Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
99
резултата от
20
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Вълк
'.
1.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ
вълк
?
Това става ясно веднага щом физическите органи са отстранени от Аза и той може да възприема това, което е от духовно естество. Тези Същества се явяват като гротескни образи и карикатури на всичко, което преди това човек е имал като сетивно познание. За свръхсетивното наблюдение светът на пречистващия огън е населен с такива Същества, чийто изглед е ужасяващ и поражда истинска болка; тяхната радост се състои в това, да унищожават, страстта им е насочена към такова зло, пред което злото на сетивния свят е съвсем незначително. Всичко, което човек внася в света под формата на тези горещи желания, се явява като храна за тези Същества, от която тяхната мощ непрекъснато расте и укрепва. Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят.
Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк?
Какво възприемат я духовните сетива в случая? Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания. Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания. Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк. Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна.
към текста >>
Можем да наречем външната форма на
вълк
а едно въплъщение на тези горещи желания.
Всичко, което човек внася в света под формата на тези горещи желания, се явява като храна за тези Същества, от която тяхната мощ непрекъснато расте и укрепва. Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят. Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк? Какво възприемат я духовните сетива в случая? Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания.
Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания.
Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк. Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела.
към текста >>
Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически
вълк
.
Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят. Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк? Какво възприемат я духовните сетива в случая? Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания. Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания.
Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк.
Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела. Човекът има по-висши наслади, понеже към трите тела се прибавя и Азът.
към текста >>
2.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вълк
ът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
към текста >>
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на
вълк
а Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка.
Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка.
Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна.
към текста >>
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато
вълк
а Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край.
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят. Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих.
към текста >>
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато
вълк
ът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят.
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти. Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура.
към текста >>
Единството на езиците беше огромна сила това беше именно
вълк
ът Фенрис.
От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания. Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати.
Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
към текста >>
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат
вълк
а Фенрис, т.е.
Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е.
трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
към текста >>
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на
вълк
а Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците.
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние.
към текста >>
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на
вълк
а Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за
вълк
а Фенрис.
Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби.
Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис.
В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората. Когато атлантците постепенно се подготвиха за следващата следатлантска епоха, се стигна и до нещо друго. Отделните нива на съзнание у хората бяха съвсем различни по времето на древна Атлантида от днешните. Днес вече говорихме за това, че все още беше налице определена степен на ясновидство, то обаче беше причина атлантецът да не познава разликата между будно и спящо състояние, така както ние я познаваме днес.
към текста >>
Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на
вълк
а, от това се развиват зародишите на залезът на боговете.
Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните.
Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете.
Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си.
към текста >>
3.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като
вълк
ът Фернис.
Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят.
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност. Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност. Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик.
към текста >>
В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един
вълк
.
При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис. Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене.
В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк.
Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност. Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност. Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик. Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис. Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл.
към текста >>
Следователно, във
вълк
а Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик.
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис. Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност. Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност.
Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик.
Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис. Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл. Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение. Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология.
към текста >>
Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за
вълк
а Фернис.
Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност. Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност. Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик.
Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис.
Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл. Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение. Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло.
към текста >>
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на
вълк
а, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига,
вълк
ът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност. Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност. Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик. Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис. Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл.
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
към текста >>
Никакъв
вълк
не преследва Слънцето.
А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът. Днешните материалистически хора ще възразят: „Но всичко това е само едно суеверие.
Никакъв вълк не преследва Слънцето.
Обаче древният северен, имагинативен човек вижда тези събития в образи и аз бих могъл да изброя пред Вас цяла поредица от така наречените научни истини, които крият в себе си много повече ариманческо влияние, много повече заблуди, отколкото има в случая, когато човек описва съответното астрално виждане и казва: Ето, сега вълкът преследва Слънцето. Напротив, именно за окултистите съществуват неща, които са израз на суеверие от най-висша степен. Едно от тях е убеждението, че в действителност Слънчевото затъмнение настъпва тогава, когато Луната застава пред Слънцето. От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която вълкът преследва Слънцето. Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на големи заблуждения.
към текста >>
Обаче древният северен, имагинативен човек вижда тези събития в образи и аз бих могъл да изброя пред Вас цяла поредица от така наречените научни истини, които крият в себе си много повече ариманческо влияние, много повече заблуди, отколкото има в случая, когато човек описва съответното астрално виждане и казва: Ето, сега
вълк
ът преследва Слънцето.
Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът. Днешните материалистически хора ще възразят: „Но всичко това е само едно суеверие. Никакъв вълк не преследва Слънцето.
Обаче древният северен, имагинативен човек вижда тези събития в образи и аз бих могъл да изброя пред Вас цяла поредица от така наречените научни истини, които крият в себе си много повече ариманческо влияние, много повече заблуди, отколкото има в случая, когато човек описва съответното астрално виждане и казва: Ето, сега вълкът преследва Слънцето.
Напротив, именно за окултистите съществуват неща, които са израз на суеверие от най-висша степен. Едно от тях е убеждението, че в действителност Слънчевото затъмнение настъпва тогава, когато Луната застава пред Слънцето. От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която вълкът преследва Слънцето. Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на големи заблуждения. И когато един ден вместо външните факти човекът ще вижда истинското състояние на нещата, той ще се увери, че северните митове имат право.
към текста >>
От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която
вълк
ът преследва Слънцето.
Днешните материалистически хора ще възразят: „Но всичко това е само едно суеверие. Никакъв вълк не преследва Слънцето. Обаче древният северен, имагинативен човек вижда тези събития в образи и аз бих могъл да изброя пред Вас цяла поредица от така наречените научни истини, които крият в себе си много повече ариманческо влияние, много повече заблуди, отколкото има в случая, когато човек описва съответното астрално виждане и казва: Ето, сега вълкът преследва Слънцето. Напротив, именно за окултистите съществуват неща, които са израз на суеверие от най-висша степен. Едно от тях е убеждението, че в действителност Слънчевото затъмнение настъпва тогава, когато Луната застава пред Слънцето.
От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която вълкът преследва Слънцето.
Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на големи заблуждения. И когато един ден вместо външните факти човекът ще вижда истинското състояние на нещата, той ще се увери, че северните митове имат право. Аз добре зная, че от гледна точка на съвременното мислене изказвам ужасни нелепости, обаче зная и нещо друго: хората в нашите антропософски среди са вече достатъчно напреднали, за да се разисква пред тях къде именно материалистическите възгледи са до най-голяма степен застрашени от Майя, из мамите и илюзиите. Сега ние стигаме до влиянието на Локи върху физическото тяло. Там, както казах, той поражда болестта и смъртта.
към текста >>
Ето как по един превъзходен начин, в образите на Хел,
вълк
а Фернис и змията
И когато един ден вместо външните факти човекът ще вижда истинското състояние на нещата, той ще се увери, че северните митове имат право. Аз добре зная, че от гледна точка на съвременното мислене изказвам ужасни нелепости, обаче зная и нещо друго: хората в нашите антропософски среди са вече достатъчно напреднали, за да се разисква пред тях къде именно материалистическите възгледи са до най-голяма степен застрашени от Майя, из мамите и илюзиите. Сега ние стигаме до влиянието на Локи върху физическото тяло. Там, както казах, той поражда болестта и смъртта. Следователно става дума за третият потомък, който поражда болестта и смъртта, за Хел.
Ето как по един превъзходен начин, в образите на Хел, вълка Фернис и змията
Мидгард, пред Вас застава влиянието на Локи или Луцифер, именно според формата, в която то е било възприемано от старото, сумрачно ясновидство. И ако проучим цялото предание за Локи, ние ще установим, че там фактите са осветени до най-малките подробности. При това винаги следва да сме наясно, че нещата, които ясновидецът вижда, не са някакви алегории или символи, а истински Същества. Да, той вижда именно Същества. Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи.
към текста >>
Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард,
вълк
а Фернис и Хел.
При това винаги следва да сме наясно, че нещата, които ясновидецът вижда, не са някакви алегории или символи, а истински Същества. Да, той вижда именно Същества. Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи. Пренесете се за миг в онези времена, когато човекът обхващаше света не със сегашното, предметно съзнание, а с тогавашното си ясновидство и Вие ще установите, че въпросният мит е извлечен именно от него. Какво казва митът?
Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард, вълка Фернис и Хел.
И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи. Развивайки предметното съзнание, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между будността и съня. Когато отправяше поглед в духовния свят, той виждаше своята космическа родина. Същественото тук е, че митът възниква от ясновивиждащото съзнание. Обаче човешкото съзнание напредва именно в редуването между виждането и липсата на виждане в духовния свят.
към текста >>
4.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Один се бори и срещу
вълк
а Фернис, при което те се унищожават взаимно.
Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард. Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард. И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват.
Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно.
А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр. Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане. Вълкът Фернис например ще изостане. И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина.
към текста >>
Вълк
ът Фернис например ще изостане.
Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр. Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане.
Вълкът Фернис например ще изостане.
И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина. В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис. За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката. Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство.
към текста >>
И във факта, че
вълк
ът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина.
Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр. Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане. Вълкът Фернис например ще изостане.
И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина.
В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис. За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката. Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него.
към текста >>
В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например
вълк
ът Фернис.
А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр. Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане. Вълкът Фернис например ще изостане. И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина.
В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис.
За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката. Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него. Тя добре знае, че то съществува.
към текста >>
И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред
вълк
а Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили.
Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него. Тя добре знае, че то съществува. Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос.
И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили.
Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи вълка Фернис. Залезът на Боговете потвърждава всичко това. Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда Христос. Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа. В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще.
към текста >>
Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи
вълк
а Фернис.
Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него. Тя добре знае, че то съществува. Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос. И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили.
Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи вълка Фернис.
Залезът на Боговете потвърждава всичко това. Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда Христос. Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа. В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще. Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща.
към текста >>
5.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да вземем например едно животно, един
вълк
.
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък. Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе. Да вземем например едно животно. Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб. По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък.
Да вземем например едно животно, един вълк.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък. По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
към текста >>
Животното, което се намира във
вълк
а, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе. Да вземем например едно животно. Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб. По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света. Хората, които прилагат своите духовни сили, за да култивират външния свят, бяха в състояние да опитомяват животните и да ги издигат до една по-висока степен, докато другите не прилагаха своите сили по този начин, оставяха животните такива, каквито бяха, поради което те трябваше да потънат в още по-дълбок упадък.
към текста >>
И тогава ти можеш да направиш от
вълк
а едно питомно куче, което ще ти служи.
По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк. Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък. По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества.
И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи.
Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света. Хората, които прилагат своите духовни сили, за да култивират външния свят, бяха в състояние да опитомяват животните и да ги издигат до една по-висока степен, докато другите не прилагаха своите сили по този начин, оставяха животните такива, каквито бяха, поради което те трябваше да потънат в още по-дълбок упадък. Това са две напълно различни сили; едната се проявява в настроението: Когато оставям природата такава, каквато е, тя потъва все по-ниско и по-ниско; тогава всичко подивява. Другата сила: Но аз мога да насоча моите духовни очи към една добра сила, чийто последовател съм; и тогава тя ми помага, тогава с нейна помощ аз мога отново да издигна всичко онова, което иска да потъне. Тъкмо тази сила, към която мога да отправя своя поглед, ми дава надежда за едно по-нататъшно развитие.
към текста >>
Така в кучето и
вълк
а ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
Да вземем например едно животно, един вълк. Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък. По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи.
Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
Хората, които прилагат своите духовни сили, за да култивират външния свят, бяха в състояние да опитомяват животните и да ги издигат до една по-висока степен, докато другите не прилагаха своите сили по този начин, оставяха животните такива, каквито бяха, поради което те трябваше да потънат в още по-дълбок упадък. Това са две напълно различни сили; едната се проявява в настроението: Когато оставям природата такава, каквато е, тя потъва все по-ниско и по-ниско; тогава всичко подивява. Другата сила: Но аз мога да насоча моите духовни очи към една добра сила, чийто последовател съм; и тогава тя ми помага, тогава с нейна помощ аз мога отново да издигна всичко онова, което иска да потъне. Тъкмо тази сила, към която мога да отправя своя поглед, ми дава надежда за едно по-нататъшно развитие. Иранецът отъждествяваше тази сила с Аура Маздао и той си казваше: Всичко, което човек може да направи, за да облагороди силите на природата, за да ги извиси, е възможно само ако той се свърже с Аура Маздао, със силата на Ормузд; Ормузд е едно възходящо направление.
към текста >>
6.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тъкмо на това обръщах внимание, че за древно-персийското мислене, например
вълк
ът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл,
вълк
ът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл".
Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи. Все някъде те трябва да бъдат прекратени. В случая с учението на Заратустра те трябва да бъдат прекратени там, където става дума за тихото, спокойно течащо Време. Заратустризмът разделя самото Време на два Принципа, или по-добре казано, им позволява да възникнат като самостоятелни сили: Добрият Принцип на Светлината, който вчера описах доста конкретно пред Вас като Принцип на Ормузд, и злият Принцип на Мрака, Принципът на Ариман. В основата на този древно-персийски възглед наистина лежи нещо много дълбоко, а именно, че цялото Зло в света и всичко, което в условията на физическия свят наричаме „тъмнина", „мрак" и т.н., първоначално съвсем не е тъмнина, мрак или Зло.
Тъкмо на това обръщах внимание, че за древно-персийското мислене, например вълкът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл, вълкът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл".
Ето какво стои в основата на древно-персийското, на древно-арийското светоусещане: В хода на еволюцията, злото възниква поради това, че нещо, което в предишен период от време е било добро според тогавашната си форма, запазва тази първоначална форма в непроменен вид, вместо да се промени и усъвършенствува. Древно-персийското светоусещане, древно-персийският възглед извежда всичко мрачно и зло на този свят от обстоятелството, че съществата запазват първоначално добрите си форми, без да имат възможността да ги променят и усъвършенствуват. И в резултат на сблъсъка между една такава непроменена, пренесена от миналото форма и тази, която е напреднала в своето развитие, възниква борбата между Доброто и Злото. Да, според древно-персийския човек, борбата между Доброто и Злото не е нищо друго, освен борба между това, което влиза в настоящето със своята правилна форма и това, което пренася в настоящето своята стара, непроменена форма. Следователно, Злото не е някакво „абсолютно зло", а само едно ненавременно добро, нещо, което е било добро в предишен период от време.
към текста >>
7.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „
вълк
“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното.
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира.
към текста >>
Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във
вълк
а.
Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка.
Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Но ако например затворим един
вълк
и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това
вълк
ът се е превърнал в овца.
Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“.
Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца.
Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане. Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват.
към текста >>
Но това, което живее във
вълк
а или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане.
Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира.
Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане.
Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма. Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
към текста >>
8.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието
вълк
, или понятието агне, това са само понятия.
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза. Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
към текста >>
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата
вълк
само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно
вълк
ът яде агнета и хранете с тях
вълк
а до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във
вълк
а, че през цялото време, през което физическото тяло на
вълк
а се променя,
вълк
ът е ял само агнета.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
към текста >>
Сега
вълк
ът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Това, което можете да видите на
вълк
а, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят. Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
към текста >>
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали
вълк
ът е станал едно агне.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят. Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
към текста >>
Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на
вълк
а, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят. Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>
9.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нека си представим как човек вижда едно агне и един
вълк
18.
Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
към текста >>
Той може да възприеме това агне и този
вълк
с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
И така, тук стои това агне като материалното агне и
вълк
ът като материален
вълк
.
За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк.
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
към текста >>
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „
вълк
“.
Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк.
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
към текста >>
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за
вълк
.
Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк.
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне!
към текста >>
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на
вълк
а изобщо не се вижда.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк.
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за
вълк
и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите
вълк
и агне.
И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното. Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят.
към текста >>
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един
вълк
с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи
вълк
ът да се изгради изцяло от агнешката материя.
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното. Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си.
към текста >>
И този човек би трябвало да види, дали
вълк
ът е станал агне!
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне!
Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното. Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят.
към текста >>
Ако се установи, че
вълк
ът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „
вълк
“, се различава от материалния
вълк
и обективната същност на
вълк
а надхвърля материалното.
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима. Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне!
Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят. Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване.
към текста >>
10.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „
вълк
”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
Ако те биха напуснали царството на отделните неща, а това означава „Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение.
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха. Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи. Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи.
към текста >>
11.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата
вълк
ът.
"Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия. Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо." Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено! По-нататък Брандес пише: "Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея.
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище. А важащото за една сухоземна сила е валидно в не по-малка степен за една военноморска.
към текста >>
12.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при
вълк
а и агнето: ако изолираме
вълк
а, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във
вълк
а и агнето е еднородно,
вълк
ът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Всяко животно, всяко растение в своите форми отразяват нещо тайнствено съзвучно с цялото творение. Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст. На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението. И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията.
От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето. Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата.
към текста >>
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира
вълк
а – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на
вълк
а, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст. На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението. И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо?
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Говорим за вида
вълк
, вида тигър и т.н.
По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“.
Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н.
и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение. Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят.
към текста >>
14.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Веднъж един лъв, един
вълк
и една хиена тръгнали да пътуват заедно.
Това значи да гледаме самата действителност. Тази действителност не може да бъде разбрана само с мислите, защото действителността е безразлична за самата мисъл; мисълта се придържа само към логиката. Обаче със същата логика можем да доказваме най-различни неща в действителността. За да онагледя това, позволете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения. При едно африканско негърско племе съществува /при фелатите/ един много красив образ, който представлява много неща.
Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно.
Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото.
към текста >>
Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва,
вълк
а и хиената.
За да онагледя това, позволете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения. При едно африканско негърско племе съществува /при фелатите/ един много красив образ, който представлява много неща. Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните.
Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената.
Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното. Хиената казала "Ще разделим антилопата на три равни части.
към текста >>
Една та част ще получи лъвът, другата част ще получи
вълк
ът и третата част ще получи хиената, т.е.
Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното. Хиената казала "Ще разделим антилопата на три равни части.
Една та част ще получи лъвът, другата част ще получи вълкът и третата част ще получи хиената, т.е.
аз самата." Тогава лъвът разкъсал хиената, убил я. Сега тя вече е нямаше. А сега трябваше да се раздели антилолопата. То-ава лъвът казал на вълка: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин. Как би разделил ти антилопата?
към текста >>
То-ава лъвът казал на
вълк
а: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин.
Хиената казала "Ще разделим антилопата на три равни части. Една та част ще получи лъвът, другата част ще получи вълкът и третата част ще получи хиената, т.е. аз самата." Тогава лъвът разкъсал хиената, убил я. Сега тя вече е нямаше. А сега трябваше да се раздели антилолопата.
То-ава лъвът казал на вълка: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин.
Как би разделил ти антилопата? " Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина. Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така?
към текста >>
" Тогава
вълк
ът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина.
аз самата." Тогава лъвът разкъсал хиената, убил я. Сега тя вече е нямаше. А сега трябваше да се раздели антилолопата. То-ава лъвът казал на вълка: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин. Как би разделил ти антилопата?
" Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина.
Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка.
към текста >>
Така направи сега поделянето
вълк
ът.
А сега трябваше да се раздели антилолопата. То-ава лъвът казал на вълка: "Виж, драги вълчо, сега трябва да делим по друг начин. Как би разделил ти антилопата? " Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина. Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните".
Така направи сега поделянето вълкът.
Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка. Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление.
към текста >>
"
Вълк
ът отговорил: "Хиената ме научи да деля така!
Как би разделил ти антилопата? " Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина. Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така?
" Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така!
" И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка. Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено.
към текста >>
" И лъвът не изяде
вълк
а и прие трите части според логиката на
вълк
а.
" Тогава вълкът казал: "Да, сега ние трябва да делим по друг начин, всеки не трябва да получи еднаква част както по-рано, и понеже ти ни освободи от хиената, като лъв ти трябва да получиш първата третина. Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така!
" И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
към текста >>
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при
вълк
а.
Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка.
Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от
вълк
а, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
" И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка. Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено.
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него. Вие виждате: логика на хиената и при самата нея, логика на хиената също и при вълка; обаче в прилагането към действителността интелектуалистичното, логичното се превръща в нещо съвършено различно. Така е с всички абстракции. С абстракциите можете да направите всичко в света, като ги прилагате върху действителността по този или онзи начин. Ето защо трябва да насочим, да можем да насочваме поглед върху нещо такова като действителността в съответствието на човека като микрокосмос с Макрокосмоса.
към текста >>
Вие виждате: логика на хиената и при самата нея, логика на хиената също и при
вълк
а; обаче в прилагането към действителността интелектуалистичното, логичното се превръща в нещо съвършено различно.
Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
Вие виждате: логика на хиената и при самата нея, логика на хиената също и при вълка; обаче в прилагането към действителността интелектуалистичното, логичното се превръща в нещо съвършено различно.
Така е с всички абстракции. С абстракциите можете да направите всичко в света, като ги прилагате върху действителността по този или онзи начин. Ето защо трябва да насочим, да можем да насочваме поглед върху нещо такова като действителността в съответствието на човека като микрокосмос с Макрокосмоса. Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света. Обаче тогава, когато можете да извършите метаморфозата от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят.
към текста >>
15.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник
вълк
а.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк. И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа.
към текста >>
И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и
вълк
а.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк. И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката.
към текста >>
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия
вълк
.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и
вълк
ът тръгнали на лов.
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк. И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език.
Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов.
Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената. Тогава хиената била изядена.
към текста >>
Една трета на лъва, една трета на
вълк
а и една трета на хиената.
И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език. Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един.
Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената.
Тогава хиената била изядена. И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели. Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета.
към текста >>
И сега лъвът казал на
вълк
а: Сега ти дели.
Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената. Тогава хиената била изядена.
И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели.
Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни. И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство?
към текста >>
Тогава
вълк
ът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената.
Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената. Тогава хиената била изядена. И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели.
Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената.
Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни. И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство? Вълкът отговорил: Хиената ме научи това.
към текста >>
И лъвът казал на
вълк
а: Кой те е научил да делиш така с предимство?
И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели. Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни.
И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство?
Вълкът отговорил: Хиената ме научи това. Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената. Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността. Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата.
към текста >>
Вълк
ът отговорил: Хиената ме научи това.
Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни. И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство?
Вълкът отговорил: Хиената ме научи това.
Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената. Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността. Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита.
към текста >>
Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави
вълк
ът имайки предвид опита на хиената.
Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни. И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство? Вълкът отговорил: Хиената ме научи това.
Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената.
Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността. Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана.
към текста >>
Тогава лъвът и
вълк
ът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните.
Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план.
Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните.
Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация. Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани. Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
към текста >>
Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и
вълк
а, след като са започнали да се разлагат.
Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните.
Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат.
И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация. Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани. Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие: Аз трябва да науча
към текста >>
16.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един
вълк
.
И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел. Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена. Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
По отношение на тези две животни, на агнето и на
вълк
а, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя,
вълк
ът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел. Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена. Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
Същото е положението и при
вълк
а: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително.
Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността.
към текста >>
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете
вълк
а за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава
вълк
ът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
към текста >>
На против, той продължава да бъде действителността
вълк
.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
На против, той продължава да бъде действителността вълк.
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
към текста >>
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при
вълк
а: идеята
вълк
е привлякла материята, която се намира във
вълк
а, и и е дала форма.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк.
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма. Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е.
към текста >>
17.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като
вълк
.
Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл. Главата е в тясна връзка с формообразуването. Да, обаче дали именно тя създава човешкото тяло, човешката фигура? Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения.
Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк.
В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране.
към текста >>
Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на
вълк
а", аз трябва да превръщам в човешка форма".
Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове.
Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма".
Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество.
към текста >>
А там всъщност се надига един
вълк
, но без да се превръща в истински
вълк
, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му.
А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне. Да, от свръхсетивна гледна точка, животинските форми непрекъснато напират от човека, за да бъдат веднага премахвани от него самия. И какво би се получило, ако „заснемем" на фотографска лента целият този процес? Какво би ни показала една „свръхсетивна фотография"? Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли.
към текста >>
18.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
И кучето трябва да внимава да не дойде
вълк
или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото.
Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци.
И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото.
Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>
Дори когато няма
вълк
е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди.
Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази.
Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди.
Случва се да откраднат овчаря докато спи. Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби.
към текста >>
Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде
вълк
ът или друг враг, за да го хване в подходящия момент.
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо.
Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент.
Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско. Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора. Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени. Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно. Овчарското куче
към текста >>
19.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Освен това, то показваше странната склонност да се преобразява, както в историята за човека-
вълк
.
Още с постъпването си то се държеше така, като че ли върху показалеца на дясната си ръка носеше едно малко духче. И детето винаги го наричаше “Bebe Assey”. С това духче то общуваше така, както се общува с реално същество. Разговаряше с него – нали така? – и изобщо го приемаше като едно наистина реално същество.
Освен това, то показваше странната склонност да се преобразява, както в историята за човека-вълк.
То се преобразяваше внезапно. За известно време му се струваше, че е лъв и тогава ревеше като лъв. Имаше ли и други превъплъщения? Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред.
към текста >>
20.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „
вълк
“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във
вълк
а е само по различен начин групирана материя.
Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми. В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4].
Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка. – Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално. Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа.
към текста >>
Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на
вълк
а.
Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми. В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4]. Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка.
– Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално. Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
към текста >>
– Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним
вълк
а само с овце и да не му се дава никаква друга храна.
Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми. В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4]. Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя. Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка.
– Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна.
Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално. Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства.
към текста >>
Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „
вълк
“, трябва да бъде нещо реално.
В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4]. Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя. Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка. – Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав!
Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности.
към текста >>
НАГОРЕ