Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
261
резултата от
96
текста с части от думите : '
Вавилон
'.
1.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Менип разказва, че е отишъл във
Вавилон
, за да бъде там отведен в Ада и отново върнат от последователите на Зороастър.
Така описват посветените това, което е ставало с тях в Мистериите.
Менип разказва, че е отишъл във Вавилон, за да бъде там отведен в Ада и отново върнат от последователите на Зороастър.
Той разказва, че в своите странствувания преплувал през голямата вода, че преминал през огън и лед. Мистите разказват, че са били изплашвани от един огнен меч и че при това е „текло кръв". Такива думи могат да бъдат разбрани, когато човек познава трудните места от низшето към висшето познание. Тогава човек сам чувствува как всяка твърда материя, всичко сетивно се превръща в течност, той губи всякаква почва под краката си.
към текста >>
2.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Там откриваме халдеи,
вавилон
ци и асирийци от една страна, и египтяни от друга.
Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка.
Там откриваме халдеи, вавилонци и асирийци от една страна, и египтяни от друга.
У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси. Те приеха в себе си много повече от онази духовна заложба, която през последните времена на Атлантида позволи появата на мисловната и разсъдъчна способност при човека. Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят. Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка.
към текста >>
За човека на халдео-
вавилон
ските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества.
Обаче той го смяташе за илюзия и духът му беше обърнат към свръхсетивния свят. В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек общуваше непосредствено със свръхсетивния свят. Обаче свръх сетивните способности при народите от третата културна епоха бяха вече до голяма степен изгубени. Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства.
За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества.
Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера. Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура. Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра.
към текста >>
За разлика от египтяните, душевната нагласа на халдео-
вавилон
ците беше обърната предимно към физическия сетивен свят.
Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот. Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят. Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис.
За разлика от египтяните, душевната нагласа на халдео-вавилонците беше обърната предимно към физическия сетивен свят.
Те изследваха законите на този свят и от сетивните феномени погледът се отравяше към духовните първообрази. И все пак в много отношения народът остана прикован към физическия свят. Вместо звездните Духове, на преден план изпъкваха самите звезди, вместо духовните Същества техните земни аналози. Само Посветените стигаха до истински и дълбоки познания относно законите на свръхестествения свят и тяхното взаимодействие с физическите закони. Тук противоположността между знанието на Посветените и погрешната вяра на народа, се проявяваше по-силно откъдето и да е другаде.
към текста >>
3.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и
вавилон
ски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси.
Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
4.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на
Вавилон
върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава?
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
към текста >>
5.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци,
вавилон
ци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ.
към текста >>
6.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците,
вавилон
ците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните.
За да придобием правилно разбиране за сагата Зигфрид, ние трябва първо да намерим мястото й във великите космически събития на света. Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра.
Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните.
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса. Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим. Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите.
към текста >>
Разбира се, индийците, персийците,
вавилон
ците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи.
Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка). “Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак. Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре.
Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи.
Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество.
към текста >>
Той съответства на развилото се през Халдейско-
Вавилон
о-Асирийската епоха.
Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго. Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой.
Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха.
Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
7.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на
вавилон
ците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин.
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
8.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората, персийско-медийската, третата,
вавилон
о-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха.
Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествана от друга, епохата на древните свещенически държави. Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса.
Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората, персийско-медийската, третата, вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха.
Сега сме в петата епоха.
към текста >>
9.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Вавилон
о-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето.
Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време.
Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака.
към текста >>
10.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Третият стадий срещаме при халдейците,
вавилон
ците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото.
Третият стадий срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото.
Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността. Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително.... /пропуск//*3/.
към текста >>
11.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В 3-та подраса на 5-та коренна раса, египетско-
вавилон
ския период, в областта на духовния живот малко по малко се повтаря това, което се беше случвало с физическия човек през лемурийските времена.
Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма. Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово. Това е, имало голямо влияние върху духовното му развитие.
В 3-та подраса на 5-та коренна раса, египетско-вавилонския период, в областта на духовния живот малко по малко се повтаря това, което се беше случвало с физическия човек през лемурийските времена.
към текста >>
12.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и
вавилон
ците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
към текста >>
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал
Вавилон
.
Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>
във
Вавилон
.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр.
във Вавилон.
Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен.
към текста >>
След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във
Вавилон
.
Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия.
След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във
Вавилон
, оставил на една жена при смъртта си.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
към текста >>
Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във
Вавилон
завършва изграждането на храма на Йерусалим.
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана дума, означаваща: "светлия господар, Слънцето". Той въздига наново храма и следователно представлява отново изгряващото Слънце".
Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
към текста >>
/*2/ – Това беше по времето на завръщането на евреите от
Вавилон
ското робство през 5-то столетие пр. Хр.
/*2/ – Това беше по времето на завръщането на евреите от Вавилонското робство през 5-то столетие пр. Хр.
на еврейския книжник Езра.
към текста >>
13.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и
вавилон
ските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух. Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други.
За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
14.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във
вавилон
ско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии.
То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената Коледна нощ.
към текста >>
15.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-
вавилон
ско-асирийската културна епоха.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха.
Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха.
По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура. Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>
16.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Третата култура е
вавилон
ско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия. Първият културен период обхваща индийската култура. Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа. Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра.
Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
17.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Следва третият период, египетско-халдейско-
вавилон
ската културна епоха.
Следва третият период, египетско-халдейско-вавилонската културна епоха.
Там духът продължава да работи. Появяват се науките. Човекът не схваща повече света само като работно поле, а търси неговите закони. Египтянинът открива геометрията. Халдеецът търси закономерност във външното космическо пространство, в движенията на звездите.
към текста >>
18.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
След това преминаваме към халдеите,
вавилон
ците и египетските народности.
След това преминаваме към халдеите, вавилонците и египетските народности.
Тук човек се научил да познава законите на природата. Когато се взирал в звездите, той не просто търсил за тях боговете, а изучавал звездните закони, а така възникнала тази удивителна наука, която откриваме при халдейците. Египетският жрец вече гледал на физическото не като на нещо враждебно той включвал духовното, което откривал в геометрията, в самата почва, в земята на своята страна. Външната природа се опознавала в своята закономерност. В халдео-вавилоно-египетската мъдрост външната наука за звездите била тясно свързана с познанието за боговете, одушевяващи звездите.
към текста >>
В халдео-
вавилон
о-египетската мъдрост външната наука за звездите била тясно свързана с познанието за боговете, одушевяващи звездите.
След това преминаваме към халдеите, вавилонците и египетските народности. Тук човек се научил да познава законите на природата. Когато се взирал в звездите, той не просто търсил за тях боговете, а изучавал звездните закони, а така възникнала тази удивителна наука, която откриваме при халдейците. Египетският жрец вече гледал на физическото не като на нещо враждебно той включвал духовното, което откривал в геометрията, в самата почва, в земята на своята страна. Външната природа се опознавала в своята закономерност.
В халдео-вавилоно-египетската мъдрост външната наука за звездите била тясно свързана с познанието за боговете, одушевяващи звездите.
Това е третата степен на културното развитие.
към текста >>
То имало друга природа, отколкото във времето до елените в Египет и
Вавилон
.
Едва в четвъртата степен от следатлантското развитие човекът достига това ниво, което включва в културата всичко духовно, което преживява вътре в самия себе си. Това става в гръко-латинската епоха. Тук човекът отпечатва в произведенията на изкуството, в оформянето на материята своята собствена духовност както в пластиката, така и в драмата. Тук откриваме и първите крачки на човечеството в сградостроенето.
То имало друга природа, отколкото във времето до елените в Египет и Вавилон.
Там жреците се взирали в звездите и търсели звездните закони, а това, което ставало в небесата се изобразявало в това, което строели. Така в техните кули ние виждаме седемстепенното развитие, което човек в началото изучавал но примера на седемте небесни тела; така в пирамидите ние виждаме непрекъснатото космическо съотношение.
към текста >>
19.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-
вавилон
ската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста.
В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг.
Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста.
И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера. Това беше времето на падение в най-силния егоизъм.
към текста >>
20.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-
вавилон
ската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността.
към текста >>
След края на египетско-халдео-асиро-
вавилон
ската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите.
След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността. Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност.
към текста >>
21.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска култура, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-
вавилон
ско-египетска култура, след това гръко-латинската и накрая нашата култура.
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска култура, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-вавилонско-египетска култура, след това гръко-латинската и накрая нашата култура.
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време. Тези саги народите са ги взели със себе си от това време, съхранявали ги и ги разказвали. Това ги е изпълвало и древните жители на севера още чувствали силата, която им говорила от сагите и митовете, защото все още имали спомена за онова, което предците им виждали, и за което се разказвало.
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във
вавилон
о-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура.
След това дошъл духът на персийската епоха. Благодарение на него, човекът видял в материята съпротивляващ се материал, който той трябвало да обработва. Той се съединил с добрия Ормузд срещу духа на материята, Ариман. Но персиецът вече се интересувал от физическото ниво.
След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура.
Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите.
към текста >>
23.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме
вавилон
о-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха.
Но човекът все повече и повече се приближава към новото състояние.
В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха.
И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло.
към текста >>
24.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* Хаммурапи : 1793-1750 до р.х., владетел на
Вавилон
, съставител на кодекс от закони.
* Хаммурапи : 1793-1750 до р.х., владетел на Вавилон, съставител на кодекс от закони.
към текста >>
25.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-
вавилон
о-асирийско-египетска култура”.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни.
В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”.
Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура. Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят. За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на
вавилон
о-халдео-асирийско-египетската култура.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен.
Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура.
Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят. За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-
вавилон
о-халдео-египетската култура.
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със силите на Духа.
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската култура.
към текста >>
26.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във
вавилон
о-асирийско-халдео-египетската култура.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура.
Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри?
към текста >>
Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е
вавилон
о-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха.
Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция.
Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха.
Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството. И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
към текста >>
27.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
От тази гледна точка трябва да приемем, че след описаните пет следатлантски епохи - първата е древно-индийската, втората е древноперсийската, третата е
вавилон
о-египетската, четвъртата е гръкоримската и петата е нашата съвременна културна епоха - предстои настъпването на шестата и седмата следатлантски епохи.
От тази гледна точка трябва да приемем, че след описаните пет следатлантски епохи - първата е древно-индийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-египетската, четвъртата е гръкоримската и петата е нашата съвременна културна епоха - предстои настъпването на шестата и седмата следатлантски епохи.
към текста >>
А културата на асирийци,
вавилон
ци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
Нека сега да се отправим по-нататък. През древноперсийската култура, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло.
А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вавилон
като символ на втвърдената материя.
В подготовка на бъдещето, чието число ще бъде 666. Епохата на 7-те тръби ще бъде преживяна от хора, които са навлезли дълбоко в злото. И в далечно бъдеще, когато в сила ще бъде не 466, а 666, те вече няма да са в състояние да превърнат злото в добро. Сорат: противникът на Христовия Принцип. Злоупотребата с духовните сили и черната магия като отличителни белези на двурогия звяр.
Вавилон като символ на втвърдената материя.
От друга страна са онези, които са успели да се свържат с Принципа на Агнето и подготвят бъдещите очертания на онова, което ще възникне на Юпитер: Новият Йерусалим. Според християнско-розенкройцерския езотеризъм двурогия звяр, Драконът, ще бъде победен от Михаил, Геният на Слънцето.
към текста >>
29.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-
вавилон
о-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската.
Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е.
епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/.
към текста >>
30.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което човекът придобил през Египто-
вавилон
ската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>
31.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-
вавилон
о-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго.
Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи.
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята. Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта. Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството. Преди Земята носител на нашите създания беше Луната.
към текста >>
32.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-
вавилон
о-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи.
Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи.
Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата култура, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси. Последвали бяха още една шеста и една седма раса. Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила. Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло.
към текста >>
В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-
вавилон
о-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н.
В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н.
Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички. После следва VI епоха, развиваща се също в 7 степени, която в Откровението е обозначена със 7-те печата, и най-после VII епоха, разделена също на 7 степени, представена чрез 7-те тръби. Тук се намира границата на нашето физическо земно развитие. Но преди
към текста >>
33.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-
вавилон
о-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва.
След това Земята преминава в астрална форма. Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи. Но нашата схема не е завършена още. Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи. Бележка на преводача).
За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва.
Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската. През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан:
към текста >>
34.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-
вавилон
о-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха.
Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха.
След това идва великата война на всички против всички. Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода.
към текста >>
Ето защо цялото това практикуване на черната магия, всичко, което се ражда като брак между човека и втвърдената материя, пред ясновиждащите очи на автора на Откровението се явява като великият
Вавилон
, като онова общество, което обединява всички онези, които се занимават с черна магия; то му се явява в ужасен брак или по-скоро в дивия брак между човека и падналата материя.
И така в нашия хоризонт на бъдещето, в далечното бъдеще се явява разделянето на човечеството: христовите избрани, които накрая ще бъдат белите маги, и противниците, дивите магьосници, привържениците на черната магия, които не могат да се откъснат от материята и които откровението описва като такива, които блудствуват с материята.
Ето защо цялото това практикуване на черната магия, всичко, което се ражда като брак между човека и втвърдената материя, пред ясновиждащите очи на автора на Откровението се явява като великият Вавилон, като онова общество, което обединява всички онези, които се занимават с черна магия; то му се явява в ужасен брак или по-скоро в дивия брак между човека и падналата материя.
към текста >>
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия
Вавилон
, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
към текста >>
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във
Вавилон
, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
към текста >>
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на
Вавилон
, на потъващия
Вавилон
!
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето. И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666.
към текста >>
И ние виждаме
Вавилон
да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето.
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето.
И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
35.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-късно, отново под влиянието на колонистите, изпратени в земите, напоявани от реката Нил, възникна културата, която обозначаваме с четирите имена: Халдейско-египетско-асирийско-
вавилон
ската култура.
По-късно, отново под влиянието на колонистите, изпратени в земите, напоявани от реката Нил, възникна културата, която обозначаваме с четирите имена: Халдейско-египетско-асирийско-вавилонската култура.
В предна Азия, в северните части на Африка, възникна онази култура, която определяме като
към текста >>
36.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-
вавилон
ската, Гръцко-латинската и нашата Пета култура.
А сега да пристъпим още по-напред и да си представим човека от следатлантското време.
Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-вавилонската, Гръцко-латинската и нашата Пета култура.
към текста >>
Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и
вавилон
ци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната.
Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната.
Троичността се проявява във всички религиозни възгледи на Третата следатлантска културна епоха и в Египет ние я виждаме в лицето на Озирис, Изис и Хорус.
към текста >>
37.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Третата голяма културна епоха, Египетско-
вавилон
ско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела.
Третата голяма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела.
И ние вече накратко посочихме, че в троичността: Озирис, Изис, Хорус се отразява тази астрална троичност на третата Земна епоха, звездната троичност: Слънце, Луна, Земя. Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство. Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
към текста >>
38.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А това, което стана, когато също и Луната постепенно се отдели от Земята, се превърна в светоглед и посветителски принцип при египтяните, халдейците,
вавилон
ците, асирийците.
Ние изтъкнахме също, че отделните еволюционни периоди на Земята са се отразили в Персийската и Египетската културни епохи. Следователно, това което стана през Втората голяма епоха, когато Слънцето се отдели от Земята, се отрази в съответните образи на посветените в Персия.
А това, което стана, когато също и Луната постепенно се отдели от Земята, се превърна в светоглед и посветителски принцип при египтяните, халдейците, вавилонците, асирийците.
към текста >>
39.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-
вавилон
о-халдейска епоха.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха.
Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Във
вавилон
ския плен става съприкосновение с източната магия.
Мисията на древноеврейския народ. Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ. За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът.
Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия.
Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус. Човешко царство или Небесно царство.
към текста >>
41.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
По това време, както в египетската, така и в халдейско-
вавилон
ската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1].
По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация. Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката. Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като
вавилон
ското робство.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство.
Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във
Вавилон
, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило. И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство.
Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал.
Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с
вавилон
ците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило. И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата.
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител.
Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до
вавилон
ския плен.
В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе. Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години. Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта. Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен.
По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550. до 600. година преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра. Още тогава той предварително се готвел да си намери подходящото тяло.
към текста >>
Тук имаме три пъти по четиринадесет поколения: четиринадесет поколения от Авраам до Давид, четиринадесет поколения от Давид до
вавилон
ския плен, и от
вавилон
ския плен до Христос Исус – отново четиринадесет поколения.
Евангелието от Матей удивително точно представя това развитие, позволявайки в него да встъпи триединството.
Тук имаме три пъти по четиринадесет поколения: четиринадесет поколения от Авраам до Давид, четиринадесет поколения от Давид до вавилонския плен, и от вавилонския плен до Христос Исус – отново четиринадесет поколения.
Това прави три пъти по четиринадесет или четиридесет и две поколения, сякаш показвайки, че в телесността на Исус се съдържа екстракт от това, което е подготвено от Авраам и по-нататък от съдбините на древноеврейския народ. И сега трябва да се появи човешко същество, което да изрази в дейността на душата си, да обедини в своята личност всички качества, събрани тук от цялата тази последователност на поколенията. Цялото древноеврейско развитие от Авраам е трябвало да бъде сведено заедно в един човек. И това е трябвало да достигне апогея си в Исус от Евангелието на Матей. Как е могло да стане това?
към текста >>
42.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-
вавилон
ската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Индивидуалността на Христос Исус е трябвало да има работа с всичките три течения. Те е трябвало да се съединят в Него. Как става това? Това става по следния, доста сложен начин. Първо трябва да си представим, че първото течение, което е трябвало да се влее в общото мирово течение, е започнало в Индия около 600 години преди нашето летоброене.
Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите. Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария.
към текста >>
Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във
вавилон
ски плен[6], тъй като това било времето на
Вавилон
ския плен на евреите.
Те е трябвало да се съединят в Него. Как става това? Това става по следния, доста сложен начин. Първо трябва да си представим, че първото течение, което е трябвало да се влее в общото мирово течение, е започнало в Индия около 600 години преди нашето летоброене. Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите.
Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария. Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем.
към текста >>
[6]
Вавилон
ски плен – след превземането и разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор II, част от евреите са изселени във
Вавилон
ия на три етапа.
[6] Вавилонски плен – след превземането и разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор II, част от евреите са изселени във Вавилония на три етапа.
Пленът продължава от 597 г. пр.Хр. до 539 г. пр.Хр., когато персийския цар Кир II завладява Вавилония и евреите започват да се връщат в Палестина.
към текста >>
пр.Хр., когато персийския цар Кир II завладява
Вавилон
ия и евреите започват да се връщат в Палестина.
[6] Вавилонски плен – след превземането и разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор II, част от евреите са изселени във Вавилония на три етапа. Пленът продължава от 597 г. пр.Хр. до 539 г.
пр.Хр., когато персийския цар Кир II завладява Вавилония и евреите започват да се връщат в Палестина.
към текста >>
43.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това описва Матей в първа глава на своето Евангелие, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до
вавилон
ския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения.
Това описва Матей в първа глава на своето Евангелие, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до вавилонския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения.
Такива дълбоки истини е положил в основата на своята книга авторът на Евангелието от Матей. Това, което е било в Авраам като определената му мисия, е трябвало да се влее също и в тялото на Христос Исус; но това е можело да стане само по закономерен начин, в последователността на поколенията. Тогава детето Исус, което се е приготвяло в продължение на четиридесет и две поколения, започвайки от Авраам, е можело да изпълни мисията на прародителя си. Матей ни описва чудната закономерност, с която това е станало.
към текста >>
44.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той се появил в тайните школи на древния халдео-
вавилон
ски културен кръг.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда.
Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг.
Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>
Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до
вавилон
ския плен и от
вавилон
ския плен до раждането на Исус.
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност. Авторът на Евангелието от Матей прави това.
Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до вавилонския плен и от вавилонския плен до раждането на Исус.
Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
към текста >>
Затова древноеврейският народ бива отведен във
вавилон
ски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене
вавилон
ецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта. Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс.
Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи.
И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла
вавилон
ската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон. Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам.
Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>
45.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-
Вавилон
о-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския.
Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния живот, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното. В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция. Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа. Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля.
Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския.
Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда земя. Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси. И даже още по-ранни условия предшествуват тях.
към текста >>
46.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-
Вавилон
о-Асирийската епоха.
Ще си спомните, че при проследяване назад през различните епохи на цивилизацията дойдохме също и до едни специфични епохи на човешката култура. Ние сега живеем в един период на цивилизация, който бе предшествуван от друг, койго определяме като Гръко-Латински.
Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха.
Тя от своя страна бе предшествувана от древната Персийска; и още по-назад идваме до онова, което наричаме древната Индуска епоха. Тази най-последната е цивилизация, към която може да се гледа само с ясновидско око. Периодът, който даде Ведите, възникна в много по-късни времена като едно слабо ехо на онази възвишена мъдрост, която бе дадена на света от Седемте Свещени Риши през най-ранната първична Индуска цивилизация. И ако се върнем даже още по-назад, откриваме великата Атлантска катастрофа, която така промени физиономията на нашата земя чрез катаклизми от вода и огън, че Атлантския континент постепенно изчезна. На негово място се издигна онова, което днес образува Африка и Европа, от една страна, и Америка, от другата страна.
към текста >>
Египто-Халдео-
Вавилон
о-Асирийски времена и до известна степен в онези дни все още е имало древно мъгляво ясновидство.
Ако искаме да проследим, наченките на Крита Юга, трябва да се върнем до Атлантски времена. Трета Юга обаче отчасти все още се съвпада с времето на Светите Риши, т.е. с Индуската цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация. Двапара Юга се съвпада от своя страна с по-късните епохи на цивилизация, т.е.
Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийски времена и до известна степен в онези дни все още е имало древно мъгляво ясновидство.
Моментът във времето, в който портите към духовния свят започнали бавно и постепенно да се затварят, така че човечеството е трябвало да се ограничи до физическото поле, започва през годината 3101 преди Христос Исус да ходи по земята. Така ние виждаме един период, започващ около 3000 г, преди Христовото Събитие, един период, който постепенно ни е направил това, което сме днес. Когато знаем, че именно през този период е станало най-важното дело в цялата еволюция на земята Делото на Христос тогава можем напълно да оценим значението на това дело.
към текста >>
47.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-
вавилон
ската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>
48.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-
вавилон
ската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура.
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
49.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Вавилон
ското пленничество.
Тайните на времето и пространството. Мойсей и Хермес като реинкарнирани ученици на Заратустра.
Вавилонското пленничество.
Еврейският народ и неговата готовност да приеме Слънчевата мъдрост на Исус от Назарет.
към текста >>
50.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
„
Вавилон
ско робство".
В своя обратен път Мойсеевата мъдрост трябваше да се отправи към онази точка, ако бихме могли да се изразим така, от която започва „областта на Венера". За еврейството, Венерината област настъпва тогава, когато Мойсеевата мъдрост, с други думи, това, което се разпространяваше столетия наред като Мойсеева мъдрост, трябваше да се съедини с един коренно различен елемент, с една тенденция, която така да се каже сега изгря от другата страна. Както въздействията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар.
„Вавилонско робство".
През Вавилонското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на Вавилон и Халдея. Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и вавилонци. Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на Вавилонското робство. Там тя се свърза с онова, което беше проникнало до областите на Ефрат и Тигър.
към текста >>
През
Вавилон
ското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на
Вавилон
и Халдея.
В своя обратен път Мойсеевата мъдрост трябваше да се отправи към онази точка, ако бихме могли да се изразим така, от която започва „областта на Венера". За еврейството, Венерината област настъпва тогава, когато Мойсеевата мъдрост, с други думи, това, което се разпространяваше столетия наред като Мойсеева мъдрост, трябваше да се съедини с един коренно различен елемент, с една тенденция, която така да се каже сега изгря от другата страна. Както въздействията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар. „Вавилонско робство".
През Вавилонското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на Вавилон и Халдея.
Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и вавилонци. Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на Вавилонското робство. Там тя се свърза с онова, което беше проникнало до областите на Ефрат и Тигър.
към текста >>
Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и
вавилон
ци.
В своя обратен път Мойсеевата мъдрост трябваше да се отправи към онази точка, ако бихме могли да се изразим така, от която започва „областта на Венера". За еврейството, Венерината област настъпва тогава, когато Мойсеевата мъдрост, с други думи, това, което се разпространяваше столетия наред като Мойсеева мъдрост, трябваше да се съедини с един коренно различен елемент, с една тенденция, която така да се каже сега изгря от другата страна. Както въздействията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар. „Вавилонско робство". През Вавилонското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на Вавилон и Халдея.
Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и вавилонци.
Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на Вавилонското робство. Там тя се свърза с онова, което беше проникнало до областите на Ефрат и Тигър.
към текста >>
Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на
Вавилон
ското робство.
За еврейството, Венерината област настъпва тогава, когато Мойсеевата мъдрост, с други думи, това, което се разпространяваше столетия наред като Мойсеева мъдрост, трябваше да се съедини с един коренно различен елемент, с една тенденция, която така да се каже сега изгря от другата страна. Както въздействията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар. „Вавилонско робство". През Вавилонското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на Вавилон и Халдея. Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и вавилонци.
Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на Вавилонското робство.
Там тя се свърза с онова, което беше проникнало до областите на Ефрат и Тигър.
към текста >>
Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на
вавилон
ското робство.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето.
Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство.
Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта. Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>
Да, приблизително по времето на
Вавилон
ското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра.
Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта.
Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>
Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под
Вавилон
ско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта.
Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>
В древно
вавилон
ските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела.
Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха. Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон. Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага.
към текста >>
Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и
вавилон
ските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен
Вавилон
.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела. Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха.
Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон.
Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там.
към текста >>
51.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на
Вавилон
ското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени.
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост. Сега вече, за нас става напълно ясно, защо старите предания гледаха на Яхве или Йехова като на едно Лунно божество. Този факт Вие ще откриете навсякъде, обаче до неговото обяснение бихте могли да стигнете само ако се потопите в дълбоките връзки между нещата. Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие. Ние вече посочихме, как след тази среща с Хермес, Мойсеевата мъдрост напредна до епохата на Давид и как в негово лице просветна един нов Хермес, един нов Меркурий; ето какво представлява този царствен войн и божествен певец на еврейския народ.
И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени.
И така, в Мойсеевата мъдрост ние виждаме нещо, което повтаря целия космически процес, свързан с отделянето на Земята от Слънцето и с това, което после се случи със Земята.
към текста >>
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до
Вавилон
ското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от
Вавилон
ското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Следователно, ако тръгнем от Авраам и продължим надолу през три пъти по четиринадесет поколения, ние стигаме до едно човешко тяло, което е изцяло проникнато, импрегнирано с това, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба. Едва това тяло можа да бъде употребено за въплъщението на Заратустра. Ето какво ни разказва евангелистът Матей (1, 1-17).
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Така чрез тези три пъти по четиринадесет поколения при което едно винаги бива прескачано в известен смисъл се стига до пълен завършек на това, което в Авраам беше вложено като мисия на целия еврейски народ; сега за тази мисия бяха подготвени и трите човешки тела. Сега вече Заратустра можеше да се въплъти в подходящо за целта тяло; понеже в тази епоха той трябваше да открие на човечеството нещо съвсем ново.
към текста >>
52.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на
Вавилон
ското пленничество, т.е.
Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци. Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода. Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н.
Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е.
онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система. Ето какво трябваше да научи Авраам например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака. Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно що се отнася до значението му за историята на еврейския народ би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв. Ето как в кръвното родство, в забележителното предаване на царската и свещеническата власт, в борбите или победите на едно или друго коляно, изобщо в цялата еврейска история ние можем да четем по същия начин, както в космическото пространство, примерно различаваме „покриването" на отделните съзвездия от една или друга планета. Точно това се крие зад многозначителните думи: „И твоите потомци ще се подредят според хармонията на звездите." В текстовете, извлечени от истинския окултизъм, ние не бива да се задоволяваме с някакви случайни тълкувания, а да помним, че зад тези текстове се крият безкрайно дълбоки тайни.
към текста >>
53.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на
Вавилон
ското пленничество.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей. Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация. Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела.
Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество.
За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос. Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос. И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето.
към текста >>
Ето защо поколения наред от халдейски,
вавилон
ски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос.
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето.
към текста >>
Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след
Вавилон
ското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей. Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай. Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло.
Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>
54.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древно
вавилон
ския бог Меродах.
Авторът посочва, че един вид предшественици на „Отче наш" могат да бъдат открити не само в отделни части на Талмуда, но и хилядолетия по-назад.
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския бог Меродах.
Ето един характерен цитат от тази молитва, чийто превод е публикуван за пръв път от г-н T.G. Pinches в Journal of the Royal Artistic Society през октомври 1891. Става дума за каменни плочки, от крити през 1882 г. в Сипара, в чийто текст молитвата е отправена към Меродах и там четем: „Нека изобилието на света слезе и в твоя град; нека твоите заповеди се изпълняват во веки... нека злият дух да живее вън от теб" И сега ученият, който явно е впечатлен от тези думи, добавя: „Следователно, тук ние сме изправени пред един вид молитвен образец, съществуващ от 4000 г. преди Христос и напълно сходен с „Отче наш".
към текста >>
55.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-
вавилон
ския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел.
Съвременните изследователи също потвърждават този факт. В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности. Например в трудовете на проф.
Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел.
Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел. Днес хората изобщо не предполагат дълбоко материалистическата природа на т.нар. „исторически изследвания".
към текста >>
Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-
вавилон
ския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел.
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности. Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно.
Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел.
Днес хората изобщо не предполагат дълбоко материалистическата природа на т.нар. „исторически изследвания".
към текста >>
56.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-
вавилон
ския културен период.
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду.
към текста >>
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-
вавилон
ската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края.
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
(Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
към текста >>
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи
вавилон
ско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата
вавилон
ско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
В халдейско-
вавилон
ската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду.
Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-
вавилон
ската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду.
И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период. И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството.
към текста >>
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-
вавилон
ско-халдейски период.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало.
към текста >>
57.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Вчера аз ви показах, как във важния мит на
вавилон
ско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна
Вавилон
ия.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония.
Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду. Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура. Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме
вавилон
ска, халдейска култура.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония. Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду.
Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура.
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен
Вавилон
и Халдея.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония. Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду. Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура.
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея.
Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на
вавилон
ската култура.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си.
Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура.
Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
В този смисъл в древен
Вавилон
ние имаме работа в Енкиду с млада душа, а в Гилгамеш - със стара.
Също и своеобразието на такъв род човешко мислене, който се изразява в ученост, в сегашната материалистическа наука, се обуславя от по-млади души. И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците. Да, така пак говорят фактите! Всичко това трябва да се усвои, защото това е така. Разбира се, това не намалява значението на съжденията, които ние имаме за обкръжаващия ни свят, тяхната ценност; още повече това трябва да се приеме за общото разбиране на онова, за което става дума.
В този смисъл в древен Вавилон ние имаме работа в Енкиду с млада душа, а в Гилгамеш - със стара.
Такава стара душа е такава по природа, че рано обхваща не само това, което се явява като елемент, фактор на съвременната култура, но и това, което, като културни възможности, влиза в настоящето и позволява да се надзърне в далечните перспективи на бъдещето.
към текста >>
Чрез определено посвещение, чрез съобщаването на това, което би могло да бъде получено само посредством посвещение, трябваше да бъде дадено на Гилгамеш това, което го направило способен да даде фермента за
вавилон
ската култура.
Така, Гилгамеш е бил личност, която, по силата на своята душевна конституция, е била свързана с това, което е принадлежало към най-напредничавите духовни елементи и духовни фактори на онова време; с това, което за своето време е светило далеч в бъдещето, което и тогава е можело да се достигне само с това, че подобна личност е преминала посвещение от определен род.
Чрез определено посвещение, чрез съобщаването на това, което би могло да бъде получено само посредством посвещение, трябваше да бъде дадено на Гилгамеш това, което го направило способен да даде фермента за вавилонската култура.
И така, той трябваше да премине посвещение до известна степен.
към текста >>
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на
вавилон
ската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация.
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Това ни се предава в този мит.
към текста >>
С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на
вавилон
ската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата
вавилон
ска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина.
С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>
Ние виждаме, че външната
вавилон
ска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната
вавилон
ска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
Затова ние наистина имаме в древен
Вавилон
такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният.
В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древно
вавилон
ската култура те някак си напълно се разминават.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният.
В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават.
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като
вавилон
ска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават.
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във
Вавилон
, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня.
И така, от всичко това се изясни, че Гилгамеш като личност всъщност бил не толкова издигнат, че да преживее пълно посвещение. Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме към категорията духове на Огъня, тоест архангели.
Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във Вавилон, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня.
По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята. Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация. Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
към текста >>
58.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във
вавилон
ско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали.
Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз".
към текста >>
А в халдейско-
вавилон
ско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
Ако ние искаме да опишем, какво е ставало в етерните тела на индийските души, то ние може да кажем: там е работило все още затъмнено, в сумрачен сън таящо се "аз"-съзнание, работил е Атма в етерното тяло. С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло. След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията.
А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа. Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз".
към текста >>
По такъв начин, в египетско-
вавилон
ско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа.
Ако ние искаме да опишем, какво е ставало в етерните тела на индийските души, то ние може да кажем: там е работило все още затъмнено, в сумрачен сън таящо се "аз"-съзнание, работил е Атма в етерното тяло. С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло. След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията. А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа.
Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача.
към текста >>
59.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-
вавилон
ско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия.
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на
вавилон
ската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации.
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации.
И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на вавилонската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във Вавилон.
към текста >>
И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на
вавилон
ската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във
Вавилон
.
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз". Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации.
И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на вавилонската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във Вавилон.
към текста >>
Крайно интересно е да се спрем на културната задача на
вавилон
ския народ.
Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес. Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения. Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток. По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях. И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес?
Крайно интересно е да се спрем на културната задача на вавилонския народ.
към текста >>
О, този народ на
Вавилон
!
О, този народ на Вавилон!
Даже за външния историк той е задал удивителни загадки в последното столетие благодарение на дешифрирането на клинописното писмо1. Даже това, което е станало възможно да се опознае само външно, е във висша степен забележително. Понеже днес външният изследовател може да каже: това, което по-рано се е наричало история, по време почти се удвои благодарение на това, което узнахме при дешифрирането на клинописите. Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура. Там ние срещаме, преди всичко в най-древните времена, във висша степен своеобразен народ; в историята той се нарича шумери.
към текста >>
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали
вавилон
ците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура.
О, този народ на Вавилон! Даже за външния историк той е задал удивителни загадки в последното столетие благодарение на дешифрирането на клинописното писмо1. Даже това, което е станало възможно да се опознае само външно, е във висша степен забележително. Понеже днес външният изследовател може да каже: това, което по-рано се е наричало история, по време почти се удвои благодарение на това, което узнахме при дешифрирането на клинописите.
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура.
Там ние срещаме, преди всичко в най-древните времена, във висша степен своеобразен народ; в историята той се нарича шумери. Той е обитавал областта на Тигър и Ефрат, главно в горното им течение, макар че е живеел и в долното. Ние не можем, тъй като за това нямаме време, да се спираме на външните исторически източници, а трябва да се заемем повече с това, което може да ни преподаде окултната история.
към текста >>
И колкото по-далеко отидем в историята на шумерите, които можем да наречем пра-
вавилон
ци, толкова по-ясно ще ни става, че в този народ са живели духовни предания от важно значение, че е съществувала велика спиритуална мъдрост, която можем да охарактеризираме, казвайки: цялата постройка на живота, целият начин не само на мислене, но изобщо на живота в душата и духа е бил у този народ съвсем различен, отколкото при хората в по-късните епохи на световната история.
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към сравнително много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
И колкото по-далеко отидем в историята на шумерите, които можем да наречем пра-вавилонци, толкова по-ясно ще ни става, че в този народ са живели духовни предания от важно значение, че е съществувала велика спиритуална мъдрост, която можем да охарактеризираме, казвайки: цялата постройка на живота, целият начин не само на мислене, но изобщо на живота в душата и духа е бил у този народ съвсем различен, отколкото при хората в по-късните епохи на световната история.
към текста >>
Но след това народът на
Вавилон
е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури.
Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност.
Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека.
към текста >>
Това било задачата на
вавилон
ците - да известят за духовния свят на физически план.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност.
Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план.
И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като
вавилон
ското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
И това
вавилон
ско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена.
Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена.
Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
Това е трябвало да изрази
Вавилон
ската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността.
Това е трябвало да изрази Вавилонската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността.
Но в същото време е трябвало да се покаже, че личността ще стане по-зряла само постепенно, за да се издигне отново в духовните светове. Ние видяхме, че първо е трябвало да се преминат четвъртият и петият периоди, преди отново да може да започне подем. Тогава да се издигнеш в духовния свят просто така, е било невъзможно. Това се подразбира в описанието, че вавилонското стълпотворение не успяло, че да се достигне Небето е било невъзможно чрез това, което е можело да се вземе от човешката личност. Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във вавилонското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
към текста >>
Това се подразбира в описанието, че
вавилон
ското стълпотворение не успяло, че да се достигне Небето е било невъзможно чрез това, което е можело да се вземе от човешката личност.
Това е трябвало да изрази Вавилонската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността. Но в същото време е трябвало да се покаже, че личността ще стане по-зряла само постепенно, за да се издигне отново в духовните светове. Ние видяхме, че първо е трябвало да се преминат четвъртият и петият периоди, преди отново да може да започне подем. Тогава да се издигнеш в духовния свят просто така, е било невъзможно.
Това се подразбира в описанието, че вавилонското стълпотворение не успяло, че да се достигне Небето е било невъзможно чрез това, което е можело да се вземе от човешката личност.
Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във вавилонското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
към текста >>
Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във
вавилон
ското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
Това е трябвало да изрази Вавилонската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността. Но в същото време е трябвало да се покаже, че личността ще стане по-зряла само постепенно, за да се издигне отново в духовните светове. Ние видяхме, че първо е трябвало да се преминат четвъртият и петият периоди, преди отново да може да започне подем. Тогава да се издигнеш в духовния свят просто така, е било невъзможно. Това се подразбира в описанието, че вавилонското стълпотворение не успяло, че да се достигне Небето е било невъзможно чрез това, което е можело да се вземе от човешката личност.
Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във вавилонското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
към текста >>
По такъв начин
вавилон
ците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача.
Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура. Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система. Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята. Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни. Ние можем да покажем това.
към текста >>
Но, както вече споменах, в основата на външната
вавилон
ска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача.
Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура.
Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система. Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята. Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни. Ние можем да покажем това.
към текста >>
Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което
вавилон
ците са взели като мерна система.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача. Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура.
Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система.
Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята. Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни. Ние можем да покажем това.
към текста >>
Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на
вавилон
ците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача. Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура. Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система. Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята.
Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни.
Ние можем да покажем това.
към текста >>
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на
вавилон
ците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали
вавилон
ците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено. Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот. В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството.
И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
Така, в древен
Вавилон
е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
към текста >>
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните
вавилон
ци.
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци.
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
към текста >>
Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на
вавилон
ците.
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята. Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля. Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности. И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа. По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните
вавилон
ци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята. Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля. Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности. И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа.
По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в сравнение с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните
вавилон
ци.
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици към абстрактни мерни единици, взети от мъртвото.
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в сравнение с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните вавилонци.
към текста >>
И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните
вавилон
ци.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса.
И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци.
Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части.
към текста >>
Древните
вавилон
ци смятали въобще до шестдесет.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число.
Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет.
След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
към текста >>
Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на
вавилон
ците.
Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части.
Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята.
към текста >>
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните
вавилон
ци и египтяни.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща.
към текста >>
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на
вавилон
ската и египетската култури.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури.
И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща. Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен живот.
към текста >>
И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древно
вавилон
ската култура в течение на подема на човечеството.
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития. Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване.
И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове. Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни.
към текста >>
С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления
вавилон
ци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси!
Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове. Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни.
С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси!
". И така, как предугаждат това, което става в действителност! Как пак работи в направление към духовния живот инстинктът на хората! Но като че ли там, където редовата наука на нашето време обикновено сляпо подминава, като че ли там всячески трябва да се търси това, което разпръсква обилна светлина върху окултната сила, която хората съвсем не осъзнават. Понеже тези, които показват сега този своеобразен закон на числата, го обясняват съвършено материалистически, а силата на фактите заставя хората сега вече да признаят отново духовната, математическа закономерност в нещата. По такъв начин ние виждаме, в действителност, колко дълбоко вярно е, че всъщност всичко това, което по-късно в хода на развитието на човечеството се изразява по личен начин, се явява подобно на сянка на това, което е съществувало по-рано в елементарно, първоначално величие, защото още е съществувала връзка с духовните светове.
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че
вавилон
ците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
3. За
Вавилон
ското стълпотворение виж: Битие (11:1-9).
3. За Вавилонското стълпотворение виж: Битие (11:1-9).
към текста >>
60.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на
вавилон
еца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец.
И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха. При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез
вавилон
ците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел.
към текста >>
Чрез душите на
вавилон
ското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността.
Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице.
Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността.
Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1.
към текста >>
По такъв начин, отивайки чак до
вавилон
ско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично.
По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека.
към текста >>
След като до
вавилон
ско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата.
към текста >>
В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във
Вавилон
в периода на така нареченото "
вавилон
ско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х.
Заратуштра, гр. Зороастър) - основател на първата религия на Откровението и основател на древноперсийската култура, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи - през 5067-2907 г. пр.Р.Х.). По данни от изследванията на Рудолф Щайнер са съществували седем Заратустровци. "Този Заратустра, за когото обикновено става дума, е седмият. Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399).
В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото "вавилонско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х.
към текста >>
61.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И така по време на отлива на
вавилон
ската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато
вавилон
ската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу
вавилон
ската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
62.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-
вавилон
ската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха.
И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения. Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение. Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи.
От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха.
Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ. Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
63.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Когато разглеждаме например редуващите се една след друга следатлантски културни епохи, Древно-индийската култура, Древно-персийската, Египетско-халдео-асиро-
вавилон
ската култура, Гръцко-латинската култура, от това разглеждане ние се запознаваме с естеството на човешкото душевно развитие.
За да проникнем по-нататък в нещата, нека да поговорим за разликата между обучението, давано от Кристиян Розенкройц в миналите времена и това от по-късните времена. По-рано това обучение беше повече естествено-научно, днес то е повече духовно-научно. Така например по-рано се е говорело повече за природните процеси и тази наука се наричала алхимия, а доколкото тези процеси са ставали вън от Земята, тази наука се наричала астрология. Днес се опираме по-скоро на духовните изследвания.
Когато разглеждаме например редуващите се една след друга следатлантски културни епохи, Древно-индийската култура, Древно-персийската, Египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, Гръцко-латинската култура, от това разглеждане ние се запознаваме с естеството на човешкото душевно развитие.
Средновековният розенкройцер изучаваше природните процеси, които считаше за земни процеси на природата. Така например той различаваше три различни природни процеса, които считаше за трите велики процеса на природата.
към текста >>
64.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-
вавилон
ска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8.
Днес ще разгледаме една наистина за мнозина може би странна, но въпреки това много важна точка по този въпрос. Ще започнем от развитието на човека. Ние знаем: това развитие напредва така, че в хода на Земното развитие цялото човечество минава през определени циклически епохи. И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която животът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи живот на новите континенти, който е именно нашият живот, до нашето време са изминали пет културни периода.
Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-вавилонска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8.
до 12. столетие, а след това говорим, от 1413 година насам, за съществуването на нашата собствена, настояща Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-
вавилон
ската епоха – Сетивната душа.
Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха. Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа.
Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа.
През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък. След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди. Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.
към текста >>
65.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-
вавилон
о-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Нека да си припомним, че в онова време на затъмнение живееха дванадест човека, дванадесет изтъкнати Духове, за да подпомагат прогреса на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, но можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживяли в предишни посвещения. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези дванадесет мъже беше въплътено онова, което хората запазиха като остатъци на древната Атлантска култура. В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи.
Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
66.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам
Вавилон
и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля.
И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер.
Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“.
към текста >>
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на
Вавилон
.
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята! И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон.
И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>
67.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през
Вавилон
о-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус.
Окултното изследване показва, че индивидуалността, която беше инкарнирана в Соломоновото момче Исус, беше не друга, а тази на самия Заратустра.
След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през Вавилоно-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус.
Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия дом и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст. Ето защо ние виждаме как Заратустровата индивидуалност израства по такъв начин, че способностите на момчето се развиват относително рано. Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст. Сега ние трябва да установим и друг важен факт: Този Соломонов Исус, това момче от Соломоновата линия въпреки че представляваше инкарнация на една толкова висша индивидуалност все пак беше само един високо издигнат човек, или с други думи, беше обременен с възможността да греши, дори и да изпитва известни морални затруднения, макар и те да не прерастваха в недостатъци или някакви други отрицателни качества.
към текста >>
68.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Най-напред то попада под асирийско, а после под
вавилон
ско робство.
Както знаем, древноеврейският народ основава своето царство в Палестина. После първоначалното царство се разпада.
Най-напред то попада под асирийско, а после под вавилонско робство.
Още по-късно древноеврейският народ бива завладян от персите. Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл! Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси. И защо става всичко това?
към текста >>
Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското,
вавилон
ското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики?
Още по-късно древноеврейският народ бива завладян от персите. Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл! Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси. И защо става всичко това?
Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики?
Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент. Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях. Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси. М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, след като последният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра. Ето какво премина от единия народ в другия.
към текста >>
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците,
Вавилон
ското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Защото веднага след това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10.
към текста >>
69.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Споменахме още, че съществената особеност на
Вавилон
о-халдейско-египетската културна епоха се изразява в укрепването на Сетивната душа.
Не бива лекомислено да се приемат истини като например тази: Човешката душа има три съставни части: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. В хода на годините се убедихме, че подобно твърдение е нещо много повече от едно систематично разчленяване на душата. Ние многократно изтъквахме, че през Следатлантската епоха последователно се развиха Древноиндийската, Древноперсийската, Египетско-халдейската, Гръко-римската и накрая нашата Пета културна епоха.
Споменахме още, че съществената особеност на Вавилоно-халдейско-египетската културна епоха се изразява в укрепването на Сетивната душа.
Също така има връзка между Гръко-римската епоха и Разсъдъчната душа, между нашата Пета културна епоха и Съзнателната душа. Ето кое е най-важното за тези три културни епохи. Ето как те допринасят за възпитанието и еволюцията на човешката душа. И тези три съставни части на душата не са нещо измислено, а нещо живо, което претърпява определено развитие в хода на времето.
към текста >>
70.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Писмени документи откриваме едва от
вавилон
о-халдейската култура, следователно от третия културен период.
А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи. Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания.
Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период.
Но по времето на древно-персийската култура, индийската култура отбелязваше един втори период, който се развиваше успоредно с древно-персийската култура. А в разцвета на вавилоно-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време. Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период. Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна.
към текста >>
А в разцвета на
вавилон
о-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време.
Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания. Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период. Но по времето на древно-персийската култура, индийската култура отбелязваше един втори период, който се развиваше успоредно с древно-персийската култура.
А в разцвета на вавилоно-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време.
Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период. Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна.
към текста >>
71.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-
вавилон
ското духовно течение.
Какво можеше да си каже онзи човек, който неотдавна когато все още не можеше да се говори за необходимостта от теософия или антропософия какво можеше да си каже той, след като се намираше в условията на тогавашния духовен живот? Той можеше да си каже следното: Съвременната епоха всъщност е повлияна най-вече от онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Защото отделните хора започнаха да имат като личности някакво значение за духовния живот едва в онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие.
Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение.
Там ние виждаме един, така да се каже, изцяло зависим от Боговете духовен живот. Всъщност тази ситуация, при която човешките индивидуалности изпъкват особено живо пред погледа на духовния изследовател, възниква едва в рамките на гръцкия духовен живот. В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия.
към текста >>
В Египетската и Халдейско-
Вавилон
ската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие. Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение. Там ние виждаме един, така да се каже, изцяло зависим от Боговете духовен живот. Всъщност тази ситуация, при която човешките индивидуалности изпъкват особено живо пред погледа на духовния изследовател, възниква едва в рамките на гръцкия духовен живот.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, което се описва като
Вавилон
ската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената.
А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик.
Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената.
Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта. Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата.
към текста >>
73.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Искам да те питам, защо
вавилон
ците имат толкова тесни глави?
Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл. С цетър тон и без ни каква вежливост човекът казал: Хилел, искам да те питам нещо. Хилел кротко отвърнал: Любезни мой, какво искаш да ме питаш?
Искам да те питам, защо вавилонците имат толкова тесни глави?
С най-добронамерен тон Хилел отвърнал: Любезни мой, вавилонците имат толкова тесни глави защото техните акушерки са несръчни. Тогава човекът си отишъл, отчитайки че този път Хилел не показал нито следа от гняв. Хилел се завърнал към своите приготовления. След няколко минути човекът отново потропал грубо на вратата: Хилел, бързо излез, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал дрехата си, излязъл и продумал: Е, любезни мой, какво искаш пак да ме питаш?
към текста >>
С най-добронамерен тон Хилел отвърнал: Любезни мой,
вавилон
ците имат толкова тесни глави защото техните акушерки са несръчни.
И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл. С цетър тон и без ни каква вежливост човекът казал: Хилел, искам да те питам нещо. Хилел кротко отвърнал: Любезни мой, какво искаш да ме питаш? Искам да те питам, защо вавилонците имат толкова тесни глави?
С най-добронамерен тон Хилел отвърнал: Любезни мой, вавилонците имат толкова тесни глави защото техните акушерки са несръчни.
Тогава човекът си отишъл, отчитайки че този път Хилел не показал нито следа от гняв. Хилел се завърнал към своите приготовления. След няколко минути човекът отново потропал грубо на вратата: Хилел, бързо излез, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал дрехата си, излязъл и продумал: Е, любезни мой, какво искаш пак да ме питаш? Имам да те питам, защо арабите имат толкова малки очи?
към текста >>
Защото приблизително по същия начин стояли и нещата с Хилел; външно погледна то той бил
вавилон
ец и едва по-късно преминал към евреите.
Тази легенда показва колко търпелив бил Хилел към всеки, който се опитвал да го измъчва. Такъв човек, споделил Исус от Назарет със своята майка, е в много отношения близък до древните пророци. Нима не познаваме голяма част от максимите на Хилел, които звучат като едно обновяване на древното пророчество? Той и припомнил някои от тях и после казал: Ето виж, скъпа майко, за Хилел се твърди, че е като един възкръснал древен пророк. Аз имам особен интерес към него, нещо просветва у мен, когато се замисля за връзката си с Хилел; аз се досещам, че това, което зная, което живее у мен като велико откровение на Духа, не идва само от еврейството.
Защото приблизително по същия начин стояли и нещата с Хилел; външно погледна то той бил вавилонец и едва по-късно преминал към евреите.
Обаче той произхождал от Давидовия род, от прадревни времена бил свързан с Давидовия род, от който произхождал и Исус. После Исус продължи: Дори и да говоря като Хилел, този син Давидов, дори и да споделя онези висши откровения, които озариха душата ми, и които по същество са същите откровения, родени в миналото на еврейския народ, днес няма хора, които да ги чуят и разберат.
към текста >>
74.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той произхождаше от
Вавилон
, но от един страничен род, пренесен там по времето на
Вавилон
ското пленничество.
Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите.
Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
Този род водеше назад до семейството на самия Давид. Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство. И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
Така той обедини в себе си мъдростта на
Вавилон
с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
Защо някои от
вавилон
ците имат заострени глави?
Хилел попитал: Какво има? О, Хилел, излез навън, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал връхната си дреха, излязъл навън и казал: Сине мой, какво имаш да ме питаш? Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам един важен въпрос към теб.
Защо някои от вавилонците имат заострени глави?
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия. Ето защо всред тях има доста хора със заострени глави. Сега си върви, аз отговорих на твоя въпрос.
към текста >>
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли,
вавилон
ците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Хилел попитал: Какво има? О, Хилел, излез навън, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал връхната си дреха, излязъл навън и казал: Сине мой, какво имаш да ме питаш? Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам един важен въпрос към теб. Защо някои от вавилонците имат заострени глави?
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Ето защо всред тях има доста хора със заострени глави. Сега си върви, аз отговорих на твоя въпрос.
към текста >>
75.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската,
вавилон
ската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин.
Точно така, както сега Ви описах нещата, те се отнасят към човека в нашата епоха. Но те не се отнасяли винаги така. В древните времена от развитието на човечеството, да речем в Египетската, Древно-индийската, Древно-персийската епоха, това не е било така. Естествено и тогава възприятията са се вливали в човека по същия начин и в тях се съдържаха Имагинациите, Инспирациите и Интуициите; но през тези времена Имагинациите, Инспирациите и Интуициите не оставаха така напълно бездействени върху човека, те не доставяха такова гъсто минерално включване, не умъртвяваха така изцяло вътрешната физическа природа на човека. А това идваше от там, че през тези древни времена от другата страна, от чувството и волята избликваше нещо, когато възприятията идваха отвън при определени отношения.
Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин.
Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло. Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия. Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации. Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
към текста >>
Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и
вавилон
ска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия.
Естествено и тогава възприятията са се вливали в човека по същия начин и в тях се съдържаха Имагинациите, Инспирациите и Интуициите; но през тези времена Имагинациите, Инспирациите и Интуициите не оставаха така напълно бездействени върху човека, те не доставяха такова гъсто минерално включване, не умъртвяваха така изцяло вътрешната физическа природа на човека. А това идваше от там, че през тези древни времена от другата страна, от чувството и волята избликваше нещо, когато възприятията идваха отвън при определени отношения. Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин. Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло.
Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия.
Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации. Ето защо те не бяха така глупави по образеца на нашите съвременни физици, да предполагат, че зад възприятията съществуват материални трептения на атомите, а знаеха, че зад тези възприятия има живот и от вътрешността на самите хора изникваха лъчезарящи насреща образите на оживеното звездно небе, даже и Слънцето.
към текста >>
76.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Вече не един път сме характеризирали това развитие на човечеството в неговото последователно постъпателно движение, първия отрязък от което наричаме древноиндийски, втория – древноперсийски, третия – египетско-халдейско-
вавилон
ски, четвъртия – гръко-римски и, накрая, петия – периода, в който ние живеем.
Вече не един път сме характеризирали това развитие на човечеството в неговото последователно постъпателно движение, първия отрязък от което наричаме древноиндийски, втория – древноперсийски, третия – египетско-халдейско-вавилонски, четвъртия – гръко-римски и, накрая, петия – периода, в който ние живеем.
Именно в този пети период се проявиха фактите, които ние отново осветихме от определена гледна точка. Неведнъж съм се опитвал да ви характеризирам развитието на човечеството, че изхождайки от него, да разберем съвременността. Днес ще направя това и от друга гледна точка. Тази гледна точка, когато се запознаваш с нея за първи път, може да се стори парадоксална, наистина парадоксална, но да се опитаме да се доближим до нея без предубеждение. Да се въоръжим с умението да виждаме фактите, което ни е дадено от многото години живот в Антропософията.
към текста >>
III период от време – египетско-халдейско-
вавилон
ско развитие
III период от време – египетско-халдейско-вавилонско развитие
към текста >>
И ако се обърнем към египетско-халдейско-
вавилон
ската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години.
Как стои работата с втория, древноперсийски период? Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново. И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години.
И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години.
Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години. Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години. В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години. И в последния период, преди новата грандиозна катастрофа – на възрастта от 7 до 14 години.
към текста >>
77.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В какво се е състоял преходът от втория към третия, египетско-халдейско-
вавилон
ски период?
В третия следатлантски период за погледа във външния свят това възприемане на изпълнените със светлина образи постепенно се изгубва. Но хората още са притежавали силата да се потапят, както ние сега се потапяме в сън, в особено състояние, междинно между будност и сън. Трябвало е само да употребят малко усилие. За да заспим, не трябва да се напрягаме, но за това особено състояние е трябвало да се положат усилия. Но когато употребявали усилие, са можели сякаш да извикат около себе си светлинен свят, подобен на този, който преди е сияел от природата, а сега той е възниквал от вътрешното.
В какво се е състоял преходът от втория към третия, египетско-халдейско-вавилонски период?
Във втория персийски период хората, насочвайки поглед навън, виждали светлинни образи и са можели да си кажат: до момента на моето зачатие душата ми е принадлежала към този свят на светлина. Отвън навътре в третия културен период този светлинно-формообразуващ свят вече не е сияел за човека, но той е можел да го пресъздаде със своето усилие; от самия себе си, от своята душа тогава той е можел да си извика това, което до раждането му е било негово обкръжение, и което ще го обкръжава след неговата смърт. Така че може да се каже, че в третия следатлантски период този светлинно-формообразуващ свят е бил вътрешно преживяване на душата. Този свят от светлина човек го е имал като вътрешно душевно преживяване. Човек е бил, в известна степен, обърнат от външния свят към вътрешния.
към текста >>
78.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато днес един ръководител издига теорията си за държавното устройство, според него тази теория трябва да е валидна както за съвременния свят, така и за Рим, Египет,
Вавилон
и т.н.
Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че държавата прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена. Същото се отнася и за нашето уточнение, че в действителност тъкмо политическият и социален живот може да се сравнява с един жив организъм.
Когато днес един ръководител издига теорията си за държавното устройство, според него тази теория трябва да е валидна както за съвременния свят, така и за Рим, Египет, Вавилон и т.н.
Защото днешният човек е абстрактен той се опира на понятията, а не на реалната действителност.
към текста >>
79.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско,
вавилон
ско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота. Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света.
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство.
Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във
Вавилон
, който около 280 г. пр.Р.X.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена.
Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>
е написал на гръцки език
вавилон
о-халдейската история, почерпена от
вавилон
ските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>
от 336 македонски цар, умрял във
Вавилон
./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X.
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
81.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във
вавилон
ското пленничество.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във
вавилон
ското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
82.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така е било по времето, което ни се описва като
вавилон
ско или египетско.
То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско.
Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
83.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Телец 2907
Вавилон
о-египетска културна епоха
Телец 2907 Вавилоно-египетска културна епоха
към текста >>
84.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните
вавилон
ци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили.
към текста >>
85.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Двете числа са признати от днешната астрономия за грешни с 1 ден, тоест имат относителна грешка 0,01 промила (пресметнато в сидерични години, защото, съгласно Ван-дер-Варден,
вавилон
ците не са познавали тропическата година).
[3] Поразително е познанието им за периодите, през които дадени събития се повтарят. Такъв, наречен на името на гърка Метон е 19-годишният цикъл на връщане на положението на Слънцето и Луната по отношение на неподвижните звезди. Гръцкият астролог Реторий (Rhetorius) е пресметнал на базата на халдейски източници много такива периоди, например за Марс: 284 години = 151 орбитални периода = 133 синодични периода.
Двете числа са признати от днешната астрономия за грешни с 1 ден, тоест имат относителна грешка 0,01 промила (пресметнато в сидерични години, защото, съгласно Ван-дер-Варден, вавилонците не са познавали тропическата година).
Реторий и другите за обратното връщане установяват „големи години“, например като правилото: „Космическото завръщане става след 1 753 005 години; тогава всички звезди се схождат в 30 градус на Рака или в 1 градус на Лъва, и става пълното осъществяване;“. (Съгласно Бартел Лендерт /Ван-дер-Варден/, „Пробуждащата наука“ Bd. 2, Basel 1968, S. 109 und 116.)
към текста >>
86.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вавилон
ската кула, за която се разказва в Библията, е била само едно от тези здания.
Сега да разгледаме луциферичната епоха. Виждате ли, тези, който са били учители в тази древна епоха, са се грижели за определени неща. Тогава учители са били тези, който са живеели в здания като кули.
Вавилонската кула, за която се разказва в Библията, е била само едно от тези здания.
Там са живеели тези учени. Те казвали: тук ни е добре. Нас ни съпътства нашата фантазия, на нас винаги ни се иска да отидем в областта на луциферичното. Но нашите инструменти се намират тук. Тук ние гледаме звездите и виждаме как се движат тези звезди.
към текста >>
87.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското,
Вавилон
ското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
Така е било тогава по цял свят.
Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
«Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител. Всъщност той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.
към текста >>
88.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Светогледът на древните индуси, египтяни,
вавилон
ци и евреи.
Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия.
Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи.
Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло. Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Вавилон
ците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло.
Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Познанието на асирийците и
вавилон
ците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн.
Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ефрат и Тигър се вливат тук в морски залив; тук е живеел един народ, който по-късно нарекли
вавилон
ци.
За да видите каква роля са играли в историята на човечеството тези неща, които изучаваме тук, бих искал да ви разкажа нещо друго за тези народности. Да вземем четири народа: първо индусите, после египтяните, а след това народите, които са отседнали тук.
Ефрат и Тигър се вливат тук в морски залив; тук е живеел един народ, който по-късно нарекли вавилонци.
Него ще разгледаме като трети.
към текста >>
И така, ние можем да ги разглеждаме един след друг: първи, индусите, втори, египтяните, трети,
вавилон
ците и четвърти, евреите.
Знаете, че тук е действал народ, по-късно играл голяма роля в историята; това са семитите, евреите, юдеите. Отначало те преминали в Египет, но по-късно се върнали назад и живели тук, в Палестина. Те са били относително малоброен народ, но народ, който е изиграл огромна роля в историята.
И така, ние можем да ги разглеждаме един след друг: първи, индусите, втори, египтяните, трети, вавилонците и четвърти, евреите.
Да разгледаме днес тези четири народа.
към текста >>
Сега ще преминем към третите, към
вавилон
ците.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците.
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес. Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена.
към текста >>
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на
вавилон
ците, са се запазили и до днес.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците.
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
към текста >>
И така,
вавилон
ците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете
вавилон
ската система за изчисление по дузини[10].
Например те броели парите, използвайки числата шестдесет и дванадесет. Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки.
Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10].
И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека.
към текста >>
И така, именно във
Вавилон
тази система за изчисление била свалена от небето на Земята.
Например те броели парите, използвайки числата шестдесет и дванадесет. Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки. Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10].
И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята.
Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека.
към текста >>
Но науката за звездите при
вавилон
ците е била много по-фина.
Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека.
Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина.
И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително. Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>
Ние можем да кажем:
вавилон
ците открили астралното тяло по духовен начин.
Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително.
Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>
3.
Вавилон
ци: Астралното тяло е духовно.
3. Вавилонци: Астралното тяло е духовно.
към текста >>
Вавилон
ците първи го открили.
Затова астралното тяло получило такова название.
Вавилонците първи го открили.
А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло. И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а
вавилон
ците - астралното тяло.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили. А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
Ако изследваме какво стои в основата на
вавилон
ската митология, ще се окаже, че това са звездите.
Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите.
Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди. Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние.
към текста >>
Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен
вавилон
ската епоха.
Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието?
Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха.
Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията. Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята. Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети.
към текста >>
Той предполага, че ако така е било при
вавилон
ците, то и навсякъде е било така.
Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха.
Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така.
Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията. Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята. Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети. Религиите имат най-различни източници.
към текста >>
Изучавайки звездите,
вавилон
ците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество. Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо. Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице.
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята.
Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог? Той е този, който действа върху човешкия Аз. И така:
към текста >>
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло,
вавилон
ците - астралното тяло, евреите открили Аза.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза.
Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
3.
Вавилон
ци: духовно астрално тяло
3. Вавилонци: духовно астрално тяло
към текста >>
Вавилон
ците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
90.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Живеещите в Асирия, а също така
вавилон
ците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
към текста >>
Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при
вавилон
ците и евреите.
Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света.
Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите.
Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
Вавилон
ците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят).
Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното.
И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
Вавилон
ците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното.
Вавилонците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното.
При тях и не е имало силен интерес към земното, а фактът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят. Евреинът е умеел добре да мисли, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
към текста >>
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и
вавилон
ците.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
към текста >>
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във
Вавилон
, а също така и сред евреите?
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите?
Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището.
към текста >>
При древните народи - индуси, египтяни,
вавилон
ци или евреи - това никога не е било така.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго.
При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така.
Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител. Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н.
към текста >>
Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет,
Вавилон
и т. н.
При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител.
Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н.
Свещеникът е бил учител. Къде е преподавал той? Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението. Съществували са мистерийни центрове, мистерийни места.
към текста >>
В древните времена, при индусите, египтяните,
вавилон
ците и т.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание. Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец).
В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т.
н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще». Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи.
към текста >>
91.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това са
вавилон
ците, асирийците.
Какво е представлявала тази юдейска религия, юдаизмът? Ще разберете това значително по-добре, ако ви разкажа още нещо за този народ, който нарекох предшестващ еврейския, народ, живял в Месопотамия, тоест не много по-далеч в Азия.
Това са вавилонците, асирийците.
Те живели малко по-далеч в Азия, били, във всеки случай, съседи на евреите. Религията им носила ясно изразен звезден характер. Сега хората казват: да, в Асирия са боготворили звездите. Обаче те не са боготворили звездите, но благодарение на инстинктивната мъдрост от това време знаели за звездите повече, отколкото знаят за звездите съвременните хора. Това е така, съвременните хора вярват, че им е известно всичко за звездите.
към текста >>
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч,
вавилон
ците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната.
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната.
Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде умен или ще остане глупав, или нещо друго от този род. Обаче евреите не обръщали внимание на такъв род странични влияния. Те почитали само един Бог и това е било именно лунното божество. Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда фактът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вавилон
ците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко.
Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека.
Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко.
Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни,
вавилон
ци и т. н.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени.
Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н.
Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, както го правят сега, докато древните
вавилон
ци са го разглеждали по съвсем друг начин?
Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, както го правят сега, докато древните вавилонци са го разглеждали по съвсем друг начин?
към текста >>
Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните
вавилон
ци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение.
Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
към текста >>
Тези, които са били учени във
Вавилон
и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята.
Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие.
Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията. Те не се забиват навътре в Земята.
към текста >>
Във
Вавилон
и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили.
Вижте по-нататък, господа.
Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили.
Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
към текста >>
Вавилон
ците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв.
Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв.
Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
към текста >>
Древните
вавилон
ци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае.
Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода.
Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>
Затова
вавилон
ците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: .
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал.
Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: .
С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото.
към текста >>
Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази
вавилон
ска наука, достигало до Европа.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука.
към текста >>
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във
Вавилон
още относително дълго се култивирала такава наука.
Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание. Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука.
към текста >>
Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от
Вавилон
и Асирия.
- бел. пр.). Виждате ли, господа, там е имало доста колоритни фигури! Подобно на това, както при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат голям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено. Те идвали с големи, даже огромни свитъци пергамент, на които е имало много нещо записано. В Константинопол на всички тези колоритни персонажи им прибирали и скривали пергаментовите свитъци.
Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия.
За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в. и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа. Ето как станало, че още тогава не учени мъже, а необучени хора разшифровали тези пергаментови свитъци.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако вземем
вавилон
ците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух,
вавилон
ски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ.
Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н.
И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ. В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски,
вавилон
ски думи и знаци, церемонии и т. н.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си!
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н.
Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си. Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци.
към текста >>
95.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във
Вавилон
на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда.
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории. Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти. Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически.
към текста >>
96.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така във
Вавилон
«ЕЛ» е означавало Бог.
Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо. И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх.
Така във Вавилон «ЕЛ» е означавало Бог.
Всичко е получавало наименованието си на този принцип. Или да вземем Библията. Ако вие казвате «О» - това е удивление, внезапно удивление, с което не си се справил. «А» - човек възприема усещане, което е приятно, удивление, възприето охотно. «О» - иска ти се да се отклониш, да отстъпиш.
към текста >>
НАГОРЕ