Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
241
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Въведение
'.
На страница
1
:
156
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
2. І.
Въведение
.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. Предговор.
2. І.Въведение.
3. ІІ. Основният теоретико-познавателен въпрос на Кант. 4. ІІІ. Теорията на познанието след Кант. 5. ІV.
към текста >>
2.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
І.
ВЪВЕДЕНИЕ
І. ВЪВЕДЕНИЕ
Следващите разсъждения имат за задача да формализират правилника, посредством стигащия до последните елементи анализ на акта на познанието, проблема на познанието и да набележат пътя към неговото решение. Те показват, по пътя на критиката на различните серии на познанието, че от тази гледна точка никога не ще бъде възможно решението на поставените въпроси. Естествено, при това трябва да признаем, че точното определение на понятието даденото, както се опитваме да сторим това тук, би било твърде затруднено без предварителните основни работи на Фолкелт,/1/ в които основно е изследвано понятието на познанието. Но надяваме се, че положихме основата за опровержението на субективизма, присъщ на теорията на познанието, която изхожда от Кант; а именно, мислим, че сторихме това, като показахме, че субективната форма, в която се явява образът на света за акта на познанието до обработването на този образ чрез науката, е само една необходима преходна степен, преодоляла в процеса на познанието. За нас така нареченият опит, който позитивизмът и неокантианството толкова охотно биха искали да представят за единствено достоверен, а именно истински субективизъм.
към текста >>
3.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Във второто
въведение
към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост? Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа. Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци.
Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита. Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............". Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения.
към текста >>
4.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Още през 1797 година, в "Първо
въведение
в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
Но също така е отрязан всякакъв друг път от безусловното към обусловеното. Ако "Азът" е безусловен само в указаното направление, тогава веднага за него се прекратява възможността на полагането чрез първоначалния акт на каквото и да е друго, освен на своето собствено битие. Заедно с това възниква и необходимостта да се насочи основанието на всяка друга деятелност на "Аза". Фихте напразно е търсил такова основание, както вече видяхме по-горе. Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища.
Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
"Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/. Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите. Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света. За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието.
към текста >>
Естествено този род
въведение
в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите.
Фихте напразно е търсил такова основание, както вече видяхме по-горе. Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища. Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер. "Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/.
Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите.
Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света. За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието. Обаче за този, който не е извършил заедно с нас горепосоченото наше разглеждане, който по този начин не знае, че "Азът" стига до пълното съдържание на действителността само, когато пристъпва със своите форми на мислене към даденото, за него процесът на познанието се представя като едно създаване на света на "Аза". Поради това за Фихте образът на света става все повече едно построение на "Аза". Той все повече е едно построение на "Аза".
към текста >>
В 1791 година във "
Въведение
към Наукоучението", той намира, че съществуват две теоретически системи: догматизъм, определящ "Аза" чрез вещите и идеализъм, определящ вещите чрез "Аза".
Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза". Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността. С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии. Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието". Веднъж даже Фихте е бил много близо до правилния възглед.
В 1791 година във "Въведение към Наукоучението", той намира, че съществуват две теоретически системи: догматизъм, определящ "Аза" чрез вещите и идеализъм, определящ вещите чрез "Аза".
Според неговото мнение и двете се явяват в качеството на напълно възможни мирогледи. Както едната, така и другата допускат тяхното последователно провеждане. Обаче ако се отдадем на догматизма, ние трябва да се откажем от самостоятелността на "Аза" и да го направим зависим от "вещите в себе си". Ние се намираме в обратното положение, когато приемем идеализма. Каква система иска да се избере този или онзи философ, това Фихте представя всецяло на желанието на "Аза".
към текста >>
5.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „
Въведение
в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията." Впрочем понятието „Антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Рsyсhоlоgiа апthrоро1оgiа" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Маgiа Vеtеrum". Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот. Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание. От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космоса. Основният стремеж на антропософски-ориентираната наука за Духа е да стигне до един всеобхватен „образ на света и човека".
към текста >>
6.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Въведение
в една философия на бъдещето.
Трета част, 1884 г. Първото издание на трите части излиза през 1886 г. Четвърта част излиза през 1885 г. в 40 копия просто за приятели, а първото издание - през 1891 г. Отвъд доброто и злото.
Въведение в една философия на бъдещето.
Първо издание, 1886 г. Към генеалогията на морала. Полемическо съчинение. Първо издание, 1887 г. Случаят Вагнер.
към текста >>
7.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание),
Въведение
, стр. 231.
31. „Ах, вие, братя...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За бленуващите по отвъдния свят. 32. „На една нова гордост...“: пак там. 33. „Зад твоите мисли и чувства...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За зрителите на плътта. 34. „Има повече разум...“: пак там. 35. „моето царство не е от този свят...“: думи на Исус пред Пилат Понтийски, Йоан, 18, 36.
36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231.
37. „учението на Шопенхауер за музиката...“: Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Първи том, Трета книга. Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Щутгарт, Трети том, стр. 108. 38. „така са били всички творци...“: Към генеалогията на морала, Трета част. 39. „Причината, че творбата...“: Артур Шопенхаауер, Светът като воля и представа, Втори том, Глава 30.
към текста >>
Въведение
към Философия на свободата (1892), Събр. съч.
- Щайнер защитава Хекел от неговите противници в статията Хекел и неговите противници (1899), отпечатана отново в Събр. съч. 30, стр. 152-200. 48. Емил дю Боа-Раймон (1815-1896), учен, психолог. Виж Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Границите на познанието, лекция на второто заседание на 45-то събрание на немските учени и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872, стр. 32. 49. Рудолф Щайнер, Истина и наука.
Въведение към Философия на свободата (1892), Събр. съч.
3; Философия на свободата (1894, преработено ново издание - 1918), Събр. съч. 4. 50. „каквото възниква...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Втора книга: Знание. - Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82. 51. „всякареалност“: пак там, Втора книга: Знание, стр. 81.
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г.
към текста >>
9.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
3.
ВЪВЕДЕНИЕ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ 2. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ
3. ВЪВЕДЕНИЕ
4. МАЙСТЕР ЕКХАРТ 5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА 6. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС / КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ / 7. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ 8. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
към текста >>
10.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Има магически формули, които минавайки през вековете на духовната история на човечеството действат винаги по нов начин. За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон. Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот.
към текста >>
11.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той е опи сан в моята книга „
Въведение
в Тайната Наука".)
Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга.
Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области. Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят. Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
към текста >>
12.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За значението на числото седем могат да се намерят пояснения в моята книга „
Въведение
в Тайната Наука".
„Мантика" (преведено чрез думите „гадателно изкуство") наричали в древната мистика всичко онова, което се отнася до знанието, получено чрез „духовните очи", а „телестика" наричали наставленията за пътя, който води към посвещение. Към стр.39. В смисъла на старата мистика, "кабири" са били същества, притежаващи съзнание, което стои високо над съвременното човешко съзнание. Чрез посвещението това иска да каже Шелинг човек сам се издига над своето обикновено съзнание до едно по-висше съзнание. Към стр.42.
За значението на числото седем могат да се намерят пояснения в моята книга „Въведение в Тайната Наука".
Към стр.42. Тук можем само накратко да загатнем за значението на образите, описани в Апокалипсиса. Без съмнение, би могло да се навлезе много по-дълбоко в тях, но не и в рамките на настоящата книга.
към текста >>
13.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_9 Теософия
ВЪВЕДЕНИЕ
* * * РУДОЛФ ЩАЙНЕР * * * ТЕОСОФИЯ * * *
ВЪВЕДЕНИЕ
В СВРЪХСЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ И МИСИЯТА НА ЧОВЕКА * превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ * * *
към текста >>
5.
ВЪВЕДЕНИЕ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТОВА СЪЧИНЕНИЕ 2. ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ 3. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ 4. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
5. ВЪВЕДЕНИЕ
6. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА 1. ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 3. ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
към текста >>
14.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек". И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки". В положението на този човек се намира всеки, който иска да говори за тези неща за които загатва и Фихте: Положението на виждащ всред сляпородени.
към текста >>
15.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
" и "
Въведение
в Тайната наука".
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза. КЪМ СТР. 17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове?
" и "Въведение в Тайната наука".
При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата". Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
към текста >>
" и "
Въведение
в Тайната наука".
Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот. Авторът показа още, че възгледите, формирани в най-общ вид от този род представи, са само мисловна подготовка за всичко онова, което Науката за Духа може да ни открие. И тъкмо тази мисловна подготовка изисква на свой ред определена душевна нагласа, която ако бъде правилно замислена и се стреми не да "доказва" едно или друго, а просто да "упражнява" душата ще ни освободи от всякакви предубеждения и ще ни направи възприемчиви за познания, които дотогава сме смятали за ненужни. КЪМ СТР. 30 В последната глава на тази книга "Пътят към познанието" аз засегнах само накратко въпроса за "Духовните възприемателни органи"; повече подробности за тях са дадени в съчиненията ми "Как се постигат познания за висшите светове?
" и "Въведение в Тайната наука".
КЪМ СТР. 39 Поради обстоятелството, че в духовния свят не съществува онова спокойствие, което е характерно за физическия свят, не би трябвало да вадим заключение, че там цари непрекъснато безпокойство. И наистина, там където са в сила "първообразите", не съществува никакъв "застой", а един вид духовно спокойствие, съчетано с творческа деятелност. Можем да го сравним с тихото удовлетворение на ощастливения Дух, проявяващо се не в бездействието, а напротив в неспирната съзидателна дейност. КЪМ СТР.
към текста >>
45 По-големи подробности за "духовното слово" ще намерите в моята книга "
Въведение
в Тайната наука".
Можем да го сравним с тихото удовлетворение на ощастливения Дух, проявяващо се не в бездействието, а напротив в неспирната съзидателна дейност. КЪМ СТР. 40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения. Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си. КЪМ СТР.
45 По-големи подробности за "духовното слово" ще намерите в моята книга "Въведение в Тайната наука".
КЪМ СТР. 49 Когато тук заявявам, че "човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение", аз искам да загатна за особено състояние на душата, в което се намира тя през периода между смъртта и новото раждане. Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата. Сега душата вижда своето несъвършенство, дължащо се на предишните земни животи и най-вече на допуснатите злодеяния или неправилни мисли. През периода между смъртта и новото раждане, у нея се пробужда един подтик, подобен на волята, който я кара да отстрани това несъвършенство.
към текста >>
16.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
След този почивен период от човешкото небесно тяло се разви това, което във “
Въведение
в Тайната наука” се нарича Слънце.
За тези второстепенни цикли ще говорим в следващото изложение. Тук ще проследим първо главните степени на развитието – за по-лесна нагледност. Също така първо ще говорим за човека, въпреки че заедно с неговото развитие протича и развитието на по-ниско и по-високостоящите от него неща и същества. По-нататък с развитието на човека ще свържем обективно това, което се отнася за развитието и на други същества. Когато завърши развитието на Сатурновото съзнание, настъпи един от гореспоменатите дълги почивни периоди (пралайя).
След този почивен период от човешкото небесно тяло се разви това, което във “Въведение в Тайната наука” се нарича Слънце.
И на това Слънце отново се появиха човешките същества, събудени от техния сън. В тях като заложба съществуваше развитото по-рано Сатурново съзнание. От тяхната заложба те развиха първо него. Можем да кажем, че на Слънцето човекът повтори Сатурновото състояние, преди да се издигне до едно по-високо такова. Обаче тук нямаме просто повторение, а една друга форма.
към текста >>
17.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това, което тук в Хрониката Акаша е изложено в кратък обзор, намира своето продължение в книгите “Теософия” и “
Въведение
в тайната наука”.
Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца. През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия език и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят. При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
Това, което тук в Хрониката Акаша е изложено в кратък обзор, намира своето продължение в книгите “Теософия” и “Въведение в тайната наука”.
Списанието “Луцифер Гносис” не можеше да продължи да се издава поради прекомерната заетост и изнасяне на лекции, както и други занимания. Редом с излагането на резултатите от духовното изследване, списанието публикуваше много статии, в които д-р Щайнер влиза в дискусия със съвременното естественонаучно мислене. Понеже не може да се изключи, че такива произведения, като “Хрониката Акаша” за повечето неподготвени читатели днес може да изглеждат като отвеяна фантастика, налага се от споменатото списание да се вземат и се поместят в началото и в края на книгата, по две статии, които засягат проблемите на съвременното познание. Със своята ясна логика, те трябва да приведат доказателството, че изследователят на свръхсетивните светове може спокойно и по същество да разглежда също и проблеми от настоящето. Списанието поместваше също и отговори на въпроси, които бяха поставяни от страна на читателите.
към текста >>
18.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение” (1904); на български издателство Даскалов
15 Wilhelm Ostwald, 1853-1932, “Преодоляването на научния материализъм”, лекция, държана на 3. Общо съвещание на Конгреса на обществото на немските естествоизпитатели и лекари от Любек 20. Септември1895. 18 Платон разказва за остатъците от страната, остров Посейдон: В Диалозите “Тимаиос” und “Критиас”. 145 сравни моята “Теософия” “Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение” (1904); на български издателство Даскалов
162 A. P. Sinnett, 1840-1921, “Езотерично учение или тайният будизъм”, 2. издание Лайпциг 1899. 182 Фидиас, роден след 500 пр. Хр., починал преди 423 пр. Хр.
към текста >>
Теософия.
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение (1904); Събр. Съч.
Friedrich Lьcke, 1791-1855, евангелски теолог. ЛИТЕРАТУРА (Рудолф Щайнер Събрани съчинения) За по-нататъшно изучаване и задълбочаване на изложенията от настоящата книга се насочва към следните произведения на Рудолф Щайнер на български издателство Даскалов: КНИГИ
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение (1904); Събр. Съч.
№ 9. Как се постигат познания за висшите светове? (1904/05), Събр. Съч. № 10 Въведение в Тайната наука (1910) Събр. Съч.
към текста >>
Въведение
в Тайната наука (1910) Събр. Съч.
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение (1904); Събр. Съч. № 9. Как се постигат познания за висшите светове? (1904/05), Събр. Съч. № 10
Въведение в Тайната наука (1910) Събр. Съч.
№ 13. ЛЕКЦИИ Пред вратите на Теософията. 14 лекции, Щутгарт. 22. Август до 4.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_13 Въведение в Тайната наука
ВЪВЕДЕНИЕ
В
GA-13 РУДОЛФ ЩАЙНЕР * * *
ВЪВЕДЕНИЕ В
ТАЙНАТА НАУКА * * * превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ и ДИМИТЪР ДИМЧЕВ * * *
към текста >>
20.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
За тази цел обаче ще са необходими цели томове вместо
въведение
към книгата.
Несъмнено, в тази насока не трябва да се изнася нищо, което не е свързано с решението да напиша тази книга. Това, което ще се каже в подобна книга, не би имало никакво право на съществуване, ако носеше само личен характер. То трябва да съдържа неща, до които може да стигне всеки човек, а в начина на изложението не трябва да проличава никакъв личен елемент, доколкото това изобщо е възможно. Следователно, личният елемент трябва да се търси другаде: той улеснява само разбирането на това, как авторът възприема горе споменатите критики и как въпреки тях можа да напише тази книга. Впрочем изнасянето на лични мотиви би могло да се окаже напълно излишно: А именно когато се установи, и то с най-големи подробности, че в действителност съдържанието на тази книга е в съгласие с целия напредък на съвременната наука.
За тази цел обаче ще са необходими цели томове вместо въведение към книгата.
И понеже това не може да стане веднага, авторът смята за необходимо да поясни, какви лични отношения го оправдават да счита, че такава съгласуваност е възможна, и то по един напълно задоволителен начин. Несъмнено, той никога не би се заловил да публикува неща, като напр. топлинните процеси, за които става дума в тази книга, без да признае следното: Преди повече от 30 годи ни в редовен университетски курс той можа да изучи физиката, включително и нейните основни разклонения. Тогава топлинните явления се обясняваха с т.н. „механическа теория на топлината" и тя го интересуваше твърде много.
към текста >>
21.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тя е едно
въведение
в цялата Антропософия.
А когато споменавам за „астрално тяло", това било последица от заниманията ми със средновековни автори. Употребявам ли изрази като Ангели, Архангели и т.н. възобновявал съм представите на християнския гнозис. Винаги съм се натъквал на такова повърхностно мислене. Сега при новото издание на „Тайната Наука" искам отново да се спра на този факт.
Тя е едно въведение в цялата Антропософия.
Ето защо книгата е изложена най-вече на онези опасности и недоразумения, които засягат самата Антропософия. От времето, когато Имагинациите, които книгата пресъздава, се свързаха в един цялостен образ, аз непрекъснато напредвах в изследователското си ясновидство, насочено към човека, към историческото развитие на човечеството, Космоса и т.н.; а спрямо отделните подробности, се добирах до нови и нови резултати. Това, което описах в „Тайната Наука" преди 15 години, не съдържа за мен нищо разтърсващо. Ако всичко, което можех да кажа оттогава насам, се отнесе към подходящото място на тази книга, то ще изглежда като едно ново и допълващо пояснение на „Тайната Наука". Гьотеанум, 10 януари 1925 Рудолф Щайнер
към текста >>
22.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тук можахме да предложим само едно кратко
въведение
в тази тема.
Ние можем да разберем физическото тяло само тогава, когато знаем как е протекло неговото изграждане през Сатурновото, Слънчевото, Лунното и Земното развитие. Разбираме етерното тяло само тогава, когато проследяваме формирането му през Слънчевото, Лунното и Земното развитие и т.н. Разбираме и процесите, които се разиграват в днешната Земя едва когато ги проследим в хода на тяхното възникване и развитие. Благодарение на духовното обучение, ученикът добива познание за съотношенията между всичко, което е скрито в човека, и съответните факти и Същества, намиращи се вън от него. Защото несъмнено е: всяка съставна част на човека е в определена връзка с целия останал свят.
Тук можахме да предложим само едно кратко въведение в тази тема.
Нека да си припомним, че например по време на Сатурновото развитие съществуват само първите заложби на човешкото физическо тяло. Неговите органи: сърце, бели дробове, мозък се развиват от тези заложби едва по-късно в хода на Слънчевото, Лунно и Земно развитие. Подобно е положението и със съставните части на етерното тяло, Сетивната Душа и т.н. Човекът е изграден от целия заобикалящ го свят; на всяка подробност, която се намира в него, отговаря определен процес, определено Същество от външния свят. В съответната степен от развитието си, ученикът стига до точното познание на връзките между своето същество и външния свят.
към текста >>
23.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г.
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
ВЪВЕДЕНИЕ
СЕБЕПОЗНАНИЕТО НА ЧОВЕК в осем медитации превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
ВЪВЕДЕНИЕ
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ Медитиращият се опитва да изгради представа за физическото тяло ВТОРА МЕДИТАЦИЯ Медитиращият се опитва да изгради точна представа за елементарното или етерно тяло ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество. Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си. И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност. Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек.
към текста >>
В моите книги "Теософия" и "
Въведение
в Тайната Наука" нещата са представени според наблюдението в духовния свят.
Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно. От друга страна, подобно изложение може да е от полза на онези, които все още са далеч от резултатите на Духовната Наука. Предлаганата книга идва като допълнение и разширение на другите ми духовнонаучни съчинения, но и сама по себе си представлява едно завършено цяло.
В моите книги "Теософия" и "Въведение в Тайната Наука" нещата са представени според наблюдението в духовния свят.
При тях изложението е предимно описателно и следва закономерностите, проявяващи се в самите свръхсетивни факти. Изложението в "Път към себепознание" е съвсем друго. Тук става дума за изживяванията на душата, когато тя вече е поела по определен начин пътя към Духа. Ето защо книгата може да се приеме като възпроизвеждане на душевни изживявания. Не трябва обаче да се забравя, че изживяванията според начина, по който са описани тук могат да приемат строго индивидуална форма, според особеностите на всяка човешка душа.
към текста >>
26.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В моите основни книги "Теософия" и "
Въведение
в Тайна та Наука", както и в много други мои съчинения са потърсени доказателства за повтарящите се земни въплъщения и тяхната закономерност, и съответно са предадени в такава форма, която е близка до съвременното еволюционно учение.
По този начин познанието за повтарящите се земни съществувания става обект на едно действително наблюдение. (За избягване на непрекъснато възникващите недоразумения, тук само споменавам неща, които в другите ми книги са представени много по-точно. Цялостната еволюция на човека не предполага едно вечно повторение на живота. Стига се до определен брой въплъщения, но преди тях и след тях са в сила коренно различни форми на съществувание; и всичко това се проявява като едно пълно с мъдрост развитие.) Познанието, че човешката еволюция минава през поредни въплъщения, може да бъде постигнато също и с една чисто разсъдъчна оценка на сетивния свят.
В моите основни книги "Теософия" и "Въведение в Тайна та Наука", както и в много други мои съчинения са потърсени доказателства за повтарящите се земни въплъщения и тяхната закономерност, и съответно са предадени в такава форма, която е близка до съвременното еволюционно учение.
В тези книги трябваше да бъде показано как едно логично мислене, което наистина довежда естественонаучните си изследвания до край, стига до единствения изход и изгражда идеята за еволюцията по такъв начин, че разглежда истинската същност и душевната индивидуалност на човека като нещо, което се развива през повтарящи се въплъщения и през намиращите се между тях чисто духовни форми на развитие. Разбира се, посочените там доказателства могат да се разширят и задълбочат. От друга страна има смисъл и възражението, че в тези области доказателствата имат същата познавателна стойност, както всичко, което обикновено наричаме "естественонаучни доказателства". В науката за Духа не съществува нищо, което да не може да се подкрепи от съответните доказателства. Но трябва да напомним, че духовнонаучните доказателства се признават много по-трудно от естественонаучните.
към текста >>
27.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_17 Прагът на духовния свят
Въведение
ПРАГЪТ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ АФОРИЧНИ РАЗМИШЛЕНИЯ превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Въведение
За медитирането За познанието на духовния свят За етерното тяло на човека и за елементарния свят Обобщение За повтарящите се земни съществувания и за кармата.
към текста >>
28.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_17 Прагът на духовния свят
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
В този труд под афористична форма са описани онези части на света и човешкото същество, които могат да се наблюдават, след като духовното познание премине границата, която отделя сетивния свят от духовния свят. Тук не се открива нито стремеж към системно изложение, нито опити за окончателно представяне на нещата, а по-скоро в свободна форма са възпроизведени отделните описания на едни или други духовни изживявания. В този смисъл и настоящият труд, както и издаденият през миналата година "Път към себепознание на човека" допълва и разширява моето цялостно творчество. Разбира се, и тук изложението е замислено така, че книгата да се чете и сама за себе си, без да е необходимо познание върху досегашните ми съчинения. Онези, които действително се стреми да проникне в познанията на Духовната Наука, скоро ще почувства необходимостта да разглежда духовната област на живота от все нови и нови страни.
към текста >>
29.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "
Въведение
в Естетиката" /1876 г./.
Това бяха Херман Лотце /1817-1881 г./, Густав Теодор Фехнер /1801-1887 г./ и Едуард фон Хартман /1842-1906 г./. Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р. Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./.
В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./.
Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа.
към текста >>
30.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Бергсон говори за мисленето така: "Ние разбираме, че чрез нашето мислене могат да бъдат извлечени неподвижни понятия от подвижната действителност; обаче абсолютно невъзможно е, с неподвижността на понятията да построим отново подвижността на действителното..." /Цитирано от книгата "
Въведение
в метафизиката".
Бергсон разглежда научното мислене. Той не намира в него силата, чрез която то би искало, така да се каже, да се издигне до една истинска действителност. Мислещата душа стои срещу действителността и добива от нея мислови образ. Тя съединява тези образи. Обаче това, което добива, не стои вътре в действителността; то стои вън от нея.
Бергсон говори за мисленето така: "Ние разбираме, че чрез нашето мислене могат да бъдат извлечени неподвижни понятия от подвижната действителност; обаче абсолютно невъзможно е, с неподвижността на понятията да построим отново подвижността на действителното..." /Цитирано от книгата "Въведение в метафизиката".
Германско издание, 1900 г. стр. 42/. Изхождайки от такива мисли, Бергсон намира, че всички опити да се проникне в действителността изхождайки от мисленето, трябваше да пропаднат, защото те са предприели нещо, за което мисленето така както то царува в живота и в науката е безсилно, а именно да проникне в истинската действителност. Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност. Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията.
към текста >>
/
Въведение
в метафизиката, стр. 46/.
Изхождайки от такива мисли, Бергсон намира, че всички опити да се проникне в действителността изхождайки от мисленето, трябваше да пропаднат, защото те са предприели нещо, за което мисленето така както то царува в живота и в науката е безсилно, а именно да проникне в истинската действителност. Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност. Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията. "Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа". "Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата".
/Въведение в метафизиката, стр. 46/.
Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание. В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него.
към текста >>
В съчинения като "
Въведение
в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие.
Колкото повече се стремим да проникнем в нейния стремеж и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят. Погледът върху възгледа на Хегел и на други сродни мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят. Струваше се, че елементът на мисълта е твърде слаб, за да развие в себе си един такъв живот, в който биха могли да се съдържат откровения върху същността на света. Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави. Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие.
Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи. В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
към текста >>
31.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Въведение
(Хела Вийсбергер)
1908 г. * * * Превод от немски: ЛЮДМИЛА КОЕВА и д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ Хронологичен обзор на Рудолф Щайнеровото духовно изследване С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Въведение (Хела Вийсбергер)
Приказката" от Й. В. Гьоте I. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, от 22. 10. 1908 г
към текста >>
32.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„
Въведение
в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780- 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух." През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд
„Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание. От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът. Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
към текста >>
№ 4); „Практическо изграждане на мисленето", Лекция от 18 Януари 1909; „
Въведение
в Тайната наука" (Събр. Съч.
*17.Писмо на Гьоте от 25 Октомври 1794. *18.Вилхелм Вунд, 1832-1920. „System der Phylosophie" (1889) *19.Николай Лоский, 1870-1965 *20.Виж Рудолф Щайнер: „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4); „Практическо изграждане на мисленето", Лекция от 18 Януари 1909; „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч.
№ 13) и „Теософия" (Събр. Съч. № 9). *21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч. № 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер. *22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
към текста >>
В основното си произведение „
Въведение
в Тайната наука" Щайнер добавя:
Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2.Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.). 3.Инспиративното познание. Щайнер говори за „духовно чуване", за „духовни тонове" и за „разчитане на скритата писменост". 4.Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение „Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:
1. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 2. Единение с Макрокосмоса. 3. Цялостно изживяване на нашите опитности като основно настроение на душата. *27.Имагинативното познание представлява първата степен на свръхсетивното познание и е свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от зрителните сетивни измами (афектогенни илюзии, парейдолии, халюцинации, псевдохалюцинации, рецидиви на атавистично ясновидство и др.) *28.Според духовно-научните изследвания на Р.
към текста >>
33.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_23 Същност на социалния въпрос
3.
Въведение
Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ * * * С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. Предговор от преводача 2. Предговор
3. Въведение
4.Относно целта на тази книга I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси III. Капитализъм и социални идеи IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
към текста >>
34.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „
Въведение
в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
„Същност на социалния въпрос" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за практическо прилагане на антропософското духовно-научно познание. Постепенно Антропософията навлиза в области като педагогиката (т.н. Валдорфски училища), медицината (антропософската медицина е призната за официална терапевтична доктрина от Европейския парламент през м. юли 1992 год. в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково дело, фармацевтика, индустрия...
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
Според възгледите на Рудолф Щайнер, създател на Антропософията, Първата световна война възникване по силата на военна и световно-политическа необходимост, а до голяма степен поради неовладяни социални проблеми, които правителствата заобикалят, предпочитайки да търсят стълкновения с външния враг. След очертаващия се неизбежен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер потърси частни пътища за да запознае ръководните личности на Германия и Австро-Унгария с предложенията си за лечебни мерки спрямо боледуващия социален организъм. Гласът му не беше чут, а цялостната си концепция за оздравяване на правния, икономически и духовен живот той определи като „троично разделяне на социалния организъм". То идва след едно друго „троично разделяне" това на човешкия организъм, което свръхсетивните му изследвания отдавна подготвят за да намери завършен израз в излязлата през 1917 год. книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21).
към текста >>
35.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Във
въведение
то на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм. В третата глава на книгата са разгледани икономическите проблеми. Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм". Днес възгледите на Рудолф Щайнер са още по-актуални, защото както и преди сме изправени пред едно анахронично, безнадеждно остаряло понятие за собственост, пред едно остаряло разбиране за връзките между „работа" и „доходи", пред една нуждаеща се от основно преразглеждане правова система. И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше.
Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
Валтер Куглер
към текста >>
36.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Задачите, които поставя пред нас социалният живот на съвременната епоха, не могат да бъдат оценени правилно, ако ги свързваме с едни или други утопични представи. Известни възгледи могат да пораждат у нас вярата, че вложените в тях идеи биха могли да направят хората щастливи; тази вяра разполага с колосални сили да убеждава и да доказва своята правота. Ако подобна вяра се появи в главите на хората, ангажирани със социалните въпроси, това означава пълно разминаване с тяхната същност. Днес подобно твърдение може да ни тласне в областта на едно привидно безсмислие; и все пак то може би улучва самата истина. Нека да приемем, че някои притежава идеалното теоретично „разрешение" на социалните Въпроси.
към текста >>
37.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Така че си купих „
Въведение
във философията“ и „Психология“, написани от философската гледна точка на Хербарт.
Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това. Но аз прозрях нещата.
Така че си купих „Въведение във философията“ и „Психология“, написани от философската гледна точка на Хербарт.
И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница. Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация.
към текста >>
38.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Затова и моето
въведение
завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене.
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух. Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука. Да представя това бе за мен по-важно от всичко останало при работата ми върху първия том на Гьотевите естественонаучни съчинения.
Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене.
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика. Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа.
към текста >>
39.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Създаването на подобни произведения за
въведение
към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“. Защото в него това не може да бъде скрито, дори и ако не бъде казано по грубо критичен начин. Това, което представлява невъзможна художествена композиция, става нагледно чрез мисловно-художествено възпроизвеждане. Защото мислите, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия. Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“.
към текста >>
40.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Въведение
към ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, Събр.
110 „Философия на свободата. Основни принципи на един модерен светоглед“: Берлин 1894, Събр. съч. 4. 116 подробното предисловие към втория том на естествено-научните съчинения на Гьоте: Издадените от Рудолф Щай-нер томове на естественонаучните съчинения на Гьоте излизат: Том I - 1883 г., Том II - 1887 г., Том III - 1890 г., Том IV, Част 1 и 2 - 1897 г. Специално издание с всички уводи излиза под заглавието „Рудолф Щайнер.
Въведение към ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, Събр.
съч. 1. 118 „Гьоте като баща на една нова естетика“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г. и излиза като специална притурка към „Немско слово“, Виена 1889. В „Методични принципи на антропософията. Избрани студии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“, Събр. съч.
към текста >>
Въведение
към „Философия на свободата“, Ваймар 1892, Събр.
16-17, препечатана в Събр. съч. 32. 160 „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“: Основният въпрос на теорията на познанието с особено позоваване на наукоучението на Фихте. Пролегомена за съгласуване на философстващото съзнание със самото себе си [1891]. В разширена форма излиза като: „Истина и наука.
Въведение към „Философия на свободата“, Ваймар 1892, Събр.
съч. 3. 163 „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“: 1891; препечатано в Събр. съч. 30. 174 „Фантазията като създател на културата“: Лекция от 25 ноември 1891 г. Препечатана в „Приноси“ №99/100.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание и мисията на човека“, Берлин 1904, Събр.
съч. 30. 321 „Егоизмът във философията“: Лайпциг 1899. Препечатана под заглавие „Индивидуализмът във философията“ в Събр. съч. 30. 322 моята „Теософия“: „Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание и мисията на човека“, Берлин 1904, Събр.
съч. 9. 330 месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г. - май 1908 г. Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис. Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр.
към текста >>
41.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
към текста >>
42.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В английската версия на “
Въведение
в Тайната Наука” това Същество е наречено “водачът на Христовите Посветени” или “водачът на Христовия Оракул”
1) Коренни раси. Коренните раси са главните периоди на земната еволюция. Петата коренна раса е петият главен период. 2) Елена Блаватска, “Тайната доктрина”, част 2, глава 6 3) Ману на петата коренна раса.
В английската версия на “Въведение в Тайната Наука” това Същество е наречено “водачът на Христовите Посветени” или “водачът на Христовия Оракул”
4) Чела означава ученик на Мистериите; Учител означава преподавател в Мистериите. 5) Кама е астралното тяло, Кама-Манас е интелектуалната или чувствуваща душа, низшият Манас. 6) Манас. Тук се има предвид висшият Манас. В книгата “Теософия” Ру-долф Щайнер го нарича “изпълнената от Духа Съзнателна Душа” или “Духът-Себе”.
към текста >>
43.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
12) Ману - във “
Въведение
в Тайната Наука” описан като “Христовия Посветен” или “Водач на Христовия Оракул”.
Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да преброди много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса. --------------------- 9) Лекцията спомената тук, която излиза първо в списанието “Луцифер-Гнозис”, впоследствие бе издадена и формира първа глава на “Хрониката Акаша”. 10) Сили на Кама - силите на астралното тяло. 11) Астрален план и ментален план - това са “душевния свят” и “духовния свят” в “Теософия” от Рудолф Щайнер.
12) Ману - във “Въведение в Тайната Наука” описан като “Христовия Посветен” или “Водач на Христовия Оракул”.
към текста >>
44.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия
въведение
в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч.
Що се отнася до връзката, която Рудолф Щайнер направи под една напълно външна форма със Символично-култовата секция на Мизриамско-Мемфиското Свободно масонство на Джон Йаркър /John Yarker/, често преднамерено криво разбрана от неговите неприятели, виж Автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 36, както и "За историята и съдържанието на познавателнокултовия отдел на езотеричната школа 1904 до 1914" Събр. съч. 265. Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология. От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество.
Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч.
9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука". Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
към текста >>
[3] От едно неподписано
въведение
към "Evter - Freimauerei und Weltkrieg" на Карл Хайзе, Базел, 1918/.
254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос? ", (1918) Събр. съч. 187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр. съч. 198.
[3] От едно неподписано въведение към "Evter - Freimauerei und Weltkrieg" на Карл Хайзе, Базел, 1918/.
към текста >>
45.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като
въведение
да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот.
Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот.
И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр.
към текста >>
46.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Като
въведение
бих искал да характеризирам как би изглеждало за окултистите такова възражение на физическата наука.
Тук става въпрос за неща за най-напредналите в окултизма. Следователно ми се налага да говоря от окултна гледна точка за вътрешността на нашата Земя. Физическата наука, както е известно, дава минимални сведения за тази вътрешност на Земята. В течение на последните десетилетия почти всеки пет години тя поднася все нови теории за пораждането на вулканите и за появата на земетресенията, както и изобщо за вулканичната дейност. Каквото кажем днес, физическата наука би го отстранила с просто махване с ръката като нещо, което изобщо не принадлежи към науката.
Като въведение бих искал да характеризирам как би изглеждало за окултистите такова възражение на физическата наука.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай.
към текста >>
47.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г.
към текста >>
48.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Аз искам да обърна вниманието ви към
въведение
то на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Къде е той? Във вашата кръв. Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената жар на Земята. И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване.
Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Това са картини, които в розенкройцерските школи са били използвани за развиване на вътрешните качества. Ясновидецът трябва да се научи да разгадава такива картини. Земното развитие ще бъде словото и словото ще бъде при човека, и човекът ще сътворява човека чрез словото.
към текста >>
49.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Ако във
въведение
то разкажа за един случай, който ми се представи напоследък, това нека да послужи само да навлезем в настроението на днешното разглеждане.
Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер. Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят. Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят. Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини. До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
Ако във въведението разкажа за един случай, който ми се представи напоследък, това нека да послужи само да навлезем в настроението на днешното разглеждане.
Често съм насочвал вниманието ви55 към факта колко своеобразно се преплитат в световната съдба, в историческата карма нещата в европейската култура. Посочих ви как в северния мистериен свят, в мистерийния свят и в обучението на друидите, дротите, е царяло известно трагично настроение. В древния предхристиянски мистериен свят учениците са били запознавани с висши духовни мъдрости, с висша духовна наука, но винаги са били насочвани към това, че съзерцанието на духовния свят, което е могло да се съобщи именно в Северна и Северозападна Европа, ще получи особена насока в бъдеще чрез едно събитие. Пророчески се е посочвала появата на Христос. Цялата европейска култура ни става разбираема, когато проследим забележителните пътища, по които християнството се провира в това, което е било останало от древните северни възгледи за духовния свят, как християнството навлиза в тях.
към текста >>
50.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
том III, «Проект на една теория на цветовете»,
Въведение
стр. 89.
284, стр. 85. 18. Рудолф Щайнер посочва тук един трактат за Философския камък от Карл Арнолд Кортум (1745; 1828 г.) в «Reichsanzeiger» от 08 октомври 1796. 19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината. От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г. в Събр. съч.
том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
20. Виж лекцията в Кьолн, 25 декември 1907 г. (в този том). 21. Последна строфа от стихотворението на Гьоте «Блажен копнеж» от сбирката «Западно-източен диван». 22. « Запознати с дъбовете», от латински според Цезар, Цицерон и Тацит. 23. Гьоте, «Тайните», стих 22.
към текста >>
Виж,
въведение
то на обявения том, стр. 13-14.
49. На 15 януари 1908 г. (В този том). 50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх.
Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
51. Джордано Бруно, 1548-1600, италиански философ. 52. Николай Коперник, 1473-1543, астроном, основател на модерните хелиоцентрични възгледи за Космоса. 53. Виж дадените в по-късните години обяснения към тази тема в «За съответствията между микрокосмоса и макрокосмоса. Човекът като йероглиф на Всемира», Дорнах (1920), Събр. съч. 201 и във «Връзките на отделните естественонаучни области с астрономията.», Щутгарт (1921), Събр.
към текста >>
51.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г.
към текста >>
52.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
След вчерашното
въведение
днес веднага ще се впуснем в обсъждането на някои много характерни знаци и символи.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Кьолн, 27 декември 1907 г.
След вчерашното въведение днес веднага ще се впуснем в обсъждането на някои много характерни знаци и символи.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество. Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека.
към текста >>
53.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но всичко това е само един вид
въведение
, което исках да дам на тези, които още веднъж са представили пред своята душа това, което беше казано последния път.
По този начин, стават непрекъснати видоизменения и трансформации. Развитието наистина протича извънредно сложно, и не бива да се успокояваме върху понятията за повторенията в обратен порядък. Тъй като този “обратен порядък” е относителен. Кръвоносната система е система на органите на чувствата, която по-късно се видоизменя, и това важи и за нервната система и т.н. И така, вие виждате: това, което е станало за да може човек да достигне своята съвременна висота, съвсем не се явява тема, удобна за разсъждение, и цялата работа е в това, да можем с търпение и настойчивост да разбираме в този сложен ход на развитие.
Но всичко това е само един вид въведение, което исках да дам на тези, които още веднъж са представили пред своята душа това, което беше казано последния път.
Днес ни предстои друга задача: да разгледаме самият човек на Земята от съвършено различна гледна точка, за да може това човешко същество все повече да се разкрива пред нас. Ако с тази цел, погледнем назад, на предшестващото въплъщение на нашата Земя, на Старата Луна, то човекът на тази Стара Луна ще се яви пред нашата душа като имащ физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Но той все още е няма свой личен Аз, какъвто има сега на Земята. Ако изследваме съзнанието на този лунен човек, то коренно се различава от съзнанието на земния човек. Състоянието на земния човек действително се изразява в това, че би могло да се нарече “личност”.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
предварителното проучване на ”
Въведение
в Тайната наука” (Събр.
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в България. * * * Издателството предлага второто българско издание на този лекционен цикъл (Събр. Съч. 103) като напомня, че необходимо условие за разбиране на текста и за езотерична работа с него е поне
предварителното проучване на ”Въведение в Тайната наука” (Събр.
Съч. 13) Рудолф Щайнер Евангелието на Йоан Дванадесет лекции, изнесени в Хамбург от 18. до 31.
към текста >>
55.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно
въведение
към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре. После ще се спрем и на другите образи от Зодиака и тяхното значение.
към текста >>
56.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
В основното си произведение "
Въведение
в Тайната наука" Щайнер добавя:
2. Имагинативно познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.) 3. Инспиративното познание. Щайнер говори за духовно чуване", за "духовни тонове" и за "разчитане на скритата писменост". 4. Интуитивното познание. Сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *3. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи.
към текста >>
Виж Рудолф Щайнер "
Въведение
в Тайната наука", Гл.
Съч. №121). Нередактираният български превод е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *26. Пралайя възприет от Р. Щайнер индийски термин за "почивните периоди" между две планетарни въплъщения, когато цялото творение преминава в чисто духовно състояние, в един вид "сън". Именно през периодите на Пралайя духовните Йерархии разгръщат своята най-висша активност.
Виж Рудолф Щайнер "Въведение в Тайната наука", Гл.
IV "Развитието на света и човека". *27. Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия. Такъв е случаят и с понятието "антропология", което откри изследователски перспективи от най-висш порядък. През 1596, годината в която се ражда Рене Декарт, бащата на новото време, Ото Гасман (1562-1607) издава своята "Psychologia anthropologica", в която за пръв път прави опит да интегрира откъслечните знания за човека в една всеобхватна наука за човека. Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до "истинския" образ на човека.
към текста >>
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд "
Въведение
в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. " Впрочем понятието "антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди "Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението "Ре Мара Veterum". Като първа задача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот. Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд "Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание. От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. № 1-354) е ясно, че "антропологията" и "антропософията" не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът. Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
към текста >>
№11) и "
Въведение
в Тайната наука" (Събр.
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123). *30. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в "Хрониката на Акаша" (Събр. Съч.
№11) и "Въведение в Тайната наука" (Събр.
Съч. №13). Към Бел. №4 можем да прибавим следното: От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване. Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
към текста >>
Щайнер "
Въведение
в Тайната наука" (Събр.
Съч. №106). *39. Духовно-научното изследване на Р. Щайнер установява, че не сърцето движи кръвта, а обратно: Кръвта е истинската причина за сърдечната дейност. Относно произхода и етерната природа на вътрешните органи виж: 1. Р.
Щайнер "Въведение в Тайната наука" (Събр.
Съч.№13), Гл. "Развитието на света и човека" 2. Р. Щайнер - "Окултна физиология", 8 Лекции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128)
към текста >>
57.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всичко, което описвам тук, ще бъде обяснено от друга страна в моята наскоро излизаща книга „
Въведение
в Тайната Наука".
Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено. Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло. Но висшата мъдрост на света не можеше да допусне подобно нещо. За тази цел трябваше да се случи едно твърде особено събитие.
Всичко, което описвам тук, ще бъде обяснено от друга страна в моята наскоро излизаща книга „Въведение в Тайната Наука".
След като прие луциферическите сили в своето астрално тяло, човекът не биваше да остане в предишното си състояние. Той трябваше да бъде предпазен от опасността, луциферическите сили да завладеят неговото етерно тяло. И това беше постигнато благодарение на обстоятелството, че човекът се оказа неспособен да използува цялото си етерно тяло. Една част от етерното тяло беше изтръгната от властта на човешката воля. Без това благодеяние от страна на Боговете, т.е.
към текста >>
58.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „
Въведение
в тайната наука“.
Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
В случая, както при въплъщението на Буда в по-късните времена, имаме такова етерно тяло, което се състои от несвързани едно с друго същества. При обикновените хора това също е само принцип на физическото тяло, който не позволява на етерното тяло да се разпада. Ако такъв Бодхисатва-Буда отново е въплътен в етерно тяло, то когато става видим, тогава се появява като множество, като сонм същества. Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето. Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет.
към текста >>
59.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Излагайки това във „
Въведение
в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда.
Разбира се, начинът, по който са съединени тези неща, за които разказва ясновиждащият визионер, на физически план не съществува; но елементите им съществуват на физически план. Образите изцяло са съставени от елементи във физическия план. И това не е неправомерно. Но все пак от това можете да направите извод, че такъв образ съдържа земен остатък. Това, което констатирате тук във вашите видения – във форми, в образи, които са взети от физическия план – всичко това не принадлежи на духовния свят, това е само символно представяне на духовния свят със средствата на физическия свят.
Излагайки това във „Въведение в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда.
Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят.
към текста >>
60.
Съдържание
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
1.
ВЪВЕДЕНИЕ
НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 25. 1. 1910 Събитието появяване на Христос в етерния свят. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Хайделберг, 27. 1. 1910
към текста >>
61.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Въведение
от американския издател
Въведение от американския издател
През първата половина на 1910 г. Рудолф Щайнер държи лекции, като отбелязват едно ново развитие в движението на Духовната Наука по-късно известна като Антропософия, основана в началото на на века. Преди това той многократно бе говорил за зората на Периода на светлината 1899 г., който следва след един период на духовна тъмнина, известен като Кали Юга, който бе траел 5000 г. И сега през 1910 г. бе прибавено едно ново измерение, че постепенно да настъпи промяна на съзнанието на отношението на човека към Христос.
към текста >>
62.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В настоящето, следователно, е необходимо описанията да се дават като онези, съдържащи се например в книгата "
Въведение
в тайната наука", която току-що бе публикувана.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен. Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
В настоящето, следователно, е необходимо описанията да се дават като онези, съдържащи се например в книгата "Въведение в тайната наука", която току-що бе публикувана.
Казвам това без самохвалство, просто защото обстоятелствата го налагат. Тези описания са на реалности, които не могат да бъдат външно възприемани, които духовно лежат в основата на света и могат да бъдат видяни от онзи, преминал нужната подготовка. Нека предположим, че такава книга не е четена по начина, по който книги от друг род се четат днес, а че се чете както би трябвало да бъде по такъв начин, че понятията и идеите, които тя представя в проста форма, да предизвикат у читателя чувства, изживени с най-голяма сила. Такива изживявания тогава са подобни на онези, предизвиквани в старите Северни Мистерии. Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
63.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
" или във втората част на "
Въведение
в Тайната Наука".
Въпреки това техните основи са духовни, тъй като това е вярно за всичко във външния свят. Въпросът е дали е възможно да се слезе дори по-нататък, във физическото тяло, и дали има нещо между астралното тяло и физическото тяло. Да, както е изяснено в антропософската литература, между физическото и астралното тяло го има етерното тяло, така че в спускането до това ниво ние ще срещнем своето етерно тяло и може би също и следи от физическото си тяло, което в противен случай виждаме само отвън, но което можем да разпознаем отвътре, когато проникнем в него съзнателно. Казано общо взето обаче, нито е добре, нито е безопасно да се прави по-нататъшна стъпка в мистичното задълбочаване отвъд споменатите вчера. Всичко говорено за тях може да бъде предпазливо изпълнено от някой, който е добил познание за съдържащото се в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
" или във втората част на "Въведение в Тайната Наука".
До тази точка човек може да напредва самостоятелно. Да се отиде по-нататък по пътя, водещ във вътрешната същност обаче, не е безопасно; освен това то не може да бъде направено ни най-малко по начина, по който един човек на днешния ден обича да добива своето духовно познание. Съответно в наше време е избран различен път на познание. В съвременната цивилизация вече не е правилно да се поема по път, водещ към по-дълбоко спускане във вътрешната същност, без да има безпокойство относно някои други съображения. Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода.
към текста >>
64.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Съществата, духовните Йерархии, техните отношения със зодиакалните съзвездия, планетарните въплъщения на нашата Земя, описани с изрази свързани с Елементарния Свят всичко това е представено в детайли в главата върху еволюцията на света в моята книга "
Въведение
в Тайната Наука", и сега ние можем да разберем дълбоките основания за това главата да бъде написана по начина, по който е.
На Стария Сатурн всичко бе огън или топлина; по време на еволюцията на Старото Слънце бе добавен въздухът; по време на еволюцията на Старата Луна водата. В описването на Света на Духа трябва да започнем със Съществата. Ние ги наричаме Йерархии и срещаме техните дела, които се изразяват от планетите в техните курсове. И за да имаме картина как всичко това се проявява в Елементарния Свят, ние трябва да го опишем използвайки термините, извлечени от този свят. Само по този начин е възможно да си създадем представа за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят и зад нашия физически свят на сетивата.
Съществата, духовните Йерархии, техните отношения със зодиакалните съзвездия, планетарните въплъщения на нашата Земя, описани с изрази свързани с Елементарния Свят всичко това е представено в детайли в главата върху еволюцията на света в моята книга "Въведение в Тайната Наука", и сега ние можем да разберем дълбоките основания за това главата да бъде написана по начина, по който е.
Тя описва Макрокосмоса така, както би трябвало той да се описва. Всяко истинско описание трябва да се връща назад до духовните Същества. Аз се опитах в моята книга "Тайната Наука" да дам ръководни линии за правилния вид на описанието на Света на Духа светът в който се навлиза, когато е имало действително издигане в Макрокосмоса. Това издигане в Макрокосмоса може, разбира се, да продължава до още по-висши степени, тъй като Макрокосмосът по никакъв начин не е бил описан изчерпателно с казаното тук. Човек може да се извиси в дори по-висши светове; но става все по и по-трудно да се пренесе някаква идея за тези светове.
към текста >>
65.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Типично изживяване от този род е описано в книгата "
Въведение
в Тайната Наука" (глава V).
Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот.
Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V).
То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст? На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество.
към текста >>
Вие ще намерите очерк на този процес на развитие в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" и във втората част на книгата "
Въведение
в Тайната Наука".
Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание. Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на органите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии. Наградата идва едва по-късно, но това е път, който е защита срещу празната фантазия. Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и чувстваме, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят. След това постепенно се издигаме до по-висши и по-висши степени и накрая постигаме истинско разбиране на висшите светове.
Вие ще намерите очерк на този процес на развитие в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" и във втората част на книгата "Въведение в Тайната Наука".
Изложенията, дадени там, са предназначени за доста широка публика и са следователно нещо сбито. Днес исках за говоря за определени по-интимни въпроси, които ще добавят нещо към съдържащото се в тези книги по темата за пътя към висшето познание. Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас.
към текста >>
66.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И накрая, ще изтъкнем един факт, чието обяснение се съдържа в подробните описания на моята книга „
Въведение
в Тайната Наука".
Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята. Кармичните последици от нещо, което става през миналите епохи, се проявяват едва през следващите епохи. Налице е една зависимост между миналите факти и сегашните събития, чиито последици непрекъснато се връщат към своите първоначални причини. Да, човеци, животни и растения отхвърлят от себе си минералното царство, обаче минералното царство рикошира обратно върху тях! Следователно, възможно е да говорим и за една „Карма на Земята".
И накрая, ще изтъкнем един факт, чието обяснение се съдържа в подробните описания на моята книга „Въведение в Тайната Наука".
Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили. Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят. Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна". Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.
към текста >>
67.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Както знаем от моята книга „
Въведение
в Тайната Наука", последва период от време на т.н.
Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен". Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз. Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин. След края на Старата Луна, ако мога така да се изразя, всичко премина в състояние на хаос.
Както знаем от моята книга „Въведение в Тайната Наука", последва период от време на т.н.
„космическа нощ", след която из гря новия Космос на нашата днешна Земя. В този нов Космос на Земното развитие се съдържаше всичко, което днес ни свързва със Земята и с цялата Слънчева система. Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела. Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н. Само ще припомним, че в определен момент от Земното развитие, нашата Земя и нашето Слънце се разделиха.
към текста >>
68.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
*2 „
Въведение
в Тайната Наука" Рудолф Щайнер, Събр. Съч.
4.Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр.Хр. 1413 сл.Хр. 5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573 6. Шеста следатлантска културна епоха 3573 -5733 7. Седма следатлантска културна епоха 5733 -7893
*2 „Въведение в Тайната Наука" Рудолф Щайнер, Събр. Съч.
№13, Антр. Изд. „Даскалов", 1993 г. *3 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква. Степените през които минава, човешката индивидуалност след смъртта са подробно опи сани в „Теософия" Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №9 *4 „От хрониката Акаша", Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №11
към текста >>
69.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В основното си произведение „
Въведение
в Тайната наука“
1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцианции, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.) 3. Инспиративно познание. Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скрита писменост“. 4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“
Щайнер добавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
към текста >>
№11) и „
Въведение
в Тайната наука“ (Събр.
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч. №36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207). *25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч.
№11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр.
Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци. Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
70.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*5 Рудолф Щайнер „
Въведение
в Тайната Наука" (Събр. Съч.
По аналогичен начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили: 1. силите на икономическия живот; 2. силите на духовния живот; 3. силите на правовия живот.
*5 Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събр. Съч.
№ 13) *6 Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание: 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание) 3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>
*10 Този процес е подробно описан във „
Въведение
в Тайната Наука" (Събр. Съч.
*7 Кратка характеристика на „старото" и „новото" ясновидство читателят може да намери в „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер *8 Рудолф Щайнер „Духовното ръководство на човека и на човечеството" (Събр. съч. 15) и „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността" (Събр.Съч. № ???? *9 В много от своите описания Рудолф Щайнер изтъква времевия характер на етерното тяло, наричайки го дори „тяло на времето" (Zeitleib)
*10 Този процес е подробно описан във „Въведение в Тайната Наука" (Събр. Съч.
№ 13), Глава 2. Развитието на света и човека *11 Рудолф Щайнер „Тайните на библейското сътворение според 1. Книга на Мойсей", 11 лекции в Мюнхен, 1910 (Събр.Съч. № 122).
към текста >>
71.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода
въведение
, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
към текста >>
Аз искам да дам днес
въведение
и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско.
От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха. Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди.
Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско.
Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното.
към текста >>
(Ако вие погледнете във "
Въведение
в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края. Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
(Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
72.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Вие вече знаете от "
Въведение
в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония. Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду. Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура. Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително. Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим към по-старите души.
към текста >>
73.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното
въведение
, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа.
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното. Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Въведение
от Мария Щайнер от 1947.................................................7
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение от Мария Щайнер от 1947.................................................7
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция ......................................13 Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция .....................................31
към текста >>
75.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Мария Щайнер Теософското общество, основано от Е.П. Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19. столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П.
към текста >>
76.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Освен това, като
въведение
ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид.
Ноември 1911 ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите конкретни културни епохи. Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване. А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време.
Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид.
Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин.
към текста >>
77.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „
Въведение
в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха.
години, Заратустровата индивидуалност премина в троичното тяло на Натановото момче Исус. Как да си обясним забележителните качества на това момче Исус, за което стана дума преди малко. За да си отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора. В известен смисъл тази индивидуалност беше съвсем различна, и за да я разберем, ние трябва да се върнем назад чак до Лемурийската епоха, когато всъщност започна земното развитие на човеците. Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът.
Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха.
И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация. Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата. Сега ние лесно можем да си представим ето какво сочи окултното изследване -, че една част от субстанцията на Духовете на формата беше включена в човешките инкарнации с цел изграждането на човешкия Аз.
към текста >>
78.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „
Въведение
в антропософията“, който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“ Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“. Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот. Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията“, който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание. От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията“ и „Антропософията“ не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът. Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
към текста >>
В основното си произведение „
Въведение
в Тайната наука“ Щайнер до бавя:
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2. Имагинативно познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.). 3. Инспиративното познание. Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скритата писменост“. 4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“ Щайнер до бавя:
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *9. Йоан 18, 30. *10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
От описанията във „
Въведение
в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна.
Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика. И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие. Но какви са по-нататъшните последици от всичко това?
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна.
Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина. Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата.
към текста >>
80.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
3. Рудолф Щайнер, „
Въведение
в Тайната наука" (Събр.
3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр. 4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр.Хр.1413 сл. Хр. 5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573 6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733 7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893
3. Рудолф Щайнер, „Въведение в Тайната наука" (Събр.
Съч №13) 4. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Рудолф Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
81.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „
Въведение
в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
По-трудно е по описания начин от наличното в душата, от наистина съдържащото се в нея, да стигнем до картината за това, което сме били. Той е пълен с откази затова, защото човек например много често остава твърде разочарован. Но ако някой каже, че така бихме могли да се излъжем, можем да му отвърнем: Човек може да се излъже и по отношение на обикновените си спомени, може и да си спомня нещо, което да не е било така. Това не е никакво възражение. В живота имаме определени критерии, с помощта на които да различаваме това, което си въобразяваме.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
към текста >>
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „
Въведение
в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение?
Той е пълен с откази затова, защото човек например много често остава твърде разочарован. Но ако някой каже, че така бихме могли да се излъжем, можем да му отвърнем: Човек може да се излъже и по отношение на обикновените си спомени, може и да си спомня нещо, което да не е било така. Това не е никакво възражение. В живота имаме определени критерии, с помощта на които да различаваме това, което си въобразяваме. В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение?
Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
към текста >>
82.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „
Въведение
в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения.
Тогава ще стигнете до много плодотворни мисли, особено ако все още си спомняте какво е написано във „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Тогава ясно и точно се разкрива, че резултатът от вашите размишления се намира в съзвучие с изнесеното в тази книга. Към казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него. Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на обикновената логика. И тогава не може да се случи нещо такова, като това, с което наскоро отново се сблъсках, и което е много характерно за начина, по който днес на някои им харесва да се противопоставят на антропософията.
Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения.
Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход!
към текста >>
83.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
че съществуват луциферически сили и същества: виж Рудолф Щайнер, "
Въведение
в тайната наука", Събр.
Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а. Стр. 104.
че съществуват луциферически сили и същества: виж Рудолф Щайнер, "Въведение в тайната наука", Събр.
съч. №13. Стр. 107. мистици като Якоб Бьоме, 1574-1624, или [Имануел] Сведенборг, 1688-1772: виж например лекцията "Културни феномени", Дорнах, 23-ти септември1923 г., Събр. съч. № 225. Стр. 108.
към текста >>
84.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Теософия.
Въведение
в познанието за свръхсетивния свят и предназначението на човека (1904 г.) Събр.
БИБЛИОГРАФИЧНА СПРАВКА (Събр. съч. = Рудолф Щайнер, Събрани съчинения) За продължаване на търсенията и задълбочаване в материята на настоящия том се препоръчват следните издания на Рудолф Щайнер: Писмени трудове
Теософия. Въведение в познанието за свръхсетивния свят и предназначението на човека (1904 г.) Събр.
съч. 9 Как се постигат познания за висшите светове (1904 г.) Събр. съч. 10 Въведение в тайната наука (1920 г.) Събр. съч. 13
към текста >>
Въведение
в тайната наука (1920 г.) Събр.
Писмени трудове Теософия. Въведение в познанието за свръхсетивния свят и предназначението на човека (1904 г.) Събр. съч. 9 Как се постигат познания за висшите светове (1904 г.) Събр. съч. 10
Въведение в тайната наука (1920 г.) Събр.
съч. 13 Път към себепознанието на човека (1912 г.) Събр. съч. 16 Прагът на духовния свят (1913 г.) Събр. съч. 17
към текста >>
85.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с
въведение
и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (Събр. съч.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР – СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ Преглед на неговото литературно и художествено дело Първа част: Съчинения I. Трудове
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (Събр. съч.
1 а-е), отделно издание на въведенията (Събр. съч. 1) Гьоте: основни линии в теорията на познанието, съобразени с идеите на Шилер (Събр. съч. 2) Истина и наука.
към текста >>
Въведение
към „Философия на свободата“ (Събр.
1 а-е), отделно издание на въведенията (Събр. съч. 1) Гьоте: основни линии в теорията на познанието, съобразени с идеите на Шилер (Събр. съч. 2) Истина и наука.
Въведение към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3) Философия на свободата. Основни принципи на съвременния светоглед (Събр. съч. 4) Фридрих Ницше, борец срещу своето време (Събр.
към текста >>
Теософия.
Въведение
в свръхсетивното познание за света (Събр.
съч. 6) Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (Събр. съч. 7) Християнството като мистичен факт и мистериите на древността (Събр. съч. ????
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света (Събр.
съч. 9) Как се постигат познания за висшите светове (Събр. съч. 10) Из хрониките на Акаша (Събр. съч. 11)
към текста >>
Въведение
в тайната наука (Събр.
съч. 10) Из хрониките на Акаша (Събр. съч. 11) Степени на висшето познание (Събр. съч. 12)
Въведение в тайната наука (Събр.
съч. 13) Четири мистерийни драми (Събр. съч. 14) Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр. съч. 15)
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във
въведение
то а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н.
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора. Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
към текста >>
От тази обща характеристика, която аз Ви дадох вместо
въведение
и подготовка, Вие лично можете да вникнете в качествата на окултния, теософския и философския светоглед.
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното. И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
От тази обща характеристика, която аз Ви дадох вместо въведение и подготовка, Вие лично можете да вникнете в качествата на окултния, теософския и философския светоглед.
В своите резултати окултният светоглед, окултният възглед, е един и същ за цялото човечество. В действителност не съществуват различни окултни възгледи, както не съществуват и различни математики. Това, което е важно и необходимо в окултизма, се свежда до правилно подбраните средства; верните средства отварят пътя към окултното познание. В окултизма не могат да съществуват различни възгледи, както те не могат да съществуват и в математиката. Окултизмът, който е неоспоримо валиден в човешката практика, действува като "единен окултизъм".
към текста >>
87.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид
въведение
към онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 25 август 1912 г.
В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид въведение към онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
Първата мисъл, върху която искам силно да Ви обърна внимание в началото на цикъла, може би все пак ще е във връзка с това, с което можахме да започнем тъкмо този Мюнхенски цикъл преди няколко години: с нашите теософско-художествени представления. И ако мога да изразя тук мисълта, която се явява пред душата ми по този повод, тя е, че ме изпълва с най-дълбоко задоволство фактът, че ние – както миналата година, така и този път – можахме да открием тези представления с реконструкцията на Елисейската мистерия. Казвам това и бих искал да го кажа съвсем ясно, че тъкмо поради това този Мюнхенски лекционен цикъл ме изпълва с възможно най-голямо удовлетворение. Тъй като тази година се радвахме на едно по-засилено посещение, отколкото през изтеклите години, може би няма да бъде ненужно по този повод да повторя някои думи, които вече често съм си позволявал да казвам тъкмо тук, в Мюнхен. Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
към текста >>
88.
Бележки
GA_138 За инициацията
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „
Въведение
в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
63 в една малка книжка: срв. бележката към с. 32. 68 в „Пазачът на прага“: 8-ма картина. 78 в драмата „Пазачът на прага“: 2-ра и 8-ма картина. 80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136. 81 също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план: срв. бел. към с. 82. 82 светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки: срв. бележката към с. 82.
към текста >>
Въведение
в окултизма“, Берлин, 1910 г.
бележката към с. 82. 89 Бхагавад Гита: виж двата лекционни цикъла „Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел“, GA 142 и „Окултните основи на Бхагавад Гита“, GA 146. 105 Лудвиг Дайнхард, Дайдесхайм, Райнпфалц, 1847 г. – Мюнхен, 1917 г., инженер и индустриалец. „Мистерията на човека в светлината на физическото изследване.
Въведение в окултизма“, Берлин, 1910 г.
108 Може ли да се каже: в „Пазачът на прага“, 10-та картина. 123 Леополд фон Ранке, Мерзебург, 1795 г. – Берлин, 1886 г. 125 двойникът на Йохан Томасий: в „Пазачът на прага“, 3-та картина. 127 бодисатва: теософско-индийско рангово отношение за водач на човечеството, преди да е достигнал до състоянието на буда.
към текста >>
89.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с
въведение
и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР Преглед на неговото литературно и художествено дело Първа част: Съчинения I. Трудове
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
Гьоте: основни линии в теорията на познанието, съобразени с идеите на Шилер (GA 2) Истина и наука. Въведение към „Философия на свободата“ (GA 3) Философия на свободата (GA 4) Фридрих Ницше, борец срещу своето време (GA 5)
към текста >>
Въведение
към „Философия на свободата“ (GA 3)
Първа част: Съчинения I. Трудове Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1) Гьоте: основни линии в теорията на познанието, съобразени с идеите на Шилер (GA 2) Истина и наука.
Въведение към „Философия на свободата“ (GA 3)
Философия на свободата (GA 4) Фридрих Ницше, борец срещу своето време (GA 5) Светогледът на Гьоте (GA 6) Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (GA 7) Християнството като мистичен факт и мистериите на древността (GA ????
към текста >>
Теософия.
Въведение
в свръхсетивното познание за света (GA 9)
Философия на свободата (GA 4) Фридрих Ницше, борец срещу своето време (GA 5) Светогледът на Гьоте (GA 6) Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (GA 7) Християнството като мистичен факт и мистериите на древността (GA ????
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света (GA 9)
Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) Из хрониките на Акаша (GA 11) Степени на висшето познание (GA 12) Въведение в тайната наука (GA 13) Четири мистерийни драми (GA 14)
към текста >>
Въведение
в тайната наука (GA 13)
Християнството като мистичен факт и мистериите на древността (GA ???? Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света (GA 9) Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) Из хрониките на Акаша (GA 11) Степени на висшето познание (GA 12)
Въведение в тайната наука (GA 13)
Четири мистерийни драми (GA 14) Духовното ръководство на човека и човечеството (GA 15) Път към себепознанието на човека (GA 16) Прагът на духовния свят (GA 17) Загадките на философията (GA 18)
към текста >>
90.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като
въведение
обърнем внимание върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът.
Днес сме изправени, така да се каже, пред началната, изходна точка, отбелязваща основаването на Антропософското Общество в тесния смисъл на думата и нека по този повод отново да си припомним важността и значението на нашето дело. Естествено, всичко онова, което Антропософското Общество се стреми да постигне за по-новата култура не бива да се различава принципно от това, което тук в нашите среди ние от доста време непрекъснато градим под формата на теософия. Но може би с прибавянето на едно ново име, следва отново да си припомним сериозността и достойнството, с които ние искаме да работим в нашето духовно Движение, и тъкмо от тази гледна точка е подбрана и темата на предстоящия лекционен цикъл. В изходната точка на нашето антропософско дело ние ще говорим върху една тема, която ще бъде изключително подходяща, тъй като отново ще насочи вниманието ни към важността и значението на нашето духовно Движение за културния живот на съвременната епоха. Може би мнозина от Вас ще останат изненадани, че тук аз съпоставям две привидно отдалечени едно от друго духовни течения, както те са представени от една страна във великата източна поема Бхагавад Гита и от друга страна в Посланията на онзи, който стои в непосредствена близост до самото основаване на християнството.
Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като въведение обърнем внимание върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът.
Все пак много неща в духовния живот на нашата епоха не са вече същите, каквито бяха до неотдавна и тъкмо това различие в духовния живот на настоящето спрямо духовния живот от недалечното минало, прави необходимо присъствието на едно такова направление, каквото е теософското или антропософското направление. Нека да си припомним, че човекът от относително недалечното минало когато се издигаше до висотата на духовния живот, присъщ на неговата епоха всъщност се явяваше рожба, както изтъкнах по време на изнесените наскоро лекционни цикли*6 в Базел и в Мюнхен на три поредни хилядолетия: На едно хилядолетие от преди възникването на християнството и на други две хилядолетия, които все още не са привършили, и които са наситени и пропити с християнското духовно направление. Какво можеше да си каже онзи човек, който неотдавна когато все още не можеше да се говори за необходимостта от теософия или антропософия какво можеше да си каже той, след като се намираше в условията на тогавашния духовен живот? Той можеше да си каже следното: Съвременната епоха всъщност е повлияна най-вече от онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Защото отделните хора започнаха да имат като личности някакво значение за духовния живот едва в онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене.
към текста >>
91.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „
Въведение
в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията." Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum". Като първа за дача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот. Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание. От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космоса. Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
към текста >>
*12. „
Въведение
в Тайната наука" (Събр. Съч.
4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-Римска) 747 пр. Хр.1413 сл. Хр. 5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573 6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733. 7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893.
*12. „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч.
№ 13). *13. Виж Бел. 11. *14. В своята „Тайна наука" (Събр. Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат и Духовете на Волята по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното христия нство): 1. Серафими Духове на Любовта
към текста >>
Щайнер („
Въведение
в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р.
Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч.
№ 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание. По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
към текста >>
92.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днешният ден изисква едно
въведение
към нашето разглеждане.
ПРЕДСКАЗАНИЕ И ПРЕДИЗВЕСТЯВАНЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС. ДУХЪТ НА ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ ОБВИВКИ ПОСЛАНИЕТО НА ПЕТДЕСЯТНИЦА Кьолн, 8. май 1912
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане.
Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33. И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора.
към текста >>
93.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във
въведение
то на неговата книга „Предсказания“.
Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558. 5. Макс Кемерих (1876-1932) изкуствовед и културолог. В книгата „Предсказания. Стари суеверия или нови истини? “, Мюнхен 1911 (намираща се в библиотеката на Рудолф Щайнер), първата глава е посветена на живота и дейността на Нострадамус.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“.
Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен.
към текста >>
Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „
Въведение
“, „Образование“.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен. Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“ 8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др.
Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“. 9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „ 10. Напразно Хамлет би написал върху дъската си за писане...: Принц от древна датска легенда; познат чрез драмата на Уйлям Шекспир „Хамлет“ 1603/1604. Въпросният цитат се намира в първо действие, 5 сцена:
към текста >>
Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „
Въведение
в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
№ 20, стр. 46. 57). „Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796. Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844. 35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд.
Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
36. Така наречените писма на Учителя (Майстора): публикувани в произведението на А. П. Синет „Окултният свят“, 1881; преведени на немски от Едуард Херман, Лайпциг. 37. Задълбочен познавач и добър познат на госпожа Блаватска; Президент и основател на теософското общество, Хенри Стеел Олкот (1832-1907); сравни написаното от него в „Old Diary Leaves“. Често е било споменавано: виж „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, Събр. съч. N 110; „Ориентът в светлината на окцидента.
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „
Въведение
в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма.
Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят. Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят. Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове.
Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма.
Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „
Въведение
в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под внимание, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят. В елементарния свят много от явленията и нещата, които станалата ясновиждаща душа има около себе си в този елементарен свят, все още напомнят на качествата, силите и въобще на много неща от сетивния свят. Когато обаче душата се издигне в духовния свят, качествата, признаците на явленията и съществата застават пред нея по съвсем различен начин от начина, по който стоят нещата в сетивния свят. По отношение на духовния свят тя трябва в много по-голяма степен да отвикне от това да минава със способностите и вижданията, пригодни за сетивния свят. А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава.
Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна внимание върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „
Въведение
в тайната наука“.
Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна внимание върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
Тук обаче може да се каже: човекът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда. Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме.
към текста >>
97.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
От предишните изложения в „Теософия“ и „
Въведение
в тайната наука“ знаем, че когато преминава през портата на смъртта, човекът оставя физическото си тяло и после известно време, което може би продължава само няколко дни, има своето етерно тяло.
Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов. С това охарактеризирахме част от нещата, свързани с преминаването през прага в духовните светове. Когато се описва това отношение на човека към духовните светове, трябва да сме наясно, че действително, истинско познание на човешкото същество може да се постигне само с помощта на тези описания. Че само с тяхна помощ може да се знае какво представлява човекът в действителност и че само благодарение на тях може да се придобие отношение към това, което по естествен, макар и малко изменен начин поставя човека пред висшите, пред духовните светове, именно в периода, който се преживява между смъртта и ново раждане. И тук съм длъжен с няколко думи да посоча това, което изложих и в последната глава на книгата „Прагът на духовния свят“.
От предишните изложения в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ знаем, че когато преминава през портата на смъртта, човекът оставя физическото си тяло и после известно време, което може би продължава само няколко дни, има своето етерно тяло.
След това оставя и него. Може да се каже: когато човекът е оставил етерното си тяло, той е предимно в астралното си тяло. И така, душата, заедно с астралното тяло, прави, така да се каже, нещо като по-нататъшно странстване. Етерното тяло е оставено и съдбата на човека зависи от този свят, в който е пренесено то, а това е елементарният свят. И в този елементарен свят господства – както имахме възможността да изложим – способността за превръщане.
към текста >>
И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „
Въведение
в тайната наука“ като същинската страна на духовете.
И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува един вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз. Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да преживеят това забвение като своего рода духовен сън на душата. Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа.
И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете.
Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“. Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“. И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека. Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни.
към текста >>
Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „
Въведение
в тайната наука“.
Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа. И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете. Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“.
Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека. Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество.
към текста >>
98.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
52) Рудолф Щайнер, „
Въведение
в тайната наука“ (1910), Събр. съч.
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и никаква Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа…“ 46/81) Основното положение на Кант, че сто талера: Имануел Кант, 1724-1804. „Критика на чистия разум“. 49) преди да започне въздействието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина. Трета лекция
52) Рудолф Щайнер, „Въведение в тайната наука“ (1910), Събр. съч.
13; „Как се постигат познания за висшите светове“ (1904), Събр. съч. 10. 62) което би могло да се нарече душевен покой: „Пробуждането на душите“, Четвърта картина Пазачът: И мен като измамен образ само
към текста >>
Година 1459“, с
въведение
и издадена от д-р Фердинанд Мак, Берлин 1913 г.
също лекцията в Дорнах, 5 януари 1924 г., в „Мистерийните центрове на Средновековието“, Събр. съч. 233a. 128) три пъти Йохан има едно преживяване: в „Пробуждането на душите“, Втора, Четвърта и Десета картина. Осма лекция 134) в едно берлинско издателство излиза: „Химическа сватба: Кристиян Розенкройц.
Година 1459“, с въведение и издадена от д-р Фердинанд Мак, Берлин 1913 г.
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател. В: „Два пъти умрял! “, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“. 142) човекът да развие самопознание: вж. излязлото през 1912 г.
към текста >>
99.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
под заглавие „
Въведение
в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
към текста >>
Въведение
в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). 1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9). 1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
към текста >>
„
Въведение
в тайната наука“ (Събр.
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12). 1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14). 1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Въведение
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Въведение
От изследването на Акаша. Петото Евангелие 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
към текста >>
НАГОРЕ