втвърдяване, или в смрачаване, във всички болестни състояния, които в дни на здраве се възправят гордо срещу духа... Човек се учи чрез такова себепитане, себетърсене да се вглежда с по-фино око във всичко, за което изобщо досега се е философствало..“22
5. Този жизнеутвърждаващ характер на Ницше се проявява също и във възгледите му за хората и техните връзки. В тази област Ницше се явява като завършен индивидуалист. За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин.
към текста >>
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече
горд
ите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
8. Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели народи, раси и т.н. Той не се занимава с дискусии или с опровержения на чужди мнения, а търси инстинктите, които се изразяват в тези мнения. Иска да разпознае характерите на личностите или народите от техните възгледи. Интересува го дали даден възглед изразява господство на инстинкти за здраве, смелост, аристократизъм, житейска радост, или той произлиза от нездрави, робски, уморени, враждебни на живота инстинкти.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-
горд
ото животно - следват Заратустра.
Той само иска да насочи всеки един към самия себе си и да му каже: остави се на самия себе си, следвай само себе си, постави се над добродетел, мъдрост и познание. На такива, които искат да се търсят, говори Заратустра. Думите му са валидни не за тълпа, която търси всеобща цел, а за спътници, които като него вървят по собствен път. Само те го разбират, защото знаят, че не иска да каже: вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а: вижте, аз се търсех; това съм аз, както ви уча; вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека. „На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“27
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра.
Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
към текста >>
Горд
остта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие.
Само те го разбират, защото знаят, че не иска да каже: вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а: вижте, аз се търсех; това съм аз, както ви уча; вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека. „На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“27 Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота.
Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие.
Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар.
към текста >>
Горд
ият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си.
„На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“27 Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие.
Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си.
Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето.
към текста >>
Горд
остта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си.
Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита!
към текста >>
Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото
горд
остта си.
Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си.
Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне!
към текста >>
Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от
горд
ост, не се разглежда като човешко дело.
Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си.
Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело.
Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне! “28
към текста >>
Този, на когото липсват
горд
ост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар.
Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело.
Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар.
Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне! “28 13.
към текста >>
„На една нова
горд
ост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си.
„На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
“32 15. Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност. Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото. Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността.
към текста >>
5.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа,
горд
остта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
6.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
32. „На една нова
горд
ост...“: пак там.
27. „На отшелници ще пея...“: пак там. 28. „И ако някога ме изостави мъдростта...“: пак там. 29. „Своята воля желае сега духът...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За трите метаморфози. 30. „Малцина знаят...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За катедрите на добродетелта. 31. „Ах, вие, братя...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За бленуващите по отвъдния свят.
32. „На една нова гордост...“: пак там.
33. „Зад твоите мисли и чувства...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За зрителите на плътта. 34. „Има повече разум...“: пак там. 35. „моето царство не е от този свят...“: думи на Исус пред Пилат Понтийски, Йоан, 18, 36. 36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231. 37. „учението на Шопенхауер за музиката...“: Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Първи том, Трета книга.
към текста >>
7.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат
горд
о към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н. са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане. Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части. За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре".
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите. Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./ Именно по въпроса, който тук разглеждаме, Николай от Куза има много сполучливи мисли. Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране.
към текста >>
8.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това самоизпитване поставя в неговата уста
горд
ото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
"Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! " Ние можем да сгрешим съдейки за Парацелзий по неговата груба външност, която понякога зад шегата крие дълбока сериозност. Той самият казва: "Аз не съм тънко изпреден от природата, не съм също отгледан със смокини и пшеничен хляб, но със сирене, мляко и овесен хляб, и за това без съмнение изглеждам груб пред малките господари и префинените велможи; защото тези, които са облечени в меки дрехи, и ние, които сме били възпитани при груби условия, не можем да се разберем помежду си.
към текста >>
9.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нашата естествена наука много се
горд
ее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот.
Това, което съм придобил вчера като мисли, сръчности, аз го използувам и го прилагам днес. Не е ли така и с живота? Не влизат ли хората в хоризонта на съществуванието с най-различни способности? От къде идват различията? От нищото ли се получават те?
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот.
Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно чудо. Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното. Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният?
към текста >>
Ние разбираме
горд
ия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит.
Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит.
Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях. Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема.
към текста >>
Те можеха с
горд
ост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях.
Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало." Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит.
Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях.
Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр.
към текста >>
Тяхната
горд
ост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща.
Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало." Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит. Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях.
Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща.
Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия.
към текста >>
10.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Августин счита, че първият път излиза от
горд
остта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя. Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания.
Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>
11.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Прекомерно развитото самочувствие,
горд
остта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования.
Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство. В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство. Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци. Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове. Втората аура също показва най-различни оттенъци.
Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования.
Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци. Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
към текста >>
Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от
горд
ост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви.
Идеализмът и сериозното отношение към живота изглеждат оцветени в индигово синьо. Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово.
Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви.
За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът". Човек не може да оцени правилно беглите описания на аурата, ако не постави ударението върху това, че "виждането на аурата" е свързано с едно разширение и обогатяване на всичко онова, което ние възприемаме във физическия свят. Това разширение има за цел да вникне в онези форми на душевния живот, до които той израства не само в сетивната, а и в духовната действителност. Горните описания нямат нищо общо с онова тълкуване на характера или мислите на даден човек, което се опира на една халюцинаторно възприемана аура.
към текста >>
12.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и
горд
ост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят.
Голямо е изкушението, да ги впрегне в служба на своите лични интереси, или пък поради незнание, да ги употреби по неправилен начин. По-нататък ще говорим за част от тези забележителни изживявания, и по специално, за срещата с "Пазачът на прага". Обаче не трябва да забравяме: Враждебните спрямо живота сили съществуват и за тези, които не знаят нищо за тях. Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия.
Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят.
Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот. Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>
13.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И
горд
ост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл.
Той ще може. Но за да може, той първо трябва да мине през познанията, които се разкриват в най-близките духовни опитности. Тогава той ще разбере, че трябва да поставя тези въпроси по друг начин, различен от този, по които това е ставало досега. Колкото по-дълбоко човек навлиза в истинската окултна наука, толкова по-скромен става. Едва тогава той разбира как съвсем постепенно трябва да узрее и да стане достоен за определени познания.
И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл.
Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания. Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>
14.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
горд
ата увереност на вашето познание.
с далеч по-страдащи сърца, с далече по-копнеещи души се срещнах, отколкото се предполага тук. Ценя възвишения полет на вашите идеи
и гордата увереност на вашето познание.
И радва ме, че във нозете ви седи тълпа от пламенни слушатели и че за много хора от делото ви се излива мисловна яснота,
към текста >>
със
горд
ите надежди,
Но също образът на собствения ми живот яви ми се в душата. Картина оживя от детските години със пълната им радост от живота и младостта ми се показа
със гордите надежди,
таени от родителите ми, съзрели дарбите на своя син. Мечтите им да стане той художник, даряващи живот през радостните дни, изплуваха напомнящи отново
към текста >>
15.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във
горд
а красота,
АРИМАН По всяко време си ме виждал. Физическите ти очи съзираха ме в земния развой. Можах за тебе да сияя
във горда красота,
в блажено откровение. ЙОХАН (в медитацията, на себе си) Това е знакът, за който Бенедикт говори. Застават двете сили пред света душевен.
към текста >>
изричат
горд
о тези думи,
от младата душа мечти прекрасни на надежда? (Светкавица и гръм.) ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ Мечтателите като вас
изричат гордо тези думи,
ала заблудите на грешна мисъл пораждат свое ехо във мировите дълбини. Но вие чувате го само когато близо сте до мен.
към текста >>
и станах
горд
изследовател.
Но в моето стареещо сърце словата ти заглъхват и умират, макар че гръмотевици и бури като помощници те имат. Напуснах манастирския покой
и станах горд изследовател.
Години дълги аз се хвърлях в безброй житейски бури. И вярват хората в каквото за истина им поверявам от най-дълбоките си чувства.
към текста >>
до
горд
и висини, не роб,
на същността си образа показваш под маска на природен повелител, теб разумът ще те надвие, но не по начина, по който мислиш. Достигне ли в човека той
до горди висини, не роб,
а господар в природата ще бъде. (Светкавица и гръм.) ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ Светът е подреден така, че за услуга
към текста >>
до
горд
а мисъл.
в главата и в гърдите ми живеещата воля, към висши цели устремена, награда нека да е за труда ти. Защото той ме възвиси от смътно чувство
до горда мисъл.
(Светкавица и гръм.) ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ На смелите си думи нищожността можахте да съзрете тук, в мойто царство.
към текста >>
От
горд
ите ви думи аз се чувствам странно.
КАПЕЗИЙ Харесвам думите ти, жено! С радост по моя начин ще го изразя. ДРУГАТА МАРИЯ
От гордите ви думи аз се чувствам странно.
Каквото казвате, за мен е непонятно. Ако оставя думите ви да звучат от същността ми по различен начин, ще се разгърнат те над всичките неща, намиращи се в моята среда,
към текста >>
да се откажете от
горд
ия си дух
Желаем твърда почва, а не въздушни кули. ДРУГАТА МАРИЯ Ако ли другата пътека изберете, ще трябва
да се откажете от гордия си дух
и да забравите каквото разумът диктува: природно настроение да ви обхване, душата детска в мъжката ви гръд да властва, от сенки-образи на мисъл недокосната. Така, макар и не чрез знание,
към текста >>
16.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но който в
горд
ост и суетност
желаещи тъй смело да покажат човека като постижение на боговете. ФЕЛИКС БАЛДЕ Смирение се иска от човек, желаещ да достигне до духовната наука.
Но който в гордост и суетност
поиска да се опознае, ще открие затворени вратите на познанието. (Феликс Балде влиза в къщата.) КАПЕЗИЙ Тъй както правили сте често,
към текста >>
17.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в духовни сфери
горд
о я понесох.
Така мощта на тялото сковава, преди душата да я овладее. ЙОХАН Заблудата в живота си съзирам. Отнех на тялото мощта душевна,
в духовни сфери гордо я понесох.
Но цялостната същност на човека не бе насочена към светлината. Душевна сянка само тук остана. Мечтаеше за широти в духа и можеше едно да се почувства
към текста >>
18.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с желание за почит и със
горд
ост.
От битката позорно се оттеглил с безчестие във своята родина. Понесъл много присмех, подигравки и яростна омраза се родила в душата му, изпълнена все още
с желание за почит и със гордост.
Тогава само врагове видял във сънародниците си, които желаел силно да унищожи, ако възможност би му се удала. Но тъй като душата на мъжа
към текста >>
Надмогнал славата и
горд
остта.
Но тъй като душата на мъжа пробудена била да си признае, че през живота му не е възможна мъстта над неговите врагове, той себе си единствено надвил.
Надмогнал славата и гордостта.
В по-късните години се решил да влезе в ученическия кръг, сформирал се във неговия град. Мъжът, учителят на този кръг, в душата си владеел мъдростта,
към текста >>
19.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душата, че във
горд
а сила може
какво полусъзнателно узнават, когато през деня са вече будни. Не чуват туй, което си говорим. ЛУИЗЕ ФЮРХТЕГОТ Не трябва сляпо да е убедена
душата, че във горда сила може
към светли висини да се издигне и собствената същност да разгърне. Признавам само туй, което зная. АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Ала не знаеш колко сляпо ти
към текста >>
навлизаш в мрака с
горд
ата си сила.
към светли висини да се издигне и собствената същност да разгърне. Признавам само туй, което зная. АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Ала не знаеш колко сляпо ти
навлизаш в мрака с гордата си сила.
Ще служи тя на делото, което чрез силата ми, Щрадер, си постигнал. Да вярва не е нужно на духа, на нейната високомерност който не подобава, както туй е видно.
към текста >>
по
горд
и бляскав начин да разкрие.
каквото несъзнателно те крият като съкровища във дълбините. Те струват ми се годни за целта, която делото на Щрадер иска на хората във земния живот
по горд и бляскав начин да разкрие.
МАРИЯ ТРОЙФЕЛС От себе си ще носи на душата духовен плод житейският здрав разум, когато хората обединят благоговението пред всемира
към текста >>
20.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със
горд
о самочувствие и ярко
на Луцифер, ала да не попада под неговата власт, за да не може отвътре в нея да въздейства той. Когато той, Светлинният носител, излъчва мъдрост и света изпълва
със гордо самочувствие и ярко
своеобразността на съществата за образец на всички осветява във смелото си битие, тогава могла би на душите същността във него да се прояви свободно,
към текста >>
21.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовна светлина в самотност
горд
а.
душата може да достига обширни светове на светлина. – – – – На мен за образец ми служи Феликс. По пътища, на други чужди, търси
духовна светлина в самотност горда.
И в търсенето имаше успехи, защото на нещата същността не искаше с понятия да схваща. По този път да се стремя желая. А работата ви, която иска
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива
горд
ост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани.
И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен." При подобни възгледи, в душата лесно се поражда мисълта, че с всичко, което може да направи, човек трябва да търси съзвучие с онази част от своето същество, която е по-мъдра от съзнателната интелигентност.
Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани.
Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
към текста >>
23.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-
горд
смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>
24.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той не се остави да бъде заставен от
горд
ия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука.
Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик.
Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука.
Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество".
към текста >>
25.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята
горд
а сграда без помощта на новата естествена наука.
Неговото битие е това чисто отразяване на едно чуждо битие, без примес на собственото съществуващо състояние". Не можем да си представим една по-силна противоположност спрямо Хегеловия начин на мислене, освен този възглед за знанието. Докато при Хегел в мисълта, следователно в това, което душата прибавя към възприятието чрез нейната собствена дейност, се изявява същността на дадена вещ, Кирхман поставя един идеал за знанието, в който това знание е един освободен от всички прибавки на душата огледален образ на възприятията. Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда. Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади.
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука.
Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа. Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
26.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
горд
ост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила.
„Светлината", отвърна му Змията. „А кое е по-освежаващо от светлината? " „Разговорът", беше нейният кратък отговор. Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни. Лицето му изразяваше
гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила.
Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм. При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец. Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек. Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна. Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и.
към текста >>
27.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с
горд
ост се определяше като „практичен“.
А събитията изпреварваха мисленето им, като носеха объркване и разрушения. Ако се осъзнае това, последствието ще е стремеж да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития. „Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
към текста >>
28.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова
горд
ост: Една наука освободена от всякаква субективност.
Изработена във физическото тяло мисълта не може вече да съдържа нищо, което да идва от духовния свят; мисленето е вече само една дейност, която се разгръща в тялото. С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от никаква действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията. Тя схваща вече само външната страна на нещата. Това, което намираме в нея, е само една привидна действителност, именно защото в този начин на мислене ние постоянно запазваме съзнанието за самите себе си, запазваме нашето себесъзнание. Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни предлага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата.
Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от един вътрешен личен живот. Описанията на природните явления, такива, каквито са ги правели древните хора, не могат да бъдат днес допуснати като обективни. Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят. Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления. На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата.
към текста >>
29.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в
горд
ото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света. Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята.
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели. Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
към текста >>
30.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и
горд
ост за човека.
Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли. От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма. Нещо величествено се разкрива, когато човек гледа това състояние на нещата. Човекът е идеал и цел на боговете.
Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека.
Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек. Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>
31.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-
горд
ост на душата.
Тази духовна вълна можа да събуди в човека интелектуалното, но не и по-дълбокото изживяване, чрез което душата се потопява в духовния свят. Когато през 15-то до 19-то столетие човекът разгърна своята познавателна способност, той можеше да слезе само до такава дълбочина на душата, в която още не идваше в допир с духовния свят. Навлизащият в европейския духовен живот Арабизъм задържаше познаващите души от проникването им в духовния свят. Той раздвижи преждевременно интелекта, който можеше да обхване само външната при рода. И този арабизъм се оказа като много мощен.
Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-гордост на душата.
Той чувствуваше силата на интелектуализма; но не чувствуваше неспособността на чистия интелектуализъм да проникне в действителността. Така той се изоставяше на външната, достъпна на сетивата действителност, която от само себе си заставаше пред хората; но не стигна никак до там, да пристъпи към духовната действителност. Пред това положение се намери поставен средновековният духовен живот. Той притежаваше мощни предания за духовния свят; но душевният живот на хората беше така силно пропит интелектуално бихме могли да кажем: тайнствено от действуващия арабизъм, че на познанието не се предлагаше никакъв достъп до изворите, от които в край на сметка произхождаше съдържанието на това предание. Но още от ранното Средновековие това, което инстинктивно се чувствуваше в човека като духовна връзка, се бореше с формата, която мисленето беше приело чрез Арабизма.
към текста >>
32.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
4. Всеобхващащите, които в един
горд
смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен.
Съзнанието, основаващо се на опита, им дава известна увереност, а потребността – известна широта. 2. Жадните за знания имат нужда от спокоен, безкористен поглед, от любопитно безпокойство и ясен разсъдък и винаги се намират във връзка с първите. В научен смисъл те също преработват само това, което откриват. 3. Съзерцаващите вече действат продуктивно и знанието, увеличаващо се самò, изисква, незабелязано за себе си, съзерцание и преминава в него. И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен.
Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“ От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят. Той трябва да премине към друга форма на съзнанието, ако иска да се съедини познавателно с тази същност. По време на пребиваването ми във Ваймар у мен винаги решително изникваше въпросът: как трябва да се надгражда върху основите на познанието, положени от Гьоте, за да може, изхождайки мисловно от неговия съзерцателен метод, да се премине към такъв, който да може да приеме в себе си духовния опит, такъв, какъвто ми се открива той? Гьоте изхожда от това, което се постига на нисшите степени на познанието, тези на „практичните“ и на „жадните за знания“.
към текста >>
33.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и
горд
а воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек.
В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“ На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля. Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората. Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа.
към текста >>
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и
горд
а воля.
А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост. Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората. Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад. Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед.
към текста >>
34.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни
горд
ите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време.
Има се предвид не ерес спрямо изповядването на религия, а по отношение на културната ориентация, която беше възприела епохата. Намирахме се пред портата на ново столетие. Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния живот и знанието. Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време.
Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“ А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим, сравняваме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура. Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-висшия смисъл на нещата и явленията.“
към текста >>
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова
горд
о, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния живот и знанието. Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“ А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим, сравняваме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура. Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-висшия смисъл на нещата и явленията.“ Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското общество. Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
към текста >>
35.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат
горд
еливостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други.
Ако обичаме един човек, тогава можем да му говорим за неговите недостатъци и грешки. В много случаи той ще почувства това като най-голяма приятелска услуга, докато ако му наложим преценката си със студено безразличие, той бива отблъснат от липсата на разбиране и се утешава с чувства на омраза, които възникват в него срещу този, който го е критикувал. В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него. Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени. Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други.
Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области.
към текста >>
36.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се
горд
ее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще.
Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително. През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане.
И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще.
И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки.
към текста >>
37.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Това не трябва да ни кара да се
горд
еем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
към текста >>
38.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид
горд
ост.
Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина. Те са забавили въплъщението си до времето на четвъртата коренна раса. Библията загатва за това по един скрит и дълбок начин: "Синовете божии видяха дъщерите човешки/*15/, че са хубави и си взеха жени от всички, които си избраха". Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време.
Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост.
Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание.
към текста >>
39.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на
горд
остта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/ Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен.
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения. Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>
40.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това
горд
о сърце, приела.
Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
към текста >>
Той потърсил Бенони, но напразно;
горд
ият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце.
Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие. Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигнал очи и видял гигантска човешка фигура. Видението продължило: "Ела, сине мой!
към текста >>
41.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това не трябва да ни кара да се
горд
еем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
към текста >>
42.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
върха величествено
горд
насреща.
изкачва се по канари скалисти и скоро вижда се издигнат високо над долини и дъбрави, а Слънцето приятелски го стопля. Изпълнен със наслада, той съглежда
върха величествено горд насреща.
Над него Слънцето клони към залез, господстващо то още по-могъщо, катo на трон от облaците тъмни. Събира сили той върха да стигне с надеждата усилието да си струва.
към текста >>
Изглеждаха не
горд
и със предците,
стояха пултове пред всеки стол. Тук всеки бе отдаден на молитва, спокойствие и дружелюбен общ живот. Висяха над главите гербове тринайсет, един за всеки стол тук беше отреден.
Изглеждаха не горди със предците,
стоеше всеки важен и избран. Брат Марко от вълнение изгарящ, желаещ всеки образ да прозре, във центъра видя повторно знака – обгърнатия кръст със свежи рози.
към текста >>
43.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и
горд
ост, а от чувството на дълг.
Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>
44.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно
горд
и с тези разбирания.
И така, в последната лекция аз представих развитието на цялата наша планетарна система. Това беше предшествано от разглеждането на тази планетарна система в смисъл на обитаемостта на отделните планети от различни същества, които от своя страна, имат влияние върху нашето човешко тяло. С днешните сведения ще се присъединим към тези предидущи разглеждания. Ние още повече ще разширим разглеждането на планетарната система и ще научим при това, от духовна гледна точка някои тайни на мировото битие. Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили.
Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбирания.
И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина. Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суеверно. Умът на теософа може да разбере всичко, което се говори в тези научни теории. Но той отива по-далече. За него е ясно, че физическите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за участие на още много други неща.
към текста >>
45.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Човек, който се
горд
ее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството!
Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация. Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят. Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си. Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя.
Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството!
Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това. спомнете си само вашите ученически години, каква мъдрост тогава са ви съобщавали. Може би ще си спомните, какво са ви говорили за изобретението на хартията. Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но осата можела да прави това много по-рано! Гнездата на осите са построени от същото вещество, както и сегашната хартия.
към текста >>
46.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “
горд
остта на човечеството”.
Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие. Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура. Може и да звучи странно, когато казваме, че без християнството не биха съществували влакове, параходи и т.н., но за този, който схваща връзката между нещата, това е точно така. Тези културни постижения никога не биха могли да възникнат в древноиндийската културна епоха.
Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “гордостта на човечеството”.
Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята. Но след като хората не можаха да разберат християнството, те го материализираха изключително грубо. Днес то е толкова изопачено, че може да бъде приемано само в материален смисъл. През епохата, която току-що разгледахме, то прие наистина груб и материалистичен облик. Тази епоха можем да разглеждаме като втори период от историята на християнството.
към текста >>
47.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма
горд
ост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците. Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото. Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа.
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения. Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби.
към текста >>
48.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата
горд
остта, честолюбието, тщестлавието.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура. Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
към текста >>
49.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на
горд
остта, суетата и честолюбието.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини. Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието.
Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>
Сега образът на
горд
остта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него.
Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини. Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда.
Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него.
Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец!
към текста >>
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на
горд
остта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
към текста >>
Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на
горд
остта и честолюбието.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва.
Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
към текста >>
50.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без
горд
ост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук.
Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
Както виждате, наистина можем да кажем, че контрастът между мъжкото и женското има своя космичен прототип в контраста между кометата и луната. Ако можем да изхождаме от това /не е, разбира се, възможно да се навлезе във всички разновидности/ и ако бихме могли да демонстрираме пълното въздействие на тялото на луната и на кометите, бихте осъзнали колко велико и силно е за душата как надвишава всички общи чувствува за възвишеност да се преживее, че тук на земята виждаме нещо отразено и че то, при неговото функциониране, е точен израз на контраста между комета и луна във вселената. Възможно е да кажем само няколко от тези неща. Няколко са много важни и тях ще разгледаме. Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество.
към текста >>
51.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тук, ако наблюдаваме себе си като човешки същества това положително не трябва да породи
горд
ост в нас ние виждаме т.нар.
Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
Тук, ако наблюдаваме себе си като човешки същества това положително не трябва да породи гордост в нас ние виждаме т.нар.
по-нисша област на природата и нас самите поставени на върха на тези области на природата. Преминаваме през портата на смъртта и там откриваме, че ние сме на най-ниското равнище на областите на йерархиите, ала като сливане на импулсите от йерархиите. Там обаче спояването идва отгоре, докато тук то се изкачва от долу. Докато тук нашето Аз потъва в един физически организъм, така че то е един екстракт от останалата природа, там нашата духовност потъва в йерархиите и е екстракт от тях. Може също да се каже, че там ние се обличаме в нашата духовност, докато тук се обличаме с нашата телесна природа, когато преминаваме през портата на раждането.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид въз
горд
ява нашия Аз.
Но как всъщност човек подготвя в себе си причините за болестния процес? Защо поражда в себе си стремежа да е болен? Какво точно го ръководи, когато между смъртта и новото раждане събира онези сили, които в следващия живот ще се проявят като болест? Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер".
С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз.
Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили. В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения.
към текста >>
Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие,
горд
ост и т.н.
Сега вече човекът е изложен на съвсем други опасности: Не само на вътрешните изкушения, а на всевъзможни заблуди и съзнателни лъжи, свързани с неговите съждения и оценки относно външния сетивен свят. Да, Ариман действува отвън, но само след като сме му дали възможност да се приближи до нас. Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света.
Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н.
В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
към текста >>
Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и
горд
ост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман.
Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие.
към текста >>
Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие,
горд
ост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично". Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят.
към текста >>
Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата,
горд
остта, високомерието и манията за величие.
Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие.
Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично". Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят. Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации. Тези неща не трябва да се разбират буквално.
към текста >>
Напротив, там където се ширят честолюбие и
горд
ост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
В много случаи „чуждите сили" са нещо удобно за хора, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да се помогне на такива личности, защото те имат усещането, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят! Докато в действителност тази помощ ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили. Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта. Тъкмо онези, които са приели Антропософията, имат всички основания да изтъкват с цялата убедителност, на която са способни, фактът, че като земни хора, ние далеч не трябва да пренебрегваме нещата, които получаваме от живота. Ако някой отхвърля усилията, необходими за постигането на здраво и логично мислене, надявайки се да проникне и без тях в духовния свят, фактически се стреми да избяга от нашия земен свят. Такива хора искат да се носят над земните грижи; те смятат за унизително да се занимават с неща, свързани с разбирането на каквито и да е физически закономерности, и изобщо вярват, че са призвани за нещо много повече.
към текста >>
53.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се
горд
ее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим. Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека. Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване.
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества.
към текста >>
54.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Този златен меч разора Земята като истински плуг, превръщайки я в арена за непрекъснат труд, той даде на човечеството първите по-важни открития; той продължи да действува и това е така дори и днес във всичко онова, с което хората се
горд
еят като със свои културни постижения.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия. На юг от тях беше Иран онази област, където съвсем рано възникна един съвършено друг импулс: Макар и с най-примитивни средства, но окриляни от човешката духовна сила, ние трябва да преобразим сетивния свят и да поставим началото на човешката култура. Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран. И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Този златен меч разора Земята като истински плуг, превръщайки я в арена за непрекъснат труд, той даде на човечеството първите по-важни открития; той продължи да действува и това е така дори и днес във всичко онова, с което хората се гордеят като със свои културни постижения.
Забележително е, че цар Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят. Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила. За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области.
към текста >>
55.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А после той би добавил с известна
горд
ост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох":
Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще. Но нека да се обърнем отново към видимата страна на тази глава от Матеевото Евангелие. Представете си, че някой проучва дали подобни изречения вече не съществуват и в други текстове, така че Евангелията да са заимствували от там. Представете си още, че въпросният изследовател няма ни най-малко предчувствие за истинската същност на нещата; защото тук би трябвало да се говори най-вече за християнизираната Азова природа. И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства".
А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох":
„1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи. 2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно. 3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб. 4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост. 5. Блажен е, който отхвърля непостоянните пътища на този суетен свят и поема правия път, който води към вечен живот.
към текста >>
56.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави
горд
и и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция.
А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей. Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека? Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение.
Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция.
Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал. И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел. В една от моите Мистерийни драми ние откриваме точно онези звуци, от които се нуждаем за постигането на тази цел: най-напред във втората сцена, когато Йоханес Томазиус е като смазан от думите „О човеко, познай себе си!
към текста >>
57.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен,
горд
– ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него.
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос. Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос.
към текста >>
Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи
горд
с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент.
Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент.
Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос. Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове.
към текста >>
58.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и
горд
остта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност.
Само най-висшите посветени знаеха това. Днес например за такива процеси може да се говори само, ако са изминали сто години след тях. Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях. За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото. Хората наистина са застрашени от една такава опасност.
Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност.
Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години. Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството. Позволете ми да Ви покажа с един тривиален пример, какво се разбира под един такъв център на тежестта. Да си представим една везна: Тя трябва да има горе на кобилицата само една опорна точка. Ако би имала две такива опорни точки, с нея не би могло да се тегли.
към текста >>
59.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Гдето Сион в лъчите златни
горд
о се издига,
По ранен час навръх Великден И от Маслиновия хълм, с одежди на възкръснал – – – Надолу Той се взира, гдето долината е преброждал, Която нявга саван и кръст му бе дарила;
Гдето Сион в лъчите златни гордо се издига,
Гранитна крепост, проклятието скрила. – – – Веднъж Великденът дойде отново; Господ Бог взираше се долу Към полето голо, сиво, опустяло
към текста >>
Горд
, силата си чудна той усеща,
Мъж един самотен там мълчи, По-красив от всички, дори и коленичил, А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича,
Горд, силата си чудна той усеща,
Но смирен върховете свои свежда Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми: – – – „Всичко тук привърши! ” – такава е съдбата
към текста >>
Там, гдето нявга Соломоновият храм стоеше
горд
о.
Един свенливо само неговия гроб бележи. – – – Високо от минарета и джамии Властват на полумесецът лъчите, На мюезина гласът призовава за молитви
Там, гдето нявга Соломоновият храм стоеше гордо.
– – – За камъка е безразлично чий знак той носи, Дали вграден е в храм или в джамия; От хората той знае, че все едно е Дали монах, левит или дервиш на него стъпва.
към текста >>
И не само срещу
горд
и мамелюци
Водопадите на Нил освещават Кръщението на новата му слава. – – – Аз зная, че размаха той страховития си меч Не само над главата на Мурад,
И не само срещу горди мамелюци
Изля той справедливия си гняв. – – – Аз зная, пътят му към долината на Цион През пустинята минава Аз зная, пирамидите огромни
към текста >>
– Но в полет
горд
– – – Да, негови са тез войски! В стегнат ход И в победен блясък отминават те! Да, негови са тез орли!
– Но в полет горд
Крилете им шумят и отминават те! – – – 5. – – – Някога Великден пак ще бъде, ще се взира
към текста >>
60.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до
горд
ост и високомерие; и ако изпадне в
горд
ост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството? И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то?
Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели! Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се въз
горд
ели!
Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
към текста >>
И това е единственото изцеление от
горд
остта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>
И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между
горд
остта и отчаянието.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета.
И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието.
Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
към текста >>
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на
горд
остта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
към текста >>
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се
горд
ее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание. Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата?
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно. И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа.
към текста >>
61.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към
горд
ост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
Ако си припомните последните думи от моята вчерашна лекция, вероятно Вие ще ги обобщите по следния начин: От Събитието на Палестина, от Мистерията на Голгота до настъпването на онази епоха, която многократно сме описвали и пред чиито порти, бих казал, се намираме в наши дни, Христовото Събитие беше от такова естество, че човекът можеше по различни екзотерични пътища да стигне до един вид изживяване на Христовия Импулс още преди същинското посвещение. Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване. И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос. После добавихме, че другият път за екзотерика изискваше от него да се запознае с това, което посветеният, или езотерикът можеше да съобщи за духовните светове, така че дори стоящият пред портата на посвещението, непосветеният, също можеше да стигне до Христовото Събитие не чрез текстовете на Евангелието, а чрез непрестанните откровения от духовните светове.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“. В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция.
към текста >>
После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между
горд
остта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна.
Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване. И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос. После добавихме, че другият път за екзотерика изискваше от него да се запознае с това, което посветеният, или езотерикът можеше да съобщи за духовните светове, така че дори стоящият пред портата на посвещението, непосветеният, също можеше да стигне до Христовото Събитие не чрез текстовете на Евангелието, а чрез непрестанните откровения от духовните светове. Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна.
Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“. В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция. През следващите дни ще обсъдим още по-подробно пътя на християнското посвещение, като в същото време ще се спрем и на самото естество на Христовото Събитие.
към текста >>
62.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата
горд
ост, неговото високомерие.
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос? Но високомерието отхвърля тъкмо втората възможност! Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
към текста >>
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка
горд
ост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението! Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие. Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос? Но високомерието отхвърля тъкмо втората възможност!
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45. Що се отнася до своето съдържание, това, което преработваме вътрешно, душевно, не се намира в нашето физическо тяло; що се отнася до своето съдържание, то е включено в нашия организъм само дотолкова, доколкото присъства в етерното тяло на човека. Според своето съдържание, нашите мисли, чувства и усещания, протичат най-напред в нашето етерно тяло.
към текста >>
63.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Да, в своята
горд
ост, човекът би могъл да си въобразява, че светът може да бъде устроен и по-просто; обаче все пак, Боговете знаят това по-добре, и те не оставиха създаването на света в ръцете на човека.
добри Същества, чиято резигнация стана главната причина за възникването на злото. Естествено, тук някой лесно би могъл да възрази и аз Ви моля добре да вникнете в това възражение като каже примерно следното: Но досега аз имах едно по-добро мнение за Боговете! Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото! А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото? Тук бих желал да припомня за онзи испански крал, който намирал света за невъобразимо сложен и веднъж по този повод казал: Ако Боговете се бяха допитали до мен, светът щеше да бъде устроен много по-просто.
Да, в своята гордост, човекът би могъл да си въобразява, че светът може да бъде устроен и по-просто; обаче все пак, Боговете знаят това по-добре, и те не оставиха създаването на света в ръцете на човека.
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда.
към текста >>
64.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се
горд
ее в настоящата си инкарнация.
Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации. Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация.
Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото.
към текста >>
65.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна
горд
ост.
В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов.
Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост.
Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки. Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род.
към текста >>
66.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Двойната промяна в човешката фигура:
горд
остта видоизменя „горната част", страстите „долната част".
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 Мистични опитности и окултно съзнание. Същност на представата за Азът. Човешката фигура като израз на Азът. Съответствие между човешката форма и човешкото същество.
Двойната промяна в човешката фигура: гордостта видоизменя „горната част", страстите „долната част".
Дванадесетте части на човешката фигура в съответствие с дванадесетте знаци на Зодиака. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато един ден науката ще напредне достатъчно, за да схване истинската природа на сетивата и мозъка (а тя ще го направи, макар и в едно продължително развитие), тогава тя ще бъде извънредно
горд
а от свое то постижение.
Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим към мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя. Нека да припомним, че преди сегашното си планетарно въплъщение, Земята беше преминала през своето Лунно, Слънчево и Сатурново състояние. От това Сатурново, Слънчево и Лунно състояние далеч не възникваха такива сили, които можеха да направят човека годен да възприема чрез своите сетива, или пък да изпълва сетивните си възприятия с мисли. Обаче всичко, което ни освобождава от този сетивен и мисловен труд, от науката и т.н., всичко което ни прави годни да изнесем навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество: етерното тяло, астралното тяло и Аза, и то така, че те да са достъпни за нас в напиращата духовна светлина; всичко това ние носим в себе си като наследствен дар от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. То идва от пред-Земните епохи и изобщо не може да бъде открито в следващите, по-късни периоди от Земното развитие.
Когато един ден науката ще напредне достатъчно, за да схване истинската природа на сетивата и мозъка (а тя ще го направи, макар и в едно продължително развитие), тогава тя ще бъде извънредно горда от свое то постижение.
Обаче днес е обяснимо само онова мислене, което произхожда от земни отношения и е валидно само за земните отношения. Самият мозък, в своето цялостно устройство и функциите на сетивните органи, никога не могат да се обяснят със Земните сили. И за да обясним истинската активност на нашите сетива и на нашия мозък, както и това, което им дава тяхната днешна форма, ние неизбежно трябва да прибегнем до теософското познание за Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези предишни състояния на Земната планета, т.е. съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите сетива; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата.
към текста >>
68.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем
горд
ост, високомерие и надменност.
И ето защо, когато окултистът се вгледа в своя човешки образ, в своята човешка фигура, той трябва да изживее нещо, което го издига високо над всяко земно съзнание. Но можем ли ние да извлечем от човешката фигура такива опитности, които да ни издигнат над всяко земно съзнание? Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде.
И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност.
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат.
към текста >>
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата
горд
ост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
Но можем ли ние да извлечем от човешката фигура такива опитности, които да ни издигнат над всяко земно съзнание? Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност.
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания.
към текста >>
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в
горд
ост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания. С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите.
към текста >>
Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради
горд
ост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания. С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите. Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик.
към текста >>
С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от
горд
остта и високомерието, а долу от страстите.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания.
С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите.
Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик. Тези две усещания са фундаментални; те трябва да станат нашата изходна точка. Но до какво ни водят те? Преди всичко, те са необходими, неизбежни. Бихме могли да ги формулираме така: човекът е твърде горд и високомерен, но също и прекалено страстен.
към текста >>
Бихме могли да ги формулираме така: човекът е твърде
горд
и високомерен, но също и прекалено страстен.
С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите. Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик. Тези две усещания са фундаментални; те трябва да станат нашата изходна точка. Но до какво ни водят те? Преди всичко, те са необходими, неизбежни.
Бихме могли да ги формулираме така: човекът е твърде горд и високомерен, но също и прекалено страстен.
Да, ако пробудим най-дълбоките сили на душата, ние неизбежно ще стигнем до тази формула. Но дали тези усещания са породени от някакъв обект в обширните области на земния живот? Те възникват в човешките изживявания само тогава, когато човекът сметне своя облик за несполучлив и неверен. Когато почувствува, че високомерието и страстите са деформирали първоначално заложените в него качества и форми. Тези две изживявания не възникват от нещо, което можем да определим като външни обекти.
към текста >>
Ние вече показахме как окултният кандидат преодолява своите лични опитности, запазвайки само един вид предчувствие, а в някои случаи дори съждение за човека, по силата на което ние се отвръщаме от едната поло вина на човека и казваме, че тя е твърде
горд
а, после се отвръщаме и от другата половина, като казваме, че тя е прекалено страстна и похотлива, но всички тези изживявания са в значителна степен неопределени и общи.
Обстоятелството, което сега описваме, е твърде елементарно, но то е важно за окултното съзнание, особено когато то е застрашено да се разпадне в отделни и несвързани мистични опитности. В случая ние тръгваме от едно съждение за човека, обаче по такъв начин, сякаш човешката фигура е с напълно изтрити граници и очертания. Но вътрешните изживявания не могат да бъдат изтрити. Останалото е едно съждение за човека, а именно: Привидно ти си това, което Земния живот е направил от тебе, но всъщност ти загатваш за съвсем други форми и очертания. Ако искаме да разберем още по-добре това, което се зазорява в човека като едно "съзнание без обект", тогава по необходимост ще трябва да вникнем още по-точно и прецизно в човешката фигура.
Ние вече показахме как окултният кандидат преодолява своите лични опитности, запазвайки само един вид предчувствие, а в някои случаи дори съждение за човека, по силата на което ние се отвръщаме от едната поло вина на човека и казваме, че тя е твърде горда, после се отвръщаме и от другата половина, като казваме, че тя е прекалено страстна и похотлива, но всички тези изживявания са в значителна степен неопределени и общи.
Те може и да ни издигнат до най-висши сфери на Духа, обаче въпреки това остават неопределени и общи. Ето защо се налага да постигнем по-голяма конкретност, като преди всичко пристъпим към детайлите на човешката фигура. И ако знаехме как стоят нещата, бихме заявили: "Сега ние искаме да разчленим и раз дробим човешката фигура." И ако успеем правилно да я раздробим но все пак в определени пропорции и части ще направим изненадващото и забележително откритие, че човешката фигура наистина е съставена от тези пропорции и части. Тези отделни части веднага се притичват на помощ, веднага, щом си зададем неизбежния въпрос: "Как е съставен, как е формиран човекът? " И сега Вие ще разберете, че за да вникнем в чудесната спойка на човешката фигура, ние трябва да почерпим данни от дълбините на окултизма.
към текста >>
69.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на
горд
ост, с такава безкрайна
горд
ост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен.
Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика. Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце.
Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен.
Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
към текста >>
Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и
горд
ост.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен.
Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос.
към текста >>
Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната
горд
ост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо.
Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес.
към текста >>
Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето
горд
о величие и в своята светлинна мощ.
Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо.
Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ.
Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес. Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака.
към текста >>
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и
горд
ият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
към текста >>
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята
горд
ост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка
горд
ост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система. Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя.
към текста >>
Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на
горд
ия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли.
Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер. Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер. Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл.
Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли.
Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него.
към текста >>
70.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и
горд
о срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно. Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
71.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна
горд
ост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем.
към текста >>
Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-
горд
и стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят. Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител. Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път. Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
72.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от
горд
ост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство! Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5. През последните дни на Декември 1912 в Кьолн се проведоха заключителните съвещания по този въпрос. Точно тогава Рудолф Щайнер съзнателно избра основната тема на лекционния цикъл, който трябваше да изнесе пред събраните в Кьолн антропософи: „Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел".
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите слушатели следните думи: „Истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша, непоклатима сериозност. Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдрост та на Боговете?
към текста >>
73.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се
горд
ее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това.
Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
към текста >>
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от
горд
ост и суета.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението. И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа. Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете.
към текста >>
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като
горд
ост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека. Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
към текста >>
74.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
от
горд
ите чела сияе съвършенство
До мисълта фантазията доближава вечността. Сгодява я със формата. * Добре дошли величествени духове, велики сенки
от гордите чела сияе съвършенство
и мисълта не се изплашва. Това родината е моя, чувствам аз, сериозността и блясъкът, които ви обливат. Ха! Разбиват се вратите на светилището твое,
към текста >>
75.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е
горд
и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност.
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото. Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване.
към текста >>
76.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до
горд
ост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
Това може да се разпростре даже чак във външния възглед за живота. И тук стигаме до там, да говорим върху една точка, която бихме могли да кажем от отделното изживяване хвърля светлина в социалното изживяване. Когато онзи, който е запознат с тайните на езотеризма, насочва поглед върху това, което се върши външно в света: как толкова много хора прахосват времето, което им остава свободно, вместо да облагородят техните чувства свързвайки се с това, което земното съществувание получава от духовните творения, тогава този, който е минал през едно езотерично развитие, би искал да плаче заради тъпотата на човешкото съществувание, което минава покрай това, което съществува, за да премине през човешкото чувствуване и човешкото усещане. И в тази област трябва да обърнем вниманието върху това, че там, където започват тези изживявания, в човешката природа ще се яви вече определен по-тънък егоизъм. В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с
горд
ост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и човек трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили. Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако човек се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили. Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
към текста >>
78.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Фалшивата
горд
ост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер.
Ето защо специално подчертавам, че в хода на по-нататъшните окултни изследвания, някои подробности биха могли да бъдат представени и в малко по-различен вид. Но същественото е тъкмо това, което ще споделя с Вас. Сцената на Изкушението се намира в различните Евангелия, обаче те разказват за нея, естествено, по съвсем различен начин нещо, което често съм изтъквал. Постарах се да проуча тази сцена на Изкушението такава, каквато е била в действителност и бих искал сега да я разкажа без каквито и да предубеждения. Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание.
Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер.
Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш! И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души.
към текста >>
79.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката
горд
ост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
И точно тогава, при събитието, което добре познаваме от другите четири Евангелия, а именно Кръщението в реката Йордан, стана слизането на Христовото Същество в телата на Исус от Назарет, чийто Аз, преизпълнен с мъки, беше преминал в душата на доведената майка по време на споменатия разговор. Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас. Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество. Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер.
И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека.
към текста >>
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на
горд
остта и себелюбието.
Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас. Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество. Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието.
Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер.
към текста >>
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на
горд
остта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия.
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>
За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да,
горд
остта не бива да ни заслепява!
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява!
В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер. Тук бих желал да добавя още нещо.
към текста >>
Той победи
горд
остта.
Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер.
Той победи гордостта.
Той отблъсна Луцифер. Тук бих желал да добавя още нещо. Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията. Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна. И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин.
към текста >>
Този въпрос също се отнасяше към човешката
горд
ост.
Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции. И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта.
Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост.
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб.
към текста >>
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне
горд
остта и чувството за превъзходство над страха.
Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции. И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост.
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб.
към текста >>
Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата
горд
ост и чувството Му за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака.
Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб. Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен.
към текста >>
80.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива
горд
остта зад маската на смирението.
Обаче в този момент Исус от Назарет изчезна от техния поглед. Те повече не можеха да го виждат. След като за известно време погледът им остана като помътнен, те усетиха желание да се вгледат в далечината. И в далечината те видяха нещо като фата Моргана. Те разпознаха лицето на този, който току-що беше стоял до тях, само че увеличено до огромни размери.
И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива гордостта зад маската на смирението.
За известно време те останаха като зашеметени от това лице и от тези думи, а после фата Моргана изчезна. Исус от Назарет също не се виждаше пред очите им. Те се огледаха наоколо. Но той беше вече отминал и те го зърнаха само отдалеч. После двамата есеи се прибраха у дома си и никому не казаха нищо за това, което бяха видели, а мълчаха през цялото време до своята смърт.
към текста >>
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват
горд
ост от своето повърхностно мислене.
Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика. Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение.
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго. Когато още веднъж хвърлим поглед към еволюцията на човечеството от преди Мистерията на Голгота, ние трябва да кажем: През онази епоха човешката душа все още притежаваше едно древно наследство от времето, когато тя за пръв път трябваше да слезе от духовния свят и да се включи във веригата на земните реинкарнации. Тя за пази това наследство и го пренасяше от една инкарнация в друга. Ето защо през онези времена съществуваше така нареченото от нас древно ясновидство, което постепенно угасна, ставайки все по-слабо и по-слабо.
към текста >>
81.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така
горд
о гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона.
Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим. Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах. Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона.
Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
към текста >>
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така
горд
елив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш. За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух.
към текста >>
82.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Горд
иевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати.
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин. Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“ „Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота. Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза.
Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати.
При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“ „Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели. Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас. В името на закона.“
към текста >>
83.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки
горд
остта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Ако четем книгата по геология „Лицето на земята“ от Едуард Зюс40, ще видим описано как по отношение на своята физическа повърхност земята по-рано е изглеждала много по-различно, отколкото днес, как тази физическа повърхност е претърпяла бавна смърт и в нея вече не действат същите сили, които са били налични в по-ранни времена. Земната повърхност се раздробява. Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
към текста >>
Хората, разбира се, се
горд
еят със своето мислене.
„Лицето на земята“ от Едуард Зюс40, ще видим описано как по отношение на своята физическа повърхност земята по-рано е изглеждала много по-различно, отколкото днес, как тази физическа повърхност е претърпяла бавна смърт и в нея вече не действат същите сили, които са били налични в по-ранни времена. Земната повърхност се раздробява. Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
към текста >>
84.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се
горд
еят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише: "Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци. Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната. Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна. Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни. Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня предупреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен! "
към текста >>
Макар и изречено от устата на нисш, то ни предпазва да не би великодушието да доведе до
горд
еливост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети предупреждавали героите си.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна. Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни. Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня предупреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен! "
Макар и изречено от устата на нисш, то ни предпазва да не би великодушието да доведе до горделивост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети предупреждавали героите си.
Загрижен за достойнството на хората, Шилер смятал, че благородните люде плащат не само с онова, което вършат, но и с онова, което са." Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл.
към текста >>
85.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че
горд
остта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон." А какво всъщност е положението с преценката, че Германският райх се бил превърнал в заплаха за цяла Европа? От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа. Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това. Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н.
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма. Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи.
към текста >>
86.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Неведнъж съм отвръщал колко повърхностно е това възражение, тъй като не се държи сметка, че така на реченото нарастване на броя на хората се наблюдава едва през последните години и че например много точните изследователи, които толкова се
горд
еят със своята прецизност, доста биха се смутили, ако във връзка с разпространението на хората по земята им се постави въпросът за статистиката през 1348 г., когато Америка още не е била открита.
Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела. Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела. Наред с току-що казаното трябва да имате предвид още нещо. Както знаете, като възражение срещу много кратния живот на земята често се изтъква следното: Нали броят на хората нараства откъде се вземат душите?
Неведнъж съм отвръщал колко повърхностно е това възражение, тъй като не се държи сметка, че така на реченото нарастване на броя на хората се наблюдава едва през последните години и че например много точните изследователи, които толкова се гордеят със своята прецизност, доста биха се смутили, ако във връзка с разпространението на хората по земята им се постави въпросът за статистиката през 1348 г., когато Америка още не е била открита.
Най-често изтъкваните доводи свидетелстват за невероятна повърхностност. Налице обаче е също така фактът, че на отделни места по земята раждаемостта намалява, докато другаде се увеличава, така че гъстотата на населението в различни точки по земната повърхност се мени. Оттук произтича известна дисхармония. Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,намиращи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо. Възможно е също така да настъпи и нещо друго.
към текста >>
87.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от
горд
ата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем. Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение. Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си.
И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието.
към текста >>
88.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се
горд
ее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух.
Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка. Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек. То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово. Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност.
към текста >>
Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се
горд
еят нашите съвременници.
В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници.
Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха. Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх.
към текста >>
89.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Всички понятия, с които се
горд
ее доктрината на Уилсън, правят днес огромно впечатление на хората, само че тези понятия са нереални; да, така е, независимо че хората се впечатляват така силно от тих.
Виждате ли, в материалния свят нещата се разкриват бързо, обаче в областта на политиката и социалното дело, т.е. там където цари стремежът за едно всеобщо ощастливяване на света, нещата не се откриват толкова бързо. Там всичко се свежда до нашия пример да си вътре във вагона и да го тласкаш напред. Много скоро ни предстои да опознаем бъдещия социален ред; може би тази идея трябва да се свърже и с едно име, тъй като това име ще се окаже здраво свързано с илюзорното мислене,с нереалното мислене. Съвсем сигурно е, че в близко бъдеще ще се говори за доктрината на Уилсън от началото на 20 век, защото в политическата сфера, тази доктрина на Уилсън е точно подобие на човека, който влиза във вагона, и за да го приведе в движение започва да натиска стената му с всички сили.
Всички понятия, с които се гордее доктрината на Уилсън, правят днес огромно впечатление на хората, само че тези понятия са нереални; да, така е, независимо че хората се впечатляват така силно от тих.
И те упражняват такова силно въздействие върху хората, само защото са неосъществими. Ако би трябвало да се предприеме тяхното осъществяване, веднага щеше да си проличи, че те са съвършено абсурдни. Разбира се, хората вярват, че те са малко или много осъществими. Само че ако тази доктрина би станала една политическа реалност, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство. Разбира се, на филистерите нямаше да им потръгне в един свят, подреден от Удроу Уилсън, този свят е неосъществим, макар и филистерите да си мечтаят: Ако светът бъде подреден според доктрината на Уилсън, тогава ще се сбъднат всичките ни желания, всичките ни идеали!
към текста >>
90.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се
горд
еят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория!
И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света. Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория!
Dewar! Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят!
към текста >>
91.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е
горд
о с това.
Повече, отколкото се вярва, много повече, отколкото се вярва, тъжните трагични събития от настоящето са изведени само от принципа «Човекът е това, което яде». В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв. Човечеството вече е заразено от израза «Човекът е това, което яде». Многократно се воюва за неща, които са свързани с него. Точно затова е така необходимо да се разпространят съответните на времето мисли.
Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това.
През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство. Макар че атавистичното ясновидство до голяма степен вече е изчезнало от доста столетия, това наследство още живее в чувстването и мисленето. Но сега е времето, когато съзнателното все повече трябва да излезе напред като реална мощ, затова и духовете на противоречието, духовете на мрака нахлуват в нашите дни, за да противопоставят абстрактните мисли на реалните под формата на всевъзможни световни програми. Тази взаимовръзка трябва да се прозре. Мисълта трябва да става все по-действителна.
към текста >>
92.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае
горд
остта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята. Приемете това като същност на духовнонаучното познание и ще видите, че то има много общо с нашия човешки живот. Духовната наука не иска да бъде само теория като други теории, а иска да даде възможност тъкмо на хората да спасят, да освободят омагьосания в човешката природа дух, който да действа в света, изхождайки от духовните светове. Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука.
Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
към текста >>
93.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
То ще излезе от тази задънена улица само ако се реши да прибави към физическата култура, с която е толкова
горд
о, сега и в близко бъдеще духовната култура на земната душа, принадлежаща към тази физическа култура.
Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи. Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа. Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука. Това обаче е пропуснато досега. И в настоящото катастрофално време ние изживяваме по ужасен начин – както досега още не се е случвало в развитието на човешката история, което може да се проследи в историческите документи, – че човечеството е достигнало до задънена улица, до истински задънена улица.
То ще излезе от тази задънена улица само ако се реши да прибави към физическата култура, с която е толкова гордо, сега и в близко бъдеще духовната култура на земната душа, принадлежаща към тази физическа култура.
Можем да се съпротивляваме срещу стремежа да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства. Сега човечеството живее в ужасна катастрофа. Ако то не се реши наистина да внесе новата духовност, която имаме предвид тук, такива катастрофи периодично ще се повтарят и то може би на съвсем кратки периоди. Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани последствията от нея. Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството.
към текста >>
Затова настъпва сегашната епоха, в която всичко външно, с което можем толкова да се
горд
еем, съществува само за Земята, но не и за духовния свят.
– има голямо значение за Земята, но няма никакво значение извън Земята. Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята. Това време трябваше да дойде, понеже хората трябва да станат свободни. Те не бива да бъдат принуждавани да намерят духа, а трябва да намерят духовното, изхождайки от свободното вътрешно съдържание на своето съзнание.
Затова настъпва сегашната епоха, в която всичко външно, с което можем толкова да се гордеем, съществува само за Земята, но не и за духовния свят.
Това е и времето, което поставя пред човека избора да се издигне до духа, което насочва хората към тяхната вътрешност, към душата, към сърцето и душевността им, ако искат да стават все по-духовни. То не принуждава хората да станат по-духовни, а поставя пред човека избора дали да пропадне или да не пропадне заедно с външната западаща култура. Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха. Но хората все още са твърде малко настроени да разчитат предзнаменованията на времето. Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения.
към текста >>
94.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и
горд
о крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)? Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите. Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло? Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси.
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
Най-близките същества, които непосредствено ни засягат, са тези, които можем да обхванем с най-ясен поглед. И ние трябва да ги обхванем с ясен поглед, ако не искаме да проспим живота си. Сега бих искал да засегна един въпрос, който не е така смел, нито неопределен – макар да е твърде конкретен – както въпроса: Какво вършат силите (духовете на движението) или престолите в нашето етерно тяло? Много повече бих искал да поставя друг въпрос, който не е така смел и неопределен, а дори непосредствено засяга съвременния човек. Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до човека същества, в неговото астрално тяло?
към текста >>
95.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се
горд
ее съвременният човек, тези диваци са го нямали.
Обаче възниква въпросът: как се съотнася човешкото към това космическо? От една определена страна вече съм ви посочвал това; нека днес добавим още някои афористични разглеждания. Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия.
И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали.
Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал.
към текста >>
96.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
С най-голяма
горд
ост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука.
Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота. Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души. Ако искаме наистина да се приближим към разбирането, което е особено необходимо за развитието на съзнателната душа, трябва преди всичко да се опитаме от различни страни да си изясним собственото си човешко същество, да си го изясним не чрез дрънканици, а чрез ориентиране във фактите. И така, да разгледаме нашата епоха по възможност фактически; да обърнем внимание преди всичко на фактите, които са особено важни за развитието в епохата на съзнателната душа.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука.
Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива?
към текста >>
Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е
горд
а и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък.
Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове. Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове. Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
97.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се
горд
ее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак.
Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно. Трябва отново и отново да се задават въпроси, първо: как може да стане това развитие на съзнателната душа, защото това трябва да се състои, и второ: какво пречи на хората днес да се обърнат към духовната наука, която може да им открие пътя към съзнателната душа?
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак.
Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
към текста >>
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се
горд
ее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така?
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак. Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността. Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата.
към текста >>
98.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
“ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между
горд
остта и скромността.
Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това. В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност. Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл?
“ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество. В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
към текста >>
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на
горд
ост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това. В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност. Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност.
Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество. В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
към текста >>
99.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се
горд
ее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин. Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят. Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос. Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“ И как мога да го постигна?
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език. Христос казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“[4] Христос никога не престава да разкрива Себе си на хората — така ще бъде и до края на земното време. Затова Той говори и днес на онези, които са склонни да слушат: „Каквото и да мисли най-малкият от вашите братя, трябва да знаете, че Аз мисля в него; и че Аз влизам в чувството ти всеки път, когато смириш чуждата мисъл с твоята собствена, и всеки път, когато изпитваш чувство на братски интерес към онова, което става в чуждата душа. Каквото и да откриеш в най-малките от твоите братя — било мнение или мироглед — там да търсиш и Мене.“ Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век.
към текста >>
Хората даже се
горд
еят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл.
Това е днешният път на мисленето. Другият път е на волята. Тук също хората са доста пристрастени към лъжовен път, който не води към Христос, а далече от Него. И в това друго царство [на волята] ние отново трябва да намерим пътя към Христос. Младите все още съхраняват някакъв идеализъм, но като цяло днешното човечество е сухо и прозаично.
Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл.
Днешното човечество не харесва идеалите, които бликат от извора на духа. Младите все още имат тези идеали. Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от живота на младите, както е това днес. Липсата на разбиране между човешките същества всъщност е главният белег на нашето време. Вчера говорих за дълбоката бездна, която съществува между пролетариата и средната класа.
към текста >>
100.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Сега съществуват
горд
еещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие.
И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс. Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума. Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана Духов на Наука, е свързано с вътрешния дух на еволюцията на човечеството. В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана Духовна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще. Ние трябва действително да се научим да говорим по друг начин върху онова, което всъщност води хората към бъдещето.
Сега съществуват гордеещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие.
Това се изразява също често пъти много външно. Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж. Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща. На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери.
към текста >>
НАГОРЕ