Търсене в текстове за 'Гордост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 99 резултата от 60 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Гордост'.

1. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало. Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия. Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман. - Б. а./ Третата степен на живота вече е мисленето и представянето. Чрез чисто размишление една представа или едно понятие може да стане мотив за действие. Представи стават мотиви поради това, че в живота си ние постоянно свързваме някои цели на волята с възприятия, които непрестанно се повтарят в повече или по-малко модифицирана форма. Ето защо в съзнанието на хора, на които не липсва известен опит, при определени възприятия винаги изникват и представите за действия, които те са извършвали или са виждали да бъдат извършвани в аналогичен случай.
към текста >>

2. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие.
Само те го разбират, защото знаят, че не иска да каже: вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а: вижте, аз се търсех; това съм аз, както ви уча; вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека. „На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“27 Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар.
към текста >>

Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита!
към текста >>

Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си.
Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне!
към текста >>

Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело.
Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне! “28
към текста >>

Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар.
Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето. „И ако някога ме изостави мъдростта: ах, тя обича да отлита! - тогава нека мъдростта ми с глупостта ми да политне! “28 13.
към текста >>

„На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си. „На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята! “32 15. Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност. Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото. Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността.
към текста >>

3. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. („Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>

4. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

32. „На една нова гордост...“: пак там.
27. „На отшелници ще пея...“: пак там. 28. „И ако някога ме изостави мъдростта...“: пак там. 29. „Своята воля желае сега духът...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За трите метаморфози. 30. „Малцина знаят...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За катедрите на добродетелта. 31. „Ах, вие, братя...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За бленуващите по отвъдния свят. 32. „На една нова гордост...“: пак там. 33. „Зад твоите мисли и чувства...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За зрителите на плътта. 34. „Има повече разум...“: пак там. 35. „моето царство не е от този свят...“: думи на Исус пред Пилат Понтийски, Йоан, 18, 36. 36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231. 37. „учението на Шопенхауер за музиката...“: Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Първи том, Трета книга.
към текста >>

5. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях.
Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало." Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит. Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях. Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр.
към текста >>

Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща.
Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало." Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит. Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях. Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия.
към текста >>

6. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя. Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>

7. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования.
Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство. В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство. Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци. Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове. Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци. Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
към текста >>

Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви.
Идеализмът и сериозното отношение към живота изглеждат оцветени в индигово синьо. Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово. Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви. За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът". Човек не може да оцени правилно беглите описания на аурата, ако не постави ударението върху това, че "виждането на аурата" е свързано с едно разширение и обогатяване на всичко онова, което ние възприемаме във физическия свят. Това разширение има за цел да вникне в онези форми на душевния живот, до които той израства не само в сетивната, а и в духовната действителност. Горните описания нямат нищо общо с онова тълкуване на характера или мислите на даден човек, което се опира на една халюцинаторно възприемана аура.
към текста >>

8. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят.
Голямо е изкушението, да ги впрегне в служба на своите лични интереси, или пък поради незнание, да ги употреби по неправилен начин. По-нататък ще говорим за част от тези забележителни изживявания, и по специално, за срещата с "Пазачът на прага". Обаче не трябва да забравяме: Враждебните спрямо живота сили съществуват и за тези, които не знаят нищо за тях. Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот. Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>

9. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл.
Той ще може. Но за да може, той първо трябва да мине през познанията, които се разкриват в най-близките духовни опитности. Тогава той ще разбере, че трябва да поставя тези въпроси по друг начин, различен от този, по които това е ставало досега. Колкото по-дълбоко човек навлиза в истинската окултна наука, толкова по-скромен става. Едва тогава той разбира как съвсем постепенно трябва да узрее и да стане достоен за определени познания. И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания. Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>

10. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Но който в гордост и суетност
желаещи тъй смело да покажат човека като постижение на боговете. ФЕЛИКС БАЛДЕ Смирение се иска от човек, желаещ да достигне до духовната наука. Но който в гордост и суетност поиска да се опознае, ще открие затворени вратите на познанието. (Феликс Балде влиза в къщата.) КАПЕЗИЙ Тъй както правили сте често,
към текста >>

11. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

с желание за почит и със гордост.
От битката позорно се оттеглил с безчестие във своята родина. Понесъл много присмех, подигравки и яростна омраза се родила в душата му, изпълнена все още с желание за почит и със гордост. Тогава само врагове видял във сънародниците си, които желаел силно да унищожи, ако възможност би му се удала. Но тъй като душата на мъжа
към текста >>

Надмогнал славата и гордостта.
Но тъй като душата на мъжа пробудена била да си признае, че през живота му не е възможна мъстта над неговите врагове, той себе си единствено надвил. Надмогнал славата и гордостта. В по-късните години се решил да влезе в ученическия кръг, сформирал се във неговия град. Мъжът, учителят на този кръг, в душата си владеел мъдростта,
към текста >>

12. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани.
И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен." При подобни възгледи, в душата лесно се поражда мисълта, че с всичко, което може да направи, човек трябва да търси съзвучие с онази част от своето същество, която е по-мъдра от съзнателната интелигентност. Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
към текста >>

13. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила.
„Светлината", отвърна му Змията. „А кое е по-освежаващо от светлината? " „Разговорът", беше нейният кратък отговор. Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни. Лицето му изразяваше гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила. Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм. При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец. Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек. Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна. Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и.
към текста >>

14. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
А събитията изпреварваха мисленето им, като носеха объркване и разрушения. Ако се осъзнае това, последствието ще е стремеж да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития. „Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея. Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
към текста >>

15. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
Изработена във физическото тяло мисълта не може вече да съдържа нищо, което да идва от духовния свят; мисленето е вече само една дейност, която се разгръща в тялото. С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от никаква действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията. Тя схваща вече само външната страна на нещата. Това, което намираме в нея, е само една привидна действителност, именно защото в този начин на мислене ние постоянно запазваме съзнанието за самите себе си, запазваме нашето себесъзнание. Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни предлага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата. Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност. Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от един вътрешен личен живот. Описанията на природните явления, такива, каквито са ги правели древните хора, не могат да бъдат днес допуснати като обективни. Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят. Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления. На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата.
към текста >>

16. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека.
Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли. От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма. Нещо величествено се разкрива, когато човек гледа това състояние на нещата. Човекът е идеал и цел на боговете. Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек. Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>

17. 63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време GA_26 Мистерията на Михаил

Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-гордост на душата.
Тази духовна вълна можа да събуди в човека интелектуалното, но не и по-дълбокото изживяване, чрез което душата се потопява в духовния свят. Когато през 15-то до 19-то столетие човекът разгърна своята познавателна способност, той можеше да слезе само до такава дълбочина на душата, в която още не идваше в допир с духовния свят. Навлизащият в европейския духовен живот Арабизъм задържаше познаващите души от проникването им в духовния свят. Той раздвижи преждевременно интелекта, който можеше да обхване само външната при рода. И този арабизъм се оказа като много мощен. Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-гордост на душата. Той чувствуваше силата на интелектуализма; но не чувствуваше неспособността на чистия интелектуализъм да проникне в действителността. Така той се изоставяше на външната, достъпна на сетивата действителност, която от само себе си заставаше пред хората; но не стигна никак до там, да пристъпи към духовната действителност. Пред това положение се намери поставен средновековният духовен живот. Той притежаваше мощни предания за духовния свят; но душевният живот на хората беше така силно пропит интелектуално бихме могли да кажем: тайнствено от действуващия арабизъм, че на познанието не се предлагаше никакъв достъп до изворите, от които в край на сметка произхождаше съдържанието на това предание. Но още от ранното Средновековие това, което инстинктивно се чувствуваше в човека като духовна връзка, се бореше с формата, която мисленето беше приело чрез Арабизма.
към текста >>

18. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост.
Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина. Те са забавили въплъщението си до времето на четвъртата коренна раса. Библията загатва за това по един скрит и дълбок начин: "Синовете божии видяха дъщерите човешки/*15/, че са хубави и си взеха жени от всички, които си избраха". Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време. Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост. Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание.
към текста >>

19. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/ Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен. Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен. И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения. Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>

20. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет. Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг. Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>

21. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “гордостта на човечеството”.
Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие. Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура. Може и да звучи странно, когато казваме, че без християнството не биха съществували влакове, параходи и т.н., но за този, който схваща връзката между нещата, това е точно така. Тези културни постижения никога не биха могли да възникнат в древноиндийската културна епоха. Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “гордостта на човечеството”. Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята. Но след като хората не можаха да разберат християнството, те го материализираха изключително грубо. Днес то е толкова изопачено, че може да бъде приемано само в материален смисъл. През епохата, която току-що разгледахме, то прие наистина груб и материалистичен облик. Тази епоха можем да разглеждаме като втори период от историята на християнството.
към текста >>

22. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците. Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото. Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа. Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н. Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения. Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби.
към текста >>

23. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура. Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
към текста >>

24. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини. Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>

Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него.
Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини. Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец!
към текста >>

Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
към текста >>

Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
към текста >>

25. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук. Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука. Както виждате, наистина можем да кажем, че контрастът между мъжкото и женското има своя космичен прототип в контраста между кометата и луната. Ако можем да изхождаме от това /не е, разбира се, възможно да се навлезе във всички разновидности/ и ако бихме могли да демонстрираме пълното въздействие на тялото на луната и на кометите, бихте осъзнали колко велико и силно е за душата как надвишава всички общи чувствува за възвишеност да се преживее, че тук на земята виждаме нещо отразено и че то, при неговото функциониране, е точен израз на контраста между комета и луна във вселената. Възможно е да кажем само няколко от тези неща. Няколко са много важни и тях ще разгледаме. Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество.
към текста >>

26. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тук, ако наблюдаваме себе си като човешки същества това положително не трябва да породи гордост в нас ние виждаме т.нар.
Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии. Тук, ако наблюдаваме себе си като човешки същества това положително не трябва да породи гордост в нас ние виждаме т.нар. по-нисша област на природата и нас самите поставени на върха на тези области на природата. Преминаваме през портата на смъртта и там откриваме, че ние сме на най-ниското равнище на областите на йерархиите, ала като сливане на импулсите от йерархиите. Там обаче спояването идва отгоре, докато тук то се изкачва от долу. Докато тук нашето Аз потъва в един физически организъм, така че то е един екстракт от останалата природа, там нашата духовност потъва в йерархиите и е екстракт от тях. Може също да се каже, че там ние се обличаме в нашата духовност, докато тук се обличаме с нашата телесна природа, когато преминаваме през портата на раждането.
към текста >>

27. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н.
Сега вече човекът е изложен на съвсем други опасности: Не само на вътрешните изкушения, а на всевъзможни заблуди и съзнателни лъжи, свързани с неговите съждения и оценки относно външния сетивен свят. Да, Ариман действува отвън, но само след като сме му дали възможност да се приближи до нас. Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие.
към текста >>

Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично". Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят.
към текста >>

Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие.
Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично". Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят. Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации. Тези неща не трябва да се разбират буквално.
към текста >>

Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
В много случаи „чуждите сили" са нещо удобно за хора, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да се помогне на такива личности, защото те имат усещането, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят! Докато в действителност тази помощ ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили. Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася. Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта. Тъкмо онези, които са приели Антропософията, имат всички основания да изтъкват с цялата убедителност, на която са способни, фактът, че като земни хора, ние далеч не трябва да пренебрегваме нещата, които получаваме от живота. Ако някой отхвърля усилията, необходими за постигането на здраво и логично мислене, надявайки се да проникне и без тях в духовния свят, фактически се стреми да избяга от нашия земен свят. Такива хора искат да се носят над земните грижи; те смятат за унизително да се занимават с неща, свързани с разбирането на каквито и да е физически закономерности, и изобщо вярват, че са призвани за нещо много повече.
към текста >>

28. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох":
Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще. Но нека да се обърнем отново към видимата страна на тази глава от Матеевото Евангелие. Представете си, че някой проучва дали подобни изречения вече не съществуват и в други текстове, така че Евангелията да са заимствували от там. Представете си още, че въпросният изследовател няма ни най-малко предчувствие за истинската същност на нещата; защото тук би трябвало да се говори най-вече за християнизираната Азова природа. И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства". А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох": „1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи. 2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно. 3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб. 4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост. 5. Блажен е, който отхвърля непостоянните пътища на този суетен свят и поема правия път, който води към вечен живот.
към текста >>

29. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност.
Само най-висшите посветени знаеха това. Днес например за такива процеси може да се говори само, ако са изминали сто години след тях. Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях. За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото. Хората наистина са застрашени от една такава опасност. Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност. Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години. Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството. Позволете ми да Ви покажа с един тривиален пример, какво се разбира под един такъв център на тежестта. Да си представим една везна: Тя трябва да има горе на кобилицата само една опорна точка. Ако би имала две такива опорни точки, с нея не би могло да се тегли.
към текста >>

30. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството? И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели! Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>

И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>

И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
към текста >>

И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
към текста >>

31. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
Ако си припомните последните думи от моята вчерашна лекция, вероятно Вие ще ги обобщите по следния начин: От Събитието на Палестина, от Мистерията на Голгота до настъпването на онази епоха, която многократно сме описвали и пред чиито порти, бих казал, се намираме в наши дни, Христовото Събитие беше от такова естество, че човекът можеше по различни екзотерични пътища да стигне до един вид изживяване на Христовия Импулс още преди същинското посвещение. Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване. И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос. После добавихме, че другият път за екзотерика изискваше от него да се запознае с това, което посветеният, или езотерикът можеше да съобщи за духовните светове, така че дори стоящият пред портата на посвещението, непосветеният, също можеше да стигне до Христовото Събитие не чрез текстовете на Евангелието, а чрез непрестанните откровения от духовните светове. Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“. В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция.
към текста >>

После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна.
Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване. И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос. После добавихме, че другият път за екзотерика изискваше от него да се запознае с това, което посветеният, или езотерикът можеше да съобщи за духовните светове, така че дори стоящият пред портата на посвещението, непосветеният, също можеше да стигне до Христовото Събитие не чрез текстовете на Евангелието, а чрез непрестанните откровения от духовните светове. Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“. В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция. През следващите дни ще обсъдим още по-подробно пътя на християнското посвещение, като в същото време ще се спрем и на самото естество на Христовото Събитие.
към текста >>

32. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението! Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие. Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос? Но високомерието отхвърля тъкмо втората възможност! Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
към текста >>

Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението! Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие. Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос? Но високомерието отхвърля тъкмо втората възможност! Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45. Що се отнася до своето съдържание, това, което преработваме вътрешно, душевно, не се намира в нашето физическо тяло; що се отнася до своето съдържание, то е включено в нашия организъм само дотолкова, доколкото присъства в етерното тяло на човека. Според своето съдържание, нашите мисли, чувства и усещания, протичат най-напред в нашето етерно тяло.
към текста >>

33. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Да, в своята гордост, човекът би могъл да си въобразява, че светът може да бъде устроен и по-просто; обаче все пак, Боговете знаят това по-добре, и те не оставиха създаването на света в ръцете на човека.
добри Същества, чиято резигнация стана главната причина за възникването на злото. Естествено, тук някой лесно би могъл да възрази и аз Ви моля добре да вникнете в това възражение като каже примерно следното: Но досега аз имах едно по-добро мнение за Боговете! Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото! А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото? Тук бих желал да припомня за онзи испански крал, който намирал света за невъобразимо сложен и веднъж по този повод казал: Ако Боговете се бяха допитали до мен, светът щеше да бъде устроен много по-просто. Да, в своята гордост, човекът би могъл да си въобразява, че светът може да бъде устроен и по-просто; обаче все пак, Боговете знаят това по-добре, и те не оставиха създаването на света в ръцете на човека. Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда.
към текста >>

34. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост.
В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки. Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род.
към текста >>

35. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Двойната промяна в човешката фигура: гордостта видоизменя „горната част", страстите „долната част".
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 Мистични опитности и окултно съзнание. Същност на представата за Азът. Човешката фигура като израз на Азът. Съответствие между човешката форма и човешкото същество. Двойната промяна в човешката фигура: гордостта видоизменя „горната част", страстите „долната част". Дванадесетте части на човешката фигура в съответствие с дванадесетте знаци на Зодиака. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости.
към текста >>

36. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност.
И ето защо, когато окултистът се вгледа в своя човешки образ, в своята човешка фигура, той трябва да изживее нещо, което го издига високо над всяко земно съзнание. Но можем ли ние да извлечем от човешката фигура такива опитности, които да ни издигнат над всяко земно съзнание? Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат.
към текста >>

Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
Но можем ли ние да извлечем от човешката фигура такива опитности, които да ни издигнат над всяко земно съзнание? Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания.
към текста >>

И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания. С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите.
към текста >>

Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде. И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност. Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания. С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите. Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик.
към текста >>

С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик. Обаче като окултни ученици, ние забелязваме и нещо второ по отношение на човешката фигура. Ако пробудим за живот и най-дълбоките пластове на нашата душевност, ще видим, че човекът постоянно създава впечатлението, че ни измамва и с останалите части от човешката фигура, които също не са такива, какви то трябва да бъдат. И за да стигнем до първоначалния образ на човешката фигура, ние постоянно трябва да отклоняваме нещо, да отклоняваме страстните и неудържими желания. С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите. Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик. Тези две усещания са фундаментални; те трябва да станат нашата изходна точка. Но до какво ни водят те? Преди всичко, те са необходими, неизбежни. Бихме могли да ги формулираме така: човекът е твърде горд и високомерен, но също и прекалено страстен.
към текста >>

37. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен.
Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика. Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
към текста >>

Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос.
към текста >>

Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света. Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес.
към текста >>

Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>

Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система. Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя.
към текста >>

38. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души. Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем.
към текста >>

39. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство! Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5. През последните дни на Декември 1912 в Кьолн се проведоха заключителните съвещания по този въпрос. Точно тогава Рудолф Щайнер съзнателно избра основната тема на лекционния цикъл, който трябваше да изнесе пред събраните в Кьолн антропософи: „Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел". Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма. В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите слушатели следните думи: „Истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша, непоклатима сериозност. Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдрост та на Боговете?
към текста >>

40. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението. И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека. Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета. Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа. Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете.
към текста >>

Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека. Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета. Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа. Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
към текста >>

41. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
Това може да се разпростре даже чак във външния възглед за живота. И тук стигаме до там, да говорим върху една точка, която бихме могли да кажем от отделното изживяване хвърля светлина в социалното изживяване. Когато онзи, който е запознат с тайните на езотеризма, насочва поглед върху това, което се върши външно в света: как толкова много хора прахосват времето, което им остава свободно, вместо да облагородят техните чувства свързвайки се с това, което земното съществувание получава от духовните творения, тогава този, който е минал през едно езотерично развитие, би искал да плаче заради тъпотата на човешкото съществувание, което минава покрай това, което съществува, за да премине през човешкото чувствуване и човешкото усещане. И в тази област трябва да обърнем вниманието върху това, че там, където започват тези изживявания, в човешката природа ще се яви вече определен по-тънък егоизъм. В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
към текста >>

42. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и човек трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили. Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако човек се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили. Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
към текста >>

43. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер.
Ето защо специално подчертавам, че в хода на по-нататъшните окултни изследвания, някои подробности биха могли да бъдат представени и в малко по-различен вид. Но същественото е тъкмо това, което ще споделя с Вас. Сцената на Изкушението се намира в различните Евангелия, обаче те разказват за нея, естествено, по съвсем различен начин нещо, което често съм изтъквал. Постарах се да проуча тази сцена на Изкушението такава, каквато е била в действителност и бих искал сега да я разкажа без каквито и да предубеждения. Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш! И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души.
към текста >>

44. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
И точно тогава, при събитието, което добре познаваме от другите четири Евангелия, а именно Кръщението в реката Йордан, стана слизането на Христовото Същество в телата на Исус от Назарет, чийто Аз, преизпълнен с мъки, беше преминал в душата на доведената майка по време на споменатия разговор. Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас. Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество. Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека.
към текста >>

Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието.
Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас. Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество. Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер.
към текста >>

Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението. Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>

За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява!
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар! Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер. Тук бих желал да добавя още нещо.
към текста >>

Той победи гордостта.
Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер. Тук бих желал да добавя още нещо. Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията. Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна. И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин.
към текста >>

Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост.
Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции. И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб.
към текста >>

Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции. И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб.
към текста >>

Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи. Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб. Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен.
към текста >>

45. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива гордостта зад маската на смирението.
Обаче в този момент Исус от Назарет изчезна от техния поглед. Те повече не можеха да го виждат. След като за известно време погледът им остана като помътнен, те усетиха желание да се вгледат в далечината. И в далечината те видяха нещо като фата Моргана. Те разпознаха лицето на този, който току-що беше стоял до тях, само че увеличено до огромни размери. И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива гордостта зад маската на смирението. За известно време те останаха като зашеметени от това лице и от тези думи, а после фата Моргана изчезна. Исус от Назарет също не се виждаше пред очите им. Те се огледаха наоколо. Но той беше вече отминал и те го зърнаха само отдалеч. После двамата есеи се прибраха у дома си и никому не казаха нищо за това, което бяха видели, а мълчаха през цялото време до своята смърт.
към текста >>

Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика. Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение. Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене. И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго. Когато още веднъж хвърлим поглед към еволюцията на човечеството от преди Мистерията на Голгота, ние трябва да кажем: През онази епоха човешката душа все още притежаваше едно древно наследство от времето, когато тя за пръв път трябваше да слезе от духовния свят и да се включи във веригата на земните реинкарнации. Тя за пази това наследство и го пренасяше от една инкарнация в друга. Ето защо през онези времена съществуваше така нареченото от нас древно ясновидство, което постепенно угасна, ставайки все по-слабо и по-слабо.
към текста >>

46. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Ако четем книгата по геология „Лицето на земята“ от Едуард Зюс40, ще видим описано как по отношение на своята физическа повърхност земята по-рано е изглеждала много по-различно, отколкото днес, как тази физическа повърхност е претърпяла бавна смърт и в нея вече не действат същите сили, които са били налични в по-ранни времена. Земната повърхност се раздробява. Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
към текста >>

47. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон." А какво всъщност е положението с преценката, че Германският райх се бил превърнал в заплаха за цяла Европа? От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа. Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това. Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н. Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими. От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма. Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи.
към текста >>

48. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята. Приемете това като същност на духовнонаучното познание и ще видите, че то има много общо с нашия човешки живот. Духовната наука не иска да бъде само теория като други теории, а иска да даде възможност тъкмо на хората да спасят, да освободят омагьосания в човешката природа дух, който да действа в света, изхождайки от духовните светове. Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука. Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората. Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
към текста >>

49. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука.
Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота. Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души. Ако искаме наистина да се приближим към разбирането, което е особено необходимо за развитието на съзнателната душа, трябва преди всичко да се опитаме от различни страни да си изясним собственото си човешко същество, да си го изясним не чрез дрънканици, а чрез ориентиране във фактите. И така, да разгледаме нашата епоха по възможност фактически; да обърнем внимание преди всичко на фактите, които са особено важни за развитието в епохата на съзнателната душа. С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива?
към текста >>

50. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

“ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това. В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност. Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността. Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество. В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
към текста >>

Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това. В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност. Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността. Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество. В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
към текста >>

51. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Аз често цитирам Мориц Бенедикт, макар и без особено желание, защото от всяка негова страница лъха високомерие и самонадеяна гордост.
“ Да, точно, така ще каже днешният естественик: „Пълна лудост! “ Особено медиците; и те пригласяйки ще потвърдят: „Пълна лудост“. Обаче тъкмо те са длъжни да захвърлят наочниците си и да погледнат това, за което Антропософията говори, право в очите. В подкрепа на тези думи, бих желал да приведа един малък пример. Пред мен е брошурата на Мориц Бенедикт известен лекар, биолог и познавач на криминалната антропология, написана през 1894 г. Аз често цитирам Мориц Бенедикт, макар и без особено желание, защото от всяка негова страница лъха високомерие и самонадеяна гордост. Да, той е извънредно самонадеян и влюбен, в себе си автор. Това е първото. На второ място, той е един фанатичен и упорит кантианец. Впрочем като смекчаващо вината обстоятелство може да послужи фактът, че той фанатично пледира за една разновидност на кантиантството, измайсторена в неговата собствена глава. И независимо от всичко, този човек е извънредно умен и надарен.
към текста >>

52. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/. Значи, Освалд Шпенглер схваща нещата по следния начин: тъй като човекът е постигнал това да бъде господарят на машината, той може, именно основавайки се на това господство, да стигне до там, да си въобразява, че е Бог, защото Богът на световната машина е по негово мнение, господар на машината. Как човекът да не се чувства издигнат до ранга на един Бог, щом сега е господар на един микрокосмос! "Те полагаха усилия да уловят законите с космична стойност, за да ги превърнат в сила и създадоха така идеята за машината, малък космос, който се подчинява вече само на волята на човека. Но от този факт те преминаха онази тънка граница, където за обожателното благочестие на другите, започваше греха и за това те умряха, от Бейкън до Джордано Бруно. Машината принадлежи на дявола: ето това винаги е усещала истинската вяра"* /* Ибид/.
към текста >>

53. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За гордост и високомерие тук няма място.
Това обаче трябва да става по един правилен начин. За човешкия организъм е просто невъзможно кръвноциркулаторната система да се превърне в нервна система и нервната система да се превърне в кръвноциркулаторна. Функциите на отделните системи в човешкия организъм са строго разграничени. Само тогава те могат да си взаимодействуват по правилен начин. Ето защо е необходимо без каквито и да е уговорки и без бремето на новосъздаденото Движение Антропософското Движение да си остане Антропософия. За гордост и високомерие тук няма място. И все пак: Тези, които вече са намерили пътя към Антропософското Общество, те не се нуждаят от религиозно обновление! Обаче светът копнее за религиозно обновление и тъкмо защото то представлява една дълбока необходимост, от наша страна беше оказана известна помощ при основаването на това Движение. Занапред нещата ще се развиват правилно само ако Антропософското Общество остане в своите собствени рамки. Хората, които разбират истинската същност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е наложително да се присъединят към някакво друго движение а то безспорно има свой собствен смисъл или с други думи: не Антропософията основа това ново религиозно Движение, обаче то, което носеше зародишните сили в себе си, взе своето съдържание от Антропософията. Всеки от нас, който не разграничава добре тези неща и се оказва неподготвен за истинския импулс на Антропософското Общество, работи за безплодието на религиозното обновление и за разпадането на Антропософското Движение.
към текста >>

54. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека.
Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн. Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека. По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си. И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа. Усещало се родството на качественото в златото с това, което действа в кръвта на човека от Слънцето. По такъв начин посредством отделните метали се възприемала цялата планетарна система. Ученикът достигал дотам, да употреби мисленето за нещата, което още не било толкова абстрактно, както днешното, по следния начин:
към текста >>

55. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята.
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг. Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>

56. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Всичко, което днес наричаме природознание и смятаме за гордост на нашата наука, не е нищо друго, освен мъртви мисли, или, с други думи, труповете на всичко онова, което нашата душа е представлявала преди своята поредна инкарнация.
Поддавайки се на днешната интелектуалистично-материалистична наука, ние се опитваме да обхванем света по чисто мисловен път. Накрая получаваме един сбор от мисли и представи, по който съдим за при родните явления, природните същества и т.н. Природните закони биват формулирани в мисли. Едно от своеобразията на хората от нашата интелектуална епоха е, че в стремежа си към познанието, те все повече се отдалечават от художествения усет. Ако следваме днешната официална наука, ние се обкръжаваме от мъртви мисли и разглеждайки природните явления, ние започваме да търсим в тях именно мъртвите мисли. Всичко, което днес наричаме природознание и смятаме за гордост на нашата наука, не е нищо друго, освен мъртви мисли, или, с други думи, труповете на всичко онова, което нашата душа е представлявала преди своята поредна инкарнация. Виждате ли, когато погледнем трупа на един човек, ние знаем, че той е заел сегашната си форма не благодарение на някакви природни закони, а първо е трябвало да умре. Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове.
към текста >>

57. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
Р.Щ.: Вие трябва да разглеждате растенията в самата природа, слънце, земя и т.н., трябва да ги оставите във връзка със света. Тогава, ако правилно сте разработили урока, той ще срещне определено разбиране от децата. Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен. Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре. Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може. Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни. Р.Щ.: Отново беше казано много, но разбира се все още не беше направен опит да се доближи самото растение, чрез неговите форми до детето. Какво би било, ако например направите следното. Попитайте: Никога ли не сте се разделяли през лятото? Не сте ли виждали по полето такива цветя, от които като духне вятър се разлитат части. Те имат малки ветрилца, които излитат.
към текста >>

58. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора.
Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност. Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието. Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността. Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора. Това, бих казал, е предчувствието на злото, в което ще се превърне интелигентността в пета та следатлантска епоха, и в началото на чиито процес ние се намираме. И ако човекът не развие нищо друго освен интелигентността си, то той ще се превърне на земята в едно зло същество. Когато мислим за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме на едностранчивото развитие на интелигентността. В египетско-халдейската епоха тази интелигентност все още беше нещо добро, но след това се превърна в нещо, което встъпи в родство със смъртта. Интелигентността ще встъпи в родство със силите на заблудата, на измамата и на злото.
към текста >>

Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс. И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
към текста >>

59. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Тя не страда от гордостта на съвременната психиатрия, която третира душевните заболявания по един абстрактно-духовен начин, а воюва за едно здраво и материалистично обяснение на душевните заболявания.
Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила. Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите органи. Но по този начин всичките ни усилия биха увиснали във въздуха. Антропософията не се ръководи от принципа, че тя трябва да търси Духа и само Духа. Това тя съвсем спокойно може да предостави на спиритистите или на други интересни и не многобройни хора за съжаление те наистина са малко на брой самата Антропософия обаче изобщо не е склонна да повтаря постоянно: Дух, дух, дух, а се стреми наистина да обхване духа, да проучи въздействието му и по този начин безпогрешно да вникне в самата същност на материята. Тя не страда от гордостта на съвременната психиатрия, която третира душевните заболявания по един абстрактно-духовен начин, а воюва за едно здраво и материалистично обяснение на душевните заболявания. Ако се вгледаме назад, дори и в недалечната епоха преди Гризингер, ние ще установим, че когато психиатрите поставяха своите диагнози, те изобщо не се съобразяваха със соматичния статус на пациентите. А как изглеждат нещата днес? Психиатрите са свикнали да се занимават в своята литература и в своята практика изключително само с описанието на душевните абнормности. Но по този начин те улесняват нахлуването на материализма в една абстрактна и мъртва духовност. Тук лежи и истинският трагизъм на материалистичното светоусещане.
към текста >>

60. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета.
Медитирането има и друго усещане и то е свързано с потопяване в действителния свят, включително и до най-малките подробности. Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос. Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят. Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета. Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение. Но тук трябва да отбележа, че виждам и големи грешки, които допускаме при много от инициативите в нашето антропософско движение. – В случая с момичето, както Ви казах, би трябвало да се прояви някаква абнормност между 3-та и 4-та година. Вие питахте майката и тя го потвърди. И какво направихте после?
към текста >>

НАГОРЕ

2.2434289455414