Търсене в текстове за 'Възраст'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 876 резултата от 352 текста с която и да е от думите за : 'Възраст'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година. Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още никаква следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане.
Ние фактически никога не стоим срещу лишения от всякакво идейно съдържание сетивен свят. Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още никаква следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане. В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане. Науките работят върху това, да преодолеят тази тъмнина и да не оставят в опитността нищо, което не би било пропито от мисълта. А каква задача е изпълнила теорията на познанието спрямо другите науки? Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки.
към текста >>

3. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това предположение на Шелинг, че можем да имаме едно положително мирово съдържание, без убеждението, че-то съществува, и че трябва да добием това че едва чрез една по-висша опитност, е за нас така неразбираемо пред едно разбиращо себе си мислене, че трябва да приемем, Шелинг не е разбрал вече в своята по-късна възраст становището, което е имал на младини и което беше направило толкова силно впечатление на Гьоте.
Ние не искаме да се занимаваме с него; защото нас ни интерисува само отношението на мислене и битие, на идея и действителност. За мистицизма един мистик трябва да напише една теория на познанието. Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с помощта на нашия разум ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост. Защото за нас че-то е пред поставка на що-то и ние не бихме знаели, как бихме искали да стигнем до що-то на дадено нещо, чието Че не би било предварително сигурно установено. Че-то е нещо присъщо на нашия разум, когато аз обхващам неговото що. Това предположение на Шелинг, че можем да имаме едно положително мирово съдържание, без убеждението, че-то съществува, и че трябва да добием това че едва чрез една по-висша опитност, е за нас така неразбираемо пред едно разбиращо себе си мислене, че трябва да приемем, Шелинг не е разбрал вече в своята по-късна възраст становището, което е имал на младини и което беше направило толкова силно впечатление на Гьоте.
към текста >>

4. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото.
Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме. Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>

5. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна.
При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна. След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния език на природата.
към текста >>

6. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен.
Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен. Нещата във физическия свят остават неизменени и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове са под непрекъснато въздействие на нашите предпочитания, желания и страсти. Ето защо ако искаме да им въздействуваме в определена посока, сме длъжни да владеем себе си напълно, да следваме възприетите правила и да отхвърляме какъвто и да е произвол в нашите действия.
към текста >>

7. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие.
Първата Опасност може да настъпи, когато асоциативните връзки бъдат разкъсани, преди висшето познание да е напреднало дотам, че да поддържа свободно и хармонично взаимодействие между трите основни но вече разделени сили на душата. Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие. При един човек мисленето има надмощие над чувствата и волята; при друг преобладават чувствата, при трети волята. Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици. При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности. Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими. В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища.
към текста >>

8. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г. в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания. Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
към текста >>

9. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

През време на атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст.
В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин. Вярната памет не позволяваше да се появи нищо, което да прилича макар и малко на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха това, което са “виждали” по-рано. Те не измисляха, а си спомняха. Авторитет беше не този, който много е учил, а който много е преживял и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст. Хората имаха доверие само на онзи, който можеше да погледне назад върху дълъг опит.
към текста >>

10. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно, както например преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т.
Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно, както например преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т. н., където едно състояние преминава в другото повече или по-малко незабелязано.
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910 GA_13 Въведение в Тайната наука

Той започна да изучава Кант на 16 годишна възраст; а днес наистина смята, че може да разсъждава върху изнесените в „Тайната Наука" факти, и то напълно обективно, тъкмо от гледището на Кант.
Движен от същия мотив, както по-горе, и въпреки възможните недоразумения, произтичащи от него, авторът и тук би желал да изтъкне нещо лично. Той започна да изучава Кант на 16 годишна възраст; а днес наистина смята, че може да разсъждава върху изнесените в „Тайната Наука" факти, и то напълно обективно, тъкмо от гледището на Кант. Следователно, и от тази страна, авторът би имал основание да остави книгата ненаписана, ако не знаеше кое би накарало един философ да я намери за наивна, прибягвайки до критическия мащаб на съвременната епоха. Тук става наистина ясно, как в смисъла на Кант са надхвърлени границите на възможното познание; Хербарт напр. би счел това за „наивен реализъм", който още не е стигнал до „изработването на понятия" и т.н., а представители на модерния прагматизъм като Уйлям Джеймс и Фердинант Шилер биха сметнали, че е премината мярката на „истинските представи", които „ние считаме за валидни, поставяме в действие и можем да верифицираме". Човек може да е наясно за тези неща и въпреки това, а може би тъкмо поради това, да се заеме с написването на тази книга. Авторът е анализирал различните философски системи в своите трудове „Теорията на познанието и Гьотевия светоглед", „Истина и наука", „Философия на свободата", „Гьотевия светоглед", „Възгледите за света и за живота през 19 век", „Загадки на философията".
към текста >>

12. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

И как би писал човек, ако при всяко хващане на писалката, в душата му бликваха спомени за всичко изживяно от него през ученическата възраст?
И както сънят е необходим, за да укрепнат изчерпаните жизнени сили, така и човек трябва да изтрие от спомена определени части от своето минало, ако иска да застане свободен и безпристрастен пред възможността за нови изживявания. И тъкмо от забравата израстват нови сили за възприемане на новото. Нека размислим върху едно толкова обикновено нещо, каквото е усвояването на писането. Детето забравя всички усилия, които е употребило, за да се научи да пише. Така това, което остава, е способността да пише. И как би писал човек, ако при всяко хващане на писалката, в душата му бликваха спомени за всичко изживяно от него през ученическата възраст? Впрочем споменът се проявява в различни по сила степени. Най-простата форма на спомена имаме, когато човек възприема даден предмет и после, след като се е отстранил от него, може да пробуди в себе си представата за този предмет. Той си изгражда тази представа докато е възприемал предмета. По същото време между неговото астрално тяло и неговия Аз протича строго определен процес. Астралното тяло превръща външното впечатление в акт на съзнанието.
към текста >>

Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст.
Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието. И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна.
към текста >>

13. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година. Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо. След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота. Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили.
към текста >>

14. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Понякога определена степен от духовното развитие може да остане скрита, и да се появи в една или друга възраст.
Защото само в отдел ни случаи подобна личност преди своето самопосвещение успява да избегне погрешните и опасни странични пътища. Обучението и спестява тези отклонения и я води напред. Когато за тази душа настъпи такова самопосвещение, това се дължи на обстоятелството, че в предишните си съществувания тя е постигнала съответната зрялост. Лесно може да се случи тъкмо такава душа да запази смътно чувство за своята зрялост и намирайки опора в това чувство, да отхвърли обучението. Подобно чувство може да породи известно високомерие, което руши доверието към истинското духовно обучение. Понякога определена степен от духовното развитие може да остане скрита, и да се появи в една или друга възраст. Тъкмо обучението е истинското средство, което довежда до нейната поява. Ако в този случай; даден човек се затвори за обучението, неговите способности могат да останат непроявени и да напомнят за себе си в един следващ живот.
към текста >>

Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват.
След като човек се стреми да поддържа непосредствена и жива възприемчивост към нови изживявания, мисленето, във връзка с волята, достига определена зрялост. За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл. През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото. То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния стремеж към изследване на новото. И преди всичко очакването, че е напълно възможно новите изживявания да противоречат на старите.
към текста >>

15. ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ GA_13 Въведение в Тайната наука

С това е свързан и упадъкът на физическото тяло в старческата възраст.
Душа и Съзнаваща Душа. После настъпва период, през който етерното тяло се развива по обратен път и осъществява обратно развитие на това, което е представлявало до седмата година. Докато по-рано астралното тяло се развива така, че най-напред проявява това, което носи в себе си като заложба при раждането, то след раждането на „Аза", същото се обогатява чрез изживяванията във външния свят и от определен момент нататък започва да се изхранва духовно от своето собствено етерно тяло. То буквално консумира етерното тяло. А в по-нататъшния ход на живота етерното тяло започва да се изхранва от физическото тяло. С това е свързан и упадъкът на физическото тяло в старческата възраст.
към текста >>

16. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Едва навлязъл в юношеска възраст,
Едва навлязъл в юношеска възраст,
към текста >>

17. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

и образно, макар на друга възраст.
и образно, макар на друга възраст.
към текста >>

18. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

" тогава вижда, че много от извършените неща разбира едва в по-късна възраст от живота си.
Но едно по-дълбоко самовглъбяване върху второто Себе може да ни разкрие и нещо друго. Когато се връщаме назад към това, което сме преживели или извършили, ще стигнем до странни открития. Нашият досегашен опит ще ни се стори толкова по-значим, колкото по-възрастни сме станали. И когато човек се запита: „Какво си направил или говорил по това или онова време от живота си? " тогава вижда, че много от извършените неща разбира едва в по-късна възраст от живота си.
към текста >>

Обикновено това става в периода от раждането до онзи момент, до който човек може да се върне назад, спомняйки си, вече в по-зряла възраст, за изминалото време от своя живот.
Ако това наблюдение се повтаря многократно, то може да се превърне в житейска практика. Теоретически е лесно да разберем, че човек не би могъл да постигне кой знае колко много, ако действува само с осъзната рационалност или критична интелигентност. Да се замислим само в коя фаза от живота си извършваме най-важните дела? Кога постъпваме най-мъдро спрямо самите себе си? Обикновено това става в периода от раждането до онзи момент, до който човек може да се върне назад, спомняйки си, вече в по-зряла възраст, за изминалото време от своя живот. Когато се връщаме мислено три, четири, пет години назад, стигаме до определен момент в детството, зад който споменът не достига.
към текста >>

Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров.
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не. Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година. Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров. Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени.
към текста >>

В детската възраст това все още не съществува.
През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила. Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз. Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа.
към текста >>

Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
Нека си предоставим сега, че пред нас стои един човек и чрез действието на някакви космически сили обикновеният Аз е един вид отстранен от този човек. Следователно бихме могли да приемем, че е възможно обикновеният Аз, който преминава заедно с човека през различните въплъщения, да бъде отстранен от физическото, етерното и астралното тяло и че след това в неговите три тела би могло да се внесе такъв Аз, който действа във връзка с духовните светове. Какво би трябвало да се случи с такъв човек? След три години неговото тяло би трябвало да се разруши! Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя. През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
към текста >>

През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
Нека си предоставим сега, че пред нас стои един човек и чрез действието на някакви космически сили обикновеният Аз е един вид отстранен от този човек. Следователно бихме могли да приемем, че е възможно обикновеният Аз, който преминава заедно с човека през различните въплъщения, да бъде отстранен от физическото, етерното и астралното тяло и че след това в неговите три тела би могло да се внесе такъв Аз, който действа във връзка с духовните светове. Какво би трябвало да се случи с такъв човек? След три години неговото тяло би трябвало да се разруши! Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя. През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
към текста >>

Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
към текста >>

И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно.
И тъкмо в един такъв факт се изразява духовното ръководство на човечеството. Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили, участвуващи в изграждането на самия човек. И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно. Колкото повече напредва човечеството, толкова повече ще бъдат разбирани тези документи. Човек може да почувствува в себе си духовното ръководство, а човечеството може да го почувствува в онези личности, които действуват в смисъла на евангелските автори. Изграденото дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено. Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето учение. В случая, едно истинско себепознание ще му помогне да признае, че намирайки последователи, това само по себе си означава:
към текста >>

19. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят.
Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят. Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека. От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката култура. Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда.
Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда. Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет. Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда. И понеже вижда това, изрича думите:
към текста >>

21. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

При своите първи стъпки, ясновиждащият осъществява в своя понятиен апарат същите процеси макар и на по-високо равнище които са налице в детската възраст.
При своите първи стъпки, ясновиждащият осъществява в своя понятиен апарат същите процеси макар и на по-високо равнище които са налице в детската възраст. Неговите вътрешно укрепнали мисли действуват върху този апарат и бавно го преобразяват. Понятийният апарат става способен да възприема свръхсетивния свят с помощта на представния живот. Човек усеща как душевната активност действува формиращо върху собственото му тяло. То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете.
към текста >>

22. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата.
към текста >>

23. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен". Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото.
към текста >>

24. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

"За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета".
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време.
към текста >>

25. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира.
Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>

26. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот.
към текста >>

Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
към текста >>

27. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

На твоята възраст те едва ли биха отишли по-далеч от обичайната любезност.
„Ех", засмя се Старецът, „господата сигурно са се пошегували. На твоята възраст те едва ли биха отишли по-далеч от обичайната любезност.
към текста >>

„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам!
„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам! Та толкова ли съм остаряла! Обикновена учтивост било! Аз си знам. Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното.
към текста >>

28. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени. Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието. Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост. И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв!
към текста >>

29. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Бих искал да посоча още два примера, за да покажа до каква голяма степен духовният светоглед на Гьоте пронизва целия му живот и как духовното му познание в късна възраст е в пълно съзвучие с неговото младежко творчество.
Бих искал да посоча още два примера, за да покажа до каква голяма степен духовният светоглед на Гьоте пронизва целия му живот и как духовното му познание в късна възраст е в пълно съзвучие с неговото младежко творчество. Когато пише своя „Фауст", Гьоте възприема определена представа, свързана с един символ на един по-дълбок еволюционен път, по който се движи природата. Когато Фауст говори за своя баща, който е бил алхимик и е вярвал в древните учения, макар и да не ги е разбирал докрай, той казва, че баща му, наред с всичко друго „... един червен лъв, един смел жених съчетавал е той в прохладната баня на Лилия."
към текста >>

30. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа. В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>

В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа. В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>

Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>

31. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот.
Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот. По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>

32. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>

33. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение. Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието.
към текста >>

34. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие.
към текста >>

35. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е.
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>

Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм.
Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>

Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло.
Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност.
към текста >>

36. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия.
48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост. Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително. Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства.
към текста >>

На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит).
Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло. Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35. Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм. Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
към текста >>

Тя е на възраст 37 години.
Сега трябваше да свържем състоянието на детето с това на майката. Тя е на възраст 37 години. Каза ни, че на 13 години е била вече толкова голяма, колкото сега. Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична. Менструациите са настъпили относително рано. Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван.
към текста >>

Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст.
Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение. Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка.
към текста >>

Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава.
Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение. Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало.
към текста >>

Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият организъм има силен афинитет към останалия организъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден.
Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма. Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение. Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият организъм има силен афинитет към останалия организъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден. Когато дойде при нас пациентката имаше 34 години.
към текста >>

37. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили. С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>

38. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника.
към текста >>

39. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес. На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията. Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>

От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст.
От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа.
към текста >>

40. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си година.
Преди да вляза в това семейство, рядко ми се случваше да вземам участие в детски игри. И ето че „времето ми за игра“ настъпи едва през двайсетте ми години. Налагаше се да се науча и на това как се играе, за да мога да ръководя игрите. И аз го направих с голямо удоволствие. Даже си мисля, че в живота си не съм играл по-малко от другите хора. Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си година.
към текста >>

41. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст.
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала. Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>

42. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство.
За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство. А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там.
към текста >>

43. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие.
Когато бях на четиринадесет години, се наложи да започна да давам частни уроци. В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност. Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол. Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки. Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия. Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>

Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>

44. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти.
С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти. В неговия език – във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа. Такъв стоеше пред мен Щайн, когато го посетих преди изпита. Той ми каза: „Вашата дисертация не отговаря на изискванията. От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях.
към текста >>

Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление.
Винаги приятни бяха моментите, когато в Архива се появяваше великият херцог Карл Александър. В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте. Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление. Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
към текста >>

45. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
към текста >>

46. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст. Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява. Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>

Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>

Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>

Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст.
Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
към текста >>

47. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача.
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество. Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно. Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене. Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
към текста >>

За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите.
Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват. „Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види.
към текста >>

За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда.
към текста >>

Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет.
към текста >>

Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления.
Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго. Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>

48. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст.
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството. Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето изключително значение. Човечеството се нуждаеше от него, за да поеме правилния път на своето развитие. А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст. Обаче под влияние на интелекта, инстинктите замират.
към текста >>

Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст.
Нека отново да се обърнем към детето. Около седмата му година поникват неговите втори зъби. Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст. Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби. До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид.
към текста >>

За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм. Абстрактният подход тук е напълно неуместен. За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
към текста >>

Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието. Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения. Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
към текста >>

49. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Но идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
Но идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
към текста >>

Има занимания с изкуство, които са подходящи за съответната училищна възраст.
Изкуството, както изобразителното, така и поетично-музикалното, е наистина необходимо за детската природа. Има занимания с изкуство, които са подходящи за съответната училищна възраст. Като възпитатели не трябва да говорим твърде много за това, че едно или друго изкуство е „полезно" за изграждането на тези или онези човешки способности. В случая изкуството съществува заради самото изкуство. Като педагози ние трябва така да обичаме изкуството, че да не лишаваме детето от възможността да изживява неговите въздействия. Едва изкуството пробужда разума за истински живот.
към текста >>

50. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора.
Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

51. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз.
към текста >>

52. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството.
Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>

Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст.
А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>

Така щото ние виждаме в човека едно непосредствено действие на духа в онази възраст между раждането и смъртта, когато азът застава между духа и тялото.
У човека ние виждаме как същността на аза, която доставя смисъла на представата и може да я изживее и която може да изживее чувството на звука, се влива в жеста, във физиономията и в мимиката, а също и във формата в онези граници, които посочих. Така щото ние виждаме в човека едно непосредствено действие на духа в онази възраст между раждането и смъртта, когато азът застава между духа и тялото. А сега нека си представим следното: понеже нещата са повече или по-малко тънки, аз ще говоря в подобия. Да си представим това, което човекът върши със съществото на аза, със способността за схващане и с чувството на звука, така както то действително се излива първо повече или по-малко в равновесието, в собственото движение и в себесъзнанието, а по-късно в свободния жест, в свободната мимика и във физиономията издаваща вътрешността, да си представим всичко това действуващо предварително с една необходимост, така че между тези две съответно три страни не застава никакъв аз. Следователно нека си представим аза заличен и двете страни на човешката природа да действуват така, щото предварително в неговите изживявания да се роди едно създаване на равновесието, което не е произведено от заставащия помежду аз. Така ние имаме у човека нещо, което остава отворено, създадено без азът да застане помежду: именно това е, което предварително определя равновесието у животното. И представете си сега представата, чрез която човекът схваща своите закони и животинския вид, т.е.
към текста >>

53. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>

Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората.
Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората. При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното. Защото образното има силата да действува в телесно-душевния организъм.
към текста >>

При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното.
Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората. При това положение трудно е да се държат настрана отвлечените понятия до посочената възраст и да привеждаме пред очите на човека образното, нагледното. Защото образното има силата да действува в телесно-душевния организъм.
към текста >>

Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст.
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание. Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни.
към текста >>

54. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот?
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
към текста >>

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Те слезли на Земята вече в състояние на по-високо развитие, като зрели човешки същества, за да обучават останалото човечество, което все още било в бебешка възраст, да научат хората на основните изкуства, от които те се нуждаели.
Вие ясно трябва да разберете в какво се състои тази разлика. Има огромна разлика между водачите на двете предишни коренни раси и водачите на нашата съвременна пета коренна раса. Също и водачите на онези предишни коренни раси са били свързани в едно Бяло братство. Неговите членове обаче не бяха преминали своето предишно развитие на нашата Земя, а на други места. Те слезли на Земята вече в състояние на по-високо развитие, като зрели човешки същества, за да обучават останалото човечество, което все още било в бебешка възраст, да научат хората на основните изкуства, от които те се нуждаели. Това време на обучение траело през 3-та, 4-та и дори през 5-та коренна раса.
към текста >>

56. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

При приемането той бива запитан: "На каква възраст си?
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване. При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? " Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.
към текста >>

57. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот?
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека.
към текста >>

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

58. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството.
Особени възгледи се появяват във втората половина на 19-ти век. Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството.
към текста >>

От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век.
Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи. От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух. Без това голямо обожание никое човешко същество не може някога да стигне до познание. Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание. Защото истинското познание могат да ни дадат само онези същества, които далеч са изпреварили човечеството в своето развитие.
към текста >>

От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух.
Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи. От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух. Без това голямо обожание никое човешко същество не може някога да стигне до познание. Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание. Защото истинското познание могат да ни дадат само онези същества, които далеч са изпреварили човечеството в своето развитие. Всеки признава, че отделни човеци са достигнали различна степен в развитието си. В нашето материалистическо време може би човек не го признава така лесно, но известни разлики не могат да се отрекат.
към текста >>

18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят. Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>

59. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост.
Който се занимае с въпроса за възпитанието от материалистическа гледна точка, много лесно ще стигне до всякакви погрешни правила. Понеже той няма да обмисли колко строго закономерно тече целият живот и оттам няма да има предвид, че в живота има силно ангажиращи периоди. Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост.
към текста >>

През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие.
То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>

60. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки.
Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина.
към текста >>

61. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека. Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него. А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества. Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>

62. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло. Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>

63. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани.
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна. Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция.
към текста >>

Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота.
Неговата преценка има цена за другите. Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него. Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота. Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение. Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно. Знанието е това, което трябва да се събере и по-късно да се превърне в мъдрост.
към текста >>

64. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>

65. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>

Нито една окултна школа не допуска хората да разпространяват окултни истини преди да са достигнали до тази възраст.
Това е един строг закон. Ако разгледате този закон и съобразите някои неща, които се случват в настояще то, то от тази гледна точка вие просто ще знаете, че много от това, което се разпространява не произлиза от духовни извори. Нито една окултна школа не допуска хората да разпространяват окултни истини преди да са достигнали до тази възраст. С това разбира се не се цели да се каже, че не може достатъчно рано да се започне с изучаването на нещо. Но за да се изяви човек като учител в окултизма, не може да започне прекалено късно. Много, много злини биха се избегнали ако хората действително познаваха с окултизма и строгите закони, които царят в него.
към текста >>

66. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира.
Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове. Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата. Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта. Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>

67. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната.
Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран.
към текста >>

68. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
към текста >>

69. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>

70. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество.
Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване. Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество.
към текста >>

71. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

са стигнали до такава напреднала възраст.
И просто нямаше никакъв смисъл да се говори за това, че между раждането и смъртта съществува някакъв Аз. Спомените обхващаха миналите столетия. Докъдето кръвта течеше, от прадедите към потомците, дотам се простираше и Азът. Не бива да си представяме тогавашния групов Аз като пространствено разпрострян над съвременниците, а като израстващ нагоре в редицата на поколенията. Ето защо днешният човек никога няма да разбере това, което откриваме като далечен отзвук в разказите на древните патриарси: че Ной, Адам и т.н. са стигнали до такава напреднала възраст. Тогавашният човек причисляваше към своя Аз също и поколенията преди него. Днешният човек не е в състояние да си изгради понятие за това. През онези времена не би имало никакъв смисъл да се назовава с определено име един отделен човек, намиращ се между раждането и смъртта. Паметта се простираше през вековете и обхващаше много поколения. Докъдето даден човек си спомняше през вековете, дотам му се даваше и неговото име.
към текста >>

72. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе.
Същото наблюдаваме и при отделните народи. Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе. Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството. И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>

73. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Точно този "колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. "колективен спомен". Точно този "колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите. Фактически, тук индивидът отъждествява своето "Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>

74. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали.
към текста >>

Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа. Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания. Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене".
към текста >>

"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
към текста >>

Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>

Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт.
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>

75. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго. Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>

76. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато човек истински познава развитието на човечеството, той разбира, че Христос е могъл да действува с особена сила в това тяло на Исуса от Назарет, на възраст около тридесет години.
Когато човек истински познава развитието на човечеството, той разбира, че Христос е могъл да действува с особена сила в това тяло на Исуса от Назарет, на възраст около тридесет години. Защото това тяло е било подготвено от най-далечни времена. Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение във въплъщенне. Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва. И евангелистите знаеха много добре това. Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед.
към текста >>

77. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години.
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил.
към текста >>

Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек.
Как ни се представя неговото развитие? Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително. За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията. Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина".
към текста >>

78. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>

79. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В седмата година от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата година тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка.
Впрочем, за да го разберем добре, нека да си припомним накратко това, което знаем, от антропософските лекции за същността на човека. Ние помним, че според антропософската Наука за Духа има няколко „раждания". В акта на физическото раждане, човекът така да се каже сам отхвърля и се освобождава от майчината физическа обвивка. В седмата година от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата година тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка. С други думи, човешкото етерно тяло се ражда и става свободно едва с настъпването на седмата година, а човешкото астрално тяло се ражда с настъпването на половата зрялост; едва тогава човекът отхвърля външната астрална обвивка.
към текста >>

80. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия.
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>

Следователно, дори ако обгърнем с поглед всички забележителни личности от онези далечни епохи, никъде няма да открием човек, разполагащ с такива младенчески сили, които той да предостави в своята дванадесет годишна възраст на будизма и неговото подмладяване.
Следователно, дори ако обгърнем с поглед всички забележителни личности от онези далечни епохи, никъде няма да открием човек, разполагащ с такива младенчески сили, които той да предостави в своята дванадесет годишна възраст на будизма и неговото подмладяване. Ние току що се обърнахме към неповторимата индивидуалност на Заратустра и сега ще заявим нещо изключително важно: Дори индивидуалността на Заратустра не беше в състояние да оживотвори тялото на Исус до времето, когато астралната майчина обвивка можеше да се отдели и свърже с Нирманакайя на Буда.
към текста >>

81. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан.
Обаче фактите са такива, че те както казах навсякъде се потвърждават. Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани. Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан. Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата. Същото се отнася и за Йоан. Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат възможни събитията тъкмо в този им вид.
към текста >>

Да, често се случва следното: Един човек расте до определена възраст и изведнъж изпада в пълна немощ, изглежда сякаш мъртъв.
Какво се беше случило? Нека да се обърнем към непреходната хроника Акаша. Както казах, нещата съвсем не са толкова прости. Това, което се случи тук, може да настъпи и по друг начин в света. Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално. Да, често се случва следното: Един човек расте до определена възраст и изведнъж изпада в пълна немощ, изглежда сякаш мъртъв. В него настъпва една огромна промяна: Напуска го неговият собствен Аз и в тялото му се вмъква един чужд Аз. Подобна смяна на Азовете се среща и в други случаи; това явление е познато на всеки окултист. Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него.
към текста >>

82. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират.
Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират. И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст. Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия. Който умее добре да наблюдава живота, ще потвърди, че това е точно така. Онези качества, които човек е превърнал, така да се каже, в лична собственост, стават по-късно истински окови за него, докато качествата, които не са свързани толкова много с душата му и са усвоени само външно, се оказват значително по-слаби препятствия.
към текста >>

И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст.
Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират. И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст. Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия. Който умее добре да наблюдава живота, ще потвърди, че това е точно така. Онези качества, които човек е превърнал, така да се каже, в лична собственост, стават по-късно истински окови за него, докато качествата, които не са свързани толкова много с душата му и са усвоени само външно, се оказват значително по-слаби препятствия.
към текста >>

Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия.
Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират. И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст. Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия. Който умее добре да наблюдава живота, ще потвърди, че това е точно така. Онези качества, които човек е превърнал, така да се каже, в лична собственост, стават по-късно истински окови за него, докато качествата, които не са свързани толкова много с душата му и са усвоени само външно, се оказват значително по-слаби препятствия.
към текста >>

83. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане. С настъпването на четиринадесетата година т.е. с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени. Обаче това не е вярно. В действителност, ако сме способни за по-фини наблюдения, ще установим как известни промени настъпват и в по-късна възраст.
към текста >>

В действителност, ако сме способни за по-фини наблюдения, ще установим как известни промени настъпват и в по-късна възраст.
с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени. Обаче това не е вярно. В действителност, ако сме способни за по-фини наблюдения, ще установим как известни промени настъпват и в по-късна възраст.
към текста >>

Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст.
С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>

На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват. Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>

Облик трябваше да ходи по Земята като човек всред човеците и да понесе до своята тридесет годишна възраст, всичко онова, което чухме в хода на последните лекции.
Следователно, с Йоановото Кръщение в реката Йордан, настъпи онзи момент от общочовешкото развитие, когато този небесен „тринадесети" се появи на Земята като самата духовна субстанция, от която всички други Бодисатви или Буди трябваше да черпят; и за да се въплъти това Същество в едно човешко тяло, бяха необходими продължителни и сложни приготовления. Ето какво представлява тайната на Йоановото Кръщение в реката Йордан. Ето кое Същество описват Евангелията: Вишва Карман, Аура Маздао или Христос, както беше наречен по-късно, в тялото на Натановия Исус. В продължение на три години, това Същество взело човешки. Облик трябваше да ходи по Земята като човек всред човеците и да понесе до своята тридесет годишна възраст, всичко онова, което чухме в хода на последните лекции. Този Натанов Исус беше озарен и вътрешно проникнат от онова Същество, което по-рано се криеше в сияйните и топли лъчи на Слънцето, които се носеха из Космоса; следователно, от онова Същество, което заедно с отделящото се Слънце, беше напуснало Земята.
към текста >>

84. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>

Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма.
И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта? Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число. Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>

85. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили.
към текста >>

86. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст.
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години. По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически.
към текста >>

87. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло. Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво. Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>

88. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот. Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството.
към текста >>

89. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло. 4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот. Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>

90. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот.
към текста >>

Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство.
към текста >>

Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове.
Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
към текста >>

Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>

Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>

Подобни зависимости бихме могли да открием и в зрялата възраст на човека.
Подобни зависимости бихме могли да открием и в зрялата възраст на човека. Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета година, се проявяват в предпоследната фаза от живота му. Виждаме, как причина и следствие протичат циклично, както в кръг. Обаче индивидуалният човешки живот съдържа не само такива причини и следствия; наред с цикличното си протичане, те могат да протичат и праволинейно.
към текста >>

Той би разсъждавал така: Наблюдавайки определени събития в моя живот, аз виждам, че част от тях не биха настъпили, ако в по-млада възраст не бях сторил това или онова.
В обикновения живот, човек не търси връзката между причина и следствие, защото е свикнал да разглежда само твърде кратки периоди от време. И все пак, ако се опре на спомените, той определено би могъл да постави в известна кармична връзка по-миналите и по-късните събития в своя живот. Той би разсъждавал така: Наблюдавайки определени събития в моя живот, аз виждам, че част от тях не биха настъпили, ако в по-млада възраст не бях сторил това или онова. Или направо би заявил: Сега аз изкупувам грешките, допуснати в моето възпитание.
към текста >>

Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст.
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година? В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст. Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година. Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот? С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие. Той сам е желаел да види следствието!
към текста >>

Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва. Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
към текста >>

91. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота.
И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота. Една жива част от миналото непрекъснато се носи напред и формира нашето бъдеще.
към текста >>

92. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности. Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства. Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>

До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията.
към текста >>

Когато говори например за толкова разпространените днес самоубийства в ученическа възраст, психологът ще изтъкне, че конкретният повод няма нищо общо с истинския мотив; че истинските мотиви са много по-дълбоки и в повечето случаи се крият в един зле насочван полов живот, чиито метаморфози заблуждават съзнанието.
Когато окултният изследовател се изправи пред подобни факти, той ги вижда, естествено, в истинската им светлина и различава всъщност взаимодействието между два фактора: От една страна съзнанието, а от друга силата, която господства под прага на съзнанието. Един материалистично ориентиран психолог ще третира тези факти по съвсем друг начин. Той веднага ще построи една теория за разликата между претекста, който човек посочва за своите постъпки, и същинският им мотив. Когато говори например за толкова разпространените днес самоубийства в ученическа възраст, психологът ще изтъкне, че конкретният повод няма нищо общо с истинския мотив; че истинските мотиви са много по-дълбоки и в повечето случаи се крият в един зле насочван полов живот, чиито метаморфози заблуждават съзнанието.
към текста >>

93. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Обаче Вие имате известен шанс да постигнете нещо, особено при пациент в младежка възраст, ако съумеете да го поставите в такова положение, че цялата му „симптоматология", всичките му болестни прояви да застанат пред него като нещо крайно абсурдно; да, ако го „конфронтирате" с фактите, които сам той предизвиква, тогава техният пълен абсурд, тяхната пълна нелепост ще се стоварят обратно върху него.
Тук Вие се докосвате до една подробност, която има отношение към лечението на подобни състояния. Ако някой страда от такива налудни идеи за преследване, немислимо е да му помогнете с логични доводи. С тях Вие само ще увеличите неговата съпротива, неговата „налудна убеденост". Обаче Вие имате известен шанс да постигнете нещо, особено при пациент в младежка възраст, ако съумеете да го поставите в такова положение, че цялата му „симптоматология", всичките му болестни прояви да застанат пред него като нещо крайно абсурдно; да, ако го „конфронтирате" с фактите, които сам той предизвиква, тогава техният пълен абсурд, тяхната пълна нелепост ще се стоварят обратно върху него. Така Вие, макар и само в известен смисъл, бихте подпомогнали лечението.
към текста >>

Защото никак не е все едно, дали човек живее в едно тяло докъм 35 годишна възраст, или в друго, вече в напреднала възраст.
Разбира се, възможни са най-различни варианти. Може да се случи така, че в две, три последователни инкарнации, даден човек да умира преждевременно. Това става, защото тази индивидуалност е призвана да обогати човечеството с нещо, което обаче тя може да постигне, само ако в сетивно-физическия свят разполага с такива сили, каквито предлага младото физическо тяло. Защото никак не е все едно, дали човек живее в едно тяло докъм 35 годишна възраст, или в друго, вече в напреднала възраст. До своята 35 година, човек насочва силите си предимно към тялото, но така, че всъщност ги разгръща във външния свят. Но от 35 години нататък, в известен смисъл, животът му напредва само вътрешно и той непрекъснато посреща атаките на външния свят със своите жизнени сили.
към текста >>

94. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

Архангелът много добре знае какво трябва да бъде направено през младенческия период от живота на съответния народ; той знае към какви начинания следва да бъде подтикнат народът, намиращ се в прехода между младенческата и зрялата възраст, за да се проявят неговите импулси по най-правилния начин.
И това е неговата истинска задача, над която той работи във всяка от своите инкарнации. Обаче всичко онова, което той постига в името на своята народностна общност, всичко онова, което остава притежание на неговия народ, фактически формира инспирацията на Ангела, който пренася заповедите на Архангела до отделните човешки същества. Следователно, ние можем много добре да си представим как в една или друга област на Земята живее даден народ и как над него се разпростира аурата на народа, етерната аура, в която Духът на Народа проявява своите могъщи сили според трите разновидности на човешкото етерно тяло. И това, което бушува в етерната аура на народа, е не друго, а самият Архангел. Точно него си представяме ние като едно по-висше Същество, кое то в своето развитие стои две степени над човека; то се носи като облак над целия народ и дава разпорежданията относно главните задачи, които този народ има да изпълни. Архангелът много добре знае какво трябва да бъде направено през младенческия период от живота на съответния народ; той знае към какви начинания следва да бъде подтикнат народът, намиращ се в прехода между младенческата и зрялата възраст, за да се проявят неговите импулси по най-правилния начин.
към текста >>

95. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Обаче това, което тези Същества вършат в човека, става актуално едва в определена възраст.
И тогава ние стигаме до убеждението: Най-главното Същество, което има значение за днешния човек, е онова, което му даде възможността да се обръща към себе си с думата „Аз“, възможността да изгради съзнанието за своя Аз. И ние знаем, че най-напред тази възможност беше дадена от Духовете на Формата, от онези Същества, които наричахме Власти, Ексузиаи. Ако се вслушаме в работата на тези Същества, която те вършат в името на човека и се запитаме: Какво постигнаха тези Същества със своя нормален ход на развитие? ние ще стигнем до следния отговор: Техният дар за човека, това е Азовата организация! Или с други думи: Ако се замислим върху тяхната същинска природа, ние идваме до убеждението, че главната им задача е да доведат човека до неговия Аз. Обаче това, което тези Същества вършат в човека, става актуално едва в определена възраст.
към текста >>

Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание. Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
към текста >>

Ако те не биха изглеждали така, ако абнормните Духове не биха се намесили, тогава човекът би трябвало да се появява във физическия свят именно в онова състояние, в което той се намира през 20-та си годишна възраст, или с други думи, като физическо същество, той би трябвало да се ражда в това състояние, следователно, развитието му би трябвало да премине през коренно различни зародишни състояния.
Всичко това има извънредно важни последици. Представете си, че нещата не биха изглеждали така. Ако те не биха изглеждали така, ако абнормните Духове не биха се намесили, тогава човекът би трябвало да се появява във физическия свят именно в онова състояние, в което той се намира през 20-та си годишна възраст, или с други думи, като физическо същество, той би трябвало да се ражда в това състояние, следователно, развитието му би трябвало да премине през коренно различни зародишни състояния.
към текста >>

Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества. Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи.
към текста >>

В тази точка, от Земята се надигат всички онези сили, които могат да обхванат човека най-вече в неговата детска възраст.
Тук например, на следващата рисунка, Вие имате една точка, която се намира във вътрешността на Африка. В тази точка, от Земята се надигат всички онези сили, които могат да обхванат човека най-вече в неговата детска възраст. По-късно тяхното влияние постепенно намалява; обаче те се отпечатват в човешкия организъм извънредно силно. Следователно, онази точка от Земята, където живее човекът, действува най-силно в рамките на детската възраст и предопределя този вид хора, които остават изцяло зависими от Земните сили и по-късно целият им живот протича по такъв начин, че съответната точка трайно формира първите детски признаци на тяхната природа. Така изглежда приблизителната характеристика на всички онези хора относно тяхната расова принадлежност, които получават детерминиращите сили за своето развитие, бих казал, направо от Земята. Това, което наричаме черна раса, се определя главно от тези свойства.
към текста >>

Следователно, онази точка от Земята, където живее човекът, действува най-силно в рамките на детската възраст и предопределя този вид хора, които остават изцяло зависими от Земните сили и по-късно целият им живот протича по такъв начин, че съответната точка трайно формира първите детски признаци на тяхната природа.
Тук например, на следващата рисунка, Вие имате една точка, която се намира във вътрешността на Африка. В тази точка, от Земята се надигат всички онези сили, които могат да обхванат човека най-вече в неговата детска възраст. По-късно тяхното влияние постепенно намалява; обаче те се отпечатват в човешкия организъм извънредно силно. Следователно, онази точка от Земята, където живее човекът, действува най-силно в рамките на детската възраст и предопределя този вид хора, които остават изцяло зависими от Земните сили и по-късно целият им живот протича по такъв начин, че съответната точка трайно формира първите детски признаци на тяхната природа. Така изглежда приблизителната характеристика на всички онези хора относно тяхната расова принадлежност, които получават детерминиращите сили за своето развитие, бих казал, направо от Земята. Това, което наричаме черна раса, се определя главно от тези свойства.
към текста >>

Ако после Вие се отправите по-нататък към Азия, ще попаднете на една точка от Земната повърхност, където Земните сили отпечатват в човешкия организъм особените качества на младежката възраст, придавайки им трайния характер на расовата принадлежност.
Ако после Вие се отправите по-нататък към Азия, ще попаднете на една точка от Земната повърхност, където Земните сили отпечатват в човешкия организъм особените качества на младежката възраст, придавайки им трайния характер на расовата принадлежност. И расите, за които говорим в този случай, са жълтата и кафявата раса.
към текста >>

Ако продължим по-нататък в посока от Изток на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия организъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
Ако продължим по-нататък в посока от Изток на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия организъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
към текста >>

Африканската линия съответствува на онези Земни сили, които отпечатват в човешкия организъм качествата, присъщи за ранната детска възраст, азиатската точка съответствува на онези сили, които отпечатват в човешкия организъм младежките качества, а качествата на зрялата възраст човекът получава в европейската точка.
По този начин човекът се оказва обхванат от силите, които са от решаващо значение за него, така че, свързвайки тези точки, ние получаваме една забележително протичаща линия. Тя е актуална и за нашето време. Африканската линия съответствува на онези Земни сили, които отпечатват в човешкия организъм качествата, присъщи за ранната детска възраст, азиатската точка съответствува на онези сили, които отпечатват в човешкия организъм младежките качества, а качествата на зрялата възраст човекът получава в европейската точка. Това е просто една типична закономерност. И понеже в хода на своите реинкарнации всички хора минават през различните раси, всъщност никой не е ощетен, макар и мнозина да твърдят, че европейците имат някакви предимства пред черната и жълтата раса. Тук истината често пъти е напълно скрита, обаче Вие виждате, че с помощта на Тайната наука все пак стигаме до забележителни познания.
към текста >>

Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят.
Да, човечеството трябваше да се отправи на Запад, за да постави началото на това, което наричаме отмиране на расите. За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия. После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>

И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст.
И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст. Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества. Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура. Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането.
към текста >>

96. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен“. Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>

97. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

98. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия. Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам.
към текста >>

99. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст.
А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам. Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>

Двете деца израстват в непосредствена близост до към тяхната дванадесетгодишна възраст.
И така, в Евангелията се говори за две родителски двойки, като и в двата случая бащите се казват „Йосиф", а майките „Мария"; тези имена са носели мнозина хора в миналото; но да вадим заключения от самите имена, както те биват схващани днес това противоречи на истинското окултно изследване. Следователно, в двете семейства се раждат и две деца, носещи името Исус. За едното от тях, Исус от Соломоновата линия на Давидовия дом, ни говори родословието от Евангелието на Матей. Другото дете, Исус от Натановата линия, е син на съвсем други родители и за него ни разказва Евангелието на Лука. Двете деца израстват в непосредствена близост до към тяхната дванадесетгодишна възраст. Това Вие ще намерите в Евангелията, а те винаги говорят истината. И докато хората не искат да чуят истината, Евангелията ще са затворени за тях. Обаче ние трябва да вникнем в Евангелията, те винаги говорят истината.
към текста >>

100. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>

101. Лекция втора GA_126 Окултна история

Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти. Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място. Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>

Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>

102. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят.
към текста >>

103. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
към текста >>

104. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения.
Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост. Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения. Това беше подчертавано години наред. Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.
към текста >>

105. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати.
Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действува върху Земното развитие само отвън. Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора. Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертвува до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос.
към текста >>

106. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>

Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>

107. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова.
След това през следващите три хиляди години той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос!
към текста >>

108. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст.
Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме като съдба, в един широк смисъл. Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст. И тук често се правят грешки във възпитанието на децата. С това част от Кармата засяга също и въпроса за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството.
към текста >>

За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно.
Ние отслабваме волята на един човек, когато му налагаме да учи нещо, да върши нещо, което не му подхожда. За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно. Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята. Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята.
към текста >>

Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха. Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание.
към текста >>

Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен. Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества. И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>

109. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот. Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
към текста >>

110. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци.
Чрез материализма хората преждевременно остаряват. Преди тридесет години например децата изглеждаха различно от днес. Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца. Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми.
към текста >>

111. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст.
Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години.
към текста >>

Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен.
към текста >>

112. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И в определена възраст тялото на момчето стана толкова нежно, че то буквално стана прозрачно, през него и през неговите отделни органи можеше да се вижда.
И странно, колкото по-голямо, по-хармонично ставаше душевното съдържание на това момче, толкова по-нежно ставаше неговото тяло. То ставаше все по-нежно и по-нежно. И в определена възраст тялото на момчето стана толкова нежно, че то буквално стана прозрачно, през него и през неговите отделни органи можеше да се вижда. И този младеж ядеше все по-малко и по-малко, докато накрая престана напълно да се храни. Един ден той изпадна в едно апатично състояние: душата беше излязла от тялото и след няколко дена отново се върна в него. Сега младежът беше напълно преобразен вътрешно. Дванадесетте различни лъчи на човешките светогледи бяха съединени като в една светлина и сега той се произнасяше върху най-чудните и велики тайни. Той не повтаряше това, което единият, вторият, третият е казал, а казваше в една съвършено нова форма и по един чудесен начин неща, с които беше съединено всичко, което другите знаеха.
към текста >>

113. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Впоследствие Франциск от Асизи се е появил за кратко само веднъж на Земята, умрял е в детска възраст и оттогава не се е въплъщавал.
Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма. Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи. Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята. Вероятно това ще Ви прозвучи гротескно, но то отговаря на истината: След 17. столетие всеки човек – в условията на Марс – за известно време е будист, францисканец, непосредствен последовател на Франциск от Асизи. Впоследствие Франциск от Асизи се е появил за кратко само веднъж на Земята, умрял е в детска възраст и оттогава не се е въплъщавал. Оттогава той е свързан с дейността на Буда и е един от най-изтъкнатите последователи на Буда в условията на Марс.
към текста >>

114. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха.
към текста >>

115. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато хората непрекъснато подчертават, че отговорите на най-висшите въпроси не бива да са сложни, а истината следва да бъде представяна на всеки човек в най-простия и достъпен вид, и когато по този повод ни се напомня, че в своята преклонна възраст апостол Йоан успя да резюмира квинтесенцията на християнството в простите думи: „Чеда, обичайте се?
Когато хората непрекъснато подчертават, че отговорите на най-висшите въпроси не бива да са сложни, а истината следва да бъде представяна на всеки човек в най-простия и достъпен вид, и когато по този повод ни се напомня, че в своята преклонна възраст апостол Йоан успя да резюмира квинтесенцията на християнството в простите думи: „Чеда, обичайте се? “*40, от всичко това никой не трябва да вади заключението: Ето, аз съм вникнал в същността на християнството, защото съм стигнал до простите думи: „Чеда, обичайте се! “ Защото, за да изрече тези прости думи, апостол Йоан е изпълнил много предварителни условия.
към текста >>

Най-напред, ние знаем, че той е изрекъл тези думи едва в края на своя дълъг живот, на възраст 95 години, и че стига до правото да ги изрече едва в тогавашната си инкарнация; така че той застава пред нас като едно живо потвърждение на истината: Тези прости думи, изречени от всеки друг човек, далеч нямат същата сила, каквато имат при апостол Йоан.
Най-напред, ние знаем, че той е изрекъл тези думи едва в края на своя дълъг живот, на възраст 95 години, и че стига до правото да ги изрече едва в тогавашната си инкарнация; така че той застава пред нас като едно живо потвърждение на истината: Тези прости думи, изречени от всеки друг човек, далеч нямат същата сила, каквато имат при апостол Йоан.
към текста >>

По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се!
Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така. Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм чувал, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде! Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза. Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
към текста >>

116. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст.
Окултното изследване показва, че индивидуалността, която беше инкарнирана в Соломоновото момче Исус, беше не друга, а тази на самия Заратустра. След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през Вавилоно-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус. Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия дом и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст. Ето защо ние виждаме как Заратустровата индивидуалност израства по такъв начин, че способностите на момчето се развиват относително рано. Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст. Сега ние трябва да установим и друг важен факт: Този Соломонов Исус, това момче от Соломоновата линия въпреки че представляваше инкарнация на една толкова висша индивидуалност все пак беше само един високо издигнат човек, или с други думи, беше обременен с възможността да греши, дори и да изпитва известни морални затруднения, макар и те да не прерастваха в недостатъци или някакви други отрицателни качества.
към текста >>

Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст.
Окултното изследване показва, че индивидуалността, която беше инкарнирана в Соломоновото момче Исус, беше не друга, а тази на самия Заратустра. След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през Вавилоно-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус. Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия дом и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст. Ето защо ние виждаме как Заратустровата индивидуалност израства по такъв начин, че способностите на момчето се развиват относително рано. Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст. Сега ние трябва да установим и друг важен факт: Този Соломонов Исус, това момче от Соломоновата линия въпреки че представляваше инкарнация на една толкова висша индивидуалност все пак беше само един високо издигнат човек, или с други думи, беше обременен с възможността да греши, дори и да изпитва известни морални затруднения, макар и те да не прерастваха в недостатъци или някакви други отрицателни качества.
към текста >>

Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“.
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>

След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“?
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Евангелието на Лука много ясно напомня за този факт, когато проследява наследствената линия на Исус, изброявайки поколенията нагоре през Адам чак до Бог, с което потвърждава, че тук ние сме изправени пред една субстанция, която е останала незасегната от всичко онова, което съпътства човешките инкарнации.
към текста >>

117. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера.
Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера. И това усещане ще обхваща все повече и повече хора. През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес към своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още несъществуваше. Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз. Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере.
към текста >>

118. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението. Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство!
към текста >>

119. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите. Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
към текста >>

120. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Кой дух тогава се въплътява отново: високоразвитият от зрялата му възраст или слабоумният от старостта му?
Въпрос: „Противоречи ли на учението за прераждането фактът, че духовните способности на човека отслабват с напредването на неговия живот? Случва се така, че гениални хора изпадат в слабоумие, когато остареят. Кой дух тогава се въплътява отново: високоразвитият от зрялата му възраст или слабоумният от старостта му? “
към текста >>

Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух.
За да отговорим на този въпрос, е нужно да си изградим първо една представа за връзката между физическата (сетивна) същност и свръхсетивната същност на човека. Физическата същност се подчинява на физическите закони. А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух. Да вземем за пример някой гениален педагог. Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия.
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед?
Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед? Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин. Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата.
към текста >>

122. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек. Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят. Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване.
към текста >>

Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят. В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм.
към текста >>

В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят. В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло.
към текста >>

Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни година, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри. Отначало това ни се струва като един забележителен, изненадващ факт. Невероятно е, но много случаи показват на духовно-научното изследване, че именно нашите родители, хората, които са били до нас в изходната точка на предишния ни живот, които са ни поставили във физическия план, са кармически свързани с нас така, че в нашия нов живот няма да се срещнат с нас отново в детството ни, а едва тогава, когато в най-голяма степен сме встъпили във физическия план. Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си година. Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си година в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини. Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
към текста >>

Ако вземем под внимание хората, с които сме събрани произволно чрез външните сили, свойствени за физическия план, които най-малко избираме, следователно нашите родители, братя и сестри, с които се срещаме в началото на живота си, ако ги вземем под внимание, твърде често стигаме до факта, че тъкмо тези, които са ни съпровождали от детството в живота, сме били избрали със собствени сили и по своя воля на около тридесетгодишна възраст в някое предходно прераждане.
Важи също и обратното. Ако вземем под внимание хората, с които сме събрани произволно чрез външните сили, свойствени за физическия план, които най-малко избираме, следователно нашите родители, братя и сестри, с които се срещаме в началото на живота си, ако ги вземем под внимание, твърде често стигаме до факта, че тъкмо тези, които са ни съпровождали от детството в живота, сме били избрали със собствени сили и по своя воля на около тридесетгодишна възраст в някое предходно прераждане. С други думи в средата на предишния си живот сме избрали тези, които сега са наши родители, братя и сестри.
към текста >>

Много интересен следователно е фактът, разкриващ се по един забележителен начин, че нещата не стоят така, че в последователните си прераждания да сме в едни и същи връзки с хората, с които сме заедно, а също така и че не се срещаме с тях на същата възраст, на която сме ги били срещнали преди.
Много интересен следователно е фактът, разкриващ се по един забележителен начин, че нещата не стоят така, че в последователните си прераждания да сме в едни и същи връзки с хората, с които сме заедно, а също така и че не се срещаме с тях на същата възраст, на която сме ги били срещнали преди. Случаят не е и точно обратният: не хората, с които сме се срещнали в края на живота си, се намират в началото на някоя друга инкарнация, а тези хора, с които сме се срещнали в средата на живота си. Значи нито тези, които срещаме в началото, нито пък тези, които срещаме в края, а онези, които идват в съприкосновение с нас в средата на живота, са били около нас в качеството си на кръвни роднини в някоя предхождаща инкарнация. Тези пък, които тогава са били с нас в началото на нашия живот, сега се появяват в средата на живота ни, а за тези, които сега са били около нас в началото на живота ни, можем да предположим, че с тях ще се открием в средата на някое от следващите прераждания, че те ще влязат във връзка с нас като свободно избрани от нас спътници в живота. Кармическите отношения са толкова забележителни!
към текста >>

123. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
Посредством тази истина човек ще разбере, че с усложняването на външната култура паралелно ще започне и нещо съвсем различно. Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата? Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
към текста >>

Кой днес в качеството си на просветен от външната култура не би смятал, че човечеството е надмогнало своята детска възраст, когато е вярвало, и е навлязло в зряла възраст, в която може вече да знае.
Но хората днес по принцип разбират все още твърде малко от отделните закони на кармата. Това можем ясно да видим, съдейки по повтаряните отново и отново във външната култура неща. Кой днес в качеството си на просветен от външната култура не би смятал, че човечеството е надмогнало своята детска възраст, когато е вярвало, и е навлязло в зряла възраст, в която може вече да знае. Такива изказвания биват постоянно пропагандирани и произлизат от това, което заслепява хората отвън, което обаче не би трябвало никога да заслепява антропософите, а именно че знанието щяло да замени вярата.
към текста >>

Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият.
Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

124. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст.
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно. Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната.
към текста >>

Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога.
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно. Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>

Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя.
Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>

Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи.
към текста >>

Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст.
Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други.
към текста >>

125. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди.
Блаватска осведомените хора ги намират обозначени там. Там в един ред може да се прочете; Буда=Меркурий; това значи, че индивидуалността даваща тон за Будизма е свързана в Окултизма с онзи Дух на Движението, който действува от тази планета; той е вдъхновителят, от него идва онова влияние, което се изразява в културното течение. Нещата стоят така, че тази знаменита книга, Тайното учение на Блаватска, изнася велики истини, които обаче трябва да познаем по правилен начин. Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е. един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса. С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е. в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това.
към текста >>

126. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят. Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера. Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>

В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят. Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера. Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>

127. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи. Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди. И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>

Преди всичко, става дума за една такава тенденция, за едно такова движение, което в по-късната си възраст човекът почти не притежава, но в определени и ранни мигове от своя живот, той е трябвало да вложи всичките си сили в реализирането на това движение, защото в противен случай той би останал едно четириного същество, обречено да лази през целия си живот. Напр.
А сега, нека да се спрем върху това вътрешна и почти неуловимо движение на човека, да насочим към не го духовните си усилия и да се опитаме да го разберем, както постъпихме преди няколко дни и с човешката фигура. Преди всичко, става дума за една такава тенденция, за едно такова движение, което в по-късната си възраст човекът почти не притежава, но в определени и ранни мигове от своя живот, той е трябвало да вложи всичките си сили в реализирането на това движение, защото в противен случай той би останал едно четириного същество, обречено да лази през целия си живот. Напр. човекът е длъжен да изпълни онази тенденция, онова движение, което го превръща от едно пълзящо дете в едно изправено дете. Човекът далеч не е изправено същество само по отношение на своята фигура; той е едно същество, което в хода на живота изправя цялата своя същност, а не само физическата си фигура. Така че първата важна вътрешна тенденция, първото вътрешно движение, което човек осъществява, е да утвърди изправения си стоеж. В този смисъл, първото нещо, което трябва да разберем, е "движението, осъществяващо изправения стоеж".
към текста >>

128. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност.
Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън. Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят. Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства. Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност. Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа. При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества.
към текста >>

129. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят. Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>

130. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>

Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота.
Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота. Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст. Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г. При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
към текста >>

Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст.
Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота. Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст. Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г. При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
към текста >>

131. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст.
Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека? При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза? Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза.
към текста >>

132. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато насочим поглед върху мъртвите, които влизат в тази страна, когато техният живот не е изтекъл още в неговия естествен ход, които са умрели в тяхната най-хубава възраст, в техните млади години, не само чрез някоя болест, а се преселили в духовният свят, след като в техния живот са били преследвани от нещастието и от бедствието.
Когато насочим поглед върху мъртвите, които влизат в тази страна, когато техният живот не е изтекъл още в неговия естествен ход, които са умрели в тяхната най-хубава възраст, в техните млади години, не само чрез някоя болест, а се преселили в духовният свят, след като в техния живот са били преследвани от нещастието и от бедствието. Когато ясновидецът наблюдава тези съдби, които са наистина многобройни, той стои пред един потресаващ факт. Той има пред себе си едно поле от болести и смърт, което е овладяно на пълно от определени зли духове, които внасят болест и смърт на Земята. Когато се проследи жизненият път на тази души, които на Земята са били безсъвестни хора, констатира се, че сега след смъртта те е трябвало да станат служители на тези зли духове на смъртта, на болестите на нещастията и на бедствията, за да произведат такава ранна смърт и такива тежки съдби. Това е именно връзката! Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта.
към текста >>

133. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст.
Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт.
към текста >>

134. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята.
Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
към текста >>

135. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст. Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото.
към текста >>

Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща.
към текста >>

Една душа, която действително се подготвя да се въплъти на Земята, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст.
Една душа, която действително се подготвя да се въплъти на Земята, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст. Но тя вижда сега: Да, тук и там, аз мога да добия възможността да добия такива познания. Но често пъти е възможно тя да се откаже от една такава родителска двойка, която в друго отношение би могла да и даде едно щастливо съществувание, да и осигури един щастлив живот. Тя би трябвало да си каже: Аз не мога да постигна най-важното. Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители.
към текста >>

И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек.
На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека.
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека. Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания.
към текста >>

Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение.
Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания. Но, ако не бъдат запазени чисти, ако бъдат вложени в сетивни инстинкти на човека, тогава могат да доведат до най-големите окултни пороци. Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение. Така, обични приятели, вие ще можете да разберете цялата връзка на нещата. Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения. Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот. Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят.
към текста >>

Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст.
И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания. Но, ако не бъдат запазени чисти, ако бъдат вложени в сетивни инстинкти на човека, тогава могат да доведат до най-големите окултни пороци. Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение. Така, обични приятели, вие ще можете да разберете цялата връзка на нещата. Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения. Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот. Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят. Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания.
към текста >>

Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания.
Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения. Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот. Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят. Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания.
към текста >>

Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота.
Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота. И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
към текста >>

И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота. И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
към текста >>

Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи.
Така ние виждаме следователно, че проникването с погледа на великите отношения на света се добива с развитието на онези сили, които действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека. Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи. Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим.
към текста >>

Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим.
Така ние виждаме следователно, че проникването с погледа на великите отношения на света се добива с развитието на онези сили, които действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека. Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи. Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим.
към текста >>

136. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения. И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>

137. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

до своята тридесетгодишна възраст.
И точно тук ние виждаме цялото превъзходство на Христовия Импулс над Импулса на Кришна: Съществото, което беше инкарнирано в Кришна, всъщност беше инкарнирано в цялото човечество. Наистина, Кришна е роден и израства като син на Висудева, обаче онзи най-висш човешки импулс, който виждаме в лицето на Кришна, е въплътен, инкарниран в цялото човечество! Онзи импулс, Който ни помага в нашата борба срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази борба е още в самото начало, защото всички подробности, които са представени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непосредствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е. до своята тридесетгодишна възраст. Ето защо Христовият Импулс изпълва не целия живот, а само най-зрелия период от един човешки живот.
към текста >>

138. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на ражда не и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>

139. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>

140. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини. Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение. Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
към текста >>

141. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст.
Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>

Съзнанието за нашия Аз се еманципира от най-ранна детска възраст и извървява един самостоятелен път през живота.
От това следва, че пътят на вътрешното човешко развитие е двустранен. Пътят на развитието на нашата организация по такъв начин, както беше описано, преминава от първата до седмата година, после от седмата до четиринадесетата година, от четиринадесетата до двадесет и първата година. Пътят на вътрешното развитие е такъв, че ние сме напълно независими от пътя на нашата организация. Съзнанието за нашия Аз се еманципира от най-ранна детска възраст и извървява един самостоятелен път през живота. Какви обаче са последствията от този своеобразен факт на човешкото развитие? Това може да ни разкаже само окултистът.
към текста >>

Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили.
Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия. От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>

От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия. От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>

Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът.
Как са навлезли луциферичните сили? Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът. Те взимат човека така, както той се е бил развил на Старата Луна и полагат в него зародиша на самостоятелното душевно развитие. Така че в изкушението на азовото съзнание, в основата на тази своеобразна двойственост на човешката природа, лежат луциферичните сили.
към текста >>

142. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече.
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е. като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето. Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него. Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло. Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика.
към текста >>

143. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Напълно възможно е да се случи някой да е преживял нещо в детството си или в младостта си и в по-напреднала възраст преживяното да изникне отново съвършено изменено в съзнанието.
Те могат да се получат само от духовния свят. Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждебност от нашето време. От самото начало не трябва да се отрича, че тъкмо в тази област се творят, разбира се, най-ужасните безчинства, защото мнозина получават едно или друго впечатление и го отнасят към една или друга предишна инкарнация. Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси. Напълно възможно е да се случи някой да е преживял нещо в детството си или в младостта си и в по-напреднала възраст преживяното да изникне отново съвършено изменено в съзнанието. Може да се случи той да не разбере това и тогава да го сметне за спомен за предишни земни животи. Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно.
към текста >>

144. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
към текста >>

145. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И това беше второто важно изживяване, вторият важен завършек на онова душевно израстване, което Исус от Назарет осъществи след своята дванадесетгодишна възраст.
И това беше второто важно изживяване, вторият важен завършек на онова душевно израстване, което Исус от Назарет осъществи след своята дванадесетгодишна възраст. Да, скъпи мои приятели, събитията, които направиха най-голямо впечатление за душата на подрастващия Исус, съвсем не пораждаха спокойно и ведро настроение. Още преди Кръщението в Йордан, тази душа трябваше да опознае цялата бездна на човешката природа.
към текста >>

Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>

И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

146. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В края на 20-те си години той все още не знаеше, че е преродения Заратустра; знаеше само, че на дванадесетгодишна възраст с него беше настъпила една огромна промяна.
В края на 20-те си години той все още не знаеше, че е преродения Заратустра; знаеше само, че на дванадесетгодишна възраст с него беше настъпила една огромна промяна. А сега често имаше усещането: О, колко по-различен бях аз преди тази промяна!
към текста >>

От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката. По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него. Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение. От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото. Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>

147. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст.
Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора. Да, ние живеем в едно време, когато копнежът към свързване с божествено-духовния свят е налице, но гой трябва да стане достояние на всички хора. Ето какво подтискаше душата на Исус.
към текста >>

Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните.
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора. Да, ние живеем в едно време, когато копнежът към свързване с божествено-духовния свят е налице, но гой трябва да стане достояние на всички хора. Ето какво подтискаше душата на Исус.
към текста >>

148. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, ние израстваме в нашите преценки и достигаме до напълно респектиращата според някои критици възраст от двадесет и пет години, и се чувствуваме много зрели в съжденията си, понеже смятаме, че те идват от нашата собствена душа.
Ние израстваме заедно със света. Още с първите думи от действието, ние приемаме това или онова. После, с течение на годините, ние без да забелязваме приемаме все повече неща от света. Чрез нашата Карма ние сме устроени по един или друг начин. Поради тази причина, едни неща ни харесват повече, други по-малко. Да, ние израстваме в нашите преценки и достигаме до напълно респектиращата според някои критици възраст от двадесет и пет години, и се чувствуваме много зрели в съжденията си, понеже смятаме, че те идват от нашата собствена душа. Обаче който може да се вгледа в душите, той знае: там е разположено не друго, а онзи концентриран в собствената душа външен живот, в който сме поставени всички ние. Ето защо лесно бихме могли да изпаднем в конфликтно положение, ако си въобразим, че внасяме там кой знае какво чрез нашите съждения. Въобразявайки си, че сме независими от нашия вътрешен свят, ние само ставаме още по-зависими от него. Ние разсъждаваме, обаче напълно се отучваме да задаваме въпроси.
към текста >>

149. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус. Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра. Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом. Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е. до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции. Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет. И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>

150. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока.
Бих искал да започна с едно описание на събитията, както те се представят пред погледа на ясновидеца. И така, в Хрониката Акаша, още преди Кръщението, извършено в реката Йордан, т.е. Преди слизането на Христос, ние откриваме едно особено събитие в живота на Исус. По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един разговор със своята мащеха, със своята доведена майка. От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан. Става дума за един разговор с неговата доведена майка. В този разговор Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот.
към текста >>

151. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

На тридесетгодишна възраст приема християнството.
*4. Тертушян, 160-220 сл. Хр. На тридесетгодишна възраст приема християнството. Водач на монтанистите в Африка.
към текста >>

152. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Тук имаме работа с едно човешко същество, което беше достигнало вече една висока степен на развитието още във Втората следатлантска културна епоха /в Древно-персийската епоха/ и което тогава основа именно духовното течение на Заратустра и след това живя по-нататък; това същество отново се въплъти в момчето Исус от Соломоновата линия и до 12-годишната възраст мина през едно такова развитие, през което можеше да мине един толкова висок Аз в това време на въплъщението в човечеството.
Ние вече знаем, че трябва да различаваме две момчета Исус, които са израснали в онова време. Ние не ще се занимаваме по-нататък в тази връзка с едното момче Исус, защото то е лесно разбираемо за нас от наши те антропософски предпоставки. Мисълта ми е за Исуса, в който живееше Азът на Зараустра. Тук имаме работа с едно човешко същество, което беше достигнало вече една висока степен на развитието още във Втората следатлантска културна епоха /в Древно-персийската епоха/ и което тогава основа именно духовното течение на Заратустра и след това живя по-нататък; това същество отново се въплъти в момчето Исус от Соломоновата линия и до 12-годишната възраст мина през едно такова развитие, през което можеше да мине един толкова висок Аз в това време на въплъщението в човечеството. Знаем по-нататък, че този Аз на Заратустра премина в тялото на другото момче Исус, на онова момче Исус, чието същество проблясва в Евангелието на Лука, в така нареченото Натаново момче Исус.
към текста >>

153. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

154. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател.
към текста >>

155. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест. Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст. Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги. Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен.
към текста >>

156. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят.
И така, ако съпоставим всички тези неща, сега ние ще се убедим, скъпи мои приятели, че за да разберем целия човек по отношение на необходимостта и свободата, трябва да вземем под внимание външнофизическия облик на човека, а след това и вътрешната му природа, следователно нека да си припомним най-напред неговата етерна организация. Когато насочваме поглед само върху етерното тяло на човека... аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как човешкото етерно тяло върви по съвършено различни пътища от тези на физическото тяло... Вие сигурно си спомняте моите думи: първоначално физическото тяло на човека е съвсем младо; постепенно то се развива, става все по-възрастно и накрая остарява. Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“. Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас. Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява. В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст. Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>

В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст.
Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“. Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас. Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява. В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст. Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>

157. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст.
Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер. Етерното тяло на човека се намира в него. Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст. Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно. Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега.
към текста >>

И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло.
Това е само пример, могат да се приведат и други, в които може да се наблюдава силата на неупотребеното етерно тяло. Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади. И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло. Тези етерни тела, които още повече са укрепнали и заздравени поради факта, че са преминали през самопожертвователна смърт, са налични и ще бъдат налични. И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да живеят в една духовна, етерна атмосфера, в която се намират неизразходените етерни тела. И когато на земята има души, които ще могат да разбират това, което ще живее духовно като реални етерни сили – такова разбиране ще може да се получи само от духовната наука, – те ще усещат инспириращите сили на онова, което ще остане от тези етерни тела.
към текста >>

158. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта. Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме.
към текста >>

159. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

От самото начало трябва да сме наясно за голямата разлика между случай, когато животът приключва поради злополука, например човекът е прегазен от влак или смъртта му е причинена отвън, по насилствен начин, и случай, когато животът приключва на преклонна възраст или поради болест.
Когато говорим за такива неща, ние можем да научим много, ако разглеждаме конкретни случаи. Друг конкретен случай, който бих искал да посоча, е, когато животът на даден човек приключва поради инцидент. От самото начало трябва да сме наясно за голямата разлика между случай, когато животът приключва поради злополука, например човекът е прегазен от влак или смъртта му е причинена отвън, по насилствен начин, и случай, когато животът приключва на преклонна възраст или поради болест. Трябва да се има предвид разликата между рано приключил живот поради болест и живот, приключил на преклонна възраст.
към текста >>

Трябва да се има предвид разликата между рано приключил живот поради болест и живот, приключил на преклонна възраст.
Когато говорим за такива неща, ние можем да научим много, ако разглеждаме конкретни случаи. Друг конкретен случай, който бих искал да посоча, е, когато животът на даден човек приключва поради инцидент. От самото начало трябва да сме наясно за голямата разлика между случай, когато животът приключва поради злополука, например човекът е прегазен от влак или смъртта му е причинена отвън, по насилствен начин, и случай, когато животът приключва на преклонна възраст или поради болест. Трябва да се има предвид разликата между рано приключил живот поради болест и живот, приключил на преклонна възраст.
към текста >>

160. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля. Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите. Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.
към текста >>

161. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>

162. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват.
Какво съдържа книгата на Брукс Адамс? Ще се спра само на основните идеи, които най-общо и абстрактно се поднасят по един нека го наречем дилетантски начин, доколкото тяхното значение изобщо е било до ловено в Америка. Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна птица. Брукс Адамс казва например: На света има различни народи, които са преживели продължително развитие. В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват.
към текста >>

163. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>

научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>

По възраст те като народи са били кърмачета!
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>

Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>

Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>

В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния.
Така например има един мъж, който е съвсем почтен човек. Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>

164. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин.
Земята не е само едно огромно живо същество, тя е едно възвишено духовно същество. И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин. По-различно, отколкото можело да бъде разбирано впоследствие, е било откровението на божественото откъм висините в старинния култ към Нерта; то обаче е съществувало.
към текста >>

165. Бележки GA_173 Карма на неистината

Тяхното покоряване и включване в Римската империя отбелязало времето на кърмаческата им възраст.
*125. "Преди римляните да ги завладеят, галите, бритите и германите още не били нации и водели само племенно съществуване. Тяхното покоряване и включване в Римската империя отбелязало времето на кърмаческата им възраст. Римският закон бил тяхна дойка и техен закрилник. След дойката дошъл настойникът. Разрушаването на Римската империя и издигането на папството ознаменували периода на детството или началото на техния интелектуален живот... Възмъжаването на нова Европа настъпва през XVI век." От Harrison, "Dаs transzendentale Weltenall" (виж бел. 33), втора лекция
към текста >>

166. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И, естествено, именно това първо след смъртта преживяване е различно при хората, достигнали преклонна възраст и закономерно преминали портата на смъртта или уловените от смъртта в крехка детска възраст, или в разцвета на годините.
Следователно, Аз-съзнанието се запазва в духовните светове именно защото непрекъснато, отново и отново вътрешно създаваме сами себе си, без да апелираме към запазващото се продължително битие, а през цялото време отново създаваме /раждаме/ сами себе си. И в това самосътворение се опираме в известна степен, гледайки назад, към момента на своята смърт. И така, ние можем да разберем, по какъв начин се ражда Аз-съзнанието, самосъзнанието по времето между смъртта и новото раждане. Описаните по-рано първи преживявания след смъртта имат това важно значение – раждането на Аз-съзнанието. И, естествено, именно това първо след смъртта преживяване е различно при хората, достигнали преклонна възраст и закономерно преминали портата на смъртта или уловените от смъртта в крехка детска възраст, или в разцвета на годините. И съвсем особено значение за тези разлики, разбира се не с педантична точност, има възрастта от 35 години. Това, че сега в хиляди и хиляди случаи млади хора в разцвета на силите си преминават портата на смъртта, като смъртта ги застига отвън, ще окаже своите последствия в бъдеще. Но изобщо, ако човек млад премине портата на смъртта, тогава обликът на описаната картина на живота с нейните събития е различен, от този, ако се премине портата на смъртта след 35-та година.
към текста >>

И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>

Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст.
Важно е да се разбират тези неща. Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от живота, предшествал раждането. То е покрито с мрак. Но картината на живота все пак се изправя. Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот. Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст. Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре.
към текста >>

Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта.
Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре. Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта. Но вътрешно това е свързано с цялата наша Карма.
към текста >>

167. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години.
Каква е била тогава възрастта на човечеството? Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съвременно човечество. Не беше съвсем лесно, духовнонаучно да се проследи този въпрос. Трябваше първо да се изследват чисто духовнонаучни факти и да се осмислят. И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация? И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години. И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години. Не беше много лесно да се добера до това знание, но след като е намерено, то вече е духовнонаучен факт.
към текста >>

Тъй като това е поразителен факт, нали така: докато човек расте на възраст, развитието на човечеството върви в обратен ред.
Мога да ви уверя, скъпи мои приятели, че този получен от мен резултат, когато го формулирах, беше най-шокиращия от всички, някога получавани от мен, най-изненадващия. Тъй като това е поразителен факт, нали така: докато човек расте на възраст, развитието на човечеството върви в обратен ред. Човечеството се подмладява! Това е факт – човечеството става все по-младо!
към текста >>

Преди всичко аз се запитах: какво значение има за първата културна епоха, че човечеството тогава беше на възраст от 48 до 56 години?
Естествено изниква въпросът: какво следва от това? С тези факти е свързано много друго в развитието. Преди всичко аз се запитах: какво значение има за първата културна епоха, че човечеството тогава беше на възраст от 48 до 56 години? Тогава се откри следното: от самосебе си се разбира, че хората, които тогава са се родили и живели, са расли от годинката към втора, трета и така нататък. Това е ясно. Но след това те са достигали до 48 години. За всеки е настъпвало време, когато в своя отделен човешки живот е встъпвал в периода на развитие от 48 до 56 години. И тогава тези хора са можели да си кажат: сега ние, всеки индивидуално, встъпваме във възрастта, когато нашите лични качества съвпадат с обкръжаващите ни качества на цялото човечество.
към текста >>

Значи, достигайки 48-годишна възраст, се съединявали с груповата душевност на човечеството.
И тогава тези хора са можели да си кажат: сега ние, всеки индивидуално, встъпваме във възрастта, когато нашите лични качества съвпадат с обкръжаващите ни качества на цялото човечество. Ние врастваме в това, което се явява наше обкръжение. Преди, до своята 48 година, ние преминавахме развитие, което принадлежеше на нас, беше за нас, но от 48 година ние врастваме в това, което съставлява нашето обкръжение. Когато ставали над 56 години, развитието продължавало, продължавали да живеят и се вживявали в това, което е било преди атлантската катастрофа. В своето развитие тогава излизали зад пределите на това, което се разкривало наоколо в груповата душа на човечеството. Значи, достигайки 48-годишна възраст, се съединявали с груповата душевност на човечеството.
към текста >>

На възраст от 28 години до 35 години той е живеел със своето обкръжение, но след 35 години груповата душа на човечеството не е можела нищо да му даде от своята възраст, тъй като тя вече е била премината.
Така древният грък, древният римлянин, достигайки 36 години, е изхождал вече от самия себе си. На възраст от 28 години до 35 години той е живеел със своето обкръжение, но след 35 години груповата душа на човечеството не е можела нищо да му даде от своята възраст, тъй като тя вече е била премината. Човечеството не е можело вече да стане на 38 години, ако в своето обратно движение то е достигнало 35 години.
към текста >>

Така че, ако не се положат усилия, енергично да развием своята вътрешна същност и да се развиваме по-нататък на собствена основа, човек ще достига само до 28-годишна възраст.
А ние, в петия период, замислете се, ние се вживяваме в груповата душа на човечеството, в това, което е наше обкръжение, в периода от 21 до 28 години. След това нашето обкръжение вече нищо не ни дава. По-нататък ние трябва да се опираме на собственото си развитие, да творим от своята вътрешна същност, тъй като отвън към нас вече нищо не идва. Човечеството е стигнало до 28 години, и когато ние достигнем 28 години, тогава по-нататък трябва да намерим опора в себе си, тогава трябва в себе си да намерим нещо, с което да можем да живеем по-нататък, иначе никога няма да прекрачим 28-те години. И вече са изминали толкова много години от петия период, че човечеството в своето обратно движение е стигнало до 27 години. Така че, ако не се положат усилия, енергично да развием своята вътрешна същност и да се развиваме по-нататък на собствена основа, човек ще достига само до 28-годишна възраст. Това значи много, скъпи мои приятели! Това значи: ако всичко си остане, както е, съвременното човечество в своето интелектуално и друго душевно развитие няма да отиде по-далеч от това, което се достига до 27 години! И ако в душите на съвременните хора не бъде влято нещо за тяхното по-нататъшно развитие, те ще достигат само това, което се достига до 27 години.
към текста >>

Човек, непрекрачил в своето душевно развитие 28-годишната възраст, макар и да е вече на 50, 60 години, такъв човек при известни обстоятелства може да развие високи абстрактни идеали, но във вътрешния душевен живот той ще си остане на възрастта на учащия се със свойствената за тези години абстрактност, без проверка от живота.
Може, разбира се, получавайки определен импулс, да се излезе зад пределите на 28 години. Но като правило става обратното; това, за което ви казах, това е правило, произтичащо от законите на развитието. Човек, непрекрачил в своето душевно развитие 28-годишната възраст, макар и да е вече на 50, 60 години, такъв човек при известни обстоятелства може да развие високи абстрактни идеали, но във вътрешния душевен живот той ще си остане на възрастта на учащия се със свойствената за тези години абстрактност, без проверка от живота. А именно тази проверка в живота прави човека в духовен смисъл практичен, ражда осъществими в живота идеи, а не идеи, които само заслепяват със силата на младостта, но не са годни за действителността.
към текста >>

Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния?
Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния? Разбира се, ако днес се даде такъв пример – в свят, нищо не искащ да знае за действащите в развитието на човека духовни закони, ще ти се присмеят като на глупак. Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота. Защо да не може духовният изследовател да отговори конкретно на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
към текста >>

След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън.
След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън. Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето време. Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в живота те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи. Ами защото това са юношески идеали, които не се променят, макар човекът, който ги изговаря, да остарява с годините. Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния живота на човечеството. Удроу Уилсън може да мисли само в областта на материалното, не повече!
към текста >>

В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество. Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството. Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка. Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години. Своя път на остаряване човекът сега трябва да го направи съвсем индивидуално и самостоятелно.
към текста >>

Човек не може да бъде изведен зад пределите на неговата 28-годишна възраст и от възпитанието, което изхожда от самия човек.
Човек не може да бъде изведен зад пределите на неговата 28-годишна възраст и от възпитанието, което изхожда от самия човек. За това трябва да бъдат изменени, да бъдат спиритуализирани духовните съотношения. Ако всичко продължава както сега, ако духовната наука бъде изкоренена, ако всичко върви от самосебе си, ще настане всеобщо застопоряване на 28-годишната възраст. Ако изследването се ограничаваше с естественонаучните лаборатории и клиники, и това, което може да бъде добито по такъв начин, ако нищо не би било пробудено отвътре в човека, ако в душите на хората не би се потопило никакво духовно същество, би продължавало само това, което донесе нашето време с неговото величие на материализма; тогава развитието би вървяло така, че хората биха оставали млади. Това би било нещо, ако хората оставаха млади не само душевно, но и телесно. Но те биха остарявали телесно.
към текста >>

Ако всичко продължава както сега, ако духовната наука бъде изкоренена, ако всичко върви от самосебе си, ще настане всеобщо застопоряване на 28-годишната възраст.
Човек не може да бъде изведен зад пределите на неговата 28-годишна възраст и от възпитанието, което изхожда от самия човек. За това трябва да бъдат изменени, да бъдат спиритуализирани духовните съотношения. Ако всичко продължава както сега, ако духовната наука бъде изкоренена, ако всичко върви от самосебе си, ще настане всеобщо застопоряване на 28-годишната възраст. Ако изследването се ограничаваше с естественонаучните лаборатории и клиники, и това, което може да бъде добито по такъв начин, ако нищо не би било пробудено отвътре в човека, ако в душите на хората не би се потопило никакво духовно същество, би продължавало само това, което донесе нашето време с неговото величие на материализма; тогава развитието би вървяло така, че хората биха оставали млади. Това би било нещо, ако хората оставаха млади не само душевно, но и телесно. Но те биха остарявали телесно. Това, което би живяло във вътрешното, не би съответствало на физически-телесното.
към текста >>

Съвместно с човечеството можем да достигнем само 28-годишна възраст.
Днес нещата са така, че в много отношения именно от несъответствието на това, което ние преживяваме съвместно с човечеството, в нашето вътрешно същество се пробуждат определени сили. Съвместно с човечеството можем да достигнем само 28-годишна възраст. Но ние живеем в различни инкарнации по-дълго от 28 години. И тогава, предварително, когато човечеството е достигнало само 27 години, остават още сили, които след това, в живота между смъртта и новото раждане се развиват за Ангелите. Днес това е още така. Но когато човечеството встъпи в шестия период, душевното развитие във връзка с това, което го обкръжава ще завършва към 21-та година. Какво е развито към 21-та година?
към текста >>

Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на мислене, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
Ако имаме предвид тази тайна на развитието на човечеството, става разбираемо, че когато се говори за необходимостта от духовно развитие, това не е произволно казано, а е истинска необходимост, че в наше време човек в известна степен ще остане незавършен, ако не възприеме импулси от духовното. С това се сблъскваш навсякъде и навсякъде, ако не се промъкваш през живота. Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на мислене, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
към текста >>

168. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст.
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие.
към текста >>

Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/.
Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане. Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло. В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст. Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно. Така че, ако търсим средната продължителност на живота, това примерно е 70-71 години. Да пресметнем колко дни са това. Тогава ще получим колко такива големи вдишвания и издишвания сме направили за един земен живот, издишвайки и отново вдишвайки своето астрално тяло и своя Аз.
към текста >>

Това, разбира се, е средна възраст.
Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло. В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст. Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно. Така че, ако търсим средната продължителност на живота, това примерно е 70-71 години. Да пресметнем колко дни са това. Тогава ще получим колко такива големи вдишвания и издишвания сме направили за един земен живот, издишвайки и отново вдишвайки своето астрално тяло и своя Аз. Да пресметнем.
към текста >>

В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа. Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек.
към текста >>

То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек.
А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не. Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>

169. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни.
към текста >>

Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук.
към текста >>

170. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието. Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата. Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание. Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота. Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>

Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст.
Но самото това явление е било необходимо в земната култура, против него въстават само реакционерите, но не и духовните изследователи. Това неизбежно е трябвало да настъпи. Но противовесът ще се появи. Духовната наука не смята отмяната на училищното образование за идеал, но противовес ще бъде създаден, децата ще получат обучение чрез образи, обучение, което ще съдържа указания за мировите тайни, което чрез всичко, на което ги учат, ще съединява душата с мировите тайни. Всяко животно, всяко растение в своите форми отразяват нещо тайнствено съзвучно с цялото творение. Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст. На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението.
към текста >>

На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението.
Това неизбежно е трябвало да настъпи. Но противовесът ще се появи. Духовната наука не смята отмяната на училищното образование за идеал, но противовес ще бъде създаден, децата ще получат обучение чрез образи, обучение, което ще съдържа указания за мировите тайни, което чрез всичко, на което ги учат, ще съединява душата с мировите тайни. Всяко животно, всяко растение в своите форми отразяват нещо тайнствено съзвучно с цялото творение. Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст. На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението.
към текста >>

171. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст.
Нека да се пренесем в миналите културни епохи. За, непосредствените ни цели е необходимо да се пренесем до древната Атлантска епоха и до епохите, през които човечеството мина след атлантската катастрофа. Това са Древноиндийската и Древноперсийската епохи. Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
към текста >>

Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие.
За, непосредствените ни цели е необходимо да се пренесем до древната Атлантска епоха и до епохите, през които човечеството мина след атлантската катастрофа. Това са Древноиндийската и Древноперсийската епохи. Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
към текста >>

В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст.
Това са Древноиндийската и Древноперсийската епохи. Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
към текста >>

В своята гранична 33-годишна възраст, човечеството се изправи пред 33-годишния Христос на кръста.
После дойде Древноперсийската епоха. Древните персийци можеха да се развиват само до началото на 50-те си години; древните египтяни до началото на 40-те години. През следващата Гръцко-римска епоха хората можеха да се развиват само до своята 35-та година. Вие знаете, че Гръцко-римската епоха започна в 8 век преди Мистерията на Голгота; междувременно човечеството като цяло можеше да се развива само до своята 33-та година (тогава точно стана Мистерията на Голгота). В своята гранична 33-годишна възраст, човечеството се изправи пред 33-годишния Христос на кръста.
към текста >>

ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо. След изгрева на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година. Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година. Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха.
към текста >>

Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха.
ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година. Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха. В хода на историята човечеството ще слезе до 26, 25, 24 години, в Шестата следатлантска епоха до 21-та година, а по късно до 14-та година.
към текста >>

Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст.
Ето, нека да приемем,че днес се ражда един нормален, подвижен и буден човек, който не позволява на средата и традицията да се намесят решително в неговите душевни заложби, т.е. той държи повече на това, което блика от самия него! Разбира се после идва възпитанието и то може да нюансира нещата твърде богато и сложно. Обаче нека да спрем вниманието си на един характерен случай, когато даден човек израства в духовно-ограничена среда, в случайно и посредствено възпитание или направо без възпитание, когато поема в себе си типичните признаци на съвременната епоха, с други думи един човек, който е "рожба на своето време". Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя. А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент. И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни.
към текста >>

Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо. Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж! Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
към текста >>

172. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват!
Вие помните конгреса в Лондон от 1912. Идва време и то не е твърде далеч когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са само онези хора, които имат само тяло! Да, ако един ден човекът стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласен за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с фармакотерапия. От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват! Да, ето така ще се сблъскат двата възгледа, двете течения в развитието на човечеството. Едното от тих ще се стреми да изкове нови понятия и представи, които органически израстват от сферите на душата и Духа. Другите, последователите на днешните материалисти, ще търсят "ваксината", за да направят тялото "здраво", т.е. да му придадат такова устройство, благодарение на което човек няма да говори повече за такива наивни и глупави неща като душа и Дух, а ще говори нормално и "здраво" за силите, които живеят в машините и химията, за силите които образуват планетите, Слънцето и т.н.
към текста >>

173. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава.
По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе. Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава. И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън". От 7-та до 14-та година човек трябва да вярва, трябва да израства в силовото поле на един авторитет; в противен случай той не може да си осигури нормално и здраво развитие. Да, рано или късно, тези неща ще се приложат в живота.
към текста >>

И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън".
Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава. И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън". От 7-та до 14-та година човек трябва да вярва, трябва да израства в силовото поле на един авторитет; в противен случай той не може да си осигури нормално и здраво развитие. Да, рано или късно, тези неща ще се приложат в живота.
към текста >>

Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора.
Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано. В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо.
към текста >>

174. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

175. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

С други думи обръщайки се с към детското разбира не в детската възраст ние постигаме единствено това, че през целия си живот човекът остава в рамките на своите детски разбирания.
Рано или късно, хората ще се убедят,че този подход е чисто и просто безотговорен! С него се навлиза в една фатална крайност! Помислете само: В старанието си да дадем на детето само това, което е достъпно за неговото детско разбиране ние не му осигуряваме "пътна дажба" за следващите години защото тогава детето ще има нужда от по-дълбоко разбиране на нещата. С други думи обръщайки се с към детското разбира не в детската възраст ние постигаме единствено това, че през целия си живот човекът остава в рамките на своите детски разбирания. Резултатът от всичко това е вече налице! Голяма част от мисленето на днешни те хора считащи себе си за културни и мъдри -, е по същество подобно на детското мислене. Естествено, в областта на журналистиката никой не би допуснал, че там до голяма степен е в сила едно детско, едно детинско мислене, обаче истината е тъкмо тази. И това е свързано с факта, че в обществото се залага на детските представи, на детското мислене. Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивид"
към текста >>

Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
Нещата трябва да се променят радикално. Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
към текста >>

Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
към текста >>

Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот.
Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията. Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа. Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил! Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите.
към текста >>

176. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество.
И Христос, който отново трябва да се яви в хода на 20 век, и ще се яви по един особен начин, няма никаква представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора. Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят. Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
към текста >>

177. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.
По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината участвуват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на Мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие. Аз вече посочих един пример за такова безредие, и той е наистина парадоксален. Аз казах: Занапред човешките тела ще се развиват така, че те ще стават все по отворени за влиянията на духовния свят, но на свой ред материалистическият светоглед, който ще се разпространява все повече и повече, следвайки указанията, идващи от Духовете на Мрака, ще работи срещу тях, и то с материални средства. Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат. Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция тя ще бъде произведена на всяка цена -, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния живот, естествено тук "глупости" е казано в чисто материалистичен смисъл.
към текста >>

178. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година.
Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там. Припомнете си една подробност, за която вече стана дума: че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели.
към текста >>

Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж.
Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там. Припомнете си една подробност, за която вече стана дума: че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж.
към текста >>

И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве.
Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>

Те искат съвсем друго: човекът да се откаже от подобно вътрешно развитие през своята 20-годишна възраст, и още тогава, още в тази възраст да заложи всичко на интелекта, на външната активност.
Обаче Духовете на Мрака не са съгласни с това. Те искат съвсем друго: човекът да се откаже от подобно вътрешно развитие през своята 20-годишна възраст, и още тогава, още в тази възраст да заложи всичко на интелекта, на външната активност.
към текста >>

Ето какво се крие зад нашата социална действителност, когато например тук или там се предлага снижаване на възрастовата граница, необходима за гласуване до 20 години или дори до още по-ранна възраст.
Ето как изглежда връзката между едно социално явление и неговите духовни причини. Всред нас, живо си представете това, се разиграва една голяма битка: Духовете на Светлината биха искали да ни направят зрели едва след 28-та година, и то така, че да се проявим в социалния живот, да станем дееспособни. Духовете на Мрака биха искали да изместят този момент преди 28-та година, те биха искали да въвлекат човека в социалния живот много по-рано. Ето какво се крие зад нашата социална действителност, когато например тук или там се предлага снижаване на възрастовата граница, необходима за гласуване до 20 години или дори до още по-ранна възраст.
към текста >>

Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст. Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо,чиято кулмииация настъпи през 40-те години. Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено. После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент. Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история.
към текста >>

179. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали дадена душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или на по-късна възраст.
Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали дадена душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или на по-късна възраст. Дали са починали деца, които са ни обичали, или са ни напуснали възрастни хора, е съвсем различно. Когато според опита си с духовния свят човек иска да охарактеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин. Когато починат малки деца, тайната на съвместното съществуване с починалите деца може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, човек всъщност не изгубва тези деца. Те остават духовно тук. Деца, които умират в ранна възраст, духовно са наистина непосредствено тук.
към текста >>

Деца, които умират в ранна възраст, духовно са наистина непосредствено тук.
Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали дадена душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или на по-късна възраст. Дали са починали деца, които са ни обичали, или са ни напуснали възрастни хора, е съвсем различно. Когато според опита си с духовния свят човек иска да охарактеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин. Когато починат малки деца, тайната на съвместното съществуване с починалите деца може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, човек всъщност не изгубва тези деца. Те остават духовно тук. Деца, които умират в ранна възраст, духовно са наистина непосредствено тук. Веднага ще разгледаме нещата още по-точно. Искам да представя пред душите ви като съдържание за медитация, която може да се премисля по-нататък, че починалите деца не са изгубени за нас, ние не ги губим, духовно те остават винаги тук. А при умрелите възрастни хора може да се каже обратното.
към текста >>

Помислете колко е важно това за съвремието, когато толкова много хора умират в млада възраст.
Помислете колко е важно това за съвремието, когато толкова много хора умират в млада възраст. Можем да си кажем: До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света. Това съм разглеждал тук и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки. И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот. Това ще се породи, когато материализмът вече няма да може да разгръща своята сила така силно, че Ариман да простира пипалата си и да побеждава всички човешки сили.
към текста >>

180. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст?
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на човека. Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години! Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст? Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност. Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите.
към текста >>

Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата. Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище.
към текста >>

Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата. Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище. Всеки има становище.
към текста >>

Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата. Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище. Всеки има становище. Разбира се, че не е възможно човек да има становище на двадесет години.
към текста >>

Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата. Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище. Всеки има становище. Разбира се, че не е възможно човек да има становище на двадесет години. Такова съзнание днес изобщо не се поощрява.
към текста >>

181. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Защото човечеството няма да напредва, ако не се проникне със съзнанието, че божествено-духовното действа в развитието на целия ни живот и че на двадесетгодишна възраст не сме завършени личности.
Днес има известни, да кажем, тайни общества, които се занимават с всякакви древни символи. Те биха направили по-добре, ако се опитат да разберат своето време и изградят места, където да се изследват съветите на мъртвите. Това е извънредно важно! Защото човечеството няма да напредва, ако не се проникне със съзнанието, че божествено-духовното действа в развитието на целия ни живот и че на двадесетгодишна възраст не сме завършени личности.
към текста >>

Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
Това е времето, когато човекът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-живот. Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан! Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст! Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега човекът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния живот. Сега Гьоте застава по забележителен начин пред своя Мефистофел.
към текста >>

На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото. На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото. Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото. Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>

182. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен.
към текста >>

Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз. Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много. Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората. Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>

183. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>

И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>

184. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
към текста >>

Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>

Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>

И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>

И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>

Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>

Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>

Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст.
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>

Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>

185. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
към текста >>

Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст.
Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст. Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия. Там в светлината на духовното описахме, как телесно-душевното стои в основата на човешкото същество. Днес описах, как духовно-душевното стои в основата на човешкото същество. И това може да се опише, само описвайки го в областта на постоянно съществуващото, ако се опише така, – а това е доста трудно, – че върху тази област, където човек съществува като духовно-душевно същество, не се разпространяват времевите понятия.
към текста >>

Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст!
Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>

186. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>

И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>

Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>

Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост. Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост. Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>

И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст. Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години. Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем. Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>

Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст.
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек. Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст. Целият човешки живот е взаимосвързан. Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
към текста >>

Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години.
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години. Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах. Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта. За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен човек в младостта ви. Това е единият поток.
към текста >>

Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре. Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини. Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>

Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на живота във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас. Има сили, които искат това да става с нас, искат да ни ограничат в такова човешко битие. Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното. Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя живот да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя живот да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
към текста >>

Практически, ако върху нас действаха само тези сили, това би довело до това, че душевно бихме се раждали започвайки едва от двадесет и осем годишна възраст.
Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание. Практически, ако върху нас действаха само тези сили, това би довело до това, че душевно бихме се раждали започвайки едва от двадесет и осем годишна възраст. Дотогава бихме странствали по земята сякаш омаяни в сън.
към текста >>

Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст.
Ариманическите същества или, по-добре е да се каже, духовете, служещи на Ариман, искат да развият напълно точно това – много важно е да го отчитаме. Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество. Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят. И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>

И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
към текста >>

187. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст. Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>

188. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество. Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало. Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>

189. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
Този импулс се разкрива например и по следния начин. В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване. Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това. Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив. Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек. И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
към текста >>

Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>

Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>

Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>

Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време. Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
към текста >>

Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г.
[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета. Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г. В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.
към текста >>

190. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
към текста >>

И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст.
При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст.
към текста >>

Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот.
към текста >>

Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст.
И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот.
към текста >>

Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма.
Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот.
към текста >>

Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща.
Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>

191. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови отношения, как с половата възраст се установяват съвършено нови отношения.
Следователно аз не искам да кажа тази тривиалност, че нашето време е време на един преход, но бих искал да кажа другото: постоянно се говори, че природата и животът не правят скокове. Някой се представя за много мъдър, когато казва това: последователно развитие, никъде скокове! Но, природата постоянно прави скокове. Тя образува постоянно зеления лист на растението, превръща го след това във венечен лист, в обагрения цветен лист, в тичинка, в близалце. Природата постоянно прави скокове, като създава една отделна форма; по-великият живот постоянно прави преломи. Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови отношения, как с половата възраст се установяват съвършено нови отношения. И ако наблюдателната дарба на съвременните хора не беше така груба, тогава към 20-та година те биха доловили една трета епоха в човешкия живот и т.н. и т.н.
към текста >>

192. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска. И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.
към текста >>

193. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност. Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>

194. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Наруши ли се то, ако да речем при някой човек нормалното съотношение е едно към четири за определена възраст и ако се появяват обстоятелства, поради които съотношението не е едно към четири, а едно към четири и една седма, тогава разтварящата сила работи толкова силно, че човекът не може достатъчно да стане скулптура.
И безброй заболявания на човека се дължат на следното: За всеки организъм е определена степента на равновесие между тези четири към едно. Винаги може да се каже, че според това как е организиран човекът, е налице определен мащаб на равновесие. Нали, никога не е точно едно към четири, а има всевъзможни съотношения, според тях хората се индивидуализират. Но за всяка човешка индивидуалност е налице определено съотношение. Наруши ли се то, ако да речем при някой човек нормалното съотношение е едно към четири за определена възраст и ако се появяват обстоятелства, поради които съотношението не е едно към четири, а едно към четири и една седма, тогава разтварящата сила работи толкова силно, че човекът не може достатъчно да стане скулптура. И достатъчно е да си спомните за определени форми на болести, при които човекът много силно се разлива в себе си, тогава имате типа такива болести.
към текста >>

195. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-единствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина.
Ако от днешната гледна точка човекът се разглежда по отношение на здравето и болестта, ще откриете, че и днес трябва да се каже: «Светлината има невероятно силно влияние върху човешкото здраве. Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-единствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина. Може да се констатира колко много са заплашени от рахита деца, живеещи в града в жилища с недостатъчно светлина и колко малко имат склонност към рахита деца - разбира се взето средно аритметично, които могат да бъдат излагани по подходящ начин на светлината. И днес можем напълно да кажем, че човекът поема светлина в себе си.
към текста >>

В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите.
Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи. Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години. Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали? В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите. Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>

196. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>

197. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин.
Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин. Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган.
към текста >>

Във вътрешно съзерцание трябва да навлезе това, което действа възпитателно в тази възраст.
Всички мирови тайни трябва да стигнат до детето по заобиколния път на любимия учител или възпитател. Това е принципът на човешкото развитие приблизително между седмата и четиринадесетата година. Така можем да кажем, че през първия си жизнен период детето е проникнато като от едно преместено във физическото религиозно отдаване на обкръжението му. От смяната на зъбите до половата му зрялост детето е проникнато от едно естетическо схващане на обкръжението, от едно проникнато от любов естетическо схващане на обкръжението. То иска да му харесва това, което представя учителят, възпитателят, и да не му харесва това, което той иска да не допуска до него. Във вътрешно съзерцание трябва да навлезе това, което действа възпитателно в тази възраст. Можем да кажем, че учителят, възпитателят трябва да е пример през първата жизнена епоха, авторитет в най-благороден смисъл, саморазбиращ се чрез своята същност, чрез своя характер авторитет през втората жизнена епоха. Тогава като учители носим вече това в нас, чрез което детето до нас, бих казал, само се възпитава по правилния начин. Най-важното в самовъзпитанието е моралното възпитание. За него ще говоря веднага щом първата част бъде преведена.
към текста >>

Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос.
към текста >>

Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори.
Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател.
към текста >>

Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател.
Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили. Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове. Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно.
към текста >>

Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива.
Това обаче е моментът, когато с моралното възпитание може да се премине към нещо друго освен към подражанието или като казваме, че нещо е добро или зло. Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта. Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива. Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото. Как, започвайки от седмата или шестата година, общо взето можем да възпитаваме детето чрез четене и писане, ще говоря подробно утре на вечерната лекция.[2] Сега искам да засегна моралната страна на възпитанието.
към текста >>

198. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация. Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация. Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
към текста >>

Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>

И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
към текста >>

Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал.
Тези неща може обаче да преценява само този - и при него те преминават в едно саморазбиращо се възпитателско изкуство, който не само в настоящето наблюдава детето и се запитва за неговите потребности и какви сили за развитието си има, а който може да хвърли поглед над целия човешки живот. Искам да ви дам един пример. Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя. С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него.
към текста >>

Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст!
С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора.
към текста >>

Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин.
Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли.
към текста >>

Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам.
Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си.
към текста >>

Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си.
Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>

Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>

Това ще е възможно от седмата до четиринадесетата година, именно задължителната училищна възраст, най-добре, когато напълно се откажем да апелираме към интелекта, а да насочим всичко към изкуството, към художественото.
Това ще е възможно от седмата до четиринадесетата година, именно задължителната училищна възраст, най-добре, когато напълно се откажем да апелираме към интелекта, а да насочим всичко към изкуството, към художественото. Така физическото, както и душевното и това, което следва да изгради духовното, в тази възраст трябва да се поднася в картинни образи. Именно моралността следва да се облече в картинни образи, когато детето се намира в деветата, десетата година. Не да даваме морални заповеди, не да казваме, че това е добро или друго е зло, а да поставим пред детето, да свържем детето с добри хора, чрез което то да може да спечели симпатия към доброто. Или да му покажем зли хора, чрез което то да изпита антипатия към тях. Чрез картинните образи ние можем да събудим в душевността му моралната мъдрост.
към текста >>

Така физическото, както и душевното и това, което следва да изгради духовното, в тази възраст трябва да се поднася в картинни образи.
Това ще е възможно от седмата до четиринадесетата година, именно задължителната училищна възраст, най-добре, когато напълно се откажем да апелираме към интелекта, а да насочим всичко към изкуството, към художественото. Така физическото, както и душевното и това, което следва да изгради духовното, в тази възраст трябва да се поднася в картинни образи. Именно моралността следва да се облече в картинни образи, когато детето се намира в деветата, десетата година. Не да даваме морални заповеди, не да казваме, че това е добро или друго е зло, а да поставим пред детето, да свържем детето с добри хора, чрез което то да може да спечели симпатия към доброто. Или да му покажем зли хора, чрез което то да изпита антипатия към тях. Чрез картинните образи ние можем да събудим в душевността му моралната мъдрост.
към текста >>

Как тогава цялото се получава като основоположно възпитание, не само като възпитание в детската възраст само за момента, а за целия човешки живот, ще представя в третата кратка част от лекцията, след като втората част бъде преведена.
Това са само насоки. Исках да ги дам относно втората жизнена епоха на човека. Как тогава цялото се получава като основоположно възпитание, не само като възпитание в детската възраст само за момента, а за целия човешки живот, ще представя в третата кратка част от лекцията, след като втората част бъде преведена.
към текста >>

Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство. Това, което като евритмично изкуство беше показано тези дни и в публични представления в Лондон, е нещо, което има и една педагогично-дидактическа страна.
към текста >>

Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната.
Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
към текста >>

Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото.
Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето.
към текста >>

Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>

Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>

Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст. Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>

Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст. Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>

199. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
към текста >>

Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно.
към текста >>

Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
към текста >>

Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>

Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>

И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>

200. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация.
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот. Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката. Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация. А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло. Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация.
към текста >>

201. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора. Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>

202. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>

203. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>

При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души. И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>

Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>

Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл.
към текста >>

В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
към текста >>

204. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>

205. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години. След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа. А по-нататък не може да се говори, че нещо се изработва, то ще се образува в бъдеще, започвайки от 42-рата година, когато се полагат основите на неговия Дух-Себе; Той ще бъде развит едва в бъдеще, но и сега човек е съпричастен към началото на развитието му. Така продължава и нататък.
към текста >>

До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст.
към текста >>

Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека.
към текста >>

В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст.
До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека. В първите 7 години той въздействал чрез тези процеси, които се разигравали във физическото тяло. Той въздействал чрез тях, а не непосредствено върху човека.
към текста >>

206. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество. Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>

207. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>

Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>

208. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки.
Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година. А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден.
към текста >>

Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата. Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>

209. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>

Ако човекът иска да си запази тези формиращи сили за по-късна възраст, той не ще постъпи добре, ако иска да подпомогне това чрез консумиране на мляко; защото онова, което при детето отива към главата и чрез съществуващите до смяната на зъбите сили в главата е в състояние да излъчва формиращи сили в цялото тяло, то не съществува вече при по-късния, при по-възрастния човек.
Ако човекът иска да си запази тези формиращи сили за по-късна възраст, той не ще постъпи добре, ако иска да подпомогне това чрез консумиране на мляко; защото онова, което при детето отива към главата и чрез съществуващите до смяната на зъбите сили в главата е в състояние да излъчва формиращи сили в цялото тяло, то не съществува вече при по-късния, при по-възрастния човек. Тогава целият останал организъм трябва да излъчва формиращите сили. И тези формиращи сили за останалия организъм, те могат да бъдат подпомогнати твърде особено в тяхната импулсивност, като човекът приема нещо, което действува различно от главата.
към текста >>

В пчелния кошер имаме меда и го консумираме като по-възрастен човек; тогава той ни дава това, което сега трябва да даде повече от вън формиращите сили, същата сила и мощ, което млякото ни дава за главата през време на детската възраст.
Видите ли, в природата съществува нещо, което е една глава без череп, където следователно отвън действуват същите сили, които действуват вътре в главата, където те имат нужда от млякото, даже отново произвеждат млякото; защото детето трябва да превърне първо млякото в състоянието на топлинен етер и след това отново да го произведе. А една глава, която е отворена към всички страни, е пчелният кошер. Онова, кое то пчелите вършат, е всъщност същото нещо, само че във външния свят ние им даваме най-много една подкрепа с пчелния кошер, то е същото нещо, което главата върши във вътрешността, само че не е затворено, а действува отвън. И тогава в пчелния кошер имаме вече под външното духовно влияние същото не що, което имаме тук в главата под духовното влияние. В пчелния кошер имаме меда и го консумираме като по-възрастен човек; тогава той ни дава това, което сега трябва да даде повече от вън формиращите сили, същата сила и мощ, което млякото ни дава за главата през време на детската възраст.
към текста >>

210. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>

211. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
към текста >>

Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго. И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти. И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите.
към текста >>

212. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител.
към текста >>

213. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>

214. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Вземете застрахователното дело. Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години. Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
към текста >>

215. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза.
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
към текста >>

Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>

216. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него.
Естествено подобни форми на боледуване се явяват при човека също и по-късно. Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела. Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него. Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест.
към текста >>

По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
към текста >>

Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост.
Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост. Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта. Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот.
към текста >>

В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст.
Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст. И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
към текста >>

Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително. Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
към текста >>

За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго.
За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго. Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години. Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата.
към текста >>

Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота.
към текста >>

217. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията.
Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично. Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора.
към текста >>

218. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но в определена възраст той повече не издържа.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
към текста >>

Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец!
Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
към текста >>

219. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа.
Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното. Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа. - Това са остроумни неща, обаче в остроумния 19-ти век те можеха да бъдат намерени повече или по-малко на улицата. Но това, че един човек става философ благодарение на факта, че като лейтенант получава заболяване на коляното, това е един много значителен факт. И докато не можем да се спрем на такива неща, докато се оставяме да бъдем заслепени от това, което привидно е най-изпъкващо, дотогава ние не ще можем да стигнем до кармическите връзки.
към текста >>

220. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>

Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст.
Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род». Човек всъщност не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора. Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст. - Той е остарял, вдетенил се е, човек не може повече да го следва - казват те. Нали, по този начин може да се отхвърли всичко!
към текста >>

И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>

Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>

Тя беше ентусиазирана почитателка на Байрон през определена възраст на нейния живот.
В един определен момент, чрез една друга връзка на живота, извънредно много започна да ме интересува именно животът на Лорд Байрон[7]. И в онова време аз се запознах също с хора, които бяха извънредно големи ентусиасти по отношение на Байрон. Към тези хора принадлежеше например поетесата, за която в моята биография ще има да кажа още много неща, Мария Евгения деле Грацие[8]. Тя беше ентусиазирана почитателка на Байрон през определена възраст на нейния живот.
към текста >>

221. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
към текста >>

И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>

При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>

222. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>

223. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи. Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.
към текста >>

Тук с половата зрялост при човека влиза в действие нещо от космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.
Тук с половата зрялост при човека влиза в действие нещо от космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.
към текста >>

Без съмнение вие може да попитате: - Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, той е изоставен от всички йерархии?
Това, което следва после, ще бъде разгледано следващия път. Без съмнение вие може да попитате: - Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, той е изоставен от всички йерархии? - Както казах, това което настъпва тук, ще продължим го разглеждаме. Ето защо онова, което трябва да кажем днес, е приложимо не само за онези, които са под 49 години, но също и за другите. Първо трябва да имаме предвид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот.
към текста >>

И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>

- в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.
към текста >>

224. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
към текста >>

Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете.
Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година - т.е. това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато.
към текста >>

И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст.
Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година - т.е. това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато.
към текста >>

Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка.
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е. периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
към текста >>

Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е. периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
към текста >>

Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст.
Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен.
към текста >>

225. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.
към текста >>

Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята.
Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята. Звездата не казва вече същото, което Слънцето казва. Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март. Човекът е изгубил един космически ден, защото точно за изминалите 72 години Слънцето е останало назад с един ден.
към текста >>

226. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст?
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема?
към текста >>

До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях.
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец?
към текста >>

Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т.
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище.
към текста >>

Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец?
До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище. Човек трябва да се научи да понася нещо различно от това, което го шокира в сетивния свят, особено когато разбира неправилно. А между нещата, които трябва да се научи да познава и по един естествен начин да се врастне в себепознанието е, че принадлежи към единия или към другия тип.
към текста >>

227. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството. Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>

228. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо.
Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и писателството. Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран през време на дъжд, така и това идва към хората - не може да бъде другояче. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това - но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.
към текста >>

Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията.
Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и писателството. Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран през време на дъжд, така и това идва към хората - не може да бъде другояче. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това - но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.
към текста >>

229. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание. Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>

230. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година.
Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него. В душата му се развиват странни навици. Чудно ли е, че един живот, който е отражение на един затворнически живот, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина? Ето защо Вайнингер винаги чувства слънчевите залези като нещо непоносимо. Но, мои мили приятели, в младото тяло той има зрелостта на 30-годишния.
към текста >>

231. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1.
Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1. том, Виена 1870, стр. 363.
към текста >>

232. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>

233. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността.
към текста >>

Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>

234. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>

Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>

Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий.
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г.
към текста >>

Това е най-здравата възраст в човешкия живот.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
към текста >>

Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера.
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>

Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий.
към текста >>

Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера.
към текста >>

235. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка.
Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>

236. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн. Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса. Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>

237. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно. Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог». Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога.
към текста >>

238. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания!
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
към текста >>

239. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня.
Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
към текста >>

Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо.
към текста >>

Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>

И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>

Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст.
Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически. Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
към текста >>

240. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците.
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин. Този интелект трябва да бъде развиван сега. В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците. А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения. Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците.
към текста >>

241. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
към текста >>

242. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>

Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>

243. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б.
към текста >>

Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>

244. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст.
Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба. Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия.
към текста >>

И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
към текста >>

245. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача.
Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните. Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на Битието. Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача. Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе.
към текста >>

Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
към текста >>

246. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
към текста >>

Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
към текста >>

Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год.
Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт.
към текста >>

Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове. Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
към текста >>

Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст.
Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство. От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души. Много от тези деца се намират в обкръжението на човешки души, и то при онези души, които трябва скоро да слязат на Земята, които са в очакване на своята следваща инкарнация. И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване.
към текста >>

От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души.
Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство. От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души. Много от тези деца се намират в обкръжението на човешки души, и то при онези души, които трябва скоро да слязат на Земята, които са в очакване на своята следваща инкарнация. И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове.
към текста >>

А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там.
А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв.
към текста >>

Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това. Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
към текста >>

Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност.
Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
към текста >>

На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
към текста >>

247. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>

248. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>

И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа?
И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа? Къде би се намерила тази душа, ако тя би останала по-дълго време в прозаичната действителност, която тя е напуснала във времето, когато още е имало възможност да се върне в музикалния безпространствен свят без докосване с външното пространство и с външното време?
към текста >>

На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие. Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето. На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми. И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>

249. 11. Указания. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
към текста >>

250. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст.
Но да продължим нататък. Колкото и парадоксално да Ви се струва, обаче най-характерното за Гьоте е, че той не завършва нито едно от своите произведения. Той започва Фауст с голям размах. Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст. Тук се разигра невероятна борба и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст. Вземете после Вилхелм Майстер. Ако изхождаме от първоначалния вариант, за нас е очевидно, че Гьоте чисто и просто не желаеше да го завърши. Тук на помощ се притече Шилер. И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това?
към текста >>

251. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Силите на фантазията може и да са в него, но не се проявяват фантазията не е нещо, което чака определена възраст, за да изскочи внезапно от човека, сякаш идвайки от нищото.
За да вникнем в силите на фантазията, нека да се обърнем към малкото дете. В най-добрия случай то може да има случайни хрумвания. Но свободна, творческа фантазия, то не притежава. Силите на фантазията може и да са в него, но не се проявяват фантазията не е нещо, което чака определена възраст, за да изскочи внезапно от човека, сякаш идвайки от нищото. Всъщност фантазията е скрита в детето, макар и да не може да се прояви; фактически детето е преизпълнено с фантазия.
към текста >>

252. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г.
Това е един малко сложен въпрос, тъй като тя има не само една, а два източника, две изходни точки. От обмена на писма с Целтер[11] научаваме някои неща за начина, по който Гьоте в неговата зрялост е мислел за тона и музиката. Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“. И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>

253. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме. Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата. Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
към текста >>

254. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>

За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст.
Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия. За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания. Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят.
към текста >>

Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят.
Защо детската памет не трябва да бъде обременявана с готови умозаключения. Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии. Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието. Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят. Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст. Дълбоко в себе си, детето знае: Светът е морален! Светът е красив! Светът е истинен!
към текста >>

Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст.
Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии. Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието. Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят. Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст. Дълбоко в себе си, детето знае: Светът е морален! Светът е красив! Светът е истинен!
към текста >>

255. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>

Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>

256. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Този остатък трябва да бъде взет под внимание, особено в детската възраст.
От досегашните ми лекции, Вие несъмнено сте разбрали, че всичко, което живее във волята, далеч не се проявява напълно през живота между раждането и смъртта. Докато осъществява едно или друго волево решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта. Този остатък трябва да бъде взет под внимание, особено в детската възраст.
към текста >>

Нагонът изглежда като нещо, което не се променя съществено от най-ранна до най-късна възраст; докато страстите и желанията често нарастват, защото те черпят сили от душата.
Страсти имат и животните, защото те също притежават три от съставните части на човешкото същество: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло. Обаче след като говорим за страсти, ние инстинктивно усещаме, че те са нещо по-дълбоко, по-интимно. Нагонът изглежда като нещо, което не се променя съществено от най-ранна до най-късна възраст; докато страстите и желанията често нарастват, защото те черпят сили от душата. Страстите нямат и не се нуждаят от трайна психологическа характеристика, те просто възникват и изчезват. Ето защо те са по-близо до душевната област, отколкото нагоните.
към текста >>

От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>

Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>

257. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
към текста >>

Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

258. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека.
Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло. Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека. В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество. Последното твърдение лесно може да се оспори. Мнозина ще възразят: Но как, нима доста старци не показват признаци на слабоумие?
към текста >>

В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество.
Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло. Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека. В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество. Последното твърдение лесно може да се оспори. Мнозина ще възразят: Но как, нима доста старци не показват признаци на слабоумие?
към текста >>

Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа.
Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта. Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат. Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот. Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа. Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
към текста >>

Въпреки привидната аргументация на току що споменатото възражение, трябва да сме наясно: В напредналата си възраст човек става все по-мъдър, все по-духовен, все по-близо до Духовете.
Въпреки привидната аргументация на току що споменатото възражение, трябва да сме наясно: В напредналата си възраст човек става все по-мъдър, все по-духовен, все по-близо до Духовете. Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид. Да, има и такива случаи.
към текста >>

Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид.
Въпреки привидната аргументация на току що споменатото възражение, трябва да сме наясно: В напредналата си възраст човек става все по-мъдър, все по-духовен, все по-близо до Духовете. Ето защо при старци, които са съхранили пластичната си и жизнена сила дори в напреднала възраст, ние можем да видим духовните им качества в техния първоначален вид. Да, има и такива случаи.
към текста >>

Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>

Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>

Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>

В старческата възраст нещата не изглеждат така.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>

Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>

При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
Защо се вслушваме в старците, когато те споделят своите лични опитности? Защото в хода на живота, те са свързали личните си усещания със своите понятия и идеи. Те не ни занимават с теории, а с личните си емоционални изживявания, интегрирани, така да се каже, в техните понятия и идеи. При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
към текста >>

За да вникнем във взаимните връзки между тялото и Духа, поне в началното им развитие, ние сравнихме детската и старческа възраст; по същият начин можем да сравним спомнянето и забравянето, отнасяйки ги към реалните процеси на заспиването и пробуждането.
Духовното обхващане и разбиране на света е възможно само ако сравнявате реални величини. За да вникнем във взаимните връзки между тялото и Духа, поне в началното им развитие, ние сравнихме детската и старческа възраст; по същият начин можем да сравним спомнянето и забравянето, отнасяйки ги към реалните процеси на заспиването и пробуждането.
към текста >>

259. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи. В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си. По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>

260. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>

Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>

Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст.
Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст. От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия. Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя. Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло.
към текста >>

Когато непрекъснато му досаждате с дефиниции и го карате да ги учи наизуст, заявявайки например, че „Лъвът е ..." и т.н.; в този случай Вие явно разчитате, че когато детето стане на 30 години, то ще си служи със същите понятия, които сте му предложили в детската възраст.
Възпитателят трябва да подбира такива понятия, които не остават същите, а се развиват; това е отличителната черта на живите понятия. А кога инжектирате детето с мъртви понятия? Когато непрекъснато му досаждате с дефиниции и го карате да ги учи наизуст, заявявайки например, че „Лъвът е ..." и т.н.; в този случай Вие явно разчитате, че когато детето стане на 30 години, то ще си служи със същите понятия, които сте му предложили в детската възраст.
към текста >>

Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален! Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
към текста >>

Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето.
Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек.
към текста >>

261. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст.
При крайниците нещата са още по-различни. Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст. Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
към текста >>

В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят. Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост.
към текста >>

В края на училищната възраст детският живот отново се променя.
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години. А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент. В края на училищната възраст детският живот отново се променя. На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля. Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>

262. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата. Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние. Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
към текста >>

263. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
Ето защо е неправилно да храним децата с продукти, богати на мазнини. В този случай мазнините преграждат пътя на духовно-душевния поток към главата и тя остава празна. Нещата се свеждат до това, да развием необходимия усет и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее. В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
към текста >>

264. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията.
Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми.
към текста >>

Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст.
Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми. Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с въображение и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо. Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност.
към текста >>

265. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ние точно ще обмислим какъв учебен материал съответствува на определена детска възраст и след това този материал ще се премине за едно определено време.
Ние точно ще обмислим какъв учебен материал съответствува на определена детска възраст и след това този материал ще се премине за едно определено време. Това означава, че в продължение на шест до осем седмици в предобедните часове ще се учи четене, след това на негово място ще дойде писането, след това смятането, така че детето през цялото време да се концентрира върху един учебен предмет. Накратко, нашето обучение ще се състои в това, че съществува възможност /това означава само възможност, защото ще се застъпят всички възможни варианти/ да се започва сутрин с четене, така че няколко седмици да четем, след това да пишем, след това да смятаме.
към текста >>

266. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози. И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици. Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
към текста >>

От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот.
На какво се основава поетът и изобщо духовната продуктивност? Как се разбира, че можеш да станеш поет? От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот. Човек е толкова повече предразположен към поезия, колкото по-дълго остане млад. В известен смисъл е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично. Важно за възпитателя е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
към текста >>

267. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Аз не намирам, че е вредно, ако детето на тази възраст ругае.
След това с удоволствие започваше да ругае. Аз не намирам, че е вредно, ако детето на тази възраст ругае. По-късно това отшумява. Веднъж когато дойдох до вратата тогава момченцето беше малко по-голямо – то се изправи. Не му хрумна достатъчно силна ругатня и каза: "Идват две магарета! "
към текста >>

Не става дума за нагледно обучение, а за обучение след девет годишна възраст, когато започва природознанието.
Растенията искам да разгледате от същата гледна точка, която Ви предложих вчера, моля Ви помислете върху това. Не става дума за нагледно обучение, а за обучение след девет годишна възраст, когато започва природознанието.
към текста >>

268. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сега можем да изходим от нещо, което Вие знаете, но не можете да дадете на детето в детска възраст.
Сега можем да изходим от нещо, което Вие знаете, но не можете да дадете на детето в детска възраст. Но до следващата ни среща можете да помислите върху това, как с достъпни за детето думи може да се предаде това, което теоретично Вие знаете много добре.
към текста >>

269. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако сравняваме душевните качества, развитието им в детската възраст, с растенията, ще можем да ги разпределим, по съответен начин.
Ако сравняваме душевните качества, развитието им в детската възраст, с растенията, ще можем да ги разпределим, по съответен начин. Може да се каже:
към текста >>

270. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината.
Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
към текста >>

271. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Бихте могли да обясните на децата: "След като ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти?
Бихте могли да обясните на децата: "След като ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти? А на каква възраст са баба ти и дядо ти? Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации.
към текста >>

А на каква възраст са баба ти и дядо ти?
Бихте могли да обясните на децата: "След като ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти? А на каква възраст са баба ти и дядо ти? Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н.
към текста >>

272. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването.
В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

273. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане.
В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие. Всичко са само фрази! защото тези не ща могат да имат смисъл само, когато за тях се говори от гледна точка на духовната наука. В противен случай те си остават фрази. Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане. Затова трябва да се вземат два-три месеца, в които сутрин да се учи смятане. Не учебен план, в който всичко е едно през друго, а смятане за един определен период и след това нататък. И нещата да се поставят точно така, както в един определен момент природата изисква това!
към текста >>

До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е.
В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг.
към текста >>

274. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на живота.
А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат. Разбира се, не е известно, че се убива душата, но в действителност точно това става. Следствието от това е вече съм го споменавал от различни гледни точки, всичко, което виждаме в хората от съвремието. Колко много от съвременните хора всъщност са проблематични натури. Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на живота. В съвремието ние виждаме много скършени натури, а и на самите нас ни се случва в по-особени моменти да не можем да се ориентираме.
към текста >>

275. Съдържание GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Възпитанието в по-късната училищна възраст
Възпитанието в по-късната училищна възраст
към текста >>

276. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>

Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>

Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
към текста >>

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>

Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>

То се проявява в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
към текста >>

Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя. Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
към текста >>

Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>

277. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>

Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>

Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
към текста >>

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>

Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>

То се проявява в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
към текста >>

Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя. Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
към текста >>

Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>

278. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят. Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>

Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия. И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>

Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>

И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>

279. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока. Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>

В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган.
Тези три системи се развиват в човека по такъв начин, че всяка една от тях има свое собствено време и че върховата точка в развитието на всяка една от тях попада в различни жизнени периоди. В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган. То е в известен смисъл изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система. В нея са разположени изходните начала за формиращите сили в целия организъм. Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
към текста >>

Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия живот.
Нека поне веднъж, с една чисто човешка всеотдайност към познанието, се опитаме да проследим чудния процес, разиграващ се, когато първите зъби биват сменяни от вторите. В първите зъби е на лице нещо онаследено. Те изглеждат почти така, сякаш външно погледнато са негодни за външния свят. Сега над всеки онаследен зъб постепенно започва да се формира един друг зъб. При това формиране бива използувана формата на първия зъб; обаче формата на втория зъб, който е постоянен, е различна, тя вече е приспособена към света. Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия живот. Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
към текста >>

Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин. Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>

Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка.
Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто. По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто. Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система. А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото. Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото. Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка. Въпросът се свежда не до настояването “ти трябва”, но до това в детето да бъде предизвикана появата на една естетическа преценка, така че доброто да му харесва, то да се отнася към него със симпатия и да развие у себе си нехаресване, антипатия към злото.
към текста >>

Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот. Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>

Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>

Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>

280. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота. Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания.
към текста >>

В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
към текста >>

Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви.
Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви. Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост. От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
към текста >>

Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането.
Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа. Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм. Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането.
към текста >>

– тогава ние винаги трябва да им казваме: Всичко, което в определена възраст бива усвоено по-бавно, то се отпечатва по един посигурен и по-здравословен начин в жизнения организъм в сравнение с това, което е било насилствено усвоено от него.
И така, когато се опитвате да подходите не интелектуално, а духовно, имагинативно, Вие ще извлечете от детето всичко, което постепенно ще доведе до това, че детето ще се научи да пише. Така то ще се научи да пише по-бавно, отколкото се научава да пише днес. И когато дойдат родителите и кажат: Моето дете е на осем, на девет години и още не може да пише добре! – тогава ние винаги трябва да им казваме: Всичко, което в определена възраст бива усвоено по-бавно, то се отпечатва по един посигурен и по-здравословен начин в жизнения организъм в сравнение с това, което е било насилствено усвоено от него.
към текста >>

Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”.
За детето до към 9-10-та година и двете неща се сливат в едно. Вътрешно детето чувствува това или онова. Да кажем, външно то наблюдава даден процес, изгряването на Слънцето или нещо подобно. Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>

Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>

Така приблизително към 9-та и 10-та година ние довеждаме детето дотам, да може да се изразява писмено, да може също така да чете, доколкото това е здравословно за тази възраст и с това достигаме до онази важна точка в живота на детето, на която аз вече се спрях, и която е разположена между 9-та и 10-та година.
Така приблизително към 9-та и 10-та година ние довеждаме детето дотам, да може да се изразява писмено, да може също така да чете, доколкото това е здравословно за тази възраст и с това достигаме до онази важна точка в живота на детето, на която аз вече се спрях, и която е разположена между 9-та и 10-та година.
към текста >>

Тогава именно в тази възраст момчетата започват да растат по-бързо.
Трябва да знаем, че настъпва едно важно разграничаване между момчето и момичето. Около 10-та година момичетата започват да растат по-бързо в сравнение с момчетата. Момчетата изостават в растежа си. Момичетата изпреварват момчетата в растежа. И когато после момичетата и момчетата достигнат половата зрялост, тогава момчетата отново започват да изпреварват момичетата. Тогава именно в тази възраст момчетата започват да растат по-бързо.
към текста >>

Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух. Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година. Само трябва да умеем да усетим това в детето. Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>

Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст.
Още от рано в детето съществува предпоставка за първите елементи на изкуството на смятането. Но тъкмо при изкуството на смятането можем да наблюдаваме, как твърде рано в детето навлиза интелектуалистичният елемент. Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст. То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и буквите през една следваща култура. И все пак, тъкмо до това се свеждат наймного нещата: урокът по смятане да бъде поднесен на детето по правилен начин. Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки живот.
към текста >>

Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси. Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>

И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с живота.
Всичко това, приложено върху цялостния урок по смятане, ще даде следното: вместо да прибавяме едно грахово зърно към друго, Вие поставяте пред детето една купчина от грахови зърна. Купчина грахови зърна представлява цялото. Тръгваме от цялото. И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с живота. Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили. Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите.
към текста >>

281. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота. Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво? Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>

Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система. Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система. Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер. Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>

Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система. Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система. Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер. Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>

Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>

Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване.
към текста >>

282. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>

Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>

Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

Засега ние можем да правим това, започвайки от 6-та година: много от тези неща би трябвало да се започнат от една по-ранна възраст.
Ние постигаме това като оставим децата да се занимават с всякакви практически работи. Засега ние можем да правим това, започвайки от 6-та година: много от тези неща би трябвало да се започнат от една по-ранна възраст. Но както споменах – трябва да правим компромиси, идеалът ще бъде постигнат по-късно. Тогава и по отношение на практическите работи дори едно 9-годишно дете ще може да прави това, което сега прави едно 11 – 12-годишно дете. Тези практически занимания носят характера на своеобразен труд и на навлизане в сферата на художественото. Детето трябва да работи, изхождайки от своята воля, а не от това, което му е наложено отвън.
към текста >>

283. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

ВЪЗПИТАНИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
ВЪЗПИТАНИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
към текста >>

Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>

Така през тази възраст в момчето започва да бушува светът, започва вътрешно да вилнее онзи свят, който го заобикаля на Земята.
И тогава това, което преди това е пропуснато, то го догонва в едно състояние, в което човекът се противопоставя на света по начин, съвсем различен от начина през предходните години на живота. По тази причина при момчето бива ангажирана повече нервната система, отколкото кръвната система. Така при момчето тъкмо в тези години лесно настъпва превъзбуда на нервната система, ако не сме хармонизирали както трябва неговите впечатления с нашата преподавателска дейност. Защото през тези години огромно влияние върху момчето има това, което е заложено в езика или в езиците, които то е изучавало. Човешките представи, заложени в езика или в езиците просто нахлуват в момчето през времето, когато тялото расте по-бавно. Така през тази възраст в момчето започва да бушува светът, започва вътрешно да вилнее онзи свят, който го заобикаля на Земята.
към текста >>

Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината? Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да усетят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
към текста >>

И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали?
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
към текста >>

Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва.
към текста >>

284. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания.
Различия в терапията в различните епохи на човешкия живот. Отношение на възрастта спрямо планетите. Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания. Вкостяване. Склероза. Карцином. Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания. Предразположение към сифилис, пневмония и плеврит. Ендокардит. Проблеми на лекуването. Телесна температура като израз на дейността на Аза. Процес на формиране на човека и клетъчно образуващи процеси. Олово и склероза, калай и хидроцефалия, желязо и белодробни процеси.
към текста >>

285. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж.
Те разбира се, биха могли да бъдат заместени с изрази, които са предпочитани сред неантропософите, но това ще можем да направим вероятно едва на края. Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много.
към текста >>

В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност. След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека. Ако лекарят, имайки пред себе си отделният болестен случай за лечение, би могъл да изведе подобно обозначаване бих желал да кажа подобна здравна сигнатура на човека, изхождайки от зъбната находка, то това би било за него една изключително важна опорна точка.
към текста >>

286. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление. Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения. Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>

287. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е.
Вчера Ви обърнах внимание на някои неща, които трябва да бъдат разгледани като основни по отношение приспособяването на човека към телурическите и космични условия и които носят предимно пространствен характер. Но това, което е предимно пространствено, трябва да бъде свързано с това, което е във времето, защото никога не бива да забравяме, че човекът като същество трябва да бъде разглеждан в своята цялост, т.е. че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно. Това, което днес ще получите по този начин, после ще трябва да бъде свързано със свръхсетивното, и едва тогава ще можем да се приближим към специалните наблюдения. Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме.
към текста >>

Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме.
Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки.
към текста >>

По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция.
от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.).
към текста >>

Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост.
всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е.
към текста >>

По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.).
По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>

Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>

Противно на това ще откриете, и затова подчертах, че е най-важно да се вземе предвид възрастта, че болести, които по някакъв начин клонят към полиартрита (poluаrthritis възпаление на множество стави) към някакви свързани с него прояви, се проявяват най-вече във времето от 14-15-16 годишна възраст до края на 20-те години.
Противно на това ще откриете, и затова подчертах, че е най-важно да се вземе предвид възрастта, че болести, които по някакъв начин клонят към полиартрита (poluаrthritis възпаление на множество стави) към някакви свързани с него прояви, се проявяват най-вече във времето от 14-15-16 годишна възраст до края на 20-те години. Тук астралното тяло само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното тяло и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица. И това е важното да бъде включено времето в анализа на болестта, така че, ако мога да се изразя така едностранчиво да не очакваме природата да е изградила човешкия организъм по възможно най-удобния начин, за да можем лесно и удобно да разчитаме в него как да го лекуваме. Човешкият организъм не е устроен така, че по най-удобния начин да прочитаме в него как да го лекуваме. Твърде много е да се иска лесно да четем в него как да го лекуваме. В известно отношение основното правило: "подобното се лекува чрез подобно" е вярно.
към текста >>

Тук астралното тяло само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното тяло и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица.
Противно на това ще откриете, и затова подчертах, че е най-важно да се вземе предвид възрастта, че болести, които по някакъв начин клонят към полиартрита (poluаrthritis възпаление на множество стави) към някакви свързани с него прояви, се проявяват най-вече във времето от 14-15-16 годишна възраст до края на 20-те години. Тук астралното тяло само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното тяло и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица. И това е важното да бъде включено времето в анализа на болестта, така че, ако мога да се изразя така едностранчиво да не очакваме природата да е изградила човешкия организъм по възможно най-удобния начин, за да можем лесно и удобно да разчитаме в него как да го лекуваме. Човешкият организъм не е устроен така, че по най-удобния начин да прочитаме в него как да го лекуваме. Твърде много е да се иска лесно да четем в него как да го лекуваме. В известно отношение основното правило: "подобното се лекува чрез подобно" е вярно. Не може да става дума за това, че основният симптомокомплекс, който означаваме като подобно, спрямо това, което наричаме симптомокомплекс на лечението, да се намира в друг възрастов период в сравнение с другия, така, че например преди 20-та година да е налице даден симптомокомплекс, който, да кажем, може да бъде предизвикан под влиянието на външни средства, и че тези средства, които преди 20-та година предизвикват болестния процес, по известен начин след 20-та година се превръщат в лечебни средства.
към текста >>

Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието.
към текста >>

Така в детската възраст непрекъснато можем да наблюдаваме един двубой между хидроцефалията и това, което надвива хидроцефалията, което се появява в човешкия организъм, за да надвие хидроцефалията.
По подобен начин можем да разгледаме и нещо друго. По подобен начин трябва да разгледаме и хидрокефалуса (hydrocephalie-увеличение размерите на главата, поради свръхсекреция на ликвор в мозъчните стомахчета бел. прев.). Всъщност всички ние имаме предразположение към хидроцефалия, и тя трябва да съществува. Ако тя не съществуваше, ние никога не бихме достигнали до правилното оформяне на главния ни мозък и нервната система. Защото това трябва да бъде извадено от намиращия се в човека течен елемент. Така в детската възраст непрекъснато можем да наблюдаваме един двубой между хидроцефалията и това, което надвива хидроцефалията, което се появява в човешкия организъм, за да надвие хидроцефалията. Всъщност не би трябвало да говорим само за хидроцефалията, но трябва да говорим и за нейната противоположност, за прекомерното намаляване на течността в мозъка.
към текста >>

Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>

Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>

Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>

добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията.
Винаги е необходимо, поне при поставянето на диагноза, да си припомним, че нещата стоят така; при диагнозата винаги да се връщаме към онова, което именно в процеса на създаване на човека посочва истинската причина. В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето. Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>

Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления.
В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето. Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>

Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност.
Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>

прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита.
Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>

Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно. Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни. Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат. Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>

Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая.
Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства.
към текста >>

И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози.
към текста >>

288. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани.
Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала.
към текста >>

Необходимо е, най-после човекът да не бъде разглеждан така грубо в своето развитие, когато той ни предлага едно или друго явление по-късно разрушени зъби, които са били предварително подготвени още в юношеска възраст, което по-късно е довело именно до разрушаване на зъбите, или в анемията да виждаме само това, което днес се разглежда химически, но е необходимо да проникнем в цялата тайна на човешкото устройство, ако искаме да разберем нещо от това, което се появява при болния човек.
Когато везните са правилно уравновесени, и ако не се появят силни противоположни образования срещу това, до което води неправилното уравновесяване на везните, а именно неправилно установеното взаимодействие между белтък и желязо, в такъв случай възникват всички онези явления, които външно намират израз в лицето на анемията. Необходимо е, най-после човекът да не бъде разглеждан така грубо в своето развитие, когато той ни предлага едно или друго явление по-късно разрушени зъби, които са били предварително подготвени още в юношеска възраст, което по-късно е довело именно до разрушаване на зъбите, или в анемията да виждаме само това, което днес се разглежда химически, но е необходимо да проникнем в цялата тайна на човешкото устройство, ако искаме да разберем нещо от това, което се появява при болния човек.
към текста >>

289. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си.
към текста >>

Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е.
към текста >>

Както казах вчера, на това от една страна се дължи откриването на изолирани душевни области, които в по-късна възраст засягат телесното устройство, там, където те не би трябвало да се докосват.
Високата потенция има действие, противоположно на действието на ниската потенция. Това е свързано с цялата организираща сила. И в определен смисъл е вярно също така и това, което аз вече посочих вчера от една друга гледна точка, а именно, че онова, което през първата епоха на живота действува по определен начин в организма, в по-късните епохи на живота обръща своето действие, но че това, което действува в организма, може да бъде изместено. Както казах вчера, на това от една страна се дължи откриването на изолирани душевни области, които в по-късна възраст засягат телесното устройство, там, където те не би трябвало да се докосват.
към текста >>

прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери.
да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел. прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери. Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност.
към текста >>

290. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Развитието на азовата дейност с нейната полярност в детската възраст.
Заспиване и събуждане. Суровоядство. Степените в човешкото индивидуално развитие. Азът и приемането на храната. Развитието на азовата дейност с нейната полярност в детската възраст. Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния смисъл; разлики между момичетата и момчетата. Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса. Лечение на нередовностите на азовото разитие. Азът и топлинните съотношения. Неговото биполярно проявление.
към текста >>

291. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в тялото се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции. Работи се насреща дотогава, докато физическият процес вече не е така силен. Този физически процес е това, което винаги съдържа умирането в човешкия организъм, което лежи накрая в умирането. Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в тялото се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
към текста >>

292. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно. Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е. в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето. Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
към текста >>

Като имате това предвид, наблюдавайте всички явления, които се показват при децата от осмата, деветата година до дванадесетата, тринадесетата година, точно тези явления, които са така важни да се наблюдават в предучилищната възраст.
Като имате това предвид, наблюдавайте всички явления, които се показват при децата от осмата, деветата година до дванадесетата, тринадесетата година, точно тези явления, които са така важни да се наблюдават в предучилищната възраст. Разгледайте въпросните явления от тази гледна точка. Ще видите техния външен израз в търсенето на човешкия организъм на съзвучието, установяващата се едва по време на живота хармония между веществата, които трябва да се приемат, и вътрешната човешка организация. Наблюдавайте внимателно как, ако главата не иска съвсем да приеме по това време вътрешните сили на веществата, ако се съпротивлява, това се проявява в детското главоболие в деветата, десетата, единадесетата година. Наблюдавайте как се появяват странични явления в нарушението на обмяната на веществата, сравнително лежащи навън смущения на обмяната на веществата в отделянето на стомашната киселина и т.н., вижте всичко това и ще разберете, че има деца, които непрекъснато боледуват от това недостатъчно проникване на аза отдолу и отгоре.
към текста >>

Защото наистина можем да кажем, че ако грешим в това отношение, ако не се погрижим за здравословното човешко развитие, тогава от болестните тенденции в тази възраст остават всевъзможни болестни предразположения за целия човешки живот.
При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п. може да се постигне нещо, е заблуждение. Ако освен това се внимава такива деца да нямат прекалено много училищни задачи и чрез това непрекъснато да се влошава състоянието им, когато им се осигурява необходимото спокойствие, тогава се подпомага вътрешно необходимата храносмилателна дейност на поднесената само в малки количества храна. Едва ли има нещо друго, спрямо което така много да се греши, както точно срямо това, което осветихме с тези обяснения. Защото наистина можем да кажем, че ако грешим в това отношение, ако не се погрижим за здравословното човешко развитие, тогава от болестните тенденции в тази възраст остават всевъзможни болестни предразположения за целия човешки живот.
към текста >>

Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения. Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>

Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този смисъл.
От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен. Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо. Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като стремеж за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4]. Туберкулозата е прякото продължение на всичко, което става неправилно по този начин след седмата година. Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този смисъл.
към текста >>

Когато се появят всички тези симптоми, които могат да се видят при повечето деца в споменатата възраст, е необходимо човек най-напред да изпробва да промени нещо във външния храносмилателен тракт.
Под страничните явления на това, което, да речем, в туберкулозата се проявява като най-изявените симптоми, са умора, замаяност, трудно заспиване и събуждане. Когато се появят всички тези симптоми, които могат да се видят при повечето деца в споменатата възраст, е необходимо човек най-напред да изпробва да промени нещо във външния храносмилателен тракт. Там трябва да се дадат минерални средства,[6] още напълно минерални. Тогава ще се види, че ще настъпят промени. Тези неща могат първо да се наблюдават чрез симптомите, които се появяват там.
към текста >>

Той действа само в детска възраст.
Най-напред, когато човекът се роди, имаме отражението, отпечатъка на аза. Вече казах, че отражението на аза е в главата. Там имаме отпечатъка на аза. Той действа само в детска възраст. Към това азът трябва, бих казал, от долу нагоре да даде битието, съществуването, оттам трябва да се намеси. И това се проявява, когато отпечатъкът на аза, който имаме в главата, изцяло прониква детския организъм с топлина. Това има нещо общо с изпълването с топлина на човешкия организъм. Това затопляне обаче протича в низходяща крива. Доколкото затоплянето изхожда от главата, то е най-силно при раждането и след това намалява.
към текста >>

Като хора в по-късна възраст ние сме принудени да предизвикваме това затопляне, да го задържаме на неговата висота отдолу, чрез намесата на аза в топлинните съотношения.
Като хора в по-късна възраст ние сме принудени да предизвикваме това затопляне, да го задържаме на неговата висота отдолу, чрез намесата на аза в топлинните съотношения. В по-късна възраст трябва да противопоставим на низходящото затопляне от главата надолу, възходящото затопляне, което е зависимо предимно от обхващането (от аза) на издигащите се субстанциални сили от храната, провеждането им в циркулацията, дишането и накрая в системата на главата.
към текста >>

В по-късна възраст трябва да противопоставим на низходящото затопляне от главата надолу, възходящото затопляне, което е зависимо предимно от обхващането (от аза) на издигащите се субстанциални сили от храната, провеждането им в циркулацията, дишането и накрая в системата на главата.
Като хора в по-късна възраст ние сме принудени да предизвикваме това затопляне, да го задържаме на неговата висота отдолу, чрез намесата на аза в топлинните съотношения. В по-късна възраст трябва да противопоставим на низходящото затопляне от главата надолу, възходящото затопляне, което е зависимо предимно от обхващането (от аза) на издигащите се субстанциални сили от храната, провеждането им в циркулацията, дишането и накрая в системата на главата.
към текста >>

Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст.
Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм. С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм. Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм. Човек навлиза в него с представите си.
към текста >>

Изправянето в ранна възраст първо се проявява само външно.
Да вземем например следното. Духовната наука постоянно посочва, че в изправения стоеж на човека лежи нещо важно, но този изправен стоеж е свързан също с развитието на човека от долу нагоре. Изправянето в ранна възраст първо се проявява само външно. То се подкрепя от това, което протича от горе надолу. Премине ли смяната на зъбите, силата на изправянето се употребява по съответния начин и привършва с елементарното изправяне, след това тя се премества във вътрешността на човека и отвътре трябва да работи за равновесието между силите, идващи от горе надолу и тези от долу нагоре. Тогава силите от горе надолу срещат противоположите сили от долу нагоре. Те се срещат и в тази, бих казал, еднодименсионална (огледално симетрична) среща на силите отгоре и силите отдолу може да се види какво се случва в тази възраст. Наблюдавайте силната умора при склонни към хлороза[10] хора.
към текста >>

Те се срещат и в тази, бих казал, еднодименсионална (огледално симетрична) среща на силите отгоре и силите отдолу може да се види какво се случва в тази възраст.
Духовната наука постоянно посочва, че в изправения стоеж на човека лежи нещо важно, но този изправен стоеж е свързан също с развитието на човека от долу нагоре. Изправянето в ранна възраст първо се проявява само външно. То се подкрепя от това, което протича от горе надолу. Премине ли смяната на зъбите, силата на изправянето се употребява по съответния начин и привършва с елементарното изправяне, след това тя се премества във вътрешността на човека и отвътре трябва да работи за равновесието между силите, идващи от горе надолу и тези от долу нагоре. Тогава силите от горе надолу срещат противоположите сили от долу нагоре. Те се срещат и в тази, бих казал, еднодименсионална (огледално симетрична) среща на силите отгоре и силите отдолу може да се види какво се случва в тази възраст. Наблюдавайте силната умора при склонни към хлороза[10] хора. Те най-често се уморяват не когато вървят хоризонтално, а когато изкачват стъпала. Това директно насочва към тези явления. Именно при изкачването на стъпала склонните към анемия хора са особено затруднени, така че в симптомите, в това, което живо се проявява в развитието, можем да доловим духовно стоящото зад човека. От това, което се спечелва по този начин чрез диагностициращата патология, разбираме какво можем да правим срещу ненормалните явления.
към текста >>

293. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза.
При дифтерията действително съществува голяма опасност от заразяване. Защо тя е толкова голяма? Тя е така голяма, защото дифтеричните явления се появяват в непосредствена връзка с появата на детския говор; затова те се проявяват в най-силна степен при двегодишни до четиригодишни деца. Опасността да се появи по-късно намалява. Но всеки процес в човешкия организъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално. Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза. Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека. Основният характер на инфантилността е, както знаете - при външното споделяне на духовно-научните факти е необходимо да се говори повече за физическото, - че външният процес на детското, инфантилното е подражанието, наистина подражанието. Търси се подражанието. Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията. Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател.
към текста >>

Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека.
Защо тя е толкова голяма? Тя е така голяма, защото дифтеричните явления се появяват в непосредствена връзка с появата на детския говор; затова те се проявяват в най-силна степен при двегодишни до четиригодишни деца. Опасността да се появи по-късно намалява. Но всеки процес в човешкия организъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално. Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза. Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека. Основният характер на инфантилността е, както знаете - при външното споделяне на духовно-научните факти е необходимо да се говори повече за физическото, - че външният процес на детското, инфантилното е подражанието, наистина подражанието. Търси се подражанието. Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията. Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател. В това подражаване лежи нещо от лека чувствителност.
към текста >>

294. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън.
Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна. Но когато се изживее красивото от външния свят, вътрешно се изживее, тогава не може да се каже, че то се представя като особено прекрасен образ, напротив, то се схематизира, става абстрактно чрез това, но абстрактно като рисунка, както една рисунка е абстрактна.
към текста >>

295. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>

Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст.
Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка.
към текста >>

Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили.
Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно.
към текста >>

Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст.
Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
към текста >>

Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател.
към текста >>

задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>

296. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит.
Аз вече описах какво може да настъпи при едно третиране на човека с по-големи количества фосфор, т.е. в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в организма. Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените минерали, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие. В известно отношение човекът представлява един микрокосмос. И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит. По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия организъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор. С това бих желал да загатна пред Вас следното: При дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеждаме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с останалия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.
към текста >>

те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст.
Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е. те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита. А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е. отново да се вгради в сферата на нормалното.
към текста >>

297. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>

Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца.
Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца. Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат. Терапия: лечебна евритмия и говорни упражнения. Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси. Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог.
към текста >>

15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките. За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>

298. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В сравнително късна възраст му се родил син.
Волята не била включена в списъка на душевните сили. Когато изброявал душевните сили, той никога не споменавал волята. Обаче той искал да бъде честен. Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието. И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята. В сравнително късна възраст му се родил син. Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване. И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб. Така тя си избира една конституция, при която не се налага да се грижи за черния дроб. Защото черният дроб е бил лишен тъкмо от тази функция, която въпросният млад човек не е свалил от духовния свят при своето раждане.
към текста >>

299. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Естествено, по време на службата си като държавен прокурор той е видял богата палитра от абнормни душевни състояния, а после, в по-късна възраст, се е запознал с всевъзможни медицински съобщения и е свързал своя професионален опит с това, което е прочел допълнително, в резултат на което си построил една теория, каквато днес неизбежно би трябвало да възникне с оглед на така наречените научни предпоставки.
Виждате ли, има един бивш държавен прокурор на име Вулфен. Той се е занимавал с различни духовни аномалии от гледна точка на криминалната психология и написал дебели книги по този въпрос. И как един такъв човек, който няма за отправна точка медицината, стига до своите изводи? Естествено, по време на службата си като държавен прокурор той е видял богата палитра от абнормни душевни състояния, а после, в по-късна възраст, се е запознал с всевъзможни медицински съобщения и е свързал своя професионален опит с това, което е прочел допълнително, в резултат на което си построил една теория, каквато днес неизбежно би трябвало да възникне с оглед на така наречените научни предпоставки. Защото, човек или приема всичко това сериозно и тогава излиза нещо подобно на прокурорската теория на Вулфен, или не го приема сериозно и тогава е заставен да представи нещата от антропософска гледна точка. Средният път винаги е някакъв твърде съмнителен компромис.
към текста >>

Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис. 6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха.
към текста >>

300. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст.
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи. За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст. От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният педагогически подход също може да е от помощ при децата. И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с епилепсия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години. А до правилни мерки в индивидуалните случаи се стига, ако добре познаваме принципа на прехода от това, което лежи в основата на нещата, към това, което трябва да се прави. Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването.
към текста >>

При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
към текста >>

Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим?
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим? Какво да се прави във всеки конкретен случай? – Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях.
към текста >>

Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент. А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката. Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее. Вижте само господата, които свалят своите цилиндри, когато прекосяват огрения от слънце площад, а краката им непрекъснато се подкосяват.
към текста >>

С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>

Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>

301. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>

Тук ние навлизаме в една област, където детската възраст предлага симптоми, различни от тези при възрастните.
И така, към какви форми, към какви външно доловими симптомо-комплекси води едно такова вътрешно устройства на организма? Тук ние навлизаме в една област, където детската възраст предлага симптоми, различни от тези при възрастните. Тук ние се изправяме пред такива форми на умопомрачение, които в периода на човешкото развитие между раждането и половата зрялост се свеждат до разновидностите на хистеричното умопомрачение. В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот. Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа.
към текста >>

302. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Аз можах да обърна вниманието Ви върху факта, че това, което по-късно се манифестира като хистерични явления, в детската възраст, има своеобразен, все още неопределен характер.
Вие вече видяхте, как при децата определени душевни абнормности, които първоначално се проявяват като неясни болестни симптоми, по-късно добиват един по-завършен вид. Аз можах да обърна вниманието Ви върху факта, че това, което по-късно се манифестира като хистерични явления, в детската възраст, има своеобразен, все още неопределен характер. Но за да разберем правилно своеобразните абнормности в детската възраст, трябва да обхванем цялата взаимовръзка между човешкия живот преди раждането, която, така да се каже внася кармическият импулс във физическия живот, и постепенното развитие на детето през първите две жизнени епохи, а вероятно и по-нататък през третата жизнена епоха.
към текста >>

Но за да разберем правилно своеобразните абнормности в детската възраст, трябва да обхванем цялата взаимовръзка между човешкия живот преди раждането, която, така да се каже внася кармическият импулс във физическия живот, и постепенното развитие на детето през първите две жизнени епохи, а вероятно и по-нататък през третата жизнена епоха.
Вие вече видяхте, как при децата определени душевни абнормности, които първоначално се проявяват като неясни болестни симптоми, по-късно добиват един по-завършен вид. Аз можах да обърна вниманието Ви върху факта, че това, което по-късно се манифестира като хистерични явления, в детската възраст, има своеобразен, все още неопределен характер. Но за да разберем правилно своеобразните абнормности в детската възраст, трябва да обхванем цялата взаимовръзка между човешкия живот преди раждането, която, така да се каже внася кармическият импулс във физическия живот, и постепенното развитие на детето през първите две жизнени епохи, а вероятно и по-нататък през третата жизнена епоха.
към текста >>

Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи.
Тогава съответното впечатление не потъва надолу, а се излъчва обратно. И сега, когато аз се занимавам с детето, то непрекъснато повтаря: Часовникът е хубав. – Едва смогвам да кажа няколко думи, и то отново повтаря: Часовникът е хубав. – То непрекъснато се връща назад. При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни. Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани. Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени. Защо е трудно да бъдат отхвърлени? Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>

Следователно, ако се обърнем към ритмичната природа на тези деца, ако непрекъснато им доставяме впечатления от външния свят, ние ще ги предпазим в тяхната крехка детска възраст и няма да позволим да станат по-късно любими обекти на психоаналитиците.
И ако Вие, скъпи мои приятели, се потопите не в мисловното, а в образното изживяване на света, тогава ще стигнете до следното усещане: Ето, ако аз съм изправен пред едно подвижно, външно апатично, а вътрешно богато на сяра дете, тогава, съзерцавайки конфигурацията на детето, нещо ще ми подскаже правилната терапевтична идея. Вие ще имате чувството, че всяка сутрин, примерно, трябва да се обръщате към детето с думите: „Слънцето освети планината” или нещо подобно, или пък със съвсем други, неутрални думи. В този случай важното е, че от външния свят нещо ритмично се насочва към детето. И ако от външния свят нещо ритмично прониква в детето, тогава всичко в него, което съдържа сяра, се разгражда, освобождава се. Следователно, ако се обърнем към ритмичната природа на тези деца, ако непрекъснато им доставяме впечатления от външния свят, ние ще ги предпазим в тяхната крехка детска възраст и няма да позволим да станат по-късно любими обекти на психоаналитиците.
към текста >>

Следователно, тъкмо за такива деца, които покъсно стават контингент на психоаналитиците, би било много по-добре, вместо да ги предоставяме на психоаналитиците, да им даваме още в детската възраст храна, богата на соли.
Следователно, тъкмо за такива деца, които покъсно стават контингент на психоаналитиците, би било много по-добре, вместо да ги предоставяме на психоаналитиците, да им даваме още в детската възраст храна, богата на соли.
към текста >>

303. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

На шестмесечна възраст то било оставено за доста дълго време на Слънце и веднага след това то получило нещо като припадък, последван от висока температура.
Момчето се намира тук от 11. Септември 1923 и то е било на 9 години. По време на бременността, майката се чувствувала много добре и на петия месец предприела едно пътуване до Испания. Раждането било трудно, наложило се детето да бъде извадено с форцепс. През първата година то било добре и никой не допускал, че след време може да се появи някаква аномалия. На шестмесечна възраст то било оставено за доста дълго време на Слънце и веднага след това то получило нещо като припадък, последван от висока температура. Детето било кърмено само три месеца. После, от деветия месец до третата година, апетитът му бил много слаб. Не искало да приема никаква храна. На втората година родителите забелязали, че очите му се променят и стават по-мътни. Освен това, на втората година то все още не можело да говори, нито да ходи, а всяка нощ към четири часа започвало безпричинно да крещи.
към текста >>

Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение.
И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>

304. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И така, разглеждайки това дете, Вие трудно можете да определите неговата възраст.
И така, разглеждайки това дете, Вие трудно можете да определите неговата възраст. Сега то е на 6 години и 9 месеца, приблизително на 7 години. Вие виждате, че то значително изостава в своето физическо развитие. Налице е леко уголемяване на главата. Като цяло, детето изостава. Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва.
към текста >>

Естествено, то трябва да рисува, тъй като вече е в училищна възраст.
U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си. Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето. Какво прилагахме още? Лечебна евритмия и говорни упражнения. Освен това включихме детето в група за рисуване. Естествено, то трябва да рисува, тъй като вече е в училищна възраст. И макар и бавно, то все пак напредва.
към текста >>

Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко.
Веднага ще Ви кажа за какво става дума. То е единствено дете в семейството. Раждането протекло нормално, въпреки че през бременността майката е водила неразумен живот, свързан с употреба на алкохол. Развитието пред първите 3 години не показвало никакви отклонения. По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват. До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация. Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на съзнание. После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на тялото, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
към текста >>

Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>

В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин. Оттук идва и леката склонност към деформации. Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна. В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>

Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст.
На първо време се опитайте да принизите и осмеете нещо от историята, каквото и да е то, така че да развалите удоволствието. На главния герой, от когото детето се възхищава, окачете някаква дрънкулка. Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето. И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло. Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение. И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие. Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях. Да отучим някого от R би било толкова невъзможно, колкото се оказа при един актьор от Ваймер, въпреки че той отдавна беше излязъл от детската възраст.
към текста >>

Да отучим някого от R би било толкова невъзможно, колкото се оказа при един актьор от Ваймер, въпреки че той отдавна беше излязъл от детската възраст.
Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение. И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие. Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях. Да отучим някого от R би било толкова невъзможно, колкото се оказа при един актьор от Ваймер, въпреки че той отдавна беше излязъл от детската възраст. Той никога не казваше Freunderl, а слагаше ударение на всяка сричка и непрекъснато отстояваше този принцип. Той казваше: Freun-derl, Köpf-chen, Kind-lein. Срещу такива странности не бива да се тръгва директно. Би било погрешно, ако решим да отучим едно дете от R. Така само бихме го направили лениво, вяло.
към текста >>

305. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако се вгледате в детето като цяло и го сравните с човешкия ембрион, Вие ще се съгласите, че имате пред себе си един гигантски ембрион; детето е останало в ембрионалния стадий, запазило е законите за растежа от ембрионалния стадий и ги продължава в следембрионалната възраст.
Ако се вгледате в детето като цяло и го сравните с човешкия ембрион, Вие ще се съгласите, че имате пред себе си един гигантски ембрион; детето е останало в ембрионалния стадий, запазило е законите за растежа от ембрионалния стадий и ги продължава в следембрионалната възраст. Фактът, че все още не сме постигнали никакво намаление, се обяснява с това, че тези неща до голяма степен се определят отвътре. Аз се надявам, че в скоро време ние ще достигнем определена точка, след която ще сме в състояние да хармонизираме главата. – Като цяло, пред себе си имаме едно весело дето.
към текста >>

Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия.
Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия. Раждането е протекло нормално. През бременността майката се е чувствувала добре – моля да се отнасяте внимателно към тези подробности, за да ги интерпретираме по-късно – и нека да подчертаем, че през този период тя усилено е работела с пишеща машина. При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане.
към текста >>

306. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя.
И тъкмо една такава абнормност е много трудна за повлияване. Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
към текста >>

В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания.
И тъкмо една такава абнормност е много трудна за повлияване. Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
към текста >>

Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>

Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език.
Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие. Ако забележим, че още от рано детето проявява една особена живост и радост спрямо онова, което е научило, следователно, ако възприема нещата така, както ги е възприемало преди смяната на зъбите, ако забележим, че детето изпитва един вид наслада от усвоеното, следва да предположим, че занапред нещата няма да вървят както трябва. Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език. Този случай е рядък, но все пак може да се наблюдава у някои деца.
към текста >>

и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род. Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>

Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род. Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>

Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера.
Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера. Първоначално лечението вървеше много трудно. Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата.
към текста >>

Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние?
Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система.
към текста >>

Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който след време оздравя напълно.
Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който след време оздравя напълно.
към текста >>

307. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство. Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете.
към текста >>

Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство. Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>

И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки.
После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него. Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива. И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки. С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.
към текста >>

За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала.
За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче.
към текста >>

А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
към текста >>

Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>

Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст.
Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>

До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда.
С.: Както изглежда, ние няма да задържим момичето в нашата клиника; то ще идва само за лечебните процедури. До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда. Не знаем повече за него, то е тук само за клиничното представяне. Във всеки случай бяха направени никотинови клизми.
към текста >>

308. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах.
Но може да се случи така, че този човек продължава да се явява и тогава се получава нещо много особено. Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах. Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло.
към текста >>

В една определена възраст той е в това състояние /рис.
Но нещата могат да продължат много по-нататък. Да си представим следното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти. В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис. №1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено.
към текста >>

В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис.
Но нещата могат да продължат много по-нататък. Да си представим следното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти. В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис. №1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено.
към текста >>

№1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/.
Но нещата могат да продължат много по-нататък. Да си представим следното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти. В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис. №1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено. Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли.
към текста >>

309. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят.
Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят. Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яснота върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения. Това са само голословни обяснения, формални обяснения, които всъщност не ни отвеждат до никаква реалност.
към текста >>

И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло. В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана. И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа. Ножът не може да подновява своята материя. В съществената си част зъбите също не могат да правят това. Наистина, всичко е движение, съществува обновяване, но всичко вече се насочва към стадия на необновяването, и така в зъбите ние имаме нещо, в което жизненият процес се осъществява съществено по-бавно, отколкото в останалия човек, много по-бавно по отношение на интензитета, и по тази причина в обратното съотношение, що се отнася до качеството на трайността, те по-бързо се развалят, преди да се развалят другите части на човешката природа, които непрекъснато могат да подновяват себе си. Но ако зъбите бяха подчинени на същите закономерности, както много други части на човешката природа, тогава не би имало зъболекари. И ако другите части на човешката природа бяха подчинени на същите закони, както зъбите, то всички ние, в нашата модерна цивилизация, бихме умирали доста рано.
към текста >>

310. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост. Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
към текста >>

И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>

Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст.
Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>

Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора. Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща. Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес. Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>

Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Какво е налице? Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах. Какво става след това? Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи! Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки. Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>

311. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни.
Ала с това ние достигаме до деня, до деня, състоящ се от 24 часа, достигаме до човешкия ден, състоящ се от 24 часа. И сега продължаваме да изчисляваме как в известен смисъл излизаме от дишането и навлизаме в света. Нека изчислим как навлизаме в това, с което се срещаме в хода на макрокосмическия ден, по какъв начин сме поставени в него. Виждате ли, тук можем да изчислим: тук имаме един ден, да вземем, да кажем, годината с 360 дни, нещата могат да бъдат приблизителни, и така имаме 360 дни. Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни. Имаме един човешки живот, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.
към текста >>

312. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>

313. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота. Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>

314. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>

315. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси.
към текста >>

316. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>

317. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>

318. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
към текста >>

319. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили. Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили.
към текста >>

И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили. И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>

320. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това. Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното. Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>

321. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят. Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура. Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед. Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор. Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>

322. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>

323. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На каква възраст трябва да са тези рога?
На каква възраст трябва да са тези рога? От стара или от млада крава трябва да се вземат?
към текста >>

Смятам всичко това трябва да се изпробва, че според същността на работата, най-добре е да се вземат от крава на средна възраст.
Смятам всичко това трябва да се изпробва, че според същността на работата, най-добре е да се вземат от крава на средна възраст.
към текста >>

324. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност.
Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет. При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях. Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това. Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа. То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света.
към текста >>

В противовес на това цветообразуването, което най-често завършва растежа, при тези растения се отлага за определена по-висока възраст, понеже образуваната в листата захар се изразходва в процеса на дишането по време на израстването и по време на цъфтежа.
Образуването на дървесина е подобен процес. Израстването на филиза продължава дълго време, в което образуваните в листата въглехидрати се превръщат в дървесина, особено също при вторично надебеляване, тоест отлагането на годишните пръстени. Това характеризира трайните растения. В противовес на това цветообразуването, което най-често завършва растежа, при тези растения се отлага за определена по-висока възраст, понеже образуваната в листата захар се изразходва в процеса на дишането по време на израстването и по време на цъфтежа. Цветът със своята веществообмяна се отнася към листата като животно, което се храни с тях, което ги изяжда. Съответно на това бързопреходните треви, особено нашите типични семенни плевели (звездица, френски бурен и много други), много рано цъфтят, разпадат се като ли че на прах в огромно количество незначителни малки семена и след това умират.
към текста >>

325. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя живот и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст.
Но какво всъщност иска желанието? То иска астралното тяло да се намира в определено състояние. Обучавайки се все по-нататък на този метод, който ви описах с примера за изучаване на етерното тяло, човек може да продължи обучението в смисъла на изучаване на желанието. Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя живот и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст. Тук той е имал чисти желания. Във времето, което не може да си спомни, той е имал чисти желания. Когато е ритал и се е мятал, той е имал чисти желания. Когато навлиза в света, детето представлява чисто желание. Човек ретроспективно се връща към това желание.
към текста >>

326. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени.
Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>

327. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Човек днес трябва - бих казал - да се понапъне, за да може в по-късна възраст да може да изучава това, за което не е бил подготвен в младостта.
Следващата лекция ще бъде в понеделник, в девет часа. Този материал, разбира се, е малко трудничък, но нищо. Трудно е поради това, че на младини хората не са били подготвени за такава проблематика. Ако те бяха подготвени, съвсем нямаше да им е трудно. Човек днес трябва - бих казал - да се понапъне, за да може в по-късна възраст да може да изучава това, за което не е бил подготвен в младостта. Но виждайки как съвременният човек стига дотам, да казва: ротният командир е само общо понятие за ротата войници, за вас става очевидно, че съвременната наука има нужда от ремонт. Това е, което ще доведе до постигането на свръхсетивното.
към текста >>

328. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост.
към текста >>

Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост.
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече. А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.
към текста >>

Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>

329. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре.
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица. В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре. Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването. Може да стане следното. От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица. Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той.
към текста >>

330. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват. В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо.
към текста >>

Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета.
По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището. Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета. Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
към текста >>

331. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Във всяка възраст от живота човек носи в себе си като основно вещество белтъка.
Доктор Щайнер: Вече съм споменавал това-онова за водорода. Да развием вашия въпрос. Във всяка възраст от живота човек носи в себе си като основно вещество белтъка. Той се
към текста >>

332. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това идва от детската възраст.
Всичко, което се съдържа в речта, се образува посредством останалите движения на човешкото тяло. Това може да се наблюдава: ако в човека движенията са забавени, отмерени, гимнастически подредени, говорът му е подреден. А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика. Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката. Спартанците не правели това.
към текста >>

333. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На нас, хората, особено в напреднала възраст - на децата така действа млякото - медът действа изключително благоприятно.
На нас, хората, особено в напреднала възраст - на децата така действа млякото - медът действа изключително благоприятно. Той е необходим за формирането на нашето тяло. Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда. Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания. Здравият човек трябва да усеща колко трябва да яде.
към текста >>

Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо. Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега.
към текста >>

334. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това се появява едва в определена възраст.
Вървим по-нататък: вие предполагате, че младите пчели не жилят. Това е лесно да се обясни: при младите пчели просто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно. Това се появява едва в определена възраст. Тук няма нищо особено и то не противоречи на това, което казах.
към текста >>

335. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
Авторът описва тук много интересни случаи. Сега при описанието на тези експерименти ще ви помоля да обърнете внимание на възрастта на децата-пациенти. Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
към текста >>

Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четиринадесетгодишна девойка - отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесет-годишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години. Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
към текста >>

Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст.
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса». Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда. Но експериментално е установено и следното: експериментите са показали, че най-добре медът действа на децата тогава, когато им го дават в не много горещо мляко. Ако се употребява смес от мед и мляко, това особено силно действа на децата.
към текста >>

Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин - именно при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, - заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах.
Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин - именно при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, - заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах. Тогава медът действа на човека.
към текста >>

336. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н.
Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н. Много е интересно да се разгледат тези случаи и да се обвържат с това, което е ставало в детството.
към текста >>

Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст!
Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни. Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст! Това става, защото човек представлява нещо цялостно и временното въздействие притежава последействие в протежение на дълго време. През един времеви период нещо може да оказва напълно здраво въздействие; но и след свършването на този период въздействието продължава, то действа и после. Това е, което имам предвид, когато казвам: от състоянието в даден момент въобще не трябва да се правят изводи за това, какво влияние оказва изкуственото развъждане на пчели; това ще стане очевидно след петдесет, шестдесет или сто години. И ако днес някой казва: непонятно ми е защо след петдесет, шестдесет или сто години нещо трябва да се измени, такова неразбиране е напълно обяснимо. Днес това не се желае да се види; нещо подобно стана с мен веднъж в едно имение.
към текста >>

Тогава е възможно той, достигайки известна възраст в своя живот, да не понася меда.
Да допуснем, че човек не може да понася мед; при него се появява разстройство на стомаха. Да се запитаме: дали разстройството на стомаха при този човек при употребата на мед не възниква, защото, да кажем, има предразположеност към склероза на съдовете на главния мозък, иначе казано, към калциране на вените, артериите и съдовете на главата? Тогава е възможно той, достигайки известна възраст в своя живот, да не понася меда. В такъв случай този пациент би следвало да се лекува с препарати, съдържащи фосфор. Ако се удаде да се излекува основното заболяване, той ще понася меда.
към текста >>

- а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест.
Но може да се окаже, че причината за непоносимостта при някой човек са белите му дробове. Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а препарати, съдържащи сяра. Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
към текста >>

337. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>

338. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания.
Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания. Етерното тяло трябва напълно да преработва белтъка. За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини. Етерното тяло препятства загниването на белтъка, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини, следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето.
към текста >>

339. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции.
Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива. Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото. При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции. Човек толкова по-малко е подложен на опасност от инфекциозни заболявания - разбира се, необходимото количество той все пак трябва да понесе, - колкото в по-малка степен употребяваните от него белтъчини са в повече. Който употребява твърде много белтъчини, доста повече е подложен на такива инфекциозни заболявания, като дифтерит, едра шарка и чума, от този, който употребява не толкова много белтъчини.
към текста >>

В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи.
При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи. Това особено силно се проявява в ново време.
към текста >>

340. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години.
Господин Мюлер: Един малък въпрос. Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
към текста >>

След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели?
Господин Мюлер: Един малък въпрос. Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
към текста >>

Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа. Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години. На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>

На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа. Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години. На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>

При малкото дете носът изглежда съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Когато се роди детето, идват лели и чичовци. Едните казват: ах, същата като майка си, особено краката! Друг идва и казва: като две капки вода е с баща си. И действително: малкото дете развива физическото си тяло някак нерешително, неопределено, и едва по-късно става видно на кого прилича. Вижте само този изразителен орган при детето - носът. При малкото дете носът изглежда съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. При някои това става едва в по-късна възраст, но като правило, при смяната на зъбите носът придобива присъщата му форма; впрочем своята истинска форма, своя нормален вид той придобива доста по-късно.
към текста >>

При някои това става едва в по-късна възраст, но като правило, при смяната на зъбите носът придобива присъщата му форма; впрочем своята истинска форма, своя нормален вид той придобива доста по-късно.
Едните казват: ах, същата като майка си, особено краката! Друг идва и казва: като две капки вода е с баща си. И действително: малкото дете развива физическото си тяло някак нерешително, неопределено, и едва по-късно става видно на кого прилича. Вижте само този изразителен орган при детето - носът. При малкото дете носът изглежда съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. При някои това става едва в по-късна възраст, но като правило, при смяната на зъбите носът придобива присъщата му форма; впрочем своята истинска форма, своя нормален вид той придобива доста по-късно.
към текста >>

Но ако арсена го получава дете на възраст между седем и петнадесет години, неговото астрално тяло още не се е оформило, не е разработено, и арсенът действа с пълна сила върху това дете.
Ако арсен се употребява от възрастен, който вече е прехвърлил четирнадесетата-петнадесетата година, чрез това той разработва астралното си тяло. Арсенът му действа и сега, но организмът вече може отчасти да оказва съпротивление. Но ако арсена го получава дете на възраст между седем и петнадесет години, неговото астрално тяло още не се е оформило, не е разработено, и арсенът действа с пълна сила върху това дете. Той не среща в човешкия организъм никакво противодействие. Вследствие от това, въздействието на арсена се насочва главно към отлагане на мазнини в човека, всичко се превръща в мазнина, всичко става топкообразно, нараства на ширина; ето какво става между седмата и четиринадесетата година.
към текста >>

В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва.
Знаете, че вкусът на децата е различен, на тях им харесват различни работи; едно дете с охота яде едно, друго - нещо друго. Има деца, на които особено им харесва тази храна, която съдържа арсен. В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва. Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи.
към текста >>

Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години.
Знаете, че вкусът на децата е различен, на тях им харесват различни работи; едно дете с охота яде едно, друго - нещо друго. Има деца, на които особено им харесва тази храна, която съдържа арсен. В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва. Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки.
към текста >>

Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена.
Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора!
към текста >>

Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго!
След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора. Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго!
към текста >>

Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло!
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло. Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват. Тези органи стават съвсем вяли и отслабени.
към текста >>

Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст.
Трудно е, разбира се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството. Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона. Неправилно е веднага да се призовава законът. Аз обаче съм убеден, че на много малко хора е известно това, което сега ви казах. Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст. Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда. Но няма да ви се удаде да подобрите състоянието на нещата, ако не можете да обясните същината им.
към текста >>

341. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг.
Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
към текста >>

342. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира.
Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората. Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили. Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище. Следователно тук има и нещо положително, господа. Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали?
към текста >>

343. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст.
Неща от този род могат да се разпространят и по-широко. Да вземем двойка близнаци. При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст. Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго. И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува! Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото. Всички тези неща ви показват, че в света има въздействия от такъв вид, че не може да се говори за каквото и да е физическо въздействие.
към текста >>

344. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото представете си, ако в нашите училища би било установено - а това е съвършено необходимо за достигане на мъдрост - младите хора на възраст от осемнадесет до двадесет години цяла година да прекарат в мълчание вместо преминаване на военна служба.
Може да ви се стори странно, даже смешно, че човек, най-малко година и даже повече бил задължен просто да мълчи! Но това е истина. Благодарение на мълчанието човек научавал изключително много. Страшно много научавал човек посредством мълчанието. Днес това е невъзможно да се осъществи. Защото представете си, ако в нашите училища би било установено - а това е съвършено необходимо за достигане на мъдрост - младите хора на възраст от осемнадесет до двадесет години цяла година да прекарат в мълчание вместо преминаване на военна служба. Тогава тези хора, благодарение на мълчанието, биха станали много мъдри! Обаче сега това е неизпълнимо. А друго успешно се изпълнява. Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко.
към текста >>

Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>

345. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

» Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние.
» (фамилията на един от слушателите - бел. пр.) - «Какво? Аз... аз не те познавам! Аз едва днес дойдох тук! Какво искаш от мен? » Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние. Да, господа, това може и да ви се стори невероятно, но все пак е истина. За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват. Затова и нищо не е известно. Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример. Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора.
към текста >>

346. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно.
Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>

Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>

347. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята. Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята.
към текста >>

348. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит. Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало. Днес всеки, достигнал двадесет години, би се разсмял, ако биха му казали, че трябва да почака до шестдесет със своите съждения! Днешните млади хора не правят така. Без въобще да чакат, едва научили се да държат писалката, започват да пишат във вестниците и да осъждат всичко наред.
към текста >>

Така че отрязването на косата, особено в юношеска възраст, също оказва влияние.
Тогава жената става вътрешно «космата», бодлива. На нея й «израства коса на зъбите», тоест тя става устата, бойка. Но това не е много очебийно. Трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да го забележиш, но все пак нещо става. Начинът на действие става по-чепат, жената става вътрешно «космата», бодлива. Така че отрязването на косата, особено в юношеска възраст, също оказва влияние.
към текста >>

349. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението.
Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>

350. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Това се поднася на децата в най-ранна възраст.
Често съм питал, обръщайки се към вас: какви са представите за това днес? Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е образувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя. Продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
към текста >>

351. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст.
Известно ви е следното: има стари хора и малки деца. Могат да стоят един до друг - единият на седемдесет, а другият - дете на две годинки; и първият е човек, и вторият е също човек. Те стоят редом един до друг. И този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите.
към текста >>

352. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ние бихме могли например да попитаме: на каква възраст в процеса на формиране на човека спира растежът?
Виждате ли, всъщност всички неща са взаимосвързани. Ние бихме могли например да попитаме: на каква възраст в процеса на формиране на човека спира растежът? Кога в нашето развитие спираме да растем? Видимо това става много рано, може би на двадесет-двадесет и една години, макар и все пак нещо да продължава да се образува. Някои хора, макар и вече да не растат, вътре в тях все още нещо се образува. Чак до тридесет години ние продължаваме да се увеличаваме и едва после започваме да се смаляваме. Ако отново сравним това с Вселената, ще се окаже, че ние тук се съотнасяме с периода на въртене на Сатурн.
към текста >>

НАГОРЕ

5.7742340564728