Търсене в текстове за 'Внимателност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 6 резултата от 5 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Внимателност'.

1. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири. Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала. С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря. В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот. Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар.
към текста >>

2. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
В една страна променили веднъж разпореждането относно изпитите за учители и поради тази причина всички учители трябвало наново да положат изпит. Изпитващият трябвало да изпитва млади и възрастни учители. Той можел да изпита по-младите според това, което те са научили в с еминара. Но как трябвало да изпита по-възрастните? Той решил да не ги пита за нищо друго, освен за това, което те са преподавали година след година в техния собствен клас и се установило, че мнозина не са имали никаква представа за това, което те самите са преподавали! Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства. Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси. Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това!
към текста >>

Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
Днес на физическото поле ние все още не можем да изговаряме такива думи, които биха били в състояние да породят подобно нещо. Самият Майтрейя-Буда не би могъл днес да развие такива магически слова. Днес чрез словото могат да бъдат произнасяни само мислите. Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен. Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества. И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот. Най-великият такъв обрат, който е станал някога, беше този при Кръщението на Исус в реката Йордан. Там стана това, че Азът на Исус, намиращ се в тридесетата година на своя живот, напусна плътта и там влезе един друг Аз: Азът на Христос, Предводителят на Слънчевите Същества.
към текста >>

3. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната внимателност се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят.
И такива духове от приказките са именно Гномите. Следователно когато искаме да предупредим някого да бъде внимателен, ние казваме: Бъди внимателен както един Гном. Този Гном е действително едно внимателно същество. Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа. Освен това свойство Гномите имат и другото, че те са изпълнени от един непобедим потик за свобода. Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната внимателност се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят. Един Гном малко интересува друг Гном, обаче тях ги интересува особено много всичко, което се намира иначе в този свят, в който живеят, който се намира около тях. Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването.
към текста >>

4. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те следят тези промени на явленията на Луната с такова внимание, че тази вътрешна внимателност аз Ви описах тяхната силна внимателност , изменя даже тяхната форма.
И в това отношение те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници. Нали, това, което при нас е една болест, за Гномите то е всъщност техният жизнен елемент. При тях това не е никаква болест, а нещо самопонятно. Това им дава онази вътрешна чувствителност за всичко, за което аз Ви говорих. То им дава обаче също вътрешната възприемчивост за промените на явленията на Луната. Те следят тези промени на явленията на Луната с такова внимание, че тази вътрешна внимателност аз Ви описах тяхната силна внимателност , изменя даже тяхната форма. Така щото в същност когато проследим съществуванието на Гномите, ние имаме едно напълно друго впечатление при пълнолунието и едно напълно друго впечатление при новолунието и отново при междинните фази на Луната. При пълнолунието на Гномите им става неприятно. Физическата лунна светлина не им подхожда и те проявяват навън цялото тяхно битейно чувство. Те се обвиват така да се каже с една духовна кожа, изтласкват своето битейно чувство в покрайнините на тяхното тяло, когато има пълнолуние. И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна.
към текста >>

5. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област. Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
към текста >>

0.62083196640015