Търсене в текстове за 'Великден'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 292 резултата от 69 текста с части от думите : 'Великден'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже. Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./. Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>

2. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

За нея ще говорим лично, когато се видим на Великдена."
„Аз временно трябва да оставя моите тълкувания на заден план, понеже в хода на проучването се натъкнах на нещо изключително важно, което се налага да проуча много внимателно, преди да продължа нататък. Ето защо по този въпрос сега не мога да кажа нищо повече. Едно е ясно: Целият мироглед на Гьоте се съдържа в тази Приказка, и тя не може да бъде обяснена, преди да бъдат проучени някои неща, които невидимо и тихо са се разиграли в Германия по времето между 1790 и 1820. Тук аз попаднах на една твърде особена следа. За нея ще говорим лично, когато се видим на Великдена."
към текста >>

Още преди Великден антропософите в Мюнхен научават, че Рудолф Щайнер възнамерява да драматизира.
Още преди Великден антропософите в Мюнхен научават, че Рудолф Щайнер възнамерява да драматизира.
към текста >>

3. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети.
Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети. Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото.
към текста >>

4. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

Великденско настроение (7 – 13 април)
Великденско настроение (7 – 13 април)
към текста >>

5. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица.
Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът".
към текста >>

Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
към текста >>

6. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Берлин, Великденски понеделник, 16 април 1906 г.
Берлин, Великденски понеделник, 16 април 1906 г.
към текста >>

7. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>

8. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане.
След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане. Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство. Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството. Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92
към текста >>

9. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
към текста >>

Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря.
Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението. То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал. Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря. Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове.
към текста >>

Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план.
Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план.
към текста >>

10. Бележки към това издание. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

298-307 лекция «Великден, празникът на духовното новораждане» поради грешка на водещия записките е означена с датата 7 април 1907 г.
Съдържащата се в първо издание 1974 г. на стр. 298-307 лекция «Великден, празникът на духовното новораждане» поради грешка на водещия записките е означена с датата 7 април 1907 г. Става въпрос обаче за записки на лекцията от 12 април 1906 г., която е публикувана в Събр. съч. 54, «Световните загадки и антропософията». Поради тази причина лекцията не е включена в новото издание от 1989 г.
към текста >>

11. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
към текста >>

12. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

КОЛЕДНО И ВЕЛИКДЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
КОЛЕДНО И ВЕЛИКДЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
към текста >>

То е коледно и същевременно великденско стихотворение.
Това иска да изрази Гьоте и в стихотворението «Тайните». То е коледно и същевременно великденско стихотворение. То иска да покаже дълбоките тайни на езотеричното християнство. Ако оставим да ни подейства това, което Гьоте е искал да загатне от дълбоките тайни на розенкройцерското християнство, ако приемем в нас неговата сила дори и само частично, тогава ще можем да станем мисионери поне за някои хора в нашето обкръжение, ще постигнем тези празници отново да могат да се превърнат в нещо духовно и изпълнено с живот.
към текста >>

13. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
към текста >>

Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница.
На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница. Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят.
към текста >>

Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух.
Ако човекът не осъществи връзката, ще се превърне в елементарно същество. Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове. Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух. Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила.
към текста >>

14. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
към текста >>

в № 29 на «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Великден 1970.
36. Виж бележките от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г. в № 29 на «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Великден 1970.
към текста >>

15. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>

16. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Онези, които не желаят да се преборят с тези недоразумения, лесно биха могли да изтълкуват погрешно казаното във вчерашната Великденска лекция*9.
Онези, които не желаят да се преборят с тези недоразумения, лесно биха могли да изтълкуват погрешно казаното във вчерашната Великденска лекция*9. След като не желаят да се преборят с пречките по пътя на познанието, те биха могли да възразят: Вчера Вие обсъждахте така наречените "висши истини" на Буда. Вие казахте, че Буда е проповядвал висшите истини за страданието: Раждането е страдание, болестта е страдание, раздялата с това, което обичаш, е страдание, да не получиш това, което желаеш, е страдание. Хората наистина биха могли да възразят по този начин: Вчера Вие казахте: Нека да се обърнем към тези, които след Мистерията на Голгота действително искаха да разберат Христовия Импулс. Но тогава ние би трябвало да осъзнаем и още нещо а именно, че чрез разбирането на Христовия Импулс старите истини на Буда би следвало да изгубят част от своята стойност, понеже така да се каже Христовият Импулс действува като едно лечебно средство против житейските страдания. Вие споменахте така биха могли да се изразят те че Буда проповядва: Раждането е страдание, обаче този, който разбира Христос, отговаря: чрез раждането ние навлизаме в един живот, който споделяме с Христос, но поради нашата свързаност с Христос, житейските страдания ще отпаднат; чрез лечебната сила на Христовия импулс ще отпаднат и болестите; да, нито болестите, нито смъртта ще носят страдание за този, който аз и Христос и т.н.
към текста >>

17. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>

18. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч.
*16. Артемида (лат.: Диана), дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон, богиня на лова, Луната, светлината и нощните вълшебства. За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2 Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч. № 232). За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч. № 233а)
към текста >>

19. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

„Тайните – коледно и великденско стихотворение от Гьоте“
[2] стихотворението на Гьоте „Тайните“ – виж Рудолф Щайнер, GA 98 „Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят“, лекцията от 25.12.1907 г. „Тайните – коледно и великденско стихотворение от Гьоте“
към текста >>

20. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен.
В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск. Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество. Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят. В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен. В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
към текста >>

21. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия.
към текста >>

И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази.
към текста >>

По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>

Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>

Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>

В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>

22. Съдържание GA_130 Езотеричното християнство

„Пет Великдена” от Анастасиус Грюн
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн
към текста >>

23. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

„ПЕТ ВЕЛИКДЕНА” ОТ АНАСТАСИУС ГРЮН
„ПЕТ ВЕЛИКДЕНА” ОТ АНАСТАСИУС ГРЮН
към текста >>

Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него.
към текста >>

Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена.
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята.
към текста >>

ПЕТ ВЕЛИКДЕНА
ПЕТ ВЕЛИКДЕНА
към текста >>

По ранен час навръх Великден
По ранен час навръх Великден
към текста >>

Веднъж Великденът дойде отново;
Веднъж Великденът дойде отново;
към текста >>

И отново пак Великденът настъпи
И отново пак Великденът настъпи
към текста >>

И отново Великденът настъпи, от хълма
И отново Великденът настъпи, от хълма
към текста >>

Великден днес е!
Великден днес е! По пътища безбройни
към текста >>

Зърна как Великденското утро долината озари!
Зърна как Великденското утро долината озари!
към текста >>

Някога Великден пак ще бъде, ще се взира
Някога Великден пак ще бъде, ще се взира
към текста >>

Един Великден поетът вижда да цъфти
Един Великден поетът вижда да цъфти
към текста >>

Един Великден окото на поета вижда,
Един Великден окото на поета вижда,
към текста >>

Един Великден, на Възкресението празник,
Един Великден, на Възкресението празник,
към текста >>

24. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г. Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/. Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>

Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек.
Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/. "развалини", един епично-лирически цикъл излязъл в 1836 г. Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек. Тъй като сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
към текста >>

25. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч.
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч. №224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно. Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
към текста >>

26. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
към текста >>

Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят. Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества. През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>

Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят. Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества. През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>

Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година.
В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза. С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача. И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
към текста >>

27. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството.
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък. Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“.
към текста >>

28. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Така разгледахме четири образа като отделни личности. Това беше западноевропейски възглед. Сега идва духовно-научното задълбочаване. Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия. Тези неща днес могат само да се загатнат; ще преминат няколко десетилетия и хората тогава ще разбират нещата, които се твърдят с това по същия начин, както днес разбират естественонаучните факти; че именно същата индивидуалност е живяла в пророк Илия, в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис. Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат.
към текста >>

А тогава, когато Земният дух се оттегля нагоре във висините, което се загатва чрез Великден тогава това напускане на Земята, това навлизане в астралното е било съобразено със съотношенията между Слънцето и Луната.
Какво става тогава, когато наближава зимата? Тогава Земята се събужда, тогава астралното тяло и Азът се свързват със Земята. Там трябва да се поставят празниците, които се отнасят предимно за духовността на човека. Там беше поставен Коледният празник. А тогава, когато Земният дух се оттегля нагоре във висините, което се загатва чрез Великден тогава това напускане на Земята, това навлизане в астралното е било съобразено със съотношенията между Слънцето и Луната.
към текста >>

За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>

Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април!
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>

И освен това, броенето, проследяването на годината протича така, че е съвсем неудобно за комерсиалния живот, но е необходимо за духовния живот: От Великден до Великден!
Ние направихме една дъга наоколо, на която стои 1912/13, но вътрешно календарът е така пресметнат, че там началото е сложено с раждането на човешкото азово съзнание, това означава с Мистерията на Голгота. И освен това, броенето, проследяването на годината протича така, че е съвсем неудобно за комерсиалния живот, но е необходимо за духовния живот: От Великден до Великден!
към текста >>

29. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“.
32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“. Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден. При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година. Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч. № 40) и също като самостоятелно издание.
към текста >>

30. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал".
И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал". Бележка на преводача./
към текста >>

А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден.
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден?
към текста >>

В кой ден се определя празникът Великден?
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп.
към текста >>

Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден?
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде.
към текста >>

Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден?
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде. За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин.
към текста >>

Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето.
Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде. За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин.
към текста >>

За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин.
Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде. За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин.
към текста >>

И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала. Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
към текста >>

31. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
към текста >>

И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

32. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

кога в дадената година се пада примерно Великденът.
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре замислен, че показвал дори подвижните празници, т.е. кога в дадената година се пада примерно Великденът. Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден. Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
към текста >>

Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден.
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре замислен, че показвал дори подвижните празници, т.е. кога в дадената година се пада примерно Великденът. Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден. Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
към текста >>

Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре замислен, че показвал дори подвижните празници, т.е. кога в дадената година се пада примерно Великденът. Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден. Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
към текста >>

33. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

На Великден ще проведа този или онзи урок.
Третият учител никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма“. Той не може да предвиди абсолютно нищо! Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми. Първите двама ми отговориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок. И аз предварително се досещам за резултатите, които ще получа. Другият учител ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари. Ще се ръководя само от характеровите особености на децата и от техните способности в момента.“ „Всъщност казва новият директор, аз съм напълно съгласен с него. Винаги може да се види обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро. От начина, по кой то учителят се отнася към изминалата учебна година, след като е изучил характеровите особености на учениците, той черпи още по-големи способности, за да проникне в характерите и съдбите на своите ученици.
към текста >>

Другият учител ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари.
Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми. Първите двама ми отговориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок. И аз предварително се досещам за резултатите, които ще получа. Другият учител ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари. Ще се ръководя само от характеровите особености на децата и от техните способности в момента.“ „Всъщност казва новият директор, аз съм напълно съгласен с него. Винаги може да се види обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро. От начина, по кой то учителят се отнася към изминалата учебна година, след като е изучил характеровите особености на учениците, той черпи още по-големи способности, за да проникне в характерите и съдбите на своите ученици. Аз съм убеден, че по този начин се постига много повече.“ „Да, но тогава не може да се предвиди абсолютно нищо! Тогава всичко остава в мъгла!
към текста >>

34. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Коледната и Великденската мистерия.
Коледа по време на война. Към коледната сценка. Гнозисът. Мистерийна мъдрост у ингевоните. Балдур, Локи и Хьодур. Коледната и Великденската мистерия. Неправомерно използване на атавистични сили с цел оказване на влияние върху масите. "Делириумното" съзнание. Кола Риенци и д Анунцио, Петдесетница 1347 г. и Петдесетница 1915 г.
към текста >>

35. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Картината наистина е била такава. В старинни свидетелства от този род нещата се обрисуват доста точно, само че хората не ги разбират. „Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа". Времето за зачеване било по Великден. Него имало предвид понеже всичкото се схващало като космически-свещена мистерия онова, което по-късно намерило своя символ в култа към Нертус. Всичко това обаче било забулено в подсъзнателното и не бивало да изплува в съзнанието. То прозвучава, когато Тацит описва този култ:
към текста >>

Времето за зачеване било по Великден.
Картината наистина е била такава. В старинни свидетелства от този род нещата се обрисуват доста точно, само че хората не ги разбират. „Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа". Времето за зачеване било по Великден. Него имало предвид понеже всичкото се схващало като космически-свещена мистерия онова, което по-късно намерило своя символ в култа към Нертус. Всичко това обаче било забулено в подсъзнателното и не бивало да изплува в съзнанието. То прозвучава, когато Тацит описва този култ:
към текста >>

В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
към текста >>

36. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия.
Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа. Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време. Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма.
към текста >>

Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж. Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение. Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско. В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>

Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>

Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди.
към текста >>

Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни?
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява.
към текста >>

Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим.
към текста >>

Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед.
Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени!
към текста >>

Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед!
Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени!
към текста >>

37. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството. А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество. Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>

Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство?
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>

Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>

38. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция. Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>

39. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Великденският празник има своето главно изискване спрямо онова, което наричаме разбиране, човешко схващане; а Света Троица има изискване към онова, което се нарича човешка воля.
От тези три празника Коледата има най-големите изисквания спрямо нашите чувства и търси да направи тези чувства вътрешни. Великденският празник има своето главно изискване спрямо онова, което наричаме разбиране, човешко схващане; а Света Троица има изискване към онова, което се нарича човешка воля.
към текста >>

Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и до стойнството ни като човеци. Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
към текста >>

Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък отношението на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св.
Христос Исус е свързан и с принципа Отец и за нас това е представено чрез Коледния празник. Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък отношението на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св. Троица (Св. Дух).
към текста >>

40. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>

Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
към текста >>

41. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Колко интересни са за нас например онези острови край Великденския архипелаг в Тихия океан; те са несъмнено остатъци от много по-древни образувания.
Колко интересни са за нас например онези острови край Великденския архипелаг в Тихия океан; те са несъмнено остатъци от много по-древни образувания. И какво стана с тях? От началото на ноември те не съществуват! Едно страшно подводно земетресение ги изличи от картата на света; те потънаха в океана.
към текста >>

Напоследък можах да прочета нещо във връзка със споменатото земетресение край Великденските острови.
Към метеорологията и вулканизма може да се прибави и нещо трето, но за него, скъпи мои приятели, ще говоря следващия път. Естествено официалната наука има съвсем друго разбиране за вулканичните явления. Напоследък можах да прочета нещо във връзка със споменатото земетресение край Великденските острови. Дори излезе и книга по този въпрос, написана от известен геолог, т.е. от специалист в тази област. Накрая той заключва: Да, и ако трябва да се произнесем върху причините на тези пароксизмални явления, които периодически носят толкова големи разрушения тук или там по Земята, ние сме принудени да ги отнесем към категорията на тектоническите земетресения. Но под този термин се разбира не друго, а разместването на обширни части от Земната кора. И така, ако искаме да обясним причината за разместването, ние трябва да говорим за разместването!
към текста >>

42. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира постоянно на 1 Април.
Впрочем, предстои ни да живеем в епоха, която няма да прилича по нищо на нашата сегашна действителност. До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира постоянно на 1 Април. Да, всичко трябваше да се свежда до материалистическото светоусещане за годишния цикъл.
към текста >>

43. Съдържание GA_223 Годишният кръговрат

Втора лекция, Великден, 1.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
към текста >>

Мисълт а за Великден.
Мисълт а за Великден. Михаиловият празник като противоположност на Великденския празник.
към текста >>

Михаиловият празник като противоположност на Великденския празник.
Мисълт а за Великден. Михаиловият празник като противоположност на Великденския празник.
към текста >>

44. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден.
И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ. И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден. Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята. Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.
към текста >>

Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята.
И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ. И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден. Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята. Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.
към текста >>

От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>

И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>

Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие!
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие! – До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние! Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>

Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>

И Михаиловата сила трябва да се съедини с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Великдена.
Докато трае лятното планетарно издишване, Земята е ариманизирана. Жалко щеше да бъде, ако раждането на Исус би станало на тази ариманизирана Земя! Преди завършването на годишния кръговрат и идването на Декември, когато щеше да е възможно раждането на Христовия Импулс в одушевената Земя, тя трябва да бъде пречистена чрез духовните сили, да бъде пречистена от Дракона, от ариманическите сили. И Михаиловата сила трябва да се съедини с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Великдена.
към текста >>

Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние.
Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние. Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>

Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена.
Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние. Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>

И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние. Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>

С настъпването на Великдена също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньовден.
А после всичко отново се отправя навън към Космоса. Тогава Христос взема със себе си и Михаил, защото само така, черпейки от Космоса, Михаил ще може да възстанови онези сили, които той употребил в битката си със земно-ариманическото. С настъпването на Великдена също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньовден. И ако човек има верен поглед върху смисъла на нашата съвременна епоха и правилно разбира какво точно го свързва със Земята, той си казва: Да, сега за нас започва онази епоха, през която ние ще виждаме Христовия Импулс в неговата истинска светлина, и заедно с Михаиловата сила, ще го
към текста >>

Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
към текста >>

Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден.
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден. Надеждата, че Михаиловата сила идва в служба на Христовата сила окриля онези, които искат да разберат как действува Христовият Импулс в нашата епоха.
към текста >>

45. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Дорнах, Великден, 1.Април 1923
Дорнах, Великден, 1.Април 1923
към текста >>

Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
към текста >>

Днес аз бих опитал да се доближа до Великдена, такъв какъвто следва да бъде разбиран с оглед на днешната епоха, по-скоро откъм неговата чувствена страна, за да мога утре да изложа пред Вас цялото значение на една подобна трактовка.
Днес аз бих опитал да се доближа до Великдена, такъв какъвто следва да бъде разбиран с оглед на днешната епоха, по-скоро откъм неговата чувствена страна, за да мога утре да изложа пред Вас цялото значение на една подобна трактовка.
към текста >>

Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена.
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>

Защото с какво свързваме Великден?
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>

Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>

За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>

Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>

Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи.
Ние знаем, че в изходната точка от своето развитие на Земята хората притежаваха едно инстинктивно ясновидство, с чиято помощ те можеха да виждат в духовния свят, с чиято помощ те разглеждаха духовния свят като равен по значение с физическо-сетивния свят. Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли. И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>

И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли. И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>

Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
към текста >>

Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>

Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл. Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>

В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила. И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука. Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>

Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Великденската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде постигнато едва в далечното бъдеще.
Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Великденската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде постигнато едва в далечното бъдеще.
към текста >>

В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
към текста >>

Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>

Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>

Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>

Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>

Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>

Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента. Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>

Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл.
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл. Обаче какво би представлявала тя, ако не е жива! Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньовден. Нека да си послужим със следната схема (Рис. 6). Ако тук имаме Земния свят със скритите зимни елементи (оранжево), той се допълва от това, което през лятото се издига в надземните области (оранжево), като двете страни са достъпни само чрез посвещението, макар че те остават свързани чрез това, което се намира в земната атмосфера (зелено).
към текста >>

На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>

Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>

И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>

Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>

Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва!
Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва! Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш. И тогава Христос нагледно ти показва, как това, от което ти произхождаш, духовния свят, е удържал победата на смъртта. И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус. Той е положен в гроба, после възкръсва и се явява на тези, които можеха да Го видят.
към текста >>

Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>

Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва.
Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва. Нека сега да си представим и другата мисъл, до която човечеството трябва да стигне: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба. – Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва. – Мисълта за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
към текста >>

– Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва.
Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва. Нека сега да си представим и другата мисъл, до която човечеството трябва да стигне: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба. – Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва. – Мисълта за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
към текста >>

Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта! – Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>

Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба. И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>

И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба. И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>

Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>

Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>

Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>

Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност. Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота. Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>

Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл. Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>

Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл. Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>

Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката. Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>

Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците. Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>

46. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н. Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози. Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>

В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>

През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>

Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>

И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>

А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>

Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на пролетния цъфтеж.
Нека още повече да се приближим до тази Михаилова мисъл. Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на пролетния цъфтеж. През този сезон Земята издишва своите душевни сили, за да могат тези душевни сили, намиращи се вече в нейното обкръжение, да бъдат проникнати от астралните, извънземни космически сили. Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета.
към текста >>

Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>

Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества.
Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>

Но през Великденския
Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>

И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>

И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот.
към текста >>

Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа.
към текста >>

Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
към текста >>

Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването.
към текста >>

От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността!
към текста >>

И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>

Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността.
Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>

И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете. Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>

И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

47. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Напоследък аз често трябваше да посочвам връзките между хода на годината и определени черти от човешката природа, а по време на самия Великден посочих връзката между хода на годината и празнуването на човешките празници.
Напоследък аз често трябваше да посочвам връзките между хода на годината и определени черти от човешката природа, а по време на самия Великден посочих връзката между хода на годината и празнуването на човешките празници. Днес бих искал да се върне още по-назад в миналото, за да прибавя – черпейки от мистерийните традиции на човечеството – още нещо относно връзката между хода на годината и човешките празници, за да навлезем по един или друг начин още по-дълбоко в това, което вече обсъждахме.
към текста >>

48. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>

49. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления?
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота.
към текста >>

А Великденският празник?
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството.
– Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано. Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа. Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>

50. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>

51. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние.
Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април. И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето. Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>

И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април. И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето. Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>

Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината?
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта. Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
към текста >>

Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>

През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>

52. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството GA_233a Великденският празник

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПРАЗНИК
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПРАЗНИК
към текста >>

53. Съдържание GA_233a Великденският празник

Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение.
към текста >>

Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус.
към текста >>

Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус. Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>

Степени на древното Великденско посвещение.
Лунните и Слънчеви сили в изграждането на човека. Природна необходимост и зависимост от Лунните бащини сили и техните стопяващи импулси. За съхранените след смъртта Сатурнови сили. Степени на древното Великденско посвещение. Възкресението на духовно-душевния човек от физическото тяло в сферите на духовния Космос.
към текста >>

54. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>

Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>

Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>

Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
към текста >>

Великденският празник е празник на Възкресението.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>

Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>

Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>

Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
към текста >>

Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество. Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>

Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество. Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>

Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник.
Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник. Коя е неговата отличителна черта?
към текста >>

По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>

И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите. На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>

На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите. На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>

Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

55. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е.
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съзнание и да му покаже неговата свързаност с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свързаност с извънземните събития и факти. Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е. според антропософската гледна точка, може да го приближи в още по-голяма степен до човека. В хода на последните три, четири, пет столетия цивилизованият свят мина през такова душевно-духовно развитие, което все повече и повече отклони човека от връзките му с космическите сили. Човекът беше все повече ограничаван, все повече принуждаван да се съобразява единствено със земните сили, да зачита единствено материалните събития и факти.
към текста >>

Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл. Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
към текста >>

Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа. Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят. Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>

Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос.
Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос. Но времето напредваше. От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати. И когато дойде Мистерията на Голгота, всичко това беше вече отминало и забравено. Но човечеството би потънало в пълна нищета, в пълен упадък, ако тази могъща сила до която впрочем се издигаха и посветените в Мистериите ако тази могъща сила не беше слязла в земното тяло на Исус от Назарет, така че от тогава да е неизменно на Земята, предоставяйки на човека вълшебния дар чрез Христос Исус да се свързва със самия Слънчев Дух.
към текста >>

Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот.
към текста >>

Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос.
към текста >>

Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека!
към текста >>

С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта!
към текста >>

А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус.
към текста >>

Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус.
към текста >>

56. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник. Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната.
към текста >>

Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник. Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната.
към текста >>

И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>

Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>

И следващата неделя, която идва, е винаги Великденската неделя, Великдена.
И какво наблюдава той? Слънцето! И следващата неделя, която идва, е винаги Великденската неделя, Великдена.
към текста >>

Разбира се, днес всичко е превърнато само в едно абстрактно датиране на Великденския празник.
Разбира се, днес всичко е превърнато само в едно абстрактно датиране на Великденския празник. Но в миналите епохи и техните Мистерии, много от окултните кандидати имаха това изживяване в неговата първична и космическа цялост.
към текста >>

Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник. И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>

И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник. И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>

Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>

Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>

Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>

57. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението.
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението. Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
към текста >>

Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>

И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове. И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос. Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина. Да, всичко това ефеските посветени не можеха да намерят никъде другаде, освен в Ефес, или поне не можеха да го намерят с онова дълбоко упование в художественото обхващане и пресъздаване на света, което цареше в Ефес.
към текста >>

Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>

Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там?
към текста >>

И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>

Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>

Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица.
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица. Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник. И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах. Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър.
към текста >>

Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
И тогава, след като сме успели да го сторим, навсякъде в Антропософията ние започваме да долавяме една изключително важна и характерна подробност. Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
към текста >>

И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена.
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена. Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
към текста >>

58. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем.
Днес ще бъде малко трудно да продължим с разглеждането на това, което беше дадено тук в последните антропософски лекции, тъй като са дошли много приятели, които не присъстваха на миналите изложения. Oт друга страна не е добре точно днес, когато трябва да дадем някои допълнения към миналите лекции, да започнем с нещо ново, така че дошлите сега приятели ще трябва да приемат, че някои неща от разглежданията, които са свързани вътрешно, а не външно с изнесеното по-рано, ще са трудни за разбиране. Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем. Днес обаче ще продължим това, което бе изнесено досега. Не можеше и да се предположи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно.
към текста >>

59. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук.
Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки. Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
към текста >>

Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки. Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
към текста >>

И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
към текста >>

Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него.
към текста >>

Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него.
към текста >>

[1] Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 - 25 април 1924.
[1] Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 - 25 април 1924. Публикуван в «Медитативни разглеждания и въведения за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр. съч. 316.
към текста >>

60. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това е, което днес бих искал да кажа като заключително слово[6] пред много приятели и от другите страни, които са останали от нашето Великденско тържество.
Това е, което днес бих искал да кажа като заключително слово[6] пред много приятели и от другите страни, които са останали от нашето Великденско тържество.
към текста >>

61. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук към Коледната мисъл трябва да прибавим Великденската мисъл.
Но ние не можем да мислим за края на земния живот, за смъртта от времето на мистерията на Голгота до сега, ако не искаме да заплатим загубата на времето със загубата на Христос, ако не искаме да бъдем заточени в пространството и като призрак да искаме да останем в него. Ние трябва да умрем в Христос. Тук трябва да се проникнем с мистерията на Голгота. Тук трябва да прибавим към Ex deo nascimur, In Christo morimur (да умрем в Христос). Тук към Коледната мисъл трябва да прибавим Великденската мисъл.
към текста >>

И така Ex deo nascimur кара да пристъпи пред душата ни Коледната представа, а In Christo morimur извиква пред душата ни представата за Великден.
И така Ex deo nascimur кара да пристъпи пред душата ни Коледната представа, а In Christo morimur извиква пред душата ни представата за Великден.
към текста >>

Така можем да погледнем към тричленността на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur; мисълта за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
Така можем да погледнем към тричленността на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur; мисълта за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>

Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му. Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята. А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>

А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му. Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята. А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>

Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
към текста >>

Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
към текста >>

Опитайте веднъж да оставите да въздействат върху човешките чувства Коледната мисъл, Великденската мисъл, мисълта за Петдесятница, така изтълкувани, както направихме това днес.
Опитайте веднъж да оставите да въздействат върху човешките чувства Коледната мисъл, Великденската мисъл, мисълта за Петдесятница, така изтълкувани, както направихме това днес. Опитайте това, задълбочете тези ваши изживявания. И когато след моето пътуване, което се налага да направя точно на Петдесятница заради Селскостопанския курс, отново се срещнем, донесете това ваше чувство, което трябва да живее като топла, като пламенна мисъл за Петдесятница и тогава ще можем да говорим по-нататък за кармата.
към текста >>

Във връзка с по-нататъшното разглеждане на кармата, което ще стане през второто полугодие, като усещане за Петдесятница ви дадох онова, каквото днес можах да кажа относно взаимовръзките между Коледа, Великден и Петдесятница.
Би трябвало нещо да засвети от вашите души. Във връзка с по-нататъшното разглеждане на кармата, което ще стане през второто полугодие, като усещане за Петдесятница ви дадох онова, каквото днес можах да кажа относно взаимовръзките между Коледа, Великден и Петдесятница.
към текста >>

62. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

99/100, Великден 1988, стр. 68-69.
Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69.
към текста >>

63. Съдържание GA_245 Указания за езотеричното обучение

АУМ и Великденската мисъл
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. За обединението на отражението с първообраза. АУМ и Великденската мисъл
към текста >>

64. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

АУМ И ВЕЛИКДЕНСКАТА МИСЪЛ
АУМ И ВЕЛИКДЕНСКАТА МИСЪЛ
към текста >>

Това е, което лежи в смисъла на Великден.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>

Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>

65. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
към текста >>

Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството.
20 април 233а Мистерийни места на средновековието. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството. 2-ра лекция
към текста >>

66. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Великден 1995, Дорнах
Великден 1995, Дорнах
към текста >>

67. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека.
В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това. Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и разум, за да изучават нерегулярните явления във Вселената. Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата. Така че можем да кажем: атиняните са възприемали това, което се е намирало вътре в човека.
към текста >>

68. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Великденът като подвижен празник
Великденът като подвижен празник
към текста >>

Спиритуалната концепция на Великдена.
Метаморфозите при растенията като резултат от лунната и слънчевата дейност. Празникът на Адонис, отбелязван през есента, като първообраз на Пасхата. Император Константин. Юлиан Отстъпник. Спиритуалната концепция на Великдена. Задушницата като Разпети Петък и Пасхата - като деня на Възкресението съставляват едно цяло.
към текста >>

69. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници. След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал. Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно. Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>

НАГОРЕ

6.2975199222565