Търсене в текстове за 'Геология'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 133 резултата от 53 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Геология'.

1. 13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Гьоте бе доведен в геологията чрез неговото занимание с мините от Илменау, към което беше служебно задължен.
на др. място, стр.378/. И духът, от който ние действаме, е най-висшето." За нас образец е не това, което той е постигнал, а как се е стремил към него. Касае се не за една догма, а за един метод, който трябва да бъде съобщен. Първата зависи от научните средства на времето и може да бъде вече нещо остаряло; последният е произлязъл от великите духовни заложби на Гьоте и оцелява и тогава, когато научните инструменти се усъвършенстват и опитът се разширява. Гьоте бе доведен в геологията чрез неговото занимание с мините от Илменау, към което беше служебно задължен. Когато Карл Август дойде на власт, той се посвети с голяма сериозност на тази мина, която дълго време беше пренебрегната. Трябваше първо да бъдат проучени причините за нейното западане от специалисти и след това да се направи всичко възможно за съживяването на предприятието. В тази работа Гьоте стоеше до херцога Карл Август. Той движеше работата най-енергично. Това го доведе често пъти в мините от Илменау.
към текста >>

Грешка е, когато някой мисли, че е опровергал този метод на Гьоте като показва, че днешната геология не познава едно такова преминаване на една скала в друга.
Той се насочваше от различаващите признаци към общото. На 12 юни 1784 година той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала. Нищо в опита не е за него нещо твърде установено, при което би искал да спре; само принципът, който стои на основата на всичко, е такъв. Ето защо той винаги се стреми да намери преходите от една скала към друга. От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица". Грешка е, когато някой мисли, че е опровергал този метод на Гьоте като показва, че днешната геология не познава едно такова преминаване на една скала в друга. Това, което е веднъж гранит, е готов, завършен продукт и не притежава вече вътрешна двигателна сила да стане от себе си нещо друго. Обаче това, което Гьоте търсеше, то липсва именно на днешната геология, а именно идеята, принципа, който образува гранита, преди той да е станал гранит, и тази идея е същата, която стои също и на основата на всички други образувания. Следователно, когато Гьоте говори за едно преминаване на една скала в една друга, с това той не разбира едно фактическо превръща не, а едно развитие на обективната идея, която се оформява в различните отделни образования, като приема сега тази форма и става гранит, след това произвежда от себе си една друга възможност и става шист и т.н. И в тази област Гьотевият възглед не е една пуста теория на метаморфозата, а един конкретен идеализъм. Обаче този образуващ скали принцип може да стигне до пълна валидност с всичко, което лежи в него, само в цялото земно тяло.
към текста >>

Обаче това, което Гьоте търсеше, то липсва именно на днешната геология, а именно идеята, принципа, който образува гранита, преди той да е станал гранит, и тази идея е същата, която стои също и на основата на всички други образувания.
Нищо в опита не е за него нещо твърде установено, при което би искал да спре; само принципът, който стои на основата на всичко, е такъв. Ето защо той винаги се стреми да намери преходите от една скала към друга. От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица". Грешка е, когато някой мисли, че е опровергал този метод на Гьоте като показва, че днешната геология не познава едно такова преминаване на една скала в друга. Това, което е веднъж гранит, е готов, завършен продукт и не притежава вече вътрешна двигателна сила да стане от себе си нещо друго. Обаче това, което Гьоте търсеше, то липсва именно на днешната геология, а именно идеята, принципа, който образува гранита, преди той да е станал гранит, и тази идея е същата, която стои също и на основата на всички други образувания. Следователно, когато Гьоте говори за едно преминаване на една скала в една друга, с това той не разбира едно фактическо превръща не, а едно развитие на обективната идея, която се оформява в различните отделни образования, като приема сега тази форма и става гранит, след това произвежда от себе си една друга възможност и става шист и т.н. И в тази област Гьотевият възглед не е една пуста теория на метаморфозата, а един конкретен идеализъм. Обаче този образуващ скали принцип може да стигне до пълна валидност с всичко, което лежи в него, само в цялото земно тяло. Ето защо за Гьоте главното става цялата история на образуването на земното тяло и всяка отделно явление трябва да се включи в него. За него е важно, какво място приема в земното цяло една скала; отделното нещо го интересува вече само като част на цялото.
към текста >>

Разпростирането на неорганичните закони на действие върху геологията е геологическо дело на Гьоте.
Не, изследователят прави съвършената система, а това е направила самата природа. Трябва да се запомни, че Гьоте е виждал в цялата природа едно велико царство, една хармония. Той твърди, че всички природни неща са одушевени от една тенденция. Ето защо това, което е от също естество, трябваше да се яви за него обусловено от същата закономерност. Той не можеше да допусне, че в геологическите явления, които не са нищо друго освен неорганични същества, се проявяват други двигателни пружини отколкото в останалата неорганична природа. Разпростирането на неорганичните закони на действие върху геологията е геологическо дело на Гьоте. Този беше принципът, който го ръководеше при обяснението на планините на Бохемия и при обяснението на явленията наблюдавани при храма на Серапис в Пуцуола. Чрез това той се стараеше да внесе принцип в мъртвата земна кора, като си я представяше възникнала чрез онези закони, които ние постоянно виждаме да действат пред нашите очи при физическите явления. Геологическите теории на един Хутон*/*Джеимс Хутон, 3. 6. 172626. 5.1797 г./, на Ели дьо Бомон*/*Жан Бапт. Ели дьо Бомон, 25.
към текста >>

И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират.
Какво можеше той да предприеме с обяснения, които нарушават всякакъв ред на природата? Банално е, когато така често чуваме фразата, че теорията на повдигането и потъването и т.н. е противоречала на Гьотевата спокойна натура. Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да я включи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях още като за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователността в закономерността на природата. Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест. Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси.
към текста >>

В това изтъкване на една всеобща природна закономерност трябва да търсим значението на Гьоте за геологията.
Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Той трябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени там при буйните революционни процеси станали в планините, които са разположени далече назад в страната, защото това обяснение извеждаше един факт на природата не от съществуващите, действащи природни закони, даже чрез едно пренебрегване на тези закони. Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил. С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни за нашия опит закони. В това изтъкване на една всеобща природна закономерност трябва да търсим значението на Гьоте за геологията. Как той обяснява планината Камер, дали със своето мнение върху Карлбадския водоскок е налучкал правилното, това има малко значение. "тук не става дума за мнение, което трябва да се прокара, а за един метод, който трябва да бъде предаден, с който всеки един може да си служи като с един инструмент, според неговата природа”*/*Гьоте до Хегел, 7.10.1820 г./".
към текста >>

2. 14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити не са никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението. Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена дума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре. Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно, случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразно с неговото схващане. Когато се натъкваше на
към текста >>

3. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината.
Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето. Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха. Философът може да постигне целта си само ако погледне на абсолютно последното като на свое първо. А това абсолютно последно, до което е довело световното развитие, е мисленето. Има хора, които казват: - Ние все пак не можем да установим със сигурност дали нашето мислене, само по себе си, е правилно или не.
към текста >>

4. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата.
Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
към текста >>

5. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес.
Знаменито беше станало грубото изказване, което бе направено по онова време, че “мислите стоят приблизително в същото съотношение с мозъка, в както жлъчката с черния дроб”. Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за превъзмогнато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника. Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид евангелие за широк кръг от образовани хора. Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени. Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел.
към текста >>

6. ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР GA_11 Из Хрониката Акаша

А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение. Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. А времето също и разрушава това, което се е родило във времето.
към текста >>

7. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления. Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва. Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили". Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората. Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология. Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
към текста >>

Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака".
Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк. Той схваща мировите процеси като една постоянна смяна, като една жива смяна на разширение и свиване. Топлината и светлината са стремежът на едно тяло да приведе в действие своята свита материя в далечината, следователно стремеж към разширение. Отношението на Планк към неговите съвременници е извънредно интересно. Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре. Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака". С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание. Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите. Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката. Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума.
към текста >>

8. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл.
Лине обяснява, че всяка една жива форма на съществата съществува затова, защото Творецът я е създал такава, каквато тя е. Дарвин обяснява, че тя е такава, каквато се е развила постепенно чрез приспособление и наследяване. Лайбниц обяснява, че мисленето си съвпада с външния свят, защото Творецът е създал това съвпадение. Спенсер обяснява, че това съвпадение съществува, защото то се е развило чрез приспособление и наследяване на света на мислите. Спенсер е изходил от потребността за едно естественонаучно обяснение на духовните явления. Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл. /виж стр. 15/ В нея наистина още се води борба с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи. Спенсер, който имаше едно естественонаучно образование, действал е известно време като цивилен инженер, позна цялото значение на мисълта за еволюцията веднага и я приложи, въпреки борбата, която Лайъл водеше против нея. Даже той я приложи и върху духовните процеси. Още в 1850 година, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната.
към текста >>

9. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство.
към текста >>

(Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“.
към текста >>

10. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията.
Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим.
към текста >>

11. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя.
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм. И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях. Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя. Духовната наука не може да говори така. Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора, животни, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята. Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни органи и пр. С други думи: Ние не трябва да разглеждаме Земята без принадлежащата към нея растителна покривка. Даже едно външно обстоятелство би могло да обърне вниманието на хората, че както всеки камък принадлежи в известно отношение на Земята, така също към нея принадлежи и всичко растително.
към текста >>

По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е. Земята е в състояние да излъчи от своя център всички сили, които да направят да израснат растенията от нея. Иначе ние разглеждаме само нещо отвлечено, нещо измислено, когато разглеждаме царството на камъните, без да причислим към тях и растителната покривка. Към това се прибавя сега,че опиращата се само на материалното естествена наука говори за това, как всеки живот следователно също и растителният живот е трябвало да се роди някога от неживата материя, от минералите. За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото. По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние ще видим, как духовното изследване показва, че камъните, всичко минерално от гранита до почвената пръст е възникнало по един подобен начин, както днес естествената наука вярва това по отношение на каменните въглища. Защото каменните въглища са днес един минерал, ние ги изкопаваме от Земята. Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години? Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък. Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите.
към текста >>

Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават.
Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята. Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука. Така ние не можем да си представим Земята само като една физическа формация. Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават. След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
към текста >>

Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията.
Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност. Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят. Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония.
към текста >>

12. ЧАСТ ТРЕТА - СЪДЪРЖАНИЕ GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02.
Част трета Съдържание 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. 2. Хермес; Берлин; 16. 02. 1911 г. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
към текста >>

13. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

КАКВО ИМА ДА КАЖЕ ГЕОЛОГИЯТА ВЪРХУ
КАКВО ИМА ДА КАЖЕ ГЕОЛОГИЯТА ВЪРХУ ВЪЗНИКВАНЕТО НА СВЕТА Берлин, 9 февруари 1911 г. Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството. Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета. Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща.
към текста >>

Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща.
КАКВО ИМА ДА КАЖЕ ГЕОЛОГИЯТА ВЪРХУ ВЪЗНИКВАНЕТО НА СВЕТА Берлин, 9 февруари 1911 г. Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството. Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета. Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща. За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества? Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер.
към текста >>

За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества?
ВЪЗНИКВАНЕТО НА СВЕТА Берлин, 9 февруари 1911 г. Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството. Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета. Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща. За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества? Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата.
към текста >>

Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила.
Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството. Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета. Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща. За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества? Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата.
към текста >>

Така щото на Геологията съвсем не е лесно да каже в отделния случай, как един пласт се е поставил върху другия.
Естествено не е трудно да си кажем, че онези пластове, които се намират по-отгоре, трябва да бъдат най-младите, че те са били напластени чрез най-скорошните процеси и че, колкото по-дълбоко слизаме в кората на нашата Земя, стигаме до такива пластове, които са били напластени през все по-стари времена и са били покрити след това от по-новите пластове. По-нататък известно е също, че в тези пластове на нашата Земя се намират всякакъв вид включвания, които според възгледите на нашето съвремие произхождат от това, че животински същества и растения са намерили своята смърт и са били отнесени с пластовете, като са били погребани по естествен начин в тях и след това са намерени в тях като повече или по-малко изменени остатъци сред материала от камъни, остатъци от съществата на далечни минали времена. По-нататък не е трудно да си представим, че трябва да приемем определена връзка между един такъв пласт от каменен материал, както той се е отложил, и животинските и растителни включвания, които се намират в него. Но ние не трябва да мислим, че по цялото лице на Земята така просто са се наслоили по-нови пластове над по-стари, а трябва да ни бъде ясно, че понякога стари пластове се издигат чак до повърхността което проличава по техния характер -, че в течение на развитието са станали най-разнообразни смущения, разбърквания, преобръщания, подхлупвания и т.н. на тези пластове. Така щото на Геологията съвсем не е лесно да каже в отделния случай, как един пласт се е поставил върху другия. Това са неща, за които тук можем само да загатнем. Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена. По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство. След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет.
към текста >>

След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята.
Това са неща, за които тук можем само да загатнем. Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена. По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство. След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет. След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята. Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът.
към текста >>

Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените.
Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена. По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство. След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет. След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята. Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н.
към текста >>

Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси.
Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
към текста >>

Когато имаме пред погледа си всичко това, ние имаме все пак един образ на това, как според възгледите на геологията точно в тона, в който бе описаното казаното сега са станали процесите в развитието на нашата Земя през последните билиона години.
За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи. Когато имаме пред погледа си всичко това, ние имаме все пак един образ на това, как според възгледите на геологията точно в тона, в който бе описаното казаното сега са станали процесите в развитието на нашата Земя през последните билиона години. Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот.
към текста >>

Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други.
Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи. Когато имаме пред погледа си всичко това, ние имаме все пак един образ на това, как според възгледите на геологията точно в тона, в който бе описаното казаното сега са станали процесите в развитието на нашата Земя през последните билиона години. Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали.
към текста >>

Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот.
Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи. Когато имаме пред погледа си всичко това, ние имаме все пак един образ на това, как според възгледите на геологията точно в тона, в който бе описаното казаното сега са станали процесите в развитието на нашата Земя през последните билиона години. Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали. Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно.
към текста >>

Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот.
Когато имаме пред погледа си всичко това, ние имаме все пак един образ на това, как според възгледите на геологията точно в тона, в който бе описаното казаното сега са станали процесите в развитието на нашата Земя през последните билиона години. Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали. Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно. Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя. Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот.
към текста >>

Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали.
Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали. Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно. Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя. Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот. Това е там, където по-горните пластове са отворени и гранитът излиза през тях образувайки планини: един вид като свидетелство за най-древните времена на нашата Земя.
към текста >>

Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя.
Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали. Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно. Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя. Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот. Това е там, където по-горните пластове са отворени и гранитът излиза през тях образувайки планини: един вид като свидетелство за най-древните времена на нашата Земя. Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята. Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала. Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие.
към текста >>

Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот.
Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот. Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали. Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно. Когато поглеждаме по този начин в най-древните времена на нашата Земя, след като е настъпило определено охлаждане,в геологията си представят, че преди първото образуване на скали Земята е била в едно горещо състояние охлаждане настъпило към повърхността, когато си представим Земята снабдена вече с един основен пласт и виждаме, как върху този основен пласт се простират онези пластове, които в остатъците, които съдържат, ни показват свидетели, живи свидетели на това, че отдавна на нашата Земя се е породил и развил животът, ние имаме един образ, който геологията си съставя за тези минали времена на нашата Земя. Когато разглеждаме тези най-стари пластове, върху които лежат онези съдържащи остатъци от живи същества, когато ги разгледаме по отношение на скалния материал, който се състои главно от това, което наричаме гранит, ние поглеждаме по този начин върху една форма на нашето земно кълбо, която в смисъла на нашата днешна геология ни го показва в едно състояние лишено от живот. Това е там, където по-горните пластове са отворени и гранитът излиза през тях образувайки планини: един вид като свидетелство за най-древните времена на нашата Земя. Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята. Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала. Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие. Дълбоко затрогващи и още по-дълбоко водещи в тайните отколкото всяко мислене са думите, които Гьоте произнася в присъствието на този "най-стар син на природата", както той се произнася стоейки пред гранита:
към текста >>

Колкото и схематично да е това, което можах да изложа до сега, то показва все пак така да се каже в едри вагленни щрихи образа, който днес човек може да си състави от геологията върху развитието на Земята и на нейните същества.
С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето. Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот. В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината." Това е настроението, което обхваща Гьоте, когато той наблюдаваше тези скали, които чрез цялото тяхно устройство показват, че не можеха да съдържат нищо живо в себе си, следователно не можеха да погълнат в себе си нищо живо, както наслоените по-отгоре пластове. Колкото и схематично да е това, което можах да изложа до сега, то показва все пак така да се каже в едри вагленни щрихи образа, който днес човек може да си състави от геологията върху развитието на Земята и на нейните същества. Но хората не са мислили винаги така и този начин на мислене се е образувал напълно постепенно. Защото например по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите. Един от най-главните представители на последните беше запознатият също и с Гьоте Вернер. Той беше на мнение, че по същество всичко, което можем да виждаме като наслоявания в кората на нашата Земя, не трябва да се приписва на някакви огнени действия, но че всичко, което може да бъде изследвано, показва, че всъщност Земята се е образувала от един воден елемент, от една водна форма на нашата планета. Че даже и най-старите наслоени пластове са от водата, че следователно и гранитът не се образувал чрез клокочещия огън, а се е отложил също от водата и само чрез по-късни процеси в течение на времето се изменил така, че днес неговият воден произход не личи вече.
към текста >>

Защото например по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите.
В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината." Това е настроението, което обхваща Гьоте, когато той наблюдаваше тези скали, които чрез цялото тяхно устройство показват, че не можеха да съдържат нищо живо в себе си, следователно не можеха да погълнат в себе си нищо живо, както наслоените по-отгоре пластове. Колкото и схематично да е това, което можах да изложа до сега, то показва все пак така да се каже в едри вагленни щрихи образа, който днес човек може да си състави от геологията върху развитието на Земята и на нейните същества. Но хората не са мислили винаги така и този начин на мислене се е образувал напълно постепенно. Защото например по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите. Един от най-главните представители на последните беше запознатият също и с Гьоте Вернер. Той беше на мнение, че по същество всичко, което можем да виждаме като наслоявания в кората на нашата Земя, не трябва да се приписва на някакви огнени действия, но че всичко, което може да бъде изследвано, показва, че всъщност Земята се е образувала от един воден елемент, от една водна форма на нашата планета. Че даже и най-старите наслоени пластове са от водата, че следователно и гранитът не се образувал чрез клокочещия огън, а се е отложил също от водата и само чрез по-късни процеси в течение на времето се изменил така, че днес неговият воден произход не личи вече. Всичко е възникнало така да се каже от водата това беше един основен възглед на нептунистите и особено на Вернер. Срещу този възглед стоеше онзи на плутонистите, който изхождаше от това, че нашата Земя с цялата наша планетарна система се е образувала от една газообразна, имаща висока температура мирова мъглявина, отделила се е чрез охлаждане и по-нататък чрез излъчване на топлината е охладила мировото пространство.
към текста >>

До къде ни довежда всъщност геологията?
Така щото едвам сега имаме такива процеси, които се проявяват нагоре и излизат навън, изригвайки от вътрешността на Земята целите планински масиви. Накратко казано: още в първата половина на 19-то столетие имаме работа с един много интересен спор между онзи възглед, който можем да охарактеризираме накратко с думите, които Гьоте употребява в своя "Фауст": "Всичко произхожда от водата", и възгледа, според който всъщност всички земни формации имат на своята основа огнени процеси и действия. Тогава трябва да си представим, че горе върху най-външната черупка, която се отнася към вътрешността както черупката на яйцето към жълтъка, е станало нещо, благодарение на което е останал един съвсем тънък пласт като пласт на охлаждането, който обвива така да се каже Земята като покривен пласт на най-мощния земен вулкан, какъвто е, според този възглед, нашата планета Земя, по която стъпваме. А сега трябва да си зададем въпроса: Какво има да каже това външно изследване и какво може да ни каже Духовната наука със средствата, които бяха описани в досегашните сказки, върху развитието на Земята? Върху степените на Земята, които сега съществуват и които са предхождали сегашното състояние, можете да се осведомите по-точно в моята книга "Тайната наука в очерк". До къде ни довежда всъщност геологията? Искаме да резюмираме сега това с ясни думи. Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие. Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически.
към текста >>

Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове.
Тогава трябва да си представим, че горе върху най-външната черупка, която се отнася към вътрешността както черупката на яйцето към жълтъка, е станало нещо, благодарение на което е останал един съвсем тънък пласт като пласт на охлаждането, който обвива така да се каже Земята като покривен пласт на най-мощния земен вулкан, какъвто е, според този възглед, нашата планета Земя, по която стъпваме. А сега трябва да си зададем въпроса: Какво има да каже това външно изследване и какво може да ни каже Духовната наука със средствата, които бяха описани в досегашните сказки, върху развитието на Земята? Върху степените на Земята, които сега съществуват и които са предхождали сегашното състояние, можете да се осведомите по-точно в моята книга "Тайната наука в очерк". До къде ни довежда всъщност геологията? Искаме да резюмираме сега това с ясни думи. Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие. Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически. И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт. " .
към текста >>

По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие.
Върху степените на Земята, които сега съществуват и които са предхождали сегашното състояние, можете да се осведомите по-точно в моята книга "Тайната наука в очерк". До къде ни довежда всъщност геологията? Искаме да резюмираме сега това с ясни думи. Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие. Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически. И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт. " . . . В най-дълбоките вътрешности на Земята лежи той този род скала непоклатим, неговите високи гърбове се издигат нагоре и никога заобикалящата вода не е достигнала техните върхове.
към текста >>

Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха?
Ние поглеждаме така да се каже също там в миналото, както геоложкото изследване е трябвало да си го представи чрез фантазията, насочвайки погледа в миналото. От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н. и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя. Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство. Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха? Когато в геологията оставаме върху една действително сигурна почва всъщност това, което се казва сега, не би трябвало да бъде подложено на съмнение от никой естествоизпитател -, тогава отивайки назад в миналото зад епохата на образуването на гранита, за тази епоха геологията има само предположения. Такива догадки тя може да има и върху това, как е изглеждала вътрешността на Земята, защото дупките, които са изкопани до сега в Земята стигат надълбоко само до там, че те могат да бъдат считани като съвсем малки чопления с игла. Догадки и хипотези, по-нататък нищо, най-много предчувствия за това, което е предхождало процеси на образуването на гранита! С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят. Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време.
към текста >>

Когато в геологията оставаме върху една действително сигурна почва всъщност това, което се казва сега, не би трябвало да бъде подложено на съмнение от никой естествоизпитател -, тогава отивайки назад в миналото зад епохата на образуването на гранита, за тази епоха геологията има само предположения.
От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н. и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя. Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство. Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха? Когато в геологията оставаме върху една действително сигурна почва всъщност това, което се казва сега, не би трябвало да бъде подложено на съмнение от никой естествоизпитател -, тогава отивайки назад в миналото зад епохата на образуването на гранита, за тази епоха геологията има само предположения. Такива догадки тя може да има и върху това, как е изглеждала вътрешността на Земята, защото дупките, които са изкопани до сега в Земята стигат надълбоко само до там, че те могат да бъдат считани като съвсем малки чопления с игла. Догадки и хипотези, по-нататък нищо, най-много предчувствия за това, което е предхождало процеси на образуването на гранита! С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят. Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н.
към текста >>

Това трябва да допусне и геологията.
С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят. Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот.
към текста >>

Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма. Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека. Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека.
към текста >>

По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане?
И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават. Казвайки това, ние бихме имали пред себе си една мрачна картина. Но тази картина ще бъде мрачна само дотогава, докато се съмнява в духа и считаме духа свързан с материята, когато вярваме, че с отпадането на човека от живата земна форма /живото човешко тяло/ въобще е настъпил краят на човека. Обаче когато разглеждаме нещата така, както изисква едно здраво разглеждане на природата, ние трябва да си кажем: Някога ще трябва да се изпълни това, че не само отделният човек, но цялото човечество постепенно ще отхвърли земното тяло, за да може постепенно да се издигне в други области на развитието. Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-старият син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно начало на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа. По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане? Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл. Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това. Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме".
към текста >>

постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята?
Обаче когато разглеждаме нещата така, както изисква едно здраво разглеждане на природата, ние трябва да си кажем: Някога ще трябва да се изпълни това, че не само отделният човек, но цялото човечество постепенно ще отхвърли земното тяло, за да може постепенно да се издигне в други области на развитието. Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-старият син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно начало на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа. По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане? Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл. Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това. Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме". Защото някой, който не познава от Духовната наука повече от това, което стига до него от всевъзможни съмнителни източници, той именно ще счита, че това, което тази Духовна наука изнася, са фантастични неща. Но тук ние трябва да се обърнем вече към това, което имат да кажат истинската наука и истинската Духовна наука. Защото Духовната наука не трябва да се разглежда изхождайки от популярни светогледи, които привидно са добити от науката, а тя трябва да се разглежда от истинските изследователи в нейните източници, със строгостта, с която бива разглеждана всяка истинска наука по нейните източници.
към текста >>

Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н. Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване. И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси. Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс. " . . . Ние присъствуваме на строполясването на земното кълбо. Без съмнение то е започнало отдавна и краткият живот на човешкия род ни кара да запазим добро настроение при тази гледка. Следите съществуват не само във високите планини.
към текста >>

Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване.
Следите съществуват не само във високите планини. Големи късове са потънали стотици, а в отделни случаи хиляди стъпки дълбоко и никакво стъпало на повърхността, а само различието на видовете скали или дълбоките мини издават съществуването на срутването. Времето е изравнило всичко. В Бохемия, в Пфалц, в Белгия, в Пенсилвания, на много места плугът спокойно тегли своите бразди върху огромните срутвания." Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме. Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
към текста >>

Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци.
Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите. Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука. Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така! Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване.
към текста >>

В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане.
Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука. Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така! Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване. Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп. Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето. И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен.
към текста >>

Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така!
И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука. Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така! Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване. Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп. Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето. И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
към текста >>

14. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини. Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците. Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в началото на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история. Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае. И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък? В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
към текста >>

" ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията.
Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците. Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в началото на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история. Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае. И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък? В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
към текста >>

Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга. "Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността. Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили." Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>

15. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тук трябва да споменем опита на Арениус, понеже той може да се счита са най-новия опит, който в своята книга "Развитието на световете" се връща по един разнообразен начин към такива въпроси от гледището на физическата химия, на физиката, на астрономията, на Геологията.
Вие знаете от други случаи, с какво зачитане съм говорил върху Хекел като природоизследовател. Но той мисли, че "вторият главен принцип на механическата теория на топлината" противоречи всъщност на първия, че всичката топлина е превръщаема. Наистина не може да се отрече това знае и Хекел -, че нашата слънчева система се стреми към една такава топлинна смърт, но той се утешава с това, че си казва: Когато цялата слънчева система изпадне в топлинната смърт, тя ще се сблъска с една друга мирова система и тогава чрез сблъскването отново ще се роди топлина тогава ще се роди една нова мирова система! Но при това не се взема предвид, че се предполага едно сблъскване на шлаките и остатъците в пътя към топлинната всеобща смърт, така че не може да се надяваме много на една такава утеха. Но и хора, които могат да се считат за сериозни, които са одушевени от стремежа да добият от физико-астрономическото познание възможността да разберат развитието на света, се стараят да се измъкнат от всеобщата топлинна смърт. Тук трябва да споменем опита на Арениус, понеже той може да се счита са най-новия опит, който в своята книга "Развитието на световете" се връща по един разнообразен начин към такива въпроси от гледището на физическата химия, на физиката, на астрономията, на Геологията. Арениус е шведски изследовател. Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт. Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт.
към текста >>

По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н.
Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела. Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци.
към текста >>

В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното. Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната. Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си.
към текста >>

В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното. С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, как Геологията е стигнала до там да ни даде право, че земната кора се намира в един процес на умиране. Всичко, което познаваме от земната кора, ние го разбираме добре само тогава, когато го разбираме като нещо намиращо се в процес на умиране. Но на това се дължи както ни показва Духовната наука -, че духовното се освобождава от материалното. Когато под нашите нозе материята на планетата умира, от нея се освобождава духът. Сега ние имаме една друга възможност!
към текста >>

" ние показахме, как Геологията е стигнала до там да ни даде право, че земната кора се намира в един процес на умиране.
С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, как Геологията е стигнала до там да ни даде право, че земната кора се намира в един процес на умиране. Всичко, което познаваме от земната кора, ние го разбираме добре само тогава, когато го разбираме като нещо намиращо се в процес на умиране. Но на това се дължи както ни показва Духовната наука -, че духовното се освобождава от материалното. Когато под нашите нозе материята на планетата умира, от нея се освобождава духът. Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина.
към текста >>

Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология?
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост. Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили!
към текста >>

Така говори основателят на по-новата Геология.
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост. Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси. Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот. Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина. Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие?
към текста >>

16. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани. Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване. От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва. Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет. Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития. Това може да ни послужи накратко да характеризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм. Такива хора биха мислили само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина.
към текста >>

17. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.
Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел. Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения.
към текста >>

18. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз.
Издигнем ли се обаче до астралното поле, там имаме астралните тела на растенията, а в девахана имаме азовете на растенията. За нашия земен растителен свят има много такива азове на растенията. Но всички тези растителни азове се намират заедно на едно общо място; това е центърът на Земята. Всички растения се стремят със своята същност към центъра на Земята. Вижте какво става от самата Земя, когато я разглеждаме от тази гледна точка. Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз. Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията. Затова Земята е съзнателно същество за нас. Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения. Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз.
към текста >>

19. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н.
Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго. Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории. Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н. Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт. И тогава ще дойде времето, когато човечеството в лицето на болшинството свои представители ще съзрее да признае тези свръхсетивни светове, за които се говори в Духовната наука или в Теософския възглед. Тогава явление, като живота на пчелите, във връзка с това, което може да се научи от свръхсетивните светове, предлага удивителен отговор на загадките на битието. Но и от друга страна, тези неща имат голямо значение: за човечеството ще става все по-необходимо да разбира същността на груповите души. Понеже познанието за същността на груповите души ще играят голяма роля също и в чисто външното развитие на човечеството.
към текста >>

20. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм.
През онова време, когато човекът за първи път слезе на Земята, нямаше всъщност още никакво минерално царство. Земята се намираше още в своето лунно наследство. Най-нисшото царство беше така да се каже растителното царство. Земята беше много по-мека. Цялото разпределение на течните и газообразните вещества беше съвсем друга. Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм. Тази Земя беше пронизана от всякакъв вид правилни течения. Земята приличаше по-скоро на едно живо същество отколкото но това, което тя е днес. А човекът, който през онова време на далечното минало съществуваше повече като едно духовно-етерно същество, не се раждаше тогава както днес, а беше раждан така да се каже от самата майка-Земя. Самата майка-Земя беше тази, която правеше, щото този човек, този духовно-етерен човек да се развива. И преди да се отдели от цялата Земя, човекът беше едно същество, което беше действително свързано с цялата Земя.
към текста >>

21. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>

22. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин.
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи. Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят. Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>

23. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията.
Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията. Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха. Но за нас възниква сега въпрос: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"? Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в състояние да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена. Когато човек иска да стори това, той трябва да има съвършено друго чувствуване, друго усещане. Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка.
към текста >>

24. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята.
Духовно-научното настроение дава на хората една опора и ги прави сигурни, защото сега те имат здрава опора в своя вътрешен свят чрез това, което Духовната наука им дава. Ето защо тя е така необходима за душата, както хлябът за тялото. Ние стоим на една Земя, която отива към разпад. Постепенно ще се стигне до там, че езерата, реките, моретата ще пресъхнат. Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя. Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята. Бележитият геолог Едуард Зюс потвърждава, че градивните процеси все повече биват измествани от разпадните процеси. Това се наблюдава през последната голяма епоха от еволюцията на Земята, а именно Следатлантската епоха. Разпадните процеси са особено подчертани от 1250 година насам. Някои изследователи и гениални в своята специалност хора показват известна искра на разбиране. Например Бурдах.
към текста >>

25. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Инспирира космологията Инспирира геологията.
Отсъствие на индивидуални черти Свръхиндивидуалност. Страсти Заблуждения. Фантазиране Догматизъм. Поезия, Музика Живопис Архитектура, пластика. Епос Лирика Драма. Инспирира космологията Инспирира геологията. Антипатия към техниката Възторг от техниката. Бягство от отговорност Борба за власт. Абсолютизира „правата" Абсолютизира „задълженията". Анархизъм Държавен монополизъм. Космополитизъм Национализъм.
към текста >>

26. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология".
Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"? Ние никога не ще разберем истинските тайни на древно-еврейското културно развитие, ако не го вземем в смисъла като Геология, като искаме сега да го разгледаме като Геология. Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
към текста >>

Къде срещаме ние "Геологията"?
Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"? Ние никога не ще разберем истинските тайни на древно-еврейското културно развитие, ако не го вземем в смисъла като Геология, като искаме сега да го разгледаме като Геология. Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е.
към текста >>

Ние никога не ще разберем истинските тайни на древно-еврейското културно развитие, ако не го вземем в смисъла като Геология, като искаме сега да го разгледаме като Геология.
Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"? Ние никога не ще разберем истинските тайни на древно-еврейското културно развитие, ако не го вземем в смисъла като Геология, като искаме сега да го разгледаме като Геология. Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята.
към текста >>

Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология.
Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята. Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология. И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение? Адам формираният от Земята. Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека.
към текста >>

И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология.
Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята. Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология. И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение? Адам формираният от Земята. Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека. Идва Атина Палада и свързва от духовните висини духовната искра с човека.
към текста >>

Благовестието на Мойсея е геология.
Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ.
към текста >>

Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>

Геологията царува над съдбата на еврейския народ.
Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя. И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари.
към текста >>

Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя. И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят.
към текста >>

И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук.
Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя. И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно.
към текста >>

Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията.
В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата.
към текста >>

Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията.
И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви. Аполон преобразява сибилинската черта на Пития чрез това, че самият той се потопява в тази черта и говори чрез сибилата. Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент. Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията. Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза.
към текста >>

Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията.
Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви. Аполон преобразява сибилинската черта на Пития чрез това, че самият той се потопява в тази черта и говори чрез сибилата. Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент. Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията. Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве. Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
към текста >>

Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология.
Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент. Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията. Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве. Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това?
към текста >>

При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
към текста >>

И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята.
И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго. В силите, които богът Яхве беше развързал, проникна Христос и превърна тези сили в нещо друго.
към текста >>

Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана.
Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго. В силите, които богът Яхве беше развързал, проникна Христос и превърна тези сили в нещо друго. Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво.
към текста >>

А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност. Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват.
към текста >>

Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност. Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
към текста >>

И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност. Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе.
към текста >>

Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе. Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти. И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади. Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво? /Римляни, 11, 13-24/. Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
към текста >>

27. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо.
За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин. А сега да се опитаме да се ориентираме по-нататък върху това, как е могло да стане повече също чрез това, което протича в подосновите на душевния живот как е могло да стане всичко онова, което е свързано с легендата на Парсифал. Още вчера споменахме: Силата, която се проявява в сибилите, трябваше да бъде смекчена, трябваше да бъде проникната от Христовия Импулс и под такава смекчена форма трябваше тя да се яви отново, за да стане носителка на духовната култура на по-новото време. Тя трябва да се яви в смекчена форма. Нека зададем въпроса: Можал ли е Персефал така е наречен той при Християн дьо Троай можал ли е той да долови в самия себе си нещо от онази действуваща в подосновите на душата Христова Сила? Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо. Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение. В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите.
към текста >>

Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение.
А сега да се опитаме да се ориентираме по-нататък върху това, как е могло да стане повече също чрез това, което протича в подосновите на душевния живот как е могло да стане всичко онова, което е свързано с легендата на Парсифал. Още вчера споменахме: Силата, която се проявява в сибилите, трябваше да бъде смекчена, трябваше да бъде проникната от Христовия Импулс и под такава смекчена форма трябваше тя да се яви отново, за да стане носителка на духовната култура на по-новото време. Тя трябва да се яви в смекчена форма. Нека зададем въпроса: Можал ли е Персефал така е наречен той при Християн дьо Троай можал ли е той да долови в самия себе си нещо от онази действуваща в подосновите на душата Христова Сила? Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо. Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение. В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения.
към текста >>

Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа.
Онзи, който прочита това съобщение на Персевал, това писмо на Персевал, ще почувствува, как тук е описана една проникната от Христос сибила. Това е едното. Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
към текста >>

28. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ако четем книгата по геология
Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология „Лицето на земята“ от Едуард Зюс40, ще видим описано как по отношение на своята физическа повърхност земята по-рано е изглеждала много по-различно, отколкото днес, как тази физическа повърхност е претърпяла бавна смърт и в нея вече не действат същите сили, които са били налични в по-ранни времена. Земната повърхност се раздробява. Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
към текста >>

29. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

40. Едуард Зюс, 1831-1914, професор по геология във Виена.
съч. 71). 39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г. до 1 април 1913 г.), Събр. съч. 141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр. съч. 153. 40. Едуард Зюс, 1831-1914, професор по геология във Виена. „Лицето на Земята“, 3 тома, Виена, 1885-1909. 41. Забележителният поет Хебел пише в своя дневник: Фридрих Хебел (1813-1863), „Дневник“ (изд. от Теодор Попе, № 1336). Цитатът гласи дословно: „Според прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“ 42. „Но истинска наслада е, простете...“: думи на Вагнер във „Фауст“ на Гьоте, Първа част, Нощ, стр.
към текста >>

30. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Всъщност Земята далеч не е онази абстрактна минерална маса, както си въобразява днешната минералогия, геология, физика и т.н.
Обаче това не е така. Между човека и Космоса е налице една дълбока връзка. Нека да размислим върху следното. Тук имаме Земята. Около Земята се върти Луната; това тук е Лунната орбита (пунктираният кръг). Всъщност Земята далеч не е онази абстрактна минерална маса, както си въобразява днешната минералогия, геология, физика и т.н. Тя е едно живо същество и ние лесно бихме посочили една или друга форми на живот, що се отнася до Земята. Сега нека да посочим, че около Земята непрекъснато се носят различни течения. Тези течения се движат около Земята по всички възможни посоки. Те са от етерно-духовно естество и в себе си те носят един реален, субстанционален действен фактор. В тези течения непрекъснато има нещо.
към текста >>

31. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука.
Както се представя днес, тя представлява необходим резултат точно на това, което естественонаучното развитие е донесло като мирогледни представи, като всеобщи, дори популярни представи на широки кръгове от хора. Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните сетива факти, се изправя пред външните сетива и е достъпно за човешкия разум. Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото. Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия живот, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето. Той се връща назад към раждането, което е началото на разгръщащото се пред сетивата. А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това. което се представя пред сетивата на човека, като изхождат от предхождащото, от зародиша. Цялата Дарвинова теория2 или, ако човек иска да се абстрахира от нея, теорията за развитието се стреми да открие пораждането, произхода на нещо. Бих искал да кажа, че навсякъде съществува стремеж да се стигне назад до младостта, до раждането.
към текста >>

32. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество.
И един негов брат, който не е ариманически, а луциферически устроен, е причинителят на всички неврастенични и невротични болести, всички болести, които всъщност не са болести, за каквито се вземат, когато се наричат нервни или хистерични болести и т. н. Така че медицината трябва да се одухотвори в две посоки. Необходимостта от това днес личи от появата на възгледи като психоанализата и други подобни, където се работи с духовни същности, но с неподходящи познавателни средства, и по този начин не може да се направи нищо с явления, които все повече и повече ще се проявяват в човешкия живот. Защото някои неща трябва да се случат по необходимост и това, което, от една страна, е вредно, трябва да се появи, защото хората трябва да бъдат подложени на тези вредни влияния, за да ги преодолеят и чрез това да спечелят сила. За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята.
към текста >>

Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система.
Така че медицината трябва да се одухотвори в две посоки. Необходимостта от това днес личи от появата на възгледи като психоанализата и други подобни, където се работи с духовни същности, но с неподходящи познавателни средства, и по този начин не може да се направи нищо с явления, които все повече и повече ще се проявяват в човешкия живот. Защото някои неща трябва да се случат по необходимост и това, което, от една страна, е вредно, трябва да се появи, защото хората трябва да бъдат подложени на тези вредни влияния, за да ги преодолеят и чрез това да спечелят сила. За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
към текста >>

Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята.
Защото някои неща трябва да се случат по необходимост и това, което, от една страна, е вредно, трябва да се появи, защото хората трябва да бъдат подложени на тези вредни влияния, за да ги преодолеят и чрез това да спечелят сила. За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора. И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея. Имам предвид, че когато мислите, сигурно съзнавате, че не напрягате десния си показалец или левия пръст на крака, а главата.
към текста >>

33. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество. Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет. Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система. Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат. Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си. Представете си така повърхността на Земята (виж рис.), тук източната страна, тук западната, само да се обхване големината с очи. Силите, които се излъчват от Земята, са нещо, което принадлежи към живия организъм на Земята. И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях. Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес.
към текста >>

34. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това, което съобщава за нашата земя обичайната геология или другите науки, е пак само външната обвивка.
Ви се спускате, когато се потапяте в своята телесност, във всичко това, което представлява творение на висшите йерархии. Когато умрете, вие се потапяте в самите йерархии. Вие преминавате от творенията към самите творци. Така са свързани тези неща. И сега, направили този обзор, да се запитаме: какво представлява нашата земя? Това, което съобщава за нашата земя обичайната геология или другите науки, е пак само външната обвивка. Знаете, че нашето физическо тяло се състои от елементите на минералното царство. Благодарение на това ние в будно състояние се намираме в определена част на Земята. Ние имаме общо етерно тяло с растителното царство и така сме свързани с втория член на нашата земя. Ние имаме общо астрално тяло с животинското царство, а азът имаме само за себе си. По такъв начин се намираме във връзка с трите царства на Земята, и от тези три царства, собствено, се състои цялата наша Земя.
към текста >>

35. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора.
Нали, положението е такова: Земното развитие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо. Поради определени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие. Обаче от онова време насам развитието на земното човечество е действително низходящо. Физическото земно развитие е вече отдавна низходящо. Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение. Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем. Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие. Трябва да се научим да гледаме към бъдещите човеци.
към текста >>

36. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер. Така напредват метаморфозите в необятния Космос, скъпи мои приятели. Когато механично повтаряме: Земята ще премине в Юпитер! това звучи като объркана и странна мисъл. Ние вникваме в този грандиозен космически процес само тогава, когато знаем съвсем точно: Ето, това, което е външната Земна материя, се разпада и разпилява в просторите на Космоса; а това, което възниква от нашите чувства, ще се превърне в бъдещата Земна планета, то ще се сгъстява все повече и повече, докато практически постигне състоянието, наричано от нас „Бъдещият Юпитер“. Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове. И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли. Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно. Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век. Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“.
към текста >>

37. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, Страстната събота, 31.Март 1923 Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята. Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят. Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас. Вие добре знаете, че Земята и Съществата, които ú принадлежат – вземете дори само нейната растителна обвивка – коренно променят своя външен облик в хода на една календарна година, Земята променя всичко онова, което, така да се каже, като нейна физиономия наднича в мировото пространство. След изтичането на една година Земята винаги се оказва на приблизително същото място и в приблизително същия външен вид, какъвто е имала преди една година. Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922. Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение.
към текста >>

38. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Обаче както по-рано тези неща можеха да се търсят като една сила, като един импулс, идващи само от Земята, така и днес с помощта на онова разбиране за Земята, което е осъществимо не чрез геологията и минералогията, а само по духовен път, човекът отново трябва да стигне до нещо друго, извисяващо се над неговия видим човешки образ.
Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция. Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото. Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз. Естествено, за външния човешки облик днес се говори само в общи линии. Който веднъж е навлязъл в интелектуалистичната епоха, вече няма толкова силен усет за животинските и расовите качества. Обаче както по-рано тези неща можеха да се търсят като една сила, като един импулс, идващи само от Земята, така и днес с помощта на онова разбиране за Земята, което е осъществимо не чрез геологията и минералогията, а само по духовен път, човекът отново трябва да стигне до нещо друго, извисяващо се над неговия видим човешки образ. Ако вземем пред себе си човешкия образ, ние можем да кажем: В много далечното минало човекът усещаше себе си в този образ по такъв начин, че той чувствуваше само външно-расовото, което лежи навътре в кръвта, а не това, което се разиграва по-нагоре в посока към кожата (Рис. 14, червено); той не можеше да насочва своето внимание към тази гранична област. Обаче днес, израствайки, човекът обхваща със своето внимание и това, което става от двете страни на границата. Той усеща тази гранична област като нещо, което придава специфично-човешки качества на неговия видим образ (синьо). Обаче човекът трябва да надхвърли себе си.
към текста >>

39. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността. Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите.
към текста >>

– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години.
Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността. Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега?
към текста >>

И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед. При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот. И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят. Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство. Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие.
към текста >>

40. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това, което е под Земята и още съставлява една скална маса, геологията го нарича магма.
Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И също както с физическите очи виждаме да пърха прилепът, така също можем да видим, как пърха във въздуха това съответно духовно образуване, духовна форма на прилепите, които свистят през въздушното пространство. И когато знаем: въздухът се състои от кислород, азот и други съставни части, това не е всичко; той се състои също от духовните влияния на прилепите. Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. Това, което е под Земята и още съставлява една скална маса, геологията го нарича магма. Това е разтопената каша скална маса. Бихме могли, да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, в които съществуваше едно инстинктивно ясновиждане, хората бяха много чувствителни спрямо тази духовна магма, също както днес някои хора са чувствителни спрямо по-материалното. Например лошите миризми, само че бихме могли да считаме това като нещо повече плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората бяха чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха. Те са се защищавали срещу това.
към текста >>

41. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н.
Кислородът постепенно започнал да преобладава над сярата, докато по-рано сярата е имала много голямо значение за земната атмосфера. Цялата земна атмосфера станала друга. В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си. След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си.
към текста >>

42. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята.
Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета. Това семе е посадено в Земята от планета. Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето. Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята. В древната наука не е било така. Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същността на субстанциите. Само видимо лежат медта, цинкът и оловото в Земята. В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време. Такова е било учението на Кабирите в самотракийските Мистерии и това, в края на краищата, е била атмосферата на знания, в която Аристотел и Александър Велики са били и която им е въздействала.
към текста >>

43. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила.
към текста >>

44. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата.
Това стига до детайлите. Естествено и в главата има органи, които са се появили сравнително по-късно. Когато Земята преминаваше през лунното и слънчевото си развитие, човекът е живял, без днешните очи, изобщо без сетивни органи, макар и сетивните органи да са съществували в зародиш още и по време на старото сатурново развитие. Каквито са те днес, така че да ни отразяват външния свят, са се развили сравнително по-късно, едновременно например с появяването на кварца на Земята в неговата сегашна форма. Кварцът в природата, какъвто е днес, разбира се съвсем в началното си състояние, е късен продукт в развитието на природата. Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма. Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките).
към текста >>

45. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Виенската котловина, просто земята, върху която е разположена Виена и нейните околности, съдържа на едно място по малко от всички европейски почвени условия, така че във Виенската котловина човек може да изучи цялата европейска геология.
И още някои неща трябва да се вземат под внимание. Възникват голям брой много трудни проблеми, които не могат да бъдат решени от акустична, нито дори от музикална гледна точка. Г-н д-р Томастик направи една изключително интересна забележка - тази, че Виена е била събирателният пункт за всички велики музиканти и че тези музиканти са се задържали във Виена, преживели са много неща там, въпреки че не са им постилали легло от рози! Искам да ви кажа едно просто нещо, от което можете да видите, че именно Виена трябваше да бъде „водоем“ за определени хора. Можете да проучите геоложките условия в Европа, насочвайки погледа си към най-обширни области. Виенската котловина, просто земята, върху която е разположена Виена и нейните околности, съдържа на едно място по малко от всички европейски почвени условия, така че във Виенската котловина човек може да изучи цялата европейска геология. И ако имате някаква представа какво означава това и доколко тясно свързано със земята е всичко, което е в духовното, ако си помислите какво означава това, че действително във Виена се намира компендиум на всички почвени условия в Европа и ако свържете този факт с това, че субстанциалното като такова, съотношенията на субстанциите една към друга са всъщност нотната гама - нали химическите еквивалентни стойности всъщност са тонови съотношения (пропуск в записките), - ако обмислите всичко това, ще видите, че тъкмо изхождайки от космичните взаимовръзки, човек стига вътрешно до нещо правилно, когато казва, че Виена е такава душевно-духовна среда, в която изключителните музикални гении се заседяват и към която те изпитват голяма симпатия. Интересна също е забележката, че Грац е един не-музикален град. Сега си мисля, че човек трябва само да мине по моста над реката и да се заслуша в несимпатично-то клокочене на Мур, за разлика от това на другите реки, и ще види, че с начина, по който тече тази река, природата се държи музикално изключително обидно. Не е ли така? Увесът на нейното корито клокочи извънредно несимпатично!
към текста >>

46. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно.
Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос. Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими. Виждате ли, именно разтворимостта е последното свойство, което в процеса на развитие на нашата земна планета е имало особено значение. Това, което се е отложило в Земята в твърда форма, в своята значителна част в основата си може да бъде свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части. А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно. И така можем да кажем, че всичко, което живее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си. В процеса на разтваряне там, навън протича нещо, което човекът е отделил извън себе си. Така въпросът се свежда до това, да бъде изследвано, какво отношение имат процесите на разтваряне в Космоса извън човека към вътрешните процеси в човешкия организъм. Това, за което разказвам, има фундаментално значение. Определени хора, у които съществува твърде силна връзка между духовно-душевната и физически-етерната им същност, органически жадуват или гладуват за сол, т.е.
към текста >>

47. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област.
Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища. Тясно свързани с всичко, което дадена местност предлага просто чрез конфигурацията на своята повърхност, са белодробните функции. Те са зависими от това, дали имаме работа с местност, в която, например, както в тукашната област, има много варовици или имаме работа с местност, където има много кварц, там където има старо нагънати планини. В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен живота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността. Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област. Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област. И трябва да знаем, че е твърде неблагоприятно, когато белият дроб не успява да се приспособи към околността. Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид вътрешното устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб. Разбира се, дишането от своя страна зависи от доброто или лошото, обусловено от вътрешния строеж, функциониране на белия дроб. Но по отношение на тази зависимост аз имам предвид вътрешния строеж на белия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността.
към текста >>

Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област.
Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища. Тясно свързани с всичко, което дадена местност предлага просто чрез конфигурацията на своята повърхност, са белодробните функции. Те са зависими от това, дали имаме работа с местност, в която, например, както в тукашната област, има много варовици или имаме работа с местност, където има много кварц, там където има старо нагънати планини. В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен живота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността. Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област. Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област. И трябва да знаем, че е твърде неблагоприятно, когато белият дроб не успява да се приспособи към околността. Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид вътрешното устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб. Разбира се, дишането от своя страна зависи от доброто или лошото, обусловено от вътрешния строеж, функциониране на белия дроб. Но по отношение на тази зависимост аз имам предвид вътрешния строеж на белия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността. Освен това именно белият дроб силно зависи от физическата работа, и той положително ще бъде увреден, ако човекът е принуден да извършва физическа работа до преумора.
към текста >>

48. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Днес дори за геологията е ясно, макар още не напълно, че процесът на шистообразуването, процесът на всяко минерализиране, в което участва кварцът, силицият, е свързан с това, което може да се нарече девегетабилизиране[3].
Случващото се там е взаимодействието на два процеса, които могат да се прозрат, ако се разгледат духовно-изследователски заедно с някои други процеси, протичащи вън в Космоса. Рис.1 Ако разгледате вън в Космоса, в прапланините, процеса, който се изразява като шистообразуване, образуването на шисти, именно на всичко това, което от кварца води до шистообразуването, тогава в силите, действащи вътре в този процес, в произхождащия от силициевия диоксид шистообразуващ процес имате полярно противоположния процес на това, което тук, от една страна, се разиграва във физическото образуване на главата. Това е важна взаимовръзка между човека и неговото обкръжение. В човешката глава се намира процесът, който се разиграва навън в минерализирането. Днес дори за геологията е ясно, макар още не напълно, че процесът на шистообразуването, процесът на всяко минерализиране, в което участва кварцът, силицият, е свързан с това, което може да се нарече девегетабилизиране[3]. В известна степен в шистообразуването трябва да търсим растителния свят, който е станал минерален свят и като се стремим да разберем това девегетабилизиране, което е равнозначно на шистообразуването на Земята, схващаме този процес, който по друг начин се разиграва в неговата полярна противоположност тук, в човешката глава. Но редом с него протича и друг процес. И този друг процес, който протича заедно с него, трябва да го потърсим вън, в света. Трябва да го потърсим там, където например се образуват варовиците. Днес е почти геоложка истина за външната наука, че варовиците почиват главно на един процес на земното образуване, който можем да наречем деанимализиране[4].
към текста >>

49. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят.
Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието. Сега ще продължим в определено направление започнатото вчера. Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят. Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува. Това е само изрезка от по-обширна, грандиозна действителност. Както е вярно това, че нашата Земя се състои от минерали и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек. Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно гледаме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост. Това значи, че тогава на нея ѝ принадлежат всички тези същества и реалности, които тя е произвела от себе си.
към текста >>

Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието. Сега ще продължим в определено направление започнатото вчера. Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят. Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува. Това е само изрезка от по-обширна, грандиозна действителност. Както е вярно това, че нашата Земя се състои от минерали и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек. Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно гледаме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост. Това значи, че тогава на нея ѝ принадлежат всички тези същества и реалности, които тя е произвела от себе си. От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство.
към текста >>

50. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите.
Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така.
към текста >>

Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия.
И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава.
към текста >>

Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок.
Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли. Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>

52. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре.
С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина.
към текста >>

53. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне. Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>

В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща.
На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне. Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи. Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там.
към текста >>

Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни пипалца (бялото) -нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки.
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни. Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни пипалца (бялото) -нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки. Това животно загива и се отлага в земното царство. Да допуснем, че това земно царство е такова, че самото то не може да влезе в животното; това земно царство, така да се каже, избягва киселините, съдържащи се в животното. Става нещо забележително. Земята, в която се намира това животно, прилепва към него от всички страни, покрива го (жълтото) и образува кухо пространство във формата на животното. Много често става така, че се образува такова кухо пространство.
към текста >>

НАГОРЕ

1.8340921401978