Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
11
резултата от
10
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Веселие
'.
1.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той еднакво избягва както неистовото
веселие
така и мрачното отчаяние.
Ако е стигнал до някакво убеждение, той има и доверие в силата на това убеждение. Дори и хиляди неуспехи не могат да го разколебаят. Това е "вярата, която премества планини". Шестото Качество се изразява в постигането на душевно равновесие. Окултният ученик се стреми към умерено и спокойно настроение както в моменти на скръб, така и в моменти на радост.
Той еднакво избягва както неистовото веселие така и мрачното отчаяние.
Нещастието и опасността го заварват готов за действие, също както радостта и успеха. В различните антропософски текстове читателите многократно се натъкват на тези "шест качества", необходими за постигане на Посвещението. Тук трябва да посочим тяхната връзка с онези по-висши душевни органи, които нарекохме "12 листни лотосови цветове". Окултното обучение винаги може да посочи специални указания за ускорено израстване на лотосовите цветове, но и в този случай правилните им форми зависят от споменатите качества. Ако те бъдат пренебрегнати, лотосовите цветове израстват в уродлив вид.
към текста >>
2.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното -
веселие
, а в радостта - характер.
Има занимания с изкуство, които са подходящи за съответната училищна възраст. Като възпитатели не трябва да говорим твърде много за това, че едно или друго изкуство е „полезно" за изграждането на тези или онези човешки способности. В случая изкуството съществува заради самото изкуство. Като педагози ние трябва така да обичаме изкуството, че да не лишаваме детето от възможността да изживява неговите въздействия. Едва изкуството пробужда разума за истински живот.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна. Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството". В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения. Детето, което моделира или рисува, макар и все още несръчно, пробужда в себе си душевния човек. Детето, което е приобщено към музикалното или поетично изкуство, усеща как човешката природа се подчинява на една невидима душевна сила.
към текста >>
3.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно
веселие
.
Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно".
Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие.
Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него.
към текста >>
4.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче да се справим с
веселие
то и радостта е трудно.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора. Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва.
към текста >>
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до
веселие
то и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно. Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
– И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
5.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един случаен наблюдател забелязва опустошителното
веселие
и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н.
В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята. Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли. Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко.
Един случаен наблюдател забелязва опустошителното веселие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н.
всред останалите здрави сервизи от порцелан и стъкло. И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията! Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има! Аз не зная дали подобен възпитател може да изглежда на хората иначе, освен като един кръгъл глупак.
към текста >>
6.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и
веселие
от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята. Както казах, той я усещаше като окована в пространството. И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят. За да постигна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия. Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло.
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
към текста >>
7.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с
веселие
; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
Да се предизвикват леки стресови въздействия, това е едното. Другото е: внимателно да следим как се редуват депресивните състояния и манийните пристъпи, свързани с оживление и веселост. Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля. Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния.
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
Тъкмо дидактиката трябва да бъде използвана при лечението на тези противоположни, редуващи се състояния. Да си представим, че имаме едно дете с депресивно състояние. Ние можем да го облекчим, още в мига, когато детето получи усещането, че ние сме силно свързани с неговите вътрешни изживявания, че го разбираме. Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга. Ако просто влезем в съзвучие с неговото тъжно настроение, детето няма да получи никаква помощ от нас.
към текста >>
8.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Хората седят с изопнати лица, по които няма нито
веселие
, нито усмивка.
Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки.
Хората седят с изопнати лица, по които няма нито веселие, нито усмивка.
И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца? Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор. Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор. Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност. Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават.
към текста >>
9.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (
веселие
в залата).
И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата).
Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите. В сряда в девет сутринта ще продължим.
към текста >>
10.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тази радост се превръщала в карнавално
веселие
: хората правели всякакви глупашки шеги, освободили се за няколко дни.
В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял. Хората са можели да се държат даже със своите началници по съвсем различен начин, като не е трябвало да им оказват уважение - и така, за няколко дни хората ставали равни! Тази традиция, разбира се, довеждала до това, че в тези дни хората не тъгували и не са плачели, те се радвали на възможността, макар и за няколко дни, да поживеят така.
Тази радост се превръщала в карнавално веселие: хората правели всякакви глупашки шеги, освободили се за няколко дни.
Ето така възникнали всички тези карнавални удоволствия, тази карнавална разпуснатост. Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н.
към текста >>
НАГОРЕ