Търсене в текстове за 'Възраждане'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 39 резултата от 31 текста с части от думите : 'Възраждане'.

1. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>

2. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот. С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>

3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане.
към текста >>

По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора. В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности. По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>

4. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс. Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване. В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието. Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството. То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения. Ние ще можем да го намерим, когато проучим изкуството на Данте и на Шекспир според неговите основи в човешкото душевно развитие. Тук всичко това може да бъде отбелязано; защото настоящите изложения искат да останат в рамките на движението напред на мислителното развитие на светогледите.
към текста >>

5. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека.
към текста >>

Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>

Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането. Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>

За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване. Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>

6. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>

7. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена. По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>

8. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата. Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли! Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно. Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
към текста >>

9. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума.
В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума. То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>

10. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас. Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
към текста >>

11. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено. Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло. По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>

12. Лекция първа GA_126 Окултна история

Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост. Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>

13. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Той забелязва една промяна от Възраждането насам, но не знае нищо за изменение посоката на Земната ос по времето, когато Духовете на Личността се оттеглиха.
Някои изследователи и гениални в своята специалност хора показват известна искра на разбиране. Например Бурдах. Той забелязва една промяна от Възраждането насам, но не знае нищо за изменение посоката на Земната ос по времето, когато Духовете на Личността се оттеглиха.
към текста >>

14. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>

15. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях. Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура. Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно. Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи.
към текста >>

16. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество?
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот. О, защо е роден този Новалис в новите времена, пророчески известявайки необходимостта от ново духовно обхващане на Христовия импулс? В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество? Новалис израства от сферата, в която се възпламени самият духовен живот, като едно предизвестие за теософско-антропософския мироглед на Запада. В блясъка на Слънцето-Гьоте, на Слънцето-Шилер узряваше тази, търсеща и копнееща за Христовия импулс душа.
към текста >>

17. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
към текста >>

18. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н.
Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи. Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
към текста >>

19. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>

20. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
към текста >>

21. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното. Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност. Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>

22. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

" Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново възраждане.
Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък. Къде си Ти, О Христова Сила, Ти Която можеш живо да предизвикаш нов възход? " Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново възраждане.
към текста >>

23. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
към текста >>

24. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека.
към текста >>

25. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива. Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>

Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива. Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>

26. Съдържание GA_233a Великденският празник

Възраждане на древния мистериен принцип и развитието на свободата.
Мистериите като естествената обкръжаваща среда за човешкото същество. Възраждане на древния мистериен принцип и развитието на свободата. Мистериите на Ефес. Звучащото астрално тяло на космическия човек. Изграждане на светлинното етерно тяло. Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес.
към текста >>

27. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>

Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>

И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот. Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят. И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам. Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в една преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране - макар и несъзнателно - за Михаиловия елемент.
към текста >>

28. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора. Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>

Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>

29. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

На духовното възраждане.
На духовното възраждане.
към текста >>

30. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти. Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>

31. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В това се състои възраждането на живота.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина.
към текста >>

4.65452003479