Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
11
текста с която и да е от думите за : '
Великан
'.
1.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Един
великан
вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
“ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република.
Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
2.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Големият
Великан
живее недалеч от тук.
" „Има, даже няколко, само че не и в момента. Аз сама бих могла да пренеса господата, само че по обяд." „Но това е времето, в което ние не можем да пътуваме никъде! ", ужасиха се Светлините. „Тогава, щом се стъмни, можете да бъдете пренесени върху сянката на Великана." „И как става това? ", попитаха те с надежда.
„Големият Великан живее недалеч от тук.
Той не може нищо да направи чрез собственото си тяло: ръцете му не могат да вдигнат дори и сламка, нито раменете му да понесат дори едно оризово снопче. Затова пък неговата сянка може много, може всичко. При изгрев
към текста >>
Тя видя как грамадният
Великан
, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него.
Изгряващото Слънце обля реката в мека светлина, така че водите й заблестяха отдалеч. Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса. Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път.
Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него.
Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена. Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката. Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
Огромният
Великан
, който изглежда още не се беше разбудил след своя утринен сън, се клатушкаше бавно
Но задоволството му не продължи дълго, понеже забеляза нещо, което за миг силно го разстрои.
Огромният Великан, който изглежда още не се беше разбудил след своя утринен сън, се клатушкаше бавно
към текста >>
3.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия
Великан
.
И ето че следват забележителните думи: Вие няма да откриете никакъв Лодкар, но дори и да бихте намерили такъв, трябва да сте наясно, че той може да ви превози само до този бряг, но не и до отсрещния. Ако искате да се прехвърлите до другата страна на реката, можете да го сторите само по два начина. Първият е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло. Тук Блуждаещите Светлини възразяват: Да, но през обедните часове ние не обича ме да пътуваме. В такъв случай следва да се възползвате от втората възможност.
Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия Великан.
Той не притежава никаква сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг. Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек. И така, ако не искате да минете по моето собствено тяло в обедните часове, потърсете Великана. Блуждаещите Светлини изслушват тези пояснения. После Змията отново се спуска в земните пукнатини и продължава да се радва на вътрешната светлина, която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.
към текста >>
4.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Макар и този
Великан
да е съвсем безсилен, неговата сянка притежава определена мощ.
Гьоте добре знае, че истинското изследване не може да остане в плен на материята, а трябва да ни пренесе отвъд граничната линия, отвъд реката, която ни разделя от духовния свят. Обаче съществува и един друг път, предназначен за неподготвени души, които не искат да тръгнат по пътя на познанието, един път, който е представен в образа на Великана.
Макар и този Великан да е съвсем безсилен, неговата сянка притежава определена мощ.
Но какво означава да си „безсилен"? Припомнете си всички онези състояния, които настъпват при заглушаване на съзнанието, какъвто е случаят с хипнозата/*22/, сомнамбулизма и трансовите състояния: Всичко онова, което подтиска и заглушава ясното дневно съзнание, така че там проникват нисшите душевни сили, принадлежи към този втори път. Ето как пред безпомощната или „безсилна" душа също има път към духовния свят. Обаче душата не е в състояние сама да навлезе в духовното царство, а остава с понижено съзнание, остава безсъзнателна и може да пристъпи в царството на Духа само като една сянка. Към силите, които са сходни със сянката на Великана, Гьоте включва и всичко онова, което остава под прага на ясното съзнание и кара човека да мисли и действува машинално.
към текста >>
5.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Този Аристотел се извисява като един духовен
великан
, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството.
Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време. Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово. Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката. През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек.
Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството.
Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона. Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така. Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект.
към текста >>
Обаче Аристотел е бил един духовен
великан
.
Извънредно интересно е човек да се задълбочи в една такава университетска сказка, за да се види, как лекарите навсякъде в своите лекции са поставяли за основа Аристотел.
Обаче Аристотел е бил един духовен великан.
И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове. Защото от голямо значение ще да е било и полезно същевременно човек да приеме ясните учения и теории на Аристотел. Но не беше такъв случаят и то затова не, защото онези, които са изнасяли тогава тези учения и са ги проповядвали според Аристотел, по правило не са разбирали нищо от Аристотел. Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово" учение. Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време.
към текста >>
6.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Представете си, че един огромен
великан
отвлича Слънцето: в същия миг всички ние бихме се втвърдили и превърнали в мумии, и то до такава степен, че да не можем да се освободим от тази форма.
Напротив, ако биха действували само Лунните сили, човекът веднага би се втвърдил, би се вкаменил; неговата форма би се втвърдила още в мига на раждането му; той би се превърнал в мумия и би останал в тази форма вечно. Днешният човек се развива в полето между тези две крайности: между неограничената подвижност и втвърдената форма. Понеже в Луната се намират формиращите сили, физическата Луна също се превърна в шлака. В тези форми могат да действуват само висши, силни Същества, които са свързани с Луната. Така върху Земята действуват два вида сили: Слънчевите сили и Лунните сили, едните тласкат напред, другите мумифицират.
Представете си, че един огромен великан отвлича Слънцето: в същия миг всички ние бихме се втвърдили и превърнали в мумии, и то до такава степен, че да не можем да се освободим от тази форма.
Ако обаче си представим, че същият великан отвлича Луната: тогава всички онези красиви, отмерени и плавни движения, които днес имаме, биха станали припряни и нервни. Ние бихме станали вътрешно подвижни; бихме виждали например как нашите ръце се удължават до гигантски размери и как после отново се свиват. Метаморфозиращата сила би нарастнала до огромни размери. Но сега човекът е поставен между тези две сили.
към текста >>
Ако обаче си представим, че същият
великан
отвлича Луната: тогава всички онези красиви, отмерени и плавни движения, които днес имаме, биха станали припряни и нервни.
Днешният човек се развива в полето между тези две крайности: между неограничената подвижност и втвърдената форма. Понеже в Луната се намират формиращите сили, физическата Луна също се превърна в шлака. В тези форми могат да действуват само висши, силни Същества, които са свързани с Луната. Така върху Земята действуват два вида сили: Слънчевите сили и Лунните сили, едните тласкат напред, другите мумифицират. Представете си, че един огромен великан отвлича Слънцето: в същия миг всички ние бихме се втвърдили и превърнали в мумии, и то до такава степен, че да не можем да се освободим от тази форма.
Ако обаче си представим, че същият великан отвлича Луната: тогава всички онези красиви, отмерени и плавни движения, които днес имаме, биха станали припряни и нервни.
Ние бихме станали вътрешно подвижни; бихме виждали например как нашите ръце се удължават до гигантски размери и как после отново се свиват. Метаморфозиращата сила би нарастнала до огромни размери. Но сега човекът е поставен между тези две сили.
към текста >>
7.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-
великан
във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата.
Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята. Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
8.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като
великан
, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата.
Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете, или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството, си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго.
Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата.
Припомнете си всички тези подробности. Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества,но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност. Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората. С други думи хората станаха господари на определени божествени сили и започнаха да си служат с тези божествени сили. В резултат на това, приблизително от средата на Атлантската епоха, стана възможно, щото един човек, тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин.
към текста >>
9.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Самият велик Аристотел, този духовен
великан
, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука.
Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения.
към текста >>
10.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане
великан
, това също е болест.
Виждате ли, това е правомерно, докато оставаме в сферата на математиката, докато имаме работа с абстрактната геометрия. В момента, когато спрем да имаме работа с геометрията и преминем към живота, идва краят на забавленията и тонът става по-строг! Виждате ли, безчувствен човек би могъл да изреже от дърво глава, сто пъти по-голяма от вашата. При него тя би се получила. Но човек, притежаващ съответното чувство, не би почнал да прави това, знаейки, че големината на човешката глава не е нещо относително; тази големина е обусловена от цялото мирово пространство.
Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане великан, това също е болест.
Тук го има не само относителното, тук се вижда и абсолютно-то. Разбира се, размерите на човека се колебаят в определени граници. Обаче известен размер на човека е обусловен от Космоса. Тук за никакъв релативизъм не следва да се говори. Тук може да се говори само за това, че човек задава собствените си размери посредством своето отношение към космоса.
към текста >>
11.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е
великан
, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене.
Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа! Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят. В това се е състояла същността на китайската и на японската живопис.
към текста >>
Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане
великан
, а другият - гном, това би било лъжа!
Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа!
Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят. В това се е състояла същността на китайската и на японската живопис.
към текста >>
НАГОРЕ