Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
62
резултата от
58
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Вярвате
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи: „Вие казвате, че
вярвате
в Заратустра?
Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. „Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал. Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“.
Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра?
Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде? Още не бяхте подирили себе си: тогава ме открихте. Тъй правят всички вярващи.
към текста >>
2.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че
вярвате
в Заратустра?
Може би още никой от тях не живее. Могат да бъдат онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши? Вдругиден само ми принадлежи. Някои от читателите ми ще се родят след смъртта ми.“ Случи се така, сякаш след смъртта му този „вдругиден“ беше вече налице.
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра?
Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже? Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
към текста >>
3.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
10. „Вие казвате, че
вярвате
на Заратустра?...“: Тъй рече, Първа част, За даряващата добродетел.
съч. 28. 7. приятел на загадките: Раждането на трагедията от духа на музиката. Предговор към второто издание: Опит за самокритика. 8. не среща никого: Утринна заря, Предговор. 9. „Спадам към онези читатели (на Шопенхауер),.,“: Несвоевременни размишления, Трета част, Шопенхауер като възпитател.
10. „Вие казвате, че вярвате на Заратустра?...“: Тъй рече, Първа част, За даряващата добродетел.
11. инстинкти: вж. изложенията на Рудолф Щайнер за инстинктите и изследването на тази тема от Алберт Винсент, Преобразуване на инстинктите на Фридрих Ницше, Базел, 1999. 12. „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас...“: Тъй рече , Втора Част, На блажените острови. 13. „Толкова е провинциално...“: Шопенхауер като възпитател. 14. „бурите на битката...“: Раждането на трагедията, Опит за самокритика.
към текста >>
4.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съзирахте и трябваше да
вярвате
Живях в души, потърсили Ме в себе си чрез словото на Моите вестители, чрез силата на тяхната молитва. В сетивните простори светлината
съзирахте и трябваше да вярвате
във царството духовно на Твореца. Ала спечелихте сега частица благородно ясновидство – почувствайте го във душите.“ – – – – Човешко същество от светлината се откъсва.
към текста >>
5.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че зидате си,
вярвате
сега,
ала заблудите на грешна мисъл пораждат свое ехо във мировите дълбини. Но вие чувате го само когато близо сте до мен.
Че зидате си, вярвате сега,
на истината най-възвишен храм. Но следствията от делата ви освобождават огромни буреносни сили във глъбините на света. Ще трябва духове да разрушават светове,
към текста >>
6.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че съм човекът,
вярвате
, постигнал
в материята здраво, да откриеш такива пътища, които могат към светлината да ги поведат. ТОМАСИЙ Възвишен Майсторе и всички вие,
че съм човекът, вярвате, постигнал
в усилия и чрез духовна сила дела, от вас високо оценени, заслужили и вашата закрила. Надежда имате, че ще успея науката, тъй както днес цени се,
към текста >>
7.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Ако следователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да
вярвате
, че тя вече има значение за бъдещето.
Трудно е да се каже в момента каква форма ще приеме всичко това във Великобритания и Германия. Вие ще схванете, че трябва да се вземат предвид съответните подходящи хора и че германското движение, – ако реши да се занимае с такива неща, – също ще трябва да има предвид онова, което е на разположение в това направление. Ако би трябвало да участват истински окултисти, те би трябвало да се ангажират от различни направления. Те не винаги ще са в състояние да се включат в такива неща. Дори Учителите, когато предписват нещо от този вид, винаги трябва да се съобразяват с велики всемирни закони.
Ако следователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да вярвате, че тя вече има значение за бъдещето.
Това е само рамката, в която по-късно ще бъде поставена една добра картина. Този германски Мизраимски орден е под главното ръководство на известния Ройс/Reuss//*17/, който държи фактическото водачество във Великобритания и Германия днес. Освен това добре известният Карл Келнер/*18/ също работи в това направление. Фактическата литературна работа е в ръцете на д-р Франц Хартман/*19/, който служи на Мизраимския ритуал преди всичко с перото. Това е всичко относно това движение, което в откъслечни фрагменти оттук оттам може да достигне до вас.
към текста >>
8.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така – можете да
вярвате
или да не
вярвате
– някои велики, значими за света идеи са били всадени в душевността на някои хора.
Много талантлив, важен мъж бива посетен без предупреждение от привидно непознат човек. Непознатият успява да влезе в разговор с важната личност, да речем, един държавник. Съвсем по естествен начин и уж случайно, но «случайно» трябва да го поставим в кавички. Разговорът не се води само за обикновени неща, а се казват неща, които навлизат в душевността, в интелекта на въпросния човек без да бъдат забелязани. От такава среща, която например трае само три часа, следва пълно преобразяване на човека.
Така – можете да вярвате или да не вярвате – някои велики, значими за света идеи са били всадени в душевността на някои хора.
По такъв начин велики идеи са импулсирани у Волтер, без той може би да си има понятие, кой е бил застанал пред него като привидно напълно незначителна личност, която обаче му е казала нещо важно. Така Русо и Лесинг са били импулсирани с получените основни мисли. Този начин и вид на въздействия, произхождащи от окултни братства, все повече угасва в течение на 19-ти век. По необходимост 19-ти век е векът на материализма. Окултните братства се оттеглят.
към текста >>
На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да
вярвате
, не става въпрос за това!
Едно сравнение. Често съм разказвал за различните висши светове, описвал съм как изглеждат астралният свят и деваханът, и вие знаете, че след смъртта човекът първоначално навлиза в астралния свят, а после в девахана. Нека да предположим, че тук седят много хора, които казват: Каквото този ни разказва, не можем да го вярваме, за нас то е невероятно! Тези, които не го вярват, напускат и не се завръщат, всъщност доказват само собственото си мнение. Тези обаче, които, въпреки че не го вярват, се завърнат, нямат никаква полза.
На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да вярвате, не става въпрос за това!
Дори можете да смятате за измама, че ви разказвам нещо, което е възможно да произлиза от някаква фантастична област, но чуйте го и го възприемете! За това става въпрос. Представете си, че ви начертая картата на Мала Азия. Някой може да дойде и да обясни: Каквото той начертава като реки и планини е безсмислица. Тогава бих му казал: Не ме засяга дали ми вярваш.
към текста >>
9.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие
вярвате
в самоспасението.
В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението.
Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката.
към текста >>
10.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него,
вярвате
ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща?
Затова не бива да се подценява, когато в недрата на нашата култура именно днес се намират всякакви неща, както сега ги посочих, в които лежат истинските и реални основи на материалистическото чувстване и усещане. Там трябва да се търсят те. И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката душа, т. е. до формиращите сили на етерното тяло. Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от духовните истини.
И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него, вярвате ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща?
Ако знаете как висшите учения на християнството са се отразили в художественото изкуство, няма да се учудвате, че това непрекъснато се е отразявало също и в обкръжението на човека, макар и той да не го е взимал под внимание. Нека разгледаме това, което в християнската езотерика се нарича Отец. Знаем, че от аза се преобразува не само астралното тяло, но също и етерното и физическото тяло. Те се преобразуват от човека несъзнателно, но астралното, етерното и физическото тяло се преобразуват съзнателно от езотерика, или окултиста, или ако човекът се намира в езотерично обучение. Всичко, което действа само върху астралното тяло, е подготовка към същинското езотерично обучение, към същинското окултно обучение.
към текста >>
11.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и
вярвате
, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли. Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае.
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Бъдете поне умни, иска да каже притчата. Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца! Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител!
към текста >>
12.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Не бива да
вярвате
, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи.
Става въпрос да се навлезе в самия свят на фактите. В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие. В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък. Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене.
Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи.
Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено. Някои хора намират това изключително неподходящо за себе си.
към текста >>
Не бива да
вярвате
, че опасностите, които пресрещат някого, не се намират и в обикновения живот.
Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи. Но не бива и да бъдете безкритични, само не бива да има нищо, което да ви изглежда невъзможно. Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и концентрация. Защото това постепенно ще доведе хората до истинската реална антропософия, че те навсякъде да разбират, защо всичко става така, а не по друг начин. Когато известно време човекът прави такива крачки по окултния път, като следва съответните насоки, ще може да види, да почувства и изживее много неща, които иначе би пропуснал.
Не бива да вярвате, че опасностите, които пресрещат някого, не се намират и в обикновения живот.
Но човек не ги вижда в началото. Ние се научаваме да виждаме какво се намира в духовния свят около нас едва когато можем да проникнем в по-висшите сфери. Например това, което човекът трябва да срещне на една по-висша степен и винаги го среща, и което трябва да понесе, за което трябва да се подготви, е Пазачът на прага. Хората най-често си създават много особени представи за него. Какво представлява този Пазач на прага?
към текста >>
13.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Но не бива да
вярвате
, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не!
Работниците чукат и откъртват камъните. Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства.
Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не!
Когато разбиете, раздробите камъка, това означава наслада за него. Безкрайно удоволствие виждате да се издига от каменоломната при работата на мъжете. Консолидирането на камъните причинява болка. Интересно е да се знае това. Земята е била течно огнено тяло.
към текста >>
14.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Видите ли един минерал, не бива да
вярвате
, че този минерал има аз, а че много сродни минерали заедно принадлежат към един общ аз.
Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана. И освен това минералът има и аз, и този аз се намира във висшия девахан, в света арупа. Погледнем ли минералите около нас, виждаме изтикани напред същества, които стърчат, както ноктите стърчат пред нашия организъм, стърчат пред съществата, към които принадлежат и които по отношение на своя аз се намират във висшите светове. Както тук имате своите нокти, така тези същества имат своите членове, които протягат първо в долния девахан, след това в астралния свят и долу им израстват нокти, тоест минералите на Земята.
Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много сродни минерали заедно принадлежат към един общ аз.
Горе в девахана има малко такива минерални личности (азове). Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят.
към текста >>
15.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако не помислите основно за това, може би няма да по
вярвате
колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии.
Това е една своеобразна спирачка, с която боговете са оборудвали хората, за да не проникнат те прекалено бързо в духовните царства. Значи, това е егоизмът, той е едно добро предпазно средство. Затова не бива да се замеря с подобни думи, тъй като много още остава докато човекът ще може да е несебичен, когато ще е зрял за това. Съвсем не е нужно да напомням, че всички проповеди за несебичност звучат тъкмо в нашето време толкова смешно, във времето на най-високо потенцирания егоизъм, в което всеки се опитва да заграби възможно повече от това, което е основано в социалния ред. Тази "несебичност" ще послужи единствено човек да се заобиколи съвсем с вихрушка от илюзии.
Ако не помислите основно за това, може би няма да повярвате колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии.
Социални теории се създават и се проповядват от професори и не професори. Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на общественото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis". Можете да проследите и в практиката колко изопачено мислят и действуват хората. Къде не сте виждали общество или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата. Там, където има безработица, там има и глад.
към текста >>
Вярвате
ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина?
Само в по-ново време, когато човекът вече мисли и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство. По друг начин това не може да стане, тъй като не би могло да се съгласува с егоизма и липсата на доверие, които царят днес. Затова не се прави разлика между двете, тъй като хората днес не могат да бъдат несебични. Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения. За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили.
Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина?
Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи. Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят. Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата.
към текста >>
16.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Също както на вас не ви е необходима религия, за да
вярвате
в розата, лилията, скалите и дърветата, така за атланта не е било нужна религия, за да вярва в боговете, защото те били даденост за него.
Той вярвал не само в себе си и в трите царства на природата, но той също така е вярвал във висшето царство на духовните светове, тъй като е бил техен свидетел в това атлантско време. Нямало голяма разлика между неговото нощно и дневно съзнание. Те били още в равновесие, и човек би бил глупак, ако би отрекъл това, което действително било около него възприемаемо, защото той е виждал боговете. Религия, в нашия днешен смисъл тогава още не можела да съществува, защото тогава хората не са се нуждаели от религия. Съдържанието на религията било факт за човека от атлантската епоха.
Също както на вас не ви е необходима религия, за да вярвате в розата, лилията, скалите и дърветата, така за атланта не е било нужна религия, за да вярва в боговете, защото те били даденост за него.
Но тези факти все повече изчезвали. Все повече съдържанието на духовните светове ставало спомен, частично съхранен в традициите, с това, което е разказвало за древните времена; което са виждали предците, частично се е съхранило в саги и митове, и това, което отделни особено предположени ясно виждащи хора виждали сами. Но преди всичко съдържащото се в духовните светове се съхранило в това, което пазели свещениците. Всички свещеници от култа Хермес в Египет, свещениците от култа на Заратустра в Персия, мъдреците на халдеите, индийските последователи на светите Риши, всичко това не било нещо по-различно от изкуството, отново с посвещение да правят човек свидетел на онова, което прачовечеството е виждало по естествен начин в собственото си обкръжение. И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи.
към текста >>
17.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вярвате
ли, че след като само преди няколко дни сте видели физическите очертания на един човек, няма да го разпознаете съвсем точно?
И вижда идва Ангела да стоят, облечени в бяло. " (20,10-12) Тя видя това, понеже чрез могъщата сила на Събитието от Голгота беше стигнала до ясновиждане. Но тя видя и нещо повече: тя видя Възкръсналия. А беше ли необходимо за тази цел да стане ясновидка?
Вярвате ли, че след като само преди няколко дни сте видели физическите очертания на един човек, няма да го разпознаете съвсем точно?
„Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои, ала не знаеше, че е Исус. Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15)
към текста >>
18.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той казва: "Ако не
вярвате
в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще
вярвате
и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
"Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
към текста >>
19.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако например Вие
вярвате
, че когато гледате Слънцето, виждате и светлината, това е крайно погрешно.
Този факт изпъква особено ясно пред духовния изследовател. Ето защо Духовната наука учи: Светлината прави всичко видимо, обаче самата светлина е невъзприемаема! Тя не може да бъде възприета чрез външните сетива. Ние можем да възприемаме твърдите, течни и въздухообразни предмети, а като последен елемент дори и топлината, или огъня, и точно в този момент ние преминаваме от външното възприемане към вътрешното възприемане. Обаче самата светлина ние не можем да възприемаме външно.
Ако например Вие вярвате, че когато гледате Слънцето, виждате и светлината, това е крайно погрешно.
Всъщност Вие виждате едно тяло, погълнато от пламъци, една гореща субстанция, която разпръсква светлината. Ако размислите, ще се убедите: Вие виждате не светлината, а само това, което гори и я разпръсква около себе си. И така, според Духовната наука, ние се издигаме от земята към водата, от въздуха към огъня и накрая стигаме до светлината, от външните възприятия към невидимите, етерно-духовни възприятия. Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество. Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори?
към текста >>
20.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение
вярвате
, че виждате някакви акашови записи.
Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение. Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи. Но това, което е стояло зад тези външни образи, се представя действително като един движещ се и действуващ Цезар, като един духовен образ на Цезар. Това се вижда, когато поглеждаме в миналото като духовидец в Акашовите записи. Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”.
Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи.
"Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи.
към текста >>
21.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Исус им отговори: сега
вярвате
?
В този момент просветва в духа на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този свят, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца. Всичко става ясно за учениците. Нека прочетем по-нататък текста. "Учениците му казаха: ето че сега говориш явно и не казваш вече притчи " "Сега знаем, че ти знаеш всички неща и няма нужда никой да те пита; ето защо ние вярваме, че си излязъл от Отца.
Исус им отговори: сега вярвате?
" "Ето че иде часът и той вече е дошъл, когато ще бъдете разпръснати всеки на мястото си и ще ме оставите сам. Но аз не съм сам, защото Отец е с мене". "Казах ви тези неща, за да имате мир в мене. В света ще имате скръб; но дерзайте, аз победих света."
към текста >>
22.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И само така ли
вярвате
, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света.
После той продължи да убеждава, че след като разбере света на страданието, всеки човек може да изпита състрадание, да се превърне в утешител на другите и да се намеси в тяхната съдба, понеже сега той знае, че е обречен да изпитва същите страдания, същите болки. Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света.
Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим? " (Лука 3,12), точно както и монасите някога отидоха при Буда и попитаха: „Какво трябва да сторим?
към текста >>
23.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие
вярвате
, че проповядвате християнските истини на всички хора.
Това, което сега споделям, е нещо напълно обяснимо и не следва да се взема за упрек. И така, такъв човек изслушва една антропософска лекция, разглеждаща същността на християнството, и после казва: „Всичко това е чудесно и, общо взето, не противоречи на тезите, които ние защитаваме от амвона или университетската катедра; обаче ние се изразяваме така, че можем да бъдем разбрани от всеки. Но това, което се изнася тук, е от такова естество, че може да бъде разбрано само от малцина." Да, подобни неща се случват твърде често. Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора.
Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго." Ние сме длъжни да разсъждаваме с оглед на фактите, а не с оглед на нашите предпочитания; и по правило за повечето хора е извънредно трудно да разграничават фактите от своите предпочитания.
към текста >>
24.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Има и още нещо,
вярвате
или не.
Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
Има и още нещо, вярвате или не.
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността.
към текста >>
25.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
"Променете наклонностите си, променете предишното разположение на душата си, така че да можете да
вярвате
, че душевният ви живот е способен да бъде сгрят вътре в самите вас, вътре в Аза ви и че вие сте в състояние да схванете, като наблюдавате всичко, което става около вас, че има един духовен свят.
И точно този свят е, който е така интимно свързан с най-важните събития, станали по онова време за еволюцията на човечеството като цяло. Чрез естествената еволюция през Кали Юга човешките същества постепенно са придобили силата на преценка, а и Аз-съзнание, но те не са били в състояние отново да придобият от това си Аз-съзнание и чрез своите собствени сили връзката с духовния свят. Йоан Кръстител казвал: "Дошло е времето, когато вашето Аз трябва да бъде така обучено, че това Аз да може да проникне напълно дълбините на душата ви, че то да може да намери вътре у себе си връзката с Царството Божие". Тъй като човешкото същество нормално вече не бе в състояние да се изкачи вън от себе си чрез ясновидско състояние в духовния свят, Царството Божие трябваше да слезе дори до физическия свят. То трябваше да се разкрие по такъв начин, че Азът да може да го познае чрез обикновеното съзнание на себето, чрез усещането за истина, вродено в обикновеното себесъзнание.
"Променете наклонностите си, променете предишното разположение на душата си, така че да можете да вярвате, че душевният ви живот е способен да бъде сгрят вътре в самите вас, вътре в Аза ви и че вие сте в състояние да схванете, като наблюдавате всичко, което става около вас, че има един духовен свят.
Вие трябва да се научите да разбирате духовните светове във вашето Аз, чрез вашето Аз. Те са слезли и са наблизо. Повече не могат да бъдат търсени в един свят на екстаз извън съзнанието! " По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят.
към текста >>
26.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче аз Ви призовавам не да
вярвате
, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате.
Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна. Несъмнено, в наши дни хората изпитват отвращение хората изпитват отвращение от това да признаят нечия гениалност. Напротив, за тях е много удобно да възвеличаят авторитета на една или друга личност. Важно е днес Духовната наука да бъде утвърждавана така, че да се опира колкото е възможно по-малко на вярата и авторитета. Много от нещата, които казах днес, могат да бъдат проверени единствено със средствата на окултното изследване.
Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате.
Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени. В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна. И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност. Приблизително тези биха могли да бъдат думите, с които можем да резюмираме това, което бе казано днес: В нашето общочовешко развитие действуват две течения. Едното е течението на Мъдростта или течението на Буда, най-висшето учение за Мъдростта и сърдечната доброта.
към текста >>
27.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Моля Ви да не ми
вярвате
по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами.
Именно действителните индийски окултисти биха се учудили, ако някой би искал да твърди, че Майтрейя-Буда може да се яви по-рано. Обаче в Индия може да съществуват и такива окултисти, които не са действителни окултисти, а преследвайки странични цели говорят още сега за един вече инкарниран Майтрейя-Буда. Едно правилно отдаване на теософията на розенкройцерите и едно истинско преклонение пред Кристиян Розенкройц могат да предпазят всекиго от изпадане в тези грешки. Всички тези неща ще бъдат обсъждани в средите на розенкройцерството по такъв начин, че те ще могат да бъдат проверявани чрез разума. Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия разум.
Моля Ви да не ми вярвате по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами.
Аз съм напълно спокоен, че колкото повече проверявате, толкова повече ще намерите, че теософията или Духовната наука е нещо разумно. Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц. Ние ще познаем Кристиян Розенкройц толкова по-добре, ще го познаем найдобре, когато се вглъбим напълно в неговата индивидуалност и осъзнаем, че духът на този Кристиян Розенкройц продължава да съществува. И колкото повече се приближаваме до този велик дух, толкова повече сила ще приемем. От етерното тяло на този велик предводител, който постоянно ще бъде тук, можем да очакваме много сила и съдействие, когато ще го молим за помощ.
към текста >>
28.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Размислете и върху нещо друго: Нима
вярвате
, че всичките усилия на духовните Същества в хода Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха са създали едно тяло, което веднага след смъртта минава във властта на Земните елементи?
Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
Размислете и върху нещо друго: Нима вярвате, че всичките усилия на духовните Същества в хода Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха са създали едно тяло, което веднага след смъртта минава във властта на Земните елементи?
Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа. Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя.
към текста >>
29.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като изказвам това така, Вие не трябва да
вярвате
, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството.
Така че, когато сега човек действително спи през време на нощта, той следи Слънцето също и през време на нощта. Такъв човек е именно така, че има работа с променящите се състояния на планетата само до толкова, доколкото живее в своето астрално тяло. Обаче когато в него се събужда съзнанието за неговия Аз, той няма вече нищо общо с променящите се състояния на планетата. Тогава той добива съзнание за всички състояния, през които може да мине неговата планета. Тогава той, човекът, се разлива в цялата субстанция на Духа на планетата.
Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството.
Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало. Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки. Отделните единици на Духа на планетата, особените разновидности на този Дух човек не ги възприема още. Това, което възприема, е, че той знае първо: аз живея потопен в духа на планетата като в едно море, което облива духовно цялата планета земя и което е самият дух на земята. Човек може да мине през извънредно дълги развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано.
към текста >>
30.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Също и там, където Вие ходите по нашата Земя, където в смисъла на майята
вярвате
че ходите върху една твърда, масивна почва, там също в действителност ходите върху една дупка.
Вие ще кажете може би, че това е една странна представа, че всъщност там, където се вижда физическата планета, трябва да има една дупка; защото вие ще се позовете на нашата Земя. В смисъла на това, което беше обяснено, нашата Земя би трябвало да бъде една сплескана сфера, която има своя център в Слънцето, а на най-външния край би трябвало да има една такава вдлъбнатост, един вид дупка. Можете да кажете: "Хубава работа и тази! Ние съвсем точно знаем, че ходим върху една твърда, масивна Земя." Също така бихме могли да приемем, че там, където се намира Сатурн, Юпитер, Марс, че там самопонятно би трябвало да има масивни пълнежи, а не дупки. И въпреки всичко!
Също и там, където Вие ходите по нашата Земя, където в смисъла на майята вярвате че ходите върху една твърда, масивна почва, там също в действителност ходите върху една дупка.
Самата наша Земя, доколкото тя е едно физическо натрупване на материя, е една дупка в мировото пространство, едно вдълбаване в мировото пространство. Всяка физическа материя се ражда именно чрез това, че се срещат сили, които произхождат от Духовете на Формата. Така ние имаме тук една среща на сили на нормалните Духове на Формата и сили на анормалните Духове на Формата. Те се сблъскват едни с други. В действителност се ражда едно вгъване навътре, една вдлъбнатост и същевременно с това едно разрушение на формата на това място, но има само на формата.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако
вярвате
, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни. Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили.
към текста >>
32.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие
вярвате
, че образът е реален.
Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя. Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт?
към текста >>
33.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които
вярвате
в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел.
Защото Християнството, започва да насочва вниманието и започва да действува в смисъла на това, което възвестява ядката на неговата същност: Тук няма само едно племенно родство, а тук има родство на цялото човечество, нещо което важи без разлика на раса, националност и изповедание, което се издига над всички раси и над всички племена /времена/. Ето защо Християнството е така интимно родствено с човешката душа, защото това, което Християнството може да даде, не трябва да остане чужда на никоя човешка душа. Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път. Днес хората не са стигнали още така далече, да могат да разбират, че будистът, индусът, нямат нужда да отхвърлят Христа.
Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел.
С това вие давате предимство на Христос. Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус.
към текста >>
34.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да
вярвате
, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот.
Така е и с нещата в нашето обикновено съзнание. Те се намират непрекъснато в нас; такива каквито са самите те, всъщност нямат нищо общо с физическото тяло; с него те имат толкова общо, колкото и самите ние имаме с огледалото. В тази област материалистическата теория е едно безсмислие. Тя не е възможна дори като хипотеза. Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава.
Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот.
И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание.
към текста >>
35.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вярвате
ли, че бихте могли да се издигнете за сметка на това, че сте унизили другите?
Вие, заблудени овце, Изкусителят е изпълнил душите ви с високомерие; при вашето бягство вие срещнахте него. Когато Исус от Назарет изрече тези думи, един от есеите попита: Не затворихме ли ние вратата пред Изкусителя? Той вече няма нищо общо с нас. Но Исус от Назарет каза: Наистина, вие затворихте вратата пред Изкусителя, но той побягна и отиде при другите хора. И сега той злобно ви се смее от всички страни, защото се намира в душите на другите хора!
Вярвате ли, че бихте могли да се издигнете за сметка на това, че сте унизили другите?
Те може и да стоят по-долу, но вие сте останали там, където сте били по-рано. На вас само ви се струва, че стоите над другите. Сега есеите се изплашиха. Обаче в този момент Исус от Назарет изчезна от техния поглед. Те повече не можеха да го виждат.
към текста >>
36.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже
вярвате
, че водата се състои от водород и кислород.
Сега той би могъл да преустанови своите визити с пощенския раздавач, но въпреки това става и тръгва, защото вече е свикнал. Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост. Ние нагледно виждаме как свободата се слива с необходимостта. Да, скъпи мои приятели, ако проучим как точно живее в нас „вторият човек“, за когото стана дума в моята публична лекция, ще установим, че след като мине през Портата на смъртта, това всъщност не променя много нещата, така че бихме могли да сравним душевните сили, които живеят в нас с един вид „придружител“ на външния човек, който върви тук или там в условията на физическия свят. Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено.
Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород.
Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия.
към текста >>
37.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
“, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие
вярвате
, че навън, в природата, съществуват някакви светове?
Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети. Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят. Както днес хората често казват „Ах, вие, объркани антропософи, вие говорите, че съществува някакво етерно тяло, но това не е вярно; вие само си въобразявате, че то съществува!
“, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие вярвате, че навън, в природата, съществуват някакви светове?
Нима не знаете, че самите бие внасяте тези светове в природата? “ Външната природа ще бъде все повече и повече математизирана, все повече геометризирана. Както днес ние все още можем да говорим за етерното тяло и както във външния свят не ни вярват, че то все още съществува, така и в бъдеше хората няма да вярват, че съществува възможност да се виждат светове, че това има някакво обективно значение за външния свят, а ще му приписват само едно субективно значение. Нещо подобно ще изживее човечеството, що се отнася до връзките на волята и Аза с външния свят.
към текста >>
38.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
За тези посветени не бива да
вярвате
, че стоят на смешната гледна точка, че няма дух или че човекът няма душа, която може да бъде независима от тялото и може да живее без него.
Но това, което казах, трябва да се приеме като сериозна, значима истина. То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието. Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл. Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен. Но има също и посветени, които са материалисти и чрез някои братства разпространяват материалистически учения.
За тези посветени не бива да вярвате, че стоят на смешната гледна точка, че няма дух или че човекът няма душа, която може да бъде независима от тялото и може да живее без него.
Спокойно можете да допуснете, че този, който наистина е посветен в духовния свят, никога няма да бъде така глупав да вярва само на голата материя. Но има мнозина, които по определен начин имат интерес да разпространяват материализма, да оставят материализмът да се разпространява и взимат различни мерки голяма част от хората да вярва само на материализма и да остане изцяло под влиянието му. Съществуват братства, ръководени от посветени, които имат интерес да поддържат и разпространяват материализма. На тези материалисти много добре им служи, когато постоянно се говори, че материализмът всъщност вече е преодолян. Хората могат да се стремят към някаква цел, като произнасят точно противоположните думи.
към текста >>
39.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това не е много малък брой хора, не бива да го
вярвате
, защото за отделния човек са преминали много земни животи.
Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята.
Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
към текста >>
40.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Вярвате
ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот?
През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер! “ Да, ние имаме задача и трябва да я разберем. Чуйте днес един китаец като Ку Хунг-Минг. Чуйте един индиец, какъвто е Рабиндранат Тагор.
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот?
Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му. Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте? Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите.
към текста >>
41.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Вместо да
вярвате
, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него.
Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах.
Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него.
С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“ За да дойде отговор на казаното на мъртвия, от особено значение е моментът на събуждането. В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от дълбините на собствената душа. Това е свойственото за хората, че не обръщат особено внимание на идващото от дълбините на собствената им душа.
към текста >>
42.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нима
вярвате
, че те могат да уловят фино-нюансираните различия между хората, които са насядали тук един до друг?
Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана. В своето днешно съзнание и в днешните си представи, хората от Изтока и Запада отминават тези неща, защото по начало в представите на интелекта има нещо грубо. Интелектуалната представа се стреми по някакъв начин да източи кръвта от живия организъм, да го превърне в „препарат“ и да го сложи под увеличителното стъкло на микроскопа. Но така, получените представи са нещо безкрайно грубо. С тях не може да се върви напред.
Нима вярвате, че те могат да уловят фино-нюансираните различия между хората, които са насядали тук един до друг?
Естествено, микроскопът показва елементарните, данни от кръвта, от лимфата, фино-нюансираните различия между хората са вече налице, дори и тези хора да произхождат от една среда. Такива нюанси изпъкват най-ярко между хората на Изтока и Запада, но за тях разумът ни дава само една груба и приблизителна представа. Тези различия са живи и активни, те пулсират в телата на хората от Азия, Европа и Америка, а според взаимните им връзки и във външния социален живот. Но с това грубо разбиране, което през последните столетия беше целесъобразно за опознаване на външната природа, ние не можем да задоволим изискванията на новия социален живот, не можем да издирим и хармоничното уравновесяване между Изтока и Запада, Обаче това мечтано равновесие ще трябва да бъде открито. В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан.
към текста >>
43.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото ще им бъде казано:
вярвате
ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха.
Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
към текста >>
44.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми
вярвате
но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната. Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят. И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати.
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
45.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако
вярвате
, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах. Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
към текста >>
46.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Няма нужда да ми
вярвате
.
Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така?
Няма нужда да ми вярвате.
Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб.
към текста >>
47.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но
вярвате
ли, че ще имате още там човека?
Те наричат това един микроскоп. Бихме могли също така да го наречем в известно отношение един нулескоп, защото се откъсваме от природата. И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното познание същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата. Помислете само, когато вземете нещо съвсем малко от човека и го увеличите под микроскопа, за да можете да го наблюдавате, Вие вършите с това малко нещо от човека същото, което бихте сторили с човека, ако бихте го разкъсали така нашироко и надалече! Вие бихте имали нещо още по-ужасно от самия прокруст, ако бихте разкъсали човека така, за да бъде той увеличен, както се увеличава това малко нещо там под стъклото, под тръбата на микроскопа.
Но вярвате ли, че ще имате още там човека?
Естествено не може да става и дума, че ще имате там човека. Също така нямате нещо истинно там долу под микроскопа. Увеличената истина не е вече истина, тя е една илюзорна форма. Ние не трябва да се отдалечаваме от природата и сами да си затваряме погледа. Без съмнение всичко това може да бъде полезно за други неща, обаче за това, което е едно действително познание на човека, то е първо нещо, което ни отдалечава извънредно много от това действително познание на човека.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Вярвате
ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона,
вярвате
ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек?
Така да се каже, животинската атмосфера в различните области на Земята е различна. Но въпреки това ще се съгласите, че човекът също живее в тази атмосфера, в която живеят животните. Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът.
Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек?
Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера! Всичко това наистина действа върху човека.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това изследване, което продължи дълго - защото в такива неща човек трябва да бъде много предпазлив, - това изследване беше извънредно трудно, защото естествено аз постоянно бях заблуждаван от всевъзможни хора, - можете да
вярвате
или да не
вярвате
, - които претендираха, че са Нерон и които твърдяха това с голям фанатизъм.
И фактически беше така. Външно Шрьоер беше всичко друго, само не теософ; това се вижда добре от моята автобиография. Но именно там, където говореше за неща, които излизаха извън областта на мотивираното, което той казваше, точно там неговите изказвания понякога имаха извънредно дълбоко значение. Така тези две неща можаха да се съчетаят за мен - това, че той произнесе думата Нерон и че чрез това външно констатиране на неговата теософия аз го считах за някой, в когото можех да се вслушам, на чиито немотивирани неща трябваше да обърна внимание. И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо относно по-нататъшната съдба на събитието в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон.
Това изследване, което продължи дълго - защото в такива неща човек трябва да бъде много предпазлив, - това изследване беше извънредно трудно, защото естествено аз постоянно бях заблуждаван от всевъзможни хора, - можете да вярвате или да не вярвате, - които претендираха, че са Нерон и които твърдяха това с голям фанатизъм.
Така че това, което изхождаше като субективна сила от такива «преродени» Нероновци, трябваше естествено първо да бъде преборено. Аз трябваше да мина тук през трънлив храсталак. Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг. Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата. А това е присъщото на кармата.
към текста >>
50.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но вие не трябва също и да
вярвате
, че ще успеете още при първия опит.
Обаче цялото изживяване, от началото до края, както аз го описах протичащо в три дни, цялото това изживяване трябва да протича вътрешно интимно, в пълно спокойствие. Защото така наречените окултни изживявания - а това са такива изживявания, - не протичат така, че с тях човек да може да се хвали. Когато човек започва да се хвали с тях, те веднага престават. Те действително трябва да протичат във вътрешна тишина и спокойствие. И най-добре е, когато въобще никой не забелязва нещо от една такава поредица от изживявания, освен този, който ги има.
Но вие не трябва също и да вярвате, че ще успеете още при първия опит.
Когато се описва нещо подобно, винаги се констатира, че то се харесва на хората. Това е напълно понятно, то е хубаво. Какво ли не може човек да изпита при това! И хората се залавят да го изпълняват с огромно усърдие. Те започват, но работата не върви.
към текста >>
51.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие
вярвате
, че това би ми било приятно и го правите, за да ми се харесате?
Открои ли се такава истинска надареност и отличат ли се истинските добри деца, които винаги са налице, тогава Вие ще ги познавате и ще работите с тях почти винаги чрез обединяването на два метода. Първото е, че с тях не трябва да се разговаря пред целия клас, а на четири очи, така че да осъзнаят. че са разбрани. С тях трябва да се говори убедително: "Вие правите това и това. Вие винаги можете да го направите отново и отново.
Вие вярвате, че това би ми било приятно и го правите, за да ми се харесате?
Не, аз не искам това. Неприятно ми е! " Така трябва да им се говоря, но на четири очи, а не пред целия клас. Това е едното. На ученика трябва да се изясни, че сте прозрели намеренията му.
към текста >>
52.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Вярвате
ли, че ако Христос би бил нарисуван според традициите на древната източна теокрация, той би изглеждал така, както е нарисуван от Микеланджело?
В юридическата държава социалния девиз гласи: “Хората уреждат нещата помежду си”. И това действува толкова силно, че налага своя отпечатък върху всички области на живота. Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота. Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен живот. И все пак над централната религиозна арена, където се разиграваха събитията, трябваше да бъде изобразена една религиозна тайна.
Вярвате ли, че ако Христос би бил нарисуван според традициите на древната източна теокрация, той би изглеждал така, както е нарисуван от Микеланджело?
Никога! Той би бил нарисуван по такъв начин, като че ли носи в себе си цялата милост на световете, която може да поеме човекът, с протегнати от небето благославящи ръце; той би бил изобразен като мировия Бог, който благославя човеците. Но какъв е Христос от фреската на Микеланджело? Там той е мировият съдник, големият миров юрист, награждаващ доброто и наказващ злото. Целият образ е, така да се каже, юридически, изцяло потопен в епохата, през която е създаден.
към текста >>
53.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Можете да ми
вярвате
, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И сега Вие
вярвате
, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително.
Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят. И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят. Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света.
И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително.
За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот. Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни.
към текста >>
55.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие можете да ми
вярвате
или не, обаче това дете е гений!
Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех. В нашия случай, да се уголеми главата, стеснена поради външния инсулт, е трудна работа, но все пак може да се постигне значителен напредък. Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото възпитание? – Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено тяло. В основата на тези неща лежат кармически усложнения.
Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений!
Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден.
към текста >>
56.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, можете да ми
вярвате
, през цялото ми развитие продължава една нишка, която може да бъде определена само по този начин, това Вие виждате по описанието на "Моя жизнен път": най-висш респект от съвременната естествена наука!
Тогава и по отношение на хипотетичната представа за едно прасъстояние на Земята би се получило нещо съвсем различно. И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света. Накратко, със средствата, които ни дава днешната наука, ние не успяваме да разберем външния свят с неговия развой и нашето непосредствено съвремие. И когато се появи определена тенденция, това веднага създава трудности. Аз мога да говоря за тези трудности, защото лично съм ги изживял по един изключително силен начин.
Виждате ли, можете да ми вярвате, през цялото ми развитие продължава една нишка, която може да бъде определена само по този начин, това Вие виждате по описанието на "Моя жизнен път": най-висш респект от съвременната естествена наука!
Този респект винаги е съществувал. Никъде, в нито една точка, не съм се решавал да извърша някаква отрицателна критика в тривиалния смисъл на думата, както често става, да възразя срещу това, което съществува като естествена наука, било в областта на външно химико-механично-физикалното, било в областта на медицината. Но при това пред очите ми бе еволюцията и като духовен образ. И възникна стремежът, това, което разкрива себе си духовно, да кажем аз нещо каквото е атлантското време или лемурийското време или още по-назад или по-напред, то да бъде приведено в съзвучие с това, което ни дава естествената наука. Това се оказва задоволително възможно за нещата, които естествената наука казва по отношение на нашето непосредствено съвремие.
към текста >>
57.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По време на сън вие
вярвате
, че всичко това е действителност.
Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.) Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се. Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема. Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение. Всички вие поне веднъж сте сънували.
По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми
вярвате
.
Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им.
Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате.
Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери.
към текста >>
Можете да ми
вярвате
само в случай, че знаете.
Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате.
Можете да ми вярвате само в случай, че знаете.
Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това - не казвам, че това е така, но може да е - даденото явление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.
към текста >>
НАГОРЕ