Търсене в текстове за 'Бързина'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 53 резултата от 44 текста с части от думите : 'Бързина'.

1. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Представите, черпени от природознанието, завладяват с растяща бързина умовете на хората, а сърцата им, макар и неохотно, макар и често пъти несмело и колебливо, следват този общ импулс.
Естественонаучното мислене е проникнало дълбоко в представите на съвременното човечество. Все повече и повече става невъзможно да се говори за духовни потребности, за „живота на душата", без да се съобразяваме с начините на мислене и с познанията на естествената наука. Несъмнено, има твърде много хора, които задоволяват тези потребности, без ни най-малко да бъдат смущавани в духовния си живот от развитието на естествената наука. Обаче онези, които долавят пулса на времето, не принадлежат към тази категория хора. Представите, черпени от природознанието, завладяват с растяща бързина умовете на хората, а сърцата им, макар и неохотно, макар и често пъти несмело и колебливо, следват този общ импулс. Става дума не само за броя на онези, които са повлияни, а за това, че естественонаучното мислене носи в себе си една сила, която създава у наблюдателния човек убеждението: Това мислене съдържа нещо, което един съвременен мироглед не може да подмине, без да бъде дълбоко засегнат и повлиян. Редица заблуждения, в които изпада естественонаучното мислене, заставят мнозина с пълно право да отхвърлят негови те представи. Но човек не може да спре до тук в една епоха, когато широките кръгове се обръщат към този начин на мислене и са привлечени от него като от една магична сила. фактът, че отделни личности виждат как истинската наука „отдавна" е надхвърлила „плитката мъдрост" за силата на материализма, не променя нищо.
към текста >>

2. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира. Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша. Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно. Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива?
към текста >>

3. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка. Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>

4. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Вярната памет не позволяваше да се появи нищо, което да прилича макар и малко на бързината на нашия днешен прогрес.
То най-добре се справяше, когато новият случай беше подобен на някой такъв, който вече беше видяло. При съвършено нови условия атлантецът винаги беше принуден отново да изпитва нещата, докато на съвременния човек много неща му са спестени в това отношение, защото той е въоръжен с правила. Той може да прилага тези правила също и в случаи, които още не е срещал. Една такава система на възпитанието придаваше на целия живот нещо еднообразно. В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин. Вярната памет не позволяваше да се появи нищо, което да прилича макар и малко на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха това, което са “виждали” по-рано. Те не измисляха, а си спомняха. Авторитет беше не този, който много е учил, а който много е преживял и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст. Хората имаха доверие само на онзи, който можеше да погледне назад върху дълъг опит.
към текста >>

5. ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Животът протича първо с най-голяма бързина на Сатурн, след това на Слънцето бързината намалява, тя става още по-малка на Луната и се движи най-бавно на Земята.
Един факт, който в следващите глави ще играе определена роля, трябва накратко да бъде засегнат тук. Той се отнася за скоростта, с която протича развитието върху отделните планети. Тази скорост не е еднаква върху всички планети. Животът протича първо с най-голяма бързина на Сатурн, след това на Слънцето бързината намалява, тя става още по-малка на Луната и се движи най-бавно на Земята. Върху самата Земя тази скорост все повече намалява до точката, в която се развива себесъзнанието. След това скоростта отново ще се увеличава. Следователно днес човекът е преминал вече момента на най-голямата бавност на развитието. Животът е започнал отново да се ускорява. На Юпитер ще бъде достигната скоростта на Луната, на Венера тази на Слънцето.
към текста >>

6. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне. При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също. Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>

7. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

източна и всеки от тях профуча с голя ма бързина над скалните пукнатини.
източна и всеки от тях профуча с голя ма бързина над скалните пукнатини.
към текста >>

Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното.
„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам! Та толкова ли съм остаряла! Обикновена учтивост било! Аз си знам. Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището.
към текста >>

8. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина.
Никой не знае кога "американският господин" ще се завърне. Що се отнася до багажа му, нищо не се вижда освен една малка желязна кутия. Наближава обед. Ала кой би си мислил да обядва! Графър меланхолично е подтикнат да отиде и намери барон Линден; намира го в "Енте". Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина.
към текста >>

9. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство, те прекосяват астралния свят под формата на камбана.
В астралния свят съществуват най-различни формации. Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство, те прекосяват астралния свят под формата на камбана. Това са завръщащите се за новото раждане хора. Когато човекът е преобразил в девахана всички изживявания в способности, той слиза в астралния свят. Както магнитът привлича железните стружки, така при завръщането си в астралното пространство човекът поема астралното си тяло за новия земен живот. Това става с помощта на други духовни същества.
към текста >>

При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина.
72) Бенедикт, който е бил страстен алпинист, изживява описаното не при изкачване в планината, а в момента на удавяне. Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми. Веднъж се опитах да плувам в природата и на публичния плаж се случи да потъна в Дунав. За щастие стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се. Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя. При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина. Това наблюдение е известно в психологията, но малко хора са го изживели сами. Тогава бях на 12-години.» Мориц Бенедикт, «Из моя живот», Виена, 1906 г., стр. 35.
към текста >>

10. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина.
Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина. Той не би понесъл това, щеше да му е прекалено бързо и да пропусне необходими неща. В Слънцето са обединени най-добрите сили, необходими за развитието на човека, но бързото темпо не е бивало да се приеме.
към текста >>

11. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Земята трябваше да изминава своя път с изключителна бързина и човекът нямаше да го понесе.
Ако тази спираловидна линия беше права, прогресът щеше да е невероятно бърз. Земята трябваше да изминава своя път с изключителна бързина и човекът нямаше да го понесе.
към текста >>

12. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Обратното изживяване започва от последното събитие преди смъртта и с утроена бързина върви обратно назад към момента на раждане.
Обратното изживяване започва от последното събитие преди смъртта и с утроена бързина върви обратно назад към момента на раждане. Когато човекът достига в своите спомени да този момент, тази част от астралното тяло, над която е работил и която е преобразена от "Аза", се приобщава към причинното тяло, а всичко това, което човекът не е обработил, отпада като сянка или привидение. Това е астралният труп на човека. Сега човекът се е освободил от физическият, етерният, също така от астралният трупове. От сега нататък той започва да преживява ново състояние, състоянието Девакан. Девакан е около нас, така, както и астралния свят.
към текста >>

13. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Те с голяма бързина преминават астралното ниво.
този свят дава на човека новото астрално тяло. Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит, силите на магнита ще създадат форми и линии. Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот. така човекът сам си съставя астралното тяло. Тези формиращи се хора, които имат за сега само астрално тяло, ясновиждащият ги съзерцава като същества, имащи вид на отворена надолу камбана. Те с голяма бързина преминават астралното ниво. трудно може да си представите скоростта, с която пронизват пространството.
към текста >>

Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество.
Сега тези формиращи се хора трябва да получат етерно и физическо тяло. Това, което е ставало до сега, в това число и изграждането на астралното тяло, зависимо от самите хора, от силите, които развили в себе си. Но как ще се образува етерното тяло, в сегашния период на развитие зависи не само от човека тук човека става зависим от външните същества. За това човек винаги притежава подходящо за него астрално тяло, но не винаги това астрално тяло точно подхожда на етерното и физическото. От тук често в живота възниква дисхармония и неудовлетвореност. Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество. Относително най-добра и подходяща ще бъде тази двойка, която е в състояние да даде такава телесност. При тези търсения действат същества, които присъединяват етерното тяло към астралното и които са подобни на това, което често се нарича "народен дух".това не е тази неразбираема абстракция, в качеството на която обикновено си представят народния дух; за духовния наблюдател на света това е нещо толкова реално, както нашата душа вплетена в тяло. И народа, който няма, наистина, единно физическо тяло, има единно астрално тяло и наченки на единно етерно тяло. Народът живее като обкръжен т астрален облак, и този облак се явява тяло за духа на народа. Етерното образование на човека се управлява отвън от тази същност, и човек тук повече не принадлежи на самия себе си.
към текста >>

14. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина.
Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително. Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността. Както казахме, това следва да се разбира относително, но за човешките разбирания това е напълно достатъчно.
към текста >>

15. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Изобщо процесът е такъв, че едва прекратило се външното напрежение, започва процес на освобождаване и става с невероятна бързина, когато разкопавате Земята.
Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека. По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи. За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява. Тогава тяхната телесност така се притиска, че те лежат пресовани в голямо количество и се разлитат отново по описания по-горе невероятен начин. Изобщо процесът е такъв, че едва прекратило се външното напрежение, започва процес на освобождаване и става с невероятна бързина, когато разкопавате Земята. Поради това те никога не могат да бъдат видими, макар и да имат физическо тяло. Само за този, който вижда през Земята, те имат мъничко физическо тяло. Това тяло, което съществува у тях като принцип, като сила, има нещо в себе си – по своята структура, по своята организация – сходно с човешкото оръдие на мисълта, с оръдието на човешкия ум. Затова не без основание тези, които, изхождайки от известното чувство на природата, изобразяват гномите, особено характерно изобразяват именно главата. Всичките тези символи, които се ползват при това, имат своето истинско обоснование в действителността.
към текста >>

16. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

А това става с неимоверна бързина, така щото човек трябва да си каже: от този момент със Земята е станала една коренна промяна; аурата на Земята се е променила изцяло.
Вие бихте виждали Земята обкръжена от нейната аура и хилядолетия на ред бихте могли да проследите развитието на земната аура; бихте виждали земята заобиколена от всякакви цветове, в средата физическата ядка, а около тази ядка земната аура в най-разнообразни форми и цветове. Вие бихте видели, как в течения на хилядолетията тези форми и цветове се менят по най-различен начин. Настъпва момент, който има огромно значение: Аурата на Земята приема изцяло съвършено друга форма и друг цвят. Погледната от външната страна Земята се явява в една нова светлина. А това става с неимоверна бързина, така щото човек трябва да си каже: от този момент със Земята е станала една коренна промяна; аурата на Земята се е променила изцяло. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота потече кръвта от раните на Спасителя. Този момент е извънредно важен, най-важният от цялото развитие на нашата Земя. Моментът, когато кръвта изтече от раните на Спасителя, е същият този, в който и аурата на Земята се преобрази. В земята проникна една съвършено нова Сила, най-важният Импулс за земното развитие, в сравнение с който всичко станало до тогава беше само подготовка.
към текста >>

17. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина.
Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока. Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина. Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство. Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда. Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало:
към текста >>

18. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност.
Двете деца Исус израстват. Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно.
към текста >>

19. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция.
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция. Ето защо беше необходимо Земята да навлезе в по-бавно темпо, а силите и да станат „по-плътни". Всичко това можа да се осъществи само чрез обстоятелството, че стремителните, буйните и експлозивни сили се отделиха от планетарното тяло на Земята. Силите на Слънцето отслабиха своята мощ най-вече, защото сега те упражняваха своето действие върху Земята „отвън".
към текста >>

Обаче от друга страна, знаем че отделните природни царства в никакъв случай не напредват с еднаква бързина в хода на общата еволюция.
Следователно, виждаме как човекът дължи своите днешни способности на продължителни и твърде сложни космически процеси. Обаче от друга страна, знаем че отделните природни царства в никакъв случай не напредват с еднаква бързина в хода на общата еволюция. От стотиците антропософски лекции през последните години, добре помним, че във всяко от планетарните въплъщения на нашата Земя, определени свръхсетивни Същества винаги изостават от общото развитие; а след като развитието напредне, те попадат в условия, които явно са в дисхармония със съответната степен от развитието. Знаем също, че всяко развитие набира своя устрем единствено чрез изоставането на определен вид свръхсетивни Същества.
към текста >>

20. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
А тъкмо това липсва на тези хора, когато те се изправят през образите на духовния свят. Че те притежават някакво съзнание, в това няма нищо чудно; решителното тук е, че ние трябва да се борим за укрепването на нашия Аз. Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
към текста >>

21. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина.
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот. После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина. В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие. За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили. Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот.
към текста >>

22. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>

23. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света.
към текста >>

24. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания.
Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук. И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства. Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност. Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност. Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>

25. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства.
Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието. Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството. Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока. Ето защо е разбираемо, че представа за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското.
към текста >>

26. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина.
Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава? Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство. И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина. Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм. В субстанциалния живот това е нещо луциферическо. То няма нищо общо с морално-луциферическото, а е просто обективно луциферическо. Компенсира се посредством отровата,понеже тя е ариманическото, тоест тъкмо обратното. Следователно, намерите ли вярната полярна противоположност, тогава чрез отровата или ариманическото Вие ще компенсирате луциферическото; ариманическо и луциферическо могат да се уравновесят, когато действат по правилен начин.
към текста >>

27. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>

28. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта.
Изпитите за надареност заплашват да се развият в истинско идолопоклонничество. Как се прави това? Има учени психолози, които макар и нищо да не разбират от душевния живот, се смятат за познавачи на психологията. Психолозите са отгледани със съвременните методи и затова се считат за способни да отделят от младежката маса надарените деца, разбира се, за да попадне след това съответният човек на съответното място. Те не мислят, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените. Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало". Единият казва: разбойникът се вижда в огледалото; другият: в моята стая има огледало, в стаята се промъква разбойник и аз го виждам в огледалото.
към текста >>

29. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н.
Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността. Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото.
към текста >>

30. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това е причината човекът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът.
Светлината виждате по-късно. Но представете си, че стоите до оръдието и чрез някакво средство сте така бързо изстреляни, както гърмежът. Летите със звука през въздуха точно толкова бързо, колкото лети той. Тогава не можете да чуете гърмежа. Вие преставате да чувате звука в момента, в който се движите със скоростта на звука. Това е причината човекът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът. В момента, в който възприемете духовнонаучните истини, се пренасяте в различна скорост от тази на тялото ви. Поради това започвате да възприемате света в друга светлина. Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на живота ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Не да живеете заедно с тялото, а да изградите друго темпо!
към текста >>

31. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината.
Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината.
към текста >>

Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>

32. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>

33. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути.
„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути. През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
към текста >>

34. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка.
Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие. Ако детето е изложено на непрекъснат живот и дейност, която в неговото обкръжение протича бързо, стресово, цялата му физическа организация ще получи склонност вътрешно да бърза (да е неспокойна). И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му. Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение. От тях се вижда какво бихме могли да дадем на детето, ако можем правилно да наблюдаваме през първата жизнена епоха. Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
към текста >>

35. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>

36. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания.
Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице.
към текста >>

Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице.
Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.
към текста >>

37. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Можем да кажем: - Когато днешният човек се събужда, той влиза в своето физическо тяло с голяма бързина, разбира се с резервата, която обсъдих тук.
Когато насочим поглед към тези първи столетия на християнството, ние се намираме в едно време, когато хората са били напълно различни от днешните. Можем да кажем: - Когато днешният човек се събужда, той влиза в своето физическо тяло с голяма бързина, разбира се с резервата, която обсъдих тук. Казах вече, че влизането във физическото тяло и разширяването в него трае целия ден; но възприятието, че азът и астралното тяло пристигат, става извънредно бързо. Днес за събуждащия се човек не съществува, така да се каже, никакво междинно време между съзирането на етерното тяло и съзирането на физическото тяло. Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло. Тази е особеността на днешния човек.
към текста >>

38. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила.
Вие знаете, че Земята се върти около Слънцето, че Меркурий и Венера, като сестри на Земята, също се въртят и знаете, че и самото Слънце се движи. Окултната астрономия е провела точни изследвания на тези отношения. Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна. В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число. Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>

Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно.
Окултната астрономия е провела точни изследвания на тези отношения. Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна. В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число. Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>

Когато възникне една физическа, музикална хармония, тя се опира на факта, че различните корди се движат с различна бързина.
Когато възникне една физическа, музикална хармония, тя се опира на факта, че различните корди се движат с различна бързина. Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония. Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела. Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши.
към текста >>

Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония.
Когато възникне една физическа, музикална хармония, тя се опира на факта, че различните корди се движат с различна бързина. Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония. Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела. Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии.
към текста >>

39. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата. Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко. Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
към текста >>

40. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина.
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>

41. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>

42. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>

43. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ето с каква бързина мени възгледа си науката - само за две десетилетия.
Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр. белтъчини, а само от 20 до 50 гр. Както се казва, това е необходимата за човека ежедневна порция. Ето с каква бързина мени възгледа си науката - само за две десетилетия. Следователно вие виждате колко струват тъй наречените «научни» твърдения. Ако ви се наложи да се занимавате с този въпрос, вземайки в ръцете си енциклопедичен речник с двадесетгодишна давност, в съответната статия вие бихте прочели, че са ви необходими 120 гр. белтъчини; но запознавайки се с по-късни издания, ще прочетете: необходими са само от 20 до 50 гр. Ако приемате повече, ще се разболеете. И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини.
към текста >>

44. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава.
Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн. Ето защо ги и наричат рейнски сьомги. Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море. Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава. Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост.
към текста >>

НАГОРЕ

2.4434580802917