Търсене в текстове за 'Висш живот'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 905 резултата от 483 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Висш живот'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Срещу онова разглеждане, което разрушава живота, за да познае живота, Гьоте поставя възможноста и нуждата от едно по-висше разглеждане.
Забравяше се напълно, че при организма трябва преди всичко да се държи сметка, че тук външното явление се владее от един вътрешен принцип, че във всеки орган действа цялото. Външното явление, външното разположение на членовете един до друг може да бъде разгледано и след разрушаването на живота, защото то продължава да съществува още известно време. Обаче това, което имаме пред нас от един мъртъв организъм, в действителност не е вече никакъв организъм. Изчезнал е онзи принцип, който прониква всички подробности, всички отделни части. Срещу онова разглеждане, което разрушава живота, за да познае живота, Гьоте поставя възможноста и нуждата от едно по-висше разглеждане. Ние виждаме това вече в едно писмо от времето прекарано в Щрасбург, датирано от 14 юли 1770 година, където той говори за една пеперуда: "Бедното животно трепери в мрежата, изтрива си най-хубавите цветове; и когато го улавяме неповредено, то лежи вцепенено и безжизнено; трупът не е цялото животно, към него принадлежи още нещо, една главна част и при случай, както и при всеки друг една съществена главна част: животът..."От същия възглед са се родили и думите от "Фауст":
към текста >>

Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша.
С тези указания Гьоте се е издигнал от отделните връзки навъншността с вътрешността на човека, до схващането на едно велико цяло и до виждане на формата като такава. Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението. Онова, което трябва да задържим тук в нашето съзнание, е, че Гьоте отново търси животинската форма развита в човешката; само че при животинската форма органите служещи повече на животинските действия и нужди излизат на преден план, те са един вид точката, към която сочи цялото образуване и на която то служи, докато при човешката форма са развити особенно онези органи, които служат на духовните функции. Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша. Още тук се намира зародишът но онова, което Гьоте нарече по-късно тип и с което не искаше да назове "никакво отделно животно", "идеята" за животното. Даже нещо повече: Още тук се намира отгласът на нещо изказано по-късно от него, а именно важния в неговите последствия закон, “Разнообразието на формата иде оттам, че тази или онази част добива надмощие над други части”.*(*Естествени Науки I,стр. 247.)". Още тук противоположността между животното и човека се търси в това, че една идейна форма се развива в две различни посоки, че винаги една система от органи добива надмощие и с това цялото създание получава своя характер.
към текста >>

Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища. Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”. При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст. Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е. когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>

Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”.
към текста >>

3. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ето защо в развитието на едно по-висше животно ние трябва да виждаме отново развитието на всички по-нисши /биогенетичен закон/.
Ето защо в развитието на едно по-висше животно ние трябва да виждаме отново развитието на всички по-нисши /биогенетичен закон/. Както физикът не се задоволява с това, само да изказва и да описва фактите, а проучва техните закони, т.е. понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост, борба за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща. Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано.
към текста >>

4. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тази философия се стремеше да задоволи по свой начин най-висшите човешки нужди, на които Гьоте и Шилер посветиха своя живот.
Ние искаме да се приближим до Гьоте от философската страна. Ако той би назовал като свое едно научно становище, ние бихме се позовали на него. Но не е този случаят. И така предстои ни задачата, от всичко, което притежаваме от поета, да познаем философската ядка, която се намираше в него, и да обрисуваме една картина за това. Считаме като един правилен път за решението на тази задача едно идейно направление добито на основата на германската идеалистична философия. Тази философия се стремеше да задоволи по свой начин най-висшите човешки нужди, на които Гьоте и Шилер посветиха своя живот. Тя произлиза от същото течение на времето. Ето защото тази философия стои много по-близо до Гьоте отколкото онези възгледи, които днес многократно господствуват науките. От нея ще може да се състави едно мнение, като последствие на което ще се получи това, което Гьоте е оформил поетически, което той е изложил научно. Това никога не ще може да се извлече от днешните научни направления. Днес ние сме твърде много отдалечени от онзи способ на мислене, който стоеше в Гьотевата природа.
към текста >>

5. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж. Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
към текста >>

6. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На най-висшата степен на живота намираме, че този живот се издига до образуването на понятия, на идеи, чиито носител е именно човешкият мозък.
Модерната естествена наука съобразно цялата нейна същност не може да вярва в идейното съдържание на познанието. Защото за нея идеята не е нещо първично, творящо, а последен продукт на материалните процеси. Обаче при това тя съвсем не осъзнава обстоятелството, че тези нейни материални процеси принадлежат само на света, който може да бъде наблюдаван със сетивата, който обаче схванат по-дълбоко, се прелива в идеята. А именно въпросния процес се представя на наблюдението последния начин: Ние възприемаме с нашите сетивни факти, факти, които протичат напълно според законите на механиката, след това явления на топлина, на светлина, на магнетизма, на електричеството, най-после процеси на живота и т.н. На най-висшата степен на живота намираме, че този живот се издига до образуването на понятия, на идеи, чиито носител е именно човешкият мозък. Ние намираме израстващ от една такава сфера, сфера на мислите нашия собствен "Аз". Този "Аз" изглежда, че е най-висшият продукт на един сложен процес, произведен чрез една редица от физически, химически и органически процеси. Обаче когато изследваме идейния свят, който съставлява съдържанието на въпросния "Аз", ние намираме в него съществено повече от чистия краен продукт на споменатия процес. Ние намираме, че отделните негови части /на процеса/ са свързани един с други по съвършено друг начин отколкото са частите на само наблюдавания процес. Когато в нас възниква една мисъл, която след това изисква една втора, ние намираме, че тук има една идейна връзка между тези два обекта, която се представя по съвършено друг начин отколкото когато наблюдавам оцветението на едно вещество например като последствие на една химическа реакция.
към текста >>

7. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма.
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество. Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма. И ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да се изяви в тялото. За да постигне това, пречка се явява телесната определеност в дадения живот. Обаче вътре в човека живее като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът живее за едно ново растение.
към текста >>

Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия.
От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието. С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>

8. 08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Най-висшата форма, в която първопричината на света /Бог/ се явява след действителността на обективения живот, е мисленето и с него заедно човешката личност.
Кой би трябвало да му даде тези закони, според нашия възглед за света? Първопричината на света се е разляла напълно в света; тя не се е оттеглила от света, за да го управлява отвън, а го движи отвътре; тя не се е укрила от него. Най-висшата форма, в която първопричината на света /Бог/ се явява след действителността на обективения живот, е мисленето и с него заедно човешката личност. Следователно, ако Първопричината на света има някакви цели, те са тъждествени с целите, които човекът си поставя, когато се проявява. Човекът действа според намеренията на Първопричината на света не когато изследва някакви заповеди на Ръководителя на света, а когато действува според своите собствени разбирания. Защото в тях се проявява Ръководителят на света. Този Ръководител на света не живее като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля. За да може човекът да стане свой собствен законодател, всички мисли върху извън човешки мирови определения и тем подобни трябва да бъдат изоставени.
към текста >>

9. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>

Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум.
към текста >>

Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
Както максимата за всеобщото благо, така и тази за културния напредък се основават на представата, тоест на връзката, която се придава на съдържанието на нравствените идеи за определени изживявания (възприятия). Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота). Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
към текста >>

10. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели.
Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“.
към текста >>

Той иска от човека да омаловажава този живот за сметка на друг, който се ръководи от по-висши, не просто природни сили.
Друг произход имат аскетичните идеали на свещениците. Каквото възниква при философа чрез разрастване на естествен нагон, изгражда основния идеал на проповедническата дейност. Проповедникът вижда заблуда в отдаването на човека на реалния живот. Той иска от човека да омаловажава този живот за сметка на друг, който се ръководи от по-висши, не просто природни сили. Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля. Той вижда живота на земята като несъвършен и му противопоставя друг, вечен, съвършен живот. Отричане от земното и обръщане към вечното, към неизменното, учи проповедникът. Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват Бог, Христос и човекът. Шопенхауер също смята, че духът на християнството е представен завършено и убедително в тази книга.
към текста >>

Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля.
Друг произход имат аскетичните идеали на свещениците. Каквото възниква при философа чрез разрастване на естествен нагон, изгражда основния идеал на проповедническата дейност. Проповедникът вижда заблуда в отдаването на човека на реалния живот. Той иска от човека да омаловажава този живот за сметка на друг, който се ръководи от по-висши, не просто природни сили. Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля. Той вижда живота на земята като несъвършен и му противопоставя друг, вечен, съвършен живот. Отричане от земното и обръщане към вечното, към неизменното, учи проповедникът. Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват Бог, Христос и човекът. Шопенхауер също смята, че духът на християнството е представен завършено и убедително в тази книга. Авторът й, който е неизвестен, обяснява, че всички неща в света са несъвършени и разделени в контраст със съвършеното, „което в себе си и в своето битие обхваща и съдържа всички битиета, и без него и извън него няма никакво истинско битие, а в него всички неща имат свое битие“, и казва, че човек може да проникне в него, когато „загуби креативност, дейност, азовост, себичност и всичко подобно“ и ги унищожи в себе си.
към текста >>

Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>

Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н.
Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух. Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа. В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия. Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното. Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н. Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила. Но те представят различни нива на развитието на тази сила. Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите. Ако приемем също, че те са само по-висша форма на сетивните инстинкти, така се проявяват по един особен начин в битието на човека. Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта.
към текста >>

11. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт. Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас. Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение.
към текста >>

12. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му.
В противоположна посока се движи физическата му природа. „Човек има, при положение, че е личност, по необходимост и философията на своята личност. Но има една съществена разлика. В единия случай философства липсата, в другия случай изобилието и силата са тези, които философстват.“ (Съчинения, Том V, стр. 5) При Ницше двете се редуват. Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му. Затова той създава вече философията на най-висшето жизнеутвърждаване. Нуждае се от един светоглед на „себе-утвърждаването, на себевъзхвалата“, от един господарски морал. Нуждае се от философията на „вечното възвръщане“. „Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази змия - не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, - вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голямото и в най-малкото.“ „Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения. О, как да не съм обзет от страст към вечността и към сватбения пръстен на пръстените, към пръстена на възвръщането?
към текста >>

13. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед.
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед. По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи. Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер. Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ.
към текста >>

14. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот.
Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот. Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност. Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес. Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване.
към текста >>

Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си.
Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност. Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес. Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване. Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си. Следователно ще трябва да кажа: Веднъж аз съм индивид, ограничен Аз; другият път аз съм все общ, всемирен Аз. И това Паул Асмес е изразил със сполучливи думи /виж неговата книга "Индогерманските религии в главните точки на тяхното развитие", стр. 29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни сфера, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички азовост."
към текста >>

Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание?
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи. Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание? Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата. Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх. Защото сетивното битие избледнява само в отвлечености; той се явява в неговата истинска светлина едва в "духовното съзерцание", без да изгуби нещо от своето богатство.
към текста >>

15. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух.
Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/. Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага. Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек. Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание. И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система.
към текста >>

Неговата същност не може да бъде наша същност, а трябва да бъде наш живот." Ние трябва да познаем в логически смисъл не един вече съществуващ живот едно съществуване; но висшето познание виждането трябва да стане живот; съзерцаващият човек трябва да чувствува духовното, идейното така, както индивидуалната човешка природа чувства обикновения, всекидневен живот.
Душата, която се отдава на вътрешното озарение, не познава в себе само това, каквото тя е била преди озарението; но тя познава това, което става едва чрез това озарение "ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога. Как трябва да се съединим с Бога по същество? Чрез съзерцанието, а не чрез битието. Неговата същност не може да бъде наша същност, а трябва да бъде наш живот." Ние трябва да познаем в логически смисъл не един вече съществуващ живот едно съществуване; но висшето познание виждането трябва да стане живот; съзерцаващият човек трябва да чувствува духовното, идейното така, както индивидуалната човешка природа чувства обикновения, всекидневен живот.
към текста >>

16. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното.
към текста >>

Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно.
към текста >>

Понеже насочва своя поглед върху естествения човек, за Таулер е по-малко важно да каже, какво става, когато висшият човек влиза в естествения човек, отколкото да намери пътищата, по които трябва да вървят нисшите сили на личността, ако искат да бъдат пренесени във висшия живот.
Понеже насочва своя поглед върху естествения човек, за Таулер е по-малко важно да каже, какво става, когато висшият човек влиза в естествения човек, отколкото да намери пътищата, по които трябва да вървят нисшите сили на личността, ако искат да бъдат пренесени във висшия живот. Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него.
към текста >>

За по-висшия живот на вътрешността не съществува подобно познание.
Чрез такава нова цел човекът е постигнал една степен на развитието; самото развитие се движи в неизмерното. И какво ще постигне на една следваща степен, той никога не знае това в настоящата степен. Не съществува едно познание на последната цел; съществува само доверие в пътя, в развитието. За всичко, което човекът е достигнал вече, съществува едно познание. То се състои в проникването на един вече съществуващ предмет чрез силите на нашия дух. За по-висшия живот на вътрешността не съществува подобно познание. Тук силите на нашия дух трябва да доведат до съществуване тепърва самия предмет; те трябва да му създадат едно съществуване, което е подобно на естественото съществуване. Естествената наука проследява развитието на съществата от най простото до най-съвършеното, човека. Това развитие стои пред нас като нещо завършено. Ние го познаваме, като го проникваме със способностите на нашия дух. Когато развитието е стигнало до човека, той не намира предварително никакво по-нататъшно продължение.
към текста >>

Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието.
"Франкфуртиецът" не иска да говори като изолиран човек; той иска да остави Бог да говори. Естествено той знае, че все пак може да стори това само като отделна, особена личност; но той е "приятел на Бога", т.е. Човек, който не иска да опише същността на живота чрез съзерцание, а да покаже началото на едно ново направление на развитието чрез живия дух. Обясненията в книгата са различни указания, как се стига до този път. Постоянно се възвръща към основната мисъл: човек трябва да изхвърли от себе си всичко, което е свързано с онзи възглед, който го прави да се яви като отделна, особена личност. Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието. Човек трябва да унищожи в себе си това, което се явява като отделеност, като особеност: Тогава отделният живот престава да съществува; в нас прониква всемирният живот. Ние не можем да завладеем този всемирен живот, като го привличаме към нас. Той сам идва в нас, когато сме наложили мълчание на отделния живот в нас. Ние притежаваме всемирния живот най-малко именно тогава, когато разглеждаме нашето отделно съществуване така, като че в него вече се намира Цялото, Вселената. Това Цяло изгрява в отделното съществуване едва тогава, когато това отделно съществуване не претендира за себе си, че представлява нещо.
към текста >>

Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите.
Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите. Пламенно се обръща сърцето на Сузо към едно Първично същество, което обгръща както отделния човек така и целия свят и в което, забравяйки себе си, той иска да се влее, както капка вода във великия океан. Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на безграничното същество.
към текста >>

17. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата.
В областта на математиката неговият принос е забележителен. В естествената наука може да бъде считан като предшественик на Коперник, защото той беше на становището, че Земята е едно подвижно небесно тяло подобно на другите. Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството? " Никола от Куза, който не само обгръщаше знанието на неговата епоха, но водеше още по-далеч, притежаваше също до висока степен способността да събужда това знание в един вътрешен живот, така щото то хвърляше светлина не само върху външния свят, но доставяше също на човека онзи духовен живот, към който той трябва да се стреми из най-дълбоките основи на своята душа. Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат. Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата. Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката. Такъв човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че съществува само един единствен род познание. Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки. В единия случай той ще пристъпи и към обектите на най-висшия духовен живот така, както към една задача на физиката, и ще се отнася с тях служейки си с понятия, с които си служи и по отношение на притегателната сила или на електричеството.
към текста >>

В единия случай той ще пристъпи и към обектите на най-висшия духовен живот така, както към една задача на физиката, и ще се отнася с тях служейки си с понятия, с които си служи и по отношение на притегателната сила или на електричеството.
Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата. Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката. Такъв човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че съществува само един единствен род познание. Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки. В единия случай той ще пристъпи и към обектите на най-висшия духовен живот така, както към една задача на физиката, и ще се отнася с тях служейки си с понятия, с които си служи и по отношение на притегателната сила или на електричеството. Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа. В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност.
към текста >>

За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра.
Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки. В единия случай той ще пристъпи и към обектите на най-висшия духовен живот така, както към една задача на физиката, и ще се отнася с тях служейки си с понятия, с които си служи и по отношение на притегателната сила или на електричеството. Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа. В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност. Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците". Този начин на мислене трябва да поставим като заден фон, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
към текста >>

Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса.
Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части. Това е довело до там, да се твърди от някои страни, че в отделните области на познанието има само толкова действителна наука, колкото в тях може да се измерва и брои. Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
към текста >>

От факта, че по неговия сетивен живот човекът е една вещ между вещите и че той може да стигне до по-висшето познание само тогава, когато извърши своето преобразувание като сетивно същество в по-висше същество, следва, че той никога не може да замени едното познание с другото.
От факта, че по неговия сетивен живот човекът е една вещ между вещите и че той може да стигне до по-висшето познание само тогава, когато извърши своето преобразувание като сетивно същество в по-висше същество, следва, че той никога не може да замени едното познание с другото. Напротив неговият духовен живот се състои в едно непрестанно движене насам и нататък между двата полюса на познанието, между знанието и виждането. Ако се затвори за виждането, тогава той се отказва от същността на нещата; ако би искал да се затвори за сетивното познание, той би се лишил от нещата, чиято същност иска да познае.
към текста >>

18. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За него започва един по-висш живот.
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот. "Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
към текста >>

19. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят.
Не, те не са такива, това показва поведението на самите нейни представители. То не е такова, каквото мнозина го описват и го изискват за други области. Биха ли направили някога Дарвин и Ернст Хекел великите открития в областта на развитието на живота, ако вместо да наблюдават живота и строежа на съществата, биха се затворили в лабораторията, за да правят химически изследвания върху парче тъкан, взето от един организъм? Би ли могъл Лиел да опише развитието на Земната повърхност, ако не би изследвал земните пластове и тяхното съдържание, но вместо това би проучил безброй камъни относно техните химически свойства? Нека действително вървим по следите на тези изследователи, които се издигат като величествени образи сред новото развитие на науката. Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят. И тогава няма да вярваме, че сме разбрали същността на божествената трагедия „Хамлет", когато казваме: Един чуден химически процес е превърнал известно количество храна в тази трагедия. Ние няма да вярваме, както и един естествоизпитател не може сериозно да вярва, че е разбрал задачата на топлината в Земното развитие, ако е изследвал нейното действие върху сярата в химическата реторта. Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от главата и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши животни.
към текста >>

20. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Пред себе си тя се явява не само образно, но в смисъла на най-висшата действителност, като преминала през смъртта и пробудена за един по-висш живот.
Когато отново се връща към светлината на деня, пред нас стои една друга, напълно преобразена личност, една личност, която не намира достатъчно възвишени думи, за да изрази какво голямо значение е имало за нея това, което е изживяла. Пред себе си тя се явява не само образно, но в смисъла на най-висшата действителност, като преминала през смъртта и пробудена за един по-висш живот. Тя знае, че никой не може да разбере нейните думи, ако сам не е изпитал нещо подобно.
към текста >>

21. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис.
Няма съмнение, че според подобен възглед, само онзи може действително да влезе в живота на Озирис, който вече е станал Озирис преди да почука пред портата на мировия порядък. Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис. В истинския човек още през време на живота трябва да живее един възможно най-съвършен Озирис. Човек става съвършен, когато живее като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис. С това митът за Озирис получава един по-дълбок смисъл. Той става първообраз за този, който иска да събуди Вечното в себе си. Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон.
към текста >>

Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис.
Отначало тази душа е преходна. Но преходното е предопределено да роди Вечното. Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис. Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата. Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис. Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис. Този е смисълът на египетското „посвещение". Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на кръст върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на кръста мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис. Посвещаващият се трябваше да се развие така, че неговото душевно изживяване, неговото превръщане в Озирис да се слее с космичния процес на Озирис. Ако бихме могли да надникнем в светилищата на посвещението, където хората би ли подлагани на „превръщането в Озирис", бихме могли да видим, че тези процеси представляват в микрокосмичен вид – един миров процес на развитие. Произхождащият от „Отца" човек трябваше да роди в себе си Сина.
към текста >>

Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата.
Представете си сега, че един непосветен чува да се говори за това, как някой е минал през такива опитности. Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата. Той е едно „чудо". Такова „чудо" е било и посвещението. Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма.
към текста >>

Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота.
Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата. Той е едно „чудо". Такова „чудо" е било и посвещението. Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности.
към текста >>

За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот.
За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата. Той е едно „чудо". Такова „чудо" е било и посвещението. Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности.
към текста >>

22. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане".
Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите. Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души. Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух.
към текста >>

Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот.
Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите. Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души. Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух.
към текста >>

Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
„Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ. Те не са разположени нагъсто, както в градовете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат. Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
към текста >>

При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек".
От съществуването на такива секти става понятно, доколко тогавашното време беше назряло, за да разбере Христовата тайна. В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен мир. При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек". По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство. Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то.
към текста >>

23. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот.
Най-дълбокото въздействие върху последователите на християнството е упражнил фактът, че Божественото, Словото, вечният Логос им се явява вече не в тайнствената тъмнина на Мистериите само като Дух; напротив, когато говореха за този Логос, те се позоваваха винаги на историческата, човешката личност на Исус. По-рано в действителния живот те виждали този Логос само в различните степени на човешкото съвършенство. Можеха да бъдат наблюдавани фините, интимни различия в духовния живот на личността и да се види по какви начини и до каква степен се пробужда Логосът в отделните личности, които търсеха посвещението. Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие. Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга. Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето.
към текста >>

24. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука. Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога. Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание. Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси. В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>

25. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>

26. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата. Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието. В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден. Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
към текста >>

27. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Душевните същества се пробуждат за истинския душевен живот, само доколкото черпят от тези по-висши области.
Едва чрез тези по-висши видове на душевната субстанция, многообразието на душевните формации образува общия душевен свят. Доколкото в действие влиза антипатията, всяка душевна формация се стреми към друга заради своя личен живот, за да усили и обогати себе си чрез него друго. Когато антипатията замлъква, тогава другите неща се приемат като откровения, като послания. В душевното пространство, тази по-висша душевна формация играе ролята, която светлината има във физическото пространство. Сега вече е напълно възможно, една душевна формация, така да се каже, да погълне живота на други формации заради самите тях, а не поради егоистични цели; или, бихме могли да допълним, сега тя се оставя да бъде озарена от тях. Душевните същества се пробуждат за истинския душевен живот, само доколкото черпят от тези по-висши области. Техният смътен живот в тъмнината се отваря навън и осветлява душевното пространство; инертно, тежко движение в душата, което досега се стремеше към изолация поради антипатия след като налице бяха само субстанциите на низшите области се превръща в сила и енергичност, които бликват от душата и се разливат във външния свят. Лесноподвижната възбудимост на втората област действуват само тогава, когато формациите се срещат. Тогава действително едната се влива в другата. Тук докосването е все още необходимо. В по-висшите области съществата свободно сияят и разливат навън своята същност, своите сили (С пълно право можем да употребим израза "сияние", понеже симпатията, която се развива тук, е близка до въздействията на светлината).
към текста >>

В първите три области, Душевните формации дължат свойствата си на отношенията между антипатията и симпатията; в четвъртата област симпатията бликва от самата душевна формация; в трите по-висши области силата на симпатията става все по-свободна и по-свободна; субстанциите на тази област стават лъчезарящи и оживотворяващи; те се носят из душевното пространство, пробуждайки съществата, които иначе биха се изгубили в своя егоистичен живот.
В първите три области, Душевните формации дължат свойствата си на отношенията между антипатията и симпатията; в четвъртата област симпатията бликва от самата душевна формация; в трите по-висши области силата на симпатията става все по-свободна и по-свободна; субстанциите на тази област стават лъчезарящи и оживотворяващи; те се носят из душевното пространство, пробуждайки съществата, които иначе биха се изгубили в своя егоистичен живот.
към текста >>

28. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Както архитектът, без да си служи с тухли и хоросан, подготвя в своя кабинет плана на къщата, според архитектурните и други закони, на които трябва да се подчинява, така и архитектът на човешкия живот, Духът или висшето себе трябва да обозрат в "царството на духовете" способностите и целите, съгласно законите на това Царство, което после ще пренесат в земния свят.
Човешкият Дух трябва постепенно да се връща в това "царство", за да черпи от него всички елементи, необходими за работата във физическия свят. Както архитектът, без да си служи с тухли и хоросан, подготвя в своя кабинет плана на къщата, според архитектурните и други закони, на които трябва да се подчинява, така и архитектът на човешкия живот, Духът или висшето себе трябва да обозрат в "царството на духовете" способностите и целите, съгласно законите на това Царство, което после ще пренесат в земния свят. Само при условие, че човешкият Дух постоянно се връща в своя собствен свят, той може да пренася духовни импулси чрез своето физическо тяло.
към текста >>

Тук човекът попада всред "зародишите на живота", които са пренесени тук от по-висшите светове, за да изпълнят своите задачи.
В шестата област от "царството на духовете", човекът подчинява всичките си действия на това, което най-много отговаря на истинската същност на света. Защото той вече не преследва свои лични интереси, а единствено това, което изисква правилния ход на мировата еволюция. Седмата област от "царството на духовете" ни води до самата граница на"трите свята". Тук човекът попада всред "зародишите на живота", които са пренесени тук от по-висшите светове, за да изпълнят своите задачи. Намирайки се на границата на трите свята, той познава себе си в своя собствен "зародиш на живота". Следователно, загадките на тези три свята престават да съществуват за него. Той обгръща с поглед целия живот на тези светове. Във физическия живот, душевните изживявания, чрез които човек стига до своите духовни опитности, обикновено остават вън от съзнанието. Те работя в несъзнаваните дълбини на телесните органи, които изграждат съзнанието за физическия свят.
към текста >>

29. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати.
Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива.
към текста >>

Ако искаме да охарактеризираме тези Същества още по-добре, следва да допълним, че те имат своя произход в най-висшите области от царството на духовете, а по-късно, във втората област, формират себе си като първообрази на живота.
Етерното тяло възниква поради обстоятелството, че получената по този начин форма, става подвижна благодарение на други Същества, чиято деятелност се простира в сетивния свят, макар че те остават физически видими. Ако искаме да охарактеризираме тези Същества още по-добре, следва да допълним, че те имат своя произход в най-висшите области от царството на духовете, а по-късно, във втората област, формират себе си като първообрази на живота. Като такива първообрази на живота, те действуват в сетивния свят.
към текста >>

30. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>

Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
КЪМ СТР. 40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения. Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
към текста >>

31. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание.
Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум. Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание. Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.
към текста >>

Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание.
Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят.
към текста >>

32. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".
Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила. За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят. Обстоятелството, че започва да прилага правила, изобщо не трябва да промени външния живот на окултния ученик. Той както и по-рано, продължава да изпълнява своите задължения; понася същите страдания изпитва същата радост. Той съвсем не се отчуждава от "живота". Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".
към текста >>

Постепенно този "по-висш живот" започва да оказва своето въздействие върху всекидневния живот.
Постепенно този "по-висш живот" започва да оказва своето въздействие върху всекидневния живот. Минутите на вътрешно спокойствие променят цялото ежедневие. Целият човек става по-спокоен, по-сигурен в своите действия и независим от изненадите в деня. Постепенно окултният ученик все повече поема в свои ръце ръководството на живота си и все по-малко се поддава на външните обстоятелства.
към текста >>

Неговия поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.
Той трябва да се извиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той е длъжен да се издигне дотам, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да живее при съвършено други условия. По този начин в него оживява нещо, което надхвърля личния елемент. Неговия поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.
към текста >>

33. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци.
Едва сега той може да чете във висшите светове. Всичко, което по-рано е представлявало за него само откъслечни фигури, звуци, цветове и т.н., сега застава пред него в своята цялост и единство. Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове. По-рано той никога не би могъл да твърди, че разграничава правилно нещата, които вижда. Едва сега може да възникне истинското разбирателство между кандидата и Посветения. Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци. Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо. И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения. Сега той действува от висотата на висшите светове.
към текста >>

Едва ли е необходимо да споменаваме, че окултният ученик не пренебрегва нито едно от задълженията си в обикновения живот, под предлог, че живее във висшите светове.
Едва ли е необходимо да споменаваме, че окултният ученик не пренебрегва нито едно от задълженията си в обикновения живот, под предлог, че живее във висшите светове. Никакво задължение във висшите светове не може да го освободи от неговите обикновени задължения. Бащата в семейството остава също така добър баща, майката също такава добра майка, служителят, войникът и т.н. никой не трябва да се отклонява от своите задължения, когато се подлага на определен вид окултно обучение. Напротив: Всички положителни качества на окултния кандидат нарастват до такава степен, каквато непосветения изобщо не може да си представи. И ако за непосветения нещата често изглеждат обратно, това се обяснява с факта, че той не може правилно да оценява действията на Посветения.
към текста >>

Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин.
Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин. Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание. Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение.
към текста >>

Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен.
Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен. Нещата във физическия свят остават неизменени и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове са под непрекъснато въздействие на нашите предпочитания, желания и страсти. Ето защо ако искаме да им въздействуваме в определена посока, сме длъжни да владеем себе си напълно, да следваме възприетите правила и да отхвърляме какъвто и да е произвол в нашите действия.
към текста >>

Не става дума за "премълчаване" на висшите истини, а за тактичното им прилагане в живота.
Изразите "клетва" и "издавам" не са съвсем подходящи. Разбира се, това не е "клетва" в обикновения смисъл на думата. По скоро при тази нова степен от развитието се придобива определена опитност. Окултният кандидат се научава да прилага висшето познание в служба на човечеството. Едва сега той започва да разбира света по правилен начин. Не става дума за "премълчаване" на висшите истини, а за тактичното им прилагане в живота. Това чудесно качество се култивира по отношение на много от нещата, за които по-рано е говорил и специално за начина, по който е правил това.
към текста >>

34. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот.
В тази фаза от развитието на преден план излиза здравото мислене, нормалната и ясна логика. Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот. Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло.
към текста >>

Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз.
Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз. Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа.
към текста >>

Той вижда, че неговия низш Аз, както е поставен в настоящия живот, е само една от формите, които може да приеме неговия висш Аз.
Разбира още, че неговата висша природа надживява низшата. Сега вече той може да различава в самия себе си преходното от вечното. А това означава не друго, а че от личен опит човек се убеждава в идеята за въплъщението /инкарнацията/ на Азът в по-низшите структури на човешкото тяло. Сега той разбира, че е включен в много по-висши духовни зависимости и че тъкмо те определят неговите качества и неговите съдби. Той се научава да вниква в закономерностите на своя живот, в Кармата. Той вижда, че неговия низш Аз, както е поставен в настоящия живот, е само една от формите, които може да приеме неговия висш Аз. И сега той открива чудната възможност да работи върху себе си от гледна точка на своя висш Аз, така че да става все по-съвършен и по-съвършен. Той забелязва вече и големите различия между хората, дължащи се на различните им еволюционни степени. Над себе си той открива личности, отдавна овладели степените, за които той тепърва ще воюва. Той вижда, че ученията и действията им са инспирирани от висшите светове. Всичко това той дължи на своя пръв поглед в свръхсетивния свят.
към текста >>

Ето даровете, които окултния ученик дължи на тази степен от обучението си: поглед в своя висш Аз, приемане на учението за инкарнацията и кармата, и накрая доближаване до живота на великите посветени.
Той забелязва вече и големите различия между хората, дължащи се на различните им еволюционни степени. Над себе си той открива личности, отдавна овладели степените, за които той тепърва ще воюва. Той вижда, че ученията и действията им са инспирирани от висшите светове. Всичко това той дължи на своя пръв поглед в свръхсетивния свят. "Великите Посветени" започват да се превръщат за него в живи факти. Ето даровете, които окултния ученик дължи на тази степен от обучението си: поглед в своя висш Аз, приемане на учението за инкарнацията и кармата, и накрая доближаване до живота на великите посветени. Ето защо ученика, който е постигнал тази степен, се казва че от него е изчезнало всяко съмнение. Ако по-рано той можеше да поддържа своята вяра с помощта на разума и логичното мислене, сега вместо вярата, той разполага с точни знания и непоклатими възгледи за нещата.
към текста >>

Сега той постепенно може да се издигне до онази степен, при която чрез потоците на своето етерно тяло ще управлява един още по-висш елемент на живота, постигайки пълна свобода спрямо своето физическо тяло.
В своите обреди, тайнства и ритуали, религиите предлагат външните и видими символи на висши духовни процеси и Същества. Този факт биха отрекли само хора, които не са проникнали достатъчно дълбоко в религиозния живот. Ако обаче човек сам прогледне в духовната действителност, веднага ще разбере огромното значение на видимите религиозни символи. И тогава религиозната служба става за него един вид гарант за връзката му с духовния свят. След всичко казано до тук се вижда по какъв начин окултния ученик действително се превръща в един нов човек. Сега той постепенно може да се издигне до онази степен, при която чрез потоците на своето етерно тяло ще управлява един още по-висш елемент на живота, постигайки пълна свобода спрямо своето физическо тяло.
към текста >>

35. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нездравият чувствен и мисловен живот във всички случаи ни отдалечава от пътищата към висшето познание.
Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият чувствен и мисловен живот във всички случаи ни отдалечава от пътищата към висшето познание. Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата. Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас. Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота. Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства.
към текста >>

Вярно е, че истината и висшия живот са стаени във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги има в себе си.
И човек може да стигне до това мнение, само ако чрез работа и молитвено смирение се издигне до там, откъдето вижда истината с несъмнена точност. До погрешни изводи стигат само тези, които не са достатъчно подготвени и съдят за нещата според своите рутинни представи и мисли. Както математическата теорема може да има само едно мнение, така е и за нещата, които се отнасят до висшите светове. Но за да стигне до това "мнение", до този "възглед", човек трябва да се подготви. И ако се замислим върху всичко това, условията на окултния учител не би трябвало да ни изненадват с нищо. Вярно е, че истината и висшия живот са стаени във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги има в себе си. Обаче те са заровени дълбоко и могат да бъдат изведени от там, само ако бъдат премахнати всевъзможните пречки и препятствия. Как да се постигне това, можем да научим само от човек с опитности в областта на Тайната Наука. Тайната Наука не налага никому една или друга истина, тя не си служи с някакви догми; но тя посочва един път. Всеки би могъл вероятно след много прераждания сам да намери този път, който окултното обучение е в състояние значително да съкрати.
към текста >>

36. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>

Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>

Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави. Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло. Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети. Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>

Най-висшето постижение на ясновидеца при тази степен от развитието се състои в това, че може да различава астралните последици на животинските и човешки инстинкти.
Най-висшето постижение на ясновидеца при тази степен от развитието се състои в това, че може да различава астралните последици на животинските и човешки инстинкти. Астралният съпровод на едно действие, породено от обич, се различава от действието, в чиято основа стои омраза. Сетивните желания предизвикват отблъсващи и грозни астрални форми, възвишените чувства привличащи и красиви астрални форми.
към текста >>

37. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат.
Опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване. Душата живее непрекъснато във висшите светове и осъществява там своите действия. Във висшите светове тя открива истински импулси за своята работа върху физическото тяло. За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи. Докато душата не стане виждаща, тя се направлява от висши духовни сили. И както сляпороденият след операция, която му връща зрението променя целия си живот и отхвърля всяко опекунство, така чрез окултното обучение човек преобразява целия си предишен живот. Сега той трябва да поеме съдбата в свои собствени ръце.
към текста >>

Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира. Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества независимо от неговото съзнание го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят. Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове. Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасности възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки. Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.
към текста >>

И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот.
Обаче не трябва да забравяме: Враждебните спрямо живота сили съществуват и за тези, които не знаят нищо за тях. Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот. Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>

Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот.
Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот. Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>

Защото висшите изживявания, които изпълват живота му, променят и цялото му същество.
Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда. Обратно, трябва да избягва всичко, което руши тази хармония, внасяйки в живота му неспокойствие и припряност. Тук не става дума за едно външно овладяване на неспокойствието, а да избегнем постоянните колебание в мислите, в намеренията и в телесното здраве. Всичко това е по-трудно постижимо за окултния ученик, отколкото за обикновения човек. Защото висшите изживявания, които изпълват живота му, променят и цялото му същество. И ако всред тях има нещо нередно, сътресенията ще го дебнат от всички страни и при първа възможност ще го изхвърлят от верният път. Ето защо окултният ученик не бива да пренебрегва нищо, което би му позволило да упражнява постоянен и пълен контрол над цялото си същество. Никога не трябва да губи присъствие на Духа, а да обхваща със спокоен и ясен поглед всички изненади в живота. Впрочем истинското окултно обучение поражда всички тези качества чрез самото себе си. Човек се научава да предвижда опасностите, а в решителния момент и да ги отстранява от своя път.
към текста >>

38. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

След като окултният ученик навлезе в свръхсетивния свят, животът придобива за него съвършено нов смисъл; в сетивния свят той вижда зародишните кълнове на един по-висш живот.
След като окултният ученик навлезе в свръхсетивния свят, животът придобива за него съвършено нов смисъл; в сетивния свят той вижда зародишните кълнове на един по-висш живот. В известен смисъл, "висшия" свят започва да му изглежда непълен без "низшия". Сега пред погледа му се откриват две възможности. Едната е насочена към миналото, другата към бъдещето. Да, човек се обръща към един отделен период от миналото, когато сетивния свят все още не е съществувал. Защото той отдавна е отхвърлил предразсъдъка, че свръхсетивния свят произлиза от сетивния.
към текста >>

39. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот.
Умираше ли ти, появявах се и аз; заради мен господарите на кармата искаха и твоето следващо прераждане. И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от силите на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието. Ето как заставам аз днес видим пред теб, както впрочем, макар и невидим, винаги съм стоял до теб в часа на твоята смърт. Прекрачвайки моя праг, ти навлизаш в царството, което иначе те очаква след физическата смърт. Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; оттук нататък, докато ти бродиш в сетивния свят на земята, ще бродиш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот. Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание.
към текста >>

Само че сетивният човек изобщо не е посветен във висшите цели на своя собствен живот.
Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една сграда. Всеки човек просто получава своите задачи от "фамилната душа", от "народностната душа" или от "расовата душа". Само че сетивният човек изобщо не е посветен във висшите цели на своя собствен живот. Той работи несъзнателно за крайните цели на народностната Душа, расовата Душа и т.н.
към текста >>

40. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата. Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум?
към текста >>

41. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове.
В движението на звездите и в отношенията на атмосферните процеси (състоянията на времето) човекът трябваше да вижда божествените решения, изливането на божествената мъдрост. Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл. И човекът трябваше да устрои своята работа, своя морален живот така, че те да отговарят на пълните с мъдрост закони на Божественото. Животът беше уреждан според божествените заповеди; както в движението на звездите, така и в атмосферните процеси бяха изследвани божествените мисли. Своите дела човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения. Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове. Всяко човешко действие, всички разпореждания трябваше да носят религиозен характер. Чрез това Ману искаше да внедри истинската задача на петата коренна раса. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли. Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава, когато самият човек се постави в служба на висшите сили. Човекът трябваше да си служи със своята мисловна сила; обаче тази мисловна сила трябваше да бъде осветена чрез погледа, насочен към Божественото.
към текста >>

42. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха.
Също и това, което днес съставлява твърдата Земна кора, не беше още така втвърдено както по-късно. Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета. Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха. Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско. Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот. Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част. Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
към текста >>

43. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества. Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни. Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
към текста >>

44. ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Но сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-висши състояния на съзнанието.
То се състоеше единствено от гореспоменатите образи. Приблизително към средата на Земното развитие – нещата се подготвят още по-рано – в човека възникна способността да си образува представи и мисли за предметите. И тази способност изгради основата на паметта и себесъзнанието. Едва образуващият представи човек може да развие спомена въз основа на това, което е възприемал; едва мислещият човек стига дотам, да различава себе си от заобикалящата го среда като самостоятелно, себесъзнателно същество, да се познава като един “Аз”. Следователно първите три степени бяха степени на съзнанието, четвъртата е не само съзнание, а себесъзнание. Но сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-висши състояния на съзнанието. В тези състояния на съзнанието човекът ще живее на следващата планета, в която Земята ще се превърне след нейната настояща форма. Не е безсмислено да кажем нещо за тези бъдещи състояния на съзнанието, следователно също и за живота върху следващите планети (следващите инкарнации на Земята). Защото ясновидецът върви в своето развитие, изпреварвайки своите събратя поради определени причини, които ще обясним на други места. Следователно при него се развиват още сега онези състояния на съзнанието, до които трябва да достигне цялото човечество с напредващото планетно развитие. Следователно в съзнанието на ясновидеца вече има образи, характерни за бъдещите степени на човешкото развитие.
към текста >>

45. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

Най-висшите четири вида са имали своите задачи на степени от развитието, които са предхождали Сатурновия живот.
Сатурновият човек имаше около себе си още единадесет вида същества. Най-висшите четири вида са имали своите задачи на степени от развитието, които са предхождали Сатурновия живот. Когато започна този живот, те се намираха вече на такава висока степен на собственото им развитие, че тяхното по-нататъшно съществуване протичаше от сега нататък в светове, които се намират над човешките царства. Тук за тях не можем и не е нужно да говорим.
към текста >>

46. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

То е онова, което в съединение с “Атма” – “Човека-дух” и с “Буди” – “Духа-живот съставлява висшата духовна част на човека.
То е онова, което в съединение с “Атма” – “Човека-дух” и с “Буди” – “Духа-живот съставлява висшата духовна част на човека. Както на Сатурн Престолите или Духовете на волята бяха проникнали “Човека-дух” (Атма) и както на Слънцето Херувимите бяха сторили това с мъдростта по отношение на Духа-живот (Буди), така сега Серафимите извършват това с “Духовното-себе” (Манас). Те проникват това Духовно себе и посаждат чрез това в него способността, която в по-късните степени на развитието – на Земята – ще се превърне в онази способност за образуване на представи, чрез която като мислещо същество той ще може да влиза в отношение със заобикалящия го свят. Тук веднага трябва да кажем, че започвайки от средата на шестия Лунен кръг се показва отново “Духът-живот” (Буди), от средата на седмия Лунен кръг “Човекът-дух” (Атма), които се свързват с “Духовното себе”, така че в края на цялата Лунна епоха е подготвен “Висшият човек”. Този висш човек спи след това заедно с другото, което се е развило на Луната, през време на почивния период (Пралайя), за да продължи своето развитие на планетата Земя.
към текста >>

Тук веднага трябва да кажем, че започвайки от средата на шестия Лунен кръг се показва отново “Духът-живот” (Буди), от средата на седмия Лунен кръг “Човекът-дух” (Атма), които се свързват с “Духовното себе”, така че в края на цялата Лунна епоха е подготвен “Висшият човек”.
То е онова, което в съединение с “Атма” – “Човека-дух” и с “Буди” – “Духа-живот съставлява висшата духовна част на човека. Както на Сатурн Престолите или Духовете на волята бяха проникнали “Човека-дух” (Атма) и както на Слънцето Херувимите бяха сторили това с мъдростта по отношение на Духа-живот (Буди), така сега Серафимите извършват това с “Духовното-себе” (Манас). Те проникват това Духовно себе и посаждат чрез това в него способността, която в по-късните степени на развитието – на Земята – ще се превърне в онази способност за образуване на представи, чрез която като мислещо същество той ще може да влиза в отношение със заобикалящия го свят. Тук веднага трябва да кажем, че започвайки от средата на шестия Лунен кръг се показва отново “Духът-живот” (Буди), от средата на седмия Лунен кръг “Човекът-дух” (Атма), които се свързват с “Духовното себе”, така че в края на цялата Лунна епоха е подготвен “Висшият човек”. Този висш човек спи след това заедно с другото, което се е развило на Луната, през време на почивния период (Пралайя), за да продължи своето развитие на планетата Земя.
към текста >>

47. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас).
Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго. През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли). През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди). А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с помощта на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас). Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас). Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища. Земното развитие имаше за цел да събере в едно двете основни същности на човека.
към текста >>

Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа.
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително, животинско и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса. Първо като самостоятелни зародиши могат да се явят само прадедите на човека, върху висшето астрално тяло на които в предишния малък цикъл (кръг) бяха работили Духовете на личността. Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа. В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества. Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака. Минералите обаче имат двойно мисловно съществуване. Първо те съществуват като мисловни зародиши в гореспоменатите прадеди на човека и освен това като мисли в съзнанието на Духовете на формата.
към текста >>

Също и висшият човек (Човекът-дух, Духът-живот и Духовното себе) съществува в съзнанието на Духовете на формата.
В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества. Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака. Минералите обаче имат двойно мисловно съществуване. Първо те съществуват като мисловни зародиши в гореспоменатите прадеди на човека и освен това като мисли в съзнанието на Духовете на формата. Също и висшият човек (Човекът-дух, Духът-живот и Духовното себе) съществува в съзнанието на Духовете на формата.
към текста >>

“Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е.
“Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е. Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още никаква самостоятелност. Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
към текста >>

48. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство.
Сега трябва да си изясним, кое от трите тела на човека (физическо, етерно и астрално тяло) е най-съвършено в неговото естество. Лесно можем да бъдем съблазнени да считаме физическото тяло като най-низшето и поради това като най-несъвършеното. Обаче при такава една преценка ние правим грешка. Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост.
към текста >>

49. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
– Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>

50. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
– Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>

51. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт.
Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп до невидимия свят. За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота. А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила. В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
към текста >>

52. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Справедливо е да добавим: без съмнение, в човешкото физическо тяло се намират същите сили и вещества, каквито имаме и в минерала; обаче през времетраенето на живота тяхното действие е подчинено на една по-висша задача.
В същото време физическото тяло не може да бъде смятано за нещо, което различава човека от минерала. За непредубеденото мислене преди всичко е важен фактът, че след смъртта се проявява онази част от човешкото същество, която го приравнява с минералния свят. Трупът е онази част от човека, където се разиграват процеси, характерни за минералния свят. В тази част на човешкото същество трупа действуват същите сили и вещества, които действуват и в минералния свят. От друга страна обаче, трябва ясно да посочим елементарния факт, че след смъртта, за физическото тяло настъпва пълен разпад. Справедливо е да добавим: без съмнение, в човешкото физическо тяло се намират същите сили и вещества, каквито имаме и в минерала; обаче през времетраенето на живота тяхното действие е подчинено на една по-висша задача. Тези действия стават присъщи на минералния свят едва след настъпването на смъртта. Едва тогава те се проявяват съобразно своята собствена природа, а именно като разрушители на човешкото физическо тяло.
към текста >>

В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот.
Към своите телесни и душевни съставки той прибавя вече нещо ново. Следващото, което той сам завладява, е потопено в по-низшите пластове на душата му. И всичко това става чрез определена работа на Аза върху човешката душа. Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н. сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм. В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това. По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа. Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза.
към текста >>

53. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

На такова мнение обаче можем да сме само дотогава, докато не проумеем, че в живота всички желания и страсти, които след смъртта ще бъдат обхванати от „пояждащия огън" в един по-висш смисъл представляват не благотворни, а разрушителни сили.
Както един предмет може да бъде обхванат и унищожен от огъня, така след смъртта описаният свят на желанията ще бъде напълно разрушен. Свръхсетивното познание ни открива малка част от този нов свят и го описва като „пояждащия огън на Духа". Този огън обхваща онези сетивни желания, при които сетивният елемент не е израз на Духа. Някой би могъл да сметне, че подобни представи, каквито свръхсетивното познание предлага за тези процеси, са страшни и безутешни. Би могло да изглежда ужасяващо, че една надежда, за чието сбъдване са необходими сетивни органи, след смъртта ще прерасне в безнадеждност; че едно желание, което може да се изпълни само във физическия свят, после се превръща в мъчително и изгарящо лишение. На такова мнение обаче можем да сме само дотогава, докато не проумеем, че в живота всички желания и страсти, които след смъртта ще бъдат обхванати от „пояждащия огън" в един по-висш смисъл представляват не благотворни, а разрушителни сили. Чрез такива сили Азът се привързва към сетивния свят много по-здраво, отколкото е необходимо, за да черпи от този свят всичко, от което се нуждае. Този сетивен свят е едно откровение на скрития зад него духовен свят. Азът никога не би могъл да усети Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните сетива, ако не би искал да употреби тези сетива за изпитването на духовните качества в сетивния свят. Но ако Азът копнее за такива неща от сетивния свят, при които Духът не говори, тогава Азът се отдалечава от истинската духовна реалност на света. Ако сетивната наслада, като израз на Духа, означава повишаване и развитие на Аза, то онази, която не е израз на Духа, означава обедняване и опустяване на Аза.
към текста >>

Също и от по-висшите сфери на духовния свят, в него се вливат сили, които допълват цялостното му изграждане през живота между раждането и смъртта.
Минавайки през втората област, той попада всред силите, от които е изградено неговото етерно тяло; в третата област го заливат силите, от които е изградено неговото астрално тяло. Също и от по-висшите сфери на духовния свят, в него се вливат сили, които допълват цялостното му изграждане през живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Докато не породи в себе си Духа-Живот и Човека-Дух и не постигне ясно съзнание за връзката между духовните сили и техния видим израз във физическия свят, човек не може сам да упражнява това съдействие; той може това само под ръководството на по-висши Същества.
Когато човек влиза в едно ново физическо съществувание, по правило Земята никога не изглежда така, както е изглеждала по време на последния му живот. Докато човек е отсъствувал от Земята, всичко се е променило. В тази промяна на земния облик също действуват скрити сили. А те действуват от същия свят, в който човек се намира след смъртта. И той сам трябва да съдействува за преобразяването на Земята. Докато не породи в себе си Духа-Живот и Човека-Дух и не постигне ясно съзнание за връзката между духовните сили и техния видим израз във физическия свят, човек не може сам да упражнява това съдействие; той може това само под ръководството на по-висши Същества.
към текста >>

54. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

На една по-висша степен възникват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
От досегашното изложение стана ясно, че човешкото същество е изградено от четири съставни части: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз; Азът работи в другите три съставни части и постепенно ги променя и преобразява. Чрез това преобразяване, на една по-ниска степен възникват: Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. На една по-висша степен възникват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа се намират в най-различни и сложни връзки с целия Космос. Развитието на тези съставни части е неразделно свързано с развитието на Космоса. Напредвайки в това развитие, ние успяваме да хвърлим поглед и в дълбоките тайни на човешкото същество.
към текста >>

Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства").
И така, на самия Сатурн не бихме могли да открием никаква следа от живот, и все пак той е вдъхвал живот в околното небесно пространство, облъхвайки го като един вид ехо с живота, който е приел. Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства"). Тяхната дейност на Сатурн не започва в описаната средна епоха от неговото развитие. В известен смисъл тя дори е вече приключена. Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването. Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие.
към текста >>

Лунният човек се усеща като засенчен от „Сина на Живота", усеща се като инструмент на това по-висше Същество.
същество да се изяви чрез тях; те са по-скоро като инструмент на принадлежащите към човека „Синове на Живота". Ако искаме да охарактеризираме усещането, което човек има на Луната, бихме могли да изразим чувствата му така: „В мен и чрез мен живее „Синът на Живота"; през мен той се вглежда в обкръжението на Луната, в мен той размишлява за нещата и Съществата на това обкръжение". Лунният човек се усеща като засенчен от „Сина на Живота", усеща се като инструмент на това по-висше Същество. И по времето, когато Слънцето и Луната бяха разделени, при отвръщането си от Слънцето, той усещаше една по-голяма самостоятелност, но усещаше и нещо друго: като че ли принадлежащият му „Аз" който през Слънчевите периоди изчезваше за образното съзнание сега вече ставаше видим. Това, което описахме като смени на съзнанието, Лунният човек изживяваше приблизително така:
към текста >>

55. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи.
Средствата за Посвещение извеждат човекът от обикновеното дневно съзнание и го насочват към такава душевна дейност, при която той започва да си служи с духовни органи за наблюдение. Всяка душа носи в себе си тези органи като зародиши от по-рано. Тези зародиши трябва да бъдат развити. Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи. Настъпва един вид неволно себепробуждане. Подобен човек открива, че е преобразен в цялата си същност. Душевните му изживявания стават безкрайно богати. И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи. От духовния свят в неговата воля се вливат сили, доверие и сигурност в живота.
към текста >>

И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот.
И тук, в сетивно-физическия свят, решаващо значение има самият живот. В него възникват едни или други човешки стремежи, и волята започва да се бори за тяхното осъществяване. За целите на висшето обучение, човек трябва да изгради навика да се подчинява на своите собствени заповеди. Веднъж свикнал с това, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществените цели. Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия. И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ). А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в проза.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза.
към текста >>

Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник. Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана. Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения. Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината.
към текста >>

Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник. Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана. Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения. Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината. Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях.
към текста >>

(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
" са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове. Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел.
към текста >>

И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло.
Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение. Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят. И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път. Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
към текста >>

Духовното развитие тласка цялото човечество от една епоха в друга, при което пътят към висшето познание непрекъснато приема различни форми, също както и външният живот постоянно променя своя видим облик.
Духовното развитие тласка цялото човечество от една епоха в друга, при което пътят към висшето познание непрекъснато приема различни форми, също както и външният живот постоянно променя своя видим облик. Но през всяка епоха трябва да цари все по-пълна хармония между външния живот и Посвещението.
към текста >>

56. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека.
Но след като са вече изследвани, те могат да бъдат разбрани именно чрез развитите в хода на Петата следатлантска епоха душевни сили. Да, днес живеем в една епоха, когато свръхсетивните познания трябва да бъдат приемани в обикновеното съзнание на хората много по-интензивно, отколкото преди. И съдържанието на тази книга би искало да помогне точно от тази гледна точка. Колкото по-дълбоко приеме човечеството познанията на Граал, толкова по-силен ще се окаже импулсът, вложен в нашата планета чрез Христовото събитие. Към външната страна на християнството, все повече ще се прибавя и вътрешната. Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека. „Скритото знание за Граал" ще стане явно и ще се намесва все по-активно в човешките действия като една вътрешна сила.
към текста >>

57. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност.
Опитвах се да разбера защо толкова много хора трябва да страдат привидно незаслужено. Стремях се да се доближа до низините и до висините на живота. С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство. Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност. Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето. И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
към текста >>

58. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Да се развие трябва за живот по-висш
Да се развие трябва за живот по-висш
към текста >>

59. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

най-висшите загадки на живота,
най-висшите загадки на живота,
към текста >>

60. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Прозрях най-висшия си дълг в живота,
Прозрях най-висшия си дълг в живота,
към текста >>

61. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Не можем като висша цел в живота
Не можем като висша цел в живота
към текста >>

62. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години.
Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща. Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост. С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието? Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила. Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
към текста >>

Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>

Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>

И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край. Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане. И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
към текста >>

„Аз чувствувам това по-висше Същество, но все още не съм стигнал с моя реален общочовешки Аз дотам, да му дам пълен живот в себе си."
„Аз чувствувам това по-висше Същество, но все още не съм стигнал с моя реален общочовешки Аз дотам, да му дам пълен живот в себе си."
към текста >>

" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години.
От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години. И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа. Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! " Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие.
към текста >>

63. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство. За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>

64. ОСМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя.
След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя. Пред духовния му поглед застава фактът, че сегашното сетивно съществувание се предхожда от друго съществувание в духовния свят. Именно в духовния свят са причините за сетивното съществувание. Постепенно човек вниква в основния факт, че преди сегашното си сетивно съществувание, в което получавайки физическото тяло е влязъл, той вече е живял в духовния свят.
към текста >>

65. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове? И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>

Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието. Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>

Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта. Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене. От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
към текста >>

66. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните".
към текста >>

По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение. От такова едно съзнание Фихте казва думите: "Аз самият и моята необходима цел сме свръхсетивното".
към текста >>

Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура".
към текста >>

67. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>

Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето.
към текста >>

Всички други човешки изяви на живота се отнасят към тези най-висши форми на изявата като несъвършени предварителни степени.
Всички други човешки изяви на живота се отнасят към тези най-висши форми на изявата като несъвършени предварителни степени. От такива предварителни степени е съставен целият исторически живот на човечеството. Ето защо, който проследява външното развитие на историческите явления, ще намери някои неща, които не отговарят на чистата мисъл, която е обект на разума. Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно".
към текста >>

Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога. Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение. Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност.
към текста >>

68. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта.
Той трябва да убие всяко желание в себе си. Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал. Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот. Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта. Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел. Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света.
към текста >>

69. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Мисълта не трябва да остане в същото положение като мисъл; тя не трябва само да бъде мислена, не трябва само да бъде изживяна мислейки; тя трябва да се пробуди за един по-висш живот.
В предидущите изложения стана ясно, как по-новото развитие на светогледа се стреми от възпримането на мисълта към едно изживяване на мисълта; в светогледа на Хегел изглежда, че светът стои пред душата като самосъздадено изживяване на мисълта; въпреки това развитието изглежда да сочи към едно отива не по-нататък. Мисълта не трябва да остане в същото положение като мисъл; тя не трябва само да бъде мислена, не трябва само да бъде изживяна мислейки; тя трябва да се пробуди за един по-висш живот.
към текста >>

Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение. Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>

Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце. Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>

Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща. В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления. Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва. Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>

Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
към текста >>

Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина. Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата. От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия. Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие. Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности. Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на неорганичното.
към текста >>

В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни.
Съвременността на Ламарк обърна малко внимание на неговия опит да обясни разнообразието на живота. Две десетилетия след това във френската Академия възникна един спор между Жьофроай дьо Сент Илер и Кюние. Жьофроай дьо Сент Илер вярваше, че въпреки разнообразието на животинските организми, и в него има един общ строителен план. Такъв един план беше предварителното условие за обяснение на тяхното развитие едни от други. Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо. В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни. Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин.
към текста >>

70. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно. Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
към текста >>

Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма.
С това на старата теория за вмъкнатостта, която приема, че всичко, което се ражда, е съществувало вече по-рано в една скрита форма /виж стр. 78 на първия том на настоящата книга/, бе отнета последната надежда. В един процес на развитието, както си го представя Дарвин, съвършеното по никакъв начин не се съдържа предварително в несъвършеното. Защото съвършенството на едно същество се ражда чрез процеси, които съвсем нямат нищо общо с прадедите на това същество. Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните животни. Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма. В нея се намира само способността да се преобразява безразборна в по-нататъшното течение на размножението. Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните животни, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните. Във формата на двуутробните се съдържаше формата на полумаймуните също така малко, колкото в посоката на една търкаляща се билярдна топка се съдържа пътят, който тя поема, след като е била ударена от една друга топка.
към текста >>

Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор.
към текста >>

Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>

Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание.
В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>

71. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми. Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота. Човекът се стреми не към истински познания, а към пълно ценни мисли.
към текста >>

72. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека.
За Конт човешкият род е даден като установен и неизменим; той не иска да знае нищо за теорията на Ламарк. За него идеал на познанието са простите, прозрачни природни закони, каквито физиката използува при нейните явления. Докато една наука не работи още с такива прости закони, за Конт тя е незадоволителна като познание. Той е един математически ум. И това, което не може да се третира прозрачно и просто както една математическа задача, е за него неузряло за науката. Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека. Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано. Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката.
към текста >>

Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения. Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща. Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии. Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга? Величията на модерната литература". Въпреки тази едностранчивост, Дюринг е една от най-подбуждащите фигури на модерното развитие на светогледите.
към текста >>

73. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност. Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща. На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>

Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота".
Който иска да стигне до един светоглед, трябва да се издигне над фактите, които му са дадени без негово съучастие. Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото възприятие, върху него царуват най-различни възгледи. В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр. 38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка. Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота". /Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/. В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на наблюдението, с духовните явления на наблюдението, а той прибавя към наблюдаваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
към текста >>

Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси.
За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване. Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра. Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света. Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси. Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация. "Докато не бъде намерено изкуството да се оглеждаме навсякъде, т.е. да си представяме без представа, ще трябва да се задоволим с Кантовото самосмирение, че от съществуващото можем да познаем неговото Че, обаче никога неговото Що". Така говори един философ от втората половина на 19-тото столетие: Роберт Цимерман.
към текста >>

74. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно.
В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението". Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива.
към текста >>

Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието.
Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно". Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди? , а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-висшите духовни процеси? "Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието. Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно. Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка.
към текста >>

Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека?
В един втори период на своя живот съдбата на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене. Този период от живота на Ницше се изразява в съчиненията "Човешкото, прекомерно човешкото" /1878 г./, "Зора", "Преуспяваща наука" /1881 г./. Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието. Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота.
към текста >>

Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване.
Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата. Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят. Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят. Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата. Изживяването на природното естество е една нисша област на общото изживяване на душата, което е от духовно естество. И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване. В културните системи, в духовното изживяване и творчество на народите и епохите се развива и разгръща един велик духовен организъм.
към текста >>

75. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество. Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот. Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>

Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия.
От една страна то влиза в служба на разглеждането навъншния свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние изграждаме светогледите, които преди всичко питат за това: Как познанието прониква в същността на нещата; какво може да произведе разглеждането на нещата? Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето. Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение. Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието. Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>

76. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам, че, развивайки все повече и повече своите сили, да проникне в тайните на света по един свободен и чисто човешки начин. Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
към текста >>

77. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>

Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията. Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>

Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата.
Умри и възкръсни! Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си. Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата. Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
към текста >>

78. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>

Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>

79. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
към текста >>

80. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане. Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието. Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта, която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията. Така ще бъде преустроена органически, в перспективата на антропософското изследване:
към текста >>

81. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание.
Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти.
към текста >>

Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване.
От миналата лекция вие ще сте запомнили, че това съзнание на Аза (или по-добре Азово съзнание) зависи от физическия организъм; защото то се ражда само в момента, когато в течение на своето развитие човекът става способен да използува този организъм. Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло. При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>

82. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>

83. 04. 5. Принципи 38-61 GA_26 Мистерията на Михаил

55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
към текста >>

84. 07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание GA_26 Мистерията на Михаил

Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-висши светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и животинското.
Така човешкото същество може да упражнява истинско себе-познание. Но при такова едно себе-познание човек не обхваща само своето собствено Себе. Той постепенно обхваща членовете на своето същество: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе-то. Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-висши светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и животинското.
към текста >>

85. 50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания GA_26 Мистерията на Михаил

Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>

86. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>

87. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

88. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот. Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“. Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“.
към текста >>

89. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
към текста >>

В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>

Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>

90. X. Философия на свободата GA_28 Моят жизнен път

Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>

91. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си. Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн. В първите глави на това съчинение човек се вживява напълно в платоническия светоглед. След това обаче Щайн преминава към внасянето на Христовото откровение в развитието на човечеството. Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
към текста >>

92. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Светът познава Ханс Олден като автор на леки театрални пиеси като „Официалната съпруга“. В тогавашния си ваймарски кръг той обаче се изразяваше по друг начин. Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот. Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
към текста >>

93. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг. За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота. Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>

94. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше. Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес. За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество. В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години. Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора. Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
към текста >>

95. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи. Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>

96. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене. Говори се, че живеем в естественонаучна епоха. Но в същността си тази естественонаучна епоха е най-бедната от всички исторически епохи. Нейна характеристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение. Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
към текста >>

97. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

98. Живеейки, духът разкрива GA_40 Стихове и медитации

се съхранява за живот по-висш.
се съхранява за живот по-висш.
към текста >>

99. Коледа GA_40 Стихове и медитации

символизираща най-висш живот.
символизираща най-висш живот.
към текста >>

100. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

и от космическия висш живот
и от космическия висш живот
към текста >>

101. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство. Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека. Така щото определени части на мозъка са били вече изхабени и духовният живот е заличен. Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща?
към текста >>

И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
към текста >>

102. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да вземем най-висшите животни.
Ето защо в това, което се развива в живота на един човек ние трябва да различаваме това, което произхожда от околната среда, от това, което никога не може да бъде извлечено от околната среда. При едно растително или животинско същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди. Да вземем най-висшите животни. До къде стигат те в своето развитие? До това, което принадлежи на техния вид. И в тях са вложени заложбите на вида.
към текста >>

Ние можем да го разберем добре, когато го наблюдаваме в една по-нисша форма и разглеждаме нещо из областта на обикновения живот, за да стигнем чрез това до понятия и идеи върху по-висшата област.
Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта. Но общо взето това става през целия живот, макар и в детските години да става по-малко отколкото в по-късно време. Така ние можем да кажем, че в духовно-душевната област в най-вътрешната част на човека царува един растеж и едно умиране в духовно-душевно отношение. Но в какво се състои процесът, който става тук? Ние можем да го разберем добре, когато го наблюдаваме в една по-нисша форма и разглеждаме нещо из областта на обикновения живот, за да стигнем чрез това до понятия и идеи върху по-висшата област.
към текста >>

Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
към текста >>

103. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото.
към текста >>

Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното.
Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци. Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване. Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
към текста >>

Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо.
към текста >>

Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз.
към текста >>

104. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното.
Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното. При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява.
към текста >>

В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва. Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори. В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена. Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него.
към текста >>

105. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата.
Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични. Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата. Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата. Проверете, как всичко, което може да ви радва, е свързано с това, какво е било вашето възпитание, на какво място в света и в коя професия е била поставена вашата личност и т.н., за да видите, колко тясно са свързани усещанията и чувствата с нашата личност. Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични. Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща.
към текста >>

106. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност.
към текста >>

107. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>

108. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

109. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества. Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
към текста >>

Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание! Така ние се питаме сега: Какво място е заемал светът на представите за всичко това в душата на египтянина? Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето.
към текста >>

110. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>

111. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/. Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
към текста >>

Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>

112. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>

Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща.
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>

113. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник.
Брунхилд се вбесява от това и си поставя за цел да убие Зигфрид. Но тя още не знае как може да направи това. Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който живее в двора. Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени. Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник. Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място.
към текста >>

114. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

всичко, което по-рано беше божествена душа - се скарват помежду си, защото трите богини символизират различни степени на душевен живот на висшия, духовен план.
Всичко което последва, според мита, е само по-нататъшно развитие на тенденцията, която вече съществуваше. Казва се, че най-прекрасната ябълка е ябълката на Ерида. Трите богини Хера, Атина Палада и Афродита - т.е. всичко, което по-рано беше божествена душа - се скарват помежду си, защото трите богини символизират различни степени на душевен живот на висшия, духовен план. Сега нещата вече не зависят от духовното ниво, а Парис е призован да реши от позицията на физическия план. Всичко слиза на физически план. Решението също слиза на физически план. Но чрез това възниква нещо. Тук лежи същината на проблема, ето тук става ясно какво е заложено на карта.
към текста >>

115. ІІ. Мисията на Манихейството GA_92 Езотерична космология

Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>

В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
към текста >>

116. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Нека вземем друго сравнение. Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
към текста >>

Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. "Пазачът на Прага" защитава човека от тази опасност.
към текста >>

117. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

118. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>

В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

119. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване. Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>

120. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете. Гьоте загатва за това във "Фауст" с думите: "Нека запалим огън за да могат Духовете да се облекат като във одежди." Тези огнени Духове на древната Луна слязоха до въздуха в Земния период. Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме.
към текста >>

Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>

Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

121. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>

Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>

122. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма. Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя. Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите. Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
към текста >>

123. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
към текста >>

124. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
към текста >>

125. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-висши способности.
Те са онези, които от външния свят донасят камъните за изграждането на храма. Чрез тяхното изкуство се изгражда храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т. нар. Божии синове, които се грижат за истинската духовност в човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие. От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-висши способности.
към текста >>

Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>

Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>

Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция. Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
към текста >>

126. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло.
В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен. Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика. Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество.
към текста >>

127. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия. Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>

Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване.
Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни? Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване. Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.
към текста >>

128. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха. Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля..
към текста >>

129. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>

В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето.
към текста >>

130. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Нека вземем друго сравнение. Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
към текста >>

Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания. Това често се получава в случая на медиумите. “Пазачът на Прага” защитава човека от тази опасност.
към текста >>

131. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

132. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>

В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

133. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване. Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>

134. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете. Гьоте загатва за това във “Фауст” с думите: “Нека запалим огън за да могат Духовете да се облекат като във одежди.” Тези огнени Духове на древната Луна слязоха до въздуха в Земния период. Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме.
към текста >>

Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>

Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

135. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Само когато някой е изпълнявал условията, когато е давал пълна гаранция, че има необходимата нагласа и е в състояние да приеме най-висшите учения на живота, той е можел да бъде приет в такова братство.
За да постигне това, човекът трябва да следва по-старите братя, които живеят навсякъде сред нас. Тези по-стари братя или учители, великите водачи на човечеството, сами са били най-високопоставените водачи и предводители на окултната възвишена мъдрост, чрез която човекът осъзнава своята собствена вечна същност. Тези, които са поискали да бъдат приети в такова окултно братство до средата на изминалия 19-ти век, са били подлагани на строги изпитания и проби. В такова братство е можел да бъде приет само онзи, за когото е било сигурно, че чрез своя характер дава гаранция никога да не злоупотребява с висшата мъдрост за нисши цели. Освен това той е трябвало да даде гаранция чрез своята интелигентност, че разбира по правилен начин и в правилен смисъл преподаваното му в окултните братства. Само когато някой е изпълнявал условията, когато е давал пълна гаранция, че има необходимата нагласа и е в състояние да приеме най-висшите учения на живота, той е можел да бъде приет в такова братство.
към текста >>

Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот?
Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>

136. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Може да се чуе, че антропософията е нещо, което представя света в много хубава светлина, представя висши идеали, но отклонява от живота, от удоволствието и истинската радост в живота.
Когато антропософията се приема като нещо чуждо на живота, отричащо живота, това са предразсъдъци. Може да се чуе, че антропософията е нещо, което представя света в много хубава светлина, представя висши идеали, но отклонява от живота, от удоволствието и истинската радост в живота. Дори се твърди, че това, което говорят теософите, е хубаво, но не може да се приеме.
към текста >>

137. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение.
Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция. Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>

Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове. Но никой не може да го прави без указанията на някой учител. Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>

Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота.
Това става в девахана. Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията, метаморфозата на формите. Човекът не винаги е имал например днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха. В предхождащата хиперборейска епоха той е имал друга форма, а преди – още по-различна, понеже се е намирал в астрално състояние, и преди това – друга, понеже е бил в девахана. Казва се също: На тази степен човекът се учи да познава съотношенията между различните глобуси61, това означава, че той узнава как един глобус или състояние на формата преминава в следващото. Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота. Опознава как различните същества преминават през различните царства или кръгове, как едно царство преминава в друго. Тогава трябва да се изкачи до още по-високи степени, които днес няма да разглеждаме.
към текста >>

Приемете тези съобщения като вид географска карта и тя ще ви послужи не само в този живот, но също и когато преминавате през портата по пътя за висшите светове.
Тези неща наистина трябва да се обработят. Това е първата крачка, за да се тръгне нагоре. Затова описанието на пътя на познанието е добре веднъж да се даде по подреден начин. На физическия план може би е възможно човек да пътува и без географска карта. Но на астралния план е необходимо да получи такава карта. Приемете тези съобщения като вид географска карта и тя ще ви послужи не само в този живот, но също и когато преминавате през портата по пътя за висшите светове. Който възприеме тези неща чрез духовната наука, ще има голяма полза от тази карта след смъртта. Окултистът знае в какво окаяно положение се намират често хората, когато стигнат отатък и нямат понятие къде всъщност се намират и какво е това, което изживяват.
към текста >>

138. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не е достатъчно само да се храним с плодове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
Който не се занимава по друг начин, освен както прави някой банкер, обикновен учен или бюрократ, в случай, че не приема спиритуални представи, може много да си навреди чрез силите, които се спестяват поради вегетарианския му начин на живот. Тогава по-добре да не бъде вегетарианец, паметта му би могла да се увреди, известни мозъчни области биха могли да се увредят и т. н. Не е достатъчно само да се храним с плодове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
към текста >>

139. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря.
Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря. Астралният план е като изпълнен с астрални трупове. Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана. Астралният труп се разтваря в астралния свят.
към текста >>

140. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.
към текста >>

Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.
към текста >>

Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух.
Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух.
към текста >>

141. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа.
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа. Това, което е висшата човешка същност, което е вечно в човешката природа, което чрез трите заложби – манас, будхи, атма – ще продължи да се развива в бъдеще, дотогава е почивало в лоното на божествеността. Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
към текста >>

142. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На Старата Луна е имало същества от животинско-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Тогава там е живял един вид физически предшественик на човека, който е имал още доста животински вид. Не бива да си представяте, че това, което днес е човек, се е съдържалo в животинския човек на Старата Луна. Това би била материалистическа представа. На Старата Луна е имало същества от животинско-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек. Каквото днес е душа вътре в човека, още не е съществувало в него на Старата Луна. Това е било нещо, което тогава е обгръщало човека, както днес го обгръща невидимата му астрална аура.
към текста >>

143. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот.
За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика. Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази. Нека вземем само един пример, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал. Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот. Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете. Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в духовността има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други. Отговарящият на истината разказ създава жизнени сили за напредващото развитие. Неправилното твърдение се сблъсква с истината и се връща обратно към самия човек. Всичко, което човекът излъже, трябва по-късно сам да го почувства.
към текста >>

Някога е съществувал човешки предшественик, който е бил по-висш от всяко животно, но по-нисш от човека.
Познаваме три представи за личното: личното, безличното и свръхличното. Някога е съществувал човешки предшественик, който е бил по-висш от всяко животно, но по-нисш от човека. Той се е състоял от физическо, етерно и астрално тяло. По-късно се прибавя азът, който със своята дейност преобразува висшите същности на човека и води до седмочленната човешка натура.
към текста >>

144. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Това означава да се преодолее обикновения живот, да се направи като една обвивка, за да може вътре в душата да се развият зародишите на един по-висш живот.
Това означава да се преодолее обикновения живот, да се направи като една обвивка, за да може вътре в душата да се развият зародишите на един по-висш живот.
към текста >>

145. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Кръвта е израз на аза. Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух. Така в свързания с трите лъча кръст с розите насреща ни застава Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ. Поклонникът, брат Марко, който пристига тук, знае, че се намира на едно място, където се разбира дълбокият смисъл на християнството.
към текста >>

И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката.
В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката. От двете страни на кръста с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия кръст с розите, а кръстът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко.
към текста >>

И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Когато човекът се развива нагоре чрез символичния пъстър свят на астралното, той се доближава до света на хармонията на сферите, до девахана, това, което е духовната музика. Когато брат Марко прекрачва първата порта, портата на астралния свят, дочува само тихото звучение на вътрешния свят, който се намира зад нашия външен свят, онзи свят, който преобразува нисшия свят на астралността в по-висшия свят, проникнат от тризвучието. И когато достигнем до по-висшия свят, в него човешката нисша природа се преобразува в по-висшата триединност, нашето астрално тяло се преобразува в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
към текста >>

146. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове.
Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове. Това е целта на духовнонаучното движение.
към текста >>

147. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Те са се нагодили към живота на кръвта и нервите и през нощта надолу към астралното тяло и аза протичат сили от един по-висш свят.
Нека да обърнем поглед към аза и астралното тяло през нощта. Да си припомним, че астралното тяло и азът на човека са в особено положение. Те са се нагодили към живота на кръвта и нервите и през нощта надолу към астралното тяло и аза протичат сили от един по-висш свят. Чрез някои неща, изолирани от дневния живот на човека, отново се извършва отделяне. Някои неща от душевния живот отново предизвикват процеса на изолирането. Да си представим, че двама души имат две различни мнения. Единият се опитва да придума другия и желае да го убеди. Такова желание е доста разпространено между хората днес.
към текста >>

148. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или. Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак. Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
към текста >>

149. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>

Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално.
към текста >>

150. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот.
Под елементарни факти не е нужно да се разбира само това, което е чуто в началото на изграждането на антропософските възгледи, а също и това, което много малко се отклонява от разбирането на един средно интелигентен човек днес. Това означава, че един разумен човек от сегашната епоха във всеки случай би допуснал нещо, надхвърлящо физическия свят. Възможно е да има хора, които да приемат такива неща. Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот. В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим. Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени. Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>

Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан. И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните.
към текста >>

151. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Растителните азове живеят в още по-висш свят от този на животинските азове.
Духът на пчелното семейство стои зад тази работа на пчелите. Отделните пчели принадлежат към една-единствена пчелна личност, както нашите членове принадлежат към нас. Само че отделните пчели са повече отделени една от друга, а нашите единични членове са компактни. Ние минаваме невидимо за нас навсякъде сред същества, сред животинските групови азове, които не могат да се наблюдават физически. Както започваме да чувстваме тези същества, за които човекът нищо не подозира, така можем да почувстваме и растителните души. Растителните азове живеят в още по-висш свят от този на животинските азове. Растителните азове, онези отделни групови азове, към които отново принадлежат редица растения, се намират на така наречения девахан-план. Можем да посочим мястото, където тези растителни азове всъщност се намират. Всички азове на растенията са в центъра на Земята. Груповите азове на животните кръжат около Земята като пасатните ветрове. А азовете на растенията са в центъра на Земята.
към текста >>

152. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека.
Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>

153. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

154. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>

155. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Той трябва да се издигне във висшите области на духовния живот и с тези познания, които там ще получи, дейно да работи във всички граници на физическия свят и особено сред хората.
И така, вие виждате, че е невъзможно физически да се опознае света, ако вие не познавате, как той е бил създаден. Не в оттегляне от физическия свят вижда розенкройцерът своята задача. Това би било съвършенно неправилно, тъй като неговата задача точно е одухотворение на света. Той трябва да се издигне във висшите области на духовния живот и с тези познания, които там ще получи, дейно да работи във всички граници на физическия свят и особено сред хората. Това розенкройцерско убеждение се явява непосредствено следствие на тази мъдрост. Ние ще разгледаме теософската система, която ще направи ясно за нас дори и най-дребното. И нека да помним, че най-малкото в света е важно за най-голямото и че най-малкото, ако то е поставено на правилното място, може да доведе до велики цели.
към текста >>

156. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ние трябва ясно да съзнаваме, че съвместния живот на хората съществува не само тук, на физическата Земя, но и там, във висшите светове.
Ние трябва ясно да съзнаваме, че съвместния живот на хората съществува не само тук, на физическата Земя, но и там, във висшите светове. И подобно на това, както работата на хората в духовната сфера достига физическия свят, точно по същия начин всички отношения между един човек и друг, всички техни връзки един с друг, които имат място тук долу, се простират и в духовната област.
към текста >>

Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени. Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>

157. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се
Ние трябва да кажем и още нещо, за да разберем закона на кармата. От едно тънко познаване на закона на кармата е произлязло самото духовно движение. Вие видяхте, че това, което се намира в етерното тяло, в следващия живот влияе на физическото тяло. Така склонността на човек да мисли по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали мислите духовно или материалистично. Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се
към текста >>

158. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това са днешните висши животни.
После се появили постепенно малки островчета първите образования на нашето сегашно минерално царство. На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята. Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство. Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни.
към текста >>

159. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>

Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
към текста >>

160. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи. Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи. Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред. Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>

Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
Тогава Азът се спуска отгоре в астралното тяло и започва да работи в човека, и така ние имаме една част от астралното тяло, от която е образуван самия Аз. Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и резултат на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения. В човека действува и нещо, което не съществува при животните. При животните отсъствува това втъкаване на Аза в астралното тяло. То само е оформило астралното си тяло по един определен начин, така както го е получило от външните сили. Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
към текста >>

При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание. Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>

При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>

Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие.
към текста >>

С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло.
Друго едно нещо е още по-забележително. С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло. Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила. Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие. При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло.
към текста >>

161. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека.
При всяка от тези народности митовете и сказанията се образуват във всевъзможни видове и форми, но във всички тях образите, за които те разказваха не бяха нищо друго освен това, което само единици може ха да наблюдават непрестанно или само в особени състояния, със своето слабо, но все още съществуващо ясновидство. Хората виждаха това, което разказват митовете и сказанията. Позовавайки се на тези астрални наблюдения, хората, принадлежащи към тази народност, която заемаше земите на днешна Персия, разказваха видяното и това, което великият религиозен водач Заратустра беше облякъл в определена форма и довел до завършек. Нека опишем накратко това, което хората разказваха. Те свързваха произхода на всичко съществуващо с една обща световна основа, която наричаха "Заруана Акарана". Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека. Ако желаем да преведем израза "Заруана Акарана", трябва да го наречем "светеща праоснова" или "светеща подоснова". От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд. Това друго духовно същество обикновено се нарича Ариман. Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно лошо, противопоставящо се божество. Ариман може да се преведе с израза "оказващият съпротива" или"противно настроеният", такъв би бил смисълът на израза.
към текста >>

В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши животни качество качеството на червената, топла кръв: вътрешната топлина.
В тази си форма, която имаше той на напусната от луната земя, той не беше нищо друго освен приложение към днешното физическо тяло и днешно то етерно тяло. Това, което днес е налице в човека като астрално тяло, тогава още не беше съединено със земния елемент. Така, както днес в небето се носят облаците, така витаеха из въздуха астралните тела, които по-късно се спуснаха в човешките физически тела. А човешките тела, които се превърнаха във физически предшественици на днешните хора се намираха в едно постоянно спящо състояние. Както растенията се намират в спящо състояние, така и тогавашният човек се намираше в един вид сън, той беше дарен само с физическото и етерното тела. В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши животни качество качеството на червената, топла кръв: вътрешната топлина.
към текста >>

Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите животни, които са останали на това стъпало на развитие до днес. Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда. Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
към текста >>

Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни.
За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове. Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмосфера, в топлинната атмосфера на земята. Представете си това съвсем живо. Имате земята заобиколена от топлинна атмосфера, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи. Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни. Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа. Както е известно астралното тяло на днешния се нарича и аура, тъй като то се представя на днешният наблюдател като едно светлинно явление, което заобикаля човека, така както ако си представите една овална, яйцевидна светлинна форма, която се излъчва от всички страни на човека.
към текста >>

162. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

На Старото Слънце най-висшето същество имаше физическо тяло но в съвсем различна форма от човешкото -, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе (Манас), Дух-Живот (Будхи), Човек-Дух (Атма) и една допълнителна осма част, над Атма.
Съществуваха и други същества, не хора, а същества, изостанали на Старата Луна, които нямаше да могат да станат богове. Тези, които бяха достигнали по-високо стъпало на Старата Луна се преселиха на Слънцето, обитавано от Елохимите, така както земята се обитава от хората. Съществата на Слънцето и тези на земята преминаваха през едно паралелно развитие. След като Слънцето и Луната се от делиха от земята, тя беше поставена между слънцето от едната страна и луната от другата. Най-висшето същество, което се разви на земята, беше едно същество с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз: човекът. На Старото Слънце най-висшето същество имаше физическо тяло но в съвсем различна форма от човешкото -, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе (Манас), Дух-Живот (Будхи), Човек-Дух (Атма) и една допълнителна осма част, над Атма. Така че, по-висшите същества, които вече са развили и осми член, са Елохимите, слънчевите духове, които при разделянето на Земята и Слънцето тръгнаха по различен път. Хората избраха земния. Слънчевите духове бяха развили Атма още на Старата Луна, те отидоха на слънцето, за да продължат развитието си. На Старата Луна обаче имаше и по-долни същества, които не можеха да продължат нататък със Слънцето, тъй като изостанаха. Те разбира се бяха много по-високо развити от хората, те имаха нещо, което хората трябва да извоюват в бъдеще, те имаха такова съзнание, чрез което можеха да виждат външни физически предмети.
към текста >>

163. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект.
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят. Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект. Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им. Магьосникът трябва да притежава не само ясновидски способности и посвещение, а и опит. За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите.
към текста >>

164. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.
Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.
към текста >>

165. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-висш свят от груповия аз на животните.
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-висш свят от груповия аз на животните. В духовния свят или в Девакана се намират Азовете на растенията, и принципно взето те са много малко на брой. Тъй като тези отделни Азове обхващат много отделни растения, които се намират тук на земята, много видове. А ако потърсим мястото, където пространствено можем да срещнем тези растителни Азове, то ние ще достигнем в търсенето си до центъра на земята.
към текста >>

166. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Разчленяване на висшите същества, на човека, животните и елементарните същества.
Чувственото постижение на теософските познания. Разчленяване на висшите същества, на човека, животните и елементарните същества. За гномите. Разчленяване на елементарните същества на гноми, елфи, ундини и саламандри. Шестнадесетте пътя към погубване. За същността на груповата душа на животните. Същност и формиране на елементарните същества, особено саламандрите.
към текста >>

167. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния. И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят. Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>

Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове.
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове. В самото тяло на човек се случват много неща, които човек не владее, които не са израз на човешкия Аз, а в действителност са действия, откровения на съществата от висшите светове. За тези неща ще говоря днес.
към текста >>

Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества. По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.
към текста >>

Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот.
И така, виждате, че трябва да си представим човека като същество твърде сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свободното им съзерцание. Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот. Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими.
към текста >>

Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото.
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото. Той от всички страни е обкръжен от спътници, и благодарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях. Така духовните изследвания ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
към текста >>

168. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И накрая има същества които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член.
Има същества, чиито низш член се явява Аза, т.е. такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техния Аз се открива навън без трите обвивки – същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз. След това те имат още осми, девети и десети член; те са показани в Апокалипсиса като “същества, изпълнени с очи”. По-нататък, има същества които започват от низшия член Дух-Себе, от Манас. Отгоре те имат единадесети член. И накрая има същества които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член. И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет. Това всъщност са, високо възвишени същества, които далече превъзхождат всичко, което човек може да си представи. Как може да си съставиш изобщо някаква представа за тези удивителни, най-висши същества?
към текста >>

За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение.
Навън, около нас се намират неща, същества; вие ги възприемате, вие си образувате понятие за тях. Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възприятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение. За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение. В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи. От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло. Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>

169. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Самите те сега имат за свой нисш член астралното тяло; и тяхното по-нататъшно развитие се заключава в това, че те имат по-висше над Човек-Дух или Атма не само един член, а още и друг висш член; така, че ние трябва да говорим за тях като започнем от астралното тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек –Дух, осми член и девети член, пронизващи всичко това, което човек може да достигне в своето пълно седемчленно развитие.
И така, ние преминаваме от Сатурн към Слънцето и ще разгледаме по-нататък развитието на Духовете на Формата. Те са отстранили етерното си тяло, “излели” го и го предали на Земята, благодарение на което човешките тела са били пронизани от етерното тяло на Духовете на Формата. Самите те сега имат за свой нисш член астралното тяло; и тяхното по-нататъшно развитие се заключава в това, че те имат по-висше над Човек-Дух или Атма не само един член, а още и друг висш член; така, че ние трябва да говорим за тях като започнем от астралното тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек –Дух, осми член и девети член, пронизващи всичко това, което човек може да достигне в своето пълно седемчленно развитие.
към текста >>

В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
към текста >>

170. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>

171. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>

Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа.
към текста >>

Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот.
Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член. Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ. Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот. Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи. Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>

Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе.
Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата душа. Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество. В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух.
към текста >>

172. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот. Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят. Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>

173. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя живот, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
Всички тези същества се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя живот тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези същества. Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя живот, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
към текста >>

174. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще.
Нашата съвременна епоха е призвана да постигне Манас или Духът-Себе в това, което по-рано беше приемано несъзнателно. Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди. Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще. Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си силите, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
към текста >>

Занапред, когато висшият човек ще бъде напълно завършен, цялото астрално тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Манас или Духът-Себе, етерното тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Духът-Живот или Буди; и накрая физическото тяло ще бъде така преобразено, че продължавайки да съществува като такова - ще се превърне в Човекът-Дух или Атма.
Занапред, когато висшият човек ще бъде напълно завършен, цялото астрално тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Манас или Духът-Себе, етерното тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Духът-Живот или Буди; и накрая физическото тяло ще бъде така преобразено, че продължавайки да съществува като такова - ще се превърне в Човекът-Дух или Атма. За овладяването на физическото тяло ще са необходими най-могъщите сили и това овладяване, това преобразяване, означават върховната победа на човека. Осъществявайки я докрай, физическият човек става Човекът-Дух или Атма. Днес всичко това живее в човека като една плаха, далечна възможност;обаче един ден тя ще тържествува над всичко. А силите за това велико преобразяване идват от вглеждането в Христовата личност и Христовия Импулс.
към текста >>

175. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
към текста >>

По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления.
към текста >>

Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот.
Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>

И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят. И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите. Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>

176. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество.
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия. Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина. Видяхме, как възникна старото Слънце. Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците. Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот. Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха.
към текста >>

177. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>

178. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

После, когато Азът преобрази и етерното, ражда се Буди или Духът-Живот, а когато далечното бъдеще Азът ще се е преобразил физическото тяло, така че то бъде напълно одухотворено чрез Аза (това е най-трудната работа, защото физическото тяло е най-гъсто), тогава физическото тяло ще се развие като най-висшия член на човешкото същество, наречен в Духовната Наука Атма или Човек-Дух.
и т.н., това, което обикновено наричаме душевна част на човека. След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие. В бъдеще развитието на човека ще протече така, че той ще преработи чрез своя Аз всички по-низши от него части, ще направи Аза господар на другите части. Когато Азът преработил, овладял астралното тяло, така щото в това астрално тяло няма вече нищо от несъзнателните и неовладяни нагони, инстинкти и страсти; когато Азът е стигнал дотам, тогава той е изработил това, което наричаме Духовно Себе и Манас. Това Духовно Себе, този Манас не е нищо друго освен това, което е и астралното тяло, но преобразено от Аза астрално тяло. После, когато Азът преобрази и етерното, ражда се Буди или Духът-Живот, а когато далечното бъдеще Азът ще се е преобразил физическото тяло, така че то бъде напълно одухотворено чрез Аза (това е най-трудната работа, защото физическото тяло е най-гъсто), тогава физическото тяло ще се развие като най-висшия член на човешкото същество, наречен в Духовната Наука Атма или Човек-Дух. Така представяйки си този човек като едно седмочленно същество, ние имаме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло, Аз. /виж рис. № 5/.
към текста >>

179. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н.
На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н. За всеки случай трябва да разберете, че на Сатурн човекът минава през 49 състояния, на Слънцето през 49, на Луната през 49. На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се намира в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство. Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се намира в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство.
към текста >>

180. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа.
Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"? Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип. По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава. Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен. Когато Земята ще се е одухотворила, те ще се явят в една одухотворена форма. Другите, които са отхвърлили Христовия Принцип, ще се явят със 7 глави, защото е имало 7 епохи, през които преди потопа се е образувало животинското.
към текста >>

То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666!
към текста >>

181. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Само привидно изглежда така, че стремейки се към висшите цели на живота, човек се отдалечава от това, което му е дадено непосредствено, всъщност тъкмо по този начин той стига до разбирането на това, което го занимава ежечасно.
Първоначално то ще ни изведе встрани от обикновения хоризонт на живота, а после, навлизайки в нашата основна тема, ще обхванем с поглед една епоха, която се простира от древния Египет до наши дни. Това са цели хилядолетия, и познанието, към което се стремим, действително ще се окаже свързано с най-дълбоките пластове на нашия духовен живот. Само привидно изглежда така, че стремейки се към висшите цели на живота, човек се отдалечава от това, което му е дадено непосредствено, всъщност тъкмо по този начин той стига до разбирането на това, което го занимава ежечасно. Човекът трябва да се отдалечи от дребнавите грижи на деня, от бремето на ежедневието и да насочи поглед нагоре към великите исторически събития, засягащи света и народите; само тогава той ще намери това, което душата му ще съхрани като свое истинско съкровище. Би могло да изглежда странно, когато се твърди че трябва да бъдат търсени определени връзки, интимни връзки между древния Египет, между времената, в които се родиха величествените пирамиди и сфинксът, и нашето съвремие. На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото. За тази цел обаче ние трябва да обхванем с погледа си много по-обширни, много по-далечни епохи. Но по този начин ние само ще се приближим до нашата основна цел: Да открием възможността да се издигнем над самите себе си.
към текста >>

182. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
към текста >>

183. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми.
Словото Божие, пра-човекът се беше обвил във все по-нови обвивки, и сега важното беше, какви обвивки прие Словото в хода на Земното развитие. Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия. Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта! ; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка. На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта. Любовта, еросът, бяха наречени Кама. Кама стана смисълът на Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово.
към текста >>

184. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла. Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид. Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено. Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

Междувременно човекът приемаше в себе си все по-висши животински форми; и в един момент от неговото развитие това, което се беше получило от рибите, можеше да бъде наречено „воден човек”, „Водолей”, понеже живееше във водата и понеже носеше в себе си зародиша на по-късния човек.
Междувременно човекът приемаше в себе си все по-висши животински форми; и в един момент от неговото развитие това, което се беше получило от рибите, можеше да бъде наречено „воден човек”, „Водолей”, понеже живееше във водата и понеже носеше в себе си зародиша на по-късния човек. Една друга форма, която се получи по-нататък, можеше да се нарече „Козирог”. Но всъщност особеното е, че това, което отговаря на човека в неговите долни органи, определи името на споменатото зодиакално съзвездие. Фактически нозете, това са първоначалните риби, подбедриците - водният човек, Водолеят, това, което дълго време позволяваше на човека да дава посока на плуването си; колената на човека се намират във връзка със съзвездието Козирог. Животинската природа продължи да се развива и онова, което се оформи като бедра, можеше да бъде наречено „Стрелец”. Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да Ви обяснявам тези имена.
към текста >>

185. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби.
В прадревните времена, след отделянето на Слънцето, не съществуваха никакви животински форми. Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби. После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците.
към текста >>

После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците.
Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби. После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците. Следователно, човекът изгражда себе си по такъв начин, че на всяка еволюционна степен той отхвърля определени животински форми, за да се издига все по-високо над тях. И когато Луната започна да се отделя, той беше толкова напреднал, че долната му половина, свързана с низшата природа вече беше физически оформена, докато горната му половина продължаваше да се видоизменя непрекъснато.
към текста >>

186. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Онова, което наричаме апокалиптични животни, са типове, при които надмощие имаше една или друга по-висша съставна част.
Поради факта, че постепенно Азът ставаше все по-самостоятелен, той промени също и астралното тяло. Ние вече казахме, че започнаха да се обособяват и човеците. Онова, което наричаме апокалиптични животни, са типове, при които надмощие имаше една или друга по-висша съставна част. Азът имаше надмощие при „човеците-човек” Всички органи са нагодени към по-висшите съставни части на човека. Докато Азът завладяваше астралното тяло, в човека и в животните, които се отделиха по-късно, се образуваха определени органи. Така например един определен орган възникна поради това, че изобщо Азът слезе на Земята. На Старата Луна никакъв Аз не беше свързан с еволюцията на човечеството. Определени органи имат пряка връзка с тази еволюция: жлъчката и черният дроб.
към текста >>

187. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят. И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество. А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят. Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>

188. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
към текста >>

189. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята. Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества. Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>

190. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-Живот, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-Живот, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен.
Да продължим нататък. Човекът продължава да работи. След като е пречистил и преобразил астралното тяло, той може да стори същото и с етерното тяло, а накрая и с физическото тяло. Какво става, когато Азовите сили овладеят етерното тяло и физическото тяло? Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-Живот, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-Живот, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен. При тази междинна степен човекът не обременява етерния свят с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-Живот, или Буди, преминава във вечността.
към текста >>

191. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота.
към текста >>

От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота.
Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
към текста >>

192. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития.
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия. Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано. Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост. Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение. Акашови те записи ни предават вярно това, което е трябвало да се случи. Ние виждаме, че в течение на множество редуващи се прераждания една индивидуалност се е стремила да достигне най-висшите степени на посвещение.
към текста >>

193. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма.
От всички природни царства най-нисшето, минералното, беше това, което имаше най-близък произход. Растителното царство, въпреки че замряло, можеше бързо да бъде отново оживотворено. Само на човешките форми беше необходимо най-дълго време, за да станат отново способни да приемат в себе си човешки души, идващи от висшите области. Така след отделянето на Луната целият ред на развитието се обръща: по-рано човешкото царство предшествуваше животинското, което на свой ред предшествуваше растителното, появило се на свой ред преди минералното царство. Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма. Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната. Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя.
към текста >>

Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние. Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>

194. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част.
За съзнанието на ясновидеца, който вижда днешния човек съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, е явен един важен факт: етерното тяло и физическото тяло почти съвпадат по форма и размери /поне що се отнася до тяхната горна част/; например физическата глава е напълно приспособена към етерната част на главата, като тази последната много малко прелива над първата. Но не е така и за животните. У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част. Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна. Ако бих Ви описал образа на етерната форма, коя то се издига над хобота и главата на слона, бихте се удивили твърде много на природата на това животно.
към текста >>

195. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират.
Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло.
към текста >>

Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе.
Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат. Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
към текста >>

196. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.
Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>

197. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот.
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца. Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот. Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа. Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма. Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.
към текста >>

198. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало.
към текста >>

Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>

От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>

199. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>

в произведението на висшия духовен живот.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>

200. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
към текста >>

Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>

И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството.
към текста >>

В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
към текста >>

201. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
към текста >>

202. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите. Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес. Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината. Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
към текста >>

За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение? Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва. За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>

203. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>

204. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
към текста >>

205. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
към текста >>

206. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един „просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество.
Ето какво сподели Буда със своите ученици за „вътрешния човек", за онзи „вътрешен човек", който е причина за всички болки и страдания, скърби и грижи. Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един „просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество. Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество. Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици.
към текста >>

207. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
към текста >>

Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения живот.
Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения живот. Може да се развие мисленето така, че да се превърне във виждане. Също така и чувстването, и волята могат да се издигнат нагоре, в духовния свят. В това се заключава посвещението.
към текста >>

208. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа. Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност.
към текста >>

Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа. Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност.
към текста >>

209. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло.
Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение. Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос. Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>

210. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция. За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
към текста >>

211. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст? Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята? На този въпрос може да се отговори.
към текста >>

Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф. Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/. В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже. Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук.
към текста >>

212. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Всички устройства на човешкото същество физическо и етерно тяло, сетивна и интелектуална и съзнателна душа и Азът и дори по-висшите устройства на душата получават нов живот чрез близостта на Царството небесно.
Онова, което става в такива многозначителни епохи за човечеството винаги въздействува върху всички хора. Ако само едно единствено от човешките същества бъде докоснато, останалите всички откликват. Всички устройства на човешкото същество физическо и етерно тяло, сетивна и интелектуална и съзнателна душа и Азът и дори по-висшите устройства на душата получават нов живот чрез близостта на Царството небесно. Тези учения са в абсолютен унисон с великите учение на първичната мъдрост.
към текста >>

Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек.
Сега да преминем към онова, което е по-висше от съзнателната душа, към Манас, Будхи и Атман. Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек. Тези все още не могат да живеят в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества. Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата.
към текста >>

213. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>

214. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време.
Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време. Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот. Няма да започнем от понятия или идеи, установени така твърдо, че приличат на догми, а ще се насочим, отначало съвсем просто към теми, които всеки ще почувства свързани с всекидневния живот.
към текста >>

Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот.
Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време. Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот. Няма да започнем от понятия или идеи, установени така твърдо, че приличат на догми, а ще се насочим, отначало съвсем просто към теми, които всеки ще почувства свързани с всекидневния живот.
към текста >>

215. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

От това можем да заключим, че в нашите души има нещо по-висше от целия ни съзнателен живот.
От това можем да заключим, че в нашите души има нещо по-висше от целия ни съзнателен живот. Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла. Едно по-дълбоко същество работи вътре в нас върху по-нататъшното ни развитие; когато заспиваме, това същество получава дневните изживявания и ги преоформя, така че в по-късен период на живота те са на наше разположение под формата на способности.
към текста >>

Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла.
От това можем да заключим, че в нашите души има нещо по-висше от целия ни съзнателен живот. Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла. Едно по-дълбоко същество работи вътре в нас върху по-нататъшното ни развитие; когато заспиваме, това същество получава дневните изживявания и ги преоформя, така че в по-късен период на живота те са на наше разположение под формата на способности.
към текста >>

Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността. А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу. Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина. Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>

216. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот.
Формата, в която се разкрива този свят е такава, че за него са приложими обозначенията, наименованията, които от древни времена са били използвани за Елементите. Ние можем да опишем вижданото там избирайки думи, използвани за качества, иначе възприемани във физическия свят: твърда, течна или флуидна, въздушна или газообразна форма, или топлина; или: земя, вода, въздух, огън. Тези изрази са взети от физическия свят, за който са създадени. Нашият език в края на краищата е средство за изразяване на физическия свят. Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот. Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети. В противен случай ще се объркаме. Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или чувстваме струя въздух, която наричаме топлина.
към текста >>

217. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост?
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно. Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение. Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост? Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота? "
към текста >>

218. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи. Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>

Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
Сравнително дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни. След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той. По време на периода на подготовката, и чрез вниманието, което упражнява в изграждането на своите символи, той се учи да прави разлика между илюзорни и истински картини. Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
към текста >>

Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове.
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>

Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени. Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо чувство им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова. Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно.
към текста >>

Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво.
Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност. Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>

Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение.
Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>

За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето. Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове. Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно. Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно. За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
към текста >>

219. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Това променя целия начин на мислене на истинския мистик, защото онова, което в ежедневния живот се нарича време, повече не съществува в тази форма в по-висшия свят.
Ние виждаме нещо, принадлежащо на миналото, както ако то беше още тук в непосредственото настояще; периодът от време, който е изтекъл, се измерва според разстоянието. Миналото се представя на ученика като нещо, представено едно до друго в пространството. Когато е постигната тази форма на памет, тя всъщност представлява четене на събития, които са останали. Това е четене в Хрониката Акаша; тя е свят, в който времето е станало пространство. Също както собственият ни свят е познат като физически, така и светът, в който времето е станало пространство, може да бъде наречен Светът на Акаша. Това променя целия начин на мислене на истинския мистик, защото онова, което в ежедневния живот се нарича време, повече не съществува в тази форма в по-висшия свят.
към текста >>

220. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Трябва да се подчертава отново и отново, че към самата същност на духовното познание принадлежи това, че всичко, свалено от висшите светове посредством изследванията на Духовната Наука, може да бъде разбрано с понятията и идеите, които човек може да придобие днес по време на живота във физическия свят.
Необходимо беше да се добави днешната лекция към десетте обявени в плана, защото някои от темите се нуждаят от това да бъдат допълнени в определени отношения. Вие ще сте осъзнали, че ако ще се представят всички аспекти на тези теми, някой би трябвало да говори не седмици, а месеци, а може би дори и години. В настоящото време обаче, съществената нужда във връзка със съобщенията на Духовната Наука не е толкова голяма, така че целият обсег на духовно-научното познание ще бъде обхванат възможно най-сбито, но ще бъде даден стимул не само на интелекта въпреки че това е жизненоважно а също и на нещо друго. Трябва да се подчертава отново и отново, че към самата същност на духовното познание принадлежи това, че всичко, свалено от висшите светове посредством изследванията на Духовната Наука, може да бъде разбрано с понятията и идеите, които човек може да придобие днес по време на живота във физическия свят. Няма нищо в Духовната Наука, което да не може да се схване по този начин.
към текста >>

Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
към текста >>

221. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло. 4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот. Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>

222. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка.
И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва. Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
към текста >>

223. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят.
Нека сега продължим още по-нататък и се опитаме следвайки неотклонно ръководната нишка на ясновиждащо то познание да проникнем във видимите явления на външния свят. Нека да пристъпим от раните, които нанасяме на растенията, към раните, които причиняваме на животните, т.е. на съществата, разполагащи със свое астрално тяло. В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят. Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
към текста >>

А как стоят нещата при по-висшите животни?
Напротив, представителят на низшите животински видове ще активира своето етерно тяло и с негова помощ бързо ще възстанови последиците от дадено нараняване, колкото и тежко да е то. А как стоят нещата при по-висшите животни?
към текста >>

При по-висшите животински видове това не е така.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение! Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид.
към текста >>

Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение! Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид. Ето един от „начините", по които действуват лечебните сили на етерното тяло.
към текста >>

У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение! Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид. Ето един от „начините", по които действуват лечебните сили на етерното тяло.
към текста >>

Точно такъв е случая при по-висшите животни.
Обстоятелството, че етерното тяло е по-плътно свързано с физическото тяло! Точно такъв е случая при по-висшите животни. При тях е налице една много по-интимна, много по-плътна връзка между етерното тяло и физическото тяло. Когато физическото тяло изгражда своите форми, техните физически въздействия засягат и самото етерно тяло.
към текста >>

Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот. Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>

Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот. Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>

Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот. Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>

224. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Обаче ние правим това, ръководени от висшите сили, които през времето между смъртта и новото раждане имат задачата да подготвят за нас такова физическо тяло, което в следващия живот ще е достатъчно здраво и силно, за да не се поддаде на същите изкушения.
Накратко, ние виждаме как нашите грешки, произлизащи от ариманическия принцип в нас (а тук спадат и умишлените грешки като лъжата и склонността към неистината), се превръщат в болестотворни причини именно когато не ограничаваме човешкия живот в една единствена инкарнация, а проследяваме последиците от една инкарнация в следващата; виждаме още, как по същия начин се превръщат в болестотворни причини и луциферическите влияния. И сега можем да обобщим: всъщност нашите грешки никога не остават безнаказани! Ние сме белязани с печата на нашите грешки и го пренасяме в следващата инкарнация. Обаче ние правим това, ръководени от висшите сили, които през времето между смъртта и новото раждане имат задачата да подготвят за нас такова физическо тяло, което в следващия живот ще е достатъчно здраво и силно, за да не се поддаде на същите изкушения. Ето как болестите се явяват като едни от най-могъщите възпитатели в нашия живот.
към текста >>

След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата.
След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата. Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед.
към текста >>

225. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили.
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес. И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
към текста >>

226. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин.
Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека. В този случай човекът е вече вплетен в Кармата на висшите Същества. Започва се, бих казал, една кореспонденция. И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин. Ето как универсалната Карма, която движи света, оплодотворява индивидуалната човешка Карма.
към текста >>

227. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

При Архангела нещата стоят така, че неговият душевен живот започва с изживяванията му в областта на Аза, който обаче се простира в още по-висши области, в едно царство от духовни факти, където той живее също както и човекът живее в царството на животните, растенията и минералите.
Припомнете си сега, че Азът, най-висшата съставна част на човека, включва в себе си Сетивната, Разсъдъчната и Съзнателната душа. При Архангела нещата стоят така, че неговият душевен живот започва с изживяванията му в областта на Аза, който обаче се простира в още по-висши области, в едно царство от духовни факти, където той живее също както и човекът живее в царството на животните, растенията и минералите. Накратко: В своя душевен живот Архангелът включва и това, което наричаме човешки Аз, обаче Азът на Архангела не е родствен с човешкия Аз. Следователно, Азът на Архангела е нещо съвсем различно от Аза на човека. Архангелският Аз стои две степени над човешкия Аз, така че със своя Аз Архангелът обитава един по-висш свят. Както чрез своите сетивни възприятия човекът вижда цветовете, чува звуците, така и Архангелът се взира надолу към света, който обгръща Аза като една обективна истина, само че около този Аз е групирано и нещо от онази част на астралното тяло, която ние хората определяме като Разсъдъчна душа. Представете си как тези Същества съзерцават един друг свят, който е разположен над животинското, растителното и минералното царство.
към текста >>

228. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>

Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус. Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили.
към текста >>

229. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското.
Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване. При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание.
към текста >>

230. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни.
Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека.
към текста >>

Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата.
видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел. Следователно първо човекът беше общата цел на групата на Елохимите.
към текста >>

Аристотел си е представял това по следния начин: по-нисшите животински същества, те са станали това, което са, чрез други процеси на развитието; обаче през онова време, когато силите, които действуват в животното, можеха да станат действени, през онова време човешкото духовно-душевно същество, което плуваше още в по-висшите области, не можеше да стане земно-телесно.
За всичко това, което намираме по този начин в Библията, което може да ни даде едно разбиране на същинската вътрешна природа на човека и което ни е разкрито едва чрез ясновидския поглед, за всичко това още са имали съзнание гръцките философи черпейки от различните центрове на посвещение. Преди всичко за това е имал съзнание Платон, но също и Аристотел. Който познава Платона и Аристотеля, той знае, че у Аристотел още е било живо съзнанието, че човекът е станал едно живо същество чрез един по-висши духовни-душевен член, докато по-нисшите същества са минали през други процеси на развитие. Аристотел си е представял това по следния начин: по-нисшите животински същества, те са станали това, което са, чрез други процеси на развитието; обаче през онова време, когато силите, които действуват в животното, можеха да станат действени, през онова време човешкото духовно-душевно същество, което плуваше още в по-висшите области, не можеше да стане земно-телесно. В противен случай то би останало на по-нисшите степени на който се намират животните. И по-нисшите животински степени трябваше да бъдат свалени от тяхната власт чрез всаждането на човешката същност. За това още съществува един израз, който Аристотел употребява: "сфайрестай". Аристотел употребява този израз в смисъла, че иска един вид да каже: Без съмнение, външно взето, по отношение на външното тяло в човека има същите функции както в животинката природа; не така, както те се намират в животинската природа, те действуват господствуващо. В човека те са свалени от престола за тяхното господство и трябва да се подчиняват на един по-висш принцип: това означава "сфайрестай".
към текста >>

Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека.
С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно. И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова. Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше. Само че той слиза долу по-късно и застава наред със слезлите по-рано животински същества. Който не може да разглежда еволюцията така, на него просто не може да се помогне, той се намира под внушението на съвременните понятия; той се намира не под влиянието на естественонаучните факти, а под внушението на съвременните мнения.
към текста >>

Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
към текста >>

231. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Следващите изречения се отнасят до това, че човекът постепенно напредва в изграждането на своите по-висши съставни части: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Следващите изречения се отнасят до това, че човекът постепенно напредва в изграждането на своите по-висши съставни части: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Ето защо те само загатват за онези изживявания на човека, които сега имат само малка част от избраните. Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе. „Блажени са онези, които изграждат Духа-Себе като първа от висшите си духовни сили, защото те ще се нарекат чада Божии." В тях вече е проникнала първата част от висшата троица. Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
към текста >>

232. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако ги изброим, от антропософска гледна точка, ще имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и свързаната с него Сетивна Душа, после Разсъдъчната Душа, Съзнателната Душа; а по-нататък следват по-висшите звена на човешката природа: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Както знаем от Антропософията, човекът е изграден от четири различни съставни части. И ако ги изброим, от антропософска гледна точка, ще имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и свързаната с него Сетивна Душа, после Разсъдъчната Душа, Съзнателната Душа; а по-нататък следват по-висшите звена на човешката природа: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Всъщност всяка от следатлантските културни епохи е допринесла нещо за изграждането на отделните съставни части. През Първата следатлантска епоха, древно-индийската, човекът е получил известни сили, които са укрепили неговото етерно тяло, така че в етерното си тяло той е станал нещо повече от това, което е бил по-рано. Що се отнася до физическото тяло, съответните въздействия бяха упражнени още в края на Атлантската епоха; докато с етерното тяло започват да се проявяват онези качества, които човекът следваше да получи именно в хода на Следатлантската епоха. И така, през древно-индийската епоха, в неговото етерно тяло бяха вложени известни укрепващи сили, като после, през древно-персийската епоха съответните сили бяха вложени в Сетивната Душа. През Четвъртата след атлантска епоха, гръцко-латинската, в него бяха вложени силите на Разсъдъчната Душа, а сега ние живеем в епохата, когато съответните сили постепенно ще трябва да бъдат вложени в Съзнателната Душа.
към текста >>

Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност.
" И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог". Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>

233. Лекция първа GA_126 Окултна история

Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>

234. Лекция втора GA_126 Окултна история

Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация.
И така, от всичко това се изясни, че Гилгамеш като личност всъщност бил не толкова издигнат, че да преживее пълно посвещение. Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме към категорията духове на Огъня, тоест архангели. Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във Вавилон, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня. По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята. Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация. Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
към текста >>

235. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната. Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта? И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове. Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>

236. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
към текста >>

237. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
към текста >>

238. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>

239. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е. прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб. Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>

240. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата! И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>

241. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

242. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове.
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове. В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове. Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда. После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ. Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот.
към текста >>

Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.
От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, от тези светове изхождат онези сили, които могат да водят човека през света. Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.
към текста >>

243. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан.
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят. Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан.
към текста >>

Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически. Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза. В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи. Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи. Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>

244. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това, от което се нуждаем в живота като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето.
Когато отидем по-нататък, ние стигаме до още една категория сили, от които се нуждаем в живота. Ако ние не можем да имаме тези сили, ако не можем да разполагаме с тях, тогава това се отразява на нашето външно човешко същество по един забележителен начин. Това, от което се нуждаем в живота като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето. Без надеждата човек не може да направи въобще нито крачка в своето съществуване, доколкото това съществувание принадлежи на физическия свят. Понякога обаче той говори твърде странно, когато например не иска да разбере, че в известно отношение за него е необходимо да знае какво ще му се случи между смъртта и новото раждане. Той казва: Каква нужда имаме да знаем това, ние не знаем даже какво ни очаква на следващия ден, а защо е нужно да усвояваме познание за това, което става между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>

245. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>

Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство. Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>

Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство. Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>

Както изследваме една детска душа по отношение на външния живот, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”.
На първо място знаем това, което сме усвоили от опита. Впрочем ние знаем само това и нищо повече! И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”. Не бива да вървим по този лесен път на удобството. Ние трябва да се запитаме относно онова, което става в другите светове, където се намира нашето висше “себе” и където не съществува нищо друго, освен това, което Духовната наука говори за различните планетарни въплъщения на Земята. Както изследваме една детска душа по отношение на външния живот, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”. Обаче за световете, в които се намира нашето висше “себе” – за тях ние научаваме от Духовната наука и нейните описания, отнасящи се до тайните на Стария Сатурн, на Старата Луна, до разивитието на Земята, реинкарнациите и кармата, Девакана, Камалока и т.н. Само по този начин ние научаваме нещо за нашето по-висше “себе”, за онова “себе”, което имаме над физическото поле. И на този, който не се съобразява с тези тайни, ние трябва да кажем: По отношение на самия себе си ти си едно галено котенце! Защото ти се умилкваш твърде много пред тази душа и шепнеш: Вгледай се навътре в себе си; само там ще намериш божествения човек! – Но там тя ще намери единствено това, което е натрупала като опитности, свързани с външния свят!
към текста >>

246. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
към текста >>

247. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>

248. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>

249. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

250. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества.
Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества. Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества. По-низшите Същества осигуряват други условия за живот.
към текста >>

От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове.
Победата над смъртта чрез силите на живота! И къде би могла да бъде извоювана тази победа над смъртта? Би ли могла да бъде извоювана във висшите светове? Не! От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове. От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н. За онзи отрязък от живота, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека. И човекът може да срещне, да изживее тази смърт единствено на физическия план. Ако не би слязъл до равнището на физическия план, човекът никога не би узнал нищо за смъртта. В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение, метаморфоза.
към текста >>

251. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
към текста >>

Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука.
към текста >>

Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
към текста >>

Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него?
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
към текста >>

Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
към текста >>

И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>

А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните?
И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>

На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
към текста >>

Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони.
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой.
към текста >>

Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи.
към текста >>

Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“. Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>

Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“. Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>

Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души.
Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили. Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>

Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши.
Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>

В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
към текста >>

Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите.
С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него.
към текста >>

Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>

Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот.
Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане. Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност.
към текста >>

Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>

252. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае.
към текста >>

253. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи.
Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот.
към текста >>

И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот.
Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот. За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи.
към текста >>

254. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ние трябва да си извоюваме бавно и постепенно най-висшите житейски познания, най-важните знания, които осветяват нашия живот.
Кармическите връзки не се оставят да бъдат разкрити с един удар. Ние трябва да си извоюваме бавно и постепенно най-висшите житейски познания, най-важните знания, които осветяват нашия живот. Разбира се, на хората не им харесва да вярват в това. По-лесно е да се вярва, че човек с помощта на един светкавичен проблясък би могъл да открие: С тези и тези хора бях заедно в един минал живот или пък аз бях този или онзи. Може би не е удобна мисълта, че с всичко това трябва да бъдат бавно извоювани знания, но все пак е така. Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност. Чрез изследване стигаме още по-далече дори и за нещата, които се оказват все по-вероятни и по-вероятни.
към текста >>

255. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество?
И все пак става така, че в живота помъдряваме най-много от това, в което сме сгрешили. Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>

256. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието. Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове. Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>

Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух.
Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието. Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове. Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>

257. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Така ние проникваме отдолу нагоре в по-висшите светове и когато обгърнем с поглед елементите, които са важни за всички същества на растителното, животинското, човешкото царство ние намираме, че в тези елементи, в твърдия елемент, в течния елемент, във въздухообразния елемент, царуват природните духове, които са потомци на Съществата на третата йерархия; и когато от елементите земя, вода, въздух се издигнем до това, което живее с помощта на тези елементи в природните царства, намираме духовни същества, които проникват животворно съществата на тези природни царства, групови души, и тези групови души са духовни същества отделени от тези, които познаваме като същества на Втората Йерархия.
Както вчера можахме да опишем за Съществата на третата йерархия, в течение на времето: от тези същества на Втората Йерархия се отделят други, които са от по-ниска категория, които са изпратени в царствата на природата също така, както природните духове от съществата на Третата Йерархия, които са така да се каже строители и зидари в малък мащаб в царствата на природата. Духовните същества, които се отделят от втората йерархия и се потопяват долу в царствата на природата, това са онези същества, които в окултизма наричаме групови души на растенията, на животните, груповите души в отделните същества. Така щото окултният поглед намира в съществата, които принадлежат на растителното царство, на животинското царство, духовни същества, които не са както при човека като индивидуални духове в отделните човешки личности, а ние намираме групи от животни и растения, които са еднакво устроени, намираме тези групи одушевени от едно общо духовно същество. Да речем ние намираме формата на лъвовете, формата на тигрите, други форми одушевени от общи душевни същества. Общите душевни същества, ние ги наричаме групови души и тези групови души са от делни потомци на Съществата на втората йерархия, както природните духове са потомци на Съществата на третата йерархия. Така ние проникваме отдолу нагоре в по-висшите светове и когато обгърнем с поглед елементите, които са важни за всички същества на растителното, животинското, човешкото царство ние намираме, че в тези елементи, в твърдия елемент, в течния елемент, във въздухообразния елемент, царуват природните духове, които са потомци на Съществата на третата йерархия; и когато от елементите земя, вода, въздух се издигнем до това, което живее с помощта на тези елементи в природните царства, намираме духовни същества, които проникват животворно съществата на тези природни царства, групови души, и тези групови души са духовни същества отделени от тези, които познаваме като същества на Втората Йерархия.
към текста >>

258. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това.
Същества в заобикалящия ни духовен свят. Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории. Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това. Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>

Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
Същества в заобикалящия ни духовен свят. Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории. Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това. Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>

Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии.
Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични. Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума. В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа. Когато почувствуваме тази Мъдрост, тогава ние чувствуваме подобно на това, както окултистът чувствува, когато стои пред Съществата, които наричаме Херувими. Такава мъдрост, която вече не е събрана в течение на десетилетия, както мъдростта на изпъкващи хора, а такава Мъдрост, която е събрана в течение на хилядолетия, на милионолетия на мировото развитие, такава Мъдрост се струи с възвишена сила към нас от Съществата, които наричаме Херувими.
към текста >>

След това стигаме до по-висши членове те са от душевно естество; в обикновения живот ние ги възприемаме като вътрешен душевен живот и също както говорим за една троична външна обвивка можем да говори за една троична душа, за Сетивна /Усещаща/ душа, за Разсъдъчна или Чувствуваща душа и за Съзнателна душа.
Когато говорим за човека, ние говорим така, че характеризираме този човек, както той се представя на окултния поглед: Това, което първо е най-външно и е възприемаемо за очите и сетивата при човека, то е негово то физическо тяло. Следователно ние считаме като първи член на човешкото същество неговото физическо тяло. Като негов вто-ри член считаме след това вече нещо свръхсетивно, нещо невидимо за нормалното съзнание: етерното тяло. Като трети член разглеждаме астралното тяло. Когато имаме тези три члена, ние имаме приблизително телесната природа на човека. След това стигаме до по-висши членове те са от душевно естество; в обикновения живот ние ги възприемаме като вътрешен душевен живот и също както говорим за една троична външна обвивка можем да говори за една троична душа, за Сетивна /Усещаща/ душа, за Разсъдъчна или Чувствуваща душа и за Съзнателна душа. Тези членове на човешката природа, започвайки от физическо-то тяло и стигайки до Съзнателната душа, съществуват вече всъщност у всеки човек. Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас". След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства.
към текста >>

След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди.
Като трети член разглеждаме астралното тяло. Когато имаме тези три члена, ние имаме приблизително телесната природа на човека. След това стигаме до по-висши членове те са от душевно естество; в обикновения живот ние ги възприемаме като вътрешен душевен живот и също както говорим за една троична външна обвивка можем да говори за една троична душа, за Сетивна /Усещаща/ душа, за Разсъдъчна или Чувствуваща душа и за Съзнателна душа. Тези членове на човешката природа, започвайки от физическо-то тяло и стигайки до Съзнателната душа, съществуват вече всъщност у всеки човек. Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас". След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства. По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа. Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други. Ако искаме да отидем по-нататък в нашите разглеждания, трябва сега да си представите, че над човека съществуват по-висши същества, които стоят толкова високо над човешката природа, че не се състоят от членове, които можем да наречем физическо тяло, етерно тяло и т.н., а членовете на тези същества са отново същества.
към текста >>

Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове. В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите. Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>

Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>

Както след това при човека стигаме до неговия по-висш духовен живот, което дава смисъл на цялата система до Съзнателната душа нагоре, така, когато се издигаме над Серафимите, ние стигаме до това, което днес преди малко, се опитахме да охарактеризираме първо загатвайки като най-горна Троица на мировото Същество.
И сега ние един вид изчерпихме това, което намираме у човека нагоре до Съзнателната душа. Както след това при човека стигаме до неговия по-висш духовен живот, което дава смисъл на цялата система до Съзнателната душа нагоре, така, когато се издигаме над Серафимите, ние стигаме до това, което днес преди малко, се опитахме да охарактеризираме първо загатвайки като най-горна Троица на мировото Същество.
към текста >>

259. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот.
като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии. Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>

Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии. Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>

В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот.
Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии. Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>

Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие.
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето. И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн.
към текста >>

260. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв въпрос можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
Следователно еволюцията в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите; еволюцията в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта; еволюцията на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до сферата на Архангелите. Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв въпрос можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
към текста >>

261. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле. Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
към текста >>

262. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии.
Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония.
към текста >>

Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир. И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество. Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>

263. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека.
За да разберем едно такова същество, като човека, ние разполагаме с теософията. Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека. Да, и без друго е ясно, че както за всеки един светоглед, така и за теософията, човекът е най-достойния обект за размисъл и проучване.
към текста >>

Защото чрез мислите, думите и понятията на външния живот, в човека нахлува един по-фин, ако мога така да се изразя, един по-висш егоизъм.
Защото чрез мислите, думите и понятията на външния живот, в човека нахлува един по-фин, ако мога така да се изразя, един по-висш егоизъм. Тук влизат в съображение и онези неща, които са свойствени не за човека изобщо, а за човека като представител на един определен народ, със всички егоизми които са му присъщи като на човек, привързан и влюбен в своя народ. За обикновеното съзнание е напълно естествено и оправдано, човек да притежава този по-фин и висш егоизъм, като в известен смисъл този по-висш егоизъм е дори върхът на съществуванието.
към текста >>

264. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>

Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>

И за да разберат това, което окултното изследване им предлага след като окултният изследовател е еманципирал от мозъка и сърцето своите по-висши сили хората далеч не трябва да се отклоняват от досегашния си външен живот.
Ето защо, за да разбира философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои към онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили. Но Вие много добре знаете, че само в изключителни случаи хората дресират своя мозък по този начин. Докато за да се вникне в теософията, не е необходима никаква подготовка. И за да разберат това, което окултното изследване им предлага след като окултният изследовател е еманципирал от мозъка и сърцето своите по-висши сили хората далеч не трябва да се отклоняват от досегашния си външен живот. Дори най-обикновеният и непретенциозен човек има сили, които са му достатъчни, за да вникне в теософията. Тук няма нужда от научна подготовка, от научно образование. Всеки може да разбере определени теософски истини, стига да не се изправя пред тях с предубеждение. Защото тези теософски истини съществуват и в най-обикновени изживявания, тъй както напр. "неизговореното слово" съществува в мислите-сенки; а не само когато човек постига независимост на своите душевни сили в свръхсетивния мозък или в свръхсетивното сърце.
към текста >>

265. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В повечето случаи той трябва да тръгне от единичните усещания, чувства и душевни импресии, които се по-раждат в съзерцаването на човешката фигура; така, че порива към окултното пътешествие идва от нещо, което е във висша степен независимо от неговия вътрешен живот.
Ние вече разгледахме човешката фигура и Вие си спомняте, че тази човешка фигура, този троен човек, е само една изходна точка за окултния кандидат. В повечето случаи той трябва да тръгне от единичните усещания, чувства и душевни импресии, които се по-раждат в съзерцаването на човешката фигура; така, че порива към окултното пътешествие идва от нещо, което е във висша степен независимо от неговия вътрешен живот.
към текста >>

В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха. В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия. Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>

266. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план.
към текста >>

И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек. Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята. Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля. И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман. И сега вече самият човек повече не съществува.
към текста >>

267. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията. Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>

268. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>

Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията.
Така виждаме, че това, което се случва в сетивното битие – природен ред и морален ред, – е преплетено със свръхсетивните светове така, че ние, когато говорим за част от елементарното тяло, можем да кажем: Тази или онази форма е причинена от омразата. Омразата се отпечатва във въпросната част от елементарното тяло по друг начин в сравнение с любовта. Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност. Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
към текста >>

269. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят. Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там. Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>

270. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна.
Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега.
към текста >>

Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие.
С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност.
към текста >>

Схващането на съществото като азово същество се изживява във висшата духовна земя, а с това също и всички цветя на духовния живот у посветените – с едно единствено изключение, което е правилно и добро, когато може да навлезе като изключение и посредством това бива престъпено общото правило: От нисшата духовна земя се вижда цялостната същност на Исус Христос!
Да резюмираме казаното дотук. Когато човекът преминава през първите стъпки на инициацията, може да се издигне ясновидски до света на нисшата духовна земя; той изживява представите за душевното, моралното и интелектуалното, гледа надолу към това, което се случва в душите, дори ако те не схващат себе си като азово същество. Схващането на съществото като азово същество се изживява във висшата духовна земя, а с това също и всички цветя на духовния живот у посветените – с едно единствено изключение, което е правилно и добро, когато може да навлезе като изключение и посредством това бива престъпено общото правило: От нисшата духовна земя се вижда цялостната същност на Исус Христос! Така че, хвърляйки поглед назад, гледайки чисто човешки и задържайки споменните представи, човек има спомена за Исус Христос, за всички събития, свързани с него, ако е изпълнено другото условие, за което говорих във втора лекция. Истината за всички други посветени се изживява едва във висшата духовна земя.
към текста >>

271. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва.
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук.
към текста >>

272. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност.
към текста >>

273. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа.
Защо – сега бих искал само да оживя всичко друго във вашите души – Херман Грим не можа с духовните елементи, които живееха в неговата душа, да навлезе в живота на Рафаело? Дайте си отговор за всичко, което ще е необходимо за духовния живот на една епоха, която толкова малко желае да разбере нещо такова като живота на Рафаело. С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа. Опитайте се да си отговорите. Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис. С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис. Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука.
към текста >>

Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>

274. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят. Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>

275. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота.
И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи? ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота. В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи. За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
към текста >>

276. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят. Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>

Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека. Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>

277. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тук ние виждаме, че нещата, които възприемаме чрез нашите очи и нашите уши, идват, застават пред нас и само по-висшите области на живота, областите на познанието, на изкуството, ние ги търсим, трябва да ги доведем при нас, чрез нашата дейност, трябва да съдействуваме.
Да вземем нашето съществуване в този сетивен свят, през време на бедното състояние до вечерта. Тук ние виждаме, че нещата, които възприемаме чрез нашите очи и нашите уши, идват, застават пред нас и само по-висшите области на живота, областите на познанието, на изкуството, ние ги търсим, трябва да ги доведем при нас, чрез нашата дейност, трябва да съдействуваме. Останалия външен живот, който ангажира нашето занимание, ни представя действително всичко, което трябва да действува върху нашите сетива и върху нашия ум, донасяйки го, така да се каже при нас от сутрин до вечер. Където и да отидем, на улицата, както и да живеем, всичко и всяко нещо, във всеки миг има своите впечатления и с изключение на гореспоменатите неща, ние не правим нищо, за да доведем при нас те идват от само себе си.
към текста >>

Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството.
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие.
към текста >>

278. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас.
Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии. Обаче, за да разберем как се вживяваме, за това е необходимо фактически да се осветлим върху възприеманите чрез имагинативното познание отношения на величините на нашето същество, като излизаме като се вмъкваме с нашето душевно същество от нашето физическо тяло. Това ние действително правим, когато минаваме през вратата на смъртта. Тогава нашето същество фактически се разширява то става все по-голямо и все по-голямо. Човек трудно може да си представи това, обаче положението е именно такова.
към текста >>

Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии.
Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии. Обаче, за да разберем как се вживяваме, за това е необходимо фактически да се осветлим върху възприеманите чрез имагинативното познание отношения на величините на нашето същество, като излизаме като се вмъкваме с нашето душевно същество от нашето физическо тяло. Това ние действително правим, когато минаваме през вратата на смъртта. Тогава нашето същество фактически се разширява то става все по-голямо и все по-голямо. Човек трудно може да си представи това, обаче положението е именно такова. Само на Земята ние сме изкушени да вярваме, че сме толкова големи, колкото позволява това кожата на нашето физическо тяло.
към текста >>

279. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения.
Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
към текста >>

280. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот.
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
към текста >>

281. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време.
Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях.
Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване.
към текста >>

282. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>

Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние.
Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>

Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>

Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят.
Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>

След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение.
Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>

Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>

Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят.
Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света. И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието. Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят. Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят.
към текста >>

Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот.
Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света. И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието. Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят. Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят.
към текста >>

283. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така както човекът живее тук на Земята, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят.
Така както човекът живее тук на Земята, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят. И как ние живеем във висшият свят, това зависи от факта, как сме се подготвили на Земята, както описах по-напред това.
към текста >>

284. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях.
Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите. Бих искал да изходя от едно напълно просто явление и да свържа нещата с това явление. Души, които понякога размислят малко върху себе си, могат да наблюдават следното нещо вярвам, че има много души, които са наблюдавали това при себе си. Да предположим, че някой е мразил в живота се едно друго лице, или може би е трябвало да се каже, че това друго лице му е било антипатично.
към текста >>

285. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта. Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
към текста >>

Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога. Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството. философията Йога можеше да бъде приета само от онези души, които принадлежащи към една по-късна епоха вече не получават откровения като от само себе си, а трябваше да се издигнат до висините на духовното съществувание чрез собствени усилия.
към текста >>

286. Съдържание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще. Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11. Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>

287. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тези три вида душевен живот в човека показват трите начини за взаимовръзката на човека с висшите светове.
Тези три вида душевен живот в човека показват трите начини за взаимовръзката на човека с висшите светове. Сравнете това, което се изживява в обикновения живот с това, което казва духовната наука. Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим.
към текста >>

288. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
към текста >>

289. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло.
Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло. Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас.
към текста >>

290. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа.
към текста >>

291. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание.
Ние можем да изследваме тези неща, когато окултно разгледаме отношенията на човека към най-близкото до него царство, животинското царство. Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал болка на животните, че той е убивал животните. Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание. И не би ли трябвало да има някакво кармическо изравняване! Разбира се, че човек изживява кармическо изравняване в Камалока за болките, които той е причинил на животните, но за това сега не искам да говоря, аз говоря за кармическото изравняване за животните. Нека да си изясним една мисъл. Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много животни е убил.
към текста >>

292. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята.
Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>

293. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра.
То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той.
към текста >>

294. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда.
62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр. 771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните. От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „
към текста >>

295. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса. Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>

И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>

296. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно. Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност. Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове. И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>

Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле. Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
към текста >>

По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот. Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>

Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот. Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>

Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот. Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>

Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле!
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле! Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно. Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане. И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>

Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле! Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно. Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане. И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>

297. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием никаква истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то.
В обикновения душевен живот е така, че ние чувствуваме като наш вътрешен живот живота в астралното тяло в преливащи и отливащи страсти, афекти, инстинкти, желания и пр. Ние чувствуваме като наш вътрешен живот също онова, което намира своя израз в обхващането, събирането и всички изживявания на Аза. Обаче това, което изживяваме по този начин, то не е нищо друго освен отражението на нашето Себе и на астралното тяло в етерното и в Аза; това не е никакво съзнателно изживяване на астралното тяло и на Себе-то. И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием никаква истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то.
към текста >>

298. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си.
В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот. Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество. Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне. Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове. Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>

Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>

299. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>

300. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>

301. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят. В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>

302. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>

303. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>

Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>

В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>

Какво иска този по-висш живот?
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>

Пред боговете плуваше като цел на тяхното творение идеалът на човека, а именно онзи идеал на човека, който действително не се изявява така, както сега физическият човек, но така, както би могъл да се изяви най-висшият душевно-духовен живот в съвършено развитите заложби на този физически човек.
, нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека. Тук на Земята имаме като религия всичко, което е над човека, отвъд в духовния свят съществува като религия идеалът за човека. Ние се научаваме да разбираме, че различните същества на различните духовни йерархии са съединили своите намерения, своите сили, за да създадат човека в мировия поток по начин, както това е описано в моята книга "Тайната наука". Пред боговете плуваше като цел на тяхното творение идеалът на човека, а именно онзи идеал на човека, който действително не се изявява така, както сега физическият човек, но така, както би могъл да се изяви най-висшият душевно-духовен живот в съвършено развитите заложби на този физически човек.
към текста >>

Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>

304. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Също така безсмислие е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните.
Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора. Това е явно безсмислие. Също така безсмислие е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните. Разликата обаче е тази, че тук във физическия свят ние знаем: Когато виждаме, чуваме нещата, възможността да ги виждаме и чуваме чрез сетивата идва от външния свят. В духовния свят знаем, че тази възможност иде от нас, като излъчваме от нас това, което можем да наречем душевна светлина, от нашата душа и осветляваме и просветляваме нещата.
към текста >>

305. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>

306. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот.
Да предположим, че като човешки същества ние се впускаме в разглеждането на важни житейски проблеми. Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата. Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи. Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н. С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“. Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения. Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето. Но това, което съществува като заложба, може да бъде разгърнато по всевъзможни начини. Ето за какво става дума.
към текста >>

307. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот. Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“. И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>

308. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал.
Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят. Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси. Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега? Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
към текста >>

309. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот.
Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта. През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот. Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от духовната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата духовна част от физическото. Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата духовна част от физическото ни тяло. В мига, в който отвъд портата на смъртта не погледнем назад към момента на смъртта, с нашето азово съзнание се случва същото, което се случва с физическото азово съзнание тук, в съня. Както когато в съня си човек не знае за физическото азово съзнание, така и след смъртта той не знае нищо за себе си, ако не може да извика пред себе си момента на смъртта. Този момент стои пред нас като един от най-величествените и прекрасни мигове.
към текста >>

Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот.
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух. Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот. Чисто духовен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме духове сред духове.
към текста >>

310. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин! „Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
към текста >>

Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото! Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>

И в същото време е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за духовния живот.
Този човек успява да направи това, което Ви представям. И в същото време е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за духовния живот.
към текста >>

311. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
към текста >>

312. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>

313. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>

314. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>

315. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

От една страна, те са онова, което изразява думата отрова: разрушават съответния по-висш живот, разрушават и умъртвяват например човешкия организъм.
Тук е възможно да възникне въпросът: Как изобщо се постига нещо като споменатото от мен, а именно в социалния живот на земното кълбо цяло едно множество от души да бъде отведено от една точка в друга, подобно на изкуственото култивиране на някои болести в човешкия организъм? Когато човек има разбиране за тези работи, когато най-напред ги проучи независимо от онова, с което се сблъскваме в човешкия живот, тогава вече могат да бъдат забелязани някои неща. Нека си припомним, че растителният свят, животинският свят, както естествено и минералният, притежават своеобразието да отделят някакви отрови. Известно Ви е, че тези отрови имат двояки свойства. От една страна, те са онова, което изразява думата отрова: разрушават съответния по-висш живот, разрушават и умъртвяват например човешкия организъм. Но взети в подходяща доза и приготвени по подходящ начин, те от друга страна са лечебно средство.
към текста >>

316. Бележки GA_173 Карма на неистината

Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр.
127. Звучните Ь, d, g, беззвучните р, t, k, придихателните ph, ch и други звукове. Относно закона за звукоизместването срв. също Rudolf Steiner, "Das Reich der Sprache. Diе Sprache als Spiegelung des Lebens hohe rer Wesen" (Царството на езика. Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр. Съч.№ 299 (Събрани съчинения, Дорнах, 1970).
към текста >>

317. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>

И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>

Но днес ще изходим от съответствието на това, което човек в течение на земния живот дава на Същностите от висшите Йерархии, и това, което Същностите на тези висши Йерархии изработват за света и за новата инкарнация на самия човек.
Възможно е, разбира се, всичко това да се представи и в други образи. Това направихме тук. Но днес ще изходим от съответствието на това, което човек в течение на земния живот дава на Същностите от висшите Йерархии, и това, което Същностите на тези висши Йерархии изработват за света и за новата инкарнация на самия човек. Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване чувствата и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея. И е необходимо съвременните хора все повече и повече да се проникнат със съзнанието за тази тясна връзка на целия ни живот с духовния свят.
към текста >>

318. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят. Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
към текста >>

319. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия живот, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
И такива представи, които все повече могат да се умножават, ако съдействаме на това, което, произлязло от духовния свят като многобройни понятия за духовния свят, вече е навлязло в антропософското духовно течение, всичко това, което достига до нас като понятия, ни прави способни да се освободим от оковите на земното, на разрушителното в земното, за да действаме от други посоки. Въпреки това ние оставаме свързани с душите, които сме оставили тук на Земята и с тези, с които сме свързани кармически, както и със Земята, но от една друга страна. Да, ние дори сме още по-интензивно свързани с оставените на Земята души, когато сме свързани с тях от по-висшите духовни области, когато не сме осъдени чрез чисто материалистическия живот, така да се каже, да вършим безредици на Земята, когато не се свързваме с обич с нещо на Земята, а всъщност ставаме само разрушителен център.
към текста >>

320. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане. Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят. Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле. В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи. Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
към текста >>

321. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви. Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин.
към текста >>

Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа.
Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея.
към текста >>

322. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата.
Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси. А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие. Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука. А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето. Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата. На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
към текста >>

Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на живота ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Тогава не можете да чуете гърмежа. Вие преставате да чувате звука в момента, в който се движите със скоростта на звука. Това е причината човекът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът. В момента, в който възприемете духовнонаучните истини, се пренасяте в различна скорост от тази на тялото ви. Поради това започвате да възприемате света в друга светлина. Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на живота ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Не да живеете заедно с тялото, а да изградите друго темпо!
към текста >>

323. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>

324. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот.
И в земното формиране не би имало никакво раждане, във всички царства на природата не би имало никакво раждане, ако закономерностите на древната Луна не господстваха по съответния начин в нейната потомка, която се явява спътник на нашата Земя. Всяко раждане във всички царства на природата и при хората е свързано с дейността на Луната. С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог. Те ясно виждали, че космологично в основата на всеки процес на раждане във всички природни царства стоят лунните закони. И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се живот. Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот. Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирогледи, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
към текста >>

325. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>

326. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>

Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така.
Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах. Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета. В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин. Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго. И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството.
към текста >>

327. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта. Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере. И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>

Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта. Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>

328. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
към текста >>

Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота. Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>

329. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>

330. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време. Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
към текста >>

331. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Знаете обаче също на второ място, че когато разглеждаме света като такъв, ние имаме работа не само с онези същества, които срещаме първо на земното поле, следователно в минералното, растителното, в животинското царства, в човешкото царство, а имаме работа със същества, които стоят по-високо от тези царства и които ние нарекохме Същества на висшите йерархии.
Вие знаете, че нашето развитие, което трябва да схващаме като земно развитие, е било предшествувано от едно друго развитие, че следователно се намираме в едно цялостно космическо развитие. Вие знаете обаче първо, че това развитие продължава да върви напред, че то е стигнало до една точка, над която ще мине до по-нататъшни, по-напреднали степени. Знаете обаче също на второ място, че когато разглеждаме света като такъв, ние имаме работа не само с онези същества, които срещаме първо на земното поле, следователно в минералното, растителното, в животинското царства, в човешкото царство, а имаме работа със същества, които стоят по-високо от тези царства и които ние нарекохме Същества на висшите йерархии. Когато говорим за цялостното развитие, ние трябва да вземаме под внимание също и тези Същества на висшите йерархии.
към текста >>

332. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците. Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат. Ние никак не се различаваме от висшите йерархии. Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
към текста >>

333. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
към текста >>

Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната.
към текста >>

Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници.
В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот. Той беше до такава степен стопански живот, че един от особените годишни празници и се състоеше в това, че оплождането на стадата се чувствуваше като един особен празник в чест на боговете. А такива празници съществуваха: всичко измислено от стопанския живот.
към текста >>

Те са напълно съхранители на един стар духовен живот, и се гордеят с това, че са съхранители на египетския или източния духовен живот, който е изцяло филтриран, изпарил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила.
Първо тази стопанска култура не е стигнала до там, да развие един самостоятелен правов и духовен живот. Първоначалните правови нюанси са били изхвърляни, защото в тази област се е вляло римското право, влял се е гръцкият духовен живот. Отначало този стопански живот е безплоден и се издига постепенно, обаче може да се издигне само тогава, когато може да победи хаотизирането получено с приемането от чуждо място на духовния и правов живот. Вземете днешния англо-американски духовен живот имате две силно различаващи се едно от друго неща. Първо имате навсякъде повече отколкото другаде на Земята в англо-американския духовен живот така наречените окултни дружества, които имат силно влияние, много повече отколкото хората знаят. Те са напълно съхранители на един стар духовен живот, и се гордеят с това, че са съхранители на египетския или източния духовен живот, който е изцяло филтриран, изпарил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила. Това е обаче стар духовен живот, духовен живот, който не е израснал на собствена почва. Наред с това там съществува един духовен живот, който расте напълно на стопанска почва, но покарва такива малки цветенца, покарва съвсем малки цветенца от стопанската почва. /Виж рис. № 16/.
към текста >>

Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа. Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството. Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>

334. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
към текста >>

335. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>

336. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят.
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата. Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения. В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят. Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.
към текста >>

337. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>

Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и животинско-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-човека Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и животинско-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-човека Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
към текста >>

338. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Днес аз бих искал да насоча Вашия поглед към душевния живот, според гледната точка на имагинативното познание, за което Вие сигурно знаете нещо от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Нека отново подемем това, което разгледахме тук миналите петък и събота. Днес аз бих искал да насоча Вашия поглед към душевния живот, според гледната точка на имагинативното познание, за което Вие сигурно знаете нещо от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Вие си спомняте, че изхождайки от нашето обикновено съзнание, ние различаваме четири степени на познание: тази, която е присъща като така нареченото предметно познание на днешния обикновен живот и на днешната официална наука, след което навлизаме в свръхсетивната област чрез степените на имагинацията, инспирацията, интуицията. Да разглеждаме душевния свят в светлината на обикновеното предметно познание това е невъзможно. Този душевен свят трябва да бъде изживян, и изживявайки го, ние развиваме предметното познание. Но едно истинско познание можем да достигнем само когато обективно поставим предмета на това познание пред себе си. А обикновеното съзнание не може да се справи по този начин с душевния живот.
към текста >>

339. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество. Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията. Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>

Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>

340. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
На пръв поглед това възражение е логично, но всъщност то е една фантазия, една измислица. Нека да си представим, че именно начинът по който се открива бъдещето, ще оживее после в една наша опитност. Така че ще се отрази не самото бъдеще, а начинът, по който то ще бъде изживяно! А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния свят, в сблъсък с този външен свят. И тогава човек вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако човек го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път. Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
към текста >>

341. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>

Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа. Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили.
към текста >>

342. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът. Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>

Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот. В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>

343. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>

344. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия.
към текста >>

Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека!
към текста >>

345. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане. И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>

И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили. И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът. И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>

346. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>

И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>

От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х. От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове. От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>

347. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос. Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
към текста >>

348. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
към текста >>

349. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система. При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>

Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система. При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>

350. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път. От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън. Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>

351. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>

352. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>

Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>

353. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>

354. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>

355. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>

356. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок.
към текста >>

357. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси. Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни. Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>

Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси. Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни. Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>

Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Всмукването чрез лимфните съдове е нещо, което още принадлежи към сърцето. По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз. Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина. Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н. - това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза. Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм.
към текста >>

358. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии.
Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>

От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен. Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
към текста >>

Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
към текста >>

359. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>

360. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>

361. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Затова пък най-напред искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове.
Затова пък най-напред искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове. Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли.
към текста >>

Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот.
С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме. Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
към текста >>

Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта.
Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти.
към текста >>

Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>

Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
към текста >>

362. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло. Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>

363. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>

364. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си. Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание. По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго.
към текста >>

Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване. Можем да го сравним с вдишването и издишането, но също и със сън и будност. И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното. Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния. Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят? Какво е то?
към текста >>

Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>

365. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>

И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества.
Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н.
към текста >>

След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно.
към текста >>

Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения. Това в действителност означава, че от сферата на постоянните звезди сме прекрачили в планетната сфера.»
към текста >>

366. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

367. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята.
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята. Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.
към текста >>

368. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>

И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>

Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други.
Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други. Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен. Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас. Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас.
към текста >>

Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си.
към текста >>

По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
към текста >>

Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
към текста >>

Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек.
към текста >>

Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си. И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>

Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение.
към текста >>

369. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>

Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>

370. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека. Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>

371. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>

372. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия живот, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него живее цялостен човек, наречен Гьоте.
Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия живот, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него живее цялостен човек, наречен Гьоте.
към текста >>

373. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии.
Затова и трябва да говорим за обкръжаващия физически-етерен свят, в който човек се намира между пробуждането и заспиването. Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят. И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност. И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят. Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”. Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии. Да разгледаме днес това накратко още един път.
към текста >>

374. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък. Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
към текста >>

375. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове.
Да, трябва да настъпи един пълен обрат. Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл. А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове. Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище. Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
към текста >>

376. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>

Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата. Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
към текста >>

377. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни. Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>

378. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията.
към текста >>

379. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата. От такива неща ние разбираме също религиозното почитание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно почитане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
към текста >>

380. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>

381. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни.
Видите ли, птицата диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това. При пеперудата положението е по-различно. Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни. Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда постоянно да диша. Тя диша всъщност винаги само чрез тръбички, които отиват в нейната вътрешност. Чрез това, че тя диша чрез тръбички, тя има възможност да приема заедно с въздуха, който вдишва, същевременно и светлината, която изпълва въздуха, да приема тази светлина в нейното тяло. Тук съществува също една голяма разлика.
към текста >>

Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове. В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето. Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода. Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>

При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло. Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости. Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно. Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината.
към текста >>

382. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато днес искаме да се оставим да бъдем поучени от официалната наука, нещата се представят така, че се казва: трябва да се изследва, как по-висшите, така наречените по-висши същества, да речем тези на растителното царство, след това на животинското царство, на човешкото царство са се развили от неживи, така наречените неорганически вещества и сили.
Когато днес искаме да се оставим да бъдем поучени от официалната наука, нещата се представят така, че се казва: трябва да се изследва, как по-висшите, така наречените по-висши същества, да речем тези на растителното царство, след това на животинското царство, на човешкото царство са се развили от неживи, така наречените неорганически вещества и сили.
към текста >>

Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека. В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие. Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>

Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека. В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие. Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>

383. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня.
Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин.
към текста >>

От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах. От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>

То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите животни.
И за виждането, за възприемането на тези същества от обикновеното съзнание, отново тялото е това, което съставлява едно препятствие за човека. То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите животни.
към текста >>

Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните. Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство. Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
към текста >>

384. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
Вие виждате, че за да бъде разбран човекът, това предполага да разберем първо природата. Разбирането на природата дава основата за разбиране на човека. И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
към текста >>

385. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Съществата на висшите йерархии, на висшите светове, заедно с онези хора, които сами работят на себе си, но също с онези, които са кармически свързани те изработват от предишната форма, от формата на предишния земен живот това, което тогава става, първо духовно, формата на бъдещото въплъщение.
Съществата на висшите йерархии, на висшите светове, заедно с онези хора, които сами работят на себе си, но също с онези, които са кармически свързани те изработват от предишната форма, от формата на предишния земен живот това, което тогава става, първо духовно, формата на бъдещото въплъщение.
към текста >>

386. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>

387. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка.
С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка. Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята. Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята.
към текста >>

388. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око. Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>

И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум. И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
към текста >>

389. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
към текста >>

390. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>

391. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе.
От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот.
към текста >>

392. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта. Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>

Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал. И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво. Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер.
към текста >>

Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота.
Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи. Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме. Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира. Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота.
към текста >>

393. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>

394. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии.
към текста >>

395. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>

396. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас.
към текста >>

А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето. А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/. Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

397. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма.
Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство.
към текста >>

И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията.
Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.
към текста >>

Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>

Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.
Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично. Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.
към текста >>

Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота.
Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.
към текста >>

Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
към текста >>

398. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше.
Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше.
към текста >>

399. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка.
Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания. Защото това, което става там се представя по следния начин. Днес аз ще го представя схематично.
към текста >>

400. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека.
И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората?
към текста >>

И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>

Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта.
Ние получаваме един действителен възглед за тези два свята, само когато можем да ги възприемем заедно, когато можем да обгърнем с духовните си очи тяхното съвместно действие. Защото ние трябва да прозрем това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата. Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане. Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Следователно ние трябва да се запитаме: - Как тези висши йерархии действат в земния живот?
Следователно ние трябва да се запитаме: - Как тези висши йерархии действат в земния живот? -
към текста >>

Тези висши йерархии действат така в земния живот, че използват земните процеси, за да работят в тези земни процеси.
Тези висши йерархии действат така в земния живот, че използват земните процеси, за да работят в тези земни процеси.
към текста >>

401. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>

402. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>

403. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии. Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи. Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус.
към текста >>

Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн. Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област. Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>

404. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят.
към текста >>

405. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина. - Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази. За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот. Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето. През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>

406. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
към текста >>

И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>

Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>

Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>

407. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии. Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
към текста >>

408. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
към текста >>

409. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето. Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила.
към текста >>

410. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>

Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава?
към текста >>

В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот.
Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата.
към текста >>

Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
към текста >>

411. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата. Защото зад всички тайни на света се крие тайната на Кармата на човека.
към текста >>

412. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот. И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>

413. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
към текста >>

414. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека.
Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл.
към текста >>

Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение.
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>

415. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>

416. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии.
Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят. Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема. Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят
към текста >>

417. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето.
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>

418. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни. В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение. В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш. Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена. А именно така, че можем да кажем: човешката форма като такава носи в себе си нещо, което би било съвсем различно, ако би била изоставена напълно на самата себе си, ако би могла да следва нейния собствен живот. Обаче тя не може да следва този неин собствен живот, защото в нея има един друг живот, който убива този живот.
към текста >>

Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни. В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение. В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш. Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена. А именно така, че можем да кажем: човешката форма като такава носи в себе си нещо, което би било съвсем различно, ако би била изоставена напълно на самата себе си, ако би могла да следва нейния собствен живот. Обаче тя не може да следва този неин собствен живот, защото в нея има един друг живот, който убива този живот.
към текста >>

Той разбира, че тази човешка форма иска нещо, което не се изразява при човека, което бива победено от един по-висш живот, чрез душевния живот, бива убито чрез душевния живот; той създава един вид магически от човешката форма това, което липсва на действителния човек, което природата скрива.
Скулпторът пристъпва към човешката форма, открива, макар и несъзнателно, тази тайна чрез усещането, чрез чувството. Той разбира, че тази човешка форма иска нещо, което не се изразява при човека, което бива победено от един по-висш живот, чрез душевния живот, бива убито чрез душевния живот; той създава един вид магически от човешката форма това, което липсва на действителния човек, което природата скрива. Гьоте е чувствувал нещо подобно, когато говореше за "явните тайни". Можем да отидем още по-нататък. Можем да кажем: навсякъде в широката природа съществува на основата тази тайна. Всъщност никакъв цвят, никаква линия вън от природата не се явява така, без нещо по-низше да бъде победено от нещо по-висше. Може да се случи също обратното, понякога по-висшето може да бъде победено от по-низшето.
към текста >>

Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>

Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
към текста >>

Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
към текста >>

Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман.
към текста >>

Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество.
Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили.
към текста >>

Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
към текста >>

Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот? Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното. Ние стигаме до там да бъдем свръхнатуралистични-натуралистични.
към текста >>

Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си позволих да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
Днес аз мога само да загатна тези неща. Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си позволих да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
към текста >>

Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше.
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите както и за линиите съществуват винаги две тълкувания. Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
към текста >>

Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота.
Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат. Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>

Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие.
Някога ще почувствуваме следното: да предположим, че в нас се ражда стремежът да нарисуваме една хубава жена. Обаче онзи, който има едно тънко чувство, може да почувствува, че в момента, когато е направил нещо от една хубава жена, в същия момент той е пренесъл тази хубава жена вътрешно, духовно-свръхсетивно, от живота към смъртта. В същия момент, в който се решим да нарисуваме една хубава жена, ние сме я убили духовно, отнели сме и нещо иначе бихме могли да застанем срещу жената и живота, не бихме оформили това, което в образа може да бъде оформено художествено -, ние трябва първо да сме убили художествено жената и след това трябва да бъдем в състояние да проявим толкова много хумор, за да я оживим отново вътрешно. Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се. Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот. Такива неща се е опитал да постигне Ходлер.
към текста >>

Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието.
В същия момент, в който се решим да нарисуваме една хубава жена, ние сме я убили духовно, отнели сме и нещо иначе бихме могли да застанем срещу жената и живота, не бихме оформили това, което в образа може да бъде оформено художествено -, ние трябва първо да сме убили художествено жената и след това трябва да бъдем в състояние да проявим толкова много хумор, за да я оживим отново вътрешно. Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се. Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот. Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството.
към текста >>

Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>

Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно". И въпреки че той нарича това сетивно-свръхсетивно една явна тайна, то може да бъде намерено само тогава, когато подсъзнателните душевни сили могат да се потопят напълно в природата.
към текста >>

Обаче това слизане остава нещо недействително, ако човек не е в състояние да обезмагьоса това, което природата държи омагьосано, което тя винаги иска да победи чрез един по-висш живот.
Визионерното се ражда в душата някакси чрез това, че свръхсетивното изживяното иска да се разтвори: то се надига нагоре от душата. Отново, което може да бъде изживяно външно като духовно, външно като свръхсетивно, него изживява онзи, който въобще може да изживява духовно, изживява го не чрез видение, което в Духовната Наука е тогава пречистено и превърнато в имагинация, него изживява онзи, който може да изживява духовно, чрез интуицията. Чрез видението човек изкарва вътрешността до определена степен навън, така че вътрешното става нещо външно в самите нас; в интуицията човек излиза вън от самия себе си: той слиза вътре в света. Обаче това слизане остава нещо недействително, ако човек не е в състояние да обезмагьоса това, което природата държи омагьосано, което тя винаги иска да победи чрез един по-висш живот. Когато човек застава след това в тази обезмагьосана природа, той живее тогава в интуиции. Тези интуиции, доколкото те се проявяват в изкуството, са свързани без съмнение с интимни изживявания, които душата може да има, когато излизайки вън от себе си тя става едно с нещата. Ето защо Гьоте, изхождайки от своето всъщност до висока степен импресионистично изкуство, каза към един свой приятел: Искам да ви кажа нещо, което може да ви изясни отношението на човека към това, което аз съм създал. Моите неща не могат да станат популярни. Само онези, които са изживели нещо подобно, които са минали през същия случай, само те ще разберат в действителност моите работи.
към текста >>

Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот.
Ето защо Гьоте, изхождайки от своето всъщност до висока степен импресионистично изкуство, каза към един свой приятел: Искам да ви кажа нещо, което може да ви изясни отношението на човека към това, което аз съм създал. Моите неща не могат да станат популярни. Само онези, които са изживели нещо подобно, които са минали през същия случай, само те ще разберат в действителност моите работи. Гьоте имаше вече това чувствуване на изкуството. То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст". Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот. Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание. Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството.
към текста >>

419. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот.
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма. Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността.
към текста >>

Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>

Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот.
Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота. Една повърхност, която е огъната по този начин, че гънката е огъната още веднъж, може да бъде използувана по-най-разнообразен начин и от самата форма на повърхността ще произлезе вътрешният живот на тази повърхност разбира се от само себе си, че това трябва да бъде оформено по-нататък. Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното. Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване.
към текста >>

Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение.
Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота. Една повърхност, която е огъната по този начин, че гънката е огъната още веднъж, може да бъде използувана по-най-разнообразен начин и от самата форма на повърхността ще произлезе вътрешният живот на тази повърхност разбира се от само себе си, че това трябва да бъде оформено по-нататък. Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното. Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване. Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
към текста >>

В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек.
Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
към текста >>

Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим. Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено. Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
към текста >>

420. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло.
към текста >>

421. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията. Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
към текста >>

422. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях. Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта? И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира. Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
към текста >>

423. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част. Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди. Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око.
към текста >>

424. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>

Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота.
Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>

425. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу, на физическия план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
Ако разгледаме по-точно астралното тяло, първо имаме така нареченото тяло на усещането (Empfindungsleib). Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу, на физическия план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
към текста >>

Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна.
Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек. Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества.
към текста >>

Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци.
Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек. Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества. Той се спуска надолу от по-висшия свят. Животинската природа нараства към човешката душа, душата се отправя отгоре надолу.
към текста >>

426. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии. Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>

427. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота.
Процесът, който става когато едно същество, което има органи се формира така, че нищо от тези органи не остава видимо, така че се свиват в едно съвсем мъничко нещо, се нарича инволюция. Процесът на разгръщането и разширяването е еволюция. Навсякъде в живота тази двойнственост се редува, но винаги само в обсега на проявеното. Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота. Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия.
към текста >>

428. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества. Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>

429. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани. Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните. Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>

430. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце".
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>

На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие.
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>

Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот. Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>

Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот. Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>

431. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Втората по-висша съставна част на човека наричаме с името „Духът-Живот" (Lebensgeist).
Втората по-висша съставна част на човека наричаме с името „Духът-Живот" (Lebensgeist). За съвременния човек, този „Дух-Живот" е почти недоловим. Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества.
към текста >>

С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества. Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество. С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
към текста >>

Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните. Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>

432. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност. Напълно будният Аз живее в мис ловното познание. Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите.
към текста >>

433. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм? Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми. По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят. С други думи, главата е животно, но от по-напреднал стадий на развитие.
към текста >>

434. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

I: Как може да се представят висшите растения, подобно на това, което вече Ви показах за животните, медузата, мишката, човека?
I: Как може да се представят висшите растения, подобно на това, което вече Ви показах за животните, медузата, мишката, човека?
към текста >>

435. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>

А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>

436. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

437. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота.
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим. Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек. Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота. А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
към текста >>

438. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

439. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата. Във възгледа за това преобразяване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виждате ли, тези сили, които се противопоставят на силите, формиращи при горилата нейния образ, тези сили трябва да са налице. Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система.
към текста >>

Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване. Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека.
към текста >>

440. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет.
Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>

441. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека. Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>

442. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>

И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>

443. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си.
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед. Целият хранителен и храносмилателен процес всъщност се разглеждат по такъв начин от материалистичния възглед, сякаш субстанциите са извън нас или, да останем при въглерода сякаш при въглеродът е извън нас; след това той бива приет, естествено бива съответно подготвен, но все пак бива проведен през организма и след това приет, така че макар и под формата на малки частици, в себе си човек носи това, което му е дал външния свят.
към текста >>

444. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>

445. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот. Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>

446. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>

447. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

преди всичко духовните същества от по-висшите йерархии, от човека нагоре, но също така и груповите души на животните, груповите души на елементарните същества.
Какво действува в действителност, когато действува духовността? Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност? В действителност действува само онова, което по някакъв начин има нещо общо с някаква Азова природа. На детето му правят впечатление само скритите духовни същества, имащи нещо общо с някаква Азова природа, т.е. преди всичко духовните същества от по-висшите йерархии, от човека нагоре, но също така и груповите души на животните, груповите души на елементарните същества. В действителност всичко това действува върху детето, и изхождайки от тези духовни сили, от тези величествена духовна динамика, според модела, то формира своето второ тяло, което постепенно нараства, и което в степента, в която се осъществява смяната на зъбите, съществува като едно второ тяло. Едва това е тялото, което човек си изгражда след раждането като свое първо собствено тяло, и което, като физическо тяло, е изградено изхождайки от духовния свят.
към текста >>

448. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това човек може да направи само, когато е във физическото си тяло, когато е в нормалния живот или в едно по-висше посвещение.
Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето вече не свети, звездите не светят Луната не свети. Не могат да бъдат вече разграничени ясно царствата в природата на Земята. Това човек може да направи само, когато е във физическото си тяло, когато е в нормалния живот или в едно по-висше посвещение. Но за сметка на това, че са помръкнали контурите на сетивния свят, човек добива общата духовност, усеща живото движение на духовното.
към текста >>

449. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>

Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход. Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>

450. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
към текста >>

Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>

Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>

451. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
към текста >>

452. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа. Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали. Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8). Отново разширение на математиката!
към текста >>

453. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно.
В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
към текста >>

454. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>

Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни.
Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>

И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>

455. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо. То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък. При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
към текста >>

456. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените.
И така се раждат модите. Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него. Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде. Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното. Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това. Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>

457. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята. Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>

Съществените разлики между видимите сетивни картини, това ще рече физическите тела на минералите, растенията, животните и човека се основават на това, че те се определят от другите по-висши съставки на съществото.
Съществените разлики между видимите сетивни картини, това ще рече физическите тела на минералите, растенията, животните и човека се основават на това, че те се определят от другите по-висши съставки на съществото.
към текста >>

Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>

458. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса.
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека. Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления. Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса. Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така.
към текста >>

Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми. В поредицата на гръбначните животни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
към текста >>

459. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни.
Седмократността на етерното тяло трябва да се разбира също и като произлизаща и съществуваща от взаимодействието с астралното тяло. Душевното е съставна част на астралното. Те представляват по-високостоящите равнища на свръхсетивното в организма. Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили. Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни. При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични. Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>

В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
към текста >>

В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>

Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>

Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни.
Щайнер, 8., 197/198. Ключово изложение в Пенмаенмавр 23.8.23, Сс 227. Щайнер се опира особено на изложението направено в Дорнах на 20.6.24, ЛК 0., 22. Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230. Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни. За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение. Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
към текста >>

460. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос.
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение. Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>

461. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство. На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>

462. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни. При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло.
към текста >>

При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни. При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло.
към текста >>

463. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това. Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот. Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човекът, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.
към текста >>

464. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>

465. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава.
Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава.
към текста >>

Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
към текста >>

В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот.
към текста >>

Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи.
Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма.
към текста >>

Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката).
към текста >>

И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем. Следователно при висшите животни животът «седи» в главата. Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>

Следователно при висшите животни животът «седи» в главата.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем. Следователно при висшите животни животът «седи» в главата. Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>

Искам да ви кажа още някои неща, откъдето вие ще успеете да видите, че между висшите животни и човека съществува голяма разлика по отношение на всичко, което принадлежи на главата и телесната организация като цяло.
Искам да ви кажа още някои неща, откъдето вие ще успеете да видите, че между висшите животни и човека съществува голяма разлика по отношение на всичко, което принадлежи на главата и телесната организация като цяло.
към текста >>

466. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>

467. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората.
Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата. Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата. Осите като най-умели производители на хартия в природата.
към текста >>

468. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън.
Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното. Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума! Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък.
към текста >>

469. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Висшите животни стават живораждащи.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества.
към текста >>

Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
към текста >>

Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
към текста >>

470. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият. Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите. При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
към текста >>

471. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата.
към текста >>

472. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни.
За смолата в мравешката купчина и за вредата от дървесните пчели. Къде остават мъртвите слонове. Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет. Самосъзнанието и здравият костен скелет. Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.
към текста >>

473. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека.
Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>

Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно.
В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>

Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка.
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси. Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка. Разбирате ли това?
към текста >>

Но човекът и висшите животни знаят за себе си.
В тази връзка може да се каже и следното: нисшето животно не знае нищо за себе си. Но човекът и висшите животни знаят за себе си. Вследствие от какво те знаят за себе си? Вследствие от това, че те имат в себе си скелет, костен скелет; ето затова те знаят за себе си.
към текста >>

474. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш.
Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза». Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван.
към текста >>

475. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя. Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>

476. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони.
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните.
към текста >>

477. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>

478. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>

479. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>

480. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>

Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>

481. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>

А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
За всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот. Днес за тези неща вече няма условия за живот. Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този птицеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и т. н. - всички те се явяват потомци на съществата, които в миналото са плували в уплътнената течност. А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
към текста >>

482. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Например от съвременните хора с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите животни.
Но в същото време не трябва да си представяте всички тези неща така просто. Например от съвременните хора с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите животни. Например има животно, от което се е запазило само копие на зъбите; така са открили своеобразно копие на зъбите на акули от древния свят, образувани по посочения начин. Всичко останало е дело на таланта. Тук можем да кажем: на всяка животинска форма съответства специфична форма на зъбите - човек има друга форма на зъбите - и формата на зъбите винаги се образува в съответствие с целия облик, с цялото същество. Сега трябва да имаме такъв талант, който би позволил на основата на намерените зъби да си съставим представа за това, какво би могло да бъде това животно. Следователно всичко това съвсем не е така лесно.
към текста >>

Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива!
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>

483. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние. Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>

НАГОРЕ

6.7672410011292