Търсене в текстове за 'Гибел'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 80 резултата от 67 текста с корен от думите : 'Гибел'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир.
Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека. Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно. От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир. Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше. („Веселата наука“, § II)
към текста >>

2. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега.
И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. „Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега. Свободомислието на нашите господа учени и филолози за мен е шега. На тях им липсва страстта за тези неща, страданието за тях.“ Как Ницше чувства вътрешното си противоречие и колко безпомощен изглежда в опита си да обедини в съзнанието си различните сили на същността си, се изразява в заключението на едно стихотворение от лятото на 1888 г., от времето малко преди катастрофата.
към текста >>

3. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той по необходимост би бил сполетян от всеобща гибел, ако не би получил нов прилив на живот.
Ето как човек постига и истинско разбиране за болестта и смъртта в сетивния свят. Смъртта не е нищо друго, освен израз на това, че някогашния свръхсетивен свят стига до определена точка, след която той не може да напредва чрез самия себе си. Той по необходимост би бил сполетян от всеобща гибел, ако не би получил нов прилив на живот. Новият живот прераства в истинска борба срещу всеобщата гибел. От развалините на умиращия и затворен в себе си свят израстват кълнове на един нов свят. Ето защо ние се движим между живота и смъртта. Тези две състояния непрекъснато преминават едно в друго. Умиращите части на стария свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот.
към текста >>

Новият живот прераства в истинска борба срещу всеобщата гибел.
Ето как човек постига и истинско разбиране за болестта и смъртта в сетивния свят. Смъртта не е нищо друго, освен израз на това, че някогашния свръхсетивен свят стига до определена точка, след която той не може да напредва чрез самия себе си. Той по необходимост би бил сполетян от всеобща гибел, ако не би получил нов прилив на живот. Новият живот прераства в истинска борба срещу всеобщата гибел. От развалините на умиращия и затворен в себе си свят израстват кълнове на един нов свят. Ето защо ние се движим между живота и смъртта. Тези две състояния непрекъснато преминават едно в друго. Умиращите части на стария свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот. Този факт е най-ясно подчертан при човека.
към текста >>

4. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

А аз трябва да се превърна в едно съвършено и сияйно Същество, ако не искам да потъна в гибел и разрушение.
Но сега, след като излизам навън от теб, напуска те също и тази скрита мъдрост на твоята съдба. Занапред тя няма да се грижи повече за теб. Грижата поемаш само ти. А аз трябва да се превърна в едно съвършено и сияйно Същество, ако не искам да потъна в гибел и разрушение. Ако би се случвала тази беда, бих те завлякла със себе си в един мрачен, прокълнат свят. Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост. И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво.
към текста >>

5. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Чрез дейността на този вулканически огън бе предизвикана и гибелта на лемурийския континент.
Чрез дейността на този вулканически огън бе предизвикана и гибелта на лемурийския континент. Онази част от Лемурия, от която трябваше да се развие племенната раса на Атлантида, имаше наистина горещ климат, но общо взето тя беше предпазена от вулканичната дейност. Тук човешката природа можеше да се развива по-спокойно и по-мирно отколкото в останалите области на Земята. Скитническият живот от по-ранните времена трябваше да бъде изоставен и установените населени места ставаха все по-многобройни.
към текста >>

6. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие. Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
към текста >>

7. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Така чрез въздушни и водни катастрофи постепенно настъпи гибелта на Атлантида.
Така чрез въздушни и водни катастрофи постепенно настъпи гибелта на Атлантида. Атлантското човечество, доколкото успя да се спаси от тези катастрофи, трябваше да се изсели на други места. След тези разрушения Земята получи нов облик. От едната страна се обособиха Европа, Азия и Африка, които постепенно придобиха днешните си очертания. От другата страна се оформи Америка. Към тези земи се отправиха огромни маси хора.
към текста >>

8. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

към тебе, гибелно чудовище,
към тебе, гибелно чудовище,
към текста >>

самия мене, гибелно чудовище.
самия мене, гибелно чудовище.
към текста >>

9. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Съюзът е пред гибелта си.
Съюзът е пред гибелта си.
към текста >>

10. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ти гибелта си ще намериш.
Ти гибелта си ще намериш.
към текста >>

11. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

които гибелта ще донесат
които гибелта ще донесат
към текста >>

12. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

въздействието гибелно по-късно
въздействието гибелно по-късно
към текста >>

тъй гибелно в световния развой?
тъй гибелно в световния развой?
към текста >>

13. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Обаче нейните прекрасни очи действуват по толкова гибелен начин, че сега той е останал без капчица сила и въпреки това, нещо непрекъснато го влече към нея.
По пътя към Красивата Лилия тя среща един чудно хубав момък, на когото обаче, както той казва, е отнета цялата му някогашна сила и мощ; и от разговора между тях, ние узнаваме как точно се е случило това. Момъкът е обзет от силното желание да се срещне с Красивата Лилия. Тя отдавна се е превърнала в негов идеал. Обаче нейните прекрасни очи действуват по толкова гибелен начин, че сега той е останал без капчица сила и въпреки това, нещо непрекъснато го влече към нея.
към текста >>

14. 02. 2. Предговор GA_23 Същност на социалния въпрос

Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света. Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото. В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство.
към текста >>

15. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него.
В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него. Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
към текста >>

16. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>

17. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд! Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание. Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието. Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>

18. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя. Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж. След това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне след намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
към текста >>

19. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид.
Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени. Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник. Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място. Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът. Тези ранни народи още нямаха Християнството. За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно.
към текста >>

20. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това.
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема. Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него. В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил. И какво е онова, което бива победено? Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление.
към текста >>

21. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И причината за тази гибел не може да се намери никъде, освен в това, което сам повдигнал от Земята на повърхността.
През лемурийската епоха горния слой е бил още много мек, а огнения слой се е намирал значително по-нагоре от сега. Ето така, съществува връзка между човешката страст и страстното вещество на този слой. И ако човекът е много зъл, той усилва тази страст. Така се случило в края на лемурийската епоха. Лемуриецът със своята страст направил огнената Земя много страстна /метежна/ и с това погубил целия Лемурийски континент. И причината за тази гибел не може да се намери никъде, освен в това, което сам повдигнал от Земята на повърхността. Днес слоевете са твърди и здрави, но човешките страсти както преди са свързани със слоя на страстите в земните недра, събирането на много зли страсти и сили, както и по-рано предизвикват земетресение и изригване на вулкани.
към текста >>

22. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел.
Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>

23. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение. Те представляват това, което се разгръща на нашето физическо поле като човешки култури. Ето защо ние говорим за културни епохи, в противоположност на расите.
към текста >>

24. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние.
към текста >>

25. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно.
И така, тези различни членове на човешкия организъм и устройство са били формирани от различни духовни светове. За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: "Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината. От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина. Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи. Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват. От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината.
към текста >>

26. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

27. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Да си представим следния случай: Определен брой човешки души намират своята гибел в една природна катастрофа.
Да си представим следния случай: Определен брой човешки души намират своята гибел в една природна катастрофа. Ние не бива да си въобразяваме, че тяхната Карма на всяка цена е пожелала, те да загинат заедно; това би било твърде повърхностно обяснение. Нещата не винаги се свеждат до грешки или недостатъци в миналите прераждания.
към текста >>

Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
към текста >>

28. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

В лекцията се има предвид явно император Констанций II (337-361), син и приемник на Константин Велики, утвърдил се на престола на баща си след отстраняването на своите чичовци и гибелта на братята си.
7. В дорнахското издание на "Окултна история" от 1992 г. тук е добавено името на император Константин Велики, в изданието от 1925 г. то отсъства. Между другото със стенограмата на дадения цикъл лекции, необходима за внасяне на корекции в текста, дорнахските издатели не разполагат. В лекцията се има предвид явно император Констанций II (337-361), син и приемник на Константин Велики, утвърдил се на престола на баща си след отстраняването на своите чичовци и гибелта на братята си. Неговата бездетност е послужила за причина, че наследници на престола по време на живота му се считали племенниците му, по-големият Гал и Юлиан. Но и Гал по заповед на Констанций бил убит (354 г.). Юлиан бил назначен през 355 г. за наместник на Галия и бил провъзгласен в 361 г. от армията за император.
към текста >>

29. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това самоизграждане от страна на Аза отново е нещо, което ще настъпи, което ще дойде за всички души, което обаче отново ще бъде гибелно за онези, чиито души не се запознават с духовната мъдрост.
Това е едното нещо, което трябва да кажем, изхождайки от целия характер на великия поврат, който става сега. Другото нещо е, че именно Азът е минал през всичко това, за да изгражда все повече и повече самия себе си, да става все по-самостоятелен и по-самостоятелен. Това самоизграждане от страна на Аза отново е нещо, което ще настъпи, което ще дойде за всички души, което обаче отново ще бъде гибелно за онези, чиито души не се запознават с духовната мъдрост. Защото душите ще чувствуват все по-голямото и по-голямо индивидуализиране като едно усамотяване. Напротив, онези, които се запознават с духовните мъдрости, с великите истини, с великите тайни на духовните светове, ще намерят чрез това възможността да изграждат все повече и повече връзки с душите в духовната област. Старите връзки все повече ще се разпадат и трябва да бъдат създавани нови. Това ще става постепенно в следващите времена.
към текста >>

30. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта. Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него. Но когато човек се опитва да проникне зад света на обикновеното познание, този егоизъм започва да действува във висша степен опасно и вредно. Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
към текста >>

31. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел.
Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим. Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да следва техния пример. Откъде идва това?
към текста >>

32. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел!
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно. Защото Християнството е приело в себе си този важен въпрос. За да ни покаже, че главното не лежи просто в съдържанието, а в това, от кое същество идва то. Защо?
към текста >>

33. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
към текста >>

34. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>

35. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер. Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено. Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер.
към текста >>

36. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
към текста >>

37. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им.
На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча! Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си."
към текста >>

38. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент. Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности. Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>

39. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни. Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори. На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват. След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит. Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
към текста >>

40. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука. Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>

41. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време. Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>

42. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят.
Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света.
към текста >>

Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света.
Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света.
към текста >>

43. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Чрез Мистерията на Голгота светът бива отклонен от тази гибелна за него насока.
Светът приема форма, различна от онази, която е щял да приеме, ако това е можело да се случи. Оттам целият натиск, който е щял да бъде упражнен върху западната култура от страна на Академията на Гондишапур, се притъпява. И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, би било дреболия, вместо по духовен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч да надвишава всичко, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост са останали само остатъци в донесеното от арабски учени в Испания. Но то вече е било притъпено. На негово място е останало мохамеданството, останал е Мохамед с неговото учение и само ислямът е дошъл на мястото на това, което би се появило от Академията на Гондишапур. Чрез Мистерията на Голгота светът бива отклонен от тази гибелна за него насока.
към текста >>

44. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Желаех да покажа, че едностранчивото развиване на догмата на откровението, така както се е развила в религиозните изповедания, бе точно толкова гибелна, колкото и постоянното налагане на т.н.
Ще ви припомня, че когато написах това есе, аз вече бях публикувал моите възгледи върху Гьотевия светоглед, върху Гьотевите научни идеи. Бях изтъкнал две големи опасности в областта на мисленето, в полето на активното научно изследване. Аз въведох по онова време два израза, дефиниращи двата големи врага на човешкия духовен прогрес. От една страна говорих за "догмата на откровението", а от друга страна за "догмата на обикновената опитност". Желаех да покажа, че едностранчивото развиване на догмата на откровението, така както се е развила в религиозните изповедания, бе точно толкова гибелна, колкото и постоянното налагане на т.н. догми на опитността, т.е. непрекъснатото наблягане само върху всичко онова, което външният сетивен свят, светът на материалните фактически данни, предлага на учените и социолозите. С течение на времето възникна задачата за представяне на тези мисли по-конкретно, за разкриване на реалните сили зад това или онова явление.
към текста >>

45. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Вътре в западната цивилизация човекът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом човек ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
Какво се намира в дълбоката същност на човека, това ще се открие едва след дългогодишни духовно-научни изследвания. Но то и днес трябва да привлича нашето внимание, тъй като без него, човек постоянно ще гледа на себе си съвсем не тъй, както е всъщност поставен в цивилизацията на Запада. Вътре в западната цивилизация човекът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом човек ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
към текста >>

46. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света. Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света. И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне.
към текста >>

Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>

47. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
към текста >>

48. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система. Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили. Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес. Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е. на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското. Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>

49. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят.
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство. Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят. Затова пък от това, което привидно се разпада в резултат на земните сили, от човешките физически тела, ще възникне най-долното царство на една нова мирова планета: минерално-растителното царство. А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно животинско-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
към текста >>

50. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът. После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел. Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета.
към текста >>

А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено).
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука? Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие. В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз. Той ще трябва да се развие в други форми.
към текста >>

51. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят. Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло. Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог. Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>

Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят. Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло. Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог. Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>

И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>

52. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне. Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята. А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>

53. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене. В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло. Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>

54. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит. Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
към текста >>

55. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>

56. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир. Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>

57. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Само по себе си яйцето на орехотворката би било обречено на гибел, защото то не може да бъде разрушено, то е твърде силно консолидирано.
Причината за това е следната: листото на растението съдържа вътре в себе си етерно тяло, което е вписано в целия космически етер. Той идва на помощ на яйцето на орехотворката. Оставено само на себе си яйцето на орехотворката е безпомощно. Затова орехотворката го снася в къс растение, което вече съдържа етерно тяло, включено в системата на космическия етер. Така, че орехотворката се обръща към дъба, за да получи помощ за разрушаването на нейния белтък, така, че световната периферия да може да му подейства чрез дъбовия лист, чрез дъба. Само по себе си яйцето на орехотворката би било обречено на гибел, защото то не може да бъде разрушено, то е твърде силно консолидирано.
към текста >>

58. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Сега за тях е важно да съберат душите, които от дълго време са свързани с тях, да съберат душите, с които може да бъде основана една духовна епоха, за да създадат по някакъв начин за относително кратко време всред отиващата иначе към гибел цивилизация възможността за едно съвместно действие в земна инкарнация на духовете от Шартр от 12-то столетие и свързаните с тях духове от 13-то столетие, за да могат те да работят съвместно в земното съществуване, да могат да действат заедно, за да развият отново духовността в цивилизацията, която иначе плува във водите на залеза и упадъка.
В света действат съвместно най-противоположните възгледи, които създават едно цяло. И сега онези души, които в 12-то столетие работиха във великата школа от Шартр и онези, които бяха свързани с тях чрез една от най-големите духовни общности, но в свръхсетивния свят в началото на 13-то столетие, - духовете от Шартр сега действат съвместно с тези души, които съвместно с тях бяха култивирали аристотелизма, безразлично дали едните действат тук на Земята, а другите все още в свръхсетивния свят, в стремежа да създадат една нова духовна епоха в земното развитие. Сега за тях е важно да съберат душите, които от дълго време са свързани с тях, да съберат душите, с които може да бъде основана една духовна епоха, за да създадат по някакъв начин за относително кратко време всред отиващата иначе към гибел цивилизация възможността за едно съвместно действие в земна инкарнация на духовете от Шартр от 12-то столетие и свързаните с тях духове от 13-то столетие, за да могат те да работят съвместно в земното съществуване, да могат да действат заедно, за да развият отново духовността в цивилизацията, която иначе плува във водите на залеза и упадъка.
към текста >>

59. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници.
Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който аз описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, - ако мога така да се изразя - освен като хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници. Естествено че е лошо, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.
към текста >>

60. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството! Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62).
към текста >>

61. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света.
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света. И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света. Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят. Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света. Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят! Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>

62. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>

Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло.
Белите хора по същество представляват тези, които развиват човешкото начало в себе си. Затова те са ориентирани към самите себе си. Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло. В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека. Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими. Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва. Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.
към текста >>

В известно отношение те се сближават с деградиращите, отмиращи елементи - защото индианците отмират, - ако човек го грози гибел, той става по-умен.
Обаче не може да се казва, че това, за което американецът настоява, не може да съответства на истината. Неговите твърдения се оказват по-приемливи за всички хора. В това американците имат предимство пред европейците. В известно отношение те се сближават с деградиращите, отмиращи елементи - защото индианците отмират, - ако човек го грози гибел, той става по-умен. Така че европейците поумняват, емигрирайки в Америка: те отвикват да доказват всичко наред.
към текста >>

63. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Така останало едно и вследствие от потреса от гибелта на другото, то било вътрешно просветлено от мъдростта на другото.
Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години. Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото. Както синът може да наследи (качества) от майката, така едното дете Исус наследило дарбата на другото. Това дете Исус, от което другото е наследило дарбата му, не живяло по-нататък, то умряло на дванадесет години, умряло скоро след станалото. Така останало едно и вследствие от потреса от гибелта на другото, то било вътрешно просветлено от мъдростта на другото. Само благодарение на това то е успяло бляскаво да се представи пред учителите.
към текста >>

64. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>

Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>

65. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни.
След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход. Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход. Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън. Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни. Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява. Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано. Те не вървят заедно, а по-ранните вече са излетели.
към текста >>

66. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма. Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>

Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма. Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>

67. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0191090106964