Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2435
резултата от
915
текста в
3
страници с която и да е от думите за : '
Въпрос
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
422
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този
въпрос
открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм.
Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още
въпрос
само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си.
На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си.
И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>
Сега става вече
въпрос
за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми.
Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>
Сега не е никакъв
въпрос
, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
По този
въпрос
той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”.
Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека.
По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”.
Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”. Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този
въпрос
”.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”.
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни.
към текста >>
Там той действително започва да записва своите мисли върху този
въпрос
.
С това всяко живо същество бе показана в неговата формираща се, изграждаща се от вътре сила; едва сега то бе разбрано като действително живо. Гьотевите основни идеи стигнаха сега до един завършек и по отношение на образуването на животните. Дошло беше времето за разработването на тези основни идеи, въпреки че той от по-рано имаше плана за това, както ни доказва кореспонденцията на Гьоте с Фр. Х. Якоби. Когато през април 1790 година последва херцога в лагера от Шлесвиг, той беше там /Браслау/ зает предимно със своите проучвания относно образуването на животните.
Там той действително започва да записва своите мисли върху този въпрос.
На 31 август 1790 година той пише на Фриц Щайн: "В цялата тази бъркотия аз започнах да пиша моята студия върху образуването на животните."
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако става сега
въпрос
, да разберем едно такова явление, това може да се постигне само благодарение на това, като превърнем непосредствено явяващото се сетивата в понятия.
Ако искаме да оценим това по един правилен начин, трябва да имаме преди всичко предвид голямата разлика, която съществува между явленията на неорганическата и тази на органическата природа. Едно явление от първия род е например сблъскването на две еластични топки. Ако едната топка е неподвижна, а другата я удря с определена скорост на движение.
Ако става сега въпрос, да разберем едно такова явление, това може да се постигне само благодарение на това, като превърнем непосредствено явяващото се сетивата в понятия.
Това ние ще успеем до такава степен, че да не остане нищо от достъпната за сетивата действителност, която да не бъде проникнато от понятията. Ние виждаме как една топка идва, удря другата, как последната се движи по-нататък. Ние сме разбрали това явление, когато от масата, посоката и скоростта на първата и от масата на втората можем да дадем скоростта и посоката на последната; когато видим, че при дадените условия трябва по необходимост да се получи посоченото явление. Последното не значи нищо друго, освен; това, което се предлага на нашите сетива, трябва да се яви като едно необходимо последствие на онова, което трябва да предположим идейно. Ако се случи това последното, ние можем да кажем, че понятие и явление се покриват.
към текста >>
Интересът, който Гьоте проявяваше към този
въпрос
, беше извънредно голям.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям.
Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Позоваваща се на Кант философия е употребила оттогава насам неизказано голяма научна сила за отговор на този
въпрос
; и днес повече от всякога във философските кръгове се проявява старание да се стигне по-близо до решението на тази задача.
Позоваваща се на Кант философия е употребила оттогава насам неизказано голяма научна сила за отговор на този въпрос; и днес повече от всякога във философските кръгове се проявява старание да се стигне по-близо до решението на тази задача.
Обаче теорията на познанието, която в настоящето е станала именно един научен въпрос на времето, не трябва да бъде нищо повече освен подробен отговор на въпроса: Как е възможно познанието? Приложен към Гьоте, въпросът би гласил тогава: Как Гьоте си представяше възможността на едно познание?
към текста >>
Обаче теорията на познанието, която в настоящето е станала именно един научен
въпрос
на времето, не трябва да бъде нищо повече освен подробен отговор на въпроса: Как е възможно познанието?
Позоваваща се на Кант философия е употребила оттогава насам неизказано голяма научна сила за отговор на този въпрос; и днес повече от всякога във философските кръгове се проявява старание да се стигне по-близо до решението на тази задача.
Обаче теорията на познанието, която в настоящето е станала именно един научен въпрос на времето, не трябва да бъде нищо повече освен подробен отговор на въпроса: Как е възможно познанието?
Приложен към Гьоте, въпросът би гласил тогава: Как Гьоте си представяше възможността на едно познание?
към текста >>
Поглеждайки по-отблизо обаче установяваме, че отговарянето на повдигнатия
въпрос
съвсем не трябва да бъде поставено на върха на теорията на познанието.
Поглеждайки по-отблизо обаче установяваме, че отговарянето на повдигнатия въпрос съвсем не трябва да бъде поставено на върха на теорията на познанието.
Когато питам за възможността на нещо, аз трябва преди това първо да съм го изследвал. Но как, когато понятието за познанието, което Кант и неговите последователи имат, и за което те питат, дали то е възможно или не, би се оказало самото то като неудържимо, ако не би могло да издържи пред една проникваща критика? Ако нашият процес на познанието би бил нещо на пълно различно от това, което Кант е дефинирал? Тогава цялата работа би била напразна. Кант е възприел общо приетото понятие на познанието и е запитал за една възможност.
към текста >>
Става първият
въпрос
на теорията на познанието.
Според това понятие познанието трябва да бъде едно изобразяване на намиращите се вън от съзнанието, съществуващи в себе си отношения на битието. Обаче върху възможността на познанието не ще може да бъде установено нищо дотогава, докато не се е отговорило на въпроса що е познанието. С това въпросът: що е познанието?
Става първият въпрос на теорията на познанието.
Следователно по отношение на Гьоте нашата задача ще бъде да покажем, какво си е представял Гьоте под познание.
към текста >>
На този
въпрос
искаме да отговорим първо съвършено самостоятелно и след това да покажем, че отговорът, който даваме, е едно последствие на Гьотевия светоглед.
Сега за нас възниква въпросът: Какво отношение има непосредствено добитото чрез опитността към онзи образ на опитността, който се е родил в процеса на познанието?
На този въпрос искаме да отговорим първо съвършено самостоятелно и след това да покажем, че отговорът, който даваме, е едно последствие на Гьотевия светоглед.
към текста >>
Но къде една действителна наука има работа, къде една такава наука има нещо общо с този
въпрос
?
Но къде една действителна наука има работа, къде една такава наука има нещо общо с този въпрос?
Да разгледаме математиката! Тя има пред себе си едно построение, което се е родило от пресичането на три прави линии: един триъгълник. Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180 градуса/. Това е едно математическо съждение. На възприятието са дадени ъглите.
към текста >>
6.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Дали нашият научен или въобще нашият възглед за света е също пълен, това е съвсем друг
въпрос
.
Следователно само крайният резултат, до който стигаме, може да бъде същият; напротив пътищата могат да бъдат различни. Въобще съвсем не се касае за това, дали отделните съждения и понятия, от които се състои нашето знание, си съвпадат, а само за това, дали накрая те ни довеждат до там, да плуваме в плавателната вода на идеята. И в тази плавателна вода трябва накрая да се срещнат всички хора, когато едно енергично мислене ги извежда над тяхното особено становище. Може да бъде възможно, щото една ограничена опитност или един непроизводителен дух да доведе до едно едностранчиво мнение, даже съвсем едностранчиво; обаче даже и най-малкият сбор от онова, което изпитваме, трябва да ни доведе накрая до идеята; защото до последната ние не се издигаме чрез една по-голяма или по-малка опитност, а единствено чрез нашата способност като човешка личност. Една ограничена опитност може да има като последствие само това, че ние изразяваме идеята по едностранчив начин, че разполагаме само върху малко средства, за да изразим светлината, която свети в нас; обаче тя въобще не може да ни попречи да направим да изгрее в нас тази светлина.
Дали нашият научен или въобще нашият възглед за света е също пълен, това е съвсем друг въпрос.
Когато сега отново пристъпваме към Гьоте, тогава много от неговите изложения, когато ги съпоставим с нашите изложения, ще ни се явят като последствия на тези последните. Ние считаме това отношение за единствено правилно между автора и тълкувател. Когато Гьоте казва /Сентенции в проза, цитр. и на др. място, стр.349./ "Когато познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз го наричам истина.
към текста >>
7.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Считаме, че налучкваме истината върху този
въпрос
, когато правилно го поставим.
Днес много се говори за граници на нашето познание. Казва се, че нашата способност да обясним съществуващото трябва да стигнем само до определена точка, при която трябва да спрем.
Считаме, че налучкваме истината върху този въпрос, когато правилно го поставим.
Защото много често пъти важното е правилно да се постави въпросът. Чрез едно такова правилно поставяне на въпроса се разпръскват множество грешки. Когато помислим, че предметът, по отношение на който в нас възниква потребността от обяснение, трябва да бъде даден, тогава ясно е, че самото дадено нещо не може да постави за нас граници. Защото за да изяви претенцията въобще да бъде обяснен, разбран, той трябва да застане пред нас сред дадената действителност. Това, което не влиза в хоризонта на даденото, то няма нужда да бъде обяснено.
към текста >>
8.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но възгледът, който развихме за този
въпрос
, може да хвърли светлина също и върху стойността и значението на човешката дейност.
Отговорът на въпроса: Що е познание? ни обясни позицията на човека във вселената.
Но възгледът, който развихме за този въпрос, може да хвърли светлина също и върху стойността и значението на човешката дейност.
Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето определение като нещо имащо по-голямо или по-малко значение.
към текста >>
Не може да има никакъв общ отговор на този
въпрос
.
Тази последната много пъти се третира така, като че тя е сбор от норми, по които трябва да се ръководи човешката деятелност. От тази гледна точка Етиката се срещу поставя на естествената наука и въобще на науката за битието. Докато тази последната трябва да ни открие законите на това, което съществува, което е, Етиката би имала да ни учи законите на това, което трябва да бъде. Етиката трябва да бъде един кодекс на всички идеали на човека, един подробен отговор на въпроса: що е добро? Обаче една такава наука е невъзможна.
Не може да има никакъв общ отговор на този въпрос.
Етичното /моралното/ действие е един продукт на това, което налага своето право в индивида; то е винаги дадено в отделния случай, никога в общото. Не съществуват никакви общи закони върху това, което човек трябва да върши или не. Не бива да считаме като такива отделните правни устави на различните народи. Те не са нищо друго освен излияния на индивидуални намерения. Това, което една или друга личност е почувствала като морален мотив, то се е предало на цял един народ, станало е "право на този народ".
към текста >>
9.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Кант прескача същинския теоретико-познавателен
въпрос
.
Например умът довежда психическите явления в определена връзка; разумът, като способност за образуване на идеи, обхваща тогава тази връзка така, като че тя изхожда от една душа. Обаче за самата вещ това няма значение, то е само средство за ориентиране за нашата познавателна способност. Това е съдържанието на Квантовата теоретична философия, доколкото то може да ни интересува тук. Ние виждаме веднага в тази теоретична философия противоположния полюс на Гьотевата философия. Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така.
Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос.
При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/. След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване. Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност. Вещта е едно единство на разума, а разделянето в една "вещ в себе си" и "вещ за нас" е продукт на ума.
към текста >>
Ако не би виждал криво главния
въпрос
на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност.
Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така. Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос. При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/. След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване.
Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност.
Вещта е едно единство на разума, а разделянето в една "вещ в себе си" и "вещ за нас" е продукт на ума. Следователно не е правилно да се каже, че това, което признаваме в едно отношение на дадена вещ, може да и бъде отречено в друго отношение. Защото независимо от това, дали веднъж разглеждам същата вещ под тази гледна точка, а друг път под една друга, все пак тя е едно единно цяло.
към текста >>
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за
въпрос
на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно.
към текста >>
10.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един
въпрос
, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни".
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене.
В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни".
Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай.
към текста >>
Може ли чрез сетивното наблюдение да се достави на възникналия в нашия дух
въпрос
нещо, което би могло да бъде отговор на този
въпрос
?
То трябва да ни доведе до познанието на един природен закон. Самият закон е чисто идеен. Самата потребност за една закономерност царуваща зад явленията произхожда от духа. Едно недуховно същество не би имало тези потребност. И сега ние пристъпваме към наблюдението: Какво всъщност искаме да постигнем чрез него?
Може ли чрез сетивното наблюдение да се достави на възникналия в нашия дух въпрос нещо, което би могло да бъде отговор на този въпрос?
Никога! Защото, защо при едно второ наблюдение ние би трябвало да се чувстваме по-задоволени отколкото при първото? Ако духът би бил задоволен с наблюдението на обекта, той би бил задоволен още с първия наблюдаван обект. Обаче същинският въпрос не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията. Какво идейно обяснение допуска това наблюдение, как трябва аз да го мисля, за да ми се яви то възможно?
към текста >>
Обаче същинският
въпрос
не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията.
И сега ние пристъпваме към наблюдението: Какво всъщност искаме да постигнем чрез него? Може ли чрез сетивното наблюдение да се достави на възникналия в нашия дух въпрос нещо, което би могло да бъде отговор на този въпрос? Никога! Защото, защо при едно второ наблюдение ние би трябвало да се чувстваме по-задоволени отколкото при първото? Ако духът би бил задоволен с наблюдението на обекта, той би бил задоволен още с първия наблюдаван обект.
Обаче същинският въпрос не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията.
Какво идейно обяснение допуска това наблюдение, как трябва аз да го мисля, за да ми се яви то възможно? Тези са въпросите, които възникват за нас по отношение на сетивния свят. Аз трябва да търся от глъбините на самия моя дух това, което ми липсва по отношение на сетивния свят. Щом аз не мога да си създам по-висшата природа, към която се стреми моят дух спрямо сетивната природа, то никоя сила навъншния свят не може да я създаде. Следователно резултатите на науката могат да дойдат само от духа; следователно те могат да бъдат само идеи.
към текста >>
Този
въпрос
може да зададе само онзи, който не е схванал целия
въпрос
в неговата ядка.
Срещу това не може да се каже: Каква полза от всяко схващане на света на явленията в мисли, щом може би нещата на този свят не допускат едно такова схващане на тяхната природа?
Този въпрос може да зададе само онзи, който не е схванал целия въпрос в неговата ядка.
Светът на мислите оживява в нашата вътрешност, застава срещу наблюдаемите обекти и пита: какво отношение има този заставащ срещу мене свят към самия мене? Що е той по отношение на мене? Аз съм тук с моята витаеща над всяка преходност идейна необходимост; аз имам в мене силата да си изясня сам. Обаче как обяснявам аз, това което застава срещу мене?
към текста >>
Тук е мястото, където за нас намира отговор един важен
въпрос
, който например Фридрих Теодор вишер е повдигнал многократно и е обяснил като средище на всяко философско размишление: Въпросът за връзката между духа и природата.
Тук е мястото, където за нас намира отговор един важен въпрос, който например Фридрих Теодор вишер е повдигнал многократно и е обяснил като средище на всяко философско размишление: Въпросът за връзката между духа и природата.
Какво отношение съществува между тези две същности, които постоянно ни се явяват разделени една от друга? Когато този въпрос се постави правилно, тогава неговият отговор не толкова труден, колкото изглежда. Какъв смисъл може да има въпросът? Той не се задава от едно същество, което би стояло като едно трето лице над природата в духа и от тази точка на своето положение би изследвало онази връзка, а се задава от едното от двете същества, от самия Дух. Този последният пита: Какво отношение съществува между мене и природата?
към текста >>
Когато този
въпрос
се постави правилно, тогава неговият отговор не толкова труден, колкото изглежда.
Тук е мястото, където за нас намира отговор един важен въпрос, който например Фридрих Теодор вишер е повдигнал многократно и е обяснил като средище на всяко философско размишление: Въпросът за връзката между духа и природата. Какво отношение съществува между тези две същности, които постоянно ни се явяват разделени една от друга?
Когато този въпрос се постави правилно, тогава неговият отговор не толкова труден, колкото изглежда.
Какъв смисъл може да има въпросът? Той не се задава от едно същество, което би стояло като едно трето лице над природата в духа и от тази точка на своето положение би изследвало онази връзка, а се задава от едното от двете същества, от самия Дух. Този последният пита: Какво отношение съществува между мене и природата? А това не значи нищо друго освен: как мога за да се доведа сам до едно отношение към стоящата срещу мене природа? Как мога да изразя това отношение според живеещите в мене потребности?
към текста >>
Обаче един правилен
въпрос
е вече половин отговор.
Този последният пита: Какво отношение съществува между мене и природата? А това не значи нищо друго освен: как мога за да се доведа сам до едно отношение към стоящата срещу мене природа? Как мога да изразя това отношение според живеещите в мене потребности? Аз живея в идеи; каква идея отговаря на природата, как мога аз да изразя като идея това, което съзерцавам като природа? Често пъти става така, че сами си затваряме пътя за един задоволителен отговор чрез едно погрешно поставяне на въпроса.
Обаче един правилен въпрос е вече половин отговор.
към текста >>
Тогава ще констатирам, че в отговор на моя
въпрос
ми се явяват механически, химически или други процеси.
Тази дефиниция събужда представата, като че понятието за инертното в себе си тяло е абстрахирано от света на явленията. И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към самата същност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко с главата надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата също така. Обаче това е съвсем неправилно. Понятието за едно инертно тяло се ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят?
Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси.
Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения. Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка. Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено. Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ.
към текста >>
11.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За неговата цел това е първо единствено важния
въпрос
.
Но и тук неговото схващане е съществено различно от това, което обикновено се разбира под тази част на оптиката. Той не иска да обясни от строежа на окото неговите функции, а иска да разгледа окото при различни условия, за да стигне до познанието на неговите способности и сили. Неговият подход е и тук по същество наблюдателен. Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.? Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането.
За неговата цел това е първо единствено важния въпрос.
Другият, строго погледната, не принадлежи на областта на физиологичната теория на цветовете, а на учението за човешкия организъм, т.е. на общата физиология. Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
към текста >>
12.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Естествено този последен
въпрос
съвсем не бе засегнат от нашите горни обяснения.
Досега ние говорихме за пространството като за едно отношение. Но пита се сега: Нима съществува само това отношение на нещата разположени едно до друго? Или за всяко нещо съществува едно абсолютно определение на място?
Естествено този последен въпрос съвсем не бе засегнат от нашите горни обяснения.
Но нека изследваме, дали съществува също едно такова отношение на място, едно съвсем определено "тук". Какво означавам аз в действителност, когато говоря за едно такова "тук"? Нищо друго, освен че посочвам един предмет, на който този, за който всъщност става дума, е непосредствено съседен. "Тук" значи в съседство с един назован от мене обект. С това обаче аз свеждам абсолютната даденост за място към едно пространствено отношение.
към текста >>
13.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В какво се състоеше тази закономерност, това не можеше да открие нито той, докато се движеше теоретизирайки в областта на живописта, нито пък сведущи живописци можаха да му дадат едно задоволително сведение върху този
въпрос
.
Когато Гьоте пристъпи към разглеждане същността на цветовете, това беше един художествен интерес, който го доведе до този предмет. Неговият интуитивен дух скоро разбра, че нанасянето на боите /цветовете/ в живописта е подчинено на една дълбока закономерност.
В какво се състоеше тази закономерност, това не можеше да открие нито той, докато се движеше теоретизирайки в областта на живописта, нито пък сведущи живописци можаха да му дадат едно задоволително сведение върху този въпрос.
Наистина те знаеха практически, как трябва да размесват и употребяват боите, но не можеха да се изкажат в понятия върху това. Когато в Италия Гьоте застана не само срещу най-висшите творения на изкуството от този род, но и срещу великолепно оцветената природа, в него се събуди особено силно стремежът да познае природните закони на цветовете.
към текста >>
Относно историята на този
въпрос
самият Гьоте прави една подробна изповед в "История на теорията на цветовете".
Относно историята на този въпрос самият Гьоте прави една подробна изповед в "История на теорията на цветовете".
Тук ние искаме да обясним само психологически и фактическата страна.
към текста >>
Това е съвършено друг
въпрос
.
С това ни най-малко не се засягат външните устройства, чрез които става това, материалните процеси в материята.
Това е съвършено друг въпрос.
Че в етера става някакъв процес на трептене, докато пред мене застава "червеният" цвят, това не искаме да оспорваме. Обаче това, което действително произвежда едно възприятие, то няма, както вече показахме, нищо общо със същността на съдържанието.
към текста >>
Същото важи и за много разисквания днес
въпрос
: дали на основата на природните явления: светлина, топлина, електричество и т.н.
Същото важи и за много разисквания днес въпрос: дали на основата на природните явления: светлина, топлина, електричество и т.н.
не стои една и съща форма на движението на етера? Неотдавна Харц показа, че разпространението на електрическите въздействия в пространството е подчинено на същите закони както и разпространението на действията на светлината. От това може да се заключи, че вълни, както те са носители на светлината, стоят също и на основата на електричеството. Досега даже също се приемаше, че в слънчевия спектър действува само един вид вълново движение, което, според това, дали пада върху светлинни, топлинни или химически реагенти, ражда светлинни, топлинни или химически действия.
към текста >>
14.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Върху този
въпрос
аз вече се изказах в този труд.
Днес много се говори за плодотворното развитие на естествените науки в 19-я век. Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности. Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни.
Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд.
В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления. Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие. Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими.
към текста >>
15.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този
въпрос
трябва да отговорим с не.
Накрая на своята сказка Оствалд казва: "Енергията, колкото и необходима и полезна да бъде тя за разбирането на природата, достатъчна ли е също тя за тази цел /именно за обяснение на света на телата/? Или има явления, които не могат да бъдат представени чрез досега известните закони на енергията в тяхната пълнота?.....
Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този въпрос трябва да отговорим с не.
Колкото и огромни да са предимствата, които енергийното схващане на света има пред механическото или материалистичното, както ми се струва, още отсега могат да бъдат посочени точките, които не могат да бъдат покрити чрез познатите главни принципи на енергетиката и които поради това сочат към съществуването на принципи които са над тях. Енергетиката ще остане наред с тези нови принцип. Само че в бъдеще тя не ще бъде, както трябва да я считаме днес, най-обхватният принцип за овладяването на природните явления, а вероятно ще се яви като един особен случай на още по-общи отношения, за чиято форма засега едва ли можем да имаме някакво предчувствие."
към текста >>
16.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В едно историческо изложение не може да се даде пълното обяснение върху засегнатия тук
въпрос
.
В едно историческо изложение не може да се даде пълното обяснение върху засегнатия тук въпрос.
Който търси едно такова обяснение, него аз си позволявам да насоча към моите книги върху духовната наука. Ако и тези книги да се стремят да дадат в една най-общодостъпна форма на описание светогледа, чиито гледни точки и цели са скицирани тук, все пак аз вярвам, че е възможно да се познае и в дрехата на тази форма на описание, как този светоглед почива на една сериозно преследвана философска основа и от тази основа се стреми да проникне в света, който човешката душа може да види, когато тя добие чрез вътрешната работа способността да наблюдава без помощта на тялото.
към текста >>
17.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние ще се върнем по-подробно върху този
въпрос
.
За нея изглежда като че нашата класическа епоха не съществува. Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот. Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер). Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него. Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление.
Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос.
Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
към текста >>
18.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Дали вън от полето на нашето наблюдение съществуват и други предмети и какво е тяхното естество, за сега ще оставим съвсем настрана този
въпрос
.
Следователно две области стоят една срещу друга, нашето мислене и предметите, с които то се занимава. Доколкото последните са достъпни за нашето наблюдение, те се наричат съдържание на опитността.
Дали вън от полето на нашето наблюдение съществуват и други предмети и какво е тяхното естество, за сега ще оставим съвсем настрана този въпрос.
Нашата следваща задача ще бъде, да разграничим строго всяка една от посочените области, опитността и мисленето. Ние трябва първо да имаме пред нас опитността и определено очертание и след това да изследваме природата на мисленето. Ще пристъпим към първата задача.
към текста >>
19.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Трябва да повдигнем още един
въпрос
, който ще ни доведе до втория фактор, който трябва да разгледаме относно науката на познанието, а именно до мисленето.
Трябва да повдигнем още един въпрос, който ще ни доведе до втория фактор, който трябва да разгледаме относно науката на познанието, а именно до мисленето.
към текста >>
От отговора на този
въпрос
зависи извънредно много.
Трябва ли да считаме начина, по който досега се запознахме с опитността, като нещо основано в самата същност на нещата? Дали този начин е едно свойство на действителността?
От отговора на този въпрос зависи извънредно много.
Ако наистина този начин е едно съществено свойство на нещата на опитността, ако той е нещо, което в истинския смисъл на думата подхожда на тяхната природа, тогава въобще не можем да разберем, не можем да видим, как можем да се издигнем над тази степен на познанието. Би трябвало просто да се заловим да записваме като несвързани бележки всичко, което възприемаме, и този сборник от такива бележки би бил нашата наука. Защото, защо ще бъде нужно да търсим връзката на нещата, ако пълната им изолираност, която им е присъща във формата на опитността, би било тяхното истинско свойство? Съвършено различно биха стояли нещата, ако в тази форма на действителността бихме имали работа не с нейната същност, а с нейната съвсем незначителна външна страна, ако бихме имали пред нас само една обвивка на истинската същност на света, която ни закрива този свят и ни кара да го изследваме по-нататък. Тогава би трябвало да се стремим да проникнем през тази обвивка.
към текста >>
Отговорът на този
въпрос
е даден в следващото изложение.
Ние би трябвало да изходим от тази първа форма на света, за да овладеем неговите истински (съществени) свойства. Би трябвало да преодолеем явлението (външния облик) за сетивата, за да развием от това една по-висша форма на явлението.
Отговорът на този въпрос е даден в следващото изложение.
към текста >>
20.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния
въпрос
.
Самият той никога не е обяснил това по този начин. Трябва именно да бъде установено, че полето на мисълта е единствено човешкото съзнание. След това трябва да бъде показано, че поради това обстоятелство светът на мислите не губи нищо от своята обективност. Хегел изтъква само обективната страна на мисълта; но понеже това е по-лесно, по-голяма част от хората виждат субективната страна; и на това множество се струва, че Хегел е третирал, мистифицирал нещо чисто идейно като една вещ. Даже много съвременни учени не са се освободили от тази грешка.
Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния въпрос.
Съгласни сме, че тук за нашата разсъдъчна способност съществува една трудност. Но вярваме, че всяко енергично мислене може да я преодолее. Трябва да си представим две неща: Че първо ние дейно произвеждаме като явление идейния свят и същевременно, че това, което дейно произвеждаме, на което дейно даваме съществуване, почива на своите собствени закони. Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само пасивно, наблюдателно. Но това съвсем не е едно безусловно изискване.
към текста >>
21.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Че такъв би бил случаят, това е едно твърде много разпространено мнение и затова ние трябва да разгледаме този
въпрос
по-отблизо.
Аз имам пълно съзнание за това, че съществува една вътрешна основана хармония на всички мисли, че светът на мислите е един единен свят. Ето защо всяка такава изолираност е за нас нещо противоприродно, една неистина. Щом сме се издигнали дотам, че целият наш мисловен свят да носи характера на една съвършена, вътрешна съгласуваност, тогава ние добиваме чрез нея онова задоволство, към което нашият дух се стреми тогава ние се чувстваме в притежание на истината. Виждайки истината във всеобщата съгласуваност на всички понятия, с които разполагаме, пред нас възниква въпросът: Нима мисленето има някакво съдържание независимо от света на сетивните явления? Не остава ли пълна празнота, един чист призрак, когато си представим настрана всяко сетивно съдържание.
Че такъв би бил случаят, това е едно твърде много разпространено мнение и затова ние трябва да разгледаме този въпрос по-отблизо.
Както вече отбелязахме по-горе, съвременните философи си представят цялата система от понятия само като една фотография на външния свят. Без съмнение те са съгласни с това, че нашето знание се развива във формата на мисленето, но изискват от една "строго обективна наука" тя да вземе своето съдържание само отвън. Външният свят трябва да достави материала, който се влива в нашите понятия. Без този материал на външния свят тези
към текста >>
22.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние ще се върнем отново към този
въпрос
.
Който не предполага това, трябва или да счита всяко свързване на мисълта като един произвол на субективния дух, или трябва да приеме, че единството се намира зад изживения от него свят и ни принуждава по един непознат начин да приведем разнообразието към единство. Тогава ние свързваме мисли без да разберем истинските основи на връзката, която установяваме; тогава не ние познаваме истината, а тя ни е наложена отвън. Всяка наука, която изхожда от тези предпоставки, бихме искали да я наречем догматична.
Ние ще се върнем отново към този въпрос.
Всеки подобен научен възглед ще се сблъска с трудностите, когато ще трябва да посочи причините, защо извършваме това или онова свързване на мислите. Тя ще трябва следователно да търси субективни причини на свързването на обекти, чиято обективна връзка остава скрита за нас. Защо изработвам аз едно съждение, щом вещта, която изисква съпринадлежността на понятието за подлога и на това на сказуемото няма нищо общо с произнасянето на едно такова съждение?
към текста >>
Кант направи от този
въпрос
изходна точка на своя критичен труд.
Кант направи от този въпрос изходна точка на своя критичен труд.
Ние намираме в началото на неговата книга "Критика на чистия разум" въпроса: Как са възможни а приори синтетични съждения? т.е., как е възможно аз да съединя две понятия (подлог, сказуемо), когато съдържанието на едното не се съдържа в другото и когато съждението не е само едно съждение изведено от опитността, т.е. когато то не е установяването на един единствен факт? Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността.
към текста >>
23.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Върху този
въпрос
е създадена една особена теория, като че мислите, за които нямаме съзнание в момента, са запазени в нашия дух; само че те се намират под прага на съзнанието.
Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото. Мисълта не се отнася към нашия дух по начин различен от този на светлината към окото, на звука към ухото. Без съмнение, никому не хрумна да счита цвета като нещо, което се отпечатва на окото като нещо трайно оставащо в него, което се задържа в него. Обаче този възглед преобладава при духа. За всеки предмет в съзнанието трябва да се образува една мисъл, която след това остава в него, за да бъде извлечена после при нужда.
Върху този въпрос е създадена една особена теория, като че мислите, за които нямаме съзнание в момента, са запазени в нашия дух; само че те се намират под прага на съзнанието.
Тези приключенски възгледи се разпадат в нищо веднага, когато помислим, че светът на идеите е един свят определен от самия него. Какво общо има това определено чрез самото себе си съдържание с множеството се определя така, защото винаги една част от съдържанието е независима от другата. Нещата са съвършено ясни. Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен. Следователно неопределено много надарени с дух индивиди могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите.
към текста >>
24.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Днес обаче опитите, които бяха направени тук и там за въвеждането на този метод, са успели това е без съмнение друг
въпрос
.
Нуждата от един такъв метод в естествената наука възникваше постоянно, макар и не така гениално както у него, но все пак не по-малко настоятелно.
Днес обаче опитите, които бяха направени тук и там за въвеждането на този метод, са успели това е без съмнение друг въпрос.
към текста >>
25.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Около тези истини се въртеше известния спорен
въпрос
на Кант и Шилер.
Този възглед е имал предвид също и Гьоте, когато е казал: "Лесинг, който неволно е чувствал известно ограничение, влага в устата на един от своите герои думите: Никой не трябва да трябва. Един остроумен, весело настроен човек е казал: Който иска, той трябва. Един трети, несъмнено един образован, прибави към това: Който разбира, той също иска”. Следователно за нашето действане не съществува някакъв друг подтик освен нашето разбиране. Без да се яви някакво принуждение, свободният човек действа според своето разбиране, според заповедите, които сам си дава.
Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер.
Кант стоеше на становището на повелението на дълга. Той считаше, че унижава моралния закон, ако го направи да зависи от човешката субективност. Според неговия възглед човекът действа морално само тогава, когато при действието се освобождава от всички субективни подтици и се преклонява чисто на величието на дълга. Шилер виждаше в този възглед едно унижение на човешката природа. Нима тази човешка природа е така лоша, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална!
към текста >>
26.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Основният теоретико-познавателен
въпрос
на Кант.
3. ІІ.
Основният теоретико-познавателен въпрос на Кант.
към текста >>
27.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
ВЪПРОС
НА КАНТ
ВЪПРОС НА КАНТ
към текста >>
Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този
въпрос
води своето начало още от Лок.
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука.
Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок.
Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони. Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум". Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
Основният теоретико-познавателен
въпрос
на Кант е следният: По какъв начин са възможни синтетическите съждения..............Да разгледаме този
въпрос
от гледна точка на неговата лишеност от предпоставки.
Основният теоретико-познавателен въпрос на Кант е следният: По какъв начин са възможни синтетическите съждения..............Да разгледаме този въпрос от гледна точка на неговата лишеност от предпоставки.
Кант поставя този въпрос, защото поддържа мнението, че можем да постигнем безусловно достоверно знание само тогава, когато сме в състояние д докажем правилността на синтетическите съждения............. Той казва: "В разширението на посочената по-горе задача е включена едновременно възможността за чистата употреба на разума при обосноваването и излагането на всички науки, които съдържат теоретическо познание........на предмета."/2/
към текста >>
Кант поставя този
въпрос
, защото поддържа мнението, че можем да постигнем безусловно достоверно знание само тогава, когато сме в състояние д докажем правилността на синтетическите съждения............. Той казва: "В разширението на посочената по-горе задача е включена едновременно възможността за чистата употреба на разума при обосноваването и излагането на всички науки, които съдържат теоретическо познание........на предмета."/2/
Основният теоретико-познавателен въпрос на Кант е следният: По какъв начин са възможни синтетическите съждения..............Да разгледаме този въпрос от гледна точка на неговата лишеност от предпоставки.
Кант поставя този въпрос, защото поддържа мнението, че можем да постигнем безусловно достоверно знание само тогава, когато сме в състояние д докажем правилността на синтетическите съждения............. Той казва: "В разширението на посочената по-горе задача е включена едновременно възможността за чистата употреба на разума при обосноваването и излагането на всички науки, които съдържат теоретическо познание........на предмета."/2/
към текста >>
Този
въпрос
, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки?
Този въпрос, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки?
Съвсем не, тъй като той постави възможността на безусловно достоверната система на знанието в зависимост от това, че тя се построява, само синтетически и такива съждения, които се получават независимо от какъвто и да е опит. Кант нарича систематически съждения такива, при които понятното на сказуемото прибавя към понятието на подлога нещо, намиращо се напълно вън от този последния, "макар и то да стои във свръзка с него"/2/, докато в аналитическите съждения сказуемото изразява нещо, което вече се съдържа /в скрита форма/ в подлога. Тук не е място да се впускаме в остроумните възражения на Йоханес Ремке/3/ против едно такова деление на съжденията. За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с помощта на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото. Ако заедно с Кант наречем този род съждения синтетически, ние все така можем да признаем, че познанията във форма на съждения могат да се добият само тогава, когато съединението на сказуемото с подлога бъде такова синтетично.
към текста >>
Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен
въпрос
, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/.
Той просто ги пренася, като предразсъдъци, от догматическата философия и ги поставя в основата на своите критически изследвания. Догматическата философия ги предполага като значими и просто ги прилага за постигането на съответствуващото за тях знание. Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост? Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа.
Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/.
Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита.
към текста >>
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този
въпрос
по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание". Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
28.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Доколкото гносеологически става
въпрос
за заблуждение, то може да се намира само вътре в акта на познанието.
Доколкото гносеологически става въпрос за заблуждение, то може да се намира само вътре в акта на познанието.
Измамата на сетивата не може да бъде заблуждение. Когато при изгрев луната изглежда по-голяма, отколкото когато се намира на зенита, имаме работа не със заблуждение, а с факта добре обоснован в законите на природата. Грешката в познанието би възникнала само когато при съчетанието на данните на възприятията в мисленето, бихме изтълкували по неправилен начин споменатото по-горе "по-голямо" или "по-малко". Но това тълкуване се съдържа вече вътре в акта на познанието.
към текста >>
За мене може да възникне
въпрос
по повод на нещата само, когато те ми са "дадени".
Цялата трудност в разбирането на познанието се състои в това, че ние не произвеждаме съдържанието на света из самите нас. Ако ние бихме вършили това, не би съществувало въобще никакво познание.
За мене може да възникне въпрос по повод на нещата само, когато те ми са "дадени".
Това, което произвеждам, аз го снабдявам с определения; по този начин за мене отначало не е нужно да питам за тяхната законност.
към текста >>
29.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Другият
въпрос
гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот.
към текста >>
Този
въпрос
не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние.
И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение.
към текста >>
В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория
въпрос
, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята.
В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия.
Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение. За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден. Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него.
към текста >>
30.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този
въпрос
нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва. Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката.
А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този
въпрос
." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници.
Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници.
Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>
И ако не, с кой друг
въпрос
той трябва да се свърже по необходимост?
А това ни насочва пряко към гледището, от което тук предстои да се разглеждат нещата. Редно ли е въпросът за свободата на нашата воля изобщо да се поставя едностранно сам за себе си?
И ако не, с кой друг въпрос той трябва да се свърже по необходимост?
към текста >>
И едва от неговия отговор ще зависи каква позиция да заемем спрямо същинския
въпрос
за свободата.
Ако има разлика между един осъзнат мотив за моето действие и една неосъзната подбуда, тогава от първия ще произтече действие, което трябва да се преценява по-иначе, отколкото това, последвало от сляп порив. Следователно въпросът за тази разлика ще стои на първо място.
И едва от неговия отговор ще зависи каква позиция да заемем спрямо същинския въпрос за свободата.
към текста >>
На този
въпрос
е отделяно твърде малко внимание, тъй като онова, което представлява неделимо цяло - човекът, за съжаление винаги е бивало разделяно на две части.
Какво означава да притежаваш знание за причините на своите действия?
На този въпрос е отделяно твърде малко внимание, тъй като онова, което представлява неделимо цяло - човекът, за съжаление винаги е бивало разделяно на две части.
Правело се е разлика между действащия и опознаващия, при което без значение остава тъкмо онзи, за когото преди всичко става дума: Действащият въз основа на познанието.
към текста >>
И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния
въпрос
на науката за човека.
Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността. При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство. Модерното естествознание обича такива аналогии.
И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека.
До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства.
към текста >>
31.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но че без мисленето философът не може да се сдобие със знания по този
въпрос
- това поначало е ясно.
Какъвто и принцип да създадем, ние сме длъжни да посочим къде сме го наблюдавали, или пък да го изразим като една ясна мисъл, възпроизводима за всекиго другиго. Заговори ли за основните си принципи, на всеки философ се налага да си служи с понятийната форма, а оттук и с мисленето. По такъв начин той косвено признава, че мисленето е предпоставка за неговата дейност. Нека тук все още да не уточняваме дали мисленето или нещо друго е главен елемент на световното развитие.
Но че без мисленето философът не може да се сдобие със знания по този въпрос - това поначало е ясно.
При възникване на явленията в света мисленето може да играе второстепенна роля, обаче при възникването на даден възглед за тях то несъмнено придобива главна роля.
към текста >>
32.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
За да отговорим на този
въпрос
, трябва да отстраним от полето на нашето наблюдение всичко привнесено там от мисленето.
За да отговорим на този въпрос, трябва да отстраним от полето на нашето наблюдение всичко привнесено там от мисленето.
Защото в съответния момент съдържанието на нашето съзнание винаги е проникнато по най-разнообразен начин от понятия.
към текста >>
Едно просто разсъждение дава отговор на този
въпрос
.
Едно просто разсъждение дава отговор на този въпрос.
Когато стоя в края на една алея, дърветата в другия, отдалечения край ми изглеждат по-малки и по-нагъсто, отколкото там, където съм застанал. Променя ли мястото, от което извършвам наблюдението си, образът на моите възприятия става друг. Следователно във вида, в който ми се представя, той зависи от някакво обстоятелство, свързано не с обекта, а изхождащо от мен, възприемащия. За една алея е напълно безразлично къде стоя, но образът, който получавам за нея, зависи значително от това. За Слънцето и планетната система също така е безразлично, че хората ги съзерцават именно от Земята.
към текста >>
33.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Който застъпва възгледа, че целият възприеман свят е само свят на представите, и то като въздействие на непознатите за мен неща върху моята душа, за него същинският
въпрос
на познанието се свежда естествено не до съществуващите само в душата представи, а до нещата, които се намират отвъд нашето съзнание и са независими от нас.
Който застъпва възгледа, че целият възприеман свят е само свят на представите, и то като въздействие на непознатите за мен неща върху моята душа, за него същинският въпрос на познанието се свежда естествено не до съществуващите само в душата представи, а до нещата, които се намират отвъд нашето съзнание и са независими от нас.
Той пита: колко от тях можем да опознаем косвено, след като те не са пряко достъпни за нашето наблюдение? Застъпващият това становище се интересува не за вътрешната взаимовръзка на своите осъзнати възприятия, а за техните вече неосъзнавани причини, които имат независещо от него битие, докато възприятията - по негово мнение - изчезват, щом той отвърне сетивата си от нещата. Според това гледище нашето съзнание функционира като огледало, чиито образи на определени предмети изчезват в мига, в който отразяващата му повърхност не е обърната към тях. Но който не вижда самите неща, а само техните огледални отражения, той трябва от поведението им чрез заключения да се осведоми непряко за естеството на нещата. Такова становище заема по-новото естествознание, което използва възприятията само като последно средство, за да намери обяснение за стоящите зад тях и сами реално съществуващи процеси на материята.
към текста >>
Главен
въпрос
за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите.
Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите.
За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз. Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им.
към текста >>
Поставен най-общо, този
въпрос
е абсурден.
И така какво представлява възприятието?
Поставен най-общо, този въпрос е абсурден.
Възприятието винаги се явява като съвсем определено, като конкретно съдържание. Това съдържание е дадено непосредствено и се изчерпва с даденото. Но по отношение на даденото може да се запита какво представлява то извън възприятието, сиреч какво представлява то за мисленето. Следователно във връзка с едно възприятие, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната интуиция, която му съответства. С оглед на това въпросът за субективността на възприятието в смисъла на критическия идеализъм изобщо не може да се поставя.
към текста >>
34.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Зададем ли си
въпрос
, на който не можем да отговорим, тогава съдържанието му може да не е ясно и прецизно във всичките си части.
Следователно предпоставките за възникването на познанието са обусловени чрез Аза и за Аза. Той сам си задава въпросите на познанието, вземайки ги от напълно ясните и прозрачните елементи на мисленето.
Зададем ли си въпрос, на който не можем да отговорим, тогава съдържанието му може да не е ясно и прецизно във всичките си части.
Не светът е този, който ни поставя въпросите, а ние самите си ги поставяме.
към текста >>
Мислимо е, че аз няма да бъда в състояние да отговоря на един
въпрос
, прочетен от мен някъде, без да познавам сферата, от която е взето съдържанието му.
Мислимо е, че аз няма да бъда в състояние да отговоря на един въпрос, прочетен от мен някъде, без да познавам сферата, от която е взето съдържанието му.
към текста >>
35.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Тук обаче възниква един важен
въпрос
.
Тук обаче възниква един важен въпрос.
Щом човешкият организъм няма дял в същността на мисленето, каква роля играе той тогава в цялостната същност на човека? Извършващото се в този организъм чрез мисленето може да няма нищо общо със същността на мисленето, но то явно има нещо общо с възникването на Азовото съзнание от това мислене. Явно в самата същност на мисленето се намира действителният
към текста >>
Аз причислявам статията му по този
въпрос
към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3).
Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие.
към текста >>
В този
въпрос
се проявява едно възражение на криво разбрания морализъм.
Но как е възможно хората да живеят съвместно, щом всеки се стреми единствено към налагане на своята индивидуалност?
В този въпрос се проявява едно възражение на криво разбрания морализъм.
Той смята, че една общност от хора е възможна само ако всички те са обединени от един съвместно установен нравствен ред. Този морализъм не разбира именно единството в света на идеите. Той не схваща, че действащият у мен свят на идеите не е по-различен от онзи у моя ближен. Това единство впрочем е просто последица от всемирния опит. Но то трябва да бъде такава последица.
към текста >>
36.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става
въпрос
.
За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия. Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова.
Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос.
Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
към текста >>
37.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Така нареченият
въпрос
за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия.
Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени.
Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия.
Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила.
към текста >>
38.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Яснота по този
въпрос
, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга.
Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга.
Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото. Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н. Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно.
към текста >>
39.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
На нашите научни доктрини също не бива повече да се придава вид, като че ли тяхното признаване е
въпрос
на безусловна принуда.
На нашите научни доктрини също не бива повече да се придава вид, като че ли тяхното признаване е въпрос на безусловна принуда.
Никой от нас не желае да озаглавява свое научно съчинение, както Фихте навремето: „Пределно ясно уведомление на широката общественост относно истинската същност на най-новата философия. Опит за принуждаване на читателите към разбиране." Днес никой не трябва да бъде принуждаван към разбиране. Ако някаква особена, индивидуална нужда не подтиква някого към даден възглед, от него ние не изискваме нито признание, нито одобрение. В наше време ние не искаме да втълпяваме познания дори на незрелия човек - детето, а се опитваме да развием неговите способности, та да не се нуждае от принуда към разбиране, а да иска да разбере.
към текста >>
40.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Опитах се да покажа, че при Ницше не става
въпрос
за промяна на убеждения, а само за възходящо движение, за естествено развитие на една личност, която все още не е открила съответстващата форма за своите възгледи, когато е писала първите си творби.
Както направих аз. По-ранните книги ни разкриват Ницше като търсещ. В тях той се представя като устремен нагоре. В късните му творби го виждаме издигнат на връх, чиято височина подобава на самобит-ната му духовна натура. В повечето издадени досега книги за Ницше развитието му е представено така, сякаш той, в различните времена, е имал малко или повече различаващи се едно от друго убеждения в своите произведения.
Опитах се да покажа, че при Ницше не става въпрос за промяна на убеждения, а само за възходящо движение, за естествено развитие на една личност, която все още не е открила съответстващата форма за своите възгледи, когато е писала първите си творби.
към текста >>
41.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става
въпрос
за съзнателно обмисляне.
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите.
Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне.
Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането.
към текста >>
Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен
въпрос
.
Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси? Какво в нас желае всъщност „истината“?
Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос.
Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте.
към текста >>
Дали Фихте си е задавал този
въпрос
?
„Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината?
Дали Фихте си е задавал този въпрос?
Дали са го правили други, които са дали свидетелство за истината?
към текста >>
Ницше обаче задава този
въпрос
.
Ницше обаче задава този въпрос.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт.
към текста >>
Ницше смята един такъв
въпрос
за невъзможен.
Истината трябва да подчини света на духа и по този начин да служи на живота. Тя има стойност само като условие за живот. Може ли да се продължи по-нататък и да се попита: Каква стойност има сам по себе си животът?
Ницше смята един такъв въпрос за невъзможен.
Той приема като факт, над който не желае да разсъждава, че всяко живо същество иска да живее толкова пълнокръвно, колкото е възможно. Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици.
към текста >>
На мнение е, че едно здраво мислене създава това, което може, и не се измъчва с безполезния
въпрос
какво не може.
Той приема без логическо съмнение възгледи, за които решава животът. По този начин мисленето му запазва сигурен, свободен характер. То не се обърква от колебания като: дали едно твърдение е „обективно“ истинно, дали то прекрачва границите на възможностите на познанието и т.н. Когато Ницше познае стойността на дадено съждение за живота, той повече не пита за друго по-нататъшно „обективно“ значение и валидност на същото. Не го е грижа за границите на познанието.
На мнение е, че едно здраво мислене създава това, което може, и не се измъчва с безполезния въпрос какво не може.
към текста >>
42.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
С този
въпрос
и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце.
Що за идеали са създали тези презрители на реалността? Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното! Какво означават аскетичните идеали?
С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце.
(„Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>
Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става
въпрос
за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа.
Това е описание на начин на естетическата наслада, което се среща само при философа. Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича красивото „une promesse de bonheur“*.
Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става въпрос за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа.
Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
към текста >>
Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този
въпрос
.
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт. Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в реалността? Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие.
Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.
към текста >>
43.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
При „кой“ няма вече
въпрос
, а отговорът е налице в питащия: въпросът намира отговор в самия себе си.
Идеалът „човек“ се реализира, когато християнският възглед се преобръща в изречението: „Аз, този единствен, съм човекът.“ Въпросът „Какво е човекът? “ се променя сега в личното „Кой е човекът? “ При „какво“ се търси понятие, което да се реализира.
При „кой“ няма вече въпрос, а отговорът е налице в питащия: въпросът намира отговор в самия себе си.
към текста >>
Основният
въпрос
в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо.
Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима.
Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо.
Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
към текста >>
Въпросът е поставен от Ницше в неговата „История“ и с този
въпрос
той вече стои на мястото, което е описал в гореспоменатите (на стр.
Какво е жизнеутвърждаващо в историческото разглеждане?
Въпросът е поставен от Ницше в неговата „История“ и с този въпрос той вече стои на мястото, което е описал в гореспоменатите (на стр.
20) изречения от „Отвъд доброто и злото“.
към текста >>
44.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Не става
въпрос
за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите.
Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация. Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно.
Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите.
Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“. Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане.
към текста >>
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става
въпрос
да се руши някоя идейна насока или културно явление.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление.
Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката.
към текста >>
За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния
въпрос
.
Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос.
Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. „Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морал-но изразено като несправедливост)? Но какво трябва да се запитаме още веднъж?
към текста >>
3) Не става
въпрос
за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство.
Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр.
3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство.
Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка. Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на интуицията му.
към текста >>
45.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният
въпрос
как да се живее с тези идеи.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му.
Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи.
към текста >>
46.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния
въпрос
“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
47.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз не исках да напиша една "История" на мистиката от тази епоха, а само да отговоря на този
въпрос
.
Аз не исках да напиша една "История" на мистиката от тази епоха, а само да отговоря на този въпрос.
Да изменя нещо от този отговор, за това, според моето мнение, не ми дават никакъв повод публикуваните излезли от 20 години насам върху този въпрос. Ето защо писанието може да остане по същество неизменено.
към текста >>
Да изменя нещо от този отговор, за това, според моето мнение, не ми дават никакъв повод публикуваните излезли от 20 години насам върху този
въпрос
.
Аз не исках да напиша една "История" на мистиката от тази епоха, а само да отговоря на този въпрос.
Да изменя нещо от този отговор, за това, според моето мнение, не ми дават никакъв повод публикуваните излезли от 20 години насам върху този въпрос.
Ето защо писанието може да остане по същество неизменено.
към текста >>
48.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Графиня и граф Врокдорф ме бяха поканили да говоря за мистиката пред един кръг от слушатели,за които този
въпрос
беше един важен жизнен
въпрос
.
Това, което излагам в настоящия труд, съставляваше преди това съдържанието на лекция, които изнесох миналата зима в Теософската библиотека в Берлин.
Графиня и граф Врокдорф ме бяха поканили да говоря за мистиката пред един кръг от слушатели,за които този въпрос беше един важен жизнен въпрос.
Преди 10 години аз не бях се осмелил още да изпълня подобно желание. Не че тогава светът на идеите, които днес застъпвам, не живееха още в мене. Този свят на идеите се съдържа изцяло в моята "Философия на свободата"/Берлин, 1894 година, Емил Фелбер/. Но аз да изразя този свят от идеи, както върша това днес, и да ги поставя за основа на едно разглеждане, както става в настоящия труд, за това се изисква още нещо съвършено друго, а не само да бъде човек твърдо убеден в тяхната мисловна истина. За това се изисква една интимна обхода с този идеен свят, каквато могат да създадат само много години от живота.
към текста >>
Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този
въпрос
, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма.
Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия. Неотдавна аз посветих на Ернст Хекел една книга върху светогледите на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в която оправдавах неговият мисловен свят. В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус. Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист".
Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма.
И който би сторил това, би бил считан за глупак от разумните хора.
към текста >>
Приемайки го, те вършеха това, като казваха: "Един такъв труд като уводите на Рудолф Щайнер към естествено-научните трудове на Гьоте трябва да се счита като най-добрият, който въобще е бил написан по този
въпрос
".
Но общо взето той лесно ще пренесе това. За него тези недоразумения са много самопонятни, когато си представи духовното разбиране на своите критици. Аз поглеждам не без хумористични чувства назад върху някои "критични" съждения, които съм изпитал в моя път като писател. Аз писах върху Гьоте и във връзка с него. Това, което казах, звучеше за някои така, че то можеше да се побере в техните шаблонни мисли.
Приемайки го, те вършеха това, като казваха: "Един такъв труд като уводите на Рудолф Щайнер към естествено-научните трудове на Гьоте трябва да се счита като най-добрият, който въобще е бил написан по този въпрос".
Когато по-късно публикувах един самостоятелен труд, бях станал вече значително по-глупав. Защото сега един доброжелателен критик даде съвет: "Преди да продължи по-нататък да реформира и да изнесе в света своята "Философия на свободата", съветваме го настоятелно да работи над себе си и се издигне до едно разбиране на онези двама философи /Юм и Кант/". За съжаление критикът познава само това, което той разбира четейки философите Кант и Юм: Той ме съветва следователно всъщност да не си представям, четейки същите философи, нищо друго, освен това, което сам си представя. Когато ще съм постигнал това, тогава той ще бъде доволен от мене.
към текста >>
49.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Старият спорен
въпрос
, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен
въпрос
.
Не всяко човешко действие носи характера на свободата. Само онова действие е свободно, което във всяка негова част е разгорено от себенаблюдението. И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз.
Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос.
Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата.
към текста >>
50.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Тези съчинения, за които става
въпрос
, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно.
Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна.
/Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно.
Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще". Що се отнася за Таулер, нас ни интересува само това, че трябва да разберем неговото преобразяване от гледна точка на това, което ще следва. Когато сравним неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение. Аз оставям настрана всички външни факти и ще разкажа вътрешните душевни процеси на "Учителя" "Под влияние на мирянина". Какво ще помисли и ще разбере моят читател под тези думи "учителят" и "мирянинът", това ще зависи напълно от неговия начин да схваща нещата; какво аз самият си представям под тези имена, не мога да зная за кого това би било от полза.
към текста >>
Тук съвсем не става
въпрос
за личността Таулер, а за една личност "въобще".
"Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно.
Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще".
Що се отнася за Таулер, нас ни интересува само това, че трябва да разберем неговото преобразяване от гледна точка на това, което ще следва. Когато сравним неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение. Аз оставям настрана всички външни факти и ще разкажа вътрешните душевни процеси на "Учителя" "Под влияние на мирянина". Какво ще помисли и ще разбере моят читател под тези думи "учителят" и "мирянинът", това ще зависи напълно от неговия начин да схваща нещата; какво аз самият си представям под тези имена, не мога да зная за кого това би било от полза.
към текста >>
Тук не става
въпрос
за това съдържание на представите, а за насоката, не за мислите, а за духовната особеност.
И при автора на тези изречения трябва да държи сметка, че съдържанието на неговите представи, на което дава насока чрез своите по-висши идеи и чувства, е съдържание на един вярващ свещеник в смисъла на неговата епоха.
Тук не става въпрос за това съдържание на представите, а за насоката, не за мислите, а за духовната особеност.
Който не живее като него в християнски догми, а в представи на естествената наука, то и предава на своите изречения други мисли; но с тези други мисли той сочи към същото направление. А това направление е онова, което води до побеждаването на себичността чрез самата тази себичност. В Аза на човека просиява най-висшата светлина. Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него.
към текста >>
Но и по този
въпрос
той изказва много ясно своето мнение.
От някои глави на споменатия животопис на Сузо би могло да изглежда, че той се е оставил ръководен не само чрез деятелността на своята собствена духовна сила, а чрез външно откровение, чрез духовни видения.
Но и по този въпрос той изказва много ясно своето мнение.
До истината се стига само чрез разумността, а не чрез някакво откровение. "Искам да ти кажа също..... Разликата между чистата истина и съмнителните видения в материя на познанието. Без никакво съмнение, едно непосредствено виждане на чистата божественост, това е чиста и абсолютна истина; а всяко видение, колкото повече то е разумно и безобразно и колкото повече е подобно на чистото виждане, толкова то е по-благоприятно." Също и Майстер Екхарт не остава никакво съмнение, че той отхвърля възгледа,който иска да вижда духовното в телесно-пространствени образи, които могат да се въз приемат като сетивни. Следователно духове от рода на Екхарт и Сузо са противници на едно схващане, каквото бе проявено в развилия се през 19-ия век спиритизъм.
към текста >>
51.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става
въпрос
за измерване и броене.
В действителността на сетивата не съществува никакъв /идеален/ кръг. Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части. Това е довело до там, да се твърди от някои страни, че в отделните области на познанието има само толкова действителна наука, колкото в тях може да се измерва и брои. Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост.
Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене.
Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
към текста >>
Ние още при Таулер можахме да загатнем за посоката, в която трябва да търсим отговор на този
въпрос
.
Напротив познанието се раздели на едно такова, което доставя знание за външните неща, и едно такова, което е самият обект, за който добиваме едно познание. Първото познание царува в науките, които добиваме върху нещата и процесите на сетивния свят; второто е в нас, когато живеем в самото добито нещо. Вторият вид познание се развива от първия. Но един и същ е светът, към който се отнасят и двата вида познание; и един и същ е човекът, който развива своята дейност и в двете. Трябва да възникне въпросът, на какво се дължи, че един и същ човек развива за един и същ свят два вида познание?
Ние още при Таулер можахме да загатнем за посоката, в която трябва да търсим отговор на този въпрос.
Тук при Николай от Куза този отговор може да бъде формулиран още по-решаващо. Човекът живее първо като отделно /индивидуално/ същество между други индивидуални същества. Към действията, които другите същества упражняват едни върху други, у него се прибавя още и /нисшото/ познание. Чрез своите сетива той получава впечатления от другите същества и преработва тези впечатления чрез своите духовни способности. Той отвръща духовен поглед отвъншните неща и гледа самия себе си, своята собствена дейност.
към текста >>
52.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Става
въпрос
, да не се оставим да бъдем заблудени от това, че Парацелзий се изразява в духа на своята епоха.
Става въпрос, да не се оставим да бъдем заблудени от това, че Парацелзий се изразява в духа на своята епоха.
Касае се напротив да познаем, какви неща има той предвид, когато, наблюдавайки природата, изказва своите идеи в изразните форми на своята епоха. Например той приписва на човека два вида плът, следователно два вида телесно устройство. "Плътта трябва да бъде разбрана така, че тя е от два вида, а именно плътта, която произхожда от Адама и плътта, която не е от Адама. Плътта от Адама е груба плът, защото тя е земна и не е нищо друго освен плът, която може да бъде вързана и хващана както дърво и камък. Другата плът не е от Адама, тя е една тънка плът и не може да бъде връзвана и хващана, защото не е направена от пръст." Що е плътта, която е от Адама?
към текста >>
53.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Този
въпрос
измъчва Яков Бьоме.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло?
Този въпрос измъчва Яков Бьоме.
Той застава в центъра на света на неговите представи. Той иска да добие един възглед за мировото Цяло, което включва в себе си дисхармонията. Защото как една представа би искала да обясни света, ако тя остави необяснена съществуващата дисхармония? Дисхармонията трябва да бъде обяснена чрез хармонията, злото чрез доброто.
към текста >>
54.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За Хераклит този
въпрос
получава своя отговор именно от тази точка.
Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал. Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията. Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество?
За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка.
От борбата на елементите, в които е разлято Божеството, от тези воюващи елементи е съграден човекът. Така той намира себе си. Така той долавя и Духа в себе си; Духът, който произхожда от Вечността. Обаче за него този Дух се ражда от борбата на елементите. Но същият този Дух трябва да усмири елементите.
към текста >>
55.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
За да получим отговор на този
въпрос
, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"?
За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата.
Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>
56.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
(Относно този
въпрос
да се види книгата на Г. Р.
Сродни с есеите били живеещите в Египет терапевти. За начина на техния живот могат да се намерят подробни пояснения в едно от съчиненията на философа Филон: „За съзерцателния живот". Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди Христос и добре позната нему.
(Относно този въпрос да се види книгата на Г. Р.
Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става дума:
към текста >>
57.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Този бил основният
въпрос
на гностиците.
За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос.
Този бил основният въпрос на гностиците.
Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос. Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият. Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения.
към текста >>
58.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме Бог, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия
въпрос
за Божественото: собствената душа.
- Ние не сме Бог; търси над нас. Питах полъха на въздуха и цялата въздушна обвивка заедно с нейните обитатели, и те отговаряха: философите, които търсеха в нас същността на нещата, се заблудиха: ние не сме Бог.
Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме Бог, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия въпрос за Божественото: собствената душа.
Тя казва: никакво око, никакво ухо не може да ти предаде какво се намира в мен. Това мога само аз. И аз ти го казвам без никакво съмнение.
към текста >>
59.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския
въпрос
.
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "резултатите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители.
Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос.
Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
към текста >>
Отговорът на този
въпрос
не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "резултатите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители. Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос.
Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
към текста >>
Този, който излага своя свръхсетивен опит не може да си прави никакви илюзии по този
въпрос
.
Тъкмо поради естеството на съвременния духовен живот, Духовната Наука е една необходима област от познанието в нашето време. От друга страна, факт е, че мнозина отричат и отхвърлят грубо това, от което най-много се нуждаят. Убеждаващата сила на "сигурните научни знания" е толкова голяма за някои духове, че те не могат да приемат тази книга за нищо друго, освен за една нечувана безсмислица.
Този, който излага своя свръхсетивен опит не може да си прави никакви илюзии по този въпрос.
Без съмнение, може да се изиска едно "неоспоримо доказателство" за това, което той твърди. Но кой би сторил това, не взема предвид, че всичко, което ще му се предложи, е една илюзия. Защото, без сам да иска, той би се стремил не към доказателства, които са свойствени на предмета, към такива, които би могъл да оцени.
към текста >>
60.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само
въпрос
на време е когато ще се отвори.
Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето сетиво". В зависимост от индивидуалността, постигането на тази цел може да трае по-дълго или по-късо време; но който е надарен с търпение и постоянство сигурно ще я постигне.
Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само въпрос на време е когато ще се отвори.
към текста >>
Един съществен
въпрос
е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях?
Един съществен въпрос е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях?
Но не по този начин трябва да се гледа на въпроса. За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере. Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
към текста >>
61.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
За изследователя на духовния живот, този
въпрос
се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане.
към текста >>
62.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тук поставяме само един
въпрос
защото, несъмнено, би могло да се получи така, че подтикът, приближаващ "азовите" последици от едно действие до човешката душа, да не се появи никога.
Не би ли могло също така и съхраненото във външния свят носещо вече "азов" характер да очаква приближаването си към човешката душа, само че отвън, както и спомените се връщат към нея, само че отвътре?
Тук поставяме само един въпрос защото, несъмнено, би могло да се получи така, че подтикът, приближаващ "азовите" последици от едно действие до човешката душа, да не се появи никога.
Но че съществуват такива последствия и че те определят отношението на света към "Азът", това веднага се проявява към една напълно възможна представа, стига внимателно да проследим горните разсъждения. В следващите страници ще проучим, дали в човешкия живот не съществува нещо, което да ни позволи да извлечем от тази "възможна" представа, една конкретна действителност.
към текста >>
Този
въпрос
е предизвикан от една повърхностна, но дълбоко вкоренена в живота представа за връзките на съдбата.
Някой би попитал: как може да се случи това, след като човешкият дух при своето превъплътяване идва в един напълно друг свят, различен от този, който той някога е напуснал?
Този въпрос е предизвикан от една повърхностна, но дълбоко вкоренена в живота представа за връзките на съдбата.
Ако отпътувам от Европа за Америка, ще намеря там едно напълно ново обкръжение. И въпреки това, животът ми в Америка ще зависи напълно от предишния ми живот в Европа.
към текста >>
63.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този
въпрос
, едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове, които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия, характерни за физическия свят.
В онази област, към която изпитва родство, тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да почувствува никакво влияние, през онези области към които не е развивала никакво родство. Тук исках да опиша само основните характерни черти на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят. По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят. Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би означавало да надхвърля рамките на този труд.
Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този въпрос, едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове, които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия, характерни за физическия свят.
Съществени подробности са посочени и в моята "Тайна наука".
към текста >>
64.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Защото има един
въпрос
, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща.
Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този
въпрос
застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
А как тези духовни образования са се сгъстили в сетивния свят това е
въпрос
за този, който копнее за едно духовно разбиране на обкръжаващия го свят.
В различните области от "царството на духовете" се намират духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област, тези първообрази все още са в зародишно състояние, а в четирите по-низши области те се оформят като духовни образования. Човешкият Дух долавя само едно смътно отражение от тези духовни отражения, когато чрез своето мислене се опитва да разбере сетивните неща.
А как тези духовни образования са се сгъстили в сетивния свят това е въпрос за този, който копнее за едно духовно разбиране на обкръжаващия го свят.
За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително, животинско и човешко царство.
към текста >>
65.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този
въпрос
има и друга страна.
Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна.
ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие.
към текста >>
66.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Единственият
въпрос
е откъде да започна, за да пробудя тези способности.
У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за висшите светове. Мистикът, гностикът и теософът винаги говорят за едни свят на душите и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват. Във всеки миг слушателят може да заяви: тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен.
Единственият въпрос е откъде да започна, за да пробудя тези способности.
Указанията могат да дадат само хората, които вече разполагат с тези способности.
към текста >>
На този
въпрос
могат да отговарят само хората, които до известна степен сами са минали през Посвещението.
Онези, които са посветени в естеството на Тайната Наука, съвсем не се учудват, че непосветените разсъждават по този начин. В какво се състои тайната на посвещението?
На този въпрос могат да отговарят само хората, които до известна степен сами са минали през Посвещението.
Но ако това е тайна, би попитал някой, какъв интерес може да представлява така нареченото тайно знание за непосветените? В основата на този въпрос лежи едно съвсем погрешно разбиране за същността на тайното знание. В действителност нещата при Тайната Наука са същите, каквито ги виждаме и в други области на човешкото познание. За средно развития човек тази наука е тайна в същия смисъл, в какъвто е тайна и писмеността за неграмотните.
към текста >>
В основата на този
въпрос
лежи едно съвсем погрешно разбиране за същността на тайното знание.
Онези, които са посветени в естеството на Тайната Наука, съвсем не се учудват, че непосветените разсъждават по този начин. В какво се състои тайната на посвещението? На този въпрос могат да отговарят само хората, които до известна степен сами са минали през Посвещението. Но ако това е тайна, би попитал някой, какъв интерес може да представлява така нареченото тайно знание за непосветените?
В основата на този въпрос лежи едно съвсем погрешно разбиране за същността на тайното знание.
В действителност нещата при Тайната Наука са същите, каквито ги виждаме и в други области на човешкото познание. За средно развития човек тази наука е тайна в същия смисъл, в какъвто е тайна и писмеността за неграмотните.
към текста >>
67.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но този
въпрос
трябва да се задава по друг начин: Как се постига това знание?
Гнозисът и Науката за Духа ни говорят за вечността на истинската човешка същност, за нейните прераждания. Често се задава въпросът: Защо човек не знае нищо за своите изживявания, които се простират преди раждането и след смъртта?
Но този въпрос трябва да се задава по друг начин: Как се постига това знание?
Пътят е скрит в правилната медитация. Там са спотаени спомените за онези изживявания, които са отвъд раждането и смъртта. Всеки може да стигне до това познание. Всеки носи в себе си способността сам да вникне, сам да вижда всичко онова, за което учат истинската мистика, Духовната Наука, Антропософията. Необходимо е само да се подберат правилните средства.
към текста >>
68.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания
въпрос
.
Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли. Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното.
Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.
към текста >>
69.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния
въпрос
.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания. За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения. Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми. Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот.
Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>
70.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен
въпрос
.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>
71.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук се поражда по-скоро един друг
въпрос
: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт?
За всеки, който идва до това разбиране на нещата, неизбежно възниква въпросът: Може ли душата да има свръхсетивни изживявания извън тялото? Да се оспорва тази възможност, би противоречало на неговия собствен опит.
Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт?
Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание. Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен. Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
към текста >>
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези
въпрос
, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание. Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен.
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>
72.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Зададен е следният
въпрос
: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
към текста >>
Друг зададен
въпрос
е следният: Как се отнася духовната наука (теософията) към така наречените окултни науки?
Друг зададен въпрос е следният: Как се отнася духовната наука (теософията) към така наречените окултни науки?
към текста >>
73.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Зададен е следният
въпрос
: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
към текста >>
Друг зададен
въпрос
е следният: Как се отнася духовната наука (теософията) към така наречените окултни науки?
Друг зададен въпрос е следният: Как се отнася духовната наука (теософията) към така наречените окултни науки?
към текста >>
74.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този
въпрос
.
беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука. В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга. За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора.
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.
Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип. Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука. Въпреки становището, че да се говори по този начин за „топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго.
към текста >>
75.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя
въпрос
, а отговаря самият учител.
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява.
Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество.
към текста >>
Не трябва да се отрича, че от страна на тези, които говорят за духовни причини в живота, се внася не по-малко объркване по този
въпрос
.
Не трябва да се отрича, че от страна на тези, които говорят за духовни причини в живота, се внася не по-малко объркване по този въпрос.
Често те говорят прекалено неясно и твърде общо. Несъмнено, когато твърдим, че металните части на часовника се сглобяват сами и се превръщат в часовник, означава също и друго: Че личността на един човек е просто сбор от наследствени признаци. От друга страна, много твърдения за духовния свят, по принцип не се различават от следното изказване:
към текста >>
76.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но после може да прозвучи друг
въпрос
: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала?
Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца.
Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала?
Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
към текста >>
Който задава по-нататъшни въпроси, той се отклонява от първоначалния
въпрос
.
Кой е стоял в каруцата? Какви намерения е имал човекът в нея? Какво е правил в този момент? Накрая обаче стигаме до една точка, където самите факти слагат естествен край на всякакви въпроси.
Който задава по-нататъшни въпроси, той се отклонява от първоначалния въпрос.
От горния пример лесно се вижда, че в определен момент самите факти слагат край на въпросите. Но това не е толкова лесно при големите въпроси, свързани с битието на света. Обаче при един действително точен поглед в нещата, човек ще забележи, че всяко по-нататъшно задаване на въпроса „Откъде? " трябва окончателно да спре при описаните по-горе Сатурнови състояния. Защото тук стигаме до една област, където Съществата и процесите нямат повече своето оправдание чрез това, от което са произлезли, а чрез това, което са те самите.
към текста >>
(Подробности по този
въпрос
съдържа моята брошура „Нашите атлантски предшественици".)
За този период от време самостоятелното логично мислене правеше своите първи крачки. За сметка на това паметовите възможности бяха почти безгранични. Оказа се, че човекът имаше едно непосредствено и чувствено съзнание за реалните сили на всяко живо същество. Той можеше да си служи със силите на живота и тези на размножението, вложени в животинската и особено в растителната природа. Човек можеше да извлича от растенията силата на техния растеж и да я използува, както днес извлича сили от не живата природа, например енергията на въглищата, и я прилага в света на машините.
(Подробности по този въпрос съдържа моята брошура „Нашите атлантски предшественици".)
към текста >>
Само те можеха да предадат на своите ученици истината по този
въпрос
.
Споменът за този или онзи предшественик се появяваше само в съноподобни състояния, когато хората влизаха в допир с духовния свят. И тогава те се смятаха за едно цяло с този предшественик, за когото вярваха, че се е преродил в тях. Това беше една погрешна идея за прераждането, която се разпростирани през последните времена на Атлантида. Истинското учение за прераждането можеше да се намери само в школите на Посветените. Посветени те виждаха как след безплътното състояние, душата минава от едно въплъщение в друго.
Само те можеха да предадат на своите ученици истината по този въпрос.
към текста >>
77.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този
въпрос
може да се отговори достатъчно ясно.
То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена. Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот?
При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно.
Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване. Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права. Ако човек има волята да се отдаде единствено на такова обучение и не се остави да бъде подведен от предразсъдъци в посоката на една сляпа вяра, за него ще изчезнат всякак ви опасения и съмнения.
към текста >>
За да сме ясни по този
въпрос
, трябва да посочим, че когато човешкото мислене енергично напрегне вътрешните сили, то може да разбере много повече, отколкото обикновено ни се струва.
Без обучение човек не може да се впуска в изследване на висшите светове, там той не е в състояние сам да прави своите наблюдения; обаче той може да разбере всички изводи от свръхсетивното изследване, без каквото и да е обучение. Така че възражението: „Как мога да приема на доверие тези неща, след като не съм ги видял сам? " е съвсем неоснователно. Защото е напълно възможно, служейки си с обикновен размисъл, да стигнем до убеждението: Тези изводи са верни. И ако някой не може да стигне до това убеждение по този начин, причината не се свежда до обстоятелството, че той не може да „вярва" в нещо, което не вижда; бедата е там, че той все още не е постигнал техниката на всеобхватното и непредубедено мислене.
За да сме ясни по този въпрос, трябва да посочим, че когато човешкото мислене енергично напрегне вътрешните сили, то може да разбере много повече, отколкото обикновено ни се струва.
В самата мисъл вече е стаена една вътрешна същност, която е свързана със свръхсетивния свят. Обикновено душата не съзнава тази връзка, защото е свикнала да насочва мисленето само в посока към сетивния свят. Ето защо тя смята за непонятни всякакви послания от свръхсетивния свят. Те обаче са понятни не само за духовно обученото мислене, но за всяко мислене, което е наясно със своите сили и е решено да си служи с тях.
към текста >>
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този
въпрос
.
След като ученикът напредне от Имагинацията към Инспирацията, той скоро разбира, колко неправилно би било, ако се откаже от проучването на великите мирови явления и поиска да се ограничи само във фактите ,свързани с неговите непосредствени интереси.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос.
Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща. Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
към текста >>
Той задава в душата си приблизително следния
въпрос
: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите?
Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация.
Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите?
Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна. И тогава аз искам да почувствувам в себе си, какво е извършила душата ми, за да създаде образа, но самия образ не желая да си представям. Сега искам да се потопя дълбоко в моята собствена дейност, която е създала образа. Следователно, искам да се вглъбяне в образа, а в моята пораждаща образи душевна дейност. Подобно вглъбяване може да се приложи спрямо много символи.
към текста >>
Тя се състои в това, да предпази неговия познавателен порив от едностранчивия
въпрос
: Как мога да си отговоря на това или онова?
Съществува една душевна нагласа, която е особено важна за ученика във всеки миг от неговото развитие.
Тя се състои в това, да предпази неговия познавателен порив от едностранчивия въпрос: Как мога да си отговоря на това или онова?
Напротив, въпросът следва да гласи: Как да развия в себе си тази или онази способност? И когато след продължително вътрешно усърдие човек развие тази или онази способност, той намира и отговора на определени въпроси. Окултните ученици винаги поддържат в себе си такава душевна нагласа. Това ги довежда дотам, че те продължават да работят над себе си, ставайки все по-зрели; те вече не искат насилствени отговори на своите въпроси. Те се научават да чакат, докато отговорите им се открият сами.
към текста >>
78.
СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Подробности по този
въпрос
вече бяха казани при описанието на Земното развитие.
Вече показахме как „Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха. Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа с промени във физическото тяло.
Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие.
В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло. И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло. Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.
към текста >>
79.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не ще ми забраниш ти плахия
въпрос
:
Не ще ми забраниш ти плахия въпрос:
към текста >>
80.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Не виждам никаква възможност да стигнем до някакво взаимно разбирателство по този
въпрос
.
Не виждам никаква възможност да стигнем до някакво взаимно разбирателство по този въпрос.
Наистина е тъжно да гледаш как по отношение на най-важните душевни въпроси любимата ти приятелка върви по пътища, които се отклоняват от твоите. Но аз се надявам на по-добри времена за нашето приятелство.
към текста >>
По този
въпрос
трябва да можем да приемаме това, което животът ни поднася.
По този въпрос трябва да можем да приемаме това, което животът ни поднася.
към текста >>
81.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
поставям трудния
въпрос
:
поставям трудния въпрос:
към текста >>
82.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за който важен е един
въпрос
:
за който важен е един въпрос:
към текста >>
83.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния
въпрос
“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
84.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
На този
въпрос
можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло?
На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи.
Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос.
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Сега обаче идва и вероятността от следния
въпрос
: защо все пак на света съществува злото, лошото, несъвършеното, болестното?
Сега обаче идва и вероятността от следния въпрос: защо все пак на света съществува злото, лошото, несъвършеното, болестното?
Нека разгледаме нещата във връзка с описаните вече несъвършени Ангелски Същества. Всичко, което в даден момент представлява нещо несъвършено и изостанало, в хода на развитието ще се превърне в нещо добро. Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае лошите постъпки на хората.
към текста >>
86.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И с всяка от тях човек научава все повече за отговора на основния
въпрос
: Какво всъщност представлява човекът?
И с всяка от тях човек научава все повече за отговора на основния въпрос: Какво всъщност представлява човекът?
Сега се откриват нови светове, които остават скрити пред обикновеното разглеждане на живота.
към текста >>
А как душата трябва да разсъждава върху своето отношение към тялото по този
въпрос
напредващото познание не може да промени абсолютно нищо.
Първоначално човек усеща в себе си законите на външния свят, действуващи като едно твърде особено съчетание, намиращо израз в самото изграждане на човешкото тяло. Той усеща това тяло като част от външния свят. Но спрямо неговите вътрешни закономерности, той е напълно чужд. Днес официалната наука обяснява отчасти как законите на външния свят се проявяват в това, което наричаме човешко тяло. Занапред можем да се надяваме, че това познание непрекъснато ще напредва.
А как душата трябва да разсъждава върху своето отношение към тялото по този въпрос напредващото познание не може да промени абсолютно нищо.
Напротив, то все по-ясно ще показва, че законите на външния свят се проявяват в душата по един и същ начин както по време на живота, така и след смъртта. Истинска илюзия е да очакваме, че с напредването на естествените науки ще можем да извличаме от законите на външния свят, до каква степен телесните процеси са посредници на душевния живот. Все по-категорично и ясно трябва да обхващаме процесите, които се разиграват в тялото по време на живота.
към текста >>
87.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Душата стои пред плахия
въпрос
: откъде ще взема сили, за да понеса всичко това?
Самият човек е заблуждението; той не може да го промени, защото както и да мисли, то е там, то е част от действителния свят, към който принадлежи и човекът. В подобно изживяване има нещо унищожително за собствения Аз. Човек усеща, че най-дълбоките му трепети са болезнено отхвърлени от всичко, за което е копнял. Тази болка, възникваща на определена степен от развитието на душата, далеч надхвърля всяка позната болка в сетивния свят. В себе си тя съдържа нещо зашеметяващо.
Душата стои пред плахия въпрос: откъде ще взема сили, за да понеса всичко това?
Тези сили тя трябва да намери вътре в своя собствен живот. Те се състоят в нещо, което можем да наречем вътрешна смелост, вътрешно безстрашие.
към текста >>
88.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият
въпрос
в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят?
Ако за обикновеното съзнание в смисъла на първата медитация е ясно, че тялото принадлежи на един свят, чието участие в него се изразява в разрушаването му след смъртта, то свръхсетивното съзнание установява, че човешката Азова същност принадлежи на един свят, с който тя е свързана чрез коренно различни връзки от тези, които свързват тялото с природните закони. Връзките между Аза и свръхсетивните Същества в тяхната вътрешна същност не се засягат нито от раждането, нито от смъртта. В сетивния телесен живот тези връзки се проявяват по твърде особен начин. Всички външни проявления в сетивния свят са израз на различни зависимости от свръхсетивно естество. Понеже човекът, като такъв, е свръхсетивно Същество и това се потвърждава от свръхсетивното наблюдение то в свръхсетивния свят връзките между една човешка душа и друга, не се засягат от смъртта.
Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят?
Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да".
към текста >>
89.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав усет за истината и да си казва: Относно даден
въпрос
ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм.
Не трябва да забравяме, че по пътя на свръхсетивното познание душата непрекъснато се променя. Често става така, че в рамките на сетивното съществувание човек не се поддава на илюзии и заблуждения; но веднага след навлизането си в свръхсетивния свят по най-лековерен начин да стане жертва на илюзии и заблуждения от друг род.
Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав усет за истината и да си казва: Относно даден въпрос ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм.
И все пак такъв човек може да стигне до там, че в свръхсетивния свят да вижда това, което съответствува на неговия егоизъм. Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда. Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед. И съвсем естествено той счита видяното за истина.
към текста >>
90.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските
въпрос
съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие". Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието.
Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга. Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време. Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк.
към текста >>
За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под внимание това, човек би трябвало всъщност, когато става
въпрос
за мисли, винаги да повтаря същото.
Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния стремеж на една такава личност. Че при такова разширение в по-късни години човек казва някои неща различно от по-рано, това съвсем не означава някакво противоречие, когато съгласуваността на едното с другото се разглежда не в смисъла на преписването на по-късното от по-ранното, а в смисъла на живото развитие на една личност.
За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под внимание това, човек би трябвало всъщност, когато става въпрос за мисли, винаги да повтаря същото.
към текста >>
91.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Това става
въпрос
на философите от тази епоха.
Тя започва да търси: Що е всъщност нейното най-първично притежание. И намира, че това е мисловният живот. Всичко друго и е дадено отвън; тя ражда мисълта от основите на своето собствено същество, така че при това раждане тя присъства с пълно съзнание. В нея се ражда подтикът, да добие в мисълта едно познание, чрез което може да си изясни своето отношение към света. Как в мисловния живот може да се изкаже нещо, което не е измислено само от душата?
Това става въпрос на философите от тази епоха.
Духовните течения на номинализма, на реализма, на схоластиката, на средновековната мистика: Всички те разкриват този основен характер на философията на тази епоха. Човешката душа се стреми да изпита живота на мислите по отношение на неговия действителен характер.
към текста >>
Този е въпросът, който при безпристрастно разглеждане на философията на Джордано Бруно /1548 -1600 г./ стои на нейната основа; и той съвсем ясно поставя като
въпрос
, на който Лайбниц / 1646-1716 г.
Хората чувстват същността на душата да тече в живота на мислителите; и в знанието за това течение те смятат, че изживяват истинското битие на самата душа. Те се чувстват така сигурно в това съществуване съзряно в живота на мислите, че стигат до убеждението: Истинското познание може да бъде само онова, което е изживяно така, както трябва да го изпита в душата построеният на самия себе си мисловен живот. Това става гледище на Спиноза /1632-1677 г./. Сега се раждат философи, които така построяват образа на света, както човек трябва да си го представи, когато обхванатата от мисловния живот себесъзнателна човешка душа трябва да има в него своето подходящо място. Как трябва човек да си представи света, за да може в него човешката душа да бъде мислена така, както тя трябва да бъде мислена в смисъла на това, което той трябва да си представи върху себесъзнанието?
Този е въпросът, който при безпристрастно разглеждане на философията на Джордано Бруно /1548 -1600 г./ стои на нейната основа; и той съвсем ясно поставя като въпрос, на който Лайбниц / 1646-1716 г.
/ търси отговор.
към текста >>
С представи на един такъв образ на света, който се ражда от подобен
въпрос
, започна 4-тата епоха на развитието но философските възгледи за света.
С представи на един такъв образ на света, който се ражда от подобен въпрос, започна 4-тата епоха на развитието но философските възгледи за света.
Нашето съвремие образува едва приблизително средата на тази епоха. Изложенията на тази книга трябва да покажат, докъде е стигнало философското познание и схваща нето на един образ на света, в който себесъзнателната душа намира за себе си едно такова сигурно място, че може да разбере своя смисъл и своето значение в съществуването. Когато първата епоха на философския стремеж този стремеж получи своите сили от пробудения мисловен живот, в него се роди надеждата да добие познание за един свят, на който човешката душа принадлежи със своята истинска същност; с онази същност, която не се изчерпва с живота, който намира своята изява чрез сетивното тяло.
към текста >>
В светлината на този
въпрос
протича 3-тата епоха.
Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън. Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание. Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят?
В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха.
Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта. В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света. Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание.
към текста >>
92.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато вземе под внимание всичко свързано с този
въпрос
, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното".
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена. От по-късните питагорейци се споменават: Филолай, Архитас и др. За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма.
към текста >>
Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв
въпрос
си задават те.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен.
Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те.
Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля. Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
Софистиката поставя този
въпрос
и с това направи стъпката към гръцкото просвещение.
пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г. пр. Хр. Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене. Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек?
Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение.
Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
към текста >>
Едно проникващо повече в този
въпрос
разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>
Епикур можа да отговори на този
въпрос
само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
към текста >>
Пред този
въпрос
стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм.
Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея.
Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм.
Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./. Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия. Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет.
към текста >>
93.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Така Кант беше изправен пред разтърсващия го
въпрос
: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си?
Когато днес въз основа на нашите наблюдения си образуваме един светоглед, утре могат да настъпят явления, които ще ни принудят да си образуваме съвършено друг възглед. Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина.
Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си?
И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света. Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно. Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух. Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене.
към текста >>
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен
въпрос
се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг.
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ. Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен".
към текста >>
Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този
въпрос
, както господин Кант.
Други също са разбрали незадоволителността на Кантовия кръг на мисли. Лихтенберг, един от най-одухотворените и независими умове от втората половина на 18-тото столетие, който искаше Кант, не можеше въпреки тава да си забрани да направи важни възражения против неговия светоглед. От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното.
Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант.
Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение.
към текста >>
Шилер отговаря на този
въпрос
с "да".
Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония?
Шилер отговаря на този въпрос с "да".
Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството.
към текста >>
" И на този
въпрос
той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане.
към текста >>
Шилер е отговорил на този
въпрос
по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили?
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал.
И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>
94.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Борбата между Гьоте и Нютон е не само един
въпрос
на физиката, а
въпрос
на целия светоглед.
Шопенхауер вижда в света, който е даден на духа в пространство и време, само една представа на този дух. Същността на този свят на представите ни се разкрива във волята, от която виждаме, че е проникнат нашият организъм. Ето защо той не може да приеме едно учение на физиката, което вижда същността на светлинните и цветни явления не в дадените на окото представи, а в един свят, който съществува вън от окото и отделен от него. Ето защо начинът на мислене на Гьоте трябваше да му бъде симпатичен, защото той остава вътре в света на представите на окото. Той намери в този начин на мислене едно потвърждение на това, което сам трябваше да приеме върху света.
Борбата между Гьоте и Нютон е не само един въпрос на физиката, а въпрос на целия светоглед.
към текста >>
Но и той също е направил от един чист
въпрос
на физиката един
въпрос
на светогледа.
Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото учение за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-висши работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод". Ако в образите на човешкия възглед виждаме само продукт, който се прибавя в природата, ние трябва да констатираме в природата това, което става в нея без тези възгледни образи. Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите.
Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа.
И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте. Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат". Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете. Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон. Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам.
към текста >>
95.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията
въпрос
на човечеството, това беше моят първи стремеж.
А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо. Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността".
Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж.
Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа!
към текста >>
Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека
въпрос
на философията".
Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо. Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж.
Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията".
"Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество?
към текста >>
Той не беше вече смущаван от Кантовия
въпрос
: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа?
Сравнения като това между Лихтенберг и Фойербах са важни за историята на развитието на светогледите. Те най-добре показват хода на духовете по един много нагледен начин, защото от тях познаваме, какво е произвело върху възход разстоянието от време, което стои между тях, върху този ход. Фойербах е минал през светогледа на Хегел; той е извлякъл от него силата да развие всестранно своя противоположен възглед.
Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа?
Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека. Наред с природния ред той може да признае и един свръхприроден ред, както е сторил това Кант. Обаче който както Фойербах обявява възприемаемия свят като действителен, той трябва да отрече всякакъв свръхприроден ред. За него не съществува никакъв категоричен императив произхождащ от някъде от отвъдния свят; за него съществуват само задължения, които се получават от естествените подтици и цели на човека.
към текста >>
96.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен
въпрос
този за значението, стойността и границите на познанието.
Как можеше да чувства един такъв дух по отношение на тази основа? В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна Гърция насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса.
В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен въпрос този за значението, стойността и границите на познанието.
Как това, което човекът може да възприема, да си представя, да мисли, стои в отношение към действителния свят? Може ли това възприемане и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен? За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този въпрос намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта. Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света. В това съединяване с творящата мисъл той чувства стойността и истинското значение на познанието.
към текста >>
За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този
въпрос
намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта.
Как можеше да чувства един такъв дух по отношение на тази основа? В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна Гърция насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса. В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен въпрос този за значението, стойността и границите на познанието. Как това, което човекът може да възприема, да си представя, да мисли, стои в отношение към действителния свят? Може ли това възприемане и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен?
За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този въпрос намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта.
Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света. В това съединяване с творящата мисъл той чувства стойността и истинското значение на познанието. Той не може да пита: Какво значение има познанието? Защото, когато познава, той изживява това значение. С това хегелианецът се вижда рязко противопоставен на кантианизма.
към текста >>
Като втори основен
въпрос
може да се счита този за божественото като основа на света.
От една такава гледна точка другите главни въпроси на човешкото познание са поставени в една такава светлина, защото човек може да вярва, че обгръща с поглед съществуването в един светоглед без празноти.
Като втори основен въпрос може да се счита този за божественото като основа на света.
За Хегел онова издигане на душата, чрез което мировата мисъл познава себе си живеейки в нея /в душата/, е същевременно едно съединяване с божествената Основа на света. Следователно в неговия смисъл не може да се пита: - Що е божествената Основа на света, или: Как се отнася човекът към нея? А може само да се каже: Когато душата действително изживява истината познавайки, тя се потопява в тази Основа на света.
към текста >>
Един трети главен
въпрос
в посочения смисъл е космологическият; това е въпросът за вътрешната същност на външния свят.
Един трети главен въпрос в посочения смисъл е космологическият; това е въпросът за вътрешната същност на външния свят.
За Хегел тази същност може да се търси само в самата мисъл. Достигне ли душата да изживява мисълта в себе си, тя намира в нейното самоизживяване също и онази форма на мисълта, която може отново да познае, когато гледа в процесите и съществата на външния свят. Така душата може например да намери в нейните изживявания на мисълта нещо, за което непосредствено знае: Това е същността на светлината. Когато след това поглежда с очите в природата, тя вижда във външната светлина едно откровение, една изява на мисловата същност на светлината.
към текста >>
Четвъртият главен
въпрос
на философията, този за същността на душата и за нейните съдби изглежда, че намира в смисъла на Хегел отговор по задоволителен начин чрез истинския ход на изживяването на мисълта.
Четвъртият главен въпрос на философията, този за същността на душата и за нейните съдби изглежда, че намира в смисъла на Хегел отговор по задоволителен начин чрез истинския ход на изживяването на мисълта.
Душата намира първо себе си свързана с природата; в тази връзка тя още не познава своята истинска същност. Тя се откъсва от това битие на природата, намира се след това отделена в мисълта, но накрая вижда, че заедно с истинската същност на природата в мисълта тя е обхванала също и своята собствена истинска същност като същност на живия дух, когато живее и тъче като един член на този дух.
към текста >>
Но в този
въпрос
за същността на човешката душа най-ясно се разкрива незадоволителната страна на Хегеловия светоглед.
Но в този въпрос за същността на човешката душа най-ясно се разкрива незадоволителната страна на Хегеловия светоглед.
С погледа към този светоглед човешката душа трябва да запита: Мога ли аз действително да намеря себе си в обширната мислова сграда на света? Ние видяхме, че всеки нов светоглед трябваше да търси един такъв образ на света, в който човешката душа има заедно с нейната същност едно съответно място. Хегел прави целия свят да бъде мисъл; в мисълта душата също има своето свръхсетивно мислово битие. Но може ли душата да се обяви задоволена с това, да се съдържа като мирова мисъл в общия свят на мислите? Този въпрос изниква пред онези, които в средата на 19-то столетие се видяха поставени срещу подбудите на Хегеловата философия.
към текста >>
Този
въпрос
изниква пред онези, които в средата на 19-то столетие се видяха поставени срещу подбудите на Хегеловата философия.
Но в този въпрос за същността на човешката душа най-ясно се разкрива незадоволителната страна на Хегеловия светоглед. С погледа към този светоглед човешката душа трябва да запита: Мога ли аз действително да намеря себе си в обширната мислова сграда на света? Ние видяхме, че всеки нов светоглед трябваше да търси един такъв образ на света, в който човешката душа има заедно с нейната същност едно съответно място. Хегел прави целия свят да бъде мисъл; в мисълта душата също има своето свръхсетивно мислово битие. Но може ли душата да се обяви задоволена с това, да се съдържа като мирова мисъл в общия свят на мислите?
Този въпрос изниква пред онези, които в средата на 19-то столетие се видяха поставени срещу подбудите на Хегеловата философия.
към текста >>
Но с това е свързан после другият
въпрос
: Как може да се домогне човек до познанието на един такъв друг свят?
Но кои са всъщност гнетящите загадки на душата? Онези, за отговора на които душата трябва да копнее, за да има вътрешна сигурност и подкрепа в живота. Първо това е въпросът: Що е човешката душа по нейната най-вътрешна същина? Е ли тя едно със съществуването на тялото и престават ли нейните прояви с умирането на тялото, както движението на часовниковите стрелки престава, когато часовникът е разглобен в неговите части? Или душата е едно самостоятелно същество по отношение на тялото, което има живот и значение още и в един свят различен от този, в който тялото се ражда и умира?
Но с това е свързан после другият въпрос: Как може да се домогне човек до познанието на един такъв друг свят?
Едва с отговора на този въпрос човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази съдба? Откъде произхожда страданието? Къде се намира произходът на моралното?
към текста >>
Едва с отговора на този
въпрос
човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази съдба?
Онези, за отговора на които душата трябва да копнее, за да има вътрешна сигурност и подкрепа в живота. Първо това е въпросът: Що е човешката душа по нейната най-вътрешна същина? Е ли тя едно със съществуването на тялото и престават ли нейните прояви с умирането на тялото, както движението на часовниковите стрелки престава, когато часовникът е разглобен в неговите части? Или душата е едно самостоятелно същество по отношение на тялото, което има живот и значение още и в един свят различен от този, в който тялото се ражда и умира? Но с това е свързан после другият въпрос: Как може да се домогне човек до познанието на един такъв друг свят?
Едва с отговора на този въпрос човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази съдба?
Откъде произхожда страданието? Къде се намира произходът на моралното?
към текста >>
Този беше великият загадъчен
въпрос
на по-новото развитие на светогледа.
Как може да се живее с мисълта?
Този беше великият загадъчен въпрос на по-новото развитие на светогледа.
Този въпрос възникна от развитието на това, което се яви в гръцката философия от оживяването на мисълта и от даденото с това откъсване на душата от външното съществуване. Хегел се опита сега да постави пред душата целия обсег на изживяването на мисълта, да държи пред нея един вид всичко, което тя може да извлече от своите глъбини като мисъл. По отношение на това изживяване на мисълта той изисква сега от душата: Познай себе си в твоята най-дълбока същина в това изживяване, чувствай се в него като в твоя най-дълбока основа.
към текста >>
Този
въпрос
възникна от развитието на това, което се яви в гръцката философия от оживяването на мисълта и от даденото с това откъсване на душата от външното съществуване.
Как може да се живее с мисълта? Този беше великият загадъчен въпрос на по-новото развитие на светогледа.
Този въпрос възникна от развитието на това, което се яви в гръцката философия от оживяването на мисълта и от даденото с това откъсване на душата от външното съществуване.
Хегел се опита сега да постави пред душата целия обсег на изживяването на мисълта, да държи пред нея един вид всичко, което тя може да извлече от своите глъбини като мисъл. По отношение на това изживяване на мисълта той изисква сега от душата: Познай себе си в твоята най-дълбока същина в това изживяване, чувствай се в него като в твоя най-дълбока основа.
към текста >>
Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов
въпрос
.
Както можеше да се чувствува безсилието на Хегеловото построение от мисли по отношение на индивидуалната същност на душата, това безсилие можа да бъде забелязано и по отношение на изискването да се проникне действително по-нататък в дълбочините на природата, да се проникне до по-големи дълбочини от тези, които са явни и за сетивния свят.
Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов въпрос.
Щом душата не обхваща с мисълта своята собствена същина, не би ли искало тогава при едно друго изживяване на нейната същина да бъдат познати в природата по-дълбоки сили и същества? Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед. Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо. Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-висшите загадъчни въпроси на съществуването. Това трябва да се има предвид, ако искаме да видим в неговата светлина образа, картината, в която се представя развитието на светогледа в средата на 19-тото столетие.
към текста >>
На него му беше ясно, че с този спорен
въпрос
беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин.
В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни. Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./.
На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин.
В статията, която написа, той се застъпи силно за Жьофроай дьо Сент Илер /виж Гьотевите Съчинения върху Естествените науки в т. 36 на Гьотевите издания на германската национална литература./. Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години. От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества. Пред неговото съзнание още тогава стоеше едно природосъобразно обяснение на разнообразието на живите организми; но също и той беше предпазлив.
към текста >>
97.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Всичко е поставено под
въпрос
".
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието. Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна. Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги. Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното.
Всичко е поставено под въпрос".
А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването. Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>
Този
въпрос
за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им.
Дарвин пристъпи към своята задача като природоизследовател. Отначало той се придържаше в границите на един такъв. Че неговите мисли могат да хвърлят ярка светлина върху основните въпроси на светогледа, върху отношението на човека към природата, това е само бегло засегнато в неговия основен труд: "В бъдеще аз виждам едно открито поле за далече по-важни изследвания. Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история".
Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им.
В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас? Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход? Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>
Под влиянието на такива представи великият светогледен
въпрос
за отношението на човека към самия него и към външния свят стана задача, да се докаже по природонаучен път, кои са фактически пътищата и процесите, които в течение на развитието са довели до образуването на човека.
Под влиянието на такива представи великият светогледен въпрос за отношението на човека към самия него и към външния свят стана задача, да се докаже по природонаучен път, кои са фактически пътищата и процесите, които в течение на развитието са довели до образуването на човека.
С това се промени гледната точка, от която хората търсиха да обяснят природните явления. Докато във всеки организъм, а с това също и в човека хората виждаха един осъществен целесъобразен строежен план, те трябваше да вземат предвид тази цел при обяснението на съществата. Трябваше именно да се вземе под внимание, че в ембриона съществува като заложба по-късният организъм. Разпростряно върху цялата вселена това означава, че най-добре изпълнява своята задача онова обяснение на природата, което показва, как на по-ранните степени на нейното развитие природата се подготвя да създаде по-късните, и, на върху, самия човек.
към текста >>
Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "
въпрос
на въпросите".
Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека.
Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите".
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
Този беше обширният
въпрос
, който си постави Хекел.
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди милиони години, до човека!
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел.
Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория. Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
към текста >>
Отговора на този
въпрос
той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза".
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди милиони години, до човека! Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел.
Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза".
В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория. Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност. С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
98.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв
въпрос
за истинността на идеите.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге. Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума.
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите.
Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават. Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят?
към текста >>
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен
въпрос
се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците. Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена.
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
" И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене. Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията.
към текста >>
Спенсер постави този "стар главен
въпрос
" в светлината на естественонаучния начин на мислене.
Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена. Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? " И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си".
Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене.
Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията. Обаче Мил остава при психологията на индивида. Спенсер се издига от индивида до неговите прадеди.
към текста >>
99.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
"Копнежът на душата да схване като действителност най-висшето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под
въпрос
.
За нас съществува само едно същество, което познаваме не само отвън, а от вътре, което не само гледаме, а проникваме с нашия поглед вътре в него. Това е нашата собствена душа, цялостта на нашата духовна личност. Обаче понеже всички неща показват в тяхната вътрешност нещо общо, те трябва да притежават като общо нещо също и това, което съставлява тяхната най-вътрешна ядка. Ето защо ние трябва да си представяме вътрешността на нещата подобно на устройството на нашата собствена душа. А Първопричината на света, която царува като нещо общо във всички неща, не може да бъде мислена от нас по друг начин, освен като една обширна личност по образеца на нашата личност.
"Копнежът на душата да схване като действителност най-висшето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под въпрос.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
към текста >>
Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са
въпрос
на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт.
Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът.
И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време.
към текста >>
100.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този
въпрос
никаква трудност.
Химическия процес не съдържа вече развит животински живот, щастието се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното. Трудността, която се крие в тази мисъл, даде на един остроумен мислител, В. Х. Ролф, подтика да развие разсъжденията, които той написа в своята книга "Биологически проблеми, същевременно опит за развитие на една рационална етика". /Лайпциг 1884 г. / Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства?
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност.
Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор. Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества. Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е. Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
към текста >>
Така главния
въпрос
се насочва към елемента, в който почива себесъзнателният Аз.
Силата навъншните факти е станала прекалено голяма върху човека; съзнанието, да намери човек в собствения си живот на мисленето една светлина, която да осветли последните въпроси на съществуването, е снижено до нулева точка. В прагматизма действието на новото светогледно развитие е най-много отдалечено от това, което духът на това развитие изисква: Мислейки със себесъзнателния Аз човек да намери себе си в мировите дълбини, в които този Аз да се чувства свързан с извора на съществуването, както е правило това гръцкото изследване чрез възприеманата мисъл. Че този дух изисква подобно нещо, това се изявява особено чрез прагматизма. Той поставя "човека" в центъра на вниманието на своя образ на света. При човека трябва да се покаже, как действителността действа и царува в съществуването.
Така главния въпрос се насочва към елемента, в който почива себесъзнателният Аз.
Обаче силата на мисълта не достига, за да носи светлина в този елемент. Мисълта остава назад в горните пластове на душата, когато иска да върви в пътя, който води в неговите глъбини.
към текста >>
За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум"
въпрос
: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.?
Такъв ход на мислите на един философ може да изглежда за "здравия човешки ум" като един вид "цепене на косъма". Обаче историческото разглеждане не може да се съгласи с едно такова съждение.
За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.?
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят.
към текста >>
Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един
въпрос
, който за него е един основен
въпрос
на всеки светоглед.
Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея.
Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед.
Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта. Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот. Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството. Това, което детето изпитва, минава през целия живот на възрастния. Съпротивлението се превръща в натиск, струва ни се, че от всякъде около нас ни заобикалят стени от факти, през които не можем да минем.
към текста >>
Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този
въпрос
може да се отговори.
Все пак съвсем не е критика, когато обръщаме вниманието върху това, как чрез своя собствен характер един светоглед прави да възникнат нови въпроси. Защото чрез това то става част на историческото развитие. Дилтей и Ойкен говорят за едни самостоятелен духовен свят, в който е потопена отделната човешка душа. Обаче тяхната наука за този духовен свят остава открити въпросите: Що е този духовен свят и как човешката душа принадлежи на него? Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела участие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите?
Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори.
Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да резултати, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси. Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото. Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед. В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата участвува в един с право наречен духовен сват.
към текста >>
Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е
въпрос
, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят.
Но как е постигнато това съзнание? Само със средствата, които душата има в телесното съществуване и чрез това телесно съществуване. Сред това съществуване се ражда сигурност върху това, че съществува един духовен свят. Обаче душата не намира никакъв път, за да изживее в дух своята собствена, затворена в себе си същност вън от съществуването в тялото. Тя долавя това, което духът проявява, възбужда, твори в нея, доколкото за това и дава възможност телесното съществуване.
Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят.
За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата живее в духовния свят, независимо от съществуването в тялото. Духовният свят би трябвало не само да даде на душата възможността тя да признае съществуването на този свят, а той трябва да и предаде нещо от своето собствено естество. Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да участвува в този негов различен начин на съществуване.
към текста >>
Едно чувство за този
въпрос
живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Едно чувство за този въпрос живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано приемане на съществуването на един духовен свят. Такава една насока на мисленето е отбелязана още от Лотце /виж стр. 60 и следв./; тя е намерила в днешно време енергични представители в лицето на Вилхелм Винделбанд /роден в 1848 г. /, Хейнрих Рикерт /роден в 1863 г./ и в това на други философи. Те са на мнение, че в разглеждането на света се явява един елемент, на който естественонаучният начин на мислене рикошира, когато вниманието бива насочено върху "стойностите", които са определящи в човешкия живот.
към текста >>
Като
въпрос
би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея?
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената.
Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея?
И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв. на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие.
към текста >>
От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният
въпрос
: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие. Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването. Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите".
От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>
101.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става
въпрос
да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят. Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света.
Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят.
към текста >>
102.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия
въпрос
.
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
към текста >>
В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния
въпрос
:
В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния въпрос:
към текста >>
Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този
въпрос
: Ключът към приказката се намира в самата нея!
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин.
Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея!
/*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така. Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката. После Старецът казва: „Дошло е времето! " Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
На Шилеровия
въпрос
Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология.
Относно тези Писма Гьоте изрича прекрасните думи: Те ми въздействуват по такъв начин, че ясно ми дават да разбера как съм живял досега и как винаги съм искал да живея./*17/ Лесно може да се докаже, че Гьоте е бил подтикнат да напише своята Приказка именно от това, което Шилер казва в своите Писма за естетическото възпитание на човека. Там той казва същото, само че по свой начин. Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия. За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка.
На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология.
В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата. Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
103.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И веднага трябва да поставим важния
въпрос
: Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение, изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното, действителното съдържание на подобна поетическа творба?
Днес ние сме изправени пред едно всеобхватно поетическо произведение, създадено с голяма фантазия: Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
И веднага трябва да поставим важния въпрос: Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение, изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното, действителното съдържание на подобна поетическа творба?
към текста >>
104.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето защо по този
въпрос
сега не мога да кажа нищо повече.
„Аз временно трябва да оставя моите тълкувания на заден план, понеже в хода на проучването се натъкнах на нещо изключително важно, което се налага да проуча много внимателно, преди да продължа нататък.
Ето защо по този въпрос сега не мога да кажа нищо повече.
Едно е ясно: Целият мироглед на Гьоте се съдържа в тази Приказка, и тя не може да бъде обяснена, преди да бъдат проучени някои неща, които невидимо и тихо са се разиграли в Германия по времето между 1790 и 1820. Тук аз попаднах на една твърде особена следа. За нея ще говорим лично, когато се видим на Великдена."
към текста >>
Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият
въпрос
, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа?
И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му. В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте.
Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа?
И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
И на този
въпрос
той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа?
И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият
въпрос
за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
За излязлата през пролетта на 1919 книга „Същност на социалния
въпрос
" (Събр.Съч.
За излязлата през пролетта на 1919 книга „Същност на социалния въпрос" (Събр.Съч.
23) Рудолф Щайнер казва:
към текста >>
„Същност на социалния
въпрос
е вече гьотеанизъм, а именно правилно разбраният гьотеанизъм на 20 век"
„Същност на социалния въпрос е вече гьотеанизъм, а именно правилно разбраният гьотеанизъм на 20 век"
към текста >>
105.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_23 Същност на социалния въпрос
СОЦИАЛНИЯ
ВЪПРОС
СОЦИАЛНИЯ ВЪПРОС
към текста >>
I. Истинският облик на социалния
въпрос
, извлечен от живота на съвременното човечество
I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
към текста >>
106.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
„Същност на социалния
въпрос
" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за практическо прилагане на антропософското духовно-научно познание.
„Същност на социалния въпрос" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за практическо прилагане на антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния
въпрос
" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
към текста >>
" този тежък, мъчителен
въпрос
не трябва да ни плаши.
„А как?
" този тежък, мъчителен въпрос не трябва да ни плаши.
Инструкции и точни указания тук няма. Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност. Пречки и трудности ще се появяват непрекъснато, това е напълно естествено.
към текста >>
107.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
книга „Същност на социалния
въпрос
".
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова внимание от обществеността както публикуваната през април 1919 год.
книга „Същност на социалния въпрос".
към текста >>
„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния
въпрос
, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
към текста >>
108.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Подобен
въпрос
не може да бъде приятен.
Подобен въпрос не може да бъде приятен.
Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота. Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос. Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
към текста >>
Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния
въпрос
.
Подобен въпрос не може да бъде приятен. Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота.
Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос.
Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
към текста >>
Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния
въпрос
", ще бъдат постигнати само тогава, когато този
въпрос
се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
Подобен въпрос не може да бъде приятен. Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота. Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос.
Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
към текста >>
Този
въпрос
ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката.
Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят. Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния
въпрос
.
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката.
Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос.
към текста >>
Никак няма да се справим със социалния
въпрос
, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности. В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности.
Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот.
Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си. Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
към текста >>
„Социалният
въпрос
" съвсем не е нещо, което в съвременната епоха може да бъде разрешено от няколко души, или пък след парламентарни разисквания.
„Социалният въпрос" съвсем не е нещо, което в съвременната епоха може да бъде разрешено от няколко души, или пък след парламентарни разисквания.
Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, докато тя съществува. Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос.
към текста >>
Ако човек иска да „разреши" социалния
въпрос
по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Единството на целия социален организъм ще възникне чрез самостоятелното развитие на неговите три съставни части. Книгата показва как ефективността на оборотния капитал, средствата за производство и основните средства може да нарасне чрез взаимодействието на трите съставни части.
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто осмисляне на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
към текста >>
109.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
В предлаганата книга „социалният
въпрос
" се разглежда като сбор от икономически, правни и духовни въпроси.
В предлаганата книга „социалният въпрос" се разглежда като сбор от икономически, правни и духовни въпроси.
Авторът е убеден, че „истинският облик" на социалния въпрос може да бъде извлечен от специфичните изисквания на икономическия, правовия и духовния живот. Импулсите за едно здраво израстване на тези три области от живота в рамките на социалния организъм са възможни само като следствие от тази основна идея.
към текста >>
Авторът е убеден, че „истинският облик" на социалния
въпрос
може да бъде извлечен от специфичните изисквания на икономическия, правовия и духовния живот.
В предлаганата книга „социалният въпрос" се разглежда като сбор от икономически, правни и духовни въпроси.
Авторът е убеден, че „истинският облик" на социалния въпрос може да бъде извлечен от специфичните изисквания на икономическия, правовия и духовния живот.
Импулсите за едно здраво израстване на тези три области от живота в рамките на социалния организъм са възможни само като следствие от тази основна идея.
към текста >>
110.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
I. ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА СОЦИАЛНИЯ
ВЪПРОС
,
I. ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА СОЦИАЛНИЯ ВЪПРОС,
към текста >>
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този
въпрос
поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени.
към текста >>
С подобни реплики социалният
въпрос
не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство. Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати.
С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология. Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен. И последиците от неговото душевно нещастие, което той впрочем не съзнава, макар и да го изживява като тежко страдание, далече надхвърлят според значението им за социалния ред днес всички оправдани изисквания за подобрение в техния бит.
към текста >>
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния
въпрос
.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно.
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния
въпрос
са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот.
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния
въпрос
в една опасна и експлозивна сила.
Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара. Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар. Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение.
Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
към текста >>
Въпросът за характера на стоката винаги се превръща в един чисто икономически
въпрос
.
Днес капитализмът се превърна в онази мощ, която наложи върху човека печата на остатъчната му „стокова същност": този на „работната сила". Аз далеч не искам да кажа, че споменатите факти са останали незабележими. Напротив: в съвременния социален живот те се възприемат като нещо много съществено. И занапред те също ще бъдат смятани за важни. Обаче при техния анализ погледът неизбежно се ограничава в областта на стопанския живот.
Въпросът за характера на стоката винаги се превръща в един чисто икономически въпрос.
Хората са убедени, че само икономическите условия ще породят онези сили, благодарение на който работникът няма да чувствува включването на неговата работна сила в социалния организъм като нещо недостойно.
към текста >>
111.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Характерните особености, които пораждат специфичния облик на социалния
въпрос
в съвременната епоха, можем да формулираме по следния начин.
Характерните особености, които пораждат специфичния облик на социалния въпрос в съвременната епоха, можем да формулираме по следния начин.
към текста >>
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния
въпрос
, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение. И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм. Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот.
към текста >>
Един съществен
въпрос
трябва да бъде решен в рамките на стопанския организъм и неговите отрасли: Как по най-целесъобразен начин да се отговори на тези интереси, така че чрез стопанския организъм отделният човек да постигне възможно най-доброто задоволяване на своите интереси, като в същото време се включи най-пълноценно в стопанския живот.
В стопанския живот човек участвува със своите лични интереси. Те се коренят в неговите душевни и духовни потребности.
Един съществен въпрос трябва да бъде решен в рамките на стопанския организъм и неговите отрасли: Как по най-целесъобразен начин да се отговори на тези интереси, така че чрез стопанския организъм отделният човек да постигне възможно най-доброто задоволяване на своите интереси, като в същото време се включи най-пълноценно в стопанския живот.
Този въпрос може да бъде разрешен, само ако интересите могат да се предявяват наистина свободно и ако на свои ред възникват възможността и волята да се направи всичко необходимо за тяхното задоволяване. Обаче интересите възникват извън рамките, които определят стопанския живот. Те се пораждат с разгръщането на човешките душевни и физически качества. А че трябва да съществуват и начини, и средства за тяхното задоволяване, е задача на стопанския живот. Тези начини и средства не могат да имат общо с нищо друго, освен с производството и размяната на стоки, иначе казано с предмети, чиято стойност се определя от човешките потребности.
към текста >>
Този
въпрос
може да бъде разрешен, само ако интересите могат да се предявяват наистина свободно и ако на свои ред възникват възможността и волята да се направи всичко необходимо за тяхното задоволяване.
В стопанския живот човек участвува със своите лични интереси. Те се коренят в неговите душевни и духовни потребности. Един съществен въпрос трябва да бъде решен в рамките на стопанския организъм и неговите отрасли: Как по най-целесъобразен начин да се отговори на тези интереси, така че чрез стопанския организъм отделният човек да постигне възможно най-доброто задоволяване на своите интереси, като в същото време се включи най-пълноценно в стопанския живот.
Този въпрос може да бъде разрешен, само ако интересите могат да се предявяват наистина свободно и ако на свои ред възникват възможността и волята да се направи всичко необходимо за тяхното задоволяване.
Обаче интересите възникват извън рамките, които определят стопанския живот. Те се пораждат с разгръщането на човешките душевни и физически качества. А че трябва да съществуват и начини, и средства за тяхното задоволяване, е задача на стопанския живот. Тези начини и средства не могат да имат общо с нищо друго, освен с производството и размяната на стоки, иначе казано с предмети, чиято стойност се определя от човешките потребности. Стоката има своята стойност чрез онзи, който я ползува.
към текста >>
112.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И
въпрос
на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично".
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората. Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично".
В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>
Подобен
въпрос
може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва?
Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения.
При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Тук е включен и важният
въпрос
за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н.
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства.
Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
към текста >>
Дори и да са налице известни съмнения, този
въпрос
просто няма защо да бъде поставян.
И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел. Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие. От вниманието му също няма да убегне, кои човешки класи винаги се стремят към господство: ясно е, че те няма да премахнат съществуващото зло, ако техните импулси не се подхранват от идеи, които правят социалния организъм здрав и жизнеспособен. Да се съмняваме, че тези идеи ще останат недоразбрани в смута на нашето време въпреки разпространението им от достатъчно голям брои хора, и то с необходимата енергия означава да се съмняваме в самата възприемчивост на човешката природа към импулсите, носещи здраве и целесъобразност.
Дори и да са налице известни съмнения, този въпрос просто няма защо да бъде поставян.
Важно е друго: Какво трябва да правим, за да бъдат включени в действие тези пробуждащи доверие идеи.
към текста >>
Една държава никога не може да реши валутния
въпрос
чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния
въпрос
само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
„Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния
въпрос
, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
към текста >>
113.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
По този
въпрос
не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно.
По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>
114.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този
въпрос
е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение?
Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне.
А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение? И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>
И ако днес той си зададе този
въпрос
, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение?
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>
115.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Неговият икономически принос към даден клон на производството е
въпрос
, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш.
Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството.
Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш.
Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
116.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
(Вижте какво още казвам по този
въпрос
в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния
въпрос
“.)
Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения.
(Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>
Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния
въпрос
“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена. Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат предвид в идеите, на които се основава троичният социален ред.
Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
към текста >>
Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния
въпрос
“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много. Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна.
Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
[2] Преводът на цитата от „Същност на социалния
въпрос
“ е д-р Димитър Димчев, преводач на книгата.
[2] Преводът на цитата от „Същност на социалния въпрос“ е д-р Димитър Димчев, преводач на книгата.
към текста >>
117.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В книгата „Същност на социалния
въпрос
“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия.
Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните. Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
към текста >>
118.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
За такива хора следното се превръща в спешен
въпрос
: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
На този
въпрос
не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото. За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
119.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е
въпрос
на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не
въпрос
на централизиран контрол според политически интереси.
Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот. Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди.
Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси.
Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
към текста >>
120.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Актуален и горещ
въпрос
е, как да се намерят начини и средства за замяна на старите партийни доктрини с новото независимо мислене, така че те да станат ядро, около което хората с всякакви партийни пристрастия да могат да се съберат — хора, които са способни да видят, че сегашните партии са изживели времето си, а сегашните социални условия са достатъчно свидетелство, че дните им са преброени.
Актуален и горещ въпрос е, как да се намерят начини и средства за замяна на старите партийни доктрини с новото независимо мислене, така че те да станат ядро, около което хората с всякакви партийни пристрастия да могат да се съберат — хора, които са способни да видят, че сегашните партии са изживели времето си, а сегашните социални условия са достатъчно свидетелство, че дните им са преброени.
към текста >>
121.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този
въпрос
, като се отнасят към правната сфера и културната.
В икономическия живот е необходимо печалбите, които сега са индикатори, да се заменят от групи хора, на които е възложено да установят рационална комуникация между производството и потреблението, което ще премахне случайностите от пазара.
Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този въпрос, като се отнасят към правната сфера и културната.
към текста >>
122.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния
въпрос
“.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество. Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване. Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си.
Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
В моята книга „Същност на социалния
въпрос
“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло.
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло.
Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи. Когато този индивид вече не желае или няма способност да насочи усилията си за оползотворяване на капитала, този капитал може да се пренасочи към друга личност със сходни умения. Това пренасочване няма да се извършва с държавни наредби или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
към текста >>
123.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния
въпрос
— липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.
Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на средствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес. Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят печалба. Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си. Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока.
Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.
към текста >>
Всеки, който безкористно се занимава със социалния
въпрос
, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен.
Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката. Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа. Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
124.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В книгата „Същност на социалния
въпрос
“ направих сравнение между социалния организъм и природното тяло на човека.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ направих сравнение между социалния организъм и природното тяло на човека.
Но изтъкнах и колко подвеждащо може да бъде, когато подобна идея се приложи за нещо различно. Всеки, който си представя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го представят естествените науки, а след това продължи да си представя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
към текста >>
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния
въпрос
“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот.
Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество. Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие. Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи. Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>
125.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този
въпрос
, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
Естеството на троичният социален ред е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови предразсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми?
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
към текста >>
Те обаче не осъзнават, че важният
въпрос
е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
Те казват: „Ние имаме нови политически възгледи от над половин век.“ В книгата ми „Същност на социалния
въпрос
“ показах, че това не е вярно и че не може да се разглежда сериозно с оглед на социалното обновление.
Никой не трябва да продължава икономическия живот такъв, какъвто стана наложителен заради обстоятелствата от последните два века, докато в същото време поставя хората в социални позиции, явили се като следствие от политическите теории, принадлежащи на отминали времена. Също така никой не трябва да таи надежди, че класовото разделение, което възникна, без да донесе някакви нови политически течения, може да послужи като изходна точка за реформата на социалния организъм. Естествено, класите, които се чувстват потиснати, няма да приемат това твърдение.
Те казват: „Ние имаме нови политически възгледи от над половин век.“ В книгата ми „Същност на социалния въпрос“ показах, че това не е вярно и че не може да се разглежда сериозно с оглед на социалното обновление.
Карл Маркс и неговите последователи безспорно успяха да привлекат една класа в борбата си; но те просто предложиха същите мисли като онези на хората от противниковите класи. Затова, ако борбата доведе до това, което мнозина желаят, от него няма да излезе нищо ново и добро. Ще се стигне до същата задънена улица, само дето ще управлява друга група.
към текста >>
Много от онова, което днес се говори за социалния
въпрос
, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота.
Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота.
Твърди се, че хората били твърде незрели, за да оформят живота си от идеи. Това не е вярно. Хората ще се окажат достатъчно зрели за решенията, стига да получат отговори, лишени от стари предразсъдъци.
към текста >>
126.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Отговорът на този
въпрос
може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството.
Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството.
Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща. Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа. Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
към текста >>
127.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният
въпрос
ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“. Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред.
С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>
Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния
въпрос
, като се разпространи и сред широки кръгове.
Една съвкупност от социални мисли, която е издигната в култ, ни отвежда обратно към живота и обичаите на примитивните времена. Хората се ровят в „древните епохи“, за да намират колективни традиции и тем подобни, като извличат от тях заключения за това, което трябвало да се направи днес.
Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено сред масите.
към текста >>
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния
въпрос
“, особено сред масите.
Една съвкупност от социални мисли, която е издигната в култ, ни отвежда обратно към живота и обичаите на примитивните времена. Хората се ровят в „древните епохи“, за да намират колективни традиции и тем подобни, като извличат от тях заключения за това, което трябвало да се направи днес. Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено сред масите.
към текста >>
Но този
въпрос
е естествен за всяко същество, което се нуждае от храна, и човек не бива да го припознава погрешно със „социалното мислене“ в пълния смисъл.
Същественото по темата е, че в човешкото същество това инстинктивно функциониране трябва да се замени със съзнателна, съсредоточена мисъл. Хората трябва да надграждаме основите от природата, както всяко друго същество трябва да яде, за да оцелее. „Въпросът за хляба“ е свързан с природните изисквания за елементарното ни съществуване.
Но този въпрос е естествен за всяко същество, което се нуждае от храна, и човек не бива да го припознава погрешно със „социалното мислене“ в пълния смисъл.
към текста >>
За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален
въпрос
.
Социалното мислене започва само тогава, когато човекът работи върху природата чрез интелекта си. С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален въпрос.
Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности? “
към текста >>
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния
въпрос
: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>
128.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал
въпрос
като споменатия.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм. Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото.
Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия.
Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>
Пиша това по този
въпрос
, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока.
Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока.
Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи. Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори. Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка. Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки. А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
към текста >>
129.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В древна Гърция не е ставало
въпрос
за подобно нещо.
В древна Гърция не е ставало въпрос за подобно нещо.
През тази епоха този, който се издигаше до степента на философ, чувстваше тази работа на мисълта като нещо също така естествено, както за нас днес е дишането. Напротив, модерният философ чувства своите идеи в отвлечеността, в студенината, в сухотата. Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността.
към текста >>
Защото не става
въпрос
да се тълкуват фактите, а да бъдат те установени.
Вие не ще намерите нищо, което да бъде разтопено, унищожено чрез съня. Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези определения, тези характеристики. И този факт не може да бъде опроверган даже когато се твърди, че всяка сутрин паметта възстановява непреривността на Аза.
Защото не става въпрос да се тълкуват фактите, а да бъдат те установени.
С други думи и най-изтънчената съвременна наука, тази на философите е изгубила познанието за Аза, за истинският Човек-дух, а същевременно и пътя, който води до религиозната опитност.
към текста >>
130.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става
въпрос
за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията.
Само добиването на ясновидските способности позволява на съзнанието да се опита да опише това, което човешкото същество възприема в света на чистия дух. Поради тази причина едно "рационално богословие", което се опира само на данните на текущото съзнание, е още по-зле дошло, отколкото една "рационална космология". Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По един околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества.
Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става въпрос за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията.
Те даже не могат да бъдат предчувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите предания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство. Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да предаде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание.
към текста >>
Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше
въпрос
за логическо доказване или за диалектика.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието.
Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика.
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите.
към текста >>
131.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния
въпрос
: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм?
През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока.
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм?
На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос. Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>
За да отговорим на този
въпрос
, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията.
През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока. Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то?
За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията.
Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос. Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло. Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела.
към текста >>
132.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Отговорът на този
въпрос
ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
133.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става
въпрос
за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения.
Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Как става това, този
въпрос
ще изложим по-подробно в следващите сказки.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки.
Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот.
към текста >>
134.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Преди да отговорим на този
въпрос
, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това.
Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм. Влиянията на външния свят проникват чрез сетивата в него: Тези на светлината през очите, тази на света на звуците през ушите, действията на топлината и на студа през сетивото за топлина и т.н. Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние. Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"?
Преди да отговорим на този въпрос, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това.
към текста >>
Тогава за душата възниква един голям
въпрос
: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела.
Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
135.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Преди да отговорим на този
въпрос
, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма.
към текста >>
136.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Никакво теоретическо възражение не може да заличи този
въпрос
от чувствуващата човешка душа, ако самата тя не иска да се заглуши, да се притъпи.
Защото той може да чувствува величието, красотата и мъдростта на природния свят в най-голям размер: това не му дава никакъв отговор на въпроса за неговото собствено същество. Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта. След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана.
Никакво теоретическо възражение не може да заличи този въпрос от чувствуващата човешка душа, ако самата тя не иска да се заглуши, да се притъпи.
Съществуването на този въпрос, трябва да поддържа живо копнежа за духовните пътища на мировото познание по непосредствен начин във всяка човешка душа, която е действително будна.
към текста >>
Съществуването на този
въпрос
, трябва да поддържа живо копнежа за духовните пътища на мировото познание по непосредствен начин във всяка човешка душа, която е действително будна.
Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта. След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана. Никакво теоретическо възражение не може да заличи този въпрос от чувствуващата човешка душа, ако самата тя не иска да се заглуши, да се притъпи.
Съществуването на този въпрос, трябва да поддържа живо копнежа за духовните пътища на мировото познание по непосредствен начин във всяка човешка душа, която е действително будна.
към текста >>
Първо възниква плахият
въпрос
: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
Той вижда, как мисленето, чувствуването и волята са зависими от природно-физическото човешко същество. В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено.
Първо възниква плахият въпрос: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
Антропософията иска да даде отговор на този въпрос на основата на една сигурна духовна опитност. При това тя не се опира на някакво мнение или вяра, а на едно изживяване в духа, което в неговата същност е също така сигурно, както изживяването в тялото.
към текста >>
Антропософията иска да даде отговор на този
въпрос
на основата на една сигурна духовна опитност.
В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено. Първо възниква плахият въпрос: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
Антропософията иска да даде отговор на този въпрос на основата на една сигурна духовна опитност.
При това тя не се опира на някакво мнение или вяра, а на едно изживяване в духа, което в неговата същност е също така сигурно, както изживяването в тялото.
към текста >>
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става
въпрос
за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз.
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз.
Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание. Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание. Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ. Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло. И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека.
към текста >>
137.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
До един отговор на този
въпрос
ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата.
При това се отдава малка стойност на факта, в какво отношение се намират тези идеи към самия човек, който ги има. Въпреки това, човек може да разбере, за какво се касае, само тогава, когато постави преди всичко въпроса: какво изживява човек в по-новите естествено-научни идеи?
До един отговор на този въпрос ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата.
Той има чувството: аз съм създателя на идеите, докато възприятията проникват в мене само от вън.
към текста >>
138.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
За да приближим до отговора на този
въпрос
, трябва да хвърлим поглед върху вече изложеното тук.
За да приближим до отговора на този въпрос, трябва да хвърлим поглед върху вече изложеното тук.
към текста >>
139.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Външният свят със своите сетивни възприятия се превръща във
въпрос
.
Външният свят със своите сетивни възприятия се превръща във въпрос.
Употребявайки вътрешна сила, за да черпи от себе си образите на Боговете на света, човекът получава отговори.
към текста >>
140.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук възниква важният
въпрос
: не изгубва ли човек битието, когато той го напуска с една част на своето същество и се хвърля в небитието?
Тук възниква важният въпрос: не изгубва ли човек битието, когато той го напуска с една част на своето същество и се хвърля в небитието?
към текста >>
141.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче тук изниква от тази гледна точка един
въпрос
, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Който размишлява върху факта, че човек може да се разболее, той навлиза в едно противоречие, когато иска да мисли чисто естествено-научно, за което противоречие трябва първо да приеме, че то лежи в саматасъщност на съществуванието. Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес. Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси.
Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят.
към текста >>
142.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато задаваме този
въпрос
, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма.
Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране.
към текста >>
143.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става
въпрос
за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм.
Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година. Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон.
Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм.
Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие. За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично. И действително това средство подействува.
към текста >>
144.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типични те болестни форми, и когато в болестното състояние става
въпрос
за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в нашата книга трябва да доведе до лечение.
Сега трябва да опишем някои типични средства според тяхната лечебна стойност, които ние отчасти пуснахме в търговията.
Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типични те болестни форми, и когато в болестното състояние става въпрос за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в нашата книга трябва да доведе до лечение.
От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства.
към текста >>
145.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Социалният
въпрос
, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение.
Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват. Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми.
Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение.
Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка.
към текста >>
146.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
“ Този неразрешим
въпрос
стоеше пред душата ми.
И за мен, момчето, този директор беше проблем, който забулва с чудо тайната на „вътрешността“ на предприятието пред мен. Тялото му на много места беше покрито с бели власинки. От работата на машините очите му бяха придобили определен фиксиран поглед. Говореше хрипливо на някакъв механизиран език. „Каква е връзката между този човек и това, което ограждат онези стени?
“ Този неразрешим въпрос стоеше пред душата ми.
Обаче не питах никого за тайната. Защото детското ми мнение беше, че няма смисъл да се пита за нещо, което не може да се види. Така живеех между гостоприемната мелница и негостоприемната предачница.
към текста >>
147.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше
въпрос
за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ. По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях. Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина.
Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време.
Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
148.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Веднъж разисквахме по този
въпрос
с особен плам.
Веднъж разисквахме по този въпрос с особен плам.
Приятелят ми всеки ден след лекции пътуваше от Виена до своето местожителство, което беше останало във Винер Нойщат. Често го придружавах по улиците на Виена до Южната гара. Един ден, когато вече бяхме на гарата и влакът скоро щеше да потегли, бяхме стигнали до нещо като кулминация в нашия спор за материализма. Тогава обобщих това, което имах да кажа още в следните думи: „Значи, когато казваш „аз мисля“, ти твърдиш, че това е само необходимото следствие от процесите в нервната система на твоя мозък. Тези процеси представляват цялата действителност.
към текста >>
149.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството
въпрос
: така ли би усещал или мислил Гьоте?
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте.
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен.
към текста >>
150.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този
въпрос
.
Друг път говорихме за повтарящите се земни животи.
Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос.
Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема. И все пак за мен и този разговор беше важен. Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
към текста >>
151.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Други се занимаваха със социалния
въпрос
.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот. Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия.
Други се занимаваха със социалния въпрос.
Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
При все това ми беше ясно, че самият „социален
въпрос
“ е от огромно значение.
При все това ми беше ясно, че самият „социален въпрос“ е от огромно значение.
Струваше ми се обаче, че трагизмът на епохата се състои в това, че с него се занимават личности, които изцяло са обхванати от материализма на съвременната цивилизация. Държах на това, че тъкмо този въпрос може да бъде правилно поставен само от светоглед, ориентиран към духовното.
към текста >>
Държах на това, че тъкмо този
въпрос
може да бъде правилно поставен само от светоглед, ориентиран към духовното.
При все това ми беше ясно, че самият „социален въпрос“ е от огромно значение. Струваше ми се обаче, че трагизмът на епохата се състои в това, че с него се занимават личности, които изцяло са обхванати от материализма на съвременната цивилизация.
Държах на това, че тъкмо този въпрос може да бъде правилно поставен само от светоглед, ориентиран към духовното.
към текста >>
152.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Да се намери духът в света по това време не разглеждах като
въпрос
на логическо умозаключение или продължение на сетивното възприятие, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене.
Да се намери духът в света по това време не разглеждах като въпрос на логическо умозаключение или продължение на сетивното възприятие, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
153.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
По този
въпрос
не можах да го разубедя.
Когато прочете статията, се обърна към мен, разкъсван от най-дълбоко страдание, и ми каза: „Това, което пишете тук за евреите, изобщо не може да се тълкува в приятелски смисъл, но не това е, което ме наранява, а фактът, че при тесните си контакти с нас и нашите приятели сте могъл да имате преживяванията, свързани с нас, които са Ви накарали да пишете по този начин.“ Мъжът грешеше. Защото бях направил преценката си, изхождайки изцяло от духовно-исторически обзор. Нищо лично не беше ѝ повлияло. Той не можеше да види това по този начин. На обясненията ми отвърна със забележката: „Не, според тази статия мъжът, който възпитава моите деца, не е „приятел на евреите“.
По този въпрос не можах да го разубедя.
И за миг обаче той не си помисли, че нещо трябва да се промени във връзката ми със семейството. Той я виждаше като необходимост. Аз пък още по-малко можех да приема случилото се като повод за промяна. Защото разглеждах възпитанието като задача, определена ми от съдбата. Ние двамата обаче не можехме да направим нищо друго освен да си помислим, че в нашите отношения се е намесил някакъв трагичен отпечатък.
към текста >>
154.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Този
въпрос
стоеше на заден план, когато в началото на 1891 г.
Този въпрос стоеше на заден план, когато в началото на 1891 г.
дадох израз на впечатленията си от Гьотевото естествознание (в кратката статия „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“ в том XII на „Гьотевия годишник“ с такива думи: „За повечето хора е невъзможно да си представят, че нещо, за чието проявление са необходими съвършено субективни условия, може да има обективно значение и същност. Пример за това е „прарастението“. То представлява същностното, обективно съдържащо се във всички растения. Но за да получи то проявено битие, човешкият дух е този, който трябва да го построи свободно.“ Или по-нататък:
към текста >>
На този
въпрос
може да се отговори единствено с категорично „не“.
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма.
На този въпрос може да се отговори единствено с категорично „не“.
„Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“
към текста >>
155.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Първият
въпрос
, отправен от Трайчке към мен, беше откъде произхождам.
Първият въпрос, отправен от Трайчке към мен, беше откъде произхождам.
Написах на листчето, че съм австриец. Трайчке отвърна, че австрийците са или много добри и гениални хора, или мошеници. Казваше подобни неща, от които човек можеше да долови, че самотата, в която живее душата му поради глухотата, е довела до парадокси и че той намира вътрешно удовлетворение в тях. Обикновено обедните гости оставаха у Зуфан цял следобед. Така стана и тогава, когато Трайчке бе сред тях.
към текста >>
Тогава стана
въпрос
за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари.
Защото всичко, което изричаше, носеше личен характер. Във всяка негова дума живееше страстното желание да се изкаже. Колко заповеден бе тонът му, дори когато разказваше! Той искаше чрез думите му и другите да бъдат завладени от чувства. Рядко срещан огън, искрящ от очите му, съпровождаше неговите твърдения.
Тогава стана въпрос за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари.
Трайчке отхвърли безличния начин, напомнящ на математическо мислене, по който Молтке разглежда световните събития. Той не можеше да съди за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия. Хора, които като Трайчке се намират изцяло в своята личност, могат да направят на другите хора впечатление само когато личният елемент е значително и същевременно дълбоко свързан с нещата, които излагат. Така беше и при Трайчке. Когато говореше за исторически факти, говореше така, сякаш всичко се случва в настоящето и той лично е там с цялата си радост и цялото си огорчение.
към текста >>
156.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
За мен този
въпрос
беше изключително важен.
За мен този въпрос беше изключително важен.
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е заложена и се проявява наред с всяка друга реалност. Следователно бях принуден да се боря срещу етиката, която няма философска основа.
към текста >>
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя
въпрос
, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност.
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“. Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос. Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода.
към текста >>
Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен
въпрос
.
Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност. Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом. Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“.
Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос.
Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода. Човекът, когото толкова уважавах, не усещаше нищо от това, което толкова силно желаех. Той смяташе, че ще започна да мисля по въпроса по „съвсем разумен начин“, когато от посещението ми при „етиците“ се убедя, че са много симпатични хора.
към текста >>
157.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин,
въпрос
за нашето познание.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г. в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света. Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично.
Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание.
Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго. Не съществуват въпроси, които светът ни задава, на които да не може да се отговори със средствата, които той ни предлага. Следователно за монизма не съществуват принципни граници на познанието. В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос.
към текста >>
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става
въпрос
.
Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание. Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго. Не съществуват въпроси, които светът ни задава, на които да не може да се отговори със средствата, които той ни предлага. Следователно за монизма не съществуват принципни граници на познанието.
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос.
Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право. Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание. Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
към текста >>
158.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този
въпрос
в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“. Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи. И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят. С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този
въпрос
, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение.
Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
159.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния
въпрос
: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа. Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
За да се намери отговор на този
въпрос
, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа.
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа.
Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
Това е основният
въпрос
в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“.
Значителното за началото на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна. Най-важното беше това, че целият свят на моето познание, без да се променя съществено нещо в неговото съдържание, намери в душата ми, под влияние на тези въпроси, жизнена подвижност, съществено по-голяма отпреди. Човешката душа живее в „Логоса“, как външният свят живее в този Логос?
Това е основният въпрос в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“.
Това душевно направление доминираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
към текста >>
160.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Защото знам, че той сам би се изказал съвсем различно по този
въпрос
.
В този случай мога само напълно субективно да опиша как ми изглеждаше делото на Дж. Х. Маккей тогава и все още ми изглежда днес и какво въздействие ми оказваше то по това време.
Защото знам, че той сам би се изказал съвсем различно по този въпрос.
Този човек дълбоко ненавиждаше всичко в социалния живот на хората, което се проявява като власт (архия). За най-голяма грешка той смяташе намесата на властта в социалното управление. В „комунистическия анархизъм“ той виждаше една социална идея, осъдителна в найвисша степен, защото искаше да доведе човечеството до подобро състояние с използване на насилствени методи.
към текста >>
161.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Той е напълно прав, ако става
въпрос
за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата.
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>
162.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
160 „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“: Основният
въпрос
на теорията на познанието с особено позоваване на наукоучението на Фихте.
160 „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“: Основният въпрос на теорията на познанието с особено позоваване на наукоучението на Фихте.
Пролегомена за съгласуване на философстващото съзнание със самото себе си [1891]. В разширена форма излиза като: „Истина и наука. Въведение към „Философия на свободата“, Ваймар 1892, Събр. съч. 3.
към текста >>
163.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния
въпрос
“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
164.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
След като поставяме този
въпрос
, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли.
След като поставяме този въпрос, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли.
Защото Духовната Наука трябва да ни въвежда в най-съкровената сърцевина на човешката същност; доколкото човека, който срещаме на земята, изглежда потопен в някаква общност, но от друга страна се явява самостоятелна същност. Човек е потопен според Духовната Наука в два житейски потока, които се срещат, когато човек встъпи в земното си съществуване. И тук достигаме сърцевината на духовнонаучното гледище за човешката природа. Тук ние научаваме, че човек притежава най-напред нещо, с което се вмества в една наследствена линия. Единият поток е този, който ни извежда от единичния човек към родителите, прародителите и другите предци.
към текста >>
Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този
въпрос
.
Всичко това, което смятаме за низхождащо от прадедите към потомците, ни обяснява до известна степен отделния човек, но тъкмо само до известна степен. Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител. Той иска да представи човешката личност като сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди. На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител.
Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този въпрос.
Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става дума тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука.
към текста >>
Така изниква големият
въпрос
: Как е възможно това, което произлиза от съвсем други светове, което трябва да си намери баща и майка, да се съедини с телесно-физическото, да се премени с белезите на телесното, чрез които човек бива поставен в реда на наследствената линия?
Така изниква големият въпрос: Как е възможно това, което произлиза от съвсем други светове, което трябва да си намери баща и майка, да се съедини с телесно-физическото, да се премени с белезите на телесното, чрез които човек бива поставен в реда на наследствената линия?
към текста >>
Понеже, когато става
въпрос
за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание.
Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза.
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект. На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много.
към текста >>
165.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният
въпрос
, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н.
Съвременният живот поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си. Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето".
От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н.
и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини. Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям. При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки старото, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции. И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени.
към текста >>
Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи
въпрос
, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям.
Съвременният живот поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си. Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето". От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н. и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини.
Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям.
При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки старото, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции. И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени.
към текста >>
За такъв
въпрос
трябва да се признае възпитанието.
За такъв въпрос трябва да се признае възпитанието.
Тук не трябва да се поставят изисквания и се съставят програми, а просто да се опише детската природа. За гледните точки на развиващият се човек трябва да се изхожда от същността на развиващия се човек. Ако трябва да се опознае тази същност, необходимо е да се изходи от наблюденията върху скритата природа на човека.
към текста >>
Основният възпитателен
въпрос
е съвсем друг.
Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот.
Основният възпитателен въпрос е съвсем друг.
Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива.
към текста >>
Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг
въпрос
, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище.
Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления.
Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище.
Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго. Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>
166.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това обаче е
въпрос
на педагогически такт.
Задачите на възпитателя и преподавателя достигат връхната си точка в това, което той може да постигне относно моралното равнище на поверените му деца. В рамките на училищното възпитание той среща огромни трудности при изпълнението на тази задача. Една от тях се състои в това, че моралното възпитание трябва да проникне във всичко, което той прави за своите ученици; защото самоцелното морално наставление често постига много по-малко, отколкото дори и най-общата ориентация към нравствените стойности.
Това обаче е въпрос на педагогически такт.
Защото грубо формулираните „морални поуки" са в сила винаги, дори и в определени моменти да не предизвикват това, което пряко целим с тях.
към текста >>
Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен
въпрос
: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден?
Какъв могъщ възпитателен импулс се съдържа в такъв вид опознаване, ще установим, когато в истинското познание на човека потърсим правилното отношение към детето след първата третина от втория жизнен период, т.е. между деветата и десетата година. Тогава детето се издига до една особено важна точка в своето развитие. Ние забелязваме, че детето предприема ред неща полусъзнателно, сякаш водено от едно малко или много тъмно усещане. И от това, как ще застанем сега пред детето е от безкрайно голямо значение за целия му по-нататъшен живот.
Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен въпрос: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден?
Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред. Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота.
към текста >>
167.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Не можеше да става
въпрос
за издигане на принципи, към които да се очаква преданост.
Изложих това, което трябва да заеме мястото на обикновените правила и устави. А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество. Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва. Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука".
Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост.
Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер. Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
към текста >>
168.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
За Антропософското общество действително възниква един важен
въпрос
.
За Антропософското общество действително възниква един важен въпрос.
Как може да се продължи под държането на необходимия за него истински духовен живот, макар че отмина времето, когато никой освен участващите в него не се интересуваше от антропософия? Пред Ръководството на Гьотеанума се оформи един от въпросите възникващи в настоящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропософското общество трябва да работи за олицетворяване на по-голяма част от Антропософията, от колкото то е въплъщавало досега? И как може да стане това?
към текста >>
Изхождайки от този
въпрос
именно бих искал да продължа поредицата от моите "обръщения към членовете".
Изхождайки от този въпрос именно бих искал да продължа поредицата от моите "обръщения към членовете".
към текста >>
169.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи
въпрос
отново и отново в своите групови срещи.
В излагането на антропософските истини ще има толкова повече живот, колкото повече те са представяни от различни гледни точки, чрез най-разнородни описания.
Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи.
Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен. Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
към текста >>
170.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Въпрос
на разбиране е, че в човешкото същество се разкрива нещо, което не може да бъде схванато от гледната точка на естествените закони.
Въпрос на разбиране е, че в човешкото същество се разкрива нещо, което не може да бъде схванато от гледната точка на естествените закони.
Ако човек напълно приеме тази идея, тогава ще може да разбере човека като една картина. В този смисъл минералът не е картина. Той разкрива само това, което сетивата непосредствено възприемат.
към текста >>
171.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Сега важното е да се стремим към яснота по този
въпрос
.
Сега важното е да се стремим към яснота по този въпрос.
Има разлика между застъпничеството за нещо в сектантски дух, което се формулира като догматична Антропософия, и прямото, отворено и неприкрито отстояване на познанието за духовния свят, получено чрез антропософията, тъй че връзката, отношението на човека с този свят да бъде с белег на достойнство.
към текста >>
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния
въпрос
: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество?
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество?
" той би поел в напълно погрешна посока за разбиране естеството на Антропософията. Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен въпрос е неизбежна. По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското общество осигурява възможност за запознаване с нея".
към текста >>
Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен
въпрос
е неизбежна.
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество? " той би поел в напълно погрешна посока за разбиране естеството на Антропософията.
Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен въпрос е неизбежна.
По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското общество осигурява възможност за запознаване с нея".
към текста >>
172.
Защо е устремена
GA_40 Стихове и медитации
поражда пълен със копнеж
въпрос
поражда пълен със копнеж въпрос
към текста >>
173.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е именно важното при всеки научен
въпрос
, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора.
Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора.
Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука. Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност.
към текста >>
Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия
въпрос
, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения.
Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука.
към текста >>
Това е съвършено друг
въпрос
, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение?
Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него?
Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение?
Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
към текста >>
И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този
въпрос
може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки.
И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай.
към текста >>
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е
въпрос
на вярата, но не на една строга наука.
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
към текста >>
Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг
въпрос
и е една точка, която трябва да оставим на Бога.
" . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила.
Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога.
Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда.
към текста >>
Тук се крие източникът на един
въпрос
, който днес за много хора е станал вече един
въпрос
на сърцето.
Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят. Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света. Това е станало благодарение на външните образователни средства. Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето.
Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
към текста >>
Макар и това да е един
въпрос
, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
За последователите на Християнството този
въпрос
приема едно основно значение.
Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение.
Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
Такъв един
въпрос
може да зададе човек.
Такъв един въпрос може да зададе човек.
Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
към текста >>
Духовната наука отговаря на този
въпрос
не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява.
Такъв един въпрос може да зададе човек.
Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява.
Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
към текста >>
И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този
въпрос
се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен.
Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество.
И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен.
Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
към текста >>
174.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато днес се разглежда един такъв
въпрос
, който се отнася за отношението на човека към живота и смъртта, можем да си спомним за онези думи, които Шекспир слага в устата на мрачния Хамлет:
Когато днес се разглежда един такъв въпрос, който се отнася за отношението на човека към живота и смъртта, можем да си спомним за онези думи, които Шекспир слага в устата на мрачния Хамлет:
към текста >>
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало
въпрос
да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес.
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>
Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този
въпрос
, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората.
Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота.
Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа. На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно. Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа.
към текста >>
В личния човешки живот съществува една точка, която много лесно може да ни доведе до там, да добием възгледи върху този
въпрос
, а тя е следната.
В личния човешки живот съществува една точка, която много лесно може да ни доведе до там, да добием възгледи върху този въпрос, а тя е следната.
Всички вие знаете, че в днешния нормален живот на човека съществува едно време, за което по-късно в своя живот човек не може да си спомня. Това е времето на най-първото детство. В днешния нормален живот човек си спомня за своето детство само до определена точка, след това споменът изчезва. Въпреки да му е ясно, че е съществувал и преди тази точка, все пак не си спомня за това време. Той знае, че същият негов духовно-душевен аз е този, който е изградил живота му, но няма възможност да разпростре своята памет над тази степен.
към текста >>
Споменът за миналите земни съществувания е един
въпрос
на развитието!
И колкото повече развива човек това хладнокръвие, толкова повече се приближава той до момента, когато миналите земни съществувания ще бъдат за него една действителност. Така ние можем да посочим причината, защо за обикновения човешки живот може често пъти да се казва, защо не съществува един спомен. Това възражение прилича също на положението, когато някой би взел едно четиригодишно дете и би казал: Това дете не може да смята, и после от тук да извади заключението: Следователно човекът не може да смята! На това може само да се възрази: Остави детето да стане на десет години и тогава то ще може да смята. Следователно човекът може да смята!
Споменът за миналите земни съществувания е един въпрос на развитието!
Ето защо е необходимо да се научим да размишляваме върху това чрез принуждаващата сила на логическото заключение, което поставихме на върха на днешната сказка. Тогава ще открием, че трябва да съществува една духовно-душевна ядка на човешкото същество и че ние пренасяме тази духовно-душевна ядка през смъртта в едно ново земно съществуване, както сме я донесли чрез раждането в живота. Така Духовната наука може да обърне вниманието върху това, което в човека е вечно по отношение на живота и на смъртта, не по един прост начин, но така както обективно е правилно. И можем да кажем: Логическото заключение върху смъртта и живота по отношение на човешкото същество ни казва предварително, че в тази човешка индивидуалност съществува също възможността тя да развие една памет за миналите земни съществувания. Тогава вече не ще бъде нужно да се казва: Щом човек не може да си спомня за своите минали земни съществувания, тогава те не го ползуват нищо!
към текста >>
175.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става
въпрос
да бъде разбрана същността на инстинктите.
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност.
Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите.
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт. Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните? Ако би искал, той би могъл също да запита: В какво съм останал аз назад от животните? Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, докато човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия като способности.
към текста >>
Ние ще добием пълна светлина върху този
въпрос
след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка.
Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение.
Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка.
Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите. Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия.
към текста >>
176.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този
въпрос
-: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
към текста >>
177.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук ние стигаме до един
въпрос
, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател.
За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си. По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм. Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм. И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях. Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя.
Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател.
Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя. Духовната наука не може да говори така. Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора, животни, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята. Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни органи и пр.
към текста >>
За духовния изследовател този
въпрос
не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото.
Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята. Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е. Земята е в състояние да излъчи от своя център всички сили, които да направят да израснат растенията от нея. Иначе ние разглеждаме само нещо отвлечено, нещо измислено, когато разглеждаме царството на камъните, без да причислим към тях и растителната покривка. Към това се прибавя сега,че опиращата се само на материалното естествена наука говори за това, как всеки живот следователно също и растителният живот е трябвало да се роди някога от неживата материя, от минералите.
За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото.
По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние ще видим, как духовното изследване показва, че камъните, всичко минерално от гранита до почвената пръст е възникнало по един подобен начин, както днес естествената наука вярва това по отношение на каменните въглища. Защото каменните въглища са днес един минерал, ние ги изкопаваме от Земята. Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години? Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък.
към текста >>
178.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен
въпрос
, особено в нашето съвремие.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие.
Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
към текста >>
При човека обаче не става
въпрос
да използуваме мащаба на тривиалността, а онзи мащаб, който е почерпен от дълбочините на познанието.
Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва. Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи. Аз често съм казвал: Когато се говори в този смисъл за индивидуалност, трябва да разглеждаме нещата по-точно, трябва да имаме съзнанието, когато искаме да вземем нещата тривиално, че можем да говорим и за биографията и за индивидуалността на един писец. Познавах един човек, който понеже по негово време писците още се изрязваха от гъши пера можеше вече да прави разлика между писците, понеже всеки сам си изрязва писеца, този последният приемаше винаги едно лично отношение към него, и понеже въпросният човек имаше една отлична фантазия, той би могъл да напише добре една биография на всеки един писец с всички подробности.
При човека обаче не става въпрос да използуваме мащаба на тривиалността, а онзи мащаб, който е почерпен от дълбочините на познанието.
към текста >>
179.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този
въпрос
Аристотел е мислил така и така.
През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така.
Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект. Също както днес хората се позовават по отношение на духовното на религиозните документи и тяхното предание и не се спират на непосредственото наблюдение, така в миналото в науките са се позовавали не на природата и нейното наблюдение, а на полученото по предание, на Аристотел.
към текста >>
Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния
въпрос
така или така, както искаха да го докажат.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време. Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава?
Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат.
Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното. Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е мислил нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат. Защото и това би могло да се направи! Накратко казано, Аристотел е бил употребяван и злоупотребяван по всякакъв начин.
към текста >>
180.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не е необходимо да се формализираме, че върху този
въпрос
съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили.
Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
към текста >>
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този
въпрос
, даже и там, където те мислят напълно геологически.
Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие.
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически.
И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт.
към текста >>
Има един
въпрос
, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм.
Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат.
Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм.
към текста >>
Това е един голям спорен
въпрос
, но обикновено той се поставя погрешно.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът.
Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно.
Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм. Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения. Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече.
към текста >>
181.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
, той може да намери този отговор на зададения
въпрос
чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука?
, той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии.
към текста >>
182.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този
въпрос
: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение.
Но ние не трябва да подценяваме и това, което външната естествена наука има да каже върху развитието на света. Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и атомно познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт. И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света?
". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение.
Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина. Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия. Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина. Защото и при най-добре построените парни машини, само една четвърт от топлината се превръща в движение, другата се излъчва в хладното пространство и т.н.
към текста >>
И вярно е, че отговора този
въпрос
може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света.
И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>
183.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под
въпрос
.
И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше
въпрос
за инструменти, апаратура и други неща от този род.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род.
По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи.
към текста >>
Става
въпрос
само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни.
Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател.
Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни.
Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества. Ние можем да говорим за човека като потомък на Боговете в същия смисъл, в който говорим за детето като потомък на своите родители. От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества.
към текста >>
Бих искал тук да спомена една моя лична опитност във връзка с един друг
въпрос
.
Бих искал тук да спомена една моя лична опитност във връзка с един друг въпрос.
Когато се занимавах със специална работа в Архивите на Гьоте във Ваймар, се опитах да докажа нещо съвсем явно. Всички вие знаете прекрасния химн в проза на Гьоте “О, Природо, ние сме заобиколени и обгърнати от Теб," и т.н. Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата. Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено. Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг.
към текста >>
184.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Още повече, че става
въпрос
за Херкулес, преминал през посвещение в Елевзинските Мистерии.
Сега в хода на историята ни се говори за забележително избавление. Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен. Такъв бил Херкулес, изпълнил дванадесетте задачи. Изпълнението на тези дванадесет задачи било постижението на Посветения. Те символизират дванадесетте задачи на Посветения.
Още повече, че става въпрос за Херкулес, преминал през посвещение в Елевзинските Мистерии.
Въпреки всичко някой трябва да бъде пожертван, и така кентавърът Хирон бил пожертван за Прометей. Хирон вече страдал от неизлечима болест. Той бил полу-животно, полу-човек. Така Прометей бил спасен.
към текста >>
Това е, което обективното проучване на повдигнатия
въпрос
ни изяснява.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява.
Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея. Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
към текста >>
185.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Въпрос
на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние.
Едва отскоро истините на окултизма са предмет на публични лекции. Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период. Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика.
Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние.
Защо това е така? Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
към текста >>
Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата
въпрос
на свободен избор.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата.
Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун. Любовта стана приключение, а жената - завоевание отдалеч.
към текста >>
186.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под
въпрос
, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Системи като дарвиновата също търсят тази ръководна нишка.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно. В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
към текста >>
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само
въпрос
на време.
Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време.
Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.
към текста >>
187.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Ще дойде време, когато няма да става
въпрос
за "чудо" или шанс.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето.
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс.
Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство. Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека. И целта е една и съща - преобразяването на Земята.
към текста >>
188.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Този
въпрос
изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
С какво човешкият и планетарен живот се различава от живота на Логоса?
Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
И все пак има аналогии, които ни помагат да разберем или най-малкото да предскажем нещо за съзидателната сила на Логоса.
към текста >>
189.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Пред ума често възниква следният
въпрос
: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?
към текста >>
190.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става
въпрос
за минералното царство.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство.
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
191.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става
въпрос
за неговата субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство.
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата". Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
192.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Древните учения по този
въпрос
се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж.
Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого.
Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>
193.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Онова, което имам да казвам по този
въпрос
, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
към текста >>
За да можем да разгледаме нещата, за които става
въпрос
, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони.
към текста >>
Не става
въпрос
навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността.
И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания. Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери. Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи.
Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността.
Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава организация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна обществена форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.
към текста >>
В него по-малко става
въпрос
за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.
Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие. Те наричаха себе си катари, защото "катар" означава "чист". Те бяха хора, които се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал. Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството.
В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.
към текста >>
194.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Следва основният
въпрос
: "Познаваш ли твоя майстор?
Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая.
Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор?
"Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват.
към текста >>
195.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този
въпрос
като с тяхна най-висша и главна задача.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот.
Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача.
Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
Църквата естествено също се е занимавала с този
въпрос
, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача.
Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
196.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този
въпрос
дава само собственото си мнение.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща.
Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение.
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини. Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване. Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение.
към текста >>
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става
въпрос
тук.
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук.
Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини. Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти.
към текста >>
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става
въпрос
.
Миналият път ви прочетох една реч на английския министър-председател Балфор/*21/. Вече казахме, че някои неща, които са физически истини днес, са прастари окултни познания. Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат.
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос.
Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
към текста >>
Въпрос
: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?
Въпрос: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?
към текста >>
Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става
въпрос
.
Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето. Пий ІХ бе посветен в Свободното масонство. Той се опита чрез Хартата от Клермонт да направи връзка между йезуитите и свободните масони. Той не успя и следователно старата вражда между тях остана.
Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става въпрос.
Истинските свещеници../голям пропуск/.
към текста >>
197.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
– На този
въпрос
моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват.
Вие бихте могли да зададете въпросът: – Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция?
– На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват.
Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива. Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
към текста >>
198.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Това е великият
въпрос
на Храмовата легенда.
Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето?
Това е великият въпрос на Храмовата легенда.
Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата. В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот. Това ще стане чрез синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света.
към текста >>
Не става
въпрос
колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството.
Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята.
Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството.
към текста >>
Въпрос
: Каква е разликата между синовете на Каин и синовете на Авел?
Въпрос: Каква е разликата между синовете на Каин и синовете на Авел?
към текста >>
Въпрос
: Защо са се развили толкова много мистични и масонски общества?
Въпрос: Защо са се развили толкова много мистични и масонски общества?
към текста >>
Въпрос
: Вие запознат ли сте с работата на Алберт Шефъл?
Въпрос: Вие запознат ли сте с работата на Алберт Шефъл?
/Albert Schäffle/*10/.
към текста >>
199.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
ОТГОВОР НА ЕДИН
ВЪПРОС
ОТГОВОР НА ЕДИН ВЪПРОС
към текста >>
Въпрос
: Легендата много стара ли е?
Въпрос: Легендата много стара ли е?
към текста >>
200.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Докато преди не е можело да става
въпрос
за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки.
Сега нека да ни стане ясно, какво става по време на формирането на Земята от наша гледна точка. Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луна. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това.
Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки.
Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса.
към текста >>
201.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ние ще отговорим на този
въпрос
, като зададем друг: – Каква е целта на нашето човешко съществуване, на това непрекъснато прераждане?
Нека да започнем с нещо, което принадлежи към влиянието на Девите//*1/ Девите са същества, които стоят на една по-висока степен в развитието от човека и са в състояние да работят на по-високи нива на съществуването. Ние откриваме Девите, когато навлезем ясновидски в по-висшите полета. Ние откриваме Деви върху астралното поле, върху полето Рупа, върху полето Арупа и още по-високо. Какво означава влиянието на Девите за света, в който сме ние?
Ние ще отговорим на този въпрос, като зададем друг: – Каква е целта на нашето човешко съществуване, на това непрекъснато прераждане?
– Човек би живял в света съвсем безцелно, ако не научаваше особен урок, ако не изпълняваше специална задача при всяко идване. Всеки път, когато човек се въплъщава, Земята трябва да се е променила така, че той да намери там обстоятелства, които не е срещал преди в по-раншните си въплъщения.
към текста >>
Теософът трябва да си задава този
въпрос
, защото за него не може да има чудеса.
Кой причинява това?
Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса.
Има факти на по-високо равнище, но не чудеса. Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка. След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: – Имат ли животните и растенията някакво съзнание? – Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание?
към текста >>
Извлечението от тези лекции по горния
въпрос
е следното:
Извлечението от тези лекции по горния въпрос е следното:
към текста >>
202.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става
въпрос
е трябвало най-строго да се изпълнява.
Тяхната задача е била да приемат отделни хора и да ги посвещават в тайните на съществуването – или както Йоан в Апокалипсиса казва – да им се покаже какво ще стане "наскоро", ще рече в бъдеще. В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен. Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика.
Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява.
Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания.
към текста >>
203.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Вие виждате, че става
въпрос
за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално.
Вие виждате, че става въпрос за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално.
Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват красота. Катедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези майстори строители.
към текста >>
204.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Не е ставало
въпрос
за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха).
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле. Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове.
Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха).
Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина. В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н. на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
205.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Ще споменем и един друг
въпрос
: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване. Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.
към текста >>
Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този
въпрос
възприема една друга гледна точка.
Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява.
Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.
към текста >>
206.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този
въпрос
, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
Днес искам да ви говоря за нещо, което е много криво разбирано и за което в света се разпространяват изключително много заблуди. Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
към текста >>
Казах, че много недоразумения се разпространяват по този
въпрос
.
Казах, че много недоразумения се разпространяват по този въпрос.
Необходимо е да ви спомена само един факт от собствения ми живот, за да ви покажа, че наистина днес не е лесно, човек да прескочи онова, което е грубо казано фантастични и суеверни представи, съществуващи за него. От друга страна е необходимо да кажа колко е лесно човек невероятно да се изложи, когато борави с тези необичайни факти.
към текста >>
Никога не е ставало
въпрос
за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи.
Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./.
Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи.
Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>
Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият
въпрос
на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата?
Обикновена практика е онова, което е известно като "покриване".
Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата?
– Броят на свободните масони, които разбират какво означава този израз, са навярно малцина. Тъй като това е съвсем прост въпрос, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина. По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт. Оттам е било необходимо дейността на свободните масони да се провежда с изключително голяма предпазливост. Точно по тази причина по онова време беше необходимо за Свободното масонство да се появява под различни имена, които са звучали безвредно.
към текста >>
Тъй като това е съвсем прост
въпрос
, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина.
Обикновена практика е онова, което е известно като "покриване". Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата? – Броят на свободните масони, които разбират какво означава този израз, са навярно малцина.
Тъй като това е съвсем прост въпрос, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина.
По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт. Оттам е било необходимо дейността на свободните масони да се провежда с изключително голяма предпазливост. Точно по тази причина по онова време беше необходимо за Свободното масонство да се появява под различни имена, които са звучали безвредно. Между другите имена те са се наричали "Йоанови братя" и т.н. Днес Свободното масонство е изпълнило голяма част от онова, което тогава то си предначерта.
към текста >>
Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е
въпрос
.
По онова време, 12-то столетие, беше опасно предварително да се знае какво щеше да се случи по-късно. Ето защо бе необходимо да се използуват безвредно звучащи думи за прикритие. И по тази причина произлезе изразът "Покрита ли е ложата? ", което всъщност означава: "Тук само онези ли присъстват, които знаят значението на нещата, които трябва да бъдат внедрени в бъдещето развитие на човечеството чрез Свободното масонство? " Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие.
Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос.
Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл. Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
към текста >>
Доколкото не става
въпрос
за това, което е растителна, животинска или човешка сила – винаги имате работа със собствения дух на човека.
Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък. В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека. Всичко в изкуството е посветено на тази мисия. Все едно дали скулпторът издялва мрамора, или художникът подрежда цветове, светлини и сенки; това винаги е овладяване на неживата неорганична природа. А също и държавникът дава структура на природата../*17/.
Доколкото не става въпрос за това, което е растителна, животинска или човешка сила – винаги имате работа със собствения дух на човека.
към текста >>
По този
въпрос
, всички хора са братя, там те се обединяват.
Често съм казвал, че хармонията в човешките отношения не се постига, като бъде проповядвана, а като бъде създавана. Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи. Тук не може да има никакъв спор, тъй като въпросът се състои само в "можене" или "не можене". Никакво мнозинство не може да реши, дали човек би трябвало да използва терзията и отвеса; това решават фактите.
По този въпрос, всички хора са братя, там те се обединяват.
По този въпрос не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-висши сили. Така връзката между свободните масони е безспорна и без съмнение е връзка на братство, което в най-широк смисъл се опира на общото между хората в неодухотворената природа.
към текста >>
По този
въпрос
не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-висши сили.
Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи. Тук не може да има никакъв спор, тъй като въпросът се състои само в "можене" или "не можене". Никакво мнозинство не може да реши, дали човек би трябвало да използва терзията и отвеса; това решават фактите. По този въпрос, всички хора са братя, там те се обединяват.
По този въпрос не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-висши сили.
Така връзката между свободните масони е безспорна и без съмнение е връзка на братство, което в най-широк смисъл се опира на общото между хората в неодухотворената природа.
към текста >>
Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален
въпрос
, вече не може да бъде премахната с неодушевеното.
Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре.
Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното.
За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
към текста >>
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни
въпрос
– какво представляваше царското изкуство досега?
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега?
Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса.
към текста >>
Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става
въпрос
, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него.
Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса.
Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото. Жените били изключени от масонството. Това престава в момента, когато Свободното масонство спира да гледа назад и обръща поглед напред.
към текста >>
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този
въпрос
.
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос.
Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка.
към текста >>
Онова, което съществува в света днес като социален
въпрос
или женския
въпрос
, е нищо, ако не се разбере от дълбините на световните сили и не бъде доведено до съзвучие с тях.
Цялото общо приказване днес е едно нищо. Тези въпроси не могат да бъдат отговорени, ако отговорът не бъде почерпан от самите дълбини.
Онова, което съществува в света днес като социален въпрос или женския въпрос, е нищо, ако не се разбере от дълбините на световните сили и не бъде доведено до съзвучие с тях.
към текста >>
207.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този
въпрос
.
Има два начина да се проникне в Гьотевата розенкройцерска мистерия – един екзотеричен и един езотеричен начин.
При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този въпрос.
към текста >>
208.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Харисън казва следното по този
въпрос
в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща.
С. Г.
Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща.
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св.
към текста >>
Юда очевидно е извлякъл своето знание по този
въпрос
от "Книга на Енох"/.
С. Г. Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща. Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св.
Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/.
Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>
Вебер обаче прибавя, че данни по този
въпрос
липсват.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват.
На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория.
към текста >>
/*27/ – Рудолф Щайнер е говорил с много повече подробности по този
въпрос
, който тук е само накратко споменат, в своята лекция, държана в Дорнах на 3.
/*27/ – Рудолф Щайнер е говорил с много повече подробности по този въпрос, който тук е само накратко споменат, в своята лекция, държана в Дорнах на 3.
юли 1920 г. /още не преведена/; ала той също е говорил за йезуитството на 10. май, 3. и 6. юни: "Три лекции върху римския католицизъм".
към текста >>
Не е много ясно, дали това е отговор на един
въпрос
:
/*28/ – В стенографските бележки на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края.
Не е много ясно, дали това е отговор на един въпрос:
към текста >>
/*10/ – Алберт Ебархард Фридрих Шефъл, 1831-1903, социолог, писал много по този
въпрос
.
/*10/ – Алберт Ебархард Фридрих Шефъл, 1831-1903, социолог, писал много по този въпрос.
В други връзки Щайнер споменава неговия труд: /"Конструкция и живот на социалното тяло/ четиритомен труд, публикуван в Тюбинген, 1875-78.
към текста >>
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален
въпрос
"/.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Ани Безант бе говорила и писала по този
въпрос
в различни случаи.
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г.
Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи.
Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
В отговор на един
въпрос
, поставен на Р.
В отговор на един въпрос, поставен на Р.
Щайнер в края на една лекция, държана в Лайпциг 13. октомври 1906 г. относно значението на Врил, той казал следното: "Всичко, което някога е било представено в света, отново ще се върне. Силата Врил е в основата на нещо много специално. Понастоящем човек може да използва само силите на минералното царство.
към текста >>
Щайнер има няколко изказвания по този
въпрос
особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т. 1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р.
Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената".
към текста >>
209.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Въпрос
на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние.
Едва отскоро истините на окултизма са предмет на публични лекции. Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период. Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика.
Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние.
Защо това е така? Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
към текста >>
Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата
въпрос
на свободен избор.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата.
Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун. Любовта стана приключение, а жената завоевание отдалеч.
към текста >>
210.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под
въпрос
, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Системи като дарвиновата също търсят тази ръководна нишка.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно. В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
към текста >>
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само
въпрос
на време.
Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време.
Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.
към текста >>
211.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ще дойде време, когато няма да става
въпрос
за “чудо” или шанс.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето.
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс.
Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство. Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека. И целта е една и съща – преобразяването на Земята.
към текста >>
212.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Този
въпрос
изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
С какво човешкият и планетарен живот се различава от живота на Логоса?
Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
И все пак има аналогии, които ни помагат да разберем или най-малкото да предскажем нещо за съзидателната сила на Логоса.
към текста >>
213.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Пред ума често възниква следният
въпрос
: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?
към текста >>
214.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става
въпрос
за минералното царство.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство.
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
215.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става
въпрос
за неговата субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство.
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”. Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
216.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако в наше време, когато предимно става
въпрос
хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане. Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания. Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам. Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността.
Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии.
Това е следствието от различието на мненията. Теософското движение има за задача да внесе идеята за братството в дълбоката същност на хората. Ние ще разберем напълно антропософията, тази братска идея, едва когато сме в състояние да бъдем заедно в едно братство въпреки възможно най-големите различия в мислите. Не искаме просто да уважаваме и ценим личността на ближния си и да пристъпваме насреща му, признавайки изцяло човешкото му достойнство, а дълбоко в душата си искаме да признаваме брата си като душа. Но тогава трябва да останем до него, дори когато е налице най-голямо различие в мненията.
към текста >>
Не става
въпрос
дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата.
За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското) общество. То е призвано да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща. Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните.
Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата.
Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се покажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за теософските (антропософските) учения. Който иска да има доказателство относно антропософията, трябва да я изживее. Тогава тя се доказва за вярна.
към текста >>
Но при това се показва, че не става
въпрос
за знанието, че знанието не е най-главното.
Какво узнава човекът, който взима участие в спиритически сеанс? Да предположим – всичко друго се изключва, – че имаме работа с истински откровения. Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят.
Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното.
Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие.
към текста >>
На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да вярвате, не става
въпрос
за това!
Нека да предположим, че тук седят много хора, които казват: Каквото този ни разказва, не можем да го вярваме, за нас то е невероятно! Тези, които не го вярват, напускат и не се завръщат, всъщност доказват само собственото си мнение. Тези обаче, които, въпреки че не го вярват, се завърнат, нямат никаква полза.
На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да вярвате, не става въпрос за това!
Дори можете да смятате за измама, че ви разказвам нещо, което е възможно да произлиза от някаква фантастична област, но чуйте го и го възприемете! За това става въпрос. Представете си, че ви начертая картата на Мала Азия. Някой може да дойде и да обясни: Каквото той начертава като реки и планини е безсмислица. Тогава бих му казал: Не ме засяга дали ми вярваш.
към текста >>
За това става
въпрос
.
Нека да предположим, че тук седят много хора, които казват: Каквото този ни разказва, не можем да го вярваме, за нас то е невероятно! Тези, които не го вярват, напускат и не се завръщат, всъщност доказват само собственото си мнение. Тези обаче, които, въпреки че не го вярват, се завърнат, нямат никаква полза. На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да вярвате, не става въпрос за това! Дори можете да смятате за измама, че ви разказвам нещо, което е възможно да произлиза от някаква фантастична област, но чуйте го и го възприемете!
За това става въпрос.
Представете си, че ви начертая картата на Мала Азия. Някой може да дойде и да обясни: Каквото той начертава като реки и планини е безсмислица. Тогава бих му казал: Не ме засяга дали ми вярваш. Погледни, разгледай и запомни. Когато отидеш в Мала Азия, ще видиш дали е правилно и тогава ще се ориентираш.
към текста >>
Когато тук описваме астралния свят, трябва да узнаете за начина и вида на трептящия и подвижен свят на астралността, а когато става
въпрос
за девахана, трябва да узнаете нещо за специфичността на този свят, противоположен на нашия.
Когато отидеш в Мала Азия, ще видиш дали е правилно и тогава ще се ориентираш. Главното е – също и при астрономите – да се навлезе с карта в ръка във висшите области. Това е същественото, за което се касае. Така е и относно знанието за по-висшия свят. Само тогава можем да навлезем в този по-висш свят, когато узнаем нещо от същността му.
Когато тук описваме астралния свят, трябва да узнаете за начина и вида на трептящия и подвижен свят на астралността, а когато става въпрос за девахана, трябва да узнаете нещо за специфичността на този свят, противоположен на нашия.
Когато само се свържете с тези мисли и се вживеете в тези по-висши области, ще получите предчувствие за състоянието на съзнанието, което имаме, когато астралният свят ни заобикаля, а също и за състоянието на съзнанието, когато деваханическият свят е около нас. Ако си представите състоянието, което има ясновидецът, когато се издига в тези светове, имате нещо повече от осезаемо доказателство, че можете да изживеете нещо.5
към текста >>
Но става
въпрос
дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях.
Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто сравнение. При днешните обстоятелства е трудно дори човек да се издигне до по-висши, инкарнирани в плът духовни същества. Представете си, ако днес в съвремието се появи Христос Исус! Как мислите, колко хора ще го признаят? Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил Христос.
Но става въпрос дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях.
към текста >>
Става
въпрос
, че това, което живее във висшия свят, не трябва да слезе при нас, а ние да се издигнем нагоре до него.
Човек може да познае такива по-висши индивидуалности, когато са инкарнирани в плът, само ако е станал способен за това. Ако Христос Исус днес би слязъл при нас и не се покаже такъв, какъвто хората си го представят, те не биха го познали. Това е, което антропософията иска, тя иска да развие и преобрази човека, да го направи способен да познава висшите светове. Но по отношение на днешното ни културно съзнание има една трудност.
Става въпрос, че това, което живее във висшия свят, не трябва да слезе при нас, а ние да се издигнем нагоре до него.
Ние трябва да станем способни да се изкачим нагоре до по-висшите светове. Когато умрем, единствено това ни дава възможност да достигнем висшите светове по достоен начин. Този, който има географската карта, картата, извлечена от живота, действително може да се ориентира в Мала Азия. Ако се е запознал тук с нещата, които го очакват там, той ще пристъпи в един познат свят и ще знае какво има там.
към текста >>
217.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Естествено не става
въпрос
да говорим специално за детайлите на това природно явление, а задачата ни ще бъде изобщо да събудим духовнонаучно разбиране за такъв вид природни явления.
Съответно на нашите обявления, днешната лекция ще разгледа и едно разтърсващо събитие, което се случи тези дни – избухването на Везувий10.
Естествено не става въпрос да говорим специално за детайлите на това природно явление, а задачата ни ще бъде изобщо да събудим духовнонаучно разбиране за такъв вид природни явления.
Бих искал да дам няколко опорни точки за такова разбиране. Предварително искам да отбележа, че да се говори за тайнствения строеж и състав на нашата земна планета се причислява към най-трудните задачи също и от окултистите. Известен факт е – който има и най-малкото понятие за окултните връзки, сигурно е чул, – че е по-лесно да се изживее нещо от астралния и менталния свят, от камалока и девахана, и изживяването да се доведе до обикновеното съзнание, отколкото да се вникне в тайните на нашата собствена земна планета. Тези тайни действително принадлежат към така наречените вътрешни тайни, запазени за втората степен на инициацията. За вътрешността на Земята изобщо още не се е говорило нещо публично, да, досега дори не и сред теософското движение.
към текста >>
Тук става
въпрос
за неща за най-напредналите в окултизма.
Затова още от началото искам да подчертая, че днешната лекция абсолютно не е за начинаещи в теософската област. Не поради някакви трудности за чисто понятийното разбиране – понеже съдържанието ѝ може би ще бъде по-лесно разбираемо от някои други неща, – а поради това, че някой, който не е достатъчно ориентиран относно духовнонаучните изследователски методи, веднага ще попита: Откъде знаеш всичко това? Ще дам само приблизителна скица за фактите и същевременно ще посоча пътищата, които водят към изследването на тези взаимовръзки. Положително ще има слушатели, които не са свикнали да узнават необикновени неща и днешните сведения биха могли да им се сторят фантастични. Но моля да помислите, че човек никога не може да разбере всичко.
Тук става въпрос за неща за най-напредналите в окултизма.
към текста >>
Всичко, което външната наука може да каже по този
въпрос
, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории.
Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература.
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него.
към текста >>
Тук наистина не става
въпрос
за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него. И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите. Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки.
Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
към текста >>
Изследван в областта на духовното такъв
въпрос
изглежда дилетантски.
Петият пласт се нарича плодна Земя. Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали.
Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски.
За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото? Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение. Погледнете въглищата. Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили. Какво представляват каменните въглища?
към текста >>
Следователно правилният
въпрос
е: Как се е породило мъртвото, безжизненото?
Така трябва да си представите и живото земно тяло. Цялото земно тяло е жив организъм.
Следователно правилният въпрос е: Как се е породило мъртвото, безжизненото?
към текста >>
Когато става
въпрос
за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук.
Това не са пътища, а силови посоки. Има още различни други посоки. Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство. Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя.
Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук.
Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията. Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания.
към текста >>
Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става
въпрос
за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
Нека всеки да извлече това, което иска от всички тези числа. Аз мога само да подчертая, че популяризирането на окултните учения се появява поради много по-дълбоки основания, отколкото хората обикновено вярват. Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси. Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно мировите процеси, може да изглежда незначително за лаика.
Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
към текста >>
Пазете се от всякаква фантастика, която би могла да се прикачи към тези неща, когато става
въпрос
за такива всеобхватни взаимовръзки.
Това са неща, които постоянно трябва да се изтъкват. И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да слушат духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите. Опитах се да насоча към някои точки, които са във връзка с най-дълбоките тайни на окултизма. Те са подходящи да изяснят морално по вътрешен път събития, подобни на изживените в последно време. Разбира се, нещо трябва винаги да се взима под внимание.
Пазете се от всякаква фантастика, която би могла да се прикачи към тези неща, когато става въпрос за такива всеобхватни взаимовръзки.
Трябва да се взима под внимание само това, което може да се опре на правилните методи, наложили се не само от хилядолетия насам, а още от появата на окултизма.
към текста >>
218.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова става
въпрос
да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден.
Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение.
Затова става въпрос да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден.
Именно това може да се научи от произведенията и дейността на Елена Петровна Блаватска и затова всяко говорене, произлизащо от неактивно удобство, е суета. Това обаче, което следва да учим, извършвайки го като продължение на започнатото от самата нея на физическия план, е стремежът към духовнонаучното познание.
към текста >>
219.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става
въпрос
.
Така е общо взето с всички впечатления на сетивния свят.
Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става въпрос.
То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло.
към текста >>
Много повече става
въпрос
хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот.
Учители, притежаващи реално усещане за детската душа, просто се задушават от училищния схематизъм и предписания, които са карикатура на това, което би трябвало да бъде в действителността, и които са родени от суеверието, че имаме работа само с физическото тяло. От това не опазва и религиозната вяра.
Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот.
Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните принципи няма да могат да открият правилното. Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове. Защото това, което материализмът произведе, е подходящо само да разболее физическите тела и висшите същности на човека.
към текста >>
Не става
въпрос
дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност.
Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността? Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество.
Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност.
Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това.
към текста >>
220.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тук естествено става
въпрос
на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко.
Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции. Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци. Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота.
Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко.
Всъщност би могло да става въпрос да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот. Тогава ще дадем ново съдържание на живота и няма да имаме нужда да потискаме жизнената радост на младежта, когато ѝ предложим нов вид радост, нов вид удоволствие. Често хората не могат да си представят, че някой намира за скучни забавленията, които днес се приемат за забавни: да се отиде на кино или да се прекара времето със забавления, които нямат нищо общо с реалния живот. Може би ще дойдат времена, в които ще се говори за днешните тривиални забавления като за нещо отдавна отминало.
към текста >>
Всъщност би могло да става
въпрос
да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот.
Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци. Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота. Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко.
Всъщност би могло да става въпрос да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот.
Тогава ще дадем ново съдържание на живота и няма да имаме нужда да потискаме жизнената радост на младежта, когато ѝ предложим нов вид радост, нов вид удоволствие. Често хората не могат да си представят, че някой намира за скучни забавленията, които днес се приемат за забавни: да се отиде на кино или да се прекара времето със забавления, които нямат нищо общо с реалния живот. Може би ще дойдат времена, в които ще се говори за днешните тривиални забавления като за нещо отдавна отминало.
към текста >>
Но не става
въпрос
за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите.
Един сляпороден, който се намира между нас, би имал право да ни обяви от своята гледна точка за фантазьори, когато му говорим за светлина и багри. За него това никога не е било истина. Той ще отговори, че нещата не могат да бъдат докоснати. Той няма нужда да вярва каквото му се казва. И въпреки това няма право.
Но не става въпрос за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите.
В момента, когато получи такъв орган, около него ще се разкрие нов свят. Истинската антропософия никога няма да предположи някакъв друг свят, тя схваща света само по друг начин. Това, което теософите наричат висши светове, е около нас, също както светът на багрите е около слепия. Ако той бъде опериран, ще може да се ползва от очите си. Антропософията не твърди нищо по-различно, когато казва, че е възможно да се изградят вътрешните очи.
към текста >>
Социалният
въпрос
, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха.
В известно отношение светът се тресе. Той ни поставя големи задачи. Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето.
Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха.
Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него. Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб. Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>
Също и партиите, искащи да разрешат социалния
въпрос
, стоят под такива внушения.
В известно отношение светът се тресе. Той ни поставя големи задачи. Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето. Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха.
Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения.
Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него. Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб. Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>
Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става
въпрос
там.
Това правят повечето от тези, които днес се чувстват призвани да реформират. Те не се намират в същото състояние като успешно оперирания слепец, около когото светът изведнъж се представя в багри, защото иначе биха видели най-разнообразните същества зад всичко физическо. Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди. След петдесет години всички днешни социални идеали биха противоречали гротескно на астралния свят, ако астралният свят, човешките страсти, влечения и желания същевременно не биха се променили. Всеобща мизерия, ужасен световен упадък, страшна борба за съществуването би настъпила на мястото на днешната вече достатъчно ужасна борба.
Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става въпрос там.
Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари. Тези бръмбари нямат никаква представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях.
към текста >>
Сравни «Науката за духа и социалния
въпрос
» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр.
27) Роберт Оуен, 1771–1858. Социален реформатор и създател на английските жилищни сдружения. Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни.
Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр.
съч. 34.
към текста >>
221.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не става
въпрос
да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот.
Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум. Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това.
Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот.
Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност. Това беше целта и смисълът на предишните ни разглеждания. Задачата на духовнонаучното движение никога не може да се състои в задоволяването на обикновеното любопитство или любознателност. Макар че в широките кръгове на теософската дейност именно това любопитство, или, да кажем по-изискано, тази любознателност и до днес в повечето случаи довежда хората до съприкосовение с теософските стремежи. Но всички, които идват само от любопитство, след известно време ще се почувстват разочаровани.
към текста >>
Ако това писмо го чете някой посветен – става
въпрос
за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем.
Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено.
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края. Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел.
към текста >>
Към тези натрапващи се от фактите въпроси се причислява преди всичко социалният
въпрос
, който се представя в различни форми.
Така духовната наука се представя като нещо съвсем друго по отношение на всички останали движения в съвремието. Много съвременни въпроси се изправят днес пред хората.
Към тези натрапващи се от фактите въпроси се причислява преди всичко социалният въпрос, който се представя в различни форми.
Към това принадлежат личните права, националните и расовите въпроси, и колониалният проблем. Всички тези въпроси, към които като най-важен се прибавя въпросът за възпитанието, се разглеждат чрез духовнонаучното познание в особена светлина, което иначе не може да се случи в настоящето. Защо е така? С малък пример това ще ни стане ясно.
към текста >>
Но става
въпрос
да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително.
Така става по отношение на възприемането. Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят. Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята. Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план. Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове.
Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително.
Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
към текста >>
В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение, войната и мира, въпроса за равноправието на жените и социалния
въпрос
.
В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение, войната и мира, въпроса за равноправието на жените и социалния въпрос.
към текста >>
222.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става
въпрос
за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство.
При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>
Тук става
въпрос
за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно.
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно.
Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест.
към текста >>
Понеже ще имаме доста гости, този
въпрос
е подходящ за разглеждане на генералното събрание.
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат доведени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот?
Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание.
Разбира се, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата»43. С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос.
към текста >>
С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен
въпрос
.
Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Разбира се, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата»43.
С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос.
към текста >>
223.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Последният обаче трябва да се опита да достигне първо нещата, за които става
въпрос
.
Щом сме се събрали в навечерието на нашето Генерално събрание, можем – също и предвид следващите дни, които се надяваме да протекат доста вълнуващо – да почетем събирането ни, като още днес изнесем лекция за външните ни гости, но също и за берлинските членове. При това една такава лекция, която ще чуем извън програмата, може да ни даде нещо, което не би се вместило добре в нормалното протичане на теософските лекции; нещо за напредналите теософи и същевременно за този, който стои още в началото.
Последният обаче трябва да се опита да достигне първо нещата, за които става въпрос.
Само ако той се опита да го направи сериозно и интензивно, тогава ще може да ни последва. От друга страна, би следвало да бъде предложено нещо и за тези, които искат да чуят за достъпните за нас области в по-висшите светове.
към текста >>
Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става
въпрос
, а именно че едната е по-стара от другата.
Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става въпрос, а именно че едната е по-стара от другата.
Така можете да опишете очите и ушите. Можете да опишете как те изглеждат днес. Можете да опишете външните ушни миди, ушния канал, ушните нерви и т. н. По същия начин можете да опишете човешкото око. И двете ще изглеждат добре и като че ли двете описания са равностойни.
към текста >>
Ако бихте отишли назад до Стария Сатурн и изследвате най-първите заложби на физическото човешко тяло, когато не може и да става
въпрос
за по-късните етерно, астрално тяло и аз, ако изследвате онова своеобразно физическо тяло, както е изглеждало в прадревните времена, напразно бихте търсили първите заложби на очите.
Ако бихте отишли назад до Стария Сатурн и изследвате най-първите заложби на физическото човешко тяло, когато не може и да става въпрос за по-късните етерно, астрално тяло и аз, ако изследвате онова своеобразно физическо тяло, както е изглеждало в прадревните времена, напразно бихте търсили първите заложби на очите.
Вие не бихте могли да ги намерите, защото по това време те не са съществували.
към текста >>
Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този
въпрос
на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество.
46) За пораждането на сетивните органи във връзка с планетното развитие виж по-специално лекциите в Мюнхен, 1 и 2 юни 1907 г. в «Теософия на розенкройцерите», Събр. съч. 99; Щутгарт, 3 август 1908 г., в «Свят, Земя и хора», Събр. съч. 105.
Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество.
По същия повод през 1909 г. в цикъла си лекции «Антропософия», 23-25 октомври, включени в «Антропософия, психософия, пневматософия», Събр. съч. 115, той представя духовното учение за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение. Той е искал частично да изложи това учение за сетивата в книгата «Антропософия», която остава като фрагмент. От управлението на наследството на Рудолф Щайнер на книгата е дадено заглавието «Антропософия.
към текста >>
224.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тук само споменаваме за какво всъщност става
въпрос
.
Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове. Но никой не може да го прави без указанията на някой учител.
Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>
225.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става
въпрос
за голата материя, а че вътре живеят дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество.
Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става въпрос за голата материя, а че вътре живеят дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество.
В този смисъл теософът говори за дух, който е въплътен в златото, кварца, арсеника или в отровата на беладоната. За окултиста светът е пълен с духовни същества. Въплътената в оловото духовност има отношение към човешкия организъм, за което вчера чухте. За теософите става въпрос не за търсене на някакви особени духовни същества, които нямат нищо общо с нашия свят, а за такива, които се намират във всеки къс метал, както и изобщо във всичко, което ни заобикаля. Така духовнонаучният мироглед одухотворява веществото.
към текста >>
За теософите става
въпрос
не за търсене на някакви особени духовни същества, които нямат нищо общо с нашия свят, а за такива, които се намират във всеки къс метал, както и изобщо във всичко, което ни заобикаля.
Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става въпрос за голата материя, а че вътре живеят дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество. В този смисъл теософът говори за дух, който е въплътен в златото, кварца, арсеника или в отровата на беладоната. За окултиста светът е пълен с духовни същества. Въплътената в оловото духовност има отношение към човешкия организъм, за което вчера чухте.
За теософите става въпрос не за търсене на някакви особени духовни същества, които нямат нищо общо с нашия свят, а за такива, които се намират във всеки къс метал, както и изобщо във всичко, което ни заобикаля.
Така духовнонаучният мироглед одухотворява веществото. Духовни аналогии са нещо, което почива на истинско духовно изследване.
към текста >>
Тук не става
въпрос
за враждебност срещу специализираната наука.
Тук не става въпрос за враждебност срещу специализираната наука.
Специализиране трябва да има и не бива да се омаловажават външните факти. Но е невъзможно да се получи обща гледна точка за света от едно специализирано знание. Също и лекарят трябва като личност да знае нещо за висшите светове. Тогава той ще подреди работата си съвсем различно от друг, който не знае нищо за големите взаимовръзки. Тогава и симптомите ще се оценяват различно.
към текста >>
При това не става
въпрос
само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка.
Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка.
Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава. Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност.
към текста >>
– Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става
въпрос
за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни.
Естествено тогава идват хора и казват: Вижте, ядачът на ориз! Той е слаб мислител.
– Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни.
Когато долният човек (обмяната на веществата) не съответства на горния (главата с нервно-сетивната система), чрез това могат да се предизвикат злини. Вземете някой човек, който отскоро е станал вегетарианец70. При този нов вегетарианец дейността долу протича по определен начин. Известни сили се преобразуват от материални в духовни. Но ако те не се употребят, действат неблагоприятно и могат дори да затруднят мозъчната дейност.
към текста >>
226.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ще видите, че става
въпрос
само за познат на всички, дори на най-наивния човек на нашата култура факт, един духовен факт, в който лежат най-дълбоките истини и основания на тайната наука, които трябва само да се открият, за да се види колко мъдри и тайнствени са преплитанията в духовния живот на човечеството.
Това, което искам да кажа днес, се отнася до въпроса: Доколко вероизповеданията ни показват с определени примери своята духовнонаучна, или да кажем, тайно-научна основа? Днес искам да ви разкажа само за съвсем малка, но затова пък безкрайно важна част от историята, за тайната научна основа на религиите.
Ще видите, че става въпрос само за познат на всички, дори на най-наивния човек на нашата култура факт, един духовен факт, в който лежат най-дълбоките истини и основания на тайната наука, които трябва само да се открият, за да се види колко мъдри и тайнствени са преплитанията в духовния живот на човечеството.
към текста >>
За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само
въпрос
на време, търпение и енергия.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила. Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране.
За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия.
Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>
227.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен
въпрос
.
За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос.
Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез духовнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена. Трябва да сме наясно, че формата, под която такива истини се поднасят на хората, е съвсем различна според епохата.
към текста >>
228.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически
въпрос
, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
към текста >>
Не става
въпрос
за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание.
Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура.
Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>
Ставало е
въпрос
кръвта да има правилния състав.
Да се постигнат тези неща е необходима дълга подготовка.
Ставало е въпрос кръвта да има правилния състав.
Затова толкова много се е държало поколението на свещениците да не се смесва с другите. В течение на столетия винаги се подготвяло да има истинския наследник, който някога да може да стане посветен по този начин. Това било третиране на човешкото тяло в голяма степен по невероятно мистериозен начин, по един, в добрия смисъл на думата, мистериозен начин. Физическото развитие на Великите посветени било подготвяно столетия наред с оглед за правилния състав на кръвта им. Цялата подготовка за посвещението е характерна за предхристиянското посвещение, но не можела вечно да съществува в течение на човешкото развитие.
към текста >>
229.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако искаме да разберем за какво става
въпрос
, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж.
Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж.
Трябва да отидем назад до епохата на земното развитие, в която, така да се каже, човекът се появява в настоящия си образ. Наричаме я лемурийската епоха. До тази епоха стигаме, ако преминем назад през различните исторически епохи на нашия настоящ период на развитие.
към текста >>
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става
въпрос
за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека.
Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве. Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо.
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека.
към текста >>
230.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В духовнонаучните възгледи става
въпрос
за нещо друго.
Преди да се захванем с нея, ще посочим накратко, че в течение на времето такива притчи са тълкувани по различни начини. Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум. Ясно е, че когато някой намира обяснения чрез собствения си ум, ще има умни обяснения от умните и по-малко умни от по-малко умните. Когато всеки внесе по нещо от себе си, не може да има гаранция, че тълкуването е правилно.
В духовнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго.
За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.
към текста >>
За нас става
въпрос
да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.
Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум. Ясно е, че когато някой намира обяснения чрез собствения си ум, ще има умни обяснения от умните и по-малко умни от по-малко умните. Когато всеки внесе по нещо от себе си, не може да има гаранция, че тълкуването е правилно. В духовнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго.
За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.
към текста >>
Във вчерашната лекция казах, че става
въпрос
за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места.
Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места.
Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят. Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените. Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука.
към текста >>
Знаете за какво става
въпрос
.
Познавате притчата за изгубения син, която също причинява затруднения. Би коствало много време, ако трябва да прочета цялата притча.
Знаете за какво става въпрос.
Един баща имал двама сина. Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си. Този, който тръгнал по света, изгубил състоянието си, обеднял и изпаднал в горчива нужда и мизерия. Когато се завръща, е приет от бащата с голяма любов. Като вижда това, по-възрастният син се ядосва и не иска да влезе вкъщи.
към текста >>
231.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Става
въпрос
дали преодоляваме личното чрез безличното или чрез свръхличното.
Виждате как в аурата на човека се отразява силната или слабата личност. Човекът следва все повече да преодолява личното и да оставя да се прояви висшето. Поради това слушате много да се приказва за преодоляване на личността и егоизма. Стигаме обаче до главното.
Става въпрос дали преодоляваме личното чрез безличното или чрез свръхличното.
към текста >>
Не става
въпрос
да се умъртви личното, а да му се даде импулс да се издигне нагоре до висшето.
В това отношение теософията е най-често неразбрана от теософите.
Не става въпрос да се умъртви личното, а да му се даде импулс да се издигне нагоре до висшето.
Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията. Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси. Такива интереси вече обхващат човека. Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти. Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това.
към текста >>
Става
въпрос
да се събудят преди всичко висшите интереси.
В това отношение теософията е най-често неразбрана от теософите. Не става въпрос да се умъртви личното, а да му се даде импулс да се издигне нагоре до висшето. Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията.
Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси.
Такива интереси вече обхващат човека. Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти. Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това. Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
към текста >>
Ако на човека много му се иска свинско печено, не става
въпрос
да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията. Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси. Такива интереси вече обхващат човека. Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти. Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това.
Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
към текста >>
232.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Според негови по-късни указания тези термини са заместени с «духовна наука, наука за духа» и «антропософия», «духовнонаучни» или «антропософски», доколкото не става
въпрос
за основаното от Е. П.
По времето, когато са изнасяни лекциите, Рудолф Щайнер действа със своята антропософски ориентирана наука за духа още сред Теософското общество (до основаването на Антропософското общество през 1912/13 г.), но употребява наименованието «теософия» и «теософски» винаги в смисъла на самостоятелното си духовно изследване.
Според негови по-късни указания тези термини са заместени с «духовна наука, наука за духа» и «антропософия», «духовнонаучни» или «антропософски», доколкото не става въпрос за основаното от Е. П.
Блаватска теософско движение, или в по-широк смисъл се има предвид определен мироглед, за който е обичайно духовно-историческото означение «теософия».
към текста >>
Става
въпрос
обаче за записки на лекцията от 12 април 1906 г., която е публикувана в Събр. съч.
Съдържащата се в първо издание 1974 г. на стр. 298-307 лекция «Великден, празникът на духовното новораждане» поради грешка на водещия записките е означена с датата 7 април 1907 г.
Става въпрос обаче за записки на лекцията от 12 април 1906 г., която е публикувана в Събр. съч.
54, «Световните загадки и антропософията». Поради тази причина лекцията не е включена в новото издание от 1989 г.
към текста >>
233.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния
въпрос
“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
234.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
В древните времена това са строго разграничени един от друг видове и ако изобщо искаме да разберем за какво става
въпрос
при окултното развитие на човека, трябва съвсем ясно да разгледаме тези три понятия.
Когато погледнем назад в онези далечни времена, когато окултизмът е бил практикуван тайно, виждаме три начина, по които човекът е можел да влезе в отношения със свръхсетивните светове: Първо, като посветен, второ, като ясновидец и трето, като адепт.
В древните времена това са строго разграничени един от друг видове и ако изобщо искаме да разберем за какво става въпрос при окултното развитие на човека, трябва съвсем ясно да разгледаме тези три понятия.
към текста >>
235.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става
въпрос
за нещо, което някак си възприемаме на шега.
Разширявайки темата от завчера, бих искал да говоря днес пред вас за вътрешното или езотеричното развитие и свръхсетивното познание. При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни.
От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега.
Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят. Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието. Ние стигаме до съзнателното разбиране, когато изходим от това, което знаем за обикновеното сънно състояние.
към текста >>
Става
въпрос
да се навлезе в самия свят на фактите.
В антропософията не бива да се обяснява алегорично или символично. Човек първоначално трябва да отвикне от всички спекулации. Трябва да отвикне от всички предположения как биха могли да изглеждат нещата.
Става въпрос да се навлезе в самия свят на фактите.
към текста >>
При това става
въпрос
човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи.
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>
За такова усилие става
въпрос
.
Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене. Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие.
За такова усилие става въпрос.
Не предметът трябва да интересува и да пленява вниманието.
към текста >>
Не става
въпрос
за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената инициатива.
След това трябва да се премине към изпълняването на инициативни действия, които човекът обикновено съвсем сигурно не би правил. Би трябвало това да е съвсем незначително действие.
Не става въпрос за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената инициатива.
Един господин, на когото казах това, сподели след известно време, че в бюрото си ежедневно прави седем крачки напред и седем назад и при това си представя еволюцията и инволюцията. Наистина не е важно значението на действието, а собствената инициатива.
към текста >>
И става
въпрос
да имаме правилната представа за тези неща.
Човекът принадлежи на Слънцето, на цял слънчев свят според етерното и астралното си тяло. Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света. Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път.
И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща.
Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик. Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
към текста >>
236.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Природната наука не е в състояние да изследва истински тази фина разлика, за която става
въпрос
тук.
Нека приложим този принцип спрямо посвещението. И тук намираме различни изходни точки, дадени чрез това, че хората имат различна природа.
Природната наука не е в състояние да изследва истински тази фина разлика, за която става въпрос тук.
Нашите физиолози и анатоми не са в състояние да открият с техните груби инструменти и методи тези фини разлики при хората
към текста >>
Но при това не става
въпрос
само за външните възприятия.
Който познава духовните истини, знае, че зад физическите факти е скрито нещо друго, той знае, че причината хората днес да са материалисти, е, че те се намират под външни материалистически влияния.
Но при това не става въпрос само за външните възприятия.
От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини. Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света. Ние сме заобиколени от материалистически мисли. Навсякъде около нас се носят такива мисли. Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
За ученето в розенкройцерски смисъл става
въпрос
да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес.
Но в такива образи човек може да се освободи от това, което вижда наоколо. Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия. Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме. Така нашето мислене се отделя от възможното днес. Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях.
За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес.
Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
Тук не става
въпрос
за някаква алегория.
Това е една висша тайнствена мистерия. В края на 18-то столетие нещо от нея е било предадено. В един вестник от Средна Германия се появява забележка от някакъв човек, който подочул нещо от това. Там било написано: «Камъкът на мъдреците наистина съществува и има само малко хора, които не го познават. Много вече са го държали в ръка, само че не знаят, че това е камъкът на мъдреците.»18 Дефиницията е била правилна, само че е трябвало да бъде разбрана.
Тук не става въпрос за някаква алегория.
Розенкройцерът работи с действителността, така че прониква чак до физиологията. Той работи върху действителното преобразуване на Земята и човека дълбоко вътре във физическото тяло, а не само на това, което в обикновен смисъл е познато като морално издигане, облагородяване на порядките и така нататък.
към текста >>
Става
въпрос
човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти.
Става въпрос човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти.
Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно. Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма. «Кой прибави рози към кръста? » се пита в стихотворението.
към текста >>
237.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Не става
въпрос
за обикновеното докосване.
Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство.
Не става въпрос за обикновеното докосване.
Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
към текста >>
Този
въпрос
ни довежда до важно познание, за да си изградим възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро.
Този въпрос ни довежда до важно познание, за да си изградим възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро.
Нека вземем например отпадъците, торът. Той е отхвърленото и чрез мъдрата му употреба в стопанството служи за основа на по-късния растеж. Неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат и преобразуват от по-висшите сили. Това се вижда особено ясно при съществата, за които говорихме и ние го опознаваме много ясно, когато проследим пораждането на тези същества.
към текста >>
Това е, което се поставя като
въпрос
.
Така става в царствата, лежащи под човека. Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък. Защото, докато като член на своята групова душа той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си. Ако човекът не поеме съответните духовни познания, изпада в опасност да се откъсне.
Това е, което се поставя като въпрос.
към текста >>
238.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става
въпрос
в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате!
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
към текста >>
Така усещаме, когато знаем за какво става
въпрос
в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата.
Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така.
към текста >>
И когато знаем, че при растението става
въпрос
за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа!
към текста >>
239.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
При това става
въпрос
не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите.
към текста >>
Става
въпрос
само за повода да ги доведем някак си до съответното място.
Така Парецелз61 е казал, че в общуването си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети. Това не е било без основание. Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества.
Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място.
Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи. Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват. Същото е и в невидимия свят около нас. Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да общуват с нас.
към текста >>
240.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Става
въпрос
за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.
39. Подробно представено във « Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин 1908», Събр. съч.102 (заб.).
Става въпрос за Драга Машин, царица на Сърбия, която заедно със съпруга си Александър I е убита през 1903 г.
към текста >>
54. Вероятно става
въпрос
за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
241.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния
въпрос
“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
242.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
преди да продължим нататък, ще отговорим на един
въпрос
, който може да бъде важен за някой, обръщайки своя умствен поглед нагоре към висините, към Девакан: как стоят нещата със съвместния живот на хората между смърт и ново раждане?
В нашето разглеждане достигнахме до момента, в който човекът спускайки се от духовния свят, чувстват себе си облечени в етерно тяло и благодарение на това за миг е способен да види предварително целият живот, който го чака на Земята. Ние видяхме, какви състояния и аномалии може да предизвика това в човека.
преди да продължим нататък, ще отговорим на един въпрос, който може да бъде важен за някой, обръщайки своя умствен поглед нагоре към висините, към Девакан: как стоят нещата със съвместния живот на хората между смърт и ново раждане?
към текста >>
Единият
въпрос
: колко дълго продължава преминаването в другите светове?
Сега ние трябва да си зададем въпроса.
Единият въпрос: колко дълго продължава преминаването в другите светове?
Другият: свързан ли е пола на човека във всяко отделно негово въплъщение с последователността на тези въплъщения?
към текста >>
243.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Може да зададете въпроса: как е възможно да се знае нещо по този
въпрос
още сега?
Сега да разгледаме трите състояния на съзнание, които трябва да последват.
Може да зададете въпроса: как е възможно да се знае нещо по този въпрос още сега?
Това е възможно благодарение на посвещението. Посветеният може още днес да предусети тези състояния. Следващото състояние, известно на посветените, е така нареченото психично състояние на съзнанието такова, в което се съвместяват образното и бодърствуващото дневно съзнание. При такова психично съзнание вие виждате човека наяве, в неговите граници и форми, но едновременно с това, наблюдавате как това, което живее в неговата душа, се разкрива под формата на цветни облаци и образи в това, което наричаме аура. При това вие се движите в света не като бълнуващия лунен човек, а с пълното самосъзнание, като сегашен човек, намиращ се в бодърствуващо дневно съзнание.
към текста >>
244.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В началото да се заемем с първият
въпрос
.
В началото да се заемем с първият въпрос.
Може да ви се стори дързост да се говори за бъдещето, а може би, вие ще кажете, че изобщо е невъзможно да се научи каквото и да било за бъдещето на човека. Но ако вие помислите малко над това, ще разберете, че все пак не е така необосновано виждането, съгласно което може нещо да се научи за бъдещето. Необходимост е само да сравните това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя. Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси кислород, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина. Може точно да се каже, какво ще стане, ако се уловят с огледало слънчевите лъчи.
към текста >>
Но човек се измъчва обикновено от един
въпрос
.
Защо всичко това е възможно? Защото донякъде са известни законите на физическия живот. Ако някой разкрие духовните закони на живота, той по същия начин може, изхождайки от тези закони, да каже, какво ще се случи в бъдещето.
Но човек се измъчва обикновено от един въпрос.
Хората лесно се поддават на впечатлението, като че ли знанието за това, какво ще се случи в бъдеще, противоречи на свободата, на произволните човешки постъпки. Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората.
към текста >>
Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този
въпрос
, и той всъщност се явява един от най-трудните.
Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще.
Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните.
От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие? Вашето наблюдение послужило ли е за причина за даденото събитие?
към текста >>
245.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С това същевременно видяхме как от тези наблюдения за нас се извлича един непосредствено практически жизнен
въпрос
и как спиритуалните мъдрости се поместват в нашата култура и в целия ни живот.
С това същевременно видяхме как от тези наблюдения за нас се извлича един непосредствено практически жизнен въпрос и как спиритуалните мъдрости се поместват в нашата култура и в целия ни живот.
към текста >>
246.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нещата, които трябва да бъдат засегнати във връзка с този
въпрос
обхващат една много обширна и разчленена област от окултното и духовно научното гледище, и затова ще имаме възможност да се спрем единствено на някои елементарни неща от нея.
Нещата, които трябва да бъдат засегнати във връзка с този въпрос обхващат една много обширна и разчленена област от окултното и духовно научното гледище, и затова ще имаме възможност да се спрем единствено на някои елементарни неща от нея.
Но и те имат за условие казаното да се приема сякаш е казано единствено и само за ученици на Духовната наука, а не се отнася за някой, който няма духовно научна настройка или мислене. Когато се говори на такава тема е наложително да се поставят условия.
към текста >>
Най-напред трябва да си отговорим на този
въпрос
.
Не се ли съдържа в това изказване, че човек не бива да използва окултни сили в служба на собствения си егоизъм едно невъзможно изискване към съвременното човечество?
Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос.
Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед. Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени. И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>
247.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става
въпрос
именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило.
Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела.
Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило.
Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят. И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки. До известна степен те действат съвместно, едно в друго. Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма.
към текста >>
248.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При това ние по-внимателно ще се обърнем към духовното развитието в това голямо пространствено и материално развитие, за което стана
въпрос
в последната лекция.
Днес ще се докоснем до предмета, непосредствено свързан с тези обширни, всеобхващащи виждането области на световното пространство, което предприехме последния път.
При това ние по-внимателно ще се обърнем към духовното развитието в това голямо пространствено и материално развитие, за което стана въпрос в последната лекция.
Ние видяхме миналия път как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука.
към текста >>
249.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Този
въпрос
наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето.
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези същества, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача.
Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето.
Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба. Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
към текста >>
250.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Поставяме този предварителен
въпрос
, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.
към текста >>
251.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен
въпрос
: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето.
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
към текста >>
А другият
въпрос
ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.
към текста >>
252.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче всичко това е
въпрос
на далечно бъдеще.
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще.
Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие. В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle).
към текста >>
253.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Може ли изобщо да се задава такъв
въпрос
?
Кой е бащата?
Може ли изобщо да се задава такъв въпрос?
Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен. Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
към текста >>
Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този
въпрос
може да бъде поставен.
Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос?
Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен.
Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
към текста >>
Тук трябва да поставим и другия голям
въпрос
: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”?
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието.
Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”?
Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
към текста >>
254.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Отговорът на този
въпрос
намираме в думите:
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как?
Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
255.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но за да добием едно правилно отношение във връзка с отношението на Антропософията към религиозните документи, ние трябва да си изясним още един
въпрос
.
Но за да добием едно правилно отношение във връзка с отношението на Антропософията към религиозните документи, ние трябва да си изясним още един въпрос.
Нека се запитаме: Кой разбира най-добре геометрията на Евклид, този, който може да привежда буквално думите на книгата и, без предварително да е проникнал в духа на геометрията, иска да разкрие съдържанието на книгата, или този, който първо разбира геометрията и затова знае да се ориентира в геометрията на споменатата книга? Да си представим един човек, който е само филолог и се залавя да тълкува Геометрията на Евклид, един такъв човек, който не разбира нищо от геометрия. Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят.
към текста >>
И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв
въпрос
, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата.
Съществуват ли някакви преди религиозна епоха на човечеството? Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала никаква религия.
И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата.
към текста >>
Тук ние стигаме до един
въпрос
, който за някои съвременни хора съдържа твърде малка вероятност, до въпроса за посветените.
А как същинското религиозно състояние прониква в човечеството? Благодарение на това, че човекът намери средства и пътища да развие своя вътрешен живот, своето вътрешно същество така, че отново да може да вижда световете, от които беше слязъл, които по-рано е виждал, макар и в едно смътно съзнание.
Тук ние стигаме до един въпрос, който за някои съвременни хора съдържа твърде малка вероятност, до въпроса за посветените.
Що са посветени на човечеството? Посветени бяха онези хора, които чрез определени методи развиваха своето вътрешно душевно и духовно същество така, че отново можеха да се врастнат в духовния свят. Да, посвещението съществува! Във всяка една душа дремят свръхсетивни сили и способности. За всеки човек има или поне може да има един такъв велик, мощен момент, когато тези сили се пробуждат.
към текста >>
256.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но първо ще скицираме в груби черти този
въпрос
, а след това ще преминем към рисуването на неговите подробности.
Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението?
Но първо ще скицираме в груби черти този въпрос, а след това ще преминем към рисуването на неговите подробности.
Посвещението е развитието на дремещите във всяка душа способности.
към текста >>
257.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Отговорът на този
въпрос
е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение.
Ние видяхме, че това посвещение прави човека виждащ в определена по-висока степен в неговото астрално тяло и в неговия Аз, вън от неговото физическо и етерно тяло. За всичко това ще говорим с по-голяма точност. Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното възприятие. Обаче едно от първите и най-важни неща, които посветеният в християнския смисъл може да познае, е развитието на човечеството през различните епоха стоящи по-близо до нас, за да може всеки да разбере до по-висока степен задачите на човека. Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха?
Отговорът на този въпрос е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение.
към текста >>
258.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На този
въпрос
ще можем да отговорим най-добре, ако днес в цялото разяснение на Откровението внесем нещо ново.
Вчера ние видяхме, как ще се развие човешкия род, когато ще завърши нашият настоящ цикъл на времето, как този човешки род ще се разцепи на две течения, в расата добрите и в расата на злите, и как тайните на това бъдеще ни се разкриват чрез "7-те печата", които биват образно разтворени в Откровението на Йоана. След това общо изяснение относно появяването върху външната физиономия на това, което се подготвя в душите на хората през нашата епоха, някой лесно би могъл да запита: Как става, че авторът на Откровението ни описва в такива страшни картини именно първите от 7-те печата?
На този въпрос ще можем да отговорим най-добре, ако днес в цялото разяснение на Откровението внесем нещо ново.
към текста >>
259.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този
въпрос
, имате работа с едно празнословие.
Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението. То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство. Обикновено манихейското течение е криво разбрано.
Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие.
Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе. Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство. Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро.
към текста >>
260.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но все пак в душата ще е останал един неизяснен
въпрос
, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества. Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне. Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога. От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога".
Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този
въпрос
, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения.
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно.
към текста >>
261.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В отговор на този
въпрос
може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта.
За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
към текста >>
Този важен
въпрос
трябва да зададем ние сега.
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят. Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой?
Този важен въпрос трябва да зададем ние сега.
Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни. Но пред тях се затваря духовният свят. Формите, които в древни времена бяха проникнали въздуха като море от мъгла, изчезват.
към текста >>
На този
въпрос
получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението?
На този въпрос получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението.
Къде се съдържа първо това, което е описано в Откровението?
към текста >>
262.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
На този
въпрос
са давани най-различни отговори.
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа. Всъщност най-добрите хора от всички времена винаги са си задавали въпроса: Как човекът може да разгърне по правилен начин това, което е заложено в него?
На този въпрос са давани най-различни отговори.
Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
На този
въпрос
следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата.
Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха. И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н. Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
263.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да сме наясно по този
въпрос
.
Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества.
Нека да сме наясно по този въпрос.
И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие. Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост. Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило.
към текста >>
Ето защо в някои стари окултни текстове ние намираме указания по този
въпрос
.
Всички тези планетарни Духове действуват върху Земята. От всички планети тръгват определени въздействия, които са отправени към човека. Тези въздействия трябваше да бъдат нагодени към човека и това стана чрез факта, че великият Ману посвети седемте Риши по такъв начин, че всеки един от тях разбираше тайните на една от тези планети; и понеже имаше седем планети, тези седем Риши в тяхната общност бяха онова, което представляваше седемчленната Ложа, която можеше да запознае своите ученици с ученията за тайните на нашата Слънчева система.
Ето защо в някои стари окултни текстове ние намираме указания по този въпрос.
Например в тези текстове е записано: Има тайни, които трябва да бъдат търсени отвъд седемте, това са онези тайни, които съхраняваше самият Ману, тайни отнасящи се за времето преди отделянето на планетите.
към текста >>
264.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние можем отговорим на този
въпрос
приблизително по следния начин.
Но какво би последвало, ако културите биха вървели в същата тази посока?
Ние можем отговорим на този въпрос приблизително по следния начин.
През Гръцко-латинската културна епоха човекът беше слязъл до най-долната точка, обаче така, че в нито една частица на материята той не изгубваше връзката с Духа. Духът беше въплътен в материята и това беше в сила за всички художествени произведения на тази епоха. Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките Богове, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя. Наистина гърците завладяха материята, обаче в същото време те не изгубваха връзките с Духа. И в следващите времена естественият напредък на културите би бил такъв, че хората биха слезли много под това равнище, биха се потопили под материята, тъй че Духът би станал роб на материята.
към текста >>
265.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Сега идва ред на един друг
въпрос
: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост?
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост?
Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта. Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
към текста >>
По този
въпрос
не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм. Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8. Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс. Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост.
По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
266.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ето големият
въпрос
, който си поставяха още древните Риши.
Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни Духове?
Ето големият въпрос, който си поставяха още древните Риши.
Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо! Защото това, което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси. Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.
към текста >>
267.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави
въпрос
: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
към текста >>
Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този
въпрос
, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване.
Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло. И какво се получава всъщност сега?
Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване.
Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло. Ако можехте схематично да нарисувате отделните топлинни тела, Вие щяхте да получите приблизително следната скица:
към текста >>
268.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Естествено, отговор на този
въпрос
може да даде само ясновиждащото съзнание, което съумява да разчита невидимите за физическото око събития в Хрониката Акаша.
И как изглеждаха тези космически благодетели, как помагаха те на Архангелите?
Естествено, отговор на този въпрос може да даде само ясновиждащото съзнание, което съумява да разчита невидимите за физическото око събития в Хрониката Акаша.
Тези универсални космически благодетели се представяха под строго определени етерни форми. И нашите далечни предшественици, които благодарение на добре под държаната традиция все още имаха съзнание за тези забележителни факти, изобразяваха Херувимите като онези странни крилати животни: Крилатият Лъв, крилатият Орел, крилатият Бик, крилатият Човек. И на истина, нека да си представим как от четирите страни към Архангелите се приближават Херувимите, и то под формата на онези странни същества, които традицията успя да съхрани за следващите поколения. Ето защо и школите на първите посветени от следатлантската епоха обозначаваха тези Херувими, приближаващи се към Старото Слънце, с имената Телец, Лъв, Орел, Човек.
към текста >>
269.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Възниква и друг
въпрос
: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение?
Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология. Това ще потвърдят бъдещите поколения. Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си.
Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение?
Те работят както в обкръжението на Стария Сатурн, така и в неговата вътрешност. В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
към текста >>
270.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние ще отговорим на този
въпрос
, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
Тези Същества, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни Същества, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек. Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои. Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето, днес те са толкова напреднали в своето развитие, колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер. Те стоят една степен над човека. Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества?
Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
Човекът напредва в своето развитие, минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение. С оглед на сегашните особености на човешкото развитие, ние бихме могли да го проследим назад до Атлантската епоха, макар че началото му започва в Лемурийската епоха. И това развитие, минаващо през верига от поредни инкарнации, ще продължи до края на Земното развитие, когато за човешкото същество ще се утвърдят съвсем други еволюционни форми.
към текста >>
271.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният
въпрос
.
Нека да си припомним цялото многообразие от събития и факти, които разгледахме през последните дни.
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос.
Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията. Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си. Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>
Обаче сега възниква големият
въпрос
: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
Не, нещата изобщо не са така устроени!
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Ето големият логически
въпрос
, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така?
Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Един друг
въпрос
гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък.
Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>
272.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен
въпрос
.
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен въпрос.
Какво всъщност означава за развитието на човека един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и други гении в различните области на живота? Какво означава за планетарното развитие на Земята, че техните художествени произведения и днес още радват хиляди и хиляди хора? Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно. Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид.
към текста >>
Същественото е, че главният
въпрос
на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото!
Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
273.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На този
въпрос
учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то?
На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
274.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този
въпрос
е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така.
Да вземем времето, когато за древния индийски народ се явил Буда. Тогава не е било както сега. Ако днес би се случило да се яви някой Буда в Европа, той не би се ползувал с особено уважение. Обаче по времето на Буда не е било така. Защото тогава още е имало голям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек.
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така.
Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно. Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време. По-нататък в най-важните писания на Изтока се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг, изток и запад.
към текста >>
275.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един
въпрос
, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството.
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива.
към текста >>
276.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен
въпрос
, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол.
Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>
277.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски
въпрос
, а един жизнен
въпрос
.
Когато човек знае тези неща и чува да се поставя под съмнение смъртта на Христа схващана под тази форма, той се съгласява с автора на "Произход на Християнството", където се намират най-точните исторически подробности, които съставляват една здрава основа за това, което току що казахме. Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра".
Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос.
Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла. Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето.
към текста >>
278.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Преди да се върнем отново към този
въпрос
и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт.
Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение. Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие. От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>
С едно обикновено тълкуване не можем да решим този
въпрос
.
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.
към текста >>
279.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние настояхме върху твърде особеното значение на кръщението на Исуса от Назарет, извършено от Йоана Кръстителя, и на пълното съгласие на четирите евангелия върху този
въпрос
.
Ние настояхме върху твърде особеното значение на кръщението на Исуса от Назарет, извършено от Йоана Кръстителя, и на пълното съгласие на четирите евангелия върху този въпрос.
Днес ще разгледаме това кръщение от специална гледна точка.
към текста >>
280.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става
въпрос
за едно свръхестествено раждане.
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.
към текста >>
281.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този
въпрос
абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама.
към текста >>
282.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но сравнете сега същия
въпрос
у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида.
В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии.
към текста >>
Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания
въпрос
като въпроси на съвестта.
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта.
Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос. Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като
въпрос
.
И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове.
Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос.
Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този
въпрос
/.
Такива неща на развитието не стават наведнъж, такива неща стават постепенно. Също и благотворните действия, които изхождат от Слънцето, не се проявиха изведнъж, те не бяха налице в тяхната пълнота внезапно, а се проявиха постепенно. А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята. Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление.
Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/.
Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот. Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
283.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Този
въпрос
бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти.
към текста >>
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този
въпрос
, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности.
към текста >>
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен
въпрос
: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене. Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото.
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот. Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е. в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
284.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На този
въпрос
трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот.
Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот.
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
към текста >>
285.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Този
въпрос
трябва да стои, така да се каже, на душата Ви.
А сега да отправим поглед към самото развитие. Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята. И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа. Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос?
Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви.
Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има. Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон. Ние имаме като една дреха на Христа, която в нейните форми е подобна на съществото, което е облечено в нея, когато казваме Аполон и Христос. От формата, от образа, който хората си представяха като Аполон, трябваше първо да падне було след було, за да бъде направен Христос разбираем, нагледен за хората.
към текста >>
Но сега възниква един друг
въпрос
: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
към текста >>
286.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този
въпрос
: от къде произхождат те?
Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето. Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем. И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши? Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот.
Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те?
както при един син питаме: кои са майката и бащата? Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той?
към текста >>
287.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Този, който би поставил подобен
въпрос
и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение.
Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение.
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан. Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции.
към текста >>
После обаче би могъл да възникне следният
въпрос
: Кои са били миналите инкарнации на този човек?
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер? " Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията.
После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек?
Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека. Тогава ще се наложи той да проследи може би много епохи и времена, ако иска да стигне до миналите инкарнации на Аза. По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново създание, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново създание, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
към текста >>
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния
въпрос
: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва Евангелието на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Логоса?
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния въпрос: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва Евангелието на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Логоса?
към текста >>
288.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този
въпрос
, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас.
към текста >>
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия
въпрос
: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци. В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи.
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
към текста >>
289.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега Буда можа да си зададе и друг важен
въпрос
: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията. Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления. Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
290.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но сега стигаме до следния
въпрос
.
Но сега стигаме до следния въпрос.
Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено. С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма. Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>
Например, що за
въпрос
беше този, който така много занимаваше официалната наука от средата на деветнадесети век насам: Дали наистина, както твърди Библията, първоначално е съществувала само една „човешка двойка", Адам и Ева, от която произлиза цялото човечество!
Когато чрез хрониката Акаша отправим поглед към най-древните времена, ние попадаме на забележителни доказателства за всичко, което иначе намираме описано в библейските източници и изобщо в религиозни те документи. Едва тогава ние започваме да ги разбираме както трябва.
Например, що за въпрос беше този, който така много занимаваше официалната наука от средата на деветнадесети век насам: Дали наистина, както твърди Библията, първоначално е съществувала само една „човешка двойка", Адам и Ева, от която произлиза цялото човечество!
към текста >>
291.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега се налага да поставим един важен
въпрос
: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда?
Ето как изглежда задружното действие на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие.
Сега се налага да поставим един важен въпрос: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда?
към текста >>
С този
въпрос
ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие.
Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
към текста >>
Сега обаче пред нас застава един друг
въпрос
: Защо това Същество се намеси толкова късно в еволюцията на Земното човечество?
Сега обаче пред нас застава един друг въпрос: Защо това Същество се намеси толкова късно в еволюцията на Земното човечество?
Защо то не слезе на Земята по-рано? Защо то не изпълни нечие етерно тяло по-рано, както стори това при Йоановото Кръщение в реката Йордан?
към текста >>
Ние ще си отговорим на този
въпрос
, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение".
Ние ще си отговорим на този въпрос, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение".
Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на старото Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло. Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи.
към текста >>
292.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Точно този
въпрос
трябва да бъде решен най-напред.
Да, на всяка крачка можем да срещнем подобни заключения. Жалко само, че не се вземат в съображение обратните случаи, при които да се „докаже" дали съответният човек не би живял само четиридесет години, ако изобщо не би предприел някакъв вид езотерично обучение!
Точно този въпрос трябва да бъде решен най-напред.
Хората винаги констатират само това, което се случва, и никога това, което не се случва. Ето кое е същественото! И така, човечеството постепенно изгуби духовната власт над физическата материя, до четвъртата културна епоха, когато се яви Христос и когато се оказа, че все още има достатъчно хора, потвърждаващи как духовният свят може да упражнява своите действия в техните физически тела. Точно тогава трябваше да се яви Христос. Ако би се явил по-късно, нямаше да се случат онези неща, които знаем от Евангелията.
към текста >>
293.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За да си отговорим на този
въпрос
, нека разтворим Евангелието на Лука и да вникнем правилно в неговите думи.
Споменават ли за това Христос Исус и тези, които бяха около него?
За да си отговорим на този въпрос, нека разтворим Евангелието на Лука и да вникнем правилно в неговите думи.
И ако сме на прав път, ще прочетем, че великият закон на Кармата е оповестен пред човечеството още тогава:
към текста >>
Сега бих искал да засегна макар и само бегло един
въпрос
, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед.
Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука.
Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
към текста >>
294.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият
въпрос
за кръвнородствения и смесения брак.
В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак.
Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични индивидиуми. Този момент настъпил.
към текста >>
295.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни
въпрос
, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване.
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>
Този
въпрос
е извънредно важен.
Това би трябвало да ви бъде доказателство за факта, че нищо не би ви помогнало за способностите, например, да си спомни сега, че преди сте можели да надничате в предишните си въплъщения. Бихте могли да поставите въпроса: ще ни донесе ли, собствено, някаква полза за спомнянето в следващото въплъщение, ако сега станем ясновидци-визионери? Един факт вече е налице пред нас: древното ясновиждане, което всички сте притежавали, днес с нищо не способства спомнянето на предишните въплъщения. Защо толкова много хора днес не си спомнят за своите предходни въплъщения?
Този въпрос е извънредно важен.
Да, повечето не си спомнят за своите предишни въплъщения, макар в предишните времена да са били ясновиждащи в една или друга степен, тъй като не са развили тогава тези качества, които са именно качествата на аза. Защото работата не е в това да се развият ясновидски способности, а наистина да бъде развит този, който вижда.
към текста >>
Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния
въпрос
: защо това е така?
Понеже опитът учи, че на някои мислители е извънредно трудно да станат ясновиждащи, да поставим сега следния въпрос: защо това е така?
Това е свързано с един важен факт. Това, което се нарича човешка способност за различаване, разсъдъчната способност, именно това, което развива мислителят – логическото мислене – именно това предизвиква съвсем определена промяна в строежа на мозъка. Острата мисъл променя своя физически инструмент. Наистина, физическото изследване не знае много за това, но то е вярно; физическият мозък, ползван от мислител, изглежда по-различно, отколкото принадлежащият на немислещ човек. По-различното е, че ясновиждащият не променя много.
към текста >>
296.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
“ Това е
въпрос
, на който често ми се налага да отговарям, и
въпрос
от такъв характер е несъстоятелен.
Тук трябва да обърнем внимание на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя. Често се поставя въпроса: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения?
“ Това е въпрос, на който често ми се налага да отговарям, и въпрос от такъв характер е несъстоятелен.
Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята. Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа. Ако тя днес още не може да си спомня, ще дойде време, когато ще може да си спомня, време, когато ще добие способностите, които днес притежава само посветеният. Но именно днес става този поврат.
към текста >>
Когато изплува този
въпрос
, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години.
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години.
По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
към текста >>
Това е основният
въпрос
.
Това, което влиза в човечеството чрез антропософското движение, от друга страна, представлява нещо, което засяга всеки човека, без значение от каква раса е, от коя нация е произлязъл и така нататък, тъй като става обръщане към новата човечност, към човека като такъв, към всеки отделен човек, а не към отвлечения, абстрактен „човек“.
Това е основният въпрос.
Антропософията произхожда от индивидуалността, от същностното ядро на човека и оттук тя се обръща към най-дълбокото, същностно ядро на човека и го обхваща. Обикновено говорим помежду си ограничавайки се по същество до повърхностното, обръщайки се към повърхностното, към това, което не свързваме с най-дълбокото същностно ядро. Разбирането между хората, пълното разбиране, днес едва ли е възможно в друга област, освен тази, където това, което се ражда, изхожда от центъра на човешкото същество, и, ако то наистина е вярно разбрано от другите, отново е насочено към неговия център. Затова, в определено отношение, това е новият език, който се изговаря чрез антропософията. Ако днес все още сме принудени да говорим на отделните национални езици, съдържанието на казаното е новият език, който се изговаря от антропософията.
към текста >>
Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е
въпрос
на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане.
Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели. Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека. Проникваме навътре чак до човешката душа. Прониквайки в душата на човека, ние го освобождаваме от всякаква групова душевност.
към текста >>
297.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Искайки да се ориентираме в този
въпрос
, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес.
Искайки да се ориентираме в този въпрос, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес.
Днес съществува критичен разсъдък, който се учи на всичко за своя начин на мислене от външната сетивна действителност. И когато той се прилага и за Евангелията, на него не му е трудно да намира разсъдъчни противоречия, защото откриването им не е кой знае колко трудно.
към текста >>
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква
въпрос
: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони. В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него.
към текста >>
298.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Дали ще си спомня правилно – това е друг
въпрос
.
Днес мнозина питат: какъв е смисълът да се говори за прераждане, след като не можем да си спомним за предишните въплъщения? Разбира се, днес не можете да направите това. Но вече съм ви казвал, че когато се доведе четиригодишно дете и се каже: ето човек, който не може да смята, това съвсем не означава, че изобщо човекът не може да смята. Трябва да се почака детето да порасне, за да се научи да смята: след 10 години то ще може да смята. Така и душата на човека узрява до спомнянето на предишните въплъщения.
Дали ще си спомня правилно – това е друг въпрос.
към текста >>
299.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от
въпрос
до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си. Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума.
Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н.
По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Без съмнение един многозначителен
въпрос
възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот.
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси. Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота? Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята.
към текста >>
Може например да зададем следният
въпрос
: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота?
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот. Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси.
Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота?
Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята. Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания. Напротив истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на земята ни дава нови полета за учене и опитност.
към текста >>
Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били
въпрос
на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме.
Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина.
Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
300.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Един
въпрос
се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята?
Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята?
Човек може да приеме абстрактната истина за прераждането обаче такава една абстрактна истина всъщност малко може да ни помогне в живота. Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота. По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества. Това ще бъде един от въпросите, с които ще се занимаем днес.
към текста >>
Другият
въпрос
е: какво специално значение се съдържа за нас във факта, че ние сме в състояние през настоящо въплъщение да поемем Антропософията в нашите души, да свържем антропософските истини с нашия най-вътрешен живот?
Другият въпрос е: какво специално значение се съдържа за нас във факта, че ние сме в състояние през настоящо въплъщение да поемем Антропософията в нашите души, да свържем антропософските истини с нашия най-вътрешен живот?
Ще видим, че днес тези две неща ще се свържат хармонично.
към текста >>
Виждаме, че вече сме се придвижили до втория
въпрос
, който си поставихме.
Виждаме, че вече сме се придвижили до втория въпрос, който си поставихме.
Видяхме, че разумно е да използуваме нашите въплъщения добре, ала също видяхме, че най-доброто използуване на настоящото ни въплъщение е да се подготвим за онова, проникновение което ще стане за нас бъдещето в Христос. Трябва да се научим да разбираме правилно това връщане на Христос, тогава само ще сме в състояние да разберем колко огромни са опасностите, свързани с него. Това е, което сега трябва да ви обясня.
към текста >>
301.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
На този
въпрос
може да се отговори.
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст? Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята?
На този въпрос може да се отговори.
към текста >>
Този
въпрос
е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия. Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Но Хегел казал, че неговото изказване има толкова добра основа, колкото множеството пресмятания, отнасящи се до движението на звездите и че това е империчен
въпрос
, който се доказва от тези два случая.
Само в наши дни такава една идея се отхвърля. Представете си само какво лице ще направи един съвременен учен, ако му се случи същото нещо, което се случи между проф. Бод и Хегел. Веднъж Хегел казал направо на един ортодоксален немски професор, че годините, през които стават добри винаги зависят от кометите и той се опитал да му докаже това,като споменал годините 1811 и 1819, години през които станали хубави вина и които били предшествувани от комети. От това възникнало голяма препирня!
Но Хегел казал, че неговото изказване има толкова добра основа, колкото множеството пресмятания, отнасящи се до движението на звездите и че това е империчен въпрос, който се доказва от тези два случая.
Извън такива комични епизоди обаче можем да кажем, че хората винаги са предусещали нещо във връзка с кометите. Не е възможно да влезем в такива подробности, тъй като това ще е огромна работа, но желаем да осветим едно главно кометно влияние, свързано с човешката еволюция.
към текста >>
Ние ще си зададем този
въпрос
утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета. Следователно добро бе да се каже нещо за тайнственото отношение на кометното съществуване към нашето земно съществуване. Като започнахме с това утре ще говорим за огромното духовно значение на нашето време.
към текста >>
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен
въпрос
на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета.
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета.
Следователно добро бе да се каже нещо за тайнственото отношение на кометното съществуване към нашето земно съществуване. Като започнахме с това утре ще говорим за огромното духовно значение на нашето време.
към текста >>
302.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В духовно-научно съзерцание на този
въпрос
строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната.
Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто. От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам. През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон. И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма.
В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната.
Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната. Така ние може да имаме тази слънчева светлина пряко през деня или отразена от луната през лунни нощи. Онова, което виждаме тук да става в пространството ни се представя също във времето по начин, по който накрая се появи като Дух Слънце, като Христос, проявен, преди това като отражение Яхве е отражението, което предшествуваше Христос във времето. Така както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така Христовото Същество отрази Себе Си за Авраам, Мойсей и Соломон.
към текста >>
303.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това събитие е появяването на Халеевата комета, което е също един важен за проучване
въпрос
в Розенкройцерската теософия.
Ние живеем в крайно важна епоха. Трябва да охарактеризираме събитието на второто Христово идване, което ще бъде възприето от ясновиждащите човешки същества. Ние можем да охарактеризираме това събитие, като отправяме нашето внимание към космоса и като говорим за събитието, което приближава през нашите собствени дни.
Това събитие е появяването на Халеевата комета, което е също един важен за проучване въпрос в Розенкройцерската теософия.
Появяването на тази комета в свързано със събитията в духовния свят. Така както движенията на планетите, обикалящи около слънцето съответствуват на редовните събития в човешката еволюция, така появяването на една комета съответствува на влиянието, което противодействува на редовните събития. Розенкройцерското изследване е показало, че всяка комета влияе по особен начин върху човешката еволюция. Настоящата комета има за себе си специфично влияние силен импулс към материализъм. Всеки път, когато Халеевата комета се появява, става нов импулс към материализъм.
към текста >>
304.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато проникнем по-дълбоко в този
въпрос
, става очевидно, че в сегашното си физическо съществуване човек е, в известен смисъл, винаги заспал, само че има разлика между спането през деня и спането през нощта.
Когато проникнем по-дълбоко в този въпрос, става очевидно, че в сегашното си физическо съществуване човек е, в известен смисъл, винаги заспал, само че има разлика между спането през деня и спането през нощта.
В това можем да се убедим по чисто външен начин, защото ние знаем, че можем да бъдем будни в езотеричен смисъл през деня, което ще рече, ние можем да станем ясновиждащи и да виждаме в духовния свят. Обикновеното физическо тяло спи за това виждане и ние с основание можем да кажем, че е пробуждане, когато човек се научи да използува своите духовни сетива. През нощта, разбира се, ние спим в нормалния смисъл. Следователно може да се каже: обикновеното спане е спане с оглед външния физически свят; през деня съвременното съзнание спи с оглед духовния свят.
към текста >>
Въпрос
: Какво значат думите на Св.
Въпрос: Какво значат думите на Св.
Апостол Павел "да се говори разни езици" /Коринтиано 1:12/?
към текста >>
Въпрос
: Как човек ще разбира Христовите думи на утеха?
Въпрос: Как човек ще разбира Христовите думи на утеха?
към текста >>
Въпрос
: Какво е отношението на химическите сили и субстанции към духовния свят?
Въпрос: Какво е отношението на химическите сили и субстанции към духовния свят?
към текста >>
Въпрос
: Какво е електричеството?
Въпрос: Какво е електричеството?
към текста >>
Въпрос
: Какво ще стане с трупът на земята?
Въпрос: Какво ще стане с трупът на земята?
към текста >>
305.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да дадем подробности на този
въпрос
би ни отвело твърде далеч.
По-раншни времена то е било познавано само чрез едно древно атавистично ясновидство. Днес човек го знае чрез други начини, постепенно научава да го знае. Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат мисленето на човешкото същество, чувствата и волята му това знание винаги е било известно. Това знание винаги е било смятано за тайно богатство на специални братства, които си третирали това знание в техните кръгове като строго езотерично. Защо са го третирали така?
Да дадем подробности на този въпрос би ни отвело твърде далеч.
Обаче би трябвало да се каже, че отделни братства са били проникнати от убеждението, че болшинството човечество е било недостатъчно зряло за такова знание. Наистина такъв е бил случаят до голяма стенен. Много други братства обаче, които се наричат левите братства се стремяха да запазят това знание, тъй като такова знание като притежание на малка група би дало на тази група власт над другите, които не притежават това знание. Винаги са се правели усилия, чиято цел е била да се спечели власт за една група над другите. Това можеше да се постигне, като се провъзгласи един вид знание за езотерично притежание, което пък се използува по такъв начин, че се овладява сила над нещо съвсем по-различно.
към текста >>
Аз следователно съм направил толкова, колкото е възможно да се направи по този
въпрос
в публични лекции в Цюрих.
Такива неща ни показват, колко значително е да не се приема така нареченото безсъзнателно като безсъзнателно, а по-скоро като нещо, което е крайно съзнателно и става отвъд прага на ежедневното човешко съзнание. Наистина важно е за една по-голяма част от човечеството да научи известни тайни.
Аз следователно съм направил толкова, колкото е възможно да се направи по този въпрос в публични лекции в Цюрих.
В Цюрих, както ви е известна, аз съм отивал дотам, че да обясня на хората размера, до който историческия живот не се схваща от човешките същества с обикновеното съзнание, а е всъщност сънувано, как съдържанието на историята е всъщност сънувано от човешките същества. Само когато хората осъзнаят това, тези понятия ще станат здравословни.
към текста >>
306.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този
въпрос
наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция.
Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид. Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност. Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>
307.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Един голям
въпрос
на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот.
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към големите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото. За това вече съм ви говорил.
Един голям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот.
Обръщал съм ви вниманието, че Петата Следатлантска епоха ще трябва да разреши проблема как човешките настроения, движението на човешките настроение могат да бъдат трансформирани във вълнови движения върху машините, как човекът трябва да бъде въведен във връзка с онова което трябва да става все повече и повече механично. По тази причина преди една седмица ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
към текста >>
308.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес желая да каза още повече по този
въпрос
.
В предишната лекция, за която споменах, аз описах участието в земния живот на души, които са минали през портата на смъртта. Ние предприехме да проучим вида и начина на импулсите на така наречените мъртви, които продължават да участвуват в онова, което се върши от човешки същества тук на земята, и как се създават връзки между енергиите на т.нар. мъртви и тези на живите.
Днес желая да каза още повече по този въпрос.
към текста >>
Виждате ли ние сме достигнали до един
въпрос
, който може да бъде разнищен за нашия физически земен живот само чрез Духовната Наука.
Какво е значението на тези сили в цялостната мрежа на отношения във вселената?
Виждате ли ние сме достигнали до един въпрос, който може да бъде разнищен за нашия физически земен живот само чрез Духовната Наука.
Вие ще осъзнаете неговата важност, ако разгледате всички неща, които се подразбират в това. Толкова много се е случило понастоящем, щото лицето, което би могло да намери едно обяснение на света само във физическото, се отказва от всяко обяснение, което то не схваща като обяснение.
към текста >>
Аз съм ви разказал един краен случай, ала нашият живот е съставен от такива неща, дотолкова, доколкото нашият живот е
въпрос
на съдба.
Аз съм ви разказал един краен случай, ала нашият живот е съставен от такива неща, дотолкова, доколкото нашият живот е въпрос на съдба.
А човекът просто не я забелязва, той не обръща внимание на такива неща. Той не забелязва тези неща, както забелязва онова, което му се доставя чрез неговите сетива като природни факти. От ден на ден, от час на час, от минута на минута, неща се случват, от които само един пример е даден, крайният пример, който аз току-що ви описах. Помислете си колко често например точно когато ще излезете от къщи нещо ви забавя половин час човек трябва да проучва даже малките неща/. Такива неща и подобни хиляди се случват през нашия живот.
към текста >>
309.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Някой лекомислен мислител може да възрази, че става
въпрос
само за това да хвърлим поглед зад повърхността!
Съзерцавайки този свят ние забелязваме, преди всичко, един вид граница. Чрез пряко възприятие, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н. Един банален пример ще направи това ясно. Предположете, че гледаме повърхност, боядисана в синьо. При обикновените условия, разбира се, не можем да видим онова, което е зад тази повърхност.
Някой лекомислен мислител може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността!
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н. са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта.
към текста >>
Имайки описание на състоянието на екстаз, ние можем да отговорим и на този
въпрос
.
Докато в екстаза е заличен единствено Аза, в съня са заличени способността за възприятие и съзнанието. Човек не само е излял своя Аз в света, а също е предал и съзнанието си на този свят. Оставащото от човека през съня е онова, което го има в него настрани от Аза и от съзнанието. В нормалния сън човекът, който имаме пред нас, е същество във физическия свят, отхвърлило своето съзнание и своя Аз. И къде е отишло съзнанието, къде е отишъл Азът?
Имайки описание на състоянието на екстаз, ние можем да отговорим и на този въпрос.
В състоянието на екстаз ние имаме около себе си свят на духовни реалности и духовни същества. Но ако ние също изоставим и съзнанието, тогава в същия този момент ни обкръжава плътен мрак ние спим. Така в съня, както в екстаза, ние сме се отказали от Аза, и още това е характеристиката на съня от носителя на нашето съзнание и неговите проявления. Това е нашето астрално тяло; то е излято в света на духовните същества и факти, откривани в състояние на екстаз. Следователно можем да кажем, че сънят на човека е нещо като екстаз едно състояние, в което той е извън тялото си не само по отношение на своя Аз, но също и по отношение на своето съзнание.
към текста >>
310.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този
въпрос
съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост?
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно. Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение. Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост.
Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост?
Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота? "
към текста >>
Ако можем да поставяме на себе си този
въпрос
отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето.
Ако можем да поставяме на себе си този въпрос отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето.
В противен случай ние оставаме постоянно затворени вътре в себе си. Но в Макрокосмоса не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят. Във физическия свят ние стоим например извън един розов храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях. Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят. Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня.
към текста >>
Всеки, който е вещ по този
въпрос
, трябва да се научи да прави разлика между Съществото, което беше наречено Буда по онова време, и наименованието на длъжността на Буда.
Ще вземем за пример Буда, който живя, както знаете, в VI в.пр.н.е.
Всеки, който е вещ по този въпрос, трябва да се научи да прави разлика между Съществото, което беше наречено Буда по онова време, и наименованието на длъжността на Буда.
По-рано, в своите предишни инкарнации, това Същество беше Бодхисатва и едва тогава, в своята инкарнация в VI в.пр.н.е., то се издигна до ранга на Буда. В предишните периоди от време той беше същото Същество, което по-късно стана Гаутама Буда. Но това Същество се разви до по-високи степени по такъв начин, че по определени причини за него повече не беше необходимо да се инкарнира като човек от плът. Той продължи да живее под друга форма. Като Бодхисатва той беше свързан от много хилядолетия със Земната еволюция, после той стана Буда, и в тази инкарнация достигна степен, на която повече не е нужно да слиза в инкарнация в тяло от плът.
към текста >>
311.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става
въпрос
за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания.
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
312.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние ще придобием правилно отношение към целия този
въпрос
, търсейки самия свой Аз в имагинативния свят.
От такъв пример можем да видим, че когато се издигаме във висшите светове, едно нещо е крайно необходимо. Ние трябва винаги да помним обстоятелството, че в опитите си да навлезем в царството на имагинацията, въпросната тема ни се представя в определена картина. Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно! Ние трябва да сме внимателни за това, понеже то естествено е объркващо за онзи, който навлиза в света на имагинацията. Но объркването бива изяснено, ако вниманието ни е насочено към него както трябва.
Ние ще придобием правилно отношение към целия този въпрос, търсейки самия свой Аз в имагинативния свят.
към текста >>
313.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е съвсем естествен
въпрос
.
Ако разширим тази мисъл, възниква въпросът: Тази друга планета, Старата Луна, на свой ред не произлиза ли от някоя друга? Има ли Земята дори още по-предишно въплъщение?
Това е съвсем естествен въпрос.
За да можем да му отговорим, ние ще трябва да изследваме нещо доста далечно. Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо състояние. Това бе водещ мотив през тези лекции. В съня човек е разделен, така да се каже, на две части. Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосмоса.
към текста >>
314.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но сега се налага да поставим важния
въпрос
: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма?
Нека да спрем вниманието си върху един пътешественик като Христофор Колумб или върху откривателя на парната машина. В основата на всяко откритие лежи определено действие. Ако се задълбочим в разглеждането на този вид действия, но търсим съответните причини така, както правехме това досега, ще установим, че в точно определено време от живота си Христофор Колумб взема своето историческо решение и т.н., с което нещата опират до неговата индивидуална и лична Карма.
Но сега се налага да поставим важния въпрос: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма?
И нима последиците от него засягат само великия пътешественик?
към текста >>
Обаче следващият
въпрос
съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин?
Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите? " изглежда напълно излишен.
Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин?
"
към текста >>
Ако човек се замисли сериозно над този
въпрос
и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите.
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите.
Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците. И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
Редно е да си зададем и друг
въпрос
: „Може ли изобщо да се твърди, че в основата на външните сетивни явления лежат духовни причини?
Редно е да си зададем и друг въпрос: „Може ли изобщо да се твърди, че в основата на външните сетивни явления лежат духовни причини?
"
към текста >>
315.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето големият
въпрос
.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си?
Ето големият въпрос.
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос. Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям
въпрос
.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си? Ето големият въпрос.
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос.
Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
Следва логичният
въпрос
: А как втвърдените организми на животните, намиращи се под нашата еволюционна степен, са слезли на Земята?
Следва логичният въпрос: А как втвърдените организми на животните, намиращи се под нашата еволюционна степен, са слезли на Земята?
към текста >>
Но има и друг
въпрос
: „Как изобщо стана възможно, че през критичния период на Земята, ние можахме да я напуснем?
Ето как пред нас нагледно застава целия процес, при който, ако мога така да се изразя, ние изоставяме определени същества, за да си осигурим възможността да се издигнем самите ние. За тази цел ние трябваше да се пренесем на други планети и да изоставим животинските тела, които потънаха, така да се каже, в упадък. А на това, което изостана под нас, в известен смисъл, ние дължим сегашната си „човешка" еволюционна степен. Да, тези наши „задължения" могат да бъдат описани още по-подробно.
Но има и друг въпрос: „Как изобщо стана възможно, че през критичния период на Земята, ние можахме да я напуснем?
" Защото едно същество не може току така да се отправи в една или друга желана от него посока.
към текста >>
316.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Когато обсъждаме проблеми, свързани с болестта и здравето, преди всичко възниква един важен
въпрос
: „Как можем изобщо да си изградим понятие за болестта?
Когато обсъждаме проблеми, свързани с болестта и здравето, преди всичко възниква един важен въпрос: „Как можем изобщо да си изградим понятие за болестта?
Какво всъщност представлява тя? "
към текста >>
Ако трябва да отговорим на този
въпрос
след конкретни антропософски, духовнонаучни изследвания и се позовем на ясновиждащия поглед, ще установим, че когато става дума за болести при човека, са налице нередности не само в човешкото физическо тяло, но и в свръхсетивните му съставни части в човешкото етерно тяло и в човешкото астрално тяло.
Ако трябва да отговорим на този въпрос след конкретни антропософски, духовнонаучни изследвания и се позовем на ясновиждащия поглед, ще установим, че когато става дума за болести при човека, са налице нередности не само в човешкото физическо тяло, но и в свръхсетивните му съставни части в човешкото етерно тяло и в човешкото астрално тяло.
Обаче ясновиждащият изследовател не може да проучва дадена болест така, че от една страна да разглежда физическото тяло, а от друга етерното тяло и астралното тяло; защото в болестта могат да участвуват и трите съставни части на човешкото същество. И така, как да си изградим представа за протичането на болестта?
към текста >>
А сега идва ред на важния
въпрос
: „Къде е скрита причината, че колкото по-високо се издигаме по стълбата на животинското царство а външно погледнато, това важи и за човешкото царство толкова по-големи усилия трябва да полага етерното тяло, за да прояви изобщо своите лечебни сили?
А сега идва ред на важния въпрос: „Къде е скрита причината, че колкото по-високо се издигаме по стълбата на животинското царство а външно погледнато, това важи и за човешкото царство толкова по-големи усилия трябва да полага етерното тяло, за да прояви изобщо своите лечебни сили?
"
към текста >>
317.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето същественият
въпрос
за нас!
Накратко: можем ли да търсим тези по-дълбоки закономерности в предишния земен живот на човека?
Ето същественият въпрос за нас!
Можем ли да приемем, че още с раждането си, човек носи известни предпоставки, които предопределят, грубо казано, двете основни тенденции: в един случай сам да активира лечебните сили на своя организъм, а в друг да не може да постигне това, въпреки всичките си усилия.
към текста >>
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок
въпрос
: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
В хода на тези лекции ще чуем доста подробности относно причините, водещи до една или друга болест.
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
Тук ние трябва да обгърнем с поглед онези духовни принципи, които поначало правят възможно боледуването в човешкия живот.
към текста >>
318.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Преди всичко, налага се да отговорим на следния
въпрос
: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм?
Но да се върнем към основната тема на днешната лекция. Когато разглеждаме как кармическите нишки минават по този начин от една инкарнация в друга, ние стигаме само до едната страна на истината. Ако човек има усет за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл.
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм?
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува. Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове.
към текста >>
Аз трябваше да изтъкна тези важни подробности, преди да пристъпя към следващия
въпрос
, а именно: как кармическите последици от миналите инкарнации се проявяват също и там, където са в сила привидно случайните и чисто „външни" болестотворни причини.
Днес трябваше подробно да посоча, как Луцифер поражда всевъзможни илюзии в нашия вътрешен душевен свят, и как Ариман се намесва във външните възприятия, за да ни обгърне с булото на Майя; как Луцифер е в стихията си, когато човек посочва фалшив мотив за своите действия, и как Ариман ни тласка към фалшиви представи за външния сетивен свят и към допускането на „случайности" от всякакъв род.
Аз трябваше да изтъкна тези важни подробности, преди да пристъпя към следващия въпрос, а именно: как кармическите последици от миналите инкарнации се проявяват също и там, където са в сила привидно случайните и чисто „външни" болестотворни причини.
към текста >>
319.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
На този
въпрос
не бихме могли да отговорим, без да проникнем още по-дълбоко в природата на болестта и здравето.
На този въпрос не бихме могли да отговорим, без да проникнем още по-дълбоко в природата на болестта и здравето.
Ние вече обсъдихме някои характерни черти относно болестта и здравето. А Вие знаете, че по начало аз не дефинирам, а само описвам и характеризирам нещата, прибавяйки все нови и нови подробности. Следователно, нека прибавим още данни към казаното до тук.
към текста >>
320.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия
въпрос
: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
Нека обаче да изтъкнем, че тези неща обясняват само едната страна от човешкото съществувание, от съществуванието на Земята и изобщо на Космоса.
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
към текста >>
321.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
" Вие ще се уверите, че отговорът на този
въпрос
ще ни задължи да навлезем още по-дълбоко в областта на Кармата.
И сега стигаме до един важен закон в развитието на човечеството, според който външните факти и вътрешните процеси трябва да са в непрекъснато равновесие, а не просто да хвърляме сили в едната посока и да игнорираме другата. Доближавайки се до тези велики закономерности, ние все още не предполагаме колко важен е въпроса: „А как се отнасят помежду си хигиената и Кармата?
" Вие ще се уверите, че отговорът на този въпрос ще ни задължи да навлезем още по-дълбоко в областта на Кармата.
Ще видим също, по какъв начин кармическите връзки възникват също и в периода между раждането и смъртта, как и други личности могат да се намесят в човешкия живот, и накрая, как свободната воля на човека е в пълно съзвучие с Кармата.
към текста >>
322.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да отделим внимание и на другия
въпрос
: „Какво представлява душевната същност на човека?
Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека?
" Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта.
към текста >>
323.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние вече засегнахме този
въпрос
, макар и от друга гледна точка.
Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка.
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения. За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности? Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.
към текста >>
Антропософската Духовна Наука е категорична по този
въпрос
.
Размишлявайки върху този „план на развитието", никога не би ни хрумнало да запитаме: „Как се стигна до там, че например тъкмо Ксеркс, Милтиадес или Леонидас да имат тази или онази индивидуална Карма? " На индивидуалната Карма, освен като на лична съдба, трябва да гледаме като на нещо, което е включено и в универсалния „план", засягащ цялото човечество и неговото развитие. По друг начин нещата не могат да бъдат разбрани!
Антропософската Духовна Наука е категорична по този въпрос.
Така очертаващият се планомерен ход на развитието е едно цяло и има своите вътрешни зависимости, своите вътрешни закономерности, подобни на кармическите закономерности в хода на индивидуалния човешки живот. И сега идва ред на въпроса: Какво е отношението на този универсален план към индивидуалната Карма на човека?
към текста >>
Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия
въпрос
за смисъла на Земното развитие.
Човечеството трябваше да поеме в себе си тази Карма, защото човекът можеше да стигне до свободата само по този начин. Свободата възниква единствено тогава, когато човек сам вложи в своя земен Аз най-висшия смисъл. Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени. Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека.
Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.
към текста >>
324.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Обаче към външната гледна точка по този
въпрос
, аз прибавих и една вътрешна гледна точка.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения.
Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка.
Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
325.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Този
въпрос
е изключително важен.
А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи. Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия. Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни.
Този въпрос е изключително важен.
Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества. А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
към текста >>
Опитайте се да намерите някъде из литературата по този
въпрос
дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ. Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа. Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“.
Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си.
И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя. От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили. И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един език.
към текста >>
326.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
И сега ние поставяме следния
въпрос
: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай?
И сега ние поставяме следния въпрос: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай?
И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за разбиране на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място. Ако си припомните това, което вече обсъдихме, Вие ще се съгласите с нашето твърдение, че човекът действително заема най-ниското място в градацията на Йерархиите. Под него са разположени трите природни царства: Животинското, растителното и минералното царство. Над него са разположени Ангелите, Архангелите и Архаите. И така, издигайки се над човека, ние определяме тази формация като Първа Йерархия.
към текста >>
По този
въпрос
ние ще говорим и в следващите дни.
На пръв поглед това е една твърде абстрактна дефиниция за мисията на нашата Земя. Но тайната на тази мисия всъщност се свежда до следното: Чрез равновесието на трите сили вътрешният свят на човека поражда нещо съвсем ново. И наистина, по този начин наред с трите предишни елемента възниква един четвърти елемент и този четвърти елемент е елементът на Любовта. В нашия свят любовта може да възникне само тогава, когато хегемонията на трите сили бъде заменена от едно абсолютно равновесие.
По този въпрос ние ще говорим и в следващите дни.
А засега приемете казаното като една най-обща характеристика.
към текста >>
327.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
За да отговорим на този
въпрос
, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха.
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса?
За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха.
Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.
към текста >>
328.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
За древните индийци духовният свят беше
въпрос
на непосредствено наблюдение.
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи.
За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство.
към текста >>
329.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият
въпрос
в мисията на римляните!
Този народ беше римският. Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза.
Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа. За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
330.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче този голям
въпрос
, така да се каже, стои открит в човешките души.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души.
Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Като последователи на Духовната наука, откъдето и да идваме, отблизо или отдалеч, ние можем да постигнем съгласие дори и по един такъв
въпрос
, който засяга качествата на народите в тази или онази част на света.
Като последователи на Духовната наука, откъдето и да идваме, отблизо или отдалеч, ние можем да постигнем съгласие дори и по един такъв въпрос, който засяга качествата на народите в тази или онази част на света.
Ние добре знаем, че сме като отделните езици на огъня и не се разпръскваме встрани, а поемаме заедно нагоре, превръщайки се в огромен жертвен огън, който трябва да гори за благото на човечеството, и то не как да е, а чрез духовно-научния светоглед, който е така дълбоко вложен в нашите сърца и души.
към текста >>
331.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Бих желал действително по този
въпрос
да не бъда криво разбран.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука.
Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран.
Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден
въпрос
.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение.
Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос.
Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения
въпрос
.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос.
Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения
въпрос
.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса. Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос.
Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности.
към текста >>
Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния
въпрос
.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса. Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос.
Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос.
Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности.
към текста >>
В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен
въпрос
.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване.
В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>
332.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И най-близкият
въпрос
, който можем да си зададем, е този; Как трябва да схващаме въобще действителността на това, което ни се разказва в течение на сътворението в шест или седем дни?
Вчера ние обрисувахме образно пред нашата душа онзи момент, който е обозначен със знаменателните думи на Библията: "И рекоха Боговете: да бъде Светлина и бе Светлина". С това ние загатваме за едно събитие, което за нас представлява едно повторение на по-висока степен на предишни състояния на развитието на нашата Земя. Аз постоянно Аз постоянно трябва да насочвам вниманието върху образа на един човек, който се събужда и извлича от душата определено душевно съдържание. Така трябва да си представяме, как от думата на Елохимите израства в една нова форма това, което бавно и постепенно се е образувало в течение на развитието през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди. И всъщност всички това, което се съобщава в сътворението на света в шест или седем дни от Библията, е едно наново пробуждане на предишни състояния, обаче не едно пробуждане в същата форма, а в една нова, в една изменена форма.
И най-близкият въпрос, който можем да си зададем, е този; Как трябва да схващаме въобще действителността на това, което ни се разказва в течение на сътворението в шест или седем дни?
към текста >>
Върху този
въпрос
ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване. Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие. Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма.
към текста >>
333.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Нека се опитаме да проверим Генезиса по този
въпрос
.
Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя. Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума. И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира. Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване.
Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос.
Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни. Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние. С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно. И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване.
към текста >>
За да си отговорим на тези
въпрос
, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата.
Знаете, че след това имаме следващата йерархия, която наричаме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти. Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е. за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите?
За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата.
Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията. От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес. През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен. Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими.
към текста >>
Но за нас възниква сега
въпрос
: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"?
Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията. Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха.
Но за нас възниква сега въпрос: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"?
Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в състояние да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена. Когато човек иска да стори това, той трябва да има съвършено друго чувствуване, друго усещане. Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка. Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците. Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго.
към текста >>
334.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг
въпрос
: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение?
А светлината те самите пръскат. Но както на светлината Елохимите поставят онези същества, които са назовани с името "Йом" ден -, и от тъмнината се появява същата степен същества, само че изостанали на една предишна степен на съществуването. Следователно можем да кажем: Срещу Елохимите стои от една страна всичко онова, което се изявява като тъмнина. А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу Архаите, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден? Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества?
За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг въпрос: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение?
Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества. Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената. Тогава ние бихме напълно сгрешили. Трябва напротив да държим в душите си мисълта, че всичко, което става така че едни същества достигат своята цел, а други изостават така да се каже на предишни степени на развитието всичко това става съобразно космическата мъдрост и има смисъл, когато същества изостанали на определена степен на развитието. Трябва да държим в душата си мисълта, че за общото цяло има също така значение, когато същества изостават, както и когато същества достигат своята цел: с други думи, че определени функции, определени длъжности не биха могли да бъдат изпълнени от напредналите същества, че за това са необходими такива същества, които са изостанали на една предишна степен на развитието.
към текста >>
Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този
въпрос
, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг
въпрос
и този
въпрос
ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии?
И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени.
Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии?
Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях? Нека се вгледаме по-отблизо и да си изясним, как стои всъщност въпросът с тези Духове на Огъня. Знаем, че през време на Слънчевото съществуване те премениха своята човешка степен на развитие. След това са се развили по-нататък, минавайки през Лунното съществуване и са стигнали до Земното съществуване.
към текста >>
335.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Спомнете и това, което можете да намерите по този
въпрос
и в моята книга "Тайната наука".
Нека се опитаме да си представим, що казваме с това: Сега, след този трети ден да сътворението човекът трябва да се облече с астралното тяло. Къде у човека в днешния живот имаме неговото астрално тяло така да се каже отделено пред нас, щото да можем да изследваме неговите закони? Ние имаме това астрално тяло отделено, макар и в една съвършено друга форма, отколкото тази във времето, за което ни говори Генезисът, ние имаме това астрално тяло на човека отделено през времето, когато той спи. Тогава то изостава физическото тяло и етерното тяло в леглото и човекът съществува тогава само в астралното тяло, в което се намира неговият Аз. Спомнете си сега за някои неща, които съм ви казал през миналите години върху особения живот на това астрално тяло в спящото състояние.
Спомнете и това, което можете да намерите по този въпрос и в моята книга "Тайната наука".
Тогава ще си кажете: Когато това астрално тяло е излязло от физическото и етерното тяло, тогава започват да се образуват връзки, един вид течения от това астрално тяло насочени към окръжаващия космически свят. Когато сутринта отново се връщате от спящото състояние към будното състояние, вие сте всмукали така да се каже през време на спящото състояние укрепващите сили от целия Космос. В известно отношение през време на нощта вашето астрално тяло е било включено чрез неговите течения в целия окръжаващ Космос. То е било във връзка с всички планетарни същества, които принадлежат към нашата Земя. То е изпращало своите течения към Меркурий, Марс, Юпитер и т.н., а в тази планетарни същества се намират укрепващите сили, които изпращат в астралното тяло това, от което ние се нуждаем, за да можем при нашето завръщане във физическото и етерно тяло да продължим будното състояние.
към текста >>
И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този
въпрос
се разберем в светлината на Духовната наука.
Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята.
И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>
336.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето на кой
въпрос
получаваме отговор ние.
Най-същественото от първите думи в Евангелието на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет. Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос?
Ето на кой въпрос получаваме отговор ние.
Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие? Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ.
към текста >>
За да бъде поставен този втори
въпрос
, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв.
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв.
В индивидуалността на Заратустра ние имаме този център, който на свой ред се инкарнира в кръвта на еврейския народ. Утре ще обсъдим защо Заратустра трябваше да потърси своето външно тяло тъкмо в тази кръв и тъкмо в този народ.
към текста >>
337.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следващ възможен
въпрос
би бил: Как е изглеждала каруцата?
В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца.
Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата?
Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>
338.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По този
въпрос
ще говорим по-нататък.
Ние видяхме, че сумарните сили на цели 42 поколения трябваше да бъдат подготвени по един строго определен начин, за да се получат телата, които бяха необходими за Исус от Евангелието на Матей. Обаче, астралното тяло и Азът също имаха нужда от съответната подготовка, за да си взаимодействуват по-късно по един подходящ начин.
По този въпрос ще говорим по-нататък.
към текста >>
339.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето какъв беше на първо време големият
въпрос
пред учениците на Мистериите.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят?
Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите.
А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
340.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За да отговорим на този
въпрос
, налага се преди всичко да изясним същността на древните Мистерии и същността на посвещението в предхристиянските епохи.
Това, което се вля в човечеството чрез Христовото Същество, ще се нуждае от целия бъдещ ход на Земната еволюция, за да намери израз в бъдещите човешки качества и способности. Обаче какво всъщност представлява това, което по един сходен начин само че в безкрайно по-величествен мащаб от този на Буда озари човечеството чрез Христовото Събитие? Искаме ли да си представим последиците от Христовото Събитие, ние трябва да знаем следното. Всичко онова, което през древните предхристиянски епохи се даваше на човечеството единствено чрез Мистериите, след Христовото Събитие стана достояние и тази възможност непрекъснато ще нараства на всички хора, превръщайки се в едно всеобщо качество на човешката природа. Но по какъв начин?
За да отговорим на този въпрос, налага се преди всичко да изясним същността на древните Мистерии и същността на посвещението в предхристиянските епохи.
към текста >>
341.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Отговорът на този
въпрос
е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са дело на най-висшите духовни сили.
А сега, заедно с окултния ученик, нека да се отправим още по-дълбоко в тайните на човешката природа. След като преодолее това, което първоначално трябва да бъде преодоляно в неговото астрално тяло, той навлиза в областта на етерното тяло. Там човекът възприема нещо по-висше от това, което посочихме с три те древноеврейски думи. Вие бихте могли да попитате: Но защо в своето етерно тяло човекът ще има по-висши възприятия?
Отговорът на този въпрос е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са дело на най-висшите духовни сили.
Аз и по-рано съм подчертавал пред Вас, че тези неща са свързани с обяснението на самата човешка природа.
към текста >>
342.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И както всички Вие знаете, главният
въпрос
на тези дискусии, е въпросът за „чудесата".
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии.
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата".
Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
към текста >>
343.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този
въпрос
, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
към текста >>
Ето защо другият
въпрос
гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз?
И ако осмислим тези неща както трябва, ние ще сме наясно: Въпросът, отправен от Христос Исус към учениците, звучи твърде особено. Най-напред той пита: Кой би могъл да бъде наречен „Син човечески" измежду предводителите на този род? (Матей 16, 13) В отговор учениците изброяват отделни личности. Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност.
Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз?
" И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог". Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе.
към текста >>
Обаче следва да признаем, че за учениците този
въпрос
е изглеждал доста труден.
Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден.
И цялата му трудност изпъква пред Вас най-вече когато се замислите, че учениците усещат всичко това, което след идването на Христос Исус беше вече достъпно и на най-простите хора, благодарение на Евангелията. Учениците трябваше да поемат в себе си тези неща единствено чрез живите поучаващи сили на Христос Исус. Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпроса: Чий представител съм аз самият? После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16, 16). Но този отговор, ако бих могъл да се изразя така, не идва от нормалните духовни сили на Петър.
към текста >>
Но какво смята по този
въпрос
модерното проучване на Библията?
Точно такива са истинските съотношения между нещата.
Но какво смята по този въпрос модерното проучване на Библията?
Според него напълно изключено е Христос да застане пред Петър и първия път да каже: „Само ти разбра, че си застанал пред един Бог! ", а веднага след това да се обърне към него с името „Сатана". И съвременните тълкуватели на Библията допълват: Следователно, името „Сатана", с което Христос се обръща към Петър, е вмъкнато по-късно, така че тук явно става дума за фалшификация.
към текста >>
344.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И според своите лични опитности, на този
въпрос
той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята?
И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло.
По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия
въпрос
: В какво точно се състои достойнството на човека?
Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус?
Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно.
към текста >>
345.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Този
въпрос
може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние. Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше?
Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията.
Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>
Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става
въпрос
за посвещение.
Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло. Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство. Това е представено от сцената с ухапването от пепелянка - т.е. това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи.
Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение.
Така той трябваше да си възвърне годеницата чрез едно посвещение. Но той беше вече твърде много свързан с физическия свят. Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо? Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада.
към текста >>
346.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И ето, може да възникне
въпрос
- а само отговорът на този
въпрос
може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел.
към текста >>
347.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
", последният
въпрос
започва да става самостоятелен.
Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно?
", последният въпрос започва да става самостоятелен.
Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина.
към текста >>
На този
въпрос
Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов.
". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично?
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов.
Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
към текста >>
Но сега този
въпрос
го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък.
У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов.
Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък.
Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси.
към текста >>
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик
въпрос
за истината.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
към текста >>
348.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
един
въпрос
, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това?
един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък.
към текста >>
Ако разгледаме този
въпрос
още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък?
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък?
Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент.
към текста >>
Казано на популярен език на този
въпрос
ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
349.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В каква взаимовръзка са всички те, по този
въпрос
възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно.
Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно. С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
350.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
По този
въпрос
биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>
351.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този
въпрос
.
Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос.
Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
към текста >>
352.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този
въпрос
трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
353.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един
въпрос
, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне.
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо.
Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
към текста >>
354.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Проследявайки същия
въпрос
, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво? Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини. И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература.
Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек.
И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната. След като знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
към текста >>
355.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Нека поставим този
въпрос
.
Но сега би било добре, ако насочим нашето внимание върху моралните сили при отделните човешки души в сегашните инкарнации. Защо в хода на нашето развитие човек въобще може да стане неморален?
Нека поставим този въпрос.
Това идва оттам, че при своите поредни инкарнации човекът е навлязъл все по-дълбоко във физическия свят и поради това е получил все повече подтици, валидни само за физическия свят.
към текста >>
356.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Върху този
въпрос
не е възможен никакъв спор между истинските окултисти.
Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години. Той ще бъде приемникът на Гаутама Буда.
Върху този въпрос не е възможен никакъв спор между истинските окултисти.
Както западните, така и източните окултисти са единодушни върху това. Следователно, две неща са сигурни:
към текста >>
357.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Въпрос
: Как трябва да разбираме „говоренето на езици” при апостол Павел?
Въпрос: Как трябва да разбираме „говоренето на езици” при апостол Павел?
към текста >>
Гьоте се изказва по този
въпрос
от същата гледна точка.
Отговор: При някои хора може да се случи по изключение „говоренето на езици” да съществува не само в будно състояние, но в това говорене да преминава нещо, което иначе съществува само при съзнанието, което човек има по време на сън. Това е явлението, за което говори апостол Павел.
Гьоте се изказва по този въпрос от същата гледна точка.
Той е написал две много добри студии върху този феномен.
към текста >>
Въпрос
: Как занапред ще разбираме утешителните думи на Христос?
Въпрос: Как занапред ще разбираме утешителните думи на Христос?
към текста >>
Въпрос
: Какво представляват химическите сили и вещества по отношение на духовния свят?
Въпрос: Какво представляват химическите сили и вещества по отношение на духовния свят?
към текста >>
Въпрос
: Какво представлява електричеството?
Въпрос: Какво представлява електричеството?
към текста >>
Въпрос
: Какво ще стане с трупа на Земята?
Въпрос: Какво ще стане с трупа на Земята?
към текста >>
358.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нашата днешна, както и утрешна лекция ще бъде посветена главно на този
въпрос
.
Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво намираме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове? Или с други думи: Може ли също и обикновеният човек, който няма никаква ясновидска способност, да забележи нещо в душата, да изживее нещо, което стои във връзка с висшите светове?
Нашата днешна, както и утрешна лекция ще бъде посветена главно на този въпрос.
към текста >>
Ако сега свържем поставения в началото
въпрос
: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята. Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
359.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става
въпрос
за специални интереси.
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея. Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение.
Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси.
Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична.
към текста >>
360.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тези три откровения, за които става
въпрос
, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще. От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството. Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало.
Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>
Или един друг
въпрос
: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата?
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво разбиране, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки?
Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата?
И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа? Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата. Обаче както понякога хората си позволяват за кратко време да вършат вредни неща за своето здраве без те да си причиняват видими поражения, често се случва и следното: Хората престават да вярват в ценностите на своите предшественици, но това е същото, което би се получило, ако за известно време хората се опълчват срещу своето здраве и изчерпват старите сили.
към текста >>
361.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тук ние стигаме до един
въпрос
, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце.
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце.
Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни. Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере. Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа.
към текста >>
Както казахме, това е един
въпрос
, който умът не ще може лесно да разбере.
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце. Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни.
Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере.
Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа. И от вчерашните указания можем да разберем, че това състояние, което беше постигнато, отново ще бъде постепенно заменено с едно друго и че сега сме изправени пред факта, че в човека се пробуждат първите характерни черти на това друго състояние.
към текста >>
Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този
въпрос
.
Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания.
Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос.
От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души. И благодарение на това, че сега времето на междинния живот между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение. Още не всичко е изгубено.
към текста >>
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия
въпрос
.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос.
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия
въпрос
и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия
въпрос
.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос.
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден
въпрос
, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
362.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този
въпрос
.
Необходимо е тази вечер да кажем още нещо върху природата на Христос.
Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този въпрос.
към текста >>
Днес ще разгледаме една наистина за мнозина може би странна, но въпреки това много важна точка по този
въпрос
.
Днес ще разгледаме една наистина за мнозина може би странна, но въпреки това много важна точка по този въпрос.
Ще започнем от развитието на човека. Ние знаем: това развитие напредва така, че в хода на Земното развитие цялото човечество минава през определени циклически епохи. И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която животът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи живот на новите континенти, който е именно нашият живот, до нашето време са изминали пет културни периода. Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-вавилонска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8. до 12.
към текста >>
Който е разбрал нещата, не бива да задава този
въпрос
, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце.
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце.
Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си. Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми. И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.
към текста >>
363.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
При обсъждането на този
въпрос
, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота.
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно. Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ.
към текста >>
Трябва да се запитаме, дали в този
въпрос
не прибавяме част от това усещане за неудобство.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота. Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно. Това е неудобно за него.
Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство.
Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ. Обаче едно по-дълбоко познание ни показва именно това, че едно от най-трудните неща на света е човек да бъде добър и че нищо не се нуждае от толкова голяма подготовка, както този идеал – да бъдеш един добър човек.
към текста >>
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв
въпрос
, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой.
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой.
Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират израз в току що казаното. Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя към “добрия човек”. Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в живота.
към текста >>
Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв
въпрос
, към своя особен случай.
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха?
Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай.
Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>
Тук следва да поставим един друг
въпрос
: Какво знаем ние въобще?
Но как да узнаем нещо за нашето по-висше “себе”, как да стигнем до такова познание?
Тук следва да поставим един друг въпрос: Какво знаем ние въобще?
На първо място знаем това, което сме усвоили от опита. Впрочем ние знаем само това и нищо повече! И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”. Не бива да вървим по този лесен път на удобството. Ние трябва да се запитаме относно онова, което става в другите светове, където се намира нашето висше “себе” и където не съществува нищо друго, освен това, което Духовната наука говори за различните планетарни въплъщения на Земята.
към текста >>
364.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
По този
въпрос
не съществуват никакви обективни, автентични документи.
Мистерията на Голгота е един факт, който не може да бъде доказан както другите исторически събития. Не подлежи на доказване дори и самият факт на Разпятието.
По този въпрос не съществуват никакви обективни, автентични документи.
Обаче фактът, че то не може да бъде доказано, си има и добрата страна, понеже в известен смисъл то лежи извън еволюцията на човечеството. Защото Мистерията на Голгота – и до това се свежда нейната същинска природа – е нещо, което не се занимава с това, което е пряко свързано с еволюцията на човечеството.
към текста >>
365.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен
въпрос
е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания.
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>
366.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Доколкото става
въпрос
за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора.
Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи.
Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора.
Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ето големият
въпрос
, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс.
Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда.
към текста >>
Пред розенкройцерството стоеше великият
въпрос
, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс.
към текста >>
Но човек може да отправи и нещо като един
въпрос
към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>
367.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Основният
въпрос
на християнството: Възкресението.
Основният въпрос на християнството: Възкресението.
Изживяванията на апостол Павел след Събитието от Дамаск. Вторият Адам. Фантомът на човешкото тяло. Пътят от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота.
към текста >>
368.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния
въпрос
на нашия живот.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас.
И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот.
Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото.
към текста >>
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този
въпрос
-, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>
369.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако внимателно проучим „Възпитанието на човешкия род“, ние ще разполагаме с един доста точен отговор на този
въпрос
.
Ако внимателно проучим „Възпитанието на човешкия род“, ние ще разполагаме с един доста точен отговор на този въпрос.
Защото тогава ще знаем: В хода на общочовешкото развитие действително съществува, и то в най-строгия смисъл на тази дума, един истински напредък. Лесинг казва: Този напредък е един вид възпитание на човечеството от страна на божествените сили. После допълва: Божественият свят даде в ръцете на човека първата начална книга: Старият Завет. По този начин беше утвърдена и една определена степен на човешкото развитие. И когато човешкият род осъществи известен напредък, дойде втората основна книга: Новият Завет.
към текста >>
И сега у Лесинг възниква следния
въпрос
: Как всъщност можем да си обясним този напредък?
И сега у Лесинг възниква следния въпрос: Как всъщност можем да си обясним този напредък?
към текста >>
370.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено, сега у Вас би могъл да възникне основателният
въпрос
: Добре, но каква всъщност е разликата между това, което винаги е било достъпно за ясновидското съзнание, между ясновидското съзнание за Христос Исус, както го описахме вчера като една последица от езотеричното развитие, и това, което хората ще виждат без каквото и да е езотерично развитие през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия 20. век?
Естествено, сега у Вас би могъл да възникне основателният въпрос: Добре, но каква всъщност е разликата между това, което винаги е било достъпно за ясновидското съзнание, между ясновидското съзнание за Христос Исус, както го описахме вчера като една последица от езотеричното развитие, и това, което хората ще виждат без каквото и да е езотерично развитие през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия 20. век?
към текста >>
Нека да поставим следния
въпрос
: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път?
Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание.
Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път?
към текста >>
Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя
въпрос
на друго място.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува!
Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място.
И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път. Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването?
към текста >>
371.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният
въпрос
: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Всеки човек, който живее със своето съзнание в нашата съвременна епоха и който не е изпитал някакви специални мистични чувства, нито е минал през началните степени на езотеризма, ще констатира като нещо извънредно забележително, че един напълно определен вид душевни изживявания у всеки човек могат да са толкова зависими от един конкретен исторически факт, от Събитието на Голгота, и че по-рано за човешките души е било невъзможно това, което след Мистерията на Голгота става напълно възможно, а именно вътрешното изживяване на Христос.
към текста >>
На този
въпрос
мъченикът Юстин отговаря с „не“.
Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса?
На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“.
Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът. Само че те не го притежаваха изцяло; едва след Христовото Събитие стана възможно човекът да изживее Логоса изцяло в себе си, в неговата първична, съвършена форма.
към текста >>
“. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един
въпрос
.
Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това!
“. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос.
Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор? Ако вземем нещата от към страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор? Ако обаче разгледаме тези думи според начина, по който са записани в Хрониката Акаша, те придобиват съвършено друг смисъл. Защото в Хрониката Акаша не е записано: „Ти казваш това“, а нещо съвсем друго: „Като отговор това би трябвало да дадеш самият ти! “, или с други думи: На твоя въпрос аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по отношение на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него.
към текста >>
“, или с други думи: На твоя
въпрос
аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по отношение на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него.
“. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор? Ако вземем нещата от към страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор? Ако обаче разгледаме тези думи според начина, по който са записани в Хрониката Акаша, те придобиват съвършено друг смисъл. Защото в Хрониката Акаша не е записано: „Ти казваш това“, а нещо съвсем друго: „Като отговор това би трябвало да дадеш самият ти!
“, или с други думи: На твоя въпрос аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по отношение на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него.
Дали това е истина или не е истина аз не искам да кажа; признаването на тази истина засяга не мен, а теб. Ти трябва да кажеш това; единствено тогава то би могло да има някакво значение!
към текста >>
А как са изглеждали нещата, свързани с този
въпрос
, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем към Евангелието на Матей.
А как са изглеждали нещата, свързани с този въпрос, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем към Евангелието на Матей.
Достатъчно е да споменем, че най-доброто, което е казано относно възникването на Матеевото Евангелие, се намира в третия том на „Тайното учение“ от Е.П. Блаватска; необходимо е само правилно да си служим с него.
към текста >>
Ние можем да си дадем отговор на този
въпрос
само ако стигнем до едно антропософско обяснение, отнасящо се до характера на посвещението изобщо.
Ние можем да си дадем отговор на този въпрос само ако стигнем до едно антропософско обяснение, отнасящо се до характера на посвещението изобщо.
По един или друг повод тази тема често е била обсъждана пред Вас; ставало е дума, например, че посвещението т.е. състоянието, чрез което човек стига до ясновидски способности ни довежда до някои основни истини за света. За обикновеното съзнание, тези истини са от такова естество, че първоначално изглеждат напълно абсурдни. Но има и нещо друго. Ако най-висшите истини, т.е.
към текста >>
372.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този
въпрос
, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36. То съвсем не споделя възгледите на будизма за естеството на Аза. Припомнете си само, че за будизма е истинска ерес, ако човек говори за някакъв вечен Аз, който преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче древното еврейство особено много държи на тази ерес. И никому от последователите на древното еврейство не би хрумнало, че това, което живее у човека като същинска божествена искра с което той свързва своето понятие за Аза просто изчезва след като човекът мине през Портата на смъртта.
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
към текста >>
Да, този
въпрос
трябваше да бъде поставен!
Да, този въпрос трябваше да бъде поставен!
И тук ние стигаме до мястото, където трябва да добавим още нещо към досегашното духовно-научно изследване. Досега ние описвахме, че минавайки през Портата на смъртта, запазваме, поне отчасти, етерното тяло, а що се отнася до физическото тяло ние го отхвърляме напълно и го предаваме на Земните елементи. Но нима неговата форма, върху която Боговете са работили милиони и милиони години, изчезва безследно, или се запазва по някакъв начин?
към текста >>
Нека този
въпрос
да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия
въпрос
: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
към текста >>
373.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Вчера ние трябваше да обсъдим един
въпрос
, който е съдбоносен за съвременното мислене, а именно въпросът с онези четири съставни части на човешко същество, които наричаме „физическо тяло“.
Вчера ние трябваше да обсъдим един въпрос, който е съдбоносен за съвременното мислене, а именно въпросът с онези четири съставни части на човешко същество, които наричаме „физическо тяло“.
Ние ще видим още, как вчерашната тема за трите възгледа на елинството, еврейството и будизма, действително ще ни приближи до самата същност на християнството. Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един въпрос, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово? Следва ли да приемем, че за да разберем християнството, е много важно да имаме представа и за Възкресението?
към текста >>
Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един
въпрос
, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово?
Вчера ние трябваше да обсъдим един въпрос, който е съдбоносен за съвременното мислене, а именно въпросът с онези четири съставни части на човешко същество, които наричаме „физическо тяло“. Ние ще видим още, как вчерашната тема за трите възгледа на елинството, еврейството и будизма, действително ще ни приближи до самата същност на християнството.
Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един въпрос, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово?
Следва ли да приемем, че за да разберем християнството, е много важно да имаме представа и за Възкресението?
към текста >>
Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този
въпрос
.
Защото какво означава за него Христовото Същество след Събитието от Дамаск? За него то означава „втория Адам“. И Павел веднага прави разлика между първия Адам и втория Адам: Христос. Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин?
Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос.
Той го нарича родоначалник на всички човеци, като вижда в неговото лице първия човек, от който произлизат всички други а за Павел това означава: онзи, от когото хората унаследиха своето физическо тяло. Или с други думи: Адамовото тяло е първото тяло, което застава пред нас в света на Майя, и то е смъртно; то е наследеното от Адам тленно тяло, подчиненото на смъртта физическо тяло на човека. И ако можем да си послужим с един не лош израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
към текста >>
За да отговорим на този
въпрос
, нека още веднъж да си при помним възникването и първите етапи от развитието на човека в условията на нашата Земя.
Фактически най-напред е бил създаден фантомът на човешкото тяло, който е невидим за физическите очи. Това е едно енергийно или силово тяло, което е напълно прозрачно. Физическите очи виждат само физическите вещества, които човекът приема като храна и които изпълват този невидим фантом. Когато физическите очи виждат едно човешко тяло, в действителност те виждат не самото него, а минералните вещества, които изпълват физическото тяло. Но благодарение на какво минералните вещества, такива, каквито са, заемат своето място в този фантом на човешкото физическо тяло?
За да отговорим на този въпрос, нека още веднъж да си при помним възникването и първите етапи от развитието на човека в условията на нашата Земя.
към текста >>
374.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният
въпрос
на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус.
Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота. От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>
За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия
въпрос
, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота.
За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението.
Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние.
към текста >>
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този
въпрос
, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този
въпрос
, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос?
към текста >>
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този
въпрос
?
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос?
към текста >>
Ние можем да отговорим на този
въпрос
като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Ние стигаме до отговор на този
въпрос
, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е.
Едно просто разсъждение би могло да Ви убеди, че без съзнание ние не можем да стигнем до никакъв Аз, и по-точно казано, до никакво съзнание за Аза. Без да развием съзнанието, ние не можем да стигнем до Аза. За да изградим Азовото съзнание в условията на физическия свят, нашето физическо тяло, включително и мозъка, трябва да функционира като един огледален апарат. В неговото отражение ние непрекъснато трябва да постигаме съзнание за самите себе си; липсата на огледален апарат би означавала и липса на Азово съзнание. Но какво представлява това огледало?
Ние стигаме до отговор на този въпрос, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е.
след епохата на Старата Луна, този огледален апарат, външното физическо тяло, е претърпяло съществена промяна поради влиянието на Луцифер, станало е съвсем различно от това, което би било, ако не съществуваше влиянието на Луцифер. Вчера ние посочихме какво представлява физическото тяло за земния човек. То е нещо, което се разпада веднага след като човекът мине през Портата на смъртта. Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи към физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло. Ако не би настъпило луциферическото влияние, тогава в началото на Земната епоха човекът щеше да притежава в максимална степен този „фантом“ с неговото физическо тяло.
към текста >>
Например, би могъл да бъде поставен следният
въпрос
: От какво произлиза отделният човек?
Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение. Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си? Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание.
Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек?
Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло.
към текста >>
Днес поставихме другия
въпрос
: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?
Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие! А второто, което трябва да разберем, е следното: В какво се състои жертвата, която Христовото Същество принесе в името на Земното развитие. Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпроса за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан.
Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?
към текста >>
375.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За да отговорим подробно на този
въпрос
, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос.
Вчера загатнахме, че сега за нас е изключително важно да си отговорим на въпроса: Какво всъщност се случи с онова Същество, което ние наричаме Христос Исус, какво се случи с Него през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота?
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос.
Главното по тази тема е представено с няколко думи и в моята наскоро излязла книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“.
към текста >>
За да си отговорим на този
въпрос
, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора.
За да си отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора.
В известен смисъл тази индивидуалност беше съвсем различна, и за да я разберем, ние трябва да се върнем назад чак до Лемурийската епоха, когато всъщност започна земното развитие на човеците. Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът. Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха. И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
376.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Другият
въпрос
се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса. Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството.
Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>
Ако искаме да отговорим на този
въпрос
, налага се да посочим две важни подробности.
Ако искаме да отговорим на този въпрос, налага се да посочим две важни подробности.
Когато християнството навлезе в света като една религия, то се оказа не само религия за окултно стремящи се хора, т.е. за такива, които искаха да стигнат до Христос по някакъв духовен път; напротив, християнството беше замислено като една религия, която е подходяща за всички хора и може да бъде приета от всички хора. Ето защо не бива да се мисли, че пътят към Христос задължително минава през някакво специално окултно или езотерично обучение. Нека първо да разгледаме единия път към Христос, екзотеричния път, който можеше да бъде намерен от всяка душа, от всяко сърце. А после нека да му противопоставим другия път, езотеричния път, който се стреми към Христос не с помощта на външни средства, а чрез развитието на определени окултни сили и способности.
към текста >>
И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е
въпрос
на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
Несъмнено, тук долавяме една песимистична нотка, която днес вече не е присъща за теософията. Защото онзи, който е запознат с естеството на днешните духовно-научни стремежи, и без друго е убеден, че според начина си на действие, теософията може да стане наистина популярна.
И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
към текста >>
Колко много дискусии са станали през 19 век по този
въпрос
!
От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос!
Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>
Ако се стремим към яснота по този труден
въпрос
, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят.
към текста >>
Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден
въпрос
, просто не го разбират.
Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали. И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин. Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях. Да, при много неща е така, че докато хората ги разбират, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги разбират, тогава започват споровете!
Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го разбират.
към текста >>
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този
въпрос
.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос.
За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
377.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Такъв
въпрос
е твърде погрешен.
Такъв въпрос е твърде погрешен.
Защото това, което някога се е случило, то продължава да съществува в света дори и днес. Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия външен физически свят, всред който е поставен човекът. И наистина, всичко, което се е разиграло някога на Стария Сатурн, днес е станало твърде скрито, твърде невидимо. Обаче за човека процесите на Стария Сатурн продължават и днес. Нека да се размислим върху следното: Ние знаем, че най-дълбоката и съкровена съставна част на човешкото същество е неговият Аз5.
към текста >>
378.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но сега идва ред и на един друг важен
въпрос
: Има ли известна разлика между Херувимите, които приемат жертвата и Херувимите, които я отхвърлят?
Но сега идва ред и на един друг важен въпрос: Има ли известна разлика между Херувимите, които приемат жертвата и Херувимите, които я отхвърлят?
И как точно се проявява тази разлика?
към текста >>
379.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Преди да пристъпим нататък, налага се да поставим още един
въпрос
: Нима всичко "онова, което виждаме в света на Майя, в света на илюзията, бих казал, се изпарява и изчезва в нищото?
Преди да пристъпим нататък, налага се да поставим още един въпрос: Нима всичко "онова, което виждаме в света на Майя, в света на илюзията, бих казал, се изпарява и изчезва в нищото?
Нима всред целия заобикалящ ни сетивен свят, всред света на нашите светогледи не можем да посочим абсолютно нищо, което да е идентично с истината?
към текста >>
Често пъти ние чуваме следния
въпрос
: Умират ли, например, минералите?
Често пъти ние чуваме следния въпрос: Умират ли, например, минералите?
За окултистите твърдението: „Минералите умират", няма никакъв смисъл. Подобно твърдение означава приблизително същото, както това, ако някой би казал, че отрязаният нокът е умрял. Нокътят няма никакви претенции към целостта на нашето съществуване, той е само една малка част от нашия организъм, и когато го отрязваме и отделяме от нас, ние не променяме нищо. Той умира едва тогава, когато умираме самите ние. Да, според окултната наука, минералите не умират.
към текста >>
380.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния
въпрос
: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания?
Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания?
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните публикации, които се занимават с темата „прераждане“.
към текста >>
381.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Там липсва яснота по един
въпрос
, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло.
Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
към текста >>
Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи
въпрос
.
Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му.
Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос.
Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка.
към текста >>
Става
въпрос
с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли.
Има факти, които могат да се наблюдават навсякъде и покрай които мнозина минават, без особено да се замислят. Веднъж идва някой и прави откритие за някоя важна истина, виждайки един достъпен за всички факт. Виждайки една люлееща се църковна лампа, Галилей открива закона за движението на махалото. Преди това тази лампа са виждали безброй хора, без да забележат нищо.
Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли.
Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното. Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното.
към текста >>
Ала става
въпрос
за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното.
Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли. Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното. Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане.
Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното.
Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света.
към текста >>
Вярвам, че при този
въпрос
, повече от при който и да било друг
въпрос
, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти.
Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието?
Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти.
Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
към текста >>
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става
въпрос
за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
към текста >>
382.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става
въпрос
за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта.
В своя труд „За вълнообразното възникване на живи частици“ той казва следното: „В действителност всяко по-сериозно размишление ще ни убеди, че без да приемем наличието на една несъзнателна памет в живата материя, най-важните жизнени функции остават напълно неразбираеми. Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел.
За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта.
Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното.
към текста >>
В основата на този
въпрос
се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки.
Духът, който се превъплъщава, открива във физическия свят резултатите от действията си като своя съдба, а душата, която е свързана с него, посредничи за връзката му с тази съдба. Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите дела, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен свят от този, в който е бил преди това?
В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки.
Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител. В първия случай ще бъда вероятно заобиколен от машини, във втория – от банкови книжа. Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния свят към себе си онези неща, които са му близки.
към текста >>
383.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Въпрос
: „Противоречи ли на учението за прераждането фактът, че духовните способности на човека отслабват с напредването на неговия живот?
Въпрос: „Противоречи ли на учението за прераждането фактът, че духовните способности на човека отслабват с напредването на неговия живот?
Случва се така, че гениални хора изпадат в слабоумие, когато остареят. Кой дух тогава се въплътява отново: високоразвитият от зрялата му възраст или слабоумният от старостта му? “
към текста >>
За да отговорим на този
въпрос
, е нужно да си изградим първо една представа за връзката между физическата (сетивна) същност и свръхсетивната същност на човека.
За да отговорим на този въпрос, е нужно да си изградим първо една представа за връзката между физическата (сетивна) същност и свръхсетивната същност на човека.
Физическата същност се подчинява на физическите закони. А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух. Да вземем за пример някой гениален педагог. Той преподава на едно много надарено момче.
към текста >>
Противоречието, което се явява с поставения
въпрос
, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят. Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано. Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия.
Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
към текста >>
Въпрос
: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният
въпрос
: „Никаква случайност ли не приема теософското учение?
Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение?
Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“
към текста >>
Поставя се следният
въпрос
: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа?
Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа?
Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори. Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните? “
към текста >>
Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този
въпрос
.
Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпроса: къде е границата между животинската и човешката душа? И материализмът встъпва в своето право напълно да отрича разликата между човек и животно и да твърди, че човешката душа е само една напълно развита животинска душа и че произхожда от последната.
Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този въпрос.
За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни. Животинската душа е една видова душа. И това, което се превъплъщава в животинското царство, е видът. Лъвът, който се вижда, не се преражда по същия начин, както човекът, който ни говори. Това, което се преражда от лъва, е „видът лъв“, не тази или онази индивидуалност лъв.
към текста >>
Става
въпрос
за това къде е духът, който е в основата на едно нещо.
Когато едно животно е дресирано да извършва някои неща, подобни на тези, които прави човекът, от това не може да се направи заключение, че вътре в това животно живее същото, което живее в човека. Иначе би трябвало също така да се твърди, че един малък домашен дух се намира в часовника и движи стрелките напред, или пък че такъв се намира в автомата, в който пускаме десет пфенига и който ни „дава“ за това шоколад.
Става въпрос за това къде е духът, който е в основата на едно нещо.
Духът на часовника трябва да се търси в майстора часовникар. Малко по-прости са нещата, когато се говори за духа на животното. Животното не е нито съвършена машина, нито несъвършен човек. В същността си то стои между машината и човека. Духът на майстора часовникар или много повече на изобретателя на часовника е този, който ми показва времето чрез часовниковия механизъм.
към текста >>
Задава се следният
въпрос
: „Според закона на прераждането трябва да си представим, че човешката индивидуалност притежава своите заложби, способности и т. н.
Задава се следният въпрос: „Според закона на прераждането трябва да си представим, че човешката индивидуалност притежава своите заложби, способности и т. н.
като следствие от нейните по-ранни животи. Не противоречи ли това на факта, че такива заложби и способности, например морална сила, музикална дарба и т. н., се предават пряко от родители на деца? “
към текста >>
Поставя се следният
въпрос
: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете?
Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете?
За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“
към текста >>
Един друг
въпрос
е този: „Приличат ли си две следващи едно след друго прераждания, така че например един архитект да се роди отново архитект, един музикант – отново музикант?
Един друг въпрос е този: „Приличат ли си две следващи едно след друго прераждания, така че например един архитект да се роди отново архитект, един музикант – отново музикант?
“
към текста >>
Един трети
въпрос
е следният: „Как може да се разгледа кармично случаят, когато един човек е осъден на идиотия поради заболяване на мозъка?
Един трети въпрос е следният: „Как може да се разгледа кармично случаят, когато един човек е осъден на идиотия поради заболяване на мозъка?
“
към текста >>
Поставя се следният
въпрос
: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки? “
към текста >>
Задава се следният
въпрос
: „Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на „кармичния закон“?
Задава се следният въпрос: „Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на „кармичния закон“?
“
към текста >>
Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този
въпрос
, засега ще се огранича само с един кратък отговор.
Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор.
Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот. Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“. Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека. Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото.
към текста >>
384.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Трябва да кажем, че всичко, свързано с този
въпрос
, обикновено се разглежда напълно погрешно.
Трябва да кажем, че всичко, свързано с този въпрос, обикновено се разглежда напълно погрешно.
Първоначално човек се стреми – което е напълно разбираемо – да си изясни нещата с помощта на обикновеното мислене и разбиране и се пита: Доколко е възможно от фактите в живота да се открият опорни точки за това дали е правилен възгледът за повтарящите се земни животи и кармата.
към текста >>
Всичко, което може да се каже по този
въпрос
, е казано вече в главата за прераждането и кармата в „Теософия“ или в статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука“.
Тъй като мислите са толкова силно свързани с външния организъм, може да се заключи, че те не са инструментът, с помощта на който може да се проникне в тайните на прераждането и кармата. Но до една определена точка все пак може да се стигне с помощта на мисленето и това трябва да се направи, ако желаем да разберем прераждането и кармата теоретически.
Всичко, което може да се каже по този въпрос, е казано вече в главата за прераждането и кармата в „Теософия“ или в статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука“.
Едва ли може да се добави много към казаното в тези два труда.
към текста >>
За това, което извеждаме външно, трябва да кажем, че то е тясно свързано със заключващото се в живота между раждането и смъртта, така че не може да става
въпрос
за това тези неща да се явят в следващата инкарнация по същия начин, а те преминават като преобразени сили в следващата или в по-следващата инкарнация.
За това, което извеждаме външно, трябва да кажем, че то е тясно свързано със заключващото се в живота между раждането и смъртта, така че не може да става въпрос за това тези неща да се явят в следващата инкарнация по същия начин, а те преминават като преобразени сили в следващата или в по-следващата инкарнация.
Онези хора, които например в една инкарнация имат дарба за изучаване на езици, в следваща инкарнация няма да притежават тази дарба. Затова пък ще имат дарбата за много по-безпристрастна оценка, отколкото другите хора.
към текста >>
385.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става
въпрос
за случайности.
При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности.
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности.
За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго. Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
към текста >>
Не става
въпрос
за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко.
Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали.
към текста >>
Не става толкова
въпрос
за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа.
Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин.
Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа.
И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
към текста >>
Не става
въпрос
за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго.
Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна.
Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго.
Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне.
към текста >>
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става
въпрос
, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
към текста >>
И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана
въпрос
.
Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо? Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н. Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, волеви импулси, преживявания на чувствата и т. н. Трябва да се вживеем във волята.
И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана въпрос.
Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този израз.
към текста >>
Става
въпрос
за това, че с преживяванията стигаме до край.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада. Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно.
Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край.
Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот.
към текста >>
И не става
въпрос
за това, че хората не са имали такова преживяване, а за това, че не са му обърнали необходимото внимание, че просто са минали покрай него, защото то не става винаги така явно, както в описания случай, а така, че хората пропускат да го забележат с обикновеното си внимание.
Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено. Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот. И този нов живот е един вид подарък и ти дължиш този твой живот на силите, които стоят зад гласа! Подобни преживявания биха могли да имат много наши съвременници, стига само да поискат да упражняват истинско себепознание. Защото в живота на много хора се случват такива преживявания.
И не става въпрос за това, че хората не са имали такова преживяване, а за това, че не са му обърнали необходимото внимание, че просто са минали покрай него, защото то не става винаги така явно, както в описания случай, а така, че хората пропускат да го забележат с обикновеното си внимание.
към текста >>
386.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато пристъпваме към този
въпрос
, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
към текста >>
Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един
въпрос
, който да занимава всекиго поотделно.
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество. Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката.
Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание. За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
към текста >>
Тъкмо с отговора на един такъв
въпрос
човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин.
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими.
Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин.
Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
към текста >>
Най-безсмислен би бил един такъв
въпрос
като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство.
към текста >>
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става
въпрос
за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество.
Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
към текста >>
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския
въпрос
, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският
въпрос
благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови.
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси.
към текста >>
Светлината, която придобива християнският
въпрос
при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото.
То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото.
Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното.
към текста >>
Защото християнският
въпрос
е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи.
Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото.
Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи.
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“.
към текста >>
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския
въпрос
.
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи.
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос.
Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“. Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос.
към текста >>
Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този
въпрос
.
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“.
Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос.
Но това прераждането и кармата да станат част от човешкото съзнание, да се възприемат от човешкото сърце и душа така, както това става чрез антропософията, именно това е нещо, което може да се осъществи едва в наше време. Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек към антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си. Това е същественото, за което става дума. По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение към прераждането и кармата.
към текста >>
Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този
въпрос
или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин.
Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед?
Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин.
Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце.
към текста >>
Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става
въпрос
, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите.
Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
към текста >>
По този
въпрос
духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно.
Един от важните кармически въпроси по същество е този: Как става така, че в настоящия живот сме заедно с хората, с които сме свързани по кръвен път? Защо сме заедно с тях в началото на този живот?
По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно.
По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година. Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н. Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра.
към текста >>
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше
въпрос
за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки.
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
към текста >>
Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския
въпрос
!
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди.
Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува!
към текста >>
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския
въпрос
.
Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува!
към текста >>
387.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде
въпрос
на честолюбие за духовния изследовател.
Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход! Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение.
Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател.
Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път. Но когато човек размишлява върху откритите по духовно-научни пътища неща, те могат да ни се струват дотолкова логични, че хората вече да не вярват на духовно-научните извори, от които идват. Действително става така с всички неща, за които се казва, че са открити чрез едно чисто духовно-научно изследване.
към текста >>
388.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И с помощта на това стигаме до изключително важния
въпрос
, който би трябвало да е един
въпрос
на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?
Вчера говорихме по някои въпроси, засягащи човешката карма, но почти не направихме опит да ги разгледаме по такъв начин, че да можем да видим тяхната връзка с вътрешните процеси в човешката душа, бих казал така, че да можем да видим тяхната връзка с нещо познато. Беше обърнато внимание върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени изживявания, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата. Когато добавяме все повече такива въпроси към антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася към живота и към цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата. Човек несъмнено може да си създаде една най-малкото приблизително вярна представа за това, че ако един по-голям брой хора възприемат убеждението, стоящо в основата на едно такова разглеждане като вчерашното, човешкият живот все повече ще се променя. Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на факта, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят към живота по друг начин.
И с помощта на това стигаме до изключително важния въпрос, който би трябвало да е един въпрос на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?
към текста >>
Когато човек се опита да отговори на този
въпрос
по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация.
Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация.
Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот. С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици. Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.
към текста >>
Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен
въпрос
и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот.
Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице.
Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>
Когато става
въпрос
за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота.
Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този
въпрос
, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота.
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>
Не става
въпрос
толкова за това, което се казва – то може да се каже и по друг начин.
Не случайно исках да ви изнеса такива лекции като вчерашната и днешната.
Не става въпрос толкова за това, което се казва – то може да се каже и по друг начин.
Казаното вчера и днес не е от най-голямо значение. Важно обаче ми се струва това, тези, които се обявяват за последователи на антропософското културно движение, да се проникнат от идеите за прераждането и кармата, така че да придобият съзнание за това как може да се промени животът, ако във всяка човешка душа е налице съзнанието за прераждане и карма.
към текста >>
389.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният
въпрос
и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения към събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.
№ 30, стр. 152), "Борбите около Хекеловата " (Събр. съч. № 30, стр. 441), "Ернст Хекел, художествените форми в природата (Събр. съч. № 30, стр.
571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният въпрос и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения към събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.
към текста >>
че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален
въпрос
", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч.
Стр. 144.
че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален въпрос", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч.
№ 34.
към текста >>
390.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Същност на социалния
въпрос
(Събр.
Същност на социалния въпрос (Събр.
съч. 23)
към текста >>
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния
въпрос
– Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата.
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата.
(Събр. съч. 91-244)
към текста >>
391.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този
въпрос
, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето.
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/.
към текста >>
Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този
въпрос
също и по отношение на планетната система.
Тези мисли, които бяха изказани сега на основата на окултните наблюдения и на окултните изследвания, великият Заратустра ги внесе първо през Следатлантската Епоха но един величествен начин в своите ученици. Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд. На всеки Дух, който изпраща от центъра на Слънцето в окръжността силите на своето същество, насреща му се хвърлят навсякъде анормалните Духове на отделните йерархии, които в тяхната цялост образуват царството на Ариман.
Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този въпрос също и по отношение на планетната система.
Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин, като казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е. пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/. Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена.
към текста >>
392.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато зададем същия
въпрос
за Духовете на Движението, тогава случаят не е такъв, дейностите на тази категория, а също и тези на Духовете на Формата се различават за отделните планети.
С други думи казано: когато се опитаме да насочим окултния поглед върху една друга планета да речем върху Марс, и се запитаме: как действуват върху Марс Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта?... Ние получаваме тогава като отговор: те действуват също така, както върху нашата земя.
Когато зададем същия въпрос за Духовете на Движението, тогава случаят не е такъв, дейностите на тази категория, а също и тези на Духовете на Формата се различават за отделните планети.
Така щото трябва да правим разлика: всяка отделна планета на нашата планетна система си има своите собствени Духове на Движението, своите собствени Духове на Формата.
към текста >>
Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв
въпрос
можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
Следователно еволюцията в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите; еволюцията в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта; еволюцията на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до сферата на Архангелите.
Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв въпрос можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
към текста >>
393.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато отговорим на този
въпрос
, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано.
Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела?
към текста >>
Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този
въпрос
.
Сега аз Ви описах, какво трябва да направи ясновидецът, за да стигне, както се казва, в Акашовата Летопис до едно предишно състояние на нашата планетна система, защото благодарение на това, че сме фиксирали ясновиждащия поглед навън върху Луната, ние сме установили едно предишно състояние на нашата планетна система. И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя. И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние. Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата. Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната.
Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос.
Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна. И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото? И тогава получаваме бих могъл да кажа като от само себе си поставена пред ясно виждащия поглед работата, която е била извършена, за да може едно старо състояние на нашата Земя, което току що охарактеризирахме като Лунно състояние, да премине в нашето настояще Земно състояние. Ние получаваме именно тогава впечатлението, че това преминаване е било произведено от едно от онези духовни Същества или определен брой такива Същества, които в редицата на йерархиите нарекохме Духове на Формата.
към текста >>
394.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние се приближаваме до един отговор на този
въпрос
, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това?
Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
Ако се запитаме сега: Как стои същият
въпрос
относно хората?
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите. Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя.
Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората?
ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела.
към текста >>
ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия
въпрос
; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети.
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите. Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя. Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората?
ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети.
Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/.
към текста >>
Сега трябва да поставим следния
въпрос
: Върху животните действуват следователно от планетите тези потомци на Духовете на Движението; действуват ли подобни духовни същества също върху човека, върху човешкия род, който е разпространен по лицето на Земята?
Сега трябва да поставим следния въпрос: Върху животните действуват следователно от планетите тези потомци на Духовете на Движението; действуват ли подобни духовни същества също върху човека, върху човешкия род, който е разпространен по лицето на Земята?
Това ние не можем да твърдим за онези духовни същества, които посочихме като нормални членове на отделните йерархии. Обаче ние говорихме за особената категория, която нарекохме луциферически духове, и охарактеризирахме, как се отнасят тези луциферически Духове към нормалните Духове. За всяка категория на различните йерархии в нашия цикъл на времето съществуват също луциферически Духове. Докато животинските групови души са напълно нормални потомци, истински потомци на Духовете на Движението, луциферическите Духове, които отговарят на Духовете на Движението, са такива, които са се разбунтували против нормалния път на Духовете на Движението. Тези луциферически Духове на Движението са групирани също на различните планети в отношение със Земята, както нормалните потомци на Духовете на Движението; те са разпределили някакси тяхната роля така, че са се настанили на различните планети.
към текста >>
И неуместно е, когато от друга религиозна страна западът е упрекван за нетолерантност върху този
въпрос
.
Нима някой народ на запада е родил Христовия Импулс от своята народност, от своята раса? Не, той е приел Христовия Импулс като един Импулс, който важи за цялото човечество, въпреки че по отношение на неговото външно появяване този Христов Импулс е бил чужд на народите на запада. Чрез западната култура е показала първо, че тя има разбиране за онова самоотрицание относно неговото собствено притежание. Западът се отказа от Духа на Движението действуващ като непосредствен вдъхновител от планетата Марс и замени този вдъхновител чрез Христовия Дух, с Вдъхновителя, който отговаря на слънчевия Дух на Мъдростта. С това западът извърши едно важно дело.
И неуместно е, когато от друга религиозна страна западът е упрекван за нетолерантност върху този въпрос.
Великите ръководители на другите религии показват навсякъде, че над Духовете на Движението те признават Духа на Мъдростта. Само онези, които искат да направят от техния Дух на Движението под едно друго име един вид ръководещ Дух, те самите не искат да направят стъпката да се издигнат от техния Дух до Духа на Слънцето, само те могат да говорят за това, че се проявява нетолерантност от страна на тези, които вече са проявили тази толерантност. Нека в други области бъде проявена онази толерантност, която западът е проявил, като е заменил своя Дух на Движението с Духа на Мъдростта.
към текста >>
395.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
По-скоро това "помирение с Кармата" беше
въпрос
на една своеобразна култура, на самодисциплина,
въпрос
на самовъзпитание.
При това не трябва да си мислим, че за това помирение със собствената Карма, човек се нуждае от някаква изискана и всеобхватна теория за Кармата.
По-скоро това "помирение с Кармата" беше въпрос на една своеобразна култура, на самодисциплина, въпрос на самовъзпитание.
Ако Вие приемете, че от определен момент нататък, даден човек започва своето окултно развитие, неизбежно трябва да допуснете и един жизнен път преди този начален момент, през време на който бъдещият окултен ученик е живял като човек всред подобни нему хора, т.е. той е възприел тази или онази позиция в живота, усвоил е едни или други мисли, даващи му възможност чрез външни действия да упражнява дадена професия и да устоява своите жизнени позиции.
към текста >>
396.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен
въпрос
, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Обаче всеки човек може да знае за този Аз, нещо много важно, нещо което така да се каже може да му послужи като опорна точка, каквато някога Архимед2 поиска да има за своя лост, за да повдигне Земята. И то наистина би могло да му помогне, когато в измъчената си душа размишлява върху този човешки Аз.
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Този окултен кандидат е длъжен да се запита: Нима в кръга на твоите земни изживявания ти не съзираш поне едно нещо, за което би казал, че в него се отразява твоят Аз? Нима никъде не съществува нещо, в което да се прояви твоят Аз?
към текста >>
Тези отделни части веднага се притичват на помощ, веднага, щом си зададем неизбежния
въпрос
: "Как е съставен, как е формиран човекът?
Тези отделни части веднага се притичват на помощ, веднага, щом си зададем неизбежния въпрос: "Как е съставен, как е формиран човекът?
" И сега Вие ще разберете, че за да вникнем в чудесната спойка на човешката фигура, ние трябва да почерпим данни от дълбините на окултизма.
към текста >>
397.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Правилното разрешение на този
въпрос
изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно.
Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>
Ето великият
въпрос
, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то?
Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
398.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но тогава възниква важният
въпрос
: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела?
В Норкьопинг аз споменах, че посветените могат да стигнат до Буда и по друг начин. Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния свят. И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата.
Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела?
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят. Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача. И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда разбира се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс. Да, окултистът научава тези неща и се изпълва с необикновена сериозност. На Буда е поверена една нова мисия.
към текста >>
399.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг
въпрос
, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени.
Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг въпрос, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени.
Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва към една основна фигура, към основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение. Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до Христос, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр. до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е. на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух.
към текста >>
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този
въпрос
в положителен смисъл.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл.
Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек?
към текста >>
400.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Трябва да кажем само няколко думи, за да характеризираме това, за което става
въпрос
тук.
Трябва да кажем само няколко думи, за да характеризираме това, за което става въпрос тук.
Тези думи могат да бъдат произнесени лесно, много лесно. Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност.
към текста >>
401.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И това се случва също, когато става
въпрос
за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо.
И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания.
Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
402.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става
въпрос
, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот?
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане.
Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот?
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен
въпрос
, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този
въпрос
: Като каква именно се познава душата?
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане. Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот?
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става
въпрос
при първите стъпки на инициацията.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията.
Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм. Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят. Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме.
към текста >>
Става
въпрос
за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н.
Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот. В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че последният е много по-силен като усещане, много по-бурен. Това е процесът, когато си спомняме за нещо, което сме преживели през живота си. Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си.
Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н.
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си. Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си. Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен. Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността.
към текста >>
Това е най-важният
въпрос
.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък?
Това е най-важният въпрос.
И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени.
към текста >>
403.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Дори теософи задават този
въпрос
!
Забележително е, когато някога се поставя въпросът: Не е ли несправедливо, че една такава индивидуалност като Христос е донесла нещо особено в света? И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено!
Дори теософи задават този въпрос!
Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота. Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос. В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята.
към текста >>
404.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става
въпрос
за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини. Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума.
А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си.
към текста >>
То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен
въпрос
, който
въпрос
обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука.
Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен. През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване.
То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука.
Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар. Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст. Към него идва духовното съдържание на Сикстинската Мадона от Рафаело; той успява да го схване в по-късните години от живота си, например при първото си посещение в Дрезден все още не го е схванал.
към текста >>
При това не става
въпрос
какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие.
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
към текста >>
405.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
Не може и да става
въпрос
за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете.
Никъде, дори и в най-малка степен не е казано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
Не може и да става въпрос за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете.
Който чете тези частно отпечатани лекции, трябва да ги приеме изцяло за това, което антропософията има да каже. Затова, когато оплаквания в това отношение станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете. Само че трябва да се приеме, че в непрегледаните от мен записки на лекциите може да има грешки.
към текста >>
406.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Същност на социалния
въпрос
(GA 23)
Същност на социалния въпрос (GA 23)
към текста >>
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния
въпрос
– Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата (GA 91 – 244)
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата (GA 91 – 244)
към текста >>
407.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Онзи, който сериозно се стреми към опознаване и задълбочаване на своята Азова природа, трябва да е наясно: Човечеството се намира в един процес на развитие, на напредък, така че становищата по един или друг
въпрос
, както и откровенията не са нещо окончателно и меродавно за тази или онази епоха; всички те са в непрекъснато развитие, така че онзи, който се отнася сериозно към понятията „развитие“ и „напредък“, в хода на времето задължително трябва да ги проучва все по-добре, все по-дълбоко и все по-основно.
Онзи, който сериозно се стреми към опознаване и задълбочаване на своята Азова природа, трябва да е наясно: Човечеството се намира в един процес на развитие, на напредък, така че становищата по един или друг въпрос, както и откровенията не са нещо окончателно и меродавно за тази или онази епоха; всички те са в непрекъснато развитие, така че онзи, който се отнася сериозно към понятията „развитие“ и „напредък“, в хода на времето задължително трябва да ги проучва все по-добре, все по-дълбоко и все по-основно.
За вникването в един такъв документ, какъвто представлява Евангелието на Марко ние ще проследим всяка една от трите току-що посочени загадки днес вече е настъпила повратната, решителна точка; бавно и постепенно, но съвсем ясно назряват условията, които действително ще ни позволят да вникнем в Евангелието на Марко, ще ни позволят да разберем какво точно означава: Евангелието започва.
към текста >>
Работата е там, че самият той нямаше никакъв отговор на този
въпрос
.
Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно. От епохата преди Христос се надига една личност като тази на Хектор. После идва Мистерията на Голгота и искрата, която пламва в душата на Хектор, позволява там да възникне първообразът на Хамлет, за когото Гьоте казва: Ето една душа, която не може да се справи, нито да се задоволи с каквато и да е ситуация, една душа, която сега е изправена пред такава задача, каквато тя не може да изпълни. Сега бихме могли да поставим въпроса: Защо Шекспир изобрази всичко това?
Работата е там, че самият той нямаше никакъв отговор на този въпрос.
Обаче който вниква в тези отношения с помощта на Духовната наука, много добре знае какви сили се крият там. Поетът твори в областта на несъзнаваното, защото първоначално пред него веднага застава образът, който той изгражда, а после, като една панорама за която обаче той няма никакво съзнание възниква и цялата индивидуалност, лежаща в основата на художествения образ. Защо Шекспир изтъква и остро подчертава твърде особените характерови черти на Хамлет, които може би щяха да останат незабелязани от нито един негов съвременник? Защото той ги наблюдава върху фона на времето! Той усеща промените, които настъпват в една душа, когато тя преминава от стария живот в новия.
към текста >>
408.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния
въпрос
: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>
Този
въпрос
е напълно оправдан, обаче не и по отношение на пророците.
Как е станал водач, а после и духовен предводител на своя народ?
Този въпрос е напълно оправдан, обаче не и по отношение на пророците.
Разбира се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите народи; но по този начин човек не стига до никъде.
към текста >>
Ние допълнително ще се спрем на този
въпрос
.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи?
Ние допълнително ще се спрем на този въпрос.
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове. Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
409.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега отново бих искал да обсъдим този
въпрос
, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан.
Има едно чудесно доказателство за този факт, макар и то да е от личен характер, едно доказателство, за чиито елементи аз загатнах още в Мюнхен12.
Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан.
Ето защо аз се обръщам към по-нататъшния процес, през който минава душата на Илия-Йоан, вече в инкарнацията си като Рафаело. Но за да проникне някой честно в това, което беше Рафаело, той трябва да притежава специален усет за подобно проучване.
към текста >>
410.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За да си отговорим на този
въпрос
, трябва да си обясним целия обрат на времената, който настъпи с Мистерията на Голгота.
За да си отговорим на този въпрос, трябва да си обясним целия обрат на времената, който настъпи с Мистерията на Голгота.
Тогава привърши онази епоха, през която древното ясновидство беше всеобща човешка черта. Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове. Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек.
към текста >>
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден
въпрос
, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия
въпрос
?
И така, тази сутрин чух следното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение. А днес една личност беше упрекната, че неин познат именно посоченият господин е могъл да публикува подобно нещо. И какво казва сега тази личност? „Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията! Ето един пример за абсурдно мислене всред привържениците на нашето движение.
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
към текста >>
411.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този
въпрос
.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес. Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука.
към текста >>
Евангелието на Марко дава достатъчно ясен отговор на този
въпрос
.
Тази душа на Илия, която същевременно е душа на старозаветния народ, сега отново живее в Йоан Кръстител. И когато той е заловен и обезглавен от Ирод, какво става с тази душа? Ние вече загатнахме за това. Тази душа става напълно самостоятелна, напуска тялото, но продължава да действува като един вид аура, и тъкмо в тази аура навлиза Христос Исус. Но къде е душата на Илия, душата на Йоан Кръстител?
Евангелието на Марко дава достатъчно ясен отговор на този въпрос.
Душата на Йоан Кръстител, душата на Илия се превръща в групова душа на дванадесетте, живее в дванадесетте и продължава да живее в дванадесетте. И колко забележителен е художественият похват в Евангелието на Марко: Преди да ни разкаже за смъртта на Йоан Кръстител, евангелистът насочва нашето внимание към различните начини, по които Христос Исус разкрива своето учение на народа, от една страна, и на доверените си ученици, от друга страна. Ние вече говорихме за това. Обаче след като Илиевата душа на Йоан Кръстител продължава своя живот като групова душа на дванадесетте, всичко се променя. Нещата са посочени съвсем ясно.
към текста >>
412.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние често сме обсъждали този
въпрос
.
На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент. (9, 31-32) Защо ние се изправяме пред този странен факт? Защо апостолите са затруднени да разберат именно Мистерията на Голгота? И какво всъщност представлява тази Мистерия на Голгота?
Ние често сме обсъждали този въпрос.
Тук става дума не за друго, а за едно изваждане на посвещението от дълбините на Мистериите и оповестяването му пред лицето на света. Естествено, има огромна разлика между другите посвещения и Мистерията на Голгота. Разликата се състои в следното.
към текста >>
413.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този
въпрос
или пък се намира в къщата си.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
414.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Първият
въпрос
би трябвало да бъде: Дали апостолите, избраните ученици, са дораснали до разбирането за космическите измерения на Христос Исус?
Първият въпрос би трябвало да бъде: Дали апостолите, избраните ученици, са дораснали до разбирането за космическите измерения на Христос Исус?
Познаха ли те в Него именно космическия Дух? Разбраха ли те, че всред тях живя едно Същество, чиято аура беше пронизана от космическите сили и от космическите закони, които едва сега можаха да се проявят на Земята? Разбраха ли те това?
към текста >>
Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия
въпрос
: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота?
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията.
Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота?
Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно.
към текста >>
Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този
въпрос
.
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията. Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота?
Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос.
Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл.
към текста >>
Ние стигаме до отговор на този
въпрос
само ако разглеждаме нещата от окултна гледна точка.
Защото на какво всъщност се дължи това, че първоначално те не можаха да го уловят и едва по-късно започнаха да търсят обвинения срещу Него?
Ние стигаме до отговор на този въпрос само ако разглеждаме нещата от окултна гледна точка.
Аз вече споменах как евангелистът Марко съвсем ясно посочва, че в хода на неговото повествование окултните, духовните факти, са примесени с чисто физически факти. И ние разбираме: в своите действия Христос не е строго ограничен в конкретната личност, носеща името Исус от Назарет; Неговите действия се екстериоризират върху учениците, когато например Той извън физическото тяло отива да ги търси в езерото. Ето как, намирайки се извън своето физическо тяло, докато то се подвизава тук или там, Той можеше да вложи в апостолските души всичко онова, което се излъчваше от Него като Импулс, като Дух. И Евангелието на Марко ясно посочва как хората възприемат тъкмо онова, което Той намиращ се извън своето физическо тяло проповядва и учи. Тъкмо то живее в душите.
към текста >>
Този
въпрос
отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко. Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става. И все пак събитията са проследени до край.
Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
Този
въпрос
ще ни отведе още по-дълбоко в същността на нещата.
Този въпрос ще ни отведе още по-дълбоко в същността на нещата.
към текста >>
415.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Извънредно важно е да си отговорим на този
въпрос
.
Но как са възникнали евангелските описания?
Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос.
Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко. То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси. Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос. Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>
Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този
въпрос
.
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е?
Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос.
Защо страдаме, защо изпитваме болка? Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл. И как да не бъде така в една епоха, когато всеки частен доцент разбира историческите събития по-добре от другите, когато всеки частен доцент е професионално задължен да пише книги за тях?
към текста >>
416.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Като отговор на този
въпрос
се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
И ако ме запитате, защо не ще отстъпя нито крачка относно подчертаването на този факт на Тайната на Голгота, днешното изложение може да ви даде отговор на този
въпрос
.
От това трябва да разберем, колко неоснователен е упрекът, че характеризирането на Тайната на Голгота поради това, както бе дадено тук, произхожда от едно предпочитание на Християнството. Това характеризиране отговаря само на установяването на един обективен факт.
И ако ме запитате, защо не ще отстъпя нито крачка относно подчертаването на този факт на Тайната на Голгота, днешното изложение може да ви даде отговор на този въпрос.
към текста >>
417.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен
въпрос
.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос.
Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст.
към текста >>
Този
въпрос
намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство?
Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/.
Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>
418.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен
въпрос
това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение.
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение.
От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност.
към текста >>
Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този
въпрос
започва първо в един определен момент на живота.
Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека? При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза.
Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота.
Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза? Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи?
към текста >>
Именно при този
въпрос
можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо.
И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза?
Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо.
Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за Аза и как тя се засилва. Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса.
към текста >>
Ако искаме да отговорим на този
въпрос
, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху Аза.
Но в земния живот ние имаме един единствен човешки член, върху развитието на който можем действително да работим: това е нашият Аз. Върху развитието на нашият Аз ние можем да работим по определен начин. Що значи в духовен смисъл, човек да работи върху развитието на своя Аз?
Ако искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху Аза.
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си лош човек. Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение.
към текста >>
За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв
въпрос
трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв
въпрос
, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение.
Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение.
Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече.
към текста >>
Същият
въпрос
можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло.
Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят.
Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло.
Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>
Защото Християнството е приело в себе си този важен
въпрос
.
Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно.
Защото Християнството е приело в себе си този важен въпрос.
За да ни покаже, че главното не лежи просто в съдържанието, а в това, от кое същество идва то. Защо? Защото Християнството, започва да насочва вниманието и започва да действува в смисъла на това, което възвестява ядката на неговата същност: Тук няма само едно племенно родство, а тук има родство на цялото човечество, нещо което важи без разлика на раса, националност и изповедание, което се издига над всички раси и над всички племена /времена/. Ето защо Християнството е така интимно родствено с човешката душа, защото това, което Християнството може да даде, не трябва да остане чужда на никоя човешка душа. Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път.
към текста >>
419.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
На този
въпрос
можем да отговорим: Къде се намира всъщност човека в своето пребиваване в Камалока?
Когато описахме Камалока по съдържание, животът в това "Място на желанията" протича така, както той е описан в моята книга "Теософията". Но ние можем да охарактеризираме тази област на свръхсетивния свят и по-друг начин. Когато човек е минал през вратата на смъртта, къде се чувствува той тогава?
На този въпрос можем да отговорим: Къде се намира всъщност човека в своето пребиваване в Камалока?
Можем да назовем пространството, където човек се намира през време на Камалока, даже с думи, които могат да се схващат физически. Ако си представите пространството между Земята и Луната, в онова сферично пространство, което се получава, освободен от Земята, обаче в това пространство там се намира човекът през време на Камалока. Когато времето на Камалока е завършило, човекът преминава от този кръг навън в действителното небесно пространство. Както казах, това звучи странно, но е така. В тази насока ние също забелязваме, чрез едно действително съвестно изследване, че тези неща са противоположни на онези на физическото поле.
към текста >>
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този
въпрос
, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане.
Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение.
към текста >>
420.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче когато човек проучи всеки жест и всеки член и след това постави следния
въпрос
: Как художникът би трябвало да представи човешката фигура, ако би искал да изрази в тази фигура възможно най-голямата дейност на етерното тяло, каквато дейност би могла да бъде проявена именно през време на съня, следователно да даде едно положение и състав на фигурата, която да отговаря най-добре на момента, когато етерното тяло работи най-активно, тогава той би трябвало да направи това точно така, както го е направил Микеланджело от своите художествени инстинкти.
Аз не исках да зная по-нататък, защо това е така, обаче вярно е, че двете фигури са били винаги смесвани една с друга. Описанията не бяха си съвпадали и вероятно местата на тези две фигури се били някога разместени. Сега те стоят различно от това, както ги е поставил Микеланжело. Но аз не искам да говоря за това, а само за това, че там има четири алегорични фигури до нозете на единия Медичи "Нощта" и "Денят", при другия "Утринният здрач" и "Вечерният здрач". Сега помислете, че аз се противопоставих рязко на това, което ще кажа сега, но задълбочете се действително във всеки жест, във всяко, което имате пред себе си и изходете първо от фигурата, наречена "Нощ", разгледайте тази фигура, за която в книгите се намира безсмислената забележка, че тя има уж един жест, който един спящ човек не би проявил.
Обаче когато човек проучи всеки жест и всеки член и след това постави следния въпрос: Как художникът би трябвало да представи човешката фигура, ако би искал да изрази в тази фигура възможно най-голямата дейност на етерното тяло, каквато дейност би могла да бъде проявена именно през време на съня, следователно да даде едно положение и състав на фигурата, която да отговаря най-добре на момента, когато етерното тяло работи най-активно, тогава той би трябвало да направи това точно така, както го е направил Микеланджело от своите художествени инстинкти.
Той е вложил в тази фигура на "Нощта" жестовете, които отговарят на етерното тяло. Аз не твърдя, чу Микеланджело е знаел това, обаче нещата стоят именно така. А след това, нека раз гледаме фигурата на "Деня"! това не е никаква сламена алегория. Ако човек би си представил, че долните крайници на човешкото същество са по-малко дейни и най-деен е Азът, тогава това би дала фигурата на "Деня".
към текста >>
421.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но при един такъв
въпрос
, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа.
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа.
Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука.
към текста >>
422.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Че това е било кармически обусловено така, това е друг
въпрос
.
По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно. Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е. ако бяхме излезли на работа в точно определеното време, не бихме били живи. Или нещо, което е напълно възможно и което се е случило: Някой е бил задържан от неговия приятел, да направи едно пътуване с парахода Титаник. Той може да каже: ако би пътувал, би загинал!
Че това е било кармически обусловено така, това е друг въпрос.
Обаче помислете само, когато разглеждате живота по този начин, колко много ще знаете за живота. Ако не се е случило нищо от това, което би могло да се случи, все пак вие не знаете това. Безкрайните възможности, които съществуват в света на действителностите, тях човек не забелязва не им обръща внимание. Вие можете да кажете: Това без съмнение не е от значение! За външните отношения, то не е от значение, обаче по-важно е това, че бихме могли да знаем: вероятността да загинем е била голяма, ако не бяхме изпуснали един влак, който е катастрофирал.
към текста >>
НАГОРЕ