Търсене в текстове за 'Владеене'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 17 резултата от 16 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Владеене'.

1. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато се помисли, какво можеха да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия.
Развитието на паметта доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие. И колкото по-голяма беше властта, толкова повече той искаше да я използува за себе си. Честолюбието, което се беше развило, се превърна в изразен егоизъм. И с това започна злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие. Това в широка степен се извърши от четвъртата подраса (пратуранците). Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, многократно ги използваха за задоволяването на своите собствени желания и алчност. Обаче използувани по този начин, тези сили се разрушават, действайки едни срещу други. Подобно би било, ако краката на човека своеволно биха се движили напред, докато горната част на тялото би искала да върви назад.
към текста >>

Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, многократно ги използваха за задоволяването на своите собствени желания и алчност.
Честолюбието, което се беше развило, се превърна в изразен егоизъм. И с това започна злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие. Това в широка степен се извърши от четвъртата подраса (пратуранците). Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, многократно ги използваха за задоволяването на своите собствени желания и алчност. Обаче използувани по този начин, тези сили се разрушават, действайки едни срещу други. Подобно би било, ако краката на човека своеволно биха се движили напред, докато горната част на тялото би искала да върви назад. Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Върху егоистичните лични желания логическото мислене действа задържащо.
към текста >>

2. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото.
И така трябваше и да бъде. Човекът не биваше чрез нищо да бъде принуден да отнася към божествения ред тези неща, стоящи в услуга на неговата мисловна способност. Напротив, той трябваше да прави това доброволно в своите мисли. И така намерението на Ману беше насочено към това, да доведе хората дотам, че те самостоятелно, изхождайки от една вътрешна потребност да свързват такива неща с висшия миров ред. Хората можеха, така да се каже, да избират, дали да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозна служба на един по- висш свят. Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото. Не всички хора, които Ману беше събрал около себе си, бяха узрели за такова решение, а само една малка част от тях. И само от числото на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса. Той се оттегли с тези така избрани хора, изолира се, за да ги развие по-нататък, докато останалите се смесиха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора, които Ману събра около себе си, произхожда след това всичко, което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на петата коренна раса. Ето защо също е обяснимо, че две характерни черти преминават през цялото развитие на тази пета коренна раса.
към текста >>

3. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили? Отговор: Действително нищо не се губи от способностите, които душата е придобила в нейното преминаване през дадена степен на развитието. Но когато се придобие една нова способност, придобитата по-рано приема нова форма. Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност. Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта. Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец.
към текста >>

4. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили?
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ Зададен е следният въпрос: Щом трябва да добиваме все нови и нови способности, минавайки през все нови и нови прераждания в редуващите се раси, щом по-нататък нищо от това, което душата е добила чрез опит, не трябва да се изгуби от нейното съкровище от припаси, как да си обясним, че в днешното човечество не е останало нищо от така високо развитите способности на волята в онези времена, от владеенето на природните сили? Отговор: Действително нищо не се губи от способностите, които душата е придобила в нейното преминаване през дадена степен на развитието. Но когато се придобие една нова способност, придобитата по-рано приема нова форма. Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност. Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта. Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец.
към текста >>

5. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото. Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете. Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма. Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,. А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък. Този триъгълник е също символ на Светия Граал.
към текста >>

6. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили.
/Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г. /в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили. В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г. – публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега. Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата.
към текста >>

7. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма.
В окултното обучение образите не трябва единствено да се наблюдават, а и да се преживяват вътрешно. Окултното значение на свастиката и пентаграма. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г.
към текста >>

8. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове.
Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща. Трябвало е да бъде избрана една личност, която интелектуално не е стояла особено високо и това, разбира се, има всевъзможни неудобства. Поради това госпожа Блаватска внесе всички симпатии и антипатии произлизащи от нейния характер, притежаващ бурни чувства. Тя изпитваше силна антипатия срещу този светоглед, който произтича от Стария и Новия Завет. Тя изпитваше силна антипатия срещу еврейския и християнския елемент. Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове. Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи. Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции. Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството.
към текста >>

9. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното: "Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост. Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока. Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре. Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство." Съпоставете го с част от онова,което казах за Славянския благотворителен комитет. Твърде много руско злато било изразходвано! Митрофанов продължава:
към текста >>

10. Бележки GA_173 Карма на неистината

Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. *219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.) *220. Срв. бел. 139. *221. Срв. бел. 132. *222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр. Ницше дума Moralin 'моралистично притворство, еснафско тесногръдие по въпросите на нравствеността'.
към текста >>

11. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Владеенето на физическата обвивка е било в течение на земния живот нещо разбиращо се от самосебе си.
Това е съвсем така, ако мъртвият би почувствал, че остава встрани от движението, което тук на Земята, собствено, не е забелязвал, той остава встрани от движението на самата Земя; Земята си заминава от него, а с нея и всичко, което го е обкръжавало там. Той се включва сега към съвсем друг свят, но това е свят, в който той сега нещо възприема, и това, което преди е било съвсем скрито за него, го възприема, и това, което му е било дадено като телесна обвивка, е свързано със Земята и с движението. Той има, по такъв начин, сякаш чувството – макар и това да се характеризира доста приблизително – че не може повече да върви по един път със Земята и нейните духове; затова те го напускат. Той остава сякаш в големия свят на покоя, сякаш се включва към света на големия покой. От това чувство на изоставеност особено от своята физическа обвивка и всички човешки преживявания, от това, което е било преживяно заедно с хората в периода на земния живот, от това чувство на изоставеност израства сега за мъртвия нещо различно. Владеенето на физическата обвивка е било в течение на земния живот нещо разбиращо се от самосебе си. Затова нещото, което той възприема сега, е за него съвсем ново, и ние ще видим, колко различни са тези възприятия в зависимост от това, човек, така да се каже, от нормална смърт ли е умрял, във връзка с болест или старост, или от насилствена смърт, която сега хиляди са принудени да приемат. С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново. В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята.
към текста >>

12. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Искат да разрушат положителния миров план, който изисква да се разпространи между хората знанието за владеенето на човешките маси, знанието за раждането, болестите, смъртта и други неща в правилното време от узряването на човечеството.
Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят. Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища. Накратко, те искат да постигнат с помощта на хората това, което не са могли да постигнат с помощта на духовете отвъд, понеже са паднали тук през 1879 година. Искат да разрушат положителния миров план, който изисква да се разпространи между хората знанието за владеенето на човешките маси, знанието за раждането, болестите, смъртта и други неща в правилното време от узряването на човечеството. Те искат да го разпространят предварително чрез духовни преждевременни раждания. Редом с другите неща, които тези духове искат да направят, е, че действат в това, което току-що описах. Срещу влиянието на тези ариманически същества ще помогне само съзнанието -посочил съм в мистерийните драми,51 спомнете си само края на последната, - че срещу определени неща, които Ариман иска, помага само ако се прозре, ако се знае, че той е тук. Петата следатлантска културна епоха трябва да се развие така, че много хора да стигнат дотам да говорят на ариманическите сили и същества така, както казва Фауст: «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»52 Трябва да стане душевна нагласа човекът да се задълбочи там, където материалистическият мироглед вижда само «нищо», и там да види духовния свят. Тогава Ариман-Мефистофел ще бъде принуден да говори на такива хора, както говори на Фауст, когато го изпраща при майките: «Славя те, преди с мен да се разделиш, и тъй добре разбирам, че дявола познаваш.»53 Неотдавна в Дорнах шеговито споменах54, че Мефистофел не би казал това на Удроу Уилсън!
към текста >>

13. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Разкритието, че това произведение е написано от мен, както и прибавеното във второто издание детайлно опровержение на критиката, би трябвало да е достатъчно доказателство за моето владеене на съвременната естественонаучна гледна точка, за да ми осигури отсега нататък защита срещу всяко обвинение за недостатъчни познания в тази област.
24. Излиза през 1877 г. с «Общи забележки» и «Допълнения». В предговора на 8-то издание на «Философия на несъзнателното» от 1878 г. Хартман пише за въпросното произведение: «...излиза разширеното второ издание на произведението с моето име. Първото, анонимното издание беше общопризнато като най-доброто от всички критики на философията на несъзнателното и същевременно като блестящо оправдание на естественонаучния механистичен мироглед срещу философския идеализъм. Разкритието, че това произведение е написано от мен, както и прибавеното във второто издание детайлно опровержение на критиката, би трябвало да е достатъчно доказателство за моето владеене на съвременната естественонаучна гледна точка, за да ми осигури отсега нататък защита срещу всяко обвинение за недостатъчни познания в тази област. Всъщност целта беше да се даде урок на най-старите по чиновническа длъжност и на професионално надутата неспособност, когато благоволих като допълнение да добавя детайлното опровержение на от проф. Оскар Шмидт (Лайпциг, 1877 г.)». 25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел. «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория на случайността», Йена, 1916 г.
към текста >>

14. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия. Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката. Днес исках да ви изложа тези случаи като характерни, а утре ще преминем към кармическото им разглеждане. [1] Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец и същинският обединител на италианската държава. [2] Виктор Емануел II, 1820-1878.
към текста >>

15. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция?
Само по такъв начин можем да стигнем до правилното разбиране на явленията. Скъпи приятели, прочетох най-различни писмени въпроси. Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което представих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите. Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва напред. Само с един въпрос бих искал да се занимая с няколко думи. Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция? ” И така, скъпи приятели, как би стояла работата, ако за намирането на определени неща бяха необходими имагинацията, инспирацията и интуицията? Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле.
към текста >>

16. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло. Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил. Но външният свят не прави това за мен. Външният свят не възстановява в мен това, което съм изгорил. Достатъчно е само да погледнете какво става с трупа на човека.
към текста >>

0.092473983764648