Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2299
резултата от
950
текста в
3
страници с точна фраза : '
Внимание
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
454
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето
внимание
върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
Вярно е, че често пъти се е обръщало
внимание
то върху Гьотевото убеждение на последователността на природата, но не се е вземало предвид, че с това се дава само една съвсем странична, имащо малко значение характеристиката на Гьотевите възгледи и че по отношение на науката за организмите, например, главното е да се покаже, от какво естество е това, което запазва тази последователност.
Това е, което досега учените са изпуснали от поглед. Те твърде често са изтъквали прекалено отделните факти, открити от Гьоте и с това са предизвиквали полемика.
Вярно е, че често пъти се е обръщало внимание то върху Гьотевото убеждение на последователността на природата, но не се е вземало предвид, че с това се дава само една съвсем странична, имащо малко значение характеристиката на Гьотевите възгледи и че по отношение на науката за организмите, например, главното е да се покаже, от какво естество е това, което запазва тази последователност.
Ако тук се назове типът, то трябва да се каже, в какво се състои същността на типа в смисъла на Гьоте.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
У него все повече оживява мисълта, върху която по-горе обърнахме
внимание
, че една основна форма владее както устройството на човека така и това на животното, само че при човека тя се издига до такова съвършенство, че е в състояние да бъде носител на една свободна духовна същност.
Схващайки човека в първите два реда на този куплет според неговите духовни качества, Гьоте казва, че единствено това го отличава от всички други същества на света. Това "единствено" ни показва съвсем ясно, че Гьоте е схващал човека по неговото физическо устройство в пълна съгласуваност с останалата природа.
У него все повече оживява мисълта, върху която по-горе обърнахме внимание, че една основна форма владее както устройството на човека така и това на животното, само че при човека тя се издига до такова съвършенство, че е в състояние да бъде носител на една свободна духовна същност.
По неговите сетивни качества и човекът се проявява така, както е казано по-нататък в спомената ода:
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В нашия случай се вземат под
внимание
маса, скорост и посока, следователно абсолютно отношения на сетивния свят.
А сега нека разгледаме по-отблизо онези отношения, като необходимо последствие на които ни се явява явлението на неорганическата природа. Тук се явява важното обстоятелство, че възприемаемите по сетивен начин процеси на неорганичната природа са обусловени от отношения, които принадлежат също на сетивния свят.
В нашия случай се вземат под внимание маса, скорост и посока, следователно абсолютно отношения на сетивния свят.
Като условие на явлението не се явява по-нататък нищо друго. Обуславят се помежду си само непосредствено сетивно-възприемаеми обстоятелства. Следователно едно обхващане с понятия на такива процеси не е нищо друго, освен едно извеждане на нещо сетивно-действително от нещо сетивно-действително. Пространствено-временни отношения, маса, тегло или сетивно-възприемаеми сили, като светлина или топлина са тези, които предизвикват явленията, принадлежащи на същата поредица. Едно тяло се нагрява и чрез това увеличава своя обем; и първото и второто принадлежат на сетивния свят, както причината така и следствието.
към текста >>
Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под
внимание
думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони.
Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него.
Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони.
Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно.
към текста >>
Обаче при установяването на типа, на организмите, това никак не може да се вземе под
внимание
; тук може да се касае само за това, да се намери една форма, която представлява най-съвършения израз на типа.
Колкото повече външното влияние и органическият тип в определено същество се покриват, толкова по съвършено е това същество. Тази е обективната причина на една възходяща редица на развитието. Показването на това отношение при всяка форма на организмите е задача на едно систематично представяне.
Обаче при установяването на типа, на организмите, това никак не може да се вземе под внимание; тук може да се касае само за това, да се намери една форма, която представлява най-съвършения израз на типа.
Такава една форма трябва да ни предложи Гьотевото първично растение (прарастение). Гьоте е бил упрекнат в това, че при установяване на своя тип той не е взел никак под внимание света на криптограмите. Ние още по-рано обърнахме вниманието върху това, че това е искало да стане по напълно съзнателен начин, тъй като той се е занимавал и с изучаването на тези растения.
към текста >>
Гьоте е бил упрекнат в това, че при установяване на своя тип той не е взел никак под
внимание
света на криптограмите.
Колкото повече външното влияние и органическият тип в определено същество се покриват, толкова по съвършено е това същество. Тази е обективната причина на една възходяща редица на развитието. Показването на това отношение при всяка форма на организмите е задача на едно систематично представяне. Обаче при установяването на типа, на организмите, това никак не може да се вземе под внимание; тук може да се касае само за това, да се намери една форма, която представлява най-съвършения израз на типа. Такава една форма трябва да ни предложи Гьотевото първично растение (прарастение).
Гьоте е бил упрекнат в това, че при установяване на своя тип той не е взел никак под внимание света на криптограмите.
Ние още по-рано обърнахме вниманието върху това, че това е искало да стане по напълно съзнателен начин, тъй като той се е занимавал и с изучаването на тези растения.
към текста >>
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под
внимание
на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н.
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
Относно доказателството на това твърдение обръщаме
внимание
на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи.
Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
Това, което той не вземаше под
внимание
, беше следното.
Колкото много отделни видове животни предлага природата, толкова много отделни типове вярваше той, че трябва да приеме в мислителното изграждане на своята система на органическата природа.
Това, което той не вземаше под внимание, беше следното.
към текста >>
Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото
внимание
, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям. Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите.
Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
4.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Бих желал мислители и изследователи с млади стремежи, които с техните мнения се простират не само нашироко, а насочват поглед направо към централната част на нашето познание, да дарят известно
внимание
на моите изложения и да последват на орляци, за да представят по-добре това, което аз се постарах да направя.
По същия начин е започнато щастливо и сполучливо обяснението на Гьотевите поетични произведения; това е една подбуда да бъдат разгледани по този начин всички творения на неговия дух. Това не може да бъде изоставено завинаги и аз не ще бъда последният, от онези, които от сърце ще се радват, ако моите следовници успеят по-добре от мене.
Бих желал мислители и изследователи с млади стремежи, които с техните мнения се простират не само нашироко, а насочват поглед направо към централната част на нашето познание, да дарят известно внимание на моите изложения и да последват на орляци, за да представят по-добре това, което аз се постарах да направя.
към текста >>
5.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В произведенията на човека както и в тези на природата заслужаващи
внимание
са предимно намеренията", казва Гьоте.
За него изкуството и науката бликаха от един извор. Докато изследователят се потопява в дълбините на действителността, за да изрази нейните движещи сили под формата на мисли, човекът на изкуството се стреми да изобрази същите движещи сили в своя материал. Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на дело; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука. И така в крайна сметка науката е теоремата, изкуството проблемата. "Това, което науката изразява като идея (теорема), изкуството трябва да го отпечати в материята, то трябва да стане негова проблема.
В произведенията на човека както и в тези на природата заслужаващи внимание са предимно намеренията", казва Гьоте.
Навсякъде той търси не само това, което е дадено на сетивата във външния свят, а тенденцията, чрез която той е станал.
към текста >>
6.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото възприятие е един хаос: Никъде обаче не се взема под
внимание
нещо вън от даденото.
друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото възприятие е един хаос: Никъде обаче не се взема под внимание нещо вън от даденото.
Истината не е съгласуваността /съвпадението/ на една представа с нейния предмет, а изразът на едно отношение на два възприети факта.
към текста >>
Това свързване дава една крива линия /траектория/; получаваме закона на наклоненото хвърляне; когато по-нататък вземем под
внимание
материалния състав на стъклото след това летящия камък като причина, строшената стъклена плоча като следствие и т.н., ние сме пропили даденото с понятие така, че то става разбираемо.
Да се върнем отново към нашия пример с хвърления камък. Ние свързваме зрителните възприятия, които изхождат от отделните места, където се намира камъкът.
Това свързване дава една крива линия /траектория/; получаваме закона на наклоненото хвърляне; когато по-нататък вземем под внимание материалния състав на стъклото след това летящия камък като причина, строшената стъклена плоча като следствие и т.н., ние сме пропили даденото с понятие така, че то става разбираемо.
Цялата тази работа, която обхваща разнообразието на възприятието в едно понятно единство, се извършва вътре в нашето съзнание. Идейната връзка на образите на възприятието не е дадена чрез сетивата, а е схваната направо самостоятелно от нашия дух. За едно същество надарено само със способността да възприема сетивно цялата тази работа не би съществувала. За него външния свят би останал онзи лишен от връзка хаос на възприятието, който охарактеризирахме като нещо, за ставащо непосредствено първо пред нас.
към текста >>
7.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под
внимание
, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука. На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука.
Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
ХХХVІІІ към 54. том на това Гьотево издание аз казах: За съжаление изглежда че е изгубена тази статия, която би искала да бъде най-добрата подкрепа на възгледите на Гьоте върху опитност, опит и научно познание. Обаче тя не е изгубена, но е била намерена в горепосочената форма в архивата на Гьоте. /виж Ваймарското издание на Гьоте ІІ, раздел, том 11, стр.38 и следващите. Тя носи датата 15 януари 1798 година и е била изпратена на Шилер на 17 януари.
към текста >>
В този случай се взема под
внимание
само дължината и ширината на природата.
Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства? И с право, понеже се нуждаят много от тях. "Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”. В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други.
В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата.
И двата пътища, обикновения емпиризъм и рационализъм, са за Гьоте само преходни точки за най-висшия научен метод, но именно само преходни точки, които трябва да бъдат преодоляни. А това става с рационалния емпиризъм, който се занимава с чистото явление, което е тъждествено с обективния природен закон. Обикновеният емпиризъм, непосредствената опитност ни предлагат само отделни, несвързани неща, един агрегат от явления. Това значи, той ни предлага това не като последен завършек на научното разглеждане, а като първа опитност. Обаче нашата научна потребност търси само нещо свързано, тя разбира отделното само като член на една връзка.
към текста >>
8.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Въпреки това неговите изложения заслужават
внимание
./
Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататък за неговата апологетика на учението за цветовете. Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте. Харпф не намира принципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахме по-горе, той самият е бил шопенхаурианец.
Въпреки това неговите изложения заслужават внимание./
към текста >>
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под
внимание
.
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание.
Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята. Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване. Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля? Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж.
към текста >>
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под
внимание
в етиката на Хартман.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване. Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика.
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
9.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук преди всичко за него трябва да съдим според неговата собствена максима: "в произведенията на човека както и в тези на природата всъщност стойност имат предимно и заслужават
внимание
намеренията”*/*Сентенции в проза цитир.
Гьоте е търсен често там, където той не може да бъде намерен. Между многото други неща това е станало с обсъждането геологическите изследвания на поета. Обаче повече отколкото където и да е другаде би било необходимо тук, всичко, което Гьоте е писал върху отделни неща, да отстъпи зад великите намерения, от които той изхождал.
Тук преди всичко за него трябва да съдим според неговата собствена максима: "в произведенията на човека както и в тези на природата всъщност стойност имат предимно и заслужават внимание намеренията”*/*Сентенции в проза цитир.
на др. място, стр.378/. И духът, от който ние действаме, е най-висшето." За нас образец е не това, което той е постигнал, а как се е стремил към него. Касае се не за една догма, а за един метод, който трябва да бъде съобщен. Първата зависи от научните средства на времето и може да бъде вече нещо остаряло; последният е произлязъл от великите духовни заложби на Гьоте и оцелява и тогава, когато научните инструменти се усъвършенстват и опитът се разширява.
към текста >>
10.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разбира се в моето възприятие и двете са едно и също нещо; защото в него трябва да присъства съдържанието на усещането, иначе аз не бих му обърнал
внимание
.
Обаче този процес трябва да стане на една материя, която няма нито начало, нито край, т.е. която е неразрушима, вечна. Тази материя трябва да бъде всъщност трайното, вечното в промяната на процесите. Заключението би било може би оправдано, ако понятието за време би било приложено по горния начин правилно към усещането. Но не трябва ли ние да правим строга разлика между съдържанието на усещането и появяването на същото?
Разбира се в моето възприятие и двете са едно и също нещо; защото в него трябва да присъства съдържанието на усещането, иначе аз не бих му обърнал внимание.
Но не е ли безразлично на това съдържание, взето чисто като такова, дали то влиза в този момент в моето съзнание и отново излиза от него след толкова и толкова секунди? Това, което съставлява съдържанието на усещането, т.е. онова, което единствено обективно има значение, е на пълно независимо от горното обстоятелство. Но това, което е на пълно безразлично за съдържанието на дадено нещо, не може да се счита като съществено условие за неговото съществуване.
към текста >>
11.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Искаме да се абстрахираме също така от качеството на конкретните елементи на сетивния свят, които имаме пред себе си и да вземем под
внимание
единствено обстоятелството, че имаме пред себе си два разделени един от друг, т.е.
За нашата сегашна цел ние искаме да подложим на разглеждане най-външното отношение, което нашият дух установява между обектите на опитността. Ще разгледаме най-простия случай, в който опитността ни предизвиква към една духовна работа. За да не усложняваме нашето изследване, да заемем нещо възможно най-просто, например две светещи точки. Искаме да се абстрахираме напълно от това, че може би във всяка една от тези светещи точки имаме пред себе си нещо извънредно сложно, което поставя на нашия дух една задача.
Искаме да се абстрахираме също така от качеството на конкретните елементи на сетивния свят, които имаме пред себе си и да вземем под внимание единствено обстоятелството, че имаме пред себе си два разделени един от друг, т.е.
явяващи се разделени за сетивата елементи. Два фактора, които всеки един за себе си, са способни да направят впечатление върху нашите сетива: Това е всичко, като предполагаме. По-нататък искаме да предположим, че съществуването на единия от тези фактори не изключва съществуването на другия. Един възприемателен орган може да възприема и двата.
към текста >>
Само пространството не взема под
внимание
нищо друго освен това, че нещата са именно отделени.
Когато се абстрахираме от всяко отношение изисквано от вътрешното естество, остава само това, че съществува въобще едно отношение на отделните качества, че мога да премина от едното към другото. Аз мога да стигна от единия елементи на опитността до другия. За никого не може да има съмнение върху това, какво отношение може да бъде това, което установявам между двата предмета, без да засягам тяхното устройство, тяхната същност. Който се запитва, какъв преход може да бъде намерен от единия предмет към другия, щом при това самият предмет остава безразличен, на това той трябва без условно да си даде отговора: пространството. Всяка друго отношение трябва да се основава на качественото устройство на това, което се явява отделно в мировото съществуване.
Само пространството не взема под внимание нищо друго освен това, че нещата са именно отделени.
Когато разсъждавам: А е горе, В долу, за мене остава напълно безразлично, какво са А и В. Аз не свързвам с тях никаква друга представа, освен тази, че те са именно отделни фактори на обхванатия от мене със сетивния свят.
към текста >>
12.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава
внимание
.
Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава внимание.
Те казват: Това, което възприемаме като светлина, е произведено чрез един процес на движение, който може да бъде изразен чрез една математическа формула. Когато един цвят се явява в света на явленията, те приписват това на едно трептящо движение и изчисляват брой на трептенията в определено време. Те вярват, че целият сетивен свят би бил обяснен, ако биха успели да сведат всички възприятия към отношения, които могат да бъдат изразени в такива математически формули. Един дух, който би могъл да даде едно такова обяснение, би достигнал, според тези учени, крайната цел на това, което е възможно за човека по отношение познанието на природните явления. Дю Боа Раймонд, един представител на тези учени, казва* /*"За границите на природопознанието" и т.н., Лайпциг 1882 г.
към текста >>
13.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче душата е стигнала до проява
внимание
и към нейната самостоятелност, към нейното вътрешно творческо изживяване.
Който търси обяснение на това състояние на нещата, може да го начина, по който душевното същество, откъснато от външната действителност чрез развитието на философията, се е поставило към тази действителност. То се чувства заобиколено от един свят, който му се разкрива първо чрез сетивата.
Обаче душата е стигнала до проява внимание и към нейната самостоятелност, към нейното вътрешно творческо изживяване.
Тя чувства като една неопровержима истина, че някаква светлина никакъв цвят не може да се изяви без едно око усещащо светлина и цветове. Така тя чувства творческото още в дейността на окото. Но щом окото произвежда самотворчески цвета така трябва да мислим в смисъла на философията -, къде ще намеря аз нещо, което съществува в себе си, което дължи своето съществуване не само на моята творческа сила? А щом вече откровенията на сетивата се прояви на собствената сила на душата: не трябва ли до още по-висока степен мисленето да бъде тази, която иска да добие представи върху една истинска действителност? Не е ли осъдено това мислене да създава образи на представите, които се коренят в характера на душевния живот, но които никога не могат да крият в себе си нещо, което гарантира с известна сигурност проникването до изворите на съществуването?
към текста >>
Но човек може да насочи своето
внимание
и върху нещо друго.
Обаче това не може да се постигне с обикновените средства на душевното изживяване. Силата на тези средства се крие именно в това, че те задържат душата в това обикновено съзнание. Средства за проникване по-дълбоко в душата се предлагат тогава, когато насочваме поглед върху онова, което съдействува в обикновеното съзнание, но в неговата работа никак не прониква в това съзнание. Когато човекът мисли, неговото съзнание е насочено върху мислите. Той иска да си представи нещо чрез мислите; той иска да мисли правилно в обикновения смисъл.
Но човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго.
Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око. Може например да постави една мисъл в центъра на съзнанието, която мисъл не се отнася за нищо външно, която той си представя като един символ, при който оставя напълно настрана това, че той изобразява нещо външно. Човек може да постоянствува в задържането на един такава мисъл. Той може да се вживее напълно само във вътрешната работа на душата, когато постъпва по този начин. Важното тук не е човек да живее в мисли, а това, да изживява дейността на мисленето.
към текста >>
Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под
внимание
гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение.
То може да бъде използвано за храна на човека.
Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение.
Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването.
към текста >>
Когато човек не взема под
внимание
това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието.
Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието.
С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>
14.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
В замяна на това те минават без да обърнат
внимание
покрай онези въпроси, които трябва да постави нашето образование по силата на онова положение, до което го бяха издигнали нашите класици.
Задачата на науката не е да повдига въпроси, а грижливото наблюдение на въпросите, когато те са поставени от човешката природа и от дадената степен на културата и намиране на съответните отговори. Нашите модерни философи си поставят задачи, които съвсем не са един естествен резултат на степента на образованието, на която се намираме, и поради което никой не се грижи и не пита за намиране отговор към тях.
В замяна на това те минават без да обърнат внимание покрай онези въпроси, които трябва да постави нашето образование по силата на онова положение, до което го бяха издигнали нашите класици.
Така ние имаме една наука, която никой не търси, и една научна нужда, която никой не търси да задоволи.
към текста >>
15.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
В научните кръгове съвсем не се е обърнало
внимание
, че наред с науката на познанието, основана от великия мислител от Кьонигберг, съществува поне потенциално и едно друго направление, което е способно не по-малко за едно задълбочаване, обективно погледнато, както и това на Кант.
Въпросите, които той разглежда, ще бъдат разбира се твърде различни от тези, които тази наука днес поставя почти всеобщо. Видяхме, защо това е така. Там, където днес се явяват подобни изследвания, те изхождат почти без изключение от Кант.
В научните кръгове съвсем не се е обърнало внимание, че наред с науката на познанието, основана от великия мислител от Кьонигберг, съществува поне потенциално и едно друго направление, което е способно не по-малко за едно задълбочаване, обективно погледнато, както и това на Кант.
В началото на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант. Тази е и причината, че днес имаме една огромна литература за Кант. Но и този път не ще помогне на философската наука. Той ще играе отново една роля в културния живот едва тогава, когато вместо да се връща към Кант, ще се задълбочи в научното схващане на Гьоте и на Шилер.
към текста >>
16.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тук е сега мястото да обърнем
внимание
на един съществуващ още от Кант насам предразсъдък, който вече така се е вкоренил в някои кръгове, че важи като аксиома.
Тук е сега мястото да обърнем внимание на един съществуващ още от Кант насам предразсъдък, който вече така се е вкоренил в някои кръгове, че важи като аксиома.
Всеки, който би искал да се усъмни в него, би бил обявен за дилетант, за човек, който не се е издигнал над най-елементарните понятия на модерната наука. Думата ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н. не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите сетива са отворени за въздействието на един непознат за нас свят. Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се градят други твърдения върху природата на познанието. Фолкелт също се е присъединил към този възглед и е основал своята теория на познанието, която е отлично развита от научна гледна точка, върху него.
към текста >>
Ние трябваше да обърнем особено
внимание
на книгата на Фолкелт на това, защото тя е най-забележителното произведение на съвремието в тази област и също заради това, че тя може да се счита като тип на всички теорико-познавателни усилия, които са принципно противоположни на застъпеното от нас направление, изградено на основата на Гьотевия светоглед.
Ние трябваше да обърнем особено внимание на книгата на Фолкелт на това, защото тя е най-забележителното произведение на съвремието в тази област и също заради това, че тя може да се счита като тип на всички теорико-познавателни усилия, които са принципно противоположни на застъпеното от нас направление, изградено на основата на Гьотевия светоглед.
към текста >>
17.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Но явява ли се за нас мисленето действително по такъв начин, осъзнаваме ли го ние с нашата индивидуалност така, че с пълно право да можем да вземем за него под
внимание
изтъкнатите по-горе признаци?
Но явява ли се за нас мисленето действително по такъв начин, осъзнаваме ли го ние с нашата индивидуалност така, че с пълно право да можем да вземем за него под внимание изтъкнатите по-горе признаци?
Всеки, който насочва вниманието си върху тази точка, ще открие, как едно външно явление на сетивната действителност, даже как един друг процес на нашия духовен живот бива осъзнато, и как бива осъзнато нашето собствено мислене. В първия случай ние определено имаме съзнанието, че заставаме пред една завършена вещ; завършена именно дотолкова, доколкото тя е станала явление без ние да сме упражнили едно определящо влияние върху това ставане. Не така е при мисленето. То се явява само в първия момент подобно на останалата опитност. Когато зачеваме някаква мисъл, ние знаем, че сме вътрешно свързани с начина, по който тя се ражда.
към текста >>
18.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Тук искаме да обърнем
внимание
само на това, че във всеки случай той не говори против съдържателността на света на понятията.
Ние ще разгледаме още незадоволителността на този възглед.
Тук искаме да обърнем внимание само на това, че във всеки случай той не говори против съдържателността на света на понятията.
Защото ако предметите, върху които мислим, биха се намирали отвъд всяка опитност и отвъд всяко мислене, тогава това последното още повече би трябвало да има вътре в себе си съдържанието, на което се крепи. То не би искало да мисли за предмети, от които не би могло да се намери никаква следа сред света на мислите. Във всеки случай ясно е, че мисленето не е никакъв лишен от съдържание съд, но че взето само за себе си то е пълно съдържателно и неговото съдържание не се покрива с това на никоя друга форма на явлението.
към текста >>
19.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Още Кант е обърнал
внимание
на разликата между ума и разума.
Още Кант е обърнал внимание на разликата между ума и разума.
Той нарича разума онази способност, която възприема идеите; напротив умът се ограничава в това, да разглежда света само в неговата отделеност, в неговата изолираност. Разумът е действително способността да възприемаме идеите. Тук трябва да установим разликата между понятие и идея, която до сега не взехме под внимание. За нашите досегашни цели се касаеше само да намерим онези качества на света на мислите, които се проявяват в понятия и идеи. Понятието е отделната мисъл, както тя бива установена от ума.
към текста >>
Тук трябва да установим разликата между понятие и идея, която до сега не взехме под
внимание
.
Още Кант е обърнал внимание на разликата между ума и разума. Той нарича разума онази способност, която възприема идеите; напротив умът се ограничава в това, да разглежда света само в неговата отделеност, в неговата изолираност. Разумът е действително способността да възприемаме идеите.
Тук трябва да установим разликата между понятие и идея, която до сега не взехме под внимание.
За нашите досегашни цели се касаеше само да намерим онези качества на света на мислите, които се проявяват в понятия и идеи. Понятието е отделната мисъл, както тя бива установена от ума. Когато довеждам в текучност едно множество от такива отделни мисли, така щото те да могат да преминават едни в други, да се свързват помежду си, тогава се раждат мислителните образи, които съществуват само за разума, до които умът не може да стигне. За разума създанията на ума изгубват своите изолирани съществувания и живеят по нататък вече само като една част в едно цяло.
към текста >>
20.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под
внимание
природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи.
И днес още хората на науката не са проникнали до това познание. Вместо да проучат, на какво почива всъщност научността на неорганичните науки и след това да търсят един метод, който да приложат към живия свят, при спазването на изискванията добити вече в неорганичната наука, те просто обясняват като всемирни законите добити на една по-ниска степен на съществуването. Но преди всичко трябва да се проучи, на какво почива въобще научното мислене. Ние сторихме това в нашата студия. В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще.
Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи.
Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност. По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят. Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност. Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа.
към текста >>
Преди всичко трябва да насочим нашето
внимание
върху това: От къде вземаме съдържанието на онова всеобщото, като специален случай на което считаме отделното органическо същество?
Поради това неговите свойства са приели собствена форма а, в, с. Когато държим сметка за тези влияния, ние ще разберем, че а се е развило във формата на а, в на в, с на с. Обаче специфичната природа на а, в, и с не може да се получи за нас никога като резултат навъншните условия.
Преди всичко трябва да насочим нашето внимание върху това: От къде вземаме съдържанието на онова всеобщото, като специален случай на което считаме отделното органическо същество?
Ние знаем напълно добре, че специализирането се получава чрез въздействие отвън. Обаче самата специализирана форма трябва да я извлечем от един вътрешен принцип. Че се е развила именно тази специализирана форма, върху това ние се осветляваме, когато проучим околната среда на едно същество. Но все пак тази специализирана форма е нещо по себе си и за себе си; ние я виждаме надарена с определени качества. Виждаме е за какво се касае, от какво зависят нещата.
към текста >>
Ние вече обърнахме
внимание
на факта, че типът съвсем не е една завършена, замразена форма на понятие, а е нещо течно, че може да приеме най-разнообразните форми.
Ние вече обърнахме внимание на факта, че типът съвсем не е една завършена, замразена форма на понятие, а е нещо течно, че може да приеме най-разнообразните форми.
Броят на тези форми е безкраен, защото онова, чрез което първичната форма е една отделна, особена форма, няма никакво значение за самата първична форма.
към текста >>
21.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под
внимание
само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното.
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под внимание само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното.
Би било против духа на науката, ако по отношение на природата бихме останали при непосредствеността на особеното, на частното. Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия. В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало никаква наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
към текста >>
22.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Най-новата литература, взета под
внимание
в тези разсъждения, е следващата.
Най-новата литература, взета под внимание в тези разсъждения, е следващата.
Ние привеждаме не само това, към което нашето изложение има непосредствено отношение, но и всички трудове, в които се третират въпроси, близки до изложените от нас. Не считаме за необходимо да привеждаме самите съчинения на класиците на философията.
към текста >>
За теорията на познанието въобще могат да бъдат взети под
внимание
:........
За теорията на познанието въобще могат да бъдат взети под внимание:........
към текста >>
Тук естествено не се взимат под
внимание
многочислените съчинения появили се по случай юбилея на Фихте в 1862 г., обаче трябва да споменем речта на Тренделенбург /1/ съдържаща важни теоретически гледища.
Тук естествено не се взимат под внимание многочислените съчинения появили се по случай юбилея на Фихте в 1862 г., обаче трябва да споменем речта на Тренделенбург /1/ съдържаща важни теоретически гледища.
към текста >>
23.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под
внимание
две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности.
Изхождайки от тези положения искаме да определим по-точно понятието за наивното.
Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под внимание две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности.
Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората. В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет. Него ние наричаме наивен. Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши. Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо.
към текста >>
24.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на
внимание
, както и най-благородната и необходима част на организма.
Такова начало може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е. с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово определение чрез мисленето. Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго.
Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма.
До момента на всяка познавателна дейност в образи на света нищо не се явява като субстанция, нищо като случайност, нищо като причина или действие; противоположностите на материята и духа, на тялото и душата, още не са създадени. Но за намиращия се на тази степен образ на света ние трябва да се въздържаме от всяко друго сказуемо. Този образ на света ни може да бъде разбираем нито като субективен или обективен, нито като случаен или необходим; дали той е вещ в себе си или просто представа, това не бива да решаваме на тази степен. Както вече видяхме, познанията на физиката и физиологията, съблазняващи ни да подведем даденото под една от посочените категории, не могат да бъдат поставени начело на теорията на познанието.
към текста >>
25.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Ето защо той насочи своето
внимание
и в двете посоки.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили.
Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
към текста >>
26.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Спиноза и всички мислещи като него изпускат от
внимание
, че човекът осъзнава не само своето действие, а може да опознае и причините, от които бива воден.
Понеже тук е налице ясно и определено изразен възглед, не представлява трудност да се разкрие съдържащата се в него основна заблуда. Както камъкът в следствие на тласък извършва по необходимост определено движение, така и човекът по необходимост трябва да извърши дадено действие, когато някаква причина го подтиква към това. И понеже осъзнава своето действие, човекът се смята за негов свободен инициатор. Но при това той не забелязва, че е подтикван от някаква причина, на която безусловно трябва да се подчини. Заблудата при този ход на мисълта бързо се открива.
Спиноза и всички мислещи като него изпускат от внимание, че човекът осъзнава не само своето действие, а може да опознае и причините, от които бива воден.
Никой няма да оспори, че детето е несвободно, когато желае мляко, че и с пияния е същото, когато говори неща, за които после се разкайва. Двамата не знаят нищо за причините, които действат в дълбините на техния организъм и под чиято непреодолима принуда те се намират. Но редно ли е действия от този род да се слагат на равна нога с такива, при които човекът осъзнава не само своите постъпки, а и причините, които го подтикват към тях? Нима действията на хората са еднородни? Допустимо ли е извършеното от воина на бойното поле, от изследователя в лабораторията, от държавника в сложните дипломатически дела да се поставя в науката на едно стъпало с вършеното от детето, когато пожелава мляко?
към текста >>
На този въпрос е отделяно твърде малко
внимание
, тъй като онова, което представлява неделимо цяло - човекът, за съжаление винаги е бивало разделяно на две части.
Какво означава да притежаваш знание за причините на своите действия?
На този въпрос е отделяно твърде малко внимание, тъй като онова, което представлява неделимо цяло - човекът, за съжаление винаги е бивало разделяно на две части.
Правело се е разлика между действащия и опознаващия, при което без значение остава тъкмо онзи, за когото преди всичко става дума: Действащият въз основа на познанието.
към текста >>
Тук също се говори за мотиви въобще, без да се взема под
внимание
разликата между неосъзнати и осъзнати мотиви.
Тук също се говори за мотиви въобще, без да се взема под внимание разликата между неосъзнати и осъзнати мотиви.
Когато един мотив действа върху мен и аз съм принуден да го следвам, понеже той се оказва „най-силният" сред себеподобните, тогава мисълта за свобода престава да има смисъл. Какво значение трябва да има за мен дали мога, или не мога да върша нещо, щом мотивът ме принуждава да го върша? Не е най- важното дали мога, или не мога да върша нещо тогава, когато мотивът действува върху мен, а дали има само такива мотиви, които действуват с принуждаваща необходимост. Ако трябва да искам нещо, тогава на мен при определени обстоятелства ми е крайно безразлично дали също мога и да го извърша. Когато поради моя характер или поради властващите около мен обстоятелства ми бъде наложен някакъв мотив, който по моя преценка се оказва неразумен, тогава би трябвало дори да се радвам, ако не бих могъл да извърша това, което ми се иска.
към текста >>
27.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Понятието за една отскачаща топка аз поставям във връзка с някои други понятия от механиката и вземам под
внимание
особените обстоятелства, които са налице в дадения случай.
Когато наблюдавам как една ударена билярдна топка предава движението Си на друга, аз оставам без всякакво влияние върху протичането на този наблюдаван процес. Посоката на движение и скоростта на втората топка се определят от посоката и скоростта на първата. Докато се отнасям само като наблюдател, за движението на втората топка мога да кажа нещо едва след като то настъпи. Друго е положението, ако започна да размишлявам върху съдържанието на моето наблюдение. Размишлението ми има за цел да състави понятия за процеса.
Понятието за една отскачаща топка аз поставям във връзка с някои други понятия от механиката и вземам под внимание особените обстоятелства, които са налице в дадения случай.
Следователно към процеса, протичащ без моя намеса, аз се старая да прибавя втори процес, който се извършва в понятийната сфера. Последният е зависим от мен. Това личи от факта, че мога да се задоволя с наблюдението и да се откажа от всякакво търсене на понятия, ако това не ми е нужно. Но при наличие на такава нужда аз ще се успокоя едва след като съм поставил понятията топка, отскокливост, движение, удар, скорост и т.н. в известна връзка, към която наблюдаваният процес има определено отношение.
към текста >>
Този факт трябва по съответен начин да се вземе под
внимание
, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението.
Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и моето мислене за масата. Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение.
Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението.
Трябва да сме наясно, че при наблюдаване на мисленето към последното се прилага подход, който представлява нормално състояние за разглеждане съдържанието на целия останал свят, но който в течение на това нормално състояние не настъпва за самото мислене.
към текста >>
При това изобщо не се взема под
внимание
как един материален процес в моя мозък поражда или повлиява друг материален процес, докато извършвам някаква мисловна операция.
Тази прозрачна яснота по отношение на мисловния процес е съвсем независима от нашите знания за физиологичните основи на мисленето. Тук говоря за мислене, доколкото то следва от наблюдението на нашата духовна дейност.
При това изобщо не се взема под внимание как един материален процес в моя мозък поражда или повлиява друг материален процес, докато извършвам някаква мисловна операция.
Що се отнася до мисленето, то аз не наблюдавам кой процес в моя мозък свързва понятието светкавица с това за гърма, а кое ме кара да поставям двете понятия в определено отношение. Моето наблюдение показва, че за мисловните ми връзки не съществува нещо, с което да се съобразявам, освен съдържанието на моите мисли; с материалните процеси в моя мозък аз не се съобразявам. В една по-малко материалистична епоха от нашата тази забележка естествено би била излишна. Понастоящем обаче, когато има хора, вярващи, че щом знаем какво е материя, ще знаем също как материята мисли, трябва все пак да се каже, че за мисленето може Да се говори, без незабавно да се изпада в колизия с физиологията на мозъка. Днес твърде много хора се затрудняват да схванат понятието мислене в неговата чистота.
към текста >>
Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под
внимание
.
Когато мисленето бива превръщано в обект на наблюдение, към останалото наблюдавано съдържание на света се прибавя нещо, което иначе убягва от вниманието; непроменен обаче остава начинът, по който човекът се отнася и към другите неща. Увеличава се броят на обектите на наблюдение, но не и методът на наблюдение. Докато наблюдаваме другите неща, в световната събитийност - към която сега причислявам наблюдението - се вмесва един процес, който бива игнориран.
Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под внимание.
Но когато съзерцавам моето мислене, тогава такъв игнориран елемент липсва. Защото онова, което сега застава на фона, отново е самото мислене. Обектът на наблюдение е качествено същият като дейността, насочена към него. И това отново е една характерна особеност на мисленето. Когато го превръщаме в обект на съзерцание, на нас не ни се налага да вършим това с помощта на нещо качествено-различно, а можем да останем в същия елемент.
към текста >>
Дотук аз говорих за мисленето, без да вземам под
внимание
неговия носител - човешкото съзнание.
Дотук аз говорих за мисленето, без да вземам под внимание неговия носител - човешкото съзнание.
Повечето съвременни философи ще ми възразят: Преди да има мислене, трябва да има съзнание. Затова трябвало да се изхожда от съзнанието, а не от мисленето. Без съзнание нямало мислене. На това съм длъжен да отвърна: ако искам да си изясня каква връзка съществува между мислене и съзнание, аз трябва да размишлявам. По такъв начин аз предпоставям мисленето.
към текста >>
Който го отрича, той изпуща от
внимание
, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението.
Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект. Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето.
Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението.
Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
към текста >>
Правещият такова възражение не взема под
внимание
, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение. Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата. При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането.
Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля.
При никоя друга душевна дейност това не е напълно така. Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва. Аналогично е положението и при другите душевни дейности. Не би трябвало обаче да се допуска смесване между това, „да имаш мисловни образи" и да изграждаш мисли посредством мисленето. В душата образи могат да се появяват като на сън, като смътни приумици.
към текста >>
28.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
На това място обръщам специално
внимание
да не се забравя, че като моя изходна точка аз посочих мисленето, а не понятията и идеите, които възникват едва чрез мисленето.
Други понятия пък, образувани за отделни неща, се сливат в едно. Всички понятия, които си съставям за лъвовете, се сливат в общото понятие „лъв". По такъв начин отделните понятия се свързват в затворена понятийна система, в която всяко от тях си има свое самостоятелно място. Качествено идеите не се различават от понятията. Те са само по-съдържателни, по-наситени и по-обемни понятия.
На това място обръщам специално внимание да не се забравя, че като моя изходна точка аз посочих мисленето, а не понятията и идеите, които възникват едва чрез мисленето.
Те предпоставят мисленето. Ето защо онова, което съм казал относно почиващата върху себе си, от нищо неопределяна природа на мисленето, не може просто да се пренася върху понятията. (Тук изрично го отбелязвам, тъй като по това се различавам от Хегел. Той приема понятието за първично и първоначално.)
към текста >>
Не бива обаче да се изпуща от
внимание
, че само с помощта на мисленето ние можем да се определяме като субект и да се противопоставяме на обектите.
Не бива обаче да се изпуща от внимание, че само с помощта на мисленето ние можем да се определяме като субект и да се противопоставяме на обектите.
Затова и мисленето никога не бива да се схваща като чисто субективна дейност. Мисленето е отвъд субекта и обекта. То образува тези две понятия точно както всички останали. Следователно, когато ние като мислещ субект свързваме понятието с даден обект, ние не бива да схващаме тази връзка като нещо чисто субективно. Не субектът е този, който създава връзката, а мисленето.
към текста >>
29.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко
внимание
, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие.
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Редно е също така да се обърне
внимание
, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно.
Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай.
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие.
към текста >>
30.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето
внимание
.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание.
На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно". Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях. Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
към текста >>
31.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Тук не се взема под
внимание
, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание.
към текста >>
32.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под
внимание
реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане.
- Б. а./
към текста >>
Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под
внимание
като равностоен фактор.
Ние никога не се стремим към някакво абстрактно удоволствие в определен размер, а към конкретно задоволяване по съвсем определен начин. Когато се стремим към едно удоволствие, което трябва да бъде постигнато чрез определен обект или чрез определено усещане, ние не можем да бъдем задоволени, ако получим друг обект, или друго усещане, които ни доставят удоволствие в същия размер. Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие.
Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор.
Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер. Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието. Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание.
към текста >>
Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в сравнение с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под
внимание
, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание.
Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в сравнение с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под внимание, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание.
Стремежът на хората се съобразява с размера на задоволяването, станало възможно след преодоляване на всички трудности. Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие.
към текста >>
33.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Вярвам, че една такава картина би била най-реалистична, ако се вземат под
внимание
неговите последни произведения.
И така, почувствах импулс да обрисувам картина на мисловния и чувствен живот на Ницше.
Вярвам, че една такава картина би била най-реалистична, ако се вземат под внимание неговите последни произведения.
Както направих аз. По-ранните книги ни разкриват Ницше като търсещ. В тях той се представя като устремен нагоре. В късните му творби го виждаме издигнат на връх, чиято височина подобава на самобит-ната му духовна натура. В повечето издадени досега книги за Ницше развитието му е представено така, сякаш той, в различните времена, е имал малко или повече различаващи се едно от друго убеждения в своите произведения.
към текста >>
34.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не взима под
внимание
факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение. Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея. Същевременно е забравил, че всяко мислене за действителността има стойност само когато произлиза от същата тази действителност.
Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
Когато философът иска да натрапи на цялото човечество основния инстинкт, който е благоприятстващ само за него като философ, той се превръща във враг на живота.
към текста >>
Недоразвитият орган на един организъм, който може би е без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за
внимание
, както и най-развитата част на организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти.
Хората със слаби познавателни инстинкти не се осмеляват от изграждащата понятия сила на личността си да придават значение на световните явления. Те искат пред сетивата им да пристъпи „закономерността на природата“ като обективен факт. Един субективен, оформен според организацията на човешкия дух световен образ им се струва без стойност. Но простото наблюдение на световните събития ни предоставя само един световен образ без връзка и без детайли. На обикновения наблюдател на нещата никой обект или събитие не му се струва по-важно и значимо от друго.
Недоразвитият орган на един организъм, който може би е без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за внимание, както и най-развитата част на организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти.
Причина и следствие са следващи едно след друго явления, които преливат едно в друго, без нещо да е разделено, докато ние просто наблюдаваме. Когато с нашето мислене направим така, че преливащите едно в друго явления да се отделят и мисловно едно след друго да се свържат, може да се види една закономерна взаимовръзка. Мисленето обявява едното явление за причина, а другото за следствие. Ние виждаме една дъждовна капка да пада върху почвата и да образува вдлъбнатинка. Същество, което не може да мисли, няма да види тук причина и следствие, а само последователност от явления.
към текста >>
35.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под
внимание
своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще.
От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“. („История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон.
към текста >>
36.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под
внимание
при преценката на неговия забележителен мисловен път.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път.
Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията. От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура. Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
към текста >>
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил
внимание
и време, дори като дете.
“ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
към текста >>
182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял
внимание
на приведените религиозни представи.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр.
182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост.
към текста >>
37.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Също и душевният живот на Хайне остава необясним от психологическа гледна точка, ако не се вземе под
внимание
патологичната същност в неговата природа, наследена от баща му, който е бил дегенерирала личност, пълзяща през живота като сянка.
Хайне е мъчен още от младостта си от дълбока меланхолия, страда от съноподобни състояния. По-късно от своето физическо страдание и продължително боледуване се научава да създава идеи, близки до тези на Ницше. Да, в Хайне откриваме предшественик на Ницше във връзка със съпоставянето на аполоновото или спокойното отношение към живота (срв. „Философията на Фридрих Ницше като психопатологичен проблем“, стр. 120) и дионисиево-дитирамбическото одобрение на живота.
Също и душевният живот на Хайне остава необясним от психологическа гледна точка, ако не се вземе под внимание патологичната същност в неговата природа, наследена от баща му, който е бил дегенерирала личност, пълзяща през живота като сянка.
към текста >>
Напълно проти-воположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотевата гледна точка: „Не трябва да тълкуваме в аскетичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто: обърни
внимание
до известна степен на себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света.
Без съмнение повишената чувствителност и импулсите го карат до известна степен да насочи наблюденията си върху своята личност. Здрави и хармонични натури като Гьоте намират в достигащото далеч себенаблюдение нещо съмнително.
Напълно проти-воположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотевата гледна точка: „Не трябва да тълкуваме в аскетичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто: обърни внимание до известна степен на себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света.
За това не са нужни някакви психологични мъчения. Всеки способен човек знае и преживява какво трябва да значи това. Това е един добър съвет, който е от голяма практическа полза за всекиго... Как може човек да се познае? Никога чрез наблюдение, а чрез действие. Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност.
към текста >>
38.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под
внимание
целия начин на мислене на Майстер Екхарт.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас.
Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт.
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите. Той беше се сраснал напълно със съдържанието, което беше получил по предание.
към текста >>
39.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща
внимание
на себе си, не пита, дали я виждат."
Така, достигнал на висшата степен на познанието, на човека отново се възвръща невинността на природата. Той изпълнява задачите, които му са поставени, с чувството на една вечна необходимост. Той си казва: Чрез тази твърда необходимост в твоите ръце е предпоставено да извлечеш от самата тази вечна необходимост онзи дял, който ти е отреден.
"Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
към текста >>
40.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това означава същевременно, че за в бъдеще повече от всякога ще трябва да се обърне
внимание
на духовните течения, които въпреки атаката на материалистическите науки съумяха да утвърдят своята противостояща позиция като една духовно-творческа сила; за тези течения единството на изкуство, наука и религия беше по-важно от перфекционизма на едностранчивите познания, ограничаващи религиозността.
Втренчването в границите на развитието въздейства парализиращо. И обратно. От разрастването на границите, които се наложиха в мисленето, в съзнанието ще възникнат обновяващи импулси.
Това означава същевременно, че за в бъдеще повече от всякога ще трябва да се обърне внимание на духовните течения, които въпреки атаката на материалистическите науки съумяха да утвърдят своята противостояща позиция като една духовно-творческа сила; за тези течения единството на изкуство, наука и религия беше по-важно от перфекционизма на едностранчивите познания, ограничаващи религиозността.
към текста >>
41.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но трябва да се вземат под
внимание
също и онези, които не могат да следват интересите на ума с интересите на своето сърце.
Но трябва да се вземат под внимание също и онези, които не могат да следват интересите на ума с интересите на своето сърце.
Те са хора, чийто ум ги заставя да приемат естественонаучните представи. Тежестта на доказателствата ги подтиска, обаче религиозните потребности на душата им не могат да бъдат задоволени от тези представи, защото перспективите, които те дават, са твърде безутешни. Нима човешката душа ще трябва да гори от възторг към висшата Красота, Истината и Доброто, за да бъде накрая пометена при всеки отделен случай в небитието като сапунен мехур, израстнал от материалния мозък? Това е едно чувство, което подтиска мнозина като истински кошмар. Но същевременно върху тях упражняват давление и естественонаучните представи, защото те се натрапват с голямата сила на авторитета.
към текста >>
И който говори за духовните интереси на човечеството, не може да го отмине без да му обърне нужното
внимание
.
И така, не може да има никакво съмнение, че естественонаучният начин на мислене е най-могъщата сила в съвременния духовен живот.
И който говори за духовните интереси на човечеството, не може да го отмине без да му обърне нужното внимание.
Няма никакво съмнение също, че начинът, по който той задоволява първоначално духовните нужди на хората, е повърхностен. Би било трагично, ако този начин на мислене беше правилният. Нима не ще бъде подтискащо за човешката душа, ако трябва да се съгласим с изказването: Мисълта е една форма на силата. Ние ходим със същата сила, с която мислим. Човекът е един организъм, който превръща различните форми на силата в мисловни сили, той е един организъм, чиято деятелност ние поддържаме с това, което наричаме „храна" и с негова помощ продуцираме всичко, което наричаме мисли?
към текста >>
42.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
И на това обръща
внимание
Ксенофан:
Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста. И в него те създават представи за Боговете. Той иска да види тази сила, която твори Боговете. Тя не прилича на природните Богове, тя е нещо по-висше.
И на това обръща внимание Ксенофан:
към текста >>
43.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той искал да обърне
внимание
върху техния начин на мислене, който се придържа само към преходното.
Дионисий, Богът на удоволствието от живота, на поникването и растежа, в чест на когото се празнуват дионисийските тържества; за Хераклит той е един и същ с Хадес, Богът на унищожението, на разрушението. Само който вижда в живота смъртта и в смъртта живота, а в двете вечността, която е над живота и смъртта, само неговият поглед може да види в истинска светлина недостатъците и предимствата на съществуването. Тогава и недостатъците намират своето оправдание, защото и в тях живее вечността. Това, което те представляват от гледището на ограничения, низш живот, е само привидно: „За хората не е по-добре да стане това, което те искат: болестта прави здравето приятно и добро, гладът ситостта, работата почивката." „Морето е най-чистата и най-нечистата вода, пивка и здравословна за рибите, непивка и вредна за хората." Това, което Хераклит иска да ни покаже на първо място, не е преходността на земните неща, а сиянието и възвишеността на вечността. Строги думи е произнесъл Хераклит против Омир и Хезиод и против учените на деня.
Той искал да обърне внимание върху техния начин на мислене, който се придържа само към преходното.
Той не искал Богове, надарени с качества, които са заети от преходния свят. И не можел да счита за най-висша такава наука, която изследва само възникването и умирането на нещата.
към текста >>
Обаче никой не разбира Хераклит, ако не мисли върху него както Филон, живял през първите времена на християнството, е мислил върху законите на Библията: „Има хора", казва той, „които считат писаните закони само като символи на духовните учения, търсят грижливо тези последните, а първите презират; такива хора заслужават укор, защото те трябва да обръщат
внимание
и на двете: и познаването на скритото, и спазването на откритото."
Съзерцаването на вечността действува като изгарящ огън върху обикновеното илюзорно разбиране на нещата. Духът разтопява мислите, които идват от сетивното; той им причинява болка. Той е унищожаващият огън. Този е висшият смисъл на Хераклитовата мисъл, че огънят е първичното вещество на всички неща. Несъмнено тази мисъл трябва първо да се разбира в смисъла на обикновеното физикално обяснение на световните явления.
Обаче никой не разбира Хераклит, ако не мисли върху него както Филон, живял през първите времена на християнството, е мислил върху законите на Библията: „Има хора", казва той, „които считат писаните закони само като символи на духовните учения, търсят грижливо тези последните, а първите презират; такива хора заслужават укор, защото те трябва да обръщат внимание и на двете: и познаването на скритото, и спазването на откритото."
към текста >>
44.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо
внимание
?
За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие? Или удоволствието от половия нагон? Или другите грижи, отнасящи се само за тялото?
Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо внимание?
Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото? Мислиш ли, че той ги зачита или презира в по-висока степен, отколкото изисква външната нужда? Не ти ли се струва, че цялото занимание на такъв човек ще бъде насочено не към тялото, но ще бъде, колкото е възможно, отвърнато от тялото и насочено към душата? Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той?
към текста >>
„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под
внимание
: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
към текста >>
45.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Този глас му обръща
внимание
, че след него идват петима убийци.
В древната индийска литература откриваме една притча, която се приписва на Буда. Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии. Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас.
Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци.
Отново човекът побягва. Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже главата със своя меч. Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител. Отново чува глас, които му казва, че скоро разбойници ще оберат селото. Тогава човекът побягва и стига до една голяма река.
към текста >>
46.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тук няма да вземем под
внимание
други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса.
В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението. Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда. Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби.
Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса.
към текста >>
47.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче трябва да вземем под
внимание
преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля.
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите.
към текста >>
За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под
внимание
историческото изследване.
" Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците.
За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване.
Възможно е едно или друго Евангелие да са създадени няколко години по-рано или по-късно: За мистика те всички имат еднаква историческа стойност, както Евангелието на Йоан, така и другите Евангелия.
към текста >>
48.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
За да се уверим в това, нужно е само да обърнем
внимание
на следното.
Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було.
За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното.
Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
към текста >>
49.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето
внимание
върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет.
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет.
към текста >>
50.
КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТОВА СЪЧИНЕНИЕ
GA_9 Теософия
Който иска да вземе под
внимание
как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници.
Проучванията ми през 1918 година доведоха до множество разширения и допълнения. Настоящето издание не изискваше това.
Който иска да вземе под внимание как на най-различни места в моето съчинение съм направил така, че да преценя тежестта и да отхвърля възможните възражения, той по същество може да разбере какво съм отговорил на моите противници.
Вече не съществуват такива вътрешни основания да се допълня съдържанието по същия начин, както през 1918 година, макар че тъкмо през последните четири години антропософският светоглед се разви в душата ми, което ми позволи да задълбоча съдържанието на книгата в още по-голяма степен. Но това развитие и задълбочаване не ме доведе до разколебаване по отношение на това, което съм написал, а до мнението този труд да се преиздаде своевременно, без съществено да се променя съдържанието на основното изложение.
към текста >>
51.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Едно такова възражение може да остане напълно без
внимание
, защото се забравя, че висшето познание се предшествува от развитие на човешките познавателни способности.
Срещу всичко това, което се казва тук, често се възразява: За човешкото познание съществуват веднъж и завинаги "непреодолими граници". Тези граници не могат да се преминат и следователно, всички познания, които не ги зачитат, трябва да бъдат отхвърлени. А този, който твърди, че познава нещата, които лежат несъмнено отвъд границите на човешката познавателна способност, се смята за умопобъркани.
Едно такова възражение може да остане напълно без внимание, защото се забравя, че висшето познание се предшествува от развитие на човешките познавателни способности.
Така че неща, които преди едно такова развитие се намираха отвъд границите на познанието, влизат напълно вътре в тези граници, след като пробудят способностите, които дремят във всеки човек.
към текста >>
52.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Нейният специфичен характер изпъква още щом като обърнем
внимание
дори на най-елементарното сетивно усещане.
Като собствен вътрешен свят, душевната същност на човека се отличава от неговата физическа същност.
Нейният специфичен характер изпъква още щом като обърнем внимание дори на най-елементарното сетивно усещане.
Никой не може да знае непосредствено, дали някой друг преживява едно сетивно усещане по същия начин, както и той самия. Известно е, че има хора далтонисти. Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък. Други са слепи само за определени цветове. Образът на света, който им дават техните очи, е различен от този на нормалните хора.
към текста >>
53.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под
внимание
всички части, от които е съставен той.
Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той.
Тялото се изгражда от веществата на физическия свят и е подчинено на мислещия Аз. То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло. Тогава то се отваря към външния свят посредством сетивните органи и става "душевно тяло". То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло. Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето.
към текста >>
54.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Ако се вземат под
внимание
законите на наследствеността, открити от Грегор Мендел, може да се предаде на тази хипотеза дори вид на научно издържано съждение.
Тук заставаме пред един важен факт, който разширява познанието ни за същността на човека. Който иска да насочи погледа си само към материалната страна на въпроса, той наистина може да твърди, че индивидуалните различия в човешката личност, идват като резултат от различията в състава на материалните зародиши.
Ако се вземат под внимание законите на наследствеността, открити от Грегор Мендел, може да се предаде на тази хипотеза дори вид на научно издържано съждение.
към текста >>
55.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Ако това се вземе под
внимание
, може да се каже, че формациите и съществата в душевния свят се състоят също от душевни "вещества" и се управляват от душевни сили, какъвто е случая с физическия свят.
Следователно, когато казваме, че той е "по-тънък" отколкото сетивния, физическия свят, ние употребяваме само един приблизителен образ, нещо, което е съвършено различно от едно сравнение в точния смисъл на думата. Така е и с всичко, което е заимствувано от физическия свят и е казано за душевния свят.
Ако това се вземе под внимание, може да се каже, че формациите и съществата в душевния свят се състоят също от душевни "вещества" и се управляват от душевни сили, какъвто е случая с физическия свят.
Както на материалните форми са присъщи протяжност и движение в пространството, така и на душевните "неща" и "същества" са присъщи възбудимост и инстинктивни желания.
към текста >>
Ако се вземат под
внимание
силите на душевния свят, може да се говори за "същност на желанието".
Ето защо душевният свят може да се означи също като свят на желанието, свят на влеченията или свят на "копнежа". Тези изрази са взаимствани от човешкия душевен живот. Ето защо трябва да се отбележи, че нещата в тези части от душевния свят, които се намират извън човешката душа, са също толкова различни от душевните сили в нея, както и материалните вещества и сили от физическия свят са различни от тези, които изграждат човешкото физическо тяло. ("влечение", "желание", "стремеж" са обозначения за веществения елемент в душевния свят. Този веществен елемент означаваме като "астрален".
Ако се вземат под внимание силите на душевния свят, може да се говори за "същност на желанието".
Обаче не бива да забравяме, че различието между "вещество" и "сила" тук може да не е толкова явно, както във физическия свят. Едно влечение може еднакво добре да се нарече както "сила", така и "вещество".)
към текста >>
Това трябва да се вземе под
внимание
при наблюдението на душевния свят; и не бива да се взема за душевен закон това, което произхожда под въздействието на други светове.
В душевния свят винаги са валидни по-различни закони от тези във физическия свят. Наистина, от друга страна, много душевни образования са свързани с форми от други светове. Например човешката душа е свързана с физическото човешко тяло и с човешкия Дух. Процесите, които могат да се наблюдават в нея, са повлияни едновременно от физическия и духовния свят.
Това трябва да се вземе под внимание при наблюдението на душевния свят; и не бива да се взема за душевен закон това, което произхожда под въздействието на други светове.
към текста >>
56.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето
внимание
.
Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание.
Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
към текста >>
57.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Следователно, неговото
внимание
е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага.
Същото е и с последователните съществувания на човека. Между преражданията, Духът живее в своята собствена област. Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания.
Следователно, неговото внимание е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага.
Ето защо той работи непрестанно, следвайки еволюцията на Земята, доколкото тази последната съставлява поле на неговата дейност. Той работи за своето собствено развитие, за да може всеки път, когато се преражда, да служи в името на Земята, според изискванията за момента.
към текста >>
58.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето
внимание
, изпълват духовното пространство.
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство.
За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл като такава живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес. Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес.
към текста >>
Но все пак човек може да ги разграничава, когато успее да насочи своето
внимание
към една от тях.
В човешката аура тези три вида цветове съвсем не се допират един до друг; те не са разположени в отделни пространствени части, а взаимно се проникват по хиляди начини. Понякога в определено място на аурата едновременно могат да бъдат наблюдавани и трите вида, също както едновременно можем и да виждаме, и да чуваме един физически предмет, например камбана. По този начин аурата се превръща в едно изключи телно сложно явление, понеже сега имаме работа така да се каже, с три взаимно проникващи се аури.
Но все пак човек може да ги разграничава, когато успее да насочи своето внимание към една от тях.
Нещо подобно на това свръхсетивно събитие става и в сетивния свят, когато, например за да се потопи в даден музикален откъс човек затваря очите си.
към текста >>
59.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно
внимание
върху сериозните и безкористни усилия на мисленето.
Ето защо категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности.
Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето.
Според тях, "мисленето" не може да помогне; по-важни им изглеждат "усещанията" и "чувствата". На това трябва да отговорим, че никой не може да стане "ясновидец" във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот. При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н.
към текста >>
60.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
При недобро
внимание
, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук.
КЪМ СТР. 17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука".
При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук.
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията.
към текста >>
Те им обръщат
внимание
едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности.
Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
към текста >>
Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето
внимание
към същинския произход на душевните изживявания.
В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства. Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания.
към текста >>
61.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Днес е твърде важно да се обърне необходимото
внимание
върху тези неща.
Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание. Ако човек не притежава такава подготовка още в първите стъпки по пътя на познанието, пред него израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния ученик.
Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща.
Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила.
към текста >>
62.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето
внимание
към споменатите природни явления.
Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят. От една страна, това са процесите на поникване, растеж и зреене, от друга процесите на прецъфтяване, увяхване, умиране. Навсякъде, където и да отправи поглед, човек среща тези явления. И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго.
Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления.
към текста >>
Окултният ученик обръща
внимание
тъкмо на този вид звуци.
Следващата грижа на окултният ученик е да вникне в света на звуците. Необходимо е да се различават звуците, пораждани от т.н. неживи тела (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и звуците от живите същества (животно или човек/. Когато чуваме един звънец, ние възприемаме неговия звук; когато чуваме близкия вик на едно животно, освен звуковото усещане, ние ще доловим и вътрешното изживяване на животното, неговата радост или болка.
Окултният ученик обръща внимание тъкмо на този вид звуци.
Той трябва да съсредоточи цялата си бдителност към това, звукът да му открие нещо, което се намира извън неговата душа. И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука.
към текста >>
63.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега ученикът трябва да насочи цялото си
внимание
, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания. И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек. Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно.
Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин.
Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място. Инстинктът (желанието) е това, което принуждава животното да се движи.
към текста >>
Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато
внимание
кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства.
Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства.
От кристала, в нашата душа се поражда един вид чувство, от животното друг вид.
към текста >>
Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне
внимание
на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение.
Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>
64.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Насочете вашето
внимание
върху даден човек, който изпитва силно и горещо желание.
Насочете вашето внимание върху даден човек, който изпитва силно и горещо желание.
За предпочитане е да се избере онзи момент, когато желанието е най-силно и все още не се знае дали човек ще постигне желаното или не.
към текста >>
65.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си
внимание
.
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание.
Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път.
към текста >>
А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното
внимание
пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции.
Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи.
А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции.
И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши. Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.
към текста >>
66.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек трябва да насочи своето
внимание
върху определени душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно.
Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения. Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности. И все пак, както вече казахме, човек може да развие съзнателно само 8 от тях; другите 8 влизат в действие от само себе си. Развитието продължава по следния начин.
Човек трябва да насочи своето внимание върху определени душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно.
Има 8 вида такива процеси.
към текста >>
Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си
внимание
към другите 8 листа.
Подобно изграждане може да направи ученика страхлив, високомерен, завистлив, своенравен, макар че по-рано той не е имал тези недостатъци. Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си.
Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си внимание към другите 8 листа.
При неправилно обучение често пъти се проявяват само предварително развитите листа на лотосовия цвят, а новите остават недоразвити. Този факт се наблюдава най-вече, когато в обучението се пренебрегва логичното, разсъдъчно мислене. Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене. Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи. Хората, които започват да предусещат нещо от свръхсетивните светове, често става твърде словоохотливи по тези въпроси.
към текста >>
Върху нас трябва да действуват само онези неща, към които насочваме нашето
внимание
; произволни сетивни впечатления не бива да допускаме.
А такава способност може да се постигне единствено в резултат от интензивен вътрешен живот.
Върху нас трябва да действуват само онези неща, към които насочваме нашето внимание; произволни сетивни впечатления не бива да допускаме.
Ще виждаме само това, което искаме да видим; нещата извън нашето внимание, в действителност няма да ни ангажират с нищо. Колкото по-енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-сигурно ще бъде постигната въпросната степен.
към текста >>
Ще виждаме само това, което искаме да видим; нещата извън нашето
внимание
, в действителност няма да ни ангажират с нищо.
А такава способност може да се постигне единствено в резултат от интензивен вътрешен живот. Върху нас трябва да действуват само онези неща, към които насочваме нашето внимание; произволни сетивни впечатления не бива да допускаме.
Ще виждаме само това, което искаме да видим; нещата извън нашето внимание, в действителност няма да ни ангажират с нищо.
Колкото по-енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-сигурно ще бъде постигната въпросната степен.
към текста >>
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмосфера на непрекъснато
внимание
; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето
внимание
, остават встрани.
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмосфера на непрекъснато внимание; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето внимание, остават встрани.
Към подобна строга самодисциплина се прибави една или друга медитация, извлечена от указанията на Духовната Наука, лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина сега се изпълва с духовна светлина и с цветове. Така се открояват, например, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят. По този начин цветната аура на живите същества става видима; околният свят се променя и ни показва своята душевна страна.
към текста >>
Нека добавим, че тъкмо в този период от развитието е необходимо максимално
внимание
, защото намесата на несъзнателните спомени тук е особено дейна.
Нека добавим, че тъкмо в този период от развитието е необходимо максимално внимание, защото намесата на несъзнателните спомени тук е особено дейна.
Ако това не беше така, мнозина щяха да притежават въпросното сетиво, понеже то се проявява почти веднага, след като човек действително постави под свой пълен контрол всички впечатления, идващи от неговата съзнателно изграждана сетивно-свръхсетивна организация. А тя остава изцяло пасивна, ако надмощието е на страната на външните сетивни впечатления.
към текста >>
Както обикновения човек може да отклони своето
внимание
от даден предмет, така че да не го забелязва повече, така и ясновидецът може напълно да заглуши възприятията, които получава от човешкото физическо тяло и то да стане за него напълно прозрачно.
Етерното Тяло представлява онази фина организация, която се явява на ясновидеца като един вид двойник на човешкото физическо тяло. То е, така да се каже, междината степен, свързваща физическото тяло и астралното тяло. Ако някой е надарен с ясновидство, той може, разглеждайки в пълно съзнание друг човек, да се абстрахира от неговото физическо тяло. На една по-висока степен, това не е нищо друго освен упражняване на вниманието.
Както обикновения човек може да отклони своето внимание от даден предмет, така че да не го забелязва повече, така и ясновидецът може напълно да заглуши възприятията, които получава от човешкото физическо тяло и то да стане за него напълно прозрачно.
По този начин ясновидецът застава пред т.н. етерно тяло, което е обгърнато и проникнато от астралното тяло.
към текста >>
Тук следва да обърнем
внимание
на един факт, който може да бъде разбран само с оглед на вече описаното.
Тук следва да обърнем внимание на един факт, който може да бъде разбран само с оглед на вече описаното.
Хората, формирани според изискванията на съвременното образование, изобщо не могат да вникнат в многократните повторения, характерни за проповедите на Буда. Но за окултния ученик, те се превръщат в едно чудно съответствие на неговия вътрешен усет за нещата. Защото тези повторения са в хармония с определени ритмични движения в етерното тяло. Отдавайки им се с пълно вътрешно спокойствие, човек постига и съзвучие с етерните движения. И понеже етерните движения са отражение на определени космически ритми, които закономерно се повтарят, вслушвайки се в стила на Буда, човек навлиза в тайните на света.
към текста >>
Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето
внимание
върху образите.
Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него.
Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите.
Но всред този образен свят, той скоро започва да различава нещо ново. Неговият низш Аз застава пред него като едно бегло отражение, в което е загатната реалността на неговия висш Аз. От тесните очертания на низшата личност израства видимия облик на духовния Аз. Само от него тръгват нишките към другите, по-висши духовни светове.
към текста >>
67.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първото Условие е следното: Ученикът трябва да обърне
внимание
върху поддържането на своето телесно и душевно здраве.
Първото Условие е следното: Ученикът трябва да обърне внимание върху поддържането на своето телесно и душевно здраве.
Естествено, здравето не зависи от волята на човека, но да се стреми към здраве може всеки. Само здравия човек може да има здраво познание. Нито един окултен учител няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него стремеж към здраво словен живот. В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни.
към текста >>
68.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под
внимание
неговия минал живот.
Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми. Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност.
Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под внимание неговия минал живот.
към текста >>
69.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под
внимание
, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените.
Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека.
Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените.
Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна. Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили. Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете.
към текста >>
70.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Този път ще трябва да обърнем
внимание
само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното.
Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния.
Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното.
Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма.
към текста >>
71.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото собственият ход на развитието на човека може да бъде разбран само тогава, когато вземем под
внимание
, че той се развива заедно със съществата, чиито съзнания се намират в един друг свят, различен от неговия собствен свят.
Само че за това “съзнание на народа или на расата” не съществуват никакви органи във физическия свят, а тези органи се намират в така наречения астрален свят. Както съзнанието на пчелното семейство извършва своята работа чрез физическите пчели, така извършва своята работа и съзнанието на народа чрез или с помощта на астралните тела на принадлежащите на народа хора. В тези “духове на народа и на расата” пред нас ние имаме един съвършено друг вид същества, различни от човешкото същество и от това на пчелното семейство. Би трябвало да приведем още много примери, ако бихме искали да покажем, как под човека и над човека съществуват и други същества. Нека обаче приведените примери бъдат достатъчни, за да послужат за увод към намиращите се в следващото изложение пътища за развитието на човека.
Защото собственият ход на развитието на човека може да бъде разбран само тогава, когато вземем под внимание, че той се развива заедно със съществата, чиито съзнания се намират в един друг свят, различен от неговия собствен свят.
Това, което става в неговия свят, също зависи от такива същества, притежаващи други степени на съзнанието и поради това може да бъде разбрано само във връзка с тях.
към текста >>
72.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества, придобити в хода на природопознанието, и да обърне
внимание
, че при такова развитие душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти.
Относно данните на Тайната Наука, често се чува следното възражение: Добре, но тя съвсем не доказва това, което изнася пред нас; тя само изнася едно или друго твърдение и заявява: Тайната Наука „установява"! И ако някой смята, че описанията в тази книга са извлечени по такъв начин, той допуска съществена грешка.
Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества, придобити в хода на природопознанието, и да обърне внимание, че при такова развитие душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти.
Естествено, предполага се, че и всеки читател, който успее да вникне в изложението, по необходимост се натъква на тези факти. Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност.
към текста >>
73.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тя изпъква веднага щом обърнем
внимание
върху следното.
Четвъртата съставна част, която свръхсетивното познание приписва на човека, няма аналог и не съществува никъде в околния свят. Тя го различава от всички останали същества и чрез нея той се превръща във венеца на сътворения свят. Свръхсетивното познание ни дава представа и за тази четвърта съставна част на човешкото същество като посочва, че в човешките изживявания, протичащи в будност, също има една съществена разлика.
Тя изпъква веднага щом обърнем внимание върху следното.
От една страна, докато е буден, човек е непрекъснато в центъра на определени изживявания, които по необходимост идват и си отиват, а от друга страна той има изживявания, при които това не е така. Разликата изпъква особено силно, когато сравним човешките изживявания с тези на животните. Животното реагира на външните въздействия по строго закономерен начин. В зависимост от топлината и студа, от болката и удоволствието, както и от други закономерно протичащи процеси в неговото тяло, животното има съзнание например за своят глад или жажда. Човешкият живот не се изчерпва само с такива изживявания.
към текста >>
74.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Първият ще обърне
внимание
на това, че унаследените заложби не могат да се групират от само себе си в съответната личност, както и металните части на един часовник не могат сами да се сглобят и да образуват часовника.
Който подкрепя второто становище едва ли ще пропусне от вниманието си подобни факти; обаче за него те няма да имат тази доказателствена стойност, каквато имат за този, който в своите обяснения се придържа единствено към процесите в сетивния свят.
Първият ще обърне внимание на това, че унаследените заложби не могат да се групират от само себе си в съответната личност, както и металните части на един часовник не могат сами да се сглобят и да образуват часовника.
А когато му се възрази, че съвместното влияние на родителите би могло да бъде поставено на мястото на часовникаря, той ще отговори: Погледнете без всякакво предубеждение тази съвършено нова цялост, която се проявява в детската личност; тя не може да дойде от родителите, просто защо то у тях тя не съществува.
към текста >>
75.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото духовното изследване взема под
внимание
не просто физическите процеси на планетарната еволюция, а преди всичко скритите зад тях духовни причини.
Впрочем, отговорът на тези въпроси е възможен само, ако проследим развитието на планетата Земя в духовно научен смисъл. Подобно изследване ни отвежда до самото начало на нашата планета. Наблюденията, които се опират само на физически възприеманите факти, изобщо не могат да стигнат до каквито и да е изводи, отнасящи се до началния период на Земята. Често сме свидетели на предположението, че материалната Земя е възникнала от една първична мъглявина. Не влиза в задачите на тази книга да се занимава с подобни твърдения.
Защото духовното изследване взема под внимание не просто физическите процеси на планетарната еволюция, а преди всичко скритите зад тях духовни причини.
Ако имаме пред себе си човек, който повдига едната си ръка, това движение може да пробуди два вида размишления. В единия случай ще бъде проучен механизма на ръката и на целия организъм, за да бъде описан процесът от чисто физическа гледна точка. В другия случай, наред с това, движението на ръката може да бъде обхванато и с духовен поглед, който прониква в самите душевни предпоставки за посоченото действие. По същия начин обученият духовен изследовател вижда зад сетивно-физическите процеси на света съвсем други, духовни процеси. За него всички метаморфози на материята са откровения на духовни сили, скрити зад веществата.
към текста >>
Трябва също да се вземе под
внимание
, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят. Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
към текста >>
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под
внимание
, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем. Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
към текста >>
За да опишем по-нататъшното Слънчево развитие, трябва да обърнем
внимание
на един изключително важен факт от мировата история.
За да опишем по-нататъшното Слънчево развитие, трябва да обърнем внимание на един изключително важен факт от мировата история.
Той се състои в това, че в хода на една епоха далеч не всички Същества постигат, целта на своето развитие. Има и такива, които остават зад тази цел. Така през епохата на Сатурн не всички „Духове на Личността" достигат предначертаната им за там човешка степен. Далеч не всички човешки физически тела постигат на Сатурн онази зрялост, която на Слънцето би им позволила да станат носители на самостоятелно етерно тяло. Последицата от това е, че на Слънцето идват Същества и формации, които не отговарят на тамошните условия.
към текста >>
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под
внимание
, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен.
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен.
На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети. Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн. Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на
към текста >>
За да вникнем в тогавашното състояние на човечеството, трябва да обърнем
внимание
на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма.
Всичко, което съществува от човека през този период, се намира още в астрална форма.
За да вникнем в тогавашното състояние на човечеството, трябва да обърнем внимание на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма.
Това, което придава физическа характеристика на физическото тяло е не физическата форма, а фактът, че наред с астралните си качества, то съдържа в себе си и физическите закони. В случая става дума за физически закономерности в душевна форма. Същото се отнася и за етерното тяло.
към текста >>
За да си представим какво става сега в човешката душа, нека обърнем
внимание
на това, че във въздушно-огненото тяло на Земята работят стоящите над човека Същества.
За да си представим какво става сега в човешката душа, нека обърнем внимание на това, че във въздушно-огненото тяло на Земята работят стоящите над човека Същества.
В огнената Земя се открояват „Духовете на Личността", които са от огромно значение за човека. Докато Земната топлина запалва живота в човешкото същество, неговата Сетивна Душа си казва: ето, това са „Духовете на Личността". От друга страна, във въздухообразната част на Земята се изявяват онези Същества, които вече определихме като „Архангели" (в смисъла на християнския езотеризъм). След като е обгърнат от въздуха, човек долавя техните действия под формата на звук. А Разсъдъчната Душа си казва: „Ето, това са Архангелите".
към текста >>
76.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си
внимание
от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни. Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано.
Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди.
Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня. От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно.
към текста >>
Ако човек се отдаде на медитиране, при подходящо
внимание
, той ще забележи нещо в своя сън.
Ако човек се отдаде на медитиране, при подходящо внимание, той ще забележи нещо в своя сън.
Той ще по чувствува, че по време на съня „не спи напълно" и че за душата му настъпват моменти, когато макар и спя ща, в известен смисъл тя вече действува. При такива състояния естествените процеси задържат влиянията на външния свят, докато в будност душата сама не може да се справи с тях. Обаче след като медитативните упражнения са оказали своето въздействие, душата отхвърля безсъзнанието по време на съня и влиза в съприкосновение с душевно-духовния свят. Това може да настъпи по два начина. Сега по време на съня за човека е ясно: Ето, аз се намирам в друг свят; или пък след пробуждането си той може да си спомни: Аз бях в един друг свят.
към текста >>
Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно
внимание
върху собствения душевен свят в продължение на доста време.
Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и деградация. Но не за това става дума. Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието. В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят.
Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време.
Той трябва да съизживява в пълен размер удоволствието и страданието, без да допуска неволен израз на своите чувства. Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а безплодното „страх ме е" и т. н.
към текста >>
Възможно е човек да не обърне
внимание
на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума.
Колкото по-голяма е способността на един човек да насочва вниманието си върху определени процеси и събития от живота които не са му познати от преди толкова по-голям шанс има да изгради в себе си предпоставки за издигане в духовния свят. Нека си послужим с друг пример. Даден човек стига до такава ситуация в живота, когато трябва да реши: да извърши или да не извърши определено действие. Разумът диктува: Направи го! Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира.
Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума.
Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието. Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия. Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден.
към текста >>
Когато душата насочва своето
внимание
към такива случаи, това действува благотворно върху нея.
Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието. Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия. Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден.
Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея.
Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности. Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост. Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси. Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
към текста >>
Внимание
от този род несъмнено разширява душевния живот.
Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности.
Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот.
Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост. Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси. Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
към текста >>
Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално
внимание
, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия.
В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам. Здравата човешка природа практически действува по този начин: чрез себе познанието тя изпитва различни видове срам. Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън.
Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия.
То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ. Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните. Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик. Наред с това обаче, той скрива и целия духовно-душевен свят.
към текста >>
При обучение, в което не се обръща
внимание
на сигурната и здрава разсъдъчна способност, на хармонията в чувствата и волята, може да се случи така, че свръхсетивният свят да се открие на ученика преди той да е постигнал необходимите вътрешни качества.
При обучение, в което не се обръща внимание на сигурната и здрава разсъдъчна способност, на хармонията в чувствата и волята, може да се случи така, че свръхсетивният свят да се открие на ученика преди той да е постигнал необходимите вътрешни качества.
В такъв случай срещата с неговия двойник би го угнетила и довела до грешки. Ако обаче срещата с двойника бъде избегната а това също е възможно и все пак човек прекрачи в духовния свят, той не би бил в състояние да го познае в неговия истински вид. Защото за него би било просто невъзможно да разграничава това, което вижда в нещата, от това, което са те в действителност. Разграничаването е възможно само тогава, когато човек възприеме собственото си същество като един образ сам по себе си и по този начин отнема от обкръжаващата го среда всичко, което е внесъл там чрез своите качества.
към текста >>
77.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
И колкото по-малко
внимание
обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ.
И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>
Който вземе под
внимание
тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)
В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове. В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека.
Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)
към текста >>
78.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Човешкият живот, в последователната смяна на отделните му фази между раждането и смъртта, може да бъде разбран единствено благодарение на това, че вземаме под
внимание
не само сетивно- физическото тяло, но и промените, които стават със свръхсетивните съставки на човешката природа.
Човешкият живот, в последователната смяна на отделните му фази между раждането и смъртта, може да бъде разбран единствено благодарение на това, че вземаме под внимание не само сетивно- физическото тяло, но и промените, които стават със свръхсетивните съставки на човешката природа.
Тези промени могат да се разгледат накратко по следния начин, физическото раждане идва като един вид освобождаване на човека от физическата майчина обвивка. Преди раждането, определени сили са общи за човешкия зародиш и за майчиното тяло; след раждането те остават да съществуват в човешкия организъм под една самостоятелна форма. Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното възприятие долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане. По отношение на своето етерно тяло, до смяната на зъбите (т. е. до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка.
към текста >>
79.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ако аз бях обърнала
внимание
по-рано
Ако аз бях обърнала внимание по-рано
към текста >>
80.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че под
внимание
не взема той
Че под внимание не взема той
към текста >>
щом без
внимание
и интерес
щом без внимание и интерес
към текста >>
81.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Обръщате
внимание
по-често
Обръщате внимание по-често
към текста >>
82.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Внимание
обърнеш ли, Капезий,
Внимание обърнеш ли, Капезий,
към текста >>
83.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тук евангелистът обръща
внимание
на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това?
Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето.
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
84.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Не винаги обръщаме
внимание
на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят.
Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание. Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта. Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения.
към текста >>
Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво
внимание
; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят.
Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща.
В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание. Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта. Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност.
към текста >>
Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под
внимание
.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят. Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо.
Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание.
Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта. Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност. В действителност, така разсъждават както вярващите в безсмъртието, така и неговите отрицатели. Наистина, последните ще изтъкнат, че законите, които действуват в тялото след смъртта, съдържат също и условията за телесните процеси по време на живота; обаче те се заблуждават, ако вярват, че действително могат да си представят как тези закони по време на живота биха имали спрямо тялото като носител на душата някакво друго отношение, отколкото това след смъртта.
към текста >>
85.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Само че той не взема под
внимание
следното: онзи, който описва подобно изживяване, разбира под думи като "мълния", "гръмотевица", "пукнатини" само образи от своите необикновени изживявания и никога не смесва образите с изживяванията.
Ако човек например иска да се произнесе за някакви скрити действия на сетивата или мозъка, той е далеч от истинския образ на изживяването. Той се придържа към описанието за мълнията, гръмотевицата и вярва, че душата не изживява друго освен отзвуци от ежедневието. Той приема изживяното като едно видение в обикновения смисъл на думата. Да мисли по друг начин, за него е невъзможно.
Само че той не взема под внимание следното: онзи, който описва подобно изживяване, разбира под думи като "мълния", "гръмотевица", "пукнатини" само образи от своите необикновени изживявания и никога не смесва образите с изживяванията.
Вярно е, че нещата му се явяват така, сякаш той действително възприема образите. Но в този случай той не се отнася към "мълнията" така, както ако тя би блеснала пред очите му. За него видението на мълнията само доизгражда нещо, което се разпростира върху истинското изживяване; през мълнията той вижда нещо съвсем друго, нещо, което не може да бъде постигнато във външния сетивен свят.
към текста >>
86.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме
внимание
на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях.
Пред нас те трябва да застанат като един вид букви.
Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях.
Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на буквите, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество. Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните букви, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот. В известен смисъл това е напълно вярно. И все пак за свръхсетивното съзнание е важно ни това, което вземаме от обикновения живот, а това, което се изразява в образите.
към текста >>
87.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Който ще иска и в тази книга да познае едно ново доказателство, че аз съм "променил" моите собствени възгледи в течение на годините, него аз не ще мога да отклоня от подобно "мнение" и когато обърна
внимание
, че изложението на философските възгледи, които направих в първото издание на книгата "Възгледи за света и живота", е много разширено и допълнено в отделните части, но че съдържанието на старата книга е преминало в новата по същество дословно неизменено.
Който ще иска и в тази книга да познае едно ново доказателство, че аз съм "променил" моите собствени възгледи в течение на годините, него аз не ще мога да отклоня от подобно "мнение" и когато обърна внимание, че изложението на философските възгледи, които направих в първото издание на книгата "Възгледи за света и живота", е много разширено и допълнено в отделните части, но че съдържанието на старата книга е преминало в новата по същество дословно неизменено.
Незначителните изменения, които се явяват на отделни места, ми се сториха необходими, не защото се нуждаех след 15 години да изложа едно или друго по начин различен от по-рано, а защото намерих, връзка на нещата изисква един изменен начин на изразяване, връзката която се явява в тази или онази мисъл и новата книга, докато в старата книга не ставаше дума за една такава връзка.
към текста >>
За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под
внимание
това, човек би трябвало всъщност, когато става въпрос за мисли, винаги да повтаря същото.
Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния стремеж на една такава личност. Че при такова разширение в по-късни години човек казва някои неща различно от по-рано, това съвсем не означава някакво противоречие, когато съгласуваността на едното с другото се разглежда не в смисъла на преписването на по-късното от по-ранното, а в смисъла на живото развитие на една личност.
За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под внимание това, човек би трябвало всъщност, когато става въпрос за мисли, винаги да повтаря същото.
към текста >>
88.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато вземе под
внимание
всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното".
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена. От по-късните питагорейци се споменават: Филолай, Архитас и др. За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма.
към текста >>
Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под
внимание
само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него.
Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него.
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа. От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна".
към текста >>
Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща
внимание
на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване.
Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва.
Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание. Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност.
към текста >>
Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща
внимание
.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва.
Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание.
Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
към текста >>
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне
внимание
на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки.
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки.
С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти". Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г.
към текста >>
Ако мислителите до Аристотел насочваха своето
внимание
върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност?
Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност?
към текста >>
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под
внимание
душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
към текста >>
89.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
С това ние обръщаме
внимание
върху движещия елемент, който живее в по-новите светогледи.
С това ние обръщаме внимание върху движещия елемент, който живее в по-новите светогледи.
В тези светогледи действа една сила, която се стреми над мисълта като един нов фактор на действителността. Ние не можем да чувстваме този стремеж на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин. Тези двама философи също се стремят да се издигнат над мисълта, но те си представят, че развитието на душата, нейното усъвършенстване, трябва да достигне онази област която се намира над мисълта. По-новото време предполага, че намиращият се над мисълта фактор на действителността трябва да бъде даден на душата отвън, че той трябва да дойде при нея.
към текста >>
90.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под
внимание
, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло.
Когато той мисли, мисли божествената субстанция, когато действа, действа божествената субстанция. Спиноза добива съществуването за човешкия Аз, като закотвя този Аз в общата, обхващаща всичко божествена субстанция. Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека. Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция.
В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло.
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е.
към текста >>
91.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно
внимание
можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг.
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ. Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен".
към текста >>
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под
внимание
художественото чувство като идеал.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили?
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал.
И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>
92.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Само когато духът не обръща никакво
внимание
на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под
внимание
, че то съществува и там, където действа чрез привличането.
Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие.
Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането.
Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
към текста >>
93.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под
внимание
в областта на действията.
Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията.
Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие.
към текста >>
94.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под
внимание
десетилетия наред.
Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/.
С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред.
Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта.
към текста >>
В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща
внимание
и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение.
Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата. Той не може да се справи с двете части на модерния образ на света, образа на природата и образа на душата; ето защо той минава напълно настрана от единия от тези образи, от образа на душата. Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата плодотворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа. Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание.
В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща внимание и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под
внимание
, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия.
Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи. Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
95.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво
внимание
на философското обоснование на тези резултати.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване.
Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати.
Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>
96.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под
внимание
всичко индивидуално в душата.
В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът живее, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот. С това се посочва на един свят, с който човешката душа е свързана като отделно, индивидуално същество. Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес.
В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата.
Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес. Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост. Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея".
към текста >>
Но необходимо е само да вземем под
внимание
целта, към която Трокслер се стреми.
Такива думи звучат за съвременния човек сантиментално и малко научно.
Но необходимо е само да вземем под внимание целта, към която Трокслер се стреми.
Той иска да знае същността на човека разрешена не в един идеен свят, а се стреми да схване "човека в човека", като "индивидуална и безсмъртна личност". Трокслер иска за знае човешката природа закотвена в един свят, който не е само мисъл; ето защо той обръща вниманието на това, че може да се говори за нещо в човека, което свързва човека с един свят намиращ се над сетивния свят и който не е само мисъл. "Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-висш човек". Самият Трокслер раздели човека на тяло, живот, душа и дух. С това той обръща вниманието на душата така, че с тялото и живота тя се намира във физическия сетивен свят, а с душата и духа прониква в свръхсетивния свят така, че се корени в този свят като индивидуално същество и действа индивидуално не само в сетивния свят, обаче в духовния свят се изгубва във всеобщността на мисълта.
към текста >>
Това оставиха съвсем невзето под
внимание
онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа.
Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Съвременността на Ламарк обърна малко
внимание
на неговия опит да обясни разнообразието на живота.
Съвременността на Ламарк обърна малко внимание на неговия опит да обясни разнообразието на живота.
Две десетилетия след това във френската Академия възникна един спор между Жьофроай дьо Сент Илер и Кюние. Жьофроай дьо Сент Илер вярваше, че въпреки разнообразието на животинските организми, и в него има един общ строителен план. Такъв един план беше предварителното условие за обяснение на тяхното развитие едни от други. Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо. В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни.
към текста >>
97.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Трябваше именно да се вземе под
внимание
, че в ембриона съществува като заложба по-късният организъм.
Под влиянието на такива представи великият светогледен въпрос за отношението на човека към самия него и към външния свят стана задача, да се докаже по природонаучен път, кои са фактически пътищата и процесите, които в течение на развитието са довели до образуването на човека. С това се промени гледната точка, от която хората търсиха да обяснят природните явления. Докато във всеки организъм, а с това също и в човека хората виждаха един осъществен целесъобразен строежен план, те трябваше да вземат предвид тази цел при обяснението на съществата.
Трябваше именно да се вземе под внимание, че в ембриона съществува като заложба по-късният организъм.
Разпростряно върху цялата вселена това означава, че най-добре изпълнява своята задача онова обяснение на природата, което показва, как на по-ранните степени на нейното развитие природата се подготвя да създаде по-късните, и, на върху, самия човек.
към текста >>
Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под
внимание
за себе си.
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява. Те се състоят от един черепен покрив, едно бедро и няколко зъба. Върху тази находка се разгърна едно интересно разискване на Конгреса на зоолозите в Йена. От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната. Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек.
Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си.
Те запълват праз нотите, които съществуват между множеството форми на организмите. Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо. Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма. Първо той обяви, че черепът произхожда от една маймуна, а бедрото от човек. Обаче сведущи по въпроса палеонтолози, след съвестното проучване на останките, се изказаха решително за това, че останките принадлежат на едно и също същество.
към текста >>
Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото
внимание
на една такава крачка на философията.
Хекеловият възглед за природата е на път да покаже, как докато човек само стои срещу природата, той не може да изкаже нищо върху нея, освен това, което тя сама изказва. Вследствие на това този възглед за природата се явява като нещо важно в хода на развитието на светогледите. Той доказва, че философията трябва да си създаде едно поле, което се намира над мислите добити от разглеждането на природата, в самотворческата област на мислителния живот. Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел. Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука.
Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото внимание на една такава крачка на философията.
Неговият светоглед прави да оживеят в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси. Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-висш светоглед. Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска например да познае формата на образа на часовникаря. Ето защо нямаме никакво право да твърдим, че Хекеловият възглед за природата би трябвало да говори върху природата по начин различен от този, който Хекел говори, когато той изнася, че той е наблюдавал положително природните процеси и природните същества.
към текста >>
98.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко
внимание
.
Те се явяват значителни именно чрез това, че считат този техен стремеж не като една съзнателна философска цел и не насочват изрично техните изследвания към тази цел, а един вид инстинктивно слагат на техния начин на мислене отпечатъка, който е определен от този стремеж като не съзнателен импулс. И формата на това търсене е такава, каквато тя трябваше да бъде обусловена от новите естественонаучни представи. Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание". Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава.
Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание.
Нали през време на сън душата не живее съзнателно. Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до съзнанието само при будно състояние. Обаче колкото повече се стигна дотам, да се пита за оправданието и стойността на познанието на основата на ясни представи, толкова повече хората стигнаха до положението да чувствуват, че душата намира най-сигурното от всяко познание тогава, когато тя не излиза над себе си и не навлиза в самата себе си по-дълбоко, отколкото достига съзнанието. Считаше се: Може всичко останало да бъде несъзнателно; това, което е в съзнанието, то като такова поне е сигурно. Може къщата, покрай която минавам, да не съществува извън мене; че образът на тази къща живее сега в моето съзнание: Това аз мога да твърдя.
към текста >>
99.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под
внимание
големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа.
към текста >>
100.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
/Обръщаме
внимание
на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/.
Така за него светът се явява без дух. Но понеже той може да си го представи само така, като че този свят произхожда от духа, той се превръща за него в един остатък от един минал духовен живот. Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог. Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството".
/Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/.
Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението. /Майлендер завършва своя живот със самоубийство/. Според мнението на Майлендер Бог е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване. "Светът е средството за целта на небитието, а именно светът е единственото средство за тази цел.
към текста >>
101.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Ако искаме да разберем една епоха, за нейното обяснение трябва да вземем под
внимание
нейните социални отношения, нейните стопански събития.
Схващането на Ницше за света има една противоположност в материалистичното схващане на историята и в материалистичния възглед за живота, които са намирали най-ярък израз чрез Карл Маркс /1818-1883 г./. Маркс отрече на идеята какъвто и да е дял в историческото развитие. Според него това, което трябва да стои на основата на това развитие, са действителните фактори на живота, от които са се родили мненията върху света, които хората са искали да си образуват, според това, в какви особени условия на живота са били те поставени. Работещият физически, под властта на друг, има едно схващане за света различно от това на духовно работещия. Една епоха, която замества една стара стопанска форма с друга, донася също на повърхността на историята други възгледи за живота.
Ако искаме да разберем една епоха, за нейното обяснение трябва да вземем под внимание нейните социални отношения, нейните стопански събития.
Всички политически и духовни течения са едно ставащо на повърхността отражение на тези събития. Те се представят като идеални последствия на реалните факти; те нямат никакъв дял в тези факти. Следователно също така един светоглед възникнал чрез идеални фактори не може да има никакъв дял в развитието на съвременното поведение в живота; нашата задача е да приемем реалните конфликти там, където те са стигна ли днес и да ги продължим в същия смисъл.
към текста >>
При разглеждането светогледа на Гьоте бе обърнато
внимание
върху това, как в този светоглед са търсени такива изживявания в душата, които изнасят тази душа в една действителност, която се намира зад сетивното възприятие като един духовен свят.
При разглеждането светогледа на Гьоте бе обърнато внимание върху това, как в този светоглед са търсени такива изживявания в душата, които изнасят тази душа в една действителност, която се намира зад сетивното възприятие като един духовен свят.
Следователно тук се полагат усилия да бъде изживяно вътре в самата душа нещо, чрез което тя не стои вече само в себе си, въпреки че чувства изживяването като нещо нейно собствено. Душата търси в себе си мирови изживявания, чрез които тя съизживява онова в света, което е невъзможно да изживее само посредством органите на тялото. Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата.
към текста >>
Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под
внимание
това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването.
И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв. на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие.
Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването.
Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите". От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>
Те насочват тяхното
внимание
върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в съвременната философия, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука. Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване.
Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност.
към текста >>
Човек би трябвало да се откаже да насочва своето
внимание
върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание. На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока.
Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
към текста >>
102.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат
внимание
, даже от които с уплаха отстъпват.
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно. В тези течения действат сили, върху които обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи.
Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат внимание, даже от които с уплаха отстъпват.
Такива сили живеят в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен. Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в душите на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
към текста >>
Обаче човек може да насочи своето
внимание
и върху нещо друго.
Обаче това не можем да постигнем с обикновените средства на душевното изживяване. Силата на тези средства се състои именно в това, че те задържат душата в това обикновено съзнание. Средствата за по-дълбоко проникване в душата се предлагат тогава, когато насочим погледа върху онова, което наистина съдейства в обикновеното съзнание, но в неговата работа никак не прониква в това съзнание. Когато човек мисли, неговото съзна ние е насочено върху мисълта. Чрез мислите той иска да си представи нещо; той иска да мисли правилно в обикновения смисъл.
Обаче човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго.
Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око. Например може да постави в центъра на съзнанието една мисъл, която не се отнася към нищо външно, която е мислена като един символ, при което се абстрахира напълно от това, че изобразява нещо външно. Човек може да постоянства в задържането на една такава мисъл. Той може да се вживее напълно във вътрешната дейност на душата, когато постоянства по този начин. Тук не се касае за това, човек да живее в мисли, а за това, да изживява мислителната дейност на душата.
към текста >>
Ако човек не взема под
внимание
това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието.
Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето. Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение.
Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието.
Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>
103.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Не обръщаше никакво
внимание
на това, че беше толкова трудно да се провира през мочурищата и тръстиките, защото най-много обичаше да пълзи по сухите ливади или из скалистите пукнатини, да се наслаждава на ароматните билки и да утолява жаждата си с нежни капчици роса.
Напразно преброди тя дивата пустош, но затова пък надеждата и се удвои, когато стигна до мястото, където забеляза в далечината някакви проблясвания, подобни на нейните. „Дали най-после не намерих свои роднини? ", запита се тя и се отправи натам.
Не обръщаше никакво внимание на това, че беше толкова трудно да се провира през мочурищата и тръстиките, защото най-много обичаше да пълзи по сухите ливади или из скалистите пукнатини, да се наслаждава на ароматните билки и да утолява жаждата си с нежни капчици роса.
Но сега заради любимото злато и упованието в прекрасната светлина, тя би приела всичко, на което биха я подложили.
към текста >>
В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо
внимание
и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
И ето че неусетно настана полунощ.
към текста >>
Удивлението на хората не би имало край и те сами биха се премазали в общата блъсканица, ако тяхното
внимание
не се беше отново насочило към голямото пространство около храма.
Удивлението на хората не би имало край и те сами биха се премазали в общата блъсканица, ако тяхното внимание не се беше отново насочило към голямото пространство около храма.
към текста >>
104.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под
внимание
само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
към текста >>
Моята задача не се свежда до това, да се изказвам „за" или „против" относно онова направление в психологията, което казва: Наблюдавайки душевните явления, душевния живот, ние не трябва да се ограничаваме в тесните рамки на интелектуализма, не трябва да разглеждаме човека единствено с оглед на неговото мислене, а следва да вземем под
внимание
както неговите чувства, така и неговата воля.
В известен смисъл днешната психология е успяла да се издигне над това положение на нещата.
Моята задача не се свежда до това, да се изказвам „за" или „против" относно онова направление в психологията, което казва: Наблюдавайки душевните явления, душевния живот, ние не трябва да се ограничаваме в тесните рамки на интелектуализма, не трябва да разглеждаме човека единствено с оглед на неговото мислене, а следва да вземем под внимание както неговите чувства, така и неговата воля.
към текста >>
105.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето защо той насочи своето
внимание
и в двете посоки.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили.
Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
към текста >>
*24.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
*24.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
106.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
107.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова
внимание
от обществеността както публикуваната през април 1919 год.
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова внимание от обществеността както публикуваната през април 1919 год.
книга „Същност на социалния въпрос".
към текста >>
108.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Преди всичко подобен опит изисква подчертано
внимание
върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби.
Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби.
Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
към текста >>
Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето
внимание
върху течи подробности.
Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени.
Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>
109.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
От една страна човешкото
внимание
се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм.
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество.
От една страна човешкото внимание се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм.
Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав.
към текста >>
Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето
внимание
към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение. Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение. И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм.
Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи.
Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот. Можем да я определим още с оглед на мястото, където е, така да се каже, централизиран нервно-сетивният живот, като главов организъм. (Корfrganismus).
към текста >>
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под
внимание
при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот.
Стопанският живот, първото звено от социалния организъм, засега се основава на принципа, съответстващ на природния свят точно така, както отделният човек относно това, което може да постигне за себе си чрез обучението, възпитанието и въобще чрез самия живот се опира на дарбите, залегнали в основите на своя духовен и физически организъм. Природният принцип слага своя отпечатък върху стопанския живот, а чрез него и върху целия социален организъм. Обаче този природен принцип е налице без да е бил обект на каквато и да е социална организация, без да е привлякъл вниманието върху своите първични свойства на каквото и да е социализиране. Той трябва да бъде поставен в самите основи на социалния живот, както например в основите на възпитанието трябва да залегнат дарбите, които човек има в различните области, неговите физически и духовни качества.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот.
Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти. Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
110.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
В изградения по този начин социален ред са взети под
внимание
както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под
внимание
как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм. Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство.
към текста >>
111.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под
внимание
.
Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
112.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На този въпрос не се обръща дължимото
внимание
дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото. За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се
внимание
на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото.
Искането в бъдеще хората да не работят за себе си, а за общността, ще си остане напълно изпразнено от съдържание, докато нямаме конкретна идея как да се поощри човешката душа — да работи със същата воля за „за общността“, каквато проявява и за себе си. Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпределение на произведените блага.
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото.
Само по себе си съзнанието на някого, че работи за общността, няма да му даде осезаемо удовлетворение; съответно не може да го поощри да работи.
към текста >>
Ето защо е необходимо да виждаме отвъд измамните идеи, намиращи се на повърхността, чак до истинските изисквания (като това за достойнството, което споменах), а след това и да обръщаме
внимание
на останалите хора върху тези реални изисквания.
Несъмнено за мнозина от тези, които повдигат това изискване, то е някак несъзнателно. Но в социалния живот такива несъзнателни, инстинктивни импулси са много по-важни, отколкото идеите, които хората изразяват съзнателно. Съзнателните идеи често дължат съществуването си само заради факта, че хората нямат необходимата духовна сила да видят какво в действителност се случва в тях. Ако някой се занимава с такива идеи, губи времето си с несъществените неща.
Ето защо е необходимо да виждаме отвъд измамните идеи, намиращи се на повърхността, чак до истинските изисквания (като това за достойнството, което споменах), а след това и да обръщаме внимание на останалите хора върху тези реални изисквания.
Също така не може да се отрече, че във времена, като сегашните, когато социалният живот се мята насам-натам като вълни на бурно море, низшите човешки инстинкти също бушуват. Все пак гореспоменатото искане за достойното човешко съществуване е правомерно. Никой не може да го отхвърли, като се позовава на бурята в нашите низши инстинкти.
към текста >>
Истинското социално мислене не се занимава само със светските институции; то взема под
внимание
какво е човекът сега и какъв може да бъде.
За всеки, който разбира троичния социален ред, ще е ясно и че огромният синдикат с държавна структура, какъвто е Марксическия модел, не може да осигурява нито импулси за развитие на заложбите, нито такива за волята за работа. Всеки, който има разбиране, ще има и грижата да не се забравя същественото в човешката природа и то да не се жертва в името на необходимости, диктувани от външния живот.
Истинското социално мислене не се занимава само със светските институции; то взема под внимание какво е човекът сега и какъв може да бъде.
към текста >>
113.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат
внимание
на справедливите нужди на своите събратя.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично.
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя.
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
114.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под
внимание
практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Истината обаче е точно в обратното.
към текста >>
115.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
За да ги наблюдаваме с необходимото
внимание
, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание.
За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество.
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител. В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
116.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Неговото
внимание
е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение.
Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>
117.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една определена и лесно контролируема съвкупност от представи, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си
внимание
, по този начин през време когато тяхното
внимание
е насочено към тази съвкупност от представи, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
Упражненията за медитация, които трябва да доведат до имагинативното познание, изменят дълбоко живота на душата. Те променят също и отношенията, които тя поддържа с външния свят. Ние говорим тук за онези медитации, в които душата се съсредоточава с всичките си сили върху една определена и лесно контролируема съвкупност от представи.
Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една определена и лесно контролируема съвкупност от представи, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си внимание, по този начин през време когато тяхното внимание е насочено към тази съвкупност от представи, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
към текста >>
118.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под
внимание
в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие.
Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
119.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго
внимание
на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства.
Следователно човек преминава като че над една пропаст от обикновеното мислене към една друга сила, която "мисли" етерното тяло.
През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго внимание на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства.
Това, което изчезва първо, са спомените, които обитават в обикновеното съзнание. Но наред с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие. А в това имагинативно съзнание няма спомени. Ето как искам аз да си обясните това нещо: Когато си припомняме нещо, ние живеем както винаги в съдържанията на обикновеното съзнание, в настоящия момент. Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
към текста >>
120.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако биха обърнали
внимание
на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях.
3. Има хора, които вярват, че с границата на сетивния възглед са дадени също и границите на всякакво разбиране.
Ако биха обърнали внимание на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях.
Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата. Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да живее душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед.
към текста >>
Съвременната насока в познанието никак не е взела под
внимание
тази противоположност между земното и етерното.
7. Ние намираме човека поставен с неговото извън-душевно и извън-духовно същество в този свят на земното и извънземното. Доколкото той е поставен в земното, което обхваща неживото, той носи на себе си своето физическо тяло; доколкото развива в себе си онези сили, които внасят живота от мировите далечини в земното, той има едно етерно или жизнено тяло.
Съвременната насока в познанието никак не е взела под внимание тази противоположност между земното и етерното.
Именно поради тази причина тя е развила върху етерното естество най-невъзможните възгледи. Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност. Обаче без едно такова говорене не може да се стигне до никакво разбиране на човека и на света.
към текста >>
121.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Необходимо е действуващите членове на Антропософското Общество да обърнат
внимание
по този начин върху същността, която стои на основата на антропософското разглеждане на човешкото същество.
Необходимо е действуващите членове на Антропософското Общество да обърнат внимание по този начин върху същността, която стои на основата на антропософското разглеждане на човешкото същество.
Защото не трябва да се разбере само това, което може да се добие като познавателно съдържание чрез Антропософията, а също така, как може да се стигне до изживяването на това познавателно съдържание.
към текста >>
122.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото
внимание
.
В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание.
към текста >>
Върху това искаше да обърне силно
внимание
Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените.
Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
към текста >>
123.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако не се обърне достатъчно
внимание
на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли.
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
към текста >>
При такова изказване не се взема под
внимание
, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук.
Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове?
При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук.
Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове. Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация. Така никога не може да се напредва в истинския смисъл.
към текста >>
В Антропософското Общество се обръща малко
внимание
на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот.
В Антропософското Общество се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот.
Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-лоша теория отколкото другите теории. Но тя става именно теория едва тогава, когато някой я направи такава, когато тя бъде убита, умъртвена. Твърде малко се обръща внимание на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин. Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на приемане.
към текста >>
Твърде малко се обръща
внимание
на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин.
В Антропософското Общество се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот. Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-лоша теория отколкото другите теории. Но тя става именно теория едва тогава, когато някой я направи такава, когато тя бъде убита, умъртвена.
Твърде малко се обръща внимание на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин.
Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на приемане.
към текста >>
124.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Който умее да обръща
внимание
на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората.
По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце.
към текста >>
125.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем
внимание
само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме.
Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем внимание само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме.
Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си духовност за човека като изживяване. Сега епохата на Михаел тази духовност не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност. Това означава влизане то на
към текста >>
126.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
В последното съзерцание аз обърнах
внимание
от една друга гледна точка върху този важен поврат.
В последното съзерцание аз обърнах внимание от една друга гледна точка върху този важен поврат.
Ние можем да насочим нашия поглед в далечното минало на развитието. Тогава виждаме, как се е изменила онази душевна сила в човека, която днес действува като една сила на интелигентността, като сила на ума.
към текста >>
127.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне
внимание
на мисията на Михаел.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела. Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество.
Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел.
Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>
128.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Трябва да обърнем
внимание
на средната епоха, когато те се развиват като една двойственост.
В създаването на света трябва да погледнем назад в една стара космическа епоха, когато мировият Дух и мировото Тяло са действували като едно цяло.
Трябва да обърнем внимание на средната епоха, когато те се развиват като една двойственост.
И за в бъдеще трябва да си представим една Трета епоха, когато мировият Дух отново ще приеме в своята дейност мировото Тяло.
към текста >>
Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща
внимание
само на тези последните, а не на първите.
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История. Когато говори върху "произходи", човек разказва не земни, а космически процеси.
Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
към текста >>
129.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нека обърнем
внимание
на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо.
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
130.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна
внимание
върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране.
Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
към текста >>
131.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под
внимание
взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло".
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>
132.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако не се вземе под
внимание
това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие.
Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
към текста >>
133.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В протичането на болестта трябва да се вземе под
внимание
не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части.
В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме. След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания.
към текста >>
134.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При това трябва да се вземе под
внимание
, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес.
Сега искам да говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в едно правилно отношение към процесите на човешкия организъм.
При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес.
Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес.
към текста >>
135.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Защото към играчките си се отнасях с безупречно
внимание
и за дълго време успявах да ги поддържам в добро състояние.
„Мамо, готов съм! “ При мен това най-вероятно не е било желание да руша.
Защото към играчките си се отнасях с безупречно внимание и за дълго време успявах да ги поддържам в добро състояние.
Сред играчките най-много ме очароваха тези, чийто вид и до днес смятам за особено добър. Това бяха книжки с картинки с подвижни фигури, които можеха да се местят с помощта на конци, прикрепени към тях откъм долната им страна. С тези фигури, които можеха да оживеят чрез дърпане на конците, бяха свързани кратки истории. Пред тези книжки с картинки често седях с часове, заедно със сестра ми. От тях, сякаш от само себе си, научих основите на четенето.
към текста >>
Цялото ми
внимание
беше съсредоточено в това, което изчезва във фабриката и което после отново излиза от нея.
Често се губех в нея, за да „изучавам“ с възхищение как функционира. Така си проправях път към „вътрешната природа“. Още поблизо обаче се намираше една предачна фабрика. Суровините за нея пристигаха от ж.п. гарата. Готовите продукти излизаха от нея.
Цялото ми внимание беше съсредоточено в това, което изчезва във фабриката и което после отново излиза от нея.
Беше ни строго забранено да гледаме вътре. Така и не успях да го направя. Това бяха „границите на познанието“. А така силно желаех да мога да прекрача тези граници. Защото почти всеки ден директорът на фабриката идваше при баща ми по работа.
към текста >>
Хората не обръщаха
внимание
, че пред себе си все пак имат дете.
По-бедните ги събираха лично, а позаможните си ги доставяха чрез работници. Можах да опозная всички тях, най-често хора с широки сърца. Защото те винаги имаха време да си побъбрят, щом „Щайнер-Рудолф“ се приближеше към тях. „Значи пак си излязъл да се поразходиш малко, Щайнер-Рудолф? “ Така се почваше и след това си говорехме за всевъзможни неща.
Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете.
Защото в дъното на душата си те все още бяха деца, дори и годините им вече да наброяваха шестдесет. И така от техните разкази научавах почти всичко, което се случва вътре в селските къщи.
към текста >>
Всичко в този човек привличаше моето
внимание
.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф. В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети. Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл.
Всичко в този човек привличаше моето внимание.
Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита. Той имаше само едно ухо. Другото беше гладко отсечено. Беше сплел косите, които го покриваха. При тази гледка за първи път разбрах какво е това дуел.
към текста >>
136.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Имаше нужда да пише на спокойствие, за да може да отдели необходимото
внимание
на обличането на своите мисли в подходящите думи.
Шрьоер беше дух, който малко се интересуваше от систематика. Той мислеше и говореше, изхождайки от известна интуиция. При това изпитваше възможно най-голямо уважение към начина, по който изразява възгледите си с думи. Вероятно поради тази причина по време на лекциите си той никога не говореше свободно.
Имаше нужда да пише на спокойствие, за да може да отдели необходимото внимание на обличането на своите мисли в подходящите думи.
След това прочиташе написаното със силно вглъбен говор. Веднъж обаче той говорѝ свободно за Анастасиус Грюн и Ленау. Беше забравил ръкописа си. Но в следващия час отново разгледа темата, този път четейки. Никога не беше доволен от формата, която може да постигне, когато говори свободно.
към текста >>
137.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно
внимание
.
Този младеж ми имаше безгранично доверие. Дълго време ме третираше почти като изповедник. Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво живот. Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво.
Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание.
Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава. Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат. Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция. Тогава винаги получавах дълги писма от него.
към текста >>
138.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше
внимание
на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно. Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо.
Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената.
към текста >>
139.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Затова обърнах
внимание
върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции.
Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
140.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
А това, което е написал за процесите в природата, не взема под
внимание
този поглед.
Обаче за работата ми, свързана с Гьоте, не можах да почерпя много от тази приказка. Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той. Така че за мен възникна сериозно затруднение. Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха. Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата.
А това, което е написал за процесите в природата, не взема под внимание този поглед.
Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
към текста >>
141.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного
внимание
на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето.
Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората.
Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето.
А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост. Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
Тя проявяваше голямо
внимание
и към моите научни и други работи.
От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание. Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки. С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес.
Тя проявяваше голямо внимание и към моите научни и други работи.
По това време изпитвах най-дълбока необходимост да обсъждам с нея всичко, което ме занимаваше вътрешно. Когато говорех за духовните си преживявания, тя ме слушаше по един свойствен за нея начин. За разума ѝ тези неща изглеждаха доста привлекателно, но той запазваше лека нотка на резервираност. Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество.
към текста >>
Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за
внимание
начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си? “ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен? Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право.
Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>
142.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Отвърнах на оказаното ми
внимание
, като му изпратих броя на списанието, в който беше отпечатана лекцията ми във Виена.
Това стана по времето, по което Хекел формулира своята монистическа концепция за света с речта си „Монизмът като свързващо звено между религията и науката“. Хекел, който знаеше за пребиваването ми във Ваймар, ми изпрати отпечатаната си реч.
Отвърнах на оказаното ми внимание, като му изпратих броя на списанието, в който беше отпечатана лекцията ми във Виена.
Който я прочете, ще види колко отрицателно се бях отнесъл тогава към изложения от Хекел монизъм, когато ми се предостави възможност да изразя това, което има да каже за този монизъм човек, за когото духовният свят е нещо, в което вижда.
към текста >>
Тогава ми беше обърнато
внимание
върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете.
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото общество, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“.
Тогава ми беше обърнато внимание върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете.
Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век. Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
към текста >>
Официалните изследователи на митове се противопоставяха на неговите схващания и почти не им обръщаха
внимание
.
Чрез заниманията си с литературното и художественото Лудвиг Лайстнер не загуби връзката си с непосредствено човешкото. Неговото поведение и подход бяха непретенциозни, но който разбира от такива неща, скоро след запознанството с него усещаше значимостта на личността му.
Официалните изследователи на митове се противопоставяха на неговите схващания и почти не им обръщаха внимание.
Така един мъж, на когото поради вътрешната му ценност се полага едно от първите места в духовния живот, остана почти незабелязан. От книгата му „Загадката на сфинкса“ науката за митовете би могла да получи съвсем нови импулси, но тази книга не оказа почти никакво влияние.
към текста >>
143.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Той явно я беше прочел с голямо
внимание
, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края.
Веднага щом беше отпечатана, изпратих „Философия на свободата“ на Едуард фон Хартман.
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края.
Освен това той ми пишеше, между другото, че книгата би трябвало да носи заглавието „Теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм“. Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата. Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието.
към текста >>
144.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание
внимание
се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот.
Първото ми запознаване с трудовете на Ницше стана през 1889 г. Преди това не бях чел нито ред от него. Върху съдържанието на моите идеи, изразени във „Философия на свободата“, неговите идеи нямаха никакво влияние. Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота.
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот.
Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
към текста >>
145.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето
внимание
.
Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко.
Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание.
Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори. Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си. Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без
внимание
като онзи бюст на Хегел.
По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори. Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си.
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
Всичко било „претърсено“, не било оставено без
внимание
и най-скритото кътче.
Той първо отишъл при дамата, на която принадлежеше ателието. Казал ѝ, че някой е видял бюста в нейното ателие и че за него би било от голяма стойност, ако може да го притежава. Дамата казала, че да, такива неща имало от незапомнени времена в нейната къща, но дали сред тях има и „Хегел“, изобщо не знаела. Но изрази готовност да разведе Нойфер, за да може той да погледне.
Всичко било „претърсено“, не било оставено без внимание и най-скритото кътче.
Но никъде не могли да открият бюста на Хегел. Нойфер истински се натъжил, защото за него имало нещо дълбоко удовлетворяващо в мисълта да ми достави радост с бюста на Хегел. Той вече бил на вратата, заедно с дамата. Но дошла прислужницата и успяла да чуе думите на Нойфер: „Да, жалко, че не открихме бюста на Хегел.“ „Хегел ли? – намесила се тя.
към текста >>
146.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
У мен се събуди
внимание
към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот. Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени.
У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди.
Детайлите станаха важни за мен. Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие. Разглеждах като идеал идеята да го опозная единствено чрез това, което той има да каже, без човекът да привнася в него нещо чрез своето мислене или чрез друго душевно съдържание.
към текста >>
147.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето
внимание
към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той мисли за материалното.
Смятах, че с тези представи мога да прозра ясно същността на материализма.
Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето внимание към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той мисли за материалното.
Той гледа към материята и не осъзнава, че в действителност има пред себе си дух, който просто се проявява в материална форма. Той не знае, че духът метаморфозира в материя, за да може да развива дейности, възможни само в тази метаморфоза. Духът първо трябва да приеме формата на материален мозък, за да може в тази си форма да води живот в света на представите, който може да даде свободно действащо самосъзнание на човека в земния му живот. И действително в мозъка духът се издига от материята, но едва след като материалният мозък се появи от духа.
към текста >>
148.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Затова и отделях голямо
внимание
на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят.
Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа.
За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение. Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда.
към текста >>
149.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво
внимание
на училището.
„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището.
Така че ръцете ми бяха напълно развързани.
към текста >>
150.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
По-нататък обръщах
внимание
върху това, че по отношение на този дуализъм схоластиката се явява монизъм.
Но до решително противоречие с ръководството на „Съюз Джордано Бруно“ стигнах, когато сам изнесох лекция за монизма. В нея подчертах, че рязката дуалистична формула „материя и дух“ всъщност е творение на най-новото време и че противопоставянето на духа и природата, което „Съюз Джордано Бруно“ иска да обори, е възникнало едва през последното столетие.
По-нататък обръщах внимание върху това, че по отношение на този дуализъм схоластиката се явява монизъм.
Ако и тя да е лишила определена част от битието от възможността да бъде позната от човека, отдавайки я на „вярата“, при все това тя представлява мирова система, която указва, че всичко е обладано от единна (монистична) структура, започвайки от божествеността, от духовния свят и стигайки чак до отделните елементи на природата. С това също така поставях схоластиката по-високо от кантианството.
към текста >>
151.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Това ще бъде взето под
внимание
и при назоваването на имената на неговите активни членове.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение. И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография.
Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове.
В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
152.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Детето, към което е насочено специалното
внимание
на Рудолф Щайнер, е Ото.
90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г. съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом. Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г.
Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.
към текста >>
153.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално
внимание
на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря.
За мислещия праволинейно логично, това може да докаже най-много противното. Доказва ли нещо факта, че откриваме качества на гения у прадедите му? Какво тогава доказва той? Нищо друго, освен че същностната сърцевина на човека може да се прояви съобразно инструмента, който представлява тялото. Нищо повече не доказва това, освен че когато един човек падне във водата, излиза от нея мокър.
Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално внимание на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря.
Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал. Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите. Човек се облича именно в обвивките, дадени му от неговите прадеди. Това, което се привежда като доказателство, би могло по-скоро да се разглежда като доказателство за това, че геният не се унаследява. Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в началото на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия.
към текста >>
При възпитанието трябва да се обръща особено
внимание
на това, какъв темперамент ще се оформи.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента.
При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под
внимание
цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено
внимание
на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява.
Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща
внимание
на това, което се изразява в темперамента му.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст. Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява. Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека.
За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено
внимание
на едно нещо.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо.
Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока.
към текста >>
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща
внимание
и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили.
Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен.
към текста >>
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето
внимание
прелита от обект на обект.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание. Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза.
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект.
На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила.
към текста >>
154.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено
внимание
.
На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание.
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи.
към текста >>
За тази възраст е важно да се обърне
внимание
, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно.
Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда.
към текста >>
След този период трябва да се вземе под
внимание
, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост.
След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване.
към текста >>
Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече
внимание
отколкото получава.
Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул.
Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава.
За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област.
към текста >>
Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много
внимание
на разума.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек.
Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума.
Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън. До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с езика и детето. Това важи и в по-широк диапазон. Първо чисто паметовото придобиване на знания за исторически събития, а после -проумяването на последните чрез понятия. Първо добро запаметяване на географските явления, а после - схващането на взаимовръзките между тях.
към текста >>
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне
внимание
на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината.
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот.
към текста >>
И тук особено
внимание
трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят.
И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет.
Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
към текста >>
155.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални принципи, може да се насърчи само ако се обърне
внимание
на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии.
Възпитателят обаче трябва да е запознат, макар и най-общо, с изискванията на детската природа за нейното собствено развитие през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални принципи, може да се насърчи само ако се обърне внимание на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии.
А върху чувствения живот действуват не абстрактни максими или идеи, а образи. В хода на преподаването винаги има възможност, пред детската душа да покажем образи, отнасящи се до същността на човека и неговото битие, или до различни природни процеси, които могат да породят морални симпатии или антипатии. През периода между смяната на зъбите и половата зрялост трябва да развием чувственото съждение относно моралните категории.
към текста >>
156.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Тогава веднага негов дълг става да обръща
внимание
на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него". Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие.
Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
157.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Човекът става общителен, когато знае, че ближният му ще бъде изпълнен с
внимание
и отзивчивост към най-съкровените неща, които го вълнуват.
В Антропософското общество хората се приближават един към друг повече, отколкото това става в другите сфери на живота. Общият им интерес към духовната мирова същност отключва душите им. Онова, кое то даден член изразява вътрешно в стремежа си към духовното, изглежда напълно значимо за другия.
Човекът става общителен, когато знае, че ближният му ще бъде изпълнен с внимание и отзивчивост към най-съкровените неща, които го вълнуват.
към текста >>
158.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Ако отдадем необходимото
внимание
на този факт, ще направим едно откритие.
Ако отдадем необходимото внимание на този факт, ще направим едно откритие.
Ще открием, че ставаме съзнателни за нови аспекти, които разкриват истинската природа на Антропософското общество.
към текста >>
159.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
В повечето случаи стимулът за занимание с Антропософия ще дойде от следното: вглеждането във външния свят става за човека източник на неудовлетворение и той е подтикнат да насочи
внимание
към собствената си човешка същност.
В повечето случаи стимулът за занимание с Антропософия ще дойде от следното: вглеждането във външния свят става за човека източник на неудовлетворение и той е подтикнат да насочи внимание към собствената си човешка същност.
Той има смътното чувство, че загадките, които живота му поставя не могат да бъдат осветлени чрез гледане на неспирната работа на света, а по-скоро чрез взиране в човешкия вътрешен живот. Така стремежът към светопознание се заменя със стремеж към себепознание.
към текста >>
Ако членовете, които са дейни в Обществото обърнат
внимание
върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна.
Ако членовете, които са дейни в Обществото обърнат внимание върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна.
Те ще предотвратят това самопознанието да дегенерира в самовлюбеност. По-скоро те ще работят в дух, който превръща самопознанието в човешка любов и симпатия. И веднъж сдобил се с интерес към своя събрат на човек със сигурност няма да му липсва интерес към света като цяло.
към текста >>
160.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Това е също както при разглеждането на една картина, сътворена от художник, взимаме под
внимание
само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща.
Това е също както при разглеждането на една картина, сътворена от художник, взимаме под внимание само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща.
Но такъв начин на разглеждане на картината не разкрива нищо от откровението, което се съдържа в нея. В това откровение оживяват напълно различни закони от тези, които могат да бъдат възприети чрез изброените по-горе елементи.
към текста >>
161.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко
внимание
от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>
162.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под
внимание
едно важно явление.
И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице.
Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление.
Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
Аз често пъти съм обръщал
внимание
, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука.
Следователно тук имаме едно разправяне между смъртта и живота в самото същество. Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта. Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща.
Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука.
При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
към текста >>
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под
внимание
антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората.
Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото.
към текста >>
Когато вземем под
внимание
това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза.
По-нататък настъпва възможността човек да усвоява едно такова съдържание и през време на деня, съдържание, което не е проникнато от азовото изживяване, въпреки че през деня Азът присъствува. Азовото изживяване трябва да застане наред с това съдържание така, както то застава във всяко сетивно съдържание.
Когато вземем под внимание това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза.
Който минава по един такъв път, той изпитва нужда да развие определени чувства. Според начина, по който се проявяват тези чувства, се вижда вече, какъв е и пътят. Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство.
към текста >>
163.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат
внимание
на това, че не познават точката, за която действително се касае.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните.
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае.
Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
към текста >>
Това последно обстоятелство се взема твърде малко под
внимание
.
Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци.
Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание.
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка. Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си. Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент. Това е нещо разбиращо се от само себе си. В момента, когато е полово узрял, човекът трябва да има в себе си всички онези способности, които обуславят наследяемостта.
към текста >>
164.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Извънредно важно е, когато трябва да обърнем
внимание
върху най-важното в различието между човека и животното, да не вземаме нещата много от далече.
Съвсем различно е при човека.
Извънредно важно е, когато трябва да обърнем внимание върху най-важното в различието между човека и животното, да не вземаме нещата много от далече.
Най-важното стои много близко, когато се касае да гледаме нещата по един правилен начин, и не е нужно да прибягваме до всички възможни интимни подробности на изследването. Когато наблюдаваме човека, откриваме, че между духа и тялото застава нещо, което не трябва да си представяме, че застава у животното. А това е същественото. При животното духът се проявява така да се каже непосредствено в животинската форма и организация. При човека духът не се изразява непосредствено в неговата телесна форма, а помежду се вмъква един междинен член, който можем да наблюдаваме много точно в непосредствения живот.
към текста >>
Ако вземем под
внимание
това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва.
Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори.
В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена. Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже.
към текста >>
Може само да се обърне
внимание
върху него.
В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена. Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже.
Може само да се обърне внимание върху него.
Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме. И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението". Там на най-важните места може да се види, че това, което не може да бъде казано в съдържанието, е предадено в обработката на езика, стигайки чак до подбирането на гласните; на тези места, там където звучи едно "а" не можете да направите да следва едно "у" или едно "и".
към текста >>
Ако обърнете
внимание
, вие вече ще го забележите.
Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена. Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него.
Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите.
Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме. И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението". Там на най-важните места може да се види, че това, което не може да бъде казано в съдържанието, е предадено в обработката на езика, стигайки чак до подбирането на гласните; на тези места, там където звучи едно "а" не можете да направите да следва едно "у" или едно "и".
към текста >>
Извънредно важно е да схващаме тази област като "жест на езика" и да видим, как в своята сила духът действува върху организма и да обърнем
внимание
на непосредственото действие на духа върху душата, която съдържа в себе си себесъзнателния аз.
Извънредно важно е да схващаме тази област като "жест на езика" и да видим, как в своята сила духът действува върху организма и да обърнем внимание на непосредственото действие на духа върху душата, която съдържа в себе си себесъзнателния аз.
Тогава ние отново ще видим, как обратно човешката душа се влива в тялото. Сега аз стигам до нещо, което самопонятно за мнозина от вас трябва да бъде една хипотеза. Да се изкаже подобно нещо, на едни ще се стори като дързост, а за други ще бъде неприятно. Но не това е важното.
към текста >>
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето
внимание
на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм.
Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят.
към текста >>
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето
внимание
върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " .
към текста >>
165.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сега трябва да обърнем
внимание
на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно.
При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни. Представите проявяват своята самостоятелност, живеят един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите. Тогава човек чувствува, как сетивните възприятия, виждане, чуване и т.н. се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как волевите импулси са парализирани.
Сега трябва да обърнем внимание на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно.
По-нататък човек чувствува, че докато в дневния живот вижда нещата с определени очертания, в момента на заспиването настъпва един вид затвореност в една неопределена мъгла, която понякога предизвиква студенина, понякога други чувства на определени места на тялото: на ръцете, на ставите, на слепоочията, на гръбнака и т.н. Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава. Това са бихме могли да кажем такива тривиални опитности, които човек може да има всяка вечер при заспиване, стига да иска това.
към текста >>
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне
внимание
на него и не го възприема.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема.
Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране.
към текста >>
Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно
внимание
в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях.
Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни. Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно.
Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях.
Обаче чрез определени неща те отново се явяват и застават може би в центъра на душевния живот. Трябва напълно да допуснем, че това, което съставлява обхвата на нашия душевен живот, е безкрайно по-много от това, което ние можем да приемем в нашето дневно съзнание и да го обхванем с него. Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас. Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват.
към текста >>
Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали
внимание
, но въпреки това то продължава да живее в нас.
Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно. Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях. Обаче чрез определени неща те отново се явяват и застават може би в центъра на душевния живот. Трябва напълно да допуснем, че това, което съставлява обхвата на нашия душевен живот, е безкрайно по-много от това, което ние можем да приемем в нашето дневно съзнание и да го обхванем с него. Това е извънредно важно.
Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас.
Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото.
към текста >>
Това насочва нашето
внимание
към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват.
Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях. Обаче чрез определени неща те отново се явяват и застават може би в центъра на душевния живот. Трябва напълно да допуснем, че това, което съставлява обхвата на нашия душевен живот, е безкрайно по-много от това, което ние можем да приемем в нашето дневно съзнание и да го обхванем с него. Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас.
Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват.
Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи.
към текста >>
Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал
внимание
, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето
внимание
, в него съществува още и нещо друго.
Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото.
Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго.
Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината. Духовното изследване трябва да говори за това, че при човека имаме работа с неговото физическо тяло, което можем да виждаме с очите, да напипваме с ръцете и което и анатомията и физиологията познават. По-нататък като един вътрешен член на човешкото същество имаме Астралното тяло, носителят на всичко онова, което човек приема със съзнание, което през време на дневния живот действително изживява така, че го получава отразено от тялото. Между Астралното тяло и физическото тяло се намира носителят на това, което са представите, които остават незабелязани, остават незабелязани години: наред, които после пренасяме нагоре в Астралното тяло и ги изживяваме.
към текста >>
166.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това насочва нашето
внимание
на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
към текста >>
Когато вземем под
внимание
това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията.
Когато вземем под внимание това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията.
Ние самите се чувствуваме с душа и дух принадлежащи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, като че един вид би трябвало да гледаме на растителния свят като на нещо, което принадлежи на нашата майка Земя. Всъщност така и трябва да постъпваме. Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето. Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния
към текста >>
167.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук трябва да вземем под
внимание
следното.
Тук трябва да вземем под внимание следното.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
Тогава, без да вземаме под
внимание
самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението.
Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението.
Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици.
към текста >>
168.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща
внимание
на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества.
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна.
към текста >>
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето
внимание
върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон.
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят.
към текста >>
Ето защо е необходимо да обръщаме в нас
внимание
на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем.
Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят. Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят.
Ето защо е необходимо да обръщаме в нас внимание на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем.
към текста >>
Вземете сега това под
внимание
и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща.
Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща.
Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>
Но законите не съществуват за това, да вземем под
внимание
всяко едно обстоятелство, а да имаме пред погледа си това, за което се касае.
Тези примери биха могли да бъдат умножени до безкрайност. Обаче от това, което вярваме че наблюдаваме в живота и което тук или там изглежда да ни показва нещо друго, не трябва да вадим заключението, че изнесените тук неща са погрешни. Положението би било същото, както някой би казал: Физиците ни доказват закона на падането на телата; но сега аз ще им докажа, като устроя нещата по съответен начин, че законът на падането на телата може да бъде възпрепятствуван!
Но законите не съществуват за това, да вземем под внимание всяко едно обстоятелство, а да имаме пред погледа си това, за което се касае.
Така трябва да постъпваме в естествената наука, така трябва да постъпваме и в Духовната наука. Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата. Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто. И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа?
към текста >>
Напротив един човек, при когото сме обърнали
внимание
, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения.
върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми.
Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения.
При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот. Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини. Тук ние стигаме до една глава, където можем да разберем, как някои хора трябва да заемат едно просто положение спрямо живота.
към текста >>
Преди това трябва да бъдем наясно, когато вярваме, че някъде в някоя особена област сме формирали едностранчиво заложбите на един човек, трябва да ни бъде ясно, че тогава по един странен начин се проявява онова, на което не сме обърнали
внимание
.
Това важи особено за годините, когато той е достъпен за възпитанието. Трябва да бъдем наясно, че в това отношение се греши твърде много. От нашето изложение виждаме, че предварителната склонност на човека и т.н. допринася много повече за формирането на възгледите, отколкото чистата логика. Ние бихме могли да оставим да говори само чистата логика едва тогава, когато желанията и инстинктите замълчават напълно.
Преди това трябва да бъдем наясно, когато вярваме, че някъде в някоя особена област сме формирали едностранчиво заложбите на един човек, трябва да ни бъде ясно, че тогава по един странен начин се проявява онова, на което не сме обърнали внимание.
към текста >>
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги
внимание
.
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание.
Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи.
към текста >>
169.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под
внимание
различните епохи на човечеството.
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек. Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени. В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество.
към текста >>
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под
внимание
това, което сега охарактеризирахме.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история. Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината. Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
170.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под
внимание
отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея.
И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се.
към текста >>
Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под
внимание
сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение.
Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва.
Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>
Когато вземем под
внимание
думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл.
По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане?
Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл.
Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това. Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме". Защото някой, който не познава от Духовната наука повече от това, което стига до него от всевъзможни съмнителни източници, той именно ще счита, че това, което тази Духовна наука изнася, са фантастични неща.
към текста >>
171.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под
внимание
един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни.
Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен.
към текста >>
172.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под
внимание
това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин.
След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл.
Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха.
към текста >>
Че в този или онзи момент се явява тази или онази личност, че чрез тези личности в човечеството се вливат онези вечни извори, които водят човечеството напред в неговото развитие, това поражда в нас чувството за истинската връзка на отделния човек с цялото развитие на човечеството, на която връзка бе обърнато вече
внимание
в предидущата сказка върху Буда.
С това ние виждаме личността на Мойсея като личност, която се подготвя за Християнството; виждаме как чрез Мойсея в човешкото съзнание бе така да се каже всаден съсъдът, който през цялото бъдещо развитие на човечеството ще трябва да бъде напълнен с вечната духовна субстанциалност, т.е. разбрано в истинския смисъл с Христовата Същност. Така ние разбираме, как Мойсей е поставен в човешкото развитие. Именно чрез едно такова разглеждане всяко преглеждане на историята добива най-дълбокия смисъл.
Че в този или онзи момент се явява тази или онази личност, че чрез тези личности в човечеството се вливат онези вечни извори, които водят човечеството напред в неговото развитие, това поражда в нас чувството за истинската връзка на отделния човек с цялото развитие на човечеството, на която връзка бе обърнато вече внимание в предидущата сказка върху Буда.
към текста >>
173.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче когато се вземе под
внимание
това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително.
Но и хора, които могат да се считат за сериозни, които са одушевени от стремежа да добият от физико-астрономическото познание възможността да разберат развитието на света, се стараят да се измъкнат от всеобщата топлинна смърт. Тук трябва да споменем опита на Арениус, понеже той може да се счита са най-новия опит, който в своята книга "Развитието на световете" се връща по един разнообразен начин към такива въпроси от гледището на физическата химия, на физиката, на астрономията, на Геологията. Арениус е шведски изследовател. Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт.
Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително.
Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението. Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане. Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
към текста >>
Когато това се вземе под
внимание
, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава.
Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието. Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното. С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина.
към текста >>
Когато вземем под
внимание
астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
174.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат
внимание
, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне
внимание
на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука. По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем
внимание
на тази промяна.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило.
Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна.
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост. Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>
Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща
внимание
на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти.
Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище.
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи.
Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище.
Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел?
към текста >>
Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща
внимание
на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват. Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ. Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията.
Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука.
Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора. Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката.
към текста >>
175.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем
внимание
на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
176.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Те обръщаха по-малко
внимание
на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладяли умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен. Но той бе практикуван в Средните Векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладяли умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини.
към текста >>
177.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
И така днес искам да отправя вашето
внимание
към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица.
Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават. Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник. Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение.
И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица.
към текста >>
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем
внимание
на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
178.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Ако им обърнете
внимание
, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип.
Това са 7-те окултни съотношения.
Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип.
И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон, че когато от една страна се напредне, от друга страна една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.
към текста >>
179.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Чувството за това е необходимо за всеки, чието
внимание
е притеглено към значението на символите.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд.
Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите.
Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие.
към текста >>
180.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
От друга страна, той трябва да обръща
внимание
на екзотеричния живот на Обществото.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер. Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини.
От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото.
Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
към текста >>
181.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Затова по онова време се е обръщало малко
внимание
на съществуването на отделните полове.
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле. Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско.
Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове.
Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина. В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н.
към текста >>
182.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето
внимание
не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот.
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>
183.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Подтиснат от скръб, той не обръщал
внимание
на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие.
Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор.
Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие.
Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигнал очи и видял гигантска човешка фигура. Видението продължило: "Ела, сине мой! Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците".
към текста >>
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат
внимание
на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада".
към текста >>
184.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем
внимание
на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
185.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те обръщаха по-малко
внимание
на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладели умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен. Но той бе практикуван в Средните векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладели умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини.
към текста >>
186.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Разбира се, нещо трябва винаги да се взима под
внимание
.
Това са неща, които постоянно трябва да се изтъкват. И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да слушат духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите. Опитах се да насоча към някои точки, които са във връзка с най-дълбоките тайни на окултизма. Те са подходящи да изяснят морално по вътрешен път събития, подобни на изживените в последно време.
Разбира се, нещо трябва винаги да се взима под внимание.
Пазете се от всякаква фантастика, която би могла да се прикачи към тези неща, когато става въпрос за такива всеобхватни взаимовръзки. Трябва да се взима под внимание само това, което може да се опре на правилните методи, наложили се не само от хилядолетия насам, а още от появата на окултизма.
към текста >>
Трябва да се взима под
внимание
само това, което може да се опре на правилните методи, наложили се не само от хилядолетия насам, а още от появата на окултизма.
И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да слушат духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите. Опитах се да насоча към някои точки, които са във връзка с най-дълбоките тайни на окултизма. Те са подходящи да изяснят морално по вътрешен път събития, подобни на изживените в последно време. Разбира се, нещо трябва винаги да се взима под внимание. Пазете се от всякаква фантастика, която би могла да се прикачи към тези неща, когато става въпрос за такива всеобхватни взаимовръзки.
Трябва да се взима под внимание само това, което може да се опре на правилните методи, наложили се не само от хилядолетия насам, а още от появата на окултизма.
към текста >>
187.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Трябва да се обърне най-голямото
внимание
именно на подражанието, на въздействието на примера.
Така е общо взето с всички впечатления на сетивния свят. Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става въпрос. То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си.
Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера.
Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>
188.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под
внимание
духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди.
Който вижда в духовния свят, разбира взаимовръзките, лежащи в основата на физическия план. Той вижда как хората живеят заедно, някои в дълбока мизерия, бедни и потиснати от работа и нужди, други – плуващи в изобилие, наслаждавайки се на различните неща. Лесно можем да си представяме как да се промени това, когато оставаме само на физическия план. Това правят повечето от тези, които днес се чувстват призвани да реформират. Те не се намират в същото състояние като успешно оперирания слепец, около когото светът изведнъж се представя в багри, защото иначе биха видели най-разнообразните същества зад всичко физическо.
Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди.
След петдесет години всички днешни социални идеали биха противоречали гротескно на астралния свят, ако астралният свят, човешките страсти, влечения и желания същевременно не биха се променили. Всеобща мизерия, ужасен световен упадък, страшна борба за съществуването би настъпила на мястото на днешната вече достатъчно ужасна борба. Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става въпрос там. Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове.
към текста >>
189.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не бива да се гледа само едното, а да се обръща
внимание
и на двете неща.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща.
Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
190.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако вземете това под
внимание
, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот.
преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло, се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин. Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Което сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот.
Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот.
Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато.
към текста >>
Тук е особено важно да обърнете
внимание
на едно понятие, свързано с кармата.
Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи.
Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата.
Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден по малко да задълбочавате моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот.
към текста >>
191.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под
внимание
.
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са плодовете по този път.
Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание.
Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука. При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура.
към текста >>
Каквото е необходимо в най-висока степен при розенкройцерското обучение, обикновено не му се обръща достатъчно
внимание
при всички други окултни обучения.
Каквото е необходимо в най-висока степен при розенкройцерското обучение, обикновено не му се обръща достатъчно внимание при всички други окултни обучения.
Това е ясното логическо мислене, или поне стремежът към него. Най-напред е необходимо да се отстрани всяко объркано и пълно с предразсъдъци мислене. Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки. Затова ако някой иска като обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука. Не е разумно възражение да се каже: Какво ме ползва да изучавам сведенията за по-висшите светове, за човешките раси и култури, за карма и превъплъщение, щом сам не мога да виждам и възприемам.
към текста >>
192.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това трябва да се вземат под
внимание
четири момента.
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека. Това ще бъде възможно в съвсем не така далечно бъдеще. Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени принципи и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения. Който иска, може да придобие много от тях.
При това трябва да се вземат под внимание четири момента.
Първият е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност. С други думи, каквото храносмилането представлява в по-нисша област, това представлява мисленето в по-висша област.
към текста >>
Трябва да се вземе под
внимание
как е било някога и как може да стане в бъдеще.
Човешките зъби и храносмилателни органи са нещо средно между тези на преживните и хищните животни. Затова самата природа насочва хората към смесена храна. Но всичко в света е именно в движение, в растеж и промяна. Касае се за това, не как изглежда човекът днес, а как може да изглежда другояче. Ако човекът премине само към растителна храна, органите, съответстващи повече на месоядството, ще закърнеят и ще се развият органи, необходими за растителната храна.
Трябва да се вземе под внимание как е било някога и как може да стане в бъдеще.
Не даваме правилната храна на човека, когато се съобразяваме със сегашното му развитие, а едва когато вземем под внимание неговото вътрешно бъдещо развитие. Чрез статистики и външни факти обхващате само външния статус, но не обхващате насоката, в която човекът трябва да се движи. Светът трябва да се разглежда също и в развитие.
към текста >>
Не даваме правилната храна на човека, когато се съобразяваме със сегашното му развитие, а едва когато вземем под
внимание
неговото вътрешно бъдещо развитие.
Затова самата природа насочва хората към смесена храна. Но всичко в света е именно в движение, в растеж и промяна. Касае се за това, не как изглежда човекът днес, а как може да изглежда другояче. Ако човекът премине само към растителна храна, органите, съответстващи повече на месоядството, ще закърнеят и ще се развият органи, необходими за растителната храна. Трябва да се вземе под внимание как е било някога и как може да стане в бъдеще.
Не даваме правилната храна на човека, когато се съобразяваме със сегашното му развитие, а едва когато вземем под внимание неговото вътрешно бъдещо развитие.
Чрез статистики и външни факти обхващате само външния статус, но не обхващате насоката, в която човекът трябва да се движи. Светът трябва да се разглежда също и в развитие.
към текста >>
193.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Трябва да обърнем
внимание
на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането.
Трябва да ни станат ясни две неща.
Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането.
Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка.
към текста >>
Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под
внимание
как протича животът тук, на Земята.
Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под внимание как протича животът тук, на Земята.
Начинът и видът, по който изживяванията тук, на Земята, се преработват, е така устроен, че бива извлечена само най-малка част от тези изживявания. От всяко събитие би могло да се извлече много повече. Това става най-ясно, когато разглеждаме нещата обратно. Да си спомним например как сме се научили да пишем.
към текста >>
194.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който не вземе това под
внимание
, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие.
Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания.
Който не вземе това под внимание, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие.
Стремящият се към опознаването на духа трябва да вижда по-дълбоко, отколкото е в състояние да вижда човек, стоящ само в обикновените външни културни отношения. Също и тук нашите тела, етерното и астралното, се различават, понеже са повлиявани по различен начин от външния свят.
към текста >>
Но има въздействия върху човека, на които той обикновено не обръща
внимание
.
Но има въздействия върху човека, на които той обикновено не обръща внимание.
Искам да говоря радикално, за да изясня напълно какво искам да кажа. Когато вървите по улиците на града, не можете да посветите цялото си внимание на многобройните неща, покрай които минавате. Има много неща, за които по-късно почти не знаете, че сте минали покрай тях. Помислете колко много неща се намират отляво и отдясно на една улица, по която сте минали, колко хора са минали покрай вас и в какви облекла са били облечени. Насочили ли сте вниманието си към всички тях?
към текста >>
Когато вървите по улиците на града, не можете да посветите цялото си
внимание
на многобройните неща, покрай които минавате.
Но има въздействия върху човека, на които той обикновено не обръща внимание. Искам да говоря радикално, за да изясня напълно какво искам да кажа.
Когато вървите по улиците на града, не можете да посветите цялото си внимание на многобройните неща, покрай които минавате.
Има много неща, за които по-късно почти не знаете, че сте минали покрай тях. Помислете колко много неща се намират отляво и отдясно на една улица, по която сте минали, колко хора са минали покрай вас и в какви облекла са били облечени. Насочили ли сте вниманието си към всички тях? Сигурно не сте. Всичко, към което не насочвате съзнателно вниманието си, не преминава покрай вас без да остави следа, то оставя някакви впечатления.
към текста >>
Ако знаете как висшите учения на християнството са се отразили в художественото изкуство, няма да се учудвате, че това непрекъснато се е отразявало също и в обкръжението на човека, макар и той да не го е взимал под
внимание
.
Там трябва да се търсят те. И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката душа, т. е. до формиращите сили на етерното тяло. Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от духовните истини. И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него, вярвате ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща?
Ако знаете как висшите учения на християнството са се отразили в художественото изкуство, няма да се учудвате, че това непрекъснато се е отразявало също и в обкръжението на човека, макар и той да не го е взимал под внимание.
към текста >>
195.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете
внимание
на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето.
към текста >>
196.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под
внимание
неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
към текста >>
197.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Едва когато се вземе под
внимание
цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение. В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете.
Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>
198.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под
внимание
растителния аз – чувствата на природата.
Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата.
И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват.
към текста >>
199.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Поради това се обръща толкова голямо
внимание
на действащата по един или друг начин храна.
И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според принципите на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън.
Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна.
В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си. В действителност човекът е господар в известна степен само на кръвта си. Той може обаче да получи власт и над другите сокове. Узнаете ли как човекът привлича тези същества, лоши същества, чрез една или друга храна, ще разберете какво значение има това за възпитанието, медицината и другите науки.
към текста >>
200.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под
внимание
общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят.
Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер.
Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят.
Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят. Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини. До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
към текста >>
201.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Преди да се обърнем сега към кармата на взетия отделно човек трябва да вземем под
внимание
един основополагащ факт.
Преди да се обърнем сега към кармата на взетия отделно човек трябва да вземем под внимание един основополагащ факт.
Съществува обществена карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания. Ще дам конкретен пример.
към текста >>
202.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под
внимание
повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
203.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това състояние не е толкова всеобхващащо, но, без да вземаме под
внимание
цялата негова тъмнина, то вече е по-светло в сравнение с първото.
Второто състояние на съзнанието, което ни е известно или, по-точно казано, не ни е известнотова е състоянието, в което се намираме в обичайния сън.
Това състояние не е толкова всеобхващащо, но, без да вземаме под внимание цялата негова тъмнина, то вече е по-светло в сравнение с първото.
В такова сънно съзнание всички хора някога, когато Земята била Слънце, са се намирали постоянно. Тогава праотецът на човека непрекъснато спял. И днес съществува такова съзнание то се притежава от растенията. Те се явяват постоянно спящи същества, и ако не можеха да говорят, то биха разказвали, какво става на Слънцето, понеже тяхното съзнание е слънчево.
към текста >>
И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези животни обърнете
внимание
!
Точно така в човека присъстват състояния, които се явяват последните остатъци на предишното, някога смислено устройство. И макар тези образи днес вече нищо да не означават, по-рано те са служили за обозначаването на външния свят.
И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези животни обърнете внимание!
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност.
към текста >>
204.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Любовта и съчувствието възникват в процеса на еволюция на човечеството не поради това, че нашето
внимание
за тях се заостря.
Любовта и съчувствието възникват в процеса на еволюция на човечеството не поради това, че нашето внимание за тях се заостря.
Човечеството го води към братския съюз не нещо друго, а именно духовното познание. Няма друго средство, което да спомага да възникване на всеобща братска любов от разпространяването на окултното знание на света. Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения. Важното тук е да се постъпва правилно, да се знае, на какво се основава този братски съюз. Само хората, които живеят в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина.
към текста >>
Обърнете например,
внимание
на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето.
И ето тя започнала да обитава в него. По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма? Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения. Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма. Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително.
Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето.
Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно.
към текста >>
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща
внимание
, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Ние трябва да знаем тези неща, ако желаем да вървим към бъдещето с действително разбиране на нещата.
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Познанието заради самото познание би било егоизъм. Този, който желае да познава, за да вижда духовните светове, постъпва егоистично. Но този, който желае да внесе, това познание непосредствено на практика в ежедневния живот, работи за по-нататъшното развитие на бъдещата еволюция на човечеството. Извънредно важно е, ние всички по-добре да се научим да пренасяме в практиката това, което съществува в качеството на теософски възглед.
към текста >>
205.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под
внимание
това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството.
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество.
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството.
към текста >>
206.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Споменавам тези неща за да ви обърна
внимание
върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи.
Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план. По-горе на същата картина виждаме нивото на висшия астрал предаден правилно просветващ в златни отблясъци. Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение. А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те.
Споменавам тези неща за да ви обърна внимание върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи.
към текста >>
207.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вече съм ви обръщал
внимание
върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие.
И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие.
За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора.
към текста >>
208.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Често съм ви обръщал
внимание
върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес.
Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено. Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното. Това има огромно практическо значение. И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот.
Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес.
Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му.
към текста >>
Теософското изкуство на възпитанието ще обърне
внимание
, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека.
Вземете нашето плакатно изкуство, какви продукти създава то? Имаме ужасно плакатно изкуство! Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието.
Теософското изкуство на възпитанието ще обърне внимание, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека.
Изобщо не гледайте модерните ни карикатури, това се забранява изцяло там! Това не трябва да бъде критика, а само едно посочване на фактите. Тъй като то излива един поток от сили в човешката душа, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата. Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг свят от форми.
към текста >>
209.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И аз ви моля да обърнете
внимание
именно на тази дума.
И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си!
И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума.
По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие.
към текста >>
210.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Днес ще разгледаме нашето земно развитие във връзка с нашето човешко развитие от друга гледна точка, различна от вчера; и за това ще обърнем по-голямо
внимание
на самия човек.
Днес ще разгледаме нашето земно развитие във връзка с нашето човешко развитие от друга гледна точка, различна от вчера; и за това ще обърнем по-голямо внимание на самия човек.
Ще опишем събитията, които се откриват на гледащия в миналото с ясно виждащ поглед в това, което се нарича Акашова летопис .
към текста >>
Но при това трябва да вземете под
внимание
един закон, и трябва, както следва да го изясним, ако искате да разглеждате човешките образования в хода на развитието: когато топлинната материя се уплътнява до там, че да се образува въздух, то едновременно възниква и светлина.
След това, в хода на земното развитие е станало нещо много важно: диференцирала се е материята, веществото. Единната топлинна материя се диференцирала, възникнала е материята на въздуха и в същото време част от топлинната материя останала в предишното топлинно състояние.
Но при това трябва да вземете под внимание един закон, и трябва, както следва да го изясним, ако искате да разглеждате човешките образования в хода на развитието: когато топлинната материя се уплътнява до там, че да се образува въздух, то едновременно възниква и светлина.
Топлинната материя е още тъмна материя, не е пронизана от светлина. Но когато в такава материя част от топлината се уплътнява до въздух или газ, то другата част от тази материя може да пропуска светлина. Така е и станало.
към текста >>
Ако вие вземете под
внимание
краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце.
Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце.
Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня. След това към него се присъединило породената от въздуха дихателна система. По-късно се включила протоплазмата в органите, която е направила всичко жива материя под влиянието на мировия звук, сгъстил различните субстанции до белтъчини. В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното състояние до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното.
към текста >>
Тук стигаме до важно явление, на което, ви моля да обърнете
внимание
.
Тук стигаме до важно явление, на което, ви моля да обърнете внимание.
При все, че в началото можем да говорим за топлинно състояние, за състоянието огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим. Това би било невярно. Не можем да говорим за нищо по-различно, освен само за тази топлина, която сега ние чувстваме пулсираща в кръвта ни. Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”.
към текста >>
211.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Личността изобщо не се вземала под
внимание
.
В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име.
Личността изобщо не се вземала под внимание.
Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>
212.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Аз често поставях вашето
внимание
върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете.
Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства.
Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
В северните мистерии преди всичко обръщат
внимание
на това, което всъщност означават този полумрак на боговете.
Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип.
В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете.
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
213.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Може ли търсещия духа човек, да взема под
внимание
днешната обикновена наука?
Каква е задачата на Духовната наука?
Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука?
Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея!
към текста >>
214.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето
внимание
.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля.
При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание.
Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн. Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
215.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето
внимание
на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията.
Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества.
към текста >>
Тогава ще се въдвори съгласие, без значение цялата индивидуализация, без да се взема под
внимание
, че всеки ще намира истината в себе си.
Тези най-големите общи истини, аритметичните, геометричните, са били открити по вътрешен път, и всички хора не спорят за тях. Относно тях господства абсолютно съгласие, понеже човекът сега е достигнал възможността да разбира тези неща. Съгласието отсъства само дотогава, докато чистата истина е затъмнена от страсти, симпатии и антипатии. Ще дойде време, макар да е много далече от нас, когато човечеството все повече ще бъде обхванато от познанието за света за вътрешните истини.
Тогава ще се въдвори съгласие, без значение цялата индивидуализация, без да се взема под внимание, че всеки ще намира истината в себе си.
Ако в настояще време математическите истини не бяха толкова очевидни, то, разбира се, страстите биха затруднили пътя на признанието им. Ако това зависеше от скъперничеството, разбира се, всяка домакиня би гласувала за това, че две по две е равно на пет, а не на четири. Но тези неща са дотолкова ясни и разбираеми, че не могат да бъдат разколебани от симпатии или антипатии. Все повече области ще се обхващат от такъв вид истини и все по-голямо съгласие ще влезе в човечеството чрез това разбиране за истините. Човекът произлязъл от груповата душевност и постепенно все повече се еманципирал от нея.
към текста >>
Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под
внимание
, че то е още далече от своите цели.
Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса. В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество. Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество.
Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели.
Това е само опит да се създаде такъв вид връзка, в която хората биха се обединили вън от различията на предишната групова душевност; в бъдеще ще възникват много такива обединения. Тогава ще трябва да говорим вече не за расови връзки, а за връзки образуващи се от интелектуални, естетични, морални гледни точки.
към текста >>
216.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След като разбрахме това и особено обърнахме
внимание
на това, че сетивните органи, жлезите, нервите и кръвта всъщност са израз на четирите основни части на човека, нека да се върнем отново към спящия човек.
След като разбрахме това и особено обърнахме внимание на това, че сетивните органи, жлезите, нервите и кръвта всъщност са израз на четирите основни части на човека, нека да се върнем отново към спящия човек.
При спящия човек в леглото лежи физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Аза се намират извън тях. Но помислете за това, че астралното тяло е принцип на нервната система, а Аза, принцип на кръвоносната система. По този начин, астралното тяло вечер оставя във физическото тяло това, за чиято причина, така да се каже, се явява, т.е. нервната система. Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло.
към текста >>
217.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат
внимание
върху противоречията, които се намират в Евангелията.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията.
Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>
218.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На този факт не винаги се обръща достатъчно
внимание
.
На този факт не винаги се обръща достатъчно внимание.
Всяка нощ с човека настъпва една голяма промяна: като духовно същество, той всяка нощ се разделя със своите физическо и етерно тяло, които предоставя на тях самите. Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз!
към текста >>
После те обръщали
внимание
на обстоятелството докъде е стигнал човекът в своето развитие.
В тази християнска езотерична школа също заявявали: Ако разглеждаш човека, както той застава пред теб като буден, дневен човек, той е изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а дори думите да не са били точно същите, каквито употребяваме днес, това няма значение.
После те обръщали внимание на обстоятелството докъде е стигнал човекът в своето развитие.
Човекът, изграден от посочените четири съставни части, не застива в едно и също положение.
към текста >>
219.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне
внимание
тъкмо на този факт.
Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност.
И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
220.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща
внимание
върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
221.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние обърнахме
внимание
също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.
Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация. Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.
Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>
222.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше
внимание
на своите вътрешни процеси.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси.
Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание.
към текста >>
223.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме
внимание
на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често.
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго.
към текста >>
Вместо това ние се вслушваме и обръщаме
внимание
на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества.
Хората, които днес тълкуват Евангелията, изобщо не разбират принципа, според който са давани имената през онези времена и не обясняват нещата както трябва. Обаче ние сме в състояние да разберем този принцип, стига да отделим време и сили за едно кратко разглеждане. Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото име, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес.
Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества.
към текста >>
224.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава се е обръщало
внимание
, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията.
Описание на едно такова виждане е и Раят с двете дървета дървото на познанието и дървото на живота. Това е резултат на такова астрално виждане. И не напразно в самото Битие се казва, че Раят и това, което въобще се описва в началото на Библията, е било виждано. Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания. Така както днес хората учат за Рая за началото на Библията, така не са учили хората в миналото.
Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията.
Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно. Но те не стоят там случайно. Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея. Това е следователно първото. Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
към текста >>
225.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но сега ние трябва да вземем под
внимание
една определена степен на посвещението.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека. Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението.
Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването. Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха.
към текста >>
226.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
и да вземем под
внимание
само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие.
Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н.
и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие.
В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система. Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка.
към текста >>
227.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека си спомним, как обърнахме
внимание
върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Сега нека си припомним, как за ясновидеца човекът съществува астрално, той го вижда астрално преди да е слязъл на Земята като физическо същество.
Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал. Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип.
към текста >>
Всичко, което е заложено в човека чрез етерното тяло, моля да обърнете
внимание
на това!
Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави. И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката. Така ние виждаме, че както в миналото от физическото море, сега от астралното море (Слънцето също е астрализирано) се надига звярът със 7-те глави.
Всичко, което е заложено в човека чрез етерното тяло, моля да обърнете внимание на това!
-, в езика на мистериите се е наричало глава, защото то произвежда една типична главна форма като лъвска глава, когато го разглеждаме с очите на ясновидеца. С този език на мистериите си служи и авторът на Откровението.
към текста >>
228.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека вземем под
внимание
едно напълно определена точка от бъдещето развитие, така как то обгърнахме с поглед нашата настояща точка.
Сега, макар и това да е доста трудно, нека се опитаме да се задълбочим в бъдещите състояния на нашето Земно развитие.
Нека вземем под внимание едно напълно определена точка от бъдещето развитие, така как то обгърнахме с поглед нашата настояща точка.
Нека още веднъж обгърнем с поглед нашата настояща точка на развитието и то така, че да започнем с нашето настоящо 172-ро състояние. Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние. В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя. Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/. Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата.
към текста >>
Но нека първо вземем под
внимание
състоянията на формата.
Нека вземем под внимание едно напълно определена точка от бъдещето развитие, така как то обгърнахме с поглед нашата настояща точка. Нека още веднъж обгърнем с поглед нашата настояща точка на развитието и то така, че да започнем с нашето настоящо 172-ро състояние. Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние. В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя. Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/.
Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата.
Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие. Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена.
към текста >>
229.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега е необходимо да обърнем
внимание
на това, с каква цел е написана Откровението.
В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб. Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече.
Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението.
Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение. Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч. На нас ни се обръща вниманието върху това с такива тонове, които съдържат в себе си онова успокоение, за което говорихме. Авторът на Откровението, който е дълбок ясновидец, знае, че в древни време на човекът е бил надарен с едно сумрачно ясновидство.
към текста >>
Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща
внимание
, понеже то малко се разбира.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили.
Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира.
Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята. През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е. обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа.
към текста >>
И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето
внимание
върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот.
И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание. През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием.
И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот.
Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе. Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат. Тогава постепенно ще има такива уши, които ще могат да чуят Словото, което така дълбоко тече през Откровението. Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем за сега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни забележки.
към текста >>
230.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме
внимание
върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите.
Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото.
С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите.
В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството.
към текста >>
231.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под
внимание
всички потребности и нужди на местното население.
При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат. Те се съобразяваха с онези душевни особености, които заварваха в съответните земи.
Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под внимание всички потребности и нужди на местното население.
Трябваше да се държи сметка за религиозните възгледи, които се основаваха върху спомена от старите времена, от старите ясновидски способности. При това напълно естествено беше, че само при една малка група от най-напредналите хора можаха да се развият чистите представи. Повечето хора развиха компромисни представи от стария атлантски и от новия следатлантски вид. Ето защо навсякъде всред тези големи човешки маси, както в Индия, така и в Персия, и в Египет, навсякъде, където възникваха различните следатлантски култури, ние намираме и не толкова напреднали, не толкова култивирани религиозни представи, които обаче не бяха нищо друго, освен един вид продължение на старите атлантски представи. И сега, за да разберем какви бяха тези представи в народните религии, ние трябва да си изградим един образ за тях.
към текста >>
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето
внимание
натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
към текста >>
232.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А сега Ви моля да обърнете
внимание
на следното:
Тази легенда идва от най-древните източници на египетското светоусещане. С времето някои неща в тази легенда бяха променени, а други - прибавени, но като цяло тя преминаваше през всички култове на древния Египет до тогава, докато въобще съществуваха египетските религиозни възгледи. След като си припомнихме тази легенда, в която беше вложено всичко онова, което ученикът виждаше като едно действително събитие в свещенните тайни на мистерийните школи, нека отново да насочим погледа си към това, за което още вчера започнахме да си съставяме една по-точна представа, а именно за влиянието, което различните форми на Луната упражниха върху човека. Ние споменахме за 28-те нервни снопа, излизащи от гръбначния мозък и имащи връзка с констелациите на Луната в хода на 28-те дни, от които Луната се нуждае, за да се върне до първоначалната си форма. Ние се докоснахме до тайната, която ни показа, как чрез външни космически сили бяха образувани тези 28 чифта нерви.
А сега Ви моля да обърнете внимание на следното:
към текста >>
233.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тук ние трябва да обърнем
внимание
, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието.
Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци. Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
234.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние вече обърнахме
внимание
върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят. Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше. Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена.
Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
235.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо
внимание
на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
То беше едно добре познато Същество за древните Мистерии и тяхното
внимание
винаги се насочваше към Този, който трябваше да дойде.
Сложността на историческия Буда далеч не е разяснена. В Буда живееше още нещо. В негово лице имаме не само едно Същество, което дойде от Атлантската епоха, за да се въплъти в този, който покрай другото беше също и един човешки Буда; освен това в него се съдържаше и нещо друго, нещо, за което той би могъл да каже: „Аз не мога да обхвана всичко това; то е нещо, което укрепва душевните ми сили, но аз съм само участник в едно събитие, което далеч надхвърля моите възможности”. И това е Христовото Същество. То укрепваше душевните сили на големите пророци.
То беше едно добре познато Същество за древните Мистерии и тяхното внимание винаги се насочваше към Този, който трябваше да дойде.
към текста >>
Ето на кое сега трябва да обърнем
внимание
, ако искаме правилно да разберем следващото изложение.
В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции. Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система. Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта!
Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение.
Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости. Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости. Тази власт все още е извън възможностите на човека.
към текста >>
236.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние обърнахме
внимание
също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения. Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания. А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота.
Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят.
Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>
237.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Аз обаче обърнах
внимание
върху факта, че това, което възникна в наши дни като дарвинизъм, е едно материалистическо изкривяване на всичко онова, което египтяните представяха в животинска форма като Богове.
Аз обаче обърнах внимание върху факта, че това, което възникна в наши дни като дарвинизъм, е едно материалистическо изкривяване на всичко онова, което египтяните представяха в животинска форма като Богове.
Аз можах също и да посоча, че - когато правилно разбираме Парацелз - лесно бихме могли да установим как в неговото лечебно изкуство повторно оживява онова, което хората научаваха в храмовете на древен Египет. Нека да разгледаме един такъв дух, какъвто беше Парацелз. При него ние откриваме едно забележително изказване. Който се задълбочи в Парацелз, знае какъв висш дух живееше в него. И така, той веднъж направи следното забележително изказване: Навсякъде той е научавал много неща, а най-малко е научил в университета.
към текста >>
238.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето
внимание
към човека и неговото развитие на Земята.
Тези Същества, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни Същества, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек. Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои. Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето, днес те са толкова напреднали в своето развитие, колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер. Те стоят една степен над човека. Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества?
Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
Човекът напредва в своето развитие, минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение. С оглед на сегашните особености на човешкото развитие, ние бихме могли да го проследим назад до Атлантската епоха, макар че началото му започва в Лемурийската епоха. И това развитие, минаващо през верига от поредни инкарнации, ще продължи до края на Земното развитие, когато за човешкото същество ще се утвърдят съвсем други еволюционни форми.
към текста >>
239.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Днес никъде не можем да открием дори следа от онова
внимание
, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде.
Човеците, които, през Лемурийската епоха разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, не можеха да си помогнат сами, те не можеха да се "справят" със Земята, нито можеха да разберат каква е тяхната задача на Земята. Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни Същества; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели. Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение. Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение.
Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде.
Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността. Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци. И когато едно такова същество сметнеше за необходимо да поведе народните маси от едно място на друго, те го следваха без изобщо да се замислят. Мисленето, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
към текста >>
240.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под
внимание
че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин.
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у слушателите да са останали и ред неразбрани неща.
Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин.
Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система? Вчера ние проследихме развитието на нашата планета до онзи момент, когато тя стана една завършена видима планета. Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
към текста >>
241.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
*13. Още е първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
*13. Още е първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
Ето защо той насочи своето
внимание
и в двете посоки.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили.
Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
към текста >>
242.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Яков Бьоме обръща
внимание
върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него.
Има едно забележително изказване на великия мистик Яков Бьоме. На това негово изказване се чудат само онези, които се намират извън кръга на Духовната наука.
Яков Бьоме обръща внимание върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него.
И той казва: "може би някой ще запита: ти бил ли си там, където Адам ходел по земята? " И Яков Бьоме отговаря откровено: "разбира се, аз бях там! " Това е едно знаменито изказване. Защото Духовната наука е в състояние да наблюдава действително с очите на духа това, което е станало, било то и в най-отдалечените епохи на миналото. Само с няколко общи думи искам да покажа, на какво почива това.
към текста >>
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си
внимание
само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
Как би описал такъв човек този ръководител? Той би казал приблизително следното: пред мене стои един човек, един човек във физическо тяло както и другите. Обаче у него физическото тяло е незначително; то не е важното у него. Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно божествено-духовно същество.
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
към текста >>
След тези четири раждания, трябва да вземем под
внимание
: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа.
Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*. /*Теософия, Рудолф Щайнер/. Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане. След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда. Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно.
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа.
към текста >>
243.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За да си дадем сметка за това и да разберем ясно целия смисъл, който има за земното развитие отделянето на Луната, нека вземем под
внимание
още следното.
Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е. той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава божествените същества, свръхземни същества. Въпреки че по този начин да говорим е полу-символичен, той рисува напълно и много правилно това, което става. Така ние виждаме, от къде идват Съществата, които през нощта проникват в нашите физическо и етерни тела; и ние виждаме също, как се свързват двете точки, които разглеждахме вчера. Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното действие се простира постепенно върху целия наш буден живот.
За да си дадем сметка за това и да разберем ясно целия смисъл, който има за земното развитие отделянето на Луната, нека вземем под внимание още следното.
Нека изследваме също и другите същества, които ни заобикалят и начина, по който те са се явили в развитието.
към текста >>
244.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Исус и неговите ученици бяха също поканени на сватбата," И като свърши виното, майката Исусова му обърна
внимание
на това и каза: "нямат вино".
А в Евангелието на Йоана се казва: "и майката исусова беше там.
Исус и неговите ученици бяха също поканени на сватбата," И като свърши виното, майката Исусова му обърна внимание на това и каза: "нямат вино".
/Йоан, II, 2 и 3/.
към текста >>
245.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете
внимание
, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
към текста >>
246.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под
внимание
сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
към текста >>
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете
внимание
на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки.
Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот.
към текста >>
Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете
внимание
, колко много от тези зародиши дават живи същества!
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки.
Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества!
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
към текста >>
247.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете
внимание
на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>
Моля Ви на това да обърнете особено
внимание
; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето
внимание
, на други по-малко; това е толкова естествено.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
към текста >>
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото
внимание
на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница.
към текста >>
248.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тук преди всичко трябва да обърнем
внимание
на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
към текста >>
249.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне
внимание
на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
към текста >>
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо
внимание
на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството.
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
250.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща
внимание
във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
към текста >>
Обърнете
внимание
, как се изброяват елементите в източните писания.
В течения на времената това, което живее в човешката душа, се изменя. И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи.
Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания.
Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън.
към текста >>
251.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под
внимание
предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява.
Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват.
към текста >>
Тук трябва да обърнем
внимание
върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия.
Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши.
Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия.
В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл.
към текста >>
Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под
внимание
стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството.
Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството.
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго.
към текста >>
252.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ние вече можахме да обърнем
внимание
, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни.
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството. Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение.
Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни.
Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем.
към текста >>
253.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Нека да заострим нашето
внимание
върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан.
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2.
към текста >>
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем
внимание
, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина.
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
Аз често съм обръщал
внимание
на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия. Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго. Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
Искам обаче да обърна
внимание
на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява.
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
към текста >>
254.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал
внимание
само върху една част от истината.
Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония.
В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината.
И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни. Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини.
към текста >>
Преди всичко, налага се да обърнем
внимание
на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша.
Общо взето, както сами ще видим, много от тайните на християнството се крият тъкмо в тези думи, стига да ги разбираме правилно. Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще бъде необходимо и нещо друго.
Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша.
Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?
към текста >>
Вчера обърнахме
внимание
на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи.
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи.
Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>
255.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме
внимание
, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ.
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло. Сега към това тяло се устремява едно друго Същество. Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан.
Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ.
Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани. От досегашните антропософски лекции Вие знаете, че при подобни обстоятелства настъпва нещо особено. Дори в обикновения живот, когато даден човек е застрашен от удавяне, той получава истински шок и пред очите му като обширна панорама от образи преминава целият му досегашен живот.
към текста >>
256.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под
внимание
другото явление.
И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта?
Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление.
Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
към текста >>
257.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под
внимание
забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща
внимание
, че на това място стои една пълна безсмислица.
Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството. Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва". Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни".
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица.
От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност. Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>
258.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето на какво обръща
внимание
Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена.
Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29). А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят. Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния.
Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена.
И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят. Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
към текста >>
А после още веднъж насочва
внимание
то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
Обаче в същото време трябваше да бъде показано и друго: Как тогавашните хора, включително и най-напредналите индивиди, бяха неспособни да приемат Христовия Принцип в себе си. Едно начало в тази посока беше направено по време на Преображението, но и то показа, че засега учениците не са в състояние да приемат докрай Христовия Принцип в себе си. Ето защо, веднага след това искайки да приложат Христовия Принцип и да изцелят един обсебен от злия дух човек техните сили се оказват недостатъчни. И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още дълго всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора. И тогава той прави това, което учениците не могат.
А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
към текста >>
Но така, както се постъпва днес, хората просто не обръщат
внимание
на първичната човешка природа.
Нека да повторим: Човекът, изправен тук пред мен,има всъщност много добри заложби. Той може да положи всички усилия, за да ги развие и напредне в живота.
Но така, както се постъпва днес, хората просто не обръщат внимание на първичната човешка природа.
Необходимо е да насочим поглед към детинските черти, които са останали в човека, защото едва с тяхна помощ, Христовата Сила ще пробуди новите човешки способности. Да, ние трябва да подсилим детинските черти, понеже от тях ще се родят новите човешки способности. В този смисъл, всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип. Обаче ако днес силите, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
към текста >>
259.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали
внимание
.
Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание.
Обаче от Акаша хрониката може да се получи правилно обяснение, защо двете родословни дървета са различни, и те трябва да бъдат такива.
към текста >>
260.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Преди вече съм ви обръщал
внимание
на подобни грешки.
Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми. Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед. В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци.
Преди вече съм ви обръщал внимание на подобни грешки.
към текста >>
261.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Още един път ви обръщам
внимание
, че в миналите времена всички вие сте били ясновиждащи.
Той, разбира се, трябва първо да освободи етерното тяло от мозъка. Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави дълго да чака, докато го освободи отново. Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото мислене. Тогава това не е изгубено, тогава никой не му отнема това, което е постигнал. И това е извънредно важно, тъй като в противен случай ясновиждането може отново и отново да пропада.
Още един път ви обръщам внимание, че в миналите времена всички вие сте били ясновиждащи.
към текста >>
262.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Бихме могли да споменем много такива течения от дохристиянското време, представящи се пред нас от духовната наука при разглежданията, които се опират на четирите Евангелия, обединили се в Христовото събитие; но първо ще обърнем
внимание
само на три течения.
В Христос Исус действително имаме сливане на всички предишни духовни течения на човечеството, и в същото време – тяхното ново раждане. В Христос Исус всички духовни течения се сливат и се раждат отново, във висша степен се раждат отново.
Бихме могли да споменем много такива течения от дохристиянското време, представящи се пред нас от духовната наука при разглежданията, които се опират на четирите Евангелия, обединили се в Христовото събитие; но първо ще обърнем внимание само на три течения.
към текста >>
263.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Без да се спираме повече на това, да обърнем
внимание
как са се възприемали Евангелията в течение на първите християнски векове, и как следва да се възприемат.
Без да се спираме повече на това, да обърнем внимание как са се възприемали Евангелията в течение на първите християнски векове, и как следва да се възприемат.
Възприемането им в онези времена може да се сравни със следното: когато фотографираме стоящия тук букет цветя от четири страни, ще получим четири фотографии. Когато ги разглеждаме поотделно, те се различават една от друга; обаче, разглеждайки такава фотография, можем да си съставим представа за букета цветя. Сега идва някой и разглежда фотография, направена от другата страна. Сравняваме двата образа и откриваме следното: да, това са два доста различни образа; те не могат да представят едно и също нещо. И въпреки това, след сравнението получаваме по-пълен образ; и само ако снимаме букета от четири страни и сравним четирите образа един с друг, ще получим пълен образ на действителния букет цветя.
към текста >>
Някои от вас са обръщали
внимание
на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?
Някои от вас са обръщали внимание на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?
“ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове. Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“. Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества.
към текста >>
264.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Който наистина съзнателно се е усещал като член на древноеврейския народ, си е казвал – и на това се е обръщало особено
внимание
: „Като отделен човек аз съм преходно явление, но в мен живее нещо, непосредствено свързано с цялото това душевно същество, което се е изливало от времената на прародителя Авраам“.
Бихме могли също по малко по-различен начин да погледнем към изминалите епохи в развитието на човечеството. Тогава бихме видели, че колкото по-нататък се връщаме към древното ясновиждане, толкова повече човешката душа добива характер на това, което можем да наречем групова душевност. Често съм отбелязвал, че при древноеврейския народ в значителна степен е преобладавало съзнанието на тази групова душевност.
Който наистина съзнателно се е усещал като член на древноеврейския народ, си е казвал – и на това се е обръщало особено внимание: „Като отделен човек аз съм преходно явление, но в мен живее нещо, непосредствено свързано с цялото това душевно същество, което се е изливало от времената на прародителя Авраам“.
Това усещал всеки, който принадлежал на древноеврейския народ. Можем даже езотерично да посочим какво се е усещало тук от древноеврейския народ, като духовно явление. Ще разберем по-добре какво се е случвало, ако вземем предвид следното.
към текста >>
Тук трябва да обърнем
внимание
на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя.
Тук трябва да обърнем внимание на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя.
Често се поставя въпроса: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения? “ Това е въпрос, на който често ми се налага да отговарям, и въпрос от такъв характер е несъстоятелен. Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята. Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа.
към текста >>
Вече неведнъж съм обръщал
внимание
на това, което правилно е казал Фихте[1], че хората по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, отколкото за аза.
Ако искаме да характеризираме антропософското движение от тази гледна точка, трябва да кажем следното: характерът му е такъв, че то води човека в правилен смисъл да обхване това, което наричаме най-дълбокия член на човешкото същество.
Вече неведнъж съм обръщал внимание на това, което правилно е казал Фихте[1], че хората по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, отколкото за аза.
И ако се замислите, колко хора има в наше време, които изобщо имат представа какво е азът, тоест какво представляват самите те, ще стигнете до наистина печален резултат.
към текста >>
Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща
внимание
на собственото си мнение, не може да стигне до истината“.
Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед? Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно.
Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“.
В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености. И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно. Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина.
към текста >>
Има нещо, на което е още по-важно да се обърне
внимание
в това, което би могло да се нарече начин на мислене.
Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на мислене.
Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът. Интересно е нещо, което отново може да се види в теософското движение, а именно как материализмът се е прокраднал. Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана.
към текста >>
Много по-важно е да се обърне
внимание
на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът.
Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на мислене.
Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът.
Интересно е нещо, което отново може да се види в теософското движение, а именно как материализмът се е прокраднал. Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана. Тук намираме описания, които заимстват образи не от нещо друго, а от физическото.
към текста >>
И затова следва да обръщаме
внимание
на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме.
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
265.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за
внимание
е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци.
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети.
към текста >>
И днес, в този тържествен Рождественски ден, нека в нашия кръг бъде обърнато
внимание
на този важен импулс, на инструкциите, които идват към нас през последните години от духовния свят като мероприятие на астралния план.
Велик импулс дойде при нас от духовния свят в последно време.
И днес, в този тържествен Рождественски ден, нека в нашия кръг бъде обърнато внимание на този важен импулс, на инструкциите, които идват към нас през последните години от духовния свят като мероприятие на астралния план.
Под въздействието на този импулс тук, в Средна Европа, се развиваше антропософското ни движение. Бихме могли да облечем този импулс в човешки думи по следния начин: „Погледни какво става във външния свят: думите на Евангелията се разбират все по-невярно! Неправилно се тълкуват, проверяват се с външни исторически методи. Цялата обикновена външна история трябва да замлъкне за известно време за духовния изследовател. Това, което сега е необходимо, е Евангелията отново да се разбират съвсем буквално, тъй като в буквалното им разбиране се съдържа истинската основа на тяхната мъдрост“
към текста >>
266.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето
внимание
.
Когато разглеждаме човешката душа, каквато тя е била през деня в онзи период, откриваме, че тя фактически не е усещала себе си да е един Аз; вместо това човекът е усещал себе си да е член на своето племе, на своя народ. Така както ръката е член на тялото, така отделното Аз представляваше, като член, цялото общество формирано от племето, от народа.
Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето внимание.
Така човек е живял през деня без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество. Обаче когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение. Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят. За тях духовният свят е бил реалност, не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание.
към текста >>
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали
внимание
на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво. Обаче те са задържали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индуски свят.
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
към текста >>
267.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние можем да охарактеризираме това събитие, като отправяме нашето
внимание
към космоса и като говорим за събитието, което приближава през нашите собствени дни.
Ние живеем в крайно важна епоха. Трябва да охарактеризираме събитието на второто Христово идване, което ще бъде възприето от ясновиждащите човешки същества.
Ние можем да охарактеризираме това събитие, като отправяме нашето внимание към космоса и като говорим за събитието, което приближава през нашите собствени дни.
Това събитие е появяването на Халеевата комета, което е също един важен за проучване въпрос в Розенкройцерската теософия. Появяването на тази комета в свързано със събитията в духовния свят. Така както движенията на планетите, обикалящи около слънцето съответствуват на редовните събития в човешката еволюция, така появяването на една комета съответствува на влиянието, което противодействува на редовните събития. Розенкройцерското изследване е показало, че всяка комета влияе по особен начин върху човешката еволюция. Настоящата комета има за себе си специфично влияние силен импулс към материализъм.
към текста >>
Ако вие обърнете
внимание
на Розенкройцерската теософия, вашето усилие ще е в състояние да навлезе в духа на прогреса на човечеството, така че да стане възможно да разберете Христос, Който ще се появи в нова форма.
Ако вие обърнете внимание на Розенкройцерската теософия, вашето усилие ще е в състояние да навлезе в духа на прогреса на човечеството, така че да стане възможно да разберете Христос, Който ще се появи в нова форма.
Приближава времето, когато ще сме в състояние да познаем пряко Христос, дори ако, което не е вероятно, всички Евангелия като печатни документи бъдат загубени.
към текста >>
268.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази опасност съществува, когато хората няма да обръщат
внимание
на ученията на Духовната Наука, когато се затварят за тях.
Духовната Наука трябва да се появи, така че този век за етерно ясновидство, който спасява века на мисленето, контролиран от едно разбиране, свързано с мозъка, да не премине неосъзнато. Така както Христос трябваше да има един предтеча, така Духовната Наука трябваше да се появи, за да подготви този ясновидски век. Нещо би могло наистина да се случи, което би унищожило пъпката на тези нежни способности на душата.
Тази опасност съществува, когато хората няма да обръщат внимание на ученията на Духовната Наука, когато се затварят за тях.
Тогава лицата, в които тези способностти се явяват, ще се наричат фантасти и глупци и ще бъдат поставяни в лудници. Мнозина от тях самите ще вярват, че са имали халюцинации; други ще се страхуват да говорят за това, опасявайки се, че ще им се смеят и подиграват. Всичко това може да доведе до разрушаване на новите способности на душата. Умни и просветени хора през тази епоха може да поставите "умни и просветени" в кавички тогава ще казват "Ето на! Преди много време живееха хора, които обявиха, че през нашия век ще има индивиди със специални способности на душата.
към текста >>
269.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето
внимание
към съответствуващото явление в макрокосмоса.
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса.
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери. Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса. Това с течение на времето ще го разберете още по-добре.
към текста >>
270.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вие всички знаете, че от дълго време вътре в нашия антропософски поток е обърнато
внимание
на факта, че това наше 20-то столетие е това столетие, което ще донесе в еволюцията на човечеството едно по-специално отношение към Христос.
Вие всички знаете, че от дълго време вътре в нашия антропософски поток е обърнато внимание на факта, че това наше 20-то столетие е това столетие, което ще донесе в еволюцията на човечеството едно по-специално отношение към Христос.
Това отношение към Христос ще се извърши в течение на 20-тия век и вече в първата негова половина ще започне явлението, за което пиша в моята първа Мистерийна Драма, чрез което явление за един голям брой хора Христос ще стане едно действително съществуващо в етерния свят същество.
към текста >>
Аз често съм ви обръщал
внимание
за следното: тези неща могат да се изяснят само постепенно и аз само постепенно мога да задвижа елементите, които ще ви донесат пълно изясняване.
Няма друго лекарство срещу това положение освен знанието за него. Когато човек знае за това, той вече е защитен. Когато човек го знае дотам, че знанието става една вътрешна сигурност, истинско убеждение, тогава човек бива защитен. Човек обаче не трябва да бъде мързелив в усилието си да спечели знание за тези неща. Трябва да се каже, че никога не е твърде късно.
Аз често съм ви обръщал внимание за следното: тези неща могат да се изяснят само постепенно и аз само постепенно мога да задвижа елементите, които ще ви донесат пълно изясняване.
Много често съм ви казвал, че в течение на втората половина на 19-тото столетие множество братства на Запада въведоха експериментално спиритизма, за да убедят себе си чрез този опит, че те са постигнали пред човечеството онова, което са възнамерявали. Това беше един опит, за да се види къде те стоят по отношение на човечеството. В тези сеанси те очакваха хората да кажат, че има по-висши сили на природата. Обаче тези леви братства бяха разочаровани, че хората не казаха това, а казаха, че в сеансите се явяват духовете на мъртвите. Това беше горчиво разочорование за тези посветени.
към текста >>
271.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По това време аз ви обърнах
внимание
на факта, че вътре в тези братства ние имаме работа с една група, която настоява за абсолютна секретност относно някои по-висши истини.
Не се касае до това, че аз развивам исторически закони или идеи, но до това, че представям факти, които се отнасят до намеренията и целите на някои личности, обвързани в братства. Те също са свързани и с други същества, които въздействуват на такива братства, които пък братства търсят тяхното въздействие. Тези същества не са човешки същества, въплътени в плът, а са същества, които се въплътяват в духовния свят. Необходимо е това да не забравяме, особено относно такава информация, каквато ви дадох вчера, тъй като при тези братства ние боравим до известна степен с различни групи. Това вие можахте да видите вече в миналогодишните разисквания.
По това време аз ви обърнах внимание на факта, че вътре в тези братства ние имаме работа с една група, която настоява за абсолютна секретност относно някои по-висши истини.
Срещу това с различни отсенъци има членове на други братства, които твърдят, че особено след средата на XIX столетие някои истини трябва да се разкрият на човечеството, внимателно и подходящо, като се започне с онези истини, чието разкриване е най-необходимо. В допълнение на тези главни фракции има други групи с различни нюанси. От това може да видите, че това, което се възнамерява, което се планира от такива братства за импулс в еволюцията на човечеството, често подлежи на компромис.
към текста >>
Вчера ви обърнах
внимание
на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един организъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии.
Този остров се отличава от останалата част на земята по известни начини. Всяка област на земята се различава от другите чрез някои характеристики; това не е нищо специално. Днес ще подчертая само относително силните разлики между Ирландия и другите области на земята. В еволюцията на земята, както сме видели в моята книга "Окултната наука" човек може да се върне назад във времето и различни влияния, различни случки подтвърждават онова, което може да бъде събрано като факти от духовния свят. Вие знаете от Окултната наука какви неща са съществували, когато говорим за Лемурийско време, какво се е развило от Лемурийско време насам, как са се развили различните неща.
Вчера ви обърнах внимание на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един организъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии.
Това протичане има специално влияние върху двойника, към който също ви обърнах внимание вчера. В изминалите времена човешките същества, които са били запознати с Ирландия, изразиха специалните характеристики на Ирландия в приказки за феи и легенди. Искам да ви подчертая, че една езотерична легенда бе известна, която, изразяваше същината на Ирландия по отношение на земния организъм. Казваше се в нея, че човечеството някога е било изгонено от рая, защото в рая Люцифер бе заблудил човечеството, което след това изгонване било разпространено по останалата част на света. Останалата част от света обаче вече е съществувала когато човечеството е било изхвърлено от рая.
към текста >>
Това протичане има специално влияние върху двойника, към който също ви обърнах
внимание
вчера.
Всяка област на земята се различава от другите чрез някои характеристики; това не е нищо специално. Днес ще подчертая само относително силните разлики между Ирландия и другите области на земята. В еволюцията на земята, както сме видели в моята книга "Окултната наука" човек може да се върне назад във времето и различни влияния, различни случки подтвърждават онова, което може да бъде събрано като факти от духовния свят. Вие знаете от Окултната наука какви неща са съществували, когато говорим за Лемурийско време, какво се е развило от Лемурийско време насам, как са се развили различните неща. Вчера ви обърнах внимание на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един организъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии.
Това протичане има специално влияние върху двойника, към който също ви обърнах внимание вчера.
В изминалите времена човешките същества, които са били запознати с Ирландия, изразиха специалните характеристики на Ирландия в приказки за феи и легенди. Искам да ви подчертая, че една езотерична легенда бе известна, която, изразяваше същината на Ирландия по отношение на земния организъм. Казваше се в нея, че човечеството някога е било изгонено от рая, защото в рая Люцифер бе заблудил човечеството, което след това изгонване било разпространено по останалата част на света. Останалата част от света обаче вече е съществувала когато човечеството е било изхвърлено от рая. Следователно се прави разлика така се казва в тази приказка, в тази легенда между рая с Люцифер в него и останалата част на земята, в която човечеството беше изпъдено.
към текста >>
Такива неща малко се взимат под
внимание
, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи.
Това е началото на един принцип!
Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи.
Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества. Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха.
към текста >>
272.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Внимание
се обръща в тази брошура точно на такова знание.
Със старата мъдрост, чрез която човешките същества са стигнали до настоящото, хиляди конгреси могат да се състоят световни конгреси и национални конгреси и пр,хиляди общества могат да се основат, но на човек трябва да му бъде ясно, че тези хиляди конгреси, тези хиляди общества нищо не ще помогнат, ако духовната жизнена кръв на науката на духа не протече през тях. Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред.
Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание.
Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни. Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие. Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр. Аз само ви цитирах тези неща, защото не ми е възможно да ги преразкажа, тъй като са твърде безсмислени.
към текста >>
Конкретно
внимание
се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни.
Със старата мъдрост, чрез която човешките същества са стигнали до настоящото, хиляди конгреси могат да се състоят световни конгреси и национални конгреси и пр,хиляди общества могат да се основат, но на човек трябва да му бъде ясно, че тези хиляди конгреси, тези хиляди общества нищо не ще помогнат, ако духовната жизнена кръв на науката на духа не протече през тях. Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред. Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание.
Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни.
Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие. Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр. Аз само ви цитирах тези неща, защото не ми е възможно да ги преразкажа, тъй като са твърде безсмислени.
към текста >>
Онова, на което желая да обърна вашето
внимание
е, че ние не трябва "да се мистифираме", а трябва да бъдем ясни.
На човек не се пречи, разбира се, като бъде внимателен към тези неща, защото те са важни и съществени.
Онова, на което желая да обърна вашето внимание е, че ние не трябва "да се мистифираме", а трябва да бъдем ясни.
Необходима е абсолютна яснота, ако желаем да работим за една духовна наука, ориентирана към Антропософията.
към текста >>
По тази причина преди една седмица ви обърнах
внимание
на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към големите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото. За това вече съм ви говорил. Един голям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот. Обръщал съм ви вниманието, че Петата Следатлантска епоха ще трябва да разреши проблема как човешките настроения, движението на човешките настроение могат да бъдат трансформирани във вълнови движения върху машините, как човекът трябва да бъде въведен във връзка с онова което трябва да става все повече и повече механично.
По тази причина преди една седмица ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
към текста >>
Аз преднамерено често съм ви обръщал
внимание
, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането.
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането.
При два случая аз съм казвал в публични лекции в Базел, че в нашата нервна система ние умираме. Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни. Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили. До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили. Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили.
към текста >>
Не зная дали някой от вас е обърнал
внимание
на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/.
Вие може да видите и външни знаци на тези неща.
Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/.
Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично. Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха. Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф.
към текста >>
Аз ви обърнах
внимание
миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист.
От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>
273.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес бих желал да ви обърна
внимание
преди всичко на една област, която в известно отношение е и трябва да бъде първостепенно занимание на човешкото същество през неговия земен живот.
Бих желал да кажа, че един такъв опит бе направен преди започването на тази световна катастрофа във Виенския лекторкски цикъл, през който аз говорих за живота между смърт и ново раждане по отношение на вътрешните енергии на душата.
Днес бих желал да ви обърна внимание преди всичко на една област, която в известно отношение е и трябва да бъде първостепенно занимание на човешкото същество през неговия земен живот.
Това трябва да бъде една първостепенна грижа, че точно тази област е затворена за опитност на души, които са преминали през портата на смъртта. Помислете само колко много ние имаме като земни човешки същества чрез умствените картини, които ни идват от минералната и растителната област. Към тези умствени картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и умствени картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната. Тъй като те ни дават възможност през нашия земен живот да имаме физически, образи като възприятия, те принадлежат точно на онова, което аз наричам минерална природа. Тази минерална природа и съществено казвам съществено растителната природа като природа са изключени от онова, което душите ще възприемат между смърт и ново раждане.
към текста >>
Необходимо е само да ви обърна
внимание
на всичко, което е отпечатано напоследък за подкрепа на онова, което се нарича еволюционна теория.
Нещо, което в съвремието ни се счита като едно обяснение е принципът за еволюцията на животинските същества, населяващи земята заедно с нас.
Необходимо е само да ви обърна внимание на всичко, което е отпечатано напоследък за подкрепа на онова, което се нарича еволюционна теория.
В днешно време донякъде с оправдание се говори за еволюцията в животинския свят, в това, че се вярва, че животинският свят е еволюирал нагоре от несъвършени същества към по-съвършени. По-добър начин да се изрази това е, ако се каже, че животинският свят е еволюирал от недиферинцирани същества към все повече и повече диференцирани, и накрая до човешката природа, доколкото човек е физическо същество. Тази теория на еволюцията вече е навлязла до голяма степен в повечето съзнание. В известен смисъл тя дори е станала съставка на светската религия на човечеството. Различните религиозни вери правят усилия да се съобразяват с еволюционната теория.
към текста >>
Днес човек обръща твърде малко
внимание
на насоката на своята съдба.
Този поглед към нещата ще дойде и трябва да дойде, когато човек се научи, така както сега вижда света на сетивата чрез своите сетивни възприятия, да наблюдава точно толкова съзнателно насоката на своята съдба в света във големи и малки събития. Какво искам да кажа чрез това?
Днес човек обръща твърде малко внимание на насоката на своята съдба.
Да разгледаме някои крайни случаи. Ще ви разкажа само един, който ще ви покаже какво искам да кажа, а то е само един случай от хиляди такива. Човек би могъл да разкаже хиляди такива случай, безброй хиляди. Един човек напуска своя дом, за да се разходи по една пътека, която му е съвършено позната. По нея се изкачва нагоре по една планина до едно скалисто място, от което има прекрасен изглед.
към текста >>
А човекът просто не я забелязва, той не обръща
внимание
на такива неща.
Аз съм ви разказал един краен случай, ала нашият живот е съставен от такива неща, дотолкова, доколкото нашият живот е въпрос на съдба.
А човекът просто не я забелязва, той не обръща внимание на такива неща.
Той не забелязва тези неща, както забелязва онова, което му се доставя чрез неговите сетива като природни факти. От ден на ден, от час на час, от минута на минута, неща се случват, от които само един пример е даден, крайният пример, който аз току-що ви описах. Помислете си колко често например точно когато ще излезете от къщи нещо ви забавя половин час човек трябва да проучва даже малките неща/. Такива неща и подобни хиляди се случват през нашия живот. Вие виждате само онова, което се случва, когато сте били задържани половин час; вие не размишлявате какво напълно различно би станало, ако вие бихте излезли както е било запланувано половин час по-рано!
към текста >>
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща
внимание
, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот.
Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
към текста >>
274.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Очевидно такъв е случаят, когато някой казва на себе си: "Човекът, който ми нанесе удара, беше доведен до мен само защото аз самият съм бил причината за това." Такива хора обръщат все повече и повече
внимание
на своята собствена вътрешна природа, на собствения си вътрешен живот.
Чрез това вътрешно задълбочаване на изживяването душата променя своето предишно отношение, съсредоточава се повече върху себе си, търси в себе си онова, което преди е търсила във външния свят.
Очевидно такъв е случаят, когато някой казва на себе си: "Човекът, който ми нанесе удара, беше доведен до мен само защото аз самият съм бил причината за това." Такива хора обръщат все повече и повече внимание на своята собствена вътрешна природа, на собствения си вътрешен живот.
С други думи, точно както един индивид в състояние на екстаз вижда през външния воал на сетивните възприятия в свят на същества и реалности, дотогава непознати за него, така и мистикът прониква под своя обичаен Аз. Обичайният Аз е онзи, който се бунтува срещу удара идващ отвън; а мистиците проникват до онова, което е под този Аз, до нещо, което всъщност е причинило удара. По този начин мистикът достига етап, където постепенно изцяло губи от погледа си външния свят. Малко по малко всяка представа за външния свят изчезва и собствения му Аз се разширява, сякаш е в цял един свят. Но точно както за момента няма да решим дали светът, открит в екстаза е мираж, реалност или фантазия, така няма да решим и дали усещанията на мистика, сравнени с обикновения душевен живот, са реалност и дали той самият е онзи, който е причината за своята скръб и страдание.
към текста >>
275.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но ако за известно време в будния живот той не обръща
внимание
на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н.
По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят.
Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н.
просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост. Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>
Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем
внимание
.
Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот.
Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание.
Ако разсъдим, съвсем повърхностно, че Сатурн е най-отдалечената планета и съответно има най-слабо влияние върху нашата Земя, това може да се съпостави с факта, че силите на тъмния Сатурн имат едва слабо въздействие върху спящото човешко същество. И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква сравнително рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
към текста >>
276.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мистикът се стреми да отклони изцяло своето
внимание
от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество.
Има, разбира се, действително състояние на преход от спящия към будния живот. Как тогава щяха да стоят нещата, ако бяхме наистина способни, при слизане в своите физически и етерни тела, да съзерцаваме себе си отвътре? Ние щяхме да видим нещо съвсем различно от онова, което виждаме по обичайния начин: ние щяхме да познаем интимните изживявания, търсени от мистика.
Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество.
Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част. Така в будно състояние възможността за наблюдаване на себе си отвътре ни се изплъзва. Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено.
към текста >>
277.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато мислим за дневните изживявания, които човек има в своята младост във връзка с учението, и изобразим как тези изживявания се превръщат в способности, ние трябва да обърнем
внимание
на състоянието на сън, което единствено прави това превръщане възможно.
В течение на своя живот човек се развива от един етап към друг. Дори по време на живота между раждането и смъртта той претърпява развитие, което го води отвъд първоначалните етапи на живота, когато неговите умения и способности са почти без значение, към други, когато те са значително увеличени. Как протича това развитие в ежедневния живот? Сънят и будността играят съществена роля.
Когато мислим за дневните изживявания, които човек има в своята младост във връзка с учението, и изобразим как тези изживявания се превръщат в способности, ние трябва да обърнем внимание на състоянието на сън, което единствено прави това превръщане възможно.
към текста >>
278.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние ще видим, че има път в духовния свят, който напълно взема под
внимание
това желание: това е розекройцерския път на познание.
В съвременната цивилизация вече не е правилно да се поема по път, водещ към по-дълбоко спускане във вътрешната същност, без да има безпокойство относно някои други съображения. Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода.
Ние ще видим, че има път в духовния свят, който напълно взема под внимание това желание: това е розекройцерския път на познание.
Това е верният път на съвременността. Той не съществуваше в онези Мистерии на античността, където човек бе посвещаван в най-дълбоките тайни на Битието. Имаше Мистерии, в които човек просто биваше отвеждан покрай Малкия Пазач на Прага в своето собствено вътрешно същество, а имаше и други, в който той биваше извеждан в Макрокосмоса, по необходимост в един вид екстаз. Имаше два най-обичайни пътя в древните времена. Пътят на спускане във вътрешната същност беше следван особено на онези места на Посвещение, наречени Мистерийните Светилища на Озирис и Изис.
към текста >>
279.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото
внимание
бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване.
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя.
към текста >>
280.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща
внимание
.
Духовният изследовател не трябва в никакъв случай да бъде мечтател, фантазьор. Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят. Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове. Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот.
Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание.
Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение. Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
към текста >>
Точно както ние опознаваме истински един човек само проследявайки го от една инкарнация към друга, а не вземайки под
внимание
само настоящата му инкарнация, така опознаваме и възвишените духовни Същества само ако сме способни да погледнем отвъд онова, което изразяват техните дела, към самите Същества.
Така на границата на Света на Духа, определени Същества докосват тази граница отгоре и приемат определени качества; на тях трябва да бъдат приписвани определени функции. Но когато се издигнем в още по-висш свят, тогава тези Същества ни се разкриват в процес на живо развитие. Нещо подобно е онова, което се случва на човека в хода на неговите инкарнации.
Точно както ние опознаваме истински един човек само проследявайки го от една инкарнация към друга, а не вземайки под внимание само настоящата му инкарнация, така опознаваме и възвишените духовни Същества само ако сме способни да погледнем отвъд онова, което изразяват техните дела, към самите Същества.
Да се свържем с духовните Същества и да бъдем свидетели на еволюцията им означава да живеем в Света на Разума.
към текста >>
281.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено
внимание
на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство.
Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото.
към текста >>
Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под
внимание
растението и човека, и едва след това изграждаме символа.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост. На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала.
Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа.
Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно. След като сме създали някой символ, ние си казваме: Как ти направи това? Повечето хора ще се нуждаят да направят много, много опити за да преминат от самия символ към дейността, която го е създала.
към текста >>
Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под
внимание
преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
282.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща
внимание
на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят.
Има хора, които са материалисти, други са спиритисти, трети – монисти, четвърти дуалисти и т.н. Материалистите настояват, че всичко е материя; спиритистите твърдят, че всичко е дух и придават значение единствено на духа; монистите заявяват, че всичко произхожда от единство. Във външния свят хората се борят и карат един с друг при всеки възможен случай материалистите срещу спиритистите, монистите срещу дуалистите и т.н.
Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят.
Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят. Ако някой се опитваше да обясни часовника, казвайки: "Аз вярвам, че има два малки демона, стоящи вътре и движещи стрелките. Аз не вярвам в механиката" – такъв човек би бил взет за присмех, защото часовникът може да се обясни само с прилагане на законите на материалния свят. Онези, които се опитват да обяснят движенията на звездите с материални закони, просто ни говорят за една механична система. Грешката не лежи в самото материалистично мислене, а в предположението, че то може да обясни цялата Вселена, и че няма друг валиден вид мислене.
към текста >>
283.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Беше обърнато
внимание
на факта, че днес още има хора, които биха предпочели да не се занимават изобщо с логиката на интелекта.
Във вчерашната лекция беше изяснено, че логиката на сърцето може да бъде намерена на два етапа в процеса на човешката еволюция. Първо, тя може да бъде намерена на степента на развитие, където мисленето на сърцето още не е проникнато от логиката на главата и на интелекта.
Беше обърнато внимание на факта, че днес още има хора, които биха предпочели да не се занимават изобщо с логиката на интелекта.
За това състояние на развитието вече не може да се каже, че понастоящем съществува в истинския смисъл, защото без значение къде бихте погледнали сред хората днес, вие навсякъде ще намерите поне няколко понятия и идеи, родени от интелекта. За да намерим степен на еволюцията, изцяло лишена от интелект, ние би трябвало да се извървим назад много дълъг път в еволюцията на човечеството, до далечния праисторически етап. И така от казаното следва, че настоящият ни етап на развитие сочи назад до един по-ранен, където сърцето съдеше от подсъзнанието, от съзнание, още непроникнато от интелекта. Днес тази първична способност на сърцето е наситена с понятия, с идеи, накратко с онова, което наричаме логика на интелекта. Но имайки в предвид казаното вчера за човешките способности на развитие, ние можем да посочим напред към един бъдещ етап на еволюцията, към който днес вече се стремят малцина, които със своето настоящо съзнание вече имат копнежа, подтика, така да се каже, да изпреварят бъдещето.
към текста >>
Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под
внимание
периодът на тяхното развитие.
Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани.
Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие.
За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан. Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие. Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
към текста >>
284.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Под
внимание
бе взет фактът, че разбирането не може да бъде незабавно, а само когато импулсът е пуснал корени в сърцето, пониква там и става действена сила.
Само имайки това в предвид, ние можем да видим в правилната светлина много от казаното в предишните лекции. Там трябва да има призив към всяка душа да види дали не може да намери в себе си възможността за разбиране на представеното тук.
Под внимание бе взет фактът, че разбирането не може да бъде незабавно, а само когато импулсът е пуснал корени в сърцето, пониква там и става действена сила.
В този смисъл сега ще бъдат направени определени допълнителни забележки.
към текста >>
Така нашето
внимание
е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло.
Така нашето внимание е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло.
Първо е трябвало физическото и етерното тяло да бъдат изградени от Макрокосмоса, преди да могат да послужат като необходими предпоставки на астралното тяло и Аза. В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено отношение се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло. Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло. Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето.
Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
285.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
След смъртта, човек насочва своето
внимание
главно върху грешките и несправедливостите, извършени от самия него.
Човешкото съзнание, за което стана дума преди малко, с изключение на посочените случаи, обхваща живота ни между раждането и смъртта; то възниква поради факта, че човекът може да си служи с инструмента на своя мозък. Когато човек премине през Портата на смъртта, възниква друг вид съзнание, което зависи не от мозъка, а от съвършено нови условия. Ние знаем, че благодарение на този друг вид съзнание, човек хвърля, така да се каже, един ретроспективен поглед върху всичко, което е изживял и извършил в живота си между раждането и смъртта. В живота си между раждането и смъртта, човек търси преди всичко онези грешки и несправедливости, които са извършени спрямо него, както и начините за тяхното кармично уравновесяване.
След смъртта, човек насочва своето внимание главно върху грешките и несправедливостите, извършени от самия него.
Наред с това, той вижда и всички последици от своите действия. Той вижда например, как една негова постъпка издига човешката му „стойност", а как друга постъпка го унижава и компрометира. Ако сме причинили някому страдание, нашата „цена" пада, ние сме станали по-несъвършени. И така, когато след смъртта се вглеждаме назад и откриваме подобни случаи, ние се убеждаваме: Да, тази моя постъпка ме направи по-слаб и по-несъвършен! Обаче този факт има важна последица за човешкото съзнание след смъртта.
към текста >>
През 1906 година в Париж, аз обърнах
внимание
върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки.
През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
286.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И все пак нека да обърнем
внимание
върху следното.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си? Ето големият въпрос. Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос. Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема.
И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
287.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под
внимание
само най-близките и непосредствени причини.
Общо взето, днешният човек вярва, че една болест има съвсем близки и непосредствени причини. Изобщо основната характеристика на съвременното мислене, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно.
По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини.
Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство. При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал. Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха. Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития. Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на болния човек.
към текста >>
288.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Спирам се на тези неща, за да обърнете
внимание
на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Разбира се, устното споделяне на подобни факти не означава, че бих искал да взема една или друга страна в този спор. Явно е, че думите на известния проф. Шкода носят в себе си нещо твърде радикално и не е трудно да посочим границите, в които те запазват своята валидност. Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска помощ.
към текста >>
289.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
После обърнахме
внимание
върху значението на онези изживявания, които човек е забравил безвъзвратно.
После обърнахме внимание върху значението на онези изживявания, които човек е забравил безвъзвратно.
Те не могат да бъдат върнати обратно в рамките на нашите съзнателни представи; в случая тази бариера на представите липсва и въпросните изживявания потъват в организма, за да се включат към другите му градивни сили. Спряхме се и на болести, които, ако мога така да се изразя, остават на повърхността: Неврозата, неврастенията и т.н. В този смисъл могат да бъдат обяснени и хистеричните състояния. Казахме; че техните причини следва да бъдат търсени именно в забравените представи, които са изтласкани от комплекса на съзнанието и вмъквайки се в по-дълбоките пластове на душевния живот, се проявяват под формата на болест.
към текста >>
Аз моля да обърнете
внимание
на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин.
към текста >>
Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща
внимание
на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин.
Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
290.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Когато обаче болестотворните причини действуват в известен смисъл „външно" (с каква готовност официалната медицина търси причината за повечето болести в света на микробите, вирусите и т.н.), и когато главното
внимание
се насочва към външната опасност от една или друга болест, тогава кармическите закономерности изобщо всичко, което човек донася като резултат от своите изживявания и действия в миналата инкарнация както и начинът, по който те „привличат" външните болестотворни причини, всичко това изглежда за мнозина и то с пълно право доста неясно.
Обстоятелството, че кармическите закономерности могат да действуват под формата на болестотворни причини, пораждащи се във вътрешния душевен свят на човека според посочения от нас смисъл, е лесно за разбиране.
Когато обаче болестотворните причини действуват в известен смисъл „външно" (с каква готовност официалната медицина търси причината за повечето болести в света на микробите, вирусите и т.н.), и когато главното внимание се насочва към външната опасност от една или друга болест, тогава кармическите закономерности изобщо всичко, което човек донася като резултат от своите изживявания и действия в миналата инкарнация както и начинът, по който те „привличат" външните болестотворни причини, всичко това изглежда за мнозина и то с пълно право доста неясно.
към текста >>
За да не се случи това, нашето
внимание
веднага се насочва към външния свят и ние не успяваме да обхванем нашата вътрешна същност със силата на будното съзнание.
Ако човек би обхванал своя вътрешен свят, би настъпило тъкмо обратното на това, което би се случило, ако заспивайки, той поиска да проникне съзнателно в духовния свят. Всички духовни завоевания, постигнати от човека благодарение на неговия Аз в хода на земния живот, сега биха били съсредоточени във физическото тяло и в етерното тяло, и биха разгърнали в тях своите скрити сили. А това би довело до там, че всевъзможните егоистични качества щяха да се усилят до краен предел. И човекът би се инкарнирал, следвайки такъв Аз, в който щяха да са съсредоточени всевъзможни страсти, нагони, горещи желания, както и един неудържим егоизъм. Целият възможен егоизъм би се съсредоточил в неговия инстинктивен живот.
За да не се случи това, нашето внимание веднага се насочва към външния свят и ние не успяваме да обхванем нашата вътрешна същност със силата на будното съзнание.
към текста >>
В тяхно лице Вие имате мистици, които се отдават на пълно откъсване от външния свят; те решително отклоняват своето
внимание
от всички примамки на външния свят, за да потънат несмущавани в своя вътрешен свят.
Припомнете си Майстер Екхарт, Йоханес Таулер или други мистици от Средновековието, които изключват външния сетивен свят и наистина се опитват да намерят път към вътрешната човешка същност.
В тяхно лице Вие имате мистици, които се отдават на пълно откъсване от външния свят; те решително отклоняват своето внимание от всички примамки на външния свят, за да потънат несмущавани в своя вътрешен свят.
Прочетете биографиите на тези светци и мистици, които се опитваха да постигнат това. Добре знаете, какво изпитваха те! Всевъзможни изкушения, съблазни, описани от тях в живи багри. Всички тези усещания бяха израз на една противоположна сила, съсредоточена в астралното тяло и Азът. Ето защо мистиците, които се стремяха, ако мога така да се изразя, необезпокоявани да навлязат в своята вътрешна същност, правеха всичко възможно, и то в зависимост от степента, до която навлизаха в себе си, за да премахнат своя Аз.
към текста >>
Защото човекът не би могъл да е „буден", ако не би влизал в своето тяло по този начин, който насочва цялото му
внимание
към външния свят.
Ето как могат да бъдат описани пробуждането и заспиването като вътрешни опитности на човешкото същество: Пробуждането като един вид потопяване на сгъстените Азови сили в телесната природа на човешкото тяло, заспиването като едно освобождаване от будното съзнание, защото човек все още не е достатъчно напреднал, за да възприема съзнателно онзи свят, в който потъва при заспиване. Едва сега влагаме точен смисъл в тези две понятия, разглеждайки ги като един вид динамично и взаимно проникване на четирите съставни части, от които е изградено човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако се обърнем към будния човек от тази гледна точка, ще установим, че в него са представени и четирите съставни части, взаимно свързани но точно определен начин. И какво следва от всичко това? Именно „будността"!
Защото човекът не би могъл да е „буден", ако не би влизал в своето тяло по този начин, който насочва цялото му внимание към външния свят.
фактът, че човек е буден, се дължи на точно определено и закономерно взаимодействие между неговите четири тела. А фактът, че заспива, се дължи на точно определеното им разделяне. Съвсем не е достатъчно да твърдим, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! Ние разбираме човека едва тогава, когато знаем в каква степен са свързани неговите четири тела и как те се отнасят помежду си.
към текста >>
291.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тук нашето
внимание
е насочено към важната окултна истина, според която Прометей дава на хората нещо, което би могло да ги заплете още по-силно в примките на Ариман.
В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти! Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква болка!
Тук нашето внимание е насочено към важната окултна истина, според която Прометей дава на хората нещо, което би могло да ги заплете още по-силно в примките на Ариман.
Да, окултните предания винаги са в пълно съзвучие с истините на Антропософията.
към текста >>
292.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да отделим
внимание
и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека?
Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека?
" Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта.
към текста >>
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам
внимание
на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган.
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган.
Често се изтъква, че самият организъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес. Тук е в сила един паралелизъм, който лесно може да бъде обяснен от антропософска гледна точка.
към текста >>
293.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обърнете
внимание
, как в универсалния „план", по който се развива човечеството, съществува един „непрекъснат поток", всред който еволюцията напредва вълнообразно, но по такъв начин, че културните постижения се предават от една епоха на друга.
Обърнете внимание, как в универсалния „план", по който се развива човечеството, съществува един „непрекъснат поток", всред който еволюцията напредва вълнообразно, но по такъв начин, че културните постижения се предават от една епоха на друга.
към текста >>
294.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под
внимание
следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене.
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
към текста >>
И ако биха проявили повече
внимание
, хората биха могли да ги забележат.
В тази област материалистичното съзнание е напълно безпомощно. То не може да проследи дори и онова, което вече се забелязва във външния свят и което протича по начин, близък до този, който ще е присъщ на хората от бъдещето. А такива явления днес действително съществуват.
И ако биха проявили повече внимание, хората биха могли да ги забележат.
Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото. Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята. Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците.
към текста >>
Виждате ли, това повторение на предишни състояния, на предишни форми, действително може да привлече Вашето
внимание
.
Следователно, тези по-висши Същества, които предават своите заповеди на Народностните Духове, биват наричани и с името „Духове на циклите“. Под това име следва да разбираме онези цикли от време, през които минава самият човек, връщайки се назад от една епоха към друга епоха и повтаряйки предишни състояния, макар и в една по-висша форма.
Виждате ли, това повторение на предишни състояния, на предишни форми, действително може да привлече Вашето внимание.
Ако съвсем точно проследите еволюционните степени на човечеството от духовно-научна гледна точка, Вие сами ще установите тези повтарящи се събития. Един вид повторение имаме например в обстоятелството, че след Атлантската катастрофа настъпват седем епохи, наричани от нас следатлантски културни епохи. Гръцко-латинската степен или културна епоха образува, така да се каже, повратната точка в нашия цикъл и поради тази причина тя не може да бъде повторена. Подир нея следва повторението на Египетско-халдейската епоха, и това става в рамките на нашата съвременна епоха. На свой ред тя ще бъде последвана от една друга епоха, която ще бъде повторение на Древно-персийската епоха, макар и в съвсем друга форма, а на края ще настъпи Седмата следатлантска епоха, която ще бъде повторение на Древно-индийската култура, епохата на свещените Риши, така че в хода на тази епоха ще се появят определени неща, макар и в друга форма, които са били заложени още в древно-индийската култура.
към текста >>
295.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под
внимание
различните действуващи сили.
Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя.
От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили.
И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един език.
към текста >>
296.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
И ако вземем под
внимание
това, което казах току-що, ние трябва да заявим: Все пак в известно отношение една такава Душа на Народа стои доста далеч от живота на отделния човек, защото Духът на Народа, Архангелът, не прониква в онази душевна област на индивида, където се разиграват процесите на Сетивната душа.
И ако вземем под внимание това, което казах току-що, ние трябва да заявим: Все пак в известно отношение една такава Душа на Народа стои доста далеч от живота на отделния човек, защото Духът на Народа, Архангелът, не прониква в онази душевна област на индивида, където се разиграват процесите на Сетивната душа.
Обаче за човека всичко това е нещо твърде реално. Тук той много добре усеща, че тези неща са свързани с най-дълбоката, с най-интимната страна на неговия собствен живот. В известен смисъл природата на Архангела, пътеводната природа на народа е нещо, което се носи над отделния човек. И спрямо личните неща, до които човекът стига чрез своите сетивни възприятия, Архангелът, който ръководи народа, остава напълно чужд. Обаче тук има посредници и много важно е да разберем, че такива посредници действително съществуват.
към текста >>
297.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо Вие ще се съгласите, че изявления като вчерашните могат да бъдат направени само тогава, когато се изхожда от една точно определена точка на развитието, и че цялото описание веднага се променя, ако се вземе под
внимание
някаква друга точка от еволюцията.
Вие лесно можете да си представите колко сложно е положението, когато Духовете на различните Йерархии трябва да си взаимодействуват по такъв начин, че да бъде изпълнена мисията на Земята и накрая да възтържествува, така да се каже, равновесието и хармонията.
Ето защо Вие ще се съгласите, че изявления като вчерашните могат да бъдат направени само тогава, когато се изхожда от една точно определена точка на развитието, и че цялото описание веднага се променя, ако се вземе под внимание някаква друга точка от еволюцията.
И ако искате да стигнете до едно цялостно разбиране на тази твърде сложна материя, винаги ще се налага да съпоставяте отделните лекционни цикли.
към текста >>
С това ние обръщаме
внимание
и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето. Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие. Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел.
С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
към текста >>
298.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и
внимание
.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
към текста >>
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето
внимание
към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
299.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Добре обърнете
внимание
на този факт!
И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза. При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Добре обърнете внимание на този факт!
Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
И който не я разглежда по този начин, а само сравнява едни имена с други имена, които среща тук или там, а не взема под
внимание
особените сили и образи, които се проявяват в лицето на Аполон, Минерва и т.н., той просто остава на повърхността и сравнява само униформите.
Това, което бяха постигнали в своето развитие,живееше в душата им като един могъщ образ на спомените. Поначало споменът е това, което е по-избистрено, има по-ясни очертания и може да бъде изживяно. То не е така свежо, така младо, но има по-ясни очертания, по-ясни контури. Влиянието или импулсът, идващ от света на Ангелите и Архангелите, беше пробуден в гръцката душа именно от спомена. Само така можем да си обясним гръцката митология.
И който не я разглежда по този начин, а само сравнява едни имена с други имена, които среща тук или там, а не взема под внимание особените сили и образи, които се проявяват в лицето на Аполон, Минерва и т.н., той просто остава на повърхността и сравнява само униформите.
към текста >>
Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено
внимание
.
Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира. Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта. Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново!
Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание.
Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор. Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>
300.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща
внимание
на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот.
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Но кой ли днес взема под
внимание
тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей?
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей?
В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля.
към текста >>
Следователно, най-напред той трябваше да им обърне
внимание
, че в този свят, наред с Духа на Светлината, съществува и Духът на Мрака, който помрачава нашето познание за външния свят.
Всред персийците се води борбата срещу онези сили, които ни дават една външна, погрешна представа за света, въвеждайки ни в мрак и тъмнина, следователно, срещу всичко онова, което определя отношението на човека към външния свят. Там Ариман е наречен враг на доброто и на светлината. Как да си обясним това? Можем да си го обясним с обстоятелството, че Втората следатлантска културна епоха даде тласък главно на онези човешки способности, които бяха свързани с възприемането на външния свят. Замислете се, че главната задача на Зароастър беше да подпомогне онези хора, които се стремяха да опознаят Слънчевия Дух или Духа на Светлината.
Следователно, най-напред той трябваше да им обърне внимание, че в този свят, наред с Духа на Светлината, съществува и Духът на Мрака, който помрачава нашето познание за външния свят.
Персиецът насочва своите усилия главно към това, да победи Ариман и да се свърже с онези Духове, които са родствени със Светлината.
към текста >>
301.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне
внимание
на някаква малка подробност.
Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания. Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение. И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин.
Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност.
Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение.
към текста >>
302.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*2. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
*2. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
303.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час
внимание
върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща.
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща.
Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място. И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият.
към текста >>
Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем
внимание
върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее.
Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед.
Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле. След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
към текста >>
Бих искал да насоча Вашето
внимание
особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие.
към текста >>
304.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако сега вземем единия от комплексите, които се явяват, този, който е обозначен е "ха-арец", с това, което обикновено е преведено със Земя, и вземем под
внимание
, че след като си спомниха Елохимите го обгръщат с душевния поглед, тогава трябва да се запитаме: как трябваше да го назоват те?
Това е така да се каже огрубяването на топлинния елемент. Тънкият топлинен елемент на стария Сатурн огрубява, сгъстява се и се получава газообразният елемент. Обаче всяко едно такова огрубяване, сгъстяване е свързано с възникването на нещо по-тънко. Ако огрубяването до газообразния елемент е така да се каже едно сливане, от другата страна се получава едно възлизане до светлинния елемент. Така щото, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.
Ако сега вземем единия от комплексите, които се явяват, този, който е обозначен е "ха-арец", с това, което обикновено е преведено със Земя, и вземем под внимание, че след като си спомниха Елохимите го обгръщат с душевния поглед, тогава трябва да се запитаме: как трябваше да го назоват те?
Те не можеха да го назоват там, че в него да е оживяло това, което е съществувало вече на старото Слънце. Липсваше светлинният елемент. Той се беше отделил. С това "ха-арец" беше станала едностранна. Тя не беше взела със себе си светлината, а само по-гъстите елементи, течнообразния, въздухообразния и топлинния елементи.
към текста >>
305.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние можахме да обърнем
внимание
, че в описанието, което така нареченото Битие дава за развитието на Земята, е дадено първо едно повторение на онези минали състояния на развитието, които днес могат да се открият само чрез ясновидското изследване, т.е.
Ние можахме да обърнем внимание, че в описанието, което така нареченото Битие дава за развитието на Земята, е дадено първо едно повторение на онези минали състояния на развитието, които днес могат да се открият само чрез ясновидското изследване, т.е.
чрез това, което наричаме източник на антропософския светоглед. Когато още веднъж поставим пред погледа на душата това, което сме добили върху състоянията на развитието през онези епохи, когато от нашата Земя не съществуваше още нищо, ние показваме, че това, което по-късно се е превърнало в нашата слънчева система, преди това се е намирало в едно планетарно състояние, което наричаме стария Сатурн. И ние добре трябва да помним, че този стар Сатурн представляваше само едно тъкане едно в друго на чисто топлинни състояния, едно тъкане едно в друго на топлинни отношения. Онзи, който въз основа на съвременните понятия във физиката би открил противоречие в това, че говорим за едно небесно тяло състоящо се само от топлина, него аз бих насочил към онова, което казах завчера, а именно, че всички възражения на така наречената модерна научност, които могат да се повдигнат против казаното днес и въобще против казаното тук, всички тези възражения биха могли да бъдат повдигнати и от самия мене. Само че не е време сега, в тези сказки да засегнем действително всичко онова, което наивната модерна наука може да каже.
към текста >>
За да вземем под
внимание
някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията.
Когато още веднъж поставим пред погледа на душата това, което сме добили върху състоянията на развитието през онези епохи, когато от нашата Земя не съществуваше още нищо, ние показваме, че това, което по-късно се е превърнало в нашата слънчева система, преди това се е намирало в едно планетарно състояние, което наричаме стария Сатурн. И ние добре трябва да помним, че този стар Сатурн представляваше само едно тъкане едно в друго на чисто топлинни състояния, едно тъкане едно в друго на топлинни отношения. Онзи, който въз основа на съвременните понятия във физиката би открил противоречие в това, че говорим за едно небесно тяло състоящо се само от топлина, него аз бих насочил към онова, което казах завчера, а именно, че всички възражения на така наречената модерна научност, които могат да се повдигнат против казаното днес и въобще против казаното тук, всички тези възражения биха могли да бъдат повдигнати и от самия мене. Само че не е време сега, в тези сказки да засегнем действително всичко онова, което наивната модерна наука може да каже. Това, което от цялата област на модерната наука би могло да се каже, то изглежда пред източниците на антропософското изследване като истински дилетантизъм.
За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията.
Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва. Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават. Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето.
към текста >>
След като казахме това, искам отново да говоря откровено и свободно от антропософска гледна точка, без да обръщам
внимание
на това, което, доброжелателно, може да се каже против тези неща.
След като казахме това, искам отново да говоря откровено и свободно от антропософска гледна точка, без да обръщам внимание на това, което, доброжелателно, може да се каже против тези неща.
към текста >>
Но ние вече обърнахме
внимание
на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя.
Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние.
Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха.
към текста >>
Нека сега не вземаме под
внимание
това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под
внимание
това, което настъпи като разредяване, да вземем под
внимание
светлинния елемент.
Нека отидем по-нататък. Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване.
Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент.
Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса?
към текста >>
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под
внимание
това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия.
Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности? Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса.
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия.
Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно.
към текста >>
306.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
" Онзи, който мисли така, не взима под
внимание
, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние.
Твърде лесно и евтино е, при това, което срещаме като твърда материя, да кажем: "Но това е просто материя! " и някому може си прави удоволствие да каже: "Духовният изследовател съвсем не иска да знае за това! Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното!
" Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние.
И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
307.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тук трябва да се обърне
внимание
на едно нещо.
Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие. Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден? Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека.
Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо.
Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/.
към текста >>
Когато вземете под
внимание
това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят.
И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта. То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние. Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили.
Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят.
Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува. Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята. Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек. Ние ще видим още, че все пак в онова време, за което ни говори Генезисът, това астрално тяло не е била такова, каквото е нашето днешно астрално тяло през нощта.
към текста >>
308.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под
внимание
това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие.
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване. Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение.
Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие.
В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение. Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие. Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята. Този момент е твърде важен. Това отделяне на Слънцето трябваше да стане; защото ако двете небесни тела биха останали свързани едно с друго както в началото на развитието на Земята, тогава ходът на развитието на човечеството не би могъл да даде на човека същинското земно значение.
към текста >>
Аз обърнах
внимание
върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние.
Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>
Но сега трябва да вземем под
внимание
малко и съпровождащите духовни състояния.
Но сега трябва да вземем под внимание малко и съпровождащите духовни състояния.
Сега ние разгледахме повече това, което после стана физическо. Трябва да стане все повече ясно, че на основата на всичко по-грубо стои нещо по-тънко, че на основата на това, което се стреми към физическото, стои нещо духовно. Заедно със Слънцето от Земята се отделиха главно Елохимите и си изградиха своята арена на действие вън от Земята, за да работят от там. Но не всички. От Елохимите остана така да се каже нещо свързано със Земята и тогава, когато Земята още съдържаше в себе си лунните сили.
към текста >>
309.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние вече обърнахме
внимание
върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне.
От всичко, което бе казано през последните дни и особено вчера можете да разберете приблизително, в коя епоха на нашето антропософско описание трябва да поставим разказа на Генезиса.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне.
После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
към текста >>
Ние обърнахме също
внимание
и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне. После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера.
Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
към текста >>
А сега трябва да обърнем
внимание
на нещо друго, което е важно.
Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество. А това значи: по отношение на този член тяхната работа не се влива вече в развитието на човека. Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението.
А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно.
Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението.
към текста >>
Когато вземам под
внимание
това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се разбира с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията?
Така следователно вие виждате, когато разглеждаме тези неща действително вътрешно, че имаме работа с едно пълно съвпадение на Генезиса, на библейска разказ на сътворението, с това, което можем да установим в Духовната наука или в Тайната наука.
Когато вземам под внимание това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се разбира с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията?
Какви са обектите на това описание? Но тогава ние трябва да бъдем на ясно, че отново ще намерим това, което се получава от ясновидското изследване. Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното. Фактите, които ни се описват в тяхната първична форма, са схванати по ясновидски начин. Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно.
към текста >>
310.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо
внимание
на това, за което става дума тук.
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо внимание на това, за което става дума тук.
Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях. В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача. Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен. Всеки народ има своята специална мисия.
към текста >>
Налага се да се спрем с още по-голямо
внимание
на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции.
Ако искаме да разберем мисията на еврейския народ, налага се да вникнем още по-дълбоко в цялостната еволюция на човечеството.
Налага се да се спрем с още по-голямо внимание на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции.
Най-добре ще разберем дяла на еврейския народ в цялостната еволюция на човечеството, ако се опрем поне на няколко характерни подробности от онази грандиозна катастрофа в историята на човечеството, която наричаме Атлантска катастрофа.
към текста >>
311.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тъкмо на това обръщах
внимание
, че за древно-персийското мислене, например вълкът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл, вълкът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл".
Тъкмо на това обръщах внимание, че за древно-персийското мислене, например вълкът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл, вълкът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл".
Ето какво стои в основата на древно-персийското, на древно-арийското светоусещане: В хода на еволюцията, злото възниква поради това, че нещо, което в предишен период от време е било добро според тогавашната си форма, запазва тази първоначална форма в непроменен вид, вместо да се промени и усъвършенствува. Древно-персийското светоусещане, древно-персийският възглед извежда всичко мрачно и зло на този свят от обстоятелството, че съществата запазват първоначално добрите си форми, без да имат възможността да ги променят и усъвършенствуват.
към текста >>
Аз обърнах
внимание
също и на това, че в определен момент от ученичеството им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици.
На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на еволюцията.
Аз обърнах внимание също и на това, че в определен момент от ученичеството им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици.
И Заратустра, такъв, какъвто беше тогава, пожертвува заради тях своето собствено астрално тяло и своето собствено етерно тяло.
към текста >>
Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах
внимание
върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин.
Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време. И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
312.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща
внимание
на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Следователно, ако тръгнем от Авраам и продължим надолу през три пъти по четиринадесет поколения, ние стигаме до едно човешко тяло, което е изцяло проникнато, импрегнирано с това, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба. Едва това тяло можа да бъде употребено за въплъщението на Заратустра. Ето какво ни разказва евангелистът Матей (1, 1-17).
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Така чрез тези три пъти по четиринадесет поколения при което едно винаги бива прескачано в известен смисъл се стига до пълен завършек на това, което в Авраам беше вложено като мисия на целия еврейски народ; сега за тази мисия бяха подготвени и трите човешки тела. Сега вече Заратустра можеше да се въплъти в подходящо за целта тяло; понеже в тази епоха той трябваше да открие на човечеството нещо съвсем ново.
към текста >>
313.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вече обърнахме
внимание
на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>
Обърнах
внимание
още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н.
Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е.
от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура. Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ. Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>
Другият факт, който следва да се вземе под
внимание
: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
„непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
към текста >>
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под
внимание
онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
314.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна
внимание
на есеите преди всичко върху следното.
Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17).
А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното.
Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения.
към текста >>
315.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но който би твърдял това, нека да вземе под
внимание
, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно.
Но когато описваме подобни процеси, може да ни направи впечатление и още нещо. А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам.
Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно.
Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е.
към текста >>
За тези неща нашата съвременна епоха просто не може да има никакво понятие, защото в противен случай не биха възникнали книги като „Критика на езика" от Фритц Маутнер, която се позовава по забележителен начин на всички по-нови изследвания, на всички критични студии от последните години, обаче не взема под
внимание
единствено онова, което беше най-съществено за езика в древните времена.
Всичко, което твърди официалната филология, е пълно дилетантство. В древността употребата на имената беше нещо съвсем различно. Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес. В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с помощта на звуци. Името беше един непосредствен отзвук на тази вътрешна същност, на тази вътрешна природа.
За тези неща нашата съвременна епоха просто не може да има никакво понятие, защото в противен случай не биха възникнали книги като „Критика на езика" от Фритц Маутнер, която се позовава по забележителен начин на всички по-нови изследвания, на всички критични студии от последните години, обаче не взема под внимание единствено онова, което беше най-съществено за езика в древните времена.
към текста >>
316.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под
внимание
, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия.
Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка.
И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека.
към текста >>
Обръщал съм
внимание
и на друго: Чрез изключване на външните сетива и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там като съблазън, като изкушение.
Аз често съм споменавал, как християнските мъченици и светци всъщност описват онези изживявания, които те имат, когато навлизат и се потопяват в своята собствена същност.
Обръщал съм внимание и на друго: Чрез изключване на външните сетива и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там като съблазън, като изкушение.
Подобни описания са в пълно съответствие с истината. Общо взето, извънредно поучително е да разглеждаме биографиите на един или друг светец от тази гледна точка. И ние ще установим как емоциите, страстите и поривите утихват, когато в нормалния живот хората насочват своя поглед към външния свят.
към текста >>
317.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо
внимание
на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност. У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност.
Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
към текста >>
318.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вчера аз насочих Вашето
внимание
към една важна подробност.
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии. И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо.
Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност.
Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване. И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко. Тогавашният човек, за разлика от днешния, все още е имал представа за някои силови съотношения в тялото, които са моделирали и в известен смисъл управлявали всяко физическо тяло, така че например мускулите са изпъквали много по-ясно, много по-отчетливо.
към текста >>
319.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Извинете ме сега, ако насоча Вашето
внимание
макар и по доста тривиален начин към една забележителна особеност на нашето време.
Извинете ме сега, ако насоча Вашето внимание макар и по доста тривиален начин към една забележителна особеност на нашето време.
Нашите съвременници трябва най-после да пристъпят към една по-смислена употреба на думата αυτων „авто" а не само по отношение на нашите „автомобили" т.е. не само по отношение на техниката, а и по отношение на духовния свят, в смисъл на οτι αυτων на нещо, което бива „пускано в ход чрез самото себе си". Всъщност това има характер на едно предупреждение, което е отправено към нашето съвремие. По отношение на техниката, нашите съвременници на драго сърце приемат нещо да бъде „пускано в ход чрез самото себе си"; обаче по отношение на всичко онова, което по-рано оставаше извън Азовото съзнание и в древните Мистерии, включително и до Христовото Събитие, беше изживявано извън Азовото съзнание, човечеството също трябваше да напредне до степента, позволяваща на човека да се превърне в непосредствен създател на целия околен свят. Ето какво трябва да проумее днешното човечество, ако то действително иска да се свърже с Христовия Импулс.
към текста >>
320.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието
внимание
трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух.
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух. Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно.
към текста >>
Ето защо той насочва своето
внимание
главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Той насочва своето
внимание
главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание.
Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза. Ето защо той не се обръща към нас със същите думи.
Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание.
И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово.
към текста >>
Ето защо той насочва своето
внимание
главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред.
И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово.
Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред.
Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство. Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус. На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка.
към текста >>
Още от самото начало Матей спира своето
внимание
на това, как човешките действия на Христос се опират на силите, които той черпи от физическото и етерното тяло; ето защо Матей специално подчертава всичко това, което Богът можа да изгради именно като някакъв човек между човеци, с други думи взаимно свързаните в едно единно цяло човешки общности.
Напротив, авторът на Матеевото Евангелие, който описа човешкия облик на Христос Исус, има напълно конкретен повод, за да представи също и онези отношения, които възникнаха като последица от въплъщава нето на Христос в човешкото тяло на Исус.
Още от самото начало Матей спира своето внимание на това, как човешките действия на Христос се опират на силите, които той черпи от физическото и етерното тяло; ето защо Матей специално подчертава всичко това, което Богът можа да изгради именно като някакъв човек между човеци, с други думи взаимно свързаните в едно единно цяло човешки общности.
И ако сме стигнали до вътрешно разбиране на тези факти, ще намерим за напълно естествено и нещо друго, а именно, че тези твърде оспорвани думи се намират единствено в Евангелието на Матей: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност." (Матей 16, 18).
към текста >>
Аз вече насочих Вашето
внимание
към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението.
Опитайте се да пристъпите към основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин.
Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението.
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес. Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
към текста >>
321.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
322.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал
внимание
върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план. Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие. Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи.
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия.
Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н.
към текста >>
323.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах
внимание
на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена.
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Мисълта, на която той по-рано не обръщал
внимание
, се появява в целия си ужас пред неговата душа.
Всички тези събития, и ние ще видим, когато ще обясняваме мита, какви дълбочини се крият в тях, довели до това, че Енкиду в това време умрял. Гилгамеш сега е сам. В Главата му идва мисъл, която страшно терзае неговата душа. Под впечатлението от това, което е преживял, до него сега идва мисълта, че човекът е... смъртен.
Мисълта, на която той по-рано не обръщал внимание, се появява в целия си ужас пред неговата душа.
И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност. Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад. И ето, за да проникне в загадката на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад.
към текста >>
Ако това, върху което току-що ви обърнах
внимание
, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях. И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят.
Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението.
И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството.
към текста >>
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам
внимание
.
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>
324.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Вчера във въвеждащ порядък нашето
внимание
беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове.
Вчера във въвеждащ порядък нашето внимание беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове.
Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да въздействат непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят. Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за разбиране. Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и въздействието на такива същества от висшите светове. Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и въздействия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
към текста >>
Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща
внимание
.
Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението. В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес.
Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща внимание.
към текста >>
Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно
внимание
в много кръгове във Франция.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си. В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго. Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид.
Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция.
Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици!
към текста >>
Иска ми се постоянно да обръщам
внимание
на последователите на духовната наука върху това, че действието на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Иска ми се постоянно да обръщам внимание на последователите на духовната наука върху това, че действието на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Но за да достигнем взаимно разбиране за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно действието на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
към текста >>
Тъй като се намираме тук, на това място, а аз понякога обичам да обърна
внимание
на местните условия, искам да ви посоча документ, на който тук вече един път са се позовавали.
Тъй като се намираме тук, на това място, а аз понякога обичам да обърна внимание на местните условия, искам да ви посоча документ, на който тук вече един път са се позовавали.
Щутгартци, разбира се, знаят, че тук, в това място, e живял някога изтъкнат изследовател на Евангелието. Разбира се, ние няма смисъл да се съгласяваме с многото остроумия, които Гфрьорер8, така се казвал изследователят на Евангелието, предлага в своето изследване на Евангелието, и можем да бъдем напълно уверени, че Гфрьорер, ако би чул какво сега се съобщава в областта на духовната наука, би употребил същия израз, който често употребявал по отношение на своите противници, които не уважавал много-много; изразът, че и теософите - това са такива хора, на които "не всичко под шапката им е наред". Но тогава не е бил моментът, когато е било възможно, както това се прави днес, така да се каже, по чисто материалистически начин да се прекрачи през историческите документи, когато тези документи засягат събития, които са неудобни, които явно показват действието на живите висши сили в нашия физически свят.
към текста >>
И ако ние след това вземем под
внимание
, че благодарение на нейните подвизи цялата история на Новото време е получила друг облик, то това ни дава право да кажем, че ние виждаме тук действащ непосредствено, външно-документално доказуемо, свръхсетивния свят.
Човекът, който познава тази девойка, пише това писмо и се намира в непосредствена близост до краля. Наистина се удивяваш, когато намираш всички тези неща отново чрез чисто окултни основания и доказателства, понеже тях можеш да намериш в Хрониката Акаша, и след това видиш, че в такива случаи напълно могат да се представят и външни исторически документи. Накратко, струва ми се почти безумие да се съмняваш в това, какво е действало чрез Орлеанската Дева.
И ако ние след това вземем под внимание, че благодарение на нейните подвизи цялата история на Новото време е получила друг облик, то това ни дава право да кажем, че ние виждаме тук действащ непосредствено, външно-документално доказуемо, свръхсетивния свят.
към текста >>
325.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Но сега трябва да обърнем
внимание
на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа. Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1.
Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи.
Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация. Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
"Освен постоянното повтаряне на старата, винаги присъстваща истина за реинкарнацията и кармата - при това така, както е учила на това най-древната наука на света, а не съвременният спиритизъм, - окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация, за такъв вид превъплъщение, тайнствено и все още непонятно за много, незнаещи нищо от историята на Земята, на което ние внимателно обърнахме
внимание
в "Разбулената Изида".
"Освен постоянното повтаряне на старата, винаги присъстваща истина за реинкарнацията и кармата - при това така, както е учила на това най-древната наука на света, а не съвременният спиритизъм, - окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация, за такъв вид превъплъщение, тайнствено и все още непонятно за много, незнаещи нищо от историята на Земята, на което ние внимателно обърнахме внимание в "Разбулената Изида".
Всеобщо превъплъщение за всеки индивид с промеждутъци в Кама-лока и Девакана - и циклична съзнателна инкарнация с велика и божествена цел за някои. Тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не от десетки хиляди години, както за това внимателно беше споменато в "Разбулената Изида", а в продължение на милиони години подред от началото на Манвантарата. Защото, както беше обяснено по-горе, с изключение на истинските аватари, тези отражения на своите пра-образи, от които всеки съответства на своето, породило го племе, всъщност са тези същите не-пречупени лъчи (монади), наричани деви, Дхиан-Когани или Дхиани-Буди или още планетарни Духове и т.н., които в еоните на вечността светят в качеството си на техни пра-образи. По тяхно подобие ще се родят някои хора, и, когато се набележи някаква особена общочовешка цел, те хипотетично се одушевяват от своите божествени пра-образи, които отново и отново се проявяват чрез съкровените сили, които направляват и ръководят съдбините на нашия свят.
към текста >>
326.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме
внимание
, говорейки за гръцката култура.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура.
Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура.
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
327.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща
внимание
върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.
Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството. Понеже, ако се обърнем към тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи.
При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.
към текста >>
Ако ние вземем под
внимание
, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята.
Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят. Но това принадлежи към друго течение9. Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес. Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос.
Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята.
Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща.
към текста >>
Но ако вземете под
внимание
това, което ви казах, ще видите смисъла.
Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно.
Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла.
А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.
към текста >>
Позволявам си да ви обърна
внимание
върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време.
Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.
към текста >>
328.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Вчера ви обърнах
внимание
върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили.
Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура. Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала
внимание
колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св.
По забележителен начин преминава по-ранното в по-късното. На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей.
И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св.
Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това.
към текста >>
И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал
внимание
върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело.
О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно.
И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело.
Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
към текста >>
Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал
внимание
върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей.
Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър".
Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей.
Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
към текста >>
329.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем
внимание
на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена.
Това, което предлагаме тук, представлява наблюдение над човека. Отначало този човек се представя на външните ни сетива чрез външната си форма. Знаем, че към външното лаическо наблюдение над човека можем да прибавим много неща, изследвани допълнително от науката. Ето защо днешното познание за човека, добито чрез външния опит и наблюдение, чрез външни методи, по необходимост трябва да бъде разгледано като сбор от наблюдения на лаика върху себе си и върху другите хора, и от това, което науката може да каже за устройството на човешкото тяло; като при това стигаме до подробности на научите изследвания, постигнати чрез удивителни методи, чрез удивителни инструменти.
Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем внимание на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена.
А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно човекът, със своята форма и образ, представлява в основата си нещо двойствено.
към текста >>
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща
внимание
, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено
внимание
.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание.
Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого.
към текста >>
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали
внимание
преди повече от 100 години.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години.
Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
към текста >>
Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали
внимание
на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък.
Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък.
към текста >>
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем
внимание
, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък.
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
към текста >>
Интересно е да обърнем
внимание
на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб.
Цветовете на аурата проявяват себе си по най-чудноват начин, различно, в зависимост от основния характер на целия човешки организъм.
Интересно е да обърнем внимание на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб.
Тогава съответната част на аурата се представя така, че не бихме могли да я опишем по друг начин, освен как то описахме целия човек, положен в своята аура. Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб. Бихме могли да ги наречем зеленикави. И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо. Най-добрата представа за това виолетово синьо ще по лучите, ако си представите като багра разцъфтелия цвят на прасковата, но само приблизително.
към текста >>
330.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
А сега да обърнем
внимание
на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
Изключително важно е да обърнем
внимание
именно на този факт.
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт.
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм? Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка. /Виж рис. № 4/
към текста >>
Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем
внимание
на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката.
Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем
внимание
на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е.
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем внимание на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е.
връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система. При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено. Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието.
към текста >>
При това тук трябва да обърнем
внимание
на нещо, което официалната наука счита за установено.
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем внимание на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е. връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система.
При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено.
Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло.
към текста >>
Ако насочим нашето
внимание
към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
към текста >>
331.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Още вчера обаче обърнахме
внимание
на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е.
към текста >>
Вчера ви обърнах
внимание
, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно.
към текста >>
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете
внимание
на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин.
Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин.
Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
към текста >>
332.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна
внимание
на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне.
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
към текста >>
Веднъж вече обърнах
внимание
на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие.
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие.
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система. Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека.
към текста >>
333.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И вчера още обърнах
внимание
на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека. Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност. За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън. Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта.
И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
към текста >>
334.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Последният път още по определен начин обърнахме
внимание
на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне.
Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне.
И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата.
към текста >>
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко
внимание
на този въпрос.
Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос.
Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
към текста >>
Искам да обърна
внимание
само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система.
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н.
към текста >>
335.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така навсякъде трябва да обръщаме
внимание
на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта.
Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна
внимание
, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене.
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е.
да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Освен това ние обърнахме
внимание
на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз. За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз. Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).
към текста >>
Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме
внимание
на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз.
За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз. Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).
към текста >>
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко
внимание
, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме.
При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека.
към текста >>
Тук се развива една област, терапевтична област, която може да бъде охарактеризирана с това, че трябва да се обърне
внимание
, дали известни отклонения в кръвната циркулация не са свързани с процеси, които в истинския смисъл на думата можем да определим като физикохимични процеси.
В никоя друга субстанция това не изпъква така явно на физически план, както изпъква в кръвната субстанция, протичаща през човешкия организъм. В действителност кръвта е нещо, в което най-нисшото, което човекът може да види в процесите около себе си, се обединява с най-висшето, формиращо се органично в неговата природа. Ето защо на нас сигурно ще ни стане ясно, че по отношение на тези кръвни процеси имаме нещо пред себе си, което, ако стане неритмично, може в силна степен да предизвика неритмичност в целия ни организъм. Тъй като от една страна кръвта изразява резултата от всичките ни органични процеси, то по отношение на подобна неритмичност на кръвта ще трябва винаги да внимаваме, къде точно се проявява отклоненията в ритъма при това ще бъде трудно да се разграничат отделните неритмичности -, и върху каква верига от процеси ще трябва да отнесем тези неравномерности, дали например върху протичането на процесите в кръвоносните съдове, извършващи се по примера на физикохимичните процеси. Ако случаят е такъв, ще трябва да разберем, че на тези отклонения ще трябва да се противопоставим именно в рамките на кръвта само че трябва да се научим добре да ги разпознаваме и да не ги смесваме помежду им и да се противопоставим от страна на съзнанието, доколкото това съзнание е свързано с физическия план.
Тук се развива една област, терапевтична област, която може да бъде охарактеризирана с това, че трябва да се обърне внимание, дали известни отклонения в кръвната циркулация не са свързани с процеси, които в истинския смисъл на думата можем да определим като физикохимични процеси.
Тогава ще можем да се намесим тъкмо с това, което може да предизвика в човека външни импресии, със съответното регулиране на външни те впечатления, на тези външни впечатления, които в случая предизвикват физико-химични процеси, ще се намесим с това, което можем да внесем във физическия организъм отвън. С това имаме предвид не чак толкова душевно-духовните впечатления, които можем да внесем но може и това -, колкото имаме предвид всичко онова, което можем да предизвикаме чрез регулиране на дихателния процес, охрана на дихателния процес, а също така и охрана на процеси на взаимообмен на човешкия организъм с външния свят чрез кожата. След това обаче, отново в кръвния организъм, можем да видим от друга страна и най-фините органични процеси. И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна?
към текста >>
336.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И това именно е онова обратно разтваряне навън, на което тук трябва да обърнем
внимание
.
Ако човешкото устройство беше развито до тук, до формирането на телесни тъкани и на първите органи, които са се образували, за да могат да протичат всички тези процеси защото вие можете да си представите, че трябва да се включват и известни мускули, за да се осъществят тези процеси, като например отделянето в лимфните съдове -, един така устроен човек би могъл чрез своя организъм да има едно смътно съзнание за своя вътрешен живот във физическия свят, не би могъл обаче да достигне до онова азово съзнание, което може да съществува единствено ако човекът изживява себе си не само като същество в своята вътрешност, но ако той разтваря себе си и по посока навън.
И това именно е онова обратно разтваряне навън, на което тук трябва да обърнем внимание.
За това обратно разтваряне навън ние вече говорихме. Показахме, как в акта на дишането и т.н. човекът отново разтваря себе си по посока навън, за да влезе в директно съприкосновение с физическия свят. Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия към тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън. Това разтваряне навън изразява готовността на човека да поема хранителни вещества отвън, така че вътрешният човек ние трябва да го виждаме само до границата на храносмилателния канал.
към текста >>
337.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
В него християнството не беше взето под
внимание
.
Теософското общество, основано от Е.П. Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19. столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П. Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи.
В него християнството не беше взето под внимание.
Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла. Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
338.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно
внимание
на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот.
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот.
Човекът потъва в сън без да знае, че прониква в един друг свят. Че той проспива този свят, че не знае нищо за него, това не е никакво доказателство, че той не съществува. Но в този свят проникват по определен начин другите светове. Когато човекът се намира във физическия свят, той възприема чрез сетивата. Когато се оттегля вътре в себе си – не.
към текста >>
339.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат
внимание
как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго!
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава! Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал. Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание. Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане.
Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго!
Нещата се променят, променят се именно във великия Космос.
към текста >>
Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под
внимание
такива неща и да се внасят в съзнанието.
Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание.
Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието.
Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.
към текста >>
С това обърнахме
внимание
върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
към текста >>
По този начин на душата се обръща
внимание
: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето.
Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние.
По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето.
Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
към текста >>
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат
внимание
на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>
340.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Но сега би било добре, ако насочим нашето
внимание
върху моралните сили при отделните човешки души в сегашните инкарнации.
Но сега би било добре, ако насочим нашето внимание върху моралните сили при отделните човешки души в сегашните инкарнации.
Защо в хода на нашето развитие човек въобще може да стане неморален? Нека поставим този въпрос. Това идва оттам, че при своите поредни инкарнации човекът е навлязъл все по-дълбоко във физическия свят и поради това е получил все повече подтици, валидни само за физическия свят.
към текста >>
Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал
внимание
; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила.
Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост. Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години.
Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила.
И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва. Ето по какво ще се познае истинността. Такива твърдения са били правени постоянно. Трябва да припомним само това, че в седемнадесетото столетие се появи една индивидуалност, която твърдеше, че е въплъщение на Месия, на Христос. Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна.
към текста >>
341.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В своите последни екзотерични изказвания Кристиян Розенкройц сам обърна
внимание
върху това.
В по-тесен смисъл, розенкройцерското движение получи своето начало през тринадесетото столетие. Тогава тези сили действуваха необикновено силно и от този момент съществува едно течение на Кристиян Розенкройц, което оттогава непрестанно действува в духовния свят. Съществува един закон, според който на всеки сто години това силово течение се изразява особено мощно. Това се потвърждава сега в теософското движение.
В своите последни екзотерични изказвания Кристиян Розенкройц сам обърна внимание върху това.
към текста >>
342.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Важно е избраният да обърне
внимание
на определено събитие или на няколко събития в своя живот.
Онези, които Кристиян Розенкройц иска да направи свои ученици, са избирани от него по един особен начин.
Важно е избраният да обърне внимание на определено събитие или на няколко събития в своя живот.
Този избор от Кристиян Розенкройц става така, че някой човек стига в своя живот до една решаваща повратна точка, до една кармична криза. Да предположим например, че някой човек се готви да извърши нещо, което би го довело до смъртта. Такива неща могат да бъдат от най-различно естество. Човекът върви по един път, който може да стане много опасен за него, може би в близост до една пропаст, без той да забележи това. Случва се тогава, че съответният човек, намиращ се може би само на няколко стъпки от пропастта, чува един глас: Спри!
към текста >>
Но днес хората обръщат твърде малко
внимание
на подобни неща.
Може да се случи обаче един човек да е преживял това един или няколко пъти и въпреки това да не дойде веднага до теософията или Тайната наука. Обаче по-късно може да се яви споменът за едно такова изживяване. Мнозина от тези, които присъствуват тук, могат да проверят своя минал живот и да констатират, че подобни събития са се случвали в живота им.
Но днес хората обръщат твърде малко внимание на подобни неща.
Изобщо трябва да сме наясно, че минаваме покрай много важни събития без да ги забележим. Това е едно указание за начина, по който става призоваването на по-висшите ученици на розенкройцерството.
към текста >>
343.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне
внимание
на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек.
Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова.
Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек.
Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора.
към текста >>
344.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под
внимание
и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под
внимание
и нещо друго, а именно нашите сънища.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища.
На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня. Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата.
към текста >>
Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно
внимание
.
Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност.
Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Но същевременно ние знаем, когато вземем под
внимание
всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
И когато вземем под
внимание
това, ние ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество.
Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята.
И когато вземем под внимание това, ние ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество.
към текста >>
345.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато полагаме колкото е възможно повече усилия да поддържаме едно
внимание
, едно голямо
внимание
за това, което става в заобикалящия ни свят – не мислете, че това
внимание
е особено често развито у хората – това може да ни е от голяма полза.
Когато полагаме колкото е възможно повече усилия да поддържаме едно внимание, едно голямо внимание за това, което става в заобикалящия ни свят – не мислете, че това внимание е особено често развито у хората – това може да ни е от голяма полза.
Аз често посочвам един пример. В една страна променили веднъж разпореждането относно изпитите за учители и поради тази причина всички учители трябвало наново да положат изпит. Изпитващият трябвало да изпитва млади и възрастни учители. Той можел да изпита по-младите според това, което те са научили в с еминара. Но как трябвало да изпита по-възрастните?
към текста >>
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща
внимание
на това как всъщност се ражда един волеви импулс.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите.
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс.
Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси. Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
Причината е липсата на
внимание
спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща
внимание
на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание.
Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес към това, което става около нас. Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини. Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота. Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав.
Причината е липсата на внимание спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща внимание на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание.
Обаче притъпеното внимание потиска чувствата и води до слабост на волята.
към текста >>
Обаче притъпеното
внимание
потиска чувствата и води до слабост на волята.
Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини. Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота. Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав. Причината е липсата на внимание спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща внимание на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание.
Обаче притъпеното внимание потиска чувствата и води до слабост на волята.
към текста >>
Ние ще разберем този закон, ако вземем под
внимание
, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен. Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества. И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон.
Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>
346.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да обърнем
внимание
върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот.
Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>
347.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
При това ние вземаме под
внимание
само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще. От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството. Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило.
При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало.
Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>
Но тук трябва да вземем под
внимание
това, което настъпва, когато човекът минава през Портата на смъртта.
Обаче ние можем да охарактеризираме това ново откровение също и по друг начин.
Но тук трябва да вземем под внимание това, което настъпва, когато човекът минава през Портата на смъртта.
Това, което трябва да бъде казано сега, е нещо, което не можеше да бъде изложено досега в книгите.
към текста >>
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат
внимание
, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето
внимание
все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
С това ние обърнахме
внимание
върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло.
Какво са били досега тези Евангелия? Нещо, което можеше да назидава хората, което можеше да ги прониква с велики, мощни сили и чувства, което можеше да даде на човечеството едно сърдечно разбиране за Мистерията на Голгота. Но да вземем най-простото нещо, че хората въобще едва сега започнаха да размишляват върху Евангелията! И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия. Така хората едва сега ще се оставят под въздействието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове.
С това ние обърнахме внимание върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло.
И това ново проявление – с оглед на целия характер на нашата епоха – вече не може да бъде свързвано с физическото тяло.
към текста >>
Ние обърнахме
внимание
върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд.
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд.
Когато хората рисуват или описват това в образи, те представят нещо, което ще се случи в определен момент от времето. В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата. И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
към текста >>
348.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обърнахме
внимание
върху факта, че в последния цикъл на човечеството това откровение може да бъде наречено третото, че именно по определен начин можем да го поставим на една линия с Откровението от планината Синай и с Откровението през времето, когато се разигра Мистерията на Голгота.
Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия живот да влезе в действие това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
Обърнахме внимание върху факта, че в последния цикъл на човечеството това откровение може да бъде наречено третото, че именно по определен начин можем да го поставим на една линия с Откровението от планината Синай и с Откровението през времето, когато се разигра Мистерията на Голгота.
към текста >>
Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато
внимание
върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото.
А сега представете си: За следващите инкарнации, през които ще минават човешките души, които са понастоящем въплътени, ще се появи, така да се каже, вътрешната сила да поглеждат в миналото, да познаят себе си. Обаче за онези, които не са запознати с мислите за повтарящите се земни съществувания, този спомен за миналото ще бъде едно ужасно мъчение. Така че в действителност непознаването на повтарящите се земни съществувания ще бъде мъчително за хората, защото в душите им ще напират такива сили, които ще искат да им говорят за миналите времена, обаче няма да успеят, понеже тези хора са пропуснали да се запознаят с великите мистерийни тайни на повтарящите се земни съществувания. Да не иска човек да се запознае с тези истини на Мистериите, както те се възвестяват днес чрез Духовната наука, това означава не само човек да пропусне някакви теории, а означава той да превърне своите бъдещи инкарнации в едно мъчение. Ето защо особено в тези преходни времена, в които живеем, се случва нещо твърде особено.
Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото.
Това вече се подготвя за човечеството. Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите. Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука. Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука.
към текста >>
349.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако вземете сега цялата еволюция и вземете под
внимание
това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха.
Ако вземете сега цялата еволюция и вземете под внимание това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха.
Защото тогава в човешката природа трябва да бъде изградено в по-фина форма онова, което наричаме Разсъдъчна, или Чувствуваща душа. Но вече до онова време Азът, който принадлежи, следователно, към голямото еволюционно течение, е преминал през едно прогресивно развитие. Така че можем да кажем: Този човешки Аз се разви през Четвъртата следатлантска културна, през Гръцко-римската епоха и постигна високо равнище, като там му предстоеше да работи в Разсъдъчната душа, докато в нашата епоха му предстои да работи в Съзнателната душа.
към текста >>
Нека вземем под
внимание
две класи от тези Лунни Същества.
Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества.
Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част. Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата. Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз. Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие? Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част.
към текста >>
Нека вземем под
внимание
тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под
внимание
една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата.
Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества. Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част.
Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата.
Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз. Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие? Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част. И това бяха Същества от втора класа, които на Луната вече бяха развили тяхната шеста основна част и на Земята искаха да развият седмата си основна част. Това очакваха те от Земното развитие.
към текста >>
– Общо взето, трудно е да се обърне
внимание
върху подълбоките теософски мъдрости.
Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава? Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере.
– Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости.
Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло. Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.
към текста >>
350.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние вече че сто пъти обръщахме
внимание
върху това, че редуващите се епохи са били напълно различни една от друга.
Ние вече че сто пъти обръщахме внимание върху това, че редуващите се епохи са били напълно различни една от друга.
Днес ще обърнем внимание върху един извънредно важен момент, върху тринадесетото столетие. Можем да кажем, че инкарнираните по онова време хора изживяха нещо твърде особено, нещо, което инкарнираните в други времена хора не са могли да изживеят. И това, което ще кажа сега, аз го казвам напълно в смисъла на всички онези, които са имали възможност да водят един одухотворен живот, и които днес са отново инкарнирани. Всички те знаят това.
към текста >>
Днес ще обърнем
внимание
върху един извънредно важен момент, върху тринадесетото столетие.
Ние вече че сто пъти обръщахме внимание върху това, че редуващите се епохи са били напълно различни една от друга.
Днес ще обърнем внимание върху един извънредно важен момент, върху тринадесетото столетие.
Можем да кажем, че инкарнираните по онова време хора изживяха нещо твърде особено, нещо, което инкарнираните в други времена хора не са могли да изживеят. И това, което ще кажа сега, аз го казвам напълно в смисъла на всички онези, които са имали възможност да водят един одухотворен живот, и които днес са отново инкарнирани. Всички те знаят това.
към текста >>
В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща
внимание
на тези неща по един твърде особен начин.
Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи. Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха. Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма.
В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
351.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Само че те не обръщат достатъчно
внимание
на такива неща.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване.
Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща.
Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
към текста >>
Но да предположим, че човек му обръща
внимание
, че не счита това изживяване за нещо маловажно.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно.
Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно.
Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си.
към текста >>
Мировият Дух е искал да обърне нашето
внимание
, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата.
Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм. Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото.
Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата.
Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло. И тази е извъредно важната задача на антропософски ориентираната теософия: Да донесем в света подмладяването, от което той се нуждае. Ние трябва да се издигнем над банално-сетивното. Да признем нещо душевно и нещо духовно в практиката: тази трябва да бъде целта на нашия живот в групите. Нека все повече и повече да се изпълваме с познанието, че развивайки душевните си сили, ние можем да станем господари на външния свят.
към текста >>
352.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но и хората, ако обръщат
внимание
, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове.
Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание. Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено
внимание
.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове. Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание.
Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат
внимание
; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота.
Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията.
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето
внимание
, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава.
Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат
внимание
хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци. Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
353.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем
внимание
на определени методи.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи.
Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
към текста >>
354.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да обърнем
внимание
и на нещо друго.
Трябва да обърнем внимание и на нещо друго.
Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура. Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период. В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник.
към текста >>
355.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето
внимание
, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея.
Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет. С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия. Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората.
Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея.
към текста >>
356.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но сега следва да обърнем
внимание
върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията.
Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията.
Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век. Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата. От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения. Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
към текста >>
Достатъчно е само да насочим нашето
внимание
върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите.
Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
И тази идея трябва да бъде взета под
внимание
разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост.
И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система.
Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под
внимание
тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща!
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система.
Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща!
; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
357.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето
внимание
към следното.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка. Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература.
Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>
Който не взема под
внимание
факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос.
В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос.
Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт.
към текста >>
На тези три пътя са обръщали
внимание
много от забележителните християнски умове на миналото.
Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа. Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие. Така се отвори и третият път, наред с другите два.
На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото.
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
към текста >>
358.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обърнахме
внимание
и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна.
Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно.
Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
Ние насочихме нашето
внимание
към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно.
Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове.
Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
359.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво
внимание
на физическото тяло.
На пръв поглед окултното изследване сякаш съвпада по един странен начин със становището на Майя.
Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло.
Там става дума, че човекът се освобождава от своето физическо тяло. После се говори за етерното тяло, за астралното тяло, за Аза, а физическото тяло не се взема под внимание и изглежда така, сякаш с премълчаването на окултното познание се дава право на илюзията, на Майя. Да, на пръв поглед изглежда точно така. И в известен смисъл Антропософията има основания за подобни изводи, понеже всяко по-нататъшно изследване би трябвало да се опира на христологията. Защото върху това, което по отношение на физическото тяло надхвърля областта на Майя, ние не можем да се произнасяме със сигурност, без преди това да сме обяснили по един задоволителен начин Христовия Импулс и всичко, което е свързано с него.
към текста >>
После се говори за етерното тяло, за астралното тяло, за Аза, а физическото тяло не се взема под
внимание
и изглежда така, сякаш с премълчаването на окултното познание се дава право на илюзията, на Майя.
На пръв поглед окултното изследване сякаш съвпада по един странен начин със становището на Майя. Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло. Там става дума, че човекът се освобождава от своето физическо тяло.
После се говори за етерното тяло, за астралното тяло, за Аза, а физическото тяло не се взема под внимание и изглежда така, сякаш с премълчаването на окултното познание се дава право на илюзията, на Майя.
Да, на пръв поглед изглежда точно така. И в известен смисъл Антропософията има основания за подобни изводи, понеже всяко по-нататъшно изследване би трябвало да се опира на христологията. Защото върху това, което по отношение на физическото тяло надхвърля областта на Майя, ние не можем да се произнасяме със сигурност, без преди това да сме обяснили по един задоволителен начин Христовия Импулс и всичко, което е свързано с него.
към текста >>
360.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме
внимание
, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението.
Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение.
към текста >>
Ние вече обърнахме
внимание
макар и по друг повод върху следното: Мария не успява да разпознае Христос Исус.
Тук ситуацията е описана с такива подробности, че едва ли бихме могли да пропуснем нещо, ако в нашата имагинация решим да си съставим един образ на това, когато например се казва, че единият от учениците тича по-бързо от другия, че кърпата, покриваща главата, е поставена на друго място и т.н. Във всички тези подробности ние виждаме изписано нещо, което не би имало никакъв смисъл, ако то не е в непосредствена връзка със самите факти.
Ние вече обърнахме внимание макар и по друг повод върху следното: Мария не успява да разпознае Христос Исус.
И ние обяснихме, как е възможно, след като си познавал някого, три дни по-късно да не можеш да го разпознаеш, въпреки че той се явява в своята предишна форма? А че Христос се яви на Мария в една променена форма, това също следва да се вземе предвид; защото иначе тези думи не биха имали никакъв смисъл.
към текста >>
361.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Вчера аз насочих Вашето
внимание
върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно разбираемо за тях.
към текста >>
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото
внимание
, е неговата гордост, неговото високомерие.
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос?
към текста >>
362.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо
внимание
на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“.
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
363.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво
внимание
върху учението за преражданията.
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията.
И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията.
В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване. Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново.
към текста >>
364.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо той насочи своето
внимание
и в двете посоки.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили.
Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
към текста >>
*4.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество, Антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
*4.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество, Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
365.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Днес всички ние имаме достатъчно грижи, за да обръщаме
внимание
на подобни неща.
Но защо изобщо ние придаваме такава стойност на събития, които са толкова отдалечени от нас? Някой би могъл да запита: Защо антропософите се занимават с тези безкрайно отдалечени от нас явления и факти?
Днес всички ние имаме достатъчно грижи, за да обръщаме внимание на подобни неща.
към текста >>
Аз често съм обръщал
внимание
, че от началото на 19 век в немската психология неусетно се стигна до хубавия израз „душевно учение без душа".
Аз често съм обръщал внимание, че от началото на 19 век в немската психология неусетно се стигна до хубавия израз „душевно учение без душа".
Меродавно за това „душевно учение без душа" макар че изразът идва от другаде беше световно известната школа на Вунд6, която е застъпена не само в Германия, а навсякъде, където се говори за психология. До какво се свежда „душевното учение без душа? " То представлява едно обширно описание на душевните способности, без да се търси центърът, който ги обединява.
към текста >>
366.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето
внимание
, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха. За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот. Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат.
Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях.
Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
367.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обърнете
внимание
на тази мисъл, че Съществата са принудени да задържат в себе си нещо, което те с радост биха пожертвували, и че те биха изпълнили своята мисия, само ако жертвата им би била приета.
Обърнете внимание на тази мисъл, че Съществата са принудени да задържат в себе си нещо, което те с радост биха пожертвували, и че те биха изпълнили своята мисия, само ако жертвата им би била приета.
Опитайте се да се потопите в усещанията на тези Същества и тогава Вие лесно ще разберете главното: Тук ние сме изправени пред една изолираност на определена част от мировите Същества спрямо тяхната истинска мисия, спрямо тяхната основна цел. Сякаш тези Същества образно казано носят в себе си нещо, което би изпълнило своята мисия, само ако би се намирало на съвсем друго място. И като резултат от тази, бих казал, дезориентация на жертвения дим, на отхвърлената жертвена субстанция, възниква едно трайно отдалечаване, едно изхвърляне на жертвената субстанция от главния поток на мировото развитие.
към текста >>
Нека да насочим нашето
внимание
към съществата от другите природни царства.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта. Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка.
Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
368.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
369.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под
внимание
физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези.
Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези.
Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето. И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
Само трябва да се обърне
внимание
на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>
370.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Който взема под
внимание
само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл.
Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“.
Който взема под внимание само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл.
За него не остава нищо друго освен първо да се удивлява на някои душевни качества на едно животно, а после да си мисли, че духът на животното е подобен на човешкия дух. Фактът, че днешната наука се удивлява толкова на „интелектуалните“ постижения на някои животни и се изправя пред загадки, показва само, че тази наука в своя начин на мислене е все още напълно материалистична. Характерната разлика между животното и човека се установява не чрез един материалистичен, а чрез един произхождащ от духа начин на разглеждане на нещата.
към текста >>
371.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам
внимание
на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н.
Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик. Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания. Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи. Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба.
И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н.
сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен. Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти. Може да се случи например така, че някой да е имал голяма математическа дарба в предишната си инкарнация, но да е умрял рано, така че талантът му да не е могъл да се развие и прояви напълно. Тогава в следващата си инкарнация този човек ще се роди отново с математическа дарба, която да бъде като едно продължение на тази от предишния живот.
към текста >>
372.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Беше обърнато
внимание
и върху един друг вид преживявания.
При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н.
Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания.
Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго. Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато
внимание
, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>
И не става въпрос за това, че хората не са имали такова преживяване, а за това, че не са му обърнали необходимото
внимание
, че просто са минали покрай него, защото то не става винаги така явно, както в описания случай, а така, че хората пропускат да го забележат с обикновеното си
внимание
.
Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено. Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот. И този нов живот е един вид подарък и ти дължиш този твой живот на силите, които стоят зад гласа! Подобни преживявания биха могли да имат много наши съвременници, стига само да поискат да упражняват истинско себепознание. Защото в живота на много хора се случват такива преживявания.
И не става въпрос за това, че хората не са имали такова преживяване, а за това, че не са му обърнали необходимото внимание, че просто са минали покрай него, защото то не става винаги така явно, както в описания случай, а така, че хората пропускат да го забележат с обикновеното си внимание.
към текста >>
Характерен пример за това как хората не обръщат
внимание
на това, което става около тях, е следният случай.
Доста съм говорил за това колко често хората не забелязват това, което се случва в непосредственото настояще.
Характерен пример за това как хората не обръщат внимание на това, което става около тях, е следният случай.
Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях. Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко. Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме. Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата. И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците!
към текста >>
Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат
внимание
на един подобен глас.
Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния свят, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти. И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация. Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят.
Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас.
Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове. За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта. Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация. Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат
внимание
на такива гласове.
И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация. Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас.
Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове.
За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта. Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация. Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй като не са ѝ обърнали съответното
внимание
.
Не говоря за това, за да ви разкажа нещо сензационно, нито пък просто за да ви разкажа за тази случка, а поради една специална причина. Искам и да обърна вниманието ви върху нещо, което често съм преживявал в нашия антропософски живот, а именно че нещата, които се казват, бързо биват забравяни или пък се запомнят с различен от вложения смисъл. Това често се случва в нашия антропософски живот. Поради тази причина понякога подчертавам важни, съществени неща по няколко пъти не с цел да се повтарям.
Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй като не са ѝ обърнали съответното внимание.
Затова би трябвало да е едно утешение човек да си каже: Не откривам такова нещо и следователно не принадлежа към такива избраници! – Все пак мога да ви уверя, че неизброимо много хора са преживели подобни неща. Това исках да спомена, преди да стигна до истинската причина, поради която ви разказах тази история.
към текста >>
Все повече и повече ще обръщаме
внимание
на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин!
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
373.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това, което най-много можем да направим, е да обърнем
внимание
на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“.
Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното.
Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“.
Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос. Но това прераждането и кармата да станат част от човешкото съзнание, да се възприемат от човешкото сърце и душа така, както това става чрез антропософията, именно това е нещо, което може да се осъществи едва в наше време. Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек към антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си. Това е същественото, за което става дума. По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение към прераждането и кармата.
към текста >>
Необходимо е само да обърнем
внимание
на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди.
Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува!
към текста >>
374.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
На първо място бихме отбелязали, че в живота е пълно с факти и преживявания от тази последна група и затова по-късно ще ѝ обърнем по-специално
внимание
.
В живота обаче има много неща, за които, колкото и старателно да се опитваме, не откриваме връзка между това, което ни се удава или не, и собствените ни способности или неспособности, и просто не можем да разберем в какво сме се провинили и как сме заслужили това. Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си мир, виждаме, че различаваме две групи изживявания. Едната група е тази, при която със сигурност знаем каква е причината за нашите успехи или неуспехи. При другата група няма да можем да прозрем такава зависимост. При тази последна група ще ни се струва повече или по малко като случайност, че тъкмо това не ни се е удало, а пък онова другото – да.
На първо място бихме отбелязали, че в живота е пълно с факти и преживявания от тази последна група и затова по-късно ще ѝ обърнем по-специално внимание.
към текста >>
Ако вземем под
внимание
хората, с които сме събрани произволно чрез външните сили, свойствени за физическия план, които най-малко избираме, следователно нашите родители, братя и сестри, с които се срещаме в началото на живота си, ако ги вземем под
внимание
, твърде често стигаме до факта, че тъкмо тези, които са ни съпровождали от детството в живота, сме били избрали със собствени сили и по своя воля на около тридесетгодишна възраст в някое предходно прераждане.
Важи също и обратното.
Ако вземем под внимание хората, с които сме събрани произволно чрез външните сили, свойствени за физическия план, които най-малко избираме, следователно нашите родители, братя и сестри, с които се срещаме в началото на живота си, ако ги вземем под внимание, твърде често стигаме до факта, че тъкмо тези, които са ни съпровождали от детството в живота, сме били избрали със собствени сили и по своя воля на около тридесетгодишна възраст в някое предходно прераждане.
С други думи в средата на предишния си живот сме избрали тези, които сега са наши родители, братя и сестри.
към текста >>
Но вече обърнах
внимание
върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване.
Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен. Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>
375.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Беше обърнато
внимание
върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени изживявания, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата.
Вчера говорихме по някои въпроси, засягащи човешката карма, но почти не направихме опит да ги разгледаме по такъв начин, че да можем да видим тяхната връзка с вътрешните процеси в човешката душа, бих казал така, че да можем да видим тяхната връзка с нещо познато.
Беше обърнато внимание върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени изживявания, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата.
Когато добавяме все повече такива въпроси към антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася към живота и към цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата. Човек несъмнено може да си създаде една най-малкото приблизително вярна представа за това, че ако един по-голям брой хора възприемат убеждението, стоящо в основата на едно такова разглеждане като вчерашното, човешкият живот все повече ще се променя. Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на факта, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят към живота по друг начин. И с помощта на това стигаме до изключително важния въпрос, който би трябвало да е един въпрос на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?
към текста >>
Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне
внимание
на това какво всъщност прави от човека антропософ.
Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот. С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици.
Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.
към текста >>
Но трябва да се обърне
внимание
на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност.
И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки.
Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност.
И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем
внимание
на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще.
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под
внимание
закона за прераждането и кармата.
И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство.
А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата.
Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под
внимание
, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
И ако тези два феномена не са изиграли никаква роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!
към текста >>
376.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато
внимание
...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Стр. 89.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче. След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."
към текста >>
Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под
внимание
, след смъртта е другояче.
Стр. 89. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче.
След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."
към текста >>
377.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме
внимание
на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното.
Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>
378.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна
внимание
то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят.
Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо.
към текста >>
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща
внимание
само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
379.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под
внимание
това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите.
Ние можем, бих казал, да покажем разликата между човека и тези същества на първата намираща се над човека йерархия при един крещящ случаи. Крещящият случай е този, че човекът стига до състоянието да има изживявания вътрешно, които не съвпадат с това, което той възприема външно, и, щом вътрешните изживявания на човека не съвпадат с възприятието на външния свят, ние имаме като най-крещящ случай лъжата. И, за да се разберем, можем да изразим една възможна за човека особеност чрез това, че казваме: човекът е в състояние да възприема нещо и да събужда в себе си, в своя вътрешен живот други представи, също и да изрази такива други представи, които не отговарят на възприятията. Чрез това свое качество чрез лъжата човекът може да противоречи на външния свят. Това е една възможност, която както ще чуем по-нататък в течение на сказките трябваше да бъде дадена на човека затова, за да може той да стигне до истината чрез своята свободна воля.
Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите.
При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа. Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже? Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят.
към текста >>
Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето
внимание
, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора.
Такива чувства по отношение на света, които ние храним само заради самите нас, такива чувства трябва да изтръгне от своето сърце този, който иска да се развива окултно; той трябва да стане освободен по определен начин от всичко, което засяга само него. Това е една истина, която често се подчертава, която обаче трудно може да се спазва, по-трудно отколкото обикновено се мисли; защото в своето обикновено съзнание човекът има извънредно малко опорни точки, за да се освободи от самия себе си, за да преодолее онова, което засяга само него. Нека помислим само за момент, какво всъщност означава това "да се освободи човек от себе си". Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят.
Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора.
Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън.
към текста >>
Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко
внимание
.
Нека помислим само за момент, какво всъщност означава това "да се освободи човек от себе си". Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята.
Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание.
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
380.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под
внимание
това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо.
Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
381.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обърнете добре
внимание
, че характерното на това потопяване се състои в това, че протягаме нашето собствено същество като в пипала и го вливаме в чуждото същество.
В нашите разглеждания ние стигнахме до така наречената втора йерархия на духовните Същества и вчера охарактеризирахме, как трябва да постъпи човешката душа, когато иска да проникне в същността на втората йерархия. Един още по-труден път води до още по-висши редици от духовни Същества, до онези Същества, които принадлежат на Първата, най-висшата Йерархия, до която можем да стигнем. Изтъкнахме, че чрез едно особено повишение на онези изживявания, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на любов, ние се издигаме до окултния път, стигаме до там, да излеем един вид нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата, които искаме да разглеждаме тогава.
Обърнете добре внимание, че характерното на това потопяване се състои в това, че протягаме нашето собствено същество като в пипала и го вливаме в чуждото същество.
При това обаче ние оставаме винаги да съществуваме в нашето съзнание, в нашия вътрешен живот наред с чуждото същество. Това е характерното, за втората степен на ясновидството, за която говорихме. На тази втора степен на ясновидството ние знаем във всеки момент, в който се знаем едно с другите същества, че ние също съществуваме, че сме там наред с другите същества. Но когато искаме да се издигнем до третата степен на ясновидството, трябва да изчезне и този остатък на егоистичното изживяване.
към текста >>
382.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под
внимание
тези Същества.
Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба. След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите. Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата.
В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества.
Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес. Така щото в тези Същества на третата йерархия трябва да виждаме онова, което в течение на самото земно развитие води човека стъпка по стъпка напред, което ръководи културното развитие. По-нататък видяхме, че докато тези Същества на самата трета йерархия остават в културния процес горе, определени, техни потомци, които нарекохме природни духове, слизат в света на природното съществувание и действуват като природни духове. Видяхме по-нататък, че, когато обгърнем с поглед самата планета, онова, което принадлежи на планетата, не може да бъде обяснено, ако не си представим нейната форма определена от Духовете на Формата, нейната
към текста >>
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под
внимание
от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда.
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло.
към текста >>
Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под
внимание
, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно.
Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща.
При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща.
към текста >>
Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под
внимание
само онова, което действува като окултни сили в животинските форми.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните.
Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми.
Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система. Следователно цялостта на планетите на една планетна система е живото тяло на тази планетна система. Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система.
към текста >>
Когато обърнем
внимание
на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление.
Следователно цялостта на планетите на една планетна система е живото тяло на тази планетна система. Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система. А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда.
Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление.
И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета. Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията. И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>
383.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
"Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено
внимание
.
Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
"Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание.
Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
384.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нека отначало не обръщаме
внимание
на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци.
Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци.
Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята.
към текста >>
Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под
внимание
действително всичко, за което става дума.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея. Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята.
Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума.
Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство. Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки.
към текста >>
385.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния свят е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено
внимание
.
Това съзнание представлява важен елемент от нашия вътрешен живот, и с оглед на окултното наблюдение, ние трябва да сме съвсем наясно с него.
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния свят е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено внимание.
Особената грижа за ежедневното, обикновеното, бих казал земното съзнание, е от извънредна важност при окултния път, защото загубата на това съзнание, напускането и преодоляването на това съзнание, е в еднаква степен и необходимо, и опасно. Така, че тук ние сме изправени както пред една опасност, така и пред една необходимост.
към текста >>
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем свят ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и
внимание
.
Обаче в такъв човек лесно може да се забележи един значителен остатък от неизразходвани душевни сили, защото силите на интелекта, на мисленето, са останали непокътнати.
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем свят ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание.
към текста >>
Естествено Хегел посвещава на Аза немалко от своето
внимание
, но той прави това само защото Азовото изживяване се проявява и като мисъл, като мислене.
При Хегел ни дразни най-вече това, че той не говори от своето сърце; при него всички неща носят единствено мисловен отпечатък. И когато повечето хора видят нещата, за които мислят, включени в студените Хегелови мисли, те сами започват да се чувствуват студени и пусти. И това, в което се корени личността, и чрез което човекът устоява в земния живот, себесъзнанието, Азовото съзнание, това при Хегел съществува само като мисли.
Естествено Хегел посвещава на Аза немалко от своето внимание, но той прави това само защото Азовото изживяване се проявява и като мисъл, като мислене.
При него всичко си остава една мисловна конструкция и Хегел изобщо не е проникнат от живата непосредственост на човешката личност, която има своите корени в себесъзнанието.
към текста >>
386.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато хората насочват своето
внимание
към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Обаче всеки човек може да знае за този Аз, нещо много важно, нещо което така да се каже може да му послужи като опорна точка, каквато някога Архимед2 поиска да има за своя лост, за да повдигне Земята. И то наистина би могло да му помогне, когато в измъчената си душа размишлява върху този човешки Аз.
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Този окултен кандидат е длъжен да се запита: Нима в кръга на твоите земни изживявания ти не съзираш поне едно нещо, за което би казал, че в него се отразява твоят Аз? Нима никъде не съществува нещо, в което да се прояви твоят Аз?
към текста >>
На тези 12 отделни части окултизмът винаги е обръщал възможно най-голямо
внимание
.
Ако се обърнете към човека какъвто той трябва да бъде при Земните условия Вие не можете да отминете обстоятелството, че неговата човешка фигура е съставена тъкмо от 12 отделни части.
На тези 12 отделни части окултизмът винаги е обръщал възможно най-голямо внимание.
Те винаги са били добре известни на окултизма. А в рамките на сегашния лекционен цикъл, изучавайки човека от окултна, теософска и философска гледна точка, ние бихме желали да посочим защо тези 12 съставни части имат своя точно определена характеристика.
към текста >>
387.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разбира се, ние вземаме под
внимание
, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете. И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата. Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец".
Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н.
капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог". Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н. горен човек.
към текста >>
Но човек не обръща
внимание
на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията.
Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган? И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака.
Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията.
Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>
388.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обърнете само
внимание
на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата.
Обикновеният човешки живот протича в редуването между будност и сън. Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава".
Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата.
Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери.
към текста >>
И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете
внимание
на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание.
И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>
Блаватска1, черпейки от най-сигурни източници, обърна
внимание
върху това, че Яхве-религията беше един вид обновяване на древните Лунни религии.
По този начин ние заставаме пред забележителната зависимост на Яхве-религията с една Лунна религия, която беше дадена на хората чрез древното ясновиждане. За тези, които особено се интересуват от подобни неща, би било интересно да знаят, че тъкмо Е.П.
Блаватска1, черпейки от най-сигурни източници, обърна внимание върху това, че Яхве-религията беше един вид обновяване на древните Лунни религии.
Само че в своите духовни изследвания Е.П.Б. не беше напреднала така, както сме ние днес, за да осветли напълно ясно тази забележителна зависимост. Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П. Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това.
към текста >>
389.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сега Ви моля да засилите Вашето
внимание
.
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното възприятие, то далеч не е някаква измама.
Сега Ви моля да засилите Вашето внимание.
Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления.
към текста >>
Луцифер насочва нашето
внимание
към неустойчивата и склонна към разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
А сега идва второто впечатление. Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния свят. Обаче за окултния кандидат преди всичко е възможно това, което описваме сега, и ние бихме могли да го определим с думите: Човекът се запознава с Луцифер. Преди всичко Луцифер е нещо, което действува изключително подвеждащо. И ако трябва да изразим с думи какви са последиците от запознанството с Луцифер, можем да кажем следното.
Луцифер насочва нашето внимание към неустойчивата и склонна към разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
към текста >>
В това, на което Луцифер обръща
внимание
откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо.
Да, приблизително това би казал Луцифер, загатвайки още, че Боговете са били принудени поради обстоятелства, за които ще говорим по-късно да предоставят на човека тъкмо тази неустойчива фигура. И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове.
В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо.
Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си.
към текста >>
За това и с най-голямо
внимание
трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство.
За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен.
Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>
390.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ние обърнахме
внимание
и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс.
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
Обърнете
внимание
върху факта, че между тези седем духовни Същества е също и Духът на Венера, когото ние вече познаваме като Луцифер.
И точно както ние трябва да се издигнем чак до неподвижните звезди, за да разберем човешката фигура, и точно както виждаме тази фигура обгърната от силите на Слънцето, Луната и Венера, по същия начин сега откриваме как седемте планетарни Духа произвеждат вътрешната подвижност на човешкото същество. Да, човекът се научава да познава седем духовни Същества. Обаче тук има нещо извънредно забележително.
Обърнете внимание върху факта, че между тези седем духовни Същества е също и Духът на Венера, когото ние вече познаваме като Луцифер.
Това е наистина забележително. Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо. Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер. Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ.
към текста >>
391.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Антропософът трябва да вземе под
внимание
това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията.
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
към текста >>
392.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Първата мисъл, върху която искам силно да Ви обърна
внимание
в началото на цикъла, може би все пак ще е във връзка с това, с което можахме да започнем тъкмо този Мюнхенски цикъл преди няколко години: с нашите теософско-художествени представления.
Първата мисъл, върху която искам силно да Ви обърна внимание в началото на цикъла, може би все пак ще е във връзка с това, с което можахме да започнем тъкмо този Мюнхенски цикъл преди няколко години: с нашите теософско-художествени представления.
И ако мога да изразя тук мисълта, която се явява пред душата ми по този повод, тя е, че ме изпълва с най-дълбоко задоволство фактът, че ние – както миналата година, така и този път – можахме да открием тези представления с реконструкцията на Елисейската мистерия. Казвам това и бих искал да го кажа съвсем ясно, че тъкмо поради това този Мюнхенски лекционен цикъл ме изпълва с възможно най-голямо удовлетворение. Тъй като тази година се радвахме на едно по-засилено посещение, отколкото през изтеклите години, може би няма да бъде ненужно по този повод да повторя някои думи, които вече често съм си позволявал да казвам тъкмо тук, в Мюнхен.
към текста >>
393.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Обърнахме
внимание
на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
към текста >>
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под
внимание
, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под
внимание
от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под
внимание
; защо трябва да се инкарнираме там долу?
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу?
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
към текста >>
394.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем
внимание
на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него. Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят. Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията.
Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
395.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това чувство, моля, обърнете
внимание
на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
396.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Всичко това трябва да се вземе под
внимание
, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове.
Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина.
Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
Но в нашето време трябва да се обърне особено
внимание
върху едно нещо.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
И възниква склонността да не се взема под
внимание
нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие.
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
към текста >>
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под
внимание
– пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област.
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
В по-малки кръгове вече съм обърнал
внимание
върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна
внимание
на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят. Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие.
Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали
внимание
на тези същества.
По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
397.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Обърнахме
внимание
върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност.
към текста >>
От тази гледна точка искам да обърна
внимание
на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот.
От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>
Западноевропейското развитие води към това, че тук не винаги се взема под
внимание
едно същество, което да стои като център на цялата история.
Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история? Не става дума за това, дали е вярна или не историята – защото аз я смятам във висша степен за основателна, – а понеже е налице една от най-добрите истории на един от известните историци, които са писали така, че Христос не е намесен в историята. Това е един фундаментално значим факт! Накъде води западноевропейската култура?
Западноевропейското развитие води към това, че тук не винаги се взема под внимание едно същество, което да стои като център на цялата история.
Науката не води към това! Защо става така? Ще разясним този факт от една друга гледна точка.
към текста >>
От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем
внимание
на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос.
Пазачът стои на прага, защото стоящите в обикновеното сетивно битие души не са зрели да изживеят това, което протича в свръхсетивните светове. Той стои там за защита. Това е вярно така, както е вярно, че живеещите в бъдещето човешки души все повече и повече ще трябва да изживяват свръхсетивните светове. Защо Пазачът стои там? Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове.
От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос.
На това можахме да обърнем внимание. Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа. Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така?
към текста >>
На това можахме да обърнем
внимание
.
Той стои там за защита. Това е вярно така, както е вярно, че живеещите в бъдещето човешки души все повече и повече ще трябва да изживяват свръхсетивните светове. Защо Пазачът стои там? Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове. От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос.
На това можахме да обърнем внимание.
Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа. Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх.
към текста >>
Тези личности, на които обърнахме особено
внимание
, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
398.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Виждаме го как се бори с проблема си така, че веднъж е казал на Екерман: Забележително е как през света вървят демонични сили и оставят да възникват фигури като Рафаело от една непозната свръхсетивност; как човек не може да завърши един образ като Рафаело, ако не вземе под
внимание
неговия произход от свръхсетивното.
Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар. Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст. Към него идва духовното съдържание на Сикстинската Мадона от Рафаело; той успява да го схване в по-късните години от живота си, например при първото си посещение в Дрезден все още не го е схванал. Той е искал да представи как се приема накрая безсмъртието на Фауст в по-висшите светове.
Виждаме го как се бори с проблема си така, че веднъж е казал на Екерман: Забележително е как през света вървят демонични сили и оставят да възникват фигури като Рафаело от една непозната свръхсетивност; как човек не може да завърши един образ като Рафаело, ако не вземе под внимание неговия произход от свръхсетивното.
Човек може да има усещане за това как Гьоте се е борил с едно постепенно преминаване на ентелехията, с преминаването на образите в по-висшите светове, докато накрая привършва образа на един човек, когото е представил същевременно като житейски практик за идващото столетие.
към текста >>
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне
внимание
на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
към текста >>
Ако вземем под
внимание
това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим?
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид! Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид. Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време!
Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим?
Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
399.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега бих желала да насоча Вашето
внимание
върху нещо, което принадлежи към първото хилядолетие от посочения преди малко еволюционен период.
Сега бих желала да насоча Вашето внимание върху нещо, което принадлежи към първото хилядолетие от посочения преди малко еволюционен период.
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия гръцки поет. Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме.
към текста >>
Тъкмо към този образ насочвам Вашето
внимание
.
И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници.
Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание.
Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир. Нека да разгледаме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска. В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да съдим какви са били хората преди идването на Христос.
към текста >>
400.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега бих желал отново да насоча Вашето
внимание
към едно важно обстоятелство, което сме разисквали и друг път, а именно, че осъзнаването, пълното осъзнаване на човешкия Аз, чието изграждане представлява същинската мисия на Земната планета, фактически е започнало едва чрез Мистерията на Голгота.
Сега бих желал отново да насоча Вашето внимание към едно важно обстоятелство, което сме разисквали и друг път, а именно, че осъзнаването, пълното осъзнаване на човешкия Аз, чието изграждане представлява същинската мисия на Земната планета, фактически е започнало едва чрез Мистерията на Голгота.
Най-общо казано, ако се върнем достатъчно назад в общочовешката еволюция, ще установим че тогава човешките души не са били индивидуализирани, а подчинени на така наречената групова душевност. И тази зависимост от Груповата душа може да се наблюдава тъкмо у изтъкнатите личности на съответната епоха: Един Хектор, един Емпедокъл са типични представители на груповата душевност; Хектор например израсна от това, което е душата на Троя, той е същинско копие на специфичната Груповата душа, присъща на троянския народ; същото се отнася и за Емпедокъл.
към текста >>
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под
внимание
само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Защото веднага след това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10.
към текста >>
Нека да насоча Вашето
внимание
към една подробност.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност.
Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят.
към текста >>
Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под
внимание
древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него.
И ако после се обърнем към чудния образ на самия Христос Исус: никъде другаде, освен в Евангелието на Марко, не го срещаме в толкова прости и същевременно грандиозни очертания, никъде другаде не се докосваме така непосредствено до неговия непрекъснато нарастващ драматизъм. Настойчиво Ви моля да се замислите върху това! За какво става дума тук?
Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него.
За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци! Ето за какво става дума в началото на Евангелието на Марко. Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмосферата на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк. Това е първото. После пред Нас израства образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Обхванем ли събитията по този начин, някои неща, на които човешките души не обръщат достатъчно
внимание
, сега започват да ни изглеждат съвсем закономерни.
Обхванем ли събитията по този начин, някои неща, на които човешките души не обръщат достатъчно внимание, сега започват да ни изглеждат съвсем закономерни.
Сега бих искал да посоча едно единствено място, което именно защото Евангелието на Марко е толкова просто и величествено можем да срещнем тъкмо тук. Припомнете си как още в самото начало, когато се говори за призоваването на дванадесетте апостоли и за техните имена, Христос нарича двама от тях „синове на гърма“(3, 17). И това не е нещо, което може да бъде просто подминато; напротив, ако искаме да вникнем в Евангелието, ние трябва да се замислим върху тези думи. Защо Той ги нарича „синове на гърма“? Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза.
към текста >>
Бих желал да насоча Вашето
внимание
и към още нещо.
Бих желал да насоча Вашето внимание и към още нещо.
Всред петте синове на Мататия има един, който и в Стария Завет се нарича Юда. Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1. Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет.
към текста >>
401.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Още в началото на Марковото Евангелие нашето
внимание
се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител.
Още в началото на Марковото Евангелие нашето внимание се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител.
Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя. Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване. Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14). Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия.
към текста >>
И сега чуваме една дума, на която трябва да обърнем специално
внимание
.
Измъчената съвест на Ирод му подсказва, че Йоан Кръстител, тоест Илия, изобщо не е напуснал юдейските земи. Следва още един забележителен момент, а именно моментът, когато Христос Исус отива тъкмо в онази област, където Йоан Кръстител проповядваше и където той беше намерил своята физическа смърт. Моля Ви да не пропускате това място от Евангелието. Защото в Евангелията думите не служат за украса: Евангелистите не пишат като журналисти. Ето какво разказва евангелистът Марко: Христос Исус отива всред учениците и привържениците на Йоан Кръстител.
И сега чуваме една дума, на която трябва да обърнем специално внимание.
„И когато Исус излезе, видя едно голямо множество“ има се предвид учениците на Йоан, „и се смили за тях...“ Защо „се смили“? Защото те бяха изгубили своя учител, бяха останали без Йоан, понеже, както евангелистът съобщава, малко преди това те са отнесли обезглавеното му тяло в гроба. После Марко уточнява: „... понеже бяха като овци, които нямат пастир, и започна да ги поучава много неща.“ (6,34). Не може да бъде по-ясно загатнат начинът, по който Той поучава учениците на Йоан Кръстител. Той може да ги поучава само защото всред тях все още действува Духът на Илия, който същевременно е и Дух на Йоан Кръстител.
към текста >>
Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем
внимание
не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан.
Има едно чудесно доказателство за този факт, макар и то да е от личен характер, едно доказателство, за чиито елементи аз загатнах още в Мюнхен12.
Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан.
Ето защо аз се обръщам към по-нататъшния процес, през който минава душата на Илия-Йоан, вече в инкарнацията си като Рафаело. Но за да проникне някой честно в това, което беше Рафаело, той трябва да притежава специален усет за подобно проучване.
към текста >>
Ще си позволя да насоча Вашето
внимание
върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава. Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат. Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител.
Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител.
Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>
За да разберем това събитие, трябва да вземем под
внимание
цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато след затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в следващите глави.
За да разберем това събитие, трябва да вземем под внимание цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато след затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в следващите глави.
Ако вникнем в истинския характер на всички тези описания, включително и в историята с Ирод, ние ще установим, че тяхната цел се свежда до това, да ни бъде даден един нагледен образ за действителната същност на Христос Исус. Още вчера ние посочихме как се проявява тази действителна същност на Христос Исус, а именно, че тя може да бъде разпозната не само от хората, но и от онези Духове, които са обсебени от демонични сили. Да, Христос можа да бъде разпознат също и от свръхсетивните Същества. Този факт е посочен в Евангелието на Марко съвсем ясно и категорично. После обаче Евангелието допълва, че това, което обитава в Христос Исус, все пак е твърде различно от онова, което обитаваше в Илия-Набот поради обстоятелството, че Духът на Илия не можеше изцяло да проникне в Набот.
към текста >>
402.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Днес бих искал да насоча Вашето
внимание
към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед.
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед.
Първо бих искал да се обърнем към едно събитие от средата и края на 5 век преди Христос. Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмосфера на тази епоха.
към текста >>
И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето
внимание
към тази личност.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен.
И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
към текста >>
403.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Опитахме се да сторим това като спряхме нашето
внимание
върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота.
Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота.
Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма. До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>
404.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под
внимание
при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес. Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука.
към текста >>
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща
внимание
на отделните години.
И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура? Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята. Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят. Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха.
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид. Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта. В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
И колко забележителен е художественият похват в Евангелието на Марко: Преди да ни разкаже за смъртта на Йоан Кръстител, евангелистът насочва нашето
внимание
към различните начини, по които Христос Исус разкрива своето учение на народа, от една страна, и на доверените си ученици, от друга страна.
Ние вече загатнахме за това. Тази душа става напълно самостоятелна, напуска тялото, но продължава да действува като един вид аура, и тъкмо в тази аура навлиза Христос Исус. Но къде е душата на Илия, душата на Йоан Кръстител? Евангелието на Марко дава достатъчно ясен отговор на този въпрос. Душата на Йоан Кръстител, душата на Илия се превръща в групова душа на дванадесетте, живее в дванадесетте и продължава да живее в дванадесетте.
И колко забележителен е художественият похват в Евангелието на Марко: Преди да ни разкаже за смъртта на Йоан Кръстител, евангелистът насочва нашето внимание към различните начини, по които Христос Исус разкрива своето учение на народа, от една страна, и на доверените си ученици, от друга страна.
Ние вече говорихме за това. Обаче след като Илиевата душа на Йоан Кръстител продължава своя живот като групова душа на дванадесетте, всичко се променя. Нещата са посочени съвсем ясно. Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове.
към текста >>
405.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено
внимание
.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици.
А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание.
Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха. Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид огледален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
към текста >>
406.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние насочихме нашето
внимание
към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
407.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си
внимание
, което някога са посвещавали на Боговете.
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете.
Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика.
към текста >>
408.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето
внимание
върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под
внимание
цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието.
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота.
към текста >>
Трябва постоянно да обръщам
внимание
върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но аз исках поне да насоча вашето
внимание
върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане. В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес.
Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
към текста >>
409.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Който не взема под
внимание
това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание.
Нейното съвършенство се състои именно в това, че тя не се ограничава само в един народ и в дадено време. Една егоистична религия, в превъзходния смисъл на думата е индийската религия. Защото, който не е индиец, не може да бъде приет в тази религия. Тази индийска религия е следователно скроена в особен смисъл според характера на индийския народ. Величието на отделните религиозни изповедания се състои именно в това, че те са били скроени според отделните земни отношения.
Който не взема под внимание това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание.
към текста >>
410.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето
внимание
е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим.
Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това.
Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим. Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>
Аз вече съм обръщал
внимание
върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос.
Човекът, който на Земята се е сдобил с едно духовно разбиране, не ще има в сферата на Марс една друга опитност. И тъй като днес ние говорим между хора запознати с Антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята?
Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос.
Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки.
към текста >>
В изнесените сказки аз обърнах
внимание
върху едно още по-високо действие на Буда на Земята.
И тъй като днес ние говорим между хора запознати с Антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият?
В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята.
През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама?
към текста >>
411.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето
внимание
тук на Земята в посочения смисъл.
Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек.
Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл.
Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание.
към текста >>
Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под
внимание
темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор.
Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите.
Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
към текста >>
Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под
внимание
още насочвайки поглед върху външните факти.
А какво стана в Западна Европа? Действително не бе приет национален Бог, а по отношение на външния живот една съвършено чужда личност. От Юдея тук дойде Исус от Назарет. Докато по същество другите религиозни вероизповедания имат в себе си нещо религиозно егоистично и не искат да се издигнат над този егоизъм, забележителното в Западна Европа е именно това, че тя е изтласкала на заден план своите религиозно-егоистични системи, например старата Вотанова система и е приела нещо, заради неговото душевно съдържание. За Западна Европа Християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други народи на отделни народи.
Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти.
И това съставлява универсалността на Християнството в едно отношение, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството. Това Християнство не е напредвало още особено много в своето развитие, защото в това Християнство не могат да бъдат още правилно различени две неща. Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето Същество и че Христос е умрял за всички хора. Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за езичниците.
към текста >>
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща
внимание
на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Всичко това са неща, които обръщат например нашето
внимание
върху това, как познанията които си доставяме чрез Окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот.
Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични. Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята.
Всичко това са неща, които обръщат например нашето внимание върху това, как познанията които си доставяме чрез Окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот.
към текста >>
В учебниците на пътешествия е нещо твърде особено, че при тези гробове на Медичите се обръща
внимание
върху едната страна: че ето тук стои единият от Медичите, Лоренцо, а от другата страна другият.
Някой или повечето от вас знаят за така наречените гробове на Медичите във Флоренция, които е изваял Микеланжело. Това са Джулиано и Лоренцо де Медичи и четири алегорични фигури. При това хората не си представят обикновено нещо художествено. Обикновено се казва, че това са сламени алегории. Обаче с изключение на една тези алегорични фигури не са били напълно завършени, но въпреки това не правят впечатлението на алегории.
В учебниците на пътешествия е нещо твърде особено, че при тези гробове на Медичите се обръща внимание върху едната страна: че ето тук стои единият от Медичите, Лоренцо, а от другата страна другият.
Този, който счита за Лоренцо, е Джулиано, а този, който е считан за Джулиано, е всъщност Лоренцо. И ето че във всички истории на изкуството нещата са описани така, както те не са в действителност. Във всеки случай нещата не стоят така, както те са описани в историята на изкуствата и в изданието "Бодекер". Аз не исках да зная по-нататък, защо това е така, обаче вярно е, че двете фигури са били винаги смесвани една с друга. Описанията не бяха си съвпадали и вероятно местата на тези две фигури се били някога разместени.
към текста >>
412.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тук става дума за нещо, което е извънредно важно да се вземе под
внимание
.
Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата Карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне. Така се изграждат техническите сили, които са необходими за кармическото изправяне. Умрелият едва ли може да измени нещо от това, което той среща в неговата околна среда. Обаче понякога за умрелият възниква инстинктивна нужда да измени това, или онова. Бихме могли да кажем, че голямо значение за умрелия добиват неизпълнените желания, обаче такива неизпълнени желания, обаче такива неизпълнени желания, които през време на земния живот не са били винаги напълно осъзнавани.
И тук става дума за нещо, което е извънредно важно да се вземе под внимание.
В обикновения живот тук на физическото поле, ние изпитваме една, или друга симпатия в нашето съзнание, образуваме си тази, или онази представа, обаче под това съзнание е подсъзнанието. Това не изплува с такава голяма сила в горното азово съзнание, в същинското азово съзнание. Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно.
към текста >>
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под
внимание
, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа.
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа.
Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука.
към текста >>
За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под
внимание
това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Така ние отново говорихме за някои от нещата, които са безкрайно важни за нас.
За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Аз исках да поставя едно начало с това, което в бъдеще време ще стане по един, или друг начин все повече съдържа ние на Духовната наука.
към текста >>
413.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под
внимание
някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване.
А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин.
Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване.
Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока.
към текста >>
Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под
внимание
всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е.
Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни. Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта. Обаче веднъж закъсняваме точно с пет минути. По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно.
Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е.
ако бяхме излезли на работа в точно определеното време, не бихме били живи. Или нещо, което е напълно възможно и което се е случило: Някой е бил задържан от неговия приятел, да направи едно пътуване с парахода Титаник. Той може да каже: ако би пътувал, би загинал! Че това е било кармически обусловено така, това е друг въпрос. Обаче помислете само, когато разглеждате живота по този начин, колко много ще знаете за живота.
към текста >>
Безкрайните възможности, които съществуват в света на действителностите, тях човек не забелязва не им обръща
внимание
.
Или нещо, което е напълно възможно и което се е случило: Някой е бил задържан от неговия приятел, да направи едно пътуване с парахода Титаник. Той може да каже: ако би пътувал, би загинал! Че това е било кармически обусловено така, това е друг въпрос. Обаче помислете само, когато разглеждате живота по този начин, колко много ще знаете за живота. Ако не се е случило нищо от това, което би могло да се случи, все пак вие не знаете това.
Безкрайните възможности, които съществуват в света на действителностите, тях човек не забелязва не им обръща внимание.
Вие можете да кажете: Това без съмнение не е от значение! За външните отношения, то не е от значение, обаче по-важно е това, че бихме могли да знаем: вероятността да загинем е била голяма, ако не бяхме изпуснали един влак, който е катастрофирал. Не бихме могли да изброим всички възможни случаи, които обаче често се явяват в малък размер. Без съмнение за външният ход на нещата ние нямаме нужда да знаем това, което можем да наблюдаваме. Но да предположим, че знаете точно, че нещо би се случило, ако не бихме пропуснали влака.
към текста >>
Върху едно нещо обърнахме извънредно много
внимание
, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост.
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
към текста >>
Трябва да бъде взето под
внимание
това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс.
Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер.
Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс.
Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето.
към текста >>
414.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но учените не вземат под
внимание
, че действието на Светлината на Луната действува върху растението.
Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението.
Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение.
към текста >>
415.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това са неща, които не са се случили, поради което човек не им обръща
внимание
.
Внезапно забелязвате, че днес отивате с три минути по-късно. И ето минавате през определеното място, където би трябвало да минете край един вид навес, чиито покрив се крепи на стълбове и когато днес стигате там с три минути по-късно, става ви ясно, че ако бихте минали там в определеното време, бихте били затиснати от срутващият покрив. Обрисувайте си това в съзнанието! Случва се някой човек да пропусне един влак, който в неговия път се сблъсква с друг. Ако би пътувал с този влак, той би загинал.
Това са неща, които не са се случили, поради което човек не им обръща внимание.
Когато имате пред себе си ето такова събитие, това прави определено впечатление върху вас. Обаче от сутрин до вечер могат да се случат такива неща, които не са ви засегнали в течение на деня. Това е необозримо. Всичко това са неща, които могат да изглеждат, като измислени, обаче те принадлежат към най-важната част на живота. Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб.
към текста >>
Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме
внимание
на това, от какво сме били предпазени.
Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб. Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства.
Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени.
Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света! Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин.
към текста >>
Ако бихме могли да насочваме нашето
внимание
върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света!
Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени.
Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света!
Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин. Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното.
към текста >>
Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под
внимание
, а не само света в действителното.
Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света! Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин.
Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното.
Днес се обръща внимание само на света на действителното, разглежда се само този свят. Например в морето има действително голям брой херинги, обаче те са възможни само благодарение на това, че са били заложени без крайно много зародиши. Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности. Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят!
към текста >>
Днес се обръща
внимание
само на света на действителното, разглежда се само този свят.
Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин. Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното.
Днес се обръща внимание само на света на действителното, разглежда се само този свят.
Например в морето има действително голям брой херинги, обаче те са възможни само благодарение на това, че са били заложени без крайно много зародиши. Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности. Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването.
към текста >>
Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат
внимание
на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори.
Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
към текста >>
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под
внимание
там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята.
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята.
Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята. обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език. Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение.
към текста >>
Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща
внимание
, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света.
Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща.
Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството.
към текста >>
416.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под
внимание
едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
А сега обърнете
внимание
на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане.
А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
към текста >>
417.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес хората не обръщат
внимание
на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите.
Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
към текста >>
418.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме
внимание
върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот.
В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука. Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот.
Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
към текста >>
419.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И добре е да насочим нашият поглед, нашето
внимание
, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под
внимание
тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите.
Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай. Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята. Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера.
И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите.
Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов. Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства. Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>
Искам само да обърна
внимание
върху това, че разширявайки се по-нататък след смъртта в другите небесни сфери, човекът отпечатва в съответните сфери и други неща, които са свързани с него, които той или е добил като несъвършенства, или е имал като несъвършенства.
Човек не трябва никак да си представя, че при всички обстоятелства това е нещо ужасно да има нещо подобно отпечатано в сферата Луната. Защото така отпечатаното може да принадлежи по определен начин именно към най-ценното, към най-важното. Ще разгледаме веднага какъв е смисълът на това отпечатване в Акашовата летопис.
Искам само да обърна внимание върху това, че разширявайки се по-нататък след смъртта в другите небесни сфери, човекът отпечатва в съответните сфери и други неща, които са свързани с него, които той или е добил като несъвършенства, или е имал като несъвършенства.
От сферата на Луната човекът преминава по-нататък в сферата на Меркурий, в сферата на Венера, в сферата на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и далече отвъд тези сфери.
към текста >>
Днес бих искал да говора нещо върху преминаването през сферата на Марс, понеже тава беше взето по-малко под
внимание
.
След като при моето последно пребиваване тук говорих върху някои неща относно преминаването през сферите на Меркурий, Венера, Слънцето.
Днес бих искал да говора нещо върху преминаването през сферата на Марс, понеже тава беше взето по-малко под внимание.
Когато човекът е минал през сферата на Слънцето и след това влиза в сферата на Марс, в нашата днешна епоха той влиза в тази сфера на Марс в напълно други отношения отколкото преди. Когато проследим такива неща с погледа на ясновидеца, ние виждаме как нещата, които в стари времена са били казани в първоначално съществуващото в човечеството ясновидство върху съставните части на планетната система, съвсем не са били лишени от една действителна основа. Когато в древни времена хората са виждали в Марс един член на нашата планетна система, който е свързан с всичко войнствено, агресивно в развитието на човечеството, това отговаря всъщност напълно на действителността. Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа. Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора.
към текста >>
Това е което трябва да бъде взето под
внимание
.
Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Това е което трябва да бъде взето под внимание.
Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме
внимание
на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
420.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Бих искал също и тук да обърна
внимание
върху този факт от определена гледна точка.
Често пъти в теософските писания се намира забележката, че човешкото душевно и духовно същество може да изчезне напълно. Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на еволюцията. Особено често се подчертава, че хората занимаващи се с черна та магия, които са вършили много злини, ще престанат някога да съществуват. Онези, които са вземали по-дълго време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения. Защото трябва да започнем преди всичко напълно това, че всичко което тук наричаме смърт, няма никакво значение за свръхсетивния свят, то няма никакво значение още и за света, който като свръхсетивен свят, граничи непосредствено с нашия сетивен свят.
Бих искал също и тук да обърна внимание върху този факт от определена гледна точка.
към текста >>
В общуването с него моето
внимание
може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел.
Аз вече описах веднъж, как трябва да бъде разбран окултно образът, картината на Рафаел, която носи обикновено името "Атинската школа". През последно време аз се запознах с един човек умрял като дете.
В общуването с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел.
И душата на този човек описва, как в действителност при предната група в ляво върху картината е било нарисувано нещо. Това което е надрисувано там е мястото където е написано нещо. Там се намира сега една математическа теория. А първоначално върху това място е стояло нещо от Евангелието. Вие виждате следователно, че едно такова "дете" може да бъде едно много развито човешко същество, което ни разкрива неща, които иначе могат много трудно да бъдат открити.
към текста >>
421.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето
внимание
към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
След това четем, но не гласно, а следим с
внимание
мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж. Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите.
След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята.
към текста >>
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме
внимание
и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите.
Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо.
към текста >>
Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под
внимание
.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство.
Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание.
Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
Когато човек изследва някой духовен факт заедно с една такава душа, тази душа може да му обърне
внимание
върху това, което той иначе може би не би могъл да намери сам в Акашовата летопис с ясновидски поглед.
И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот на Земята. Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и мисли отношенията в духовния свят. Аз бих могъл да ви разкажа за едно Същество, за да изтъкна нещо отделно, да ви разкажа за душата на един умрял човек, заедно с когото успях да изследвам някои неща в духовния свят, защото тя беше особено добре запозната с тези неща. Въпросът се отнася за Леонардо да Винчи, а именно за онова, как е изглеждала прочутата картина от Милано.
Когато човек изследва някой духовен факт заедно с една такава душа, тази душа може да му обърне внимание върху това, което той иначе може би не би могъл да намери сам в Акашовата летопис с ясновидски поглед.
Но човешката душа, която се намира в духовния свят може да му посочи това. А тя не може да му посочи това само тогава, когато човек има разбиране за онова, върху което тя иска да му обърне вниманието. Тогава се оказва нещо своеобразно. Да предположим, че изследваме заедно с една такава душа начина по който Леонардо да Винчи е рисувал своята прочута картина "Тайната вечеря" в Милано.
към текста >>
422.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща
внимание
.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание.
Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота.
към текста >>
Обърнах
внимание
върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
към текста >>
Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат
внимание
в живота.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща.
Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота.
Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло.
към текста >>
Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко
внимание
на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна.
Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>
Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под
внимание
.
Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа.
Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание.
Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща
внимание
на нещата, които иначе малко взема под
внимание
.
Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания. И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора. Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания.
И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание.
Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина. Някой се вживява във вътрешния живот. Би му струвало много усилия, или може би го изложило на силни изкушения, ако би стигнал до това само чрез органите на говора да вижда кармически в миналите земни въплъщения.
към текста >>
И аз ви моля, да обърнете
внимание
на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа.
И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето.
към текста >>
423.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като въведение обърнем
внимание
върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът.
Може би мнозина от Вас ще останат изненадани, че тук аз съпоставям две привидно отдалечени едно от друго духовни течения, както те са представени от една страна във великата източна поема Бхагавад Гита и от друга страна в Посланията на онзи, който стои в непосредствена близост до самото основаване на християнството.
Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като въведение обърнем внимание върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът.
Все пак много неща в духовния живот на нашата епоха не са вече същите, каквито бяха до неотдавна и тъкмо това различие в духовния живот на настоящето спрямо духовния живот от недалечното минало, прави необходимо присъствието на едно такова направление, каквото е теософското или антропософското направление.
към текста >>
424.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тогава човекът е получавал своето име според своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на предводител, така че във всички тези случаи се е обръщало
внимание
върху една много по-дълбока същност на нещата.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
Тогава човекът е получавал своето име според своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на предводител, така че във всички тези случаи се е обръщало внимание върху една много по-дълбока същност на нещата.
към текста >>
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си
внимание
от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие.
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно
внимание
те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ето как Арджуна се обръща към своята по-висша същност, т.е. към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко.
И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете. В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете!
към текста >>
425.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето
внимание
се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание.
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
426.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне
внимание
, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща.
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна. Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение. Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби.
Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща.
И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия.
към текста >>
Тук се налага да насочим нашето
внимание
върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид?
Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии. Какво се случи всъщност, и защо Павел можа да види Христос по онзи не обикновен начин, по който той му се откри пред Дамаск? Защо Павел беше напълно сигурен: Да, това е възкръсналият Христос? Този въпрос ни връща назад към един друг въпрос: Какво всъщност беше необходимо, за да може при Кръщението в реката Йордан цялото Христово Същество да се въплъти в Исус от Назарет? Впрочем ние вече посочихме през каква подготовка трябваше да премине онова човешко тяло, в което се въплъти Христовото Същество.
към текста >>
427.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо той насочи своето
внимание
и в двете посоки.
За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили.
Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.
към текста >>
*9. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща
внимание
, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
*9. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
428.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под
внимание
, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло.
Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото
внимание
, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под
внимание
не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно.
Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук. Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет. Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо. Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо.
За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно.
Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване.
към текста >>
Не е нужно да вземем под
внимание
неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него.
Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши.
Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него.
Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота. В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
към текста >>
429.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
За да можем наистина да ги наблюдаваме, трябва този процес да се погледне с доста голямо
внимание
.
Да разгледаме моралните импулси в момента на заспиването.
За да можем наистина да ги наблюдаваме, трябва този процес да се погледне с доста голямо внимание.
Хората, които го правят, имат следните наблюдения. И така, наближава моментът на заспиването. Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо.
към текста >>
430.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под
внимание
подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека.
Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава.
към текста >>
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под
внимание
как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа? Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
към текста >>
431.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Трябва да обърнем
внимание
върху момента на заспиването.
Съвсем друго е, когато наблюдаваме действията на един човек. Тогава се присъединява съвестта. Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството.
Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването.
Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест.
към текста >>
Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо
внимание
отколкото ежедневните явления.
Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него.
Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления.
Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация. Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе. Той е заинтересуван от малкото точно така, както и от голямото.
към текста >>
432.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под
внимание
тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове.
Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове.
Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове.
И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното.
към текста >>
433.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали
внимание
на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия.
Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление.
Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия.
Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането.
към текста >>
Всъщност хората просто не им обръщат
внимание
.
Всъщност хората просто не им обръщат внимание.
Не е възможно да има такива хора, които в преходния момент на заспиването и събуждането още никога да не са долавяли послания от свръхсетивния свят като някакви трополящи шумове и дори думи.
към текста >>
434.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И не само това, но и когато вземем под
внимание
всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството.
Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства. И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща
внимание
на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло. След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко
внимание
на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията.
към текста >>
435.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано
внимание
, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха.
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано внимание, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха.
Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура. През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят. Астрологията е била открита и особено развита през това време. Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба. Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба.
към текста >>
Хората не обръщат
внимание
на такива неща.
Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят. Ние можем да ги намерим и в малкото, и в голямото. Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала. Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия.
Хората не обръщат внимание на такива неща.
Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново. Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу. Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение.
към текста >>
Тук искаме да обърнем
внимание
на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар.
Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус.
През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер.
към текста >>
436.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Източната култура постъпва по друг начин: Тя веднага отива до индивидуалностите и не обръща
внимание
на отделната личност.
Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител. Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време. Сега тези два образа се свързват пред нас.
Източната култура постъпва по друг начин: Тя веднага отива до индивидуалностите и не обръща внимание на отделната личност.
към текста >>
Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под
внимание
някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота.
Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус.
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
437.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той все още разбира нещата така, че божествената същност ще се прояви в народния Аз, но вече обръща
внимание
, че най-достойното средство за познанието лежи в самия Аз.
Например, погледът се насочваше към пророк Илия. Окултните изследвания относно пророк Илия показаха нещо изненадващо. Аз мога само да кажа, че ни прави впечатление особеното, чрез което той е предвестител на това, което е трябвало да се случи чрез Христовия импулс.
Той все още разбира нещата така, че божествената същност ще се прояви в народния Аз, но вече обръща внимание, че най-достойното средство за познанието лежи в самия Аз.
Пророк Илия трябва да бъде обхванат като един вид предвестник на християнството и ми се струва, че никой от другите пророци не е бил толкова забележителен предвестник на християнството. В неговите думи още се чувстват нюансите на Йехова, но скоро виждаме, че при него Йехова максимално се доближава до човешкия Аз.
към текста >>
438.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Често е обръщано
внимание
на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
№ 15 и „Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч. № 238.
към текста >>
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал
внимание
на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно
внимание
.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел.
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание.
„ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал
внимание
, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
„ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр.
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
439.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко
внимание
на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
440.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Опитайте се да обърнете
внимание
върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място.
Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането.
Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град. Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм. Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето. Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща
внимание
не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща
внимание
върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна. " Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
441.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща
внимание
на изискванията на външния солиден живот.
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в един не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията. Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло.
Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща внимание на изискванията на външния солиден живот.
И при тази душа, която се развива в антропософски смисъл, не е добре тя да консумира много чай, за щото консумирането на чай води по-лесно до шарлатанство отколкото консумирането на кафе. Консумирането на кафе прави човека по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
към текста >>
Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно
внимание
върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето
внимание
по отделно върху двата.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
442.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо не е така приятно да обръщаме
внимание
на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме
внимание
на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно.
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
443.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Но това трябва да вземаме за сега по-малко под
внимание
.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо.
Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание.
Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо. Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под
внимание
всъщност само едно земно полукълбо.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание.
Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Когато се научите в езотеричното развитие да обръщате
внимание
на настроението, в смисъл на онези основни настроения, които са заложени в етерното тяло и които бяха охарактеризирани вчера, получава се, че за най-долната част на етерното тяло се чувствува като едно холерично настроение.
Когато се научите в езотеричното развитие да обръщате внимание на настроението, в смисъл на онези основни настроения, които са заложени в етерното тяло и които бяха охарактеризирани вчера, получава се, че за най-долната част на етерното тяло се чувствува като едно холерично настроение.
Така се диференцират за различните части на нашето етерно тяло отделните темпераменти.
към текста >>
И моля Ви много добре да обърнете
внимание
, че това описание важи за етерното тяло.
Горната част на етерното тяло е настроена меланхолично, средната част е настроена в сменящи се състояния флегматично-сангвинично, а долната холерично.
И моля Ви много добре да обърнете внимание, че това описание важи за етерното тяло.
Който не преценява точно това, може например много лесно да изпадне в грешки, ако взема нещата повърхностно. Обаче който преценява точно това, ще бъде до най-висока степен фрапиран, впечатлен, виждайки съвпадението на това което бе описано с определени явления в живота. Опитайте се например да проучите холериците -, това е интересно до най-висока степен. Според това, което бе казано, при холерика долната част на етерното тяло трябва да бъде особено изпъкващо развита; тази част ще преобладава над другите части. Благодарение на което човекът ще бъде холерик.
към текста >>
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под
внимание
цялата природа на човека.
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове.
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
444.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тези изживявания са свързани с други, и едно изживява не, на което трябва да обърнем особено
внимание
, е това, което имаме относно нашата разсъдъчна способност.
Вчера ние говорихме главно за това, че човек добива една по-тънка чувствителност относно това, което става във външния жизнен етер или въобще в етера.
Тези изживявания са свързани с други, и едно изживява не, на което трябва да обърнем особено внимание, е това, което имаме относно нашата разсъдъчна способност.
към текста >>
Ето защо трябва грижливо да обръщаме
внимание
на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност.
Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
към текста >>
Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща
внимание
.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство.
Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Ние трябва да обърнем
внимание
, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Вчера ние обърнахме
внимание
върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие.
Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение.
За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма. Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
Важно е също да се научим да обръщаме
внимание
и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща
внимание
на това.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа. То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това.
А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
445.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато
внимание
върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки човек може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато внимание върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки човек може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на един свой учител и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
към текста >>
446.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Знаем, че в Древно-индийската епоха, в първата културна епоха, която е последвала атлантската катастрофа, бяха взети под
внимание
процесите на човешкото етерно тяло; знаем, че след това през време на древно-персийската културна епоха бяха взети под
внимание
промените на човешкото астрално тяло, през време на египто-халдейската епоха промените на човешката сетивна душа и през време на гръцко-латинската епоха промените на разсъдъчната душа или чувствуващата душа.
Знаем, че в Древно-индийската епоха, в първата културна епоха, която е последвала атлантската катастрофа, бяха взети под внимание процесите на човешкото етерно тяло; знаем, че след това през време на древно-персийската културна епоха бяха взети под внимание промените на човешкото астрално тяло, през време на египто-халдейската епоха промените на човешката сетивна душа и през време на гръцко-латинската епоха промените на разсъдъчната душа или чувствуващата душа.
В нашата епоха стават промените на човешката Съзнаваща душа. А сега е важно това, че, когато на една епоха да речем на онази епоха, в която Разсъдъчната или Чувствува щата душа претърпява особени промени, когато фактите в тази Разсъдъчна или Чувствуваща душа са особено важни когато на една такава епоха се дава една легенда, тя се дава така, че се взема особено под внимание, държи се особено сметка за тази епоха.
към текста >>
А сега е важно това, че, когато на една епоха да речем на онази епоха, в която Разсъдъчната или Чувствува щата душа претърпява особени промени, когато фактите в тази Разсъдъчна или Чувствуваща душа са особено важни когато на една такава епоха се дава една легенда, тя се дава така, че се взема особено под
внимание
, държи се особено сметка за тази епоха.
Знаем, че в Древно-индийската епоха, в първата културна епоха, която е последвала атлантската катастрофа, бяха взети под внимание процесите на човешкото етерно тяло; знаем, че след това през време на древно-персийската културна епоха бяха взети под внимание промените на човешкото астрално тяло, през време на египто-халдейската епоха промените на човешката сетивна душа и през време на гръцко-латинската епоха промените на разсъдъчната душа или чувствуващата душа. В нашата епоха стават промените на човешката Съзнаваща душа.
А сега е важно това, че, когато на една епоха да речем на онази епоха, в която Разсъдъчната или Чувствува щата душа претърпява особени промени, когато фактите в тази Разсъдъчна или Чувствуваща душа са особено важни когато на една такава епоха се дава една легенда, тя се дава така, че се взема особено под внимание, държи се особено сметка за тази епоха.
към текста >>
Когато вземем под
внимание
това, ние ще разберем, как езотеричното развитие може да причини, да предизвиква именно в тази насока отделни опасности.
Когато вземем под внимание това, ние ще разберем, как езотеричното развитие може да причини, да предизвиква именно в тази насока отделни опасности.
Понеже при езотеричното развитие астралното тяло по необходимост се освобождава, става независимо, може да се случи, щото такива хора, които да речем без да съблюдават това, което истинската Теософия иска да даде, застават на почвата на една не особено сериозна Теософия, именно такива хора могат да развият в течение на езотеричния живот особено много това свойство на астралното тяло, егоизма.
към текста >>
447.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под
внимание
това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата. И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
към текста >>
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно
внимание
на това, което бе направено за изясняване на истината.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба. Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
И тази година на сърцето ми е нужно да обърна
внимание
върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства.
И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите. Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни. Следователно не следва да се мисли, че е било облекчено нещо от основния товар на подготвителните работи поради факта, че една от драмите е отпаднала. Обратното, тази работа, която вършат преди всичко г-ца Щинде и графиня Калкройт и техните помощници, значително се увеличи.
И тази година на сърцето ми е нужно да обърна внимание върху факта колко самоотвержено и отдадено голяма част от нашите приятели се посветиха отново на осъществяването на нашите мюнхенски празненства.
Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област.
към текста >>
И днес бих искал преди всичко да насоча вашето
внимание
към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“.
Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл. Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“. Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата. Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща.
И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“.
Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия. Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма.
към текста >>
Тук обърнете специално
внимание
на нещо друго.
Тук обърнете специално внимание на нещо друго.
Обърнете внимание на това, че едни и същи думи биват произнесени на тези две места, но че те могат да бъдат изречени, като същевременно значат нещо съвършено различно на двете места. Това, което значат в края на Десета картина на „Пробуждането на душите“, е обусловено от факта, че предшестващите думи на Мария са преобразувани от други думи, произнесени в „Пазачът на прага“, че в душата на Мария живее това, което е било изречено преди от нея:
към текста >>
Обърнете
внимание
на това, че едни и същи думи биват произнесени на тези две места, но че те могат да бъдат изречени, като същевременно значат нещо съвършено различно на двете места.
Тук обърнете специално внимание на нещо друго.
Обърнете внимание на това, че едни и същи думи биват произнесени на тези две места, но че те могат да бъдат изречени, като същевременно значат нещо съвършено различно на двете места.
Това, което значат в края на Десета картина на „Пробуждането на душите“, е обусловено от факта, че предшестващите думи на Мария са преобразувани от други думи, произнесени в „Пазачът на прага“, че в душата на Мария живее това, което е било изречено преди от нея:
към текста >>
Нищо, което стига отвъд физическия план, не може да бъде разбрано, ако не се обърне
внимание
на този окултен факт.
За хората на тази външна разсъдъчна култура на настоящето най-трудно е да разберат, че едни и същи думи в различен контекст изразяват различни неща. Нашата съвременна култура е такава, че хората смятат, че щом има думи, от тези думи, доколкото са запечатани на физическия план, би трябвало винаги да следва едно и също. Тук имаме същевременно мястото, на което Ариман най-интензивно диша във врата на хората от съвременността, където им пречи да разберат, че думите оживяват с цялата си дълбока същност едва когато бъдат видени във взаимовръзката, в която се намират.
Нищо, което стига отвъд физическия план, не може да бъде разбрано, ако не се обърне внимание на този окултен факт.
Особено важно за нашето време е, че такъв окултен факт може да въздейства на душата, на сърцето в противовес на външната разсъдъчна култура, обхванала всички хора.
към текста >>
Вземете под
внимание
, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“.
Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области. Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман. За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно
внимание
именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“. Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области. Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман.
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение.
Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>
448.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно
внимание
на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят.
И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там. Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите сетива и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности.
Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно внимание на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят.
Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася навиците от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
към текста >>
Ако вземем под
внимание
току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси.
Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот.
Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта. Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси. Но луциферическият елемент в любовта чисто и просто е разглезен от голяма част от нашата медицинска наука, когато на мъжете – тук особено се предпочита мъжкият свят – отново и отново им се казва, че трябва да се грижат за една определена сфера от любовта, тъй като тя е необходима за тяхното здраве, т.е. за самите тях. Дават се много съвети в такава насока, че на мъжете им се препоръчват определени преживявания в любовта – не заради любимото същество, а защото се има предвид, че това е необходимо за мъжкия живот.
към текста >>
По този начин в тази област виждате още как възвишеното се превръща в отвратително, ако не се съблюдава и не се вземе под
внимание
по съответния начин границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят.
По този начин в тази област виждате още как възвишеното се превръща в отвратително, ако не се съблюдава и не се вземе под внимание по съответния начин границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят.
Ясновиждащото съзнание трябва да се развива така, че ясновиждащата душа да може да живее в свръхсетивните светове съгласно законите на тези свръхсетивни светове така, че отново да е в състояние да се върне към живота в тялото, без да се остави да бъде въвлечена в заблуждение в нормалния физическо-сетивен свят от законите на свръхсетивните светове.
към текста >>
Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под
внимание
в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят.
Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост. И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници. Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“.
Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят.
Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>
449.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под
внимание
, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа.
Скъпи мои приятели теософи!
Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа.
Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт. Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове.
към текста >>
Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под
внимание
прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо.
Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира.
Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране.
Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз. Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си.
към текста >>
По-натам трябва да се вземе под
внимание
, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е.
когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
към текста >>
Но този образ може до известна степен да насочи нашето
внимание
към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ.
Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят.
към текста >>
Но при това трябва да се вземат под
внимание
две неща.
Какво преживява той, когато се потапя по този начин? Виждате ли, когато човек се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа. Човек изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество. Преминавайки от превръщане към превръщане, той непрекъснато изживява различни симпатии и антипатии. И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии.
Но при това трябва да се вземат под внимание две неща.
Първо, когато се говори с навиците от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия. Не е така в елементарния свят. Там симпатиите и антипатиите се различават едни от други не само по степени, а и по качество, така че съществуват различни видове симпатии и антипатии. Както жълтият и червеният цвят са различни цветове, качествено различни, също така качествено различни и многообразни са симпатиите и антипатиите, които се изживяват в елементарния свят, а не само че едната е по-силна, а другата – по-слаба. Затова би било неправилно описание, ако, изхождайки от привичките на физическо-сетивния свят, кажем: при потапянето в едно същество се изпитва по-голяма, а при потапянето в друго – по-малка симпатия.
към текста >>
Това е първото, което следва да се вземе под
внимание
.
Това е първото, което следва да се вземе под внимание.
Другото е, че отношението към симпатиите и антипатиите, каквото е напълно естествено във физическо-сетивния свят, не може да се пренесе в елементарния свят. Във физическосетивния свят човек се чувства привлечен от симпатиите и отблъснат от антипатиите. Той отива към съществата, които са му симпатични, иска да е заедно с тях, и избягва съществата и нещата, които са му антипатични, не иска да има нищо общо с тях. Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични.
към текста >>
И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща
внимание
на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия.
Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане. Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят.
И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия.
Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове. Укрепване и усилване на душевния живот.
към текста >>
И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под
внимание
укрепването на нравствения живот.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили.
И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот.
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под
внимание
средствата за морално укрепване.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот.
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под
внимание
всичко, което е необходимо.
Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак. Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец.
Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
450.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под
внимание
, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят.
Скъпи мои приятели теософи! Когато станалата ясновиждаща душа напредва все повече, от така наречения през последните дни елементарен свят тя все повече прониква в действителния духовен свят.
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под внимание, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят.
В елементарния свят много от явленията и нещата, които станалата ясновиждаща душа има около себе си в този елементарен свят, все още напомнят на качествата, силите и въобще на много неща от сетивния свят. Когато обаче душата се издигне в духовния свят, качествата, признаците на явленията и съществата застават пред нея по съвсем различен начин от начина, по който стоят нещата в сетивния свят. По отношение на духовния свят тя трябва в много по-голяма степен да отвикне от това да минава със способностите и вижданията, пригодни за сетивния свят. А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава. Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
Все пак, ако обърнете
внимание
на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под внимание, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят. В елементарния свят много от явленията и нещата, които станалата ясновиждаща душа има около себе си в този елементарен свят, все още напомнят на качествата, силите и въобще на много неща от сетивния свят. Когато обаче душата се издигне в духовния свят, качествата, признаците на явленията и съществата застават пред нея по съвсем различен начин от начина, по който стоят нещата в сетивния свят. По отношение на духовния свят тя трябва в много по-голяма степен да отвикне от това да минава със способностите и вижданията, пригодни за сетивния свят. А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава.
Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке.
И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно. Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене.
Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке.
Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат. Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне
внимание
на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето
внимание
към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно.
към текста >>
На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне
внимание
на нелепостите, вършени в тази насока.
Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот. Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност. Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие. Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си!
На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока.
Но по отношение на това следва да се подчертае нещо друго.
към текста >>
Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем
внимание
на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение.
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим.
Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение.
Това е нелепост. Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
451.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Следователно Бенедикт обръща
внимание
на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент. Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
А сега, казва той, нека обърнем
внимание
на нещо друго.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго.
Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие. Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек. Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план.
към текста >>
Да обърнем
внимание
на това, което се проявява в писмото.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго.
Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото.
В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие. Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек. Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план. При писмото е различно.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго. Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие.
Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план. При писмото е различно. При него това, което е мисъл, не се поддава на унищожение, става трайно.
към текста >>
Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах
внимание
на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта.
Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик.
към текста >>
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем
внимание
от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа.
Ние ще говорим още за всичко това при по-фините разсъждения за божествено-духовния свят. Капезий предчувства, че е проникнал в един закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага. И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа.
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа.
Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
452.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ние обърнахме
внимание
на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото.
Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля. Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят. За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности. И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област.
И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото.
Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове. И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н. Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят. От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове.
към текста >>
И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем
внимание
на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове. И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н. Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят. От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове.
И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
към текста >>
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното
внимание
, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин.
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин.
Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена. Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма. В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго.
към текста >>
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под
внимание
границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
За музиката се обръща по-малко
внимание
на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс. Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален. Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери.
За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна
внимание
върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна внимание върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
453.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна
внимание
върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“.
Отначало човекът живее във физическото си тяло във физическо-сетивния свят. Когато се освободи от физическото си тяло, т.е. излезе от него, най-напред той живее в етерното си тяло и в елементарния свят като свое обкръжение.
Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“.
В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят.
Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>
Ако обърнем
внимание
, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза.
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
454.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна
внимание
върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове.
Скъпи мои приятели теософи! При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието. Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура.
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове.
Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща.
към текста >>
Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем
внимание
.
В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси.
Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание.
И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука. И при това важното е – това следва от изложението, което беше дадено, – че веднага щом човек встъпи във висшите светове, той трябва, така да се каже, да престъпи един праг. Че, доколкото е земен човек и е направил душата си ясновиждаща, той трябва да преминава през този праг в едната и в другата посока и винаги да се държи по правилния начин както в духовния свят, отвъд прага, така и във физическия свят, от тази страна на прага. И в нашите лекции, и в нашия цикъл от драми беше повторно указано за едно важно преживяване, за преживяването на прага, за така наречената среща с Пазача на прага.
към текста >>
Бих искал да ви обърна
внимание
на това, че когато отначало остави физическото си тяло, в което има за обкръжение физическия свят, човекът встъпва в елементарния свят.
Напълно е възможно – това вече беше споменато – да се издигнем в духовните светове, да преживеем много неща в духовните светове, без да преминем през това, от една страна, разтърсващо, но, от друга страна, във висша степен значително и важно преживяване с Пазача на прага. Но за ясното, обективно съзерцание на духовните светове е безкрайно важно веднъж да се преживее именно тази среща с Пазача на прага. В книгата „Прагът на духовния свят“ посочих всичко, свързано с това, доколкото е възможно в едно съчинение, разглеждащо нещата в афористична форма. Много неща добавих по време на тези лекции. Тук бих искал – защото, ако следва да охарактеризирам в подробности срещата с Пазача на прага, би трябвало да изнеса дълъг лекционен цикъл – да добавя само още няколко неща към характеристиката на този Пазач на прага.
Бих искал да ви обърна внимание на това, че когато отначало остави физическото си тяло, в което има за обкръжение физическия свят, човекът встъпва в елементарния свят.
И тогава, когато има за обкръжение този елементарен свят, той живее в етерното си тяло, както във физическия свят живее във физическото тяло. Когато след това излезе ясновиждащо от етерното тяло, той живее в астралното си тяло и има за обкръжение духовния свят. Обърнахме внимание и на това, че човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде своя истински Аз. Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят. Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същност.
към текста >>
НАГОРЕ