Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
10
резултата от
10
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Въздигане
'.
1.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на
въздигане
на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед.
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
2.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за
въздигане
то на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>
3.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Другото безобразие на нашата епоха се свежда до следното: Както се подценяват и отричат духовните сили от една страна, така от друга страна е налице страстната потребност към обожествяване на тази или онази личност, към
въздигане
то и до небесата.
Защото в наши дни човечеството се люшка между две противоположности. От една страна непрекъснато се изтъква, че днешното човечество съвсем не е склонно да признае каквито и да е духовни сили. Дори и вестниците на всяка крачка тръбят, че нашият род няма нито дарбата, нито смелостта да признае съществуването на каквато и да е духовна сила. А това е, така да се каже, просто една неучтивост, едно безобразие от страна на нашето съвремие. Напълно вярно е, че в наглата епоха би могло да стане прераждането на една от най-великите личности, докато всички биха могли да останат безразлични и да подминат това събитие без никакво вълнение.
Другото безобразие на нашата епоха се свежда до следното: Както се подценяват и отричат духовните сили от една страна, така от друга страна е налице страстната потребност към обожествяване на тази или онази личност, към въздигането и до небесата.
Вгледайте се в онези днешни общности които са хипнотизирани от своите месии и наистина ще доловите една страстна потребност към тяхното обожествяване. Впрочем тази особеност се проявява непрекъснато в хода на историята.
към текста >>
4.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така
въздигане
то към свръхдуховния свят е вътрешно преживяване, преживяването на съвършено нов свят над бездната на битието и приемането на истинския Аз от този свръхдуховен свят над бездната на битието.
И това се случва. Когато над бездната на битието приема това забвение, човек знае: заличено е всичко, което си преживял досега, ти сам го изтри. Но от света, който досега ти сам не познаваше, от един, бих искал да кажа, свръхдуховен свят срещу теб идва твоят истински Аз, който е бил само обвит от другия Аз. Едва сега човек среща себе си, след като напълно се е заличил, среща се със своя истински Аз, на който Азът във физическия свят е само сенчест образ, майя. Защото истинският Аз на човека принадлежи на свръхдуховния свят и с него, чийто блед сенчест образ е физическият Аз, човекът прониква вътре в свръхдуховния свят.
Така въздигането към свръхдуховния свят е вътрешно преживяване, преживяването на съвършено нов свят над бездната на битието и приемането на истинския Аз от този свръхдуховен свят над бездната на битието.
Това описание исках, скъпи мои приятели, да вложа във вашите души като свързващ мост между днешното разглеждане и утрешното. Нека то по някакъв начин ни занимава още малко между днес и утре като свързващо звено между днешното и утрешното разглеждане. Защото във връзка с думите, които казах днес за срещата над бездната на битието, ще говорим по-нататък утре.
към текста >>
5.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо
въздигане
и украсяване, отколкото
въздигане
то и украсяването на физическия свят чрез изкуството.
То е обаче това, за което човекът – който изобщо вижда душевно развитието на човечеството – знае, че то не трябва да отсъства от света, въпреки че природата щеше да бъде съвършена, както всъщност е, дори ако не съществуваше изкуство. Мъртвият би могъл да живее така, както и човекът би могъл да живее в празния и мъртъв природен свят, в един свят без изкуство. Така би могъл да живее мъртвият, ако се случи така, че след смъртта си всеки мъртъв бива забравен от любимите си хора. Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия. То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия.
То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството.
към текста >>
6.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Героичната традиция на
въздигане
то беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение.
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя.
Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение.
При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>
7.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за
въздигане
на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон. Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този.
След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток. Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
8.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дорнах 1963 и «Конституцията на Общото антропософско общество и Свободната висша школа за духовна наука -
Въздигане
то отново на Гьотеанума 1924 - 1925», Събр.Съч.
[2] Сравни. «Коледното събрание за основаването на единното ан-тропософско общество, Края на годината и годишния поврат 1923/24», Събр.Съч.
Дорнах 1963 и «Конституцията на Общото антропософско общество и Свободната висша школа за духовна наука - Въздигането отново на Гьотеанума 1924 - 1925», Събр.Съч.
Дорнах 1966. Двата тома в поредицата «Живата същност на антропософията и грижите за нея» (Трудове и лекции за историята на антропософското движение и на ант-ропософското общество).
към текста >>
9.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И обратно - мажорните ладове се основават на това, че възниква приятно усещане при удрянето на етерното тяло о астралното или дори едно известно усещане за
въздигане
, чувство на облекчение, на полет.
И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за кислород, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло.
И обратно - мажорните ладове се основават на това, че възниква приятно усещане при удрянето на етерното тяло о астралното или дори едно известно усещане за въздигане, чувство на облекчение, на полет.
към текста >>
10.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за
въздигане
към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието.
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
НАГОРЕ