Търсене в текстове за 'Вселена'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1089 резултата от 416 текста в 2 страници с части от думите : 'Вселена'.
На страница 1: 1000 резултата в 392 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче това, което трябва да запомним, е, че той си представя идеята за живото същество не приложена към един отделен организъм, но че цялата вселена е едно такова живо същество.
Обаче това, което трябва да запомним, е, че той си представя идеята за живото същество не приложена към един отделен организъм, но че цялата вселена е едно такова живо същество. Произходът на това схващане трябва да се търси разбира се в работите на алхимията заедно с госпожица фон Клетенберг и в четенето на Теофрастус Парапелзус след своето завръщане от Лайпциг (1768/69г.)
към текста >>

Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество.
Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество. 1) Обаче този клонящ към мистичното начин на разглеждане света съставлява само един преходен епизод в развитието на Гьоте и скоро отстъпва на една по-здрава и по-обективна форма на мислене. Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа". Ние го срещаме още веднъж във "Фауст", а именно на Земята е представен като онзи принцип на живота, който прониква всемирния организъм:
към текста >>

Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа".
Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество. 1) Обаче този клонящ към мистичното начин на разглеждане света съставлява само един преходен епизод в развитието на Гьоте и скоро отстъпва на една по-здрава и по-обективна форма на мислене. Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа". Ние го срещаме още веднъж във "Фауст", а именно на Земята е представен като онзи принцип на живота, който прониква всемирния организъм:
към текста >>

2. 05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той наистина си представяше Вселената по монистичен начин като нераздвоено единство от което не изключваше и човека -, обаче поради това той признаваше все пак, че вътре в това единство трябва да бъдат различени степени, които имат свои собствени закони.
Първото от охарактеризираните мнения е напълно право, когато твърди, че благодарение на това, че Гьоте се е стремил да обясни органичната природа, той води борба срещу дуализма, който приема непреодолими граници между органичната и неорганичната природа. Обаче Гьоте поддържаше възможността на това обяснение не затова, защото си представяше формите и явленията на органичната природа в една механическа връзка, а защото разбираше, че по-висшата връзка, в която те се намират, съвсем не е затворена за нашето познание. Той наистина си представяше Вселената по монистичен начин като нераздвоено единство от което не изключваше и човека -, обаче поради това той признаваше все пак, че вътре в това единство трябва да бъдат различени степени, които имат свои собствени закони. Още от своята младост той заемаше отрицателно становище спрямо стремежите, които си представят единството като еднообразие и считат органическия свят, както въобще това, което в природата се явява като по-висша природа, годспоствуван от законите действащи в неорганичния свят. Това отрицателно становище беше също онова, което по-късно го принуди да приеме съществуването на съзерцателната разсъдъчна способност, чрез която ние схващаме органичната природа, противоположно на дискурсивния /минаващ от едно съдържание към друго/ ум, чрез който познаваме неорганичната природа. Гьоте си представя света като един кръг от кръгове, от които всеки един си има свой собствен обяснителен принцип. Модерните монисти познават само един кръг, този на неорганичните природни закони.
към текста >>

3. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

ни обясни позицията на човека във вселената.
Отговорът на въпроса: Що е познание? ни обясни позицията на човека във вселената. Но възгледът, който развихме за този въпрос, може да хвърли светлина също и върху стойността и значението на човешката дейност. Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето определение като нещо имащо по-голямо или по-малко значение.
към текста >>

4. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената.
И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./. В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно. И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
към текста >>

5. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче тази необходимост, която духът намира сред своя идеен свят, той я търси също и в останалата вселена.
Ние намираме, че отделните негови части /на процеса/ са свързани един с други по съвършено друг начин отколкото са частите на само наблюдавания процес. Когато в нас възниква една мисъл, която след това изисква една втора, ние намираме, че тук има една идейна връзка между тези два обекта, която се представя по съвършено друг начин отколкото когато наблюдавам оцветението на едно вещество например като последствие на една химическа реакция. Напълно самопонятно е, че редуващите се стадии на процеса на мозъка имат своите източници в органическата обмяна на веществата, въпреки че самият процес на мозъка е носител на онези форми на мислите. Обаче защо втората мисъл следва от първата, за това аз не намирам причината в тази обмяна на веществата, а в логическата връзка на мислите. Следователно в света на мислите царува, освен органическата необходимост, една по-висша идейна необходимост. Обаче тази необходимост, която духът намира сред своя идеен свят, той я търси също и в останалата вселена. Защото тя възниква за нас само благодарение на това, че ние не само наблюдаваме, но също и мислим. Или, с други думи: нещата се явяват не вече в една само фактическа връзка, а свързани чрез една вътрешна, идеи на необходимост, когато ги обхващаме не само с наблюдението, но с мислите.
към текста >>

Тези резултати са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена.
Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквито му ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите на нещата. Науката започва именно там, където започва мисленето. В нейните резултати се крие под формата на идейна необходимост това, което за сетивата се явява само като редуване на фактите. Тези резултати са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена. Къде се явяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме, тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхната идейна необходимост върху цялата вселена.
към текста >>

Те простират мрежата на тяхната идейна необходимост върху цялата вселена.
Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквито му ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите на нещата. Науката започва именно там, където започва мисленето. В нейните резултати се крие под формата на идейна необходимост това, което за сетивата се явява само като редуване на фактите. Тези резултати са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена. Къде се явяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме, тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхната идейна необходимост върху цялата вселена.
към текста >>

6. 16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Човешкото познание съвсем не е нещо ставащо вън от нещата, то не е един процес произлизащ само от субективен произвол; но това, което се явява тук в нашия дух като природен закон, което се изявява в нашата душа, то е пулсът на самата вселена.
Който иска да стигне до него, той трябва да е добил от нашите досегашни изложения следното убеждение: 1. Нещата, които застават срещу нас като отделни в опитността, имат една вътрешна връзка помежду си. Те са свързани в действителност помежду си чрез една единна мирова връзка. В тях живее само един общ принцип. 2. Когато нашият дух пристъпва към нещата и се стреми да обхване разделеното чрез една духовна връзка, понятно единство, което той установява, не е нищо външно на обектите, а то е извлечено от вътрешната същност на самата природа. Човешкото познание съвсем не е нещо ставащо вън от нещата, то не е един процес произлизащ само от субективен произвол; но това, което се явява тук в нашия дух като природен закон, което се изявява в нашата душа, то е пулсът на самата вселена.
към текста >>

7. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него.
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него. Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него. Какво е една струна и всяко нейно механическо деление спрямо ухото на музиканта? Можем даже да кажем, какво са елементарните явления на природата спрямо човека, който трябва първо да ги обуздае и да ги измени, за да може някакси да си ги асимилира*/*"Сентенции в проза, цит. на др. място стр.351/?
към текста >>

8. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност.
Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете."
към текста >>

9. 03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА GA_2 Светогледа Гьоте

Искаме да се изразим по-точно: Има хора, чийто ум е способен предимно да мисли чисто механически, зависимости и действия; те си представят цялата вселена като един механизъм.
Единността в дейността на Гьотевите духовни способности лежи в природата на Гьоте, но начинът, по който тази дейност се проявява в даден момент, се определя от съответния обект. Гьоте черпи начина за разглеждане нещата от външния свят и не налага този начин на самия външен свят. Но мисленето на много хора действа по един определен начин; то може да слежи само на определен род обекти; то не е както Гьотевото едно единно мислене, а еднообразно. Искаме да се изразим по-точно: Има хора, чийто ум е способен предимно да мисли чисто механически, зависимости и действия; те си представят цялата вселена като един механизъм. Други пък имат стремеж да възприемат навсякъде тайнствения, мистичния елемент на външния свят; те стават последователи на мистицизма. Всяка една грешка се ражда от това, че един такъв начин на мислене, който е напълно валиден за даден род обекти, се обявява за всемирен. Така се обясняват споровете между многото светогледи. Ако сега едно такова едностранчиво схващане застане срещу Гьотевото, което е неограничено, понеже не взема всеобщо начина на разглеждане нещата на духа на разглеждащия, а от природата на разглежданото нещо, тогава понятно е, защото се вкопчва за онези мисловни елементи на същото, които са съобразени с неговото. Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане.
към текста >>

10. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин.
Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност. По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят. Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност. Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа. Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят. Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата. Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
към текста >>

11. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели. Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло. По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
към текста >>

12. 08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Закономерната хармония, която управлява вселената, се изявява в човешкото познание.
Видяхме, че в нашето знание изживява себе си най-вътрешното ядро на света. Закономерната хармония, която управлява вселената, се изявява в човешкото познание.
към текста >>

Когато някъде във вселената възниква един процес, в него трябва да различаваме две неща: неговото външно протичане в пространство и време и вътрешната закономерност на това протичане.
Когато някъде във вселената възниква един процес, в него трябва да различаваме две неща: неговото външно протичане в пространство и време и вътрешната закономерност на това протичане.
към текста >>

13. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент.
Следователно аз считам за достатъчно оправдано, ако при моето съзерцание на света изхождам от мисленето. Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент. Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си.
към текста >>

14. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Но докато за този, който със съня смята достъпната ни вселена за изчерпана, всяка наука е безсмислица, то за другия, смятащ се в правото си от представите да вади заключения за нещата, науката ще се състои в изследването на тези „неща сами за себе си".
Независимо от това, дали онзи, който схваща непосредствения живот като сън, не предполага нищо повече над този сън, или пък отнася своите представи към действителни неща, за него самият живот трябва да загуби някакъв научен интерес. Но докато за този, който със съня смята достъпната ни вселена за изчерпана, всяка наука е безсмислица, то за другия, смятащ се в правото си от представите да вади заключения за нещата, науката ще се състои в изследването на тези „неща сами за себе си". Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е. (за трансцендентното). Според този възглед нещото само за себе си е отвъд областта на пряко познаваемия за нас свят, т.е. то е трансцендентно. Но нашият свят може Трансцендентално да бъде отнесен към трансцендентното.
към текста >>

Вселената щеше да представлява едно единство и едно затворено в себе си цяло.
Битието му принадлежи към времето и пространството. Оттук на него винаги му е дадена само ограничена част от цялостния универсум. Но във времето и пространството тази ограничена част се съчетава с други заобикалящи я неща. Ако нашето битие беше свързано с нещата така, че всеки процес на света същевременно да бъде и наш, тогава между нас и нещата нямаше да има разлика. Тогава обаче за нас нямаше да има и отделни неща и всеки процес щеше да прелива плавно в друг. Вселената щеше да представлява едно единство и едно затворено в себе си цяло. Потокът на процесите не би се прекъсвал никъде. Поради нашата ограниченост ние приемаме за единично онова, което в действителност не е единично. Така например единичното качество червено никъде не съществува отделно за себе си. То отвсякъде е заобиколено от други качества, към които принадлежи и без които не би могло да съществува. Но ние изпитваме необходимост да обособяваме отделни отрязъци от света и да ги разглеждаме самостоятелно.
към текста >>

В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло. Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко. Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка. Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света. Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>

15. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
Ние обаче не се задоволяваме с това, посредством мисленето да отнасяме възприятието към понятието, ами го отнасяме и към нашата особена субективност, към нашия индивидуален Аз. Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност, за която вече споменахме. Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
към текста >>

За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
Би могло да се изпита изкушение в емоционалния живот да се вижда един елемент, който е по-наситен с действителност, отколкото мисловното съзерцание на света. На това трябва да се отговори, че този емоционален живот все пак има по-богато значение именно само за мен като индивид. За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
към текста >>

16. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Първа ние виждаме тази част като съществуваща за себе си същност, защото не забелязва трансмисиите, чрез които главните сили на Вселената поставят в движение колелото на нашия живот.
Той отхвърля абстрактните умозаключения, чрез които първопричините за представящия се на възприемането и мисленето свят се търсят извън него. За монизма единството, което изживяемото мисловно съзерцание прибавя към разнообразното множество на възприятията, е същевременно онова единство, което нуждата за човешко познание изисква и чрез което тя търси достъп до физическите и духовните сфери на света. Ако зад издирваното по този начин единство някой търси и друго, с това той само доказва, че не схваща съвпадението на намереното чрез мислене с изискваното от инстинкта за познание. Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света. Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие. Първа ние виждаме тази част като съществуваща за себе си същност, защото не забелязва трансмисиите, чрез които главните сили на Вселената поставят в движение колелото на нашия живот. Който не прекрачи това становище, той разглежда частта на едно цяло като наистина самостоятелно съществуваща същност, като монада, до която вестта за останалия свят достига по някакъв начин отвън. Визираният тук монизъм показва, че в самостоятелността може да се вярва само дотогава, докато, мисленето не стегне възприетото в мрежата на понятийния свят. Щом това стане, частичното съществуване се оказва чиста илюзия на възприемането. Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване. Мисленето разрушава илюзията на възприемането и вгражда нашето индивидуално съществуване в живота на Вселената.
към текста >>

Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване.
Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие. Първа ние виждаме тази част като съществуваща за себе си същност, защото не забелязва трансмисиите, чрез които главните сили на Вселената поставят в движение колелото на нашия живот. Който не прекрачи това становище, той разглежда частта на едно цяло като наистина самостоятелно съществуваща същност, като монада, до която вестта за останалия свят достига по някакъв начин отвън. Визираният тук монизъм показва, че в самостоятелността може да се вярва само дотогава, докато, мисленето не стегне възприетото в мрежата на понятийния свят. Щом това стане, частичното съществуване се оказва чиста илюзия на възприемането. Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване. Мисленето разрушава илюзията на възприемането и вгражда нашето индивидуално съществуване в живота на Вселената. Единството на понятийния свят, който съдържа обективните възприятия, включва също съдържанието на нашата субективна личност. За действителността мисленето ни дава верен образ като за едно завършено в себе си единство, докато многообразието на възприятията е само илюзия, обусловена от нашето органично устройство (срв. стр.155 сл.). Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене.
към текста >>

Мисленето разрушава илюзията на възприемането и вгражда нашето индивидуално съществуване в живота на Вселената.
Първа ние виждаме тази част като съществуваща за себе си същност, защото не забелязва трансмисиите, чрез които главните сили на Вселената поставят в движение колелото на нашия живот. Който не прекрачи това становище, той разглежда частта на едно цяло като наистина самостоятелно съществуваща същност, като монада, до която вестта за останалия свят достига по някакъв начин отвън. Визираният тук монизъм показва, че в самостоятелността може да се вярва само дотогава, докато, мисленето не стегне възприетото в мрежата на понятийния свят. Щом това стане, частичното съществуване се оказва чиста илюзия на възприемането. Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване. Мисленето разрушава илюзията на възприемането и вгражда нашето индивидуално съществуване в живота на Вселената. Единството на понятийния свят, който съдържа обективните възприятия, включва също съдържанието на нашата субективна личност. За действителността мисленето ни дава верен образ като за едно завършено в себе си единство, докато многообразието на възприятията е само илюзия, обусловена от нашето органично устройство (срв. стр.155 сл.). Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене. Чрез разкриване на закономерните взаимовръзки между възприятията науката се е мъчела да опознае последните като действителност.
към текста >>

Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност.
Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си. Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност. Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия. Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка.
към текста >>

17. 19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Според нас всекиму се полага правото да изхожда от прекия си опит, от непосредствените си изживявания и оттам да се извиси до опознаването на цялата вселена.
Ние не желаем също такова знание, което веднъж завинаги е залегнало в сковани школски правила и се пази в компендиуми, валидно за всички времена. Според нас всекиму се полага правото да изхожда от прекия си опит, от непосредствените си изживявания и оттам да се извиси до опознаването на цялата вселена. Стараем се да се доберем до едно сигурно знание, но всеки по свой начин.
към текста >>

18. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ние притежаваме всемирния живот най-малко именно тогава, когато разглеждаме нашето отделно съществуване така, като че в него вече се намира Цялото, Вселената.
Постоянно се възвръща към основната мисъл: човек трябва да изхвърли от себе си всичко, което е свързано с онзи възглед, който го прави да се яви като отделна, особена личност. Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието. Човек трябва да унищожи в себе си това, което се явява като отделеност, като особеност: Тогава отделният живот престава да съществува; в нас прониква всемирният живот. Ние не можем да завладеем този всемирен живот, като го привличаме към нас. Той сам идва в нас, когато сме наложили мълчание на отделния живот в нас. Ние притежаваме всемирния живот най-малко именно тогава, когато разглеждаме нашето отделно съществуване така, като че в него вече се намира Цялото, Вселената. Това Цяло изгрява в отделното съществуване едва тогава, когато това отделно съществуване не претендира за себе си, че представлява нещо. Авторът на съчинението нарича това предявяване, това претендиране "предполагане". Чрез "предполагането" Азът прави невъзможно влизането на Всемирния Аз в него. Тогава Азът застава като част, като нещо несъвършено на мястото на Цялото, на Съвършеното. "Съвършеното е едно същество, което обхваща и включва в себе си и в своята същност всички същества, и без което и вън от което не съществува никакво истинско същество и в което всички неща имат своята същност; защото то е същността на всички неща и в себе си е непроменимо и неподвижно и променя и движи всички други неща.
към текста >>

19. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Втората степен разглежда един отделен процес във връзка с цялата вселена.
Като първа степен той счита света, както той е даден за сетивата с неговите вещества, неговите физически, химически и други сили. Той нарича елементарна природа, доколкото тя е разглеждана на тази степен. На втората степен човек разглежда света като цяло в неговите природни съотношения, как той подрежда своите неща според мярка, число, тегло, хармония и пр. Първата степен подрежда нещата едно до друго. Тя търси причините на същите в непосредствената околност на един процес. Втората степен разглежда един отделен процес във връзка с цялата вселена. Тя довежда до мисълта, че всяко нещо се намира под влиянието на всички останали неща в мировото цяло. Пред нея това мирово цяло се явява като една велика хармония, в която всяко отделно нещо е член. Агрипа нарича света разглеждан от тази гледна точка астрален или небесен. Третата степен на познанието е онази, при която чрез задълбочаване, чрез вглъбяване в себе си духът вижда непосредствено Духа, Първичното Същество на света. Тук Агрипа говори за духовно-душевния свят.
към текста >>

В своята книга върху винкелман, Гьоте рисува отношението на човека към природата с прекрасните изречения: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възликувала, като че е достигнала своята цел и би се възхитила на върха на своето собствено развитие и същество."
В своята книга върху винкелман, Гьоте рисува отношението на човека към природата с прекрасните изречения: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възликувала, като че е достигнала своята цел и би се възхитила на върха на своето собствено развитие и същество."
към текста >>

Тази е противоположността, която Парацелзий чувствува като Микрокосмос /човекът/ и Макрокосмос /вселената/.
Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество. Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка. И ако това е едно противоречие, тогава човекът трябва да бъде наречен една станало живо противоречие. Човекът е светът по свой собствен начин. Той е същото нещо, което е и светът; но той е такъв като повторение, като отделно същество. Тази е противоположността, която Парацелзий чувствува като Микрокосмос /човекът/ и Макрокосмос /вселената/. За него човекът е светът в малък размер. Това, което позволява на човека да вижда така своето отношение към света, е неговият дух. Този дух се явява свързан с едно отделно същество, с един отделен организъм. По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената. Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части.
към текста >>

По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената.
Той е същото нещо, което е и светът; но той е такъв като повторение, като отделно същество. Тази е противоположността, която Парацелзий чувствува като Микрокосмос /човекът/ и Макрокосмос /вселената/. За него човекът е светът в малък размер. Това, което позволява на човека да вижда така своето отношение към света, е неговият дух. Този дух се явява свързан с едно отделно същество, с един отделен организъм. По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената. Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части. Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм. Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм. Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа.
към текста >>

Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа.
По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената. Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части. Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм. Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм. Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа. Духът, който ни води до висшето познание, като ни доставя знанието, и прави това знание да се новороди на по-висока степен, има първо за нас хората като последствие, че ни скрива нашата собствена връзка с Цялото. Така за Парацелзий човешката природа се разделя първо но три члена: нашата сетивно-телесна природа, нашият организъм, който ни се явява като едно природно същество между други природни същества и е точно такъв, както и другите природни същества; нашата скрита природа, която е едно звено във веригата на целия свят, която следователно не е затворена вътре в нашия организъм, а изпраща и приема силови действия от цялата вселена; и най-висшата природа на човека; нашият дух, който се проявява само по духовен начин. Парацелзий нарича първия член на човешката природа елементарно тяло; вторият член той нарича етерно-небесно или "астрално тяло", а третия член душа.
към текста >>

Така за Парацелзий човешката природа се разделя първо но три члена: нашата сетивно-телесна природа, нашият организъм, който ни се явява като едно природно същество между други природни същества и е точно такъв, както и другите природни същества; нашата скрита природа, която е едно звено във веригата на целия свят, която следователно не е затворена вътре в нашия организъм, а изпраща и приема силови действия от цялата вселена; и най-висшата природа на човека; нашият дух, който се проявява само по духовен начин.
Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм. Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм. Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа. Духът, който ни води до висшето познание, като ни доставя знанието, и прави това знание да се новороди на по-висока степен, има първо за нас хората като последствие, че ни скрива нашата собствена връзка с Цялото. Така за Парацелзий човешката природа се разделя първо но три члена: нашата сетивно-телесна природа, нашият организъм, който ни се явява като едно природно същество между други природни същества и е точно такъв, както и другите природни същества; нашата скрита природа, която е едно звено във веригата на целия свят, която следователно не е затворена вътре в нашия организъм, а изпраща и приема силови действия от цялата вселена; и най-висшата природа на човека; нашият дух, който се проявява само по духовен начин. Парацелзий нарича първия член на човешката природа елементарно тяло; вторият член той нарича етерно-небесно или "астрално тяло", а третия член душа.
към текста >>

20. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената.
В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието. За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената. Обаче за тях звездите бяха същества имащи съвършена природа, движението на тези звезди се извършваше в кръг, защото кръгът е образ на съвършенството. В това, което звездите показваха на човешките сетива, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно. Друг език говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг език му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството. Николай от Куес си беше съставил вече други мисли. Чрез Коперник за хората на Земята се превърна в едно небесно тяло подобно на другите небесни тела, една звезда, която се движи както другите звезди.
към текста >>

Сетивата бяха завладели пространствената вселена; духът не може вече да бъде намерен в пространството.
В предишните столетия размишляващият човешки дух стоеше пред един друг свят от факти. Сега му беше поставена една нова задача. Сега вече не само нещата на тази Земя можеха да изразят своята същност от вътрешността на човека. Тази вътрешност трябваше да обгърне духа на един сетивен свят, който навсякъде изпълва мировото пространство по същия начин. Пред една такава задача стоеше мислителят от Нол, Филотео Джордано Бруно /1548-1600 г./. Сетивата бяха завладели пространствената вселена; духът не може вече да бъде намерен в пространството. Така човекът бе заставен отвън да търси отсега нататък духа там, където го бяха търсили из дълбоките вътрешни изживявания блестящите мислители, които разгледахме в предидущото изложение. Тези мислители черпят от себе си един светоглед, към който са принудени по-късно хората от напредналата естествена наука. Слънцето на идеите, което по-късно трябва да огрее една нова естествена наука, при тях стои още под хоризонта; обаче неговата светлина се явява вече като едно зазоряване в една епоха, когато мислите на хората върху самата природа се намираха още в нощната тъмнина.
към текста >>

"Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа.
Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа. Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен. В действителност той не е изживял в себе си Духа, поради което си го представя подобен на човешката душа, в която форма единствено го е познал. Когато говори за дух, той го схваща именно по този начин. "Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа. "Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено. Защото духът се намира във всички неща и не съществува и най-малкото тяло, което да не съдържа една такава част в себе си и да не бъде оживено от нея."
към текста >>

21. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За този, който се чувствува така в Цялото, престава да съществува всяка отделеност между него и едно друго същество; той не се чувства вече като отделен индивид; Напротив, всичко, което е у него, той го чувства като част от света, а своята истинска същност той чувства като тази вселена.
За този, който се чувствува така в Цялото, престава да съществува всяка отделеност между него и едно друго същество; той не се чувства вече като отделен индивид; Напротив, всичко, което е у него, той го чувства като част от света, а своята истинска същност той чувства като тази вселена. "Вселената не те държи; ти самият си вселената, която в тебе и с тебе те държи така здраво като пленник." "Човекът не притежава съвършеното блаженство: Докато единството не е погълнало различността." "Човекът е всички неща: Ако нещо му липсва, той наистина сам не познава своето богатство."
към текста >>

"Вселената не те държи; ти самият си вселената, която в тебе и с тебе те държи така здраво като пленник." "Човекът не притежава съвършеното блаженство: Докато единството не е погълнало различността." "Човекът е всички неща: Ако нещо му липсва, той наистина сам не познава своето богатство."
За този, който се чувствува така в Цялото, престава да съществува всяка отделеност между него и едно друго същество; той не се чувства вече като отделен индивид; Напротив, всичко, което е у него, той го чувства като част от света, а своята истинска същност той чувства като тази вселена. "Вселената не те държи; ти самият си вселената, която в тебе и с тебе те държи така здраво като пленник." "Човекът не притежава съвършеното блаженство: Докато единството не е погълнало различността." "Човекът е всички неща: Ако нещо му липсва, той наистина сам не познава своето богатство."
към текста >>

Мисълта за един божествен всемирен Дух, който би могъл да бъде и да съществува над и наред с нещата на вселената, изчезва като една оборена представа.
От такова едно гледище човекът познава своето значение и значението на нещата в царството на вечната необходимост. Всемирната природа му се явява непосредствено като божествен Дух. Мисълта за един божествен всемирен Дух, който би могъл да бъде и да съществува над и наред с нещата на вселената, изчезва като една оборена представа. Този всемирен Дух се явява така разлят в нещата, така станал едно с нещата, че ние не бихме искали вече да си го представим, щом от него бихме отнели една единствена частица. "Не съществува нищо, освен аз и ти; и ако не сме двама: Бог не е вече Бог и небето се сгромолясва."
към текста >>

22. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена.
Защото в него трябва да има сили, които чисто природният живот не при вежда в развитие. И той може да премине неизползуван, ако тези сили останат необработени. Да се разкрият тези сили и човек да направи себе си подобен на Божественото: Тази е била задачата на Мистериите. Това си поставя като задача и гръцкият мъдрец. Така разбираме изказването на Платон, че „който стигне в долния свят непосветен и непречистен, той лежи в тинята, а пречистеният и посветеният, когато стигне там, живее при Боговете". Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена. Всичко, което човек предприема, за да събуди в себе си Божественото, той го върши за да повдигне стойността на съществуванието на света. Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света.
към текста >>

Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало.
Да се разкрият тези сили и човек да направи себе си подобен на Божественото: Тази е била задачата на Мистериите. Това си поставя като задача и гръцкият мъдрец. Така разбираме изказването на Платон, че „който стигне в долния свят непосветен и непречистен, той лежи в тинята, а пречистеният и посветеният, когато стигне там, живее при Боговете". Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена. Всичко, което човек предприема, за да събуди в себе си Божественото, той го върши за да повдигне стойността на съществуванието на света. Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
към текста >>

23. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

„И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия.
към текста >>

24. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>

Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената.
Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа. Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената. Словото Божие, Логосът се превръща в душевно събитие. Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя. Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното.
към текста >>

25. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
Един съществен въпрос е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях? Но не по този начин трябва да се гледа на въпроса. За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере. Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
към текста >>

Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука.
Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам.
към текста >>

В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията.
В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията.
към текста >>

26. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Всъщност човешкото физическо тяло е само една част от Земята, а в по-широк смисъл, част от цялата физическа Вселена.
За да приема една или друга храна, физическото тяло се обръща към външния свят, с който то е от едно естество; така стоят нещата и с астралното тяло. Нека си представим едно човешко физическо тяло, което е откъснато от обкръжаващия го свят. То би трябвало да загине, физическото тяло не може да съществува без цялото си физическо обкръжение. Да, за да съществуват човешките физически тела, цялата Земя трябва да бъде тъкмо такава, каквато е. Всъщност човешкото физическо тяло е само една част от Земята, а в по-широк смисъл, част от цялата физическа Вселена. Така например се отнася и пръстът на ръката спрямо цялото тяло. Отделим ли го от ръката, той престава да бъде такъв. Той умира. Това би се случило и с човешкото тяло, ако бъде откъснато от онова друго тяло, от което то е само една част; от жизнените условия, които Земята му предлага. Ако го издигнем няколко километра над земната повърхност то загива, както умира и откъснатият от ръката пръст.
към текста >>

Представа за тези преходни степени ние ще получим най-вече ако проследим от свръхсетивна гледна точка развитието на Вселената и свързаната с него еволюция на човека.
Това, което става с човека от раждането до смъртта и после отново до следващото раждане, се повтаря. Човек винаги се връща на Земята, но не и преди плодът от физическия живот да е узрял в духовния свят. И все пак не съществува едно непрекъснато повторение без начало и край; от определени форми на съществувание човек преминава в такива, каквито описваме сега, докато в бъдеще той ще премине към съвсем други форми на съществувание. Представа за тези преходни степени ние ще получим най-вече ако проследим от свръхсетивна гледна точка развитието на Вселената и свързаната с него еволюция на човека. Естествено, за сетивното наблюдение процесите между смъртта и новото раждане са много по-скрити, отколкото духовните причини, лежащи в основата на
към текста >>

27. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

във мене действа цялата вселена.
във мене действа цялата вселена.
към текста >>

28. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената.
Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време. Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е. отдавали са определено значение на запазването на физическото тяло.
към текста >>

29. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена.
По друг начин, но все пак със същия импулс се стремеше Хердер /1744-1803 г./ да стигне до един образ на света. Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване.
към текста >>

Той търси, така да се каже, плана на тази вселена.
По друг начин, но все пак със същия импулс се стремеше Хердер /1744-1803 г./ да стигне до един образ на света. Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване. Това, което Хердер излага в своето съчинение "Идеи върху една философия на историята на човечеството", е един обширен образ на тази мисъл за света.
към текста >>

Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа.
По друг начин, но все пак със същия импулс се стремеше Хердер /1744-1803 г./ да стигне до един образ на света. Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване. Това, което Хердер излага в своето съчинение "Идеи върху една философия на историята на човечеството", е един обширен образ на тази мисъл за света. То представлява опит, да се мисли образът на природата в хармония с образа на духа така, че в този образ на природата да се намери също едно място за себесъзнателната човешка душа. Не трябва да изпускаме изпредвид, как в светогледа на Хердер се показва борбата, която иска да се обясни едновременно с по-новия естественонаучен начин на мислене и с изискванията на себесъзнателната душа.
към текста >>

Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване.
Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване. Това, което Хердер излага в своето съчинение "Идеи върху една философия на историята на човечеството", е един обширен образ на тази мисъл за света. То представлява опит, да се мисли образът на природата в хармония с образа на духа така, че в този образ на природата да се намери също едно място за себесъзнателната човешка душа. Не трябва да изпускаме изпредвид, как в светогледа на Хердер се показва борбата, която иска да се обясни едновременно с по-новия естественонаучен начин на мислене и с изискванията на себесъзнателната душа. Хердер стоеше пред изискванията на светогледа на новото време, както Аристотел стоеше пред гръцките. Как двамата трябваше да се отнасят по различен начин към дадения им от тяхната епоха образ на природата, това дава характерното оцветение на техните възгледи.
към текста >>

30. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън.
В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия. Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението. Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън.
към текста >>

Царството на необходимостта в смисъл на Спиноза е за Кант едно царство на вътрешна човешка закономерност; за Гьоте то е самата вселена и човекът, с цялото негово мислене чувстване и воление и действие е едно звено в тази верига от необходимости.
Царството на необходимостта в смисъл на Спиноза е за Кант едно царство на вътрешна човешка закономерност; за Гьоте то е самата вселена и човекът, с цялото негово мислене чувстване и воление и действие е едно звено в тази верига от необходимости. Вътре в това царство съществуваха само една закономерност, а природната и моралната закономерност са двете страни на същността на тази закономерност. "Слънцето грее над злото и доброто; и на престъпника и на най-добрия светят луната и звездите". Гьоте оставя всичко да произхожда от един корен, от вечните движещи сили на природата: Неорганичните, органичните същеста, човека с всички резултати на неговия дух: С неговото познание, с неговата моралност, с неговото изкуство.
към текста >>

Би правил в кръг вселената да се върти на пръст!
Би правил в кръг вселената да се върти на пръст!
към текста >>

На Гьоте е присъщо един строго единен светоглед; той иска да добие една гледна точка, от която цялата вселена да разкрие своята закономерност, "от керемидата, която пада от покрива, до блестящата светкавица на духа, която възниква в тебе и която ти предаваш".
На Гьоте е присъщо един строго единен светоглед; той иска да добие една гледна точка, от която цялата вселена да разкрие своята закономерност, "от керемидата, която пада от покрива, до блестящата светкавица на духа, която възниква в тебе и която ти предаваш". Защото "всички действия, от каквито и естество да са те, които забелязваме в опитността, са свързани по-най-постоянен начин, преминават едни в други". "Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение.
към текста >>

Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
към текста >>

31. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>

В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>

"Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така".
Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото. За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа. "Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така". Ето защо остроумните думи, които Шлайермахер е казал върху същността на безсмъртието, имат въпреки това в себе си нещо неопределено: "Целта и характерът на един религиозен живот не е онова безсмъртие вън от времето и зад времето, или напротив само след това време, но въпреки това във времето, а безсмъртието, което можем да имаме още непосредствено в този временен живот и което една задача, в решението на която ние винаги сме обхванати. Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията". Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество.
към текста >>

Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество". Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
към текста >>

Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание.
Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително. Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си. Напротив Хегел прави човека деен сътрудник на мировия процес, на който без него би му липсвал върхът.
към текста >>

Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога?
към текста >>

32. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението.
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
към текста >>

33. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Човешката душа трябва да се чувства развиваща се и съществуваща като във вселената на духа.
С това изглежда, че всеки материализъм е победен. Самата материя се явява като едно откровение, като една изява на духа. Човешката душа трябва да се чувства развиваща се и съществуваща като във вселената на духа.
към текста >>

Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората. Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология. Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение.
към текста >>

Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин.
С тяхното природопознание при тях се свързваха дълбоките етически мотиви. Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

34. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Разпростряно върху цялата вселена това означава, че най-добре изпълнява своята задача онова обяснение на природата, което показва, как на по-ранните степени на нейното развитие природата се подготвя да създаде по-късните, и, на върху, самия човек.
Под влиянието на такива представи великият светогледен въпрос за отношението на човека към самия него и към външния свят стана задача, да се докаже по природонаучен път, кои са фактически пътищата и процесите, които в течение на развитието са довели до образуването на човека. С това се промени гледната точка, от която хората търсиха да обяснят природните явления. Докато във всеки организъм, а с това също и в човека хората виждаха един осъществен целесъобразен строежен план, те трябваше да вземат предвид тази цел при обяснението на съществата. Трябваше именно да се вземе под внимание, че в ембриона съществува като заложба по-късният организъм. Разпростряно върху цялата вселена това означава, че най-добре изпълнява своята задача онова обяснение на природата, което показва, как на по-ранните степени на нейното развитие природата се подготвя да създаде по-късните, и, на върху, самия човек.
към текста >>

35. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Само че това движение не ни е донесено чрез трептящите частици на въздуха, а чрез трептенията на етера, това тънко вещество, което изпълва със своите вълни цялата вселена.
Тези трептения се разпространяват, стигат до нашето ухо; на нас ни се предава едно усещане на тон, на звук. Физикът изследва законите, според които вън се движат частиците на телата, през време когато ние чуваме тези или онези звуци. Казва се, че субективното усещане на звука почива на обективното движение на частиците на телата. Подобни отношения вижда физикът и във връзка със светлините усещания. Светлината също почива на движението. Само че това движение не ни е донесено чрез трептящите частици на въздуха, а чрез трептенията на етера, това тънко вещество, което изпълва със своите вълни цялата вселена. Чрез всяко самосветещо тяло етерът е приведен във вълнообразни трептения, които стигат до ретината на нашето око и възбуждат зрителния нерв, който след това предизвиква в нас усещането за светлина. Това, което в нашия образ на света ни се представя като светлина и цвят, вън в пространството то е движение. Шлайден изразява този възглед с думите: "Светлината вън от нас в природата е движение на етера, едно движение може да бъде бавно или бързо, да има тази или онази посока, обаче явно е, че няма никакъв смисъл да говорим за едно светло или тъмно, за едно зелено или червено движение; накратко казано: - Вън от нас, усещащите същество, няма никакво светло и тъмно, никакви цветове".
към текста >>

36. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Вселената, гледана отвън, е телесният Космос; гледана от вътре, тя е всемирен Дух, най-съвършената личност, Бог.
Тази представа прерасна във фантазия на Фехнер в убеждението: Всичко телесно е същевременно духовно. И най-малката материална частица е одушевена. И когато материалните части се сглобяват и образуват по-съвършени материални тела, този процес е нещо гледано само отвън; на него отговаря един вътрешен процес, кой то би се представил като съчетаване на отделни души в по-съвършени общи души, ако бихме искали да го наблюдаваме. Ако някой би бил в състояние да гледа от вътре телесното оживление върху нашата Земя с живеещите върху нея растения, с движещите се насам и нататък животни и хора, всичко това би му се представило като душа на Земята. И същото би било при цялата слънчева система, даже при целия свят. Вселената, гледана отвън, е телесният Космос; гледана от вътре, тя е всемирен Дух, най-съвършената личност, Бог.
към текста >>

37. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем".
В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето. В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година. Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите. Наистина тя не ще упражнява това влияние върху установяването на фактите по отделно: Тук те единствено трябва да се насочва според самите факти; а влиянието на волята ще се упражнява върху схващането и тълкуването на действителността в нейната цялост. Ако научното познание би стигнало до края на нещата, тогава ние бихме искали да живеем единствено чрез науката. Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем".
към текста >>

Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши.
И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>

При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената.
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън. В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената. Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея? И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв.
към текста >>

38. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>

39. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена.
Още при първия университетски курс от септември 1920 година стана явно намерението на Р. Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област. В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена. Човекът трябваше да може да осъзнае отново, че той е точката, в която ще се срещнат два свята: този на духа и този на тялото. Това цялостно виждане на човека беше истинският основен камък, върху който се издигаше университетът на Гьотеанума. Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности. Човекът беше поставен в центъра на всяко изследване, на неговото истинско място, което пристрастията на съвременната цивилизация и създадените от нея прегради го бяха накарали да изгуби. Той осъзнаваше също, че му беше невъзможно да осъществи своето вътрешно равновесие освен в тази централна точка намираща се в самия него.
към текста >>

Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим. Защото човекът е призван именно към тази синтеза, възстановена по свободна воля. И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е единствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка. Там в тази "централната ядка", както я нарича Рудолф Щайнер, могат да се съобщават помежду си всички форми на неговата дейност, всички сили на неговото същество и той се чувствува отговорен за всички тях. Учението на Антропософията си поставя следователно задачата, ту да подсили централното съзнание, ту да докаже взаимната зависимост на всички елементи, които се стичат в този център. Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
към текста >>

Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази последната едно троично устройство.
Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази последната едно троично устройство. От много години Р. Щайнер подчертава в цяло то си учение това троично устройство. Той доказва, че това троично устройство съществува и в трите съставни главни части на човешкото същество: тяло, душа и дух. И по отношение на творенията, които се излъчват от човека като отражение на неговата собствена природа, той изтъква, че ако не се държи сметка за тази троична природа, не може да се построи нищо уравновесено. Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество практически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се предлагат в изобилие.
към текста >>

40. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

В миналото философията не е била една ограничена наука, а една вселена от познания, която можеше да запознае човека със съвкупността на действителностите на съществуването.
В миналото философията не е била една ограничена наука, а една вселена от познания, която можеше да запознае човека със съвкупността на действителностите на съществуването. Тя е била едно универсално познание и всички науки, които изработваме днес, са се родили фактически от нейната субстанция, тази субстанция тя е притежавала по време на гърците. От друга страна, начиная от модерните времена насам съществува една отделна специализирана философия, която се движи вътре в определен сбор от идеи. Само че установило се е едно странно положение, което иска, защото тази философия, от която са родени всички наши науки, да бъде сега принудена да оправдае своето съществувание спрямо тези науки.
към текста >>

Но откакто хората са започнали да чувстват нуждата да считат човешкото същество като член, като част на Космоса, на Вселената.
Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание. Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло. Но откакто хората са започнали да чувстват нуждата да считат човешкото същество като член, като част на Космоса, на Вселената.
към текста >>

Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието.
Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>

Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена.
Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>

В далечни, минали епохи хората наистина можеха, в тяхното вътрешно виждане, да познаят отново във Вселената, в Космоса това, което съставляваше също и живота на тяхната душа, без това да се приписва както днес поради неразбиране на някакъв антропоморфизъм.
В далечни, минали епохи хората наистина можеха, в тяхното вътрешно виждане, да познаят отново във Вселената, в Космоса това, което съставляваше също и живота на тяхната душа, без това да се приписва както днес поради неразбиране на някакъв антропоморфизъм. Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта, която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание. Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология. Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта.
към текста >>

Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта.
Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта, която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание. Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология. Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта. Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта. Тя не включва в себе си, както правеше това космологията на древните, духовния живот, живота на душата, а само това, което може да бъде възприемано от сетивата, сетивния свят. Човекът може да намери в нея своето физическо същество, но не своя вътрешен живот, живота на своята душа.
към текста >>

Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм. Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса. Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
към текста >>

За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник.
Модерната космология е само едно построение, една скеля, която свързва помежду им данните на физическия, сетивен свят. Тя не може да съдържа в себе си вътрешния живот на човека, защото няма никакъв поглед за астралния свят. За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник. Без познаването, без образа на астралния човек не е възможно да намерим отново образа на една духовна вселена, на една космическа душа. Когато отново ще добием това познание на астралния човек, ще имаме отново възможността за една космология, която съдържа същевременно образа на Космоса и този на човешкото същество.
към текста >>

Без познаването, без образа на астралния човек не е възможно да намерим отново образа на една духовна вселена, на една космическа душа.
Модерната космология е само едно построение, една скеля, която свързва помежду им данните на физическия, сетивен свят. Тя не може да съдържа в себе си вътрешния живот на човека, защото няма никакъв поглед за астралния свят. За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник. Без познаването, без образа на астралния човек не е възможно да намерим отново образа на една духовна вселена, на една космическа душа. Когато отново ще добием това познание на астралния човек, ще имаме отново възможността за една космология, която съдържа същевременно образа на Космоса и този на човешкото същество.
към текста >>

41. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса. Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>

Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически.
Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>

42. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система.
към текста >>

Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди.
Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди. Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание.
към текста >>

43. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>

Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>

Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>

Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества. На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция. Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм.
към текста >>

Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм.
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа. Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм. Ние имаме съзнание за тази вселена чрез дейността на нашия дух и на нашата душа, а не само чрез идеите. Но ако това съзнание не стига до земния живот, това е защото, когато спим, физическият и етерен организми не се развиват; те са завършени и ние няма нужда да работим активно върху тях. Ние имаме опитност за него при условията, които описах вчера.
към текста >>

Ние имаме съзнание за тази вселена чрез дейността на нашия дух и на нашата душа, а не само чрез идеите.
През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа. Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм. Ние имаме съзнание за тази вселена чрез дейността на нашия дух и на нашата душа, а не само чрез идеите. Но ако това съзнание не стига до земния живот, това е защото, когато спим, физическият и етерен организми не се развиват; те са завършени и ние няма нужда да работим активно върху тях. Ние имаме опитност за него при условията, които описах вчера.
към текста >>

През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>

Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>

Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>

За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
към текста >>

Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма.
към текста >>

Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>

Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>

В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена. Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва. Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос. Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>

Действителната субстанция на човешката вселена е изчезнала за душата в нея и около нея.
Действителната субстанция на човешката вселена е изчезнала за душата в нея и около нея. Малко време след това изчезване се произвежда на Земята зачатието. Сега сгъстено, физическото тяло ще бъде поето в грижите на духовната вселена, която преследва неговото изграждане във връзка с наследственото течение.
към текста >>

Сега сгъстено, физическото тяло ще бъде поето в грижите на духовната вселена, която преследва неговото изграждане във връзка с наследственото течение.
Действителната субстанция на човешката вселена е изчезнала за душата в нея и около нея. Малко време след това изчезване се произвежда на Земята зачатието. Сега сгъстено, физическото тяло ще бъде поето в грижите на духовната вселена, която преследва неговото изграждане във връзка с наследственото течение.
към текста >>

Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието. Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм.
към текста >>

Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието. Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм. В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>

44. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света. В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос. Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага.
към текста >>

Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света. В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос. Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз.
към текста >>

Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална.
Този космически живот се съединява ритмично с ритмираните пулсации на нашето морално съждение. Човешкото същество вдишва Космоса в неговата невинност; то издишва към него всичко онова, което съставлява неговата морална стойност. И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка.
към текста >>

Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална.
Човешкото същество вдишва Космоса в неговата невинност; то издишва към него всичко онова, което съставлява неговата морална стойност. И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>

Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела.
И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>

Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно.
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно. Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология.
към текста >>

45. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

1. Антропософията е един път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до Духовното във Вселената.
1. Антропософията е един път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до Духовното във Вселената. Тя се явява в човека като една нужда на сърцето и на чувството. Тя трябва да намери своето оправдание в това, че може да задоволи тази нужда. Само онзи може да признае Антропософията, който намира в нея това, което той трябва да търси от своето сърце. Ето защо антропософи могат да бъдат само хора, които чувствуват определени въпроси относно човешкото същество и относно света като една жизнена необходимост така, както човек чувствува глад и жажда.
към текста >>

46. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача. По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите. По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
към текста >>

Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>

47. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
Ариманическите същества се обръщат против тази насока на развитието, те искат да попречат на нейното осъществяване. Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос. При един такъв живот човекът би изгубил Христа. За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в Божествено-духовното, когато в неговата Същност това Божествено-духовно още създаваше Космоса. Ако днес ние бихме говорили така, че нашите мисли да могат да бъдат и мисли на Христа, ние бихме противопоставили на ариманическите същества нещо, което би ни предпазило да паднем под тяхната власт.
към текста >>

Да разберем смисъла на Михаеловата мисия във вселената, в космоса, това значи да можем да говорим така.
Да разберем смисъла на Михаеловата мисия във вселената, в космоса, това значи да можем да говорим така. Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса.
към текста >>

48. 23. Принципи 112-114 GA_26 Мистерията на Михаил

Чрез произведението, когато във вселената като физическо явление божественото не се намира вече вътре в това явление, а се намират само неговите форми.
112. Божествено-духовното се проявява в космоса по-различен начин в следните етапи 1. Чрез своята първична същност; 2. Чрез откровението /изявата/ на тази същност; 3. Чрез своето действие, когато същността се оттегля от откровението; 4. Чрез произведението, когато във вселената като физическо явление божественото не се намира вече вътре в това явление, а се намират само неговите форми.
към текста >>

49. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>

Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>

Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
към текста >>

50. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие.
Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувствуват природата и човека като едно цяло. Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята.
към текста >>

В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора.
Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувствуват природата и човека като едно цяло. Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа.
към текста >>

51. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Но животните са поставени на Земята от вселената.
Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини". Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот. Но животните са поставени на Земята от вселената. Те вземат участие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
към текста >>

52. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Тази Любов се различава от тях през Вселената.
По друг начин стоят в света ариманическите същества. Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало. Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество. И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл. Тази Любов се различава от тях през Вселената.
към текста >>

53. 48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса? GA_26 Мистерията на Михаил

В пълното разграждане на себесъзнанието в епохата на Съзнателната душа хората са свикнали да насочват погледа си към пространствената големина на Вселената и да считат Земята като една прашинка, която е незначителна по отношение на физико-пространствената Вселена.
Човекът, който е получил от Земята силите за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да прозре нейната същност. В пълното разграждане на себесъзнанието в епохата на Съзнателната душа хората са свикнали да насочват погледа си към пространствената големина на Вселената и да считат Земята като една прашинка, която е незначителна по отношение на физико-пространствената Вселена.
към текста >>

54. 49. Принципи 153-155 GA_26 Мистерията на Михаил

153. В началото на епохата на Съзнателната душа хората свикнаха да насочват своя поглед към величието на Вселената и да чувствуват преди всичко нея.
153. В началото на епохата на Съзнателната душа хората свикнаха да насочват своя поглед към величието на Вселената и да чувствуват преди всичко нея. Ето защо те наричат Земята една прашинка сред тази Все лена, която физически се явява в такива величествени и мощни размери.
към текста >>

55. 50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания GA_26 Мистерията на Михаил

Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото. Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена. В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>

Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие.
Мъртвия образ: обаче този мъртъв образ е резултат на дейността на най-великия художник, самият космос. Вярно е, че образът е напуснат от живота. Ако не би го напуснал животът, Азът не би могъл да се разгърне. Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие.
към текста >>

56. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

Астралното се разлива от окръжността на Вселената.
На това слънчево естество в човешкото астрално тяло се дължи, че човекът може да приеме духовното, което лъчезари в земното, за образуването на себесъзнанието. Астралното се разлива от окръжността на Вселената. То действува или като такова, което се влива в настоящото време, или като такова, което се е вливало в пра-древни времена и е било запазено. -Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център. Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от един център. Земята като звезда импулсира от своя център човешкия Аз. Всяка звезда излъчва от своя център сили, от които бива оформен Азът на някое същество.
към текста >>

57. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята.
И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават. Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления. За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>

И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
към текста >>

58. 4. За същността на усещащия организъм GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>

59. 5. Растение, животно и човек GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм.
Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци.
към текста >>

60. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше. В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна.
към текста >>

Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше. В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна. Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
към текста >>

Атомистическата концепция за вселената прави настоящия момент да изглежда като определена комбинация от най-малки същности.
Ницшевите идеи за „вечното възвръщане“ и за „свръхчовека“ ме занимаваха дълго време. Защото в тях се отразява това, което е трябвало да преживее относно развитието на човечеството и същността на човека една личност, която бива задържана да не осъзнае духовния свят от бетонираните идеи на естествознанието от края на деветнадесети век. Ницше вижда еволюцията на човечеството така, че според него случващото се в даден момент вече се е случвало безброй пъти под същата форма и ще се случва безброй пъти в бъдещето. Атомистическата концепция за вселената прави настоящия момент да изглежда като определена комбинация от най-малки същности. След нея трябва да следва друга, а след нея още една и когато всички възможни комбинации бъдат изчерпани, отново трябва да се появи първоначалната.
към текста >>

Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията. Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението. Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока. По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта. Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота. Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>

Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота.
Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението. Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока. По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта. Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота. Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>

Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията!
По-нататък в статията ми се казва: „...ако направим предпоставката, че с материалните частици и силовите елементи е възможен ограничен брой комбинации, тогава имаме Ницшевата идея за „възвръщане на същото“. Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията! Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
към текста >>

61. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената.
Преди това издаваше „Немски литературен вестник“. Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената. Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието. Следователно филологът не може да постъпи другояче освен да се опита да придобие универсално познание. Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от живота.
към текста >>

62. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Но при такова подражаващо познание човекът не е в състояние да осъзнае у себе си това същество, което му дава, като на напълно самоосъзната индивидуалност, вътрешно преживяване за това, че той стои твърдо във вселената.
С такова преживяващо познание е несъвместима никоя форма на теория на познанието, която ограничава знанието на човека до определена област и поставя „отвъд“ нея „първоосновите“, „нещата сами по себе си“ като недостъпни за човешкото знание. Всяко „недостъпно“ нещо беше такова за мен само „първоначално“ и то може да остане недостъпно само дотогава, докогато човекът не развие същественото във вътрешното си същество, което е сродно с преди неизвестното и следователно може да израсне заедно с него в преживяващото познание. Тази способност на човека да прониква във всеки вид битие за мен се превърна в нещо, което трябва да признае този, който желае да види в правилната светлина положението на човека в света. На този, който не може да стигне до това признание, познанието няма да даде нещо наистина принадлежащо към света, а само безразлично към света копие на някоя част от мировото съдържание. Но при такова подражаващо познание човекът не е в състояние да осъзнае у себе си това същество, което му дава, като на напълно самоосъзната индивидуалност, вътрешно преживяване за това, че той стои твърдо във вселената.
към текста >>

63. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е.
За развитието на здрава и силна воля е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава воля има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло. От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период. В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса. Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>

64. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

" Но когато веднъж сме разбрали, че еволюция на земята и вселената са само другата страна на еволюцията на човечеството, повече няма да се съмняваме, че душата тъкмо на тези истини се изгражда от любовта.
Предполагам може да се каже "Как така любовта трябва да бъде внасяна в едно описание на еволюцията на земята? " Но когато веднъж сме разбрали, че еволюция на земята и вселената са само другата страна на еволюцията на човечеството, повече няма да се съмняваме, че душата тъкмо на тези истини се изгражда от любовта.
към текста >>

65. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Само духът в човека е този, който може да подходи към духа във вселената.
Началото на всяка истинска медитация лежи в развиването на подобна нагласа. Този, който е неспособен да обикне такава нагласа на душата, напразно ще прилага правилата за постигане на познание за духовния свят. Защото в тази нагласа духовното, лежащо в дълбините на човешката душа, се извиква в съзнанието. Чрез това човек се съединява със собственото си духовно същество; и само този е съюзът, в който той може да намери духовното в света. Само духът в човека е този, който може да подходи към духа във вселената. Ако дейните членове в Обществото могат да се доберат до тези дълбоки моменти на чувстване, тогава, когато другите дойдат при тях за съвет, те ще открият в себе си една нараснала сила да получат това, от кое то техния събрат наистина се нуждае. Често за човек е трудно да обясни ясно това, което дълбоко раздвижва неговата душа. Твърде лесно е той като запитан да не "чуе" истинските нужди на питащия. И вторият съвсем правилно ще почувства, че в края на краищата той не е получил отговора, който е желал. Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия.
към текста >>

66. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

Желаещите да бъдат дейни членове трябва съзнателно да станат посредници между това, което питащата човешка душа чувства като загадки на Човека и Вселената и това, което има да изложи познанието на Посветения, когато чрез съдбата на хората очертава един преминал свят, и когато чрез душевното укрепване, се отваря възприятието за един духовен свят.
Желаещите да бъдат дейни членове трябва съзнателно да станат посредници между това, което питащата човешка душа чувства като загадки на Човека и Вселената и това, което има да изложи познанието на Посветения, когато чрез съдбата на хората очертава един преминал свят, и когато чрез душевното укрепване, се отваря възприятието за един духовен свят.
към текста >>

67. Съдържание GA_40 Стихове и медитации

Каквото във вселената живее
Каквото във вселената живее
към текста >>

68. Каквото във вселената живее GA_40 Стихове и медитации

Каквото във Вселената живее,
Каквото във Вселената живее,
към текста >>

69. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре?
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа.
към текста >>

70. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>

Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>

Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм.
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията.
към текста >>

71. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Новалис винаги има съзнанието, че фактически в съня душата става едно с Вселената и е храносмилана, за да може човек да си помогне по-нататък за физическия свят.
Следователно за Новалис сънят значи храносмилане на душата чрез тялото. Новалис винаги има съзнанието, че фактически в съня душата става едно с Вселената и е храносмилана, за да може човек да си помогне по-нататък за физическия свят.
към текста >>

72. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>

Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно.
И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък.
към текста >>

73. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Всичко, което е една монада, е същевременно едно огледало на вселената.
Обаче във всички неща, във всяко време и във всяко пространство е божественият Дух. Ето защо Джордано Бруно казва: Къде е Божественото? Във всеки камък, във всеки лист, навсякъде е Божественото, във всяка форма, обаче особено в съществата, които в съществуването имат определена самостоятелност. Такива същества, които чувствуват своята самостоятелност, той наричаше монади. За него една монада е това, което един вид плува и живее разкошно в морето на Божественото. Всичко, което е една монада, е същевременно едно огледало на вселената. Така си представяше Джордано Бруно всемирният Дух раздробен в множество монади а във всяка монада, която беше един самостоятелен дух, той чувствуваше нещо като едно огледало на вселената. Такава една монада е човешката душа и такива монади съществуват много. В самото човешко тяло съществуват множество монади, а не само една. Ето защо, когато според Джордано Бруно бихме казали истината върху човешкото тяло, ние не бихме виждали в него плътски устроеното човешко тяло, а една система от монади. Само че ние не виждаме точно тези монади, както при един рояк мушици не виждаме отделните мушици.
към текста >>

Така си представяше Джордано Бруно всемирният Дух раздробен в множество монади а във всяка монада, която беше един самостоятелен дух, той чувствуваше нещо като едно огледало на вселената.
Ето защо Джордано Бруно казва: Къде е Божественото? Във всеки камък, във всеки лист, навсякъде е Божественото, във всяка форма, обаче особено в съществата, които в съществуването имат определена самостоятелност. Такива същества, които чувствуват своята самостоятелност, той наричаше монади. За него една монада е това, което един вид плува и живее разкошно в морето на Божественото. Всичко, което е една монада, е същевременно едно огледало на вселената. Така си представяше Джордано Бруно всемирният Дух раздробен в множество монади а във всяка монада, която беше един самостоятелен дух, той чувствуваше нещо като едно огледало на вселената. Такава една монада е човешката душа и такива монади съществуват много. В самото човешко тяло съществуват множество монади, а не само една. Ето защо, когато според Джордано Бруно бихме казали истината върху човешкото тяло, ние не бихме виждали в него плътски устроеното човешко тяло, а една система от монади. Само че ние не виждаме точно тези монади, както при един рояк мушици не виждаме отделните мушици. Ако бихме виждали точно, ние бихме виждали човешкото тяло като една система от монади, а главната монада е човешката душа.
към текста >>

Защото всяка монада е призвана да приеме не само една форма, която познаваме тук, а всички форми, които са възможни във вселената.
Ако бихме виждали точно, ние бихме виждали човешкото тяло като една система от монади, а главната монада е човешката душа. За живота, който за човешката душа се ражда с раждането на човека, Джордано Бруно казва, той е такъв, че тогава другите монади, които принадлежат към душата, се събират и с това дават възможност главната монада, монадата на душата да има изживявания. Когато настъпва смъртта, главната монада отново освобождава свързаните с нея монади и те се разпръсват. раждането е събиране на множество монади около една главна монада. Смъртта за Джордано Бруно е отделянето на вторичните монади от една главна монада, за да може главната монада да приеме една друга форма. Защото всяка монада е призвана да приеме не само една форма, която познаваме тук, а всички форми, които са възможни във вселената. Джордано Бруно си представя едно преминаване през всички форми. С това той стои твърде близо до идеята за прераждането на човешката душа, идея породено в него само от ентусиазъм.
към текста >>

74. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>

Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>

А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис.
Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>

Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях.
Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях. Той е изразил това, което е ставало в езика на звездите. Ако например трябваше да се изрази, как Озирис се отнася към Изис, това можеше да се каже на народа само под формата на легенда екзотерично. Но за онези, които биваха въвеждани в посвещението, по-точното отношение е било изразявано чрез отношението на светлината, която излиза от Слънцето, отразена е от Луната, и която минава през чудните отношения от новолунието през четвъртините и стига до пълнолунието. В това египтяните с право са виждали нещо, което е било подобно на отношението на силата на Изис в човешката душа към Озирис. И след това от тези отношения на небето и техните форми е било взето това, което можем действително да считаме като първоначалните форми на писмеността.
към текста >>

Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес.
За такива и други подобни отношения египтяните са черпили съвет от звездната писменост. В Тот или Хермес те са виждали онзи дух, който според старите предания е направил най-старите записвания на мировата мъдрост и който е съставил физическите букви според това, което е получил като вдъхновение от звездната писменост. Той е научил хората да обработват земята, научил ги е на геометрията, изкуството да мерят земята научил ги е всичко, от което хората се нуждаят за физическия живот. Обаче всеки физически живот не е нищо друго освен тялото на един духовен живот. Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес. Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни.
към текста >>

75. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>

76. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас.
към текста >>

Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии.
към текста >>

Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената.
Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
към текста >>

Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
към текста >>

Ако бихме били в състояние, да видим, как движението се превръща в топлина, ние бихме могли да кажем: Назад и напред вселената би могла да бъде безкрайна, тя не би имала край.
Тук от самата физика ние имаме нещо, което можем да пренесем върху цялата астрономия. Ако бихме били в състояние, да видим, как движението се превръща в топлина, ние бихме могли да кажем: Назад и напред вселената би могла да бъде безкрайна, тя не би имала край. Обаче физиката ни показва от втория главен принцип на механическата теория на топлината, че материалните процеси във вселената се стремят към топлинната смърт. Можем да бъдем убедени: Ако не би било така трудно, ако не би било необходимо да имаме толкова много предварителни математически познания и да навлезем в трудни физически процеси, тогава днес би имало много повече хора, които да знаят нещо за топлинната смърт на Клаузиус, отколкото действително се случва.
към текста >>

Обаче физиката ни показва от втория главен принцип на механическата теория на топлината, че материалните процеси във вселената се стремят към топлинната смърт.
Тук от самата физика ние имаме нещо, което можем да пренесем върху цялата астрономия. Ако бихме били в състояние, да видим, как движението се превръща в топлина, ние бихме могли да кажем: Назад и напред вселената би могла да бъде безкрайна, тя не би имала край. Обаче физиката ни показва от втория главен принцип на механическата теория на топлината, че материалните процеси във вселената се стремят към топлинната смърт. Можем да бъдем убедени: Ако не би било така трудно, ако не би било необходимо да имаме толкова много предварителни математически познания и да навлезем в трудни физически процеси, тогава днес би имало много повече хора, които да знаят нещо за топлинната смърт на Клаузиус, отколкото действително се случва.
към текста >>

Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела.
към текста >>

Трябва да се пазим и да допускаме духът на дребнавостта да намери пътя чак до висините звездите, като покажем: Както разглеждането на мозъка не ни доведе до един духовно-душевен живот, а както този духовно-душевен живот отделя от чистите движения и може да ги надвиши, също така и разгадаването, наблюдението на външните движения и на външните закони нека да ни въведе в Духа на вселената.
Трябва да се пазим и да допускаме духът на дребнавостта да намери пътя чак до висините звездите, като покажем: Както разглеждането на мозъка не ни доведе до един духовно-душевен живот, а както този духовно-душевен живот отделя от чистите движения и може да ги надвиши, също така и разгадаването, наблюдението на външните движения и на външните закони нека да ни въведе в Духа на вселената. Ето защо в известно отношение остава вярно това, което Шилер разбира когато казва на астрономите:
към текста >>

А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество.
Така мисли Шилер. Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството. То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената.
Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството. То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

77. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът.
Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател. Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни. Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества. Ние можем да говорим за човека като потомък на Боговете в същия смисъл, в който говорим за детето като потомък на своите родители. От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества.
към текста >>

78. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената.
Накрая, има един принцип в човека, за който не може да се говори като за тяло. Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>

79. ІІ. Мисията на Манихейството GA_92 Езотерична космология

Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
към текста >>

80. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>

Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>

81. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената.
1. Физическото тяло, видимо за нормалното око и познато на науката. Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената.
към текста >>

82. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. (В своите "Етики" Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

83. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>

84. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

"Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели. Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>

Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
С какво човешкият и планетарен живот се различава от живота на Логоса? Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред. И все пак има аналогии, които ни помагат да разберем или най-малкото да предскажем нещо за съзидателната сила на Логоса.
към текста >>

В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

85. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки "Аз" – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки "Аз" – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

86. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално.
Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално. Той не познава същностните закони, лежащи в основата на животинския живот на инстинкта и усещането, и на израстването на растенията. Той просто наблюдава техните физически проявления. Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция - то би било невидимо за нашето физическо око.
към текста >>

Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта - черепа. В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са "екстракти" на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>

87. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената.
Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха.
към текста >>

88. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>

89. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>

Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>

90. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса.
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома.
към текста >>

91. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената.
Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот.
към текста >>

По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
към текста >>

И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената.
Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра.
към текста >>

И това наистина загатва за великите закони на Вселената.
Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената. Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта. Дори в очарованието на играта адептите са знаели как да въведат великите космически закони, че играейки хората да имат поне един малък допир до мъдростта. За този, който поне знае да играе карти, настоящото му въплъщение не е съвсем напразно. Това са тайни как великите Адепти се намесват в колелото на съществуването. Ако някой каже на хората да се ръководят от великите космически закони, те не биха го правили.
към текста >>

92. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

А Космосът или Вселената на мъдростта предшестваше тази Вселена на любовта.
Във всяко езотерично учение нашият съвременен свят и всичко свързано с него се означава като Космос на любовта. А Космосът или Вселената на мъдростта предшестваше тази Вселена на любовта. Сега да погледнем това в един по-дълбок смисъл.
към текста >>

93. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената. Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.
към текста >>

Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии. Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили. Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
към текста >>

94. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената.
Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата си. Това е едно описание, макар само скицирано, на окултния път на познанието. Повече може да бъде дадено в окултните школи. Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път. Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената. След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз.
към текста >>

Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената.
Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената. След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз. И тогава той трябва да се научи да каже на малкия аз: – Аз не съм ти.
към текста >>

95. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина.
към текста >>

96. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер.
Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/.
към текста >>

Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
към текста >>

Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем.
към текста >>

Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
към текста >>

На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>

Харисън: "Трансцеденталната Вселена".
/*21/ – Виж във връзка с това подробното описание на Р. Щайнер в: "Окултното движение през 19-то столетие. За това изложение Р. Щайнер очевидно е използвал публикацията на англичанина С. Г. Харисън: "Трансцеденталната Вселена".
към текста >>

В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло". В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
към текста >>

Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>

бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
/*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр. бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
към текста >>

97. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената.
Накрая, има един принцип в човека, за който не може да се говори като за тяло. Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>

98. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
към текста >>

99. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>

Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>

100. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената.
Физическото тяло, видимо за нормалното око и познато на науката. Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената.
към текста >>

101. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждествяват себе си с тялото. (В своите “Етики” Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

102. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>

103. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

“Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели. Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. “Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>

Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред.
С какво човешкият и планетарен живот се различава от живота на Логоса? Този въпрос изглежда изисква полет в неизвестното, във вселена с друг ред. И все пак има аналогии, които ни помагат да разберем или най-малкото да предскажем нещо за съзидателната сила на Логоса.
към текста >>

В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

104. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки “Аз” – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки “Аз” – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

105. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално.
Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално. Той не познава същностните закони, лежащи в основата на животинския живот на инстинкта и усещането, и на израстването на растенията. Той просто наблюдава техните физически проявления. Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция то би било невидимо за нашето физическо око.
към текста >>

Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта черепа. В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са “екстракти” на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>

106. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>

107. Съдържание GA_99 Теософия на розенкройцерите

Дейността на астралното тяло в будно състояние и по време на сън, връзката му с физическия свят и с астралното море на Вселената.
Дейността на астралното тяло в будно състояние и по време на сън, връзката му с физическия свят и с астралното море на Вселената. Астралното тяло като строител на етерното тяло. Състояния, които преминава човек от тази страна на смъртта. Четирите области на Девакан.
към текста >>

108. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Техните рисунки са гротески и погрешни, но те съответстват на това, което в Духовната наука ние наричаме състояния на вселената.
което днес почти е непознато на човека. само човек, имащ особени медиумни заложби, може и сега да изживее това състояние на съзнанието, което някога са притежавали хората на Сатурн. Такива медиуми могат да изпадат в състояние, известно и на съвременните психолози. Бодърствуващото дневно съзнание и другите състояния на съзнанието при тях се оказват приспани те като че ли умират. Но когато, в последствие,спомняйки си за това състояние, понякога и приз това време, те рисуват или описват това, което там са почувствали, ние научаваме за един много особен опит, който в обкръжаващият ни живот не можем да имаме. Техните рисунки са гротески и погрешни, но те съответстват на това, което в Духовната наука ние наричаме състояния на вселената. Образите на тези рисунки често са напълно неправилни, но в тях има нещо, позволяващо да разберем, че съществата в това сумрачно състояние притежават тъпо, но всеобхващото съзнание. Те виждат мировите тела и ги изобразяват в своите рисунки.
към текста >>

И така, цялата вселена е строител на органите на сетивата.
И така, цялата вселена е строител на органите на сетивата. И така, всички жлези, всички органи за продължение на рода и хранене са образувани от етерното тяло. И така, астралното тяло се явява създател на нервната система, а "Азът" включил кръвта в развитието на човека. Има явление, което се нарича анемия, или хлороза. Кръвта не е в състояние да поддържа бодърствуващото съзнание. Хората страдащи от анемия, често се потапят в сумрачно състояние, подобно на това, което било на Луната.
към текста >>

109. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него.
Ние най-добре ще си изясним пътя на човечеството през трите въплъщения на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,ако още веднъж разгледаме човека в състояние на сън. Когато човек спи, ясновидецът може да наблюдава, как астралното тяло и включеният в него "Аз" как плуват над физическото тяло. Тогава астралното тяло се намира извън физическото и етерно тяло, но остава свързано с тях. То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него. Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло.
към текста >>

В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос.
Това ставало долу на повърхността на планетата. Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност. За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
към текста >>

110. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото. Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън. Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества. Защото става дума за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове. Ние се изкачваме от видимите за сетивата резултати към свръхсетивните, невидими причини. Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
към текста >>

111. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Поради обърнатото нагоре лице той е не само жител на земята, а и жител на вселената.
Поради обърнатото нагоре лице той е не само жител на земята, а и жител на вселената. Двете предни опори, които са двата предни крайника са се превърнали в инструменти на духа. Това е изразено в разделянето на тази част от човешкото тяло, която принадлежи към земята, от тази, която принадлежи към космоса.
към текста >>

112. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци.
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение". Често това не е правилно. Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци. Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм. По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота. Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго. Един триъгълник например означава висшата троичност, и други подобни. Често в теософските писания и лекции се прилагат митове и легенди, "които означават нещо", така се казва.
към текста >>

Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество.
За да разберем това нека повторно се обърнем към човешкото същество. Знаем, че третият член на човешкото същество е астралното тяло, което е носител на удоволствието и страданието, на радостта и болката, на подтика, на желанието и похотта, на всичко, което човек притежава като вътрешни духовни изживявания. Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и болка като човека и животното. Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн. Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло. Всички останали негови тела, като етерно, астрално и т.н., отсъствуваха. Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на Старото Слънце, човекът получи и етерно тяло.
към текста >>

Сборът от всички астрални тела ще се излъчва като светлина във вселената.
Така както в растението се съдържа семето на новия живот, така астралното тяло съдържа в себе си семето на една светлина, която ще се прояви в световното пространство, когато човек ще е облагородил и изчистил астралното си тяло. Нашата земя ще се преобрази в друга планета. Днес тя е тъмна. Ако някой би могъл да я наблюдава отстрани, той ще види, че тя изглежда свет ла единствено поради хвърляната от слънцето светлина. Но някога тя ще бъде светла сама по себе си, ще свети от хората, които ще са преобразили изцяло астралните си тела. Сборът от всички астрални тела ще се излъчва като светлина във вселената.
към текста >>

Тези същества, които Библията съвсем правилно нарича светлинни духове или Елохими, излъчваха астралността си навън във вселената.
Така беше и на Старото Слънце. Обитатели на Старото Слънце, както днес обитатели на земята са днешните хора, бяха висши същества и тези същества притежаваха светещи астрални тела. Тези същества, които Библията съвсем правилно нарича светлинни духове или Елохими, излъчваха астралността си навън във вселената.
към текста >>

И поради съотношението на различните скорости в движението на планетите възникват основни тонове в хармонията на сферите, която прозвучава през цялата вселена.
Когато възникват физически музикални хармонии, това се дължи на факта, че примерно различни струни трептят различно, едната по-бързо, другата по-бавно. Според скоростта, с която трепти всяка отделна струна, прозвучава по-висок или по-нисък тон, а съзвучието на тези различни тонове прозвучава като музика, дава хармонията. Точно както тук във физическия свят получавате музикално впечатление от движението на струните, така този, който е достигнал стъпалото на ясночуването в Девакана, чувства движението на небесните тела като музика на сферите. И поради съотношението на различните скорости в движението на планетите възникват основни тонове в хармонията на сферите, която прозвучава през цялата вселена. В питагорейската школа с право се говори за музика на сферите, човек може да я чуе с ушите си.
към текста >>

Когато духовния тон прозвучаваше през вселената, планетите се подредиха в съотношенията помежду си в една хармония на сферите.
Когато духовния тон прозвучаваше през вселената, планетите се подредиха в съотношенията помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във вселената материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система. Така изразът "музика на сферите" се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.
към текста >>

Поради това, че този тон прозвуча във вселената материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система.
Когато духовния тон прозвучаваше през вселената, планетите се подредиха в съотношенията помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във вселената материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система. Така изразът "музика на сферите" се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.
към текста >>

113. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Видяхме, че тези числа и съотношенията помежду им се изразяват в хармонията на сферите, която преминава като вълна през вселената, и че тя има определено значение за световното цяло и за разглеждането на света.
Първото, с което днес ще се занимаем е едно разглеждане на това, което се нарича символика на числата. Когато говорим за окултни знаци и символи е нужно поне накратко да се споменат онези символи, които се изразяват в числата. От онзиденшните ми изложения си спомняте, че се говори за скоростите, с които се движат отделните планети. Видяхме, че тези числа и съотношенията помежду им се изразяват в хармонията на сферите, която преминава като вълна през вселената, и че тя има определено значение за световното цяло и за разглеждането на света.
към текста >>

114. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Именно поради това ние хората можем да си онагледим развитието на цялата вселена, доколкото тя принадлежи към нас.
Големият свят навън Макрокосмоса, малкия свят в нас Микрокосмоса. Навън всичко съществува само за себе си, в човека то се определя от хармонията, в която се намира спрямо останалите органи. Именно поради това ние хората можем да си онагледим развитието на цялата вселена, доколкото тя принадлежи към нас.
към текста >>

Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената.
Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
към текста >>

115. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената.
Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

116. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество. Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло.
към текста >>

117. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Днес ще направим по-широка разходка във Вселената, при което трябва да се покаже вътрешния ход на световното развитие като цяло, а в същото време и тясната връзка на световното развитие с развитието на човечеството на Земята.
Днес ще направим по-широка разходка във Вселената, при което трябва да се покаже вътрешния ход на световното развитие като цяло, а в същото време и тясната връзка на световното развитие с развитието на човечеството на Земята. В света не съществува нищо, което да не се свързва между себе си. Разбира се, за да се проследят тези сложни връзки във Вселена, на човек му е нужно твърде много време, и само постепенно той навлиза, така да се каже, в интимните подробности на мировите действия.
към текста >>

Разбира се, за да се проследят тези сложни връзки във Вселена, на човек му е нужно твърде много време, и само постепенно той навлиза, така да се каже, в интимните подробности на мировите действия.
Днес ще направим по-широка разходка във Вселената, при което трябва да се покаже вътрешния ход на световното развитие като цяло, а в същото време и тясната връзка на световното развитие с развитието на човечеството на Земята. В света не съществува нищо, което да не се свързва между себе си. Разбира се, за да се проследят тези сложни връзки във Вселена, на човек му е нужно твърде много време, и само постепенно той навлиза, така да се каже, в интимните подробности на мировите действия.
към текста >>

То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до степен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената.
Така установихме последователните въплъщения на нашия Земен планетарен живот. Ако вие малко помислите над последователното развитие на нашата Земя, то вие, разбира се, ще можете да разберете, това което ние наричаме в окултен смисъл “Слънце”, от това, че нашата Земя в своето по-ранно състояние на развитие е “била Слънце”, поради това същото ние в известно отношение казваме, че това Слънце, което образува сега центъра на нашата планетарна система, не винаги е било Слънце. То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до степен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената. Някога то е било съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добрите от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, отделило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, предоставени на по-бавно развитие. То взело със себе си висши същества и е поставило себе си с тези висши същества в центъра на нашата система. По този начин, това което днес се съдържа в Слънцето е представлявало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда. От тук виждате, как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие. Слънцето не се е появило веднага като Слънце.
към текста >>

От тук виждате, как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие.
Ако вие малко помислите над последователното развитие на нашата Земя, то вие, разбира се, ще можете да разберете, това което ние наричаме в окултен смисъл “Слънце”, от това, че нашата Земя в своето по-ранно състояние на развитие е “била Слънце”, поради това същото ние в известно отношение казваме, че това Слънце, което образува сега центъра на нашата планетарна система, не винаги е било Слънце. То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до степен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената. Някога то е било съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добрите от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, отделило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, предоставени на по-бавно развитие. То взело със себе си висши същества и е поставило себе си с тези висши същества в центъра на нашата система. По този начин, това което днес се съдържа в Слънцето е представлявало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда. От тук виждате, как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие. Слънцето не се е появило веднага като Слънце. Неподвижната звезда не се е оказала така просто неподвижна звезда, а е трябвало да премине в началото по-нисша школа на планетарно битие.
към текста >>

И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
Те са възникнали от още по-древна планетарна система, която е предшествала нашата. Нали Сатурн също са го предшествали планетарни развития, протичащи във времето, което ние – казано наистина астрономически – окултно – вече не можем да означим като “време” в нашия смисъл, защото то е имало малко по друг характер, отколкото нашето “време”. Ние можем да кажем, че за съвременното човешко разбиране и представи то се явява донякъде баснословно понятие, и нямаме думи, за да го изразим. И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
към текста >>

Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека с неговото развитие.
Но с всичко това е свързано и още нещо друго. Вие трябва да изясните за себе си, че когато говорим за тези космични процеси, то говорим не за физически или етерни тела, а за съществата, които обитават на съответно назованите от нас небесни тела. Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек. Сега той още не е завършен, но ще бъде завършен, когато неговата седемчленна същност достигне своето пълно развитие. Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека с неговото развитие. Има и други същества, например такива, за които не можем да кажем че имат физическо тяло, както го има съвременния човек. Има същества, съставните части на които трябва да ги разглеждаме различно. Ние можем да запишем членовете на човешкото същество така:
към текста >>

Ако искаме от една страна да охарактеризираме човека,то той ни се представя по отношение на Вселена като възприемащо същество.
Ако искаме от една страна да охарактеризираме човека,то той ни се представя по отношение на Вселена като възприемащо същество. Навън, около нас се намират неща, същества; вие ги възприемате, вие си образувате понятие за тях. Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възприятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение.
към текста >>

Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена?
Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена? Изливащият се живот, непрекъснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си представим това?
към текста >>

Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена.
По времето когато човек преминава по този свой път, има други същества, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше действие за човека. Да потърсим сега тези същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните. Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена. Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
към текста >>

Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
По времето когато човек преминава по този свой път, има други същества, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше действие за човека. Да потърсим сега тези същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните. Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена. Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
към текста >>

118. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух, като Божествено същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната.
Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма. Това битие в сегашната форма човек достигнал благодарение на това, че един от слънчевите Духове – ако ми позволите така да се изразя – се е снизил, за да не продължи по-нататък своето битие на Слънцето, а да се съедини с Луната. Благодарение на това се е появил Висшия управител, действащ от Луната. Освен това, на Луната е имало низши същества; но един от Слънчевите Духове свързал себе си с битието на Луната. Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух, като Божествено същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната. Ще разберем защо е станало така, ако си припомним следното.
към текста >>

119. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Неговата представа за Вселената и множеството на световете довела до конфликт с църковните догми.
* Джордано Бруно, 1548-1600, италиански философ. Неговата представа за Вселената и множеството на световете довела до конфликт с църковните догми. Завършил живота си на кладата на инквизицията. Основен труд “ “ Dell”infinito, universo e mondo”, 1584.
към текста >>

120. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от Същества във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена.
Ето защо различават се 7 кръговрата на Сатурн или 7 големи сатурнови дни и 5 големи сатурнови нощи. Бихме могли също да кажете 5 дни и 7 нощи, защото първият и последният ден са дни на сумрака. Прието е такива 7 кръговрата, такива 7 мирови дни да се наричат Манвантара, а 5-те мирови нощи Пралая. Ако искаме да имаме това превърнато в нашата форма на броене времето, тогава се броят по две планитарни състояния заедно, си реч: Сатурн, Луна и Земя. Тогава получаваме по 24 кръгообращения. Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от Същества във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена. Върху образа на печата те са посочени като мировият часовник. Отделните цифри на часовника са прекъснати тук чрез двойните корони на Старците, за да се покаже, че това са царете на времето, защото те управляват кръгообръщенията на небесните тела. Така вижда първо посветеният образа на далечното минало.
към текста >>

Това, което го подържа и го свързва с цялата космическа Вселена, то се явява в този момент на посвещението.
Ето защо понятно е, че в момента, когато астралното тяло докосва етерното тяло, за да отпечата своите органи в него, човекът е проникнат от тези сили, които са символизирани в печата. Това, което го подържа и го свързва с цялата космическа Вселена, то се явява в този момент на посвещението. Той вижда това, което е изградило двата члена на неговото същество, физическото тяло и етерното тяло, което всяка нощ подържа техния живот. Но самият той няма още никакво участие в това, защото не може още да работи в тези два члена на своето същество. Ако би останало на човека, физическото и етерното тела, които нощем остават да лежат в леглото, биха били осъдени на едно растително съществуване. Защото той ги изоставя и двете на самите себе си. Ето защо състоянието на сън е несъзнателно за човека, каквото и постоянното състояние на растението.
към текста >>

И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена.
И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена. Към гореописания символ на старото посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат. /Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става дума по-нататък. Бележка на преводача. Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан. Това са 7-те степени на развитие или въплъщения, през които минава нашата планета Земя, като с Марс и Меркурий са обозначени двете фази на развитието на настоящото въплъщение на Земята.
към текста >>

121. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите. Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове. В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време. За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>

122. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма. Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп. Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът! ”.
към текста >>

Индиецът наричаше това, което живее като сили на Вселената: Вха.
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес. Индиецът наричаше това, което живее като сили на Вселената: Вха. Обаче в човека те чувствуваха, така да се каже, екстракта на цялото: Брахман.
към текста >>

Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция.
към текста >>

Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия.
Словото Божие, пра-човекът се беше обвил във все по-нови обвивки, и сега важното беше, какви обвивки прие Словото в хода на Земното развитие. Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия. Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта! ; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка. На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан.
към текста >>

123. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената. Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>

124. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително.
Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос. И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно. В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята. По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя. И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
към текста >>

125. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Представете си, че цялата Вселена е огряна от светлина, чиито източници са извън Вашето зрително поле и Вие се взирате в мировото пространство, което е изпълнено със светлина: бихте ли видели светлината?
Обаче всъщност този отговор е погрешен, понеже физическото око фактически не вижда светлината. Абсолютно погрешно е твърдението, че ние виждаме светлината. Благодарение на светлината, ние виждаме различните предмети: твърди, течни или въздухообразни, обаче самата светлина е невидима. Представете си, че цялата Вселена е огряна от светлина, чиито източници са извън Вашето зрително поле и Вие се взирате в мировото пространство, което е изпълнено със светлина: бихте ли видели светлината? В този случай Вие изобщо не бихте видели никаква светлина. Вие бихте забелязали нещо едва когато се натъкнете на някакъв предмет, разположен вътре в осветеното пространство. Вие виждате не светлината, а благодарение на светлината Вие виждате различните твърди, течни и въздухообразни формации. Фактически физическото око никога не може да види физическата светлина. Този факт изпъква особено ясно пред духовния изследовател.
към текста >>

126. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения. Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.
към текста >>

127. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>

128. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин.
към текста >>

129. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената.
Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>

Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост.
Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>

130. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Ние заемаме едно средищно място във Вселената.
Ние заемаме едно средищно място във Вселената. И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на загадката. Всичко е събрано като в една точка. Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата загадка идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа. Както казахме, материята непрекъснато се свива и там, в средищната точка на Земята, тя просто изчезва, за да се появи отново навън, в обкръжението. Да, реалността е точно такава!
към текста >>

И нашето познание е реално само тогава, когато то израства пред очите ни като един огромен процес, обхващащ цялата Вселена.
И нашето познание е реално само тогава, когато то израства пред очите ни като един огромен процес, обхващащ цялата Вселена. И тогава то застава пред нас не като някаква спекулация или фантазьорство, а като нещо, родено от недрата на самия Космос. Да, ето кое чувство трябва да развиваме всички ние: За нас мъдростта трябва да се превърне в идеал, роден от недрата на Космоса, за да ни изпълни с най-могъщата сила, която ще ни позволи да се справим с нашата собствена съдба и да осъществим както нашите непосредствени земни задачи, така и всичко, което Космосът очаква от нас.
към текста >>

131. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно. Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека. Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>

След тази космическа нощ, из мрака на Вселената се появи нашата Земя, мисията на която ще бъде да доведе човека до там, където към физическото, етерното и астралното тела ще може да се присъедини Азът.
Развитието върху Луната продължи. Духовните Същества, които действуваха от вън върху физическите копия, одухотворяваха чрез това Луната; така щото тя отново можа да се съедини със Слънцето. Първообразите приеха в себе си, погълнаха в себе си, така да се каже, тези копия. Тогава отново настъпи една космическа нощ, едно духовно състояние, един Девакан. /Тези космически нощи се наричат също Пралайа, а състоянията Сатурн, Слънце, Луна се наричат Манвантарас/. След тази космическа нощ, из мрака на Вселената се появи нашата Земя, мисията на която ще бъде да доведе човека до там, където към физическото, етерното и астралното тела ще може да се присъедини Азът.
към текста >>

Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената.
Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на действие. Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената. Между тези Същества се намират особено тези, които в миналото бяха първообразите на животинските форми. Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да живеят в по-грубите вещества, нито в нисшите същества. Те трябваше да се отделят от Земята-Луна, за да основат на новото Слънце, днешното Слънце, едно ново съществувание.
към текста >>

132. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената.
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената. Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава". Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество.
към текста >>

Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество.
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената. Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава". Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни. Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов. Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество.
към текста >>

Нещо аналогично съществува и във вселената.
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят. Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло.
към текста >>

/*Рудолф Щайнер: Духовна наука, главата върху Развитието на човека и вселената/.
Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство. То се появи едва на старата Луна. Що се отнася за минералното царство, така както ние го намираме днес в твърдо състояние, от него на старата Луна нямаше даже и следа. Така природните царства се появиха едно след друго, най-първо човешкото царство, най-издигнатото. Животинското царство е като един отпадък от човешкото царство, като един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*. /*Рудолф Щайнер: Духовна наука, главата върху Развитието на човека и вселената/.
към текста >>

За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената.
Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях. Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е. тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда. Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над живеят този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята. Тогава на Земята останаха само редки екземпляри човешки същества и опустошението, което царуваше там, приличаше на едно бавно умиране. За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената.
към текста >>

Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
към текста >>

Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената.
И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи. Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената. В началото не е имало нищо друго освен една огромна първична мъглявина, която е започнала да се върти. Първо се отделило една кълбо; мъглявината продължила да се върти, второ кълбо се отделило, после трето и т.н. Тези схващания не са друго, освен съвременната форма, дадена на системата, създадена от Коперник. На свой ред те ще бъдат заменени с други легенди. Но древната митология имат това предимство пред съвременните, че те са по-истинни и по-малко отвлечени.
към текста >>

Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина". Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята. Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>

133. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
към текста >>

Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>

И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>

Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>

Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
към текста >>

След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>

Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената.
В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл. Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие? Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената. За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени духове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа. Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва.
към текста >>

134. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух".
към текста >>

А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин.
Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед. Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин. Наистина хубаво учение! Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години. Но какво не са видели хората? Те не са могли да видят, кога би починал той, ако не би познавал Антропософията.
към текста >>

Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>

135. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам!
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение. След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е. в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят.
към текста >>

Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена.
Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло. Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>

136. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Една вътрешна хармония, Любовта, която царува във вселената.
Една вътрешна хармония, Любовта, която царува във вселената. преминава от Исуса към неговата майка. По-рано не би могло да бъде намерен образът на това равновесие между Аза и майчиния елемент. Той е донесен чрез Христовото събитие. Същевременно това събитие носеше единственото възможно опровержение опровержението чрез акта на противопоставяне на всичко, което би могло да дойде под влияние на миналото, на преданията, които учеха да убиеш бащата /вътре в себе си/ и да се съединиш с майката. Следователно, но какво идва да се противопостави Христовият Принцип?
към текста >>

137. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия.
към текста >>

Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена.
Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах. Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло. Но човечеството е дошло на Земята именно за да прибави към своята предишна природа физическия елемент. Зачатъкът на физическото тяло е положен още през Сатурновия период; но ако от този зачатък не бъде създадено физическото тяло така, както то е било заложено, тогава мисията на Земята не ще се изпълни. Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята. Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена. Бъдещето не ще получи нищо от човека освен един етерен череп, който той беше получил изпълнен с мъдрост при влизането в земното развитие, а сега е съвършено празен!
към текста >>

И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила.
Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм. И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила. Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>

Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>

138. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото всичко във вселената се изменя, развива се.
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна. Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце. Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота. Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>

Така когато кръстът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената.
Така когато кръстът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената. И ние другите хора, ние присъствувахме на това събитие, било в нашите физически тела, било вън от тях между две земни съществувания. Но сега е важно да разберем, че съзерцавайки умиращия Христос, ние присъствуваме на раждането на едно ново слънце.
към текста >>

Приемайки смъртта Христос отива към Отца, и физическият образ на смъртта не отговоря вече на една действителност; защото смъртта става семе на едно ново слънце във вселената.
Христос приема смъртта, която на Земята бе станала израз на духовния Отец. Приемайки смъртта Христос отива към Отца, и физическият образ на смъртта не отговоря вече на една действителност; защото смъртта става семе на едно ново слънце във вселената. Ако разберем добре това, което става тогава, ние ще почувствуваме, че това е най-важната повратна точка в цялото развитие на човечеството.
към текста >>

139. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца.
към текста >>

Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността.
Ние се намираме едва в началото на това, което ще бъде развитие на Христовия Импулс. То ще се състои в това, че цялата Земя ще ни се яви като тяло на Христа. Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността. Следователно, ако днес разглеждаме Земята без Христовия дух, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп. Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече.
към текста >>

Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван.
Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван. А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>

Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят.
Не трябва да се прибавя нищо; трябва само човек да се подготви чрез познанието на окултните истини, за да намери всичко, което се съдържа в тях. Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят.
към текста >>

140. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>

141. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието.
Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
към текста >>

142. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Христос като Дух на Вселената.
Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят. Христос като Дух на Вселената. Преживяване на мировия Дух в годишните времена. Съзерцание на духовното Слънце в Рождественската полунощ. „Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“.
към текста >>

143. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>

144. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената.
Сега виждаме, как се развиват събитията по-нататък. Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3].
към текста >>

В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>

145. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове.
Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз. Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза. Благодарение на какво човек може да достигне до разбиране на аза? Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята. Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове. И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз.
към текста >>

Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества.
Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед? Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно. Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“. В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености. И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно.
към текста >>

146. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това са били законите на Вселената, които, така да се каже, са записани в звездите, и в същото време са вписани във вътрешността на душата на човека.
Сега се питаме: какво е ставало, когато древните ясновидци са се отдавали на откровенията отвътре? Те отклонявали погледа си от външното, защото това, което им се откривало във външния свят, нищо не е можело да им каже за духовния свят. Самите те отвръщали поглед от Слънцето и звездите, внимателно се вслушвали само вътре в себе си и тук им се откривала великата инспирация за тайните на света; така са се появявали схващанията как е устроен светът. Това, което са знаели за звездите и тяхното движение, за законите на звездния свят, за духовните светове, тези хора, принадлежащи към древните култури, не са го достигали чрез външно наблюдение. Те са знаели нещо за Марс, Сатурн и така нататък, което природата на тези светила им е възвестявала вътрешно. Това са били законите на Вселената, които, така да се каже, са записани в звездите, и в същото време са вписани във вътрешността на душата на човека. Тук, отвътре, те са се откривали чрез инспирация. Както законите на света, които управляват множеството на звездите, са се откривали в душата, така чрез външното комбиниране, в народа на Авраам сега е трябвало да се откриват законите, които управляват света, но е трябвало да се постигат по пътя на външното откровение. За това наследяването е трябвало да става по такъв начин, че мозъкът да получава тези свойства, благодарение на които той може да вижда правилните комбинации навън. Това прекрасно съответствие със закона беше имплантирано в семената, които бяха предадени на Авраам, които биха могли да се развият през поколенията така, че тяхното развитие да съответства на великите световни закони. Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената.
към текста >>

Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената.
Това са били законите на Вселената, които, така да се каже, са записани в звездите, и в същото време са вписани във вътрешността на душата на човека. Тук, отвътре, те са се откривали чрез инспирация. Както законите на света, които управляват множеството на звездите, са се откривали в душата, така чрез външното комбиниране, в народа на Авраам сега е трябвало да се откриват законите, които управляват света, но е трябвало да се постигат по пътя на външното откровение. За това наследяването е трябвало да става по такъв начин, че мозъкът да получава тези свойства, благодарение на които той може да вижда правилните комбинации навън. Това прекрасно съответствие със закона беше имплантирано в семената, които бяха предадени на Авраам, които биха могли да се развият през поколенията така, че тяхното развитие да съответства на великите световни закони. Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената. Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според числото на звездите в небето. Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони. Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето.
към текста >>

147. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

„Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота. Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления. Немалко впечатления възниквали и от това, което Йоханес Таулер произнасял в своите чудесни рождественски проповеди. „Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
към текста >>

Ако се усещаме свързани с Духа на Вселената, ако се усещаме мисионери на мировия Дух, ако чувстваме, как постепенно се съединяваме с това, което като Миров Дух прониква в цялото външно битие и действа в него, тогава усещаме също, че лятото, когато слънцето стои високо и изпраща към Земята своите живителни лъчи, Духът действа по външен начин и как, доколкото във външните лъчи на Слънцето той обръща към нас своя външен лик, неговото вътрешно същество сякаш отстъпва назад.
Ако се усещаме свързани с Духа на Вселената, ако се усещаме мисионери на мировия Дух, ако чувстваме, как постепенно се съединяваме с това, което като Миров Дух прониква в цялото външно битие и действа в него, тогава усещаме също, че лятото, когато слънцето стои високо и изпраща към Земята своите живителни лъчи, Духът действа по външен начин и как, доколкото във външните лъчи на Слънцето той обръща към нас своя външен лик, неговото вътрешно същество сякаш отстъпва назад.
към текста >>

Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи?
Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда. Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види. Той си сътворява органи за външно възприемане. Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това?
към текста >>

Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда.
Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда. Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види. Той си сътворява органи за външно възприемане. Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето!
към текста >>

Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види.
Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда. Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види. Той си сътворява органи за външно възприемане. Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята.
към текста >>

При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет. Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>

Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>

148. Съдържание GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
към текста >>

149. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Мистериите на Вселената: комети и Луната
Мистериите на Вселената: комети и Луната
към текста >>

Макар че човек може мъгляво да го предусеща, той ще научава все по-голяма и по-голяма точност чрез Духовната Наука, че той е роден от целостта на вселената и че мистериите на вселената са свързани с неговите собствени мистерии.
В една лекция, разбира се, е възможно да се борави с едно малко ъгълче от света и ще ни е необходимо време, за да схванем, стъпка по стъпка фактите на света. Днес ще се занимаем с една част, съвсем мъничка част от световното пространство във връзка с живота на човека. Макар че човек може мъгляво да го предусеща, той ще научава все по-голяма и по-голяма точност чрез Духовната Наука, че той е роден от целостта на вселената и че мистериите на вселената са свързани с неговите собствени мистерии. Това става особено ясно, когато навлезем с точност в някои мистерии на съществуването.
към текста >>

Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст? Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята? На този въпрос може да се отговори.
към текста >>

В известен смисъл можем да кажем, че цялото това космично уравновесяване, което ние днес знаем като контраст между слънце и земя; трябваше да бъде създадено, за да може на човека да се даде мястото на предимство в нашата вселена.
Една позната истина, известна на всеки, става дълбоко значителна за цялата наша доктрина за земната еволюция, ако нейната действителна важност бъде разбрана: истината, че човекът е единственото същество на земята, което може да отправи своята физиономия с истинска свобода към космичното пространство. Ако сравним човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че маймуната се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното. Човек трябва да има проникновение в относителната тежест на една истина! Трябва да почувствуваме важността на факта, че човекът има това преимущество и би трябвало да го свържем към другия космичен факт, който току-що охарактеризирахме: не е само земята, но слънцето в контраст със земята нещо отвъд земята което преди всичко прави човека гражданин на Небесното пространство и го откъсва от земното съществуване. В известен смисъл можем да кажем, че цялото това космично уравновесяване, което ние днес знаем като контраст между слънце и земя; трябваше да бъде създадено, за да може на човека да се даде мястото на предимство в нашата вселена. Тази конфигурация на слънце и земя трябваше да стане заради човека, за да може той да се издигне от положението на животните. В човешкото същество така имаме същия контраст, който виждаме, като погледнем небесното пространство и видим слънцето с неговия двойник земята.
към текста >>

Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия. Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия. Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>

Ако можем да изхождаме от това /не е, разбира се, възможно да се навлезе във всички разновидности/ и ако бихме могли да демонстрираме пълното въздействие на тялото на луната и на кометите, бихте осъзнали колко велико и силно е за душата как надвишава всички общи чувствува за възвишеност да се преживее, че тук на земята виждаме нещо отразено и че то, при неговото функциониране, е точен израз на контраста между комета и луна във вселената.
Както виждате, наистина можем да кажем, че контрастът между мъжкото и женското има своя космичен прототип в контраста между кометата и луната. Ако можем да изхождаме от това /не е, разбира се, възможно да се навлезе във всички разновидности/ и ако бихме могли да демонстрираме пълното въздействие на тялото на луната и на кометите, бихте осъзнали колко велико и силно е за душата как надвишава всички общи чувствува за възвишеност да се преживее, че тук на земята виждаме нещо отразено и че то, при неговото функциониране, е точен израз на контраста между комета и луна във вселената. Възможно е да кажем само няколко от тези неща. Няколко са много важни и тях ще разгледаме.
към текста >>

Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята. Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане. Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>

Така виждаме, че тези, очевидно непостоянни скитници из небесата имат своето отредено място и значение в цялата структура на нашата вселена.
В контраст на тези събития има неща, които винаги донасят стъпка напред, които са естествено разпределени в широк обсег на време; тези събития се появяват под влиянието на кометите. Различните комети тук имат различни задачи и когато една комета е свършила своята работа тя се разпада. Така ние откриваме, че от известно време нататък някой комети се явяват като две и след това се доразпадат. Те се разтапят, като са завършили своите задачи. Редовността, точността, всичко което принадлежи на общия цикъл, е свързана с лунното влияние; навлизането на един елементален импулс винаги, включване нещо ново, той е свързан с влиянието на кометите. Така виждаме, че тези, очевидно непостоянни скитници из небесата имат своето отредено място и значение в цялата структура на нашата вселена.
към текста >>

150. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената.
Следователно ние сме непосредствено пред такава една еволюция. Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно. Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил. Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>

151. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга. Астралният свят се отразява в света на мислите; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
към текста >>

Ние имаме в нас сенки-образи на великата вселена и всички членове на нашето устройство физическото, етерното, астралното тяло и Азът, са светове на Божествени същества.
Това исках да споделя с вас днес, отговаряйки на много въпроси. Самопознанието е трудно, защото човек е такова сложно същество. Причината за тази сложност е, че той е свързан с всички по-висши светове и същества. Ние имаме в нас сенки-образи на великата вселена и всички членове на нашето устройство физическото, етерното, астралното тяло и Азът, са светове на Божествени същества. Нашето физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са светове за божествени същества. Нашето физическо, етерно и астрално тяло и нашият Аз образуват един свят; другият е по-висшият, небесният свят. Божествено-духовните същества, висшите светове са телесните членове във висши божествено-духовни светове.
към текста >>

152. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно. Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
към текста >>

Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето. Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>

Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии. Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне. Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм. Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>

153. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Какво е значението на тези сили в цялостната мрежа на отношения във вселената?
Какво е значението на тези сили в цялостната мрежа на отношения във вселената? Виждате ли ние сме достигнали до един въпрос, който може да бъде разнищен за нашия физически земен живот само чрез Духовната Наука. Вие ще осъзнаете неговата важност, ако разгледате всички неща, които се подразбират в това. Толкова много се е случило понастоящем, щото лицето, което би могло да намери едно обяснение на света само във физическото, се отказва от всяко обяснение, което то не схваща като обяснение.
към текста >>

154. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина.
Нека най-напред разгледаме самия този космически часовник. Идеята за планетарна система, оформила сама себе си, е лесна за отхвърляне. В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система. Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша. Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори. Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай.
към текста >>

Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот.
към текста >>

155. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло.
Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло. Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията! През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
към текста >>

Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло.
към текста >>

Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство.
към текста >>

156. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля. В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>

Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването. С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него. Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>

Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие? Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност.
към текста >>

157. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества.
Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения. Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн. Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>

158. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система.
Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система. Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система?
към текста >>

159. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Грешката не лежи в самото материалистично мислене, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид мислене.
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят. Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят. Ако някой се опитваше да обясни часовника, казвайки: "Аз вярвам, че има два малки демона, стоящи вътре и движещи стрелките. Аз не вярвам в механиката" – такъв човек би бил взет за присмех, защото часовникът може да се обясни само с прилагане на законите на материалния свят. Онези, които се опитват да обяснят движенията на звездите с материални закони, просто ни говорят за една механична система. Грешката не лежи в самото материалистично мислене, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид мислене. Хекел не греши, когато обяснява със законите на материалистичната морфология някои явления, за които той има изключително познание; ако беше се ограничил в определена категория явления, той можеше да направи огромна услуга на човечеството.
към текста >>

160. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

161. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена.
Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация. Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство. Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество. Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят. Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език. В известен смисъл човекът е влюбен в своя език и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
към текста >>

162. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Когато обхванем с поглед съвместната работа на тези три Йерархии във всичките природни царства на Земята и видим как те са формирали нашата планета от майчиното лоно на Вселената, тогава ние добиваме истинска представа за всичко онова, което е било необходимо за възникването на Земята.
Когато обхванем с поглед съвместната работа на тези три Йерархии във всичките природни царства на Земята и видим как те са формирали нашата планета от майчиното лоно на Вселената, тогава ние добиваме истинска представа за всичко онова, което е било необходимо за възникването на Земята. Преди да стане „Земя“, нашата планета трябваше да мине през три последователни въплъщения: Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна. Ако проследите моите описания в „Хрониката Акаша“ и в „Тайната наука“, Вие ще установите, че тези различни духовни Същества са упражнявали своите действия също и в хода на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, само че по начин, твърде различен от днешния. При всяко ново планетарно въплъщение, взаимодействието между йерархическите Същества придобиваше нов характер, защото всяко едно от тези планетарни въплъщения беше всъщност израз на особените задачи, които йерархическите Същества сами поставяха пред себе си. Нека да сме наясно: Всяко едно от миналите и предстоящите въплъщения на нашата Земя е свързано с точно определена мисия, засягаща еволюцията на целия Космос.
към текста >>

163. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса. Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти. Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси. За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата. Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“. В този случай, ако всички тези седем Духове на Формата биха действували според собствените си намерения и изхождайки единствено от целите на своята общност, би трябвало да се роди Азовият човек. Но поради намесата на други духовни Същества единното човечество се раздроби, така че космическата еволюция пое по един твърде особен път на развитие.
към текста >>

164. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят. По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят. И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>

165. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената.
Следователно можем да кажем: Срещу Елохимите стои от една страна всичко онова, което се изявява като тъмнина. А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу Архаите, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден? Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества? За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг въпрос: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение? Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества. Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената. Тогава ние бихме напълно сгрешили. Трябва напротив да държим в душите си мисълта, че всичко, което става така че едни същества достигат своята цел, а други изостават така да се каже на предишни степени на развитието всичко това става съобразно космическата мъдрост и има смисъл, когато същества изостанали на определена степен на развитието. Трябва да държим в душата си мисълта, че за общото цяло има също така значение, когато същества изостават, както и когато същества достигат своята цел: с други думи, че определени функции, определени длъжности не биха могли да бъдат изпълнени от напредналите същества, че за това са необходими такива същества, които са изостанали на една предишна степен на развитието. В своята изостаналост те са именно на мястото си. Някой би могъл да запита: Какво би станало с човешкия свят, ако всички, които трябва да бъдат учители за малките деца, биха станали университетски професори?
към текста >>

В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената.
Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси. В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената. Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на старото Сатурново съществуване. Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло. Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава. Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване. Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше.
към текста >>

Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи.
И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
към текста >>

166. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи.
Тези думи трябва да се разбират много дълбоко. Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят. И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката.
към текста >>

Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество.
Следователно, за да може да се роди веднъж това състояние на съзнанието, което днес наричаме съзнание на земния човек, бяха необходими всички процеси, които са произвели тази Земя, беше необходим човекът като човек. И невъзможно беше земният човек, земните същества да развият едно такова съзнание на предишните степени на развитието. Когато пред нас застава един предмет, той се намира тогава вън от нас, явява ни се като същество вън от нас. Всяко предишно съзнание на съществата, за които можем да говорим, е такова, че то не прави разлика между вътрешно и външно, че би било безсмислие да се каже: на нас ни се явява нещо, което се намира вън от нас. Това не можеха да кажат и Елохимите; то не съществуваше и за тях. Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха. Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина. Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас. Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт.
към текста >>

167. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18).
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18). Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
към текста >>

С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра. Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>

168. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят?
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>

169. Лекция пета GA_126 Окултна история

И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека. Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>

170. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>

171. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>

Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената.
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена! Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание. И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството. С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека. И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>

И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена!
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена! Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание. И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството. С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека. И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>

172. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената.
Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с великото развитие на човечеството. Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената. Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда. Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши. В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности. От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух. Сега задачата ни се свежда до това, да опознаем тези сили.
към текста >>

173. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
към текста >>

174. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

– Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята.
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория? – Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота! Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло. Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос.
към текста >>

175. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>

176. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник. Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
към текста >>

Кристиян Розенкройц успя да разбере какво би означавало за цялата Вселена, ако Буда продължи да действува там и какво би означавало, ако учението на Буда за Нирвана, учението, че човек трябва да се освободи от Земята, остане там, на Марс.
Кристиян Розенкройц успя да разбере какво би означавало за цялата Вселена, ако Буда продължи да действува там и какво би означавало, ако учението на Буда за Нирвана, учението, че човек трябва да се освободи от Земята, остане там, на Марс.
към текста >>

Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс. Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение. Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц. Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
към текста >>

177. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие.
Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие. Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство. Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие.
към текста >>

178. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>

179. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане.
Тук ние трябва изцяло да се доверим на розенкройцерската традиция. А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане. Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света? “ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли. И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Това е една тривиална тирада поради простата причина, че тъй като тази прашинка във всичките ѝ подробности засяга човека, а другите неща, които се намират във вселената и с които земята трябва да бъде сравнявана, го касаят твърде малко.
Следователно трябва да кажа нещо ужасно и то се състои в следното: Коперниковата система, тази, която днес хората изучават като планетната система на Коперник, на която действително не могат да се отрекат голямата ѝ заслуга и следователно значението ѝ като културен феномен от първостепенно значение, е могла да навлезе в човешката душа благодарение на това, че човекът е могъл да стане достатъчно повърхностен, за да се превърне в неин привърженик. Повърхностността и външната проява спомагат за това да се оставим Коперник по-бързо да ни убеди. С това не искам да кажа, че трябва да се омаловажи значението на Коперник за човечеството. Не, но можем да кажем, че човек трябва да не е особено дълбоко мислещ, трябва да не се задълбочава много-много, а да си представя само външната страна на нещата, за да стане привърженик на Коперник. И действително високата степен на загуба на задълбоченост на човешката душа е спомогнала за това хората да могат да открият такива тривиални закони като тези, които намираме в съвременните монистични книги, в които с едно известно въодушевление се твърди: Земята, която хората населяват, е просто прашинка във всемира, наравно с другите светове. Това е една тривиална тирада поради простата причина, че тъй като тази прашинка във всичките ѝ подробности засяга човека, а другите неща, които се намират във вселената и с които земята трябва да бъде сравнявана, го касаят твърде малко. Развитието на човечеството трябваше да достигне до една повърхностност, за да може толкова бързо да стане в състояние да приеме Коперниковата система.
към текста >>

181. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно. Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили. Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди. След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>

182. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи.
Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо.
към текста >>

183. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества. И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>

184. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Пространство съвсем не е нещо хомогенно, еднородно, то не е нещо, което да бъде еднакво на всички страни, а от различните посоки на пространството, на вселената действуват различни сили.
Сега аз ще говоря първо за това, как са възникнали тези други сили. Когато насочим обикновения поглед в небесните далечини, ние лесно вярваме, че там навън всъщност всичко е еднообразно. Но не е така. Когато насочим погледа в определена посока на пространството, тогава окултният поглед възприема нещо съвършено различно от това, което възприема насочвайки погледа в друга посока на небесното пространство. Пространство съвсем не е нещо хомогенно, еднородно, то не е нещо, което да бъде еднакво на всички страни, а от различните посоки на пространството, на вселената действуват различни сили. Цялото мирово пространство е изпълнено с духовните същества на различните йерархии, които действуват от различните посоки различно върху Земята. В онези времена, когато хората имаха определено първоначално първобитно ясновидство, на тях им беше ясно: "Когато в определено време на деня насочвам следа в една посока към небето, тогава срещу мене идват определени сили, а от към една друга страна на небесното пространство аз намирам, че идват други сили. "И хората възприемаха също, че от определени точки идваха особено прецизни и определени сили от небесното пространство, които бяха особено важни за Земята. Тези сили се намираха подредени в онзи звезден кръг на небесното пространство, който от древни времена се нарича Зодиак /Кръг на животните/. Наистина в древни времена не напразно се е говорело за Зодиака, а хората са знаели, защо са вършели това.
към текста >>

185. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние можахме да наречем това преминаване на нормални духовни същества в категорията на луциферическите същества един вид разбунтуване във Вселената.
Има обаче Духове на Мъдростта, които са станали луциферически. Ние можахме да наречем това преминаване на нормални духовни същества в категорията на луциферическите същества един вид разбунтуване във Вселената. Това разбунтуване е произведено чрез факта, че определени духове на йерархическата степен възстават против техните себеподобни и чрез това действуват против тях, произвеждат нещо друго. Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове. Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват. Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената.
към текста >>

Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената.
Ние можахме да наречем това преминаване на нормални духовни същества в категорията на луциферическите същества един вид разбунтуване във Вселената. Това разбунтуване е произведено чрез факта, че определени духове на йерархическата степен възстават против техните себеподобни и чрез това действуват против тях, произвеждат нещо друго. Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове. Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват. Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената. Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята. Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото. Ето защо окултистът е приписал златото направо на Слънцето. Златото е онова луциферическо минерално вещество, което по отношение на неговата вътрешност не е произведено етерно от планетите, а от Слънце то.
към текста >>

От това виждате, че във Вселената, в Космоса определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена.
По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието. Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения към Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото. Това стана благодарение на факта, че Луната бе отделена от Земята. И от Духовете на Мъдростта, които отделиха Луната и станаха сега противници на луциферическите духове от Слънцето, се разливаха върху Земята онези етерни сили, които доведоха до образуването на среброто като вещество. От това виждате, че във Вселената, в Космоса определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена. Ако някой би искал да твърди схематично, че всички етерни сили за минералите идват от планетите, той би сгрешил; Защото в действителност от други страни идват други две етерни течения едното от Слънцето, другото от Луната. Чрез това са създадени именно по друг начин две основни вещества.
към текста >>

Ако искаме да си онагледим, как това, което току що разказах, се изразява външно във Вселената, можем да изберем за целта следния път: трябва първо да си изясним, що значи всъщност това, че ние виждаме, когато гледаме нагоре към Слънцето.
Ако искаме да си онагледим, как това, което току що разказах, се изразява външно във Вселената, можем да изберем за целта следния път: трябва първо да си изясним, що значи всъщност това, че ние виждаме, когато гледаме нагоре към Слънцето. Преди няколко дни показа, как от висшите йерархии на Слънцето, на неподвижната звезда изминават едно собствено развитие само Духовете, които се простират надолу до Духовете на Мъдростта. Така щото можем да кажем: когато насочим погледа навън към една неподвижна звезда, тогава това, което се намира в нея е всъщност веществено съдържание на Духовете на Мъдростта. Това е истинското съдържание на неподвижната звезда. Да, човек може да си състави една представа за това, що е това вещество на Духовете на Мъдростта, само тогава, когато вземе това, което в самия него съществува поне като, образ на това вещество.
към текста >>

Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега.
Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система. Това съвпада също с факта, че образуването на планетната система започва веднага с еманацията /разливане на собственото вещество/ на Духовете на Волята, а именно с образуването на стария Сатурн, който е произведен от тези Духове на Волята. Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега. Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като минерали в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство. На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
към текста >>

Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство.
И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство. Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки. Цялото разнообразие на минералното царство може да бъде разбрано следователно с това.
към текста >>

Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>

186. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

"Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>

187. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И това, което се проявява в инструмента на мозъка, то е дълбоко свързано с факта, че човекът е едно космическо, звездно същество, че е просмукан от силите на цялата Вселена, на целия Космос.
Но появиха се и такива народи, които с помощта на мозъка сякаш успяваха да овладеят тези ясновиждащи състояния и да ги превърнат в съвсем точни представи за това Слънчево действие. И как ставаше всичко? Просто тези представи се пораждаха не както обикновените представи, а се появяваха като една вътрешна Слънчева светлина. И ако окултните кандидати искаха да проверят откъде собствено идваха причините за тези състояния, те можеха да разберат, че идват именно от средния човек, от Слънчевото естество на средния човек. А човекът притежава елементи от Слънцето, тъкмо защото той е едно Слънчево същество. И това, което се проявява в инструмента на мозъка, то е дълбоко свързано с факта, че човекът е едно космическо, звездно същество, че е просмукан от силите на цялата Вселена, на целия Космос. Обаче това, което човек възприема в сегашния етап на своето развитие, зависи от доминиращото влияние на Луната върху Земята.
към текста >>

188. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Трябва да знаем, че в свръхсетивните светове всичко е различно от това, което е в сетивното битие, защото точно повторение на някакво мирово битие всъщност не се среща никъде във Вселената.
Трябва да знаем, че в свръхсетивните светове всичко е различно от това, което е в сетивното битие, защото точно повторение на някакво мирово битие всъщност не се среща никъде във Вселената. Щом всичко е друго, защо тогава трябва да се приема, че човешките представи и понятия трябва да са валидни в същата степен за по-висшите светове, както са валидни за сетивното битие? Не са валидни. Който действително се издига в онези светове, които отварят инициацията, което ще рече, че има свръхсетивни опитности, той знае как ние ще чуем също, че не само в себе си трябва да промени много неща – тук бих могъл да кажа: трябва да остави при Пазача на прага, – а също трябва да се освободи от много от своите навици, представи, понятия и идеи, преди да може да проникне в свръхсетивните, по-висшите светове.
към текста >>

189. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността. Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят. Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>

190. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло?
Сега вие можете да разберете въпроса: От къде бива отново възстановено това, което сме разрушили например в нашето астрално тяло? Ние трябва да имаме едно правилно тяло, когато се раждаме отново за едно телесно съществувание. Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло? Вие можете да търсите тези сили с всички възможни ясновидски изкуства на Земята, но не ще ги намерите тук на Земята. Ако се касае само за Земята, тогава никога не би било възможно да бъде възстановено едно астрално тяло на човека. Материалистичният светоглед, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много. Човекът има своето отечество не само на Земята. Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система.
към текста >>

И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената.
Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система. Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената. Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос. Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот. Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
към текста >>

Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос.
Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената. Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос. Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот. Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
към текста >>

Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена?
Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е пра вилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз".
Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

191. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената.
Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос. Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса. И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето. Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас. Тогава имаме нужда от един нов носител на Светлината /Луцифер носител на светлината/. Тогава ние стигаме в сферата на Марс. Докато сме били под Слънцето, ние гледахме навън в Слънцето сега Слънцето е под нас и ние гледаме навън в далечното и обширно мирово пространство.
към текста >>

В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост.
Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
към текста >>

192. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна. За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила. Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>

Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме.
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението. И при нищо друго не ни се представя, как важното е същественото, а не съдържанието на думите, както при Тайната на Голгота. И понеже с хората които действително проверяват това, което трябва да бъде казано тук от окултните източници, можем най-лесно да се спогодим, бих искал да проверите съвсем точно това, което имам сега да кажа. Във всички религиозни вероизповедания, не съществува нищо подобно на това. В цялата дълбочина както то се представя в Тайната на Голгота, това не се намира в другите религиозни изповедания.
към текста >>

193. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце.
към текста >>

Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята.
Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.
към текста >>

194. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят.
Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения.
към текста >>

195. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Сега искаме да си представим това израстване от последният земен живот във връзка с цялата Вселена, със Света.
Сега искаме да си представим това израстване от последният земен живот във връзка с цялата Вселена, със Света.
към текста >>

Обаче, ако не сме приели Христовия Импулс, тогава в нашето далечно пътуване във Вселената ще стоим от една страна под ръководството на Луцифер, а от друга страна под ръководството на Христовия Импулс: защото ние се нуждаем и от Луцифер за следващите времена.
Но в сферата на Слънцето намираме и нещо друго един втори престол и този престол е сега действително зает от едно действително същество Луцифер. Ако не бихме приели в себе си Христовия Импулс, тогава би трябвало само Луцифер да стане само наш ръководител. Обаче, ако не сме приели Христовия Импулс, тогава в нашето далечно пътуване във Вселената ще стоим от една страна под ръководството на Луцифер, а от друга страна под ръководството на Христовия Импулс: защото ние се нуждаем и от Луцифер за следващите времена. Ние се нуждаем също от Луцифер, защото той ни ръководи сега по правилния начин през мировите сфери, първо до сферата на Марс.
към текста >>

То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас.
В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
към текста >>

И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
към текста >>

196. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но във Вселената не е отредено така.
Какво е например в космическо отношение Духовната наука, или Антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област. Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука!
към текста >>

Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената.
Какво е например в космическо отношение Духовната наука, или Антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област. Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно.
към текста >>

197. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това, което живее в нас, то е събрано от една Вселена, от цяла една планетарна система и ние носим в нас буквално това, което сме преживяли в една планетна система, в една Вселена.
И в съединяването със силите се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. И когато последният път говорих за това, че човекът се среща с висшите йерархии и трябва да приеме техните дарове, това се схваща като нещо външно, т.е. духовно външно, това така да се каже минаване покрай Съществата на висшите йерархии и приемане на техните дарове едно разширение в мировото пространство. И когато човекът се разшири по съответния начин, той отново се свива, става все по-малък, докато действително е станал толкова малък, че може да се съедини като духовен зародиш с това, което идва от майката и бащата. Тази е чудната тайна, че когато човек минава през вратата на смъртта, човекът става действително една все по-голяма и по-голяма сфера, че той разширява възможностите на него вия живот в своето душевно естество, че става едно гигантско същество и след това отново се свива. Това, което живее в нас, то е събрано от една Вселена, от цяла една планетарна система и ние носим в нас буквално това, което сме преживяли в една планетна система, в една Вселена.
към текста >>

Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка.
Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн. Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
към текста >>

И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес? Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно. И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува. Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>

198. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>

199. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси. Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>

Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>

Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това чувство, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
Човек се научава да прави разлика между чувството на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и чувството на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно. Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това чувство, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
към текста >>

200. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>

201. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

202. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа.
към текста >>

203. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух.
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на благодатта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни. Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята.
към текста >>

Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
„Планетите и техните аспекти имат определено влияние върху душевните сили на човека. Те пораждат душевни вълнения и страсти от всякакъв род, често водещи до най-ужасяващи събития. Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията. Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
към текста >>

204. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса? Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше. Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат. Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък?
към текста >>

Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки.
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви гръцки философи? Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък. И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души. Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки. Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни. И ако се запитаме: Благодарение на какво не се случи това? Кой направи тази сила постепенно да отслабне, тази сила, която нагледно живее в сибилите? Тогава трябва да отговорим: Христос, който чрез Тайната на Голгота се вля в аурата на Земята и който разруши в човешките души силата на сибилите, премахна от душите силата на сибилите.
към текста >>

205. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена.
Планетите и техните аспекти имат влияние върху душевните сили на човека. Те възбуждат всякакъв вид вълнения и страсти и чрез това често пъти ужасни действия и събития. Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията. Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена. И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия.
към текста >>

Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух.
И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух. Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни. В човешките души се намират хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от един фокус или един извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук идва симпатията между Земята и звездите, от тук идват редовните природни действия.
към текста >>

Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата. Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни. Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия.
към текста >>

206. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание. Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>

Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>

207. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”.
Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”. И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>

Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми.
И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н.
към текста >>

208. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината. Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>

Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината. Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>

209. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Да предположим за един момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното.
Бих искал да изходя от това, как пред нашия поглед застава една определена сцена от Мистерията на Голгота като едно историческо предание, така както тя се е запечатала и би трябвало да се запечати още повече в сърцата и душите на човечеството. Да предположим за един момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното. И след това да поставим срещу това чувство, срещу това усещане крясъците и беснеенето на възбудената тълпа от Йерусалим преди разпятието, при съденето.
към текста >>

Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената.
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо?
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
към текста >>

Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта.
към текста >>

210. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние влечем след себе си през целия земен живот, както и кометата влече своята опашка през Вселената ние влечем след себе си онова, което излъчваме като духовна аура и тя се сглобява подобно на фантом през целия ни живот, като същевременно излъчва навън нашата морална и интелектуална душевна същност.
Днес трябва да представя нещата от друга страна. В човека непрекъснато също така се създава нещо духовно; това, което живее като живот в човека, то сякаш непрекъснато отива навън в света. Човекът разпростира една аура около себе си, една лъчиста аура, чрез която непрекъснато обогатява земно-духовния елемент на Земята. В този земно-духовен елемент на Земята се съдържа всичко онова, което човек изпраща към Земята, всичко онова, което човекът носи в себе си като морални и други придобити в живота човешки качества. Вярно е, напълно вярно е, скъпи приятели, пред ясновиждащия поглед се показва, как човекът непрекъснато изпраща навън в света своята морална, интелектуална и естетическа аура и как тази аура живее по-нататък като Дух на Земята в земната духовност. Ние влечем след себе си през целия земен живот, както и кометата влече своята опашка през Вселената ние влечем след себе си онова, което излъчваме като духовна аура и тя се сглобява подобно на фантом през целия ни живот, като същевременно излъчва навън нашата морална и интелектуална душевна същност.
към текста >>

211. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Вселената само ако предварително зная какво представлява светлината, а не едва в последствие да се уверя, че светлината е нещо прекрасно.
Вселената само ако предварително зная какво представлява светлината, а не едва в последствие да се уверя, че светлината е нещо прекрасно.
към текста >>

212. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ние трябва да живеем с цялата Вселена.
Ние го забелязваме по-късно, когато преживяваме времето на камалока. И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане. Защото тук, във физическото тяло, трябва да живеем, бих казал, вътре в нашата кожа. Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят. Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да умираме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем. Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него.
към текста >>

Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него.
И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане. Защото тук, във физическото тяло, трябва да живеем, бих казал, вътре в нашата кожа. Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят. Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да умираме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем. Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него.
към текста >>

Ние бихме могли да се включим в цялата Вселена.
Това би могло да се случи по два начина. Ние бихме могли да се включим в цялата Вселена. Но ако се включим така, съзнанието, което имаме и което съм описал, това себесъзнание също ще се включи в небулозата. Ние трябва много повече да сме подвижни в големия, жив миров организъм. Тук във физическото тяло една част от нас, да кажем, ръката, се намира на определено място. В духовния свят трябва винаги да сме подвижни. Трябва винаги да се местим от едно място на друго.
към текста >>

213. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тази част се приема от цялата Вселена.
Това, което произхожда от Стария Сатурн, Старото Слънце и Лунното битие, дори от голям период от Земното битие, представлява свръхсетивни сили. И къде отиват тези свръхсетивни сили, които проникват нашето физическо тяло и от които за сетивното наблюдение, както току-що описах, е достъпна само външната страна, къде отиват тези свръхсетивни сили, след като преминем през портата на смъртта? От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена. И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас. Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята. Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята. Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>

Така, както имаме впечатлението във връзка с физическия свят, че нашето физическо тяло отпада от нас, така после имаме впечатлението, че също така от нас отпада и етерното тяло, но не по същия начин, както физическото тяло, а така, че то остава вплетено в цялата Вселена, в целия Всемир.
Така, както имаме впечатлението във връзка с физическия свят, че нашето физическо тяло отпада от нас, така после имаме впечатлението, че също така от нас отпада и етерното тяло, но не по същия начин, както физическото тяло, а така, че то остава вплетено в цялата Вселена, в целия Всемир. То се намира вътре в него и оставя своите отпечатъци в него през дните, в които изживяваме нашата житейска картина. И това, което имаме по този начин като житейска картина, преминава във външния свят, продължава да живее около нас и се приема от света.
към текста >>

Но дори и това, което изживяваме през дните, когато имаме тази житейска картина около нас, този освободен от нас и вплетен във Вселената етерен живот – дори и това, което изживяваме тогава, представлява нещо дълбоко разтърсващо и величествено за човешката душа.
През същите тези дни ние имаме едно изключително важно изживяване. Защото това, което изживяваме след смъртта, не е просто опитност като опитностите в земния живот, а представлява субстанция за нови изживявания. Това е ново изживяване, начинът, по който стигаме до своя Аз, наблюдавайки събитието на смъртта, изживяване, каквото не можем да изживеем тук с нашите земни сетива. Но дори и това, което изживяваме през дните, когато имаме тази житейска картина около нас, този освободен от нас и вплетен във Вселената етерен живот – дори и това, което изживяваме тогава, представлява нещо дълбоко разтърсващо и величествено за човешката душа.
към текста >>

Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената.
И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят. Това е разтърсваща мисъл! Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената. Тези наши човешки съдби са същевременно божествени дела, и начинът, по който се явяват на нас, хората, носи само външен характер.
към текста >>

Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света.
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме? След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания.
към текста >>

И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук. По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини. Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация.
към текста >>

Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него.
Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>

В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии.
Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>

Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем. Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
към текста >>

214. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>

Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма. И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите. Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>

215. Бележки GA_173 Карма на неистината

Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена).
Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>

Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв.
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г. "маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454]. После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."
към текста >>

216. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал. Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество. Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето. И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота. По-общо тези факти вече съм ги описвал. Но трябва все по-детайлно да ги разглеждаме, за да проникнем по-дълбоко в тайните на света.
към текста >>

В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става жива Вселена, живеещ Космос.
В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става жива Вселена, живеещ Космос. Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота. Но, което си бил ти самият между раждането и смъртта, се преживява като частица от Космоса, отсега нататък възприета от Космоса, вчленена в това, което не е земно. Така, както земното е било между раждането и смъртта. И по-нататък се чувства, как Космосът нежно пронизва това, което е било негова частица. Поражда се сякаш вътрешна светлина и озарява това, което си бил.
към текста >>

Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота.
В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става жива Вселена, живеещ Космос. Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота. Но, което си бил ти самият между раждането и смъртта, се преживява като частица от Космоса, отсега нататък възприета от Космоса, вчленена в това, което не е земно. Така, както земното е било между раждането и смъртта. И по-нататък се чувства, как Космосът нежно пронизва това, което е било негова частица. Поражда се сякаш вътрешна светлина и озарява това, което си бил. Всичко това, така да се каже, тече и звучи в панорамата на живота; след това се освобождава етерното тяло – тъй като всичко това става, докато човек още е свързан със своето етерно тяло.
към текста >>

217. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което в нашата Земя е етерно, принадлежи на вселената.
Трябва да бъдат създадени лаборатории, работещи във връзка с хода на годината /със смяната на годишните времена/ и отчитащи звездните констелации, – в същата степен, както това става навън, в природата. Когато се издигаш от мъртвото към живото, трябва да се издигнеш над Земята, да се откъснеш от Земята. Тъй като при възникване на живото трябва да действа етерно-телесното. Но етерно-телесното никога не може да бъде във връзка само със Земята, то е свързано с това, което се намира извън Земята, в целия свят. Това, което е чисто физическо, го обхващаме напълно, когато разглеждаме земното; изхождайки от земното, ако разглеждаме земното, ние разглеждаме физическото. Това, което в нашата Земя е етерно, принадлежи на вселената.
към текста >>

Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената.
Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка. Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум. Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му. Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна. Но ако пристъпва към този въпрос изпълвайки душата си с благоговейна откритост към Космоса, тогава могат да му се открият отговорите на тези въпроси-загадки.
към текста >>

Този, от когото насилствено е отнето физическото му тяло, предава силите на етерното тяло на Вселената.
И ето, какво се разкрива. Да вземем човек, поразен от куршум на младини. Етерното му тяло се разделя с физическото тяло, което е откъснато отвън по насилствен начин. Това, за което говоря, е действително само, ако физическото тяло е изтръгнато отвън, от външна сила. Както вече казах, в етерното тяло остават сили, които са можели да действат още години, може би десетилетия. Този, от когото насилствено е отнето физическото му тяло, предава силите на етерното тяло на Вселената. Така преминава неговото развъплътяване. Във физическия свят от него остава нещо, което той самият би могъл да използва, ако не беше насилствено умъртвен. Помислете: човек отива в духовния свят, без да е използвал това, което би могъл да използва.
към текста >>

Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване.
към текста >>

И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем.
към текста >>

218. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената.
Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>

След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята. И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова.
към текста >>

Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване чувствата и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея.
Възможно е, разбира се, всичко това да се представи и в други образи. Това направихме тук. Но днес ще изходим от съответствието на това, което човек в течение на земния живот дава на Същностите от висшите Йерархии, и това, което Същностите на тези висши Йерархии изработват за света и за новата инкарнация на самия човек. Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване чувствата и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея. И е необходимо съвременните хора все повече и повече да се проникнат със съзнанието за тази тясна връзка на целия ни живот с духовния свят.
към текста >>

Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите. Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя.
към текста >>

219. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща. Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове. Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт.
към текста >>

220. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената.
С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената. На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10. X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството. Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата.
към текста >>

Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена.
И виждаме, че и такъв приемник на Октавиан, като Калигула /37-41 г.сл.Хр./, бил иницииран. Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена. Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото. Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви.
към текста >>

Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото.
И виждаме, че и такъв приемник на Октавиан, като Калигула /37-41 г.сл.Хр./, бил иницииран. Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена. Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото. Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове.
към текста >>

221. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената.
Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат. Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим. Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
към текста >>

Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената.
Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим. Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо? – разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа.
към текста >>

222. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което е в действителност, е духовното начало /изходна точка/ на Вселената, от което се е развило физическото; такова понятие, ако правилно се вплете в преподаването, ще бъде в течение на целия живот източник на младост /подмладяване/.
Тези неща трябва да се вземат предвид. Но ако се вземат предвид, цялата училищна система трябва коренно да бъде променена, и вместо господстващите днес мъртви понятия, са необходими понятия изпълнени с живот. Изучавайки Кант-Лапласовата система, връщайки се към нея в паметта си, хората все повече ще стареят. Това, което е в действителност, е духовното начало /изходна точка/ на Вселената, от което се е развило физическото; такова понятие, ако правилно се вплете в преподаването, ще бъде в течение на целия живот източник на младост /подмладяване/. И това е възможно: не само методически да се преработи целият материал за преподаване, но напълно да се преработи, изхождайки от антропософското познание, цялата система на преподаване; тогава човек през целия си живот ще носи нещо, което ще се превърне в него в непресъхващ извор на младост. Това трябва да бъде постигнато съзнателно, – за да не остаряват хората едва доживявайки до 50 години, за да могат те вътрешно-душевно цял живот да се хранят от това, което са възприели в младостта си, което са възприели в детството, и което би било в тях източник за оживяване, душевно-духовно освежаващо питие. Но преподаваното трябва така да се поднася, че да бъде не само храна за развитие на главата, но да се подхранва развитието на целия човешки организъм.
към текста >>

223. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>

224. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото.
В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези принципи, с които си служат днешните хора. Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето. Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото. И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото. Естествената наука изучава мъртвия живот.
към текста >>

225. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[iii] Окултистите от собствената му страна – тук вероятно става дума за С.Г.Харисън и неговата „Трансцедентална вселена“, немското издание от 1897 г., където в бележките под линия към шеста лекция, където концепцията за максималното щастие е определена като “чисто дяволска“.
[iii] Окултистите от собствената му страна – тук вероятно става дума за С.Г.Харисън и неговата „Трансцедентална вселена“, немското издание от 1897 г., където в бележките под линия към шеста лекция, където концепцията за максималното щастие е определена като “чисто дяволска“.
към текста >>

226. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса.
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса. Да разгледаме първо схематично това, което ви казах. И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той. Но има и други връзки. Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>

227. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество. Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно. С тези абстрактни три измерения, за които не можем да кажем нищо друго, освен, че са перпендикулярни едно на друго, няма нищо общо живото, което се е имало предвид, когато се е говорило за горно и долно, за дясно и ляво, за предно и задно.
към текста >>

И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля.
към текста >>

Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно.
към текста >>

228. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената.
Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове.
към текста >>

Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат.
Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>

И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото. И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>

229. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Той е владика на Вселената.
Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик.
към текста >>

230. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>

231. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството.
Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>

232. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света.
Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>

И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

233. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената!
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма. Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество. Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>

Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>

Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>

234. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената. И ние говорим съвсем правилно, когато казваме, че върху цялата цивилизована азиатска земя в 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-то хилядолетие живееха хора, на които благодарение на притежаваното от тях напълно естествено, свързано с кръвта, с организацията на тялото ясновидство се откриваха духовни истини. Това беше качество на разпространението в широките кръгове население. Обаче това атавистично ясновидство се намираше вече в едно упадъчно развитие, то все повече премина в упадък. И това преминаване в упадък на атавистичното ясновидство не е само едно културно-историческо явление, то е същевременно едно явление на социалния живот на човечеството.
към текста >>

235. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското.
По странно съвпадение се случи едно забележително нещо в човешката еволюция, когато материализмът навлезе в нея. Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две.
към текста >>

236. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това. Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля. Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля.
към текста >>

237. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман. Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем.
към текста >>

238. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно.
към текста >>

Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества.
към текста >>

Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената.
При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот. И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>

Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>

Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата.
Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата. Това, което днес е нашето обикновено познание чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид знание, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него знание бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята.
към текста >>

239. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената.
Онова, което може да бъде разкрито в тази връзка, обаче, е измамно, защото хората от старите времена са били скитници. Способностите за вътрешно знание, като им идваха от енергиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се предаваха по наследство. Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“.
към текста >>

240. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции. Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>

Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства.
към текста >>

241. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре). Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>

Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре). Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>

Разширявайки се в космическите простори, човек израства редом със Вселената.
Когато след смъртта си човек пренася своя живот в Космоса, той все повече и повече става едно цяло с него. Той престава да се различава съществено от него. Сега аз бих искал да се изразя подчертано образно и картинно естествено там навън не би могло да се говори за физически органи, но по този начин съм сигурен, че Вие ще ме разберете по-добре там човек научава, така да се каже, как окото и светлината израстват заедно и съвместно; и той престава да разграничава повече светлина и око, звук и ухо. Разширявайки се в космическите простори, човек израства редом със Вселената.
към текста >>

Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят. Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>

Ако разглеждаме тези неща с помощта на Духовната Наука, ние ще стигнем до забележителния факт, че още древните хора са имали познание за тях, познание което е произтичало от сънищно-подобните съзерцания на Вселената, впоследствие угаснали напълно.
Ако разглеждаме тези неща с помощта на Духовната Наука, ние ще стигнем до забележителния факт, че още древните хора са имали познание за тях, познание което е произтичало от сънищно-подобните съзерцания на Вселената, впоследствие угаснали напълно. И би могло да се каже, че тези древни хора – с една атавистична гениалност назоваха този символен, образен кръг, който за тях представляваше небето на не подвижните звезди, с единствено точното име: животински кръг. Сега аз установявам и поддържам не друго, а че нашата нова Духовна Наука, която отново ни разкрива тези неща, черпи своите познания от съвсем други източници. Би било едно потресаващо изживяване, ако някому от древните учители, завещали за нас инстинктивната си мъдрост за животинския кръг, сега отново се предостави възможността независимо от всичко което той е съхранил да свърже цялото си познание с констелациите на Слънцето спрямо животинския кръг, т.е. спрямо небето на неподвижните звезди. Но именно това обединява така здраво новата Духовна Наука с мъдростта на древните.
към текста >>

242. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>

Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
към текста >>

243. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация.
После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха. Бих ме могли да кажем, че човек следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие. И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края.
към текста >>

244. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
към текста >>

245. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>

Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>

246. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така.
Нека сега вземем обратния случай. Нека да се замислим как човек изживява себе си. Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така. Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
към текста >>

Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената.
Ако обаче изнесете „гледната точка“ там, в безкрайния Космос, Вие ще се окажете в областта на неподвижните звезди. Ако отново се преместите към централната точка, Вие ще се окажете в областта на човека. Между тях се намира планетарната сфера. Другояче и не може да бъде. Ако благодарение на своите душевни сили човекът се свързва с Космоса, тази връзка трябва да се осъществи чрез кръговото движение на планетите, чрез сферите. Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената. В пространството между нас и безкрайността, ние трябва да срещнем планетарните сфери.
към текста >>

Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>

247. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло.
В какво се състои тази работа? Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло. Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената. И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-духовни същества. Когато си представите най-сложното, което може да бъде изградено тук, на Земята, то е нещо примитивно и просто в сравнение с огромната могъща тъкан от космическа величина и грандиозност, която се изтъкава там и след това се свива, сгъстява се чрез зачатието и раждането, прониква се със земна материя и става физическо човешко тяло.
към текста >>

Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената.
В какво се състои тази работа? Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло. Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената. И върху това не работи само човешката душа в характеризираното състояние, а тя работи заедно с цял рояк божествено-духовни същества. Когато си представите най-сложното, което може да бъде изградено тук, на Земята, то е нещо примитивно и просто в сравнение с огромната могъща тъкан от космическа величина и грандиозност, която се изтъкава там и след това се свива, сгъстява се чрез зачатието и раждането, прониква се със земна материя и става физическо човешко тяло.
към текста >>

248. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска. От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение. Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
към текста >>

После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии). Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
към текста >>

249. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената.
Вие добре разбирате, че в моята „Тайна Наука" не можеше да се тръгне по този път. Там за отправна точка е взет човека. Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената. Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето. В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н. и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>

250. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци. И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>

251. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония.
към текста >>

Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя.
И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот. Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя. Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
към текста >>

252. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Мислите са разпространени по цялата Вселена.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват.
към текста >>

За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>

При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли. Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум. При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света. И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>

Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>

Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света.
В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития.
към текста >>

Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове.
Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата. Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>

И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора.
Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

253. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но в развитието на Вселената винаги става така, че наред с правилното развитие на Духовните същества, отделни духовно-космически същества изостават.
Но в развитието на Вселената винаги става така, че наред с правилното развитие на Духовните същества, отделни духовно-космически същества изостават. Тоест, наред с това, че общо взето Духовните същества се придвижват напред, някои Духовни същества изостават. Така станало и в тази епоха, тоест в 4-ти век от християнската ера, някои Духове на Формата изостанали.
към текста >>

254. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>

Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи.
Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата? Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма. Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където мислите на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите.
към текста >>

255. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите.
към текста >>

Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание.
към текста >>

Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
към текста >>

Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
към текста >>

Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената.
Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>

Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>

256. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си.
Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>

Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>

Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
към текста >>

Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята. А сега да проследим по-нататъшната картина (действителните имагинации могат да се проследяват и в тяхното по-нататъшно разкритие в бъдещето, само измислените имагинации не могат да се проследяват по-нататък). Представете си, че тук имате огледало:
към текста >>

Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>

На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>

Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>

257. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Занапред Вселената ще говори на земните хора по друг начин.
Но с приближаването на Голготската Мистерия настъпи една, бих казал, величествена метаморфоза на цялата мистерийна същност. И тогава най-напредналите посветени казаха на своите ученици: Сега идва едно време, когато звездните констелации няма да влизат в отношение с прииждащата Лунна светлина. Занапред Вселената ще говори на земните хора по друг начин. Светлината ще трябва да бъде наблюдавана директно. Ние трябва да пренасочим нашия духовно-познавателен поглед от откровенията на Луната към откровенията на Слънцето.
към текста >>

258. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
към текста >>

259. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В Земните дълбини той ги намираше вътрешно протъкани и оживотворени от същинските Земни сили и съчетани с онова, което Лунните сили бяха оставили в Земните недра; а в разгара на лятото той ги намираше отворени към просторите на Вселената.
И както днес човекът изживява несъзнателно своя дихателен процес като нещо, което вътрешно принадлежи на цялото му същество, така и в миналото човекът изживяваше цялото си същество като принадлежащо на годишния кръговрат. През зимата той търсеше родствените му елементарни Същества в Земните дълбини; в разгара на лятото той ги търсеше в облачните висоти. В Земните дълбини той ги намираше вътрешно протъкани и оживотворени от същинските Земни сили и съчетани с онова, което Лунните сили бяха оставили в Земните недра; а в разгара на лятото той ги намираше отворени към просторите на Вселената.
към текста >>

И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот. Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа. Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки. И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе. И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>

260. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Областите на Вселената.
Просветлената от Слънцето атмосфера и Зодиакът. Областите на Вселената. Отношението на човека към планетната система. Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно.
към текста >>

Писменни знаци на Вселената.
Отношението на човека към планетната система. Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно. Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята. Космически символизъм.
към текста >>

261. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

След като вчера се запознахме с отношението на животните живеещи във височините, представител на които е орелът, на животните на средата, представител на които е лъвът, и на животните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем отношението на човека, да обгърнем с поглед отношението на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено отношение на човека към тези представители на животинския свят.
След като вчера се запознахме с отношението на животните живеещи във височините, представител на които е орелът, на животните на средата, представител на които е лъвът, и на животните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем отношението на човека, да обгърнем с поглед отношението на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено отношение на човека към тези представители на животинския свят.
към текста >>

Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>

И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното действие на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела. Обаче те живеят същевременно във формата на човешката глава. И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
към текста >>

По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена. Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети. Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>

Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво. Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>

Да въплътиш Вселената в блясъка на въздуха.
Да въплътиш Вселената в блясъка на въздуха.
към текста >>

Да изтръгнеш от Вселената
Да изтръгнеш от Вселената
към текста >>

Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата?
към текста >>

Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение.
към текста >>

Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>

Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената. Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено. Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека. Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>

Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка.
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка. Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
към текста >>

Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем.
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка. Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
към текста >>

А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка. Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
към текста >>

Това значи да четем в тайните на Вселената.
Колко голямо значение има, да трябва да си кажем: Това, което вършим, когато мерим с пергела или с метъра, когато теглим с везната, когато броим, ние съставяме нещо, което всичко е само един фрагмент; то става нещо цяло, когато разберем организма на кравата в неговата вътрешна духовност. Това значи да четем в тайните на Вселената. И това четене в тайните на Вселената води винаги в разбирането на мировото и човешкото съществувание. Това е модерна мъдрост на посвещението. Това е, което днес трябва да бъде говорено от дълбочините на духовния живот.
към текста >>

И това четене в тайните на Вселената води винаги в разбирането на мировото и човешкото съществувание.
Колко голямо значение има, да трябва да си кажем: Това, което вършим, когато мерим с пергела или с метъра, когато теглим с везната, когато броим, ние съставяме нещо, което всичко е само един фрагмент; то става нещо цяло, когато разберем организма на кравата в неговата вътрешна духовност. Това значи да четем в тайните на Вселената. И това четене в тайните на Вселената води винаги в разбирането на мировото и човешкото съществувание. Това е модерна мъдрост на посвещението. Това е, което днес трябва да бъде говорено от дълбочините на духовния живот.
към текста >>

И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>

Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
към текста >>

Да създадеш една Вселена Запад
Да създадеш една Вселена Запад
към текста >>

Да въплътиш Вселената
Да въплътиш Вселената
към текста >>

Да изтръгнеш от Вселената
Да изтръгнеш от Вселената
към текста >>

262. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка.
Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка. Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих могъл да кажа която обхваща цялото. В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма. Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
към текста >>

Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка. Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих могъл да кажа която обхваща цялото. В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма. Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
към текста >>

Те имат тяхното значение във Вселената.
Животът на животните не е също приключен, когато те умират. Те имат тяхното значение във Вселената. И когато орелът лети, той е така да се каже само един символ на своето съществувание, той лети като физически орел. О, той лети по-нататък и след своята смърт! Одухотворената физическа материя на орловата при рода лети в световете, за да се съедини с духовната материя на духовното царство.
към текста >>

Вие виждате, че стигаме до чудесни тайни във Вселената, когато прозираме тези неща.
Вие виждате, че стигаме до чудесни тайни във Вселената, когато прозираме тези неща. Едвам тогава ние си казваме, защо съществуват всъщност тези животински и други форми на Земята. Всички те имат своето велико, извънредно важно значение във Вселената.
към текста >>

Всички те имат своето велико, извънредно важно значение във Вселената.
Вие виждате, че стигаме до чудесни тайни във Вселената, когато прозираме тези неща. Едвам тогава ние си казваме, защо съществуват всъщност тези животински и други форми на Земята. Всички те имат своето велико, извънредно важно значение във Вселената.
към текста >>

Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно. Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>

263. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем.
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>

264. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената.
Светът на птиците, представител на който е орелът, може това, така че фактически чрез това се създава една връзка между това, което е земно, и това, което е извънземно. Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената. Ние ще можем вече да кажем, че когато някога Земята ще стигне до края на нейното съществуване, тази земна материя ще е одухотворена и родът на птиците съществуваше в цялата икономия на земното съществувание, за да пренесе одухотворената земна материя обратно в царството на духа.
към текста >>

Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание. Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>

Пеперудата съвсем не изглежда така, както се явява на външните очи, а тя е едно същество от светлина, което пърха наоколо и което се състои главно от радостта изпи тавана от играта на неговите багри, от онази игра на игрите, която се при пеперуденото крило, като земната греховидна материя е проникната от цветовете и благодарение на това прониква като одухотворение на първата степен в духовната Вселена, в духовния Космос.
Онези, които днес са научили така повърхностно това или онова, научили са го да речем от източната мъдрост, говорят за това, че светът е майя, илюзия. Трябва да видим в отделните неща, как светът е майя. Ние разбираме тази майя, когато знаем, че птицата съвсем не изглежда в нейната същност така, както тя се явява външно, а тя е едно топло въздушно същество. Пеперудата съвсем не изглежда така, както се явява на външните очи, а тя е едно същество от светлина, което пърха наоколо и което се състои главно от радостта изпи тавана от играта на неговите багри, от онази игра на игрите, която се при пеперуденото крило, като земната греховидна материя е проникната от цветовете и благодарение на това прониква като одухотворение на първата степен в духовната Вселена, в духовния Космос.
към текста >>

Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт. Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя.
към текста >>

265. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
към текста >>

Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>

И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света.
Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>

Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>

Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
към текста >>

Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма.
към текста >>

От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>

Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание.
към текста >>

Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>

Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
към текста >>

Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.
към текста >>

266. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите. Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих. Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>

Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите. Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих. Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>

И тези Гноми са особено внимателни върху това приближаване на Луната, защото от това, което Луната произвежда в тях, те считат като тяхна главна мисия във Вселената да извеждат резултати.
Това познаваме при все по-жива ставащата игра на лунните сили през време на новолунието в света на Гномите. И тези Гноми са особено внимателни върху това приближаване на Луната, защото от това, което Луната произвежда в тях, те считат като тяхна главна мисия във Вселената да извеждат резултати. Те очакват с голямо напрежение момента, в който Луната отново ще се съедини със Земята и събират всички свои сили, за да бъдат въоръжени за този момент, когато Луната ще се е съединила със Земята, защото тогава те ще използуват веществото на Луната, за да разпръснат във Вселената цялото вещество на Земята. Веществото трябва да бъде премахнато.
към текста >>

Те очакват с голямо напрежение момента, в който Луната отново ще се съедини със Земята и събират всички свои сили, за да бъдат въоръжени за този момент, когато Луната ще се е съединила със Земята, защото тогава те ще използуват веществото на Луната, за да разпръснат във Вселената цялото вещество на Земята.
Това познаваме при все по-жива ставащата игра на лунните сили през време на новолунието в света на Гномите. И тези Гноми са особено внимателни върху това приближаване на Луната, защото от това, което Луната произвежда в тях, те считат като тяхна главна мисия във Вселената да извеждат резултати. Те очакват с голямо напрежение момента, в който Луната отново ще се съедини със Земята и събират всички свои сили, за да бъдат въоръжени за този момент, когато Луната ще се е съединила със Земята, защото тогава те ще използуват веществото на Луната, за да разпръснат във Вселената цялото вещество на Земята. Веществото трябва да бъде премахнато.
към текста >>

Но поставяйки си тази задача, тези Коболди, тези Гноми се чувствуват особено много важни, защото събират най-различните опитности в цялото земно съществувание и се подготвят, когато цялото вещество, цяла та материя на Земята бъде разпръсната във Вселената, когато тя се развие като едно ново небесно тяло познато от Духовната Наука като бъдещ Юпитер, да запазят тогава в структурата на Земята това, което е доброто в тази структура и да въплътят тогава това като един вид скелет на Юпитер.
Но поставяйки си тази задача, тези Коболди, тези Гноми се чувствуват особено много важни, защото събират най-различните опитности в цялото земно съществувание и се подготвят, когато цялото вещество, цяла та материя на Земята бъде разпръсната във Вселената, когато тя се развие като едно ново небесно тяло познато от Духовната Наука като бъдещ Юпитер, да запазят тогава в структурата на Земята това, което е доброто в тази структура и да въплътят тогава това като един вид скелет на Юпитер.
към текста >>

Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите. Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената. Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното. Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието. Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло. Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
към текста >>

Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно. Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи. За Гномите тя е една прозрачна сфера, едно празно кълбо.
към текста >>

Това е мощното морално впечатление, което такива, струящи се през Вселената, съставени от извънредно много отделни гласове думи трябва да означават.
Това е мощното морално впечатление, което такива, струящи се през Вселената, съставени от извънредно много отделни гласове думи трябва да означават.
към текста >>

267. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И това удоволствие е сега една сила във Вселената.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената. Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие.
към текста >>

268. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Следователно то приема силите на Вселената.
Следователно, ако искате да си представите, как нещо минерално бива употребено в човека, Вие трябва да си кажете следното /нарисувано е/: Тук е минералното; това минерално вещество влиза в човека. В човека то бива превърнато чрез течното вещество и така нататък до топлинния етер; тук то е вече топлинен етер. Този топлинен етер има най-голямата склонност да приеме в себе си онова, което се влива лъчеобразно като сили от мировите далечини. Следователно то приема силите на Вселената. И тези сили на Вселената се оформят сега като духовни сили, които одухотворяват тук превърнатата в топлинен етер земна материя. И от тук вече след това с помощта на превърнатата в топлинен етер земна материя прониква в тялото онова, от което тялото се нуждае за своето изграждане.
към текста >>

И тези сили на Вселената се оформят сега като духовни сили, които одухотворяват тук превърнатата в топлинен етер земна материя.
Следователно, ако искате да си представите, как нещо минерално бива употребено в човека, Вие трябва да си кажете следното /нарисувано е/: Тук е минералното; това минерално вещество влиза в човека. В човека то бива превърнато чрез течното вещество и така нататък до топлинния етер; тук то е вече топлинен етер. Този топлинен етер има най-голямата склонност да приеме в себе си онова, което се влива лъчеобразно като сили от мировите далечини. Следователно то приема силите на Вселената. И тези сили на Вселената се оформят сега като духовни сили, които одухотворяват тук превърнатата в топлинен етер земна материя. И от тук вече след това с помощта на превърнатата в топлинен етер земна материя прониква в тялото онова, от което тялото се нуждае за своето изграждане.
към текста >>

Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност.
Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност.
към текста >>

И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>

Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>

Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята.
Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята. Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобождение за растителното царство, едно истинско освобождение.
към текста >>

И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса. От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
към текста >>

269. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш. Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия. И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата. Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>

270. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В нея мисленето се преживява по такъв начин, че вътре в мисловното изживяване се стига до представата: Когато пра-вилно живееш вътре в мисленето, тогава ти живееш - макар отначало и по малко неопределен начин - във Вселената.
И ето, на него му попада книгата «Философия на свободата». В нея мисленето се преживява по такъв начин, че вътре в мисловното изживяване се стига до представата: Когато пра-вилно живееш вътре в мисленето, тогава ти живееш - макар отначало и по малко неопределен начин - във Вселената. Тази връзка с тайните на света в най-интимните мисловни изживявания съставлява основния нерв на «Философия на свободата». И затова във «Философия на свободата» стои фразата: В мисленето човек хваща за крайчеца мировата тайна.
към текста >>

271. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Разказах как във Вселената, т. е.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>

вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>

Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>

И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>

Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
към текста >>

272. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Накрая той получава впечатлението, че във всяка от кварцовите скали съществува нещо като око на Земята, отворено за Вселената.
Тогава той е в състояние сякаш да се срасне в своето мислене с камъните. Може да се каже: навсякъде в дълбините на скалите намира продължение душевното същество на човека и в духа той навлиза тук като в свещен божи храм. За имагинативното съзерцание вътрешната природа се оказва проницаема, а външните повърхности са сякаш стените на този дворец на боговете. Но в същото време той разбира, че вътре в тази скала живее едно вътрешно отражение на всичко, което се намира извън Земята, в космоса. Още веднъж светът на звездите израства пред душата на човека, отразен в тези твърди скали. Накрая той получава впечатлението, че във всяка от кварцовите скали съществува нещо като око на Земята, отворено за Вселената.
към текста >>

По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята. Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята. Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло. По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената. Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст. Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото. Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуждение относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята.
към текста >>

Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления.
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса. Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли. Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето.
към текста >>

273. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес. Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н. Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота. Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод. После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>

Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз. Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре. Вселената ги е поставила в Земята. Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия.
към текста >>

Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз. Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре. Вселената ги е поставила в Земята. Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>

Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз. Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре. Вселената ги е поставила в Земята. Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>

Вселената ги е поставила в Земята.
Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре. Вселената ги е поставила в Земята. Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>

По времето, когато всичко това се е образувало навън, от Вселената - освен силикатите - в Земята е било отделено това, което днес виждате като варовици.
По времето, когато всичко това се е образувало навън, от Вселената - освен силикатите - в Земята е било отделено това, което днес виждате като варовици. Когато отиваме не в древните планини, а просто в Юра (Юрските геологически пластове), намираме този варовик. Този варовик е бил внесен от Космоса в Земята по-късно, но по същия начин, както и силикатите; така че като второ, на Земята имаме варовика.
към текста >>

Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената.
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера. Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука».
към текста >>

Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си.
То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене. Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>

И аз мисля, че е прекрасна идея, когато можеш да си кажеш: ако проникнеш във вътрешността на Земята и дадеш на твърдите метали да ти разкажат за това, което помнят, те ще ти разкажат: някога ние сме били толкова разширени в пространството, че въобще сме нямали физическа субстанция, а сме били само цветове, реещи се в Духа, плуващи във Вселената.
И така, постепенно стигате - когато проследите назад физическото - от слоновост през по-финото физическо до духовното. Следвайки този път, обръщайки особено внимание на конкретните детайли, стигаме до духовния произход на всичко, което е свързано със земното. Земята има начало в духовното. Това се дава от истинския възглед. И аз мисля, че е прекрасна идея, когато можеш да си кажеш: ако проникнеш във вътрешността на Земята и дадеш на твърдите метали да ти разкажат за това, което помнят, те ще ти разкажат: някога ние сме били толкова разширени в пространството, че въобще сме нямали физическа субстанция, а сме били само цветове, реещи се в Духа, плуващи във Вселената. По такъв начин спомените на земните метали са това, което отива назад до състоянието, когато всеки метал е бил космически цвят, пронизващ другите, когато Космосът в своето същество е бил нещо като вътрешна дъга, някакъв вид спектър, който после се диференцирал и чак впоследствие станал физически.
към текста >>

Защото някога аз пак ще изпълня Вселената със своята същност.
И ето тук, бих казал, впечатлението, предадено теоретически, което се получава от металното в Земята, преминава в морално впечатление. Защото всеки метал казва едновременно следното: Аз произхождам от далечните пространства и от земното пространство. Аз произхождам от небесната сфера, а тук по вълшебен начин се съсредоточих във вътрешността на Земята. Но аз чакам своето освобождение. Защото някога аз пак ще изпълня Вселената със своята същност. И когато така се учат говорите на металите, тогава златото разказва за Слънцето, оловото - за Сатурн, медта - за Венера; и тогава тези метали казват на човека: както някога ние сме се простирали нашироко, медта до Венера, оловото до Сатурн, така сега сме омагьосани и отново ще се разпространим, когато Земята изпълни своето предназначение, когато човек достигне на Земята това, което той може да достигне само на Земята. Защото затова се подложихме на този плен, за да може човек да стане свободно същество на Земята. Когато човек достигне свободата, тогава може би ще започне и нашето разомагьосване.
към текста >>

274. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато днес човек говори за словото, той обикновено има предвид слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово.
Когато днес човек говори за словото, той обикновено има предвид слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово. Обаче ние знаем, че Евангелието от Йоан започва с многозначителните думи: «В началото бе Словото-Логос. И Словото бе у Бога. И Словото беше Бог». И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се поставя Словото? Какво се подразбира под Логос, под Слово?
към текста >>

И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
Обаче ние знаем, че Евангелието от Йоан започва с многозначителните думи: «В началото бе Словото-Логос. И Словото бе у Бога. И Словото беше Бог». И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се поставя Словото? Какво се подразбира под Логос, под Слово? И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
към текста >>

Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>

Вселената се намира отвън.
Представете си как е живеел тогава човек, как е живеел все още като едно с Космоса, в единение с Космоса. Днес, когато човек мисли, той трябва да мисли изолиран в своята глава. Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите. Вселената се намира отвън. Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
към текста >>

Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
Представете си как е живеел тогава човек, как е живеел все още като едно с Космоса, в единение с Космоса. Днес, когато човек мисли, той трябва да мисли изолиран в своята глава. Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите. Вселената се намира отвън. Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
към текста >>

Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си.
Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си. Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение. Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване.
към текста >>

275. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>

И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>

Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си.
А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено. Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност. По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти.
към текста >>

По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти.
Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност. По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
към текста >>

В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената. Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената. Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>

Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената. Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената. Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>

Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената. Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената. Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>

И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената. Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената. Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>

В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>

А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му. А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
към текста >>

276. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек. Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро. Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>

Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>

277. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>

И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек. Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони. Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата. Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда. И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
към текста >>

Те разказвали за тайните на Вселената.
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние. Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион. Защото за това, което Луната е преживявала по време на преминаването и през зодиакалния кръг, разказвали земните цветя. Те разказвали за тайните на Вселената. И действително, благодарение на това, което му се разкривало, ученикът, от най-интимните дълбини на сърцето си е казвал:
към текста >>

Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена.
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро - както ви говорих за тях вчера в друга връзка. Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система. Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите.
към текста >>

278. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>

В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>

Чрез това, което Боговете са вложили в човека, чрез силата на словото жрецът маг и мъдрец вписвал в жертвения дим писмената, които изразявали тайните на Вселената.
Когато ученикът в Мистериите на Кабирите от Самотраки пристъпвал до вратите на тези места за посвещаване, тогава благодарение на обучението възниквало чувство: Да, сега влизам в това, което ми е закривало магическите действия на жертващия отец, извършващ тайнството. Защото «отец» наричали извършващия службата инициатор (посветения) в тези Мистерии. И какво е откривала на ученика магическата сила на тези извършващи службата отци? Чрез това, което Боговете са вложили в човека, чрез силата на словото жрецът маг и мъдрец вписвал в жертвения дим писмената, които изразявали тайните на Вселената.
към текста >>

Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете.
към текста >>

Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е носела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал.
Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е носела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал.
към текста >>

279. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха.
Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха. Ние ги чуваме в тяхното бълбукане, шумолене, в тяхното особено течение, бръмчащи в началото звуци, които после преминават в хармония и мелодия, за да се приберат обратно в себе си. Така че мелодии звучат, когато имат място явления от природата. Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благочестив човек. При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос. А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека.
към текста >>

280. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>

281. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената.
Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>

282. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето.
Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята". Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна. Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето. Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
към текста >>

Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените.
към текста >>

283. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената.
Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>

284. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер. С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание. Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>

285. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството. Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията. След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване. Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>

Човешките същества дошли на Земята от Вселената (жълто).
Хората, които са имали това велико преживяване, получавали чувство, което може да се обрисува съвсем просто (виж рис.). Човешките същества дошли на Земята от Вселената (жълто). Въпросът за количеството на тези същества при това няма значение, защото, както ви казах вчера, те всички се намирали едно в друго. Това, което впоследствие се превръща в растителен свят, се отделя от човека, Земята го приема и му дава да се вкорени (тъмно-зелената щриховка). Човешкото същество е изпитвало чувство, като че е облякло Земята в растителна одежда (червеното по периферията), а Земята му е била благодарна за тази одежда и е приела от него във водно-въздушния елемент това, което той е успял като че да вдъхне в нея.
към текста >>

Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед. По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
към текста >>

286. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник.
към текста >>

в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената.
А понякога той се среща - както например, в Базилиус Валентинус** - с нов поток, който по-късно прониква в Европа. /*Якоб Бьоме (1575-1624), Теофраст Парацелз (1493-1541); Валентин Вайгел (1533-1588) виж Рудолф Щайнер "Мистика в зората на съвременния духовен живот" (GA, том7)./ /** Базилиус Валентинус - алхимик от XV век, бенедиктински монах в Ерфурт. Под негово име около 1600 г. са били публикувани серия алхимически трудове. Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
към текста >>

287. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената.
И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>

Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>

И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>

На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията.
към текста >>

Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята.
Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82). Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини. От тези безмерни висини действат върху Земята сили в противовес на силите на Земята, при това от всички направления. Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята. Можем да получим тяхна съвършено ясна и конкретна картина по следния начин.
към текста >>

Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената.
Това е продължение на развитието на белтъка, неговото по-нататъшно развитие. След това – отново зародишна субстанция; и така тя преминава от кокошка към кокошка. Всъщност това не е така. Всеки път, когато става преход от едно поколение към друго, белтъкът се открива за влиянията на целия Космос. Така че, от една страна, ние имаме земни субстанции, подчинени на земното или на излизащи от центъра на Земята сили. Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената. Тези сили действат в човешкото етерно тяло. Етерното тяло попада под влиянието на силите на Космоса. Такава е истинната представа за физическото и етерно тяло. – Да допуснем, че попитате: какво е моето физическо тяло? Отговорът е в това, че то е тяло, което се подчинява на силите, излизащи от центъра на Земята.
към текста >>

Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис.
Това може да се покаже и на рисунката. Представете си, че това е човешко същество. Неговото физическо тяло е това, което се подчинява на сили, действащи по направление от центъра на Земята (рис. на стр. 83, червено). Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис. на стр. 83, зелено). Тук имаме система от сили в човека. Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис. на стр. 83).
към текста >>

Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>

Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>

Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво. Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената. В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
към текста >>

Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената.
В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност.
към текста >>

288. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>

289. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Действие на обширната Вселена върху растителното царство.
Условия и закони на човешката съдба. Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>

290. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената.
Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената. Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство. Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
към текста >>

Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство.
- Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената. Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство. Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
към текста >>

Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената. Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство. Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
към текста >>

Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време.
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време. И когато като духовно-душевно същество човекът мине през вратата на смъртта и човешкото етерно тяло започне да се разлага, това трае много кратко време, само няколко дни. Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси.
към текста >>

Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>

Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>

Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>

Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>

Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>

Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената.
Нали хората мислят, че когато Слънцето изпраща светлина, светлината продължава безкрайно да се движи. Оливър Лодж показа обаче, че сега този начин на мислене вече не е правилен, че сега се знае, че тя стига до един край и отново се завръща обратно. Слънцето отново получава обратно своята светлина от всички страни, макар и в друга форма, в преобразена форма, но то я получава обратно. А сега да приложим този начин на мислене върху това, което току що премислихме. Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената. Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето. Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък. Не, сега отново се връщаме обратно. Ние трябва да продължим начина на мислене. Ние отново се връщаме обратно!
към текста >>

- Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло.
Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми. Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло. Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот. Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат.
към текста >>

291. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът.
Но въпреки това ще се съгласите, че човекът също живее в тази атмосфера, в която живеят животните. Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>

Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек?
Но въпреки това ще се съгласите, че човекът също живее в тази атмосфера, в която живеят животните. Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>

292. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Човек трябва да може да си състави понятия за дълбоките разбирания, които съществуваха в това време за духовното устройство на Вселената и които са били изразени по един много особен начин при арабите, когато те са били именно мохамедани, когато те продължаваха по най-различен начин династията, основана от Мохамед.
И виждате ли, онова, което от най-древни времена въобще извънредно силно се е развивало, това е астрономическата наука под формата на астрология, - обаче астрологията от тогавашното време не трябва да се отъждествява с дилетантските неща, които по-късно даже и до днес се култивират като астрология. Човек трябва да може да си състави понятия за дълбоките разбирания, които съществуваха в това време за духовното устройство на Вселената и които са били изразени по един много особен начин при арабите, когато те са били именно мохамедани, когато те продължаваха по най-различен начин династията, основана от Мохамед. Точно астрономията и астрологията бяха изучавани там в техните стари форми.
към текста >>

293. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост.
към текста >>

294. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>

295. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии.
към текста >>

296. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека.
не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: - Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната. Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека. /Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна.
към текста >>

И когато по описания начин правя така, че постепенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от Вселената срещу мен отново идва образът на човека.
И когато по описания начин правя така, че постепенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от Вселената срещу мен отново идва образът на човека. Но сега това не е човекът в неговото настоящо въплъщение, това е човекът в някое от неговите минали въплъщения, или в няколко минали въплъщения. Аз трябва първо да стигна дотам, човекът, когото виждам тук, движещ се покрай мен, да стане прозрачен за мен, все по-прозрачен и по-прозрачен, като се абстрахирам от целия негов живот. Тогава на негово място, но изникващ от космическите ширини, се появява човекът, какъвто той е бил в минали земни съществувания.
към текста >>

297. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното.
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
към текста >>

298. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом.
Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом.
към текста >>

Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес.
Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина.
към текста >>

299. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
към текста >>

За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.
към текста >>

И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек.
И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек. До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото.
към текста >>

След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
към текста >>

300. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера.
Вижте, в света има много звезди и аз ви казах, че тези звезди са само външните знаци за колонии от божествени същества. Там, където свети външният знак на звездата, там в действителност има колонии от духовни същества. Но вие не трябва да си представяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т. н., а че те предимно са там. Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи. Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса. Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете?
към текста >>

Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята.
А сега размислете, какво всъщност е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук. Вземете само един факт. За Луната бе казано, че някога тя е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята. Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята. Поради това великите праучители можаха да дадат на човечеството мъдростта, която те донесоха на това човечество. Защото след като живееха на Земята, те гледаха навън в Космоса чрез окото на боговете, защото Луната беше в Земята. И когато Луната се отдели от Земята, известно време те можаха да запазят спомена, можеха в спомена да виждат това, което беше видяно с окото на човечеството, боговете можеха да поучават, но след това трябваше да отидат на Луната и сами да образуват една колония, в която и сега се намират праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете.
към текста >>

Всичко това, са факти, които ще дадат възможност на човека да познае истинската природа на Вселената.
Размислете върху нещо друго. От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Тогава човекът на Земята отново ще има възможност да гледа навън в Космоса с окото на боговете. Тогава той ще има едно природно гледане навън в Космоса. Всичко това, са факти, които ще дадат възможност на човека да познае истинската природа на Вселената. Защото, само когато погледнем света така, гледаме по правилен начин към Луната.
към текста >>

301. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В него той навлиза в онова изживяване, в което не е бил отделен от всеобщата Вселена и когато не може да се говори още за индивидуален живот на Земята.
Но след това, когато продължаваме да спим /виж рис. 8 на стр. 259 - стрелите/ започва потопяването на човека в онези изживявания, които принадлежат на един минал земен живот, после по-нататък, в тези, които принадлежат на един още по-преден земен живот, по-нататък на третия земен живот и т. н.. И когато човек стига да събуждането, той е минал вече и покрай своя първи индивидуален земен живот. В него той навлиза в онова изживяване, в което не е бил отделен от всеобщата Вселена и когато не може да се говори още за индивидуален живот на Земята. И едва когато е стигнал толкова далече, той може отново да се върне в своя физически и в своя етерен организъм.
към текста >>

302. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената.
Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната. Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.
към текста >>

Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение.
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
към текста >>

303. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.
Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори. И когато един е спирал да говори, започвал е друг. Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.
към текста >>

Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>

304. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
към текста >>

И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.
Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят. Защото то постоянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите. И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.
към текста >>

305. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил. И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
към текста >>

306. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>

307. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса.
Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса. Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството. И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог. Това е именно изгонването на всякаква духовност.
към текста >>

Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството.
Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса. Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството. И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог. Това е именно изгонването на всякаква духовност.
към текста >>

И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог.
Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса. Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството. И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог. Това е именно изгонването на всякаква духовност.
към текста >>

Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер. И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето. Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>

308. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той би описал един диск, който свети навън във Вселената и върху който би открил може би светли и тъмни петна.
Мои мили приятели, вие можете да си изясните това, което се намира в звездите, по следния начин: Представете си, че някой обитател на една друга звезда би наблюдавал Земята по един начин, подобен на този, по който нашите астрономи и астрофизици наблюдават другите звезди. Той би описал един диск, който свети навън във Вселената и върху който би открил може би светли и тъмни петна. Той би изтълкувал по някакъв начин тези петна. Вероятно тълкуването не ще съвпадне с това, което ние жителите на Земята знаем за нас. Може би когато огънят на Везувий изригва и това би могло да се наблюдава. Този жител на една друга звезда би говорил за това, че тук летят някакви комети и други подобни. Във всеки случай онова, което един такъв астроном би описал, би имало твърде малко общо с това, което представлява същността на нашата Земя.
към текста >>

309. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>

И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената.
Но там нямаше още никакъв отговор на този въпрос. Това е важното. И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената. Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената.
към текста >>

Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената.
Но там нямаше още никакъв отговор на този въпрос. Това е важното. И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената. Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената.
към текста >>

Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло.
През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство. Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло.
към текста >>

310. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>

311. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения.
към текста >>

Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези лунни същества донесоха на хората мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше до миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото.
Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения. Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези лунни същества донесоха на хората мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше до миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото. Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, мои мили приятели, колко лесно се говори за това: Човекът се състои от една азова организация, от едно астрално тяло, етерно тяло и т. н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване. Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи.
към текста >>

Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде.
към текста >>

И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената.
За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии. Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.
към текста >>

Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света.
към текста >>

Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена.
Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>

Човекът е цялата Вселена, свита, навита.
Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>

312. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
към текста >>

313. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Бихме могли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е получил в по-ново време навсякъде една капка.
В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата. Светът е изпълнен с Интелигентност. Повсеместно има интелигентна същност. Човекът си е усвоил тази интелигентност така да се каже в течение на най-новото време. Бихме могли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е получил в по-ново време навсякъде една капка. Това е тогава човекът /Виж рис. №1/.
към текста >>

Той приписваше Интелигентност само на Вселената, не на себе си.
Обаче при древния човек беше така, че всеки момент, когато мислеше, той имаше съзнание за това, че мислите му са вдъхновени, открити. Той приписваше Интелигентност само на Вселената, не на себе си.
към текста >>

Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята.
Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята. Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността.
към текста >>

314. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта.
След като тези древни хора напуснаха определен вид обитатели на Вселената, те се чувствуваха поставени в един друг свят, в света на физическото изживяване между раждането и смъртта. Но те чувствуваха също ясно спомена за духовния свят, за онзи свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

315. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>

Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
към текста >>

316. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз.
към текста >>

Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната.
към текста >>

Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди. Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това. Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
към текста >>

От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
към текста >>

Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек.
към текста >>

Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно.
към текста >>

Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества. След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава. Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание. Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно. Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много.
към текста >>

Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях. Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот. Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
към текста >>

317. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер.
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за живота и съществуването на човека. Днес бих искал да Ви говоря върху една особена глава от тази област. Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта. От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята. Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят. Ние виждаме две небесни тела, Слънцето и Луната. Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия живот и за човешкото съществуване.
към текста >>

И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената.
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за живота и съществуването на човека. Днес бих искал да Ви говоря върху една особена глава от тази област. Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта. От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята. Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят. Ние виждаме две небесни тела, Слънцето и Луната. Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия живот и за човешкото съществуване.
към текста >>

Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят.
Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта. От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята. Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят. Ние виждаме две небесни тела, Слънцето и Луната. Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия живот и за човешкото съществуване.
към текста >>

Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз.
Когато разгледаме човека в антропософски смисъл, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз. Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека. Ние намираме именно само онова, което е подобно на физическата и на етерната същност. Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз. Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз.
към текста >>

Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
към текста >>

Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци.
към текста >>

Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието. Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека.
към текста >>

Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената.
Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
към текста >>

Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

318. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

319. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Покажете ми Духа на Вселената;
Покажете ми Духа на Вселената;
към текста >>

Покажи ми душата на Вселената.
Покажи ми душата на Вселената.
към текста >>

Покажи ми душата на Вселената,
Покажи ми душата на Вселената,
към текста >>

Покажете ми Духа на Вселената,
Покажете ми Духа на Вселената,
към текста >>

320. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Така в нас живее нещо, което е преплетено с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената.
Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод. Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек. Така в нас живее нещо, което е преплетено с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената. Това „нещо“ е нашето висше Себе. И то е «по-сияйно от Слънцето». Светлината на Слънцето осветява човека само отвън. Моето душевно Слънце осветява отвътре. Затова то е по-блестящо, по-сияйно от Слънцето.
към текста >>

321. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената.
Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се събужда чувството: «Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената.
към текста >>

Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс.
Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност. Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония.
към текста >>

Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената.
Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност. Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.
към текста >>

Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.
И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност. Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.
към текста >>

Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената.
За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява силата, която насочва кръвта навътре. Не трябва обаче да се загубва и другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към периферията. Юпитеровото състояние по определен начин също ще означава възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях. Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената. Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията. И за да може така да се влее в хармонията на Всемира, той трябва съзнателно да може да насочва вътрешните сили на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Той съзнателно трябва да може да центрира вътрешните сили на кръвта си, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия.
към текста >>

322. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Чувствали са се като членове на цялата Вселена.
Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: ние крачим и се движим надолу; това няма нищо общо с реката. - Древният човек не е чувствал така. Когато е вървял по брега на реката надолу по течението, - естествено това му се е случвало - той е чувствал духовните същества, които са свързани с течението на реката надолу така, както днес донякъде плувецът чувства, че е носен от водата, следователно от нещо материално.
към текста >>

И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>

Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
към текста >>

323. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др. можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм. Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма. Най-малко той можеше да съществува, така да се каже, през Средните Векове, или вековете предшестващи зората на модерната мисъл, защото в онези дни душите на хората бяха все още твърде тясно свързани с импулсите на духовния свят. Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
към текста >>

Преди да бе отхвърлил всичкия Дух чрез духа защото мисленето е възможно само за духа преди да бе изгонил Духа от устройството на Вселената, материалистичният възглед за света не можеше да се изправи пред него в цялата си пустота.
Но за да открием истината за него, материализмът трябва да бъде разпознат като това, което той е всъщност. Докато човекът имаше, така да се каже, една фалшива идея за материализма, една идея, в която все още бяха включени духовни импулси, той можеше да се придържа към частица от Духа, когото още търсеше да намери в явленията на природата, и прочее. Преди да бе отхвърлил всичкия Дух чрез духа защото мисленето е възможно само за духа преди да бе изгонил Духа от устройството на Вселената, материалистичният възглед за света не можеше да се изправи пред него в цялата си пустота. Бе нужно някой ден човекът да посрещне цялото безплодие на материализма. Но другото съществено тук е да поразсъждаваме върху мисленето. Това е абсолютно необходимо. Веднага щом направим това ще осъзнаем, че празната перспектива, представена от материализма, трябваше неизбежно да се появи в някой момент на еволюцията, за да узнаят хората какво всъщност стои пред тях там.
към текста >>

324. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>

325. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената.
Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
към текста >>

Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята.
Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман. И след това, в правилното време, по равноправен начин същият Дух ще се погрижи Луната да се върне отново в Земята, когато Земята е достатъчно силна да я приеме, когато опасността е предотвратена от развитието, състояло се междувременно. (Виж лекцията на Рудолф Щайнер "От отделянето на Луната до завръщането на Луната", изнесена в Дорнах на 13 Май 1921 год.)
към текста >>

Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу).
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>

Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж.
Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм"). Следните откъси са взети от страници 108, 109:
към текста >>

Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена" на Харисън, стр.36:
Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена" на Харисън, стр.36:
към текста >>

326. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство.
Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство. От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души. Много от тези деца се намират в обкръжението на човешки души, и то при онези души, които трябва скоро да слязат на Земята, които са в очакване на своята следваща инкарнация. И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове.
към текста >>

327. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл.
към текста >>

328. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество".
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни.
към текста >>

329. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа.
Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи. Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа. Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен.
към текста >>

330. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена.
И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия. Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>

331. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>

332. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света.
За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми. И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане. Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света. Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение.
към текста >>

Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина.
За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми. И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане. Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света. Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение.
към текста >>

333. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

334. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране. И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>

335. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И в това душевно-гласно, което засиява от Сатурн към цялата вселена, живее душевно-духовно съгласното на Овена или на Телеца.
Като погледнете към Овена, имате впечатлението за нещо душевно-съгласно. Може би там зад Овена е Сатурн: нещо душевно-гласно. И в това душевно-гласно, което засиява от Сатурн към цялата вселена, живее душевно-духовно съгласното на Овена или на Телеца. Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
към текста >>

Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
Като погледнете към Овена, имате впечатлението за нещо душевно-съгласно. Може би там зад Овена е Сатурн: нещо душевно-гласно. И в това душевно-гласно, което засиява от Сатурн към цялата вселена, живее душевно-духовно съгласното на Овена или на Телеца. Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
към текста >>

336. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом.
Ако се върнем към терцовото изживяване - при голямата и при малката терца, - стигаме до едно вътрешно движение на човека. Азът е, така да се каже, вътре в границите на човешкия организъм. Човек преживява терците вътрешно. При прехода от терца към квинта - дори и когато има нещо друго помежду тях - той преживява прехода от вътрешно изживяване към външно изживяване. Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред. При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом. Помежду им се намира изживяването на квартата.
към текста >>

337. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития.
Когато един древен грък, изхождайки от науката на своите мистерии, искаше да си даде сметка откъде идват всъщност неговите мисли, той трябваше да го направи по такъв начин, че да си каже: Аз обръщам моя духовен поглед към онези същества, които ми се откриват чрез мистерий-ната наука като Духове на формата, като сили на формата. Това са носителите на космическата интелигентност, това са носителите на космическите мисли. Те оставят мислите да струят през световните събития, те предават тези човешки мисли на душата, която си ги представя, като ги изживява. Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния свят в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли. Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността. Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития. И както сетивната наука описва делото на хората, докато те вършат едно или друго, заедно или поотделно, така би трябвало една свръхсетивна наука, виждайки дейността на силите на формата през характерната епоха, да описва как тези свръхсетивни същества оставят да струят мисловни сили, как ги приемат едни от други, и как в това струене и в това приемане са включени онези мирови процеси, които се представят на човека отвън като природни явления.
към текста >>

Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор.
Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
към текста >>

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
[1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

338. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
20. В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>

339. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
към текста >>

Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им.
Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона. Тонът постига едно разпределение на материала. Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение. Това е реалност.
към текста >>

340. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата. Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко. Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
към текста >>

Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>

Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>

341. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас.
Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата. Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях. Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса. Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи. Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас.
към текста >>

Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е в света днес, е великият прототип на хората. Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера. Седемте планети в печата показват това. Те са знака, който показва висините, до които човек ще бъде способен да се саморазвие. Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя. Огнената сабя, която се подава из устата на фигурата в печата, означава това. Всичко ще бъде огън и от там краката от течащ метал.
към текста >>

342. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>

343. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>

344. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека.
Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>

345. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената.
Между 10., 12., 14. година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят. През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят. В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10. и 14. година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения.
към текста >>

Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят.
Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят. Външно Вие можете да усетите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас. По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин. Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето. Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
към текста >>

Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва.
към текста >>

346. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И въпреки целия напредък на новата наука всъщност тази нова наука винаги изхожда от това, по възможност всичко да разбере по лесен начин и да не взема впредвид, че същността на природата и същността на вселената изобщо представляват нещо изключително сложно.
Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция. В основата си официалният светоглед разглежда като идеал възможността, всичко да бъде построено върху промени в клетката. Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта. Лесно е разбира се с този атомистичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан. Така всичко може да бъде подредено по лесно разбираем начин. И въпреки целия напредък на новата наука всъщност тази нова наука винаги изхожда от това, по възможност всичко да разбере по лесен начин и да не взема впредвид, че същността на природата и същността на вселената изобщо представляват нещо изключително сложно.
към текста >>

347. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
към текста >>

И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
към текста >>

И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>

И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека.
Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>

Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух.
Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване. Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>

Само че съществува и друго едно равновесно състояние между това, което по един равномерен начин прониква всичко земно и извънземно, и самото него, а именно между духовното и материалното, независимо дали това материално е невеществено или веществено; във всяка една точка на материята трябва да се запазва равновесието между духовното и това материално, но също така и във вселената.
Само че съществува и друго едно равновесно състояние между това, което по един равномерен начин прониква всичко земно и извънземно, и самото него, а именно между духовното и материалното, независимо дали това материално е невеществено или веществено; във всяка една точка на материята трябва да се запазва равновесието между духовното и това материално, но също така и във вселената. Най-близкото, което запазва това равновесие за нас е самото Слънце. Слънцето поддържа равновесното състояние между духовното във вселената и материалното във вселената. И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно на едно световно тяло, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
към текста >>

Слънцето поддържа равновесното състояние между духовното във вселената и материалното във вселената.
Само че съществува и друго едно равновесно състояние между това, което по един равномерен начин прониква всичко земно и извънземно, и самото него, а именно между духовното и материалното, независимо дали това материално е невеществено или веществено; във всяка една точка на материята трябва да се запазва равновесието между духовното и това материално, но също така и във вселената. Най-близкото, което запазва това равновесие за нас е самото Слънце. Слънцето поддържа равновесното състояние между духовното във вселената и материалното във вселената. И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно на едно световно тяло, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
към текста >>

Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията.
Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото. Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията. Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>

348. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И засега можем да предполагаме, дори не в окултен аспект, че там, навън, съществува живо взаимодействие между всичко, проявяващо себе си във флората, в цъфтенето и плодообразуването и онова, което нахлува от страна на цялата обширна Вселена.
И засега можем да предполагаме, дори не в окултен аспект, че там, навън, съществува живо взаимодействие между всичко, проявяващо себе си във флората, в цъфтенето и плодообразуването и онова, което нахлува от страна на цялата обширна Вселена. И ако сега се абстрахираме от всичко това и отведем тази мисъл в нас самите но във всеки случай при това разглеждане трябва да опитаме да извикате на помощ малко интуицията; аз вече ви казах, че без интуиция човек в медицината абсолютно нищо не може да направи ако отдалечим тази мисъл от външния свят и погледнем в собствената си вътрешност, то тук ще открием определено родство с това, което се намира там, навън. Тъй като трябва да кажем, ако във флората тясно са свързани етерното с физическото, то също така трябва да предполагаме както определено родство между такъв вид връзки на етерното с физическото във флората, така и подобен вид връзки на етерното и физическото в самия човек.
към текста >>

349. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека.
ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси. Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес. Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса. От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи. Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на мислене, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
към текста >>

350. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21).
Първо, това органът, извършващ дихателния процес. Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес. Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21). Необходимо е само да разгледате болестната картина, действителната болестна картина, възникваща у човека под определени влияния от страна на калциевия карбонат, и Вие отново ще откриете че това е силно свързано с всички онези процеси, представляващи собствените жизнени процеси на белодробното устройство. Само че е трудно, тези процеси да бъдат отделени от онези, които са поставени изцяло под въздействието на дихателния процес. Но именно при белия дроб, тъй като той служи на човешкото устройство в две направления, е необходимо да имаме предвид, че от една страна той има функционални задачи по посока навън, а от друга страна има такива функционални задачи и по посока навътре. Израждането на белия дроб трябва да бъде търсено в процеси, подобни на процесите на формиране черупката на стридата, или подобни на други процеси, разбира се, естествено и на формиране черупката на охлюва и т.н.
към текста >>

С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща.
Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани.
към текста >>

Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж. рис.21) представена Ви тук, директно са разположени жизнените сили, в известна степен следващи другите сили, когато излагаме човека на една по-висша светлина, респективно на едно по-висше химическо действие. Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
към текста >>

351. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това. И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми. Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване.
към текста >>

Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това. И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми. Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури.
към текста >>

И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това. И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми. Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури. Това противопоставяне на процеса на минерализация на Земята лежи в основата на много идеи за лечебните процеси.
към текста >>

352. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека.
Но това е едно отклонение. И това отклонение може да бъде преодоляно, ако подходим по начина, който аз се опитах да изложа елементарно в общи линии. По тази причина засега аз избрах за начало най-горния етаж. Това може да бъде коригирано, ако чрез подобно вътрешно разглеждане на човешката и на извън човешката природа достигнем до ограничаване сферата на действие на лечебното средство, до ограждане то на тази сфера. Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека. По този начин във външния свят биват ограничени съвсем определени области, имащи своето отношение към човека.
към текста >>

353. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния.
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния. Опознаване на слънчевия живот в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма. Слънчеви и Лунни въздействия в тяхната взаимовръзка. Целебните действия, изхождащи от това познание.
към текста >>

354. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел. То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>

355. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация. Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
към текста >>

356. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си.
След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години. Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със съзнанието: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години! Но виждайки именно това, ние започваме да разбираме истински човека в неговата същност.
към текста >>

357. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сега ние трябва да се възкачим над човека, защото навсякъде човекът е поставен във връзка със силите на Космоса; и тези връзки със силите на Космоса, те са обозрими, ако наистина имаме добрата воля да се приближим до голямото многообразие, с което е изградена Вселената.
Вчера проследихме конституцията на човека, доколкото тя може да бъде видяна в самия човек или в непосредствена близост до него. Сега ние трябва да се възкачим над човека, защото навсякъде човекът е поставен във връзка със силите на Космоса; и тези връзки със силите на Космоса, те са обозрими, ако наистина имаме добрата воля да се приближим до голямото многообразие, с което е изградена Вселената.
към текста >>

Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили. Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята. Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос.
към текста >>

Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението.
Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението. Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се. Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис. №5, ляво/.
към текста >>

Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението. Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно. За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>

№5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
Когато в окото Ви нахлуе слънчев лъч, за едно със светлинния лъч нахлува Духът на Слънцето. Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>

И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон.
Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>

Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса.
Нека преминем сега през целия процес. Няма нищо друго особено. Показва ни се само, по какъв начин сме във връзка с Вселената, и как Луната непрекъснато излъчва сили от нас, прави ги самостоятелни, които си ли живеят в нас, навлизат в духовния свят, нахлуват в Макрокосмоса, непрекъснато изнасяйки от нас образи и пренасяйки ги в Макрокосмоса. Но виждате ли, скъпи мои приятели, представете си, че бъде създадено такова устройство, чрез което този образ, който лунните сили непрекъснато създават в човека и който те се стремят да изнесат навън, стремят се да го изнесат в световните простори, представете си, че този образ бъде задържан в човешкото тяло, че остане вътре. Този образ не е просто някакво абстрактно отражение, това е образ, който вече е пронизан от сили. И как може да бъде задържан такъв един образ в човека? Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него?
към текста >>

Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената.
Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос. Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично. Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното. И така, какво имате тук пред себе си? Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път. Тогава в човека се осъществява връзката между двете.
към текста >>

Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното.
Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос. Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично. Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното. И така, какво имате тук пред себе си? Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път. Тогава в човека се осъществява връзката между двете.
към текста >>

Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената.
Но нека погледнем към другата страна. Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената. Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената. Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса! Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>

Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената.
Но нека погледнем към другата страна. Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената. Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената. Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса! Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>

358. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

От това виждате, че е необходимо в най-широк смисъл на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство.
От това виждате, че е необходимо в най-широк смисъл на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство. Трябва да познаваме Духа, а не субстанцията, защото в действителност човекът трябва да бъде лекуван чрез Духа на минералната и на растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си Духа. И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм. Защото в медицината материализмът е една истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано.
към текста >>

И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма. И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е. в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
към текста >>

359. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/.
Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/. Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н. Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.
към текста >>

Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н.
Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/. Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н. Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.
към текста >>

Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената.
Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис.
към текста >>

Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената.
Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз. Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената. Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент.
към текста >>

Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената.
Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз. Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената. Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
към текста >>

Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената.
Ако приемем човека по този начин /Виж рис. №11/, тогава стигаме до това, дори чрез едно повърхностно разглеждане да трябва да признаем, че всичко, което се появява във вътрешността на човека под формата на студ, показва тенденцията да се насочва към нервно-сетивния човек. Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека. Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно. Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
към текста >>

Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека.
С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека. И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително. Сметката никога не излиза съвсем точно. Рационалността е вътре, тя е вътре, тя е тук, тя живее, тя действува: живее всичко това, което аз описах.
към текста >>

Но тук нещо се намесва, тук във Вселената се намесва нещо съвсем ирационално, което е причина за това, че колкото и да се задълбочаваме, колкото и възторжено да се разтваряме във всичко това, дори да кажем като посветен, когато тръгваме по някакъв път за няколко часа, ние все пак вземаме със себе си чадъра, дори като посветени.
И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително. Сметката никога не излиза съвсем точно. Рационалността е вътре, тя е вътре, тя е тук, тя живее, тя действува: живее всичко това, което аз описах. Но тук нещо се намесва, тук във Вселената се намесва нещо съвсем ирационално, което е причина за това, че колкото и да се задълбочаваме, колкото и възторжено да се разтваряме във всичко това, дори да кажем като посветен, когато тръгваме по някакъв път за няколко часа, ние все пак вземаме със себе си чадъра, дори като посветени. Ние вземаме чадъра, защото тук нахлува нещо, носещо в себе си ирационализма, и където в реалността намира откровение това, което именно никога не излиза в сметките с числата, така че са ни необходими високосни години, високосни месеци и всевъзможни други неща. Хората винаги са се нуждаели от тези неща за да определят времето.
към текста >>

Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.
Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус. Но има и друга гледна точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома. Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.
към текста >>

Ако човек се отдалечи от обикновеното грубо изчисление и премине към ритмично изчисление, каквото по отношение на хармонията на сферите е представлявала астрологията, тогава от ритмичното изчисление човек достига до там, да види устройството на Вселената във фигури, в числа, съдържащи се в астрософията.
Ако човек се отдалечи от обикновеното грубо изчисление и премине към ритмично изчисление, каквото по отношение на хармонията на сферите е представлявала астрологията, тогава от ритмичното изчисление човек достига до там, да види устройството на Вселената във фигури, в числа, съдържащи се в астрософията. Но от друга страна, бих желал да кажа, управляващите космически същества проявяват себе си като доста недостъпни. Те не се проявяват веднага. Отначало те показват на човека само един вид фотографии от Акашовата хроника, но за които човек всъщност не знае откъде идват те. Така пред човека застава светът, но навсякъде именно под формата на изрисувани в световния етер фотографии.
към текста >>

360. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично. Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
към текста >>

361. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно.
към текста >>

362. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена.
Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване. След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
към текста >>

363. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Имаме малка вселена.
Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7].
към текста >>

Да – тя подражава на Вселената!
Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма? Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават. Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос. Изразявайки се първо абстрактно, може да се каже: представете си, че имате идеално ограничена мирова сфера (рис. 7). В нея са разположени, например, тук една планета, а тук друга планета (a, a1).
към текста >>

Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало. Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>

Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава.
Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>

364. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>

Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
Виждате, как целия свят се слива в нас, когато разглеждаме човека в неговата цялост, и колко необходимо е да се вгледаме в това сливане, за да се приближим към единното разглеждане на човека. Но какво прави специализацията в науката? Тя ни отдалечава от реалността. Тя ни вкарва в чисто абстрактни области. Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
към текста >>

365. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека. Трябва да свържем тези въздействия с други, за да се издигнем оттук към такава картина на света, която вече няма да ни излъже, доколкото тя ни информира за процеси, които са реални процеси в самите нас, и които не зависят от каквито и да е илюзорни сетивни впечатления или нещо подобно.
към текста >>

Така че можем да кажем: денонощието е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се душевно-духовно; годината е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се телесно-физически в явлението на растежа и така нататък.
Виждате, че доста постепенно трябва да се приближаваме към това, което може да ни даде надеждна основа също и за астрономическия образ на света. Но можем да изходим само от това, което се проявява в самия човек. Така че можем да кажем: денонощието е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се душевно-духовно; годината е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се телесно-физически в явлението на растежа и така нататък.
към текста >>

366. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената.
[5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена. Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант. Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
към текста >>

“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868). “Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>

367. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>

368. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това е същия образ, както и във външната Вселена.
За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла. Това е същия образ, както и във външната Вселена. Ако имаше такова същество, което всяка година правеше една вдишка и една издишка, – естествено, това е само безразсъдна хипотеза, която използваме за пояснение, – живеейки достатъчно дълго, за 25920 години би извършило същия процес, който човек извършва за едно денонощие. Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се представя в големия миров процес в друга форма.
към текста >>

Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно.
Днес тези неща правят на човека доста незначително впечатление, доколкото той не е свикнал да разглежда света в качествено отношение. А в количествено отношение тези неща, изразяващи само ритми, не играят толкова голяма роля. Тук между числата се търсят други отношения, а не проявяващите се в ритмите. Затова днес по-малко се обръща внимание на такива неща. Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно. И затова, връщайки се в развитието на човечеството преди две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година. И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления. Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за великото, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
към текста >>

Човекът – йероглиф на вселената“,GA 201
[12] който често съм подчертавал в моите лекции – например в лекцията от 4.12.1914„Съответствие между микрокосмос и макрокосмос. Човекът – йероглиф на вселената“,GA 201
към текста >>

369. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И тогава въпросът е, познанието на вселената изобщо възможно ли е чрез формални, втвърдени понятия.
Видяхте, че тези лекции са насочени към това, да се намерят предпоставките за една картина на света. Отново трябва да подчертая, че самите астрономически явления ни принуждават да навлизаме от чисто количествения в качествения аспект. В съвременното научно разглеждане, намиращо се под силното влияние на естествознанието, се наблюдава склонност навсякъде да се пренебрегва качественото, както и да се преливат процесите в качественото чрез експозиции, съответстващи на количественото, или най-малко на формалното, бих казал, строго формалното. Защото само по себе си формалното разглеждане, дори ако искаме да разглеждаме формите като подвижни, подвижни в себе си, много лесно и непроизволно преминава в строго формално разглеждане. И тогава въпросът е, познанието на вселената изобщо възможно ли е чрез формални, втвърдени понятия. Без отговора на този въпрос е невъзможно изграждането на каквато и да е картина на света.
към текста >>

На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда. На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>

Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи представи за Вселената.
Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи представи за Вселената. За съжаление, мога само да маркирам тези неща. Но въпреки това искам в тези лекции макар и само да поставя пред вас въпроса. Собствено, предполагам, че задачата на такива лекции е да стимулира всеки от вас колкото се може повече да работи по-нататък в тези направления. Бих искал само да набележа тези направления. Тях можем да ги проследим във всички възможни страни.
към текста >>

Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>

[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H. Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>

370. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност.
към текста >>

С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност.
Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>

Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>

Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>

Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>

И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления. Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот. В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние.
към текста >>

И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа. Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>

Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
към текста >>

Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях.
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
към текста >>

Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
към текста >>

371. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>

372. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>

373. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>

Тук с нищо няма да ни помогне занимаването само със сравнителна морфология, а трябва да обвържем това, което откриваме в морфологията, с цялата Вселена, за да получим от него някои индикации, как трябва да се разполагат една спрямо друга слънчевата траектория и лунната траектория, или поне на перспективата на разположението им.
И така, ако искаме да намерим разликата между човека и животното, не трябва да оставаме на Земята. Тук с нищо няма да ни помогне занимаването само със сравнителна морфология, а трябва да обвържем това, което откриваме в морфологията, с цялата Вселена, за да получим от него някои индикации, как трябва да се разполагат една спрямо друга слънчевата траектория и лунната траектория, или поне на перспективата на разположението им. Пак ще кажа, че трябва да се изразяваме много внимателно. Те трябва да бъдат разположени така, че едната траектория да бъде приблизително перпендикулярна на другата траектория.
към текста >>

Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса. Това е изцяло математическа представа. Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги. Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка? Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>

374. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето.
Това е бил реален опит и от този реален опит в целия човек, е формирана тази система. По-късно това цялостно преживяване е изгубено. Можели са да възприемат с очите, ушите и носа, но не и със сърцето, не и с черния дроб. Това, че от Слънцето може нещо да се възприема със сърцето, да се възприема нещо от Юпитер с носа – всичко това, естествено, за съвременните хора е чисто безумие. Обаче точно както може да се смята за безумие нещо, така и може да се разбере. Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
към текста >>

375. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
към текста >>

376. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя. Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>

По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
към текста >>

Това значи, че ако започнех да следвам орбитите на небесните тела, трябваше, собствено, да включа себе си във Вселената и непрекъснато да следвам орбитата, т.е.
Това значи, че ако започнех да следвам орбитите на небесните тела, трябваше, собствено, да включа себе си във Вселената и непрекъснато да следвам орбитата, т.е. постоянно да варирам. Съвсем не трябва да рисувам постоянна орбита. Всяка орбита, която рисувам, трябва да я рисувам със съзнанието, че трябва постоянно да я променям, доколкото с всяко движение на времето, от мен се изисква, орбитата отново малко да се променя. И така, ако искам адекватно да обхвана небесните тела с техните орбити, нямам възможност да рисувам готови линии. Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции.
към текста >>

377. Съдържание GA_326 Раждането на естествените науки

Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.
Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век преди нашата ера. Човекът е изгубил непосредственото чувствуване на природата, както е изгубил живото чувствуване на Логоса. Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.
към текста >>

378. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>

Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално. Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>

У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
към текста >>

Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>

Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания. Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление. Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
към текста >>

Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената.
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания. Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената.
към текста >>

379. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
към текста >>

380. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр. За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>

За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр. За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>

Следователно древните мъдреци познаваха онова чувство да се къпи човек в самата същност на вселената, да я чува да говори; към този всемирен дух те един вид отправяха въпроси върху загадките на вселената.
Следователно древните мъдреци познаваха онова чувство да се къпи човек в самата същност на вселената, да я чува да говори; към този всемирен дух те един вид отправяха въпроси върху загадките на вселената. И отговорът на тези въпроси им беше даден чрез явленията, които природата разгръщаше около тях.
към текста >>

Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена.
Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена. През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата. Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
към текста >>

Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>

Вселената беше станала мълчалива.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>

Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>

Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше. Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
към текста >>

Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа. Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>

381. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия. Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената. Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>

Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>

Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно познание за самия себе си. Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
към текста >>

В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа. В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот. В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>

Съвременният човек налага на вселената една система от координати.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения.
към текста >>

382. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Той имаше чувството за дясно и ляво, за предно и задно по отношение на различни те точки на вселената, според които самата Земя е ориентирана.
Този усет на ориентацията той притежаваше благодарение на Земята и по отношение на нея; например той чувствуваше това, което наричаме горе и долу, по отношение на посоката на тежестта, на отвесната. Той имаше чувството за дясно и ляво, за предно и задно по отношение на различни те точки на вселената, според които самата Земя е ориентирана. Всички тези посоки той ги чувствуваше в един вид общение със Земята и благодарение на факта, че стоеше прав върху нея. Съзнанието, което имаше за самия себе си, не започваше от главата за да спре до ходилата на краката. Той се чувствуваше пронизан от силата на тежестта, продължен чрез нея, съставлявайки едно цяло със Земята. Именно тази конкретна, действителна опитност беше тази, която доставяше на човека една опорна точка в начина да разглежда Космоса и която, в неговите очи, оправдаваше построяването на Птоломеевата система.
към текста >>

Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
Джордано Бруно се явява като прославител, бихме могли да кажем, като защитник на модерните схващания, на идеите на Коперник. Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет. В думите, с които той украсява модерната наука, има нещо музикално, омагьосващо.
към текста >>

Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация.
Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация.
към текста >>

Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа.
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон.
към текста >>

Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното.
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното. Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа. Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам. За него не може да става дума да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене. Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си.
към текста >>

А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици.
А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици. Материята е атомизирана, сведена е до прах. Този е пътят, който модерната научна мисъл също следва. Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да предаде за него само един мъртъв образ. Да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се защитят отново в една отвлеченост частиците на това, което е било раздробено, значи да се превъзстанови една схема с това, което диференциалното изчисление е разделило. Но това не значи да се даде живот на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
към текста >>

383. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

В миналото човекът живееше вътрешно всичко, което познаваше от света; той притежаваше интуитивното чувство да се ориентира отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, като една допълваща част на вселената.
В миналото човекът живееше вътрешно всичко, което познаваше от света; той притежаваше интуитивното чувство да се ориентира отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, като една допълваща част на вселената. Всяко познание беше за него пряк допир. По този начин той не изпитваше никаква несигурност относно връзката, която съществуваше между неговите идеи и света.
към текста >>

Обаче това познание беше неделимо от вселената.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
към текста >>

Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека. Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
към текста >>

От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или атомизма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният живот на човека е отрязан от света, когато неговата душа е изолирана, той изпада в несигурност. От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или атомизма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
към текста >>

384. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Тази теория на първичните и на вторичните качества ни показва ясно, как човекът е стигнал до там, да изгуби всяко правилно чувство за отношенията, които го свързват вселената.
Тази теория на първичните и на вторичните качества ни показва ясно, как човекът е стигнал до там, да изгуби всяко правилно чувство за отношенията, които го свързват вселената.
към текста >>

Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>

385. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

По този начин стана невъзможно да се намери отново една истинска връзка между човека и познатата вселена.
Научните схващания, които са се образували и разпространили от 15-ия век насам са безсилни да доставят едно цялостно познание за човешкото същество. Във всички техни области е станало и с математиките. Тези последните бяха изолирани от човека. Те бяха считани като нещо в себе си, с което човекът няма никаква вътрешна връзка. Този начин на виждане нещата и на постъпване бе разпрострян и върху други области на познанието. По този начин стана невъзможно да се намери отново една истинска връзка между човека и познатата вселена.
към текста >>

Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното познание се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен живот протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното познание се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен живот протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
към текста >>

Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество. Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят.
към текста >>

Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
към текста >>

386. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
към текста >>

Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>

В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ. Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си. Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>

Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ. Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си. Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>

Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем. Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване. Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>

Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>

Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената.
Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената. От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им. И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
към текста >>

387. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят. В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>

Когато в миналото чувствуваше, че живее в пълно съединение с вселената, той изпитваше в себе си духа и това именно съставляваше пневматологията; днес тази пневматология е сведена само до една проста идея или до едно неясно чувство за Аза.
Това, което човекът възприема благодарение на своето астрално тяло, е сега обект на психологията. Когато в миналото чувствуваше, че живее в пълно съединение с вселената, той изпитваше в себе си духа и това именно съставляваше пневматологията; днес тази пневматология е сведена само до една проста идея или до едно неясно чувство за Аза.
към текста >>

Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.
Съвременната наука е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп. На антропософската Духовна наука се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие. В миналото природата е била нещо съвършено различно от това, което тя е днес. Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било живот. Обаче това начално състояние се е запазило в нисшата природа на човешкото същество. Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.
към текста >>

388. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената. Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
към текста >>

Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената.
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената. Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
към текста >>

Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената. Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
към текста >>

Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано.
Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
към текста >>

389. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Действието на азота във Вселената.
Действието на Духа в природата. Влиянието на азота за цялото земеделско производство. Действието на азота във Вселената. Дейността на сярата. Сярата, носителят на Духа. Значението на въглерода във Вселената. – Въглеродът, носителят на всички формиращи процеси в природата. Кислородът под и над земята.
към текста >>

Значението на въглерода във Вселената.
Действието на Духа в природата. Влиянието на азота за цялото земеделско производство. Действието на азота във Вселената. Дейността на сярата. Сярата, носителят на Духа. Значението на въглерода във Вселената. – Въглеродът, носителят на всички формиращи процеси в природата. Кислородът под и над земята. Кислородът, носителят на живия етер. Азотът над и във земята Азотът, носителят на усещането. Водородът като носител в далечините на Вселената.
към текста >>

Водородът като носител в далечините на Вселената.
Значението на въглерода във Вселената. – Въглеродът, носителят на всички формиращи процеси в природата. Кислородът под и над земята. Кислородът, носителят на живия етер. Азотът над и във земята Азотът, носителят на усещането. Водородът като носител в далечините на Вселената. Елементите на белтъка и хаосът в семето. Варта и кварцът като основа на растението. Пеперудоцветните растения – Глината.
към текста >>

390. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>

Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод.
Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение. И идват големите загадки. Защо е невъзможно днес да ям такива картофи, каквито съм ял в моята младост? С течение на времето много продукти са загубили своята вътрешна хранителна сила. Последните десетилетия показват това по безспорен начин. Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод. Исках само да посоча, къде се намират въпросите, които излизат далеч извън днешния кръгозор. Ние не само ще продължим това, но също така ще го задълбочим и ще го приложим в практиката.
към текста >>

391. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена.
Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена. Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън.
към текста >>

Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения. Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат. Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.
към текста >>

392. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената.
Един от най-важните въпроси относно производството в селското стопанство е въпросът за значението и влиянието на азота върху цялостното селскостопанско производство. Точно по въпроса за същността на дейността на азота днес цари голямо объркване. Навсякъде, където действа азотът, се виждат само крайните прояви на неговото действие, само най-повърхностните явления на неговата проява. Не се прониква вътре в природните взаимовръзки, в които той действа, а и това проникване не може да се по стигне, ако се остане само в една област на природата. То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената. Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния живот, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.
към текста >>

Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.
към текста >>

С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят.
Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят. Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата. Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек.
към текста >>

Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена.
Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена. Всичко, което живее на земята във физически образ, трябва да може да бъде върнато във Вселената и във Вселената в известна степен да бъде прочистено и просветлено.
към текста >>

Всичко, което живее на земята във физически образ, трябва да може да бъде върнато във Вселената и във Вселената в известна степен да бъде прочистено и просветлено.
Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена. Всичко, което живее на земята във физически образ, трябва да може да бъде върнато във Вселената и във Вселената в известна степен да бъде прочистено и просветлено.
към текста >>

Така изграденото трябва да може да изчезне не само в просторите на Земята, а и далеч в Космоса, далеч във Вселената.
Но всичко, което в живите същества е изградено във фини структури, трябва да може също отново да изчезне. Изчезва не Духът, изчезва онова, което Духът е вградил във въглерода и за което привлича живота от кислорода. Така изграденото трябва да може да изчезне не само в просторите на Земята, а и далеч в Космоса, далеч във Вселената. Това го прави едно вещество, което е възможно най-сродно с физическата същност и също така възможно най-сродно с духовното, това го върши водородът. Макар водородът да е най-финото от всички физически вещества, той напълно раздробява физическото и така раздробеното се разнася от сярата и се влива в недиференцираните области на Вселената.
към текста >>

Макар водородът да е най-финото от всички физически вещества, той напълно раздробява физическото и така раздробеното се разнася от сярата и се влива в недиференцираните области на Вселената.
Но всичко, което в живите същества е изградено във фини структури, трябва да може също отново да изчезне. Изчезва не Духът, изчезва онова, което Духът е вградил във въглерода и за което привлича живота от кислорода. Така изграденото трябва да може да изчезне не само в просторите на Земята, а и далеч в Космоса, далеч във Вселената. Това го прави едно вещество, което е възможно най-сродно с физическата същност и също така възможно най-сродно с духовното, това го върши водородът. Макар водородът да е най-финото от всички физически вещества, той напълно раздробява физическото и така раздробеното се разнася от сярата и се влива в недиференцираните области на Вселената.
към текста >>

НАГОРЕ

5.9976439476013