Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
431
резултата от
251
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Външен свят
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Извеждането на формите на един организъм от заобикалящия
външен
свят
чрез чиста причинност би било отхвърлено от Гьоте също така, както той направи с теологичния принцип, според който формата на един орган е сведена до една външна цел, на която той трябва да служи.
Извеждането на формите на един организъм от заобикалящия външен свят чрез чиста причинност би било отхвърлено от Гьоте също така, както той направи с теологичния принцип, според който формата на един орган е сведена до една външна цел, на която той трябва да служи.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обективният
външен
свят
, който носи в себе си своята същност, основите на своето съществуване, и субективно-идеалният вътрешен
свят
, който трябва да бъде едно изображение под формата на понятия навъншния
свят
.
Същността на действителността се намира в самите неща по себе си, ако ние бихме били действително в състояние да стигнем до основата на нещата, ние все пак не бихме могли да овладеем самата тази основа, а само понятното изображение на същата. Тук се предполага два съвършено отделни свята.
Обективният външен свят, който носи в себе си своята същност, основите на своето съществуване, и субективно-идеалният вътрешен свят, който трябва да бъде едно изображение под формата на понятия навъншния свят.
Съгласуването на тези два свята би било теоретико-познавателният идеал на този основен възглед. Към това последното аз причислявам не само естествено-научното направление на нашата епоха, а и философията на Кант, на Шопенхауер и на новокантианците и не по-малко последната фаза на философията на Шелинг. Всички тези направления си съвпадат в това, че търсят същността /есенцията/ на света в нещо транссубективно и от тяхната гледна точка трябва да допуснат, че субективно-идейният свят, който поради това е за тях също само свят на представите, не означава нищо за самата действителност, а единствено за човешкото съзнание.
към текста >>
3.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Зад света на възприятията той вярва в още един
външен
свят
.
Ето в какво се състои това, което наричаме познание. А това и нищо друго не търси този, който разбира потребностите на човешката природа. Който не стига до това разбиране, на него нещата навъншния свят му остават чужди. Той не чува от неговата вътрешност да му говори същността на нещата. Ето защо той предлага, че тази същност е скрита зад нещата.
Зад света на възприятията той вярва в още един външен свят.
Обаче нещата са външни неща само дотогава, докато само ги наблюдаваме. Когато размишляваме върху тях, те престават да бъдат вън от нас. Ние се сливаме с тяхната същност. Противоположността на обективното външно възприятие и субективния вътрешен свят на мислите съществува за човека само тогава, докато той не познае съпринадлежността на тези светове. Вътрешният свят на човека е вътрешността на природата.
към текста >>
4.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Човек чувства себе си като един себесъзнателен Аз благодарение на това, че възприема със своите сетива един
външен
свят
, че изживява себе си вън от този
свят
и стои в такова отношение с този
външен
свят
, което на определена степен на научното изследване прави "този
свят
да се яви като илюзия".
Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможността да възприема света без онази част на действителността, която на определена степен, а именно на онази, която стои преди познанието, себесъзнателният Аз заличава, угасва. Следователно мировите сили на този член на действителността работят върху душевното същество така, че се оттеглят в скритост, за да позволят да просияе в пълна сила себесъзнателният Аз. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че той дължи своето себепознание на един факт, който разпростира едно було върху познанието на света. Чрез това по необходимост се обуславя, щото всичко, което води душата до пълно силното, енергично изживяване на Аза, закрива по-дълбоките основи, в които се корени този Аз. Обаче всяко познание на обикновеното съзнание е такова, че то произвежда пълната сила на себесъзнателния Аз.
Човек чувства себе си като един себесъзнателен Аз благодарение на това, че възприема със своите сетива един външен свят, че изживява себе си вън от този свят и стои в такова отношение с този външен свят, което на определена степен на научното изследване прави "този свят да се яви като илюзия".
Ако всичко това не би било така, тогава не би се явил себесъзнателният Аз. Следователно, когато в познанието се стремим само към това, да копираме това, което вече наблюдаваме преди познанието, ние не постигаме никакво истинско изживяване в пълната действителност, а само едно копие на "половината действителност"
към текста >>
Това, което изживява в душата чрез проникването в тази действителност, се представя като по-дълбока същност на душата към изживения посредством тялото
външен
свят
?
По този начин в душата се открива изгледът за една действителност, която е недостъпна за сетивата.
Това, което изживява в душата чрез проникването в тази действителност, се представя като по-дълбока същност на душата към изживения посредством тялото външен свят?
към текста >>
От една страна то се явява в съзерцанието на един
външен
свят
.
То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път.
От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят.
Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия.
към текста >>
5.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Гьоте черпи начина за разглеждане нещата от външния
свят
и не налага този начин на самия
външен
свят
.
Единността в дейността на Гьотевите духовни способности лежи в природата на Гьоте, но начинът, по който тази дейност се проявява в даден момент, се определя от съответния обект.
Гьоте черпи начина за разглеждане нещата от външния свят и не налага този начин на самия външен свят.
Но мисленето на много хора действа по един определен начин; то може да слежи само на определен род обекти; то не е както Гьотевото едно единно мислене, а еднообразно. Искаме да се изразим по-точно: Има хора, чийто ум е способен предимно да мисли чисто механически, зависимости и действия; те си представят цялата вселена като един механизъм. Други пък имат стремеж да възприемат навсякъде тайнствения, мистичния елемент на външния свят; те стават последователи на мистицизма. Всяка една грешка се ражда от това, че един такъв начин на мислене, който е напълно валиден за даден род обекти, се обявява за всемирен. Така се обясняват споровете между многото светогледи.
към текста >>
6.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен
външен
свят
и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен
свят
.
Що е опитност? Всеки има съзнание за това, че неговото мислене се запалва в допир с действителността.
Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен външен свят и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен свят.
първата форма, в която всичко това застава пред нас, стои завършена пред нас. Ние нямаме никакво участие в неговото възникване. Като възникващо от някакъв отвъден непознат свят, така се представя първо действителността на нашето сетивно и духовно схващане. Първо ние можем да оставим нашия поглед само да броди над заставащата срещу нас многообразност. Тази първа наша дейност е сетивното схващане на действителността.
към текста >>
Физиологическото убеждение, че сетивният
свят
такъв, какъвто той стои пред нас, не е нищо по себе си, а е вече едно произведение на взаимодействието на един непознат за нас молекулярен
външен
свят
и нашия организъм, не противоречи на нашето твърдение.
Това така силно изпъква при предметите на външните сетива, че едва ли някой може да го отрече. Едно тяло застава пред нас първо като едно множество от форми, цветове, топлинни и светлинни впечатления, които са внезапно пред нас, изникнали като от един непознат за нас първичен източник.
Физиологическото убеждение, че сетивният свят такъв, какъвто той стои пред нас, не е нищо по себе си, а е вече едно произведение на взаимодействието на един непознат за нас молекулярен външен свят и нашия организъм, не противоречи на нашето твърдение.
Ако действително би било вярно, че цвят, топлина и т.н. не са нищо друго, освен формата, под която нашият организъм е възбуден от външния свят, все пак процесът, който превръща ставащото във външния свят в цвят, топлина и т.н., се намира изцяло отвъд съзнанието. Каквато и роля да играе при това нашият организъм: Пред нашата мисъл стои като завършена и натрапена форма на действителността /опитност/ немолекулярния процес, а онези цветове, звуци и т.н.
към текста >>
7.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако външния
свят
би отпаднал, понятието и идеите не биха имали вече никакъв смисъл, защото те са заради този
външен
свят
.
понятия биха били празни схеми без всякакво съдържание.
Ако външния свят би отпаднал, понятието и идеите не биха имали вече никакъв смисъл, защото те са заради този външен свят.
Този възглед бихме искали да го наречем отричането от понятието. Защото в този случай то няма никакво значение за обективността. По отношение на тази последната то е нещо прибавено на последно място. Светът би стоял тук в неговото пълно съвършенство и когато не биха съществували никакви понятия. Защото те не донасят нищо ново към този свят.
към текста >>
Светът на понятията стои на една такава връзка с външния
свят
, че той само предава в друга форма цялото съдържание на този
външен
свят
.
Те не съдържат нищо, което да не съществува и без тях. Те съществуват само затова, защото познаващият субект иска да си служи с тях, за да има в една подходяща за него форма това, което и без него съществува. За него те са само посредници на едно съдържание, което не е от естество на понятията. Така разбира нещата гореприведеният възглед. Ако този възглед би бил основателен, тогава едно от следващите три предположения би трябвало да бъде правилно: 1.
Светът на понятията стои на една такава връзка с външния свят, че той само предава в друга форма цялото съдържание на този външен свят.
Тук под външен свят се разбира светът на сетивата. Ако такъв би бил случаят, тогава действително не бихме могли да съзрем, защо е необходимо въобще да се издигнем над света на сетивата. Ние имаме вече дадено с този последния същественото от познанието. 2. Светът на понятията приема като съдържание само една част от "явлението на сетивата". Нека си представим нещата така.
към текста >>
Тук под
външен
свят
се разбира светът на сетивата.
Те съществуват само затова, защото познаващият субект иска да си служи с тях, за да има в една подходяща за него форма това, което и без него съществува. За него те са само посредници на едно съдържание, което не е от естество на понятията. Така разбира нещата гореприведеният възглед. Ако този възглед би бил основателен, тогава едно от следващите три предположения би трябвало да бъде правилно: 1. Светът на понятията стои на една такава връзка с външния свят, че той само предава в друга форма цялото съдържание на този външен свят.
Тук под външен свят се разбира светът на сетивата.
Ако такъв би бил случаят, тогава действително не бихме могли да съзрем, защо е необходимо въобще да се издигнем над света на сетивата. Ние имаме вече дадено с този последния същественото от познанието. 2. Светът на понятията приема като съдържание само една част от "явлението на сетивата". Нека си представим нещата така. Правим редица наблюдения.
към текста >>
8.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този
външен
свят
може при нашата организация да проникне в нашето съзнание.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума.
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание.
Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията. Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива. Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител. Ако забележим, че в някоя субстанция едни качества на усещането изчезват, а други се изявяват отново, ние приписваме това на управляваната от закона причинност за промяната на явленията.
към текста >>
Видяхме, че всяка следа от такъв
външен
свят
се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума. При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание.
Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи.
Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията. Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива. Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител. Ако забележим, че в някоя субстанция едни качества на усещането изчезват, а други се изявяват отново, ние приписваме това на управляваната от закона причинност за промяната на явленията. Така според това разбиране, целият наш образ на света е съставен от субективното съдържание на усещанията, регулирано от нашата собствена душевна дейност.
към текста >>
Схемата на изминатия път на мислите е следната: ако съществува
външен
свят
, той е възприеман не като такъв, но се изменя, поради нашата организация, в
свят
на представите.
Сега нека се запитаме: по какъв начин считаме до такова убеждение?
Схемата на изминатия път на мислите е следната: ако съществува външен свят, той е възприеман не като такъв, но се изменя, поради нашата организация, в свят на представите.
Тук имаме работа с предпоставка, която последователно развита се самоунищожава. Но способен ли е този ход на мислите да обоснове някакво убеждение? Имаме ли ние право да считаме дадения ни образ на света като субективно съдържание от представи, само заради това, че до този възглед, ако го премислим строго довежда, това което наивното съзнание допуска? Нали нашата цел се заключава в това, да докажем недействителността именно на това, което наивното съзнание допуска. Тогава би се оказало възможно да бъде доказана неверността на твърдението и въпреки това резултатът, до който то води, да бъде верен.
към текста >>
9.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Както на материалиста не е възможно с декрет да обяви липсата на Духа, така и спиритуалистът не може да стори това по отношение на материалния
външен
свят
.
Същото важи за нас, когато с помощта на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в реалност. Следователно ние сме зависими от външния свят. Най-крайният спиритуалист или, ако искате мислителят, който чрез абсолютния си идеализъм се представя като краен спиритуалист, е Йохан Готлиб Фихте. Той се опитва да изведе цялото мироздание от Аза. Онова, което наистина му се отдаде, е един грандиозен мисловен образ на света без всякакво опитно съдържание.
Както на материалиста не е възможно с декрет да обяви липсата на Духа, така и спиритуалистът не може да стори това по отношение на материалния външен свят.
към текста >>
10.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Сега мога също да направя и разликата, че тези други обекти, които застават пред мен, наричам
външен
свят
, докато съдържанието на моето самовъзприятие означавам като вътрешен
свят
.
При моето себе аз възприемам представата в същия смисъл, както цвета, тона и т. н. при други обекти.
Сега мога също да направя и разликата, че тези други обекти, които застават пред мен, наричам външен свят, докато съдържанието на моето самовъзприятие означавам като вътрешен свят.
Неправилното схващане на отношението между представа и обект предизвикваше най-големите недоразумения в по-новата философия. Възприятието за промяна у нас, преобразованието, което изпитва моето себе, биваше изтласквано на преден план, а обектът, причиняващ това преобразование, изцяло се изпускаше от погледа. Заявяваше се, че ние възприемаме не обектите, а само нашите представи. Аз не трябва да зная нищо за масата сама по себе си, която е обект на моето наблюдение, а само за промяната, извършваща се в мен, докато възприемам масата. Това гледище не бива да се смесва със споменатия възглед на Бъркли.
към текста >>
Онова, което наивният човек нарича
външен
свят
, физическа природа, според Бъркли не съществува.
В смисъла на Бъркли смятаното от мен за маса вече го няма, щом погледът ми престане да бъде насочен към нея. Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога. Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това възприятие у мен. Оттук Бъркли не познава други реални същества освен Бог и човешките духове. Това, което ние наричаме свят, съществува само в рамките на духовете.
Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува.
На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени. От обстоятелството, че познавам само моите представи, той не заключава, че няма независимо от тези представи съществуване, а единствено, че субектът не може пряко да възприема в себе си едно такова съществуване, че няма друг начин освен с „посредничеството на субективните си мисли да си го въобразява, съчинява, мисли, опознава, а навярно и да не може да го опознава" (О. Либман, Към анализа на действителността, стр.28). Този възглед смята, че изразява нещо безусловно сигурно, нещо, което без всякакви доказателства направо се разбира. „Първата фундаментална теза, която философът трябва ясно да осъзнае, се състои в разбирането, че нашето знание първоначално не се простира върху нищо друго освен върху представите ни.
към текста >>
11.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Този философ смята, че ние никога няма да се доближим до света, ако го разглеждаме като
външен
свят
.
За нас валидност на едно универсално единство на света не могат да имат нито някакъв човеколичен Бог, нито силата или материята, нито пък лишената от идеи воля (на Шопенхауер). Всички тези същности спадат към една ограничена област на нашето наблюдение. Човешки ограничената личност възприемаме само от нас, а сила и материя - от външните неща. Що се отнася до волята, тя може да се счита само като израз на дейността на ограничената ни личност. Шопенхауер иска да избегне превръщането на „абстрактното" мислене в носител на единството на света и вместо това търси нещо, което непосредствено му се разкрива като нещо реално.
Този философ смята, че ние никога няма да се доближим до света, ако го разглеждаме като външен свят.
към текста >>
А от установяването на това фактическо положение има само една крачка до схващането: но нали аз изживявам само моите представи; някакъв
външен
свят
ми е известен само дотолкова, доколкото той е представа в мен.
Поиска ли някой да си изработи възглед за връзката на човека със света, той съзнава, че поне една част от тази връзка се осъществява посредством създаването на представи за нещата и процесите в света. По този начин погледът му се отмества от онова, което се намира вън в света и се насочва към вътрешния му свят, към живота на неговите представи. Той започва да разсъждава: Аз не мога да имам отношение към никой предмет и към никой процес, ако у мен не се появи някаква представа.
А от установяването на това фактическо положение има само една крачка до схващането: но нали аз изживявам само моите представи; някакъв външен свят ми е известен само дотолкова, доколкото той е представа в мен.
Това мнение води до изоставяне на наивното гледище за действителността, което човекът застъпва, преди всеки размисъл относно своята връзка със света. От това гледище му се струва, че има работа с действителни неща. От това гледище го оттласва самовглъбяването, което изобщо не му дава да хвърли поглед към действителността, каквато наивното съзнание смята, че я има пред себе си. Самовглъбяването го кара да се вглежда само в своите представи; те се вмъкват между собствената същност и някакъв уж действителен свят, какъвто наивното гледище вярва, че може да утвърждава. През вмъкналия се свят на представите човекът вече не може да види една такава действителност.
към текста >>
12.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Вижда се, че тук към достижимия за моето съзнание
свят
хипотетично се измисля друг, до който моето съзнание не може да достигне чрез изживяване, защото в противен случай съществува опасност от изпадане в твърдението, че целият
външен
свят
, който според мен имам пред себе си, представлява само мой осъзнат
свят
, а от това би следвал - солипсистичният - абсурд, че и другите личности живеят само в рамките на моето съзнание.
В него се намират непознатите за мен причинители на света на моето съзнание. В него се намира и моето истинско същество, за което в съзнанието си също така имам само един застъпник. Но в него се намира и съществото на другия човек, заставащ пред мен. А изживяваното в съзнанието на този друг човек има съответната си независима от това съзнание действителност в неговото същество. В областта, която не може да бъде осъзната, това същество въздейства на моето първоначално несъзнателно същество, така че в моето съзнание се създава застъпничество на онова, което присъства в едно напълно независимо от моето осъзнато изживяване съзнание.
Вижда се, че тук към достижимия за моето съзнание свят хипотетично се измисля друг, до който моето съзнание не може да достигне чрез изживяване, защото в противен случай съществува опасност от изпадане в твърдението, че целият външен свят, който според мен имам пред себе си, представлява само мой осъзнат свят, а от това би следвал - солипсистичният - абсурд, че и другите личности живеят само в рамките на моето съзнание.
към текста >>
13.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това, което нарича
външен
свят
, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово дело.
Човек възприема не нещо извън себе си, а само една определеност, модификация на сетивните органи. Във възприятието очите и ушите са предопределени да усещат по определен начин. Те се привеждат в определено състояние. Тези състояния на своите органи човек възприема като цветове, звуци, миризми и т.н. Във всички възприятия човек възприема само своите собствени състояния.
Това, което нарича външен свят, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово дело.
Той не познава нещата, които го карат да разглежда външния свят като такъв, познава само въздействията им върху своите органи.
към текста >>
14.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия
свят
, от който моят "
външен
свят
" и моят "вътрешен
свят
" са само части.
То не е "вътре" в същия смисъл, в който не е и "вън". Да се счита цялото съдържание на това, което сетивния свят ни предлага, като един вътрешен свят на усещанията и да се търси към него нещо "външно", това е една невъзможна представа. Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н. са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане.
Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части.
За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре". /Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието. Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите. Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./
към текста >>
15.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Колкото и далеч да проследяваме това, което се нарича
външен
свят
, никъде не можем да намерим усещането.
Жизненото тяло е все още нещо външно за човека. С първото усещане, само вътрешно същество отговаря на външното дразнение.
Колкото и далеч да проследяваме това, което се нарича външен свят, никъде не можем да намерим усещането.
към текста >>
И както във физическия, така и в духовния
свят
, за човека има един вътрешни един
външен
живот.
Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност.
И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот.
Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух".
към текста >>
16.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Ето защо ние вече не откъсваме неговата физическа природа от останалия
външен
свят
, сякаш тя има някакво по-близо родство с нашата собствена индивидуалност.
Между мисловните сили, които одушевяват този свят, се намира също и мисълта за нашето собствено физическо тяло. Ние се чувствуваме отдалечени от него. Единствено духовната същностни изглежда като част от самите нас. И когато тялото, което сме напуснали след смъртта, застане пред нас не като физически, а като мисловен процес, ние осъзнаваме неговата принадлежност към външния свят. Ние се научаваме да гледаме на него като на една малка част от външния свят.
Ето защо ние вече не откъсваме неговата физическа природа от останалия външен свят, сякаш тя има някакво по-близо родство с нашата собствена индивидуалност.
Ние възприемаме единството на външния свят, нашето собствено физическо въплъщение като част от неговата цялост; ние съзерцаваме неговите първообрази и чувствуваме, че ние самите принадлежим на това цяло. По този начин, чрез наблюдение, ние се убеждаваме в дълбокото родство на физическото тяло с външния свят. Научаваме се да казваме: "Всичко, което виждам тук, разпръснато около мен, това съм бил аз самият.
към текста >>
17.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия
външен
и чужд
свят
.
Още тук е загатнато и първото качество, което трябва да изгради у себе си този който иска да постигне личен поглед върху свръхсетивните факти и събития. Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос. Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него.
Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят.
Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек. Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец. И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра. Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
към текста >>
18.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия
външен
свят
, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
към текста >>
19.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Аз се изпълвам с истинско разбиране за значението на моя вътрешен душевен живот само тогава, когато се отнасям към него, както към целия
външен
свят
.
ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат за света същото значение, каквото имат и неговите действия. Той трябва да разбере, че еднакво вредно е да мразиш своя ближен, както и да го удариш. Следователно, когато работя за моето лично усъвършенствуване, аз допринасям нещо не само за себе си, а за целия свят. От моите чисти чувства и мисли светът извлича същата полза, както и от моето образцово поведение. Докато не се убедя в космическото значение на моя вътрешен живот, аз не съм годен за окултно обучение.
Аз се изпълвам с истинско разбиране за значението на моя вътрешен душевен живот само тогава, когато се отнасям към него, както към целия външен свят.
Аз трябва да призная, че моите чувства предизвикват същото въздействие, както и движенията на моята ръка.
към текста >>
20.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един
външен
свят
, към знание.
Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие.
Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание.
Подтикът към знание се ражда едва с разделянето на половете.
към текста >>
21.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния
външен
свят
.
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят.
Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик. Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества. Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си.
към текста >>
Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния
външен
свят
.
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик. Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят.
Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи. С това в света дойде личната воля на човека.
към текста >>
22.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Този
външен
свят
се отразява във вътрешността на душата като представа.
За неопределеното чувствуване на светлината и на тъмнината тялото имаше едно несъществуващо днес око. (Легендата за циклопа с едното око е спомен за това състояние). Двете очи се развиха, когато душата започна все по-интимно да свързва външните светлинни впечатления с нейния собствен живот. С това се изгуби способността за възприемане на душевното, намиращо се в окръжаващия свят. Душата стана все повече и повече огледало на външния свят.
Този външен свят се отразява във вътрешността на душата като представа.
Редом с това стана разделянето на половете. От една страна човешкото тяло стана възприемчиво за оплодяването само чрез едно друго човешко същество, от друга страна се развиха телесните органи служещи непосредствено на душата (нервната система и мозъка), чрез които сетивните впечатления на външния свят бяха отразявани в душата. И с това бе подготвено навлизането на мислещия дух в човешкото тяло.
към текста >>
23.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но пространственият характер на предметния
външен
свят
също няма да изчезне.
По-късно човекът ще стигне дотам, в душата му да възниква не само сянкообразната представа на “червеното”, а когато ще мисли “червено”, пред него действително ще застане “червеното”. Той ще може да създава образи, картини, а не само представи. С това той ще постигне нещо подобно, каквото вече е съществувало при Лунното съзнание. Но образите няма да го изпълват подобно на сънища, а той ще може да ги предизвиква в себе си с пълно себесъзнание както днешните представи. Мисълта за една багра ще бъде самата багра, една представа за един тон ще бъде самият тон и т.н.. В бъдеще един свят от образи, породен чрез неговата собствена сила, ще се вълнува в душата на човека, докато през време на Лунното съществуване един такъв свят от образи изпълваше неговата вътрешност без неговото съучастие.
Но пространственият характер на предметния външен свят също няма да изчезне.
Баграта, която ще се ражда същевременно с представата за нея, не ще бъде само един образ в душата, а ще се разгърне навън в пространството. А следствието от това ще бъде, че човекът ще може да възприема същества и неща, които ще бъдат от повисше естество от онези в неговата сегашна заобикаляща среда. Това са неща и същества, които са от по-фино духовно и душевно естество, така че те не се обличат в предметните цветове, които са възприемаеми за днешните физически сетивни органи, а се изявяват чрез по-фините духовни и душевни цветове и тонове, които човекът на бъдещето ще може да събужда чрез силите на своята душа.
към текста >>
Защото смъртта настъпва чрез това, че съзнанието е насочено само към един
външен
свят
, с който то влиза в общение чрез сетивните органи.
Обаче това себесъзнателно образно съзнание ще стигне до пълно развитие, до пълен живот едва на следващата планета, в която ще се превърне Земята и която в духовната наука се нарича “Юпитер”. Тогава човекът ще може да влезе в общение със същества, които остават напълно скрити за неговото настоящо сетивно възприятие. Понятно е, че чрез това не само животът на възприятията ще стане съвършено друг, но също и делата, чувствата, всички отношения към заобикалящия свят напълно ще се преобразят. Както днес човекът може да влияе съзнателно само върху сетивните същества, тогава той ще може да действа съвсем съзнателно върху съвършено други сили и същества; и самият той ще приема съвършено познаваеми за него влияния от съвършено други царства, отколкото сега. На тази степен не може вече да става дума за раждане и смърт в съвременния смисъл на тези думи.
Защото смъртта настъпва чрез това, че съзнанието е насочено само към един външен свят, с който то влиза в общение чрез сетивните органи.
Щом тези физически сетивни органи откажат вече да служат, тогава престава да съществува всяка връзка със заобикалящия свят. Това именно значи, че човекът е “умрял”. Когато душата ще бъде така далече в нейното развитие, че да не получава въздействията на външния свят чрез физическите органи, а чрез образите, които тя ще създава в собственото си същество, тогава тя ще достигне до момента, по своя воля да регулира общението със заобикалящия свят, т.е. нейният живот не ще бъде вече прекъсван без нейната воля. Тя ще е станала господар на раждането и смъртта.
към текста >>
24.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
„Азът" е независим от целия
външен
свят
; ето защо и неговото име никога не може да прозвучи отвън.
Но като обозначение на едно същество, „Азът" има смисъл само тогава, когато това същество само назовава себе си с името „Аз". При никакви обстоятелства името „Аз" не може да прозвучи отвън и да стигне до ухото на даден човек. Той може да го употреби единствено по отношение на се бе си. Аз съм „Аз" само за мен, за всеки друг, аз съм „ти", и всеки друг е за мен „ти". Този прост факт е външен израз на едно дълбока истина.
„Азът" е независим от целия външен свят; ето защо и неговото име никога не може да прозвучи отвън.
Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата.
към текста >>
25.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче дори и сега човек различава това, което принадлежи към неговия Аз, от онова, което съставлява неговото обкръжение, неговия бихме могли да кажем
външен
духовен
свят
.
Когато след смъртта човек е преминал през този свят, той застава пред един друг свят, от духовно естество, който пробужда в него само такива копнежи, които са задоволими в духовния свят.
Обаче дори и сега човек различава това, което принадлежи към неговия Аз, от онова, което съставлява неговото обкръжение, неговия бихме могли да кажем външен духовен свят.
Изживяванията всред това обкръжение нахлуват в не го така, както пребивавайки в тялото, в него нахлуваше възприемането на неговия собствен Аз. Следователно, по време на живота между раждането и смъртта, обкръжаващият свят говори на човека чрез органите на неговите тела, а след смъртта, след освобождаването от всички тела, говорът на новото обкръжение прониква направо до „най-вътрешното светилище" на Аза. Сега цялото обкръжение на човека е изпълнено от Същества, които са родствено близки с неговия Аз, защото само един Аз може да има достъп до друг Аз. Както минералите, растенията и животните обкръжават човека в сетивният свят и изграждат този свят, така и след смъртта, той е обкръжен от духовни Същества, които формират един духовен свят.
към текста >>
Тук не трябва да имаме предвид само идеите на великите откриватели, на гениалните личности; всеки има своите „хрумвания" които не идват от външния
свят
, но които позволяват на човека да променя и преобразява този
външен
свят
.
Това, което човек схваща като мисли във видимия свят, е като една сянка от Съществата-мисли в духовния свят. Нека да си представим мисълта, както тя съществува в човека, само че изнесена вън от него, като едно активно, действено Същество със свой собствен вътрешен живот. Така ще имаме бегла представа за това, което изпълва четвъртата област на духовния свят. Това, което човек възприема като мисли в своя физически свят между раждането и смъртта, е само откровение на мисловния свят, доколкото то може да възникне чрез физическите органи на тялото. Обаче всички мисли, които човек храни и които означават едно обогатяване на физическия свят, имат своя произход точно в тази област на духовния свят.
Тук не трябва да имаме предвид само идеите на великите откриватели, на гениалните личности; всеки има своите „хрумвания" които не идват от външния свят, но които позволяват на човека да променя и преобразява този външен свят.
Онези чувства и страсти, чиито мотиви се коренят във външния свят, трябва да бъдат отнесени към третата област на духовния свят; обаче всичко онова, което живее в човешката душа и превръща човека в творец, с плодотворни и преобразяващи околния свят действия, в своята първична същност и форма, то произлиза от четвъртото поле на духовния свят.
към текста >>
26.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв
външен
свят
.
Тогава тя изпитва нещо, което може да се изрази с думите: „Това е моята форма". Докато трае нейната връзка с физическо тяло, в душата просветва също и това, което бихме нарекли „изгряващото усещане за Аза". Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно. Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло.
Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят.
Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя. При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие. Приемането на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване. Външно погледнато, то изглежда като израстване на физическата човешка форма. Но с прекратяването на прякото Слънчево действие, човешката душа изгубва силата да владее тези процеси.
към текста >>
27.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия
външен
и вътрешен
свят
, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
Първите степени от тази непрекъснатост на съзнанието са вече постигнати, когато човек, който иначе е потънал в сън, както и другите, се добира до определени интервали от съня, през който е в състояние да се взира – съзнателно! В духовно-душевния свят, или когато в будност той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на съзнанието. Не бива да подминаваме обстоятелството, че описаните епизоди трябва да се схващат само като части от едно преходно състояние. За целите на обучението, добре е човек да мине през това преходно състояние; обаче съвсем не трябва да вярваме, че от него може да се извлече цялостна и завършена идея за духовно-душевния свят. В описаното състояние душата е твърде несигурна и не може лесно да се отдели от това, което възприема.
Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
към текста >>
И те му се явяват под формата на един
външен
свят
, както в сетивно- физическата област пред неговите сетива застават минералите, растенията и животните.
Към всички тях,се присъединява и една седма сила, която е подобна на собствения Аз. Цялото това изживяване се свързва и с едно друго. Преди влизането в свръхсетивния свят, човек познаваше мислите, чувствата и волята само като вътрешни душевни изживявания. След попадането си в свръхсетивния свят, той възприема неща, които се проявяват не по сетивно-физически, а по душевно-духовен път. Зад възприеманите от него качества на новия свят, сега стоят душевно-духовни Същества.
И те му се явяват под формата на един външен свят, както в сетивно- физическата област пред неговите сетива застават минералите, растенията и животните.
Само че окултният ученик прави съществена разлика между физическия и откриващия се пред него душевно-духовен свят.
към текста >>
28.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен,
външен
свят
.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия. Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят.
Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят. Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния
външен
свят
на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта". От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете.
Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов.
към текста >>
29.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния
външен
свят
, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един
външен
физически предмет.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло.
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване.
към текста >>
30.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Обаче надличната отдаденост към уроците на външния
свят
показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този
външен
свят
едно участие, различно от това, което той има след смъртта.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят. Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание.
Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта.
Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност. В действителност, така разсъждават както вярващите в безсмъртието, така и неговите отрицатели. Наистина, последните ще изтъкнат, че законите, които действуват в тялото след смъртта, съдържат също и условията за телесните процеси по време на живота; обаче те се заблуждават, ако вярват, че действително могат да си представят как тези закони по време на живота биха имали спрямо тялото като носител на душата някакво друго отношение, отколкото това след смъртта.
към текста >>
31.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения
външен
свят
.
За да стигнем до правилни заключения, необходимо е, след като душата е минала през подобно изживяване и след като то е вече приключило, да се държим по напълно здрав и нормален начин спрямо външния свят.
Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят.
Ако човек е склонен и в ежедневния си живот да се разпилява във все възможни фантазии върху нещата, той няма да стигне до съответните заключения. Колкото повече му е присъщ здрав и трезв усет за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата. Човек постига доверие в свръхсетивните опитности само тогава, когато е сигурен, че на процесите и нещата от обикновения свят гледа разумно и ясно, че ги приема такива, каквито са. След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма никаква заслуга. Той е постигнал това без непосредственото участие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа.
към текста >>
Тогава душата е слята с всичко, което означаваме като
външен
свят
.
Извънтелесното изживяване има съвършено друг характер от вътретелесното. Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено будно съзнание и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен. Душата усеща сетивното тяло като нещо отделено от останалия свят; тя го възприема като принадлежащо единствено на нея. Не стоят така нещата, свързани с извънтелесните изживявания.
Тогава душата е слята с всичко, което означаваме като външен свят.
Това, което се намира в околния свят, е свързано с душата, както в сетивния свят човек е свързан със своята ръка. Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят. Душата усеща себе си като сраснала, като вплетена във външния свят. Неговите влияния я проникват отвсякъде. Рязка граница между вътрешен и външен свят не съществува.
към текста >>
Рязка граница между вътрешен и
външен
свят
не съществува.
Тогава душата е слята с всичко, което означаваме като външен свят. Това, което се намира в околния свят, е свързано с душата, както в сетивния свят човек е свързан със своята ръка. Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят. Душата усеща себе си като сраснала, като вплетена във външния свят. Неговите влияния я проникват отвсякъде.
Рязка граница между вътрешен и външен свят не съществува.
Цялото обкръжение на външния свят принадлежи към съзерцаващата душа, както двете ръце на тялото принадлежат към физическата глава. Въпреки това може да се говори за една част от външния свят, която принадлежи по-скоро на собствения Аз, отколкото на околния свят, както и можем да говорим за главата като за самостоятелна част спрямо ръцете или краката.
към текста >>
32.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Преди тя е заставала срещу сетивния
свят
така, че го е третирала като
външен
свят
и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание.
След като душата е способна да извършва наблюдения извън своето тяло, могат да настъпят определени трудности в нейния чувствен живот. Тя може да се види принудена и да се вгледа в себе си по-коренно различен от преди начин.
Преди тя е заставала срещу сетивния свят така, че го е третирала като външен свят и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание.
Но към свръхсетивния външен свят тя не може да се отнася по същия начин. Доколкото възприема този външен свят, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния външен свят. Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят". Сега вече човек не може да се изразява, като казва: "Аз мисля", "аз чувствувам" или "аз оформям своите мисли". Той трябва да заяви: "Сякаш нещо мисли в мен, нещо позволява в мен да възникнат определени чувства, нещо изгражда мислите, така че те се проявяват по точно определен начин в моето съзнание".
към текста >>
Но към свръхсетивния
външен
свят
тя не може да се отнася по същия начин.
След като душата е способна да извършва наблюдения извън своето тяло, могат да настъпят определени трудности в нейния чувствен живот. Тя може да се види принудена и да се вгледа в себе си по-коренно различен от преди начин. Преди тя е заставала срещу сетивния свят така, че го е третирала като външен свят и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание.
Но към свръхсетивния външен свят тя не може да се отнася по същия начин.
Доколкото възприема този външен свят, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния външен свят. Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят". Сега вече човек не може да се изразява, като казва: "Аз мисля", "аз чувствувам" или "аз оформям своите мисли". Той трябва да заяви: "Сякаш нещо мисли в мен, нещо позволява в мен да възникнат определени чувства, нещо изгражда мислите, така че те се проявяват по точно определен начин в моето съзнание".
към текста >>
Доколкото възприема този
външен
свят
, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния
външен
свят
.
След като душата е способна да извършва наблюдения извън своето тяло, могат да настъпят определени трудности в нейния чувствен живот. Тя може да се види принудена и да се вгледа в себе си по-коренно различен от преди начин. Преди тя е заставала срещу сетивния свят така, че го е третирала като външен свят и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание. Но към свръхсетивния външен свят тя не може да се отнася по същия начин.
Доколкото възприема този външен свят, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния външен свят.
Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят". Сега вече човек не може да се изразява, като казва: "Аз мисля", "аз чувствувам" или "аз оформям своите мисли". Той трябва да заяви: "Сякаш нещо мисли в мен, нещо позволява в мен да възникнат определени чувства, нещо изгражда мислите, така че те се проявяват по точно определен начин в моето съзнание".
към текста >>
Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен
външен
свят
тя може да окачестви като свой вътрешен
свят
, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен
свят
".
След като душата е способна да извършва наблюдения извън своето тяло, могат да настъпят определени трудности в нейния чувствен живот. Тя може да се види принудена и да се вгледа в себе си по-коренно различен от преди начин. Преди тя е заставала срещу сетивния свят така, че го е третирала като външен свят и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание. Но към свръхсетивния външен свят тя не може да се отнася по същия начин. Доколкото възприема този външен свят, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния външен свят.
Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят".
Сега вече човек не може да се изразява, като казва: "Аз мисля", "аз чувствувам" или "аз оформям своите мисли". Той трябва да заяви: "Сякаш нещо мисли в мен, нещо позволява в мен да възникнат определени чувства, нещо изгражда мислите, така че те се проявяват по точно определен начин в моето съзнание".
към текста >>
Според обстоятелствата на своето възникване, то може да подскаже, че свръхсетивният
външен
свят
иска да бъде усещан, да бъде мислен, но е възпрепятствуван в това, което се стреми да постигне и осъществи.
Това усещане може да се окаже извънредно подтискащо, ако характерът на свръхсетивната опитност не дава известна сигурност, че човек изживява по адекватен начин една действителност, а не се отдава на фантазии или илюзии.
Според обстоятелствата на своето възникване, то може да подскаже, че свръхсетивният външен свят иска да бъде усещан, да бъде мислен, но е възпрепятствуван в това, което се стреми да постигне и осъществи.
В същото време се поражда и едно друго усещане че всичко, което иска да проникне в душата, е всъщност истинската действителност и че единствено тя може да осветли и обясни това, което до този момент сме приемали за действителност. Горното усещане загатва, че свръхсетивната действителност е нещо, чиято стойност безкрайно превишава това, което душата е приемала до този момент за действителност. А това усещане е подтискащо, защото човек стига да мисълта, че е длъжен да направи следващата стъпка. Самият характер на неговото душевно преобразяване налага тази следваща стъпка. Ако тя не бъде направена, човек би чувствувал този пропуск като отрицание на самия себе си, дори като себеунищожение.
към текста >>
Но такава преценка не може да съвпадне със свръхсетивния
външен
свят
.
Ти не би имал никакви вътрешни изживявания. Ти би бил едно нищо. Да се обърне към себе си по този начин това трябва да стори не само потопеният в ежедневието човек, който твърде рядко се спира на определени представи за света и живота. Това трябва да стори всеки учен, всеки философ. Защото и философията е само един вид наблюдение и преценка на света, осъществени според качествата на човешкия душевен живот.
Но такава преценка не може да съвпадне със свръхсетивния външен свят.
Тя ще бъде отхвърлена от него, а по този начин и всичко, което човек е представлявал досега. Той поглежда към своята душа, към своя Аз като към нещо, което трябва да отхвърли, ако иска да проникне в свръхсетивния свят.
към текста >>
Навлизайки в свръхсетивния
външен
свят
, душата престава да усеща това, което беше напълно логично да чувствува в обикновения живот.
Обаче преди да е проникнала в свръхсетивния свят, душата просто не може иначе, освен да смята този "Аз" за своя истинска същност. Тя трябва да признае: Чрез този мой "Аз" аз трябва да си изграждам представи за света; аз не трябва да изгубвам този мой Аз, ако не искам да изгубя самата себе си. И така в душата напира могъщият стремеж да защити Аза отвсякъде, за да не изгуби всякаква почва под нозете си.
Навлизайки в свръхсетивния външен свят, душата престава да усеща това, което беше напълно логично да чувствува в обикновения живот.
Сега душата трябва да прекрачи един праг, изоставяйки не само едно или друго свое качество, но и всичко, което е представлявала до този момент самата тя. И тя трябва да се обърне към себе си с думите: това, което досега беше валидно за теб като непоклатима истина, ще се яви пред теб отвъд прага на свръхсетивния свят като възможно най-голямо заблуждение.
към текста >>
И така, зад видимия
външен
свят
, където протича обикновеният живот, се намира един друг
свят
.
И така, зад видимия външен свят, където протича обикновеният живот, се намира един друг свят.
Пред неговия праг е изправен един строг Пазач който не позволява на човек да узнае нещо от законите на свръхсетивния свят. Защото всички съмнения и всякаква несигурност спрямо този свят могат да бъдат понесени много по-леко, отколкото взирането в това, което трябва да изоставим и отхвърлим, ако искаме да прекрачим прага на свръхсетивния свят.
към текста >>
33.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Когато човек изживява чрез етерното или елементарното тяло свръхсетивния
външен
свят
, той не е рязко отделен от него, както при изживяването на своето физическо обкръжение чрез сетивното тяло.
Когато човек изживява чрез етерното или елементарното тяло свръхсетивния външен свят, той не е рязко отделен от него, както при изживяването на своето физическо обкръжение чрез сетивното тяло.
Въпреки това той влиза в отношение с този свръхсетивен външен свят, изразяващо се във факта, че свързва определени субстанции на етерния
към текста >>
Въпреки това той влиза в отношение с този свръхсетивен
външен
свят
, изразяващо се във факта, че свързва определени субстанции на етерния
Когато човек изживява чрез етерното или елементарното тяло свръхсетивния външен свят, той не е рязко отделен от него, както при изживяването на своето физическо обкръжение чрез сетивното тяло.
Въпреки това той влиза в отношение с този свръхсетивен външен свят, изразяващо се във факта, че свързва определени субстанции на етерния
към текста >>
34.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един
външен
свят
.
Разбира се, това е само сравнение, защото например огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото. Тъканта, съставена от паметовите представи и изразяваща това, което в сетивния свят приемаме като нашия собствен Аз, има много по-голяма самостоятелност от огледалния образ. Тя е нещо само по себе си. И все пак спрямо истинското съществувание на душата, тя се отнася както образът към своя първоизточник. В своя истински живот душата усеща, че тя се нуждае от себеразкриването на този образ.
Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един външен свят.
към текста >>
35.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
"Страхът от духовния
свят
" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния
свят
са само
външен
израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества.
"Страхът от духовния свят" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния свят са само външен израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества.
Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното възприятие и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид облак.
към текста >>
Когато по отношение на етерното тяло се говори за
външен
свят
, имаме предвид не външния, сетивно възприемаем физически
свят
, а един духовен обкръжаващ
свят
, който в сравнение с физическия е също така свръхсетивен, както и етерното тяло спрямо физическото.
Етерното тяло е втората съставна част на човешкото същество. В него са вложени причините за живота на физическото тяло. По отношение на етерното си тяло човек не е така обособен от външния свят, както физическото му тяло е обособено от външния физически свят.
Когато по отношение на етерното тяло се говори за външен свят, имаме предвид не външния, сетивно възприемаем физически свят, а един духовен обкръжаващ свят, който в сравнение с физическия е също така свръхсетивен, както и етерното тяло спрямо физическото.
Като етерно същество човекът е поставен в един етерен (елементарен) свят. В обикновените си изживявания човек няма представа, че като етерно същество той пребивава в един елементарен свят.
към текста >>
В елементарния
свят
съществуват сили, процеси и Същества, които въпреки че в известно отношение се проявяват като "
външен
свят
", трябва да разглеждаме като принадлежащи на нашия собствен "Аз".
Доколкото човек изживява себе си като етерно същество в елементарния свят, нещата изглеждат съвсем различно. Там Азовата същност на човека се слива с определени процеси и Същества от обкръжаващия свят. Етерното човешко същество трябва да открие себе си. Също и в това, което изобщо не се явява като негова "вътрешна същност" в сетивния свят.
В елементарния свят съществуват сили, процеси и Същества, които въпреки че в известно отношение се проявяват като "външен свят", трябва да разглеждаме като принадлежащи на нашия собствен "Аз".
Като етерни същества ние сме вплетени в елементарния свят. В сетивно-физическия свят ние образуваме с нашите мисли едно цяло; те са част от нашия "Аз". Определени сили, процеси и т.н. действуват толкова интимно в етерното човешко същество, както и мислите в сетивния свят, макар че тези сили и процеси не се отнасят както мислите; те са един вид същества, които живеят в душата и заедно с нея. Ето защо свръхсетивното познание се нуждае от много по- голяма вътрешна сила от онази, която душата използува, за да поддържа пълна самостоятелност спрямо своите мисли.
към текста >>
Тази илюзия му помага да се освободи от инстинктивния страх пред сливането на неговия Аз с един обитаван от Същества
външен
духовен
свят
.
Първоначално душата не знае нищо за нея, но тя я притежава. Но за да разполага с нея знаейки, тя трябва първо да се подготви и въоръжи. За целта тя трябва да придобие онази вътрешна душевна сила, която се постига в подготовката за духовното виждане. Докато човек не вземе твърдото решение да воюва за тази вътрешна душевна сила, той изпитва боязън от признаването на обкръжаващия го духовен свят, и несъзнателно се поддава на илюзията, че този свят не съществува или че е напълно непознаваем.
Тази илюзия му помага да се освободи от инстинктивния страх пред сливането на неговия Аз с един обитаван от Същества външен духовен свят.
Ако човек вникне в описаното състояние на нещата, той стига до признаването на една етерна човешка същност "зад" физическия човек и на един свръхсетивен етерен (елементарен) свят зад физическия възприемамия свят. В елементарния свят ясновиждащото съзнание открива Същества, които до известна степен са самостоятелни, както в сетивния свят физическото съзнание констатира мисли, които са несамостоятелни и нереални.
към текста >>
Елементарния
външен
свят
образува свръхсетивното жизнено (етерно) тяло на Земята.
В основата на физическия човек стои една фина етерна човешка същност. Тя живее във физическия свят.
Елементарния външен свят образува свръхсетивното жизнено (етерно) тяло на Земята.
То се получава като резултат от сложни преобразования на един древен свят (този на Старата Луна) и в същото време е подготвителна степен за един бъдещ свят (този на Бъдещия Юпитер). С оглед на изложеното тук можем да разглеждаме човека по следния начин:
към текста >>
36.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един
външен
свят
?
Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън. Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание.
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят?
В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта. В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света.
към текста >>
37.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Атомният
свят
на Демокрит представлява един
външен
свят
една природа, в която не живее никаква "душа".
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти".
към текста >>
Възможно е този
външен
свят
да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи.
В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си?
Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи.
Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна помощ той трябва да намери своя път в света. Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат. Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство.
към текста >>
Докато човек не се чувства откъснат с тази душа отвъншния
свят
, беше естествено усещането, че чрез едно особено устройство този
външен
свят
можеше да изрази повече, отколкото във всекидневното изживяване.
В древни времена гъркът се запитваше в светилищата при важни въпроси на живота; той се оставяше да му се "предскаже", каква е волята и мнението на духовните същества. Такова едно устройство е в съзвучие с едно душевно изживяване в образи. Човекът се чувстваше свързан с царуването на управляващите света същества чрез образа.
Докато човек не се чувства откъснат с тази душа отвъншния свят, беше естествено усещането, че чрез едно особено устройство този външен свят можеше да изрази повече, отколкото във всекидневното изживяване.
Образът говореше отвън; защо външният свят да не може да говори особено ясно на определено място? Мисълта говори на вътрешността на душата. С това душата е насочена към самата себе си: тя не може да знае себе си свързана с друга душа така, както пророчеството на /свещеническите/ жречески оракули. Човек трябваше да отдаде на мисълта собствената си душа. Той чувстваше на мисълта, че тя е едно общо благо на човеците.
към текста >>
38.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Декарт вярва в действителността навъншния
свят
не затова, че този
външен
свят
се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен.
Той се е опитал да обхване съществуващото в "Аза". Това, което заедно с този "Аз" може да оправдае своето съществуване, това трябва да се счита като истина. Азът намира вродена в него идеята за Бога. Тази идея се представя в Аза толкова вярна, толкова ясна, колкото Азът сам не представя себе си. Но тя е толкова възвишена, толкова мощна, че Азът не може да я има чрез самия себе си, следователно тя идва от една външна действителност, на която отговаря.
Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен.
Защото би било неистинно за него, да представи на човека един външен свят за действителен, ако този свят не би бил действителен.
към текста >>
Защото би било неистинно за него, да представи на човека един
външен
свят
за действителен, ако този
свят
не би бил действителен.
Това, което заедно с този "Аз" може да оправдае своето съществуване, това трябва да се счита като истина. Азът намира вродена в него идеята за Бога. Тази идея се представя в Аза толкова вярна, толкова ясна, колкото Азът сам не представя себе си. Но тя е толкова възвишена, толкова мощна, че Азът не може да я има чрез самия себе си, следователно тя идва от една външна действителност, на която отговаря. Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен.
Защото би било неистинно за него, да представи на човека един външен свят за действителен, ако този свят не би бил действителен.
към текста >>
Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия
външен
свят
нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа.
По друг начин, но все пак със същия импулс се стремеше Хердер /1744-1803 г./ да стигне до един образ на света. Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел.
Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа.
Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване. Това, което Хердер излага в своето съчинение "Идеи върху една философия на историята на човечеството", е един обширен образ на тази мисъл за света. То представлява опит, да се мисли образът на природата в хармония с образа на духа така, че в този образ на природата да се намери също едно място за себесъзнателната човешка душа. Не трябва да изпускаме изпредвид, как в светогледа на Хердер се показва борбата, която иска да се обясни едновременно с по-новия естественонаучен начин на мислене и с изискванията на себесъзнателната душа.
към текста >>
Така за него срещу човека стои един двоен
външен
свят
: "Външният" материален
външен
свят
, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният
външен
свят
, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./. За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата.
Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>
39.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но там, където се мисли, че един такъв самостоятелен
външен
свят
не съществува, там е понятно също, че престава да съществува интересът към /знанието/ към познанието на този
външен
свят
.
По този начин за Фихте светът вън от "Аза" изгубва своето самостоятелно съществуване. Той има само едно приписано от Аза съществуване, следователно едно мислено прибавено му съществуване. В своя стремеж да даде на своето себе възможно най-високата независимост, Фихте отне навъншния свят всяка самостоятелност.
Но там, където се мисли, че един такъв самостоятелен външен свят не съществува, там е понятно също, че престава да съществува интересът към /знанието/ към познанието на този външен свят.
С това угасва интересът към същинското знание въобще. Защото чрез едно такова знание Азът не научава всъщност нищо, освен това, което той самият произвежда. Във всяко знание Азът на човека държи, така да се каже, само монолог със самия себе си. Той не излага вън от себе си, но това, чрез което той върши това последното: То е живото дело. Когато Азът действа, когато той върши нещо в света; тогава той не води вече монолог само със себе си.
към текста >>
Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв
външен
свят
; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека.
Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят.
към текста >>
40.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека
външен
свят
, той трябваше да се реши за Гьоте.
Ако в образите на човешкия възглед виждаме само продукт, който се прибавя в природата, ние трябва да констатираме в природата това, което става в нея без тези възгледни образи. Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа.
И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте.
Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат". Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете. Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон. Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам. Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
към текста >>
41.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един
външен
свят
, са форми на съзнанието, към които външният
свят
се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации.
Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Доколко нашият субективен образ на света ни дава знаци, сигнали на обективния
външен
свят
, за това ни дава една представа Хелмхолц в неговата "Физиологична оптика": "Да се зададе въпросът, дали киноварът е действително червен, както го виждаме, или дали това е само една измама на сетивата, е безсмислено.
Доколко нашият субективен образ на света ни дава знаци, сигнали на обективния външен свят, за това ни дава една представа Хелмхолц в неговата "Физиологична оптика": "Да се зададе въпросът, дали киноварът е действително червен, както го виждаме, или дали това е само една измама на сетивата, е безсмислено.
Усещането на червено е нормалната реакция на нормално изградените очи на отразената от киновара светлина. Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-сиво-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око. Но той трябва да знае само, че неговото око е именно различно устроено от това на другите хора. По себе си едното усещане не е по-вярно или по-погрешно от другото, въпреки че тези, които виждат червеното имат голямото мнозинство. Въобще червеният цвят на киновара съществува само дотолкова, доколкото съществуват очи, които са употребени подобно на тези на болшинството от хората.
към текста >>
Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас
външен
свят
, но също и органите, с които схващаме този
свят
, като чисти образи на действително съществуващото.
Но това ние можем да сторим пак с нашите органи. Никакъв цвят без око; но също така никакво око без око. "Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане. В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст. Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим.
Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас външен свят, но също и органите, с които схващаме този свят, като чисти образи на действително съществуващото.
Окото, с което вярваме, че виждаме, е самото то един продукт на нашата представа, и когато намираме, че нашите зрителни образи са предизвикани от устройството на окото, ние никога не трябва да забравяме, че също и окото заедно с всички свързани с него органи, зрителният нерв заедно с мозъка и всички структури, които бихме искали да открием още там като причина на мисленето, са само представи, които на истина образуват един свързан в себе си свят, но все пак един свят, който сочи над самия себе си... Както казва Хелмхолц, сетивата ни дават въздействията на нещата, а не верни образи, камо ли самите неща. Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите сетива заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него". /История на материализма, стр. 734 и следв./ Ето защо Ланге предполага един свят отвъд нашия, независимо от това, дали този свят се състои от вещи в себе си или от нещо друго, което няма нищо общо с "вещта в себе си", тъй като също и това понятие, което си съставяме на границата на нашата област принадлежи само на света на нашите представи.
към текста >>
42.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни
външен
свят
ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен
свят
.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./. Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието.
Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят? Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието. Търсенето на Биран на мъдрост вътре в душата го доведе в по-късни години до една своеобразна мистика. Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
към текста >>
43.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен
външен
свят
.
Такъв ход на мислите на един философ може да изглежда за "здравия човешки ум" като един вид "цепене на косъма". Обаче историческото разглеждане не може да се съгласи с едно такова съждение. За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.? "Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане.
Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят.
Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея.
към текста >>
Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен
външен
свят
.
Такъв ход на мислите на един философ може да изглежда за "здравия човешки ум" като един вид "цепене на косъма". Обаче историческото разглеждане не може да се съгласи с едно такова съждение. За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.? "Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят.
Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят.
Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед.
към текста >>
Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един
външен
свят
; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния
свят
.
За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.? "Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят.
Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят.
Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта. Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот.
към текста >>
Душата може да добие сигурност за съществуването на един
външен
свят
само тогава, когато този
външен
свят
проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият
външен
свят
.
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят.
Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят.
Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта. Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот. Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството.
към текста >>
Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен
външен
свят
, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот.
Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта.
Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот.
Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството. Това, което детето изпитва, минава през целия живот на възрастния. Съпротивлението се превръща в натиск, струва ни се, че от всякъде около нас ни заобикалят стени от факти, през които не можем да минем. Впечатленията се съпротивляват, независимо, дали бихме искали да ги изменим; те изчезват, въпреки че се стремим да ги задържим; на определени подтици за движение, които се събуждат от представата да избегнем от това, което възбужда неприятност, следват при определени обстоятелства редовно вълнения на душата, които не задържат в кръга на неудоволствието. По този начин действителността навъншния свят се сгъстява някак си все повече около нас".
към текста >>
Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният
външен
свят
.
Следователно тук се полагат усилия да бъде изживяно вътре в самата душа нещо, чрез което тя не стои вече само в себе си, въпреки че чувства изживяването като нещо нейно собствено. Душата търси в себе си мирови изживявания, чрез които тя съизживява онова в света, което е невъзможно да изживее само посредством органите на тялото. Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата.
Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят.
Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят. Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата.
към текста >>
Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен
външен
свят
не затова, че този
външен
свят
се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния
свят
.
Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата. Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят. Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване.
Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят.
Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата. Изживяването на природното естество е една нисша област на общото изживяване на душата, което е от духовно естество. И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване.
към текста >>
Даже той счита, че природата е призната като действителен
външен
свят
само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата.
Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят. Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят. Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес.
Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата.
Изживяването на природното естество е една нисша област на общото изживяване на душата, което е от духовно естество. И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване. В културните системи, в духовното изживяване и творчество на народите и епохите се развива и разгръща един велик духовен организъм. Това, което развива своите сили в този духовен организъм, прониква отделните човешки души. Това, което те изживяват, извършват, създават, получава своите импулси не само от движещите сили на природата, а от обширния духовен живот.
към текста >>
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен
външен
свят
решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния
външен
свят
върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата. Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея. Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност. И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън.
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата.
Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената. Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея?
към текста >>
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния
външен
свят
или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/. Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене.
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място. Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите. Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин. Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него.
към текста >>
44.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Едно безпристрастно разглеждане на нещата показва, как недействителният характер на сетивния
външен
свят
идва от там, че, заставайки непосредствено срещу нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи.
/виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа. Но не следва ли от това, че той произвежда това явление на света именно чрез своята душа?
Едно безпристрастно разглеждане на нещата показва, как недействителният характер на сетивния външен свят идва от там, че, заставайки непосредствено срещу нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи.
Когато след това развие самотворчески своя вътрешен живот, той прави да изплува от глъбините на неговата душа това, което дреме в глъбините; тогава към това, което е възприел със сетивата, той прибавя нещо друго, което в познанието превръща полудействителното в пълна действителност. Присъщо е на естеството на душата, при първото виждане на нещата да заличава нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо те се представят на сетивата такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги оформява душата. Обаче тяхната привидност /или тяхното просто явление/ се дължи на това, че душата им е отнела първо това, което им принадлежи. Когато човек не спира при първото възприемане на нещата, той им прибавя в познанието това, което тепърва открива тяхната пълна действителност.
към текста >>
Човекът се чувства като един себе съзнателен Аз благодарение на това, че със своите сетива той възприема един
външен
свят
, че изживява себе си вън от този
външен
свят
и че стои с този
външен
свят
в едно такова отношение, което прави, защото на определена степен на научното изследване "светът да се яви като илюзия".
Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможност да възприема света без онази част на действителността, която себесъзнателният Аз заличава на определена степен, а именно на онази степен, която се намира преди неговото познание. Следователно мировите сили на тази част на действителността работят върху душата така, че те се оттеглят в скритост за да позволят на себесъзнателния Аз да проблесне пълносилно. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че дължи своето себесъзнание на един факт, който хвърля едно було върху познанието на света. Това обуславя, защото всичко, което довежда душата до пълносилното, енергично изживяване на Аза, да прикрие по-дълбоките основи, в които се корени Азът. Обаче всяко познание на обикновеното съзнание е от такова естество, че то произвежда засилването на себесъзнателния Аз.
Човекът се чувства като един себе съзнателен Аз благодарение на това, че със своите сетива той възприема един външен свят, че изживява себе си вън от този външен свят и че стои с този външен свят в едно такова отношение, което прави, защото на определена степен на научното изследване "светът да се яви като илюзия".
Ако всичко това не би било така, себесъзнателният Аз не би се проявил. Следователно, когато човек се стреми в познанието само да изобразява, да копира това, което е наблюдавано още преди акта на познанието, той не постига никакво изживяване в пълната действителност, а има само едно копие на "половината действителност".
към текста >>
Това, което бива изживяно в душата чрез проникването в тази действителност, се представя като по-дълбоката същност на душата към изживяванията посредством тялото
външен
свят
?
По този начин в душата се разкрива перспективата към една действителност, която е недостъпна за сетивата.
Това, което бива изживяно в душата чрез проникването в тази действителност, се представя като по-дълбоката същност на душата към изживяванията посредством тялото външен свят?
Душата, която изживява себе си свободно от тялото по горепосочения начин, се чувствува вътре в едно душевно-духовно тъкане. Тя се намира с духовното вън от тялото. И тя знае, че и в обикновения живот се намира вън от това тяло, което довежда до възприятие само нейните душевно-духовни изживявания както един отразяващ, огледален апарат. Чрез това за нея духовното изживяване се повишава така, че в действителност и се открива един нов елемент в действителността. Разглежданията върху духовния свят проведени по начина на Дилтей или Ойкен намират, че духовният свят е сбор от културните изживявания на човечеството.
към текста >>
45.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния
свят
просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния
свят
в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във
външен
, а в чисто вътрешен смисъл.
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл.
Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси. Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
към текста >>
46.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен
свят
, от който Космосът е само едно отражение, само един
външен
образ.
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност.
Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ.
Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>
47.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия
външен
вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния
свят
, на облаците, които ни заобикалят.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един
външен
свят
.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
към текста >>
48.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава всичко, което в земния живот е било
външен
свят
, в духовното изживяване то става вътрешен
свят
.
26. Едва след полагането на астралното тяло, след завършване оценката върху изминалия земен живот, човекът навлиза в духовния свят. В този свят той се намира в отношение със Съществата от чието духовно естество, намира се в такова отношение с тях, в каквото се е намирал на Земята със съществата и процесите на природните царства.
Тогава всичко, което в земния живот е било външен свят, в духовното изживяване то става вътрешен свят.
Тогава човекът не само възприема този външен свят, а го изживява като свой вътрешен свят, изживява го в неговата духовност, която на Земята оставаше скрита за него.
към текста >>
Тогава човекът не само възприема този
външен
свят
, а го изживява като свой вътрешен
свят
, изживява го в неговата духовност, която на Земята оставаше скрита за него.
26. Едва след полагането на астралното тяло, след завършване оценката върху изминалия земен живот, човекът навлиза в духовния свят. В този свят той се намира в отношение със Съществата от чието духовно естество, намира се в такова отношение с тях, в каквото се е намирал на Земята със съществата и процесите на природните царства. Тогава всичко, което в земния живот е било външен свят, в духовното изживяване то става вътрешен свят.
Тогава човекът не само възприема този външен свят, а го изживява като свой вътрешен свят, изживява го в неговата духовност, която на Земята оставаше скрита за него.
към текста >>
27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния
свят
става
външен
свят
.
27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния свят става външен свят.
Душата гледа този човек, както на Земята гледа звездите, облаците, планините, реките. И този външен свят не е по-малко богат на съдържа ние в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос.
към текста >>
И този
външен
свят
не е по-малко богат на съдържа ние в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос.
27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния свят става външен свят. Душата гледа този човек, както на Земята гледа звездите, облаците, планините, реките.
И този външен свят не е по-малко богат на съдържа ние в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос.
към текста >>
49.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако сетивните органи биха били както ритмичната система, човек би възприемал външния
свят
по такъв начин, че този
външен
свят
би се намирал в едно постоянно ставане.
Но не е така с ритмичните процеси, които стават в организма. Те не се представят като нещо завършено. В тях се извършва едно непрестанно раждане и умиране в организма.
Ако сетивните органи биха били както ритмичната система, човек би възприемал външния свят по такъв начин, че този външен свят би се намирал в едно постоянно ставане.
към текста >>
50.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
64. В съдбата на човека се разкрива не само действието на един
външен
свят
, но също и светът на неговото собствено Себе.
64. В съдбата на човека се разкрива не само действието на един външен свят, но също и светът на неговото собствено Себе.
към текста >>
51.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата
външен
свят
и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света.
Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми. Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция.
Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света.
Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.
към текста >>
52.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия
външен
свят
.
Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система.
Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят.
Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата. Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния външен свят. Следователно при такова наблюдение физическия свят отпада от човека. Това, което отпада, е земното. Човекът не чувствува вече това земното на себе си.
към текста >>
Образите, които той има от физическия
външен
свят
пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен
свят
, която не е носена от сетивата.
Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система. Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят.
Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата.
Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния външен свят. Следователно при такова наблюдение физическия свят отпада от човека. Това, което отпада, е земното. Човекът не чувствува вече това земното на себе си.
към текста >>
Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния
външен
свят
.
Когато разглеждайки собственото човешко същество човекът приложи Имагинативното познание върху себе си, той съблича в това разглеждане своята сетивна система /системата на сетивата/. За своето себе наблюдение той става без тази система. Той не престава да има пред своята душа образи, които преди това бяха носени от сетивните органи; но той престава да се чувствува свързан чрез тези органи с физическия външен свят. Образите, които той има от физическия външен свят пред своята душа, не са сега носени от сетивните органи: за непосредственото наблюдение те са доказателство за това, че чрез връзката на сетивата човекът се намира в една друга връзка със заобикалящия природен свят, която не е носена от сетивата.
Това е връзката с Духа, който е въплътен в природния външен свят.
Следователно при такова наблюдение физическия свят отпада от човека. Това, което отпада, е земното. Човекът не чувствува вече това земното на себе си.
към текста >>
Без съмнение това е една част от външния
свят
, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен
свят
, но която все пак е
външен
свят
.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят.
Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят.
Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
към текста >>
Тя се различава от останалия
външен
свят
само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят.
Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие.
Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
към текста >>
Организацията на сетивата е
външен
свят
, но в този
външен
свят
човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния
свят
при навлизането в земното съществуване.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки.
Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
към текста >>
С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е
външен
свят
, какъвто е ширещият се около него растителен
свят
.
С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят.
В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както розата, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света.
към текста >>
През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен
свят
да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този
външен
свят
.
В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света.
През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят.
към текста >>
53.
64. Принципи 177-179
GA_26 Мистерията на Михаил
Познанието на човека по отношение на всичко, кое то е
външен
свят
, се развива блестящо.
177. Който насочва погледа на душата върху развитието на човечеството в епохата на естествената наука, на него му се разкрива първо една тъжна перспектива.
Познанието на човека по отношение на всичко, кое то е външен свят, се развива блестящо.
В замяна на това явява се един вид съзнание, като че вече е невъзможно едно познание на духовния свят.
към текста >>
54.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тогава той става
външен
свят
.
При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран.
Тогава той става външен свят.
Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
към текста >>
55.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния
външен
свят
.
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива. Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят.
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
към текста >>
56.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Искаха да прогонят от обективния
външен
свят
и най-малкия помен от дух.
Навсякъде се натъквах на такива разбирания. Те създаваха неописуеми трудности за моето мислене.
Искаха да прогонят от обективния външен свят и най-малкия помен от дух.
Пред душата ми стоеше идеята, че дори и наблюдението върху природните явления да води до подобни теории, този, който възприема духовния свят, не би могъл да стигне до тези представи. Виждах колко изкушаващи са подобни допускания за тогавашната, свързана с естествознанието насока на мислене. Но дори и тогава не можех да се реша да противопоставя на преобладаващия начин на мислене свой собствен, дори само за самия себе си. Тъкмо това обаче водеше до тежка душевна борба. Всеки път трябваше да потискам лесно разпознаваемата вътрешна критика към този начин на мислене, за да мога да дочакам времето, когато по-нататъшни източници и пътища на познанието биха ми дали по-голяма увереност.
към текста >>
57.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
И това действително беше моят
свят
, отделен сякаш с тънка стена от целия
външен
свят
.
Усещах това особено силно в живото общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа. Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно. Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания. Винаги трябваше да оставам в собственото си същество, вътре в себе си.
И това действително беше моят свят, отделен сякаш с тънка стена от целия външен свят.
към текста >>
58.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат
външен
свят
, като самия този
външен
свят
бихме могли да си представим единствено хипотетично.
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично.
Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление. Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност. Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт.
към текста >>
59.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него
външен
свят
.
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
към текста >>
60.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Самият той не се докосва до физическия
външен
свят
.
Преди физическото си раждане, човекът е обграден от едно чуждо физическо тяло.
Самият той не се докосва до физическия външен свят.
Негово обкръжение е физическият свят на майката. Само нейното тяло може да въздействува върху развиващия се човек. Физическото раждане се състои в това, че човек се освобождава от майчината обвивка и чрез това обкръжението от физическия свят започва да му въздействува непосредствено. Сетивата се отварят за външния свят, който започва да действува върху човека така, както по-рано е действувал върху него физическия майчин организъм.
към текста >>
61.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Безкомпромисният
външен
свят
изисква от възрастния окончателно завършена работа.
Подобни възгледи насочват погледа към жизнените проявления на детето, които са един вид зародишни състояния на израстващия човек. Пълноценният човек трябва да се впуска в своята работа без обаче да изгубва себе си в механизма на професията. Детската природа изисква такава подготовка от страна на възпитателя, която може да се получи само като един вид откровение на човешкото същество. Неговите малки възпитаници се стремят към действеност, понеже тя е заложена в човешката природа.
Безкомпромисният външен свят изисква от възрастния окончателно завършена работа.
В педагогиката не е така. Там израстващите човешки същества изискват една действеност, която - насочена правилно -дава само зародишните кълнове на истинското възпитателно изкуство.
към текста >>
62.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Ако това се прави, ще се открие, че много членове са стимулирани да станат истински представите ли на Антропософското общество, дори в неантропософския
външен
свят
.
Със сигурност правилно е обсъждането на антропософското светоусещане и прилагането му в живота да бъде главното нещо в дейността на груповите ни срещи. И все пак при много от тях сигурно има място за обсъждането на такива неща, каквито са показани в тези редове, без значение колко малко време им се отделя.
Ако това се прави, ще се открие, че много членове са стимулирани да станат истински представите ли на Антропософското общество, дори в неантропософския външен свят.
към текста >>
63.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един
външен
свят
.
Който действително може да наблюдава живота, може да почувствува много ясно, бихме могли да кажем да види, как действително протича моментът на заспиването. Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яснота, тяхната сила намалява. Но това не е всичко съществено. Докато човек е буден, той живее така, че създава ред в целия свой живот на представите чрез своя себесъзнателен Аз, обгръща някакси своите представи със своя Аз. Защото в момента, когато в будния живот не бихме обгърнали нашите представи с нашия Аз, ние не бихме могли да водим никакъв нормален душевен живот.
Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един външен свят.
Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области. При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни. Представите проявяват своята самостоятелност, живеят един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите. Тогава човек чувствува, как сетивните възприятия, виждане, чуване и т.н.
към текста >>
64.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен
свят
и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия
външен
свят
.
За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие. За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си.
Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
към текста >>
65.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият
външен
, физически
свят
.
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
към текста >>
66.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен
външен
свят
.
Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува. Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи.
Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят.
В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят. Този духовен свят е влизал в неговото съзнание. Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание. В древни времена не е било така. Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят.
към текста >>
67.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не само външният
свят
е подчинен на това развитие, не само формите на този
външен
свят
, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание.
Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие.
Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание.
Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>
И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един
външен
, физически човек и стои напълно във външния физически
свят
, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили.
Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис.
И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили.
Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис. Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
към текста >>
68.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Всички представи от външния
свят
, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв
външен
факт или събитие.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата.
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
69.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Да се внесе дух в целия
външен
свят
– това е задачата на тайните общества във всички времена.
Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако основете един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна. Трябва да бъде възможно за човека да одухотворява колкото може повече от трите царства на природата – четири, тъй като човечеството също принадлежи към това.
Да се внесе дух в целия външен свят – това е задачата на тайните общества във всички времена.
към текста >>
70.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия
външен
свят
.
Същинската божествена част на душата ни произхожда от божествена праоснова. Някога за всеки един от нас е имало момент, когато в него изобщо е било събудено гледането от душевното навън в сетивния свят. В прастари времена всички хора са имали смътно, но ясновидско съзнание. От душата са се издигали картини, насочващи към обкръжаващата действителност. Едва по-късно започва сетивното съзнание, както го имаме днес.
Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят.
Змията винаги е била символ за великите духовни учители. Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Отдаденост на пронизания от духа
външен
свят
.
Духовната светлина на Луната (Йехова) и Слънцето (Христос). Слънцето, виждано през Земята като звездата на царете. Изравняване на религиите. Гьоте: «Тайните». Текст и тълкуване на текста.
Отдаденост на пронизания от духа външен свят.
към текста >>
72.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия
външен
свят
.
Това е показано на първия апокалиптичен печат. Началното състояние на човечеството, когато Земята се е намирала още в състояние на огненена течност, е представено чрез това, че краката на човека стоят върху изображението на един огнен метален поток, бъдещото състояние е изобразено чрез огнения меч, който излиза от устата на човека. Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху волята на човека.
Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия външен свят.
Научим ли се да контролираме нашата воля, в нас заживява мировата воля, тогава нашата воля става едно с волята, която пронизва природата. Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
към текста >>
73.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния
свят
, дочува само тихото звучение на вътрешния
свят
, който се намира зад нашия
външен
свят
, онзи
свят
, който преобразува нисшия
свят
на астралността в по-висшия
свят
, проникнат от тризвучието.
Когато човекът се развива нагоре чрез символичния пъстър свят на астралното, той се доближава до света на хармонията на сферите, до девахана, това, което е духовната музика.
Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния свят, дочува само тихото звучение на вътрешния свят, който се намира зад нашия външен свят, онзи свят, който преобразува нисшия свят на астралността в по-висшия свят, проникнат от тризвучието.
И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
към текста >>
74.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен
свят
ще стане
външен
.
Така нещата, както ни обкръжават, създават органите на физическия свят. На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи. Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще живеят добри качества. Те се трудят духовно, те създават органите. Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане.
Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен.
Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло.
към текста >>
75.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът искал духовният
свят
все повече и повече да навлиза в земния
свят
, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този
външен
свят
.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура. Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях.
Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят.
Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>
76.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това е
външен
симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя
свят
на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя
свят
на чувствата, ако не се появи този симптом.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан.
Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>
77.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един
свят
на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във
външен
смисъл звуков
свят
.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят.
В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия.
към текста >>
78.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия
външен
свят
.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци. Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло.
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят.
В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят. Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан.
към текста >>
79.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия
външен
свят
със силите на Духа.
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със силите на Духа.
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската култура.
към текста >>
80.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но както окото - като
външен
сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен
свят
, за да осъществи истинското познание.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>
81.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен
свят
, този
външен
сетивен
свят
застана като було, като една велика Майя пред духовния
свят
и го закри.
Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща.
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо. Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове.
към текста >>
82.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият
външен
свят
им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като
външен
свят
на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния
свят
, за да се превърне този
външен
свят
в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята.
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете!
към текста >>
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този
външен
свят
, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
83.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният
външен
свят
.
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят.
Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния свят. То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен свят. За човека това съзнание се е повторило през време на Атлантската епоха. Ние го наричаме образно съновидно съзнание, но бихме могли да го назовем също така сомнабулно съзнание. 4-та степен на съзнанието е достигната и се развива на нашата Земя.
към текста >>
84.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия
свят
, който е само външната обвивка на духовния
свят
, и той непрекъснато копнееше да избяга от този
външен
свят
.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят.
И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши.
към текста >>
85.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Целият материален
свят
е само
външен
израз на определени духовни факти.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития.
Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти.
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
86.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия
външен
свят
.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят.
Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
към текста >>
87.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един
външен
свят
, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този
външен
свят
.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият.
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>
88.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия
свят
а сега ние говорим за духовния
външен
свят
може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този
външен
свят
.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>
Това е същият
външен
свят
, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият
външен
свят
, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен
свят
, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един
свят
на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият
външен
сетивен
свят
да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния
свят
.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>
Свежестта и естествеността на интереса за външния
свят
трябва да си ги запазим будни за нашия
външен
живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
към текста >>
89.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като
външен
сетивен
свят
, веднъж като духовен
свят
?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
към текста >>
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният
свят
в своя
външен
израз със сетивния
свят
?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
към текста >>
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният
свят
се представя като един далече по-богат
свят
отколкото неговия
външен
израз във физическия
свят
.
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
В духовния
свят
става нещо, там има история; и това, което е земна история, е
външен
израз на историята в духовния
свят
.
Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят.
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
90.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния
свят
, било това външния духовен
свят
, било сетивния
външен
свят
, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
към текста >>
91.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като
външен
свят
на боговете.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
към текста >>
Този народ вижда външния духовен
свят
; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този
външен
духовен
свят
е един и същ с вътрешния.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ.
Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
към текста >>
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този
външен
духовен
свят
, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
92.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия
външен
свят
.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят.
Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
към текста >>
93.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния
свят
вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия
външен
свят
.
У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят.
Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
94.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Представете си за миг един такъв
свят
, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя
външен
вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
95.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по
външен
път чрез откровенията на духовния
свят
.
Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности. С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят.
към текста >>
96.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия
свят
, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия
външен
свят
.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип.
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>
Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия
външен
свят
.
Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят.
И тогава хората ще разберат думите, които прозвучаха от Кръста, като един висш идеал:
към текста >>
97.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния
свят
с физическите сетивни органи, накратко – животът във физическия
външен
свят
.
Опирайки се на общата логика, можем да твърдим, че в древна Атлантида хората в общи линии са гледали в духовния свят. Даже ако само посветените са можели да имат висши преживявания, все пак всеки е имал поне понятие за духовния свят, тъй като в определени междинни състояния всеки човек от атлантското време още е можел да гледа в духовната област.
Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния свят с физическите сетивни органи, накратко – животът във физическия външен свят.
Бавно и постепенно това се развивало в дохристиянските времена, така че можем да кажем, че в древноиндийския народ още е имало, всъщност, богат остатък от древното ясновиждане. Това, на което са учили свещените Риши, също е било наследство от древното време, било е прадревната мъдрост. Също и във втората културна епоха на следатлантското време, в персийската епоха, още е съществувало това, което са знаели учениците и адептите на Заратустра, опирайки се на наследството от древното ясновиждане. Подобна на това е също халдейската астрономия, пронизана от древната мъдрост, а също и това, което е било при древните египтяни. Науката, която разчита на следатлантските способности на човека, оставала още съвсем неразбираема както за египтяните, така и за халдейците.
към текста >>
98.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния
външен
свят
се осъществявала в по-нисша форма.
Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество.
Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък. Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота. Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата.
към текста >>
99.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
След това е последвал период на въплъщения, през които човешкото виждане все повече и повече се е откъсвало от духовния
свят
, все повече и повече се е приспособявало към непосредствения
външен
свят
на сетивата и съответно хората все по-здраво се окопавали, в този
свят
на сетивата.
След това е последвал период на въплъщения, през които човешкото виждане все повече и повече се е откъсвало от духовния свят, все повече и повече се е приспособявало към непосредствения външен свят на сетивата и съответно хората все по-здраво се окопавали, в този свят на сетивата.
Този период, през който изниква вътрешното Аз-съзнание, съзнанието, че е човешко същество, с известен като Бронзовата Епоха или Двапара Юга. Макар че човешките същества вече нямали възвишеното пряко знание за духовния свят, принадлежащо на по-ранните периоди, поне нещо от духовния свят все още бе останало в човечеството изобщо. Може би това може да се опише като бъде сравнено с човешките съвременни същества, които, като станат стари, задържат нещо от радостта на младостта. Тя наистина е изчезнала, но след като веднъж са я изпитали, знаят я и могат да говорят за нея като за нещо, което някога е било познато също така душите от онова време все още са били до известна степен запознати с онова, което води до духовните светове. Това е същественото качество на Двапара Юга.
към текста >>
100.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Какво е това, което човекът е бил в състояние да придобие в този
външен
свят
, което той не е бил в състояние да има също и в духовния
свят
?
Какво е това, което човекът е бил в състояние да придобие в този външен свят, което той не е бил в състояние да има също и в духовния свят?
Онова, което е липсвало на този духовен свят, бе възможността да се развие себе-съзнание, възможността, човекът да каже "Аз" на себе-си. Това е липсвало на човечеството. Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот. Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе.
към текста >>
101.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния
свят
чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо
външен
свят
като някакъв килим пред неговите сетива.
Говорейки общо, вековете на историята се повтарят, ала винаги по един нов начин. От Духовната Наука началото на Кали Юга се вижда като затваряне на портите към духовния свят.
След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива.
С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-Бог, един Бог, свързан с човешката Аз-природа. Авраам осъзнавал, че зад явленията на света на сетивата имало нещо, което давало възможност на човешкото Аз да схваща себе си като капка от безкрайното, неизмеримо световно Аз.
към текста >>
102.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В това можем да се убедим по чисто
външен
начин, защото ние знаем, че можем да бъдем будни в езотеричен смисъл през деня, което ще рече, ние можем да станем ясновиждащи и да виждаме в духовния
свят
.
Когато проникнем по-дълбоко в този въпрос, става очевидно, че в сегашното си физическо съществуване човек е, в известен смисъл, винаги заспал, само че има разлика между спането през деня и спането през нощта.
В това можем да се убедим по чисто външен начин, защото ние знаем, че можем да бъдем будни в езотеричен смисъл през деня, което ще рече, ние можем да станем ясновиждащи и да виждаме в духовния свят.
Обикновеното физическо тяло спи за това виждане и ние с основание можем да кажем, че е пробуждане, когато човек се научи да използува своите духовни сетива. През нощта, разбира се, ние спим в нормалния смисъл. Следователно може да се каже: обикновеното спане е спане с оглед външния физически свят; през деня съвременното съзнание спи с оглед духовния свят.
към текста >>
103.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние трябва да изживяваме целия
външен
духовен
свят
чрез тези проявления.
При обикновените условия, разбира се, не можем да видим онова, което е зад тази повърхност. Някой лекомислен мислител може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността! Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н. са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях.
Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления.
Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта. Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление. Отначало то е просто предположение. Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
към текста >>
Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един
външен
свят
.
Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване.
Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят.
Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло.
към текста >>
Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме
външен
свят
, а само
свят
на чувства, вълнения и затишия.
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините.
Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия.
И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата.
към текста >>
Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален
външен
свят
, и да проникнем под вътрешния
свят
на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има реалност?
Описаното днес ще изглежда за много от вас като лекомислена хипотеза, но в следващите лекции ще се опитаме да отговорим на въпросите: До каква степен сме способни да проникнем в един реален свят, пробивайки си път през гоблена на външния свят на сетивата?
Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален външен свят, и да проникнем под вътрешния свят на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има реалност?
Следващите лекции ще говорят в по-големи и по-големи подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосмоса и през Микрокосмоса.
към текста >>
104.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но не само, че възприема този
външен
свят
със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо.
Какво се случва, когато човек се събужда сутрин? Всъщност той влиза в съвсем различен свят, който обикновено счита за единствения принадлежащ му. Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят.
Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо.
Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>
Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този
външен
свят
и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят.
Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа.
А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа. Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа. Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят.
към текста >>
105.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Така между нашия вътрешен и
външен
свят
е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане.
Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане.
Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо.
към текста >>
При събуждане, вместо да вижда един
външен
свят
, той би навлязъл в своя собствен вътрешен
свят
, в онзи
свят
, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло.
Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество?
При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло.
В душата си той би изпитал чувство с огромна сила, което му е познато в обикновения живот само в много смътна и отслабена форма. Ето това би сполетяло човек, ако той беше способен, при ставане от сън, да се спусне в собственото си вътрешно същество. Една аналогия без да се опитваме да докажем каквото и да било ще ви помогне да придобиете идея за това чувство.
към текста >>
Слънцето може да бъде видяно в своето най-голямо великолепие и слава само по времето на зимното слънцестоене, когато целият
външен
сетивен
свят
е, така да се каже, умрял.
Това изживяване бе наричано в древните Мистерии виждане на Слънцето в полунощ.
Слънцето може да бъде видяно в своето най-голямо великолепие и слава само по времето на зимното слънцестоене, когато целият външен сетивен свят е, така да се каже, умрял.
Учениците на Мистериите развиваха способността да виждат Слънцето вече не като заслепяващата сила, която е то през деня, а с целия му заслепяващ блясък отстранен. Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна реалност, и виждаха Слънчевия Дух. Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите.
към текста >>
106.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален
свят
; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като
външен
свят
.
Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума. Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство. Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно мислене, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда. Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда.
Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят.
Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно.
към текста >>
107.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния
свят
, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е
външен
израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората. Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции.
По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
Той опознава Света на Духа и осъзнава, че този
Свят
на Духа може да бъде разбран най-добре, прилагайки за него обозначенията, използвани във връзка с нашата Слънчева система; понеже там имаме
външен
израз на този
свят
на Духа.
На тази степен кандидатът за Посвещение, когото описваме, се запознава с духовните същества и факти.
Той опознава Света на Духа и осъзнава, че този Свят на Духа може да бъде разбран най-добре, прилагайки за него обозначенията, използвани във връзка с нашата Слънчева система; понеже там имаме външен израз на този свят на Духа.
За Елементарния Свят аналогиите са взети от свойствата на земните неща твърди, течни, въздушни, огнени. Но за Света на Духа трябва да се използват други аналогии, аналогии извлечени от звездните небеса.
към текста >>
Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от големия
външен
свят
ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния
Свят
и Света на Духа.
Първо ние имаме около себе си физическия свят. Физическото тяло на човека принадлежи на света, който възприемаме със сетивата си. С обичайното съзнание ние го възприемаме само отвън. На какъв свят принадлежат по-дълбоко скритите, невидими членове на човешката природа? Всички те принадлежат на висшите светове.
Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от големия външен свят ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния Свят и Света на Духа.
Но човекът, с вътрешното си устройство, е произлязъл от тези висши светове. Цялото човешко същество, също и неговата външна, телесна природа, е станало възможно само защото определени невидими духовни Същества са работили върху него. Ако в човека бе изработено само етерното тяло, той щеше да бъде като растение, защото едно растение има физическо и етерно тяло. Човекът има освен тях и астрално тяло; но него го има също и животното. Ако човекът имаше само тези три члена (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло), той щеше да бъде като животно.
към текста >>
108.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Изживяването е както следва: Ние вече сме напуснали обикновения
външен
свят
, живели сме в
свят
на символи, и сега премахваме символите и картините; тогава ние имаме около себе си тъмен мрак.
Изживяването е както следва: Ние вече сме напуснали обикновения външен свят, живели сме в свят на символи, и сега премахваме символите и картините; тогава ние имаме около себе си тъмен мрак.
Съзнанието не престава, но кипи и се върти, подбуждано от собствената ни активност. На по-ранен етап ние върнахме Света на Първообразите, а сега възпираме също и Света на Разума, но не по същия начин както преди; ние го възпираме от противоположната страна. Ние възпираме онова, което в противен случай се влива в нас. Преди в собствената си интелектуална дейност ние виждахме само сенчести образи на Света на Разума; сега виждаме Света на Разума от другата страна; виждаме Съществата, познати като Йерархиите. Сега малко по малко всичко става изпълнено с живот.
към текста >>
109.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият
външен
свят
който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният
свят
придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер.
Но ако човек би приел само този принцип в себе си, той щеше все повече да потъва в изкушенията на физическия земен свят; той би изгубил, така да се каже, самата перспектива, един ден да се освободи от физическия земен свят. Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер. Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго.
Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер.
Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си. По този начин, неговият поглед, отправен към Земята, беше помрачен и в сетивните му впечатления се намеси това, което наричаме ариманически влияния.
към текста >>
110.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият
външен
свят
сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния
свят
, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие. Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството.
Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
към текста >>
111.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
В този случай Вие далеч не възприемате някакъв
външен
свят
, състоящ се от звуци, цветове и така нататък.
И щом си представите нещо, до което стигате единствено по математическо-конструктивен път, тогава Вие разбирате една част от начина, по който действува съзнанието на Архангела.
В този случай Вие далеч не възприемате някакъв външен свят, състоящ се от звуци, цветове и така нататък.
Архангелът никога няма такива усещания; той никога няма тази възможност, да обхване някакъв предмет със своето осезателно сетиво и да получи съответните възприятия. Обаче той има приблизително следното изживяване, което бихме могли да изразим с думите: Ето, сега към мен идва „нещо“ от един друг свят, което ме инспирира; този свят прониква в моето съзнание и го изпълва открай докрай.
към текста >>
112.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и
външен
свят
, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли.
Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна организация.
към текста >>
113.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния
свят
съответствува един
външен
свят
; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса.
Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора.
към текста >>
114.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като
външен
израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния
свят
, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
към текста >>
115.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тогава пред нас застава духовният
свят
, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя
външен
физически ум и със своите външни сетива.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
116.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така за него външният
свят
е бил един вътрешен
свят
, защото целият
външен
свят
е работел над неговата вътрешност.
Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство. В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека. Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха.
Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност.
И за себе си той не е различавал външното от вътрешното. Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи. и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството. Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес.
към текста >>
Така Лунният човек е бил включен в астралния
свят
, чувствувал е своето собствено развитие като един
външен
свят
.
Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи. и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството. Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес. Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване.
Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят.
Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест. През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално. Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими. Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи.
към текста >>
Днес възприемането на това вътрешно развитие като
външен
свят
, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест.
Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи. и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството. Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес. Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване. Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят.
Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест.
През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално. Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими. Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи. Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна.
към текста >>
117.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния
свят
; който е разглеждал произведението на изкуството като
външен
език на духовния
свят
.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии. Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2.
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>
118.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния
свят
, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия
външен
живот.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
119.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен
външен
свят
.
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят.
Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия
външен
свят
във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
към текста >>
Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния
свят
, че може да разлее себе си в целия този
външен
свят
, че може да се разтвори във външния
свят
и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта.
Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната.
Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта? И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове. Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
120.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Противопоставяйки се на външния
свят
, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този
външен
свят
, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят.
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях.
Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е.
към текста >>
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния
свят
и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме
външен
свят
, концентриран в органи.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е.
към текста >>
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния
свят
на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия
външен
свят
, живота на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го
външен
свят
, така сега срещу човека се възправя вътрешния
свят
, изграден от самия него.
Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система.
И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него.
И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят. Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят. Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора.
към текста >>
В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния
свят
, но в този
външен
свят
, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е.
Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е.
наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун. За окултиста обаче всички налично в цялата Слънчева система сили, предназначени да изолират от околния свят и да индивидуализират, са дадени в лицето на сатурновите сили, в тази, за системата, най-външно поставената планета.
към текста >>
Действително при нашия организъм става дума не за отделяне от целия
външен
свят
, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния.
И така, ако си представим цялата Слънчева система, бихме могли да кажем, че навътре от орбитата на Сатурн Слънчевата система е така устроена, че навътре от тази орбита тя може да следва собствените си закони и може да бъде независима, изтръгвайки се по определен начин от околния свят и от неговите съзидателни сили. По тази причина окултистите на всички времена са виждали в лицето на сатурновите сили това, което Слънчевата система затваря в самата себе си, което дава възможност на Слънчевата система да разгърне собствен ритъм, различен от външния ритъм, от ритъма на света извън нашата Слънчева система. В известен смисъл, в рамките на нашия организъм, слезката изпълнява подобна роля.
Действително при нашия организъм става дума не за отделяне от целия външен свят, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния.
към текста >>
Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия
външен
свят
, т.е.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността.
Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение. Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния
свят
и да се уеднакви с този
външен
свят
в такъв вид, в какъвто е самият
свят
, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
121.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния
свят
, от който
външен
свят
ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния
свят
, че получава от този
външен
свят
само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния
свят
във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този
външен
свят
.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят. Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка. Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят.
Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят.
Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е. всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи. По този начин кръвта напълно придобива способността да стане израз на вътрешното устройство на човека, на неговия вътрешен ритъм.
към текста >>
през душата си и чрез нервите поема този
външен
свят
в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния
свят
и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно. В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот. Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха.
Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
към текста >>
Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния
свят
, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този
външен
свят
първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго.
Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
към текста >>
Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с
външен
ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния
свят
чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата.
Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне.
към текста >>
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния
свят
, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически
външен
свят
, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия
свят
, ще ни отведе в над физическия
свят
.
В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения.
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
към текста >>
122.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия
външен
физически
свят
, всред който е поставен човекът.
Такъв въпрос е твърде погрешен. Защото това, което някога се е случило, то продължава да съществува в света дори и днес.
Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия външен физически свят, всред който е поставен човекът.
И наистина, всичко, което се е разиграло някога на Стария Сатурн, днес е станало твърде скрито, твърде невидимо. Обаче за човека процесите на Стария Сатурн продължават и днес. Нека да се размислим върху следното: Ние знаем, че най-дълбоката и съкровена съставна част на човешкото същество е неговият Аз5. Разбира се, за днешните хора този Аз, тази най-дълбока и съкровена част на човешкото същество е, бих казал, прекалено свръхсетивна и фактически не може да бъде възприета по никакъв начин. Че това е така, лесно можем да се убедим от факта, че днес има много теории за душата, включително и т.н.
към текста >>
123.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „
външен
"
свят
.
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят.
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят.
Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно". Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>
124.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така се чувства той в този
свят
на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този
външен
световен ред.
Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот. По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата.
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
125.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия
външен
свят
.
И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата.
Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>
126.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния
свят
.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш
свят
, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния
външен
свят
и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
С нашия вътрешен
свят
ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия
външен
свят
, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее?
С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв
външен
свят
не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това.
Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност.
Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
127.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия
външен
сетивен
свят
.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят.
Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
128.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Замислете се: Досега целия
външен
кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения
свят
, в който той живееше.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека.
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила. Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения
външен
свят
.
Виждате ли, в такива окултни школи, като например питагорейската, или други предноазиатски мистерийни центрове, учениците се подбираха преди всичко според верността си към клетвата: Да не допуснем проникването на егоистичната воля във сферите на интелекта.
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен свят.
Окултните школи, възникващи в древността и Средновековието залагаха изключително много върху това първоначално изостряне на интелекта, на силата на разума.
към текста >>
129.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
съзнанието без какъвто и да е
външен
обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този
свят
.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят. Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е.
съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят.
Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
130.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен
свят
, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от
външен
обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
Поради тази причина, мистиката доколкото тя представлява един път към окултизма не успяваше да изгради споменатото вече "съзнание без външен обект".
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен свят, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
към текста >>
131.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
До една от тези тайни се докосваме вече в самия
външен
свят
, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен свят, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
Да, според начина, по който човекът застава пред нас, той всъщност е построен от три части; и да виждаме в тези три части някакво единство това е илюзия. И тази дълбока зависимост между 12-те съставни части на човешката фигура установени вчера от нас трябва да се подраздели в три основни части, които ще наречем горен човек, среден човек и долен човек.
към текста >>
132.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия
външен
сетивен
свят
, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно.
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия
външен
свят
.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова. И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>
133.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без
външен
обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия
свят
?
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
към текста >>
134.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Фактът, че детето може да има срещу себе си един
външен
свят
, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз.
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят. Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз.
Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз.
Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях. Когато това съзнание за Аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря. Но къде се удря то?
към текста >>
135.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук положението е такова, че от духовния
свят
може да дойде на помощ един
външен
повод, за да промени хората.
Той основа един орден. Преди това този човек е водил еди напълно светски, бихме могли да кажем, един безпътен живот. Веднъж го ударила мълния. В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени.
Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората.
Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята.
към текста >>
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия
външен
свят
и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това. Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества.
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
към текста >>
136.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен
външен
свят
, обаче духовният
външен
свят
, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност.
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах.
към текста >>
137.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно, що е тогава за нас един
външен
свят
?
След смъртта ние израстваме така и в онова, част от което е тук нашето напуснато физическо тяло и тогава духовната част на космическите органи е вътре в нас.
Следователно, що е тогава за нас един външен свят?
Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За него след смъртта негов
външен
свят
е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи.
След смъртта ние израстваме така и в онова, част от което е тук нашето напуснато физическо тяло и тогава духовната част на космическите органи е вътре в нас. Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят.
За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи.
За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие.
към текста >>
Това е тогава неговият
външен
свят
: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен
свят
на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане.
Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания.
Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане.
В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята.
към текста >>
Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един
външен
свят
, нещо което те възприемат, виждат.
Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е. своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите.
Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат.
Да мислим химически закони и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като закони имат значение само за физическия свят.
към текста >>
138.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния
свят
, за да усети радост и симпатия към този
външен
свят
.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение. Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях.
Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
139.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия
външен
свят
, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл.
Защото какво настъпи тогава? Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити.
Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл.
Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята. И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ. Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
140.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия
външен
свят
.
Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога.
Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят.
Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
141.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически
външен
свят
, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава.
За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго.
Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет. Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие.
към текста >>
142.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако обаче той не успее да я отстрани по този начин или най-много успее да отстрани това, което напомня за външния сетивен
свят
, а духовното остане като
външен
факт, тогава тя е действителна.
Когато с духовните си очи човек види някаква визия и успее да я отстрани, като напрегне всички свои вътрешни сили, които вече е опознал и които той усеща като свой вътрешен свят, така да се каже, просто с вътрешния си поглед я премахне, тогава тази визия е една обикновена фантазия.
Ако обаче той не успее да я отстрани по този начин или най-много успее да отстрани това, което напомня за външния сетивен свят, а духовното остане като външен факт, тогава тя е действителна.
Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано. От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки.
към текста >>
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния
външен
свят
и се оглежда в етерното тяло.
Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло.
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво.
към текста >>
143.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато този
външен
свят
стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа.
При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта.
към текста >>
144.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния
свят
като мислене, е всъщност само
външен
, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето.
към текста >>
145.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен
външен
свят
.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела. Речено, сторено. За това става дума в духовния свят.
В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят.
Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там?
към текста >>
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява
външен
свят
, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния
свят
и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния
свят
, започва духовния разговор с обкръжаващия го
свят
на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>
146.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния
свят
като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един
външен
образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис.
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>
147.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния
свят
, доколкото ние овътрешняваме този
външен
свят
в самото възприятие.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята. Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание.
към текста >>
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше
външен
свят
, сега е станало вътрешен
свят
.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен
външен
свят
, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен
свят
; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето
външен
свят
.
Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти.
А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят.
Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този
външен
свят
, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този
външен
свят
, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този
външен
свят
.
Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо. Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото. Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти. Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят.
Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи. И сега той знае: Ти живееш сега себе си в твоето астрално тяло. И човек така изживява себе си в своето астрално тяло вън от физическото тяло, че оживява съдържателно това, което той по-рано само се е чувствувал.
към текста >>
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като
външен
свят
: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното. Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите. Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло.
към текста >>
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става
външен
свят
, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен.
към текста >>
148.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние мислим върху тях, като една част от този
външен
свят
остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия.
Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
към текста >>
149.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един
външен
свят
това, което сам е родил.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас. Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено.
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил.
Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
към текста >>
Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него
външен
свят
и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния
свят
, което за физическия
свят
е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия
свят
, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият.
Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
към текста >>
Чрез това елементалните същества стават действителни за нас, чрез това ние все повече и повече ги възприемаме това, което съществува действително там навън като
външен
духовен
свят
вън от нас.
Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята. Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
Чрез това елементалните същества стават действителни за нас, чрез това ние все повече и повече ги възприемаме това, което съществува действително там навън като външен духовен свят вън от нас.
към текста >>
И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един
външен
свят
.
Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ.
И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят.
И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо.
към текста >>
Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един
външен
свят
, един
външен
свят
, който обаче все пак е един вътрешен
свят
, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят.
Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо. Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност. Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят.
към текста >>
150.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но казахме, че копнежът към един
външен
свят
отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина.
Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването.
към текста >>
По този начин за нас става възможно да виждаме сега един
външен
свят
от съвършено особен род.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род.
Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>
Този
външен
свят
, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род.
Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания.
Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>
Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един
външен
свят
, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания.
Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>
Вчера аз го описах: Там, където нашият копнеж за един
външен
свят
трябва да бъде най-голям, защото най-много сме навлезли в самотността, там онова, което всъщност се вълнува и тъче само в духовните светове, живее само в духовните светове, там Духът е този, който пристъпва към нас и превръща нашия копнеж в един вид душевна светлина.
Едно нещо обаче е от особено значение.
Вчера аз го описах: Там, където нашият копнеж за един външен свят трябва да бъде най-голям, защото най-много сме навлезли в самотността, там онова, което всъщност се вълнува и тъче само в духовните светове, живее само в духовните светове, там Духът е този, който пристъпва към нас и превръща нашия копнеж в един вид душевна светлина.
До този момент ние трябва да запазим връзката с нашия Аз. Ние трябва да запазим така да се каже спомена: Ти беше на Земята този Аз. Този Аз трябва да остане като спомен в душата. Че имаме силата да сторим това в нашия цикъл на времето, то е свързано с факта, че Христос донесе в земната аура силата, която иначе не бихме могли да донесем от земния живот, силата, която ни прави способни да запазим спомена за нашия Аз до мировия среднощен час. Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят.
към текста >>
Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът
Свят
и идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен
свят
като с един
външен
свят
; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния
свят
.
За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс. Той ни дава възможност да не забравим нашия Аз до настъпването на мировия среднощен час на съществуването. После в мировия среднощен час на съществуването идва при нас Духът. До тогава ние сме запазили спомена за нашия Аз.
Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят.
Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък. Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето. Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>
151.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия
външен
свят
.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие. И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство.
Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
Това е било всъщност чудесно изобразено в живописта. На кого не би направило огромно впечатление „Христос като съдия на последния съд" например върху една такава картина, каквато е тази на Микеланджело в Сикстинската Капела? Какво стои в основата на това?
към текста >>
152.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки
външен
физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния
свят
.
Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата. В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо.
Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят.
Не само Съществата са протакани от нещо свръхсетивно; цялото Битие е проникнато и протъкано от невидими свръхсетивни сили.
към текста >>
153.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във
външен
природен
свят
.
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим. Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост.
Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като
външен
природен
свят
.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха.
Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във
външен
свят
.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас.
И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един
външен
свят
.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
154.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И всичко онова, което се разразява по чисто
външен
начин в условията на физическия
свят
, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси.
Обаче в момента, в който можем да си кажем: Искаме да стигнем до правилното разбиране не чрез умуване, а като се доберем на духовните импулси тогава изобщо не е нужно да умуваме. Тогава ние знаем: тези духовни импулси ще ни доведат до правилното разбиране, стига само да им се доверим, и те ще ни доведат до онези исторически течения, които се простират върху цели столетия, върху цели хилядолетия. Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени.
И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси.
Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата. Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове. Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
155.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Следователно в условията на физическия
свят
физическото тяло може да бъде разглеждано по чисто
външен
начин.
Скъпи мои приятели, бих искал да кажа още нещо към четирите лекции върху свободата и необходимостта, които, малко или много, образуват едно свързано цяло. Да разгледаме още веднъж една от основните антропософски истини, истината за съставните части на човека, нещо което стана доста обичайно за нас през последните години; и така, засега ние разглеждаме човека като изграден от четири съставни части от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Когато първоначално се придържаме към това, което на физическия свят е присъщо за всеки човек, ние можем да кажем: В обикновеното будно състояние най-напред ние имаме нашето физическо тяло. Ние стигаме до нашето физическо тяло поради това, че можем, естествено, да го разглеждаме външно с нашите сетива, защото всеки друг, който се намира заедно с нас във физическия свят, би постъпил по същия начин и би се съгласил с нас относно съждението: това физическо тяло е тук, то съществува.
Следователно в условията на физическия свят физическото тяло може да бъде разглеждано по чисто външен начин.
Обаче, както бихме се убедили, макар и след кратък размисъл, етерното тяло далеч не може да бъде разглеждано по съшия начин. То не се поддава на обикновеното физическо наблюдение. Също така не се поддава на обикновено физическо наблюдение и астралното тяло, а още по-малко се поддава на такова наблюдение човешкият Аз, защото онова, което е Азът, не може да бъде разглеждано отвън и никой не може да назове неговото име отвън. Ако някой би произнесъл по Ваш адрес думата „Аз“, Вие никога не бихте си помислили, че това се отнася за самите Вас. Само отделният човек може да произнесе думата „аз“ и да я отправи към собствената си личност.
към текста >>
156.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Скъпи мои приятели, разтърсващо преживяване е за този, който навлиза в духовния
свят
, да посети, да придружи мъртвите, с които може да се осъществи контакт, да проследи не само индивидуалния живот на мъртвия между смъртта и ново раждане, а също и това, което мъртвият вижда, това, което от него като етерно тяло е втъкано в света, който сега за него представлява
външен
обективен
свят
, също така да наблюдава това, което е отдал на етерния
свят
.
Скъпи мои приятели, разтърсващо преживяване е за този, който навлиза в духовния свят, да посети, да придружи мъртвите, с които може да се осъществи контакт, да проследи не само индивидуалния живот на мъртвия между смъртта и ново раждане, а също и това, което мъртвият вижда, това, което от него като етерно тяло е втъкано в света, който сега за него представлява външен обективен свят, също така да наблюдава това, което е отдал на етерния свят.
И става така, че мъртвите могат да се преживеят по един двустранен начин. От мъртвия може да се изживее онова, което е отдал на етерния свят, може да се изживее и това, което представлява неговото съзнание след смъртта.
към текста >>
Мисловното се превръща във
външен
свят
.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло.
Мисловното се превръща във външен свят.
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз.
към текста >>
157.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И казано по
външен
начин: това изглежда величаво и възвишено поради факта, че около нас изгрява един нов
свят
.
А с това е свързано и още нещо. Малко трудно се говори за такива неща, защото, както казах, тук, във физическия свят, няма съответстващи опитности, но трябва да се опитваме да описваме нещата такива, каквито са. Когато в продължаващия след смъртта живот наблюдаваме смъртното битие, имаме усещане и впечатление, че там, където сме умрели, вече няма пространство, че там няма нищо. Това, както се каза, е трудно за описване, но е така: там е нищото.
И казано по външен начин: това изглежда величаво и възвишено поради факта, че около нас изгрява един нов свят.
От всички страни напира прииждащият духовен свят, но нищото е там, където сме умрели. Така, теоретично описано, нещата звучат ужасяващо, но в усещането след смъртта няма нищо ужасяващо. В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо. Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света. И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое.
към текста >>
Виждаме, че то принадлежи на нашия
външен
свят
.
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда. Ние го виждаме.
Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят.
Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме. И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят.
към текста >>
И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен
свят
е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен
външен
свят
.
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда. Ние го виждаме. Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят. Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме.
И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят.
към текста >>
158.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един
външен
свят
,
свят
, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с духовния свят. Сигурно знаете, че тук, във физическия живот, можем да имаме опитности, протичащи в кратки срокове от време, например в рамките на един ден или няколко часа, които обаче имат за нас много по-голямо значение, отколкото опитности, направени в дълъг период от време, в период от месеци, дори години. Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното.
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
159.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия
свят
, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия
свят
като дишащи
външен
въздух същества.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
към текста >>
160.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд
външен
министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял
свят
, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик.
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл!
Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик.
И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не. Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава! Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното:
към текста >>
161.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния
свят
между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по
външен
, насилствен начин.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек. Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората.
Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин.
Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят.
към текста >>
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното
външен
свят
, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно.
Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене. Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена. Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота.
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно.
Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
162.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Сега това е за нас външният
свят
, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ
външен
свят
.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер.
Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят.
Вътрешното е станало външно.
към текста >>
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия
свят
на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен
свят
на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов
външен
свят
.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците.
към текста >>
163.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен
свят
и осъзнаването на този
външен
сетивен
свят
чрез представите, тоест когато мислим.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни.
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим.
В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>
164.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това сякаш е отражение,
външен
израз на по-рано станалото в духовния
свят
.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време. Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план.
Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят.
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения. В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>
165.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнаваните лесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния
външен
свят
; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен
свят
и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен
свят
.
Защото ние можем да сме будни само благодарение на правилното мислене. Да, ние имаме нужда да сме будни, да живеем в будност. И ако антропософията иска да изпълни своите задачи, преди всичко ти трябва да подтикне хората към пълна будност. Защото ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува единствено от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи. Човечеството може да постигне пълна и съвършена будност, само ако съумее да си изгради понятия и идеи за духовния свят, който ни обгръща от всички страни, също както ни обгръщат въздухът, водата, Слънцето, звездите, Луната и т.н.
Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнаваните лесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния външен свят; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен свят и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен свят.
към текста >>
166.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Предварително се знае,че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия
външен
свят
.
Под името "съвременна епоха" аз разбирам много по-голям отрязък от време, включващ десетки години назад и десетки години напред. Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много отношения ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество.
Предварително се знае,че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия външен свят.
Против нея ще се изправят всички наука, религия, култура! Затова и първоначално антропософските истини ще изглеждат на съвременния човек като нещо неправдоподобно, изопачено, като нещо глупаво и безразсъдно.
към текста >>
167.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества
външен
свят
, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят. Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят.
За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
към текста >>
168.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И когато изследваме процесите на духовния
свят
, намерили своя
външен
израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния
свят
, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
към текста >>
169.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен
външен
свят
.
Това, което нарекох душевно развитие, преминава от обикновеното съзнание към съзерцаващото съзнание. За него говоря в моята книга «За загадката на човека». Това съзерцаващо съзнание дава възможност да имаме имагинативни познания. Тези имагинативни познания не показват външно сетивното, а показват в самия човек това - сега нямам предвид останалия свят, - което не може да се възприема сетивно. За да не се породят недоразумения, в последно време нарекох тяло на изграждащите сили19 това, което може да се възприеме първоначал-но при такова събудено познание.
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят.
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят. Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот.
към текста >>
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния
външен
свят
.
За него говоря в моята книга «За загадката на човека». Това съзерцаващо съзнание дава възможност да имаме имагинативни познания. Тези имагинативни познания не показват външно сетивното, а показват в самия човек това - сега нямам предвид останалия свят, - което не може да се възприема сетивно. За да не се породят недоразумения, в последно време нарекох тяло на изграждащите сили19 това, което може да се възприеме първоначал-но при такова събудено познание. То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят.
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят.
Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот. Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите.
към текста >>
170.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Човекът днес се плаши от усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв
външен
обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в свръхсетивния
свят
.
Според това, което светът представлява сега в развитието на човечеството, можем да отделяме онова, което иначе бихме носили като в сън само в нас, единствено като си усвояваме духовни понятия, тези духовни понятия, толкова неудобни тук за човека, понеже той трябва малко да се напрегне, да направи малко повече усилие, отколкото при обикновените понятия. Ако ги усвоим тук, след смъртта те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да опознаем, да прозрем духовния свят. Това е много важно. Хората намират за неудобно днес да усвояват духовни понятия. Те посещават събирания, където им се представят всякакви снимки или други подобни, за да мислят колкото се може по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива неща, които иначе винаги се намират пред очите им.
Човекът днес се плаши от усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв външен обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в свръхсетивния свят.
Но там те са силите, които ни дават реалността на света.
към текста >>
171.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ
свят
: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия
външен
свят
.
Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога. Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене. В мене се явяват мисли. Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин.
Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят.
Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях. Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани. Например Хегел представлява един класически случай за това. Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично.
към текста >>
172.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме
външен
свят
, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е. ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>
173.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние преработваме след това този възприеман
външен
свят
чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата.
Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент.
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
174.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният
свят
, който вече станал
външен
.
Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен.
Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното. И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
към текста >>
И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия
външен
свят
, също така да виждат съдбата на човека на земята.
Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност. Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците.
И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята.
Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
към текста >>
175.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения
външен
свят
, отразения в съзнанието
външен
свят
.
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така.
Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
176.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния
свят
, в сблъсък с този
външен
свят
.
На пръв поглед това възражение е логично, но всъщност то е една фантазия, една измислица. Нека да си представим, че именно начинът по който се открива бъдещето, ще оживее после в една наша опитност. Така че ще се отрази не самото бъдеще, а начинът, по който то ще бъде изживяно!
А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния свят, в сблъсък с този външен свят.
И тогава човек вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако човек го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път. Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
към текста >>
177.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен
свят
, пред нас се разбулва по един
външен
начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния
външен
свят
.
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят?
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
178.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния
свят
, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен
свят
и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един
външен
свят
.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
179.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен
външен
свят
, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен
свят
.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
към текста >>
Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв
външен
свят
, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта. Да, това не е антропоморфично. Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека. Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам. Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека.
Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
180.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този
външен
свят
, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане?
В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
181.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен
свят
“ на човека се превръща във „
външен
свят
“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия свят Преходът към Бъдещия Юпитер.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на човека се превръща във „външен свят“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
към текста >>
182.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този
външен
свят
чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня. С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението.
към текста >>
„
външен
“
свят
, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар. „вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
„външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло.
Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си. Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“
свят
се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“
свят
във „
външен
“.
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим живота след като човек мине през Портата на смъртта.
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“ свят се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“ свят във „външен“.
към текста >>
Затова пък нашият „вътрешен“
свят
се превръща в наш „
външен
“
свят
.
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“.
Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят. Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен
външен
свят
.
Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият
външен
свят
ще се изгражда от нашите мисли и чувства.
Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят. Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства.
Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Външният
свят
става вътрешен
свят
, и обратно: вътрешният
свят
става
външен
.
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот.
Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен.
Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
се превръщат във
външен
свят
, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
Това формира нашият „вътрешен“ и „
външен
“
свят
в живота между смъртта и новото раждане.
По този начин от нас отпадат „субстанции“ в две направления към Земята, и така да се каже, в посока на въздушното пространство.
Това формира нашият „вътрешен“ и „външен“ свят в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
А Вашият „
външен
“
свят
, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства.
Представете си живо особеностите на Вашето обкръжение, каквото е то между смъртта и новото раждане. Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“ свят.
А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства.
Само че в случая Вие не поглеждате навън към света, а навътре към Земята, която Ви залива с тези Ваши вътреш ни мисли. Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето. Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва.
към текста >>
Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“
свят
става „
външен
, а „външният“
свят
„вътрешен“.
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е. наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото. А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“ свят става „външен, а „външният“ свят „вътрешен“.
към текста >>
След смъртта този вътрешен
свят
се превръща във
външен
свят
.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят.
След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен
свят
надвисва над човека като негов
външен
свят
, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
183.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния
външен
свят
.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“
свят
става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“
свят
става „
външен
“.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят.
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“.
А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
184.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия
външен
свят
цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло. Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос.
В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния
свят
, но и за почваме да приемаме този
външен
свят
в себе си.
Но да продължим нататък.
Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния свят, но и за почваме да приемаме този външен свят в себе си.
Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен свят“ и живеехме само там. Обаче сега ние приемаме външния свят в себе си. И тук трябва да сме съвсем наясно, че всичко, което човек приема отвън е донякъде нещо чуждо и несъвместимо с него.
към текста >>
185.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние се потопяваме в този
външен
, реален
свят
, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него.
Ние се потопяваме в този външен, реален свят, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него.
Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното. Там ние се намираме в действителния свят. Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи.
към текста >>
186.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Животът на този мъж, чийто
външен
аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния
свят
.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
187.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият
външен
свят
.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси.
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас. Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче ние знаем, че си създаваме от този
външен
свят
образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия
свят
, като този, който е сега нашият
външен
свят
тук, на Земята.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия
външен
свят
.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят.
На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
И единственият
външен
свят
, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята. Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите.
И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият
външен
свят
, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас. Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият
външен
свят
; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>
188.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което за нас е
външен
свят
в земното битие, става вътрешен
свят
, когато се намираме в извънземното битие.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане. Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Това, което е
външен
космически
свят
по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен
свят
, когато се намираме в извънземното съществуване.
Това, което е външен космически свят по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен свят, когато се намираме в извънземното съществуване.
към текста >>
189.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния
свят
и имаме около нас именно един
свят
със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен
външен
свят
.
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това е главното в нашите изживявания между раждането и смъртта.
към текста >>
Външен
свят
там е всъщност вътрешен
свят
, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних.
Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това. И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане. И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас.
Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних.
към текста >>
Като
външен
свят
той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си.
Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
към текста >>
190.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
външен
свят
, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен
свят
.
Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло. Приблизително така са поставени и нещата по време на съня. От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н.
външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
И какво застава пред нас в духовния
свят
като обкръжение, като
външен
свят
?
И какво застава пред нас в духовния свят като обкръжение, като външен свят?
Да, скъпи приятели, тогава пред нас застава това, което сега са нашите вътрешни органи и системи. Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е.
към текста >>
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия
външен
свят
, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека.
И какво застава пред нас в духовния свят като обкръжение, като външен свят? Да, скъпи приятели, тогава пред нас застава това, което сега са нашите вътрешни органи и системи.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека.
Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение. Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
191.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия
външен
свят
, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята.
От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества. Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер. Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното.
Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята.
След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята. Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога.
към текста >>
192.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия
външен
свят
, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива.
към текста >>
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния
външен
свят
, пред нас ще се открие един цял вълшебен
свят
от различни имагинации.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот. Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
Сетивните зони в нас са почти един завършен
външен
свят
.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид.
Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят.
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия
външен
свят
.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят.
Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят.
Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно. А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят.
към текста >>
Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия
външен
свят
, от целия Космос.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си.
Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос.
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека.
към текста >>
нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния
свят
, а с един траен спомен за този
външен
свят
.
Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е.
нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят.
Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>
193.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние виждаме как през летните месеци растителният
свят
променя своя
външен
облик; животинският
свят
също, особено низшият животински
свят
, насекомите.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси.
Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите.
Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса. Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса. Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
194.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният
външен
свят
.
А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите.
Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят.
Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този
свят
на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия
външен
свят
.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
към текста >>
196.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В предисторическата епоха битката на Михаил с Дракона трябваше, бих казал, да се разположи в обективния
външен
свят
.
Но ситуацията за хората от 18. столетие се промени в сравнение със ситуацията от предисторическата епоха, когато човекът още не съществуваше.
В предисторическата епоха битката на Михаил с Дракона трябваше, бих казал, да се разположи в обективния външен свят.
Обаче сега Драконът не може да бъде намерен никъде във външния свят. И къде се намира сега Драконът, къде да го търсим? Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът. Следователно, ако Михаил искаше да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където той победи Дракона или мировия Звяр във външната природа, сега той трябваше да пренасочи своята битка в дълбините на самата човешка природа.
към текста >>
197.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като
външен
физически израз на духовния
свят
.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
198.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни
външен
свят
, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество.
Предположете, че приемаме в нас нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък до там, че да се получи следното. Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина.
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество.
Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
към текста >>
199.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в живота ни нещо, което ни препълва с усещания: външният
свят
е вътрешен
свят
, а вътрешният -
външен
.
Разбира се, нещичко човек постига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н. Старае се да прави такава физиономия, каквато е имал на осем години, когато леля му е давала бонбонче и т.н.
Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в живота ни нещо, което ни препълва с усещания: външният свят е вътрешен свят, а вътрешният - външен.
към текста >>
200.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния
свят
и да си казва, сега от този
външен
свят
, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този
свят
, от който имаме нашата външна телесност, в този
свят
нещо постоянно отмира.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира.
И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух. Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
201.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни
свят
, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш
външен
живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
към текста >>
202.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния
външен
свят
.
Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма.
Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния външен свят.
Той навсякъде искаше нагледност в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно. Той изискваше наблюдение, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин. Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи. Той искаше да действа върху възпитанието на хората чрез ударната сила. Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер.
към текста >>
203.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния
свят
, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този
външен
живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него.
Обаче цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси насочени навън, а жизнените интереси са се насочили навътре.
Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него.
Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното във външния живот.
към текста >>
204.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния
свят
, тя е записана всъщност в етерния
свят
, който представлява външната страна на астралния
свят
, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален
външен
свят
.
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме.
Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят.
Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.
към текста >>
205.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния
външен
свят
.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят.
Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят. И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т.
към текста >>
Те ни свързват с онова, което е духовен
външен
свят
.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят.
И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т. н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съществата на втората йерархия. Това там е нашето обкръжение. Но този заобикалящ ни духовен свят не е в същия смисъл предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества; всичко живее и то живее по духовен начин. Между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме не само същества и неща, а се научаваме да познаваме същества и делата, които те извършват помежду си.
към текста >>
206.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен
свят
става
външен
свят
; това, което досега е било
външен
свят
става вътрешен
свят
.
За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал.
Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят.
От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли.
към текста >>
207.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден
свят
, от всички звездни движения и процеси, това е нашият
външен
свят
в слънчевото съществуване.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека.
Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот.
към текста >>
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като
външен
свят
.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят.
Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие.
към текста >>
208.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което досега е било мой физически вътрешен
свят
, става мой
външен
свят
, а всичко, което по-рано е било
външен
свят
, става мой вътрешен
свят
.
В момента, когато се напусне физическото тяло, се преминава във всичко това, което се намира извън физическото тяло. Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и след това всичко друго, което ме заобикаля. Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа.
Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят.
Така също и моралното става мой външен свят. Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение.
към текста >>
Така също и моралното става мой
външен
свят
.
В момента, когато се напусне физическото тяло, се преминава във всичко това, което се намира извън физическото тяло. Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и след това всичко друго, което ме заобикаля. Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа. Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят.
Така също и моралното става мой външен свят.
Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него.
към текста >>
209.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой
външен
свят
, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>
Всичко, което тук на Земята сме имали като наш
външен
свят
там става наш вътрешен
свят
.
От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане.
Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят.
Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>
А
външен
свят
за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа.
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах.
А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа.
Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят. В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
към текста >>
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия
свят
, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този
външен
свят
.
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп.
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
към текста >>
210.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия
външен
свят
.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят.
Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
към текста >>
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния
свят
, понеже по един
външен
, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии.
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
към текста >>
211.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той влиза в този
свят
чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия
външен
живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния
свят
на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този
външен
свят
на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
към текста >>
212.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един
външен
свят
.
Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят.
Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят.
В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели. Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите. Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите. С това той получава посредници за по-висшите йерархии.
към текста >>
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия
свят
, така и посветеният се научава да познава добре същинския
външен
свят
, света на Ангелите.
Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели. Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите.
С това той получава посредници за по-висшите йерархии.
към текста >>
213.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния
външен
свят
и си съставях представи за тях.
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях.
През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
към текста >>
214.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия
външен
свят
.
В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас.
Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят.
Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание?
към текста >>
215.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния
свят
и сега съзерцава като
външен
обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
към текста >>
216.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас
външен
свят
.
И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
към текста >>
217.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния
свят
действува върху нас с неговите впечатления, тогава този
външен
свят
действува върху нас с неговите впечатления, тогава този
външен
свят
затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ.
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното.
към текста >>
218.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един
свят
на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни
външен
свят
в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
219.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в квартата човекът не усеща физическия
външен
свят
, а духовния
свят
, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм.
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
220.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Едва с течение на времето човек се е развил така, че да възприема в себе си онова, което преди му се е представяло като обективен
външен
свят
.
Едва с течение на времето човек се е развил така, че да възприема в себе си онова, което преди му се е представяло като обективен външен свят.
Това е станало постепенно в развитието на човека. Ако се върнем наистина далеч назад в човешкото развитие, ако се върнем до старото атлантско време преди атлантската катастрофа, ви моля да си представите човешкото същество от атлантската епоха така, както съм го описал в „Тайната наука“ или в „Из хрониката на Акаша“ Тези хора бяха устроени съвсем различно. Тях-ната телесна субстанция беше по-фина, отколкото стана по-късно, в следатлантската епоха. Ето защо душевното беше - всичко това съм описал в книгите - в едно напълно друго отношение със света. И тези атлантци преживяваха света по коренно различен начин.
към текста >>
221.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия
свят
човешко същество и видимия
външен
свят
.
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия свят човешко същество и видимия външен свят.
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес.
към текста >>
222.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От една страна имаме разсъдъчната способност, която, естествено, следва да се произнася върху обективния
външен
свят
.
Подобен спор ни подсказва, че нито един от двамата не е прав, понеже нито психологът, нито логикът допускат взаимно преливане на душевните процеси. Помислете само, какво всъщност трябва да наблюдаваме в този случай.
От една страна имаме разсъдъчната способност, която, естествено, следва да се произнася върху обективния външен свят.
Твърдението, че човекът трябва да бъде добър, не бива да зависи от нашите субективни чувства. Следователно, съдържанието на съждението трябва да бъде обективно. Но когато упражняваме нашата разсъдъчна способност се намесва и нещо друго. Нещата, които са обективно верни, са все още неосъзнати в нашата душа. Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си.
към текста >>
223.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по
външен
и конвенционален път, няма нищо общо с духовния
свят
.
Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във физическия свят с точно определени телесни качества.
Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния свят.
С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция. То съществува само тук на Земята.
към текста >>
224.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един
външен
свят
.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух. Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година. Само трябва да умеем да усетим това в детето.
Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
225.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Там той намери един
външен
свят
.
Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа.
Там той намери един външен свят.
Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят.
към текста >>
226.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния
свят
, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно
външен
орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>
Виждате, целият
външен
свят
, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него.
И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване. Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце.
Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него.
И така можем да достигнем до един странен образ: до образа на човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздействува външно върху нас според обхвата на тялото, синтезиране а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа е натъпкана в сърцето (вж. рис.17). Тук Вие достигате до важната представа, която бихме могли да изразим приблизително по следния начин: вие поглеждате към света, виждате околността и се опитвате: Какво има в тази околност?
към текста >>
227.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му
външен
свят
и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси.
посочи, че всъщност химията на бъдещето би трябвало да се превърне в нещо съвсем различно, и как при това непрекъснато бе споменавана думата "физиология", което доказва, че трябва да бъде хвърлен мост между химичното и физиологичното. При това непрекъснато трябваше да мисля за най-различни неща, които естествено там, където става дума за публични лекции, днес все още не могат да бъдат казани изцяло, защото не достигат предварителните условия за разбирането им. Та нали въглерода го откриваме и в природата извън човека бих желал тук да кажа в природата, привидно намираща се извън човека. Защото какво всъщност от голямата природа не се съдържа в човека? Всъщност нищо, защото всичко онова, което засега ни се представя като разположено в извън човешката природа като нещо извън човешко, то в хода на човешкото развитие е било изнесено извън човека, било е отстранено от човека.
Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси.
Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси. Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К. и това, което в неделя д-рШ. любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането. Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е.
към текста >>
228.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този
външен
свят
в неговите раз лични субстанции, доколкото този
свят
може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека.
Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
229.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния
външен
свят
, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава.
И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния.
Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава.
Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност. Ако човек получи мигренозен пристъп, да кажем, преди да трябва да излезе на театралната сцена, и ако човек предпочете да си навреди, вместо да не излезе на сцената, тогава това, което казвам, може да бъде наблюдавано особено ясно; упояването на това, което всъщност не би трябвало да бъде упоено.
към текста >>
230.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този
външен
свят
в неговите различни субстанции, доколкото този
свят
може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека.
Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
231.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото така ние получаваме подтик да изследваме външния
свят
, начина, по който този
външен
свят
проявява себе си в акта на солеобразуване и образуването на живак.
Виждате ли, необходимо е по този начин да погледнем в протичащите процеси.
Защото така ние получаваме подтик да изследваме външния свят, начина, по който този външен свят проявява себе си в акта на солеобразуване и образуването на живак.
Ние формено можем да четем във външния свят онова, което би трябвало да се извърши във вътрешността на организма. Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този външен свят. След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане.
към текста >>
Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този
външен
свят
.
Виждате ли, необходимо е по този начин да погледнем в протичащите процеси. Защото така ние получаваме подтик да изследваме външния свят, начина, по който този външен свят проявява себе си в акта на солеобразуване и образуването на живак. Ние формено можем да четем във външния свят онова, което би трябвало да се извърши във вътрешността на организма.
Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този външен свят.
След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
към текста >>
Там отвъд неговата чревна дейност в сферата на лимфо и кръвотворната дейност, сега е разположена един вид земна дейност, един вид
външен
свят
, един вътрешен
външен
свят
.
Необходимо е да изследвате nux vomica при махмурлук, и тогава ще видите какво въздействие има тя. Всички останали въздействия могат да бъдат лесно пренебрегнати, ако наблюдаваме въздействието на nux vomica върху човека махмурлия. При махмурлук се извършва едно истинско обръщане на цялата човешка органична дейност. Та нали махмурлукът представлява продължение на процес, протичащ изцяло в първия тракт на храносмилателната дейност. Махмурлукът настъпва, когато това, което при напиване с вино или с бира, или с шампанско, протича до приемането на веществата от лимфои кръвотворните процеси, когато това премине в тези процеси; тогава тези области в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтварят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните процеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да възприема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дейност.
Там отвъд неговата чревна дейност в сферата на лимфо и кръвотворната дейност, сега е разположена един вид земна дейност, един вид външен свят, един вътрешен външен свят.
Човекът е превърнал себе си във вътрешен външен свят и възприема по един ужасен начин всичко, което е вътре в него, и което никак не го смущава, когато го въз приема отвън, защото неговата вътрешност не е пригодена към това, да се превръща в Земя, неговата вътрешност е призвана тъкмо на това, да се оттегля от тази Земя. В този случай, обаче човекът си изгражда вътре в себе си една истинска Земя, нещо, което всъщност би било много по-подходящо, ако можехме да го извадим изцяло навън и ако имахме наоколо хора, които сетивно да го възприемат, които биха могли да го възприемат отвън. Ала в този случай човекът има възможност да възприема със своята разположена повече към вътрешността вътрешност.
към текста >>
Човекът е превърнал себе си във вътрешен
външен
свят
и възприема по един ужасен начин всичко, което е вътре в него, и което никак не го смущава, когато го въз приема отвън, защото неговата вътрешност не е пригодена към това, да се превръща в Земя, неговата вътрешност е призвана тъкмо на това, да се оттегля от тази Земя.
Всички останали въздействия могат да бъдат лесно пренебрегнати, ако наблюдаваме въздействието на nux vomica върху човека махмурлия. При махмурлук се извършва едно истинско обръщане на цялата човешка органична дейност. Та нали махмурлукът представлява продължение на процес, протичащ изцяло в първия тракт на храносмилателната дейност. Махмурлукът настъпва, когато това, което при напиване с вино или с бира, или с шампанско, протича до приемането на веществата от лимфои кръвотворните процеси, когато това премине в тези процеси; тогава тези области в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтварят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните процеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да възприема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дейност. Там отвъд неговата чревна дейност в сферата на лимфо и кръвотворната дейност, сега е разположена един вид земна дейност, един вид външен свят, един вътрешен външен свят.
Човекът е превърнал себе си във вътрешен външен свят и възприема по един ужасен начин всичко, което е вътре в него, и което никак не го смущава, когато го въз приема отвън, защото неговата вътрешност не е пригодена към това, да се превръща в Земя, неговата вътрешност е призвана тъкмо на това, да се оттегля от тази Земя.
В този случай, обаче човекът си изгражда вътре в себе си една истинска Земя, нещо, което всъщност би било много по-подходящо, ако можехме да го извадим изцяло навън и ако имахме наоколо хора, които сетивно да го възприемат, които биха могли да го възприемат отвън. Ала в този случай човекът има възможност да възприема със своята разположена повече към вътрешността вътрешност.
към текста >>
232.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия
външен
свят
.
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят.
Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека. В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система.
към текста >>
233.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един
външен
и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния
свят
, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното.
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси.
Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един външен и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния свят, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното.
Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в следващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата. За тази цел е необходимо преди всичко да разберем влиянието на Кармата по отношение на патологичното и по отношение на ясновидството.
към текста >>
234.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него
външен
минерален
свят
, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис.
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е.
към текста >>
235.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и
външен
свят
с будна познавателна смелост.
Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
236.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния
свят
тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този
външен
свят
на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие.
Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
237.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния
външен
свят
.
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят.
Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки. Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност. Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи определен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас. Но днес е дошло времето, когато трябва да научим нещо от това явление.
към текста >>
Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния
свят
, между нашата вътрешност и сетивно-физическия
външен
свят
, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията.
Що значи това?
Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията.
Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия. Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам атоми, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята. Тук става нещо забележително, нещо странно.
към текста >>
Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния
свят
, отколкото когато на този
външен
свят
, на нещата в този
външен
свят
приписваме други качества.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма.
Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
238.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
. . . .срещу духовния
външен
свят
.
Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете .
. . . .срещу духовния външен свят.
Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
239.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния
външен
свят
, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо. Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят.
Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света.
Това е към едната страна.
към текста >>
240.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния
свят
излиза нещо, което може и да не съответства на този
външен
свят
.
Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание.
И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят.
Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>
241.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания
външен
свят
.
Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти.
Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят.
Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
242.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия
външен
свят
.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма. Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Виждате ли, обкръжаващия ни
външен
свят
, към който самите ние, бидейки физически хора, принадлежим, го разделяме на минерално царство, растително царство, животинско царство, а на човека гледаме като на венец на този физически
свят
, на тези природни царства.
Ако искаме сега да отидем по-нататък, трябва да разгледаме и други отношения, които ни се откриват в действителността. Обръщам вниманието ви към нещо, което вътрешно много е свързано с това, което сега описах.
Виждате ли, обкръжаващия ни външен свят, към който самите ние, бидейки физически хора, принадлежим, го разделяме на минерално царство, растително царство, животинско царство, а на човека гледаме като на венец на този физически свят, на тези природни царства.
Но ако искаме да си съставим представа, колко близко е това, което сега присъединихме към въздействието на небесните явления, трябва да погледнем и към нещо друго.
към текста >>
243.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения
външен
свят
, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас.
Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате.
Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления.
към текста >>
244.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
От двете, този
външен
свят
е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
245.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния
свят
, защото бяха забравили, че човекът е също част от този
външен
свят
.
Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
246.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче разглеждайки този напълно осветен
външен
свят
, е трудно да го разбереш.
Ето как стои работата с окото: представете си, че върху окото действа външният свят, то е осветено. Външният свят се представя по-добре, когато е осветен. Във всеки случай през деня външният свят, в който се намирате, е осветен.
Обаче разглеждайки този напълно осветен външен свят, е трудно да го разбереш.
Правилно разбиране достигаме, когато си представим наполовина осветения външен свят, сутрин и вечер, когато виждате около себе си утринната и вечерната заря. Утринната и вечерната заря са особено поучителни, те дават повече материал за изучаване.
към текста >>
Правилно разбиране достигаме, когато си представим наполовина осветения
външен
свят
, сутрин и вечер, когато виждате около себе си утринната и вечерната заря.
Ето как стои работата с окото: представете си, че върху окото действа външният свят, то е осветено. Външният свят се представя по-добре, когато е осветен. Във всеки случай през деня външният свят, в който се намирате, е осветен. Обаче разглеждайки този напълно осветен външен свят, е трудно да го разбереш.
Правилно разбиране достигаме, когато си представим наполовина осветения външен свят, сутрин и вечер, когато виждате около себе си утринната и вечерната заря.
Утринната и вечерната заря са особено поучителни, те дават повече материал за изучаване.
към текста >>
247.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Този
външен
свят
го изгаря.
Но външният свят не прави това за мен. Външният свят не възстановява в мен това, което съм изгорил. Достатъчно е само да погледнете какво става с трупа на човека. Той е напълно предоставен в разпореждане на външния свят.
Този външен свят го изгаря.
Външният свят изгаря тялото. Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват. Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне. Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо.
към текста >>
248.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този
външен
свят
.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
към текста >>
249.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес ние трябва да го преведем: поле, на което човек действа, земният
външен
свят
.
Освен това, върху него действат силите на самата Земя (стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата Земя действат върху него. Това е «малкут».
Днес ние трябва да го преведем: поле, на което човек действа, земният външен свят.
«Малкут» - това е поле. Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут». Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни. Съвременните названия вече не съответстват на усещанията на древния евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата Земя.
към текста >>
250.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Подобно на птица, разтваряща перата си, то става
външен
свят
(показва го на рисунката - Рис. 16).
За него обаче ние нищо не знаем, то е съвсем неизвестно. Но даденото «нещо в себе си» оказва въздействие върху нашето око. Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни.
Подобно на птица, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16).
За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво.
към текста >>
251.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате тази противоположност: индусите са били тук, а китайци тук, по-горе; китайците са били народ трезв,
външен
, те съвсем не са живеели вътре, във вътрешния
свят
.
Виждате тази противоположност: индусите са били тук, а китайци тук, по-горе; китайците са били народ трезв, външен, те съвсем не са живеели вътре, във вътрешния свят.
Индусите са били народът, който напълно е насочвал погледа си навътре, разглеждал е отвътре физическото тяло на човека, което се явява духовно.
към текста >>
НАГОРЕ