Търсене в текстове за 'Гениален'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 54 резултата от 40 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Гениален'.

1. 02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Те считаха, че със своя гениален поглед той е успял да предчувства закономерности, които след това бяха намерени независимо от него чрез строгата наука.
2. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ Когато господин професор Кюршнер ми възложи почетната задача да поема издаването на естествено-научните трудове на Гьоте за Германската Национална литература, аз имах пълно съзнание за трудностите, които ме очакват в изпълнението на тази задача. Аз трябваше да изляза срещу едно мнение, което се беше установило всеобщо. Докато убеждението, че поетичните творби на Гьоте са основата на цялото наше образование, добиваше все по-широко разпространение, даже онези, които отиват най-далече с признаването на неговите научни стремежи, не виждаха в тези стремежи нищо друго, освен предчувствия на истините, които намираха своето пълно потвърждение в по-късното развитие на науката. Те считаха, че със своя гениален поглед той е успял да предчувства закономерности, които след това бяха намерени независимо от него чрез строгата наука. Това, което се признава в пълен размер за останалата дейност на Гьоте, а именно, че всеки образован човек трябва да се изясни с нея, то се отрича при неговия научен възглед. Никак не може да се отрече, че чрез едно задълбочаване в научните трудове на поета може да се добие нещо, което науката не би предположила днес и без него. Когато К. Ю. Шрьоер, моят много обичан учител, ме въведе в Гьотевия възглед за света, моето мислене беше поело вече едно направление, което ми даде възможност да премина над чистите отделни открития на поета и да се обърна направо към главното: Начина, по който включваше такива отделни факти в своето цялостно схващане за природата, как той го използваше, за да стигне до разбиране на връзката между природните същества, или както той сам се изразява (в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност") така сполучливо, за да вземе духовно участие в произведенията на природата. Аз скоро разбрах, че онези постижения, които днешната наука признава на Гьоте, са несъщественото, докато важното се пропуска.
към текста >>

2. 03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА GA_2 Светогледа Гьоте

Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте.
Възгледи за света, които нямат нищо общо помежду си, сочат с привидно същото право към Гьоте, когато почувстват нуждата да видят своето становище признато на върховете на човечеството. Не можем да си представим по-големи противоположности от тези съществуващи между учението на Хекел и това на Шопенхауер. Този последният нарече Хегеля шарлатанин, а неговата философия повърхностна сбирщина от думи, чиста безсмислица, безсмислица, варварско съчетание на думи. И двамата тези мъже нямат всъщност нищо общо помежду си освен една неограничена почит към Гьоте и вярата, че последният е споделял техния възглед за света. Не стоят по-различно нещата и с по-новите научни направления. Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте. Един друг изследовател на нашето съвремие, К. Ф. В. Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията". Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл.
към текста >>

3. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира.
към текста >>

4. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му.
Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство. Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше.
към текста >>

Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му.
към текста >>

5. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история.
Тази несигурност в себе си при Ницше се изразява също и във факта, че в края на кариерата си той тълкува своето цялостно развитие по нов начин. Неговият светоглед има един от своите извори в гръцката античност. Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните гърци върху него. Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура. През 1875 г. пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история. Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци! “ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г.
към текста >>

6. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Въпреки това смята се, че този или онзи могат да имат „гениален поглед" по един чудотворен начин!
Тогава то няма да ни изглежда вече „ненаучно". Тогава ние правилно ще тълкуваме това, което се намира в душата. Ние няма да считаме даденото като едно чудо. Факта, че мога да пиша, аз дължа на обстоятелството, че съм научил това. Никой не може да седне и да пише, ако по-рано не е вземал в ръка писалката. Въпреки това смята се, че този или онзи могат да имат „гениален поглед" по един чудотворен начин! Не, този „гениален поглед" също трябва първо да бъде придобит: той трябва да бъде разбран научно. И когато се появи в някоя личност, ние го наричаме нещо „духовно". Но и то първо е трябвало да учи: То е придобило в един предидущ живот това, което „може" да върши в следващия. Така и само така Хераклит и другите гръцки мъдреци са разбирали мисълта за вечността. Никога у тях не е ставало дума за едно продължение на земната личност.
към текста >>

Не, този „гениален поглед" също трябва първо да бъде придобит: той трябва да бъде разбран научно.
Тогава ние правилно ще тълкуваме това, което се намира в душата. Ние няма да считаме даденото като едно чудо. Факта, че мога да пиша, аз дължа на обстоятелството, че съм научил това. Никой не може да седне и да пише, ако по-рано не е вземал в ръка писалката. Въпреки това смята се, че този или онзи могат да имат „гениален поглед" по един чудотворен начин! Не, този „гениален поглед" също трябва първо да бъде придобит: той трябва да бъде разбран научно. И когато се появи в някоя личност, ние го наричаме нещо „духовно". Но и то първо е трябвало да учи: То е придобило в един предидущ живот това, което „може" да върши в следващия. Така и само така Хераклит и другите гръцки мъдреци са разбирали мисълта за вечността. Никога у тях не е ставало дума за едно продължение на земната личност. Нека вземем това, което Емпедокъл (490 430 г. пр.
към текста >>

7. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма.
На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител. Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма. Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време. В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение. В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота. Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието.
към текста >>

8. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен". /Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан.
към текста >>

9. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Алфред Щрос, композиторът, беше гениален, но песимистично настроен човек.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми. Алфред Щрос, композиторът, беше гениален, но песимистично настроен човек. Когато сядаше на пианото у деле Грацие и свиреше свои етюди, човек имаше чувството, че това е музиката на Антон Брукнер, сведена до въздушни тонове, които желаят да избягат от земното битие. Щрос беше малко разбран. Фриц Лемермайер го обичаше безкрайно. Двамата, Лемермайер и Щрос, бяха големи приятели с Роберт Хамерлинг. Благодарение на тях по-късно имах повод за краткотрайна кореспонденция с Хамерлинг, за когото ще има още какво да кажа.
към текста >>

10. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато стигнали близо до Рим, Шпайдел чува Натер да изговаря една твърде странна забележка: А в известно отношение Натер е бил един гениален дух.
Аз вече съм говорил и за един друг случай. Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим. Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем. Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение. Веднъж фейлетонистът Шпайдел и скулпторът Натер от Виена пътували в областта на Рим. Когато стигнали близо до Рим, Шпайдел чува Натер да изговаря една твърде странна забележка: А в известно отношение Натер е бил един гениален дух. Изведнъж той подскача и неговият приятел съвсем не знаел, какво му е станало, а само чува думите: "Обзема ме страх! " Понеже Натер замълчава по-нататък, Шпайдел разбира едва по-късно, че той беше видял кулата с купола на църквата Св.Петър. Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда. Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър.
към текста >>

11. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване.
Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството. Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане. Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки.
към текста >>

През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения.
Така следователно Шрам можа да покаже, как съвършено по същия закон две молекули упражняват сили на привличане, точно по същия начин както най-големите небесни тела. Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера. Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие. Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал. И можем да кажем, че всичко първо през 70-те години беше способно да благоприятствува подържането на този идеал, защото към всичко, което.../има допълнителен текст не се разчита/... във връзка с великите постижения на естествените науки, се прибавяше в това време още и онова, което се яви на бял свят чрез по-точното изследване на отношението на топлината към другите природни сили. През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения. Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината. Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н. също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми. Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
към текста >>

12. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин.
Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите. Но и тук отново се учим да опознаваме същества, които не се проявяват по груб начин във физическия свят. И тук можем да разгледаме два вида като най-впечатлителните. Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля. Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични. Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия. За тях те са наслада, те се въргалят в тях.
към текста >>

13. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек.
Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор. Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>

Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос. Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос.
към текста >>

– Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност.
– И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос! Ще дойде време, когато нещата ще бъдат схващани така, че хората ще запишат на челата си и ще считат за един велик ръководител на човечеството тъкмо най-силния, най-значителния от тези луциферически Духове, който ще иска да издигне хората над самите тях. Ще се говори: Ах, онова, което Христос е можал да даде, беше само нещо преходно! Сега вече има хора, които говорят така: Ах, какво са всъщност ученията на Евангелията?! Ние вече сме израстнали над тях. – Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност. И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип! Така Христовият Дух и Духът на това Същество ще застанат един срещу друг: Христовият Дух, от който хората ще се надяват да получат най-мощния макрокосмически Импулс на своя четвърти принцип, и луциферическият Дух, който в известно отношение ще ги изведе над тази степен. Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова, към което гледаме нагоре така, както гледаме надолу към нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно. Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които мислят така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб. Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос.
към текста >>

И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип!
Ще дойде време, когато нещата ще бъдат схващани така, че хората ще запишат на челата си и ще считат за един велик ръководител на човечеството тъкмо най-силния, най-значителния от тези луциферически Духове, който ще иска да издигне хората над самите тях. Ще се говори: Ах, онова, което Христос е можал да даде, беше само нещо преходно! Сега вече има хора, които говорят така: Ах, какво са всъщност ученията на Евангелията?! Ние вече сме израстнали над тях. – Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност. И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип! Така Христовият Дух и Духът на това Същество ще застанат един срещу друг: Христовият Дух, от който хората ще се надяват да получат най-мощния макрокосмически Импулс на своя четвърти принцип, и луциферическият Дух, който в известно отношение ще ги изведе над тази степен. Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова, към което гледаме нагоре така, както гледаме надолу към нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно. Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които мислят така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб. Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос. И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос.
към текста >>

Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос.
По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи. Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята. Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята. Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос. Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос. Антихристът ще намери много привърженици. Обаче последователите на Духовната наука трябва да се подготвят и да не се оставят да бъдат измамени чрез това, което описахме току-що. Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху принципите на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област. Задачата и мисията на онзи езотеризъм, който се разви от тринадесетото столетие в Западна Европа и за който казахме някои неща, беше преди всичко: Ясно да се разработи това, което може да се каже в този смисъл относно природата на Христос. Така че онзи, който стои на почвата на този езотеризъм, ще проумее все по-ясно и по-ясно какво централно място заема Христос в Земното развитие.
към текста >>

14. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Да вземем за пример някой гениален педагог.
“ За да отговорим на този въпрос, е нужно да си изградим първо една представа за връзката между физическата (сетивна) същност и свръхсетивната същност на човека. Физическата същност се подчинява на физическите закони. А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух. Да вземем за пример някой гениален педагог. Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава.
към текста >>

По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче.
А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух. Да вземем за пример някой гениален педагог. Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава. Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо? Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото.
към текста >>

15. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Хр.): гениален математик и физик
12. ходила………………………………………………………….Риби ------------------------------------------------------- 1 Йохан Готлиб Фихте (1762 1814), Анри Бергсон (1859 1941): виж Рудолф Щайнер "Загадките на философията" (Събр. Съч. №18) 2 Архимед (287 212 пр. Хр.): гениален математик и физик
към текста >>

16. 11. УКАЗАНИЯ GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Хр.): гениален математик и физик
С медицинските си съчинения влиза в историята като първата немска лекарка. 29 Метхилд от Магдебург (1212 1283): известна немска поетеса от ордена на Цистерцинзерите 31 Йохан Готлиб Фихте (1762 1814), Анри Бергсон (1859 1941): виж Рудолф Щайнер "Загадките на философията" (Събр. Съч. №18) 32 Архимед (287 212 пр. Хр.): гениален математик и физик 49 Елена Петровна Блаватска (1831 1891), автор на " The Secret Doctrine, 1888 54 Мохамед (около 570 632 сл. Хр.): виж лекция на Рудолф Щайнер от 19.03.1924 в Дорнах, "Историята на човечеството и светогледите на културните народи" (Събр. Съч. №353) 54 Платон (427 347 пр.
към текста >>

17. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче наред с тази, така да се каже, проверена история, която съществува под формата на документ и може да бъде прочетена от всеки, има много други описания, произтичащи от една легенда, която се опитва да обясни забележителния случай с този часовник; как часовникът наистина е едно чудно изобретение, а, от друга страна, легендата се стреми да обясни как този часовник, построен от един несъмнено гениален майстор, винаги бил навиван и сверяван от самия него, докато той бил все още жив.
Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден. Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата. Следователно за условията на 15 век часовникът бил едно истинско произведение на изкуството. Известни лица проучили как се било стигнало до неговото построяване. Обаче наред с тази, така да се каже, проверена история, която съществува под формата на документ и може да бъде прочетена от всеки, има много други описания, произтичащи от една легенда, която се опитва да обясни забележителния случай с този часовник; как часовникът наистина е едно чудно изобретение, а, от друга страна, легендата се стреми да обясни как този часовник, построен от един несъмнено гениален майстор, винаги бил навиван и сверяван от самия него, докато той бил все още жив. Обаче след неговата смърт никой вече не бил в състояние да сверява часовника и напразно били търсени други майстори, които да го поддържат. Легендата разказва, че никога не се стигало до трайни резултати, докато накрая часовникът се оказал напълно повреден. Периодически се намирал един или друг майстор, който заявявал, че може да поправи часовника. Той наистина постигал това, обаче за съвсем кратко време, след което часовникът отново се повреждал. Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник.
към текста >>

18. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах!
Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху определени факти. Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н. Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики. Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах! От време на време все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои слушатели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа. Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят. Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак. Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи.
към текста >>

Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно.
Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки. Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения. В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време. След като едно такова течение бъде насочено, така че да се е превърнало в нещо, оттам насетне то вече може да бъде използвано.
към текста >>

19. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Изключителният /в известен смисъл гениален/ случай е такъв: Преди няколко години един господин по покана на стар наш член посети Германия, чу всичко, каквото беше възможно като лекции, с огромно старание търсеше записки на години по-рано изнесени лекции, упорито добивайки ги ту от един, ту от друг.
Всичко това беше, когато той влизаше в Обществото, противник той стана по друга причина. Макар мнозина да се съмняват в правомерността на твърдението, че последното се определя от предшестващото, въпреки това остава неоспоримо, че враждебността на господин Макс Зайлингер се появи непосредствено след отказа на нашето издателство. Разбира се, това е лесно да се отрича. Могат да се приведат всякакви възражения, но работата не е в това, какво казва един или друг, а в това, какви са фактите. Този случай, напомня на друг, съвсем изключителен, и разказаният току що е само бледо негово подобие. Изключителният /в известен смисъл гениален/ случай е такъв: Преди няколко години един господин по покана на стар наш член посети Германия, чу всичко, каквото беше възможно като лекции, с огромно старание търсеше записки на години по-рано изнесени лекции, упорито добивайки ги ту от един, ту от друг. След като надлежно опакова всичко, което преписа, той замина обратно в Америка. Там той заявил, че бил при нас, запознал се с моето учение, но неудовлетворен от него, самият той отишъл по-надълбоко, и че в неговата книга читателите ще намерят много, което го няма в моите книги. Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при Учител, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга. Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация.
към текста >>

20. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими.
Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене. И при това Оскар Хертвиг го ръководят най-добри подбуди: той иска да откъсне натуралистичното мислене от социалното, етично и политическо мислене. Той отклонява натуралистичното мислене в сферата на тези проблеми, но у него няма плодотворни мисли за социалния и етичен живот, тях ги няма.
към текста >>

21. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ще се учудите ли, че всъщност моят състудент не стана гениален откривател?
А работата беше извънредно остроумна. Всъщност той беше конструирал една парна машина, за която първоначално бяха необходими съвсем малко въглища. После нещата се поемаха от един специален механизъм, така че въглищата ставаха излишни. На машината трябваше само един първоначален тласък. Да, конструкцията беше нещо епохално. Ще се учудите ли, че всъщност моят състудент не стана гениален откривател? След като си обясних всичко, аз му казах: Знаеш ли, работата е наистина много остроумна; но след като внимателно проверих цялата конструкция, излиза следното: Все едно че се опитваш да приведеш в движение един железопътен вагон, след като си вече вътре в него и постоянно блъскаш стената му напред. Ако един човек е отвън и упражнява натиск, вагонът може да тръгне, ако обаче е вътре, вагонът няма да мръдне нито милиметър. Така свърши цялата история. Да, една идея може да е изключително логична и остроумна, може да е подкрепена с всевъзможни технически принципи и все пак да е само една безсмислена и мъртва конструкция. От човека се изисква да мисли не само остроумно и логично, мисленето му трябва да бъде съобразено с реалния свят.
към текста >>

22. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт.
Тази мъдрост би имала за човечеството такова огромно значение, защото при естествения ход на развитие, хората, както им е било предписано от свързаните с техния произход божествени духове, биха се развивали бавно към тази мъдрост, и, както показах, би било нужно да чакат хилядолетия. Но те биха я получили по друг начин, а не да я постигат със собствени усилия. И така, човечеството би могло да получи нещо, което посредством напрягане на собствените сили то би трябвало да получи в течение на дълъг период от време. Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние. Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало. Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
към текста >>

23. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин.
Но по същия начин и свръхчовекът трябва да се развие от човека. С едно тъмно и неясно чувство, Нитче се добра до такава област, чието осветляване е същинската задача на нашата епоха, ако тя не иска да остане опипваща и сляпа в мрака на една упадъчна култура. Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос. И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста. Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин. Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята. Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията. Но и този скок не му помогна. В мъртвите абстракции на интелектуализма, той успя да стигне само до „вечния възврат, където вместо издига нето към по-висши сфери, цари механичното и безкрайно повторение. Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И ние наистина можем да намерим именно при Дюринг някои неща, които след това са преминали в идеите на Ницше, но без съмнение по един гениален начин.
Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих. На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували! Дюринг се опитваше да докаже невъзможността за възвръщане на подобното. Отстрани на мястото, където Дюринг излага това, се намира една дума, която Ницше често пъти е записвал по краищата на съчиненията, които е използувал, за да образува своята противоположна идея - «магаре». Тази забележка също се намираше на страницата, за която става въпрос. И ние наистина можем да намерим именно при Дюринг някои неща, които след това са преминали в идеите на Ницше, но без съмнение по един гениален начин. С това аз не ще възразя нещо против Ницше, но нещата стоят именно така. Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма.
към текста >>

25. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В сравнение с тях Дюринг е гениален.
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал. А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина.
към текста >>

26. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но наред с това, че е гениален, той също е така хитър, че винаги се освобождава; много бързо се освобождава.
Но най-много него го интересува светът. Той отрано усвоява професията на баща си и взима първо несамостоятелно участие, след това самостоятелно пътува с корабите по моретата. Пропътува Адриатическо море и изпитва всичко онова, каквото е било възможно в първата половина на 19-то столетие. Тогава е времето, когато либерализмът, демокрацията не бяха още схематизирани с полицейски мерки, а още съществуваше свободна инициатива в човешкия живот. Както се случва, когато човек може да върши това, което иска - е, повече или по-малко, - мисля, че три или четири пъти му се случва корабът му да бъде заловен от пирати и той да стане пленник на пиратите. Но наред с това, че е гениален, той също е така хитър, че винаги се освобождава; много бързо се освобождава. Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>

При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
Но наред с това, че е гениален, той също е така хитър, че винаги се освобождава; много бързо се освобождава. Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин. При това отиване на сушата в Рим през неговата душа трябва да е преминало, бихме искали да кажем, нещо като визия, което му предрича неговата по-късна роля за освобождението на Италия. И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си поставя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на човечеството по възможния му начин, по който действително предприема да стори това. Когато по-късно взима участие във всякакви движения, които съществуваха в Италия през първата половина на 19-то столетие, движения сред тесни кръгове, тогава му се случва - мисля че тогава е на тридесет години, - за първи път да прочете своето име във вестника. За тогавашното време някой да прочете името си във вестника е значело много повече отколкото днес. Но за него е нещо още по-важно да прочете името си във вестника, защото той прочита съобщение за неговото осъждане на смърт.
към текста >>

Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст.
И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост? - След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя? » Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род». Човек всъщност не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора. Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст. - Той е остарял, вдетенил се е, човек не може повече да го следва - казват те. Нали, по този начин може да се отхвърли всичко! Но всъщност никой няма право да признае Лесинг, ако заедно с него не признае и това съчинение, което е било написано от него като от най-зрял дух. И не е възможно при Лесинг да не се признае, нещо така лапидарно написано, както тази идея за повтарящите се земни съществувания. Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания.
към текста >>

27. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин.
Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви. Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално. И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли. Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия. Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик. Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив. Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща. Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>

Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик.
Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално. И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли. Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия. Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик. Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив. Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща. Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна. Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик.
към текста >>

28. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта.
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре. Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг. Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия. Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
към текста >>

29. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
към текста >>

30. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше.
Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко. Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по отношение на християнството. В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше. А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много честност, положителна, активна честност. Юлиан Отстъпникът бе убит отвъд в Азия. За неговото убийство са разказани много измислени неща. Но то е станало именно поради това, че Юлиан е бил считан за издайник на мистериите. Това беше напълно запланувано убийство.
към текста >>

31. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката.
Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта. Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак.
към текста >>

32. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид. Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото. Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност. Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност. В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма.
към текста >>

33. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон. Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда.
към текста >>

И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин.
Това е едното. Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано". Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта. Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения.
към текста >>

34. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
към текста >>

35. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото тяло.
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване към каквото приканва Шелинг изобщо не е в състояние да наблюдава процесите, където възникват например различните новообразувания. Понеже в нашето познание сме напълно лишени от възможността да следваме съзидателния ход на природата, ние не можем да насочим погледа си там, където възникват новите формации, новообразуванията, това ще рече, че ние не можем да се доближим до материалните процеси, както например те се манифестират в карциномните новообразувания. Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото тяло. Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа.
към текста >>

36. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение.
И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата. Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
към текста >>

Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
към текста >>

37. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така?
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм. Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост.
към текста >>

38. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Той самият бил истински луд. Този, другият, казал той, е луд, защото си въобразява, че е китайски император, докато китайският император - това съм аз! Този, който водил комисията, самият е бил луд. Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой. Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него. Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален. Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие». Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения.
Ще възприемете, че бързият влак е намалил скоростта си със скоростта на движещия се успоредно влак. И така, във вас възниква съвсем лъжлива представа за скоростта на движение на вашия собствен влак. И обратно, ако по-бавен влак се движи в съседство в насрещно направление, имате чувство, че вашият влак е тръгнал по-бързо. Наблюдавайки двете движения, вие не можете да си съставите единно мнение за това, как те се държат едно към друго; можете да решите само как се изменя разстоянието между двете тела. Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини.
към текста >>

40. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген.
Всички тези неща се съгласуват и обвързват едно с друго. Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив.
към текста >>

НАГОРЕ

2.368262052536