Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
6
резултата от
5
текста с която и да е от думите за : '
Внимателност
'.
1.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Основната ѝ черта беше известна сдържаност,
внимателност
в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние.
Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
2.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тази
внимателност
, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси. Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това!
към текста >>
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата,
внимателност
спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен.
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>
3.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната
внимателност
се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят.
Освен това свойство Гномите имат и другото, че те са изпълнени от един непобедим потик за свобода.
Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната внимателност се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят.
Един Гном малко интересува друг Гном, обаче тях ги интересува особено много всичко, което се намира иначе в този свят, в който живеят, който се намира около тях.
към текста >>
4.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те следят тези промени на явленията на Луната с такова внимание, че тази вътрешна
внимателност
аз Ви описах тяхната силна
внимателност
, изменя даже тяхната форма.
Те следят тези промени на явленията на Луната с такова внимание, че тази вътрешна внимателност аз Ви описах тяхната силна внимателност , изменя даже тяхната форма.
Така щото в същност когато проследим съществуванието на Гномите, ние имаме едно напълно друго впечатление при пълнолунието и едно напълно друго впечатление при новолунието и отново при междинните фази на Луната.
към текста >>
5.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки
внимателност
посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята.
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
към текста >>
НАГОРЕ