Търсене в текстове за 'Вътрешна чистота'

21. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък. Но светът върви напред, той следва своя път. Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население. Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>

И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха. Тогава хората трябваше да се замислят и отново да си възвърнат чистия поток на астралното тяло. И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”. Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните. Търсенето на Златното руно беше едно от изпитанията на египетското посвещение: и то е запазено за нас в чудната легенда за търсенето на Златно руно от Язон и аргонавтите. Ние помним какво се случи в хода на еволюцията: когато в своята форма долните органи все още наподобяваха един вид лодки, за които говорихме, астралното тяло в течната Земя все още притежаваше златни отблясъци. В течната Земя човекът имаше едно астрално тяло, протъкано от златна светлина. Търсенето на това астрално тяло е представено в похода на аргонавтите.
към текста >>

22. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота.
Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло. Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна. Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество. Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото. Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота. Но когато свържем с това другия фактор, че нашата човешка растителна природа, каквато е тя сега, е независима от съответната позиция на Слънцето към Земята, докато растенията около нас днес са зависими от нея, напъпват напролет и умират наесен, тогава ние ще кажем, че ние никога не сме били същите като тези растения, които зависят от Слънцето и Земята. В растително-подобните същества, които сме били някога, трябва да е било възможно да влязат астрално тяло и Аз. Астрално тяло или Аз не могат да влязат в днешните растения. Физическото и етерното тяло на човека се различават от тези на растенията с това, че те са, както видяхме, независими от относителното положение на Слънцето към Земята. Връзката, която съществува в човека между физическото и етерното тяло, трябва да води началото си при планетарни условия, различни от онези, от които произлизат днешните растения.
към текста >>

Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина.
Днес огънят е горящ газ или някаква друга горяща субстанция. Но на Стария Сатурн не е имало въздух или газ. Представете си топлина, проникваща цялото пространство, и тогава ще почувствате как топлината става свойство на душата. Наричаното днес топлина е нещо, което усещаме, когато например поставим пръста си близо до твърд предмет, нагорещен до червено. Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство. Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса. Ако впечатление от душевно-духовно естество стопля човека, би било абсурдно да се пита: как става това?
към текста >>

Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество.
Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято. Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява душите ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно. Лекции по Духовна Наука се изнасят не само с цел да разпространяват познание, а и за да водят хората към великата цел на братството, да спомогнат за човешката любов и за напредъка на човешката душа в топлината на любовта. Това бе също и целта на тези лекции. Ние се опитахме да съберем познание, на моменти от далечни области, което да може да ни даде разбиране за света, за неговото съществуване и за духовния му произход. Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество. Истинската любов се корени в духа. Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
към текста >>

23. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза.
Халеевата комета като външен израз на нов импулс към материализъм. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 Карма и животинско царство. Карма и животинско царство. Различното отношение на будизма и християнството към животните. Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза. Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества. Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер.
към текста >>

египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми.
Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми. Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание). 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства.
към текста >>

Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание).
В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми. Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание). 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода".
към текста >>

24. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Напротив, всред хората, успели да съхранят в себе си нещо от първичната мъдрост на човечеството, се запази и един вид предчувствие за духовната същност на животинския свят; и въпреки всички недоразумения, въпреки всички деформации, които се промъкваха в тяхното светоусещане и помрачаваха неговата чистота, те добре помнеха, че в изграждането на животинското царство участвуват и духовни действия, духовни закономерности.
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура. Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа. Общочовешката съдба на западноевропейските народи ако мога така да се изразя е рано или късно, те да се издигнат над своите материалистични възгледи и тенденции, и, преодолявайки ги, да разгърнат могъщите си пориви към един най-висш спиритуализъм. И като последица от тази съдба, от тази Карма на западноевропейските народи, възникна онази характерна тях на особеност, според която смятат, че животните са лишени от душа. Разбира се, ако човек не може да проникне в духовния свят и ако се придържа единствено към своите сетивни впечатления, лесно ще стигне до заключението, че животните са на една от най-ниските степени в еволюцията на света. Напротив, всред хората, успели да съхранят в себе си нещо от първичната мъдрост на човечеството, се запази и един вид предчувствие за духовната същност на животинския свят; и въпреки всички недоразумения, въпреки всички деформации, които се промъкваха в тяхното светоусещане и помрачаваха неговата чистота, те добре помнеха, че в изграждането на животинското царство участвуват и духовни действия, духовни закономерности. Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм. Това не трябва да допускаме. Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно голяма точност. И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното действие, което се движи от следствието към причината. До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое действие, обикновено го очаква в следващия живот.
към текста >>

Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Нека да се опитаме и да потърсим техния верен отговор. Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят. Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили. Ето как, вниквайки в произхода на различните заложби у различните живи същества, ние стигаме и до една цялостна представа за нещата.
към текста >>

Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят. Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили. Ето как, вниквайки в произхода на различните заложби у различните живи същества, ние стигаме и до една цялостна представа за нещата. Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация. Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество.
към текста >>

Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация.
Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят. Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили. Ето как, вниквайки в произхода на различните заложби у различните живи същества, ние стигаме и до една цялостна представа за нещата. Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация. Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество. Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо. Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност. Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт. Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн.
към текста >>

Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили.
Следователно, ние поглеждаме към три те по-низши царства и ясно усещаме: Във всичко това, което имаме под себе си, ние притежаваме и здравата почва за нашето по-нататъшно развитие. Тези същества са паднали ниско, за да се даде възможност за нашето собствено извисяване. Ето, този е верният поглед в „низшите" природни царства. Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития: Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване.
към текста >>

Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена.
Тези същества са паднали ниско, за да се даде възможност за нашето собствено извисяване. Ето, този е верният поглед в „низшите" природни царства. Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития: Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята.
към текста >>

Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване.
Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития: Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека. Следователно, в определен момент от развитието, Луната трябваше да се отдели от Земята. Но какво се случи преди отделянето на Луната?
към текста >>

Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно.
И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития: Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека. Следователно, в определен момент от развитието, Луната трябваше да се отдели от Земята. Но какво се случи преди отделянето на Луната? Човешкият организъм ставаше все по-плътен и по-груб. Разбира се, човекът не приличаше на същество, изградено от дървесина или нещо подобно - това би била една твърде неточна представа.
към текста >>

Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло.
Преодолявайки болката и страданието, ние се издигаме в нашето развитие. А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката. Такава е съдбата на животните. В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество. Така в хода на Земното развитие, ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството. Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло. Да, всички ние трябва да заставаме пред тези факти не като пред абстрактни теории, а с истински трепет пред тяхното космическо величие. И ако внимателно се вгледаме в животните, ще се изпълним с покъртващото усещане: „Ето, вие, животните, сте навсякъде около нас. Но когато вие страдате, ние хората извличаме някаква полза. Ние хората можем да преодоляваме страданието; а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме!
към текста >>

25. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега трябва да разгледаме още по-точно вътрешната природа на болката.
22 май 1910 Епидемии и природни катастрофи (вулканични изригвания, земетресения) в светлината на Кармата. В хода на досегашните лекции можахте да установите, че постепенно се доближаваме до нашата крайна цел и че с всяка стъпка проникваме все по-дълбоко в обсъжданата тема. Последният път говорихме за същността на болката, която обикновено съпровожда дадена болест; отбелязахме обаче, как в други случаи, които са сравнително по-редки, болестта може да протече без никакви болки. Сега трябва да разгледаме още по-точно вътрешната природа на болката. Необходимо е да припомним още, че болката може да се появи и като едно допълнително усещане. Защото от предишните лекции стана ясно, че болестта и болката далеч не винаги са взаимно свързани. Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от болка, в действие влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване. Вече споменахме, че в рамките на онзи процес, който се осъществява в прехода между две инкарнации, когато опитностите от миналото прераждане метаморфозират в болестотворни причини, се намесва луциферическият принцип от една страна, и ариманическият принцип от друга. Но как всъщност човек подготвя в себе си причините за болестния процес?
към текста >>

С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство.
Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер. Ариманическите влияния се изразяват в следното: сега човекът е не само изложен на егоистични инстинкти и страсти, на суета и високомерие; сега в човешкия организъм, станал вече арена на неудържим егоизъм, се формират органи, които ни принуждават да виждаме света в погрешен и изкривен вид. Ариман проникна в нас, като си послужи с изградения от нас погрешен образ на външния свят.
към текста >>

Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н.
Сега вече човекът е изложен на съвсем други опасности: Не само на вътрешните изкушения, а на всевъзможни заблуди и съзнателни лъжи, свързани с неговите съждения и оценки относно външния сетивен свят. Да, Ариман действува отвън, но само след като сме му дали възможност да се приближи до нас. Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят. Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят. Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Ето как от дълбините на Кармата, ние извличаме нещо, което е свързано с дълбините на духовния живот; неговата стойност за еволюцията на човека и неговата индивидуалност може да е огромна, само ако то е извлечено наистина от духовния свят с морална чистота и ясно мислене.
Обаче тъкмо тази душевна нагласа става повод за още по-голямо високомерие. И много лесно е да се установи, че тъкмо тези личности, които са склонни към мечтателство и нежелание да се ангажират с проблемите на ежедневието, упорито отказват всякакво обучение, защото те просто смятат, че „са вътре в нещата"; духовни движения като нашето не ги привличат. Техният девиз е: „Човечеството трябва да живее в духовния свят! " Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи". Ето как от дълбините на Кармата, ние извличаме нещо, което е свързано с дълбините на духовния живот; неговата стойност за еволюцията на човека и неговата индивидуалност може да е огромна, само ако то е извлечено наистина от духовния свят с морална чистота и ясно мислене. Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние? Защо ако Луцифер подготвя страданието и болката, не се намесва веднага и Ариман? И в какво ще се изрази неговата намеса? По какъв начин ариманическите изкушения метаморфозират в болестотворни причини? Как се проявяват те в следващата инкарнация?
към текста >>

26. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие. За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително. Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта.. Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство". Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение. Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: Ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия стремеж да върви по верния път. Напротив, всеки знае, че при определени кармически предпоставки, даден човек развива психотични състояния с налудни идеи за величие и преследване, като изгражда в душата си цяла система от налудни идеи, които въпреки безупречната си логика, остават именно налудни идеи. В много случаи тези хора са напълно логични и последователни във всички останали области на живота, с изключение на единствената си налудна убеденост, че по едни или други причини, те навсякъде са преследвани от своите врагове. Където и да се намират, те извличат остроумни комбинации дори от най-незначителните подробности и събития, за да заявят: „Ето, че отново попаднах всред хора, които искат да ми навредят! " И с неповторимо остроумие те ще Ви докажат, че техните подозрения са напълно основателни.
към текста >>

Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба.
Ето защо не е трудно да се уверите, че колкото и голяма мъдрост на .натрупа човек в сетивно-физическия свят, тя не променя съществено душевния му свят, не променя това, което определяме като „насищане" на астралното тяло с едни или други подтици, страсти и т.н. Човек може да е твърде образован и осведомен за всички неща от сетивно-физическия свят, и все пак да не е постигнал пречистване на своите инстинкти и страсти. Той може да е наистина компетентен за всичко, което вижда в сетивно-физическия свят, и в същото време да е завършен егоист, понеже е поел егоистичните импулси още от своето детство. (Естествено, човек може да притежава и двете неща: Както онази компетентност, която се цени днес от официалната наука, така и пречистените от Аза астрално и етерно тяло.) Да, човек може да натрупва всякакви познания за физическия свят и да обогатява с тях своята Разсъдъчна Душа, но не и да преодолее онази дълбока пропаст, която разделя Разсъдъчната Душа от етерното тяло. С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава никаква власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло. Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба. Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той. Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма. Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини.
към текста >>

Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини.
Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба. Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той. Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма. Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт. Истинското преодоляване на пропастта се извършва чрез кармичните последици, които настъпват след смъртта, и обхващат периода между смъртта и новото раждане, за да се прехвърлят в следващата инкарнация. Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили. Нека за миг да се върнем отново при Луцифер и Ариман, при техните взаимно проникващи се действия, и да попитаме: Как всъщност да си представим техните взаимодействия, след като отделните последици са толкова отдалечени една от друга, след като например на луциферическото влияние му предстои не само да преодолее пропастта между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, но и да премине през много следващи препятствия?
към текста >>

В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество.
Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той. Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма. Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт. Истинското преодоляване на пропастта се извършва чрез кармичните последици, които настъпват след смъртта, и обхващат периода между смъртта и новото раждане, за да се прехвърлят в следващата инкарнация. Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили. Нека за миг да се върнем отново при Луцифер и Ариман, при техните взаимно проникващи се действия, и да попитаме: Как всъщност да си представим техните взаимодействия, след като отделните последици са толкова отдалечени една от друга, след като например на луциферическото влияние му предстои не само да преодолее пропастта между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, но и да премине през много следващи препятствия? Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това.
към текста >>

Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това.
В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт. Истинското преодоляване на пропастта се извършва чрез кармичните последици, които настъпват след смъртта, и обхващат периода между смъртта и новото раждане, за да се прехвърлят в следващата инкарнация. Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили. Нека за миг да се върнем отново при Луцифер и Ариман, при техните взаимно проникващи се действия, и да попитаме: Как всъщност да си представим техните взаимодействия, след като отделните последици са толкова отдалечени една от друга, след като например на луциферическото влияние му предстои не само да преодолее пропастта между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, но и да премине през много следващи препятствия? Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това. А после, в света на Кама лока, ние виждаме всичко и ясно долавяме един могъщ призив: „Ти трябва да направиш всичко възможно, за да за личиш това несъвършенство! " Този призив е в същото време и наше собствено решение, така че в следващата инкарнация ние следваме една точно определена тенденция, според която изграждаме новия си организъм по такъв начин, че да заличим несъвършенството. Но има и друго: Нека допуснем, че луциферическото „изкушение" е причинено от нещо външно, от някакво външно предизвикателство. Обаче нещата стоят така, че външният свят никога не би могъл да се намеси в нашия душевен живот, ако Луцифер още преди това не е постигнал своите цели там, вътре в нас. Така или иначе, след като минем през Портата на смъртта, ние вземаме решението да заличим последиците от влиянието на Луцифер.
към текста >>

Да, що се отнася до вътрешната организация, двете половини на живота са коренно различни.
Може да се случи така, че в две, три последователни инкарнации, даден човек да умира преждевременно. Това става, защото тази индивидуалност е призвана да обогати човечеството с нещо, което обаче тя може да постигне, само ако в сетивно-физическия свят разполага с такива сили, каквито предлага младото физическо тяло. Защото никак не е все едно, дали човек живее в едно тяло докъм 35 годишна възраст, или в друго, вече в напреднала възраст. До своята 35 година, човек насочва силите си предимно към тялото, но така, че всъщност ги разгръща във външния свят. Но от 35 години нататък, в известен смисъл, животът му напредва само вътрешно и той непрекъснато посреща атаките на външния свят със своите жизнени сили. Да, що се отнася до вътрешната организация, двете половини на живота са коренно различни. Да предположим, че еволюцията на човечеството се нуждае от такива личности, които биха се справили със своята мисия, само ако не им се налага да посрещат атаките на външния свят през втората половина на живота; в тези случаи те трябва да умрат преждевременно. Такива неща, несъмнено, стават и те не са рядкост. В предишните ни срещи аз имах възможност да загатна пред Вас за една индивидуалност, която в своите последователни инкарнации се явява като велик пророк, после като именит художник, и последния път като велик поет; тази индивидуалност винаги умираше преждевременно, защото това, което тя можеше да постигне в името на човечеството, беше възможно само ако нейните инкарнации бяха насилствено прекъсвани, така че да не навлезе във втората половина от живота. Ето как сложно се преплитат индивидуалната човешка Карма и общата Карма на човечеството. Обаче ние сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в тайните на човечеството и неговата Карма и да различим там определени кармически закономерности, които ще се проявят едва по-късно, и тогава отделната личност отново ще бъде поставена в общата Карма на човечеството.
към текста >>

В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата.
Вие бихте могли да проследите тези повторения и съответствия, тези жизнени цикли до техните най-малки подробности. Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин. Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото. В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика. И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология.
към текста >>

В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика.
Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин. Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото. В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика. И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология. При нейното следващо прераждане в епохата, когато трябваше да се осъществи мисията на материализма, същата индивидуалност пренесе същите факти но вече в съответствие с новата епоха в материалистично оцветените „Кеплерови закони".
към текста >>

В древен Египет законите на чистотата бяха един вид откровения на Боговете.
И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология. При нейното следващо прераждане в епохата, когато трябваше да се осъществи мисията на материализма, същата индивидуалност пренесе същите факти но вече в съответствие с новата епоха в материалистично оцветените „Кеплерови закони". В древен Египет законите на чистотата бяха един вид откровения на Боговете. Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си. Всичко това днес отново се повтаря, само че от гледна точка на материалистическите идеи. Изпълнявайки хигиенните предписания, днешният човек изобщо не мисли, че служи на Боговете, а че служи на самия себе си. Но така или иначе, миналото е тук, всред нас. Да, всички световни процеси и събития, в известен смисъл, протичат циклично.
към текста >>

Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си.
Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология. При нейното следващо прераждане в епохата, когато трябваше да се осъществи мисията на материализма, същата индивидуалност пренесе същите факти но вече в съответствие с новата епоха в материалистично оцветените „Кеплерови закони". В древен Египет законите на чистотата бяха един вид откровения на Боговете. Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си. Всичко това днес отново се повтаря, само че от гледна точка на материалистическите идеи. Изпълнявайки хигиенните предписания, днешният човек изобщо не мисли, че служи на Боговете, а че служи на самия себе си. Но така или иначе, миналото е тук, всред нас. Да, всички световни процеси и събития, в известен смисъл, протичат циклично. И сега Вие се досещате, че нещата, които формулирахме последния път, макар и да крият известно противоречие в себе си, не са толкова прости, както изглежда на пръв поглед.
към текста >>

Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло. Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация. Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието.
към текста >>

После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация".
„вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло. Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация. Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали.
към текста >>

Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието. Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието. Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката.
към текста >>

27. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция.
Както вече многократно споменах, големите кармически закономерности могат да бъдат само приблизително скицирани, и то в най-общи линии, за да дадем начален тласък в изучаването на тази наистина необятна област. Ако се замислите върху нещата, които обсъждахме през последните дни, няма да Ви изглежда странно, че за да търси всред външния свят уравновесяващите кармически отговори на своите предишни действия, човек трябва да напусне определени пластове на своето съзнание: и тъкмо по този начин той ще бъде неотразимо привлечен към онова място, където ще се зарази от някаква „инфекция", за да търси в нея необходимия баланс спрямо онези кармически причини, които сам е въплътил в тялото си; или пък ще бъде тласнат, разбира се от самия себе си, към някаква „злополука", но с все същата цел възмездието, изправянето, изкуплението. Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси? Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност. Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека. Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция. Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства. Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света. Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях. Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството. И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях.
към текста >>

Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път.
Сега Вие бихте могли да стигне те до извода, че и двамата не са мръднали от мястото, където са били в 9 часа. Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен. Сега вече нещата се променят. Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции. Нещата опират до това, да открием взаимната връзка между причините, поради които всяка клетка е на своето място. Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път. Външният сетивен образ на нещата никога не може да бъде меродавен за естеството на тяхната вътрешна същност. Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване. В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината. Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ.
към текста >>

Външният сетивен образ на нещата никога не може да бъде меродавен за естеството на тяхната вътрешна същност.
Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен. Сега вече нещата се променят. Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции. Нещата опират до това, да открием взаимната връзка между причините, поради които всяка клетка е на своето място. Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път. Външният сетивен образ на нещата никога не може да бъде меродавен за естеството на тяхната вътрешна същност. Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване. В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината. Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ. В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят. Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части. Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи. Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н. Така изглеждат променящите се научни теории на 19 век, които доведоха до там, че някои физици започнаха да виждат материята като сбор от „първични същности" (Entitaten), заимствувани донякъде от теорията за електричеството, и ако днес е на мода „теорията за йоните" (защото, несъмнено има и модни научни увлечения), в недалечно бъдеще ще си пробият път и други научни моди, които ще дефинират материята по съвършено различен начин. Научните теории непрекъснато се променят, и те са длъжни да се променят, защото изцяло зависят от конкретните факти, а те на свой ред са винаги различни за различните епохи. Напротив, духовното познание, обхващайки всички културни епохи, доколкото ги различаваме в прадалечното минало, и доколкото те ще съществуват в бъдеще, винаги е имало само едно и неизменно становище за същността на материята. В тази връзка, тук бих искал да добавя следното, аз да вникнем по-добре в обясненията на Духовната Наука. Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства.
към текста >>

Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства.
Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н. Така изглеждат променящите се научни теории на 19 век, които доведоха до там, че някои физици започнаха да виждат материята като сбор от „първични същности" (Entitaten), заимствувани донякъде от теорията за електричеството, и ако днес е на мода „теорията за йоните" (защото, несъмнено има и модни научни увлечения), в недалечно бъдеще ще си пробият път и други научни моди, които ще дефинират материята по съвършено различен начин. Научните теории непрекъснато се променят, и те са длъжни да се променят, защото изцяло зависят от конкретните факти, а те на свой ред са винаги различни за различните епохи. Напротив, духовното познание, обхващайки всички културни епохи, доколкото ги различаваме в прадалечното минало, и доколкото те ще съществуват в бъдеще, винаги е имало само едно и неизменно становище за същността на материята. В тази връзка, тук бих искал да добавя следното, аз да вникнем по-добре в обясненията на Духовната Наука. Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства. При повишаване на околната температура, ледът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя. Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда. Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира.
към текста >>

Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира.
Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства. При повишаване на околната температура, ледът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя. Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда. Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят.
към текста >>

И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята.
И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло доколкото то е материално то цялото е протъкано не от друго, а от светлина. Доколкото човекът е материално същество, той е протъкан от светлина. Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека? " Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята. И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпроса: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта? Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществувание на Земята; любовта като вътрешна душевна сила на Земята, светлината като външна материална сила на Земята. Но тъкмо сега идва ред да посочим една друга сила, която трябва да послужи като един вид посредник между светлината и любовта, които в противен случай биха останали разделени в напредващия ход на мирозданието; да, този посредник непрекъснато трябва да тласка единия елемент вътре в другия, непрекъснато да вплита потоците на светлината в потоците на любовта. Тази сила, ако мога така да се изразя, не трябва да има никакви специални предпочитания, никакъв специален интерес към любовта; тя просто вплита елемента на светлината там, в любовта; нейният интерес се свежда само до това, да предостави на светлината неограничени възможности за нарастване, за разширение; с една дума, да пренесе светлината в елемента на любовта. Следователно, тя не може да бъде земна сила, защото именно Земята е Космосът на Любовта.
към текста >>

Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществувание на Земята; любовта като вътрешна душевна сила на Земята, светлината като външна материална сила на Земята.
Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека? " Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята. И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпроса: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта? Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществувание на Земята; любовта като вътрешна душевна сила на Земята, светлината като външна материална сила на Земята. Но тъкмо сега идва ред да посочим една друга сила, която трябва да послужи като един вид посредник между светлината и любовта, които в противен случай биха останали разделени в напредващия ход на мирозданието; да, този посредник непрекъснато трябва да тласка единия елемент вътре в другия, непрекъснато да вплита потоците на светлината в потоците на любовта. Тази сила, ако мога така да се изразя, не трябва да има никакви специални предпочитания, никакъв специален интерес към любовта; тя просто вплита елемента на светлината там, в любовта; нейният интерес се свежда само до това, да предостави на светлината неограничени възможности за нарастване, за разширение; с една дума, да пренесе светлината в елемента на любовта. Следователно, тя не може да бъде земна сила, защото именно Земята е Космосът на Любовта. Мисията на Земята е да проникне всички и всичко със силите на любовта. Така че всичко, което е свързано със Земята, няма никакъв интерес да остане недокоснато от любовта.
към текста >>

Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта.
Следователно, тя не може да бъде земна сила, защото именно Земята е Космосът на Любовта. Мисията на Земята е да проникне всички и всичко със силите на любовта. Така че всичко, което е свързано със Земята, няма никакъв интерес да остане недокоснато от любовта. Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят. Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер.
към текста >>

Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер.
Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят. Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер. Сега обаче идва въпросът: Трябва ли да се намесваме в тези случаи? Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това число и болката?
към текста >>

Там, вътре в тях, няма е следа от човека; опетнената у човека материя, там свети в своята първична чистота.
Това са трите царства: Животинското, растителното и минералното царство. Те съдържат също и различните субстанции, т.е. изтъканите от светлина земни вещества. Обаче тези субстанции не съдържат в себе си това, което в хода на човешката Карма беше пренесено от самата човешка природа навън в цялостното материално съществувание на човека. Следователно, в трите царства около нас, ние имаме нещо, което човекът доколкото той е импулсиран от своята „субстанция на любовта" никога не би могъл да опетни и поквари чрез своите луциферически и ариманически недостатъци. Там, вътре в тях, няма е следа от човека; опетнената у човека материя, там свети в своята първична чистота. Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция.
към текста >>

29. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества.
Замислете се, че главната задача на Зароастър беше да подпомогне онези хора, които се стремяха да опознаят Слънчевия Дух или Духа на Светлината. Следователно, най-напред той трябваше да им обърне внимание, че в този свят, наред с Духа на Светлината, съществува и Духът на Мрака, който помрачава нашето познание за външния свят. Персиецът насочва своите усилия главно към това, да победи Ариман и да се свърже с онези Духове, които са родствени със Светлината. Той е така устроен, че може да се бори с външния свят и да го завладява. Ето защо той има своите Ахурас или Азурас. Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества. В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили. Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области. За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание.
към текста >>

Ясновиждащият поглед на Балдур отново ще го залее със своята чистота и сила.
Обаче северният човек, чиито душевни изживявания в този момент бяха нещо много повече от спомени, отнасящи се до виждането в духовния свят, трябваше да усети всичко, за което говорим сега, по съвсем различен начин. Ето защо у него възникна една мисъл с изключително могъща пробивна сила, мисълта: Тези проявления в условията на физическия свят, тази липса на виждане в божествено-духовния свят, е само един междинен период. И човекът трябва да го понесе като един вид обучение, чиято цел е да бъдат усвоени определени качества: Нещо, което не може да стане другаде, освен в условията на физическия свят. Той се нуждае от това навлизане във физическия свят, следователно, той трябва да напусне духовния свят и да понесе изживяванията, възникващи в условията на физическия свят, като един вид обучение. Обаче именно поради факта, че ги приема като обучение, той отново ще навлезе в света, който някога трябваше да напусне. Ясновиждащият поглед на Балдур отново ще го залее със своята чистота и сила. Или с други думи: Величествената идея, която възникна в хода на северно-германската еволюция, се свежда до това, че онзи свят, който изчезна и просто беше отнет от ясновиждащото съзнание, един ден отново ще стане ви дим; цялата човешка активност в условията на физическия свят, е само един междинен период. Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в божествено-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този божествено-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него. Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор. Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят. Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение.
към текста >>

30. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството. След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията. Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид.
към текста >>

Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията. Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества..
към текста >>

Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа.
Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията. Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества.. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици.
към текста >>

Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията. Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества.. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там.
към текста >>

Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния.
Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества.. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност. И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел.
към текста >>

Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота.
Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества.. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност. И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята.
към текста >>

И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят.
Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност. И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята. Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията.
към текста >>

Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Обаче есеите можеха и нещо друго. Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път. Ако човекът се нуждае от четиридесет и две степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от четиридесет и две степени, за да слезе на Земята като човек между човеците. Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие.
към текста >>

31. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество.
Ако напълно обхванем Христовото Събитие, тогава в рамките на онова, което изнесохме вчера относно двете страни на посвещението, издигайки ги до висотата на световно-историческите процеси, ние ще се докоснем до най-съществените черти на християнството. Едно посвещение, свеждащо се до такъв начин на пробуждане, че при потъването във физическото и етерното тяло, човешките възприемателни способности да не се отклоняват към външния физически свят, а да се ангажират в процесите на етерното и физическото тяло, едно посвещение от този род е съществувало във всички мистерийни центрове, опиращи се на древната египетска култура. Окултните ученици, търсещи посвещение в стария смисъл на тази дума, т.е. в смисъл, че при него те бяха внимателно насочвани, за да избягват често срещаните при това посвещение опасности, в известен смисъл ставаха други хора, а именно хора, които в акта на посвещението можеха да прозират в духовния свят, различавайки на първо време онези духовни сили и Същества, които са включени в процесите на нашето физическо и етерно тяло. За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена. С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност. Вчера аз описах в общи линии изпитанията, които заплашват човека, в случай че навлиза неподготвен във вътрешните пространства на своето тяло. Споменах още как в този момент се пробуждат всякакви егоистични желания, изобщо всичко, което принуждава човека да си каже: Всички сили, които нося у себе си, всички емоции и страсти, които са свързани с моя Аз и които не се интересуват ни най-малко от духовния свят, аз искам да формирам по такъв начин, че да се слея с тях и да се ръководя от тях в моите усещания, чувства и действия. Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма. Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение.
към текста >>

Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
Едно посвещение, свеждащо се до такъв начин на пробуждане, че при потъването във физическото и етерното тяло, човешките възприемателни способности да не се отклоняват към външния физически свят, а да се ангажират в процесите на етерното и физическото тяло, едно посвещение от този род е съществувало във всички мистерийни центрове, опиращи се на древната египетска култура. Окултните ученици, търсещи посвещение в стария смисъл на тази дума, т.е. в смисъл, че при него те бяха внимателно насочвани, за да избягват често срещаните при това посвещение опасности, в известен смисъл ставаха други хора, а именно хора, които в акта на посвещението можеха да прозират в духовния свят, различавайки на първо време онези духовни сили и Същества, които са включени в процесите на нашето физическо и етерно тяло. За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена. С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност. Вчера аз описах в общи линии изпитанията, които заплашват човека, в случай че навлиза неподготвен във вътрешните пространства на своето тяло. Споменах още как в този момент се пробуждат всякакви егоистични желания, изобщо всичко, което принуждава човека да си каже: Всички сили, които нося у себе си, всички емоции и страсти, които са свързани с моя Аз и които не се интересуват ни най-малко от духовния свят, аз искам да формирам по такъв начин, че да се слея с тях и да се ръководя от тях в моите усещания, чувства и действия. Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма. Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение. В такъв случай у човека наистина се проявяват всевъзможни форми на егоизъм, и след като вече те са налице, по правило той просто не може да повярва, че те са действително разновидности на егоизма.
към текста >>

И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на божествено-духовните сили.
Те просто не забелязват, как тъкмо най-суровият и груб егоизъм се проявява под формата на нещо, което те смятат за напълно редно. За тях разновидностите на егоизма са нещо странно, въпреки че тяхното съществувание е обсъждано стотици и хиляди пъти. С това аз само искам да загатна онези илюзии и измами, от които са застрашени някои хора. В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да живеят удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях. Обаче по пътя към духовните светове е немислимо да бъдат създавани такива удобства, на каквито сме така свикнали в условията на физическия свят. И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на божествено-духовните сили. Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат.
към текста >>

И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят.
В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да живеят удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях. Обаче по пътя към духовните светове е немислимо да бъдат създавани такива удобства, на каквито сме така свикнали в условията на физическия свят. И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на божествено-духовните сили. Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат. Помощниците на йерофанта ми позволиха да превъзмогна онзи труден момент, когато демоните, надигащи се от моята собствена природа, биха ме разкъсали. Обаче поради обстоятелството, че преглеждането в духовния свят се дължеше на външна помощ, той оставаше зависим, и то през целия си живот, от „колегиума на посвещението", от тези, които го бяха подпомогнали. Изобщо силите, с чиято помощ той се справяше с посвещението, се разливаха заедно с него в околния свят.
към текста >>

Нека сега да се обърнем към степените на посвещението при навлизането във вътрешната човешка природа.
В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут. И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"? С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден. Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие. Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз. Нека сега да се обърнем към степените на посвещението при навлизането във вътрешната човешка природа. Първата степен, преди човекът да се потопи в своето етерно тяло и неговите тайни, може да бъде разгадана лесно. Както знаем, външната обвивка на човека се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Ако иска да мине през този вид посвещение, човек трябва съзнателно да обхване своето астрално тяло и да го погледне, така да се каже, отвътре. Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрално тяло. То е портата, през която трябва да премине той.
към текста >>

Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрално тяло.
Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз. Нека сега да се обърнем към степените на посвещението при навлизането във вътрешната човешка природа. Първата степен, преди човекът да се потопи в своето етерно тяло и неговите тайни, може да бъде разгадана лесно. Както знаем, външната обвивка на човека се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Ако иска да мине през този вид посвещение, човек трябва съзнателно да обхване своето астрално тяло и да го погледне, така да се каже, отвътре. Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрално тяло. То е портата, през която трябва да премине той. В случая става дума за съвсем нови изживявания; тук те са така обективни, както обективни са предметите във външния физически свят. След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло.
към текста >>

Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура.
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие. Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него. Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз! Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло! Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура. Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране.
към текста >>

Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство.
Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране. Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества. Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>

И така, Гедулах е проявление на скритата, вътрешна сила, а Гевурах, бихме могли да кажем, е нещо агресивно, нещо, което се проявява във външния свят благодарение на известна агресивност.
И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно учение обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах. Нека да се опитаме да стигнем до някаква представа за тези три израза. С оглед на това, което човекът възприема, свързвайки се със своето етерно тяло, ние можем да заявим следното: Първата дума, Гедулах, ни помага да получим представа за всичко, което се проявява в духовното царство, в духовния свят, като нещо величествено. Напротив, макар и да е сродна с първата дума, Гевурах посочва един съвсем друг нюанс на величието, нюансът на едно величие, което е ограничено в резултат на определени действия. Гевурах носи отпечатъка на една сила, която е вече проявена във външния свят, и то за да брани себе си, за да прояви себе си във външния свят като едно самостоятелно същество. И така, Гедулах е проявление на скритата, вътрешна сила, а Гевурах, бихме могли да кажем, е нещо агресивно, нещо, което се проявява във външния свят благодарение на известна агресивност. А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>

онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет.
С оглед на това, което човекът възприема, свързвайки се със своето етерно тяло, ние можем да заявим следното: Първата дума, Гедулах, ни помага да получим представа за всичко, което се проявява в духовното царство, в духовния свят, като нещо величествено. Напротив, макар и да е сродна с първата дума, Гевурах посочва един съвсем друг нюанс на величието, нюансът на едно величие, което е ограничено в резултат на определени действия. Гевурах носи отпечатъка на една сила, която е вече проявена във външния свят, и то за да брани себе си, за да прояви себе си във външния свят като едно самостоятелно същество. И така, Гедулах е проявление на скритата, вътрешна сила, а Гевурах, бихме могли да кажем, е нещо агресивно, нещо, което се проявява във външния свят благодарение на известна агресивност. А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло. После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране.
към текста >>

Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро.
Напротив, макар и да е сродна с първата дума, Гевурах посочва един съвсем друг нюанс на величието, нюансът на едно величие, което е ограничено в резултат на определени действия. Гевурах носи отпечатъка на една сила, която е вече проявена във външния свят, и то за да брани себе си, за да прояви себе си във външния свят като едно самостоятелно същество. И така, Гедулах е проявление на скритата, вътрешна сила, а Гевурах, бихме могли да кажем, е нещо агресивно, нещо, което се проявява във външния свят благодарение на известна агресивност. А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло. После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн.
към текста >>

След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост.
В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза. След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост. Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа. Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации. Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост. Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
към текста >>

Защото човекът просто не знае как да се справи с всички тези неща, които се надигат от неговата вътрешна природа.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност. У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност. Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил. Защо това е така? Защото човекът просто не знае как да се справи с всички тези неща, които се надигат от неговата вътрешна природа. Той просто не знае откъде да започне; оказва се съвсем неопитен спрямо самия себе си. По-рано вниманието му лесно се привличаше от външния свят, а сега е насочен предимно към своя вътрешен свят, откъдето се надигат най-неочаквани чувства. Защо се появяват те на повърхността? Това,кое то би желал сега, е да бъде изцяло „Аз" и да е независим от външния свят. Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави.
към текста >>

За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване.
Христос знае това и отговаря на Изкусителя, противопоставяйки му своята собствена сила: „Да не изкушаваш Господа твоя Бог" (Матей 4, 7). И сега идва третата степен: слизането в областта на физическото тяло. Когато се явява като изкушение, това слизане може да бъде описано по малко по-особен начин. То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

32. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност. Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата.
към текста >>

Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност.
– чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят – божествена Любов – и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато – жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете. И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не. Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането. Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на озарение този процес „Закон на раждането и на умирането”.
към текста >>

33. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“. Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът.
към текста >>

Ако Вашата вътрешна честност Ви подсказва, че Христовото Събитие както го описахме вчера съдържа в себе си една висша истина, тогава Вие ще разберете, че с нашата антропософска интерпретация на Евангелията се постига нещо много повече, отколкото с всички други тълкувания на Евангелията, каквито бяха предприемани през изтеклите столетия, включително и до наши дни.
Обаче онези, които са влезли в него, следвайки искрения зов на своите сърца, изпитват непреодолимия копнеж да отворят душите си за всичко онова, което започвайки още от наши дни се подготвя като бъдеща епоха от развитието на Земното човечество. Днешните хора се нуждаят от антропософията, защото душите отново ще станат други, различни от това, което са били преди известно време. Както по времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, душите претърпяха една огромна промяна, така и в края на нашето хилядолетие, а и през следващото хилядолетие, душите отново ще претърпят друга, не по-малка промяна. Възникването на антропософски ориентираната Духовна наука е свърза но с обстоятелството, че душите, макар и да нямат ясното съзнание за това, все пак смътно предусещат, че този процес вече е започнал. И тъкмо тази е причината да се заемем с едно чисто антропософско разглеждане на Евангелията. Ако Вашата вътрешна честност Ви подсказва, че Христовото Събитие както го описахме вчера съдържа в себе си една висша истина, тогава Вие ще разберете, че с нашата антропософска интерпретация на Евангелията се постига нещо много повече, отколкото с всички други тълкувания на Евангелията, каквито бяха предприемани през изтеклите столетия, включително и до наши дни. Защото ако някой вземе в ръцете си отпечатаните лекционни цикли, или си припомни лекциите, свързани с Евангелията, той ще види, че ние навсякъде се позоваваме на такива истини и факти, които изобщо не могат да бъдат установени с помощта на днешните евангелски текстове. Грубо казано, това означава следното: От съществуващите днес преводи на Евангелията, човекът вече не може да стигне до това, което те искат да му кажат; защото в известен смисъл, такива каквито са те днес, всъщност Евангелията са направо неизползваеми. И така, какво следва да се прибави към обяснението на Христовото Събитие? За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие. И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие.
към текста >>

34. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата.
Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна. За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо? Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата. И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране. Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си. Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността. Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век.
към текста >>

Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство.
Така в Бхагават Гита, във Ведите, ние откриваме всички онези неща, които после намират своя завършек в думите на Кришна и те не могат да бъдат надминати; наистина човекът може отново да стигне до тях чрез новото ясновидство, но не и да ги обхване чрез душевните способности, които е развил у себе си след Древноиндийската епоха. Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна. Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области. Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство. И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва. Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния свят. И откровенията на тогавашното човечество могат да бъдат отново намерени само чрез Хрониката Акаша. За времето си това беше едно висше откровение. Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората следатлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид.
към текста >>

А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече.
И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва. Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния свят. И откровенията на тогавашното човечество могат да бъдат отново намерени само чрез Хрониката Акаша. За времето си това беше едно висше откровение. Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората следатлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид. А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи. Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания. Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период.
към текста >>

Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение.
Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна. Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период. Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от старото ясновидство. От тогава датират и сведенията за личността на Кришна. Ето защо от древна Индия научаваме само това, което идва от външни източници. Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение. С привършването на третия възрастов период на Земята хората изгубиха това, което първоначално притежаваха, и точно тогава дойде Кришна, за да запази онова, което подлежеше на изчезване. Следователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята? Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена.
към текста >>

35. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си.
Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители. Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят. В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си. Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение. Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне.
към текста >>

Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота.
Моля, тази разлика да се вземе много добре впредвид, защото тя е пояснителна в истинския смисъл на думата за много неща. Чрез нищо друго не се развива едно опасно ясновидство, освен през развиването на онези сили, които при днешния човек съществуват за образуването на органите на говора, които правят човека способен, когато той ги задържа, да вижда миналите земни съществувания. Защото инстинкти и страсти и човек не идва с нищо друго така много в близост, както с Луцифер, така и с Ариман, освен когато развие именно тези сили, с които при определена висота на развитието той може да вижда своите минали земни съществувания, а също и тези на другите хора. Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания. И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора. Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание.
към текста >>

И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание.
Това са такива афористични указания, които бих искал да дам относно проникването в духовния свят от нашия земен живот. Защото това проникване е в действителност много сложно. Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения. Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора.
към текста >>

36. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел.
Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна. Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>

А след Мистерията на Голгота човешката душа, особено ако е приела Христовия Импулс, прилича на един пламът, който излъчва навън своята вътрешна светлина.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури: Ако този кръг (лявата фигура) представлява човешката душа, ние сме наясно: Сега духовната светлина на пира от всички посоки и озарява външно тази човешка душа. После идва Мистерията на Голгота, душата приема Христовия Импулс в себе си и излъчва от самата себе си онова, което се съдържа в Христовия Импулс (дясната фигура). Можем нагледно да си предоставим човешката душа преди Христовия Импулс като една водна капка, която се намира всред море от външна светлина. А след Мистерията на Голгота човешката душа, особено ако е приела Христовия Импулс, прилича на един пламът, който излъчва навън своята вътрешна светлина. Сега, след като сме обгърнали нещата с нашия поглед, бихме могли да изразим отношенията между тях с онези наименования, които вече познаваме от философията Санкхия. Когато например насочим духовния поглед към една душа, която живее преди Мистерията на Голгота и е залята от всички страни със светлината на Духа, тогава вялото това състояние на Духа, което залива душата от всички страни със своята светлина, ние можем да определим според философията Санкхия, като състояние Сатва. Напротив, ако наблюдаваме съответната душа след Мистерията на Голгота, ние виждаме как духовната светлина е напълно скрита в душевния елемент. Духовната светлина, съдържаща се в Христовия Импулс след Мистерията на Голгота, е като обгърната от душевната субстанция. И нима тези съотношения не се потвърждават в наши дни, особено що се отнася до обикновените душевни изживявания?
към текста >>

И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания.
Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване. Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята.
към текста >>

Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло.
И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда? За да си отговорим на този въпрос, нека да се пренесем назад във времето и да си припомним особената същност на духовното познание. Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло. Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло. Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло. Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е. с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава. Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък. Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък.
към текста >>

Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание.
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят. Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна. Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва!
към текста >>

Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята.
Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна. Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята. Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл. Ето как ние стигаме до края на една епоха, която все още носеше следите от древната духовност. В началните точки на тази древна мъдрост ние съзираме непомрачената светлина на Духа, после идва слизането в материята, защото само там човекът може да открие своя самостоятелен Аз. Когато светлината на Духа намаля до такава степен, че настъпи Четвъртата следатлантска епоха, все още беше налице една такава взаимовръзка между Духа и външните душевни качества на човека, каквато е характерна за състоянието Раджас. Точно в тази епоха се разигра Мистерията на Голгота.
към текста >>

Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака. Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът. Защо това е така? Отговор на този въпрос ние откриваме, ако насочим поглед към внушителното начало на Бхагавад Гита. Ние вече го описахме и нека отново да си припомним, как армиите на кръвно родствени воини се сражаваха една срещу друга, как воин заставаше срещу воин, макар че победителят и победеният оставаха близки в своето кръвно родство.
към текста >>

37. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912 Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука. Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека.
към текста >>

Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели.
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука. Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални.
към текста >>

Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност. Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа? Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи. Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява. Да вземем например съвсем обикновения случай, когато някой има силното влечение много да пие. Ако той би имал възможност, би пил непрекъснато. Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия.
към текста >>

Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност. Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа? Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи. Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява. Да вземем например съвсем обикновения случай, когато някой има силното влечение много да пие. Ако той би имал възможност, би пил непрекъснато. Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност.
към текста >>

Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност.
Да вземем например съвсем обикновения случай, когато някой има силното влечение много да пие. Ако той би имал възможност, би пил непрекъснато. Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия.
към текста >>

Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност.
Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия.
към текста >>

Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс. От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно. Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека.
към текста >>

От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно.
Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс. От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно. Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. Подобието на познавателния път с моралните импулси достига дори до детайлите. Това трябва да се илюстрира с един пример. При хората, както са поставени в настоящето, има една особеност, що се отнася до моралността. Всъщност десетте Божии заповеди12 все още са най-значителните между нашите закони.
към текста >>

Ние говорим за моралност само при едно същество, което е в състояние да извлича импулси от свързаното с вътрешната му същност ядро на неговото същество.
Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“. На какво се опира този вид? Точно на това, което не се развива по пътя на познанието, което не е направено според образеца на чисто моралната преценка. Тя обаче никога не произтича от астралното тяло, тя трябва да се постигне като нещо, което изплува като вътрешен глас в съзнателния Аз. Защото това същество, което няма един съзнателен Аз, не можем да наречем морално същество. Ние говорим за моралност само при едно същество, което е в състояние да извлича импулси от свързаното с вътрешната му същност ядро на неговото същество. Но извън моралните сили би трябвало да изплуват наяве и такива сили, които извеждат душата към висшия свят. Ако тези сили не биха дошли от нашето астрално тяло, тогава изобщо не могат да дойдат от самите нас. Невъзможно е те да произлязат от самите нас, защото това, което идва от там, би трябвало да дойде от съзнателния ни Аз. Но освен моралните импулси, при човека могат да изплуват от съзнателния Аз най-много естетически съждения, които имат отношение към красивото, както и в известен смисъл математически съждения. Нещата обаче не бива да се изпомпват от астралното тяло; откъде тогава те могат да дойдат?
към текста >>

38. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
към текста >>

Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време. Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история? Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
към текста >>

39. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/. Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността. Добре би било да се каже това: Освалд Шпенглер е един много точен пример за факта, че абстрактната мисъл е станала "лека като въздуха", и е станала даже "светла като светлина" и отнася цялото човешко същество далеч от действителността, така че той лудо се забавлява някъде там от вън в светлината и няма сега ни най-малка идея за факта, че съществува също, например, една притегателна сила, че съществува също нещо, което може да бъде изживяно не само гледано. Гледната точка на зрител, тази на Джон Стюарт Мил, например, тук е доведена до крайност. Тази книга е изключително характерна за нашата епоха. Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/. Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас. Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос. Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност. Но всичко, което се получава, всъщност, под вниманието на това, което спи.
към текста >>

40. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството.
Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда. И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По един съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен живот на човечеството. Аз изтъкнах и обстоятелството, че така или иначе, ще се стигне до образуването на общности. Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат постигнати и от отделната личност. В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството. Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение. Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос. Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество. Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>

Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия.
Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение. Обстоятелството, че в хода на времето възникна едно или друго поле за научна работа вътре в Антропософското Движение, не доведе до никакво отслабване на общия антропософски импулс. До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или биология. Естествено, това не трябва да става. Тук нещата опират до самия жизнен нерв на Антропософското Движение. Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия. Наред с Антропософското Движение все повече се убеждавам в това можа да възникне и едно съвсем друго Движение, което се стремеше към религиозно обновление. Естествено, за хората, които бяха намери ли вече своя път в Антропософията, то нямаше никакво значение. Но доколкото съществуваха и много други хора, които не можеха да намерят място в Антропософията, това движение се оказа не само оправдано, но и дълбоко необходимо. И с оглед на обстоятелството, че Антропософското Движение остава в рамките на това, което то трябваше да бъде, аз споделих с част от тези личности моето становище за духовния смисъл на една бъдеща теология, за култовото съдържание на една нова християнска общност. В това отношение аз действувах независимо от Антропософското Движение.
към текста >>

41. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза.
Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие. Извънредно интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването. Човек постоянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно. Той го изменя, но го изменя в нещо красиво и съвършено по форма. По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения. Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза. Ние можем да проследим тази странно интимна връзка обратно в миналото на Конрад Фердинанд Майер. Първо стигаме назад до 30-годишната война. Там ми стана ясно, че при тази личност има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война. След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история. Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква.
към текста >>

Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това. Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей. Всъщност хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели.
към текста >>

42. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес. Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата. Светът е изпълнен с Интелигентност.
към текста >>

Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин.
От това, което историческите документи съобщават за Артус и неговата кръгла маса, ние не ще можем да получим една представа за това, поне не ще можем да получим лесно една представа, какви са били всъщност задачите на тази така наречена кръгла маса на Артус. Но ние ще получим една представа, ако стоим с духовното око на мястото, където някога се е намирал замъкът, и гледаме онази част от морето, която обгръщаме там с поглед, когато гледаме онази част от морето, която е разделена някакси на две части от една планинска шапка /Виж рис. № 3/. Там за относително кратко време можем да видим една чудесна игра между светлината и въздуха, но също и между духовете на елементите, които живеят във въздуха и светлината. Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен дъжд и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха. Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин. Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество. Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни. Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества. Но общо взето за днешния човек и при нашите днешни социални уредби не е възможно да бъдат задържа ни тези действия, които се изявяват в играта на природните сили. Само на познанието на посвещението е възможно да проникне в тези неща.
към текста >>

43. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността.
Ние говорим за красивото и от друга страна, за грозното. Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното. И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е. Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим.
към текста >>

Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми.
Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното. И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е. Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим. Следователно всичко онова, което не ни открива своя истински лик, е самата противоположност на красивото.
към текста >>

Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име.
Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице. А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа.
към текста >>

Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг. В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария. Ето на какво трябва да се научим: да живеем с цветовете! За нас цветовете трябва да се превърнат в средство за живот, в нещо, което се е освободило от всякаква материална тежест.
към текста >>

Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си.
А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята. Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване.
към текста >>

С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария.
Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване. Тъкмо в тази Тицианова картина Вие виждате колко силно се намесва рисунъчният елемент. Защо? С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
към текста >>

44. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Онези, които са абсорбирали силите на формите на тези сгради в душите си, изразяват своята вътрешна душа във физиономията си.
Минават векове. Онова, което душата е абсорбирала чрез своето съзерцаваме на строителните форми се появява в наклонностите на душата му. Тогава племенни души ще се появят, души, които гледат нагоре към висините. Даже когато животът не бил така тих, както го описах, все пак, подобни въздействия често са се /появявали/ проявявали в човешкото развитие. Нека сега да /разгледаме/ проследим тези хора, след около хиляди години. Онези, които са абсорбирали силите на формите на тези сгради в душите си, изразяват своята вътрешна душа във физиономията си. Онова, което е било съградено преди хиляди години, се появява в човешката физиономия хиляда години по-късно. Така става ясно, защо тези изкуства са били практикувани. Посветените виждат надалече в бъдещето и разбират, какви са предназначени да станат хората. Ето защо, в определено време, те сформират външни строителни стилове, външни форми на изкуствата в голям мащаб. По такъв начин се полага семето на бъдещите човешки епохи.
към текста >>

Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено. Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции. Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека. Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне. Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето.
към текста >>

45. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Сънят е имал само вътрешна продължителност.
Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>

Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина.
Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар. От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар. Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест. Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен. Всичко това прави съвременната медицина, при това разглежда (такива изследвания) като нещо извънредно важно.
към текста >>

И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди.
Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста. И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването. Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н. И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
към текста >>

НАГОРЕ

3.0395700931549