Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
244
резултата от
172
текста с части от думите : '
Великото
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Великото
дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нищо не трябва да остане отвъд, всичко трябва да стане една част на
великото
Цяло, което идеята обгръща.
В идеята ние познаваме онова, от което трябва да изведем всичко друго: Принципа на нещата. Това, което философите наричат абсолютно, вечното битие, Основата на Света, а религиите Бог, това ние наричаме, въз основа на нашите познавателно-теоретични обяснения: идеята. Всичко, което в света не се явява непосредствено като идея, накрая то бива познато като произлизащо от нея. Това, което повърхностното разглеждане на нещата вярва лишено от всяко участие в идеята, по-дълбокото мислене го извежда от идеята. Никоя друга форма на съществуванието не може да ни задоволи, освен тази изведена от идеята.
Нищо не трябва да остане отвъд, всичко трябва да стане една част на великото Цяло, което идеята обгръща.
Обаче идеята не изисква никакво излизане извън нея. Тя е това, което е изградено на самото себе си, тя е същността, която е здраво основана на самата себе си. Това не се състои във факта, че ние я имаме непосредствено настояща в нашето съзнание. Това зависи от самата нея. Ако тя не би изказала само своята същност, тогава идеята би ни се явила също така, както останалата действителност: Нуждаеща се от обяснение.
към текста >>
3.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за
великото
Цяло.
Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло.
Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога.
към текста >>
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на
великото
духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Какво е най-
великото
, което можете да преживеете?
Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека.
„Какво е най-великото, което можете да преживеете?
Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие.
към текста >>
5.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява
великото
трагично основно усещане на своите предшественици.
Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена.
Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици.
Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това.
към текста >>
6.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
25. „Какво е най-
великото
...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, Предислов на Заратустра.
25. „Какво е най-великото...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, Предислов на Заратустра.
към текста >>
7.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това
великото
, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека.
Той се вглъбява в своите собствени духовни произведения, научава се да познава духа като дух. Така той се е издигнал до степента на "Духовната душа". На края той познава, че в тази духовна душа изживява най-дълбоката Първопричина на света, на мировото съществуване; духовната душа престава да бъде индивидуална, отделна. Ражда се познанието, за което Екхарт говореше, когато човек чувства да говори в него не той самият, а Първичното същество. Настъпило е онова състояние, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека.
Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека.
И Бог, който е на небето, той е в човека".
към текста >>
8.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Понеже Джордано Бруно не е изживял действително духа в себе си, затова той можа да смеси духа с външните механически действия, с които Раймундус Лулус /1233-1315 г./ искаше да разбули тайните на духа в своята така наречена книга "
Великото
изкуство".
Понеже Джордано Бруно не е изживял действително духа в себе си, затова той можа да смеси духа с външните механически действия, с които Раймундус Лулус /1233-1315 г./ искаше да разбули тайните на духа в своята така наречена книга "Великото изкуство".
Един по-нов философ, Франц Брентано, описва това "Велико изкуство" така: "върху концентрични, въртящи се по отделно кръгли дискове се написани понятия и след това по този начин могат да се образуват най-различните комбинации". Това, което при въртенето случайността поставяше едно над друго, с него се образуваше едно съждение върху най-висшите истини. И при своите най-разнообразни странствувания из Европа Джордано Бруно се явяваше в различни висши училища като учител на това "Велико изкуство". Той имаше смелостта да си представя звездите като светове, които бяха напълно аналогични на нашата Земя; той разшири погледа на естествено-научната мисъл извън земята и не си представяше небесните тела вече като телесни духове; обаче все пак си ги представяше като душевни духове.
към текста >>
9.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Берлин 1842 г.) Това е „най-
великото
литературно творение, което е останало запазено от египтяните".
„Когато освободен от тялото се издигнеш в света на свободния етер, ти ще бъдеш един безсмъртен бог, освободен от смъртта." В това изказване на Емпедокъл се отразява схващането на древните египтяни за Вечното в човека и неговата връзка с Божественото. Доказателство за това е така наречената „Книга на мъртвите", която е била разчетена благодарение на усърдието на изследователите от деветнадесетия век. (Виж Лепсиус: Книгата на мъртвите у древните египтяни.
Берлин 1842 г.) Това е „най-великото литературно творение, което е останало запазено от египтяните".
В него се намират най-различни поучения и молитви, които са били давани в гроба на всеки починал египтянин, за да му служат като пътеуказатели, кога то той се освобождава от преходните обвивки. В това литературно творение се съдържат най-интимните възгледи на египтяните върху Вечното и върху създаването на света. Тези възгледи сочат направо за едно схващане за Боговете, подобно на това на гръцката мистика.
към текста >>
Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и
великото
посвещение.
Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи.
Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение.
Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът.
към текста >>
10.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във
великото
заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания.
А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт.
към текста >>
По отношение на
великото
преобразяване на живота този сън може да се счита само като един външен акт, на който отговаря един несравнимо по-важен духовен акт.
Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт. Земното, от което висшият човек трябва да се срамува (в смисъла на Мистериите), трябвало да бъде отхвърлено. Земният човек трябвало да мине през символично-действителната смърт. Неговото тяло било потопявано в летаргичен сън, продължаващ три дни.
По отношение на великото преобразяване на живота този сън може да се счита само като един външен акт, на който отговаря един несравнимо по-важен духовен акт.
Но този акт бил същевременно онази опитност, онова изживяване, което разделяло живота на миста на две части. Който не познава от собствен опит подобни действия, той не може да ги разбере. Те могат да му се обяснят до известна степен само чрез едно сравнение.
към текста >>
11.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Великото
завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка. Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение.
Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>
12.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-
великото
дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж".
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
Обаче тази инстинкти отклоняват от
великото
цяло, което обгръща човешката общност като морална хармония.
Безусловно отдаване на моралния ред на света, действане от най-дълбоката ядка на моралната природна заложба на човека: Това се изискванията, чрез които животът получава стойност и значение. Този възглед минава като основен мотив през всички тези речи и съчинения. В "Основни черти на съвременната епоха" той упрекна с пламенни думи тази епоха в нейния егоизъм. Всеки върви само по пътя, който ме предписват неговите нисши инстинкти.
Обаче тази инстинкти отклоняват от великото цяло, което обгръща човешката общност като морална хармония.
Една такава епоха би трябвало да доведе онези, които живеят в нейния смисъл, до загиване. Фихте искаше да съживи дълга в човешките души.
към текста >>
13.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Великото
, неопровержимото в светогледа на Хегел, което ние трябва да чувстваме, е, че душата, когато тя се издига до истинската мисъл, се чувства отнесена в творящото естество на съществуването.
Че светът, в който човекът се вижда поставен, е изцяло дух, че също и всяко материално съществуване е само едно откровение, една изява на духа, това трябва да бъде здраво установено за всеки, който чувства подобно на Хегел. Ако такъв човек търси този дух, той го намира, по неговата същност, като действуваща мисъл, като животворяща идея. Пред това стои сега душата и трябва да се запита: Мога ли аз действително да се считам като едно същество, което се изчерпва с мисловото битие?
Великото, неопровержимото в светогледа на Хегел, което ние трябва да чувстваме, е, че душата, когато тя се издига до истинската мисъл, се чувства отнесена в творящото естество на съществуването.
Така разбираха, че трябва да се чувствуват в тяхното отношение към света онези личности, които повече или по-малко следваха Хегеловото развитие на мислите, и се чувстваха дълбоко задоволени от това.
към текста >>
Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и
великото
чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева? Т.е. само общото, трайното, единствено ценното, а не отделното, сетивното, преходното? Но ако ограничението на философията не трябва да се състои само в това, че тя не може да направи нищо индивидуално, но и в това, че тя даже не знае, как може да бъде направено това; тогава трябва да отговорим, че това как стои не над знанието, че следователно знанието не може да има никакви предели в това отношение. При въпроса "как? " на това превръщане на идеята в действителността знанието се изгубва, именно защото природата е лишена от съзнание идея и стръкът трева расте без никакво знание.
Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
към текста >>
14.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на
великото
дело на освобождението от съществуването.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане.
към текста >>
15.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Михаел вижда, настъпването на най-
великото
земно събитие.
Михаел вижда, настъпването на най-великото земно събитие.
От царството, на което сам Михаел служеше, Христовото Същество слиза в земната област, за да бъде там, когато Интелигентността ще бъде напълно в човешката индивидуалност. Защото тогава човекът ще чувствува най-силно стремежа да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността. Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман. Човекът ще може да избира между Христа и Аримана. Светът ще може да намери в развитието на човечеството Христовия път.
към текста >>
16.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-
великото
произведение на изкуството на Макрокосмоса.
И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко.
От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
17.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато стана Тайната на Голгота "Гнозисът" беше начинът на мислене на онази част от човечеството, който можеше да донесе срещу това най-
великото
събитие в земното развитие едно познавателно, а не само едно чувствуващо разбиране на хората.
Когато стана Тайната на Голгота "Гнозисът" беше начинът на мислене на онази част от човечеството, който можеше да донесе срещу това най-великото събитие в земното развитие едно познавателно, а не само едно чувствуващо разбиране на хората.
към текста >>
18.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Трябва да насочим поглед върху душите на хората, които са поставени във "
великото
преселение на народите" и в залеза на Римската Империя.
Обаче не е възможно едно външно разглеждане на историята да разбере именно тези събития.
Трябва да насочим поглед върху душите на хората, които са поставени във "великото преселение на народите" и в залеза на Римската Империя.
към текста >>
19.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава за нас може да настъпи
великото
събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши.
Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран.
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий?
към текста >>
когато това може да се превърне в най-
великото
, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза.
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза.
За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
Но тогава ние трябва да се научим да виждаме
великото
и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така
великото
и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище.
Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа.
Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище.
Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище. Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно.
към текста >>
Навсякъде, в най-малкото както и в най-
великото
ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно.
Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище.
Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно.
към текста >>
20.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и
великото
, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството.
Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения. Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството. Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен. И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра.
Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството.
Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда. Такива истини имаше да предаде на своите себеподобни от онази страна, където по-късно се разшири персийската империя.
към текста >>
И на север от тази област, върху която се беше разпространило
великото
учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед. И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин. Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра.
Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
21.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези разрушителни процеси внесоха във
великото
същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела.
Но тези процеси са съществували в онзи велик, мощен организъм, какъвто е бил някога Земята. И когато Земята се приближи до момента, когато се отдели гранитът и други подобни вещества, тя бе обхваната от чисто такива процеси на разрушение, които действуваха така, че нещо духовно-душевно работеше над нещо материално. В онзи организъм, в който по-рано бяха вработени не само веществата, които днес растителният, животинският и човешки организъм притежават, но също и веществата, които днес съставляват масива на нашата Земя, се вля всичко, което съществуваше от такива разрушителни процеси, произведени чрез духовно-душевни процеси.
Тези разрушителни процеси внесоха във великото същество Земя онова, което след това доведе до там, щото чрез един вид отделителен процес да бъде изхвърляно онова, което днес имаме като химически вещества в строежа на нашата Земя, което не намираме в органическите тела.
към текста >>
22.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато
великото
духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък.
Така приблизително можем да си представим чувствата на древния египтянин, когато в животните той виждаше изостанали форми на прадревни божествени сили. Защото древният египтянин поглеждаше към прадревни времена в миналото, когато всичко е възникнало от божествени свръхсетивни сили и той допускаше, че в съществата на трите природни царства са останали назад божествени сили, които след това са се оформили в него самия и са станали човек. Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално душите, която съвсем не можеше да ги остави без морал. И чрез начина, по който целият свят биваше свързван със свръхсетивните сили, трябваше да се роди едно морално отношение спрямо животинския свят, което е стигнало до едно гротескно и странно изражение само през време на упадъка на Египет. Защото когато погледнем по-късната египетска култура, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската култура стоят духовни откровения, стои една възвишена култура.
Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък.
Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини.
към текста >>
23.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В това се състои
великото
освобождение.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството. Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване. Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене. Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване.
В това се състои великото освобождение.
И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света. Макар и да не гледаме във външния тривиален смисъл към това, макар и да знаем, че всичко, което са нашите земни творения, ще се разпаднат заедно със Земята и ще умрат заедно с трупа на Земята, въпреки това в смисъла на Гьоте можем да кажем: Ние поглеждаме към всичко, през което минаваме на Земята и изпитвайки го ние се учим. Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
към текста >>
24.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Сравни
великото
съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
към текста >>
25.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Всичко това е изразено в тези символи, така че
великото
да не бъде изложено на невежи очи.
Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи.
Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>
имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на
великото
Божество.
Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др.
имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество.
Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>
Онзи, който има чувство за
великото
значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност.
Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал.
Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност.
Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
към текста >>
Това е
великото
масонско понятие за бъдещето.
Днес толкова много хора възприемат старите символи, без да ги разбират. Онова, което по тази причина се прави от сексуалните символи по един неразбиращ начин, не се приближава ни най-малко до правилното разбиране на масонските понятия. Такова разбиране трябва да се търси точно в онези неща, които сменят естествените сили: Да се проникне и овладее живото, както геометърът прониква и овладява неодушевеното с линия, компас, отвес и др.; да се създава живото по същия начин както онези, които изграждат един храм, подреждайки неживите камъни.
Това е великото масонско понятие за бъдещето.
към текста >>
И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на
великото
царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили.
Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства.
И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили.
Тази задача ни е възложена/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение. Ако не се занимаем повърхностно с въпроса, който тежи върху нас, а действително искаме да го разберем в дълбочината на неговото световно значение, ако искаме да разберем, какво се проявява днес в душите на половете, в борбата на половете, тогава ще видим, че от тези сили ще протекат формиращите сили на бъдещето.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Великото
въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие.
Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
към текста >>
27.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-
великото
братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека. Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия.
Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство.
Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго. Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото. Обучението и работата, провеждани там, са довели човека да осъзнае ядрото на вечната си същност. Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които живеят сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно.
към текста >>
28.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-
великото
, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране.
Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея?
Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране.
Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П. Блаватска, не е събитие, което може да се прецени след кратко време. То е събитие, насреща на което нашите днешни думи са само сенки. Не само разбирането на света, не само схващането на нещата, но цялото чувстване и душевна нагласа на човечеството ще навлезе в нов стадий, когато се осъществи това, което е било заложено в мисията на госпожа Блаватска.
към текста >>
29.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-
великото
, което човек може да изживее.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите.
Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее.
Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
към текста >>
30.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството,
великото
човешко братство ще е завладяло Земята.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос.
към текста >>
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на
великото
братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните.
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
към текста >>
31.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не чрез това, че се затвърдяваме в личното, а че обхващаме истинското,
великото
и всеобхватното.
Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света. Но как да стигнем до свръхличното?
Не чрез това, че се затвърдяваме в личното, а че обхващаме истинското, великото и всеобхватното.
Затова не е излишно, когато теософията поощрява заниманията с големите взаимовръзки на битието. Чрез това надрастваме дребното и се учим да приемаме нещата не безличностно, а надличностно.
към текста >>
32.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Задачата на
великото
братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост.
Преодоляване на егоизма.
Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост.
Преобразуване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род. Бъдещо състояние на хората на Юпитер и на Венера. Добрата и злата раса на бъдещето.
към текста >>
33.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, което постепенно, с течение на времето създава астралното тяло се е родило от
великото
космично астрално море.
И така астралното тяло е строител на етерното тяло и по този начин се явява посредник, доколкото етерното строи физическото също така е и строител на физическото.
Всичко, което постепенно, с течение на времето създава астралното тяло се е родило от великото космично астрално море.
Благодарение на това, че от това астрално море е излязла само хармония, само здрава закономерност, строежа чрез астралното тяло на етерното и физическото тела се явява поначало здрав, хармоничен. Но влиянията, които получава астралното тяло отвън, от физическия свят и които вредят на неговата първично създадена хармония, създават във физическото тяло всичките тези недъзи, с които се сблъсква съвременния човек.
към текста >>
Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от
великото
космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят.
Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море. Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората. По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта.
Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят.
Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят. За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>
34.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във
великото
астрално тяло.
Ние най-добре ще си изясним пътя на човечеството през трите въплъщения на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,ако още веднъж разгледаме човека в състояние на сън. Когато човек спи, ясновидецът може да наблюдава, как астралното тяло и включеният в него "Аз" как плуват над физическото тяло. Тогава астралното тяло се намира извън физическото и етерно тяло, но остава свързано с тях. То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него.
Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло.
към текста >>
35.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството
великото
здание на Земя.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята. Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила.
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското. То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата. който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората.
към текста >>
36.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е
великото
, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете.
Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи.
Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
към текста >>
37.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е едно от тези средства, благодарение на което
великото
духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене.
Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Това не означава скрито връщане към материализма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е откровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за
великото
деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло.
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
39.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това трябва да чувстваме във
великото
пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно.
Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си
великото
събитие във физическото тяло.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време.
И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло.
За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>
Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-
великото
събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това.
Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>
41.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-
великото
събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи. Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус. Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка.
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик.
През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността.
към текста >>
42.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-
великото
събитие от световната история.
Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
към текста >>
43.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така беше с човечеството до явяването на най-
великото
Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус.
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус.
С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища. И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход. Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо.
към текста >>
Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно
великото
в християнството може да разбере външно това християнство.
Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството. То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум. Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии.
Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство.
Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост. Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на културата, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
към текста >>
44.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За такъв човек като автора на Откровението всичко, което той знаеше, което можеше да обгърне с ясновидския си поглед, беше една подбуда за разбиране на най-
великото
събитие на Земното развитие.
За такъв човек като автора на Откровението всичко, което той знаеше, което можеше да обгърне с ясновидския си поглед, беше една подбуда за разбиране на най-великото събитие на Земното развитие.
Това, което можеше да научи по пътя на ясновиждането, за него той си казваше: "аз трябва да употребя това, за да разбера образа на Христа, действието на Христа. Да се използува цялата Духовна Наука за обяснение на събитието станало на Голгота, този е бил стремежът на онези, който е написал Откровението. Във всичко онова, което можеше да научи в Духовната Наука, той искаше да вижда само една Мъдрост, служаща за разбирането на това събитие, което ни е представил по един величествен начини за което ще видим, какво е станалото за него.
към текста >>
45.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за
великото
събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи.
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта. Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството. Преди Земята носител на нашите създания беше Луната.
към текста >>
И наистина това беше
великото
училище на Любовта.
Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта.
И наистина това беше великото училище на Любовта.
А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>
Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към
великото
Христово Събитие.
Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне.
Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към великото Христово Събитие.
Обаче възможно е човекът да прояви упорство. Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа Исуса, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска. Тогава, при идването на Христа Исуса, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа Исуса. "Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса. Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури.
към текста >>
Импулса на Христа Исуса и ще образуват
великото
братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
46.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То е вложено там, за да може чрез него да израсне
великото
добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство.
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство.
Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе. Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство.
към текста >>
47.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче първата заложба за
великото
зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие.
Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто.
Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха. След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>
48.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-
великото
, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
49.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Аполон свири върху мировата лира, върху
великото
произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека.
А сега нека нагледно да си представим формирането на човешките органи. Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира. Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон. Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните.
Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека.
За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>
50.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-
великото
събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса.
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-
великото
от всички явления в развитието на човечеството.
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
към текста >>
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-
великото
явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
към текста >>
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-
великото
събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-
великото
и най-важното за тази душа.
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-
великото
събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
към текста >>
Тук имаме
великото
събитие на новораждането на бога в човека.
Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>
То е свързано с най-
великото
събитие, на което ще посветим следващите часове.
С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз.
То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.
към текста >>
51.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато проследим в Акашовите записи
великото
събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното.
Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества. Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци.
към текста >>
Този, който трябваше да въплъти в себе си
великото
Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост.
Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано.
Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост.
Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение. Акашови те записи ни предават вярно това, което е трябвало да се случи. Ние виждаме, че в течение на множество редуващи се прераждания една индивидуалност се е стремила да достигне най-висшите степени на посвещение. След това тази индивидуалност се превъплъти и мина през опитности, които са едно повторение на предшествуващи посвещения.
към текста >>
52.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само
великото
слънчево Същество или други подобни духовни същества.
Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин.
Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества.
Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът.
към текста >>
53.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-
великото
събитие в цялото земно развитие.
Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение. Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението. Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие.
Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа. Въпреки че човек може да се учи, неговата душа може все повече да се усъвършенствува и да стигне до там да разбира все по-добре и по-добре.
към текста >>
54.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във
великото
съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище.
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище.
Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>
55.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем
великото
; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>
56.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Изграждат се такива форми, които противоречат на
великото
всемирно цяло.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми?
Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
57.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това е
великото
и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
към текста >>
Така бе под готвено
великото
, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
към текста >>
Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че
великото
Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече.
Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
58.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това е
великото
, мощно Христово събитие.
Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
към текста >>
59.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и
великото
учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото.
към текста >>
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести
великото
събитие: Раждането на Спасителя.
Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
към текста >>
60.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно,
великото
учение за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже на хората, принадлежи към най-великите учения за всички времена. За да се появи то за пръв път в един човек, необходима беше великата душа на един Бодисатва, на един велик посветен.
Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже, трябваше да го изрази с думи, които бяха общоприети за тогавашното човечество, а именно за неговите съотечественици. Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога. Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа.
към текста >>
61.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За да се осъществи най-
великото
събитие от общочовешката еволюция, в началото на нашето летоброене се случиха и други странни неща.
Но това съвсем не са всички факти, чрез които би могла да бъде разбрана дълбоката мистерия на Палестина; това е само едната страна. Сега ние разбираме кой се роди във Витлеем, след като Йосиф и Мария отпътуваха за там от Назарет; сега ние знаем кой беше възвестен на пастирите. Но това не беше всичко.
За да се осъществи най-великото събитие от общочовешката еволюция, в началото на нашето летоброене се случиха и други странни неща.
Ние ще се доближим до това велико събитие, само ако разгледаме, макар и накратко, някои от тях.Знаем, че един от родовете на древноеврейския народ беше родът на Давид. Всички представители на този род имаха своя родоначалник в лицето на Давид. От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан. (2. Сам. 5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата.
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ
великото
учение за Аура Маздао.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-
великото
събитие от еволюцията на Земята.
И така, ние виждаме как в началото на нашето летоброене настъпва нещо забележително. Стремежът на хората да се доближат до „простата" истина е свързан със склонността им към удобство и с нежеланието да си служат с точни понятия; обаче тъкмо най-великите истини могат да бъдат разбрани единствено чрез най-всеотдайни и упорити усилия. След като дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид? Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си духовни сили.
Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-великото събитие от еволюцията на Земята.
към текста >>
63.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме
великото
и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят.
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили.
към текста >>
64.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат
великото
Събитие от Палестина.
Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството.
Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина.
Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус", непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус", който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова духовно направление, което наричаме християнство . Той е истинският вдъхновител на онези, които искат да разберат живото и развиващо се християнство; в езотеричните школи той вдъхновява онези, които имат грижата за опазване на християнските учения. Зад великите фигури на християнството стои именно той, непрекъснато припомняйки в какво се състои истинското значение на Събитието в Палестина.
към текста >>
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе
великото
Събитие.
В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя. С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие.
В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца
великото
учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна.
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие. А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда.
към текста >>
Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството
великото
учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия.
Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда.
към текста >>
65.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Можем да разгадаем предисторията на
великото
Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука.
Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно.
Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога.
към текста >>
Той възвести за пръв път това, което познаваме като
великото
учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н.
Това обаче е валидно не само за Христос Исус; това е валидно за всички подобни явления, и ние разбираме общочовешката еволюция, само ако я осветлим от тази гледна точка. Това се отнася също и за Буда и неговото появяване на Земята. Ние вече говорихме за мисията на Буда.
Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н.
„осемстепенен път". Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път.
към текста >>
66.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вече казахме, че Буда даде на човечеството
великото
учение за състраданието и любовта.
Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта.
Тук сме изправени пред един от случаите, когато окултните твърдения трябва да се формулират с максимална точност; защото иначе някой би могъл да възрази: „Добре, веднъж ти говориш, че Христос донася любовта на Земята, а после допълваш, че Буда дава учението за любовта. Едно и също ли се има предвид в двата случая? Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта. Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта."
към текста >>
Но след като знаем, че
великото
учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото.
към текста >>
Както
великото
учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз.
Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта. Тази жива сила на любовта трябва да се появи междувременно, за да намери Майтрейя Буда не само хора, които познават любовта, но и хора, които имат в себе си силата на любовта. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на Голгота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос.
Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз.
Не че преди това любовта не е съществувала. Но тогава тя не можеше да бъде достояние на човешкия Аз, тя беше по-скоро инспирирана, смъкната чрез Христос от космическите висини, вливаща се в човешките сърца несъзнателно,както и Бодисатва преди това вля в сърцата учението за осемстепенния път. Както се отнася Буда към осемстепенния път, така се отнася и Христовото Същество към онова, което съществуваше по-рано, преди да слезе и се въплъти в човешки образ. Да приеме човешки образ -това за Христос беше един напредък. Ето кое е същественото!
към текста >>
67.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Над най-
великото
постоянно трябва да се размишлява, без да се опитваме лесно да го разбираме и да го представяме опростено.
Йордан до Мистерията на Голгота. За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много. Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с Евангелието, което обхваща историята на Исус от неговото детство. Развитието на Исус от раждането му до кръщението в р.Йордан съставляваше основната тема на базелските лекции. Още в тази предистория се срещнахме с много сложни съотношения.
Над най-великото постоянно трябва да се размишлява, без да се опитваме лесно да го разбираме и да го представяме опростено.
Мирозданието не се изобразява с няколко щриха и не се разбира с помощта на няколко удобни понятия.
към текста >>
Така,
великото
Христово събитие се е подготвяло също и от действащия в нирманакайя Буда.
Оттогава той е тази индивидуалност от Бодхисатвите, която, ставайки Буда, повече не може да слиза във физическо тяло. Тя може да се въплъщава само в етерно тяло. Този Буда днес може да се види само от ясновидец. Формата, която приема индивидуалността, оставайки без физическо тяло, се нарича нирманакайя. В нея съществото предава по-нататък мисията, която му е била предадена, като Бодхисатва.
Така, великото Христово събитие се е подготвяло също и от действащия в нирманакайя Буда.
към текста >>
68.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тъй като тук с това е показано, как най-
великото
явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това Евангелие пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
В предходната лекция вече се каза, че смятаме да направим няколко разглеждания на Евангелията, и се посочи причината, защо искаме да започнем с Евангелието от Матей. В определено отношение в това Евангелие пред нас се изправя най-човешката страна на Христос Исус. От друга страна, в него също е даден пълен обзор на историческите събития, които показват, как Христос Исус израства от самото човечество.
Тъй като тук с това е показано, как най-великото явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това Евангелие пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Също и в случая на Заратустра следва да се мисли, че той не би могъл да посочи
великото
Слънчево Същество, ако в неговото вътрешно същество не беше влязло
великото
Същество Ахура Мазда.
Такъв род личност била приспособена да добива живо отношение към това божество, което е трябвало да се открива чрез посредничеството на външния свят. Всички други божества, освен Яхве, заявявали себе си от вътрешността на човешката душа, и, за да се знае нещо за тях, следвало да се пробудят в душата имагинацията, интуицията и така нататък. В древна Индия, съзерцавайки, виждали как изгрява Слънцето, виждали различните царства на Земята, процесите във въздушното обкръжение, моретата и така нататък, но всичко това се разглеждало като велика илюзия, майя, в която индиецът не би намерил нищо от божествеността, ако не я добиеше чрез вътрешна имагинация и не я приведеше след това към отношение с явленията от външния свят.
Също и в случая на Заратустра следва да се мисли, че той не би могъл да посочи великото Слънчево Същество, ако в неговото вътрешно същество не беше влязло великото Същество Ахура Мазда.
Но това особено го виждаме в египетските божества, които напълно са извлечени от вътрешните душевни преживявания, а по-късно са приведени в отношение с външните неща.
към текста >>
69.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за
великото
християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята.
В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството.
към текста >>
70.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Проповедта за това представлявала
великото
учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
Буда слиза и се съединява с аурата на детето Исус от Назарет, за да внесе своята лепта във
великото
събитие в Палестина.
Той видял детето в царския дворец, бил преизпълнен с ентусиазъм и заплакал. Защо плачеш? – попитал го царят, „О, царю, това не е поради нещастие, а напротив: този, който се роди тук е Бодхисатвата, и той ще стане Буда. Плача, тъй като съм много стар и няма да доживея да го видя като Буда“- След това Асита умира. Бодхисатвата става Буда.
Буда слиза и се съединява с аурата на детето Исус от Назарет, за да внесе своята лепта във великото събитие в Палестина.
В същото време по силата на кармическата връзка повторно се ражда древният Асита. Сега той е старецът Симеон. И сега той вижда Буда, в който се е превърнал неговият Бодхисатва. Това, което не успял да види в Индия, около 600 години преди нашата ера – развитието на Буда, сега го видял, когато в аурата на детето Исус от Назарет, което държал в ръцете си, видял как се рее Буда и произнесъл прекрасните думи: „Сега отпускаш, Господи, слугата Си в мир, защото видях Господаря си Буда в аурата на детето Исус“.
към текста >>
71.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което представлява най-
великото
за земното развитие и развитието на човечеството, силата на Христос, импулсът на Христос, несъмнено е действало така, че и най-семплата, най-наивната душа ще се отнесе към него с разбиране.
В течение на последните години ми се удаде да говоря и в швейцарските кантони по значителната тема на духовната наука, всъщност по най-великата тема на духовната наука – за проблема Христос. И ако често съвременният човек, стоящ извън духовнонаучното движение, смята, че това, всъщност, е най-простата тема, за която може да се говори, като човек от съвременността той има това право.
Това, което представлява най-великото за земното развитие и развитието на човечеството, силата на Христос, импулсът на Христос, несъмнено е действало така, че и най-семплата, най-наивната душа ще се отнесе към него с разбиране.
Но, от друга страна, този импулс е действал по такъв начин, че никаква земна мъдрост не е достатъчна за действителното разбиране на това, че станалото в началото на нашето летоброене в Палестина е станало заради човечеството, и, всъщност, заради целия свят.
към текста >>
Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за
великото
събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството.
Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства. В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време.
Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за великото събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството.
Именно духовната наука е призвана да покаже, защо имаме четири различни документа за събитията в Палестина и тя е способна да отвоюва тези документи за себе си. Защо съществуват четири документа?
към текста >>
Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-
великото
събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по силите на твоето познание.
Защо един факт се характеризира от четири различни страни?
Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-великото събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по силите на твоето познание.
В своето дълбоко смирение авторът на Евангелието от Лука се отказал да изобразява някаква друга страна, освен тази, която му била близка по силата на особеното му духовно образование, което му казвало, че Христос Исус е бил индивидуалност, в която е живяла най-великата проява на любовта, любов стигнала до саможертва. Как се проявява тази любов? Авторът на Евангелието от Лука описва това и си казва: аз не съм в състояние да опиша цялото събитие; затова се ограничавам с това да опиша само тази страна – любовта.
към текста >>
Четирима такива посветени са се заели с описание на най-
великото
събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това.
Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория.
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя. Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните. И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>
Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-
великото
действие в земното развитие.
Би било добре, ако хората слушат Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги. Всеки път когато в бъдеще ще се появи Бодхисатва, например, след три хилядолетия, тогава отново това ще бъде от Христос, осветяваш за по-добро разбиране всичко със своите лъчи. Христос е най-дълбоката същност и другите служат за това, Той да бъде по-добре разбран.
Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-великото действие в земното развитие.
Ние стоим едва в началото на разбирането на това Същество, и толкова по-добре ще разбираме Христос, колкото повече мъдреци и Бодхисатви дойдат на Земята. Благодарение на цялата мъдрост, която се излива върху Земята, добиваме способността по-добре да разбираме Христос.
към текста >>
72.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред
великото
Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие.
Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие.
Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка. Хората я разглеждат и си казват: сега имам точна представа за букета цветя.
към текста >>
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във
великото
главно течение на нашия съвременен духовен живот.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот.
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя. Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история. Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това. За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам.
към текста >>
73.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на
великото
мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс. Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на великото мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
към текста >>
Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на
великото
събитие на Голгота.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места.
Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота.
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят. Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
към текста >>
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от
великото
дърво на християнския живот.
По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот.
Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-
великото
могат отново да възкръснат.
И едва в 19. век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея. Ако я е имало и по-рано, то поне Клопщок[4] поетично би дал да се знае за такъв символ.
Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-великото могат отново да възкръснат.
Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато чувстваме духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
към текста >>
74.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-
великото
благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка година позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи живот, който може да дойде само от това събитие.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Дори ако те не биха били в състояние да възприемат
великото
събитие, което може да стане, то все пак ще стане.
Лесно може да се случи, щото това велико събитие да премине без да разберат човешките същества. Ако тогава в годините между 1930 и 1940, материалистите биха триумфирали и казали. "Да, наистина имаше число глупаци, но никакъв белег няма от великите събития, които се очакваха", това не ще омаловажи, което сме казали. Ако те бяха триумфирали обаче и ако човечеството напълно не забележи тези събития, ще бъде голямо нещастие.
Дори ако те не биха били в състояние да възприемат великото събитие, което може да стане, то все пак ще стане.
към текста >>
Но
великото
събитие възможността щото тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички човешки същества това не ще бъде възможно преди да измине дълго време.
Христос винаги присъствува, но Той е в духовния свят; можем да Го достигнем, ако издигнем себе си до тези свят. Цялото антропософско знание би трябвало да бъде трансформирано в нас в силно желание да се предотврати човечеството да пропусне, без да забележи това събитие, но през времето, останало на наше разположение, постепенно да възпитаме едно човечество, което да може да е узряло за култивирането на тези нови способности и следователно да се свърже отново с Христос. В противен случай човечеството ще се наложи дълго време да чака за да се повтори такава една възможност всъщност до едно следващо въплъщение на земята. Ако човечеството игнорира това събитие на връщането на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще бъде ограничено само за онези, които, чрез езотерично обучение, докажат себе си готови да се издигнат до такава една опитност.
Но великото събитие възможността щото тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички човешки същества това не ще бъде възможно преди да измине дълго време.
към текста >>
Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-
великото
събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях.
Много важно е да се схване това събитие на Христовото появяване защото други събития ще следват след него. Така както други събития предшествуват Христовото събитие в Палестина, така след периода, когато Самият Христос ще стане отново видим за човечеството в етерно тяло, онези, които преди това Го предсказаха сега ще станат Негови приемници. Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще преживеят новото Христово събитие. Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците отново ще стават познати на човешките същества. Ще осъзнаем, че така както Авраам предшествува Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприемал по-късно мисията да помага в работата на Христос.
Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях.
Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове.
към текста >>
Тогава отново се появява
великото
, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем.
Така както други събития предшествуват Христовото събитие в Палестина, така след периода, когато Самият Христос ще стане отново видим за човечеството в етерно тяло, онези, които преди това Го предсказаха сега ще станат Негови приемници. Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще преживеят новото Христово събитие. Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците отново ще стават познати на човешките същества. Ще осъзнаем, че така както Авраам предшествува Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприемал по-късно мисията да помага в работата на Христос. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях.
Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем.
Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове.
към текста >>
76.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това непрекъснато ще се повтаря в близко бъдеще; същевременно трябва също така да се подчертае многократно, че фалшивите пророци ще са в състояние да предотвратят доброто и
великото
, ако те успеят да разпространят мнението, че Христос отново ще се яви в плът.
Това непрекъснато ще се повтаря в близко бъдеще; същевременно трябва също така да се подчертае многократно, че фалшивите пророци ще са в състояние да предотвратят доброто и великото, ако те успеят да разпространят мнението, че Христос отново ще се яви в плът.
Ако Антропософите не успеят да схванат това, ще стане възможно и те да станат жертва на тази илюзия, която ще даде възможност да възникнат фалшиви месии. Тези фалшиви месни ще се появят; те ще разчитат на души, които са така отслабени от материализма, че не могат да си представят нищо друго освен че когато Христос отново се яви, Той по необходимост ще се появи в материално вещество, в плът. Това криво тълкуване на пророчеството е нещо много зло и ще се появи пред човечеството във формата на опасно изкушение. Задача на Антропософията е да предпази човешките същества от това изкушение. Това не може да не бъде достатъчно силно подчертано за всички, които имат уши да слушат.
към текста >>
77.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние приближаваме до едно време, когато все повече онова, което съществуваше в предхристиянските векове, ще бъде възобновено за човечеството но всичко ще бъде потопено в онова, което човечеството е било в състояние да спечели чрез
великото
Христово Събитие.
Тези неща обаче са свързани и с други. В известни други отношения всичко се възобновява чрез такива подобни повторения.
Ние приближаваме до едно време, когато все повече онова, което съществуваше в предхристиянските векове, ще бъде възобновено за човечеството но всичко ще бъде потопено в онова, което човечеството е било в състояние да спечели чрез великото Христово Събитие.
Видяхме, че човечеството вече е преживяло отново в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей преживя чрез своето вдълбочаване в горящата къпина и светкавичния огън на Синай. Сега онези от рода на Таулър и Екхарт ясно съзнават, че когато вътре в тях възникне онова, което Мойсей наричаше Яхве, това е Христос. Обаче вече не е отразеното Христово Същество, а Самият Христос, който възниква от дълбините на сърцето. Онова, което е било преживяно от Мойсей фактически отново се преживява от християнските мистици в една християнска форма във форма променена чрез Христовия Импулс. Онова, което бе преживяно в предхристиянския век на Авраами, ще бъде преживявано в напълно променена нова форма.
към текста >>
Това е, което може да се нарече
великото
събитие, което лежи пред нас новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече човешки същества.
Това е, което може да се нарече великото събитие, което лежи пред нас новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече човешки същества.
Това е събитие, което има значение не само за онези човешки същества, които тогава ще бъдат в плът. Известно число човешки същества, които сега са въплътени все още ще бъдат въплътени по времето когато това Христово събитие ще става. Те ще го преживеят, както го описахме. Други ще са преминали през портала на смъртта. Така както веднъж тук научихме, че събитието на Голгота бе не само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие премина през всички духовни светове така както слизането на Христос в подземния свят беше истински факт така Христовото Събитие, което ще се представи през нашето столетие ще въздействува също и в света между смърт и ново раждане, макар че в по-различна форма от тази, която човек ще ги открие тук на земята.
към текста >>
78.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По тази причина идва
великото
пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум. Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>
79.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Великото
и възвишено събитие на Христовото появяване в етерния свят така има значение за целия свят.
Задължение на Антропософията е да обяви това. Вече има човешки същества, които усещат, че ние сме надделяли Тъмния Век и приближаваме към една по-светла епоха. Антропософите трябва да вървят по този път съзнателно. Антропософията трябва да донесе своите плодове на човечеството, така че душите да станат способни, да се свържат с Христос. Дали тези души живеят в едно физическо тяло или не, няма значение; Той е слязъл и при мъртвите, както и при живите.
Великото и възвишено събитие на Христовото появяване в етерния свят така има значение за целия свят.
към текста >>
80.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на
великото
Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване.
В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор. Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия. Той е следователно, разбира се, много умен човек! Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди. В течение на тази статия има една част, в която се изразява по следния начин: "Изживяването на съществуване, което лежи зад нещата няма нужда от набожно освещаване или религиозно оценяване, защото само по себе си то е религия.
Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване.
Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност". Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично чувство за живота".
към текста >>
81.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-
великото
единствено събитие в цялата земна еволюция.
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция.
Това е едно продължаващо събитие, един продължаващ да действува импулс. Човечеството трябва да направи нещо, за да позволи тази сила да въздействува върху него по правилния начин. От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще. Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-голямо и по-голямо влияние. Често бивам обвиняван, че съм бил неприятелски настроен към естествените науки, дори в тяхното радикално развитие, обвинение, което принадлежи на най-старомодните възможни предразсъдъци, защото онзи, който разбира насоката на еволюцията на земята, разбира също, че не може да бъде доказано естествените науки да са погрешни и че напротив те ще се разпространяват все повече и повече.
към текста >>
82.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
По същия начин има енергии и Сили зад
великото
космическо устройство на нашата Слънчева система.
Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай. Вие сте забравили своята собствена роля в опита, защото вие сте онзи, който върти капката олио! " Заради логиката най-важният фактор от всички не трябва да се забравя. Би трябвало поне да се допусне, че една колосална сила в космическото пространство е създала цялата Слънчева система чрез въртене. Опитът сам по себе си насочва към факта, че трябва да има нещо зад онова, което се върти; насочва към съществуването на сили, причиняващи движението, възприемаемо за окото.
По същия начин има енергии и Сили зад великото космическо устройство на нашата Слънчева система.
към текста >>
83.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е
великото
чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване.
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>
84.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно
великото
предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот.
Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
85.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега вече за трети път ми се предоставя възможност да говоря тук, в Швейцария, за най-
великото
събитие в историята на Земята и на човечеството.
Сега вече за трети път ми се предоставя възможност да говоря тук, в Швейцария, за най-великото събитие в историята на Земята и на човечеството.
Първия път трябваше да говоря за това събитие в Базел, и то според данните, съдържащи се в Евангелието на Йоан*1; втория път за основа ми послужи Евангелието на Лука*2; докато сега, вече за трети път, подтикът за описание идва от Евангелието на Матей.
към текста >>
Техният начин на изразяване изцяло се определя от това, което те имат да ни кажат за най-
великото
събитие в историята на Земята и човечеството.
Още веднъж моля, тези размисли да бъдат отнесени само към стилистичната страна на Евангелията. Защото основната характеристика на Евангелията е, че те описват нещата от различни гледни точки.
Техният начин на изразяване изцяло се определя от това, което те имат да ни кажат за най-великото събитие в историята на Земята и човечеството.
към текста >>
86.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за
великото
събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция.
И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
към текста >>
Ето защо е напълно понятно, че върху най-
великото
събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра. Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях.
Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание.
И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
87.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а
великото
училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха.
Евангелието на Матей описва своеобразното израстване на един от учениците или апостолите. Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-големи и мащабни съотношения. Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата еволюция. Не случайно ние преминаваме от една инкарнация в друга инкарнация.
През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха.
Така ние постепенно израстваме. И в какво точно се изразява това израстване на човека през отделните културни епохи?
към текста >>
88.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне
великото
Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята.
Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос.
За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища.
към текста >>
И така, тези подробности показват, че към най-
великото
планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка.
Всичко това е една твърде духовита сатира на онези „символични" тълкувания, , които са широко разпространени днес. Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята.
И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка.
Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове. Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
към текста >>
89.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-
великото
събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета. Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: Коледните дървета, Коледните стоки, и колите и електрическите влакове движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение се приема естествено за нормално. Но за естетичното и чувствително око въпреки това то си остава нещо възможно. Дори и така да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове.
към текста >>
90.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-
великото
, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна.
И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии.
към текста >>
91.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Затова виждаме как тази година е изходен пункт за
великото
преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси.
Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-
великото
макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство.
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство.
Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества.
към текста >>
92.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-
великото
и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа. Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света.
Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
93.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-
великото
и възвишено слово.
Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл.
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
към текста >>
Тъй като
великото
събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената.
към текста >>
94.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с
великото
развитие на човечеството.
Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с великото развитие на човечеството.
Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената. Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда. Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши. В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности. От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух.
към текста >>
И след като прие цялата мъдрост на дванадесетте, оплодена чрез
великото
Христово Събитие, на него му беше лесно да усвои в течение на седем години цялата мъдрост на тогавашното време.
При своето прераждане в четиринадесетото столетие Кристиян Розенкройц пропътува през целия свят.
И след като прие цялата мъдрост на дванадесетте, оплодена чрез великото Христово Събитие, на него му беше лесно да усвои в течение на седем години цялата мъдрост на тогавашното време.
Когато след седем години отново се завърна в Европа, той прие като ученици най-развитите ученици и последователи на дванадесетте и всъщност тогава започна същинската работа на розенкройцерите.
към текста >>
95.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Колкото повече се приближаваме до
великото
дело и продължаваме работата в този дух, толкова по-бързо ще постигнем целта.
Нека духът на истинското розенкройцерство да царува и да действува инспириращо в този окултен кръг. Сега работата на този антропософски кръг може да продължи и нека онези, които са събрани тук, да подпомагат според силите си своите събратя от Нойенбург като им изпращат добри мисли, за да може духът на основания тук кръг да просъществува напред във времето.
Колкото повече се приближаваме до великото дело и продължаваме работата в този дух, толкова по-бързо ще постигнем целта.
Аз бих искал постоянно да напомням за нашата голяма и многообещаваща работа и да умолявам великия предводител на Запада за неговата помощ. Нека, следователно този кръг да бъде един от градивните камъни на храма, който бихме искали да съградим. Ние открихме този кръг в духа на Кристиян Розенкройц и нека да работим по-нататък именно в духа на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
96.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред
великото
горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
към текста >>
97.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И това ще стане благодарение на факта, че онзи Учител, който вече беше подготвил хората за тази Мистерия на Голгота, още преди Христос Исус да беше дошъл на Земята, ще напредва все повече и повече в своите поредни инкарнации като велик Учител, свързан с най-
великото
Земно събитие.
Тази е едната страна, която трябва да имаме предвид. Другата е тази, че едва чрез една такава хармония между моралност и ум Мистерията на Голгота може да бъде разбрана в нейната пълна дълбочина.
И това ще стане благодарение на факта, че онзи Учител, който вече беше подготвил хората за тази Мистерия на Голгота, още преди Христос Исус да беше дошъл на Земята, ще напредва все повече и повече в своите поредни инкарнации като велик Учител, свързан с най-великото Земно събитие.
Същата индивидуалност, която наричаме приемник на Гаутама Буда относно степента Буда, беше въплътена в онази личност, която живя около сто години преди нашето летоброене и която носеше името Йешу бен Пандира. Онзи Йешу бен Пандира имаше определен брой ученици, между които и един, който още тогава пророчески написа Евангелието на Матей. Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време.
към текста >>
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на
великото
Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
към текста >>
98.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Да, в нашето време ние живеем в една епоха, в която Азът има именно
великото
призвание да се развие, да изгражда себе си.
В известно отношение съществува едно вътрешно родство между човешкия Аз и трите съставки на неговата душевна природа: Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. В тези три съставки живее предимно своя вътрешен живот човешкият Аз и той живее и ще живее именно в нашата Пета следатлантска културна епоха най-дълбоко в Съзнателната душа, защото в Съзнателната душа може да се изяви чистият Аз, съвсем несмущаван от другите съставки.
Да, в нашето време ние живеем в една епоха, в която Азът има именно великото призвание да се развие, да изгражда себе си.
към текста >>
99.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва
великото
си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-
великото
си произведение.
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи. Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността. Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти! “ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти! “, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел.
Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение.
Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
101.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Нататък той казва: „Най-
великото
и най-чудно нещо е простото.
Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето.
Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото.
Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа. Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване. Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ! Упованието ни изисква в бъдеще да израстем с това, което имаме, което е в съзвучие с най-доброто от времето, което не знае нищо за нас или изобщо не иска да узнае нещо. Но ние не искаме да се изкушаваме от онова, което нашето време жадува, защото знаем, че ръководството на човечеството е предоставено на по-висши, духовни сили и това, което се показва на човечеството, идва от тези духовни сили, дори когато трябва да се появи не такова, каквото ни се иска, когато се явява не чрез някакъв произвол, а като произлизащо от центъра на душата с импулса на времето.
към текста >>
102.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-
великото
художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
Нужно е само да имаме усета за това. Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този усет?
към текста >>
103.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Че този Дух, който витаеше над отделните човеци и тяхната история, трябваше да проникне все по-дълбоко във всяка индивидуална душа ето
великото
събитие, което проповядваше Илия-Йоан, докато кръщаваше хората.
Това, което по-късно трябваше да се прояви у отделния човек, при Илия все още се проявяваше като това, което нарекохме „Групова душа“ на древноюдейския народ. По времето на Йоан Кръстител всичко онова, което трябваше да влезе в човешкото сърце като индивидуална душа, все още се намираше в свръхсетивните светове. То все още не беше намерило достъп до сърцата на отделните човешки същества. При Илия то все още не можеше да живее така, че да проникне в личността на Набот, а само, бих казал, витаеше около нея. И все пак, в лицето на Илия-Набот то се проявяваше много по-ясно, отколкото у всеки отделен представител на древноюдейския народ.
Че този Дух, който витаеше над отделните човеци и тяхната история, трябваше да проникне все по-дълбоко във всяка индивидуална душа ето великото събитие, което проповядваше Илия-Йоан, докато кръщаваше хората.
Или, казано с други думи: Това, което досега беше само в свръхсетивните светове и упражняваше своите въздействия от там, именно него трябва да приемете в душите си като един импулс, идващ от Царството Небесно и търсещ достъп в човешкото сърце.
към текста >>
104.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето какво представлява
великото
учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана.
Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана.
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
към текста >>
105.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-
великото
световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт. Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите. Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен. Досега хората се подчиняваха на закона, налагащ мълчание за Мистериите. Но ето, че настъпи време, когато чрез Мистерията на Голгота се разкриха древните Мистерии.
Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-великото световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
към текста >>
106.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-
великото
, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното.
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
107.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тази обективна история не е свързана с нищо друго, освен с
великото
изискване за себепознание, което прие толкова изопачени, карикатурни форми именно докато се разиграваше Мистерията на Голгота.
За Христос Исус може да се говори от гледна точка на обективната история.
И тази обективна история не е свързана с нищо друго, освен с великото изискване за себепознание, което прие толкова изопачени, карикатурни форми именно докато се разиграваше Мистерията на Голгота.
Обаче чрез Мистерията на Голгота човечеството получи възможността да приеме космическия импулс, да преоткрие себе си, въпреки че, както видяхме, познанието, външното познание не съумя да разбере Мистерията на Голгота. Но един ден, разбирайки правилно себе си, всички религии по света ще започнат все повече и повече да си взаимодействуват, за да вникнат в Мистерията на Голгота и да направят нейния космически импулс достъпен за хората.
към текста >>
108.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В това ние отново имаме нещо, в което се крие
великото
значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност.
В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот.
За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>
109.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във
великото
пространство и то действува от
великото
пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта.
До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта.
Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума.
към текста >>
110.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Аз се опитах да охарактеризирам това, което се е случило на Гьоте с "Пандора", чрез това както казах: Поради
великото
, което живееше в Гьоте той можа да си постави намерението да създаде тази поетическа творба, но не можа да развие от себе си това, което би превърнало в действителност неговото намерение.
Има хора, които в течение на техния живот предприемат най-различни неща. Тук не се касае следователно само за заложби, а и за намерения, които могат да се отнасят както за дребни неща, така също и за големи. Колко много неща предприема човек, които не стигат да осъществяване! Да, има неща, които са абсолютно такива, които не е нужно да бъдат укорявани за човешкия живот. За да покажа за какви важни неща може да става дума, искам да обърна веднага вниманието ви върху едно нещо, което някои от нашите приятели вече познават, а именно върху това, че в своето съчинение "Пандора" Гьоте е предприел да създаде една поетическа творба, която той не е завършил.
Аз се опитах да охарактеризирам това, което се е случило на Гьоте с "Пандора", чрез това както казах: Поради великото, което живееше в Гьоте той можа да си постави намерението да създаде тази поетическа творба, но не можа да развие от себе си това, което би превърнало в действителност неговото намерение.
към текста >>
111.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той израства във
великото
небесно пространство.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той става все по-голям и все по-голям. Фактически животът след смъртта е такъв, че човек знае: Аз съм разширен в едно голямо пространство. Тогава той израства толкова много, че изпълва пространството, което е ограничено от пътя описан от Луната около Земята. След това той расте по-нататък до кръга окултно описан като кръг на Меркурий, след това до Венера, Слънцето и Марс и т.н.
Той израства във великото небесно пространство.
Всеки човек израства след смъртта във небесното царство. Обаче това пространствено съвместно съществувание на всички човешки души няма никакво значение. Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите. Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувствува самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече.
към текста >>
112.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В един особено важен момент от световната история важен за съответната епоха пред нас застава
великото
учение, което самият Кришна предава на Арджуна; моментът е важен, защото отразява забележителния преход, когато старите наследствени връзки, старите кръвни връзки започват да се разхлабват, да се разпадат.
И сега, в Бхагавад Гита ние имаме пред себе си един вид поетическо възвеличаване на трите току-що характеризирани духовни направления.
В един особено важен момент от световната история важен за съответната епоха пред нас застава великото учение, което самият Кришна предава на Арджуна; моментът е важен, защото отразява забележителния преход, когато старите наследствени връзки, старите кръвни връзки започват да се разхлабват, да се разпадат.
В хода на тези лекции Вие не бива да забравяте: през дълбоката древност кръвните връзки, т.е. принадлежността към определена раса или племе, са имали огромно, решаващо значение. Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15. Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод. Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение.
към текста >>
Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда
великото
учение на Кришна.
Сега братовчедите не са вече близки помежду си, те трябва да се разделят. Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече? Как душата ще участвува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки? И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне.
Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна.
Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита? Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип. Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие.
към текста >>
113.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във
великото
учение на Кришна.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората.
Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
114.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-
великото
, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36. Там също се намира нещо велико, което е било открито на човечеството. Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
към текста >>
Хората, които могат да се удивляват пред
великото
знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата.
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души.
към текста >>
115.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-
великото
, най-интензивното, най-действеното нещо.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност?
В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо.
В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-
великото
; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа.
И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер.
към текста >>
116.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи
великото
и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството.
Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля.
към текста >>
117.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-
великото
, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
118.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето
великото
, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма.
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето
великото
и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
119.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той съществува във
великото
творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха. Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време. И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него.
Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите.
И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци.
към текста >>
Това е
великото
в изобразяването на пророците от Микеланджело.
Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни. При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята.
Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>
120.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-
великото
събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Щом е било възможно да стане подобно нещо, можем ли тогава да се чудим, когато чуваме какво се случва в 19-то столетие, когато онези, които от 16-то столетие насам са минали през вратата на смъртта, се противопоставят на Христос?
към текста >>
121.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-
великото
, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си.
Помислете само какво всъщност означава това. Когато наблюдаваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото наблюдение се явява като небитието. Погледнато от другата страна, смъртта като такава се явява най-величественото нещо, което може да се изправи пред човешката душа. Защото то означава, че човекът винаги може да има усещането за победа на духовното битие над физическото. И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт.
Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-великото, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си.
Защото то представя цялото величие на факта, че от смъртта произхожда съзнанието, себесъзнанието в духовния свят, че всъщност смъртта се явява пробудител на себесъзнанието в духовния свят.
към текста >>
122.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес
великото
движение в света.
Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците. Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко.
И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света.
Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята.
към текста >>
Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху
великото
историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята.
Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
123.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото сравни ли се безмерно
великото
, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус. Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос. Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо.
Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
към текста >>
И ние сме длъж ни да оставим душата ни да бъде разтърсена, защото
великото
трябва да ни разтърси.
Който гледа сериозно на антропософското мировъзрение и на свързаното с него движение, ще съзира в онова, което те имат да кажат на човечеството, не детска игра, а сериозни, велики истини.
И ние сме длъж ни да оставим душата ни да бъде разтърсена, защото великото трябва да ни разтърси.
към текста >>
124.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-
великото
, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
125.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Преди всичко няма да може да се вникне във
великото
дълбоко значение на Мистерията на Голгота, появата на Христос в човешкото развитие.
Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия. Преди всичко останало мисленето, ясното мислене придобива невероятно по-голямо значение за хората, отколкото преди. В човешкото развитие няма такава епоха, в която, като се вземат предвид вътрешните необходимости на човешкото развитие, да може да се каже, че ясното мислене е толкова необходимо, колкото яденето и пиенето са необходими за поддържането на физическото тяло. Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят.
Преди всичко няма да може да се вникне във великото дълбоко значение на Мистерията на Голгота, появата на Христос в човешкото развитие.
За Исус Христос говорят много хора. Теологията дори се стреми да попречи да се говори за дълбокия смисъл, който цялото човешко развитие на Земята получи чрез Мистерията на Голгота. Естествено, това, което трябваше да стане чрез Мистерията на Голгота, ще бъде изживявано бавно и постепенно. А това става така интензивно едва в сегашното столетие.
към текста >>
126.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-
великото
земно събитие.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа.
Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-
великото
земно събитие.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие.
Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
127.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват
великото
духовно събитие на XX век.
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
128.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И без съмнение
великото
дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството. Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
129.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-
великото
земно събитие без съдействието на човека.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека.
Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата. Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята. Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него.
към текста >>
130.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат
великото
значение на Тайната на Голгота.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща.
Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота.
Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
към текста >>
131.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-
великото
Събитие, случило се в Земната еволюция.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>
132.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира
великото
учение за свободата.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
133.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те са, в действителност, най-
великото
от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер.
Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
134.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме
великото
историческо събитие.
Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове. Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности. Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството. Трябва да се научим да гледаме историческия факт как Бог е преминал през смъртта на Голгота чрез човека Исус Христос.
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие.
И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах.
към текста >>
135.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «
великото
преселение на народите».
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «великото преселение на народите».
към текста >>
136.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако Вие откриете в човешкото сърце това велико доверие към духовния свят, ако Вие сте убедени, че този човек непоколебимо се придържа към нещо, което според него е победоносно от духовна гледна точка, и се придържа толкова непоколебимо, че не би го предал, дори и да се опълчи срещу целия свят, ако си представите всичко това, едва тогава Вие ще имате представа за онова, което всъщност Михаиловата сила, Михаиловото Същество иска от човека, защото едва тогава Вие ще сте проумели какво представлява
великото
доверие към Духа.
И ако Вие откриете в човешкото сърце това велико доверие към духовния свят, ако Вие сте убедени, че този човек непоколебимо се придържа към нещо, което според него е победоносно от духовна гледна точка, и се придържа толкова непоколебимо, че не би го предал, дори и да се опълчи срещу целия свят, ако си представите всичко това, едва тогава Вие ще имате представа за онова, което всъщност Михаиловата сила, Михаиловото Същество иска от човека, защото едва тогава Вие ще сте проумели какво представлява великото доверие към Духа.
Един духовен импулс може да бъде отложен дори за следващата инкарнация, обаче поемем ли го веднъж в душата си, не бива никога да се колебаем. И ако по този начин с доверието към Духа изграждаме в себе си такава душевна нагласа, че духовният свят става за нас също толкова реален, колкото реална е и почвата под краката ни, за която знаем, че ако тя липсва, не бихме могли да направим нито една крачка, тогава в сърцето ни се поражда чувство за това, какво всъщност иска Михаил от нас.
към текста >>
137.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И който наистина иска да проучи историческото,
великото
космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет.
И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио. Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата. Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно.
към текста >>
138.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е
великото
учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос. Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа. И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата.
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
139.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на
великото
братство на високопочитаемото розекройцерство».
[2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог.
Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
140.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на
великото
планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности.
В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>
141.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И това е довело до
великото
стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта.
И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли.
Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея.
към текста >>
142.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за
великото
множество на нещата.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата.
Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза. Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно.
към текста >>
143.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с
великото
преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
144.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-
великото
и т. н..
В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката.
Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
към текста >>
145.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това беше времето на
великото
изпитание.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят.
Това беше времето на великото изпитание.
Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но той може да бъде прочетен също и в книгата на Природата
към текста >>
146.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята -
великото
събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
147.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава дойде
великото
решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил.
И това се случваше особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения. Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие.
Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил.
Михаил чувстваше, как изгубва властта над космическата интелигентност. А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли.
към текста >>
148.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от
великото
свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах.
В последно време обяснихме толкова много небесни отражения в земните школи и институции. Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора. И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс. Това беше Раймундус де Сабунда[3].
Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах.
към текста >>
149.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това е нещо, което абсолютно принадлежи към
великото
решение в настоящия живот.
Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това ние добре виждаме.
Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот.
И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.
към текста >>
И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става
великото
разделяне.
И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу.
И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне.
Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>
150.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение -
великото
значение и необходимост на антропософското движение.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма.
Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
към текста >>
151.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на
великото
, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
152.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква
великото
художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис.
към текста >>
Само тогава, когато това дело,
великото
мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
153.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-
великото
, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
154.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Хората не виждаха вече в Слънцето
великото
духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос.
Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството.
Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос.
На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло. Масата на тези християни нямаше вече нищо освен представата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно. Масата на хората все повече и повече имаше само това, което се диктуваше от Рим.
към текста >>
По този начин стана
великото
космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия.
Тази втора група се съедини с онези души от първата група в онзи свръх сетивен култ, който се проведе през първата половина на 19-то столетие.
По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия.
Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души. Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение. След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество.
към текста >>
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде
великото
, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
към текста >>
155.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
", това беше
великото
преживяване.
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята! Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество. "Той заминава!
", това беше великото преживяване.
към текста >>
156.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от
великото
време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят.
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят.
Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Нека скицираме
великото
учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
към текста >>
157.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
При тази среща в духовния свят стана
великото
обяснение, така да се каже онзи небесен събор между мохамеданизирания аристотелизъм и християнизирания аристотелизъм обаче с християнизирания в духовния свят аристотелизъм.
При тази среща в духовния свят стана великото обяснение, така да се каже онзи небесен събор между мохамеданизирания аристотелизъм и християнизирания аристотелизъм обаче с християнизирания в духовния свят аристотелизъм.
към текста >>
158.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във
великото
книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало.
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи.
към текста >>
159.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е
великото
на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>
160.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е
великото
на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>
161.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на
великото
гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма.
През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство. Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство.
Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма.
И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>
162.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме
великото
изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата?
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
163.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е едно място, където човек отново започва да изпитва
великото
почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н.
Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса.
Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н.
Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>
164.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е
великото
, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент.
Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>
165.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за
великото
, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
Тук между числата се търсят други отношения, а не проявяващите се в ритмите. Затова днес по-малко се обръща внимание на такива неща. Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно. И затова, връщайки се в развитието на човечеството преди две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година. И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления.
Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за великото, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
към текста >>
166.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от
великото
цяло.
И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа.
Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>
167.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
С това е свързано
великото
преселение на народите, станало някога оттук, отгоре надолу, чак до Индия.
С това е свързано великото преселение на народите, станало някога оттук, отгоре надолу, чак до Индия.
Потокът на бялото население се преместил в тази област, където хората станали жълти. Тогава се появили индусите, те възникнали от смесването на монголската и кавказката раса. Появили се прекрасните индийски поеми, най-прекрасното от всичко, което го има там; но в същото това време може да се забележи, че възникналото там постепенно ставало инертно; причина за последното било това, че белите хора не са се намирали в своя собствен регион.
към текста >>
168.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така, в малкото, а именно в зараждането, и във
великото
, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля.
Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата. Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането.
Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля.
Виждате, господа, че природата използва содата доста по-мъдро от човека. Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода.
към текста >>
169.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Европа трябва да достигне до тази духовност, която е била изгубена по време на
Великото
преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада».
Европа трябва да достигне до тази духовност, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
към текста >>
170.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид
Великото
преселение на народите от IV—VI век сл.
Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т. н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи. Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите.
Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл.
Р. Хр. - бел. пр.). Обаче по това време, когато християнството се придвижвало нагоре от юг, в Европа тези народности заемали определено място, проявявали уседналост.
към текста >>
171.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
А след това станало
великото
разделение на Църквите.
То се разпространявало. Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр.
А след това станало великото разделение на Църквите.
Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга. Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>
172.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
», трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на
Великото
преселение на народите».
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия?
», трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
В първите християнски столетия истинската духовност е била изгубена. Защото каквото е стигнало до Европа, е било в действителност не дълбоко християнство, а просто думи, правилни думи. Най-добре това може да се види от начина, по който Лутер е превел Библията. Какво е направил той от Библията? Някаква непонятна книга!
към текста >>
НАГОРЕ