Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
74
резултата от
52
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Буря
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
“В вълните на живота, в
буря
на делата,
Произходът на това схващане трябва да се търси разбира се в работите на алхимията заедно с госпожица фон Клетенберг и в четенето на Теофрастус Парапелзус след своето завръщане от Лайпциг (1768/69г.) Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество. 1) Обаче този клонящ към мистичното начин на разглеждане света съставлява само един преходен епизод в развитието на Гьоте и скоро отстъпва на една по-здрава и по-обективна форма на мислене. Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа". Ние го срещаме още веднъж във "Фауст", а именно на Земята е представен като онзи принцип на живота, който прониква всемирния организъм:
“В вълните на живота, в буря на делата,
Кипя нагоре аз, надолу Тъча нататък и насам! Рождение и гроб, Море на вечността, Тъкане непрестанно,
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и
буря
“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ 1. Фридрих Ницше се определя като самотен мислител и приятел на загадките7, като несвоевременна личност. Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки.
Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“.
Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. „Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал. Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се
буря
, която пръска прах в очите на всички черно-гледи!
Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията. На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки. Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава!
Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи!
“ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?...
към текста >>
4.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна
буря
" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
Всичко, което става в душите на двата други свята, има тук своята съответна духовна страна. Усещанията, чувствата, инстинктите, страстите и т.н., се намират тук в духовно състояние. Атмосферните явления, които стават в този "въздух", отговарят на страданията, радостите на съществата от другите светове. Носталгията на една човешка душа се проявява тук като тих полъх; едно избухване на страст като ураган. Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание.
Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
Първообразите на четвъртата област нямат пряко отношение към другите светове. От известна гледна точка, това са Същества, които управляват първообразите на трите по-низши области и определят техните взаимни връзки. Следователно, от тези област произтича една по-всеобхватна деятелност, отколкото от по-нисшите степени. Петата, шестата и седмата области се различават съществено от първите четири. Съществата, които се намират там, предават на първообразите от по-низшите области подтиците, които ги карат да действуват.
към текста >>
5.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Например момичетата бяха излагани на
буря
та, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Оставяха ги да загинат при тежка работа. Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия.
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва.
към текста >>
6.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и
буря
та в атмосферата на сетивния свят.
Защото ако в сетивния свят реките и моретата са разпределени неравномерно, в „родината на Духовете" потоците на живота са подчинени на определена закономерност, както е кръвообращението. Тъкмо този „бликащ живот" се възприема същевременно и като духовен тътен, като духовно звучене. Третата област от „родината на Духовете" е нейната "атмосфера". Това, което в сетивния свят се явява като усещане, в духовната област то е нещо, което прониква навсякъде и във всичко, както и въздухът прониква навсякъде в природния свят. Нека да си представим едно море от подвижни и струящи навсякъде усещания.
Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят.
Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела. Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмосферата" на духовния свят. Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната буря във физическия свят. А възприема нето на тези събития бихме могли да сравним с чуването на думите във физическия свят.
към текста >>
Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната
буря
във физическия свят.
Нека да си представим едно море от подвижни и струящи навсякъде усещания. Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят. Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела. Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмосферата" на духовния свят.
Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната буря във физическия свят.
А възприема нето на тези събития бихме могли да сравним с чуването на думите във физическия свят. Ето защо се казва: както въздухът обгръща и прониква в земните същества, така и „духовното Слово" прави това с процесите и Съществата на духовния свят. В този духовен свят могат да бъдат осъществени и съвсем други възприятия. Тук е налице също и това, което може да се сравни с топлината и светлината на физическия свят. Това, което пронизва земните предмети и същества като топлина, в духовния свят то представлява самият свят на мислите.
към текста >>
7.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сравня ли го със
буря
та, която
Каквото думите на Бенедикт извадиха от моята душа, каквото трябваше да преживея чрез думите на много хора, сега без стойност е за мене,
сравня ли го със бурята, която
донесе самотата във мрачните ми мисли. Ах, тази самота! Тя ме пренесе в мирови простори. От мен самия ме откъсна.
към текста >>
8.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
се вдигнаха във бясна
буря
,
Това е мястото, което горещо пожелахте. Ужасни грижи причини ми желанието ваше да изпълня. Стихии, духове
се вдигнаха във бясна буря,
щом в царството им да навляза заставен бях със същността ви. На силите ми мощно се противеше мисълта ви. КАПЕЗИЙ (подмладен)
към текста >>
9.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
евреинът, и
буря
та се разрази.
и имаха свободно време за разговори зли. Тогава хитро познавач на хора измисли тази вредна глупост, че омагьосал нашите животни
евреинът, и бурята се разрази.
ЧЕТВЪРТИ СЕЛЯНИН Аз мисля, че ви е известно какви беди войната носи. Разказвали са ни дедите какво е трябвало да преживеят
към текста >>
10.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душевната ти
буря
чувствам в мен.
не е в света, от истина огряван. Витае в светове лъжовни Йохан, подведен от душевната измама. От силите на страстите, които те съблазняват, се освободи.
Душевната ти буря чувствам в мен.
Ограбваш ти покоя ми, от който аз имах нужда. Това не е Йохан, в душата ми насочващ тази буря. Това е едно същество, което
към текста >>
в душата ми насочващ тази
буря
.
те съблазняват, се освободи. Душевната ти буря чувствам в мен. Ограбваш ти покоя ми, от който аз имах нужда. Това не е Йохан,
в душата ми насочващ тази буря.
Това е едно същество, което той преди време беше победил. Като измама преминава то през областите на духа... Познай го и на мига ще се превърне в нищо.
към текста >>
11.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
буря
да не будиш на Земята.
но близо до сърдечните стремежи. ЛУНА (строен ангелоподобен образ, синьочервена дреха с оранжеви криле) В сетивното ти тяло аз ще скривам създавана от тях тежаща същност, та мислещ да не я оформяш в зло
и буря да не будиш на Земята.
ДУШАТА НА ЩРАДЕР Изрекоха те слънчеви слова, които действат в моя кръгозор. И многобройни форми сътворяват. Покълва в мене подтикът, в единство,
към текста >>
12.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пази ти тази
буря
на душата,
душите будно. Нека гърмът спре кънтящия си оглушаващ тътен, напомнящ мировата полунощ. Повеля строга, Астрид, ти се дава:
Пази ти тази буря на душата,
додето във потока времеви поредната ѝ полунощ световна открие я будуваща отново. Тогава трябва да застане тя пред себе си по по-различен начин...
към текста >>
13.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
но също тъй и в
буря
на дела.
укрепнала е истински душата, когато тя с мощта на мисълта духовно търси. В тихи часове то лесно може да се появи,
но също тъй и в буря на дела.
Тогава иска само то душата без мисли да не се отдалечи от съзерцанието на духа.“ ФЕЛИКС БАЛДЕ На думите ми почти като ехо
към текста >>
14.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква
буря
.
Често се започва с това, че съновиденията изведнъж започват да дават силно отражение върху душата. Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат сравнявани с обикновените сънища. В последния случай човек е напълно откъснат от сетивния и разсъдъчен свят и въпреки това изживява нещата така, както ги изживява в обикновения живот, заставайки буден срещу външния свят. Той се усеща принуден да си изгради представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия. Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни.
Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря.
Чува гръмотевици и вижда светкавици. Той знае, че се намира в една от стаите на един дом; усеща се проникнат от сила, за която преди не е знаел нищо. И тогава започва да му се струва, че вижда пукнатини по стените. Обръща се към себе си или към друго нещо, за което смята, че е до него: сега става дума за нещо тежко и трудно; мълнията минава през къщата и ме обхваща, усещам, че съм обхванат от нея. Тя ме разтапя.
към текста >>
15.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в
буря
та на страстите и афектите.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО ЗА ДОВЕРИЕТО, КОЕТО МОЖЕМ ДА ИМАМЕ КЪМ МИСЛЕНЕТО, И ЗА СЪЩНОСТТА НА МИСЛЕЩАТА ДУША За будното дневно съзнание, човешкото мислене е като един остров всред потоци от впечатления, усещания и чувства, изграждащи нашия подвижен душевен живот. В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с помощта на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н.
Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите.
Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем. Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота.
към текста >>
16.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като
буря
, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики.
Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея". Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици.
Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики.
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
към текста >>
17.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Никой не може да го отхвърли, като се позовава на
буря
та в нашите низши инстинкти.
Съзнателните идеи често дължат съществуването си само заради факта, че хората нямат необходимата духовна сила да видят какво в действителност се случва в тях. Ако някой се занимава с такива идеи, губи времето си с несъществените неща. Ето защо е необходимо да виждаме отвъд измамните идеи, намиращи се на повърхността, чак до истинските изисквания (като това за достойнството, което споменах), а след това и да обръщаме внимание на останалите хора върху тези реални изисквания. Също така не може да се отрече, че във времена, като сегашните, когато социалният живот се мята насам-натам като вълни на бурно море, низшите човешки инстинкти също бушуват. Все пак гореспоменатото искане за достойното човешко съществуване е правомерно.
Никой не може да го отхвърли, като се позовава на бурята в нашите низши инстинкти.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин. Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси. Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки. Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба.
към текста >>
18.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от
буря
и отвлечен в неизвестна посока.
Така от тези времена има ме запазени "сказания" и други подобни, които ни дават един верен образ на това, как по-рано хората са си представяли "историята ". Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век. "Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн. Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал. Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи.
към текста >>
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от
буря
та при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
Който се остави да му подействува разказът, така както го дава Рудолф фон Емс, може да почувствува, колко много се е изменило изживяването на земния свят от онова време насам, когато е живял кайзерът Отто /през 9-то столетие/. Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят. В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях.
към текста >>
19.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
И в
буря
та преследва спомен
ПЕСЕН НА ИНИЦИАЦИЯТА (сатира) Очите му сияят ярко, в сетивно щастие опиянен изцяло, в главата се препъва мисълта му.
И в бурята преследва спомен
за чуден сън за цветовете на знанието от дървото, сънуван във мистична душна нощ. (Овен) Блуждаещо в объркания мозък,
към текста >>
20.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Изпречила стена пред
буря
та и вятъра.
Берлин, 27 октомври 1910 г. Когато днес се разглежда един такъв въпрос, който се отнася за отношението на човека към живота и смъртта, можем да си спомним за онези думи, които Шекспир слага в устата на мрачния Хамлет: Великий Цезар, мъртъв и превърнал се във пръст Запушва една дупка пред суровий север. Да би Земята, що света разтърси,
Изпречила стена пред бурята и вятъра.
Така може да се изкаже някой, който в смисъла на дадените преди осем дена обяснения, се намира под внушителното действие на някои представи на епохата, които са добити на почвата на естествената наука, и който би изпитал желание да проследи след смъртта всички движения на отделните вещества съставляващи човешкото тяло, който преди всичко вярва, че има право да запита: Какво правят след смъртта на човека кислородът, азотът, въглеродът и т.н., които са изграждали човешкото тяло? Независимо от това, че днес има много хора, които се намират под влиянието на думите "вечност на материята", има обаче други, които изгубват напълно възможността да си представят в безкрайно празното пространство нещо друго освен материята с нейните действия. Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение.
към текста >>
И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава
буря
на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно.
Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука. При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука. Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества. Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар.
И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно.
Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук. Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение. Днес онези, които са принудени да черпят от извора на знанието подобни истини за други области, не се изгарят вече на кладата. Това не е вече мода. Но днес над такива хора се надсмиват; Този, който може да съобщи такива неща, се обсипва с подигравки.
към текста >>
Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава
буря
от възмущение.
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества. Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар. И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно. Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук.
Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение.
Днес онези, които са принудени да черпят от извора на знанието подобни истини за други области, не се изгарят вече на кладата. Това не е вече мода. Но днес над такива хора се надсмиват; Този, който може да съобщи такива неща, се обсипва с подигравки. И онези, които са принудени да изкажат подобни неща по отношение на духовното развитие, биват убивани духовно. Но съдбата на гореспоменатата истина е именно тази, че днес тя е станала нещо самопонятно, станала е една тривиалност за този, който е способен да разсъждава.
към текста >>
Изпречила стена пред
буря
та и вятъра,
Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-характерното на живота, което се пренася в един нов живот. Макар и Шекспир да поставя в устата на мрачния датски принц думите, които мнозина могат да считат за доказани от фактите на днешната наука: Велики Цезар, мъртъв и превърнал се във пръст Запушва една дупка пред суровий север. Да би земята, що света разтърси,
Изпречила стена пред бурята и вятъра,
Все пак на основата на един такъв възглед стои това, което са пътища на умиращото. Но когато на основата на Духовната наука разглеждаме човека, ние се обръщаме към духовно-душевната ядка на неговото същество, която минава през живота и смъртта и през все нови и нови земни съществувания. И когато не проследяваме пътищата, по които вървят кислородът, въглеродът, азотът, а вървим пътищата на живота, когато насочваме нашия поглед върху това, през което минава същинската ядка на човешкото същество, ние добиваме сигурността, благодарение на която на думите на Шекспир можем да противопоставим другите думи: Нищожният земен човек, На вечността е син,
към текста >>
21.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Във вълните на живота, в
буря
на делата
" Точно начинът, как един такъв човек като Гьоте прави изследвания в света на растенията, когато минава над Бренер и гледа със съвършено други очи подбела, как той изглежда, как Духът на Земята действува и оформява листата, това ни показва, как можем да говорим за един общ дух на Земята, който само се изразява в разнообразните растения като в един свой особен орган. Това, което е физическо, е дух. Ние постоянно имаме задачата да проследим духа по един правилен начин. Който проследява растението така, как то израства от общия Дух на Земята, той намира Духа на Земята, който Гьоте е имал вече предвид, когато накара своя Фауст да призове Духа протъкаващ Земята и действуващ в нея, който Дух казва за себе си:
Във вълните на живота, в буря на делата
Вълнувам се нагоре и надолу аз, Тъка нататък и насам! Рождение и гроб, Море съм вечно, И сменящо тъкане,
към текста >>
22.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе,
буря
та, дъжда, дъгата.
Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида. Фокусната точна на съзнание при атлантите лежеше извън челото, в етерната глава. Днес тя лежи вътре във физическата глава, малко над носа. Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека. "Азът" на Арийската раса можеше да бъде съзнателно реализиран само когато етерното тяло бе централизирано във физическия мозък. Едва тогава човекът можеше да каже "Аз". Атлантите говореха за себе си в трето лице. Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
към текста >>
23.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
"В жизнените потопи, в
буря
та на действие" тъче Духът на Земята облеклото за следното планетно Божество.
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета. Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят. Когато Гьоте говори за Духа на Земята/*8/ той изразява една истина. Духът на Земята тъче облеклото на следващата планета.
"В жизнените потопи, в бурята на действие" тъче Духът на Земята облеклото за следното планетно Божество.
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер". Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер. Извлечението от тези лекции по горния въпрос е следното: Вие всички знаете, че Земята се направлява по специален начин от т. нар. Бяла ложа, в която участват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид.
към текста >>
24.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или
буря
по желание.
Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач. Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия. "Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание.
Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник. Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
към текста >>
Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна
буря
, която ги помете.
Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея. Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация. Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток.
Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете.
Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени. Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета. Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
към текста >>
25.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе,
буря
та, дъжда, дъгата.
Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида. Фокусната точна на съзнание при атлантите лежеше извън челото, в етерната глава. Днес тя лежи вътре във физическата глава, малко над носа. Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека. “Азът” на Арийската раса можеше да бъде съзнателно реализиран само когато етерното тяло бе централизирано във физическия мозък. Едва тогава човекът можеше да каже “Аз”. Атлантите говореха за себе си в трето лице. Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
към текста >>
26.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Би се разразила силна
буря
и последствията биха били увреждането на подготвителното разбиране.
Особено в египетските тайни школи се е работело така заедно. Но това пълно доверие днес повече не съществува, днешното човечество не може да си създаде представа за него. Затова посветените и ясновидците в розенкройцерските школи се развиват само до определена степен. Спрямо адептството обаче трябва да бъдем много предпазливи, иначе бихме навредили на света. Защото хората не искат да вярват, че във всичко действат духовни сили.
Би се разразила силна буря и последствията биха били увреждането на подготвителното разбиране.
Най-напред ясновидците и посветените трябва да оповестят окултното знание, а едва постепенно ще се появят адептите. Какво е един адепт? Има такива във всички области. Наблюдавайте самия човек. Според своята същност човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз.
към текста >>
Можете да си представите каква
буря
ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета.
Жени, които например получават родилна треска, обикновено имат лоши зъби. Необходимо е съществуването на втвърдяващия и на омекотяващия принцип; необходимо е съответствие между двата принципа. Рахитът се появява, когато принципът на омекотяването е по-силен. Предположете, че преобладава втвърдяващият принцип, тогава се залагат предпоставките за туберколоза и калциране на артериите. Ако, изхождайки от свръхсетивните причини, човекът е в състояние да владее етерното и физическото тяло, той е адепт в областта на възпитанието на детето, както Парацелз4, който днес не е повече разбиран, е бил адепт, понеже във всеки момент е можел да съзира невидимите принципи.
Можете да си представите каква буря ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета.
Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с дела, като изхождат от духовния свят. Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството. Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум. Човек може да бъде посветен, без да е ясновидец, но тогава трябва да разчита на ясновидеца. И в определено отношение теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести.
към текста >>
27.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици,
буря
, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип. Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин.
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания. Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството. Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
към текста >>
и
буря
във сърцата не вилнее,
Ти виждаш тука всички посивели, природата нас към покой насочва. Не каним никой тук във младостта му света да изостави твърде рано. Щом мъка и наслада сме узнали,
и буря във сърцата не вилнее,
ний можехме с чест тука да попаднем, с утехата за сигурния пристан. Мъжът достоен, който ни поведе, в сърцето си мир Божи съхранява; по жизнения път го съпровождах
към текста >>
пеша при
буря
и при жарко слънце
суров и строг със работа изпълващ. Синът се доброволно подчиняваше, подобно на сирачето в принуда, за да получи малко подаяние. Той бранниците придружаваше,
пеша при буря и при жарко слънце
обяд приготвяше, конете хранеше, на всеки стар боец той да послужи. Послушен тичаше по всяко време денем и нощем сам като посланик. Привикнал бе за други да живее,
към текста >>
28.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна
буря
.
Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план.
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря.
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не. Четвъртата област на Девакан съдържа първичните форми, причините на всичко това оригинално, ново, което е било създадено тук, на Земята. Ако се огледаме наоколо, ако ние изследваме ставащото във физическия свят, то ще открием, че най-често вътрешните процеси биват причинно обусловени отвън. Ние се радваме на цветенцето или на животното, и без цветето или животното ние не бихме изпитали тази радост. Но има и такива процеси, които не са предизвикани от външните причини.
към текста >>
29.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху
буря
та и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля.
Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля. Чрез злата воля можеха да бъдат разрушени цели острови. Така човешката воля беше в съзвучие с окръжаващата го среда. Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците.
към текста >>
30.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през
буря
та на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа. Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана. От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието. Божествена Светлина,
към текста >>
31.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават
буря
та.
Към това Същество можем постоянно да поглеждаме нагоре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дължа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, какъвто имаме всички хора". Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение". Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество.
На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават бурята.
И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете. Така ние виждаме, че в душевния свят съществува едно определено Същество, което в древната ведическа епоха е било наричано просто с името Индра. Но Индра съществува и за нас също така, както той е съществувал за тогавашното време. А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
към текста >>
И за тези явления на
буря
та можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете.
Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение". Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество. На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават бурята.
И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете.
Така ние виждаме, че в душевния свят съществува едно определено Същество, което в древната ведическа епоха е било наричано просто с името Индра. Но Индра съществува и за нас също така, както той е съществувал за тогавашното време. А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго".
към текста >>
32.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под големия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична
буря
, за да бъде улучен най-после от мълнията!
" Представете си, как чрез Луцифер човек се отклонява от своите религиозни или духовни убеждения и казва: „Аз искам да се насладя на сегашния живот! "; с други думи, той впряга всичките си сили и извършва един скок в сетивния свят, само че сега се пробужда Ариман, за да го тласне в противоположната посока. И става така, че в определен момент от своя живот, този човек отново извършва скок, но в противоположната посока: от сетивния свят той се хвърля в духовния свят. Окултното познание ясно вижда: Първо скокът в сетивния свят, после обратният скок в духовния свят.
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под големия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична буря, за да бъде улучен най-после от мълнията!
Ето как неговото подсъзнание го насочва към онази кармическа цел, която е загатната още в миналата инкарнация. Това, което е извършено под влиянието на Луцифер в миналия живот, има за последица определени действия от страна на Ариман в сегашния живот. Сега Ариман работи по такъв начин, че ние изключваме нашето „горно" съзнание и то до такава степен, че следваме единствено съзнанието на етерното или физическото тяло. Много от нещата на живота сега намират своето точно обяснение. Обаче ние не бихме могли механично да пренасяме горното обяснение към всяка злополука, към всеки нещастен случай.
към текста >>
33.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Действително, нещо, подобно на
буря
, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Елевзинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез.
Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт. Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
Действително, нещо, подобно на буря, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Елевзинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез.
Такава била съдбата на един от хората на четвъртото столетие, цялостен човек-личност, мировата карма на когото всъщност се състояла в това, че той е бил длъжен в личния си гняв, в личната си ненавист, в личния си ентусиазъм да проявява това, което получил като наследство. Това е бил основен закон на живота му. Интересно е за целите на окултно-историческото изследване да се разгледа този живот, тази индивидуалност в хода на по-нататъшното развитие. В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция.
към текста >>
34.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И тогава
буря
та събори в моята прегръдка
Стене сякаш тук един поет издъхващ, И между скалите шепне изворът Кедрон: – – – „Радостно простирах някога снагата моя Всред цветя и пясъци сребристи
И тогава бурята събори в моята прегръдка
На крепостта Мория останките древни – – – Сега от камък на камък аз тялото си влача, От гняв и мъка стенания издавам А скалите в рани нозете ми превръщат,
към текста >>
Щом
буря
та, този орган Божи, над него прогърми:
А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича, Горд, силата си чудна той усеща, Но смирен върховете свои свежда
Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми:
– – – „Всичко тук привърши! ” – такава е съдбата на човешките стремежи! Ни камък, за който яростта човешка не воюва,
към текста >>
Що някога от земята тук
буря
та надигна
Лицето му – като сбръчкана маслина, Той белега на всички пилигрими носи: Дрипи и тояга, но не и Христовия знак. – – – Той зрънце е от онази малка шепа семена,
Що някога от земята тук бурята надигна
И пося по всичките страни, И по всички ветрове разпръсна. – – – И както полъхът главата гали Ту в светлина, ту в сенки гъсти,
към текста >>
35.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като
буря
в човечеството.
Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща. Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството.
Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света. Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер. Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека. Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго.
към текста >>
36.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Те само
буря
разразиха
След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“. *50. Четвърто действие; в разговора между Капезиус и Щрадер се намесва Духът на елементите: „Да видите можахте вие Доколко малко думите ви смели Значение във царството ми имат
Те само буря разразиха
И пробудиха такива елементи, Които са на всеки ред противни …………………“ (Светкавица и гръм) *51. „Евангелието на Матей“, 12 лекции в Берн, 1910, (Събр. Съч.
към текста >>
37.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря
буря
; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее.
И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост. Но също и Всемогъществото застава персонифицирано пред нас, когато виждаме детето да лежи така, както ни се описва в Евангелието на Лука. Как стои Всемогъществото по отношение на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили.
Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее.
И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за един миг на мощта на природните сили, то би било пометено! Тук се чувства поставянето във Всемогъществото. Сега човек усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост! Защото тя не може никога да бъде така голяма, каквато е употребената мъдрост, направила възможно да лежи пред нас детското телце. Най-голямата мъдрост си остава глупост и трябва плахо да застане пред това детско тяло и да почете небесната мъдрост, но тя знае, че не може да я достигне: само подигравка е тази мъдрост, тя трябва да се чувства отблъсната в нейната собствена глупост.
към текста >>
38.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в
буря
та, и неговата дива войска.
Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето. И това действие гъркът виждаше в своя Аполон. За него Аполон беше богът на Слънцето, не този, който като Хелиос караше слънчевата колесница по небето и регулираше времената на дните -, а насочвайки поглед към Аполона гъркът виждаше слънчевите действия на атмосферата. Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно. И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад.
Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска.
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса.
към текста >>
39.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Йохан Готфрид Хердер, (1744-1803г.) германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач; Приятел на Гьоте, теоретик на течението "
Буря
и натиск".
Чезаре Ломброзо, (1835-1909г.) , италиански психиатър и криминалист. Лекция 7 Бележка № 43 В циклите "Мисията на отделните народностни души", СС № 121 и "Съдбите на хората и съдбите на народите", СС № 157. Бележка № 44
Йохан Готфрид Хердер, (1744-1803г.) германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач; Приятел на Гьоте, теоретик на течението "Буря и натиск".
За славяните - в 16-та книга на неговите "Идеи към философията и историята на човечеството", глава "Славянските народи". Бележка № 45 Тази лекция от 13 май 1916 година не се е запазила. Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в тома "За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г. СС № 65.
към текста >>
Мистериозната "Горичка" – създадено към Гьотингенския университет сдружение на поети "Гьотингенска горичка", по дух близко до "
Буря
и натиск", разискващо проблеми на духовността и нравствеността, 1772-1774 г.
Доктор Хуго Фолрат в онези години е бил собственик на издателството в Лайпциг. Лекция 10 Бележка № 77 Това e Рихард Вале, (1857-1935г.); "Трагикомедия на мъдростта", издадена във Виена и Лайпциг в 1915 година. Бележка № 78
Мистериозната "Горичка" – създадено към Гьотингенския университет сдружение на поети "Гьотингенска горичка", по дух близко до "Буря и натиск", разискващо проблеми на духовността и нравствеността, 1772-1774 г.
Бележка № 79 Третата драма-мистерия "Пазачът на Прага", картина 2. Бележка № 80 Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот". Издадена в Лайпциг в 1916 г.
към текста >>
40.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна
буря
.
Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог. А не могат с никакви средства на съвременната наука да обяснят по някакъв начин дори произхода на думата Бог. Това сочи, че повечето хора в настоящето, които говорят, изхождайки от религиозни или от някакви други духовни позиции, в действителност съвсем не знаят за какво говорят. Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот! Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се чувстват принудени да стигнат до нашите духовни импулси.
Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна буря.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват. Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение. Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места.
към текста >>
41.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние не можем да разберем нашето етерно тяло, освен ако си представим онази
буря
, онзи мисловен творчески кипеж на Космоса (рис.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват. И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят. Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло. Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли. Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
Ние не можем да разберем нашето етерно тяло, освен ако си представим онази буря, онзи мисловен творчески кипеж на Космоса (рис.
10, бяло), и нашето собствено етерно тяло (червено) като нещо чрез нашето раждане извлечено навън от този мисловен кипеж на Космоса. Мисловният кипеж на Космоса снове вътре в нас и изгражда силите, които са в основата на нашето етерно тяло и които собствено се проявяват в пространството между етерното и физическото тяло. С помощта на физическото тяло, така да се каже, те се обособяват и отделят от външния свят, за да действуват после в нас като сили на етерното тяло. Така ние можем да си изградим представа за част от нещата, които са над нашия видим свят. Нашето следващо познание, обаче, е имагинативното, това, което работи с живи и подвижни образи.
към текста >>
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една
буря
от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре. Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
Вие знаете, че следващата степен в развитието на нашите познавателни възможности е инспирацията. Имагинацията ние можем да изживеем отвътре, като един познавателен процес. Обаче следващият по-висш свят пулсира в тези елементи, които ние узнаваме едва в инспирацията. Но за самия него, те са нещо като експирация, като разливане навън в света. Ние се вдъхновяваме и инспирираме от познанието.
към текста >>
И докато Космосът ни обвива с тъчащата
буря
, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен свят ни пронизва с душевност.
Това е възможно именно при интуицията, при интуитивното познание. Но аз още предварително казах: ако като хора ние биваме, така да се каже, извлечени и откъснати от мисловния кипеж на света, в този случай не бихме внесли наша душевност в този живот, която да е бликнала от живота между последната смърт и сегашното раждане; защото това, което се извлича така от тоталния мисловен щорм на света, то е получено наготово от Космоса. Едва после трябва да дойде и душевността. И тази душевност идва чрез един активен експириум, чрез една превърната в инспирация деятелност. Ние сме, ако мога да се изразя така, като експирирани навън от душевно-духовния Космос.
И докато Космосът ни обвива с тъчащата буря, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен свят ни пронизва с душевност.
Но той първо трябва да вземе тази душевност отнякъде. И тогава ние отново стигаме до това, което можем истински да разберем само от човека. Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят. Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна
буря
, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото.
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха. В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето.
към текста >>
И ако някакво дете се е раждало по време на
буря
или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха. В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря.
към текста >>
43.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и
буря
, в игра на слънчевия лъч, във въздуха.
Запознай се с всичко, което се крие в действията на Земята. Ти ще станеш господар на Земята. Ти ще превърнеш в нещо трайно онова, което си изработваш на Земята. Да, ако човекът би се подал да този съблазнителен зов, тогава не би могла да бъде отстранена онази опасност, за която аз говорих: механизирането на земната цивилизация. Защото астралното естество на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха.
И този характер би приела също и цивилизацията. Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята. Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот. Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили.
към текста >>
И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и
буря
та произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът.
Който родилото се от Земята Създава в мене. И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите. Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствувал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствувал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действува от долу нагоре също в организма на човека.
И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът.
Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята. Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода. Познай моето същество! Аз ти давам силата
към текста >>
44.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска
буря
!
- подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)!
Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря!
Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора. Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете. И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични!
към текста >>
45.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва
буря
от възторжени овации.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации.
Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това. Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан. Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>
46.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа
буря
.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
към текста >>
47.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в
буря
та, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи. И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина. Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
към текста >>
48.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние ще видим още, как характерно за цялото по-ново развитие на човечеството е до най-висока степен това, че такива крайности, такива рязко изразени крайности са се явили именно през 19-то столетие, защото те са светкавични проблясъци на онова, което сега изживяваме като социален хаос, като
буря
.
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
Ние ще видим още, как характерно за цялото по-ново развитие на човечеството е до най-висока степен това, че такива крайности, такива рязко изразени крайности са се явили именно през 19-то столетие, защото те са светкавични проблясъци на онова, което сега изживяваме като социален хаос, като буря.
Именно тази връзка трябва да разберем, когато днес искаме въобще да говорим върху познанието. Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят. Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки. Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност.
към текста >>
49.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това е една приближаваща се
буря
или други атмосферни състояния.
От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено. Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор. Тази клаустрофобия е нещо, което виждаме да обзема хората, макар и често да се явява в такава радикална форма; тя е нещо, което виждаме да се явява, когато можем да наблюдаваме по-точно душевните състояния на хората. След това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния. Що е това?
Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния.
Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния.
към текста >>
50.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито
буря
или вятър.
Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците.
Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър.
Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек. Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата.
към текста >>
51.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и
буря
та и т. н.
Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна.
Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н.
Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали. Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух. Те не са правели разлика между тяло и дух. Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух.
към текста >>
Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра,
буря
та.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло. Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите. Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди. Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии.
Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята.
Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет.
към текста >>
Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и
буря
та.
Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията.
Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята.
Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети. Религиите имат най-различни източници. Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество.
към текста >>
52.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хората изпадали в ужас, когато бушувала
буря
, те подражавали на тази
буря
, казвайки: Вотан вее във вятъра!
Тогава казвали: Вотан е във вятъра, Вотан вее във вятъра. Рис. 8 Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата. Те почитали Вотан във веещия вятър. Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»!
Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра!
Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено. Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
към текста >>
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при
буря
, в това те също виждали духовното начало.
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата. Те почитали Вотан във веещия вятър. Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»! Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало.
Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
към текста >>
Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в
буря
та на битката.
Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч. Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно.
Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката.
Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист!
към текста >>
НАГОРЕ